Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте, уважаеми слушатели на Радио Зорана! Вие сте с предаването Светоглед, което е в новия си формат. Автор и създател на предаването е Георги Тодоров. Георги, здравей! Здравей! Днес, в юбилейната беседа 250, след лятната пауза, ще поговорим за едно събитие, случило се преди месец. Беседата е озаглавена сияйната празнота на Патриарх Вартоломей. Повод за този разговор, който ще проведем, е събитие, случило се на 29 юли тази година в Истанбул, където се провежда среща на Световния съвет на религиите за мир, председателствана и домакинствана от Патриарх Вартоломей,
на която той изнася програмна реч, която разбира се произвиква много коментари в интернет, предимно критични от православните християни. Преди още да навлезем в дълбочината на темата, трябва да си зададем въпроса, имаме ли всъщност право ние, като миряни, като обикновени православни християни, да обсъждаме подобни неща, да критикуваме едва ли не, или да осъждаме, не дай Боже, духовници, висши духовници, патриарси, епископи, въобще регистрирайки случващото се в действителността, какво ни е позволено и какво ни е позволено,
кое можем и кое не можем да правим. Ами, ние като грешни човеки, не можем да осъждаме личните грехове на нашите ближни, включително и на йерархията, на епископи, патриарси. Това, първо, че ние сме по-грешни от тях, аз съм сигурен, че в лично качество има много повече грехове, колкото патриарха Вартоломей. Нямам как да не съм по-голям грешник. Той отрано е станал монах, живее в целибат толкова десетилетия, моли се, служи литургия, взема причастие,
изповяда се, несравнимо с моето доста примитивно, така да се каже, практикуване на православието, особено в първата половина на живота ми. Така че в личен план, аз не мога да кажа нищо против нито един духовник, а би трябвало и против нито ни човек. Господа ще изсъди, това са чужди ръби, ние нямаме право да ги съдим. Но, понеже той е именно епископ, той е
водач на голяма група в църквата на Цареградската патриаршия, авторитетна, славна история, неговите изказвания по отношение на тяхното богословско сътържание, по отношение на тяхната богословска достоверност, са предмет на много сериозно обсъждане от всеки християнин, който малко от малко разбира от тези неща. И там, където има отклонение от истината, това е много важно, дали той се отклонява от истината. Това, което ни е преподадено от
Господ Иисус Христос, Свещеното Писание, Светите отци на Църквата, всичко това е истината. Всички отклонения от истината, излезли, както се казва, от катедрата, екс-катедра, той точно от катедрата на хотела, го произнася това нещо, в качеството си на патриарх, това не е частен разговор, това нещо непременно трябва да се обсъжда, особено ако имаме съществени отклонения от истината. от писанието, от преданието, от светите отци. Тоест да направиме отучнението.
Едно е да осъждаш, друго е да регистрираш реални факти от действителността, които носят някакъв проблем. И именно неговите изказвания. Той като човек, ние нямаме право да осъждаме. Но изказванията му, да, имаме право да коментираме и ако те се отклоняват от истината, трябва да ги разобличаваме, защото, нали, както е казал Господ, нали, ако слепец води слепеца, ще паднат в ямата, нали.
Той е водач. Ако той води там, където е неистината, тогава и тези, които го следват. Ние, слава Богу, не сме негови така следовници, неговите догматични и богословски грешки нас пряко не ни засягат, но косвенно не засягат. Защото авторитета на Царя Градска патриаршия е от 1600-700 години. Разбира се, имат много еретици там, но така или иначе, имат и много следци. И в този смисъл,
този авторитет влияе върху хората, така че мнозина могат да се увлекат, ако той изповядва неистини, по тези неистини, оттам вече да паднат да едно с ней. И само да уточним, че ти си споменал доста пъти коментираност за неговата претенция, всъщност той да е първ безравни да е нещо като представител на цялото православие. Много пъти сме говорили и за тази титула, самодадената титула Вселенски патриархи,
Команикос патриархи, с което не съществува реално в каноничните документи и той бива поменаван на другите патриархи като Константинополски. Всеки патриарх бива поменаван с някакъв етноним или топоним град, където е катедрата, или етнос, примерно сръбския патриарх, българския патриарх. И всъщност тази претенция за представляване на цялото православие поражда проблеми.
И всъщност темата като чели за около 2-3 дена от шумя. Както се казва, сяко чудо за 3 дни. Срещна ли ти някакви други коментари от български духовници, от други хора във България, които се занимават с подобни въпроси и се интересуват? Реално, да, да ли се оценка на това, което се случва? И нещо много важно, не само думите са важни,
но и делата, цялостното сложение на даден духовник, си има една обикновено водеща линия на поведение, не просто на слово. и тук проблема става по-голям, че от слово преминаваме и към действия. Ами, аз не съм чул до сега някой епископ във България да е коментирал тази реч, програмна реч на Патриарх Вартоломей.
Не съм чувал и някой от другите епископи изобщо в православната църква, но да кажем, че не ги знаем сега, може би са ги коментирали някъде. Но в България няма ще такъв коментар, което е разбираемо. Поради така начата политкоректност, това е нормално. Все пак трябва да се прави и економия. Трябва да се така... Нали,
има червени линии и има не много червени линии. Има много червени линии. И понеже червените линии, които той е настъпил, в момента са червени, но не много червени. И така бих казал, че епископите се въздържат от пряка критика върху тези
богословски неистини, които се изказаха от Патриарх Вартоломей. Впрочен смисъла на нашия коментар е именно това. Богословските неистини изказани от катедра, от Цариградския Патриарх, в едно много съмнително сборище. Той се вижда тук и на снимката.
Той фактически е единственият православен йерарх. в кадра, а другите са Ари, несториани и така нататък. Така че защо той участвал в това сборище е предварителният въпрос. Какво търси там?
Какво представлява тази институция? Да, точно така. Религии за мир? Исках да те подпитам какво представлява този форум, който със сигурност не съществува от вчера, десетилетия вероятно е съществува световен съвет на религиите за мир. Да.
Сега, когато ти си поставаш такава цел, мир, това е политическа цел, малко ли много. Т.е. искаш да постигнеш политическа цел с религиозни и духовни средства евентуално. Същава е наистина единственият
представител на Православната църква е патриарх въртууме. Имаме мюсюлмани, сихи, индуси, жена, пастор, католически духовник. Имаме всякакви хора от целия свят. Това нещо
се финансира по някакъв начин. Това хора летят с самолет и отсядат в хотел Хайяд и всичко това нещо. Интересно е каква е функционалността на този форум и смисъла въобще. Преди да преминеме към същността на... Сега, това е голяма тема.
