Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Днешната беседа под номер 197 е озаглавена Свети Григорий Парорийски Самото заглавие заявява и съдържа в две думи Основният смисъл на цялата беседа А именно, че тя е посветена на един от най-великите светци на 14 век Основателят и ръководителя на великата монашеска общност в Парория Той е известен под името Григорий Синаид Защото е живял в знаменития Синаиски манастир Света Екатерина Там се е замонашил Но там той почти няма някаква дейност
Основната му дейност е на Света Гора и в Парория В парория, обаче, по-малко е живял неговия, патриарх Калист Константинополски Поради тази причина Той не е имал така Настроение Да го нарича Парорийски Да го нарече Атонски, също не е имал пълноценно основание Той завършва живота си в Парория Мира в Парория Погребане там Мощите му са там Прославяне като светец в Парория И за него Атонски не върви И затова го е нарекал Синаиски По първия манастир, в, който се е замонашил
И разбира се, когато в житието написано цял патриарх Той е наречен Синаид Естествено, че си тръгва това название Но Наричайки го Парорийски Ние наблягаме на принадлежността му към България Тъй като Парория и тогава е била в територията на българската държава И самият български цар Иоанн Александър Става ктитор на манастирите на Свети Григорий Сега тази територия, макар и не много ясна географски Но несъмнено е в рамките на българската държава Така, че ние имаме пълните основания Да смятаме Свети Григорий и Синаид за наш светец За светец, който има пряко отношение към българската църква Към българската история
Към българската духовност И в този смисъл Неговата важност и неговата принадлежност По-настоящем Недопустимо се подценяват Това е главният проблем Подценяването на важността на Свети Григорий Парорийски и на неговата принадлежност към българската история и българската духовност За да докажем това недопустимо подценяване Ще приведем няколко факти Първо Житието на Свети Григорий не е включено в тома Жития на Светиите Издаден от Левкийския епископ Артений И от архимандрит доктор Атанасий Бончев
Един огромен пропуск И двамата са знаели за него Чели са за него Вероятно са чели и негови писания И да не го включат в този сборник Където има Свети и които Имат много по-малко отношение към България и към българската история А и не са толкова ключови за Изобщо православната духовност Какъвто е несъмнено Свети Григорий Парорийски Почти необяснимо е Защо тези двама църковни еродити Пропускат, проспиват Свети Григорий Втори факт
В календара на Българската православна църква Изобщо не фигурира празник на Свети Григорий Синаид Парорийски Трето Житието на Свети Григорий Не е преведено и издадено На съвременен български език При все, че Е първостепенен паметник Писана от царегарския патриарх В него има важни сведения за българската история Българска за духовност Но като цяло Не е преведено То никак не е малко
Доста подробно И много интересно Разбира се Трудно е да се преведе Особенности на езика, на епохата Човек трябва да я познаваш Но така или иначе това не е направено Четвърти факт Във България, доколкото знам Няма нито един храм или параклис посетен на Свети Григорий Синайски или параурийски Пето Нямаме нито една книга Нито едно монографично изследване на неговия живот и неговото дело Можем да продължим
Със още факти И да направим нерадостния извод Че действително този велики превелик светец е Подценен Във българската църква Във българската наука Във Българската цивилизация Във всичките измерения Несъмнено Това не е плотна 45 години Това е от как съществува модерна България От Да кажем 14-е, когато е бил звездата
На духовността във България Номер едно Духовник във българските земи И след това Докато са живи неговите ученици Свети Патриарх Евтимий и така нататък Свети Теодосий и Търновски Разбира се, преки ученик Свети Евтимий и пак е ученик на Теодосий Докато те са живи Естествено, че спомена за Великия Григорий е бил жив Но С падането под Турско иго Нещата вече Съвсем
Западат и Това продължава и до ден днешен Нямаме Въздигане на Култа към Свети Григорий Парорийски Нито преди освобождението Нито след освобождението Нито в последните 30 години И до сега Наш светец ли е Григорий Парорийски По какъв критерий Можем да го наречем Наш, не наш Ами, ако погледнем
Светите братя Кирил Методий Те не са родени във България Никога не са били подани Се на Българската държава Може би Свети Кирил не е стъпвал На територията на Българската държава Методий по-скоро е стъпвал Но Свети Кирил може и да не е стъпвал И Въпреки това Ние ги Смятаме за наши светци Празникът им е
