Либералната "православна" самоизмама

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 248 е Либералната православна самоизмама Всъщност, точното заглавие Би трябвало да бъде малко по-дълго а именно самоизмамното либерално-демократично православно в кавички иродианство Но

за по-голяма краткост го свеждаме до либералната православна в кавички самоизмама Съвременната българска държава от повече от 30-летия на сам Де Юре и де факто е под властта на Запада Запада е под властта на англо-саксонския тандем Сащ Британия Големия брат един вид

и малкия брат Големия брат е важния, но все пак малкия брат не бива да се пренебрегва Та този англо-саксонски тандем е под властта на така нареченото дълбока държава Нямаме точно определение за дълбоката държава, но Ако някой не знае какво е дълбоката държава значи нищо не я знае нищо не разбира от съвременния свят А дълбоката държава е под властта на

Лукавия В Свещеното писание ни е казано, че света в зло лежи и ние много добре знаем кой е княза на този свят Така че там, където е хегемона на този свят там е Сатаната В това християните не могат да се заблуждават дълго Казах съвременната българска държава е под властта на Запада

Но не казах България Има разлика между българската държава и България Защото много бройни са изказванията че България е направила своят цивилизационен избор в посока на либерално-демократичния запад Това не е вярно Не може да е вярно Това е цивилизационен избор на българската държава

А не на България България е направила своят цивилизационен избор по времето на святи княз Борис преди 1160 години защото цивилизацията е в крайна сметка религия и България е по религия православна Доколко сме православни в днешно време е друг въпрос България е православна Но както казва Митрополит Климент Търновски има православие има българския народ Няма православие няма българския народ

Много точно е казано че това е цивилизационния избор това е религиозния избор на българския народ Той може да изчезне българския народ може да деградира донищожество но той вече е направил своя избор Ако той отстъпи от този избор той вече не е себе си Та, държавата да държавата може да отстъпва може да прави какви ли не предателства

И учебниковия пример в това отношение ако вземем терминологията на Арнолд Тойнби е цар Ирод защото знаем, че еврейския народ съответно еврейската държава във първи век преди Христа а и във първи век след Христа е подвластна на Римската империя при цар Ирод

това е съвсем ясно и безспорно и еврейската държава начало с цар Ирод е васал на Римската империя но богоизбрания народ не е направил друг цивилизационен избор той си остава верен на единия Бог сега доколко верен

доколко отстъпнически това е съвсем друг въпрос да, много са отстъпили но доколкото го има избрания народ още го има той не е направил своето окончателно отстъпничество но върхушката държавата цар Ирод и така наречени

псевдоелит на евреите са васали на една езическа на една религиозно враждебна цивилизация и той би не случайно казва че когато две цивилизации влезат в стълкновение

по-слабата цивилизация се разделя на два подхода иродианство и зилотство едните са васали на по-силната светска цивилизация и държава

иродианите те подържават на римляните живеят по-римски слагат си латински имена и прочее и прочее игръцки разбира се имена езически се на дума

а другите пък другата алтернатива е зилотството това е почти воинстващо а понякога и направо воинстващо отстояване на принципите на собствената религия

собствената цивилизация стигащо до крайност и до насилие и до революция бунт и така нататък това са зилотите които наистина правят на два пъти големи въстания

също римляните които завършват трагично за еврейския народ да това иродианство всъщност е отстъпничество това е богоотстъпничество на властващата класа

върхушка псевдоелит и това е стандарта той ви го показва като стандарт така да се поступват защото едната цивилизация просто е по-силна

от другата и когато я васализира естествено че първо тъй наречения елит е силно мотивиран да се

иродизира т.е. да стане васал подражател и служител на чуждата религия на чуждата цивилизация а от друга страна пък останалия народ има тенденция

да се радикализира и да стигне до насилие до крайност в българския случай е същото съвсем същото с тази разлика че ние нямаме политическо зилотство

почти нямаме и друго което е важно да се каже че така наречения елит така наречената върхушка тя не е елит и не е върхушка тя е поставена като такава

това не е едно управление на даден народ което избира своят цивилизационен избор а точно обратното то бива поставено

то е ставеник на господствещата сила Ирод най-яркият пример ами че Ирод не е евреин затова римните стоят зад него и

отстоява той да бъде цар юдейски той не е евреин затова той дължи всичко на Рим своята власт дължи на Рим това е удобният начин

да сложиш един човек което не е произхождал долу нагоре от подчинената държава а е по някакъв начин продукт