Може, някой друг път трябва да се поговори за тези институции. Първо, кой ги създава? Второ, кой ги финансира? Каква цел си поставя? И най-важното, какъв е резултата? Значи, резултата от тази инициатива, която сега в момента се нарича религии за мир. Първо, се казва Световен съвет
на религиите за мир. Резултата, според мен, е много близък до нулата, защото, първо, те нямат лостове за въздействие. Второ, кой ги е чувал изобщо? Къде са взети предвид? Да кажем, на даден форум, се явява инициативата религии за мир. Ако казват,
аха, те това казаха, дай да го вземем предвид. Спираме войната. Спираме войната. Световен мир настава, всички войни приключват. Да. Така, че не съм чул един форум, който взема решение, разбира се, не говорим за... Защото има форуми,
които са говорилни. Както е този. такива там ги отчитат като дейност. Но това, което взема решение да се повлияе от тази говорилна, според мен, досега не е имало такъв случай. И ако те си приписват, те си приписват в цялата ми история, може би единството нещо, което се приписва,
е, че са спомогнали за урегулира някакъв конфликт в Сиера-Леоне. Аз съм сигурен, че ако бях от Сиера-Леоне, щеях да умра от смях, че те са въздействали. защото знаем, че в тези конфликти имаме големи играчи, имаме средни играчи, имаме, нали, дебни, местни, локални, които вземат решение и имаме, така да се каже,
петела, който кокорига, като изгрява слънцето. Но то ще изгре и без петела. Така че, според мен, тяхната роля е нещо подобно, нали, да кокоригат, когато събитата се случват, нали, и да, в случай с Патриарх Вартоломей, каква е неговата полза? Ако ще каже, защо той изобщо се мярка там?
Какво още има? Ползата му е, че той позира като говорител на православието. Също с неговата изконна мечта е той да е главата на православието и в тази снимка, нали, той е главата на православието. Но, това е лош пиар, защото няма никакъв друг глава. Ако тук бяха
и папата, и Далай-лама, и Ари, и несториани, и другите, ще кажеш, ето, събраха са всички, нали, глави на вероизповедания или на, нали, така, уклони и прочие,
нали, и сред тях е главата на православието. Но не, тези ста от 2-а, 3-а, 5-а класа представители на своите вероизповедания и той единствения, това не е събрание на негото равнище. Да. Тук би трябвало да участва, да кажем, някой епископ, нали, викари, нали, който да бъде любезен домакин
и там да, нали, предаде поздрави от името на Ели Койси, нали, докато неговото участие означава само, така, принизяване до едно, как да кажа, казионно бла-бла, което съществува в Вселената. Разбира се,
има такива институции, които са празнословни, но не би трябвало твой авторитет да се доказва чрез доказани празнословни институции, каквато е тази. Ама някой ще каза, че това е преба на смирение, нали, на себе понижаване, да измиеш буквално нозета на братата, нали. Ами,
това е хубаво, обаче, а бедата е друга. Бедата е, че ние в историята на светите отци нямаме случай, в който някой светец да е участвал в подобно сборище на езичници, на еретици, на всякакви
нехристиянски религии и той да ходи да ми сбива нозете. По един преба, на които имаше, ще аз да се замисля. Но нямаме такъв случай. Нещо повече, за много малка разлика, за разлика между единосъщен и подобосъщен
се свикват де-факто първите два вселенски събора. За една дума и то нюанси едва ли на тази дума. А тук разликите между православието и да кажем религията на сихите и религията на индусите, тя е
колкото между Велзевул, Баалзебуб, господаря на мухите, и истинската религия. Това е винаги е имало такава битка на истинската религия, в случая
православието, срещу езичеството в крайните му форми, те и във всички форми. И такова смирение ти да сядаш наравна нога, да ги легитимираш с присъствието си, с приемането,
че те имат истина, че те са наравна нога с истината, това не се е случвало до сега в нито един пример на Свети Отец. Същност, да кажем, че Вселенската събори, които даде за пример,
те са вътрешно църковни събрания, те са вътре в самата църква се събират хора, макар и с различни възгледи, има ретик, да кажем, ретици, поддръжници и така. Но там 99% от
вярванията на арияните и на православните съвпадат. 1% разликата. И за този 1% се водят 100 годишни битки богословски. А тук разликата е 99%. Това, което ги обидява е 1%. Нарича,
едят хап и пият вода. Че вярват в нещо над материално. Това останаха с впечатление от беседата. Ето, това е първата супер богословска измама. Това е тотална лукава богословска
измама и неистина. Защо? Защото ние много добре знаем, че нашия враг е дух. Врага на църквата, врага на нашото спасение, врага на всеки човек, врага на Бога, врага на
свещеното, врага на... Е, дух, а не материя. Материята не връждува с човека. Духа връждува с човека, сатаната връждува с всички нас. Ами ти ми напомняш по това лойка трябваше и сатанисти да покават на сапрането, защото те също
са духовни хора. Точно така, не на материалните нещата. Това е една много куха измама, но само тя прави възможно такова сборище. Защото единственото, което ги обидява наистина, нали, е, че служат на духове.
Обаче, с тази разлика, че единия от тях би трябвало да служи на светия дух, а другите служат на други духове. Аз тук ще прочета знаменитото изказване с тия апостол Павел от посланието да е Ефесяни. Защото нашата борба не е против
кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправенците на тъмлината от този век, против поднебесните духове на злобата. Фактически, какво значива това? нашата борба не е против против кръв и плът. Не против материално,
не против човеци дори, а против духове. Против духовите на злобата, против падналите духове, падналите ангели. Така, че стръгвайки от тази предпоставка, а той с това започва въпречето си, че това ги обидявам, а той друго не може да каже. Ако той каже, ние сме представители на светия дух,
ние сме борци на духовната битка, на духовния фронт и воюваме от сутрин до вечер на страната на светия дух срещу лукавия дух. И той трябва да положи да каже, а вие, брата и сестри, ващите религии, кой дух ги създаде? Светия дух или някой друг? И край, разпада се с борещето. Вечето няма да има как да се съберат, защото служат на различни духове.