Всенароден български празник И то е още от предито освобождението От 19 век Това става Българският всенароден празник Пар екселанс И до ден днеш И това е напълно правилно Наши светци ли са Наши са Може и да не са етни Естетически българи Може и да не са поданици на България Може да не са стъпвали България Но
Ние Ги правим наши С почита си С това, че те имат огромно значение за България Огромно значение за българската цивилизация Света Петка Тя пък Нито е била българка Нито е стъпвала България Нито е била български поданик Но Ние Упорстваме е да я наричаме Света Петка Тя е епивацка
Родом е от епиват Ние я наричаме Ста Петка Търновска Дори Света Петка Българска И по-настоящем, разбира се, те не е в България Ай в Яш, а е в Яш, Румънци се наричат, това Петка и Яшка И са прави И ние сме прави И ние сме прави да я наричаме наша Търновска, българска Разбира се Ние само печелим от това
Да, тя Векове наред е пребивавала в България Така, че Мощите й, разбира се Така, че е българска От времето на Ивана Севън II XIII век До Падането под Турско Иго Когато е пренасат На Запад към Белград Се това Цари Град и после в Яш Да Много правилно
Ние я наричаме Търновска, българска Защо? Защото Да имаш нещо Значи да принадлежиш На това същото нещо Ние, когато имаме нещо Да кажем Имаме къща Ами ние принадлежим на тая къща Ние се грижим за нея Плащаме и данъците Пазяме, заключваме Боедисваме, ремонтираме
Не можеш да имаш И да не принадлежиш И затова Господ казва Там, където е Съкровището ви Там е сърцето ви Това, което имаш Е това, на, което принадлежиш Ние, когато имаме тези светци Ние им принадлежим И това е най-доброто Да общуваме с светци Да принадлежим на светлостта на светците Свети Григорий Парорийски
Е един изключителен Духовник И изключителен богослов Факт е, че в Доброто любието В петият том Са включени Няколко негови произведения Това е извлечение От цялата светлостеческа литература Най-доброто Направено в XVIII век И в това извлечение Свети Григорий
Синаид Парорийски Присъства Достойно Но В нашата беседа Ние няма се занимаваме С Неговото творчество С исихазма Това са огромни теми Сами по себе си И заслужават отделни беседи Ние тук ще се занимаваме
С неговото житие Защото там се вижда Връзката му с България И така Той Е Роден в Мала Азия В Някакво си село Кукол Близо до Клазомени Това пък е град Който е
В залива на Смирна Измир Много древен град На 20-ти на километра Може би от Измир Или малко повече В същия дълбок залив И умира Във Значи Раждан Някъде Около 1275-та година
И умира Във парория Вероятно През 1346-та година Среди Сведения За него Основно имаме от Житието Писано от Патриарх Калист I Цареградския патриарх Калист I Житието е много подробно И в него има много информация
Относно Годините на младостта На Свети Григорий От времето Което прекарва На Атон Но По отношение на Парория Информацията в Житието е Сравнително Малко Очевидно
Че Патриарх Калист Малко време е прекарвал В Парория При Свети Григорий Повече го е познавал В Атон Когато са били заедно Като негов ученик Разбира се Бъдещия патриарх Калист Така че Повече Сведения
За Живота на Свети Григорий В Парория И за кончината му Имаме от едно допълнение Славянско Тоест българско В случая Допълнение към Житието Което е намерено В славянския текст Самото житие От патриарх Калист
Не е оцеляло В гръцкия оригинал А е оцеляло Само в българския превод И то в един единствен Екземпляр В един единствен ръкопис Ако не беше Той нямаше Дощо да го имаме Този ръкопис Е В рилския панегерик Съставен от Владислав Граматик
В 15 век Вече След падането По турско иго И благодарение на този Един единствен ръкопис Ние Изобщо познаваме Това житие Към него Пак казвам Има добавка Сравнение с гръцкия оригинал Тя е От българин
Но съвременник На Свети Григорий Който го е познавал И допълва С някои данни За Последните му години В Парория И за кончината му Отделно Имаме Важни данни За Свети Григорий В житието на
Свети Теодоси Търновски Който е Оченик На Свети Григорий Парорийски И Интересното е Че в това съчинение Имаме повече информация За последните години И кончината На Свети Григорий А това съчинение
Е писано Пак от Патриар Калиста Значи, той е Пише И житието на Григорий И житието на Свети Теодоси Търновски Да в житието на Теодоси Защо? Защото Теодоси Търновски В последната година На живота си
Отива в Цари град И При своя приятел Калист С ученик При Григорий Парорийски Който след това Разбира се Става патриарх Цари градски И Там умира Свети Теодоси Веднага след смъртта му
Калист Пише Неговото житие А преди това пак е писал Житието на Свети Григорий Сега Когато Е разпитвал Свети Теодоси Търновски Във Цари град Във Цари град Вече На късни години
Преди смъртта си Патриарх Калист Е получил от него Допълнителна информация Връзка с негото житие Допълнителна информация За Григорий И Е включва в Житието Също така Интересни сведения За Свети Григорий
Намираме в Житието на Свети Ромил Видински Видински Което е писано От негов ученик Също Което се казва Григорий Той е писан На Света Гора В общи линии Се появява Един кръг
От жития На съмишленици На Велики Духовници И Виждаме Как тяхната История Тяхната Нали Ръкописна история Вече носи Това единение
На Гръцки текст Български текст Гръцки автор Български автор Те са били Едно Братство Международно На духовници Българи Сърби Гръци Какви ли не Но те са били
Като братя Единия Пиша за другия Единия Канонизира Другия Това е било Исихасткото Братство Което Просиява В 14 век Особено Към средата
На 14 век Апогея На исихазма На Исихасткото Братство И Това Още Път Още Един път Ни дава Основание
Да ги смятаме За наши Защото Те не са се деляли Свети Григорий Не е казал Аз съм тук Чужденец Той е бил Свои сред Свои Всички са били Като братя И то Звезди От Първа величина
Към това Съзвезди Трябваме Свети Григорий Палама И Свети Киприан Цамблак И Свети Патриарх Евтими И много Други
И много Други Това е Исихасткото Възраждане В 14 век Чийто баща Е Григорий Синаит Парорийски И така Казахме Че Свети Григорий
Е роден Около 1275 Година Никой не знае Точната година Но се Съпоставят Другите събития И това е За сега Приблизителната година Бил е Роден В богато
Заможно И знатно Семейство Но Към 1290 Година Се случва Едно Фундаментално Събитие Което преобръща Живота Му
Турци Нахлуват В Родния родния му град Пленяват Цялото неговото семейство И много други И ги закарват Като пленици Като роби В Лаодикия
В един Също малоазийски Крад И Там Имал Нижкото Пазар На роби Местните Християни От Лаодикия Са
Откупили Тези Пленници Включително Свети Григорий След известен Престой Разбира се Но Събират Средства И Откупуват Така че Това събитие
Става 1290 година Най-вероятно Пленяването им И Малко по-късно Може би Няколко години По-късно Вече ги Откупуват Той Е свободен И Отива
В остров Кипър Там Бил Разбира се Млад човек Получава монашеско Призвание Разбира, че Неговото Призвание Е Духовния
Живот И започва Да ходи При един Отшелник И Дефакто Започва Да живее По-монашски В Кипър След като Напуска Кипър Григорий
Решава Да Миня През Палестина И Отива До Планета Синай Където Постъпва В Манастира Света Екатерина
Това става Около 1295 година Там бива Постриган За монах Ние не знаем Какво е Светското име Наричаме го Григорий Може би До тогава Не е бил Григорий
Но така или иначе Не се знае Неговото Светско име Постриган За монах С името Григорий И Започва Да живее Разбира се В послушание На По-старите
Монаси Старците Духовните старци И Започва Своята Аскетична Дейност Прибива В пост В дейния В поклони В молитви Бил Доста усърден
В пението на псалми По време на общите служби В четенето на псалтира В келията Хранил се Само с хляб и вода В продължение на три години Григорий Синаид Е Имал за послушание Да работи в кухнята На манастира В пекарната
Интересното е Че тази кухня и пекарна Са запазени В света Екатерина Макари Не реставрирани В едно Полуразрушено състояние Което е важно Защото това неща Са автентични Факта, че не са Реставрирани Аз, когато бях наскоро В света Екатерина
Се опитах да Опитахме се там С моите спътници Да Влезем в бившата Кухня Която се намира Точно зад храма Зад апсидата На храма Главния храм Нямаше ключ Нещо ключа Бил напуснал Нямало нов
И такива ни обяснения И не можахме да влезем И да видим Тази автентична Запазена Кухня Където 3 години Е Изпълняла своето Монашеско послушание Свети Григорий И така Той прекарва Около 10 години В света Екатерина
След което Напуска Синаи Тъй като имало Някакви Проблеми С братството Някакви Може би завист Може би Някакви Размирици И те са искали Той да се махне Оттам
И той Напуска Около 1305 година Напуска Синаиския монастир И отива на остров Крит На остров Крит Става Един Пореден прелом В неговия живот Но Преди да Продължим нататък
Нека да чуем Едно песнопение Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиски монастир Синаиски монастир Синаиски монастир Синаиски монастир Синаиски монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир
Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Синаиския монастир Тези понятия Говорят за особена молитвена практика Която е предложена с определени психофизически упражнения
За, които Григорий не е знаел тогава Това не са стъпалата на Лествицата Описани от Свети Лествичник Изобщо от Синаиската духовна традиция То е друго Това са неща от мистическото учение на Свети Симеон Нови Богослов Тук виждаме, че Свети Григорий Разбира се, който опознава синаиската традиция И я следва традицията на Свети Лествичник Но неговото основно призвание е исихазма Т.е. мистическата традиция на Свети Симеон Нови Богослов И други мистици в църквата Което е доста различна практика Така, че в този смисъл Той не е типичен синаид
В Крит получава познанието си за исихазма Не на Синаи И Скоро след това Григорий отива в Света Гора Той на Крит прекарва 2-3-4 години Максимум 5 Вероятно аз допускам, че този старец, който е бил там Арсений е починал Бил в преклонна старост, както пише жития писеца Сега тук е много интересно, че този Арсений не е известен в географската литература Няма негово житие Няма негови мощи А очевидно той е бил духовник от най-високо равнище Той отваря очите на Григорий Синаид
Григорий Парорийски Който пък отваря очите на цяло поколение европейски православни духовници Можем да си представим колко незнани светци има от най-висок поряда Който поради своето монашеско битие, усамотенето в, което живеят, скромността си никой не научава за тях Така се е случило, че никой не е научил за тях Освен разбира се от тези сведения, които имаме в житията И така Свети Григорий отива в Атон Там се населва близо до Великата Лавра при скита Магула Сега, той като отива на Атон обикаля всички манастири Това го правят и други монаси Отиват на Атон, обикалят и се намират манастир, който им харесва И там остават Почти всички го правят това нещо Но неговата цел, разбира се, е била да намери манастир, където да му хареса Но основата му цел е да намери духовник Исихаст, който да го дърпа нагоре, както е бил старец Арсений
Но се оказва, че на Атон по това време няма исихазъм Няма мистическо съзерцание Има много добродетелни монаси, които имат практика, праксис Но малцина имат теория Сега тук трябва да направим една оговорка, че тук не става дума за разлика между теория и практика Можем да се подлъжим, че едното е практика на духовността, молитвата и така нататък Теория Не, съвсем другия случай Праксис Става дума за Точно постите, правилото, поклоните Всичко това нещо, което е ежедневието на монаха Това, което тъй прави А теория Това, като ни наричаме съзерцание на славянски, на български
Това е особена практика, това пак е практика духовна, която е психосоматична Свързано е тялото и душата, едновременно участват То не, че тялото не участва в другите, разбира се, че винаги участва Но тук, това са специално насочени телесни упражнения И духовни упражнения, които имат за цел богосъзерцанието Съзерцанието на Бога Чрез умната молитва И чрез многобройни други практики Именно практики, но не добродетели, не милосърдие, не тези неща, които са част от практиката А нещо друго, нещо по-висше, нещо насочено към прякото богообщение И за тази цел, монахът Исихаст има нужда от усамотение Когато правиш милосърдие, когато се грижиш за ближния, това е много хубаво, това е прекрасно, това е изпълняваш къс твоите заповеди Обаче ти не си в усамотение Ти проявяваш добродетели Правиш добри дела, което е прекрасно
Правиш богослужения, изповядваш се, причасяваш се, това е задължително Тази практика Тук имаме нещо различно И това различното всъщност е новото, което Григорий въвежда в Света Гора, която е била средище на православието Там той намира трима монаси в един скит близо до Великата Лавра, които до някъде имали такава духовна практика и той решава там да се насели Близо до тях Прави си една келия със своите ученици Прави си една постница за усамотение И започва да живее Постепенно Мнози на светогорци започнали да Попадат под негово влияние Разбрали за него, чули, започнали да се допитват И започнали да практикуват исихазма Тази древна практика, тя не е измислена от
Свети Григорий Исинаид или пак от Стария Царасени Тя е много по-древна Или от Симеон Нови Богослов Тя е една много древна практика Която от време на време виждаме как се появява през вековете Но така или иначе по това време именно Григорий е нейния обновител Той обновява тази практика Въз основа на своят духовен опит и разбира се на тези, които са го учили И така той става лека по лека много знаменит в Света Гора И съответно привлича и завист на вече утвърдени духовници Които виждат, че губят за авторитета си Появява се нова звезда в Атон Започват да го виняват в Ерес В неправилна практика и така нататък И го извиква така речения протос
Протът на Света Гора Това е монах, който изпърня ролята на Ръководител на представителството на 20-те Светогорски манастири Там може да се види малко повече по това време Сега са 20 и избират своят протос Протът на Света Гора тогава Извиква Григорий да разбере къв е случая И в началото започнал така да го критикува Макар и приятелски Вероятно за това, че други монаси Навлизат в някакви съблазни, в някаква завист и така нататък Не е редно това да се прави Но, когато започнал разговора с Григорий и видял неговата духовна опитност Той свалил всички обвинение И провела един дълъг сърдечен разговор
И от този момент Всички монаси на Света Гора започнали да почитат Григорий с голяма духовна радост като свой духовен наставник Както казва жития писеца, Свети Григорий станал общ наставник на монасите от Света Гора Можем да си представим какво означава това 14 век Да си наставник на целия атом На тази крепост на православието Така започва Исихаското възраждане в Европа На Балканите В православна Европа Но това не е продължило много дълго Негове е престой в Атон Защото започва Турското нашествие Първите Турски нашествие по-скоро Те са били набези
Турци съзнае, че в Атон имат дарения, сребро, злато и т.н. И са започвали да нападат в Светогорските манастири И тогава Григорий решил с част от учениците си да се върне в Синай Тръгнали Скоро през островите Но на остров Родос ги пресрещнал един друг монах Който казва, че пътя от Йерусалим на долу е затворен И няма да могат да стигнат Затова те решили да се върнат обратно И през Митилини Лесбос се насочили към Константинопол Може би след това са имали намерение да отиват на Атон Но известно време е прекратна в Константинопол Поради лоши климатични условия Може би е било зимно време Не е могало да се пътува по море
Така и, че изкарват около 6 месеца в столицата При много мизерни условия Обаче Некой си монах Атанасий Палеолог От фамилията Палеолог Братовчет на императора Андроник Втори Палеолог Той чул за тях И въвел Григорий в двореца Запознал го с Андроник Втори Който бил на преклонна възраст И, който много тачил монасите И Андроник почнал да разговаря с Григорий бил впечатлен от неговата добродетел
И му обещал нещо велико Не се казва какво точно, но Вероятно да се установи в един столичните манастири И там да се издигне Може би му обещал да го направи патриарх Кой знае Не знаем какво Но така иначе Светец е отказал И предвъжен от двама свои ученици Отплавал от Константинопол с короб за Созопол Защо точно Созопол Българският сега град Созопол Защото Въпросния монах
Атанасий палеолог Братовчеда на императора Бил Собственик на два манастира в Созопол Единия се нарича Свети апостоли А другия Свети Кирик и Юлита Тези, които са ходили в Созопол Знаят, че там има един полуостров Свети Кирик и Юлита Който е свързан сега с града Там имаше някакви военни сгради И се заговори там да се пре голям културен център Няма представя до къде е стигнал Но така или иначе този остров Свети Кирик и Юлита
Е бил монастир Собственост на въпросния монах Атанасий Палеолог Братовчет на император Втори Палеолог И той поканва Свети Григорий да дойде там в Созопол В Созопол обаче Свети Григорий не стоял дълго Защото все пак това са градски манастири Колкото иде това е суета, секуларност И един ден в града дошъл един монах на име Амиралес Който живеел в един по-оединен район навътре в сушата, в планината Странджа В областта Парория И този точно район се казвал Месо Милион Това е било на няколко десетки километра южно от Созопол Когато Свети Григорий разбрал, че мястото е уединено
Диво, той го харесал и решил там да се пресели И той отива за пръв път в Парория Този му първи престой в Парория е около две години Той се настанява там Близо до мястото, където е живеел този Амиралес Но, скоро започват дразги Първо един монах на име Лука Започнал да роптае, да заплашва Свети Григорий После самия Амиралес изглежда се почувствал засенчен От Великия Григорий, който започна да привлича към себе си интереса на всички монахи И той започна да го заплашва, че ще прати разбойници Дори пратил разбойници и така нататък Крайна сметка, Свети Григорий се е върнал в Константинопол И към края на 1328 година отново отива в Атон Така, че първият му престой в пародия е около две години
От 1326 до към 1328 Когато стигнал до Света Гора, Свети Григорий бил посрещнат триумфално Вече посятото от него семе се е развивало И сихазма се е разпространявал Времето на битките срещу Варлаам, Акиндин и прочие И сихазма вече е обоснован, богословски, защитен, монашески И, която идва основателят на това движение Срещички монаси са безкайно радостни в Атон Той се населва някъде във време на Великата Лавра В най-южната част на полуострова И при него започва да се стичат за духовия съвет Компания монаси не само от Атон Но и от далечни краища От Гърция, от островите, от Сърбия, от България, от къде ли не И така в 30-те, 60-те години, на 14-те години в района на Великата Лавра
Това се осъществява един Исихазски разцвет С многобройни представители Атанасий Метеорски, Григорий Палама, Ромил Нашия, Винински, Нифонт и много други Но Този престой, втори престой на Сърбия Григорий на Атон бил кратък Защото започнали отново турските набези Те го принуждават Първо да... Значи той е бил извън главния монастир Първо да влезе в стените на манастира Обаче там е пълно с монаси Той няма уединение Всички го прочитат
Всички го възхваляват Всички го питат от сутрин до вечер Той не може да се усамоти в теорията В съзерцанието Което е най-важното за него И затова през 1335 г. той решава окончателно да опусне Света Гора И да се върне в Парория Като там мястото е по-тихо, по-далечно И по-съответно на неговия стремеж към богообщение Взима един ученик със себе си И тръгва с кораб От Атон до Одрин Вероятно е стигано до устиято на Марица И Марица е била плавателна по това време С малък кораб
Разбира се До Адрианопол до Одрин Та сам там стига до Одрин с кораба И оттам пеша продължава на север до Парория Започва ключовия втори престой на Свети Григорий в Парория Което продължава около 11 години Това е кулминацията на неговия живот Това е времето в, което имаме разцвет на Парория И то как Благодарение на българския цар Йоан Александър Текато по това време Тази част на Странжа Парория е била част от българската държава Тоест, де факто
Свети Григорий става подрех на българската държава И Чрез своя ученик Свети Теодосий Бъдещия Теодосий Търновски Той Той се свързва с българския цар Йоан Александър Става ктитор на Парория Той построява Главния монастир На Свети Григорий И разбира се и Други манастири А също и дава имоти
Вероятно села и така нататък Да обслужват Тази монашеска общност Така, че започва златното време На Свети Григорий И златното време на Парория И на българския есихазм Нека да чуем едно песно пение След, което ще приключим Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий
Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий
Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий
Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий
Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий Свети Григорий
Свети Григорий Свети Григорий Парория, която е била най-затънтеното място, вероятно, в цялата българска държава, заселването на Свети Григорий Става привлекателна и там идват хора от Тракия, Македония, България, Сърбия. Те са идвали, както казва жития писеца, да се нахранят от извора на неговото вечно живо учение. И благодарение на него за постояната парория се заседела и станала като град. Това сравнение разбира се е от описанията на Египетската пустиня, която имало там огромно нашествие на монаси. И така, благодаря на добродетелата и учението на св. Отец Григорий, броят на монасите в тези страни и тези градове се увеличил. Той построява няколко манастира в Парория, която в това време е станала нещо като втора Света Гора. Сега, първо, какво означава Парория? Някоги мислят, че Парория е името на един манастир и си го представя да кажем като времено ревски манастир. Не е така. Манастирите са били няколко. По-скоро това е точно като Атон, като Света Гора. Както нямаме Атонски манастир, имаме много, така и тук.
Освен това, очевидно, че понеже е става дума за исихазъм, за усамотение, за богосъзерцание, за исихия, т.е. безмълвничество, това означава, че монасите не са живеели всичките в рамките на стените на манастира, а по-скоро те са живеели отделно около обителта. Обителта е била нещо като лавра, като сборен пункт. А самите манастир са живеели отделно. В околните планини, пещери, колиби и т.н. Т.е. трябва да си представим Парория като едно съзвездие от няколко обители, може би една главна обител, няколко съпътстващи и около тях многобройни келии, пещери, колиби, скитове и т.н. Това е било разположението на нещата. Т.е. ние ако тръгнем да търсим Парория, ние не търсим един манастир с четири стени и вътре храм, а търсим по-скоро останки от много обители. Няколко от тях малки, други по-големи, други пещери, от, които може да останава един кръст на стената някъде или някакво надписче, по, което създим, че там е живеел монах.
Ние няма да намерим едно нещо, а много неща. И всичките са Парория, в зависимост от това доколко са запазени. Нищо чудно, главният манастир да е най-унищожения. Този, който, който е бил най-големият, да е най-унищожения, а по-малките да са по-запазени. И нищо чудно, тези монашески жилища, скитове, метоси, манастири, лаври и т.н. да покриват една много голяма територия. Говорим за десетки квадратни километри. И цялото това нещо е областта Парория, както, да кажем, метеора. Както метеора не е един манастир, разбира се. По същия начин, Атон не е един манастир. Така и тук, това си го представяме като поредица от обители и жилища. от житието на св. Теодосий Търновски и от житието на св. Роми Видински. Знаем как славата на св. Григорий Парорийски се е разпространила по цялата българска земя. Тези, които са говорили с св. Григорий, са говорили изключително в някаква превъзходна степен, че това е някакво невероятно явление.
Защото и Теодосий Търновски и Роми Видински са били като мъгнит привлечени. Особено Роми Видински. Той е искал, но понеже стареца му провокативно не го е пускал. Той телом бил там в загоре, а духом бил в парория. До такава степен бил привлечен от славата. Той не го е виждал още. Можем да си представим името на св. Григорий, как е било просияло по цялата българска земя. Разбира се, цар Йоан Александър също е чул за него и е бил възхитен от него. Факта, че той, без да го е виждал, отпуска огромни средства за свитваството на главната лавра, за имоти, които им дава и така нататък, означава, че тази слава е била изключително авторитетна. Славата на Григорий. Свети Григорий си построил Келия, построил си място за самотение и поискал, разбира се, от царя, средства за построяване на основна обител. Вече казахме, че вероятно главният застъпник в това отношение бил св. Теодоси, бидейки от вишата българска аристокрация, лично познавал царя и имал голям авторитет пред него. Така че, тук виждаме един много важен момент от житието на св. Григорий, а именно връзката му с българската държава. Това не е просто човек, който е на българската територия, а той в пряка най-тясна връзка с царя. Със самия благоверен цар Иоанн Александър. Ние знаем за Иоанн Александър, че бил голям ктитор, голям любител на църквите и на монасите и на духовността. Тук той проявява в пълна степен своето благочестие, именно в грижата си спрямо обителта на св. Григорий.
В житието на св. Григорий от патриархкалист има една добавка, казахме, от българин към края, която дава съедения за начин по, който е живеял. Цитирам. Тъй като Григорий беше истински любител на исихията, т.е. безмълвието, той не намираше за удобно да пребивава в манастира, в общения с многочислените монаси, тъй като това щеше да му попречи за стремежа към възлюбената му исихия и съзерцанието на Бога. Затова, в едно много усамотено място, той си построи келия, подходяща за исихията, т.е. за безмълвието. И заедно с това, не много отдалечена от този почтен парорийски манастир. В този начин, когато поискаше, той се отдалечаваше от манастира и се упражняваше в безмълвие, беседвайки с Бога. Крайна цитата. Така, че можем да се представим как той съчетава едновременно монашеското, ученическото уединение в богосъзерцание, в тези особени духовни упражнения, които водят до виждане на Бога, виждане на Бога като светлина. И, от друга страна, ръководството на главната лавра на парорийската монашеска общност. За последните дни и мигове от живота на Свети Григорий, за неговата смърт, имаме сведения от именно тази славено-българска добавка към житието. Няколко дена преди смъртта си, Свети Григорий имал предзнание, че се наближава. И с един славиченик се удалечил в тази удалечената килия.
След като три дена се борил с демонични атаки, най-сетне божествената намеса го освободила. И тогава той извикал своя ученик, който като се приближил, видял, че лицето на стареца е станало лъчезарно, радостно и различно от лицата на другите хора. Свети Григорий погледнал с нежност ученика и казал с радостна усмивка. Виждаш ли, син е мой, силата Божия слезе, изгони злите духове и ни избави от техните изкушения. Сега искам да знаеш още нещо. Както научих от божествено видение, скоро ще напусна този свят и ще отида при Бога, който ме зове да отида в небесния Йерусалим. Датата на кончината на св. Григорий в Синаксара е дадена 27 ноември. Но ме ми се струва, че тази дата не е вярна, защото на тази дата е починал св. Теодосий Търновски. Ама тази го пише в житието на св. Патриарх Калист. св. Теодосий умира в Цариград пред св. Патриарх Калист. Той ли не е знал точната дата? Докато в житието на св. Григорий нямаме дата за смъртта му. Пак от Патриарх Калист. Той не е знал тази дата.
Как се появява датата 27 ноември в Синаксара е под въпрос. Възможно е да е огромно съвпадение между двамата велики св. Теодосий. Възможно е и да е кончината контаминация. Датата от житието на св. Теодосий да е била приписана и на св. Григорий. Така или иначе, други дати, на, които се чества паметта на св. Григорий са 6 април и 8 август. за година на смъртта се приема 1346. след кончината на св. Григорий братството в Парория поискало св. Теодосий. да оглави монашската общност, но той е отказал. След това той е правил едно голямо пътешествие. Първо до Сливенскато св. Григорий, после до Атон, до Солун, до Верия, до Царий гад. и след това се е върнал отново в Парория, за да се поклони на ковчега на онзи велики божествен отец, както се казва в житието. Т.е имаме вече поклонение пред св. Григорий Парорийски, т.е той вече е канонизиран. Култа към гроба и към мощните на св. Григорий е възникнал непосредственно след кончината му. Житието му е написано от св. Патриарх Калист към 1351 година, т.е 5 години след смъртта му. Т.е той е бил де-факто канонизиран веднага след смъртта си.
Сега, възника въпросът от тук нататък е: какво от това? Какво от това всичко казвам до тук? Какво трябва да направим, за да компенсираме това плачевно състояние на нещата, а именно, че св. Григорий Парорийски е пренебрегнат от България. От съвременна модерна България през последните 200-300-400 години. Първото, което е най-простото, което може да се направи, е да се введе името и честването, празника на св. Григорий Парорийски Синаид в календара на Българиста православна църква. Това може да стане още в следващата година. Второ - да се преведе житието му от грецки, разбере се, с славянските, с българските допълнения. Това обаче е много трудна задача. Да не мислим, че е лесна задача, защото езика е труден, понятията са трудни. Този, който го превежда, трябва да знае епохата, да познава терминологията. Така, че не е лесно, но има хора в България, които са в състояние да вършат тази работа. Най-истетен да се преведе житието му от грецки на български. Трето - да се направи сериозно археологическо и историографско изследване на Парория. Парория битува в българското съзнание като някакъв облак. Неясно къде, неясно какво е една легенда и нищо повече.
Да, има един манастир в археологи, който се нарича Парорийски, но там не се е изяснени много. А и дори да се нарича, освен една табела, нищо друго не следва от това, че се нарича Парорийски. Да, има нужда от едно сериозно археологическо и историографско изследване, за да се конкретизира понятието Парория и да придобие той някакъв образ на място. На място трябва да има нещо. Четвърто - да се освети храм в чест на св. Григорий Синаид Парорийски. Петто - да се направят икони и стенописи. То е да влезе в стенописните програми на българските храмове. Да влезе в иконографията на всесвети и български. Когато се изобразяват всесвети и български, да не бъдат само етническите българи, плюс св. Кира методи, плюс св. Петка, но и безспорно св. Григорий Парорийски. Да се състави тропар. Да се напише служба негова. И, защото богослужемата прослава да се попълни. Той е наш. Ние сме негови. Той е велик. Той ключа към исихазма.
Едно изключително важно, ключово духовно явление в историята изобщо на прославната църква. Мистичното богословие, мистичната богословска практика. Мистичната духовна практика. Това е върха на духовната практика в църквата. Свети Григорий е един най-ярък представител на исихазма. И не на последно място. Трябва да се изграде някакво паметно място. Някакъв образ. Нещо, което да отидеш. Нещо, което да научиш. Дали ще бъде някакъв музеен център там някъде при някоя археология? Дали ще бъде някакъв монастир? Нямаме толкова много манастир, че да се построи там манастир, което е идеалният вариант. И в този манастир вече да се търси наследството, практиката, текстовете. И на Ромил Видински, и на Теодосий Търновски, и на самия Григорий.
Житията, творенията му. Да се издадат неговите творения в пълнота на български език. Или пък на двата езика: на оригинала и на превод. Така, че всичко това предстои. Впрочем, това е една великолепна задача за всеки, който би се хвалал с нея. Тя е много благодарна. Няма опасност човек да се загуби времето. Да отиде, така има експедиция в Странджа, да се върне с празни ръце. Няма такава опасност. Странджа, тази, която е, търсим това, което намерим. И от това, което намерим, правим паметно място за Свети Григорий. Ако от Те се намери повече, се добавя. Но да стоим на нулата и да се оправдаваме, че не сме сигурни да даде 5 метра вляго или 5 метра в дясно, това е несериозно. Какво означава да се самоограбваме? От един първостепенен духовник в цялата история на цъквата, който по Божий промисъл от Мала Азия през Синай, през Йерусалим, през Сатон, през Крит е дошъл при нас на крака.
Тук е проповядвал, тук е писал, тук е излъчвал своята харизма, тук е своята благодат, тук е умрял, тук е просиял, тук е бил погребан, тук е чудотворил. Откажем, в името на невежеството, в името на криво разбрание патриотизъм, че какви патриоти сме, какви българи сме, какви православни християни сме, ако се откажем от това съкровище. Свети Григорий Синаид Парорийски е наше достояние първостепено, наш скъпоценен бисер и си заслужава ние да посветим на него и усилия, и радост, и слава, и ум, и сърце. Не, защото той е учител на богосъзерцанието, учител на боговидението, учител на обложението, което е, крайна сметка, целта на човешкия живот.