Започва Светоглед. Предаването за православен поглед [музика] към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Темата на днешната беседа е завръщането на цар Самуил. Последните няколко беседи бяха посветени на една злободневна тема, свързана с патриарх Наксиус, поради което сега ще наваксаме с темата за Самуил, която беше от началото на октомври, както повечето от нас си спомняме, на 3 октомври 2026 г.
на официална церемония в Музея на византийската култура в Солун. В присъствието на министър-председателите на България и на Гърция беше подписан а протокол, договор за размяна на съответни исторически артефакти, а именно Гърция предава на България тленните останки на цар Самуил и другите кленни останки, намерени в базиликата Светил на едноменния остров в Мала Преспа, а България съответно предоставя или предава на Гърция 53
артефакта исторически, свързани с монастирите Икосифиниса и Свети Йоан Претече край Серес. След това телевизията проследи как ковчега с тлените останки на Самуил бяха качени на самолет, докарани до столицата, до Света София, посрещнати с почести, разбира се, с гвардейци и прочие и тържествено пренесени от площад Александър Батенберг до базиликата Света София. Цялата история, свързана с откриването на
клените останки на Самуил и много вероятно членове на неговото семейство през 1969 г. от гръцкия археолог професор Николаос Мицополос. цялата та и след това съдбата на тези останки и на преговорите между България и Гърция е изключително интересна и дълги години имаше някаква някакво табу, някаква мъгла се стелеше върху тази тема. Чуваше се от време на време, че има някакви преговори, особено по времето на Божидар Димитров. Така, може би бяха напреднали, не знам. Никой не знае всъщност в общественото
пространство. И едното от нещата, което непременно трябва да се направи, е да се направи едно задълбочено научно изследване на тази тема. От 1969г. 1900 до 2026 този период какво се случва, как двете държави си взаимодействат и по времето на Тодор Живков, и след това след 89 година, кой какво е предлагал, докъде са стигали преговорите, защо не са се осъществили. Всичко това е една изключително интересна и важна тема историческа и час по-скоро трябва да се предприеме
нещо от страна на Министерството на културата или на историческия факултет на Софийския университет за написването на дисертация, докторат или изобщо някакво изследване. Става дума за фундаментално изследване, обширно и задълбочено на тези преговори и процедури, включително и до ден днешен, защото а първо това ще разсее всякакви съмнения, които в момента витаят и всякакви теории за конспирации. И второ, ние ще се получим, защото пренасянето на тленните отстанки на цар
Самуил в България е едно от редките положителни събития в съвременната българска история. Тя е пълна с недостойни събития, провали, погрешни ходове. И ето, че в началото на октомври бяхме свидетели на нещо положително, нещо градивно. Не че срещу него нямаше критики и сигурно винаги ще има. Това е вечният дух на отрицанието, който никога няма да умре. Но трябва да признаем, че събитието е първо историческо. Сега, ако ние имахме 20-30 гробове на български царе и
единият останал в днешна Гърция, някак си по-можеше да не ни прави впечатление това нещо. Но при положение, че нямаме на практика нито един сигурен гроб на средновековен български владетел, Калояновият гроб в Свети 40 мъченици е под въпрос. Може и да е на цар Калоян, може и да е не е на цар Калоян, на някой друг Калоян. А от онова време има аргументи и двете посоки доста сериозни. Така че по настоящем въпросът е висящ и като че ли по-скоро надделява
по настоящем казвам аа становището, че това не е цар Калоян. Сега титлата цар дали тя е правомерна, друг въпрос. Използваме така като работна титла. Реално Йоан Асен II е признат за цар, за Василевс. Това, че сам себе си наричаш цар, а не е достатъчно, за да бъдеш наистина признат за такъв. Знаем, че римският папа го признава за крал Рекс, а не му признава титлата император, която Калоян иска. Да не говорим за Цариградския император и съответно патриарха в Цариград. Не го признават за цар. А та това е друга тема, разбира се. Та а ако изключим спорния гроб на
Калоян, пак да кажа, това, че напоследък надляват отрицателните становища, тоест, че това не е самият а владетел Калоян, а е друг болярин с това име. Името Йоан в България, разбира се, е често срещнато. Кало Йоан, хубавият Йоан също се среща. Знаем, че тука в боянската църква имаме сестократор Калоян. Та м фактът, че напоследък надлява това становище при в общи линии патриотичния уклон на българската наука, българската наука има такъв патриотичен уклон аа да
клони към пробългарските теории. Това е логично и естествено. И за да може да си пробие сериозен път съмнението в достоверността, значи имат основание а специалистите, чиято всъщност дума трябва да натежи ние отвънка да коментираме по-скоро коментираме как те се проявяват, отколкото по същество. Те се проявяват в момента като разделени на две части по отношение на калояновия гроб. Та при тази липса на български царски погребения от средновековието дошли до наши дни,
наличието на тленни останки на не кой да е, а знаменития Самуил. Да, разбира се, той не е най-великият български цар. Най-великият е свети цар Борис. Вторият е Йоан Сен II или може би свети цар Петър като светец. да го сложим на второ място. Трети да бъде Йоана Сенри и нататъка четвърти, пети някъде по важност говорим за християнските царе. След разбира се можем да сложим и на така достойно място и предхристиянските владетели. Аспарух, разбира се, Кубрат, Тервел, Омортак. Това са Крум. Това са силни, ярки исторически фигури.
