Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 205 е Съборът и изборът. Намираме се в навечерието на Патриаршеският избирателен църковен събор, който е призван да избере следващия български патриарх. Българската патриаршия е велика българска историческа институция, с особено място не само в българската история, но и в историята на православието и в историята на света. Още в 866 година, през лятото на 866 година, св. княз Борис в своето послание до Папа Николай I поставя въпроса за създаване, учредяване на българска патриаршия. Папа не е бил склонен тогава, отговаря, отговаря уклончиво, че един вид още е рано и че на първо време трябва да бъде архиепископия. Разбира се, не отхвърля тази възможност, за да не прекъсне току-що създадения диалог със Свети Борис и със силната българска държава. Тази кореспонденция между Свети Борис и Папа Николай е част от световната история. Тя предопределя историята на Европа до голяма степен. Ако бяхме тръгнали с Рим и продължили с Рим, не се знае изобщо какво би станало с европейската история. В този смисъл, когато се зачева идеята за българска патриаршия в главата на Свети Борис, това е негово очевидно духовно завещание, след като го е поставил в това важно писмо до Папата, да не забравяме, че годината е 866-та. Вероятно една година след като Свети Борис се е покръстил и може би две години след като е станал Катехумен. Ако приемем, че 864-та година е станал оглашен или Катехумен, както се казва, той е християнин по убеждение, но все още не минал през Светия Купел. Ако 865-та година е минал през Купела, то на следващата година вече поставя въпроса за българския патриарх.
Знаем, че тази негова идея се осъществява по-късно, по времето на Свети Цар Петър. Ние имаме патриаршия, макар и неофициално обявена на Всеправославен събор. Впоследствие при Йоан Асен II тя е обявена на Всеправославен събор и след нейното унищожаване от Константинополската патриархия, след Великия Свети Патриарх Евтимий, впоследствие тя отново е възстановена в 1953-та година. Тази патриархия, която е зачената още по времето на Свети Борис, която е дала светци на Българската църква, Свети Йоаким, Свети Евтимий и други, ние сега се намираме в поредния исторически кръстопът, когато се свиква събор, за да се направи ключов исторически избор. Какво стана до сега във връзка с процедурата на патриаршеския избор? Миналият четвъртък на 19 юни стана едно чудо. Бяха излъчени трима достойни митрополити като кандидати за българския патриарх. Защо казвам чудо? Защото в днешно време, за наше най-голямо съжаление, ние сме приели да смятаме, че движищите сили на обществото са политически, не са духовни,
не са Божии, а са политически, такива материалистични, хоризонтални, светски и че тези сили движат света, включително и църквата. Така сме го приели, което е много жалко и много трагично. И ние започнахме вече да забравяме, но преди 19 юни в общественото пространство в България битуваше очакването, да не кажа сигурността, че всичко е предрешено и че злите сили ще направят така, че ние да имаме недостоен патриарх. Спомням си преди 25-30 години, може би, в един от софийските манастири беше се самонастанил един, къде е Луд, къде е Юродив, и си говорим, и той се оплаква, че му открадна ли около кошките. И го питам, добре ли, кой ти ги открадна? А, бе, казва, уни.
Казвам, кои са уни. И тъй, както Луд, извиняш, така ме погледна с по-особен поглед и ми казва, ти не знаеш ли, кои са? Ами, има, казва, ние и уни. Е, уни ги откраднаха. Да, и ние, така сме свикнали да очакваме, че уни движат всичко
и уни ще си изберат техния човек за патриарх. народът беше се изпоплашил, хората се чуриха, какво ще правим. Това беше, ако някой направи залагания, както се правят, кой ще бъде? Аз съм сигурен, че залаганията бяха много намалко за уни. Сегашната тройка може би
едно към един милион би се котирала на тези залагания. Така или иначе се получи нещо прекрасно, нещо Божие, Бог се намеси и чрез съвестта на митрополитите, чрез вярата на митрополитите
и ние трябва да им отдадем достоинството, че в случая проявиха своето достоинство и излъчиха действително трима достойни кандидати. Това си е част от нашата история.
