Драги приятели! От пет години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е 12-те подвига на Йоан Асен II. на 24-ти юни се навършват 780 години от кончената на българския цар Йоан Асен II. Можем да кажем, че той е един от най-недооценените български владетели. Не, че не го знаем, не, че не говорим за него, не, че не учим за него в учебниците, но в крайна сметка образа, който остава за цар Йоан Асен II,
о българския народ, преобладаващия образ, можем да го обобщим с израза «Сватбите на Йоан Асен». Не само във връзка с филма, който беше направено, изобщо образа е за един ловак, хитър дипломат, който чрез тази ловко си хитрост успява да лавира между политическите сили на своето време и да осигури териториално разширение на българската държава. И разбира се, благодаря на победата срещу Теодор Комнин. Този образ на хитър и ловак свабар не случайно е създаден. Той е създаден, можем да кажем, от светския дух, от враговете на православа, от врага на православието. Не, че тези, които са го създавали, са мислили, че този човек е много ключов стожер на православието в България, хайде да го дискредитираме. Не, това става от само себе си, от светския дух, който живее в нас, в писатели, в поети, в кинематографисти, актьори и така нататъка. И сумарно избива в тази посока дискредитация на благоверения цар Йоан Асен II.
И в този смисъл, нека да изброим тези 12 подвига, които той извършва, за да видим къде е тежеста на тази личност, къде е ролята му, смисъла му в българската история. Първия подвиг е подвига на мира. Когато в 1217 година Йоан Асен заедно с братци се връща от 10 годишно изгнание, сваля от престола Борил и сяда на този престол. Можем да кажем, възстановява пълната легитимност, тъй като той е син на предишния владетел. И сядайки на престола, Йоан Асен II прави няколко неща наведнъж. От една страна той слага край на междуособиците. До края на неговия живот вече няма междуособици. От друга страна той слага край на тази зла прокоба на предишното поколение Асеневци, тримата братя. Асен, Петър и Калуян. Които ние наричаме царе, но те не са имали тази титла.
Нещо повече те и тримата, понеже са бунтовници, т.е. беззаконници, а всячески се опитват да постигнат законност, да бъдат признати, да получат легитимност. До такава степен, че Калуян, третия от братята, решава да се отметне от православието и отива към римския папа само и само той да му признае титлата цар. Сега, титлата цар от времето на св. цар Петър е призната за българските владетели като равна на титлата Василевс. Това е висшата титла, която може да съществува в монархията
и много им се е искало на тримата братя, Асен Петър и Калуян, да получат тази титла, да им бъде призната. Но тя не им бива призната от никого. Дори римския папа, който естествено много би желал да стъпи в България и можем да кажем, че стъпва при Калуян, дори той не признава тази титла, тя равна на латинската император, а признава на Калуян само титлата Крал, Рекс. Йоан Асен втори, обаче не е бунтовник. Той не е болярин,
който иска да седне на престола. Защото баща му е бунтовника, той е седнал на престола, но Йоан вече е син на владетел. този владетел не е признат за цар, бунтовник е, но е де-факто владетел. В този смисъл Йоан Асен е по мирен път придобил тези прерогативи, а не чрез бунт. Разбира се, по мирен път, малко силно казвам, защото той с войски идва в България да заеме полагащия му се престол, но той вече му се полага
по пътя на престолонаследието, като син на владетел. Така че в този смисъл е много важно, че вече имаме пресичане на правилото, който нож вади от нож умира. Виждаме, че и тримата първия сенецци умират от нож, защото те първи вадят ножа, те правят бунта, нелегитимността, и всеки друг ще им каже, ама я съм волярен. Ако де-факто те убия,
де-факто ще седа на престолът, и де-факто ще стана и аз. Рекс. Крал. Докато Йоан Асен вече е родом от владетелско потекло, и в този смисъл той има легитимни права върху престола, а не да ги предобие само със силата на уръжието. И така той умиротворява България и във вътрешен план, и във външен план, в отлични политически отношения с всичките си съседи,
с Сърбия, с ромеите, с латините, които владеят Константинопол от известно време. И този мир дава възможност на България да просперира в икономическо и в всяко друго отношение. Така че това е един забележителен подвиг. Края на този мир как настъпва? Не по негова воля. Йоан Асен е човек на мира. Той не е агресор. Напротив, той води справедлива война
срещу агресора Теодор Комнин. Теодор Комнин е разбира се епирски деспот, който, който има претенции да стане Василевс и дори се обявява за такъв. На практика, той е конкурент на никейските Василевси и води с тях състезание кой да освободи Константинопол. Когато Теодор Комнин за кратко време успява да завладея доста голяма територия, фактически Беломорието, Северното Беломорие, покрай Димотика и така нататък, стига до Одрин, от запад идвайки, стига до Одрин и завладява Одрин, взема го от никейците.
