"Започва светоглед" Започва светоглед, предаването за православен поглед към историята, културата и съвременноста, с Богослова Георгито Доров. Здравейте, темата на днешната беседа е "Истината, хегемоната и самоизмамата". Ще започна с една притча, притчата за "Истината" и "Лъжата". Лъжата казала на "Истината", "Скъпа мое сестру, аз винаги съм те уважавала, винаги съм те цитирала, винаги във всичко съм те въсхвалявала, винаги съм се опитвала да ти подържавам, да бъда като тебе, а ти от 1000 години се връждуваш със мен. Хайде да се здобрим в името на любовта, на толерантността, в името на общението. При това общение личността не губи своята уникалност, а е осъществява через отношението с другия. Не е де да бъдеш самотна монада, а се отвори към другия, към другостта. Общението е смисълът на всичко и без общение ние сме нищо. Истината отговорила, не мога да имам нищо общо със теп. Тогава лъжата казала на истината. Добре. Нека да направим компромиссис, да се срещнем на сирата на пътя, да стане и на твоята, и на моята. Като махнем крайностите. Истината казала, не мога да имам нищо общо със теп. Лъжата казала на истината, но това твоето е визокомерие. Добре, а ще се смиря. Признавам твоето превъзхозство. Признавам твоето парвенство.
Ще направя не една, а 10 крачки към теп. Нека да се объединим така, че от теп да е 90% а от мен само 10%. Истината казала, не. Лъжата казала на истината. Добре. Нека да бъде на твоето. Но не бъде да бъдеш фундаменталистка. Не се премай на сериозно, не се възгодявай. Ти искаш да ме уничтожиш. Водиш воина със мен. А аз искам мир. Вземноуважение. И най-вече любов. Любов и пак любов. Аз те обичам. Аз не мога без теп. За това съм согласна да отстъпя и от мен да остане само една хилядна. Но все пак да сме в общение да се объединим. Тогава истината казала. Добре. Симето на миръ и любовта. Що им ще е само една хилядна? Съгласна съм. И като казала това, паднала и умряв. И останала само лъжата. Тази плитча за истината и въжата се отнася, разбира се не за всичко, а за богословията. За догматичните истини. В сложните житейски ситуации къко ли не се случва. Може дори майка да се отрече от майченството си спряма своято дете. Само и само това не бъде разсечено на две. Да извлъже. Не само майка. Само и само да не го разсекат на две.
Това се случва в живота, не веднъж. Там лъжата може да бъде неизбежна, може да бъде дори спасителна. Но, говорим за лъжата в богословията. В богословията лъжата не истината, само измамата нямат място. В богословията истината е основното. Защото не като запитаме как един православен богослов може да се отклони от истината. Първо от страх, от кога ще го е страх, а ми от хегемона, от големия брат, коя е хегемона, коя е големия брат. Всички знаем коя е. Това е тази земна сила, която држи сътовната власт. Сътовните пари, сътовните кариери, сътовните медии. Точно това е хегемона. Точно това от което те е страх в същност, от което си зависимо. Възта и силата тукът възземята. Не говорим за духовния княз на този свят, говорим за светски. Не, че ми го условно хегемона или големия брат. Точно това е парадокса, че алфата е омегата в началото и края на бългословието е, че Бог е седържителя. Той е върховния хегемон на хегемоните. Той е крайне победител. Той ще обие сатаната. Как можеш тогава да бъдеш бългослов и да те е страх от хегемона, от земния хегемона, от човеци. Бък били те и властни, и силни, ами ти жертваш илозорния, мимолетния животец, с който живеш. Срещу вечна смърт получаваш с тази подмяна на бългосовската истина.