Българският свети-синот достойно излезе от този избор. Напълно достойно. Но това е първия тур. Предстои втория тур. Сега измежду
тримата достойни трябва да се избере разбира се най-достойния. Не кандидата, който уни смятат, защото какво уни искат. От тримата достойна да изберат най-малко достойния. Пак е
достойен, но не е най-достойния, не е втория, а третия. Това е избера се кандидата на партията на уни. така че работата съвсем не е приключена. Напротив,
сега започва най-важната част, защото не е все едно какви качества ще има следващия български патриарх. С оглед на трудните
и тежки времена, които предстоят. И които не предстоят, които вече са тук. ако ние изберем най-достойния за българския патриарх, това
не е края на нашите проблеми. Нашите проблеми си продължават, защото света се движи неумолимо към своя провал
и най-достойния патриарх не може да спре тази тенденция. Той може да се покрижи за нашето спасение, да ни помогне
ние да извадим най-доброто от себе си, т.е. да се спасим. Ако извадим най-доброто от себе си, ние ще се спасим, колкото
и да сме иначе немощни. Защото ние не сме велики, не сме така светци и изповедници, немощни човеци сме,
но ако извадим най-доброто от себе си, ще се спасим и ако имаме най-добрия патриарх, той ще извади най-доброто от нас. Това е
ползата, която ние ще имаме. И обратно, ако имаме слаб патриарх, това означава, че при следващата по-голяма опасност, той може
да се огъне, макар и достойен човек, достойен в мирни и тихи времена. При качването на напрежението, вече не се знае дали ще
издържи на електрическия стол, или, ще каже предавам се и тогава, разбира се, и на нас няма да ни е добре, защото няма да
имаме съюзник за нашите спасения, ще имаме по-скоро обратното. Какъв е механизма, по който стана този за сега много щастлив
избор? До голяма степен това стана благодарение именно на нашата греховност, на нашата слабост, на нашото малодушие. Защото какво означава тук малодушие?
Изобщо в съвременността. Както винаги де, малодушието кара човека да се ориентира към силните надения, тези, които са силни, опасни. Глядаш към тях да се приспособиш. Кои са сега
силните и опасните? Естествено Съединените щати. И естественото малодушие на човека, бил той архимандрит, бил той епископ, бил той митрополит, е да се ориентира към
силните, към Съединените щати. И къде е бедата? Бедата е, че патриарх Вартоломей също е ориентиран по същата посока. И изпълнявайки директивите на своите ментори,
той зачена едно църковно престъпление укроразкола. Там е в момента проблема на православието. Укроразкола. Опасността православието да се зарази с неизлечима разколническа
болест. И къде е тук ключа? Ключа е, че патриарх Вартоломей си въобразява, че е над канона. Че е над Божия закон. Защото Божия закон въплатен в църковните
канони е категоричен. В който се служи с разколници попада под същия удар, както че и той е разколния ик. може да си вселенски патриарх. Може да си галактичен
патриарх. Може да си в хиперпространство патриарх. Закона въжи за тебе. Ти не си над закона. Разбира се, вселенски патриарх няма. Това е един смешен и жалък етикет,
който показва само хюбриса на Константинополската патриаршия, които много добре знаят какво представляват. Но въпросът е, че никой не е над закона.
Никой не е над канона. И ти не можеш да озакониш нещо против закона. Това е все едно мистер председател или президента да каже озаконявам убийството. Озаконявам убийството.
Обивайте се. Аз озаконявам. Нямаш право. Нямаш право. Или озаконявам кражбата. Озаконявам да се краде. Ти не озаконяваш кражбата, а ти излизаш
извън закона. С това си изказване. Ти ставаш немеродавен. Ти режеш склона, който седиш. защото ти седиш наклона на законността. Ако ти станеш извън законен, ти не си никой. Ти не си никакъв.
И такъв никакъв стана и патриарх Вартоломей, заставайки на страната на укроразколниците, защото укроразколът е учебник по разкол. Имало разколи по-така достойни, да ги наречем.