Тогава Той се обявява за Василевс, за император, за цар. И се готви да нападне и освободи Константинопол, да изпревари един вид никейските си конкуренти. В този момент обаче Той си дава сметка, че зад гърба му е надвиснала държавата на Йоан Асен Вторин и че във всеки момент той може да бъде заплашен от тази държава. За това Той решава първо да си осигури тила, като Той имал мирен договор с Йоан Асен Втори,
потъпква този мирен договор и тръгва срещу Йоан Асен с голямата армия, която е събрал един вид за заладяването на Константинопол. С такава могъща армия Той решава първо да удари Българската държава да завладее, примерно, Тракия до Балкана, ако не и повече, и
подсигурил си такъв Хинтерланд вече да може спокойно да атакува Константинопол. Йоан Асен е бил изненадан от това вероломно нападение. Той решава да въздейства нравствено върху своята армия,
като намушва на едно копие мирния договор да покаже, че отсрещната страна е вероломна, нарушава своите клетви, клетви пред Бога, между другото, когато се правят тези мирни договори, пълнота време са се клели в
всичко най-свято и т.е. един вид Теодор Комнин лъже Бога, а не само българите и в битката при Клокотница малката войска на Йоан Асен 2 танася
поражение, тотално поражение на голямата армия на Теодор Комнин. До такава степен, че пленява самия Комнин, семейството му и цялата му войска. Това е втория подвиг
на Йоан Асен 2. Можем да си представим, ако беше загубил тази битка, какво щеше да последва за българската държава, а може би изобщо за историята на Юго-Источна Европа. Така или иначе, той е печели и
можем да кажем, че това е ключовия върховния миг в неговия живот. Следствията от тази победа са неизчислими. Битката при Клокотница е
централния стожер, който държи Второто Българско царство. Тя е върха на Второто Българско царство най-славния миг. Един от най-славните мигове заедно с последиците от нея и тези последици
са наистина исторически. Първо, третия подвиг на Йоанна Сея Втори, подвига на милосърдието. Вместо да поступи като Василий Втори българубиеца и като мнозина други отмъстителни
победители, той проявява великодушие и милосърдие. Това са изключително високи подвизи исторически. България никога не е имала такъв
милосърден победител, такъв великодушен победител, както Йоанна Сея Втори след Клокотница. Той практически пуска пленените войници на Теодор Комнин
да се върнат по родните си места, оказва почест на семейството му. Самия Теодор Конин е бил ослепен и хвърлен в затвора. Той по-късно
е освободен и се връща и продължава да дърпа конците в своята територия дълго време. Но говорим за последиците в битката при Клокотница
и милосърдието на Йоан Асен Втори и неговото великодушие. Това великодушие се проявява и по отношение на местните управители на държавата на Теодор Комнин временно създадената
от него голяма държава. Много от тези местни управители си остават по местата. Тоест Йоан Асен не се държи като завоевател, като агресор,
който да завладее тези територии, да избие населението, да махне водачите и да обсеби плячката, а като един легитимен
законен василевс, който си идва в правата на владетел. И то владетел християнин, владетел милосърден и великодушен. Това е
четвъртия подвиг. Мирното разширение на България на юг, запад и изток. Териториите, които до тогава е владеял Теодор Комнин, една голяма част от тях, признават
върховенството на Йоан Асен Втори. Признават го за Сюзерен. Тук стигаме до петия подвиг, а именно Църквата свети 40 мъченици,
като образ на този пети подвиг. петия подвиг е подвига на смирението. Йоан Асен освещава църквата Свети 40 мъченици в Велико Търново, не случайно, тя се нарича
Свети 40 мъченици, в чест на светците, които покровителстват деня на неговата победа. Той побеждава на 9 марта 1230 година при Клокотница и не казва Аз бях
великия полководец, аз бях големия стратег, аз бях храбрия и силния, а казва Бог, светците спечелиха тази победа. Аз, понеже бях на страната
на клетвите, същените клетви, които сме полагали при включването на мирния договор, аз бях на страната на правото, аз бях на страната на легитимността, за това Бог ми даде победата, не заради моята сила и заради моята гениална
стратегия. Тук виждаме голямото смирение и примера, който дава Йоан Асен. И тогава издълбава знаменития надпис на колоната, в която пише така Аз, нали, Йоан Асен
в Христа Бога, верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих до край пречесните тази църква в името на светите
40 мъченици, с помощта на които еди кога си, еди кога си победих. И накрая завършва този надпис така. тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва.