Име е страх от хегемона, много ми е страх, но много повече ми е страх от Бога. Победителя, седържителя, там е силата и славата. Кой щето и зад земния хегемон, зад хегемона, в духовно отношение. Ти ще знаем. Това е князва, това е свят. Христос е казал. Царството ми не е от това е свят. Значи, там където имаме святовен хегемон, той в духовно отношение е подчинен на лукавия. Трето няма. Нямаме си ви духове, имаме светли и мрачни. Христос е господаря на светлите духове и е казал. Мойто царство не е от този свят. В негото царство да, там той властва. Но във времето земно царство и господарство, князна този свят е лукавия. И това е закон. Не може иначе. Няма как православен да бъде хегемона на света. На светски е свят, където христос не царство. Олесно може да се ориентираме в кой-ко е по отношение на хегемона, на истината, на христостото. Не е необходимо да си някакъв кой-знакъв, да лъбок молитвеник или духовник или бългослов много учени. Просто другото е невъзможно да доди някакъв добър цар, пък всички да го признаят. Това е добър е православен, християнин. Това не се предупредени кога и как ще стане и какво ще означава. Друг аспект на хегемона, ако няко не знае кой е хегемона, това е точно тази земна сила в крайна сметка,
от която ти си най-зависил, тук е важно, в крайна сметка, защото ми си зависим от начальника, работата, от ректора на униористетата, от миста председателя и така на това така, от европейски, от НАТО и така, но която ми в крайна сметка. В крайна сметка е този от когато си зависим в крайна сметка е именно хегемона. Той си зависим житейски от него, целият и живот зависи от него. Щом си зависим, значите е страх да не бъдеш остракиран, да не бъдеш канцелиран от хегемона, да не бъдеш наказана хегемона, да не бъдеш отвергнат от хегемона, така че там и в экзистенциалния страх. Ако си зависим от хегемона, естествено че се страхуваш. И, значит, тази сила, този хегемон, ти се страхуваш да вокритикуваш, защото та хегемона, премената, премената, че това някаква земна сила, вероятно извършва е добри неща, да кажем, боли са защото замързавнат на оковата среда. Това само по себе си не е лошо. Всеки собственик си грижи за своата собственост по някакъв наче. Така че земня хегемон със сигурност върши добри дела. Но със сигурност тъй като не провославен благоверен цар, а е еретик, той върши и лоши неща. И то в духовен план лоши неща, в църковен план лоши неща. Е, как ще кажеш истината за тезимо пристъпление срещо църквата, срещо духовността.
Той е срещо Бога, срещо иценския Бог. Истината ти не може да е кажеш. И то, коя истина, най-важната, благословската, духовната, иначе другите истини са по-допустиме. Така е да кажем, хегемона извъща неща, които са нередни в социалната сфера. Ако ска бедност, и така така, там може да кажеш, ето имаме не дък в оществото бедност, както да кажем, чарът зикен са в своите романи, критикува така социалните неправди в Велико-Британия 19 век. И неговите романи до ли са спомогнали за подобряване на състоянието на оществото в някаква степен. Това се толерира да критикуваш така же економиката, на полно се толерира. Правяне са грешки, критикуваш, да и може, е, сега, в нея така долгоприятния за тебе в хорезонтално отношение смисъл. Ти трябва да ракопяскаш на хегема по всички въпроси. Да, цичко, когато прави, аплодираш и правиш кариера, получаш наградии, признания и прочи. Това е куформизма, пълне куформизма. Но на полно се допуска критика и тази критика не води до прогонване, до остракиране, до канцелиране. Ако тази критика е по отношение на второстепените наща, на тактиката, на економиката, финансите, политиката това. И това политиката в някои сфери, не в най-важните разбира се. Но, защо духовната, благословската истина е неприемлива от хегемона и са отведно недопустима за зависимите от хегемона, за въсалите на хегемона.
Те не могат да кажат духовната истина за него. Именно заради тая притча, която казахме в началото. Защото в областната духовната няма си в зона. Ако той не е със светлата страна, той е със тънната страна. Със са тъната. Да кажеш тази истина. За човекът, който има власт върху тебе, има власт да те разпне и да те пусне. И ти да му кажеш, ти слугуваш на лукавия, това как се проштава. Не може да се прости. Ще изхвърчиш от системата под властна на хегемона. Той зададай хегемона, защото всичко ме е под властно. И за това духовника и богослова, който не отстоява духовната истина, няма е изказва словесно и не е отстоява създелата си. Ако има така духовник, който не отстоява истината, не казва истината, той неосетно минава на тънната страна. Става въсал на хегемона, интеллектуален въсал, нравствен въсал, житейски въсал, всякакъв въсал. И понеже пък хегемона е въсал на локавия, той минава на тънната страна, на страната на локавия. Ето това е един така много неудобен парадокс, че точно духовника и богослова е в най-тешкото положение, защото един економист може да бъде перфектен економист в позиция, спрямо системата и да отстоява така критични позиции. Той не е врак, защото в дискусия тъм има средни положения, може да семе част от неговата идея, половината, така така, нещо полезно, той да бъде полезен за въобществото. И за хегемона, хегемона не иска да прави лошия економик, не иска да прави добра печеривша економика, може да се слуша в неговите идеи. Но истината за духовната страна хегемона не може да бъде сива, не може да бъде компромисна, не може да са дъжжа 5% бъде лъжа, тя трябва да бъде истина. И когато истина пропъста между сетлите и тъмните е много голяма, много трудно за прескачане. Това покаяне, как става? Словно, когато дъжжи възта цялата властите си хегемон, и снаш да кажеш, не, аз ви водя към погибел, аз съм слагана локавия. Първо че това психологически е невъзможно, и второ, исторически никой не се е случвало. Нямаме случай на хегемон, което да признае своята погрешност.
Няма така случай в духовните и крайните, и вищите въпроси. Да, в текущите въпроси, да се признава особо да като ми на 50-100 години, малка и ние тога сбъркахме. С коммуниалните империи нещо подобно това се случва. Но това е със една друга темни, съм в момента говорим за духовната истина, за церковната истина. Там вече няма как хегемона. Никога няма да се признае. И, съответно, зависими от хегемона, възсадите на хегемона, много трудно могат да кажат истината за него и да е отстояват. Защото? Добре, да кажем, ще я кажат. Ще започнат да е отстояват. Ми още на първата следваща стъпка, да кажем, с някаква книга, с някаква лекция, с някаква ощеестна позиция. Ами той на първото проявление на казването на истината, на разобличаването на хегемона, защото тя истината да кажеш някой че е слугана сътраната, ми ти го разобличаваш. Това е най-голямата, да зможна, критика тази истина, тази Божия истина. И в момента, в което за първат го кажеш това, че го формулираш или отстояваш, ти ставаш персонал на онграта. За цялата подвасна на хегемона система. А тя включва всичко. Той за това е хегемон. За това, което наричаме, с това е хегемон. На времето не го е имало. Преди 16 екси също не имало с това е хегемони, имало е лукални хегемони. И, е го аз е, природно, Светио Анда Маскин, което не е подвластъ на императора Эретик в Константинопол, във време на иконоборството, бил е подвластъ на друг. Нали е Еретик да го наречем на Мисел Манин. Но, по линия на своята църква, тя нямат ничто общо. Той се знае, че той не е в Мисел Маската общност, той се е в христианската общност и за това, с него не се занимава, с негото Богослови, не се занимава Мисел Маската власт. Докато, ако пеше в империята, ще се занимават, ще го вкарат затвора за ринеговите обеждения и т.н. Той, бидейки, извън заста на императора имал възможностъ, да разгърне своято Богословия, да го публикува, да го разднужи в нова време с това е средство. Докато тези, които са били под ласни на императора, много трудно, има и арархия, неговия владика ще мога да я чекава, тя работиш без Богословение. Ама владик, които ти си еритик, и ти си иконоборец, че няма и Богословищ, как да направи своите божествени писания за иконобочитаниято,
когато ти, мое епископ си, еритик враг на истината в църпата. Така, че точно хегемона в империята е бил най-големия враг на истината, докато във фенами Сулманска Дъжава истът е можало да се публикува, да се разнужава, да се проповядва и в храма и в обществото. Полесно от колкото в ушким христианската империя. Некъде направим една почивка на човемено песнопение, след което ще е продължим. [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали] [по-сфали]
[по-сфали]