В дългата история на църквата има най-различни разколи. Стотици. И някои от тях са много благовидни. С добри участници, с добра кауза, с добро основание, но разбира се
с някаква грешка. И ти казваш, да, нарушават канона, нарушават закона, но сами по себе си са нелоши хора и така нататък. Има такива случаи.
В този случай е лабораторният експеримент. Най-лошото в украинската църква, украинската православна църква, ще съществува и ще съществуваше през цялото това време. и всички я признаваха, разбира се,
включителни патриарх върта ума и в течение на десетилетия. Какво означава да признаваш една църква? Това означава да съслужиш с нейните представители пред Бога. това не е един
дипломатически акт. аз признавам тази държава, минават 5 години или 25 години и казваш не, аз вече не я признавам. Поради други обстоятелства. В случая ти пред Бога стоиш
на този това е толкова важен въпросът да нямаме съвместна молитва. Защото молитвата ние не се молим един на друг, ние се молим пред Бога. Пред Бога ти свидетелстваш. Този е
законен, каноничен, легитимен митрополит на Украинската православна църква. Това заявяваш, когато ти си в молитва пред Бога заедно с него или в литургия и така нататък.
За това е толкова важно това молитвено литургийно евхаристийно общение, защото то става пред Бога. Е, Патриарх Вартоломей пред Бога засвидетелстваше десетки пъти,
че признава Украинската православна църква, и нейният предстоятел митрополит Онуфри, след което без никакви основания митрополит Онуфри продължаваше да си служи, църквата му
продължаваше да си служи и в храмовите, и в манастирите, и в всичко. и само поради геополитически лостови, които бяха задействани, Патриарх Вартоломей реши да прекрачи закона, да прекрачи канона на църквата,
неразбирайки, че този закон е от Бога и че той тръгва срещу същността на църквата, срещу каноничността на църквата. Нашите духовници, клирици, които биха се подхлъзнали с престъпника
да се служат с престъпниците, църковни престъпници, да се тяхното престъпление е църковно. Разкола е класическото църковно престъпление заедно с Ереста. Това са двете ключови престъпления, които изповядва една поместна църква. Та
нашите клирици, свещеници, архимандрити, епископи, митрополити, които угодничат спрямо Вартоломей и се служат с укроразколници. Защо го правят?
Всеки ще си каже, ме чакай сега. Защо го правят тези човеки? Има няколко хипотези. едната причина е, че не разбират какво правят. Не знаят, че уния са разколници, вижат добри хора, черно расо, кръст носи,
айде служим. тази хипотеза, разбира се, е с нулева достоверност. Няма такъв. Всеки много добре знае, че този, който идва е депа от Украина, или е към законния митрополит Онуфри,
или е към богопротивните разколници. в това няма никого съмнение. Всички знаят за този разкол. И този разкол не е между две равностойни страни. Ние не било, да смятаме, че това е като
светско, да кажем, имаме две разколни страни, пременно Китайската народна република и Тайван. Две страни на китайската нация. Едната голяма, другата малка, но и двете имат някаква основа. Не, в църквата
не е така. Разколника е богопротивен. Той е престъпник на Божия закон. На Божия канон. Разбира се, утвърден чрез светите отци. или чрез светите апостоли. И за това такова
отношение, че един вид, какво толкова се е случило, че едните и другица прави по-своему, че част от истината е тук, другата е тук, няма такова нещо. В църквата няма такива полуистини. В църквата или си с цялата истина, или си против цялата истина.
Това е божествената същост на църквата. Не може да си 5%-а с уни и 95%-а с Бога. Щом си 5%-а с уни, значи си с уни. 100%. 5%-а заразяват другите 95%-а и ги приравняват към богопротивност.
Това го знаете всички клирици на Българската църква. Тогава, защо са служат с укроразковници? Ами много просто. От малодушие. т.е. От присламчване към голямата риба. Голямата акула и ти си либо риба при лепало.