Не му слава вовеки. Амин. Това смирение, този подвиг на смирението е ключов към териториалното териториалното разширение към изобщо силата и величието
на Йоан Асен II. Тук, обаче, в Свети 40 мъченици, виждаме още един велик подвиг. Този подвиг на държавничеството. Имаме и Омуртаговата
колона в Свети 40 мъченици и колоната от Родосто. Той прави своята триумфална колона, но донася там и колоната на Омуртаг и триумфалната колона на Крум
от завладяването на крепостта Родосто. Какво означават тези две колони? Омуртаговата и Крумовата? Първо, откъде ги е взел? Това е много, много важно. Той не ги е намерил в
кварталите на Търнов долу при Янтра. Не. той ги е донесал от приска. Той създава един държавнически символ на държавническа приемственост. Ние, казва той
с този жест, не сме новосъздадена държава. Тя не е създадена от моя баща, стария цар Асен. Не. Това е старата България на Свети Борис, Симеон, Петър,
Самуил и знак за тази приемственост са тези две царски, владетелски колони на и то на езически владетели Омуртак
и Крум. Така, че Йоан Асен Втори прави един образцов държавнически жест на приемственост. И можем да кажем, че този образцов жест на приемственост,
той не го е измислил изцяло, защото в Плиска той не ги е намерил тези колони при археологически разкопки. Не. Той ги е намерил най-вероятно вече издигнати експонирани
от друг един още по-голям от него български държавник от Свети Княз Борис. Защото именно на територията на Голямата базилика са намерени няколко
такива колони, очевидно от победите на Крум донесени и видимо Свети Княз Борис е показал своето уважение към
българската държава в предишните й езически превъплащения. Той знае, че езичниците по отношение на Бога са в заблуждение. Те не познават истината. Но знае, че те
също са се трудили за България. Строили са, побеждавали са агресорите Крум, побеждава Никифор, който можеше да унищожи българската държава, който искаше
да унищожи българската държава. И ако не беше Крум със своята победа, България можеше да изчезне от картата на Европа. Но благодарение на големите победи на
Крум, той стигна до стените на Константинопол и се върна с колони ознаменуващи своите победи. Така, че държавническото измерение е валидно, то се признава, духовното измерение не е валидно.
Те са езичници и там ние ги признаваме. Но там, където са се трудили и преуспявали във въздигането на държавността, там ние ги признаваме. Това иска да каже Свети Борис.
това казва, впрочем, и Йоан Асен Втори, донасейки тези колони от Плиска. Най-вероятно, именно от голямата базилика. Тази приемственост, това е един
много дълновиден, много държавнически подвиг. Следствие от тази голяма победа, единия от двамата конкуренти за възвърщане на престола в Константинопол изчезва. Изчезва
Теодор Комнин като реален конкурент. И остава никейския император Йоанн Трети дукаватаци. Той, разбира се, е много щастлив от това, че Теодор Комнин, негове главен
конкурент, е елиминиран. и тук виждаме още веднъж великата държавническа мъдрост на Йоан Асен II. Той какво можеше да направи? Той можеше да стане един нов Теодор Комнин с още
по-големи възможности. Да каже, ние сме в Европа, Константинопол е в Европа, ние както на времето Симеон се е канил и сега Йоан Асен с още по-големи права, защото срещу него
има една слаба държава. Латинската империя е вела в криза и Той е можел да се полакуми да завладее Константинопол. Не го прави. Защото знае, че Константинопол не е негов. Константинопол не е наш.
Ние нямаме какво да търсим там. Той си има свои владетели още от времето на Свети Константин Велики. Там е създадена една държава, която продължава да съществува. Ромейската империя.