Та някъде там в пчелната десятка е безспорно цар Самуил. А човек, без когото българската история не може. Той е епохална личност. епохата на съпротивлението на България срещу византийската а окупация, византийското нашествие, започващо от Йоан Цимисхи и продължаващо а фактически до падането на България под византийска власт. Та тази фигура Самуил е изключително важна в българската история и символна, знакова. Та завръщането на мощите в България е
парекселанс, ключово историческо събитие, особено в нашето постно време. Казвам завръщането. Някой ще каже: "Ама чакай сега, той си е умрял в Мала Преспа, там е погребан и в тоя смисъл не се завръща в България. тепърва идва в град Света София, но аа завръщането в България тогава Мала Преспа е било България, сега вече не е. Той не си е у дома. Това а никой не го оспорва, че неговото царство е било българско царство. В този смисъл той сега е в чужбина и идването му в България, която е
наследник на Самуил в България, това никой не се съмнява, освен може би някакви кръгове в Македония, в Северна Македония, които как могат да отрекат, че той е бил български цар, е друг въпрос, но все едно затварят си очите. Та фактът, че той отново е в България е, разбира се завръщане. И това, както виждаме и гърците не го оспорват. Фактът, че ни дават тези ценни исторически находки, които са намерени на тяхна територия по настоящем при
законни археологически разкопки в съвременната държава Гърция. Фактът, че ни ги дават, означава, че признават принадлежността на Самуил към съвременна България като наследник на неговата България, средновековната България, края на Първото българско царство. Та много се надявам Министерството на културата и съответно Историческия факултет да предприемат час по-скоро едно задълбочено и пространно изследване на темата от 69
година досега какво е ставало, защото вдовицата на професор Моцополос е жива. Вероятно тя ще разкаже неща, които ако тя почине, няма да има кой друг да разкаже. За задкулисни разговори, за срещи, за телефонни разговори, за какви ли не детайли, които могат да хвърлят много интересна светлина върху цялата тема. После неговият личен архив, той едва ли е някъде в там държавния архив на Гърция. Ако е там, там трябва да се изследва, но допускам, че част от архива му, кореспонденция и прочие е още при
вдовицата му. Вероятно след смъртта си тя ще осъвещае. Но докато още са в нейни ръце, ние можем да изследваме тези документи и да навържем цялата система от извори, а фотографии, кореспонденция, всичко останало, за да проследим един крупен съвременен исторически факт за връщането на цар Самуил в България. в неговата наистина историческа ширина, дълбочина и богатство. Това, ако не стане до две-три години, ще бъде жалко
да чакаме неизвестни ъка в бъдещето конюнктури, които може да се влошат във всяко едно отношение. Да не дава Господ. Сега в момента имаме добро разбирателство между двете правителства, добра първа стъпка в това направление и сега те са настроени на сътрудническа вълна. Можем максимално да се възползваме самите специалисти, които са изследвали. Допускам, че някои от тях са вече в пенсионна възраст, други може би са в много напреднала възраст и може би те ще
си спомнят. интересни неща за изследванията, които са били пращани в чужбина и така нататък. Всичко това е хубаво да се хване, докато е още възможно. Относно церемонията, чрез която бяха посрещнати тленните останки на цар Самуил, аз смятам, че тя премина достойно. Градна въображението на българския народ. беше а така режисирана много добре, като казвам много добре, много добър пет. А липсваше ми паметния образ.
Сега какъв е той? Е късно да мислим и да предлагаме. Но ако някой така ме запита бе, ти какво запомни от тая церемония? Трудно мога да извлека един момент, който се запомня, да кажа ей това беше. Когато еди какво си, еди какво си стана. Това трябва да се режисира. Примерно, а парада на победата на червения площад след Втората световна война. Какво запомня човек? Ми белият кон на Жуков. Ако не беше на бял кон, ако беше на червен кон, нямаше да е същото. Или ако не беше на кон, ако беше на джип
или на някаква там лимузина, край. Не е същото. Именно белия кон на Жуков, нали, черния кон там на другия, който Оркосовски или кой отсреща там дава парада. Тези са образите, които остават в паметта. Тука нямаше аа липсваше белият кон. Може би някаква Но както и да е, да не умуваме сега какво би могло да бъде. било каквото било. Много добър пет. Добре се справиха всички. Може би не са имали време да подготвят всичко, не знам. Но така или
иначе церемонията мина доста добре. Нямаше грешки. Отлична идея беше да се съберат всички бивши президенти. Аа реч на премиера беше много добре направена. Участието на църквата беше много така добре вписано в цялата работа. Изобщо една добре проведена церемония с един важен недостатък, който освен това е принципен. Нямаше го цар Симеон. Симеон царско-борговски. Аз дори се уплаших. Казвам дали би нещо да не е добре човекът, нали? Той да нали
президентите ги има, премиерът го има, ама ние препогребваме цар. Имаме си цар. Сега доколко е цар? Пълноценен ли е или е гражданин на Сакско-Боргоски? Това е спорен въпрос. Но бил ли е цар като дете? Бил е. Има ли друг в света подобен? Няма. и сянка от такъв. Последния е Николай II, Свети Николай II преди повече от 100 години. И след това краля има, нали, сръбски крал, гръцки крал, румънски крал и така нататък. Но титлата цар съществува след а революцията в Русия, съществува само в
България. И нейният последен носител, слава Богу, е още жив. Е той да отсъства на царското погребение или пренасяне на тлените останки е според мен необяснимо. И още по-необяснимо е, че никой не го постави на въпрос. Аз не чух някой да го постави под въпрос защо го няма. Сега разбирам, че по отношение на церемонията е трудно да се режисира. Сега имаме Република България. Той като цар къде е? Преди премиера ли е? След
премиера ли е? Преди президента, след президента, преди патриарха, след патриарха, нали има едни такива щекотливи въпроси и те ако са му казали" виж какво, а първо ще мине президентът, после е премиера, после това, после това, пък ти накрая той може да казва, аз искам да съм първи или втори или трети, нали, ама имаме тука народно събрание, нали. Може да е имало някакъв такъв протоколен въпрос, неразрешим, но си мисля, че и двете страни, и Симеон Саско Богорготски и правителството имаха интерес от пълнотата на церемонията, от
този а привкус на историята, който щеше да внесе присъствието на Симеон Саско Богороговски. това, а бих казал стратегическо помирение на институциите, защото Самуил не е бил президент, не е бил министър-председател, той е бил цар. И този усет за историята, такава церемония в момента няма кой друг да проведе в света. да имаме цар жив препогребва цар от преди 1000 години, дето се казва, това щеше да мине и като допълнителен акцент в световните медии
и да покаже някои особености на българската история, някои достойнства на българската история. Хората се чудят и се маят как да си направят реклама, а ние изпускаме ето такива поводи, за да не реклама в този а мошенически смисъл, нали, да чрез едно нещо да рекламираш друго. Това е злоупотреба с така човешката психика. Не, тука по същество, ако беше участвал а Симеон II, щяхме да имаме един много ярък жест пред
света, който щеше да бъде забелязан и вероятно запомнен за, разбира се, положителен образ на България. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. Господими [музика] [пеене] [пеене] >> [пеене] [музика] [пеене] [пеене] >> Господи [пеене] Господи
[пеене] помилу [пеене] [музика] милупоми [пеене] [музика] [напяване][пеене] [пеене] [пеене] [пеене] [музика] Amin. [пеене] >> [пеене] [музика] >> Аминь. [пеене]
[музика] >> [музика] [пеене] [пеене] [пеене] [пеене] [пеене] >> Две думи за самия Самуил. А заслужавали такава почит, такова посрещане, разбира се, че заслужава. И тука ние не говорим толкова за това той дали е положителна личност или отрицателна личност, защото точно Самуил е черно-бял. при него имаме
и едното и другото. И като владетел, и като човек, и като военачалник има и големи плюсове, и големи минуси, като това е една шекспирова трагедия, историята на Самуил. И аз дори се чудя и се мая защо досега от нея не е станал хубав филм. Ама точно Шекспирова трагедия от край до край с братоубийствата, с предателствата, с а войните, ослепените, пораженията, победите.
