ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Вартоломеевият ден. Спод заглавие Викащите камъни на рилската света обител. За напред всяка година на 19 октомври честването на
Светио Алилски ще бъде помрачено до някаква степен от спомена за събитията от злочестия 19 октомври 2026 година. На този ден икуменическия патриарх Вартоломей открадна празника от българския народ и го злоупотреби за пиедестал, на който
се възкачи, за да провъзгласи своята победа. това беше неговия ден, Вартоломеевия ден. Българската църква беше публично употребена за неблагочестиви антицърковни цели. Нещо повече тя попадна в психологически капан, защото всички съучастници
във Вартоломеевия ден за напред ще трябва да избират между две или три възможности. Първата възможност е да кажат истината, т.е. да се разграничат от схизмарха Вартоломей
и да признаят своят провал. Втората възможност е да се барикадират зад Вартоломей, зад патриарх Анаксиус, т.е. да минат на тъмната страна. А третата и най-вероятната
възможност е да мълчат, да се държат всяка нищо не е станало, да заметат под килима за пореден път едно историческо събитие. За
съжаление измежду трите възможности само първата е достойна, но тя пък е най-трудната и най-малко очакваната. да чуем да чуем от патриарх Вартоломей признание, че
не е прав. Не съм чул от 35 години подобно нещо, от както е патриарх. да чуем от тези, които са съучаствали в това деяние, много малко вероятно. Не дай си Боже, разбира се,
да минат на търната страна. Това ще бъде най-лоши вариант. за това като че ли можем да очакваме обичайното замитане под килима. Много трудно е да кажеш истината,
особено когато си високопоставен в църковната иерархия. Всеки високопоставен прибивава в нещо като малък догмат за непогрешимост. Защото казва
чакай сега аз ще си призная, че съм сбъркал, ама аз хвърлям сянка върху сана, върху църквата, т.е. върху Бога. Това лукаво утвъждествяване на човека със сана,
а оттам с църквата и оттам с Бога много лесно се прокрадва в съзнанието, в съветниците, в така кръга и ето резултата. Няма си признавам квото ще да става.
това е добър пиар. Наблизам в една много неприятна за всички ситуация, а можеше да бъде съвсем, съвсем друго в този слънчев ден, октомврийски, да се събере святия синот на Българската православна църква и достойно да чества празника
на Свети Йоан Рилски, небесният покровител на българския народ. Във връзка с 1080 годишната, 1150 годишната, това можеше да бъде един празник за България, можеше да бъде един празник за православието, за святия синот,
да ги видим в единство, да ги видим в съприкосновения със светостта, нелицемерно. Може ще да бъде прекрасно. Но случилото се е случило и ние не можем да го отменим. Какво се случи на 19 октомври в Рилския монастир?
Кое е нередното за съслужението с схизмарха Вартоломе патриарх Анаксиос? Нередностите са може би 5, може би 10.
Може би и повече. Първо, той е виден и непокаян икуменист. А икуменизма е съборно заклеймен като ерес от събора
на вси светии. Всички светии единодушно са заклеймявали ересите. и съответно съслужението с ересите, самолитстването с ересите,
одобряването на ересите. Така че кой може така плътно широко да си затвори очите и да каже, че това не е ерес икуменизма, който
провъзгласява легитимността на съвместните молитви с протестанти, с римо-католици, в които са доказани еретици. Второ. Той е схизмарх и то
окървавен схизмарх. Очередител на украинската разколническа псевдоцърква и самолитстването с него, не говорим за съслужението, самолитстването с него е
нарушение на 33-то правил на Лаудикиския събор. А тук имаше повече от самолитстване. трябва да си наистина много голям акробат канонически,
за да се измъкнеш от тази очевидност и да кажеш не. Тук нямаме разкол или нямаме самолитстване с разколник. Не нарушаваме съборните
правила. разкола е несъмнен. Значи ние можем да се наговорим да се лъжим. Можем да се лъжим много дълго време. Това нищо не променя.
Истината е по отношение на Бога, не по отношение на нас. Ние може пребиваваме в лъжа цял живот. но истината в богословието
е частна собственост на Бога. Ние там нищо не можем да променим. Можем само разбира се да се лъжим. В този смисъл е интересно как
българската църква отговори на този разкол. Ами синода в своя пълен състав не реагира. Мълчи. До ден дешен. Да, някой ще каже ема не ги признахте.
Това е отясно по-ясно. Че не одобрявате. Така е. Така е. Непризнаването на укроразкола е равно на отхвърляне. Дори и ако не е изрично. Защото
да, всеки ще разбере има натиск политически и така нататъка. И, крайна сметка, може да проявим така едно разбиране. От друга страна, отделни митрополити се изказаха недвусмислено.
Приснопаметният видийски митрополит Даниил имаше едно блестящо писмено изложение, преведено на езици, в което нещата бяха казани ясно. И не само той. И други.
Така че можем да кажем, българската църква в общи лини даде да се разбере, че не одобрява деянията на фенер по отношение на окроразкола и че не признава, разбира се, тази
псевдо църква. Още повече, че ние сме патили от същата болест. Са да били сме същата попара 12 години от 92-то, от 2004-та година. Този наш разкол съсипа порива на българския народ към църквата.
към 92-та година, 91-та година и преди това, 89-та, 90-та, 91-та, имаше така порив у българския народ за възвръщане към църквата, която тъй или иначе
беше доста пострадала по времето на атеистичния режим и когато разкола зевтурна в църквата, този порив беше съсипан 12 години и сега вече
постфактум след 2004-та година порив няма. имаме едно нормално отношение към църквата, но без ония ентусиазм, който беше тръгнал да се осъществява в първите години и който щеше да вкара
в църквата много живи сили, много млади хора, много даровити млади хора, които сега ще бъдат блестящи епископи, блестящи богослови. Този разкол
не можем да си представим, защото не са случиха тези неща, не можем да си представим колко сме загубили. И ние, потрапевшите от този разкол, вместо да сме съпричастни с изповедническата Украинска
Православна църква, все още нямаме нямаме официално разобличение на това престъпление на свето църквата. Трето, Анаксиос е фенеропапист, борец за власт върху цялата църква, антиканонично.
Кой канонист оправдава цитлата Първ без равни? Дайте да го видим кой е той. има ли такъв? Ами, като не го оправдаваме, то това какво е? Това е ерест, това е лъжио учение. Ами, като е лъжио учение, защо
общуваме мирно и тихо с носителя на това лъжио учение? Четвърто, Патриархан Аксиос е непокаян наследник на поне девет исторически
престъпления срещу Българската Православна църква. Казвам, исторически престъпления. Повечето от тях са опите за убийство. Първо, поглъщането на българската патриаршия след 1971 година
в 10 век. Тя е погълната от царегаската патриаршия. Това не е опит за убийство, това е убийство на българската патриаршия. второ, потискане, да не кажа
гонение на делото на славянските просветите, на светите седмочисленници. Това става в течение на два века по време на византийското иго. Това не е ли опит за убийство
на българската култура, на славяно-българската култура, на великото дело на светите крида методи, което в момента какви ли литерами се пеят във фенер. Но Константинополската църква
два века поред унищожаваше това дело. Айде да не кажем, че е било тотално унищожено, но е било тежко потиснато. И то точно след Златния век, века на
свети Борис и свети цар Петър, точно тогава да бъде нанесен този саблен удар върху това дело, слава Богу не го унищожило. Трето, поглъщането на търдноската патриаршия
след падането под турско иго. Това си не е опит за убийство, това е убийство на търдноската патриаршия. Тя е унищожена. Четвърто, потискане, да не кажа унищожаване, делото на светите креметоиди през османския период.
Пет века след унищожаването на търдноската патриаршия, царегарската патриаршия потиска, да не кажа унищожава делото на следено-българските просветители, което се отрезява пагубно на българския народ, пагубно по отношение на
неговото самосъзнание, по отношение на неговата историческа памет, по отношение на унищожаването на неговите светци и светини. Къде са гробовете на свети цар Борис, на свети цар Петър, къде са иконите с техните изображения
и много други, на свети Боянен, работа. В цяла Исочна България нямаме нищо останало от паметта на светите Седмочисленици. Тоби, че в Охридската архиепископия Теофилат
Охридски от местен патриотизъм, слава Богу, е направил нещо, но в Исочна България сърцето на Първото Българско царство е тишко унищожено в църквата от Константинополската
патриаршия. В изпълнение на политическа задача, разбира се, но след падането под Османско Иго, вече няма и виновен император. Изнатийското логичество, ще кажа, Иван Цимийски
искал да унищожи през Османския период кой император ги е карал? Да унищожават Съвенобългарската просвета. И това престъпление е непокаяно, да напомним. защото ако беше покаяно, когато ще да е,
преди 100 години или сега, ние ще хме да попитаме за плодовете на покаянието. Пето, поглъщането на Охридската архиепископия в 1767 година. Шесто, възпрепястването на възраждането на Българската църква
в 19 век, когато тя тръгва да се възражда през цялото време това е възпрепяствано. И оттам идва и така речната църковна борба. Също кого се води тази борба? Също американците?
Също руснаците? Също румънците? Или също турците? Не. Също цари градската патриаршия. Единствено и само също
нея. Целият 19 век е една борба на българите, които какво искат? да възродят родната си поместна православна църква. Кой е техният враг пред цялото това време?
С унищожителни последици, с изгаряне на български книги, с елинизаторска политика и с средица други. Сега не визваме в тази подробност, но огромен и непокаян грех. Седмо. Провеждането на антибългарския, антиканоничния
и антиправославния събор в 1872 година. Непокаян грех. Не непокаян. Патриарха Наксиус в Крит искаше този събор да бъде прият се православно неродавен. Добре, че румънския патриарх тогава се възпротиви.
Осно. Унищожаването на българската самоличност на българите патриаршисти. Ние ги забравяме тези наши братя. българи патриаршисти. Добре, те не са съгласни с хизмата.
Това го разбирам. Остават верни на патриаршията. Разбирам го. Защо трябва да бъдат обезбългарени? Защо цялото им наследство славяно-българско трябва да бъде унищожено? У българските
патриаршисти е унищожено цялото славяно-българско наследство. надписи по икони, книги, ръкописи. Всичко това е унищожено у българите патриаршисти. Им казват, щом сте патриаршисти, значи сте гърци.
Измисля се думата славяно-язични гърци. Те до днешно се използват дори в научната литература. Те били славяно-язични е линия. Това е един огромен грех, който засяга, значи, в дневника на
Екзар Хосиф, той изборява патриаршисти общо 399 744 човека по статистика. Да го закъжим на 400 000. в Беломорска Тракия и Източна Тракия, да не лечем, Одинска Тракия най-конкретно и по южната ни граница,
тенечето Беломорие, което стигача до Албания. Там българското население се е деляло на екзархисти и патриаршисти. Множеството са екзархисти, но 400 000 души са патриаршисти. ние сме големи длъжници, за това ще направим
специална беседа. Ние сме големи длъжници на този етнически и културен геноцид, защото го премълчаваме. Ореваваме ортълка за други събития. Тук имаме може би
не по-малко от 50 до 100 000 души, които са били предложени на този културен геноцид, да им се забрани езика, да им се унищожат
всички носители на този език, книги, икони, надписи. Това е непокаяно престъпление на Фенер срещу България и срещу българския народ и срещу
българската православна църква. Девето непризнаването на възстанаването на българската патриарше в 1953-та година. Всички други ни признават едни по едни, но Фенер и тези,
които държи на Каишка не признават. Всъщност, Александрия също ни признава преди Фенер. и накрая Кляка и Фенер и ни признава с половиността 1961-та година. 8 години след като
българската патриарше е обявена и тутък си призната от половината по брой църкви, веднага, някои други след това и огромното молниство от православното
население. Всички тези неща патриарх вратовме е носител, непокаян носител. Тези престъпления срещу България, срещу Българската църква. И никой ни повдига този въпрос на срещите
с него. На многобройните срещи с него от как се помним. Защото казвам половина е покаянието. Ако той каже да, това беше грешка, признаваме
това за голяма грешка, ами тогава има следствие. Да се възвърнат българските имена на съответните селища, да се отвори неограничен достъп до архивите,
където може би скрити стоят следения. Най-верото са унищожени, разбира се. да се направят конференции в Гърция за този културен езиков геноцид. Днес,
като ходя в Гърция, в тая средната част, всички българи, някогашни българи, говорят гръцки. Напоследък почнаха малко да се отварят. Но, тогава, преди 10-15 години, български език говореха
българските цигани и българските пломаци. Те си позволяваха да говорят на български помежду си, а българите, когато ти кажат две думи на български, се оглежда четири пъти вляво и в дясно и тогава ти кажат добър ден. Да не говорим за богослужение на български язик, какво пречи?
Да се служи на български язик при патриаршистите. Тези престъпления, пак да кажа, трябва да бъдат изповядани, трябва да бъдат разобличени и да се прави обратното. При покаянието то не струва нищо, ако продължаваш същото. Сега, как да реагираме на това,
което се случи на 19 октомври? Всъщност, нека този въпрос да го оставим след почивката. Нека да си починем с едно песнопение и после ще продължим. нека този въпросите. Абонирайте се, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, този въпроси,
нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси,
нека този въпроси, нека този въпроси, този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси,
нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, Христа Роя, Христа Роя, Този въпроси, Нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси,
нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, Този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси,
нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси, нека този въпроси,
И така, как да реагираме на случилото си? Първият вариант е да го изследваме, да видим какво се е случило, защо се е случило, правилно ли е било, неправилно ли е било, защо е било неправилно, кой е виновния за това опозоряване на празника, това похищение на празника. Защо е бил виновен? Не за някакви наказания, а по-скоро да разберем механизма. По кой начин ни излагаха? Как ни хванаха на въдицата?
Как ни хванаха в капана? Това е много важно, защото ако ние не го изследваме, че ние сме с двата крака в следващия капан. А още по-лошо, ако се солидаризираме, че това е било правилна позиция, тогава няма измъкване от капана. тогава ти не казваш това е капан, казваш това е моя роден дом. И си живееш в капана, сварявате, изяждате и ти си щастлив. тогава вече разбира се никой не може да не помогне. Така че много е важно ние да разберем същността на събитието, да го изследваме и да извадим истината за него.
сега има друг вариант. Да прикрием срамотиите. Един вид, както Сим и Яфет, прикриха срамотиите на Ной, на пияния Ной. Ама с тази малка разлика, че срамотиите на Ной са негови лични срамотии. Тука да. Това трябва да го прикриваме. Личните грехове на нашите архиереи не са наша работа. Господ има грижата. Но престъплените срещу църквата не се покриват за днешком, като ходиш да не ги виждаш. Няма как. И нито един светец никога не го е правил.
Аз не знам един светец да е казал: Ето това престъплене срещу църквата, дай да не говорим за него, да го прикрием, да го изметем под килима. Няма такъв случай. Сега има и варианта с мълчиш додубка. Той е български патент. но този вариант е обречен в днешно време. Няма как. Ще мълчиш само ти. Всичко останало ще говори на силослушание. така че полза от такива мълчанки няма. Очакваше ли се това събитие? Не само че се очакваше,
то беше по ноти нарисувано от самото начало. всички, които можеха да съберат две и две колко прави, разбраха накъде води. И предупреждаваха. Цели книги се написаха във времето между съобщението, че предстои този позор и неговото осъществяване. ние имаме ли право да разобличаваме тези престъпления срещу църквата? Кои сме ние? Аз имам ли право да говоря на тази тема? Питам св. Теодор Студит. и той ми отговаря чрез своето писмо. Това става някъде в началото на IX век, по време на второто иконоборство.
И ето какво пише св. Теодор Студит в своето знаменито писмо до логотета Панталеон. Господнята заповед е да не мълчиш, когато вярата е в опасност. че би трябва да се чете по три пъти. Господнята заповед, казва св. Теодор Студит, господнята заповед е да не мълчиш, когато вярата е в опасност. Говори, каза той, и не мълчи. Той със главна буква. Цитат от апостол Павел:
Ако пък се отклони, душата ми няма да благоволи към Него. От посланието да евреите. И още: Ако ти я млъкнат, камъните ще завикат. Евангелие от Лука. И така, когато работата се отнася до вярата, не следва да казваш: Кой съм аз? Свещеник? Не. Началник? Не. Войн?
Какъв съм войн? Земевладелят? Съвсем не. Аз съм бедняк, който си изкарва само дневната прехрана. Не ме засяга грижата по този предмет. Ови! Камъните викат, а ти да останеш безмълвен и безгрижен? Пита се ти Теодор Студит. Всички нас събира се. Това е отговора на въпроса. Имаме ли право, нямаме ли право? Защото нашето малодушие има гъвкавото свойство да търси и да намира дори самоуправдания.
Ами аз казвам, от послушание към църквата мълча като риба. За да не злепоставям мълча като риба. За да не налея вода в мелницата на критиците съм подлец. Казват, нямало как. Щом и комуническия патриарх служи, той ще не ще, трябва да прочете своят диптих. Щом нас те се служат с него, щът не щът, трябва да го слушат какво чете. Така ли? Ами, какъв е този диптих, който той чете? Той е разколнически. антиканоничен, антицърковен, т.е. богопротивен. диптих капе кръв, изповедническа кръв на Украинската православна църква. Никой ли не я видя? Всички ли бяха слепи? Ами, ако слепци ни водят, къде ще ни закарат? Никой ли не чу?
Никой ли не чу камъните на Рилската света обител, в които викаха? Викаха: "Анатема! Никой ли не ги чу?" Аз ги чух. Маха, че не бях там. Много е просто. Щом, диптиха е покварен, не каниш неговия носител. Иначе приемаш покварата насред алтара пред Бога. Приемаш е за нещо нормално. Тогава покварата става норма. А единствената норма в църквата е Христос. Т.е. истината. Всичко друго е от Лукавия. Как може Българската православна църква да кани на съслужения човек, който се е провъзгласил за схизмарх, за глава на кървавия укроразкол. И който носи кървав, разколнически, антиканоничен, антицърковен диптих.
И го чете пред лицето на Бога, насред литургията. Ами тогава да поканим папата да прочете филиокве. Да поканим мифтията да чуем Аллах Акбар. Да поканим Далай-лама да ни говори за сияйната пустота. Насред храма. Щото е човек на мира. Сега, нали, в Асизиш има молитви за мир със всички тях. Те със всичките са за мир. Но кой мир? Мира на Христа или мира на другия? Що и другия много обича мира между своите поданици. Много обича. Да има един начин всички да стане мирни върдоподаници на Лукавия, от епоха за него няма. Когато схизмарха Вартоломей беше поканен в Белград. в катедралата Свети Сава.
Какъв диптих прочете той? Никакъв. Защото не беше поканен. Толко са. Така че тези обяснения, че няма Лукак, и то наистина трябва съвсем широко да си затвориш очите, за да приповтариш това Лукавство. Ама той трябвало да върне посещението на схизмарха. Ами не трябваше ли да няма посещение? където да съчетат тези кървави диптиси в енер и по никакъв начин не сме пък длъжни да връщаме посещение, когато кръвта още капе. като приключи разкола, като се откаже от разкола да заповяда добре душа да върне посещение. До тогава да не връща. Каква е тази предателска логика? Щивост трябва да предадем истината, трябва да предадем Христос. Всички отлично помним думите на покойния митрополит Даниил Видински, които ще цитирам буквално: В случая с Окуръцкола, Константинополския патриарх се явява не баща, а човек, който се опитва чрез насилие да се присвои власт.
И тези амбиции се предявяват не само към Киевската митрополия, която не му принадлежи, а над цялата православна църква, чрез претенциите, които предявява за правомощие да се намесва във вътрешния живот на поместните църкви. Ако сме истински чада на своята майка, Светата православна църква, сме длъжни да издигнем глас и да кажем какво се случва. Защото иначе ще сме виновни заедно с този, който опитва на сила да си присвои правомощия, каквито по принцип принадлежат само на Съборната църква. Крайна цитата. Но, да повторя някои ключови моменти. Ако сме, казва митрополит Данил, ако сме истински чада на своята майка, Светата православна църква, Аз не знам кои сме и кои не сме, но ако сме, сме длъжни да издигнем глас. Ема, кой издигма глас? Само камъните на Рилската обител. И един мирянин. Двама да са били, трима да са били. И тези думи са казани още в 19-та година, в началото на разкола. А в последствие той се развихири, разгъна се, укървави се многократно със срамни и скръбни издевателства. Мачкане на хора, мачкане на съвести, мачкане на семейства, мачкане на общности.
Штурмуване на храмове, побой, ритане, блъскане на свещеници, намирени. Всичко това беше от тогава насам. То се удеситори. Не, че тогава митрополит Даниил не го е виждал в перспектива. Виждал го и затова така наистина въздигна глас достоен. Но тогава беше в перспектива, а сега вече е историческа истина. И ние няма как да е заметен под Килима. Килима ще ни падне на главата. Толкова много се е издигнал от замитане. Ние сме чеда на Българската православна църква. Верни чеда на Българската православна църква. Ние сме верни чеда на нашия патриарх. На нашия свети синот. На иерархията. Ние сме верни чеда на едната света съборна апостолска църква.
Ние сме длъжни да подкрепяме патриарха. Да помагаме на патриарха. Но в какво да му помагаме? Да му помагаме да се компрометира. Да му помагаме да пада в капаните. Да му помагаме да окрасява въртолумевия ден. Да му помагаме да легитимира кървавия разкол. Да му помагаме да се отрича от себе си. Да му помагаме да не издига глас, а да се снишава. В това ли да му помагаме? Кои му помагат в това? Дайте да ги видим. Кои са тези помощници? Кои са тези приятели на патриарха? Които го натискат надолу?
или да му помагаме да се разграничи от злото? Да му помагаме да си спомни за заветите на видинския митрополит, достойния видински митрополит Даниил. Който достойно разобличаваше разкола в Украина, достойно разобличаваше фенеропапизма на Вартоломей, достойно отстояваше автокефалият на Българската църква. Патриарха има два вида приятели. Приятели в истината и приятели в измамата. Кои от тях са истинските и кои са измамниците? Или самоизмамниците? И ние от кои да бъдем? Нека да чуем едно песнопение, след което ще завършим. Завършим. ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ Всеки от нас живее в своят догмат за непогрешимост. И колкото ви по-високо поставен, толкова повече е убеден в своята непогрешимост. И затова предпочита да се заобгражда с хора, които да възпяват тази непогрешимост. Тоже е догмат.
Да са верни на догмата за непогрешимост. Това е естествено за човека. Всички ние сме такива. Не трябва да смятаме, че само високо поставените. И ние последните и най-нищите мирени. И ние смятаме, че мислим правилното. Ами мислим правилното, обаче спрямо кое е мерило. Ако мерилото е от светци преподадено, тогава то не е наше мерило. А е мерилото на светците. И тогава аз мога да кажа: Това е вярно казано, защото го е казал светите от ощето дит. Ако го казвам от себе си, съмнително, може да е вярно, може да не е вярно. Ни кой не знае. Кой съм аз? Но ако е казано от Господ, ако е казано от светите отци, ако е казано от съборите, достоверните събори, разбира се, всепризнатите, вселенски поместни събори, там е аршина, с който мерим всичко останало. И отклонението от тези неща, наречено икономия или по някакъв друг начин, си е отклонение.
И тази икономия има свойството да бъде разтегната докато стане богоборчество, докато стане ерес, докато стане богоизмамничество. Тя не трябва да се разтяга до там. Може би човек, който казва истината, става неудобен. И в този смисъл не върши работа. Така че е неудобен голяма работа. Ако е независим, ами да, неудобен ще бъда и толкова. Но аз съм независим в моето битие на човешка личност. Но ние въпросът е дали си неудобен. А казват: "По-важно е да свършиш работа". Затова трябва някакси да действаме тактично. Никога да не обиждаме. И това е вярно. Точно така трябва да бъде. Трябва да сме абсолютно отворени на диалог. Трябва да знае първото и най-важното.
Че ние сме по-лоши от тях. От нашите същенно началници. Нямам съмнение в това. Но по отношение на кое? По отношение на личния живот, да. Аз съм сигурен, че съм много по-лош. От нашия патриарх. Той е чиста душа. Той се му личи. Но ни тук не говорим за лични простъпки. Тук говорим за отявлени нарушения спрямо канони, спрямо догмати, спрямо учението на светите отци. И ако ние млъкнем, наистина ще станем като безсловесните камъни, и по-лоши от тях. Така че... Критерия е в крайна крайщата дали говорим истината.
Ако говорим истината, тя в крайна сметка има предцърковната истина. Не е относителната човешка истина. оттвърдената от църквата истина. Ако говорим тази истина, ние сме на прав път. И... оттамата така е, че от нашата настойчивост, от нашата тактичност, от нашето благоразумие, зависи дали тази истина ще достигне до адресата, до този на когато я говорим. Има предвид истината за конкретния случай, разбира се. и за други подобни. Ние вярваме в Бога, не в човекци. Нашите същеначалници имат два аспекта. Единия е сана, който е от Бога,
който е... те са изваредни и пълномощни посланици на Бога. Към сана ние благоглавеем. другото е личната им страна. Там вече е... според делата. Ако делата са благоугодни, викаме осанна. Ако делата са... противни на това, което учи църквата, как да кажем достоян. икумическия патриях въртоломей, не е злото. Той е жертва на злото.
И не трябва да смета. Той е жертва на една система, която го е селекционирала, която му е разработила ума във желаната от нея посока. Както селекционера, разработва плодовете или зеленчуците в желаната посока или домашните животни селекционират такива, такива и те се получават.
А не, че животните са искали. Никой не ги е питал. Селекционера ги е направил такива. Патриях въртоломей жертва на една многовековна селекция. И затова можем да го съжаляваме като човек. много трябва да го съжаляваме. Защото тая селекция не прощава. Това все едно, че да си роден като куче, но не като волно куче вълча порода,
а като някаква жалка карикатура на куче. някакво проскубано къси грака и така нататък. И искаш да бъдеш, да живееш природата ми, не можеш. ти си домашия любимец, ти не си волно същество от Бога създадено, а от човек си деформирано. Той е еден такъв продукт на селекция. Вече е вкаран в това тяло, селекционирано, мисловно и интелектуално тяло. и сега за да се измъка, да осъзнае своята трагедия, това е непосилен подвиг. Така че ние като човек можем само да го съжаляваме, но като патриарх, там където тръгва против църквата, където извършва тежки престъпления срещу църквата, няколко такива. Там какво да кажем? Самия въртолмей в ден е зло, но както казва народа, всяко зло за добро. Защо? Защото ако пътя въртолмей беше два-три пъти по-умен и по-дълновиден от това, което е, той нямаше да прочете своя диптих.
Категорично. Ама няма как да... Има как. Сто пъти има как. Просто няма да го прочете толкова. И нищо няма да се случи. Патриарх въртолмей, патриарх Данил си прочита своя и се приключва. Защо? Ще го попитат неговите събратите вълци. Отгора ще бъде по економия точка и се приключва. И проблем няма. Ако беше вълк Гроссмайстор, точно това ще беше да направи. И ние щяхме да го виснем. И да кажем: "Чака, бе! Той не бил толкова. Той бил великодушен. Той бил мъдър. Вие сте някак... Вижте като лъжилото овчарче, което вика вълк, а вълк няма. Но не се получи така. Той не се оказа Гроссмайстор. И насред храма, насред святия алтар, свали овчата кожа и всички видяха вълчата кожа. Вълчата козина. И се оказа, че те, които са викали недостойни, недостойни са били прави. А тези, които са били с широко затворени очи и със запушени уши, са били криви.
Ами сега той излепостави своите хора. Той излепостави своите човекологодници. Своите блюдолистци. Своите агенти за влияние. Своите съветници. Всичко това беше излепоставено. Той предаде, така да се каже, агентурата си. По този начин. Иначе те щаха да излязат с престиж. И кажат: "Видяхте ли?" "Съобрази се с нас. Увържи нашата автокефалия." "Прояви икономия." И ние трябва да доказваме, че той е гроз майстор. А сега няма нужда да доказваш нищо.
Защото той, за съжаление, е вълк в овча кожа. Деда беше нещо друго. Но той към момента е това. Така че по-добре да го разпознаем. По-добре да видим зъбите, ноктите и козината. Както стана на 19 октомври. И по този начин Светио Арилски изигра своята роля на народен будител. Празника на народните будители е празника на Светио Арилски. Съгласно Юлианския календар. И сега го отбелявам на 1 ноември. Но това си е 19 октомври по Юлианския календар. Защо Светио Арилски, учелника в постината е начало на народните будители? Ето доказва се защо. Защото ако тази пародия беше в Света неделя, да кажем, ние нямаше да го изживеем толкова болезнено. Ей, дошъл там, нали, любезност, някаква дипломация, компромиси, нали, икономия, щехме да се залъжим с много неща.
Но, влиза Светио Арилски и ни пита: "А бе, чеца, кого лъжете? Каква е икономия и каква дипломация? Тук се хули църквата? Тук се хули Бога? Когато ти утвърждаваш една лъжа, това е също Бога, защото Бог е истина. Истина ли е, че това е разкол? Очередената от Анаксиус, тъй наречена православна лъжда църква в Украина? Истина е, разбира се. Разкол е. Тогава. Та, Светио Арилски трябва да сме благодарни. Слава Бог за всичко. Слава на Бога за това, че Той ни посрами в този ден, за да разберем какво представляваме. Да се видим в своята несвършена работа. Всички ние сме виновни. Няма някой невинен. Ама казал не казал не. Щом сме го допуснали да се случи, значи не сме направили достатъчно да не се случи. Значи сме виновни. Така че, пак да кажа, всяко взло за добро, трябва да извлечем ползите от това саморазкриване на схизмарха, на разколоначалника, на човека, който се подигра с празника на Светио Арилски, с българския народ и с българския патриарх.
И с неговите съветнице, и с неговите дитирамбисти, защото от такива дитирамби можем да съсипем нашия патриарх. Всички ние днес живеем, утре умираме. Всички. Ако той се яви на страшния частен съд с въртоломеевщината на гърба, това къде ще го запрати? Ние не мислим ли за вечния живот на нашите същен началници? Или мислим само за угодничеството днеска и тук? Ако ние сме приятели на вечния живот на патриарха, ние сме мысински приятели. Ако сме приятели на тукашния живот на патриарха, работим против него. Така че нашата любов към патриарха, нашата любов към Светия Синот, към Българската православна църква се изразява в това. Ние да сме в църквата, да не се гнусим, да не напускаме спасителният кораб на църквата, защото Българската църква е благодатна, легитимна, канонична и ние сме нените членове. И като такива сме длъжни през цялото време да се борим срещу нашите лични грехове, това си е нашата домашна работа, и срещу посегателствата върху самата църква. Там вече имаме друго задължение. Всеки според своите възможности дарби. Аз съм сигурен, че от този така укорен за нас ден, въртолумевия ден на 10 октомври 2026 година, ние можем да излезем по-истинни, по-единни, по-силни и по-христови.