Тя в момент е в голяма криза. Столицата им е завладяна от врага. но ние не трябва да се възползваме подло от това, че нашия брат в Христа е паднал и в момента да му отнемем
столицата. Не. И тука Йоан Асен II проявява мъдрост, дълновидност и сключва споразумение с Иоанн 3-и дукаватаций, става негов съюзник, а в замяна
какво получава? Получава най-важното. Получава пълно признание като легитимен Василевс. Титлата Василевс му е призната от никейския Василевс и Търновския архиепископ получава титлата
патриарх напълно законно. Това става в 1235-та година. Тези две ключови събития това е върха в политическата история на България. Никога България не е била повече призната
като царство и като патриаршия. Ние се опитваме да лъжнем себе си, че Симеон бил цар, никой не го е признал за цар. Опитваме се да излъжем двойно себе си, че уж Симеон бил
обявил преславския архиепископ за патриарх. Това нещо е изключително наивна самоизмама. Вопросата причина е, че Симеон това не го е искал. Той е искал цареградския патриарх. Той не е искал преславски.
в никакъв случай да приеме преславския патриарх означава да се откаже от Константинопол. Така че това е анти мислене за Симеон. Симеон е амбициозен и иска да стане Василевс.
Той не иска да бъде български цар. Той иска да бъде ромейски Василевс. И разбира се неговият патриарх да си бъде истинския патриарх в Константинопол. Така че сме 100% сигурни, че докато е бил жив Симеон на преславския
престол не може да има патриарх. Ако изобщо преслав е бил седалището на главата на Българската църква. Най-вероятно е бил в Силистра. Горостол. Та. Тази самоизмама да оставим на страна.
Но ако приемем, че по времето на св. цар Петър който вече законен цар признат, че тогава българския първосвещенник е започнал да носи титлата патриарх полулегитимно и полул
е признат, то в 1235 година се свиква събор в Ламсак с присъствието на двама патриарси и пратеници на още двама. Т.е. на практика четирите патриарши
от четири присъстват на този събор и единодушно приемат за пети патриарх Велико Търновския. Така, че това е максимална степен на легитимност. В 1235 година българската църква
е навърха на своята легитимност, както и българската държава. Това е изключителен двоен подвиг на Йоан Асен II. И по отношение на държавата и по отношение на църквата. Заедно с това на практика
става тържественото завръщане на България в православието. Това е деветия подвиг. Защото Калуяновата уния не е била отменена. Тя е била половинчата. през цялото време. Дори и при Калуян.
Факта, че го нападат латините, факта, че той воюва с тях, означава, че тази уния не е изпълнила очакваните от Калуян цели. При Борил също можем да кажем, че унията е доста
куца. Но тя официално не е отменена. Вече когато се провежда събора в Лампсак, когато търновския архиепископ става православен, всепризнат патриарх,
вече за уния не може да се говори. това е изключителен подвиг. И една от причините да не го обичат Йоан Асен Втори, секуларните историци, писатели и кинематографисти е вероятно тази. Подсъзнателно, разбира се. Едва ли съзнателно
някой мисли и осъзнава този негов подвиг, за да го дискредитира. Но можем само да си представим, ако не беше тази последователност от събития, на къде можеше да тръгне българската държава.
Тя можеше да тръгне по линия на едно саморазпадане, вътрешни борби на унияти срещу православни и като добавим по това време много тежката международна обстановка, задаващите се
от изток татаро-монголски нашественици и изобщо кризата, която тъй или иначе настъпва в българската държава, ако тази криза беше не само политическа, но и църковна, това можеше да бъде
фатално. Така че в 1230- 1235 година между победата при Клокотница и събора в Ламсак можем да видим възхода, апогея, кулминацията в
не само царуването на Йоан Асен II, но и изобщо във Второто Българско царство. след тази велика победа можем да кажем, че настъпва една стагнация, чак до
падането от Османско и го ние нямаме такъв славен период. При нито един от българските владетели имаме приливи и отливи съобразно с дарбите и нраствеността
на съответния владетел. За съжаление, някои от тези владетели са били доста хюбристични и биват наказани с поражения, но това вече е друга история. Сега,
какво става когато Йоан Асен побеждава Теодор Комнин при Клокотница? На къде тръгва той? Ние можем да си представим, че е логично той начало на победоносната си армия
да направи една обиколка въоръжена в новозаладените територии да осигури властта по места. Той прави нещо съвсем друго, което също е един подвиг.