на сюзерена на хегемона хегемона създава свои продукти които нарича елити те не са никакви елити те са продукт на сюзерена

на хегемона така да се каже неговите агенти неговите слуги той поставя своите слуги Ирод е слуга на Рим във всяко едно отношение и той е че велик по отношение на евреите обаче

по отношение на Рим е тотален васал в този смисъл това е обичайна световна практика откакто съществува и той би го е емблематизирал чрез тези два термина иродианство

и зилотство сега тук една голяма оговорка че това не е задължителния избор или иродианство или зилотство както знаем

имаме трети избор това е Христос Христос живее по времето на синовете на Ирод които управляват по същия начин и техните има го показват Ирод Антипа нали това Антипа да ни е еврейско име не то е гръцко гръко-римско така че

или да кажем столицата на Ирод Велики е Кесария в името на Цезар а града който е на брега на Галилейското езеро какво се казва Тиберия в памет на император Тиберии така че

това е съвсем очевидно иродианство т.е. васалство спрямо една чужда религия чужда цивилизация и по времето на Господ Иисус Христос това нещо е в силата си тези пилат, понтийски

и така нататък той решава в крайна сметка при него отиват първо свещениците книжниците фарисеите и така нататък садоке и прочее защото в него е властта в Иерусалим в святия град Иерусалим

в него е властта така че при Господ Иисус Христос имаме трети избор той не е нито иродианин нито зилот Същото въжи за святия апостол Петър за святия Иоанн Богослов това въжи за всички апостоли това въжи за всички християни

повече от които са били евреи но те не стават нито зилоти бунтовници нито иродиани лакеи на Рим а тръгват по пътя на истинския Месия истинския

Господ истинския Богочовек Иисус Христос така че ние не трябва да се заблуждаваме от тази дихотомия на двуделение на той би че един вид само това са реакциите

напротив нито едната е верна нито другата е верна нито иродианството нито зилотството верен е третия път Господ Иисус Христос във всички случаи и при Ирод и днес да се върнем че българската държава не България

България е православна ако тя отстъпи от православието тя вече няма българския народ имаме някакво географско понятие докато има православие има българския народ няма ли православие вече ние сме се отказали от себе си да не бъде

след 89-та година българската държава постепенно а след това категорично е направила своя цивилизационен избор тя е избрала една чужда цивилизация т.е. една чужда религия тази религия не е съвсем чужда обаче

защото по две линии защото нозина ще кажат ама чакай сега те са християни и ние сме християни това деление на православни неправославни е отживелица а в днешно време е по-добре

да се прегърнем и да се обичаме любовта е на първо място това е така е неживата икуменическа лъжа любов това е едната от важните насоки да се самоизлъжиш че всъщност сега християни какво толкова имаме

наши братия в Христа ние трябва да обичаме нашите братия в Христа тук е разбира се уловката защото ние разбира се че обичаме нашите братия в Христа но ние не обичаме техните ериси техното отклонение това ние го обичаме защото когато слепец води слепец и драмата ще паднат в ямата

ние обичаме всички хора и мусилмани и атеисти и будисти и римокатолици и протестанти но не обичаме техните заблуждения т.е. икуменизма подменя любовта към човека с любовта към ересите на този човек

към измамите в които той вярва това е една форма на самоизмама а другата общност тя пък си е обективна че не е чуждо когато комунистическата българска държава се разпадна

и се създаде либерално-демократичната българска държава ние нямаме съвършено никаква промяна в религията религията е най-съща само имаме две противоречиви

крила на тази религия религията е човекобожието и западната демокрация е човекобожие и комунизма е човекобожие така че много лесно много лесно и неусетно тъй наречените

комунисти стават либерални демократи защото това е най-съща религия в две разновидности е религията на човекобожието по същия начин национал-социалистите

и верен фонбрални всички останали национал-социалистите много лесно станаха американци и либерални демократи защото национал-социализма и либералната демокрация са две глави

на триглавата ламя на човекобожието това са три дявола единия е кафяв другия е червен третия е да кажем бял и имаме

избор един вид между тримата дяволи а всъщност изберем едно и също в духовно отношение няма разлика дали ще избереш кафявия дали червения дали белия да не се заблуждаваме

че когато варосаме един дявол с бяло че той променя същността си по никакъв начин и затова много лесно всички се чуят абе как

вчерашни комунисти станаха супер демократи много просто то е едно и също боята е различна същността е еднаква тя е в крайна сметка

антихристиянска тя е в крайна сметка човекобожна и така връщаме се на така твърдението че Българската държава е направила своя цивилизационен избор какво означава това това означава

че Запада е на власт в България и какво прави православния християнин в тази ситуация на власт е Запада Запада е в крайна сметка човекоцентричен т.е.