И св. Йоан Богослов има едно, също така, знамето изказване, което казва така, възлюбени, не на всеки дух, вярвайте, а изпитвайте духовете. Ото и поясно. Дали са от Бога, защото много лъже пророци се ериха в света. По това ще познаете Божия дух
и лъжливия дух. Всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. Е, повечето от тези не го изповядват това нещо. Да, точно така. И всъщност е дух на лъжа. Да, разбира се. Отделно другите лъжи, вече строго богословските, които не различават от римокатолици и протестанти,
защото те изповядват, там е другата вече вътрешно така християнска битка. Аз не бих казал вътрешно църковно, защото те са отпаднали от Исънската църква. Но така или иначе събранието на служителите на св. дух с служителите на не св. дух, да не го наричаме така неполиткоректно сатаната, политкоректно, не точно св. дух,
това събрание е точно това, което и ти каза. Това дори няма нужда от богословие. самото участие вече е сборището на нечестивите в богословски смисъл. Тъй като човеци, аз съм сигурен, че са не по-малко добри. От нас може би са и по-добри. Имам предвид в ежедневието си. Може би са по-смирени от нас. Аз не съм смирен.
Той сигурно е смирен, този там човечест. Виждам много погледа му. С тюрбана е много смирен. сигурно са много смирени и така нататък. сигурно имат много други качества. Обаче кому служи в духовно? Ти си чих не претендира за духовно служение. И тук голямата червена линия, голямата пропаст е дали служиш на Святия Дух,
дали се опитваш да служиш на Святия Дух или служиш на другия. Ако служиш на другия, това не би трябвало и да ти православен да те успокоява. И да казва няма лошо. Дръси своята традиция автентична. Няма проблеми. Ние по-своямо служим на Бога. Ти по-твоя част по-своято. Защото ти го вкарваш
в самоуспокоение. Най-вича в лъжа. Това не е истина. Това е много интересно. Още в самото начало се създава впечатлението, че страстта на сребролюбието е свързана на материализма, за който говори патриарх. Върто уме аз го разбирам като сребролюбието. Ти си фокусиван върху печеленето, върху дори
унищожаваш природата за сметка на печалбата и целият този материализм. А всъщност той приветства това, че всяка една от тези религии се моли, има храмове, молитви се отправят. И това е контрапункта на този яростен материализм и сребролюбие, трупането на материалното. Напротив, ти си аскет,
типлино-тибетски монах, индуст, там, който живе в пълна бедност и просто само се молиш и си посветен на духовното. И това е добродетелно, това е чудесно. Но, все пак, ако ние казваме, че Христос е истината и Христос казва, че чрез Него се стига до Отца, до единия истинен Бог, за който всички религии уж говорят.
Всъщност, всичко извън Христос не дава правилен светоглед и правилно обяснение на света. И тук вече на всички зрители, слушатели, всички, които разсъждават по темата им изниква добре познатия ни на нас термин икуменизм. Аз се същам и за друг термин, синкретизм. Но, едното е обединение на всички християни, другото е обединение на всички вери и на всички религии. Какво виждаме тук,
какво се случва според тебе в тази картина? Сега икуменизма той има така да се каже четири определения. Четири ипоста, сега да ни наречем. Първото определение е фасадата. Всички християни да се обединят, да преодолеят разделенията на трупали си
в историята и да станат една църква, както Господът те заповядал. Да бъдем едно. Това е фасадата. Зад тая фасада обаче крият три съвършено различни мотиви за участие в това движение. Защото в икуменизма имаме три участници, три вида участници.
протестанти, римокатолици и православни. Но да кажем и другите там ориенталските църкви, там монофизити и така нататък. Но протестантите те са, как да кажа, най-искрени в цялата работа, защото
те де-факто са една грандиозна лъже църква с над 40 000 деноминации. има 40 000 тъй наречени църкви протестантски. По-настоящем. Над 40 000. И
всеки, който е протестант и участва в някаква такава псевдоцърква, естествено, стига до един много важен въпрос. Ама ние възможно ли да сме носители на истината? Предположението има още 40 000 други.
Не сме като римокатолици, които са едно. Не сме като православието, които са едно. Има нещо гнило и всеки протестант рано или късно стига този проблем. И казва дай да се обединим, а не се делим, а да видим истината,
която ни обединява, защото би трябвало истината да ни обединим. Тоест, за протестантството стремежа към протестантски и коменизъм, те да се обединят в едно, което би трябвало да бъде истината, е естествено и искра. За римокатолиците, които не участват в СССР,
и много правилно, те са наблюдатели. Но каква е целата на тяхното наблюдателство? И на фразеологията, която използват и коменическа. Много просто. Световното господство на Папата. За тях това е, защото те смятат, че истината са те. И ако
те, 40 000 протестанти, съмят, че са обединят къмто тях, това ще стане много добре. и това е тяхната мотивация. Всички да станат поденици на единия. Той е заместник Бог. Викари на Христос, Папата,
непогрешим, и хубаво всички да се присъединят към Негото непогрешимост. Така че, тяхната мисия е съвсем друга. Тяхната мисия е фактически да починят всички останали. Между другото, много е интересно на моите частични познания за католическото богословие.
Те имат нестина много фиксирано богословие, много непроменимо и действително те смятат, че те са кораба на църквата. Протестантите, например, са извън този кораб и те с любов
ги приканват да се върнат в кораба на църквата. Но няма съмнение кой е този кораб, кой е кормчията на този кораб. Те са вътре в истината, другите не са. И да се върват. поради тази причина те не сядат, те не са членами на стойна света в църквите.
Те не можеш да сравнеш истината с измамата. Това е понижение за тях. Това е понижение. И отстъпничество от истината. Как така ти сяда с нечестивци? Те се го облекли в политкоректност, но така или иначе това е причината тя да не участват. Наблюдатели. Да видят какво правят сбъркалите,
за да ги насочат към истината. При православните мотивацията е корено различна. Там водещата мотивация е парите. Понеже протестантите са доста богати, много по-богати от всички православни епископи и свещеници, поради това нагона към участие
в Световния съвет на църквите е да се облажиш къде е от командировки, къде е от университети, къде е от стипендия, къде е от отупване по рамото. Те пък са и комплексирани православните епископи и така нататък. как някак са комплексирани? Тя ги гонят. Ето сега в Истанбул има 2000 и няколко стотин гърци.
Някога е бил милионен град, православен. Сега са останали куцу и сакато. И това е комплекс. И когато го потупят по рамото в Световния съвет на църквите и му направят целият ихтибар, тогава той се чувства,
че е някой. Иначе трябва да изпадне в депресия, богословска депресия. И за това си мисля, че мотивацията на православните и нашите, слава Богу, България, за чест и слава на България, излезе в Световния съвет на църквите,
както и Грузия. Но на времето, когато участвахме, това беше обрулени, без възможности, без стипендии, без доступки, нямаме право да излизаме до България. Е, имахме право, но много трудно. Там трябва
да се подпишат някъде пред някакви документи, че ще докладат някакво. Един вид, начинаме да държава на сигурност. И поради тази причина Световния света на църквите беше нещо като спасителен пояс. там влезеш в списъка «Не могат да тъпратят Сибир»
и така. Тоест, това беше една как да кажа чувещинка. Искаш да се облажиш с тези. Позиуми, конференции. Разбира се, да. Графонът на твой комплект за малоценност, това беше върха. Те така, нет. Еди, къде си? Еди, къде си?