Той отива на Атон, обикаля Света Гора, от това по-мирно и по-благочестило не може да бъде и той подарява на манастирите различни велики
дарове. Територии, привилегии и така нататък. Запазена е вътопецката затопечатна грамота, но такава е имало и в зограф. За съжаление зографската е била унищожена после от Стефан Душан,
но един съобразителен монах е откъснал печата на Йоан Асен II, златния печат на Йоан Асен II. След това той е прикачен към една възстановка,
която правят монасите. Така че този автентичен печат е съхранен и е свидетелство за наличието на автентична зографска грамота, с която зографския манастир е бил
обдарен от Йоан Асен II. Йоан Асен II става ктитор на зограф, освен, че е ктитор на Ватопят, а може би и на други манастири, но техните грамоти да не са запазени. Но въпросът е,
че бидейки ктитор на зограф, ние виждаме как той става стожер на българското присъствие в зограф. Не случайно зографския манастир се води царски. Той се смята
за царски заради ктиторията още на лъв мъдри при основаването на манастир, но можем да кажем, че най-главната причина за
този царски статут е именно златопечатната грамота на Иоанна Сем Втори. Първо, че тя е налична като печат, второ, че тя е
безспорна и като исторически факт, и трето, че става дума за български цар. Така, че там не може да има спор за
българския характер на манастир, макар, че мнозина се опитват да отрекат българския му корен в IX век. От IX век ние не сме запазили
нищо, за съжаление, но все пак от Йоан Асен е останал златния му печат. сега, благодарение на тези победи, на
големия престиж, който той придобива, ето какво казва, впрочем, пак в надписа от Свети 40 мълченици. Ага. В 12-та година на царуването си,
в която година се изписваше този храм излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самият цар Кир Теодор Комнин взех в плен
с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех гръцка, още и Арбанашка и Сръбска, а по градовете, които се намират
около Цариград и самият този град владееха фразите, т.е. латините, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар са мене и благодарение на
мене правеха дните си. да виждаме, че той става хегемон на Балканския полуостров в сложни отношения с латините, в
сложни отношения с никейците. Разбира се, Йоанн Асен като политик лавира съобразно с ситуацията. Той не би желал нито да бъде подложен на кръстоносен
поход на Обединение на Запад да го наказват. За това, че се е отметнал от Унията и подкрепя никейския император в неговите претенции към Константинопол. Нито пък би желал да воюва
на страната на латините срещу православните от Никея. Така, че води една балансирана сложна политика и можем да кажем, че съхранява статуткото. Да не забравя,
че по това време от към Северо-Исток нахлуват в Европа татаро-монголите и те стигат до България. Точно в годината, в която цар Йоан Асен-Втори умира, можем да кажем, че започва тежкото време на татарските нашестия
в България, които ще продължат до края на XIII век. Българските владетели ще бъдат в много случаи васали спрямо татарите, татарските ханове. Но, слава Богу, че Йоан Асен-Втори не е доживял
до тези трагични времена. Той, впрочем, има една победа срещу тях малко преди смъртта си, така, че може би ако би живял, може би ще се справи до някъде с тази изключителна
геополитическа опасност. Но, да се върнем към неговите подвизи. още един подвиг това е това, че той придобива мощите на света Параскева е пивацка. Когато латините му
предлагат в името на добросъседските отношения да му направят някакви големи дарове, той им иска не злато и сребро, не някакви териториални отстъпки, а им иска
мощите на една святица света Параскева от Епиват. И разбира се, латините са щастливи, че толкова ефтино са се измъкнали.
Някакви си кости на някаква святица, която никой не е чувал. обаче цар Иоанна Сен Втори благочестивия, дълбоко вярващия
и големият държавник много добре знае, че мощите на света Параскева Петка са много поценни от злато, сребро и от
отстъпени села и градове. когато преподобната Параскева е пивацка идва в Търново, тя постепенно става святица покровител на
града, святица покровител на Асеневци и оттам и святица покровителка на България, каквато остава до падането под Турско
Иго. Така, че както стария цар Асен донесе мощите на святий Ариуски в Търново и той стана святес
покровител на династията на града и оттам на цяла България, като небесен татко на българите, така пък свята Параскева
е пивацка става майка на българите. свята майка покровителка на българския народ. Можем да кажем, че Йоан Асен Втори продължава делото на
баща си в това отношение да усили небесното покровителство и да усили легитимността по този начин на своята власт и на своето царство. за да ознаменува своята мощ
своята титла Василевс своята позиция на хегемон на Балканския полуостров Йоан Асен прави още един подвиг държавнически. Той започва да сече монети
в това число и златни монети. Сеченето на златни монети е белег именно за царска власт. Така, че чрез тези
монети той не само осигурява търговията и други такива транзакции в своята държава, но утвърждава царствеността на своята власт.