Движиш се около челюстта на акулата и ако тя почне да разкъсва нещо, се някаква парченце ще отскочи и ти ще го налапаш и си щастлив по-своему. Ето това е така научното обяснение
за подобни токсични съслужения. И имаше опасност Българската църква водена от подобни доста неумни логики да тръгне по наклонената плоскост. Защото когато
патриарх Вартоломей неправоумерно т.е. незаконно т.е. ничтожно издаде своя ничтожен тонус за укроразконната църква към него малодушно се прилепиха три риби прилепала Александрийската
Атинската и Кипърската църкви. Те защо го направиха? За голямо съжаление по линия на главно на гръцка солидарност гръцка елинофилитическа солидарност
сега ние обичаме гръците обичаме гръците обаче знаем тая приказка приятел ми е Платон но по-голям приятел ми е истината гръците тя е
тя е от гръцко време още от време на Елада на тишната Елада тази смисъл приятел ми е Вартоломей грък е
да обаче по-голям приятел ми е Христос как аз ще тръгна с Вартоломей против Христос и какъв грък съм ако утвърждавам лъжата като критерий за моето поведение ами тогава лъжата
ще стане фенер към който ще се стремят всички гръци както молците се стремят към фенера и понякога изгарят в пламъчето но
има такива съвремени лампи такива противокомари противомолци и други подобни неща в този смисъл това, че три църкви тръгнаха против Христос в името на човекоугодничество и те се присламчват към Съединените щати
то е ясно защото Вартоломей няма собствено мнение понито един въпрос но така или иначе дали от елинофилетизъм дали от политическо малодушие така или иначе само три църкви за сега се присламчаха
към антихристиянското поведение на Вартоломей това обаче не означава че ако утре още три и още три и още три църкви се присламчат и те ще станат меродавни не
когато си против Христос когато си против Христовите закони когато си против Христовите правила в които управляват църквата няма значение бройката това не е народно събрание не е обществен договор имаме
йерархия същено началие и в началото на това същено началие не е Вартоломей както той си мисли а е Христос както ние мислим поради тази причина истината не е в множеството не е в гласуванията а в това кой е с Христос
и кой е против тази голяма опасност да тръгнем ние по наклонната плоскост на човекологодничеството на малодушието на хоризонталността хоризонталното начало за голямо съжаление на неговите привърженици
не е хоризонтално а е наклонено къмто долницата ние си мислим че хоризонталното начало е хоризонтално но това е оптическа измама хоризонталното начало т.е. материалното политическото секуларното
секуларното е с наклон малък но решителен и този наклон е надолу не е нагоре за да вървиш нагоре трябват усилия ако не прилагаш усилия по пътя на естественото приплъзване
вървиш надолу и затова съобразяването с хоризонтални критерии винаги е пагубно в дългосрочен план нека да чуеме нов песнопение след което продължаваме
Амин И така нека да видим какви бяха някои от опорните точки на ОНИ на партията на малодушието на партията която се прилепа към голямата акула
Ами казват Видите ли тези митрополити този, този и този са от към русофилите в българската църква Добре? Хубаво! Това добре ли е, че са от към русофилите или не е добре? има два критерия Първият критерий е Божият критерий
Божият критерий е ясен понеже Бог е най-велики русофил няма по-голям русофил от Господ Той разбира се е велик българофил велик елинофил велик сърбофил Той обича всички всички нас Така че всеки русофил е разбира се Божият човек стига да не влага в понятието русофилия
някакви хоризонтално измислени критерии И обратно Русофоба е задължително човек на Лукавия защото най-големия враг на Русия е Сатаната Разбира се Той е враг и на България и на Сърби и на българите и на сърбите
и на гърците и на руснаците и на астралииците Сатаната е Първомайстора на Фобията Затова Тези, които усещат в себе си русофобия знаят кой им я внушава И Говоренето против русофилията се саморазобличава като
антихристиянство Да До такава степен сме паднали да смятаме че русофилията е проблем в църквата Тя е проблем само в токсичните съзнания на дехристиянизираните християни които са забравили
че Христос обича всички разбира се и руснаците разбира се и българите разбира се и всички останали и че ти също като Христос трябва да обичаш всички оттам нататъка имаше един много силен фактор