И тези трикорено различни мотивации, протестантската, ремократолистската и православната, се крият зад лицемяната фасада на благите намерения, с които е послан пътя. И на практика това е един недостоен маскарад, защото християните,
т.е. естествено, че са православи, защото са християни, истините християни, нямат нужда и никога не са имали нужда от политкоректност, от лъжа, от маскарад. Да, има нужда от уважение към Божия образ, към всеки човек.
Това да. но да участваш в псевдо институции, споставиш те си псевдо цели, не естинската цел, нали, а някаква лъжовна, това нещо е белек за отстъпничество. Това е апостасис. Между другото, има един светски подход, който,
със съжаление, страдаме в днешно време масло и ние в православието. И то е, така нареченото, издигане на авторитета на църквата, точно чрез светлината на прожекторите, чрез това, нали, чисто в светски план, да има някаква значимост, ти имаш, примерно, много имоти, много средства,
както католиците, примерно, както протестаните, както споменаваме. Но, всъщност, логиката на Христос е съвсем обратната. Ако ние искаме да хванем истинския дух на Христос, каква е това нашата претенция, като православни, Христос, имаше ли палати, имаше ли дворци, великолепни храмове,
имао ли е пари дори в себе си Христос, носеше ли знатни дрехи, беше ли така по пировете и гощавките с царете на този свят, с господарите. Губиме все повече истинския дух на Христос и това е един светски фалшив аргумент за издигането на авторитета на православието чрез реномирани университети. Аз така и не разбрах
за всичките тези години, защо така лековерно православни ходят да учат в католически и протестански университети. Това безвредно ли е? Защото съм срещал при стареца Паиси и той казва, че после те се връщат наплани с един друг дух. колкото и уж да примерно да изучаваш новия завет, същеното писание. Да кажем, там текстът е горе-долу ясен
навсякъде. Обаче пак дух друг. Защо ние в православието не сме си някъде вътре като един организъм да си циркулираме, а защо се някъде трябва да отидеме в чужди? Еми, то е ясно. Поради усъпничеството вече живеем в предпоследни времена духът на усъпничеството няма как да не се проявява. през всички нас
по различен начин. Това е един от начините. Именно служението на Запада, служението на хегемона. То е едно и също. Хегемона, да кажем, е било на менето Аримската империя, гото Ирод и другите са били иродианстващи. Те са се румеизирали. Това е бил европейския съюз.
Това е бил европейския съюз. Да, хегемона е бил императора. И поради тая причина имаме столицата на царството на Ирод е Кесария. имаето на Цезар. Там столицата на северното царство на неговия син е Тиберия. Това е биле на Тиберии. Еми, това какво означава? Ти служиш на хегемона. И сегашният хегемон,
разбира се, е Запада, който е отстъпнически. И е естествено, всички наши уклони и всякакви наши съблазни да идват именно от нежеланието да се отклониш от опорните точки на хегемона, които сега
са ни преподадени още по-масово и по-перфидно чрез тоталните средства на Google, интернет, всичко това нещо. Ако на времето все пак в Юдея или в Галилея римската власт се е проявявала чрез
някакви там штантарти, някакви надписи, някакви изказвания, нали? Но, каже, веднъж деня чуеш нещо такова, то сега го чуваш пиряда пъти във деня, нали? Под
перфидна форма, ушки те економират някаква храна и футболенбор и нещо подобно, нали? Или новина, нали? Но тя винаги е през, така да се каже, филтъра на хегемона и това прави нещата
по-трудни и за това ние трябва да проявяваме едно разбиране към такива йерарси, които се огъват под натиска на хегемона и стават негови проводници, служители,
понякога съзнателно, понякога дори несъзнателно. Да. Добре, всъщност да се върнем може би и на дефинициите за екуменизма и още какво може да кажем за това явление, като е... сега, тук имаме много повече от екуменизъм, защото екуменизма си поставя вътрешно-християнски цели
да обедини, така да се каже, еретиците с помеждуси, с другите деноминации. И към тях да бъде и православието, т.е. истината с всички други отклонения да се объединят по някакъв начин. Сега, разбира се, че такова обединение е възможно, но то трябва и на базата на истината, т.е. на православието. и в този смисъл православието няма нужда
да легитимира форума на равнопоставеност, както и папата не ги легитимира, не трябва да участва, а трябва да проповядва, както се казва от сутрин до вечер, че ние сме глинените съсреди, недостойните носители на истината, която ни е преподадено от достойните. Сега ние в момента сме носители на богосовската истина.
и този смисъл всекой, който се интересува от нея, би трябвало да стане православен, което кой чул, кой ни чул, това в крайна кажащата е, никога в света не е имало случаи, когато са били най-големите светци, живи и здрави, не е имало случаи всички да се присъединят към истината и да станат православни. винаги кнузинството в света е било неправославно и антиправославно. Хегемона на този свят винаги е бил
княза на този свят, както го нарича Господ Иисус Христос. Това е бил лукавия дух. Така, че ние не трябва да очакваме, че ние, слабичките, ще обърнем двухилядолетната тенденция и всички ще ни чуят, като участваме в тези форуми или като участваме, ние просто трябва да се държим в Христа, защото ще се окаже, че дори това вече няма може да присъединим света към истината,
ами ние едва ще можем да се удържим в православието, защото можем да се изкушим и да изпаднем от него. Междуто, винаги съм смятал, че православието си има достатъчно много проблеми вътре в самото него, за да оправяме някой друг. Всъщност, ако погледнеме нашите, приемно, посткомунистически държави, какво представлява народите в нашите държави, доколко те са катехизирани, значи хиляда години няма да стигнат на нашите патриарски духовници
да катехизират и направят народите на истински християнски. Иначе, геолог с християни от други деноминации по свата, чудесно, но за мен не знам, прав ли съм, но им чувство, че това събитие повече го воспринима като политическо събитие. За тебе това духовно събитие или политическо събитие? В духовен план, той е отстъпническо. Той е богоотстъпническо, защото защитава няколко тезиси, които не са верни. Примерно, когато Патриарх Вартоломей казва, че има нещо общо, което обединява всички религии,
но то се проявява по различен начин у различните. Някои го наричат Бог, други Аллах, други Брахман, а други Сияйната празнота. Това вече е изключително погрешно благословие, защото Бог, той го нарича на английски, God, нали? Това е думата в английски язик за понятието Бог. Ни го наричаме Бог на български. Арабите го наричат Аллах. Православните християни, араби, го наричат Аллах. Тук нямаме разлика.