Йоан Владимир, Свети Йоан Владимир. Тая история колко е красива и интересна и и тя драматична по-своему, като се върже Иван Владислав и така нататък. Изключителна драма и то истинска, не да си я съчиняваме. Та наистина Самуил е сложна историческа личност, но не можем да му се отрече първо, че през цялото време е защитавал, десетилетия наред е защитавал българската държава. Успял е да удържа на натиска на един могъщ и агресивен противник.
Фактически Византия в този момент прави едно стратегическо престъпление срещу православието, срещу а бъдещето на Европа, защото на света, защото а въпреки Симеоновите войни, които са също такова престъпление срещу човечеството, можем да си представим, ако България и Византия бяха живели, както са живели по времето на свети княз Борис, в тотален мир, в разцвет и в двете страни. И по времето на Василий I Византия процъфтява и по
времето на Свети Борис България процъфтява в християнския период. А преди това, разбира се, имало някои бейдствия, няколко така съмнителни военни действия, но оттам нататъка това е един златен век, безспорен, времето на свети Борис. Та ако отре ако си затворим очите за престъплението на Симеон, че нарушава този мир и се върнем към мира по времето на свети цар Петър, нататъка вече би могло да се утвърди едно стратегическо партньорство между
България и Византия, като България има гръб във Византия откъм юг, да не бъде атакувана от араби, турци и така ната. нататъка, селджци и прочие. Византия да се занимава с тях, ние пък да се занимаваме със северните народи, които нахлуват тука отвсякъде. Аа и маджари и печенеги и всякакви други. И ти, когато гърбът ти е сигурен, много по-лесно може да воюваш на един фронт. И това можеше да утвърди този тандем между България и Ромейската империя. и ние да прекараме цялото средновековие
в това единство и да си спестим, включително и османското нашествие, включително преди това кръстоносното нашествие и прочие с това взаимодействие между двете империи. Но както и да е, а при Иланци Мисхи и преди това, но особено по негово време, започва едно м така агресивно поведение на Византия спрямо България. И Самуил е човекът, който успява в течение на четири десетилетия да отстоява българската държава. Нещо повече, ако той не беше допуснал някои а тактически поражения, три поражения, които са лично негова
вина, тука пък като полководелец трябва да кажем, че той прави необясними аа тактически грешки. Има три ужасни поражения. Едното е при реката Сперхей в 997 година. Лично негова вина. Ти си военачалник, главнокомандващ. Допускаш твоята армия да бъде сварена, неподготвена, да нямаш а пазачи, нали, стражи, които да те предпазят от врага, който ще прецапа реката и ще удари, което не очакваш. Това е грешка на военачалника. Ако той беше разположил по реката свои съгледвачи и като видят, че византийците
са на път да направят някакво нали преминаване на реката през някакъв аа брод, веднага да се алармира лагера и да се осуети тази атака. Можем да си представим, ако една армия минава през брод, тя е в слаба позиция, докато не премине, докато не стъпи на здрава суша, тя е насред реката или част от армията. И при това положение българите нямаше да допуснат това поражение. Разбира се, аналогичен е случаят в битката при Скопие. 1003 1004 година някъде става това поражение. По същия начин. по същия начин сякаш не той е бил смазан при Сперхей.
По същия начин допус да бъде изненадан. Пак преминават реката, пак го нападат изневиделица и по абсолютно същия начин в последната битка вече при ключ, когато пък заобикалят планината и го атакуват в гръб. Това е недопустимо за един опитен военачалник. Така че това са личните му грешки доста фатални. Можем да си представим, ако не бяха тези три поражения, България най-вероятно щеше да си остане свободна и независима, защото аа в другите негови а така успешни аа действия срещу ромеите, повече или
по-малко успешни, се доказва жизнеспособността на българската държава. Така че аа [въздиша][ахвания] като му признаваме храбростта, жертвоготовността, аа отдадеността на каузата и други качества, трябва да видим и някои негови слабости, разбира се. Но това няма абсолютно никакво отношение към пренасяне на неговите тленни останки, защото ние не пренасяме тленните останки само на светци и на ангели небесни. А ангелите, разбира се, нямат лени останки, но мисълта ми е земни ангели, а
не пренасяме само мощи на Свети Ангелски и други такива светци, а пренасяме тленните останки и на а грешни владетели с грешки, с престъпления на гърба си, но заслужили уважението и почт на потомството. И Самуил е безспорно такъв владетел при всичките му други човешки грехове. Много пъти се повдигаше въпросът, ама ние това сигурни ли сме, че са мощите на Самуил или гърците пак ни излъгаха? Сега тази теза, това възражение има смисъл, ако се
изкаже от човек, който е изследвал костите. Това да, но човек, който не е изследвал костите, да говори на изуст, че е възможно тези кости да са подменени, да не са на Самуил и така нататък, това са празни приказки. Това е излишно аа мътене на водата. Защо? Защото първо гърците какъв интерес имат да не дадат фалшиви кости на Самуил, а да запазят истинските за тях? Никакъв. За тях Самуил не е важен. Костите не бяха изложени.