демоноцентричен това е измама че човек сам решава естествено никой никога не решава сам ако не си с Бога си с лукавия и при това положение се пита какво прави православния християнин виза ви

новата власт и тук имаме различни подходи единия подход е именно иродианския своето приспособяване към новата власт която е в крайна сметка

антиправославна значи либералната демокрация е по същността си антиправославна тук може да направим една малка скобичка за българския случай крето това напълно ясно

се вижда виждаме до ден днешен съпротивата на либералната демокрация срещу вероучението те дори когато по ред обстоятелства уш

уш се съгласиха да въведат вероучението вече след дъжка чулка вече 30 колко години изпустахме но те пак искат да го обезкостят да го вкарат като

секуларно а секуларното вероучение да сигурно има някакви минимални ползи от него но то е съвършено обезсилено не че имаме в момента друга по-добра алтернатива

няма затова е добре да се въведе макар и в този много минимализиран вариант вероучението но така или иначе те го пускат в един съвсем отслабен съвсем

обезкръвен вариант като един вид преподаване на ценности преподаване на добродетели което е интелектуален нонсенс защото ни нямаме добродетели без да знаем кое е добро и зло а нямаме

критерии за добро и зло ако нямаме Бог така че как така ще преподаваш добродетели а не знаеш има ли Бог няма ли Бог а ако има Бог защо ни преподаваш това това богопознание

което е най-голямата скъпоценност на човечеството ние лишаваме децата от тая скъпоценност и вкарваме един много разреден разтвор от който ще има полза и ни трябва да се борим

за това нещо ни трябва да се борим за вероизповедно преподаване в училище а не за разредения разтвор който в момента се опитват да ни прокарат тъ не въведоха вероучение подкрепиха

разкола либерално-демократичната държава застана на страната на най-голямото бедствие във българската църква след падането на атеистичния режим а именно разкола кой подкрепи разкола

кой направи разкола възможен ами точно този тази либерално-демократична прозападна върхушка и това престъпление то е историческо защото след падането

на комунизма това сме го казвали много пъти и ще го казваме още безброй пъти защото е историческо престъпление национална катастрофа беше този разкол една от най-големите впрочем защото духовните

национални катастрофи са по-важни отколкото териториалните политическите духовните национални катастрофи водят и до териториални и до политически в много случаи но в случая говорим за

една духовна национална катастрофа защото след падането на комунизма имаше един ентусиазъм едно така насочване на българския народ обратно към църквата то беше

незряло то беше повърхностно това насочване но от някъде трябва да се почне и ако бяхме почнали както трябва тогава може би сега щеяхме да сме в съвсем

съвсем друга ситуация но с издването на разкола тък му започна това завръщане към църквата с издването на разкола който беше изцяло подкрепен

и осъществен именно от прозападническата върхушка по нова време СДС начало с Иван Костов и не само Иван Костов разбира се и Петър Стоянов и Стефан Софиянски и много други

всички тези либерално демокрации всъщност съсипаха порива на българския народ за връщане към православието но затварям тази скоба тя е съвсем друга отделна

голяма тема нека да чуем едно песнопение след това ще продължим [Музикална пауза] Не веднъж не говорили и сме доказвали и сме обосновавали, че живеем отдавна в свят на човекотворни утопии и че всички тези утопии са в крайна сметка от лукавия. Те са подмяна на Божието откровение, на Божията истина чрез православието и са някакви заместители, някакви измами, които подменят Божието откровение. Примерно такава утопия беше комунизма, който почти изцяло рухна след 1989 година. Но, демокрацията, либералната демокрация е също такава, подобна самоизмама, но лъжата на демокрацията се оказа по-силна от лъжата на комунизма. Комунизма отрано развя бялото знаме, още от времето на Ленин, когато въведе НЕП, новата икономическа политика, те не беше нищо друго, освен пазарна икономика, за разлика от до тогашната утопия за един вид комунистическа икономика. Това се оказа, че не работи изобщо и на практика се отмени така наречения комунизм и се мина към етикетен комунизм, какъвто има и в Китай в момента.

На етикета пише комунизм, а вътре имаме държавен капитализм, пар екселанс, преуспяващ при това в Китай. В СССР не преуспяваше, защото там много скоро Сталин въведе отново разколачване, колективизация и прочее, и прочее. Така че в крайна сметка новата икономическа политика беше спъната и не се осъществи така държавния капитализъм в неговия класически вид, както е в Китай от Дън Сяопин насам. Та, нека да повторим, лъжата на демокрацията е по-силна от лъжата на комунизма. Тя не случайно надживя утопията на комунизма и ние сега живеем в утопията на либералната демокрация. Това е една самоизмама. Ние казваме лъжа, лъжа, но трябва да кажем, че това е преди всичко самоизмама. Това му измама на човеците, а лъжеца е, разбира се, лукавия. Но той ни подхранва с идеологии, които да бъдат утопии и човекотворни. И така се получават две ипостаси на лукавия. Един вид доброто ченге и лошото ченге. Лошото ченге – комунизма. Доброто ченге – либералната демокрация. Сега пита се, кое е по-опасното ченге – доброто ченге или лошото ченге. Т.е. злото, когато е видимо, когато е твърдо, както беше атеизма. Значи при комунизма, тя като всички утопии човекотворни, които ще да са, тя има много лоши страни, но нейната най-лоша видима страна, заявена идеологическа манифестна страна е атеизма.

Изричния атеизма, защото имаме два вида атеизма – изричен, експлицитен, който се заявява – ние сме атеисти, няма бог. Това беше основен догмат на капитализма и на комунизма. И имаме имплицитен атеизм – това е при либералната демокрация. Тя никога не казва – няма бог. Много рядко някой има и такива, нали, изрични атеисти, като част от либералната демокрация, но те са маргинални. Фактически, либералната демокрация не отрича съществуването на бога, не го утвърждава и тя защо е по-силна от комунизма – защото е стъпила здраво върху греха. Либералната демокрация е нещо като идеалния начин на съществуване на греха, тя е грехоцентрична. Докато при комунизма имаше една схема, една конструкция, марксистка, ленинска, за това как функционира обществото и защо е така. И тя беше идеологическа преди всичко и се наслагваше отгоре надолу върху обществото или се опитваха да я наложат, те не успяха. Докато при либералната демокрация нямаме разписание на световото бъдеще. При комунизма имаше разписание. Хрущов го казваше. В 1980 година СССР ще надмени Съединените щати. Ще показват по телевизията последния поп. Ели коя си година, 2000 година ще направим на луната, ще направим първите селища на луната. И така нататък имаше някакъв график.

При либералната демокрация нямаме такъв. Неслучайно при комунизма имаше 5 годишни планове. И съответно по-дълго срочни се знаеше какво ще стане. То разбира се не се случи. Не се знаели какво ще стане. Но при либералната демокрация нямаме такъв проект. И защото нямаме проект. Имаме текущо управление на греха. Менеджмент на греха. Греха е всъщност основата. Сега не всички грехове разбира се. Съвсем не. Примерно убийството се отрича. Поне в класическия му вид. Ефтаназията или аборта се разрешава.

Нещо повече се поощрява от законодателство и покровителство се. Не навсякъде и не от сега. Но говорим за тенденцията. Ако ефтаназията е била напълно забрана преди 100 години. Сега тук-таме започват да говорят, че тя трябва да се озакони. Същото въжи за абортите. Имало е време когато са били незаконни. Докато сега са напълно озаконени и дори поднесени като право на човека. Едва ли не поощряване. в никакъв случай. Формално. Но неформално те се поощряват чрез. Как? Ами, когато ти имаш разпадане на брака. Когато ти имаш разпадане на църковния брак.

Когато ти имаш така личното съжителство. Когато ти имаш тотално толерирано обществото полуобщуване без обвързване. Естествено следствие от това е нежеланото забременяване. и съвсем естествено, а и медикаменти, които да улесняват аборта, процедури и така нататък. Тоест де факто теория никой не го поощрява, но де факто той се поощрява като се улеснява. Като се създават условия за неговото осъществяване. Тази грехоцентричност на либералната демокрация я прави много жилава. Защото човекът е греховен. За него е удобно греха да бъде улеснен. Пак да разделим твърдите грехове от меките грехове. Твърдите грехове, там убийство, кражба, там естествено, че няма да се легализират никоги. Докато меките грехове, които са повечето, пълния списък, започвайки от гордостта, чревоугодието, похотта и така нататък. Всичко това нещо е това, което върти икономиката, това което набира гласоподаватели. ми знаем, че проблема с абортите е много важен гласоподавателски проблем в Съединените щати. Ако си против абортите, губиш гласове, примерно.

Тоест, грехът е част от същността на либералното демократично общество и естествено, че то е по-жилаво. То е по-жизнеспособно и то разбира се ще ни доведе до тоталното тържество на греха при антихриста. Но ние сега не говорим за това, а говорим за сегашното състояние на либералната демокрация в България, когато тя, бидейки религия на властимащите, поставя под въпрос какво да прави православния християнин. Това е темата на днешната беседа. Имаме една грехоцентрична цивилизация, една грехоцентрична религия - човекобожна и грехоцентрична. Това е либералната демокрация. Как православния християнин да се съотнася към тази власт? И тук имаме различен подход. Първият подход, това е иродианския подход, а именно да се интегрира в нея. Не говорим да живее в нея, а да се интегрира идеологически. Това е много важно. Защо? Защото Първите християни през първите 200-300 години

са живели в Римската империя. И те не са се бунтували срещу нея. Те не са били зилоти. Нито един от тях не е бил зилот. Имало е сред евреите зилоти, там бар, кохба, възстанията. Те знаем как завършват. Завършват с катастрофа. И двете големи възстания във 1 век и във 2 век. Не говорим за такъв подход. Говорим за Начина по който християните живеят в Римската империя. Те не се бунтоват, не дигат революция. Също злия Нерон или там, който ще бъде. Но

и не се интегрират идеологически с тази чужда религия, чужда цивилизация. Те не я оправдават, не стават част от нея. Най-яркият пример в това отношение е св. апостол Павел, който е бил високо образован, част от интелектуалния елит на Римската империя. Никъде в Римската империя по негово време, в първи век, нямаме писания на неговото равнище. Нито в Рим,

нито в Александрия, нито в Атина, нито никъде. На неговото интелектуално равнище. Говорим за чисто интелектуално равнище. Не говорим за духовно. там, разбира се, нещата са несравними. Но там, където са сравними в интелектуално отношение, ние нямаме нито един равен нему. В столиците, в Антиохия, в Александрия, в Рим, в Атина, в Ефес, няма. И този интелектуалец, топ интелектуалец на своето време, на първи век, най-умният човек на своето време, с какво се занимава? Ами произвежда шатри. А защо не се интегрира в иерархията? Ако рече да се интегрира, вероятно ще има голям успех,

защото очевидно е много умен. Има огромни дарби. но той не иска да се интегрира идеологически в системата, не иска да прави кариера в Римската империя, която е езическа, т.е. антихристиянска. И за целта работи като за наедчия. прави шатри. Да. Това е единия подход. Занимаваш се с някаква не идеологическа дейност, независимо дали е земеделие, дали е преподаване на математика, или строителство или търговия или нещо подобно. но не правиш идеологическия компромис. Не ставаш част от идеологическата върхушка.

Какво означава идеологическата върхушка? това означава академичното тяло. Това означава политическата управляваща класа. Там няма да намерим християнин, който е част от политиката. Не говорим да кажем за военното дело. Примерно Свети Георги бил в армията. Но армията не е идеологическа институция. Тя може да изпълнява заповеди на идеологическата институция, но тя сама по себе не е идеологическа. Той охранява държавата от враговете. Има врагове, някой трябва да охранява и военният това прави. Затова казвам, че ранните християни не са се интегрирали в езическата идеологема, в идеологията на властимащите. В идеологията на хегемона. Хегемона е бил езическата римска империя.

Сега, в съвремето какво може да направи православния християнин? Да, може да прави шатри. Тоест да се занимава с една не идеологическа дейност. Но може и да реши да прави кариера. Какво означава кариера? Политическа кариера. В лоното на властимащите на либералната демокрация, разбира се. Ние не говорим за друга политическа кариера, все още е възможно да се прави някаква кариера извън либералната демокрация. но говорим за изкушението. Ти си интелектуалите. Кои са изкусени да направят компромис с иродианството? Да станат иродиани? Това са тези, които искат да правят кариера в областите, които са религиозно обусловени,

идеологически обусловени, цивилизационно обусловени. и за това тези области са предимно в сферата на идеологическите дисциплини, т.е. хуманитарните науки. Един хуманитарен учен, изследовател и прочие, за да направи кариера в една антиправославна среда, каквато е сегашната върхушка. имам предвид в идеологическата сфера, защото естествено, че тя се спуска отгоре. Имам предвид политическото отгоре, не духовното отгоре. да не ги смесваме понякога, дори изразът отгоре може би не е правилен. Това не е отгоре, а това е от властта. Властта не е горе. така наивно си представим, че те горе. горе е нерон, а долу е Павел съвсем не. Нерон е долу, Павел е горе.

макар, че нерон може да отреже главата на Павел, но Павел е горе. не може да кажем отгоре. да, в някаква такава условна политическа схема би могло да се вкара полистическата власт над човека, да. Но е желателно да избягваме, защото много често това се обобщава. Те горе, те са елита. Какъв елит? Какъв елит са продажниците? Какъв елит е Ирод с неговите сътрапезници? Не. Той не е елит. Елита е галилейските рибари. Петър, Андрей, Йоанн, Яков. Това е елита на онова време и на онова място. А Ирод и неговите сподвижници са отстъпници от истинския елит. В този смисъл, връщайки се на ситуацията на съвременния български православен, той или трябва да живее в тази враждебна, духовно враждебна среда, политическа среда, политическа и идеологическа, разбира се. И цивилизационна. Нашата православна цивилизация в момента е подчинена на антиправославната, антихристиянската западна цивилизация. Доколкото е останало така цивилизация в България, разбира се, православието. Та, за да направиш кариера в идеологически обусловените области, а именно в изкуството, в културата, в образователната система, в висшите етажи, академичната образователна система, в политическата управляваща класа,

Ти трябва да станеш иродианин, т.е. да отстъпиш от православието и да приемеш де-факто религията на хегемона, т.е. човекобожието, т.е. демонокрацията. Този избор е много тежък и всеки индивидуално, лично е изправен пред него всеки ден и всеки час и по всеки ключов повод, по всеки ключов въпрос. Нека да чуем едно песнопение и ще продължим Ти трябва да се въпрос.

Тябва да се въпрос. Тябва да се въпрос.

се осъществи. да го уважават. Да му обръщат внимание. Естествено е това нещо. Да прави кариера. Да се издигне. но координатната система е иродианска. Т.е. ти трябва да се откажеш от същността. Как това нещо става на практика? Нито един православен християнин да каже в сферата на културата, в сферата на образованието, професор, художник, режисьор и така нататък, иска да си криви душата и да казва: "А бе, то е ясно, че трябва да отстъпи от християнството, от православието и да стана слуга на лукавия, ама няма как".

Затварям се очите, ставам иродианин. Това нещо е немислимо. Човек трябва да излъжи себе си, за да може да направи една пълноценна кариера, като писател, като режисьор, няма значение, за да направиш една пълноценна кариера, за да те хвалят властимащите, а това означава разбира се и пари, това означава разбира се и титли, награди, всичко. Това нещо е една обща система. това е системата, чрез която властта менажира управлението в сферата на идеологията. за да излъжеш себе си, първо трябва да излъжеш себе си, за да гледаш в това иродианско дволичие отстъпничество. Как? В българския случай, в България. Имаме два начина.

Единият начин е икоменическата любов. А именно, да кажеш, че любовта е всичко. Факт. Бог е любов. Факт. Ние трябва да обичаме всички. Непременно трябва да ги обичаме. Това е безспорно. И, че всъщност, имаме големи предизвикателства в днешно време. Отвсякъде. И ние, християните, независимо от нашата деноминация, значи имаме деноминации вече в православието. Не е Божието откровение съхранено,

а става една от деноминациите. Една от деноминациите, нали, не трябва да бъде привилегирована спрямо от другите, а всъщност ни трябва да се пригърнем и да се объединим в името на любовта. В името на икоменическата любов. Това е първата форма на самоизмама. И повечето от тези, които правят кариера и искат да правят кариера, в иродианска среда са икуменисти. И нито един от тях не е изречен анти- икуменист. Сега някои си трябва по въпроса. Защото знаят, че икуменизма е мръсна дума. Това е богоотстъпничество. Но без да го практикуват много-много, не го и осъждат много-много. Не искат да го разобличат. Приемат го така на повърхността.

Че има нещо добро в икуменизма. Че да, има някои минуси, има то кой е съвършен. Ини такива отклончиви формули. По, как да кажа, съвестните православни самоизмамници не са ярки икуменисти. и съвестните да, продават се и не им мига окото. Има такива. Кариеристи, които в името на кариерата отстъпва и става не иродианин, ами направо иродсти. Това нещо е повърхността икумениста. Отстъпник не хвали икуменизма и не го разобличава. Даже ли се е настърнал тази тема. То това е единия път. Икоменизма. Единия път на самоизмама. Втория път на самоизмама е борбата срещу комунизма и фашизма. Как става тази самоизмама?

Ами казва: Имаме едно зло в комунизма. И трябва да се борим срещу него. И всеки ще каже: Прекрасно! Да! Комунизма беше зло. Безспорно. Но, първо, либералата демокрация е друго зло. Комунизма беше червяното зло, това е бялото зло. Белия дявол. И второ: Комунизма нали умря? А, казва: Не е умрял.

Белия дявол. Не, не, не. Ние продължаваме да се борим срещу него. Всъщност тази борба срещу комунизма, която е много абсурдна, защото самите комунисти, малко след 10 ноември се отрекаха от комунизма. Казаха: Не, не, не. Ние сме социалисти. А на Западът е пълно със социалисти. Много пъти са и на власт, и така и така и така. И до ден днешня се смятат, че, примерно, Бърни Сандърс е социалист. Лейбъристката партия са социалисти в Британия и така нататък. Т.е. имаме два бранша: двупартийната, еднопартийна система на Запада. Винаги половината се смятат за социалисти. Леви един вид. Те наречените комунисти във България, т.е. номенклатурата,

Скоро след 10 ноември казаха: "Ние не сме комунисти. Ние не се отъждествяваме с тази власт. Ние сме социалисти." И тогава, си спомням, имаше един премиер, Филип Димитров. Той на всяко изречение казаше: "Те, комунистите." Комунистите, така, комунистите това, имахи предъв българската социалистичка партия БСП. Те не се наричат комунисти, той и прави комунисти. Защо? Ами много просто. Защото логиката е следната. Комунизъм - лошо. Аз боря. Комунизма значи аз боря. Лошото значи аз добър. Точка. Ама няма го комунизма. Иначе аз не съм добър, аз съм един от могото.

Може съм добър, може съм лош. Но ако имаме някакво зло, независимо дали е прожектирано лично от мен, или да реално съществува, то боробата ми също тази прожекция мен ме прави добър. Сред срещу злото. Горе-долу това е схемата на така наречения антикомунизъм. Вече не остана комунистът с лупа да го търсиш. Аз не знам, имаше една комуниститска партия, начало с един възрастен човек. И тя сигурно на изборите имаше 0,01%. Предполагам, че вече и по-малко. Може би и не съществува. Не съм ги чувал отдавна. Не знам дали имат оргън, най-вероятно нямат. Но борбата срещу комунизма продължава след комунизма. Ама казва, той не е умрял. Няма бивши комунисти. Не е ясно обаче, защо няма бивши комунисти?

Или може би няма бивши фарисеи. И как да няма? Св. Павел беше фарисей и вече не е. Може би няма бивши проститутки. Ама Св. Мария Египетска беше проститутка, беше блудница. Ама вече не е. Може би няма бивши разбойници. Св. Моисей Мурин беше разбойник, пък вече не е. Как да няма бивши комунисти? Естествено, че има. Както казваше отец Георгий Джигларци, казва да не ставаме ние пречка за тяхното спасение. Остави ги казва да се върнат към църквата. Да не ставаме ние пречка за тяхното спасение. Как ще стане ние пречка за тяхното спасение? Като им казваме, не, не, не, вие сте комунисти, ви нямате място в църквата.

Впрочем, това беше много разпространено. Понавреме, как така те комунисти казваме ще влядат в храма? Ами, да влязат бе, защо да не влязат? Това е целта на църквата. Да влязат в храма. И фарисеи, и блудници, и разбойници, и всякакви, комунисти, атеисти. Атеисти, какво е най-доброто за него? Да влезе в храма, а не да бъде цял живот атеист. Това е нормалното желание, това е молитвата на всеки православен християнин. Всички тези атеисти да станат църковници, да влезат в храма. Не, не, казва не, те са комунисти, казва нямат място тук. Това е лицемерие, това е фарисейство. Не ни трябват. Ние ставаме заместник Бог и започваме да преценим сърцата на хората. Това нещо разбира се е от лукавия, и ужасно вредеше на Българската църква.

И до ден днеша ни вреди. Но това е форма на самоизмама за либерално-демократичния псевдо православен. Защото той чрез прожекцията на комунизма, болшевизма, значи на всякъде му се привиждат болшевики и комунисти. Защо му се привиждат? Защо те не се привиждат на нормалните хора? Тя ги няма. Няма болшевики вече, отдавна няма. Няма комунисти. Това е съюзаваме на православния отстъпник, който е иродианин. Трябват комунистите, за да може той да оправдае своето отстъпничество. Един вид - аз се съюзавам с белия дявол, срещу червения дявол. Това е тактически съюз. Аз не че кой знае колко, ама понеже червения дявол е по-лош от белия, аз се съюзавам с либерално-демократичното човекобожие.

Тази отстъпническа религия на човекобожието се съединя. Аз ставам либерален демократ, за да се боря срещу комунизма. Ама минаха 35 години, от както умря комунизма, няма значение. Няма значение. Ние продължаваме да се борим. Ето тази борба срещу комунизма е, може би, царския път на самоизмамата. православният антикомунист лъжи себе си, че той е от добрите и се бори срещу лошите. Другия вопрос е, че лошите отдавна не съществуват. А, казва, не, не, те са се пребоедизали, но реално те в дълбоко в душата си са си комунисти. Аз пък точно обратното смятам, че дълбоко в душата си те никога не са били комунисти. Всички тези мультимилионери и мутри, които станаха от така наречени комунисти в новобогаташи, когато са били в своя комунистически период и изобщо не са били никакви комунисти. Те са правили кариера. Както сега нашите либерални демократи правят кариера, по същия начин и те са от една майка раждане, както се казва. само, че он и беше в предишния режим, това е при сегашния режим.

При сегашния режим, при предишния режим те се бореха срещу фашизма, комунистите. Продължаваха да се борят. Той вече беше изчезнал, отречен, но борбата продължаваше. Борбата срещу комунизма е един от белизите, а другата борба е срещу фашизма. Фашизоидни. Едните злодеи, прожектирани от либералния демократ, са крипто-болшевики, а другите са крипто-фашаги. Това са фашизоиди. Включително и Трамп, разбира се, е фашизоид. Всеки, който ни ти харесва, който не харесва на дълбоката държава, на която ти си гласал, ти го провъзгласяваш, прожектираш върху него фашизоидно или болшевишко и започваш борба срещу тези две стихии. Ако се окаже, че те не съществуват, ти тогава защо си с човекобожието в идеологически конкордат, в уния с човекобожието, което е религия на лукавия, което е религията. Това е инкубатора на антихриста, човекобожието, ще роди човекобога. Антихриста е обратното на богочовека. Христос е богочовека, бог който става човек, а антихриста е човекобога. Това е човек, който в кавички става бог, който влиза в ролята на бог. И този човекобог ще бъде роден от цивилизацията, религията на човекобожието.

А тази религия е именно либералната демокрация. Грехоцентрична, т.е. тя е естественият инкубатор на антихриста, докато комунизма ще бъде един изкуствен инкубатор. Ако беше победил, което не знам дали е възможно, но така или иначе, ако случайно мисля, че не е възможно, чисто икономически дори, се оказа, че комунистическата икономика на тогавашния етап, може би на бъдещия етап, която роботите ще поемат хамологията, може би дори и този вид комунизъм и икономическия същита е възможен, но категорично не беше възможен през 20 век. И до сега никога не е бил възможен. Економическия етап. Без икономика обществото не може да съществува. Трябва по някакъв начин то да произвежда и това производство не може да се основава на комунистическия принцип. Всеки му според потребностите това не е възможно. Може би някой ден, приняти христа, това ще стане възможно, когато тоталната роботизация ще измести човека от производството. И тогава човека ще стане чист консуматор. Сега не го ничаме консумативно общество. Някой днес направим беседа на тая тема, но истинския консуматор е този, който нищо не произвежда. Тоталният консуматор. И съответно натам вървят нещата в технологично отношение и в психологическо отношение. Но това е друга тема. Утопия, либерално-демократичното човекобожие. И това е една отстъпническа идеология, отстъпнически светоглед, отстъпническа религия спрямо православието. Ако искаш да направиш кариера в идеологическо-духовната сфера, може да бъдеш епископ, може да бъдеш професор, може да бъдеш режисьор, може да бъдеш писател, може да бъдеш художник. Няма значение, но в тази сфера, ако искаш да направиш кариера, ти трябва да станеш иродианин. И във България специално, за да излъжеш себе си.

Защото има хора, които нямат проблеми с съвестта, а ако имаш проблеми с съвестта, ти трябва да излъжеш. И за да излъжеш, създаваш антикомунистическата утопия, борбата с фашизоиди, борбата с криптоболшевики. И тогава спиш спокойно, защото си успял в едно от най-трудните изкуства – изкуството на самоизмамата.