за правилното насочване на светия синод и този фактор бяха някои наши грешки някои наши антиканонични действия включително и при изборите на Сливенски
митрополит включително и при съслужението в Балакла Оказва се че Господ използва тези злодеяния за наше събуждане за събуждане на тези митрополити за тяхното осъзнаване какво правят
защото когато човек не се замисля върху ежедневието поема информацията от масовите медии тя разбира се винаги е изкривена и антихристиянска но ти сикваш с нея влияеш се
от нея после ти се влияеш разбира се и от света от политическата конъюнктура от економическата конъюнктура от медийната конъюнктура от всичко и не усещаш как вървиш надолу приплъзваш се приплъзваш се
приплъзваш се и ако не бяха тези канононарушения Балакла и други разбира се ние можеш да проспим патриаршеския избор и они да го спечелят
без да се усетим както обикновено става обикновено когато ние вървим по пътя на лукавия ние не се усещаме малцина си дават сметка че в момента са изправени пред избор и от едната страна е лукавия от друга страна е Бога а то винаги е така в сериозните
във важните нарастене и житейски екзистенциални избори винаги е така и ако ние не бяхме се събудили от този унес на ежедневието на
баналността на нормалността в кавички а тази нормалност в днешно време е токсична нормалността на нашото ежедневие ни убива в момента ние в България нямаме някакви
бедствия нито сме във война нито сме в епидемия нито да кажеш неорожайна година нищо не расте нито в економически колапс не и тази при видна нормалност която има един вектор леко насочен
надолу тя е много опасна и когато стана съслужението в Балъкли ние се събудихме ние се събудихме видяхме, че тази нормалност ни убива тя ни съсипва като общество тя ни съсипва като личности да това беше пратено от Бога нашите грешки понякога са допуснати
от Бога за да ни събуди за да задейства нашата имунна система за да задейства рецепторите за болка и ето ти резултата Българската църква даде признаци на нов живот даде признаци на висок критерий даде признаци на
съвест и тук някъде някъде да си признаем че ние бяхме свали летвата много ниско ние се молехме митрополитите да проявят съвест да проявят
вяра в Бога да проявят страх Божий до там сме паднали да очакваме от тях винаги лошото или в повечето случаи лошото до там ни стигна българската църква место да бъде недостижим образец и нашите
митрополити да бъдат аскети молитвеници духовници канонични изрядни и ние куци, сакати, хроми все пак да се влачим под техния светъл пример ние в момента ги приемаме за
пленници на Лукавия за проводници на зло и на малодушие и залагаме, че те ще и направят най-лошия избор това бяха за лозите че от целия силност ще се избере най-голямото зло това се очакваше от всички всички това очакваха защото живеем в свят, където
сатаната е княз света в зло лежи и злото разбира се ще тържествува както обикновено до там сме претръпнали и до там сме се предали а то изобщо не е така господ ни дава възможност във всеки момент във всеки както било в Нинивия
при пророк Иона във всеки момент ти можеш да се покаешь да се обърнеш и Господ винаги и Господ винаги въздига той, който се кае в света обикновено човек, който си признава грешките то пак е положително но в общи линии първоначално му се струва, че е отрицателно във църквата е точно обратното от първия миг на покаянието
ти си изведнъж щастлив изведнъж радостен изведнъж изпълнен а до вчера си бил червив отвътре бил си сам себе си презираш защото всеки знае какво представлява мисля си, че ние трябва да вдигнем нашата летва
да не приемаме, че всички са маскари да не приемаме, че митрополитите са маскари а точно обратното да приемем, че Бог чрез нас прави своите чудеса чрез немощните нас и митрополити и мирени и епископи и клирици и всякакви чрез нас
прави своите чудеса чудесата на вярата на доблеста на честността на съвестта всичко това са Божии чудеса и всеки от нас от време на време ги проявява а би трябва да ги проявяваме постоянно защото това е нашето предназначение Бог за това не е предназначил да
има изкушения те наречените силни надения изкушения на пари изкушения на власт изкушения на какво ли не но ето че имахме още един добър помощник патриарх Вартоломей патриарх Вартоломей патриарх Вартоломей можеше да бъде висока топка можеше да бъде
лукав долновиден хитрец а не дементен какъв то е можеше защото българина бидейки комплексар като цяло е зажаднял за една усмивка зажаднял е за потупване по рамото