Аз съм ходил и в Преспа, и във Флорина, в музея, където има част от находките и разбира се в Солунския музей. Костите не бяха изложени, те бяха някъде в хранилищата. не са достатъчно важни, за да бъдат експонирани или политически не са им така интересни в това отношение. Друг вариант на съмнението е може би пък там да не е бил погребан Самуил. Да, възможно е, но ние това може да го кажем и за всеки друг, за всяко друго погребение. Ние не можем да кажем, че някой някъде не е подменил ъ и така нататък, откраднал и прочие автентичните
кости. Винаги може да има някакво съмнение. На какво се основава то? Нямаме основание. Първо, базиликата в Мала Преспа, свети Ахил е построена от Самуил за мощите на светия Ахилий, които пренася от Лариса. Това е, така да се каже, неговата ктитория, неговата задужбина, както казват сърбите. Вътре в тази базилика са тези четирите саркофага откъм южната страна, като имаме предвид, че след Самуил, след четири години пада държавата, е, вече няма кой да прави погребение в царската Самуилова базилика след падането на
България. Много кратък е интервалът. Четири години. Значи до смъртта на Самуил кой ще бъде погребан там? Освен примерно баща му, майка му, ей такива, нали, някакви а най-близки роднини, но те не са умрели в базиликата, а вероятно са пренесени отнякъде. Та собствено погребение на покойник в този храм е в много кратък исторически интервал. от 14-та до 18та година всичко на всичко. После вече няма кой. Това е българска базилика на покойния Самуил, нали, който така и така тука го
погребаха. Кой ще си позволи да бъде погребан вътре в храма? Не извън, не близо до олтара, а вътре в самия храм. Това нещо е на практика немислимо. И ако приемем, че знаем, че Самоил умрял, разбира се, в Мала Преспа, че е бил погребан там, много, много, много вероятно е. И то кости са на възрастен човек. Някой ще каже: "Ама може да е синат му." Еми синът му да, но старият, който е чийто пълен скелет е запазен, не е лад човек, а е стар. Точно съответства на Самуил по възраст. Отделно там ръката, белезите и всичко това. Така че
шансът да не бъде Самуил съществува, но той е някъде между еднахиляна и една детохилядна. Всичко, което знаем за историята, за а погребването на Самуил, къде мястото, храма и така нататък, всичко се сглобява в а увереност, че това е Самуил. още повече, че а изследванията, които са направени след това, всеки се е съмнявал. Само можем да си представим, че сега се направят изследвания на костите и се окаже, че е
човек погребан преди 50 години. Това ще бъде такъв скандал, такъв шамар и за министър-председатели, и за учене, и за всичко останало, и за Моцополос, нали, такова посрамване. И аз си представям от ОполСвите колеги изследователи, учени, които пращат за изследване, как биха си позволили лукса да измамят всички, че Ушким това е Самуил, а това да е някой съвсем друг, който няма нищо общо. Ми те своята собствена репутация ще ликвидират завинаги. Ще станат едни такива измамници. Еле пък тези, които са водили
преговорите, те ли не са имали съмнение? Ние все пак трябва да си представим процедурата и да видим, че едно от нещата, което които всеки ще провери е именно доколко е достоверно това. Дай да го проверим. Въгро 14. Така. Така, нали? Тоест до доказване на противното ние трябва да приемем, че това са точно мощите на Самуил. Сега дали другите останки от скелети са на Гавриил Радомир и на Иван Владислав и на там децата, които са, това тепърва ще се доказва много и много вероятно, защото това е било семейна църква, а
Самуил е бил изключително авторитетен държавен глава в продължение на десетилетия, аа военачалник, образ. символичен и така нататък. Така че е съвсем естествено синът му да бъде погребан до него. Там е символният център на държавата в Мала Преспа, в Светия Хил, саркофага, където е. Така че логиката е, че а най-вероятно другите скелети са свързани с неговото семейство и че тепърва ще се установят вероятно аа автентични останки на поне още един български цар Гавриил Радомир. Вероятно и на още един Иван Владислав.
Той, разбира се, отрицателна фигура, но си е все пак български владетел за известно време. Водил е война срещу Византия. Опитал се е да продължи делото на аа чичо си. В този смисъл аа той е историческа фигура и така българските царски погребения стават три. от нула изведнъж става три, което е сериозна тема за размисъл как да бъдат експонирани, къде да бъдат експонирани. Това е голяма тема. Ние знаем, че примерно, когато докарват костите на техните останки на Александър Батенберг
в България, а първоначално те са били в ротондата Свети Георги, не е имало гробница. Стоят там няколко години и пет години и след това се построява мавзолея, който сега съществува и там биват препогребани. Пет години българската държава прави струва, намира подходящо място, прави нали проект, изгражда сградата и пренася костите. В ротондата те са стояли също на хубаво място. Така, бивша църква, но тя тогава не е функционирала. била е бившата Гюлджамия и в този смисъл с едно двусмислено такова
предназначение, но след това се решава да се направи мавзолей и това е едно добро решение, едно правилно решение. Да не забравяме, че той все пак е протестант, а това е православна църква, така че има известна нередност той да бъде там. А, макар че не е действала по този в този момент, това е била все още бившата геоджамия, но така или иначе и в бивша джамия не бива, а си е най-добре в един специално построен мазолей, както и става. Та темата за
Гавриил Радомир Иван Владислав е актуална. Чакаме продължение. Чакаме изследванията със съвременните средства за потвърждение на костите на Самуил, потвърждения на Гавриил, а потвърждение на Иван Владислав и на децата и тогава вече да се помисли къде и как да се построи. Непременно трябва да се построи мавзолей на тази династия, на Самуиловата династия. Това са тримата царе от Самуиловата династия. Той е първия, Гавриил Радомир е втория, Иван Владеслав е третия и това са а български овладетели заслужават, разбира
се, гробница. Да не говорим, че освен костите има и други артефакти намерени. Тоест, имаме една по-широка така [хърка] тема, която нали децата и така нататък, която заслужава внимание. От научна гледна точка наред със строго така церемониалната или символната част гробове на български царе. Имаме и археологическа находка със своя чисто историко-археологическа тематика. Съответно тези деца, ДНК-то като се свери, кои са що са хипотезите, възстановки някакви, това е тема на една експозиция. Тоест аз си го представям
по-скоро като така и музейна част, и а ритуална част, собствено гробница, но към нея трябва да има и някаква музейна част. В този смисъл гробницата на Александър Батенберг стои малко постно и никой не ходи там. Почти никой не влиза и не излиза, защото какво да направиш там? Да се поклониш на българския княз. Хубаво, ама какво толкоз? Докато ако имаше и експозиционна зала, музей на Александър Батенбрек, там вече е друго. Виждаш погребението, оказваш му там някаква почет, ако изпитваш това желание и се запознаваш с
историята на Александър Батеберг, а не само с един, нали, една сграда, един мав зозулей, който сам по себе си няма някаква стойност особена, не историческа. Та а нека да кажем две думи за въпроса, който се поставяше от време на време, нали? Дали ги наричаме мощи или тленни останки. Никакво съмнение няма, че това не са мощи, а са тленни останки. беше се така лансирала една за мен доста, айде да не кажа глупава, но безсмислена
такава теза, че в гръцки думата липсана означава и тленни останки на светско лице, и мощи. И това като аргумент ние да не използваме богатството на български език, бедността на гръцки език в случая. Богатият гръцки език в случая е беден. Има една дума и за двете. А българският език в случая има богатство, че има две думи. И ние да се решим от това богатство, защото гърците го нямали, това е някаква форма на деменция. Не знам откъде произхожда, нали? А, но всеки случай е глупаво. Ние имаме две думи, слава богу. Едната е за светци.
Тленните останки на светци се наричат мощи. Дори и без да кажем свети мощи. Като кажеш мощите се разбира, че са свети мощи на светец следните останки. Докато при светските деца не се използва думата мощи, освен в някакъв поетично такъв риторичен смисъл. Ако някой в, да кажем, в стихотворението му трябва рима, нали, и като вкара мощи ще стане, а пък с тлени останки му е много дълго, тогава може поетическа волност. Но дотук по същество едното е мощи, другото е тленни останки. При това
имаше и някаква така балансирана идея, че Самуил трябвало да бъде канонизиран. Може би това нещо сега, когато ги питат нашите духовници и църковници, трябва да бъде канонизирана, те отговарят уклончиво и правилно. Но истинският отговор не е уклончив. Истинският отговор е не. Нямаме никакви основания да канонизираме Самуил. Той е един светски владетел със своите плюсове и минуси. Той не е светец. Няма праведен живот. Няма а известни духовни подвизи някакви. Няма
чудеса, свързани с тленните му останки. Няма народна [прочиства си гърлото] почит, няма и сянка от това нещо. Така че темата е напълно приключена от момента, в който я започнем. Започваме и я приключваме с твърдо оттенен отговор. Няма никакви основания за канонизация на Самуил, разбира се. И друг въпрос, на който трябва да говорим категорично, а редно ли е да се пренасят тленни останки? А нали не е ли по-добре да се остави той в
в покой? Ами те първото нещо, което е неговитени останки са пренесени вече и то отдавна и се намират в хранилището на един музей в Солун. Много по-добре е те да бъдат в България, а не в хранилището в Солун, тоест да бъдат пренесени от по-лошото място на по-доброто място. Така че тази тема също имаме и библейски примери. Знаем, когато израилтяните тръгват от Египет към обетоната земя, те носят със себе си ковчега с тленните останки на патриарх Йосиф. 300 и няколко години са минали от
неговата смърт и ги пренасят в обетоната земя. Да не говорим за прочутото пренасяне, мощите не мощите, а костите на Наполеон от Света Елена, нали. Ама то казва Мала Преспа е било историческото място, където той бил починал. И един вид променяме автентичността и историчността. Ами наполе бяха го оставили в света Елена насред нищото. Кой ще стъпи там? Естествено, че са ги пренесли в Париж. Той е бил в крайна краищата тъй наречен император на французите, френски
политически деятел от огромен мащаб, с плюсове и минуси, разбира се, не е положителна личност в никакъв случай, но той е на Франция, а не на остров Света Илиана, който е тъй или иначе британски. Така че естествено, че се правят такива пренасяне на мощите и в България безброй пъти е правено. На Раковски мощите, костите са пренесени от Букурещ в Света София. Не, първо в Русе. Първо в Русе, след това в Света София. В 1942 година ги пренасят в Котел в църквата Свети Петър Павел и 1981 г. в Пантеона. Така че няколко пъти Букурещ
до Русе, Русе до Света София, от Света София до Котел и от Котел до аа пантеона в Русе пак. Виждаме многократно пренасяне на костите на един виден български политик. Пенчо Славейков умира в Италия. Донасят му костите тука. Теодор Траянов, аз пък Теодор Траянов. Петко Тодоров, неговият приятел от кръжеца Мисъл. умира в Швейцария и му пренасят тленните останки в България. Това става 21ва година и Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Така че това е обичайна практика навсякъде и в Европа и в България. Няма
какво да в Египет наскоро, когато направиха музей на египетската цивилизация, пренесоха мумиите на фараоните с държавни церемонии. като държавни глави ги пренесоха и то е някак си естествено, защото може да си представим, ако нямаше такава церемония, какво става? Качват мумията на Рамзе II и на Сети Първи на един пикап и минават покрай улиците на Кайро и от стария египетски музей на площат Ахрир в музея на египетската цивилизация и двама работници я пренасят и толкос.
толкова нелепо щеше да бъде, докато с тази церемония Египет какво казва на света? Тя от цял свят се предаваше. Казва, "Ние сме наследници на тая цивилизация. Това са наши владетели и то си е така. Тази египетска цивилизация е минавала старо царство, ново царство, а нали там Египет, гръцко владичество и такова римско владичество. мюсюлманско нашествие и прочие, но в крайна сметка има една приемственост. Народът е същия, той не изчезва. Така че днешните египтяни безспорно са наследници на
египтяните от времето на Рамзес и на и на Сети. Това каза Египет и е правилно в този смисъл, разбира се, че тържественото пренасяне на тлените останки на българския цар Самуил от музея в Солун до а църквата Света София в едно българска столица е един достоен държавнически исторически жест, който Ние трябва да оценим по достойнство. Нека да чуем едно песнопение и ще продължим.
Отцавите [пеене] и пояни, [музика] Господ. >> [музика] [пеене] [пеене] [музика] [пеене] [музика] >> Господи [пеене] дини [музика] [пеене] >> [музика]
[музика] [музика] >> духо [музика] Якоте [пеене] сце [пеене] >> [музика] [музика] [пеене] [пеене] [музика] >> поня [пеене] >> [музика] >> Господи,
[пеене] [музика] возраст [пеене] возя [музика] [пеене] >> [музика] [пеене] >> Господи, [музика] [музика] >> стигаме до най-щекотливия въпрос. Какво върнахме на гърците и трябваше ли да го връщаме? Първо да видим какво се е случило в 1917 го България по време на Първата световна
война известно време владее територии в Гърция и в няколко монастири, градове и прочие българи сега дали са бан ди чети най-вероятно такива. За някои от тях имаме сигурни сведения дали в други случаи са действали учени, не дай си боже, но така или иначе българи задигат ценности от тези обители, от Икосифиниса, от Свети Йоан Предтеча и други и ги занасят в България. Имаме свидетелства на очевидци. Знае се кои са били примерно в Икосифиниса. Това става на 27 март 1917 годи. Около 60
души е била четата, която напада монастира. Най-вероятно водач бил Тодор Паница. А той е дет от левицата на ВМРО ВМРОРО, нали, вътрешна македонооринска революционна организация, виден убиец. Той убива Борис Арафов, убива Иван Карванов и други. А самият той пък е убит на своя ред във Виена, в Бург театър от а Менча Кърнича в 1925 г. Та м той е бил шеф на тази банда. Там се споменава един чех е участвал някой си Владимир Сис. А тази история е проучена, между другото, интересна. А
примерно един от тези ръкописи, които са от Икосифини са откраднати, а номер 220 проследяват неговата съдба, как бива продаден на различни а такива, нали антикварии, после на аукциони и най-накрая стига до някакви университети в Съединените щати и в крайна сметка се връща обратно в Гърция и съответно в манастира. Така че ролята на Владимир Сис е известна. Той продава част от тия ръкописи от откраднатите ги продава в Германия. Жена му продава от същата колекция в Прага. А
тоест имало е плячкаджийство доста по-широко. Част от тези а заграбени ценности стигат до Народния музей в София, до Националния исторически музей, да го наречем, и съответно до центъра Иван Дуйчев. Но те не биват експонирани, а биват десетилетия наред покрити и не се показват в секретен фонд. Също важи за а ценностите, откраднати от серския манастир Свети Йоан Предтеча. Това става на 29 юли 17 година. Значи на 27 юли прогонват а монасите или са 30 монаси. Българските власти прогонват
монасите и на 29-ти а изнасят от библиотеката 312 аа ръкописа на пергамент и на хартия, освен и други ценности. А Владимир Сис и там също е участвал. Той е описвал тези неща с определени букви и по тези букви всъщност се определя кое откъде е, от кой манастир е било откраднато. Доколкото знам, нямаме представително научно изследване за тези казуси. Гърците имат свои така публикации на тая тема, но ние в България не ги публикуваме. А би било много добре да се направи и тука едно
изследване на целия този казус. Кражбата на ценности от териториите на Гърция по време на Първата световна война от българската страна. Сега дали това е а армията, дали това са шайки, нали, македонски такива а чети или научна българска експедиция, но във всички тези случаи имаме една углавна кражба и това трябва да се изследва. Трябва да се изследва после какво се прави с откраднато, с плячката. Кой я приема, нали? Тогава директор на Народния музей е бил Богдан Филов. Той как се отнася към това? Има ли някакво
съмнение относно редността, някаква? Спомена ли в някакъв доклад, че може би трябва да се обмисли след време да се върнат тези неща, нали, и така нататък. Това е хубаво да се изследва, но тука трябва да кажем първо нещо много важно, че всичко това става по време на Първата световна война, която е фундаменталната историческа катастрофа в новата българска история. Българската армия завзема някакви територии в Гърция и плячкосва каквото може. По същото време,
само че две години по-рано, 15-та година, когато се е обсъждал въпроса България на чия страна да влезе във войната, гръцкият премиер Венизелос прави предложения на България. Затова имам отделна беседа, няма да влизам в подробности, но туй трябва да се изследва, защото той предлага на България кавала и драма. Кавалът е прекрасно пристанище на Бяло море. Тогава България е владеела и други части от Беломорието, но такова пристанище не е владеела. Това е мечтан подарък. Гърците ти го дават. Не да го завладееш и да се спори. Не.
Премиерът на Гърция, великият патриот Венезело ти го предлага. Такава е била ситуацията с гарант Антанта. Анци, Англия, Франция, Русия и а въпросът е откъде ще мине границата, защото Кавал има хинтерланд. Не може да дадеш пристанището и всичко остано да бъде гръцко. Явно, че зад нея, пък и по посока към Драма имаме една такава долина, триъгълна посока Драма. Тоест, имаме една територия извън града, Кавала, естествено. Докъде е стигала тази този Хинтерланд? Защото Икосифиниса, манастира
а е близо до кавала и много вероятно, ако се постави въпроса за това, че пристаято трябва да има свой хинтерланд, за да може да функционира както трябва, е нормално границата да е минавала отатък и Коцифиница. Това е планината Пангей. Може би границата е обхващала цялата планина Пангей. Тоест този монастир щеше да бъде по мирен път, чрез мирен такъв, чрез договор двустранен, гарантиран от великите сили, щеше да мине към България. Не е чудно, ако играс да е бил
потенциално част от това споразумение, защото горе-долу естествената граница е някъде по долината на Струма между двете страни. има логика да бъде там границата и с оглед на населението и с оглед на географията и на яснотата, нали, откъде минава по Струма и толкоз, нали. Така че напълно възможно е и Серес, включително и монастира Свети Йоан Претеча, да бяха влезли по мирен път в българската държава. Та а това е една ирония на историята, че ние
плячкосваме на дребно, а губим България. Губим бъдещето на България. България, ако беше влязла на страната на Антанта, ставаше една, да не кажа първостепенна, но второстепенна европейска държава. от мащаба на Испания, Полша, нещо такова. Не чак от първостепенните, не е равна на Франция, Англия, Германия и Русия, но от втория ешалон с ключова роля, с много важно геополитическо разположение, ключа между Европа и Азия. Несметни ползи щеше в България от това
нещо. И ние, влизайки на погрешната страна на историята, се занимаваме с дребно кокошкарство. Това е плачевно. Плачевно и в това се замесват фигури като Филов, като Йордан Иманов и прочие, което е много жалко. И още по-жалко е, че сега се написа едно, срамно е да го цитирам, но съм длъжен да го цитирам, протестно писмо от български учени и общественици относно опазването на националните културни ценности. На 5 октомври, два дена след церемонията, се събират български учени и общественици. Много от тях са мои добри
познати, да не кажа приятели. Ми аз се срамувам, ако те не се откажат от подписа си по този позорен документ, защото а значи писмото е адресирано до президента, до министър-председателя, до Светия Синод, до Министерството на културата, бан и така нататък, нали, с цялата артилерийска подготовка. И в него се опитват тези долоподписаните учени и общественици се подписват по едни срамни за всеки нормален човек, а камоли за учен и общественик. Твърдение. Няма да го коментирам цялото, но само ще
се справя на на един пасаж, че а това е в раздела исторически контекст, спасителните мисии и заграбените български ценности. Значи тези нападения на двата монастира били спасителни мисии. [прочиства си гърлото] Мисията на Тодор Паница и на Владимир Сис били спасителни, защото било война и трябвало да се спасят тези ценности. Приемаме тази теория. Добре, война е. Може да дойде някаква шайка, примерно начело с Тодор Паница и да ограби ценности, поради което ние трябва да ги
спасим, за което Тодор Паница отива и ги заграбва. приемаме, че това е вярно, че той ги спасява, така да се каже, от такива като себе си и после оставяме тия, които са продадени и така нататък, но тези, които са съхранени в България, са спасени за човечеството. Ние извършваме един подвиг исторически. Спасяваме наслед бойните действия, вместо да стреляме и такова, ние спасяваме ценности. Прекрасно. Защо след като приключва войната и се подписват всички мирни договори, ние не ги връщаме спасените неща на техния законен собственик?
Второ, защо ние, ако имаме чиста съвест, не ги излагаме веднага в Народния музей, народния национален исторически музей, тогавашния и сегашния. А, влизат в секретен фонд. Какво повече има да говорим? Гърците мине не мине, нали, пращат пратеници, там, повдигат въпроса. Сега в Европейския съюз пак за пореден път, нали, колко пъти са го повдигали безброй пъти? Ние ги държим до 80-те години. Чакаме да минекава давност и така нататък. Ама имало договори. моловка, фандари и така нататък. Договор за това,
че ти си откраднал. Тоест ние се правим на хитри кратци и чакаме с договори да излъжем истината. Това е недопустимо. Един учен не може да се подпише по такъв документ, че това е било спасителна акция. Не е било спасителна акция. Фактът, че ги слагаме в секретен фонд, доказва на най нечестоплътния учен и общественик, че нашата съвест е гузна, че ние знаем, че сме кратци, че това е откраднато и го крием от светлината на истината. Няма как, колкото и да се уговаряме всички заедно да лъжем еднакво, не можем
да излъжем истината. Тези обекти са откраднати. Освен това някой ще каже: "Ама те са всъщност български, бе. То макар и откраднати, но все пак са не не са български. И надписите са гръцки по тях и ръкописите са гръцки. И примерно този ръкопис 220 е писан в Южна Италия. Какво българско има в него? На гръцки език. И всички останали. Няма какво да се заблуждаваме. Те, дето се казва и на български да бяха, ако са принадлежали на тоя
манастир, нека си бъдат там. Защо да не си бъдат в оригиналното място? Но при положение, че си ги придобил с кражба, аз разбирам да са продадени, да, но откраднати, макар и български, но не са български. Или мощите на този свети Дионисий и патриарх Константинополски. Ами то се знае, че не е българин. Той е роден в Пелопонес, бил патриарх Константинопол, става ктитор на Икосифиниса там, там умира и така нататък. Той си е към този манастир във всяко отношение. Нищо общо няма с Националния исторически музей в София.
Нищо общо няма с българската история. Той е от времето след падането на Константинопол под турска власт. Известно време е Цариградски патриарх. Та тезата, че това са български неща, не е вярна. Не са. В този смисъл трябва да свалим шапка на тези преговарящи, които в замяна на това, че ние връщаме нещо, което сме длъжни като християни, като хора, които уважават себе си, ние не можем, дори ако приемем, че никой не знае за тази кражба, така сме направили
всичко там, нали, с маски. Те са помислили, че сме албанци, турци, а всъщност сме българи и сме ги взели и сме ги докарали тука и никой не е разбрал. Ами ние не сме ли разбрали? Как така ние ще ставаме едни а съзнателни измамници и ще се борим за това, че са с подписи на учени и на общественици? Не ги е срам. С всеки един от тях, като се срещна, ще му кажа, приятелю, откажи се от тоя си подпис, от този срамен подпис, по този срамен документ. Ние искаме да излъжем,
да запазим една кражба чрез лъжа. Ето какво пише в този срамен документ. Първо, спасителния характер на мисиите, донесените по време на Първата световна война в София, реликвии и ръкописи са спасени от унищожение в зоните на бойните действия от водещи български учени, натоварени от българското правителство с тази мисия като професор Богдан Филов, професор Йордан Иванов, професор Иван Снегаров и други. Ако това се докаже, че те са участвали в тази кражба, еми толкова по-зле за тяхната памет. Съжалявам, но тука те
всъщност са изобличени в този документ като съучастници в кражба. Имало там а зони на бойните действия, че те стъпвали ли са в тези манастири? Какви бойни действия в Икосифини са? Това е в Дънгорите Лилейски. В най-трудно достъпно място в планината, откъдето нищо не се вижда, нищо не може да обстрелваш, път не минава. Това е всено да кажеш, че Рилският манастир е място на бойни действия, че няма как да има там бойни действия. Това е терен, който е неподходящ за никакви бойни действия. И в Сирия е същото манастира Свети Йоан
Продром. Той е извън града горе в планината. Така че там да отиде мисия да спасява самоотвержено в кой с кого е воювал, за да може ние да ги спасяваме. Това са били територии под властта на българската армия по време на войната и ние носим пълната отговорност. Така че това е неистина, озаконяваща една кражба, двойно престъпление, защото ако делото беше чисто, а ти само лъжеш, да, но и делото е престъпно. И втора точка към същия дял в писмото за
грабените от Гърция български съкровища. Цитирам: "Българската държава и дипломация премълчават въпроса за огромния брой ценности, заграбени и изнесени от гръцки власти и войски от Мелник, Мачковския манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица селища в Южна България и така нататък. Как е възможно български учен да се подпише под това чудовищно изречение? Кога е имало гръцки войски в Поморие, Несебър, Созопол? Кога гръцки войски? Гръцката държава
знаем кога се създава в 30-те години на 19- век. Преди това Гърция няма. От тогава до ден днешен гръцка войска не е стъпвала нито в Поморие, нито в Несебър, нито в Созопол, нито в Бачковския монастир. Почти съм сигурен, че и в Мелник не са стъпвали гръцки войски, но 100% гарантирам за Поморие не се бъде Созопол и за Бачковския манастир. Кога? По време на първата война, по време на втората. То това са възможностите. Ние сме стъпвали на тяхна територия, не те на наша. Така че това е
едно недопустимо изречение за историк. Абе за който и да е. Какъвто [прочиства си гърлото] и да си и да не си историк, ми направи си справка. Така че пак да кажа, този документ е а толкова жалък и толкова безсмислен, че аз не знам кой го е написал. Важно е да се издири кой е авторът на този безумен текст. Той е недостоен за българската наука и за българските общественици, каквито и ще да са те. Но авторът е особено интересен. Кой е
той? Как е подвел другите? Аз не ги Те са умни хора. Аз интелигентни хора, образовани хора знаят историята горе-долу. Как може да се подписват под под такива, как да кажа, айде да не казвам думата. Та, връщайки се на обобщението, нека да кажем, че завръщането на тлените останки на цар Самуил в България е един исторически акт, похвален исторически акт. Трябва да бъдат наградени наистина тези, които са
довели тези преговори до успешен край. Ние без да вземаме мощи костите на Самуил, сме длъжни да предадем на гръцката държава откраднато. Без никакво съмнение. Сега, от чисто държавническа гледна точка можем да приемем, че поради процедури юридически и всякакви други можем да получим нещо в замяна. Това е още по-хубаво, ако наистина има какво да получим в замяна, а то има какво. Защо да не направим тази замяна едновременно да изчистим съвестта си и да се сдобием с
важни неща, които за гръцката страна не са важни, за нас са важни и по този начин всички печелим и се установява добра практика между България и Гърция, която разбира се има голяма перспектива. Следващата беседа ще поговорим на тази тема какви са възможностите, какви възможните практики, а добри практики да продължат в тази посока, защото стъпката е в правилната посока, а и двете страни а много печелят от това нещо и аа е добре България да се поучи от този положителен опит, да придобие а положително, а не отрицателно критикарско мислене. Ние трябва да
критикуваме всички а злодеяния, извършени от българи. Не да казваме, щом са българи, значи са прави, но и съответно всички успешни похвални деяния не трябва пък по автоматично да ги критикуваме и тях. Не. Това е едно похвално дело. Аз дори се учудих колко добре мина всичко и церемонията в Солун и пренасянето и посрещането и полагането им в Света София. Сега дали трябва да останат завинаги в Света София е друга тема, но като временно място точно там е мястото. Като временно. Сега ще видим в бъдеще
дали ще се докажат костите на Гаврил Радоми, дали на Иван Владислав, дали на децата и така нататък, за да се помисли за една гробница на царете от първото българско царство. Това е друга тема, но а [прочиства си гърлото] на този етап а е достойно мястото. А църквата сега легендите, че там бил кръстен Самуил, това нещо не трябва да му се предава голямо значение. Никой не знае къде е кръстен Самуил. Да не забравяме, че църквата Света София е гробищна. Значи има една голяма каша в нашето историческо съзнание за църквата
Света София. Дълга традиция на неразбиране, че тя ушкин била катедралата на град Света София. Не е била катедралата. Тя е гробищна църква извън града. Никоя катедрала не е извън града и никога гробищна църква не е катедрала. Това е голямото гробище на Сертика, което продължава и през сено, който да се използва. Така че не е била катедрала и е много малко вероятно малкият Самуилчо да е бил кръстен точно в гробищната църква. Ако е кръстен в Средец, което е възможно, ами то си е имало храмове в
Средец, катедрала и други и други и други. В една от многобройните църкви в града, най-вероятно в катедралата ще да е бил кръстен, но не и извън града в гробищната църква. Нека да се върнем още веднъж на положителния образ за връщането на мощите на на костите на цар Самуил. Аз се правя тази грешка с мощите поради Свети Йоан Рилски. А някак си така правя някаква аналогия, но а както пренасянето на мощите на Свети Йоан Рилски в 149 г. от Търново, в Римлския манастир се е превърнало в а образ,
траен образ а за българите, който им е давал упование и кора, защото във Велико Търново можеха да останат там някъде в някаква църквичка, но това пренасяне им е предало един особен и църковен, и държавен характер, защото от столицата Търново, която вече не е столица, за съжаление, биват пренесени в духовната столица, в Рилския манастир. Тоест в това има аа образ исторически. Така че сега със завръщането на свети на цар Самуил в град Света София и то в църквата Света София,
България изгради един съвременен ярък исторически образ, който чака своето продължение. >> Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.