Атеизмът като религия (Беседа 140) — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

Атеизм Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Атеизмът като религия Ще разглеждаме, ще разсъждаваме за атеизма, за безбожието Тази тема има множество аспекти, гледни точки Но ние ще се занимаваме с един от тези аспекти Атеизмът като религия Или по-точно ерзац религия, псевдорелигия, лъжерелигия Но говорим за именно атеизма като такава религия А не да кажем за атеистичните религии, примерно буддизма Това е една атеистична религия с хилядолетна традиция

Но това е друга голяма тема Ние днеска говорим за самия атеизм Превръща се в религия или заемащ мястото на религия Свикналист сме да повтаряме, че във България Около 45 години живяхме в един режим, който заявяваше своя светоглед като атеистичен Това е важно, че заявяваше Сега не е така Никой не заявява своя светоглед В предвид в държавното управление Като атеистичен А тогава го заявяваше тогавашния режим Имаше си и учебници по така наречения, научен атеизм Ще говорим за този атеизм Който беше у нас 45 години Държавно учение

Но и не само за него Защото този, тъй наречен, научен атеизм Не е изобретение на Георги Димитров и Васил Коларов Или път на Ленин и Троцки преди това Или път на Маркс и Енгелс Още по-преди това Не Този атеизм на западната цивилизация е много по-стар Той е с хилядолетна история Съществува много преди идеологията на комунизма И впрочем надживя тази идеология Комунизма падна И в момента не владее умовете и сърцата в господсващата цивилизация на Запада Докато атеизма напротив в момента процъвтява Рухна комунистическия лагер

С неговата държавна идеология на атеизм А атеизма си е жив и здрав и се разраства в нашата цивилизация Нашата по избор А не по предназначение Ние не сме предназначени за тази цивилизация Ние сме предназначени за православната христоцентрична цивилизация Но тя за съжаление в момента е в западен плен Особено предбългарското положение на нещата И така основното русло на цивилизацията на модерна Европа постепенно върви към този атеизм Корените му са древни Още в някои философски школи на древна Гърция Материализма на демокрит, по-късно епикур и така нататъка Имало е доста философски школи, които са разсъждавали върху отричането на вярата в боговете Говорим за тогавашните гръцки божества Които са били съвърнително лесни за отхвърнене

И в този смисъл доста философии са стигали до подобни атеистични идеологии Разбира се с идването на християнството и неговото разпространение в Римската империя Атеизма е почти ликвидиран Така, че през средновековието много рядко имаме някакви подобия на атеизм Почти няма Вече през Ренесанса се появяват ние такива тенденции Предтечи на атеизма Така наричане хуманизъм Хуманизма не е атеистичен в повече от си проявления в Ренесанса Но е първата и решаващата стъпка Лека по века Егоцентричния Ренесансов човек Измества Бога Не, че казва, че Бог не съществува Но го измества в периферията

А в центъра слага себе си Но идейно все още са християни Повечето поне номинално са християни По-късно вече в 17 век Вече сме на границите на атеизма Спиноза е полуатеист И някъде в края на 17, началото на 18, вече имаме чист атеизм Проявен на различни места От най-ярките примери е французинът Жан Мелие Който умира в 1729 г. Той е Интересен случай Римокатолически свещеник Кюре Енорийски свещеник

В едно село Което се казва Етрепини Недалеч от Реймс И Когато е умира Служа си там като кюре До смъртта си Умира си И след смъртта му Намират в книжата му Три Екземпляра От един негов труд 630 страници Наречен

Мемуар За Мислите И чувствата На Жан Мелие По-късно го наречва това нещо Завещанието На Жан Мелие Издават го Къде частично Къде по-късно В 19-я кисцяло Те в този Своя труд Завещание

Той го завещава На своите Енорияши Един вид Жан Мелие Обяснява Че Религията е на измама Всички религии са Създадени от човеци Че те Не са достоверни Че не съществуват Божествата Боговете

На всички тези религии Че това е Една голяма измама А той Цял живот е бил Римо-католически Свещеник Това е Парадокса И след смъртта си Вече Разкрива на човечеството Истината За това Че няма Бог

Малко по-късно Разбира се Ни в 18 век Въвъв Франция Имаме Доста Анти Християнски Мислители И Лека по-лека Състига до Така Чистия Атеизъм

Барон Холбах Един ярк представител Измежно многото Знаем, че Маркиз дьо Сад Има също Трактат Срещу Бога Той е богоборец Активен Холбах Казва така Всички деца Са родени Атеисти

Те нямат Идея за Бога Крайна цитата И действително Децата нямат Идея за Бога Но Това Разсъждение На Холбах Е Доста Порочно Всъщност Защото

Децата Когато се раждат Нямат идея за нищо Включително и за Бога Те, когато предобият Мислене И така нататък Това става вследствие на възпитание Вследствие на образование А не от само себе си Така че Ние не можем да направим от това Извод, че Естественият човек е атеистичен Не

Естественият човек Не е човек Ако той не попадне в Среда Човешка Със възпитание Образование И да разбере кой е Да разбере Света около себе си Той няма да развие Нито идея за Бога Нито идея против Бога Затова този аргумент на Холбак За това, че всички са родени атеисти

Се самоопровергава Но, все едно В 18 век, в навечерието на Френската революция Въвъв Франция доста силно се развиха Среда атеистичните идеологии У отделни представители Не сред народа Вспира се Френската революция До голяма степен Антихристиянски Тя въвежда култа към Висшия разум И така нататък И такива

Измислени псевдорелигии През 19 век Имаме Пореден разцвет На атеистичните учения Лудвих Фойербах Ярък представител Маркс и Енгелс Разбира се Го възхваляват За неговият атеизъм Ницше е ярък атеист И богоборец И така нататък През 20 век

Да не говорим Името им е Легион на атеистите Главно болшевиките В Съветския съюз Но не само те Мало в Китай И прочие Разбира се На запад Сартр Е ярък представител На атеизма За Евен Представител на атеизма

Но Тази история на атеизма Която е интересна Сама по себе си Много интересна Изключително интересна За нас тук е Не е Всъщността Тя е един бегъл увод Важното е Че сега Не отделни мислители Ексентрици Някакъв си демокрит

Или там Жан Мелие Или Сартр Не Говорим за Обществото като цяло Все повече става Атеистично В западната цивилизация Към, която България В момента принадлежи Вътре Във ютуб Наскоро гледах Едно изследване

В, което се дават Следните Фрапиращи числа В Китай За атеисти Се обявяват 91% От хората Да кажем Там е естествено Комунистическа партия И такава идеология Но В Япония Са

81% Атеистите В Швеция 78% В Чехия 75% В Великобритания И в Белгия 72% В Испания 63% Е В Испания В Белгия Великобритания

Швеция Япония Там комунизъм Не е имало Така че Не можем да кажем Че комунизма Един вид Се отъвжествява С атеистичната идеология Не Дори ми се струва Че може би Рухването на комунизма Е стимулирало

Разрастването на Атеизма В западната цивилизация Рухването на комунизма В СССР Има предвид Най-вероятно До 90-та година Числата В Западна Европа Са били корено различни За атеистите Осъзнати като такива Докато

В днешно време Три си няколи години След Рухването на Комунистическия лагер В Европа Имаме Нашествие Разрастване На Атеизма Ето това е Проблема Който Сега

Ни провокира Да мислим Става дума Не за някакво Комуницистско Или Болшевишко Интелектуално Движение А за едно Хилядолетно Глобално Явление В Господстващата По-настоящем

Западна Цивилизация Която е Сътой херимон От 5 века Насам И до някъде Продължава Да Все още Да бъде Това е Причината Е Изстиването

На християнството И неговото Преображение В Пост християнство Тоест Не християнство И вече В Атеизм Този процес В наши дни Се Разраства И развива

Атеизма Настъпва У нас В България Положението Не е различно Не е по-добро Не знам Какви са Даните И доколко Са достоверни И как се измерва Това Кой е атеиз

Кой не е Но Ми се струва Че Повече От половината От българското население Е безбожно Атеистично Сега Дали Това са Хора Които В дадени случаи

Се Заявяват Като християни В някаква статистика Смисъл От християнско семейство Не съм мусулманин Не съм буддист Не съм Но еначе Съм християнин Такива Етикети Без съдържание Дали

Става дума За хора С твърдо Атеистично Убеждение Това е друг въпрос Но Можем да кажем Че Практически Практически Атеизм Доста е Развит Във българското общество

И продължава Като, че ли да настъпва Ние изпуснахме Десетте Златни години След падането На комунизма След 10 ноември Имахме Десет златни години До 2000-та година Да уловим Тази вълна Възвъщането Към Църквата

Точно тогава Дойде разкола И съсипа Ентузиазма На връщането Към Църквата Сега Връщането Към Църквата Може би Тогава Тогава Да е било Политическо Да е било

По-скоро Емоционално Да не е било Истинско Верско Потапене Но Истинското Верско Потапене Идва Като следствие От това връщане Било то Емоционално

Било цивилизационно Било традиционалистично Било Каквото било Но Ако Тогава Българското общество Се беше върнало Към Църквата И в течение на 10 години Беше Освоило Този свой

Ентузиазъм На възвръщането На Неофитството Вероятно Щяха да се зародят И самозародят Други процеси Щяхме да въведем Върочение в училище А кога то се въведе Веднъж Като институция Това означава кадри Това означава учебници

Това означава Нормалност Практика Която вече става норма За цялото общество И Тогава вече На тази база Можеше да се Получи Едно Завръщане Към Вярата на нашите прадеди И то

Истинско завръщане А не само Патриотично Или политическо Или Напукна комунистите Или нещо подобно Защото това не ни ползва Такова завръщане Ако остане на това равнище Не ни ползва То скоро изстива И от него не остава Нищо истинско Но

Така и нещо То не се случи Заради разкола Се Прекършиха Крилата на ентусиазма И Изглежда, че Ние влязахме в Руслото на Цялостната Западнеевропейска изстиваща Постхристиянска цивилизация В която

Атеизма е По-скоро Естественото Състояние На човека Без да е Разбира се Изпълнено С някакви Кой из някакви Вътрешни убеждения Или пък да е Някакъв Военстващ атеизм Не

Военстващият Атеизм Ебил В Там Болшевиките Първи Петилетки Атеистични И така Безбожни В България От време на време След 9 септември

Имало такива вълни На Военстваща Атеизм Но у нас Много по-слаби Може би Две вълни Едната след 9 септември Другата е Хрущовските Гонения 60-те години Но

В общите линии Се стигна до едно Топло-хладно Примирие Между Партията И Църквата И Нямаше някакви Издевателства В Това отношение Имам преди Военстваща Атеизм

Имаше Официален атеизм Като учение Но той Не беше Активен В смисъл Да Да се Разрушат църкви С 5-6 Изключения Да се Разпопват Свещеници

И така нататък Насилствено Разбира се Така че По-скоро Имаме Едно Топло-хладно И Настъпателно Такова Ентропийно Движение Което Може да е

По-лошо От колкото Военстващият атеизм Най-малкото Защото е масло Сега Това е Една Пагубна Тенденция Също Която Ние Християните Трябва да се борим

Със Всички средства Първото средство Е Ние Да се борим Със себе си Да станем Истински християни Каквито не сме Това е Покаянието Тоест Преображението На човека

От Ветхия Към Новия Човек В Христа Това е Голямото Противостояние На Атеизма Ние самите Така наречените Християни Да станем

Истински християни Но Това не е единствения път Успоредно с това Май важното Е важно И ние да Разкриваме Същността на атеизма Да разобличаваме Същността на атеизма Важно е да разясним На атеистите Че атеизма Е всъщност

Религия И да покажем Какво е Истинското Съдържание На тази религия Нека да Чуем едно песнопение След, което ще Продължим Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм

Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм

Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Същността на атеизм Тук обаче ще го займа В един много тесен смисъл Ще се съсредоточим Върху един важен аспект На религията Който ни я изчерпва Но е важен сам по себе си Ролята на религията Като светоглед Тя изпълнява тази своя Светогледна роля

В качеството си на аксиома Което се приема предварително Преди доказателствата Нещо върху, което се изгражда Всички доказателства И оттам целия светоглед Аксиомата не се доказва Тя се избира Тя се приема като очевидност Чрез вярата Аз вярвам, че в основата на света По основата на света е това По основата на всичко е Еди какво си В случай с атеизма

Това аксиоматично твърдение е, че няма Бог Казано още преди 3000 години В псалмите Давидови Се среща на два пъти Този израз Този израз В 9-ти псалм Звучи така Стиховете, които Съдържат този израз Във своята гордост Нечестивецът Пренебрегва Господа И казва

Не дири сметка Във всичките си помисли Дума Няма Бог В тези стихове На 9-ти псалм Много важно Че израза Няма Бог Е свързан с гордостта В своята гордост Нечестивецът Пренебрегва Господа Това е изключително важно За атеизма

Че е следствие от гордостта И в знаменития 13-ти псалом Началото е Рече безумец в сърце си Няма Бог Безумец Е важната дума тук Това Няма Бог Обаче е Верско твърдение Верово твърдение То не е научен израз Той е израз на Вяра

Защото Не може да се докаже Че няма Бог Нито една наука Никога не може да докаже Че няма Бог Априори Както и нито една наука Не може да докаже Че има Бог Въпросът е на верски избор На избор на аксиома Оттама татка започват науките От момента, който кажеш

Като кажеш има Бог Изграждаш върху тази аксиома всички науки И Като кажеш няма Бог Върху тази аксиома изграждаш други науки Но Избора между двете аксиоми е верски избор Избираш нещо без доказателства Така е, защото е така Атеизма Като религиозен избор Като верски избор Казва

Няма Бог Но Той не изгражда след това в повечето случаи Своя положително учение Той е Сам по себе си на отрицателно Твърдение Няма Бог Нямането Не може да изградиш някаква конструкция Така, че няма свое учение Жалките опитите да се правят някакви Изложения на научния атеизъм Които правиха по време на комунизма

В България или в СССР Те завършиха неубедително Нито една сериозна книга Която да си помнем така Като автор или твърба Не е написана в това отношение Докато по социология, по други въпроси Има много такива изследвания Економика, политикономия Да, философия Обаче Атеизма Не създаде своя наука Той по-скоро е нещо като запълващ вакуума Когато ти престанеш да вярваш

Се създава един вакуум в тебе и И се запълва с нещо, което се нарича атеизъм Това е един вакуум и в съзнанието, в ума и в сърцето на човек Атеизма Естествено се съчетава със спонтанния сетивен материализъм Виждаш, че ги има тези неща Ага, това е реалността Бог не го виждаш И казваш, няма такъв Както Оста Бендер Бог няма и никога не е имало Това е медицински факт Ето този медицински факт, този сетивен материализъм Може да се приеме, че е нещо като съпъсващата идеология или учение на атеизма Светът е изграден от материя

И тя по някакъв начин се взаимодейства И нямаме нужда от Бог, в този смисъл Така, че материалистите имат свое учение за света Своя натурфилософия, да я наречем И тя би могла да се съчетае с атеистичното учение, т.е. че няма нужда от Бог Имаме материя, тя взаимодейства, изгража с ложни форми и т.н. И създателя не се вижда, така, че вероятно го няма Нямаме едно стройно изложение на атеизма и не можем да имаме Той не е учение, той не е наука Няма науча на атеизм Имаме критика на религиозните учения, да Такива критики има безброй Някои от тях са съвсем правилни, други критикуват извращението на Църквата Катологично вземат за образец римокатолическата църква Други гледат свещениците лични в живота и т.н.

Това са критични отношения към религията в неите представители Или в нейни действия чрез Църквата, чрез земната църква Това е съвсем друго Но положително цялостно учение на атеизма няма Обаче Този светирен материализм не стига на човека Добре, светът е създаден от атоми, молекули, които се водят и ни други Елементарни частици, поле и прочее е какво от това Винаги атеизма, за да завладее масите Той се съчетава с някаква обществено-историческа утопия Дали ще бъде чиста и свята република? Дали ще бъде комунизма? Но трябва да има някаква утопия Трябва да има някакво социално, обществено, историческо видение или учение Идеологема

Някаква утопия Винаги пример за такава утопия беше така начиня комунизъм Комунизмът ние ще живеем в комунизма След 20-30-50 години ще живеем в комунизма Ето този комунизъм така наречен Беше утопията на предишния режим тук в България Това е един призрак на доброто, на справедливостта След една дума на висшето благо Създава се утопия на висшето благо Хубаво, атои молекули добре Обаче къв е смисъла? Смисъла е висшето благо Което е в бъдещето Близко или далечно на влечение Но ще дойде време, за, което ние се борим

В, което ще се постигне висшето благо, земния рай Тая вяра е много важна спътница на този атеизъм Тази вяра в земния рай може да бъде и в съзнанието на един вярващ човек Християнина, месулмане няма значение Но тя обикновенно съпътства и атеистите Защото истинския християнин не вярва в земния рай Това не ни е обещано от Господ и го няма никъде В нито един в светите отци Че тук на земята ще се постигне висшето благо Обаче при атеизма Има го това нещо Има я утопията за висшето земно благо, за земния рай И имаме вяра в тази утопия Вяра пък усмисля живота Иначе живота е безсмислен

Нека да взем няколко примера У поетите, у българските поети, които споделят тази вяра Христос Смирненски В своето най-ярко стихотворение Червените ескадрони Как започва и как свършва Кой ви е стих на това стихотворение? "В утрото на светла ера, с факела на нова вера" Силната дума е сложна в края Вера Това е главното Нова вяра идва с тези червени ескадрони Те там по време на стихотворението Стрелят, падат и така И накрая как завършва

Когато те победат, накрая червените ескадрони То е болшевиките И, когато сетний камък на обгрънатия в пламък И разруха древен замък се оттрони в пепелта Ви слезнете от конете и земята целунете Възцарете вечна обич, вечна правда над света Ето последния стих пък е Перфектната утопия Вечна обич, вечна правда над света Самите червени ескадрони, когато си свършат работата И унищожат всички врагове Ще слязат от конете, тяхата мисия ще е приключена Забележете Земята целунете Земния рай

И, който ще бъде осъществен от тях Възцарете вечна обич, вечна правда над света Ето вярата на Христос Смирненски Ето утопията, земния рай Което е крайна цел на движението с, което той се отъжествява Същото Намираме у Гео Милев Вече цитихме не веднъж неговата поема Септември Финала отново е същия, дори с излично споменаване на рая Долу Бог заедава Гео Милев в поемата Септември Небесните мостове Високи без край Свъжета и лостове Ще снемем блажения рай

Долу върху печалния вкърви обляния земен шар Всичко писано от философи, поети ще се сбъдне Без Бог, без господар Септември ще бъде май Човешкият живот ще бъде един безконечен възход нагоре Земята ще бъде рай Ще бъде Крайна цитата Ето в тази последна строфа Всичко е казано в ясни, утопични образи Ще снемем блажения рай долу върху печалния на земен шар Значи земния рай ще се осъществи Казва се веднъж Втори път Всичко писано от философи, поети ще се сбъдне

Много интересно Кои са тези философи, кои са тези поети? А са същите тези философи На францката революция, Маркс, Фойербах и т.н. Същите тези поети, които възпяват тази идеология Да всичко това ще се сбъдне как? Без бог, без господар Аз не интересува тук, важното е, че е без бог А какво ще бъде човешкия живот? Ще бъде един безконечен възход Нагоре, нагоре Земята ще бъде рай, ще бъде Ето той, още веднъж казано два пъти Земята ще бъде рай, ще бъде Т.е. утопията на земния рай

И вярата в тази утопия Ще бъде Откъде знаем, че ще бъде? Вярваме Гео Милев Не знае Къде го той земята Не е виждал ли го? Не го е виждал Откъде накъде следва, че ще бъде постигата ми Ако всичко се съсипе Вяра Вяра, че това ще стане Никола Вапцаров По същия начин

Един ярък поет Който Отдава живота си за своята За своята вяра Има стихотворение вяра Ярко в неговия стил В, което отново тези теми ги виждаме от ясни по ясни Но ето казва поета Да кажем Ви вземете колко? Пшеничено зърно от моята вера Бих ревнал тогава Бих ревнал от болка Като ранена в сърцето пантера Какво ще остане от мене тогава?

Миг след грабежа ще бъде разнищен И още по ясно и още по право Миг след грабежа ще бъда аз нищо Ако му отнемат дори пшеничено зърно от неговата вяра Миг след грабежа ще бъде аз нищо Което много добре е усетил, че тази вяра е единственото, което дава смисъл на неговия живот Без тази вяра той е нищо Т.е. виждаме отново верския смисъл на тази утопия Тази негова вяра Строфа Може би искате да я сразите Моята вяра в дните частите Моята вяра, че утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър Тук отново виждаме този прогресивски утопизъм Вярата в прогреса

Значи, какво означава, че утре живота ще бъде по-хубав, по-мъдър? Означава, че в други ден ще бъде още по-хубав, още по-мъдър и така нататък Дните частите Това е отново утопията на прогреса Утопията на земния рай Вярата в това, че човечеството може да постигне върховното добро Разбира се, без бог, без господар и така нататък Т.е. тези и трима ярки поети В ключови свои произведения Ни свидетелстват за едно и също За това, че имат вяра Религиозна вяра Недоказва има, недоказана В някаква утопия, в някакъв призрак Самия Вапцаров

В своето последно стихотворение, което пише в "На вечерта на разстрела" Така вечерта пред смъртно Точно пред лицето на смъртта, когато той явно ще престане да живее Целото стихотворение е два куплета Втория куплет звучи така "Разстрел и след разстрела - черви" Това е толку с просто и логично "Но в бурята ще бъдем пак с тебе, народя мои, защото те обичахме" Ето в четири стиха е събрано всичко "Разстрел и след разстрела - черви" Това е материализма Това е толку с просто и логично Сега тук е интересно, че Във Царов смята, че материалната смърт е логична Че тя няма альтернатива

Ясно е, че Няма съгробен живот То е логично Умираш, разлагаш се и толку с Просто и логично Той смята, че материализма на "Разстрел черви" е логичен Но в бурята ще бъдем пак с тебе, народя мои Значи след смъртта Ние пак ще сме с тебе Народя мои Тук виждаме, че народа Взема ролята на Централно благо Това вечното Това, което ще осигури

Живота след смъртта Е народа Пак Ще бъдем пак с тебе Пак смисъл след смъртта Защото те обичахме Тук вкарва разбира се и Ключовото понятие за любовта която надмогва смъртта Но любовта към народа Не към Бога Не към ближния А към народа Тоест и при тримата поети Имаме човекобожие

Религиозна вяра в човека В човечеството в народа човека като абстракция Човечеството разбира се също е абстракция Народа също е абстракция Това е идола на, който се кланят За, който отдават живота си И Гео Милев умира Насилствено Насилствено Устоявайки своята вяра И Вапцаров по същия начин Така че Те

Виждат смисъл на живота си В тази вяра И остават до смърт верни на тази вяра На тази религия Тя дава смисъл на всичко Тя е вселенската Тоталната аксиома Която замества Бог Като основа на всичко Но Откъде идва тази вяра в човечеството? Кога някой е доказал, че човечеството без Бога е добро? Че човечеството само по себе си е благотворно Че знае какво прави Че е праведно

Че може да създаде земния рай Никой Това е утопия Това е утопизъм Напротив, ние виждаме, че човечеството е греховно Злотворно Разваля много неща Включително и природата Божието творение В нравствено отношение не се вижда никакъв прогрес Напротив Така че Тази вяра в човечеството в народа е опиум за егото Тя е химера, илюзия Идол

Ерзац на вярата Бога И като такава тя е всъщност религия Ерзац религия Самоизмама Но Самоизмама на гордия, егоцентричния човек Казваме, че всички тези И поети, и мислители, и философи Почти всички Вярват в човечеството в народа Или едното или другото В зависимост от историческата епоха, идеологията и пр. Но Този идол Зали ще го назначим човечеството, класата, народа, партията

Няма значение Обикновено е народа или човечеството Това не е истинския идол Истинския идол е аз Аз съм идолът на своята религия Истинската същност на атеизма е религията на аза Ние наричаме човекобожие Подразбирайки човечеството като бог, но и човека като бог Това е една Самоизмама на безбожния аз Който Замества себе си като главен фундаментален Бог и идол на своята религия С религията на народа, религията на човечеството Човекобожието в неговия аутруистичен измамен вид, той е призрак Тази вяра в народа, човечеството е ключовата самоизмама на горделивия егоцентричен човек

Нека да чуем още едно песнопение и след това ще завършим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим

Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим

Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Тази вяршим Задгробният живот На душата

Тога, което и остава Нищо Както казаше Вапцаров Миг след грабежа Ще бъде аз нищо Нищо не остава А Народа и човечеството Ти дават Перспектива След смъртта Един вид Аз Через това, което ще направя

Има Нещо Което е Вечно и висше Това е народа Или човечеството И то Висшето вечното Ще Носи Частица от мен Което ще се влее в това Великото Вечното Мироздателното

Божественото Човечество Или народа Така, че това е проблема Със смъртта Аза Чрез Идола на човечеството По някакъв начин Прескача проблема Със смъртта Нещо ще остане от мен Второ Егобожието Е неприемливо за другите

Нито психологически е приемливо Нито емоционално Нито нравствено Егоизма Егоизма е зло Как така ти искаш Всичко ти да си най най най най най Ти да си вся и все ти да определяш критерия Не Това не е добре И за това Това трябва да се преоблече този егоцентризъм И стигаме до великото преображение на егоизма в народобожие, човекобожие и т.н. До такава степен, че ти можеш да станеш жертва в името на народа, в името на човечеството Додадеш един вид егото

Не Това е пак егото само, че преоблечено Като Альтруизъм Защото чистото его заявено е неприемливо за другите Ти ще бъдеш отритнат със своето его Ще стигнеш до просеш като яга и ще те замерят с домати Ако заявиш: "Аз съм Бог и ся и все" Затова се преоблича егоцентрика и работи в името на човечеството, в името на народа Трето Имаме човека и човешката душа е християнка, тя е Божие творение Тя купнее за Бога Тя купнее да осъществи главното предназначение на човек Тук ще цитираме Евангелието от Матея, където един закон пита Христа "Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?"

А Иисус му отговори: "Възлюби Господа, Бога твоего, всичкото си сърце, всичката си душа и всичкия си разум" Тази е първа и най-голяма заповед "А втора, подобна ней е: "Възлюби ближния си, като себе си" "На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" Крайна цитата Т.е. Господ Иисус Христов ни е заповядал две неща Едно нещо в две части "Възлюби Господа, Бога и възлюби ближния си" Втората, подобна на първата "Възлюби ближния си" Така, че това е една двоединна любов към Бога и към ближния, който е образ Божий Душата има копнеж вроден към тази любов Любовта към Бога и към ближния, като Божий образ

Така, че ако ти нямаш любов към Бога и нямаш любов към ближния, като Божий образ Ти не можеш да удовлетвориш този копнеж на душата, който е вроден И какво се получава? Човечеството или народа Става заместител на Бога и ближния Става Бог от една страна, а от друга страна и ближния Другите И привидно любовта към човечеството много прилича на любовта и към Бога и към ближния Същи едно и също Но всъщност е отровен двойник Защото Бог е личност Ближния Ближния е личност А човечеството е абстракция

Народа е абстракция Химера Утопия И за това имаме подмяна Първо Разбира се Човечеството не е Бог Казано ти обичай Бога, а не човечеството Но Второто е, че Ти не само, че не обичаш тази личност Към, която си призван По сътворение Да я обичаш Душата ти е жадна за любов към Бога

Ти нея получаваш и получаваш заместителя Един псевдо-бог Един ерзац на любовта към Бога Но Този ерзац Задоволява Макар и с менте, макар и с измама Макар и с утопия Задоволява този вроден стремещ на душата Така, че това е много важна психологическа причина Хората да обичат възторжено Човечеството, народа Да са готови да ударят живота си дори за тази кауза Но Това е една голяма, разбира се, самоизмама

Саможертвята на егоцентрика в името на човечеството, в името на народа Може да е особено проявление на гордостта Има един израз такъв на френски Бягство напред Не бягаш назад, а напред Изпреварваш проблема Примерно Един мъж вижда, че оплешивява И какво да правим? Един вариант е да си присажаш коса, а бягството напред е да се обръснеш гола глава И така, фактически, ти държиш инициативата Не косата ти пада и ти си жалък, а ти си пожелал да нямаш коса И затова си бръснеш главата Един вид става на твоето Това е точно този психологически момент на бягството напред

По същата логика Когато егото ти е силно, а си смъртен Ти си даваш сметката, че лека по лека ще устарееш Ще станеш стар, болен, слаб, грозен И твоето его ще банкрутира Гордостта не е съвместима със старостта Гордостта иска да си млад, красив, силен И в този смисъл твойта гордост е много по-склонна да жертва живота ти в момента, когато си млад, красив, силен Това е някоя кауза Отколкото да видиш това его, което толкова много обичаш и толкова много величаеш Без зъби, куцайки с бастунчето Така, че всички горделиви герои на френската революция Робеспиер, Марат, Дантон, всички Сен Жюст и прочие Са горделиви егоцентрици

Които обаче съвсем спокойно отиват на смърт за идея, за кауза Именно, защото гордостта ги издига на пиедестал Те правят от себе си герои, те се героизират И тук стигаме до един много важен момент - утопията на славата Славата В кавички Лъжливата човешката слава, неистинската, утопичната, самоизмамната слава Е много важен мотив за да възприемеш религията на човечеството и на народа Човекобожието Защото тя създава едно мнимо обесмъртяване Той нарисува портрета на своята любима и така е обесмърти Или да кажем Данте обесмърти Беатриче като е описал своята поема Това е лъжа Той по никакъв начин не е обесмъртил Беатриче като е описал своята поема Защото неговата поема също е смъртна, както и самия той

Това, че векове нарис ще съществува е да в края на времедната Тя ще изчезне, както и всичко останало тук земно Така, че това е една утопия, една измама Човешката слава Това го знаем от евангелието от Иоанна Много пъти сме цитирали този велик израз Защото Господи Иисус Христос казва Как можете вие да повярвате Когато един от други го приемате слава А славата, която е от едина го Бога не търсите Ясно противопоставя двата вида слава Истинската и неистинската Славата, която е от Бога е истинската Ние не я търсим А търсим е един от други го приемаме славата

Която е фалшива, утопична, химерична Но, колкото е да е фалшива тази човешка слава Един от други го, която приемаме Тя е една от главните утопии в мисленето на човечеството през модерните времена Още Хораций, която пиша своята знаменита ода там Екзеги монументум, издигнах паметник Той заявява така: "Няма да омра напълно" Един вид: "Човечеството после ще помни Хораций следствие от неговите стихове" И този израз тази представа, че земната слава те спасява от смъртта Частично поне, но ти няма да умреш напълно Това нещо се повтаря безброй пъти, включително и в Ботевото 46 Той, с, който падне в бой за свобода, той не умира Не го жалеят, земя и небе, звяри природа и певци песни за него пеят Ето тези певци песни, които за него пеят Те осигуряват човешката слава

Но тази слава е смъртна Тя е не истинска Истинската слава е от Бога Ние ще се прославим само ако влезем в Царството Божие Тогава ще имаме истинската слава, живота в Бога А човешката слава тя е токсична, тя е смъртна, тя е смъртоносна Защото е илюзорна, защото не е истинска Така, че идолите на аза, идолите на човечеството, на народа, идолите на славата Това са все заместители на истинския Бог Те са части от най-рпостанедната религия в днешния свят човекобожието Егобожието Това егоцентрично човекобожие е същността на постхристиянския атеизъм, което завладява съвременната западна цивилизация Горь човек Не може да съжителствува с пребеликия Бог, спрямо, който ти си нищожество

Горки има един такъв израз по отношение на толстой Горки казва така: "Със Бога казва, от толстой имаше много неопределени отношения Но понякога те ми напомниха отношенията на две мечки в една бърлога Ето го включа към толстой Две мечки в една бърлога Няма място за две мечки в една бърлога Това е руска поговорка Един трябва да бъде шефа Не мога да има двама И толстой има проблем с Бог Не могат двамата да съжителствуват като Център на всичко Това е големия проблем И косвено това е проблем на всеки егоцентрик На всеки гордалив човек

А ние повечето сме гордаливци И атеизма Премахвайки Бога Конкурента За Центъра на Ввселедната Този атеизм в качеството си на религия е следствие от религията на Аза Аз съм Центъра на мироздание Аз съм аксиомата Аз съм вся и все Оттам тръгва цялото зло Оттам тръгва атеизма Затова Атеистите Нашите приятели

Атеисти Трябва да осъзнаят Че изповядват не едно научно учение Или логично учение А една утопична религия Божието Атеизма е религия И то Религия утопична Това е утопичната религия на егото Което се проявява в Преобразен и самоизмамен вид Като Утопична

Самоизмамна Религия на човечеството Така вечното Човекобожие