Това е различни язици. Обозначават едно и също нещо с тяхната си дума. Докато Брахман не е въпрос на език, това е друг тип понятие от индуизма, което е първото нещо, което е част от една езическа религия и няма как да бъде ние вярваме в същия Бог. Абе, как ще е същия Бог? Едното е езичество,
другото е християнство и вярваме в същия Бог. Това няма как да бъде. И второ, дори по критериите си, по така, определението си Брахман е абстрактно понятие. Той е неличностно. А ние вярваме в личния Бог. Нашия Бог не е както казваха бабите.
Има една сила. Или както казаха пантеистите. И в този смисъл вкарването на Брахман в един ред с Бог е нередно. в карването на сияйната празнота. Какво е сияйната празнота? Първо, че не може един православен християн да работи с таки понятия неизяснени богословски. Значи, ако се опитаме да разведем какво е сияйната празнота, това вероятно в логиката
на изложението на патриарх враталуме и това би трябвало да бъде будизма, защото в тибетския будизм се използва такия понятия. Сияйната празнота. Но, будизма, първо, че условно казано езичество, второ, то е атеистично учение. Във бабоката основа Будда отрича съществуването на човека. Отрича съществуването на човека.
Всичко е измама. Отрича съществуването на Бога. Бог е измама. Той не съществува. ние се заблуждаваме в нашите съждения. Всичко това е една измама. И когато се освободиш от тази измама, изпадаш в нирвана и си изчисташ. Така да се каже, оти да се косем, като че ми мине. Фактически няма проблем. Проблемът е в твоята глава. Като разбереш, че няма проблем,
се успокояваш. И тази сияйна празнота, ако приемем, че това е неговото мислене, тя е също неличностна. това е едно абстрактно философско понятие, което не може да бъде същия Бог. Това е богословски нонсенс да бъде общата основа. Значи имаме много такива подобни учения в неоплатонизма. Много окултисти вярзват в такова пра-начало, което няма име, няма название
и може, един да го нарича Бог, друг едино. суфите в Исляма са в тая посока, Мадам Блаватска е в тая посока, да кажем, масоните. Масоните, те са добродетелна дружина. И всеки да си остане в своята религия. Ти си християни, много хубаво, мюсюлмани, много хубаво,
великият архитект на Вселената. Го наричат те това нещо, което е сияйната празнота, Бог Аллах и Брахман. Тоест имаме някаква пра-основа религиозна, духовна и ако ти си мюсюлманин, остани си мюсюлмани в масонската ложа. Ако ти си индуист, остани си индуист, будист, будист. Тоест, масонството по същия начин
е една добродетелна дружина, като тези иска да си помагат. Човете си помагат, да имаме грижа за другия, милосърдие, добродетелност и така, така. Тоест, ние във всички измамни богословски системи имаме отровни двойници на истинската добродетел. Истинската добродетел е в Христа, а другото са отровни двойници. Когато ти правиш една, защото и в атеизма има добродетели, разбира се,
във всяко нещо има добродетели, но това са отровни двойници на истинските добродетели и ние ги легитимираме, ако ги провъзгласим, както направи това патриархът, за част от едно и също. Свещеното. Да. И тук е много интересно, че неговият доклад, думичките, които са написани, опровергават патриарха сами по себе си. Защото доклада е на английски язик. Сега, той явно не владея добре английски язик.
Това се личи от акценците, които така се чуват от време на време неправилно. Но, думичката за свещеното, самото свещено, на английски, the sacred itself. Ето как тези две думички опровергаха патриарха. Защото it е безличностно. Значи ти вече си предал личния бог. Когато приемеш, че има нещо безличностно, което ни обединява, ти си предал святата троица. Ние, вярваме в it, няма it при нас.
Бог е той. Him self. Той е личност. Да, him self. Да, не it self. Именно, да. Така че и другото нещо, което ние в Библията винаги пишем, когато пишем сам бог, сам опишем с главна буква. Това е местоимение. Место името на бог. Нали? И с главни букви. Той, СЕ.
Нали, всички тези местоимения, които слотася до бога, с главна буква. А тук е it self. В него е доклад и с малка буква. The sacred itself. Край. А ние вярваме в воплатилия син Божий. Разбира се. Личностния триединен бог. Той ни преподаде личностния триединен бог именно. Да. Чертисността на Господи Иисус Христос, Богочовека. И затова казвам, че на ниво език,
на ниво това, което са му написали, той вероятно не го е написал, но някой му е написал, той го одобрил, той вече показва, че е богословски несъстоятелен в основата. Това, the sacred, свещеното, е основата на целия му доклад. Това нас ни обединява. Нас, арияни, мюсюлмани и така нататък, всички сме обедени от свещеното. Ама то и свещеното не е нашия бог. Не е личния бог. Тогава. Аз вече ти казах, че аз го восприем това събитие, първо като политическо. И може би това е уневиняващо обстоятоство, че ти правиш политика.
Това не е богословие, това не е богословски диалог. Това е политика, защото той всъщност е едно просто им казва, прибирайте се всеки в своята държава, в своята духовна общност. Почвайте да се молите, вместо да се въоръжавате, да гръмите, да взривявате бомби и всички да се молят, за да бъдат нещата добре. Да не унищожаваме природата и да не се избиваме. Горо от това е. И междуто поразително много ми прилича и духа на форма и изказването на Патриар Братумейна. Едно изказване на Папа Франциска от преди година някъде, когато той беше
на едни големи пътувания по целия свят правеше и беше някъде в Филипините, ако не се лъжа или в Малайзия и той направи имаше подобна среща с представители на множество религии в дадената държава, така тихоокеанска. И той просто има го записано, има го на запис в присъствието на преводачи, на други духовници. Той им каза също. Той им каза, вижте, Аллах, Будда, Брахман или всичките там божества. Те са път към едно и също нещо. В крайна сметка
Бог е един. Ние вярваме в един Бог. Вие го наричате Аллах, другите го наричат по друг начин. Но Той е един. Вие го познавате по вашия си начин, ние католиците по нашия си начин, но всъщност Той е един. И това са различни пътища към едно и също нещо. Нали, едно безумно изказване. Припознаване, че тук имаш и политеисти. Нали, имаш многобожни хора, които нищо общо няма така, че без крайна много ми напомни и на Папа Франциск. Ами, така или иначе, значи, ние
най-вероятно в предпоследните времена няма да имаме един на религия. Нали, синкретична, която е да обедини всички. Вече в най-последните времена може и това да стане. Нали, култа към антихриста. Но преди това ще имаме точно това положение, което е сега. Фактически, религиозна всеядност. Нали, ти си бъди, тебе си, ти си бъди. Ние сме всъщност едно, ние сме готини. Нали? Струми се, че религията
на предпоследните времена, може би и религията на антихриста, да е такава, но докато той, така да се каже, не вземе властта, със сигурност инкубатора на антихриста ще бъде точно такова религиозно съзнание. Че всички са добри. Ще се измисли един фалшив враг. материализма, което е чучело, защото ние трябва да знаем, че номинално
материалисти са много малко. А че ако приемем, че, да кажем, ставам, чуесото, да кажем, 10 милиарда, то още не е станало, но, казвам, стане 10 милиарда за кръгло, говорено на антихриста, примерно, от тях материалисти едва ли ще бъдат повече от 10%. Не е това проблема. Това е лъжият проблем. Той се изгражда, конструира се, за да може другите да се объединят. Това ще бъде объединението.
Това ще бъде някакъв вид панрелигиозен такъв консенсус, където всеки ще каже, но и се запазете ваша самоличност. Както при масонството. Какво пречи на масло да бъде индуист? Ни що не му пречи. Той си е брат. Така че, някаква такава религия, т.е. не религия,
а все-религиозна толерантност. Ще има взаимно признаване и вържата, че ти се запази в своята самоличност. Ти си си православен, православен, пъти си едика си, но реално погледното ние като православни не можем да запазим своята самоличност, ако признаваме другите религии. Ние трябва да признаваме
другите човеци, като чата Божии. Разбира се. Нещо повече. Аз си мисля, че някои от тези човеци вероятно ще се спасят, макар, че не изповядват Господ Иисус Христос, не изповядат истината, защото Господ не дал пример с добрия самарянин, който не е бил от праведния народ на Израиля, а е бил, така се каже,
еретик самарянството, е ерес прямо религията на Авраам и Моисей. Но Господ го дава като пример, защото сърцете му, въпреки, че е еретик, сърцето му е пило добро, докато сърцето на левита и на същеника е било каменно и той, тях не ги иска, макар, че е в истинската вяра,
а този го иска, макар, че е в неистинската вяра, по същия начин и самарянката, в беседата с самарянката, нали, тя очевидно не е в истинската вяра, защото не е самарянка, но в този смисъл е възможно да се спасят отделни личности заради сърцата им,
заради честотата им, те не са чували за Христос, не знаят, възпитани са в друга среда, нали, но душата е християнка, всички ние в съвестта си, в чувството си за морал и прочие, спазваме спуснатите от Господ закони за морал и наственост и в този смисъл
е теоретически възможно да се спасат. Ние, разбира се, християните, няма да се спасем извън саквато, защото нас не преподадя наистината, ние ако отстъпим от нея, как ще се спасим, да, си мислят, че религията на Тихриста ще бъде
много подобна на едно подобно мило сборище, всички усмихнати, всички любезни, така добре облечени, на добро място, какво да кажеш? Като някаква религиозна ООН ми изглежество. Точно, точно, това е идеята.
Това са религиозните така еквиваленти на ООН и впрочем изначалната идея за СССР е било да репликират лигата на нациите, която тогава е било идеята да се след пърде за това да се създаде тая лига на нациите
и християните казвам, бе, дай да правим я така на лига на церквите, и тогава започват с икуменистския проект така в глобалия мащап. Това е имало, но в строго протестантски общности, докато
тук вече пристъпват към глобалния мащап, глобалистичния икуменистически проект. картината е, че се създава ОНЕ с идеята да се води политически диалог между всички държави, всички като един съвет световен да решават проблемите,
да предотвратяват избухването на войни. Към това не е лошо, разбира се, да се зададе религиозно ОНЕ, което да контролира духовните течения, защото все пак и много войни са религиозни войни, не са само
за политика, за власт, за пари и за територия. Има религиозни войни. За мен е сега войната в Близки Исток си е парк Саланс, духовна война между юдаистични вярвания и
техните циуниски проявления и мюсюлманите. Това е като малко отклонение. Много други войни имат религиозна основа. Религиозни, да. Овечето. Примано там покрай реформацията в Западна Европа, абсолютно религиозна война.
Това не е не са за воевателни войни, не са за пари. Тези неща са допълнителни. И всъщност не е лоша идея да създадем едно религиозно ОНЕ, което да обслужва тези неща. Но тук трябва да правим фунаменталната разлика Божието,
Бого, Кесаревото, Кесаревото. В Кесаревия свят трябва да има ОНЕ, трябва да се сяда на маста като равни с другите държави, защото там ти обслужваш Кесаревото. Войни, политика, търговия, дипломация и така нататък.
Там да. Но в църковния смисъл, в религиозния смисъл, нека протестантските църкви 40 хилиги да си заседават, има логики в това, нека различните, примерно в Далечния изток, те си съжителстват езичските религи, примерно в Китай, будизъм, даоизъм
и конфуцианството. дори има един много хубав образ в манастира Шаолин, в един кръг. Трите лица на конфуци, Будда и Лаодза са изобразени и те са в общ кръг. Така че
очите не сръпават, много така е интересно направено. Да, в Япония будизъм с шинтуизъм. В перфектна хармония. Защото и двете са езически. Там е ясно. Нека те да си правят форуми, да се обгодиняват, така, така, така. Докато християнската религия
тя е ексклузивна. Тя като религия. Човеците бих искали да включат външните, да станат наши братя в Христа. Но ние не можем да включим
нищо от нито една друга религия. Нищо не можем да вземем от нито една друга религия. имаме пълнотата, преподадена от Господ, разтълкувана от святите, от си и така нататък. И в този смисъл нямаме място в подобни изборища. Не, и нещо друго се сещам,
приемно в Стария Завет, ако може да направим една препратка. Божия народ, избрания народ, си има свои закони от Бога даден завет, правила. и всъщност не води богословски диалози с другите езичници.