спомням си на времето Жорж Ганчев с неговите американски номера с усмивката и с българина на трупа бая точки и си прекара един охолен живот другият въпрос след това какво се е случило
с него но неведнъж с една усмивка българина е бивал хващан на въдецата от политици и от всякакви други Ако Патриарх Вартоломей беше малко по-долно виден и беше дошъл да ни каже
колко сме велики с какво възхищение той се отнася към всичко българско да беше научил три думи на български както обикновено правят политиците дойде и каже три думи на твой език и ти вече се размазваш че е великий еди кой си го е казал
нали Та ако беше такъв играч макар и лукав но по-висок ранг ние щеяхме да хлътне звата крака в капана в който и той е хлътно разбира се но понеже той е дементен и умствено не може да се справя
с такива задачи той действа доста и в наша полза такъв пример беше 2015 година когато дойде тук това беше на вечерието на любимия му
събор в Крит той ни измъкна от падението в Крит защото 2015 година когато дойде тук ноемвре месец имаше едно посещение той като слонва
стъкларски магазин изпрочупи всичко настъпа всички болни места на българската историческа памет и така нататък държава се хюбристично нагло високомерно до такава степен че Бойко Борисов
отказва да го приеме до такава степен и следствие от това негово лошо отношение дори неговите привърженици когато дойде времето на събора в Крит не бяха с добро чувство към него той
така гионизи така неграмотно се държа и обратно ако беше дошъл с така лицемерие и с да не си показва рогата ние щеяхме да отидем с песен
да не оставя в Крит и да падне в неговия капан да тогава той ни измъкна благодарение на гордост високомерие хюбриз и нисък интелект сега е същото кое го караше да ги кани тези петимата
в капана в Балъкли кой го караше усмихвай се изчакай хвали пак се усмихвай и когато штракне капана избера твой човек за патриарх тогава ги покани всичките в Балъкли
и подстрой ще дойдат и с мнозниство ще гласуват но ти вече ще си ги излагал а сега изгърмя патроните предварително ние почнахме да четем когато пише в дебелите книги разбрахме колко е пагубно това което той прави и
вече не сме склонни заедно с него да скачаме в казана не от никакви подаръци Данайски няма да ни излъже той ако иска да скача в казана ние му казваме недостоин си така, така, така Белким се усети и ако се усети
това ще е прекрасно но ако не се усети нека сам да скача без нас ние нямаме втора душа резервна първата да я съсипем и да я пратим в ада а с резервната после да се оправим и ние имаме една душа и тя ще бъде
или в горното царство или в долното господарство не знам кой иска да прави компания на патриарх Вартоломей в долното и не го съветвам разбира се и сега горкия решил да дойде на интронизацията на
следващия български патриарх с 11 член на делегация всички идват един или двама всички други поместни православни църкви пращат ли един човек или двама а наш Вартоломей е 11 калпака и те какви титли носят
негово все святейшество Вартоломей първи архиепископ на Константинопол Новия Рим и патриарх Вселенски Нито е Вселенски Нито съществува Нов Рим Къде този Нов Рим? Нито съществува Константинопол Той съществува в учебниците по история
но в действителността го няма Да не говорим за понятието всесвятейшество без коментар Негово високо предосвещенство Старшият митрополит на Халкидон господин Емануил А господин Емануил не знае ли, че Халкидон не съществува? От него няма нищо останало
Камък върху камък няма Това е на усрещния бряг на Босфора Юски удар и така нататък но Халкидон няма брат много отдавна няма и най-важното съвсем няма Айде кайм Ефес поне отиваш и гледаш впечатляващи руини Да, града е мъртъв там никой не живее
но руините са впечатляващи прекрасни От Халкидон няма впечатляващи руини И този му е митрополит Всъщност тези митрополити носещи такива гръмки названия всъщност са канцеларски Единия владее третата канцелария вляво другият четвъртата в дясно Те нямат епархии реални
нямат енории реални а са едни канцеларски светила И Патриарх Вартоломей е докарал една сюрия канцеларски светила с празни титли Пита се защо Защо извършват тези движения да си купят билети
да се качат там на влак ли, самолет ли да кацнат да ги приемат пък след това обратно Защо извършват тези движения тези 11 калпака Ами явно той иска нещо да ни каже с това нещо иска да покаже колко е важен Негово няма на терен в Истанбул