Легитимната власт на Василевс, на император, на цар. Висшия монарх, който може да съществува на земята. Това е изключително важно. Той е единственият който
единственият разбира се изключваме византийския император, но единственият православен владетел, който сече златни монети. В този смисъл той е и единственият легитимен носител
на титулата цар. Следващия ще бъде чак Йоанн Грозни в XVI век. Сръбския лъжецар Стефан Душан, той, подобно нашия Симеон, сам назовава себе си цар, но
не е признат от Ромейската империя и си остава самозванец. Така че той, разбира се, и не сече златни монети. Така че Йоан Асен с този велик
държавенчески акт на сечене на златни монети утвърждава образа, самочувствието, статуса на българската държава. Тя, благодарение на него,
пак да кажем, достига до този връх. Ние често говорим за три морета, но тук имаме повече от три морета. Защото тези три морета, да не забравяме, че са една любима наша фикция.
защото на практика български пристанища не е имало. И в този смисъл нито Солон е бил български, нито Драч е бил български. Те са били под сюзеренитета на Йоан Асен II за известно време, но са водили
самостоятелен политически и економически живот. Така, че нашия излъз на три морета е, можем да кажем, по-скоро географски, а не економически. нямаме българско пристанище,
което да функционира. Сега по Черноморието разбира сме много по-стъпили стабилно, докато по Биломорието и по Адриатика сме само минаващи и гледащи. Там ние не владеем пристанища и нямаме търговски флот и нещо подобно.
Така, че да, имаме излъз на тези три морета, но този излъз е по-скоро номинален, по-скоро географски, отколкото политически, търговски и военен. Докато другите
постижения на Йоан Асен-Втори са много по-велики. Съвръщането към Православието, възстановяването на патриаршията с пълна легитимност, признаването на царската власт, сеченето на злате морети, това са белизи на една
първостепенна средновековна държава, всепризната и в държавно, и в църковно отношение. ако изборихме до тук тези 12 подвига, ние ги наричаме 12 така за красота, иначе могат да бъдат и повече. Той има
редица постижения, но можем да кажем, че има един важен знак. Божий знак. Освен победата му при Клокотница и други, но имаме още един много важен Божий знак за благочестието
на Йоан Асен II. казахме, че той умира на 24 юни. Но 24 юни е голям празник. Това е рождеството на Св. Йоанн предтеча. Самия Йоанн Асен II.
се казва Йоанн. Така, че това е един от неговите имени дни. Това, че умира на празника на Св. Йоанн предтеча е Божий знак. Той показва
Божието благоволение върху този цар. Някакси нашите историци не забелязват тези знаци, тези образи на благочестието, тези
несъмнени свидетелства за държавническа мъдрост, за държавнически замах, за дарба, за интуиция. се опитват да дискредитират Йоан Асен
като ловък такъв сватбар, който успява да се ожени за подходящите хора в подходящото време и съответно своите
деца, дъщери и синове също да по някакъв начин да свърже с подходящите партньори от водещи управляващи династии
по нова време. Не, съвсем не е това истината за Великия Йоан Асен Втори, а неговата мъдрост, неговото смирение, неговото великодушие, неговото държавничество, неговото православие. Ето още един важен белик
за особения статут на Йоан Асен Втори. Знаем, че по негова покана в Търново гостува сръбския архиепископ Сава, Великия светец на Сърбия, Свети Сава Сръбски,
и че точно в столицата Велико Търново той умира. Смъртта на светците винаги е мига, в който те отиват при Бога. Това е славен миг в техния живот. Може да кажем
най-славния. това, че свети Сава умира в Търново, това, че е погребан, той е настинал след богоявленските богослужения, починал от болест, но е погребан в свети
40 мъченици. Това никак не е случайно. Това е пак прозрение. той създаде свети 40 мъченици като храм на своята победа, т.е. на Божията победа върху злото, чрез раката на Йоан Асен.