Само ако езичниците биха искали да приемат истинското Божие откровение, могат да бъдат прияти, но не се бъдат такива диалози. И освен това в новозаветното време, ние имаме от Христос определени закони, Божии закони и правила от Христос
христовите заповеди. Те не са като заповедите на другите религии. Те не съвпадат. Да не говорим вече за по-високи неща като тайнствата, като богослужението и като всичко останало. Но да те попитам в крайна сметка има ли нещо положително,
приносно, смислено в тази реч на Патриарх Вартоломей и в този форум, в това участие има ли нещо, което ще бъде полезно за православната църква? Има ли нещо мисионерско така, нещо наистина, което да допринася? Сега,
мисионерско няма. Тук е много важно, че някой ще каже добре да ме святия апостол Павел и той е казвал на етиняните, че са много така благочестили. Търсят незнания Бог, имат памятник на незнания Бог. И един вид, че Патриарх Вартоломей
и по същия начин един вид привлича повечните. тук трябва да прави много ясно изграничаване. Какво казва святия апостол Павел? Той казва, вие казва, нали, много хубо
сте направили олтар на незнайния Бог. Ти им казва, вие го знаете. що ни им казва, вие имате един Зевс. Ние го наричаме, е ли как си, приемно, Бог Отец, а вие го наричате Зевс. Дори би могъл да им го кажа,
защото Юпитер, какво означава? Юпатер, това е Бог Отец. Това е същия. Не го казва. Не им казва, вие вярвате в Бога на Слънцето, Хелиус, и аз ще ви кажа кой е Исенското Слънце. не ги подвежда. А им казва,
вие сте направили лотар на незнайния Бог и този, който вие не знаете, т.е. вие не го знаете. Аз ще ви кажа кой е. Това е много перфектно мисионерство. Обаче, ти да кажеш, вашия Бог е моя Бог, или имат обща правоснова, свещеното,
самото свещено, това нещо е некоректно богословие, защото ти отстъпваш от истината. Ти правиш един ход, така да се каже, на средата на пътя, ама на средата на пътя бездна, между вас и нас има бездна. Ние не можем да отстъпим. Това е псевдомисионерство. Ти да отстъпиш от истината, да кажеш една богословска неистина,
за да излъжеш някой, за да стане християнин. Няма да стане. Той няма да стане християнин. Той ще стане икуменист, т.е. така да се каже, псевдохристиянин. И затова, ние не трябва в нашите псевдомисионерски проповеди да правим неверни изказвания. Ситя апостол Павел
тук е безупречен. Не е знайния Бог. Щом не го знаете, значи той не е един от ваше. Той в тази случка по-скоро е като липсващия Бог. Този, който още го няма, но сега ще ви се открие. Точно така. И той казва, аз се казва, ще ви го кажа кой е той, който вие не знаете.
В този смисъл тук имаме едно перфектно мисионерство и такива образи могат да се търсят в другите религии, но не да им се каже запазете си ваша самопитност, като Патриарха казва. Или ние имаме обща правооснова. Не. Духовна правооснова. Не.
Нямаме обща духовна право. Вашата духовна правооснова е друга. И тук е много важно, че поначално понятието религии в множествено число подвежда, защото кой ни създава тези религии? Светия дух или Лукавия дух.
ако ние обединим със творението на Светия дух, със творението на Лукавия дух, че ние сме излагали всички. И себе си, и тях. Там трябва да разграничаваме духовете и да казваме вие имате такава практика, нали,
примерно пости, нали, и ние имаме, това е добре от ограничаване. Но, защо е добре? Не заради вашата първооснова, а заради истинската първооснова. В този смисъл мисионерството трябва да бъде
без духовни компромиси. Да. Добре, един последний въпрос да ти задам. Всички тези хора, които безусловно подкрепят патриаршкото служение на патриарх Врата Умей, всяко негово решение и изказване, съпоставяне на Пиадестал,
те са буквално непогрешими, прекрасни, великолепни. Всички тези хора, сега, има ли според тебе някакво смущение от тази странна концепция, която той е изразил? Смязат ли това нещо, като просто логично последствие, някаква последователност и приемственост на неговите действия,
неговото благословие? Според тебе, всички хора, които така безкритично приемат неговата личност и служение, как реагират на това нещо, което вече е доста в повече от много неща, които сме виждали до сега? От обичайната доза. От обичайната доза, да. Ами, аз смятам, това е голям шамар за тъй наречените
последователи на пътябърто умей. Фактът, че нито един не се изказва. Никой един не каза каква хубава реч. Нито един не каза, ама, ви неправилно го критикувате. Тук е прав човекът, тука е прав човекът. Има такова нещо, като свещеното. Има е... мълчат всички. Показва, че тази реч,
наистина, и за тях е малко в повече. Това е един студент душ. Но, аз не съм сърцеведец, но ми се струва, че Патриарх Вартоломей няма нито един последовател в света. Нито един не го уважава. Нито един не го смята, че е прав. А това са роли, които те възприемат.
Те, както и той, са зависими хора, хранени хора на хегемона. Значи, когато си хранен човек на хегемона, какъвто е патриар върто уме и каквито са неговите подръжници, те не могат да не казват патриар върто уме е велик. Но те не се кланят на него, те се кланят на хегемона.
Хегемона е техния, така да се каже, господар, да не кажа господ. той е господар и на патриар върто уме. И затова са му привърженици. А иначе го презират. Те не го харесват, не го обичат, не го уважават. Нещо повече. Те се срамуват от такива негови изяви, что мълчат, очевидно се срамуват,
но те се кланят на хегемона. Това е проблема. Проблема не е богословски. Проблема е на богословското съзнание, което се предава на княза на този свят. се предава на хегемона, защото хегемона, и сме го казали много пъти, хегемона, говорим за светския хегемон, нали? Съединените щати и Запада, изобщо, като досегашен хегемон, от много време насам,
от 500 години насам, световен хегемон, особено в нашата част на света, но постепенно и в целия свят, този хегемон, бидейки отстъпил от истината, той служи на неистина. Той служи на нецветия дух, а на лукавия дух. И в този смисъл, имаме една много дълга традиция на отстъпничество, която ще се задълбочава, разбира се, и тази традиция е много силна.
Тя държи академичните институции от векове на сам, държи медиите, разбира се, сегашните, държи образователните системи в подчинениите в асалните области, включително България. 100% нашата образователна система е подчинена на хегемона. Но не на земния хегемон, в Съединените щати. Той е проводник, а на господаря, истинския,
ваал, зебуп, господаря на мухите. нито един от подържаниците на Патрия Вратолумение не да каже, ай, какви глупсти говори, той е, нали? Бе, че няма да го подържаме. Никой не го подържа. Подържат началника. Кланят се на началника, и затова промяна няма да има. Само ще си мълчат гузно, докато той си позволява
такива антиправославни, сериозни изказвания. но аз мисля, че това е по-скоро така рядко явление. Ще се върне към обичайния екуменизъм, обичайните, така да се каже, отстъпничества под радара. Той е много над радара. Той го виждаш с, не се каза, с просто око. Не ти трябва радар.