с лупа трябва да го търсиш няма го в самостоятелната политика съвсем го няма Наскоро когато отиде в Швейцария за Велика конференция там против войната в Украина и прочее и гордо положи своя подпис под документа след това
му свирнаха от Турското правителство от Анкара и той си отегли подписа няма го вече подписа т.е. той показва своето нищожество като фактор той не съществува в
геополитиката да използват го големите риби естествено но не самия той самия той няма нито воля нито присъствие да как ти ще излъжиш когато и да е в България
с това че ще докараш 11 човек и какво ще не излъжиш че си важен че съществуваш че името ти има значение че подписът има значение аз не вярвам в България да има един човек който да вярва в тази работ ако ще я докара
цялата цариградска патриаршия те сигурно са 48 души там пак няма да ни впечатли т.е. той обслужва някаква своя утопия за себе си някаква своя визия в която съществува Константинопол съществува Халкидон съществуват всички тези отдавна несъществуващи неща и за да видим ние колко са реални
трябва да докараме тук 10-12 или колко души това не е сериозно и не прави чест той така да подцени българския народ да подцени българската църква че ние се впечатляваме от тези неща това в никакъв случай не е нито разумно нито християнско
нито работи точно обратното той по този начин ни отблъсква от себе си и показва своя умствен габарит своя духовен габарит и в общи линии само ни помага да се освободим от илююзиите и от опиите на които той самия рубува
нека да и слушаме още едно песнопение и ще приключим си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския
си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския
си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския
си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския
си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския си това въргарския И така предстои важния исторически избор на българския патриарх Какъв патриарх ни трябва? Чух неколцина че
да ви се морите за най-добрия обаче те са си го избрали един вид уни Така беше и при първия тур Добре Ние поначало сме приели че в този порочен свят порока властва и той ще иска да избере най-подходящия за него човек Какъв е най-подходящия измежду тримата достойни? Ами най-слабия Фаворита на патриарх Вартоломей
и на другите подобни които са под властта на Лукавия ще бъде най-слабия възможен измежду тримата Добре Но кой е фаворита на България? Кой е фаворита на Българската православна църква? Кой е изборът на Нашия православен избирателен църковен събор разбира се най-силния най-достойния Това е нашия избор И всеки
има съвест има разум който му е даден от Бога да различава нещата И би трябвало питайки съвестта си и разума си да получи отговор Кой е най-добрия? Кой е най-силния? Кой е най-достойния? Ще видим дали съборът
ще бъде на равнището на историческия миг както беше синода минали четвъртък Дай Боже! Не сме сигурни Но зина казват, че сега чак пък толкова голямо чудо да стане не е за вярване ами пак ще си изберем избора на уни Не ме ми се струва обаче, че Господ и този път ще ни даде повече отколкото заслужаваме
Ние не заслужаваме силен патриарх Ние не заслужаваме най-добрия Изобщо Но е възможно Българската църква да извърши подвиг да изненада всички и да избере действително най-достойния А той пък да внесе динамика да внесе
така сила в църквата да предстанем да се държим в глуха отбрана каквато беше инерцията и по времето на патриарх Максим и по времето на патриарх Неофит Те имаха много качества но не бяха
дейни не бяха активни патриарх Максим по характер затворен човек не екстравертен да монах молитвеник добре но не управленец да кажем патриарх Кирил е бил управленец
той има други недостатъци но като управленец видимо много добър патриарх Неофит заради неговата болест също нямаше сили физически духовни имаше но физически не и това му пречеше
да се разгрне той като митрополит преди това беше много подден помним го по време на разкола каква важна работа свърши но с болестта и немощта неговите физически сили паднаха много и той беше в една доста продължителна агония
това става една традиция защото пак знаем, че патриарх Кирил колкото е да е бил като личност оправен и умен и лидер но това пък по време на комунизма и то трудните години ранните години няма как да се реализира и за това българската църква от незапомнени времена преди това пак знаем