там, в този храм, наречен Великата Лавра, свети 40 мъченици, там докара от плиска надписа на Омуртак и Триумфалната колона на Крум, за да покаже преемственост
не само с Първото Българско царство, но и с мисленето на свети княз Борис. И сега, в същия този храм, той погребва великия светец на Сърбия, който
още тогава са знаели, че е изключителен духовник. Можем да кажем, че съвременна България много губи от това, че ние, понеже сме във връжда с сърбите,
вечна братоубийствена връжда, още от времето на Сърбско-Българската война, ние не успяваме да простим на сърбите до ден днешен. Те на нас също, след това по време на първата стона на война,
по време на втората стона, нашето така братоубийствено предателство, като извършваме, като ги идеме в гръб. И така или иначе, тази взаимна омраза между нас и сърбите на политическо и историческо равнище
ни пречи да освоим това, което Йоан Асен е посял в Търново, в свете 40 мъченици. Това духовно братство между най-великия сърбски
светец и най-великия български цар на второто българско царство. Това би могло да бъде крегълният камък на българо-сръбското братство. В Вико Търново могеше да има ежегодно
празници в чест на светецава, където да идват сръбски митрополити, където да идват хиляди сръбски поколниците, като мощите на светецава знаем, че са изгорени от
турците, само малки частици са останали и в този смисъл неговият гроб, неговият първ гроб в Великата Лавра Свети Четири Семаченици е първостепен на Сръбска светиня, може би
най-главната Сръбска светиня, гроба на светецава. И ние се изхитряваме да не се възползваме от тази Велика светиня, впрочем, можем да кажем, от Бога предопределена именно по времето на
цар Йоанна Семвтори. Така че дори този факт, към който той лично няма пряко отношение, усъндето е поканил, разбира се, Великия свети Сава на гости. Впрочем, свети Сава
по това време извършва една огромна дипломатическа работа връзка между Никейската империя и Българското царство, не на последно място. Можем да кажем, че това сигурно е имало отношение и към голямата дипломация, която води
цар Йоанна Семвтори. Той да използва и свети Сава за тези цели. Така или иначе, това, че свети Сава му гостува, това, че Бог е пожелал в Търново, в Българската столица да бъде погребан, означава, разбира се,
след това сърбите си го искат и цар Йоанна Семвтори им го дава съвсем правилно. Той е техен архиепископ. Така, че тук виждаме още една причина да считаме времето на царуването
на благоверения цар Йоанна Семвтори за връх на Второто Българско царство, без който връх е под въпрос оцеляването на България като що годе единна и
силна държава, защото можеше ефемерното дело на бунтовниците Асен Петър и Калуян да се изроди в някаква братоубийствена религиозна война между унияти и православни и съчетание с татарски
нашествия и османски след това можеше да бъде още по-фатално ако не беше този централен стожер, който държи и държава и патриаршия и територия и
економика всичко в един небивал разцвет, който няма да се повтори никога след това. Можем да кажем, че българската държава е дължник на паметта на Йоан Асен II.
Българската църква също е дължник, защото когато ние на големия вход на Светата Литургия споменаваме нашия освободител цар Александър II много добре правим. Когато споменаваме благоверните български царе
много добре правим. Но измежду тези български царе, които ние споменаваме, има един с особени заслуги. Повече от Йоанн Александър. Повече от св. цар Петър. Повече от единствено спрямо св. цар Борис
няма. Но св. цар Борис няма какво го споменаваме. Той си е канонизиран. Св. цар Петър също е канонизиран, така че те не се споменават на Великия вход. И не се молим за тях. Те
предстоят пред Божия престол и се молят за нас. докато цар Йоанн Асен II не е канонизиран и неговите огромни заслуги за възстаняването на православието в България след
спозорната уния на Калуян, за въздигането на Българската църква до патриаршия призната на събор от четирите източни патриарши. Това дело заслужава най-голяма
благодарност и би трябвало неговото име да се споменава повече във Българската църква. Да ни говорим, че до днешен Ови за цар Йоан Асен II не е написана
и една монография, една книга с изследване на великият живот на този велик български самодържец. Имаме десетки книги за Симеон писани, а за Йоан Асен
който е много по-заслужил във всяко едно отношение и като държавник и като човек на църквата за него така и не сме намерили време и интерес да напишем подобаващо
монографично изследване на този владетел. Да се надяваме, че до 10-20 години, когато ще честваме 800 годишената от неговата блажена кончина, дай Боже да попълним
и тази празнина. Абонирайте се!