А вече финните остъпничества, които са, екуменическите и прочие, това е много над екуменизма, финните остъпничества, той ще си ги прави. Според мен. Вече е прекалено така възрастен, за да се промени. Дай Боже не се промени. Това е най-хубавото, което може да направи. Не е късно никога, но се съмнявам. Но спрятвам,
че подобни изказвания, малко им е рано, още човечеството не е толкова оглобяло, още не е толкова деградирало в духовен план, за да ги приеме със овации. И тогава не би те превързани, чак да кажат, Осанна! Прекрасно говори! Този нов златоуст! Не, те сега мълчат гузно. И според мен това е знак, че рано се е отвил. Трябва още 5-10 години деградация, за да може в обществото да дорасне
до тази степен на остъпничество, която в момента е все още неприемлило. просто чисто политически, както върват процесите в света и в самата Гърция, където все пак е голямото множество от него и поддръженци, чисто по национален признак. Там както се развиват процесите и се повлиява населението, новите поколения, така ще се развиват нещата. Например, аз познам доста православни гърци и просто не могат да си представят
те как възприемат подобни неща. За мене сигурно са потресани. И дори националното им чувство и любов не могат да преглътнат и да преодолеят се пак това нещо, което за един нормален православен грък е много странно. Така че... Между другото да добавя нещо много важно пак от гледна точка на богословието. Той говори за вавилонското стълпотворение. За вавилон. Като голямо зло. И че колко лошо било, че хората почвали да говорят на различни язици.
И всъщност трябва сега да има обратно. И сега трябва да има обратно. Да. Но това е изключително несъстоятелно богословие. Той ли не знае, не е ли че от Библията, че те когато взеха решение да постоят кулата, те говориха на един язик. Да, да. На един язик направиха най-голямото противобожие. Вавилонско стълпотворение. А вече Бог, когато им обърка създанията, не почва да говориха на различни язици. Така че един язик
по никакъв начин... Защо те вземат решението да правят кулата? Заради греха. Това, че те са... Говорили на един язик, но греха ги е командвал, това не ги ползва един язик. Напротив, улеснява греха, че всички говорят един язик. И обратно, това ли не знае патриотворто умей? На Петдесетница какво стана? Всички говориха на различни язици, но се разбираха. Защо?
Защо са в един дух. Светия дух беше слязал върху тях, в светия дух те се разбира. Така че той не казва грех за Петдесетница. А говори за някакво, обединява някакъв общ език. Неговата идея е, че поради езиковите бариери, много от религиите реално са и като езикови капсули. Едните е арабски език, другите гръцки, третите е индусите, не знам точно какво говорят там, хинди, в Китай религиите. И тези езикови бариери капсулират и самите религии.
И няма добър диалог. И не се разбират отделните вярващи поради езиковата бариера. И ако тя се премахне, всъщност неща, че се оправят и наистина ще има мир. Така че се разбира. Това е пълна утопия. Тя е несъстоятелна, защото първо мисията на светите брати Кирил и Методий доказва, че може и на другият език да се преподава и да нямаме никакви различия. Ние, Свети Йоан Рилски, няма никакви различия с Свети Йоан Златоуст. или с отец Серафим Роуз. Или с който и да е православен,
който и да е език по света. Никви различия нямат. Всички свети, които говорят всички езици, всички народи имат и китайски свети, има и японски, те са едно и също. Езика ни има бариера. По никакъв начин. Те се разбират перфектно. Не е там проблема. Нещо повече. Ние сега имаме технологии, която след 2-3-5 години всеки ще има джоба с един превладач
от всички езици. И то. Много добър професионален превладач. Е, какво? И ще се обединим в истината? Ни най-малко. Технологично ще се разбираме. Аз ще се разбираме в китайци, с японци. Ще ми превеждат перфектно. Но духа си остава различен. Така че не езика ни разделя. Духа ни раздели, духа ни събира. когато ние се кламяме на различни духове,
а всички тук се кламят на различни духове, в тази снимка, ако ще договорим един език, полза няма. Както е било по време на именно на Вавилонското стълпотворение. Когато се прави кулата, всички говорят един език. Матери, говорят един език, защото говорят на английски. Може и другото. И се разбират идеално. Но проблема е духа. Духа трябва да бъде един. А езика сам ще дойде.
Ако ние всички сме всички тези дух, ние ще разбираме като на Петдесетница. Не, то това е и като за финал да кажа, че всичко това, което се говори и се мисли, няма нищо общо. Например, с откровението на Свети Йоан Богослов, който говори за краха на човечеството, за края на земта, за антихриста, за много други такиви неща, които това са теми, които не представляват никакъв интерес за много съвремени духовници. Съедно, че всъщност ние отиваме към
възцаряване на Христос тук на земята и към второ възраждане. Да, това говорят за някакъв духовен разцвет. За духовен разцвет, а не за... Което е една перфектна утопия, една перфектна измама и самоизмама. и ние знаем, че именно утопиите са най-голямото оръжие на лукавия. той няма да ни обедини с злодеяния. Ай да убиваме, ай да лъжим. Не. Той хваща с утопии. Дали ще е национал-социалистическа, комунистическа, либерал-демократична и технологична, или екологичната утопия, която е много мила Патриар Братоломей. Това е тая му екология.
Все едно, че ние ще закараме тези плодове и зеленчуци в царството Божие. Нищо няма да закараме от този свят. и зелените. Разбира се, че хубаво има зеленина. Никой не е против зеленото. Обаче за един духовник това да го поставя като един приоритет, това нещо е несъстоятелно. Колкото и да искаме да се харесаме на всички. Така че за мен това е един утопизъм, който той проповядва тук, за някакво духовен разцвет, който противоричи на това, което Господ ни е казал, на това, което е свети Йоан Богослов ни е казал и на това, което ни говорят всички от си на церквата и това, което виждаме с очите си.
Не коръспондира с реалността казваното. А освен това, Христос ни е обещал нова небе и нова земя, а този свят ще приключи в един момент. Така че, колкото и да го пазим, всички обичаме природа, колкото и да го пазим обаче, ще приключи. Всъщност, темата за бъдещето, ясно е описана в Откровението на Стиян Богослов и ти си говорил за предпоследнията времена, за нас които, който се претеснява за края на света, за големите войни, за унищожаването на природата и ние се претесняваме, разбира се. Отваряме книжката, виждаме Откровението, има си тълкования, знаеме къде се намираме, виждаме какво ни предстои,
голямата скръп, която не е била от създания мира, но ни чакат лесни времена всъщност. Така че, действително, много интересна тема беше. Благодаря ти за този разговор и се насочваме към следващите теми, които ни представят през тази ЕС. Я вас доди да.