схизма как да се развихреш като ти си непризнат от всъщност другите православни църкви имаме една дълга традиция на църква която е с вързани ръце и крака и с затворена уста някак сме свикнали и за това на нас ни трябва ново начало трябва ни патриарх с визия с енергия
с дух с плам който да гори в своето дело защото именно натрупалата се пасивност е трамплин от който не може да отскочим на хората вече им е писнало да бъдем в глуха защита хората искат да минем в проповед в настъпление
по всички фронтове духовни културни не да се извиняваме, че сме православни а да утвърждаваме, защото ние не сме православието православието е над нас ние сме работници на православието но той е божие, той е истина, той е път, живот и ние бидейки негови макари малодостойни работници ние в негово име работим, а не в свое име а той е истината за света той е светлината на света и ние не трябва да го поставяме под клината Да, за това
казвам, че на нас ни трябва патриарх, който да издигне светлината на православието като пътеводна звезда за български ноти, за българската църква и международната обстановка, включително и в църквата това го способстват за такъв именно патриарх защото всички православни църкви са закъсали като Марко на Косово поле Гъските църкви покрай Вартоломей те дори да имат някакви собствени лидери щогоде прилични Вартоломе им се явява нещо като
Обергрупен фюрер и те не могат той като тежа кама, който виси върху главата на православния елинизъм или на елинското православие не могат извън него и против него а той не го убива и затова той ги скапва а те са бая много църкви Грузия, патриахилия дежев и здрав, обаче той е в много тежко състояние той не може да ходи той е в много голяма немощ физическа
отново е велик но физически в агония и така нататък и така нататък нямаме в момента православен, както беше, да кажем, патриах Павле но и патриах Павле не може да се осъществи както трябва въпреки личното си благочестие което беше все признато едва ли не жив светец но пък точно тогава му се случи Милошевич и нямаше как
срещу Милошевич целия народ ще кажа ти си предател ако тръгне с Милошевич вървят към поредни три-четири национални загубени войни и така нататък т.е. времето беше неблагоприятно той да бъде някакъв пълноценен лидер в православен план и за това казвам, че ние сме свикнали да караме или с такива конъюнктурни малодушни патриархи които се присламчват към Съединените щати както е Вартоломей и неговите подгласници
и имаме нужда от един православен православен патриарх а не европравославен елиноправославен не нас ни трябва православен православен и да ни дава Господ не православен православен защото има и такива е сега Вартоломе е неправославен понеже нарушава каноните законите на църквата той е неправославен православен патриарх нас ни трябва истински православен патриарх
който да не се интересува какво ще кажат медиите, какво ще каже Сорос какво ще каже BBC или някой друг или някой риба при лепало той трябва да гледа Христос како казва и нищо друго и нищо друго и България е зажадувала за такъв патриарх православието е зажадувало за такъв патриарх че нищо чудно българската православна църква която при видно е немощна последна от патриархите най-малко монаси имаме
най-обрулени и така нататък нищо чудно да се окажем да се окажем доста по читави и доста по на място от други църкви аз изпомням на времето след лъжа събора в Крит когато в Грузия и там в храмите му питат от къде сте вие? от България
много често да не кажа че всеки път но много често хората казаха поздравява ми защото казаха вие спасихте положението в Крит макар че грузинската църква втора след нас отказва да ходи в Крит но те не казват ние заедно казват вие признават ни първенството в това отношение и то грузинците
една стара църква с чувство за достоинство и прочее затова си мисля, че ако ние изберем най-доброто от себе си за български патриарх всички ще ни уважават всички ще ни признават защото те много добре знаят кой кой е и България, българската патриаршия може да се окаже в тези трудни предпоследни времена една градина на спасението един кивот на спасението и другите сестрински църкви
когато техните патриарси станат отстъпници и като почнем да се питат къде се черкуваме да им кажат давайте в България да се черкувате Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров