ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Днешната беседа, под номер 209, е озаглавена есента на патриарх Вартоломей. В една от предишните беседи казах, че словото на царегатския патриарх Вартоломей при интронизацията на българския патриарх Даниил ще бъде предмет на отделна беседа. И по време на лятната вакансия слушатели ми напомниха за това обещание. А ето, че имаме и още един пресен повод да се обърнем към тази тема.
Този повод е сюрреалистичното решение на нашия святи свинот от 10 септември тази година да награди патриарх Вартоломей с орден св. Йоан Рилски за, цитирам, особени заслуги за преодоляване на разкола в Българската православна църква. Това срамно, неумно и неприлично решение не е безобидно. Чуха се и какви ли не конспиративни обяснения
за това псинодално деяние от страшни по-страшни. Но ми се струва, че както обикновено конспирация няма, а действителността е още по-злокачествена. Самото това решение за награждаване би могло да бъде предмет на отделна, задълбочена и нелицеприятна
беседа. Но сега няма да се занимаваме с него. То остава в историята, не може да бъде изличено, не може да бъде табуирано. Срамът остава. И никакви тайни конспирации не са необходими. Всичко е
като на ренгенова снимка. От ясно по-ясно. И защо срама от това решение е всеобща за цялата църква. За Салянската църква. Защото всички ние сме членове на църквата и когато
единия член се посрами, всички се посрамваме. Има ли дори един човек, който не може да бъде излъган относно това решение и даването на този орден.
Има ли дори един човек, който искрено да вярва, че добре известния на всички патриарх въртоломей е достойен да получи такно сега орден от Дългарската православна църква. Още повече пък
след всичките му антиканонични, антицърковни и антибългарски деяния през последните дни, месеци и години. затова и самата беседа се налича есента на патриарх въртоломей,
защото като че ли в есента на неговия живот се задълбочиха тези тенденции. По-рано ги е имало в една много по-приемлива форма. Да, хюбриз, да, егоцентризъм, да,
елинофилетизъм. Имаше такива забежки, но те бяха в лека форма. Но с напредването на възраста с навлизането в есента на неговия живот, всички
тези отрицателни тенденции се задълбочиха не само по отношение на лично неговата, да кажем, старост, но и по отношение на неговите
господари, които може би desлоуптребяват с тази му старост, може би просто са натиснали по-силно лостовете, чрез които го държат, но резултата
е изключително пагубен за цялата църква и в частност за Българската православна църква. Най-пресен и ярък образец за токсичното отношение на патриах Вартоломей
спрямо православието и спрямо Българската православна църква беше неговото участие в интронизацията на патриах Даниил и по-специално тук ще се спрем на
словото, което той произнесе в катедралния храм Свети Александър Невски. Вече ставаше дума в предишни беседи, че поради лошата настройка на озвучаването в храма, не всичко в това
слово можеше да бъде дочуто и доразбрано. Самата приповдигната празнична атмосфера, струпването на много хора, медии и прочее, всичко това не спомагаше за вникването
в смисъл на това слово, ако някой го е чул както трябва. Аз лично тогава не му обърнах внимание и едва след като беше публикуван писменият текст, осъзнах в каква степен това слово е
хубристично, егоцентрично, антиисторично, антихристиянско, антицърковно, антибългарско. И за това ще го разгледаме малко по-внимателно. Как започва това слово? Цитирам. Ваше блаженство, Софийски митрополита и патриарша на цяла България,
господин Даниил. Ваше блаженство. Какво означава това обращение Ваше блаженство? Това са първите две думи на словото. Още с тези първи две думи на патриарха на патриарха Братоломей се проявява едно обидно отношение към
Българската православна църква. Той поставя българския патриарх на по-низко положение спрямо себе си и то на две стъпала по-низко. самия царь-гарски патриарх взисква от своите подчинени обращението Ваше Всесветейшество. Това е комично, разбира се,
защото първо, никой друг не висква такова обращение. Примерно, римския папа, който по стария ред на църката преди 1054 година е преди Константинополския патриарх. Той да не говорим, че
неговият диоцес е по-обширен в момента много повече хора са към него, много по-силни държави във всяко отношение светско, а преди хилядата години и църковно. Той е над цария гадския патриарх. Да, римския папа нарича себе си
Святейшество, нали? Очаква да се обръщаме към него с Ваше Святейшество. Не е така, обаче Фенерския патриарх, който е глава на 2500 гърци в Истанбул. Той е бил
Всесветейшество. Другите са в най-добрия случай Святейшество. И обикновено, когато той се обръща към Александрийския патриарх, към Московския патриарх, той ги нарича, примерно, Блаженейши и Святейши Брате. или нещо подобно. Не и към
Българския патриарх. Там е само Ваше Блаженство. Не казва Святейшество. Унези са Блаженства и Святейшества, а нашия е само Блаженство. Тук поначало има нещо нередно,
нещо гнило в цялата тази система от обращения. Тя трябва да се веднъж завинаги унифицира и определи и да се каже за патриарх, Святейшество, за Архиепископ, който е
глава на поместна църква. Блаженство за Еди кой си така, за Еди кой си така. Но така или иначе Саедгарския патриарх държи да унижава другите патриарси, като не им признава титлата Святейшество. Избира се,
ние до някъде му отвръщаме така с почти същото, когато ние го наричаме Святейшество. В много случаи се обръщаме към Негово Святейшество, Царегарския патриарх. Не му казваме все Святейшество, както Неговите
подчинени, но това веднъж заведенаги трябва да се изчисти, защото не е редно по този жалък начин да се самоотвърждава така един християнин. Презкачаме няколко параграфа
и стигаме до един много важен параграф. Разбира се, казва той, източно православната църква не страда от синдрома на историцизма, кавички, т.е. от изчерпване на нейната актуална реалност
и на нейната същност в едно маниакално зацикане в случайни и отминали събития, защото историята никога не е била безоблачна. Тъкмо обратното, бихме казали открито,
че тя е била неспокойна и изпълнена с множество вълнение. Отношенията прочие между нашата Коснатинополска света Велика Христова църква с вашата тук с избранница
църква, свети брате, понякога са били конфликтни и мъчителни. Въпреки това, обаче, историческото минало не може да бъде критери за цъковния живот, тъй като църквата представлява
ескатологична реалност, а не реалност от миналото. Разбира се, историята учи и който не се получава от грешката и страстите на историческото минало неизбежно ще претърпи последствия в бъдеще. Крайна цитата.
Ето в този параграф имаме един наниз от нелепости, от манипулации, от лъжи съзнателни, първото което ни вправи впечатление е, че той казва така.
Разбира се, казва източно православната църква еди какво си. Ама трябва ли да обясняваме на цари-градския патриях, че няма такова нещо като източно православна църква.
Няма западно православна църква, няма северно или южно или северо-западно православна църква. Има православна църква на изток, запад,
северо-юк и насякъде. И в космоса, и под земята, и в морето. Тя е православна църква. Понятието източна православна църква е понятие на хора,
които не признават нейната православност, т.е. нейната меродавност. По същия начин ние не признаваме меродавността на римо-католическата църква, я наричаме римо-католическа, а не католическа.
Католическа, през гръцки, означава пак вселенска, универсална. И ние, ако наричаме католическа, значи я признаваме за универсална. А когато казваме римо-католическа,
римо-универсална, казваме смисъл тъй наречена, а всъщност тя е само римска, а не е универсална. Не е католическа, а е римска. Да, понятието ние, ако казваме на римската църква
католическа, грешим, тъй като я признаваме за универсална. Ние трябва да я наричаме римо-католическа. Тъй наречена католическа, а всъщност римска. По същия начин, когато кажеш източна православна, ти приемаш външната гледна точка, чуждата, която те отрича,
отрича твоята меродавност. Сега, когато общуваш с, да кажем, външни, там можеш да използваш някакви подобни формули. Накра, че не бива. но при дипломатически случаи, може да се случи и такъв. Тук обаче, между православни, това е груба еклесиологична грешка.
Това е недопустимо неразбиране на същността на учението за църквата. Източно-православна църква. Божи Господи. Когато църквата започна да се ограничава с посоките на света? Тази Източно-православна църква не страда, казва той, от синдрома на кавички историцизма.
Кво е това? Историцизма обяснява. Тоест, от изчерпване на нейната актуална реалност и на нейната същност в едно маниакално зацикане в случайни и отминали събития. Защото историята никога
не е била безоблачна. Първия така недопусти нонсенсе да казваш, че историята никога не е била безоблачна. Никой никога не е твърдял, че историята е била
безоблачна, за да го опровергаваш. Има си хас. Точно обратното. Историята винаги била изключително драматична. Облачна е меко казано. Как така безоблачна? Тоест, това е
едно празнословие. Историцизма се състоял в маниакално зацикляне в случайни и отминали събития. Първо, трябва ли да обясняваме на Божият християнина, Патриар Вартоломей, че случайни
събития няма. Случайни исторически събития няма. Ние знаем, че космите на главата не са преброени. Каки случайни исторически събития? Историцизма, според него, тоест,
лошото нещо историцизма, бил маниакално зацикляне в случайни и отминали събития. Понятието отминали събития в историята иска да каже, че те един вид нямат пряко отношение
към настоящето. ама ние знаем, че имат и още повече църковните минали събития. Да не би Христовото разпятие да е в миналото, да не би Педесетница да е в миналото, да е отминало
събитие. И как така историцизма в един момент стана нещо лошо, стана зацикляне и то маниакално, че църквата е историческа, разбира се, символа на вярата исторически. Али, който
заради нашите спасение слезе на небесата и се въплати от Дух свети, това е в миналото, в минало време. И стана човек и бе растна за нас при Понтия Пилат, и страда, и бе погреба, всичко това е
история в центъра на символа на вярата. Как така изведнъж историята стана маниакално зацикляне? Точно обратното. Всичко в църквата е исторично. Самата църква е исторична,
тя е най-същностната страна на историята, църковната история. и това е показано блестящо в символа на вярата, където всичко започва с сътворението, т.е. началото на историята, минава през
центъра на историята, където е боговътплощението и завършва с края на историята, който е ескатологията. И между история и ескатология не само, че няма противоречиями,
те не могат едно без друго. Истинската история е ескатологична и разбира се, че самата ескатология е исторична. Тя е смисъла на историята, тя дава смисъл на историята.
И изведнъж нашия патриях въртоломейни изнася някаква лекция срещу историцизма, който е бил маниакално зациклени в случайни и отминали събития. И после изведнъж
открива, че историята не била безоблачна. И че между, казва той, цитирам, между нашата Константинополска света Велика Христова църква и вашата тук съизбраните църква, свети брати,
понякога са били конфликтни там отношенията, конфликтни и мъчителни. Ами, как няма да са конфликтни и мъчителни, когато нека да видим как той назовава двете църкви. Нашата
Константинополска света Велика Христова църква. тя е света, Велика и Христова. А за вашата казва така, тук са избранница
църква. Какво значава са избранница? нито е света, нито е Велика, нито е Христова. Тук има една
огромна и многовековна манипулация. А именно по същия начин, както в Римската църква, се е използвал понятието светият престол за
Римската катедра. Светият престол. но той дори е в малко по-мека форма, защото той не отрича да има и други свети престоли, вероятно, докато Царегазката
църква нарича себе си Великата Христова църква. Ама, чакай сега. Ако говорим само за Царегазката патриаршия и тя е Великата Христова църква,
аз ще остава, че другите не са велики. Великата христова църква Царегазката, а другите не са велики. А може би и не са христови.
Ако кажем Великата Христова църква и подразбираме Константинопол, излиза, че другите, които не са Константинопол, или не са велики, или не са христови,
или и двете. И тук в един ясен, нагледен и силно обиждащ и дискредитиращ начин, те са съпоставени. Отношението казва между нашата
Константинополска света велика христова църква с вашата тук са избранница църква. Тук са избранница църква. един вид трета класа някаква си
там. Тук са избранница, а не там са избранница и не велика, и не света, и не христова. И продължава. Въпреки това обаче, историческото
минало не може да бъде критерий за църковния живот, тъй като църквата представлява ескатологична реалност, а не реалност от миналото. Това е също
невярно и неумно разсъждение. Значи, противопоставя се ескатологичната реалност с историята. Историческото минало. Ама, дай да се разберем. Историята
е от сътворението на света до днес всичко това е история. До днес включително. До този миг всичко това е история.
А ескатологията показва вектора на цялата история към края на времената. Така, че и двете са едно и също.
Историята и ескатологията съвпадат. Да не би в Стария Завет да не беше ескатологичен. Цялата история нема е не ескатологична. Тя нема не е
насочена към края на времената. Разбира се, че е насочен. Това е същността и ние не живем в цикличнато представа за историята, както е в
там индуизма и така нататък. не, всичко е ескатологично, всичко е един вектор, една стрела насочена към края на времената. И това е в общи линии
постижимо за всеки среден ум. Това не се иска си някакъв свръх интелектуалец или свръх духовник, за да го разбереш. извънъж цареганският патриарх
се бори с историзма, с историчността. Защо? Защо го опреква за някакъв лъжлив синдром на историцизм? Това е измислен от негов принцип. Няма такъв синдром.
Никъде няма такъв синдром. Защо той се бори срещу него? Защо ги нарича случайни и отминали събития? Като знаем прекрасно, че няма случайни събития, и няма
истински отминали събития. Всички събития присъстват в настоящето. Видейки отминали имат отношение към настоящето. Тоест патриарха иска
по някакъв начин да избяга от историзма, от здравословния християнския църковния историзъм. Защо? Защото историята му пречи.
какво ни казва Господи Иисус Христос в глава 9 от Матея? Нитопък наливат ново вино във вехти мехове, инак меховете ще се спукат и виното
ще изтече, а меховете ще се изхабят. но ново вино наливат в нови мехове и ще се запази едното и другото. Тук е противопоставието между ново вино и вехти
мехове. Историческо ново старо и патриарх Вартоломей е вехт мях. новото вино вече не бива да се налива в този вехт
мях, защото и то ще изтече, и то ще се спука. Тоест, конструкцията създадена от патриарх Вартоломей, бидейки антиисторическа, тя е застинала в някакъв отминал етап на времето,
а историята никога не застива. Тя продължава. Именно защото е екската логична. Защото се движи в посоката на края. Та, поради тази причина старите форми стават стари мехове.
Стават неспособни да носят истинския живот в себе си. И на това набляга Господ Иисус Христос. И патриарх Вартоломей тръгва срещу този историцизм, който е същностен,
духовен и, разбира се, социален, обществен, институционен, всякакъв. всичко е историческо. Всичко. Тук е въпросът, как ние се се отнасяме към историята. Дали, като него искаме да я спрем в някакво
минало и ушки им това минало без промяна решава настоящата, но то не е така. Всички форми исторически човешки са адеквате на своето време. И това е много важен въпрос, който цял цикъл
от беседи трябва да се отдели на него за институциите на църквата в историята. Как църковните институции се проявяват в историята, как се създават, как се раждат. Примерно, царь гахстата патриарше,
как се ражда? Тя не е създадена на Педесетница. Или в Първи век, или в Втори век. Гонсайдополската патриарше се ражда в Четвърти век. При точно конкретни исторически причини. Та, мисълта ми е, че Патриар Вартоломей иска да избяга от евангелския
църковния историцизм. От ескатологическия историцизм. И този опит за излъгване на историята е антихристиянски, той е антибогословски, но в някои случаи се проявява и като антибългарски. Нека да чуем едно песно пение,
след което ще продължим. сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно.
Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно.
Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно.
Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Сега да се заедно. Продължаваме с още един ключов цитат от Словото на Патриар Вратолумей. "Църквата на Константинопол, като обща майка-хранителка на всички православни църкви, е вървяла, върви и по Божията воля, ще върви винаги в историческия си живот с постоянна вярност към ескатологията, тъй като именно там се намира истината за нещата, без разбера се да изоставя особения си авторитет и да пренебрегва историята.
В противен случай би изпаднала в един идеалистически начин на съществуване". Крайна цитата. Малко е така нелогично казаното, малко противоречина преди казаното от самия него, малко е високо парно, така вития вато, но по-важното е антихристиянското съдържание на тези фрази. А именно, той самозванчески въвежда антиисторичното, невярното, еретичното, фенеропаписко понятие, обща майка хранителка на всички православни църкви. Такова понятие не съществува в еклисиологията. Той е антихристиянско, той е антиисторично, обща майка хранителка на всички православни църкви. Злацва църквата на Константинопол. От кога е такава, първо? Второ, как така на всички? Значи, и на Иерусалимската църква ли е майка хранителка? И на антиохийската ли е майка хранителка? Ами те бяха създадени преди Константинополската църква. Римската беше създадена преди Константинополската. Това понятие просто не е вярно.
Освен това, няма такава поместна църква, която да е майка хранителка на всички православни църкви. Дори и Иерусалимската. Тя е, разбира се, майката на всички църкви изобщо, това е безспорно. Но, от момента, в който те заживяват своя самостоятелен живот, тя не е тяхна майка хранителка. Ако това понятие, изобщо означава нещо, ако означава майка хранителка. И друго. Нека да погледнем, пак исторично, какво прави тази майка хранителка през вековете. Ами, майка хранителка ли беше, когато беше Несторианска или Арианска преди това? Майка хранителка ли беше, когато беше Иконоборска с той колко години? И с какво хранеше другите църкви? Майка хранителка ли беше, когато стана Униядска в 13 век и после в 15 век? Майка хранителка ли когато стана Икоменическа в 20 век? Или когато в момента е фенеропапистка? С това ли ни храни, като майка хранителка, с фенеропапизъм, с учението за своето първество във власт, по власт? Със своето пръв безравни?
С това ли ни храни тая майка хранителка? Ами, то тогава много лесно. Значи, как би могъл сатаната да унищожи света? Да освои света? Много просто. Завладява царегазската църква и започва да захранва другите с отрова. това, понеже майка хранителка, пуска ни на всички нас отровно мляко от майката хранителка и по този начин всички ние с един удар биваме съсипани. като говорим за отровно мляко, това е разбира се млякото на ереста. Ако тази майка е завладяна от лукавия и ни храни с ереси, какво става? Какво правим? Как се съхраняваме ние в Христа? Няма такава майка хранителка, поместна църква. Нито една от поместните църкви не е майка хранителка на никого. Поначало, образа на църква майка, като всяка метафора, куца и не бива да се прилага буквално. Той има някакво поетично и образно такова значение и толкова са. Може да се използва някакъв по-точен термин без понятието майка и ще се приключи с всички тези злоупотреби. Но тук имаме един много тежък случай на злоупотреба, когато той много търно се пише майка хранителка на българската църква и на новите църкви. На един вид старите не, разбира се, но новите.
Това казва обща майка хранителка на всички православни църкви. И тя, казва той, е вървяла, върви и по Божията воля ще върви винаги в историческия си живот с постоянна вярност към ескатологията. Ама чакай сега, какво означава вярност към ескатологията? Ако ти изповядваш ерес, каква вярност към ескатологията изповядваш? А, царегарската църква е изповядвала легион ереси. Е, как тогава е вървяла, върви и по Божията воля ще върви винаги. Не, понякога е вървяла в истинския път, понякога се е отколнявала, пак вървяла, пак се е отколнявала и исторически е доказано, че именно царегарската църква най-много се е отколнявала от всички църкви. Повече от Александрийската, повече от Иерусалимската, повече от Антиохийската, повече от българската, руската, сръбската, румънската и така. Повече от всички зети заедно. Най-много ереси са били изповядвани от цари-градски патриарси. патриарси. И изведнъж сега вървяла, върви, може ще върви върви, върви, върви, върви, върви,
върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, върви, въ ервичниски, в постоянна вярност към ескатологията. Той иска, чрез тези понятия, да прокара своята ерес, съвременната си ерест, фенеро, папизма. Чрез тези блъфове за обща майка-хранителка той прокарва една нова ерес. Ерестта, тя вече десетилетия функционира,
да кажем две десетилетия. Преди това е съществувало в мечтанията им, но вече от 10-15-20 години вече съществува и в текстове. В текстове, за които не бедеш не говорили, пак ще говорим. Продължавам с цитата. За съжаление, днес някои православни братя разгръщат неоснователна полемика, също същността
на отговорностите на всеки един Константинополски архиепископ, който въплащава жертвената природа на тази отговорност, както те са формулирани с действията на Всесветия Дух в неизменните канонични решения на светите вселенски събори и както животът и вековната практика на църката се ги тълкували неотклонно. отново един тромов. Значи, когато човек не може ясна мисълта
на самия него, той я изразява неясно. Но нека да я изясним. Тае, някои православни братя разгъщат неоснователни полемики, всъщността на отговорност на всеки един константинополски архиепископ. Ами разбира се, ако говорим за всеки един константинополски архиепископ, естествено, че много и много, много от тях са еретици. Това е
всеизвестно, ако говорим за всеки един. Включително в най-много време. Всеки един казал константинополски архиепископ, който въплащавал жертвената природа на тези отговорности. Един вид. Той като първ безравни носил отговорност и съответно жертва на природа. Ама то не е така. Значи, когато ти
се оставяш да те манипулира властелина на света и искаш да командваш всички останални църкви, за да може властелина на света да ги команда чрез тебе, това не е никаква жертва. Това е точно обратното. Това е подведено на опашката. Точно обратното. Жертвената природа би била ти да застанеш срещу
хегемона на света, срещу властелина на света да кажеш аз няма да бъда твоя марионетка и чрез мен да ръководиш моите събрати църкви и да носи етикета майка хранителка за да можеш ти да ги командваш чрез мен и когато цариканския патриар ако каже това нещо,
тогава ще кажа ето жертва на природа. Обратно, когато той казва аз носики в ригата отговорност искам да командвам всички, а ние знаем, че няго командват, той не е жертва на природа, е точно обратното. Това е предателство. Това е предателство на
същността на православието. То да бъде ръководено от антиправославни сили, земни и поднебесни, с антиправославни цели, възоснованно на някакви етикети без съдържание. Продължавам. Главното възражение на малодушните и неблагодарни към тяхната майка благодетелка,
тире, Великата Христова църква, се концентрира в това, главното възражение се концентрира в това, че първенствуващото място в жертвата и следователно в момент само в честта на Константнополския архиепископ
се е дължало на исторически дадености и състояния безвързватно отминали във времето и следователно всички те днес имали само музейна и изследователска стоеност като нарочно и преднамерено пренебрегват факта, че тези отговорни привилегии
и прерогативи служат изключително на спасителната сиречна ескатологичната перспектива на църквата, а не на някакви светски амбиции или властнически настроения. Цялото това твърдение се основава или на
недопустимо невежество, или на недопустимо лъжа. Защото когато Конституционаловската църква повече от век изповяда иконоборството, нените отговорни привилегии и прерогативи
служиха ли изключително на спасителната сиреч и скатологичната перспектива на църквата? Защото е така твърди, че нените привилегии служили изключително на спасителната сиреч и скатологичната перспективната църквата. Ами,
когато служиш на Ерес, какво правим тогава? Както служиш в четвърти век, както служиш в осми век, както служиш в момента? тези прерогативи на църквата с тях може да се злоупотребява и те могат да бъдат пагубни за църквата и са били
пагубни за църквата. Отново, били малодушни и неблагодарни към тяхната майка-благодетелка Великата Христова църква. Първо, тук вече той съвсем така като мистър Сенко подмени Цари Гаста Патриаршия с понятието
Великата Христова църква. Ама чакай! Какво означава Великата Христова църква? Когато бяхте иконоборци, вие ли бяхте Великата Христова църква? Когато сега сте и куменисти и фенеропаписти, вие ли сте Великата Христова църква? И откъде на къде
Цари Гаста Патриаршия да носи това название Великата Христова църква? Няма такова нещо. Това е първо злоупотреба, второ невярно, защото не е велика една църква, която е еретична.
А всички църкви са Христови и те са велики, ако не са еретични. да не би Иерусалимската църква да не е велика и Христова или Александрийската, или българската, или грузинската,
или руската. Всички са велики и са Христови. Ако са в Христа и в православието, отклонят ли се вече не са нито велики, нито Христови. тази измама, че ти си
присвояваш названието велика Христова църква без да гледаш съдържанието. Това нещо е недопустимо. И Ушки това било парнествуващо място в жертвата и следователно в частта. Значи той
бил пръв по жертва. Ами ако не се жертваш, кой свидетелство за това, че ти се жертваш? Аз си давам сметка, че царь Гаста Патриарша е в изключително тежко състояние.
Между менгемето на американците, които го командват, турците, които го командват, гърците, които го командват и той трябва да бъде и християнина на всичкото догоре. Това е невъобразима тежест. Но
той не се съпротивлявава на тази тежест, да се предава. Той се е предал и на американците, и на гърците, като гърцки шовинист, защото ти да бъдеш грък и да бъдеш с истината, това е прекрасно.
Да бъдеш българин с истината, това е прекрасно. Но ако бъдеш грък с лъжата, елинофилитическата лъжа, това е предателство спрямо Христа, защото Христос е истината. излугуване на сатаната, защото сатаната е баща на лъжата. този смисъл,
тези пренаречени жертви ги няма. Имаме предателство. Как така ще наречеш своето лично предателство жертва? Той се хвали със своята жертва, ушки им, че е някакъв мъченик. Ама мъчениците не се хвалят с мъченичеството.
той се хвали с несъществуващо. Аз разбирам да беше мъченик. Ще кажеш, е, да, похвали се, като слаб човек, така, някакси, се подаде. Но той не е мъченик, той е предател. Е, как така
ти? Нямаш ли съзнание за грозната роля, която играеш в момента в църквата? За това, че ти си носител на апостасията. Ти си водач на апостасията. на отстъпничеството, на богоотстъпничеството, по няколко направления. Инструмент на антихристиянските сили,
главният инструмент в момента на антихристиянските сили, е царегарския патриарх от трето поколение вече. Той това да нарича жертва. И тази жертва му дава право на първенство по чест. Понеже, ме от първенство по жертва, първенство по чест. Точно умратното. Точно за това, защото имаш първенство по предателство,
губиш първенството по чест. нито една друга поместна църква не се държи така предателски, защото тя не е толкова желана от врага. Врага иска чрез бившия първи да командва всички. Да го обяви за първ безравния част, чрез него да командва всички. А ако завладее, да кажем, антиохийската патриарша, тя не е първа исторически
и само не е, ще си овладея нищо друго. Затова там нацизка е сравнително по-малък. Нещо повече, антиохийската патриаршия в момента е много изповедническа, много жертви реални стават там и в това отношение Константинополската не може да се сравнява. Тя е църквата на компромисите. Ежедневно да правят компромиси,
не че трябва да ги обвиняваме. Това са понякога неизбежни компромиси, но това не е маченичество. Това не е жертва в никакъв случай. Ако се върнем пък исторически назад, ще видим колко пъти царь ги ги ги патриаршия е имала първенството, но не се е жертвала, а е слугувала на антихристиянските сили, на антиправославните сили.
И по време на иконоборството, и по време на арианството, и по време на несторианството, и така нататък, и така нататък. Т.е. не само сегашните, но и исторически. Продължаваме с така цитатите. Повтаряме настойчиво, казва той, дори с иск да бъдем сметнати за банални,
че отговорностите на Консетопуската църква са установени от Светите Вселенски Събори, което ще рече от самия Всесвят Дух и от Богоносните Отци и така нататък. Това е до някъде вярно по отношение на историята и
точно противоположно на истината, т.е. манипулативно и лъжовно по отношение на тълкованието на историята. Защото знаем, че и Сатаната тълкува същеното писание. Това, което той казва е истина, но тълкуванието е лъжата. Но за това ще говорим
след като изслушаме едно песнопение. Събърно, чето е лъжият, хоро, чето е лъжият, тълкуване. Събърно, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване,
чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, Тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване,
чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, тълкуване, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, тържият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият, чето е лъжият,
чето е лъжият, чето е лъжият, Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Тепло призима й обете, храме очищене. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok И така, цариканският патриарх Вартоломей казва, че неговите отговорности, т.е. неговото първенство, се основава на светите вселенски събори. Да, точно така е, но забравя да тълкува тези текстови от светите вселенските събори или поне ги тълкува лукаво.
А именно, ще цитираме знамението 28 правило на 4-те вселенски събор. Следвайки напълно определението на светите отци и признавайки четверното днес правило на 150-те боголюбезни епископи събрани на събор в дните на Теодоси Велики, блажена му памет, в царстващия град, цар и град, Новия Рим. И ние така също определяме и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град, цар и град, Новия Рим, понеже на престола на Древния Рим отците правилно дадоха предимство като на царстваш град. За това, водени от същите съображения, 150-те боголюбезни епископи признали равни права на светия престол на Новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен със честа да бъде град на царя и правителството, и който се ползва с предимства равни на Древния царствен Рим, и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. Крайна цитата. Това, 28 правило, непременно ще бъде предмет на отделна беседа. Защото с него се злоуптребява сатанински от десетилетия на сам и всички ние малодушно мълчим. Прави се груба посред бял ден измама със светите отци на Вселенски събор и няма реакция. Бългазата църква не реагира, но и другите май църкви почти не реагират. Много рядко. Това е предизвикатство. Какъв орден? Първо трябва да реагираме на тези претенции. Тези претенции са покушения срещу еклисиологията, срещу учението за църквата, срещу Селенските събори. Буквално четем какво казват светите отци. За това водим същото съображение.
150-те голебезни епископи признали равни права на светия престол на Новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът, който е достоен със честа да бъде град на царя и правителството, и който се ползва спредимство на равния древният царствен Рим, и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. От ясно по ясно, че поради това, че Константинопол е град на царя и правителството, за това и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като Стария Рим. Тоест, основанието, даден град да бъде въздигнат на попредно място, е това, че той е град на царя и правителството. Ама той е такъв от 324-та или 330-та година, в зависимост от коя ще си изберем. Така ни, че от четвърти век е град на царя и правителството, т.е. имало е време, когато църквата е функционирала и е била пълна със светци, а Висантион е бил провинциален градец, подчинен на Хераклея, дори не от големите апостолски катедрия на Хераклея. От момента, в който той става столица на царя и правителството, всичко се променя. А от момента, в който той вече не е седалище на царя и правителството, защо всичко да не се променя? Когато святителци са казали и в църковните работи, значи както в светските работи, царя и правителството, които не са църковни лица, разбира се, те са светски управленци, казва както е в светското, така и църковните е. Т.е. при промяна на светското управление съответно се променя и църковното управление, за да бъде в съответствие със светското. Не това иска Патия Гвартоломей. В Истанбул вече няма цар и няма сенат. Няма правителство. Правителството е в Анкара. Нещо повече.
Това вече е република и взобщо няма императора, както и да е. Т.е. В този смисъл, това е едно антисъборно решение, което той иска да ни наложи. А именно той да си остане първенствуващ, въпреки, че противоречи на светите отци. Но, пак да кажа, понеже това 28 правило на четвъртия Сененския събор е особено важно, той изисква самостоятелно разглеждане. Сега само ще го споменим. И продължаваме нататък. Цитат. Именно този животворен опит на църквата ви носим днес вам, братя и чеда, участвайки лично във вашата радост, която е радост и тържество за целокупната една света Съборна и апостолска църква. За този опит си взетелстваме днес, пред това свято събрание, нашия опит от носенето на кръста Христов,
на страданията заради неговата любов, на светостта, на единството, на помирението, на съгласието, на взаимодействието и на солидарността, и на всичко това, което съпътства и е характерно за истинния и автентичен църковен живот. Тук Патриар Вартолуме минава в тотално самохвалство. Казва, че той е дошъл тук и ни носи, казва, нашия опит от носенето на кръста Христов, а че той е носител на кръста Христов, на страданията заради неговата любов. Аз, казва, той страдам
заради неговата любов. на светостта, той ни носи опита на светостта, на единството, на помирението и така нататък. Тоест, той лично си присвоява блага, святост, чест, достойнство. Ама, откъде ги взе тези неща? Кой ти ги призна?
Ти самия за себе си. Той заявява, че той е такъв носител. Това е първо антихристиянско. Значи, християнина, обикновено, принизява своите прерогативи и своите достоинства. Дори, може да отиде и в крайност, да кажа, аз съм най-недостойния и така нататък, което може да е прекалено. Но,
ти да кажеш, ай бе, аз съм достойн като всички останали, аз съм добър, аз съм носител на святостта, както и вашата църква, пак е самохвалство. Ама да кажеш, че ние ви носим на вас. Нашия опит, казва, от носенето на Креста Христов, това вече минава дори и бонтона в така,
дипломацията, в светските взаимоотношения. Там дори не се допуска такава наглост. и такова хубристично себе въздигане. А тук един християнин насред храм, гостуващ от друг християнски народ, се въздига като носител на истината и святостта. Съвсем не е така,
а и обективно не е така. Каква святост? И накрая пак, блаженнейши братя и така нататък. А на тебе казва, блаженнейши братя, отново блажен, не му каза святейши, Благопожелаваме да бъдеш пример за подражание, неотклонно насочен и хвърлил котва в тихите
и безоблачни пристани на светата и Велика Христова църква. В скромния, но вечно светещ фенер ти винаги ще намериш разбиране, подкрепа и помощ. В него ще се оживотворяваш от живителните струи на Богородичния град, който с велико търпение и дълбоко фъдрешно благодарение
пази правотата на вярата и каноничното предание на здравата еклисиология. Тоест, пожелава на блаженнейшия, български патриарх да хвърли котва в тихите и безоблачни пристани на светата и Велика Христова църква. Но тук той вече е въвел,
че това е всъщност царегазката църква. И изяснява в скромния, но вечно светещ фенер. Ако някой не е разбалка каква е тази църква, това е фенер. И в него той ще се оживотворява от живителните струи на Богородичния град. Ама, чакай! ако Богородичния град
изповядва Ерес, както ти изповядваш случая, как ние ще се оживотворяваме от живителните струи? който с велико търпение и дълбоко вътрешно благодарение пази правотата на вярата
и каноничното предание на здравата еклисиология. Тоест, отново той заявява за себе си. Аз съм здравата еклисиология. Аз пазя пред... Ами, не е така. Първо. И второ. Откъде си сигурен? Няма нито един еретик, който да е казал Аз съм еретик. Няма такъв. всички казват
Тука е истината. Тука е здравата еклисиология. И не подобава на един християнин, особено на равнището на патриах, да казва Тука е здравата еклисиология. Аз съм здравата носител. Моята институция е носител. Тоест, това е нещо като непогрешимостта на папата.
Само, че е казано в така свободен текст, а не в някакъв догмат. Това е недопустимо. Ти да приемеш себе си за център на миродавност, за носител на правата еклисиология, това нещо е недопустимо. Всеки
християнин, пък бил той и патриарх, би трябвало да подхожда към собствената безпогрешност в еклисиологията доста предпъзливо. И да каже възможно е и ние да допускаме грешки,
възможно е и ние да допускаме ереси, но да заявиш официално насред храма пред глави на поместни църкви, че ние сме носители на здравата еклисиология,
това нещо е най-малко самонадеяно, да не кажем и по-лоши понятия. И нека да обобщим. Разбира се, има и други аспекти, които така не влязахме в детайл на
всяка отделна дума, защото има и други. но като цяло, нека да обобщим и да кажем, че последните няколко слова, които патриарх въртоломей произнася в град Цвета София
по разни поводи, особено през ноември 2015 година, сегашното нейтронизацията на патриарха, но и всички останали, без изключение, през последните 15-ти на години в напредналата есен на неговото
патриаршество, тези слова дисквалифицират патриарх въртоломей от това да бъде награждаем с какъвто и да бъде орден. Точно обратното, Българската православна църква е длъжна, ние всички сме длъжни
да поставим тези въпроси на сеослушание и да кажем, че това е невярно, че това е недопустимо, че това е еретично, че това е неприемливо, защото ако ние мълчим,
мълчаето може да прозвучи като съгласие. Когато той едва тук и говори тези неистини, вземе тези нехристиянски пози и позиции, ние трябва да се разграничим, разбира се, очитиво, разбира се, братолюбиво,
не говорим за някаква караница или някакви жестове, нали, истерични, не. Говорим за едни много сериозни сдържани, разумни послания, които следват
да се разпратят не само на Царегайския патриарх, но по повод на негови изказване, включително и по повод на фенеропаписките му така за машки, това не може да остане без ответ и без лечение.
Това е опасна зараза, която трябва да бъде почистена, санирана и словото на Царегайския патриарх произнесено при интернизацията на новоизбрания българския патриарх Даниил в
катедралния храм св. Александър Невски преля чашата и изисква по братолюбив и уважителен начин да бъде осмислено, разкритикувано и да се поискат обяснения
за неверните твърдения, които съдържат в него и да се помоли Царегайския патриарх първо никога да не повтаря подобни неща на българска територия и второ
да преосмисли именно решенията на вселенските събори, именно 28 правил на четвъртия вселенски събор относно своя статут в православието. Този статут
е стар мях в който не може вече да се съдържа новото вино, то ще го спука и това ще доведе до криза в църквата.