ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е поемата Септември. На 23 септември 1923 година избухва Септемврийското въстание, така, че се навършват 100 години от това много важно
историческо събитие. За около една седмица е потушено въстанието. Ние в нашата беседа няма се занимаваме с самото въстание. Това е една голяма тема, с, която друг път може да се позанимаем. Днеска ще разгледаме само поемата Септември. Но разбира се, за да се насочим към самата поема, трябва да я поставим в контекст, т.е. да охарактеризираме
най-общо самото въстание. Първото, което трябва да кажем и много важно е, че ние нямаме достоверно историческо осмисляне на събитията, свързани с Септемврийското въстание от 1923 година. имаме един голям разказ. Това е героизирането на въстанието. Този разказ е съставен през годините след въстанието
от септемврийска литература, поезия, проза. След това, след 9 септември 1944 година до 1989 година допълнително се героизираше. Издаваха се сборници със спомени на участници, филм игрален има на тази тема, многобронни документални филми,
всякаква книжнина, романи, повести, разкази и така нататък, сиготворения, разбира се. И това е доминиращия в количествено и в качествено отношение разказ. Най-ярките творби, най-дъхновените, най-многоброните
са в прослава на Септемврийското възстание. Първото антифашистско възстание в света. Това е прокомунистическата интелигенция, създаде този прочит на Септемврийското възстание. Антикомунистите не направиха нито литература,
нито филм, нито стиготворение, нито картина на тази тема. те се опитват да дегероизират, да дискредитират участниците възстанието. Като се започне от вождовете Георгий Димитров
и Васил Коларов и се стигне до примерно Поп Андрей. Тоест, ние нямаме един пълноценен антикомунистически разказ, а имаме само дискредитация. Главната линия на дискредитация
е да се докаже, че ролята на Коминтерна е била решаваща, че това не е българско възстание, а е активно мероприятие на Коминтерна. Тази теза, обаче, е малко повърхностна,
защото се пита добре да Коминтерна каква е неговата цел. Да вдигне възстание, което да вземе властта и да установи комунистическа власт във България. Но защо
Коминтерна не направи възстание в 1922 година? или в 21-а, или в 20-а, или в 19-а, или примерно в 32-а година, или 27-а, а точно 23-а. защо не го направиха в 41-а година, или 42-а година
това е възстание. Пак, ако зависеше от Коминтерна, ще има перманентно възстание във България, докато вземат властта, но не го правят. А го правят само в 23-а година. Защото, много просто защо? Защото в 24-а година,
ако бяха решили да правят възстание, никой нямаше да тръгне. В 25-а никой нямаше да тръгне. В 300-а, никой, 400-а, никой, както и в 20-а, и в 21-а. в 23-та обаче народът тръгва. Тоест, причината не е в Коминтерна.
Коминтерна е част от причината, но не основната причина. Основната причина е, че народът, част от народа, но така и иначе значителни части, достатъчно големи за да вдигнат такова възстание, са били склонни да го направят. Въпросът е, че
ние трябва да изградим смисъла същността на това историческо събитие не като комунисти или като антикомунисти, а като търсачи на истината. Но тези, които занимават асетирейското възстание
не са търсачи на истината. Това са или прокомунистически интелигенти, поети, писатели, кинематографисти, държавата машина по време на 45-те години, те са били прокомунистически и за тях сатирейското възстание е предмет на героизация.
Те укриват част от истината, основни части, важни части от истината, са да създадат един положителен образ. Съответно, това е ми техната мотивавация. Антикомунистите обаче не искат да има такъв ярък,
героичен образ в българската история, като едно героично антифашистско възстание и за това го дискредитират. Да, не пишат поеми, не създават филми и така нататък, игрални, но се занимават с дискредитация. Това,
което комуници наричат георакал, той е някакъв гирал, той е престъпник, хубав човек. Пита се търсачите на истината от какво ще са мотивавирани. Приемаме, че един сериозен изследовател, историк, търсач на истината,
решава да изследва каква е истината за това явление и какво той ще отдели пет години от живота си, най-малко, за да изследва събитието в дълбочина, в ширина, документи, свидетелства, да скрие кой къде е лъжа,
кой къде е дискредитира и така нататък. И накрая да ни представи едно балансирано, умно, достоверно, честно изложение на събитията. Първо, няма кой да го финансира. Никой не се интересува от честно изложение на събитията. Всички дърпат чергата
към своята политическа кауза. И второ, търсача на истината дали ще се занимава със сетемористско възстание изобщо, когато ние не сме изследвали българската святост в 20-те години на 20-те век. Имало ли е, нямало ли е? Ние сме изследвали българската праведност. Тя е много по-онеправдана отколкото
след септемврийските възстаници, за, които е писано много и изследване има така или иначе достоверене и нестоверене, нямало множество. А за българските праведници кой написа епопеята на забравените праведници? Никой. И в този смисъл търсача наистината едва ли ще удали
5 години в живота си, за да изследва балансирано сетемористското възстание, да не го представи като една сложна материя, историческа, психологическа, човешка, иллюзии, кроежи, влияние отвънка, отвътре. Това изисква огромни способности, творчески. Да се ориентираш,
да сглобиш смисъла на едно събитие, което е зло и от двете страни. зло е и от към деветоюнци, зло е и от към септемврийските вождове и идеолози. И ти как от това зло можеш да извадиш добро, а
да разобличаваш и едните и другите, първо ще намразят всички и второ няма много градивно в това нещо. Да, търсачите наистината не са се занимавали с истината, за септемврийското въстание до сега. Неблагодарна е тази тема. Много по-благодарно не се занимаваш с светостта,
с добродетелта и да я извадиш от забравата. Но в България ни няме силици дори за това. Малко работници и жътвата голяма и няма кой да се занимава. Каква е всъщността на септемврийското въстание? Това е национална катастрофа. вероятно седмата по-ред. Говорим за
едрите национални катастрофи в ново време. Изключваме, разбира се, там предосманския период, тази има други катастрофи, но говорим за новите времена. от средата на XIX век насам ние имаме многобройни 10 и повече национални катастрофи та
ако ги така обобщим по-редро това е седмата. Не точно са важни броя на жертвите, са колко хиляди, разбира се, но и тук не знаем. По време на комулизма
се говореше за 30 хиляди жертвите на въстанието. Сега, когато целта е да се дискредитира, се говори за 841, да кажем, примерно, нали? Ясно е, че и едните, и другите лъжат. Това е, бих казал,
много жалко и много пошло в историческата наука, която се борави с жертви и тези жертви варират в такъв пазон, от 800 до 30 хиляди. Ясно е, че така не се прагнето
история, нето истина. Средните оценки, да кажем, 5000 жертви, не знам, дали са достоверни, не съм се занимавал, но така или иначе, не това е важното. Не това е важното. Какво е важното? Защо е национална катастрофа?
по време на комунизма, когато на училище източавахме Сетърнистското въстание, ясно е, че той е завършил с провал и с много жертви. Хиляди жертви. Изглежда обаче, който се правеше, беше, че той има
положителна страна. Каква е тя? че въстанието изкопа пропаст, непреодолима пропаст между народа и управниците. Аз се считаше за важна, положителна политическа последица от въстанието, основата.
И, за съжарение, е вярно. Сетърнистското въстание с неговите многобройни жертви, с начина, по, който беше потушено, с неговите последици, наистина изкопа една пропаст между
основната част от българската интелигенция и управляващите след Девятминския преврат власти във България и можем да кажем и част от народа. Защото кае-накаещата начина по, който държавата се отнасяше към народа
през целия този период и към интелигенцията беше зло. От Девятминския преврат насепне едно повтарящо се зло в безброй съсипани човешки съдби на доблестни люди, на добри хора, на стотиваци и хиляди семейства,
съдби. Така, че това във всеки случай беше едно голямо зло. Но изкопаването на пропаст между народ и управеници е също едно голямо зло. И то не толкова между народ и управеници, колкото между две части на България. Да ги наречем българската лябици и българската десница, колкото и да е условно това нещо.
Създава се една злоба взаимна. Защото там има много кръв. Когато се мразят едни заради това, че едните са били на влас, а другите не са спечели изборите, тази ненавист е малко или много повърхностна. Да, мразят се, но какво е това? Това не е влязло в
подсъзнанието, не е влязло в кръвта. Когато обаче заимно се избиват, едните и другите, тогава вече тази омраза става една пропаст наистина. И до ден днешни виждаме, че във България нямаме преодоляване на тази омраза. Тя продължава да съществува в подсъзнанието на българския народ и скоро няма да бъде
засипана тази пропаст. Така, че това е едно голямо историческо зло, именно тази пропаст, която се създава между двете половини на българското общество. По отношение на жертвите на въстанието, естествено, че това са унижени, оскърбени, пострадали, хора от народа,
бедни, безимотни, унеправдани, излъгани, ние им състрадаваме. Но ние не сме настрадател на техните водачи, които излъгват, си избягват. Като тук бягството не промени всъщността на въстанието. Ако примерно Деметров и Коларов бяха останали
и бяха убити, независимо длина на Бойното поле или хванати и обесени няма значение, самото въстание щеше ли да стане добро? Не. То си остава зло. Затова бягството на Деметров и Коларов ги разобличава като
недостойни водачи и като хора, които излъгват народа. Но въстанието и без това е едно зло. Антон Старшемиров през ноември 1923 година веднага след въстанието прави един апел по ръска с
извънредната зима да се помогне на пострадавите от въстанието. И в този апел се казва следното. Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни, хулини и гонени
често от най-близките си хиляди семейства на избити и арестувани. нито тези, които подигравяха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и Турчин не го е клал, нито едните, нито другите
ще помислят за тълпите жени и деца оставени на произвола пред зима. крайна цитата. Антон Страшимиров в случая взема една много правилна позиция. той осъжда и водачите, които подигравяха надеждите
на работните маси, осъжда и тези, които клаха народа си, както и Турчин не го е клал. Допълно е прав и в двата случая. Впрочем, той нарича събитията гражданска война, защото дойде днешно се говори дали това било въстание,
дали било бунт, дали било метеж. Ние сме далече от събитията и по-скоро ги използваме като етикети за някакви цели политически, а той е близо до събитията и ги нарича гражданска война.
Така, че не е нещо повърхностно някакъв метеж, някакъв пуч на заговорници. Не. Това е било едно дълбоко явление, защото, много ясно защо, защото българския народ е излаган от своето ръководство.
По време на две поредни огромни национални усилия Балканската война и Междусъюзническата война, и Първата световна война. Управляващите излагват българския народ. Подмамват го в погрешна посока. Говорим за Втората Балканска война, Междусъюзническата,
и за Първата световна война. Напомфа се народа с патриотивачни, лъжепатриотивачни лозунги, преса, пропаганда, и той тръгва и стига до катастрофа. Особено това въжи
за Първата световна война. Защото, и това сме го разглеждали в поредце от беседи, тогава почти цялата българска интелиенция, с изключение на стамболийски и още един-двама, се строяват с върхушката на погрешната позиция и
съсипват българския народ. С безброй жертви. Там вече няма съмнение, че има десетки хиляди жертви. на тази война. С изгубени територии, изгубена геополитическа
позиция на България, съсипана перспектива на страната и народа вижда кой е виновния за това. Правителството, естествено. Начало с царя. Царя носи огромна лична
отговорност за двете катастрофи. Правителството, естествено, също. Или поне тези, които слушат царя по време на Втората Балканска вояк, защото тогава правителството е било за преговори, за демаркиране на
линиите на границите между България, Сърбия и Гърция, да кажем. Така, че там правителството не е виновно, но по време на Първата историята война точно правителството на Радославов е
тотално виновно за съсипването на българската история, на българската перспектива. В вековете ние не можем да извадим България от
ямата, в, която я блъска притесното на Радославов по време на Първата историята война. Тогава се скършва гръбнака на българската история. И тя не се е оправила от тогава
повече от 100 години. И народът, естествено, че е противав. Той е възмутен, той е изтерзан, той е излъган, той е съсипан. Ние говорим за изгубеното поколение, Хеминго и другите,
поколението на Първата историята война. Това е случая и в България, и то много повече, защото Хеминго е американец. Америка печели от Първата световна война много, геополитически, економически и в много
други отношения. Но Хеминго, и, което е видял грозното лице на войната в Европа, казва, ние сме изгубено поколение. И не само той, разбира се. Те са изгубено поколение. но в България
върху тази интелектуална и морална трагедия се настлагва и националната катастрофа. България губи всичко тогава. т.е.
Т.е. Народа е натрупал унижение, оскърбление, измама, кръв, смърт до непоносимост. идва предателството на стамбулийски, разбира се, като антитеза на
тези, които са сипаха България. Той пък се главозамайва. Там също прави някои, да ги наречем, грешки във вътрешната политика
и в много в други сфери. Но, когато Деветуинския преврат по най-ужасен начин убива стамбулийски и не само него, разбира се, тогава естествено
сред най-малко земеделска България, която е мнозинство, защото те са се чувствали малко или много така на власт при стамбулийски и изведнъж се прави държавен преврат.
Естествено, че незаконен, естествено, че кървав, естествено, че грозен. Тоест, народът не иска тая власт. Не я одобрява, не я харесва. Тоест, това е
едно естествено. Сега, други въпрос е, че комунистите решават, да стоят на страна от земеделските бунтове и прочие и по-късно им идва акъла, че и тях ще подгонят и ще се сипят. Въстанието е следствие
от едни такива политически калкулации на Коминтерна и на част от ръководството на българските комунисти. Това е една крива сметка, разбира се, с това въстание изцяло провалено, но така или иначе въстанието се случва.
Разбира се, че то е потушено. Водачите бягат много бързо и много рано във Югославия. Но по грома на въстанието със своята кървавост, жестокост и грозота, ражда
така наречената септемврийска литература, в, която участват ни от най-тълнатливите българи от това време. Гео Милев с поемата септемврий, Асен Разцветников с тихозбирката Жертвени клади, Никола Фурнаджиев с тихозбирката
Пройдете на вятър, Ангел Каралийчев със сборника Разкази и ръж, Антон Страшемиров с романа Хоро. Всичко това са ярки художни произведения. тях може да добавим и още много други. Владимир Полянов, Ордин Василев, Крум Кюлявков, Крум Велков,
Николай Хрелков, Константин Константинов. Това е една наистина ярка страница от българския художен живот. Реакцията на българската интелигенция спрямо ужасите на Септемврийското въстание. Ние няма се занимаваме с всички тези творби. аз ще се занимаваме
само с една от тях, най-ярката поемата на Гео Милев Септември. Нека първо да чуем едно песно пение, след, което ще продължим. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем.
сега на тях, нека първо да чуем. Седа на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях,
нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем.
сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем.
сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, сега на тях, нека първо да чуем.
сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. сега на тях, нека първо да чуем. Ему Милев е историческа личност,
изключително историческа личност в българската култура, в българската история. най-яркият представител на българския модернизъм. Роден е в 1895 година. Учи в Софийския университет, после отива в Лайпсик. Ходи в Англия, известно време по време на Пърдосветовна война. Пак в Германия. Връща се в България. Мобилизиран на фронта. Между едно разбира се, пише стихове, издава. На фронта тежко пострадва. при Дойран от англичаните.
До такава степен, че остава без едно око. Това оживява. Той е герой от войната и част от изгубеното поколение. след Септемврийското въстание. Той публикува една година след Септемврийското въстание. въстание. В памет на годишната от това въстание. В книжка 7-8 на списание Пламък. Това е точно за месеците септември и октомври. се издава тази книжка. Т.е. за годишната от Септемврийското въстание. Той публикува поемата в септември. тази поема е в последствие забранена по Закона за защита на държавата. Даден е под съд Геомидев. През януари 1925 г. списанието е забранено.
Междувременно на 16 април 1925 г. е атентата в Света Неделя. следва на така вечените априлски събития. Т.е. избиването без съд и при съда. Незаконно избиване на десетки левичари. Главнокомунисти, анархокомунисти, земеделци и други. ярките имена са Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и разбира се Гео Милев е един от тях. Така, че Гео Милев става жертва на тези гонения. Преди това той е осъден на една година затвор и глобал 20 000 лева и лишава на граждански и политически права за две години. Решава да обжалва при съдата пред апелативния съд, но още на следващия ден е извикан за справка от полицията, след, което изчезва. Повечето от тези обитите през време на тенденечените априлски събития, макар, че виждаме и през май продължават, повечето от тези люди са изчезват. Той не е съден, не е екзекутиран, дори не е убит, така да се каже, някъде на видно място, а изчезва. Естествено, че е бил убит, горе-долу се знае, кога и как, но няма смисъл да се спори. Там имаше на мен един череп, който се предполагаше, че него е дели еицински, дели не е еицински. Не е никакъв смисъл да се спори, защото факта е по-важен. Той била убит незаконно от властите, вероятно от полицията.
И така, поемата на септември. Тя е първо най-ярката творба на Гео Милев в цялото му творчество, върха в неговото творчество. Най-ярката творба на българския модернизъм изобщо, тя е най-ярката творба на българската поезия изобщо. Нито Ботев, нито Яворов, едни безпорно родени поети с огромен талант, никога не са надминали племата септември. Направена от това, от, което е направена най-добрата поезия в света. Казвам най-добрата като поетично качество, не като идеология. Най-качествената. От това се прави степента да я наричам гениалността. в обичайната класация на изкуството се смята, че вищата степен на художествено творчество се оценява с понятието гениалност. Е, доколкото има гениалност в българската поезия, безпорно, че има. У Ботев, да кажем, 10% от неговата поезия е гениална. У Яворов, може би 5% или там няколко процента, можем да кажем, че достига до тази гениалност. Е, у Гео Милев цялата поема септември е гениална. Това е най-висшата точка на българската словесност, на българската поезия. Като поетичен материал, без оглед на идеологията.
Ни вкараме ли идеологията в сметката, вече много неща ще минат в друга категория. Единодушна е оценката за поемата "Септември". Срещу тази поема, аз не съм чул да е казана една лоша дума. Нито преди 9 септември, да не говорим за 1945 години, но и след това. Да се каже, че това не е ярка творба, че нямаме сила, мощ, поетична, словесна, гениалност. Никой не го е казал и скоро няма да го каже. Безспорно е. Отделно от това. Това е много смела поема. Защото ние казваме, че Ботев изпълнил "Моята молитва", но, когато пише "Моята молитва", той не е в България, не воюва. Той е извън България и там няма никаква опасност няма за него, когато ги пише тези стихове. Когато Яваров пише своите стихове, Косъм не пада от главата му. Или Дебелянов, или, който ще е. Тук Гелминев, когато пише съзнателно поемата "Септември", той не се казва, сам си слага главата в торбата. Той пише по времето на най-безкупълния режим на 9-юнския преврат.
И знае какво може да го очаква. Тоест, от една точка на смелост, от една точка на гражданска позиция, от една точка на честност политическа, той няма равен. Опълчва се срещу убийците на септември. Разобличава ги във вторицата, черво на бяло, открито. И разбира се, те го дори съдят по закона. Освен това, тук има един много важен момент. Ние за това си занимаваме с тая поема сега. И по принцип, и със септемврийското въстание. Но поемата е по-показателна, по-концентрирана. Защото на всичкото отгоре Гео Милев плаща цената. Защото и другите пишат. И Фурнаджиев, и Разцветников, и Каралийчев пишат, но не биват убити заради това. Каралийчев бива убит точно заради поемата септември. Много скоро след като я издава. Това е една пряка причинно-следствена връзка. Ако не беше издал, нямаше да го убият.
Т.е. той плаща максималната цена. Плаща с живота си. И тук е двойният кампан, в, който ние попадаме. Когато се сблъскаме с една гениална твърба. Силна, могъща, поетична твърба. И, когато нейният автор е дал живота си за нея. Това в известен смисъл я прави извън критика. Ти не можеш да критикуваш нито твърбата, нито автора. Защото кой си ти? Ти си жив и здрав. Никой не те заплашва. И си тръгнал да критикуваш човека, който отдава живота си за своите стихове. и, който с тези стихове е предизвикал системата, предизвикал властта, предизвикал собствените си убийци. има ли тази доблест. И това е заради, което тази поема ни интересува.
Защото такива случаи има много. Не е само геомерификалната сетебри, има и други. Навсякъде, където имаме поет убит, когато имаме гениална твърба, ние не смеем да приложим към тях критерия за истината. Огъваме малодушно, не смеем да говорим истината, защото се страхуваме, че не сме на равнището на пролятата кръв, не сме на равнището на гения. И ще ни обвинят, чекават ме тип: "Написал ли си стихотворение по-хубаво от поемата в сетември, че да го коментираш?" И отдал ли си живота си, както той го отдаде, за да го съдиш? Тук попадаме в много тежък капан. И поради тази причина подло мълчим по отношение на тази поема. И по отношение на редица други проявления на човешката гениалност и на човешката саможертва. Ето това е главния казус тук. Защото няма зла, кауза в света, която да няма своите мъченици. И в много случаи, която да няма своите гении. Мигър фашистска Германия, нацистска Германия по време на Втората Стояна война, да нямаше своите герои на бойното поле?
Хора, които са отдали живота си за своите братя в окопите? Или при отбравата на Берлин, когато съветската армия завладява Берлин? Сигурно имало десетки случаи на героизм фашисти, които се жертвват да запазят Магда Гьобелс, която убива децата си? Това е невероятно злодеяние, но тя се и самоубийците. Както и самия Гьобелс. Един вид отдават живота си. Абе, те го отдават, ама, просто е в каква? Кауза го отдават. От това, че самопистото за християнина е непростим грех. Но, говорим за не християните, които обикновено смятат, че самоубийството е жертва. Еми, имаме такива жертви за живота, много бройни, стотиваци, хиляди. Жертването на живота не означава правота на каузата. В никакъв случай. Хиляди хуни са жертввали живота си по време на хунските нашествия.
Османски турци са умирали героично по време на османското нашествие. Да, хиляди. Няма изобщо кауза в света, която да няма своите саможертвеници. И ние в никакъв случай не трябва да се хващаме на тази вода и да казваме: "Той си жертва живота за идеите си", значи беше прав. Не, не беше прав. Идеите му не бяха прави. Това, че си жертва живота за тези идеи, не означава, че е направил добро. Идеите му бяха неправилни. И точно такъв е случая с Геомель в изпоемата сетември. Гениалността. Сама по себе си, това е дупка, ще го обсъждаме този изключително важен въпрос. Гениалността, в повечето случаи, говорим, разбира се, ние понякога с лека ръка, наричаме гениални тези и тези и тези. Какво означава това, какъв е смисъл на това понятие?
Ако говорим за гениалност в науката, Примерно Ньютон, Айштайн или тази, знам кой. Архимед. Това е едно. Съвсем, съвсем друго е, когато говорим за нарастеност, когато говорим за политическа кауза, когато говорим за идеология. Там гениалността във всички случаи е от лукавия. Нито един светец не е гениален. Те са светци, те са във друга категория. Гениалността е винаги чужда на светоста. Тя е страст, доведена до някакъв патост, до някакъв апотеоз. Страст, острастеност. Видим ли тази острастеност? И гениална да е.
Тя има произход не от светия дух. Тя е от поднебесните духове. Те разбира се се явяват в различни облачения. В повечето случаи като нещо светло, някаква перспектива и така нататък. Но тази острастена гениалност, която ние намираме, в много случаи ние не можем да я разпознаем. Защото излагания от лукавия, от страстения, точно чрез тази страст той измъква от себе си тази гениалност, той не винаги подпечатва сатанинското в себе си. В много случаи той лъжи и другите, със светли идеали.
Сатаната със светли идеали ни хваща на въдецата. и тези, които са се хвалили, репродуцират тези светли идеали. Остръстени. Тук, в племата "Септември", Острастения Гео Милев показва и изявява същността на своята гениалност. за това ние се занимаваме с тази плема сега. Защото нещата тук са изрични. Те са отявлени. Не е необходимо изследовател да ни убеждава в острастеността на дадена гениалност. А самия автор я е написал черно на бяло. чуем едно песно пение. След, което ще преминем към
цитиране на самата творба. Слава, танцуй, цинь и свят. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец.
Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Слава, танец. Песня. Песня. Слава, танец. Песня.
Песня. Слава, танец. Пъемата на сетеври наистина е гениална! Кинематографичен подход!
Всякаш гледаме филм от немския експресионизъм! Незабравими образи! Цялата поема от край до край е на един дъх! Едно вдъхновение! Асонаасите! Всяка дума звани!
С формата си! С звуковото си съдържание! С всичко! Отделно богатите алюзии! Богатата култура на Гео Милев! Тема второ, трето, четвърто четене! Виждаш как си въздействат нещата! Наистина изключително постижение! Но! В финала на поемата Кога се каже Гео Милев сваля картите! Ние виждаме кой е той! Кой е неговия гений! Кой е неговия дух! Ще го прочетем!
Този финал! Смърт! Убийство и кръв! До кога? Вседържителю! Зевс! Юпитере! Саот, Ра, Яхова, Саваот! Отговаряй! Кръс дима на пожарите се издига и бие ушите ти вика на убитите! Рева на мъченици безброй! Върху клади горящи дърва! Кой излага нашата вяра? Отговаряй! Ти мълчиш! Не знаеш!
Ние знаем! Ето виж! С един скок ни изкачаме право в небето! Долу Бог! Хвърляме бомба в сърцето ти! Превземаме щурм небето! Долу Бог! И от твое престол те запращаме мъртъв надолу! В дън вселенските бездни безвездни железни! Долу Бог! По небесните мостове, високи без край, въжета и лостове ще снемем блажения рай долу, върху печалния в кърви обляния земен шар. Всичко писано от философи, поети ще се сбъдне без Бог, без господар. Септември ще бъде май! Човешкият живот ще бъде един безконечен възход, нагоре, нагоре, земята ще бъде рай, ще бъде. Това е знаменития финал на тази поема.
напълно гениален, с всички съставки на поетичния гений, с вселенския размах - Зевс, Юпитер, Ахура, Мазда, Тот, Рай, Йехова, Саваот и т.н. което застава наистина в позицията на един пророк. И по време на комунизма се казва, че той наистина е пророк, защото той казва така: "Септември ще бъде май!" А понеже преврата, при, който комунисти додоха на власт беше на 9 септември и димит тогава изгряя за тях слънцето, значи се сбъдва пророчеството. Всичко писано в философия и поети ще се сбъдне. Е, сбъдна се на 9 септември писаното от Маркс, Енгелс, Ленин и Гео Милев. Това е идеята. Че той пророкува и то се сбъдна. Но кое е за нас важното? Че Гео Милев в прав текст казва на няколко пъти, на три пъти долу Бог с главни букви написано. Това не е ние да разберем неговото благоборчество, а го намираме изрично. И виждаме не само в това благоборчество. Виждаме, че Гео Милев тогава е под влияние на анархо-комунизма. Заедно с неговия съмишленик Георги Шейтанов, който е анархокомунист, вече така съзнателен, отявлен. Това той заявява: "Без Бог, без Господар". Това е едно яростно безбожие и тук ние го вече осмисляме като зло. Защото докато имаме само страста, огнената страст, излята в ярки стихове, ние можем да се подадем да кажем човека така и така. Понеже жертвите състрадава, възмущава се и няма как да не избухне.
Такова е поетичното сърце, добре. Но там трудно може да докажеш богоборчеството. То се съдържа във всеки остростен гений, се съдържа богоборчество. И няма друго. Но не е доказуемо. Тук го имаме доказуемо. Тук той е на повърхността. Долу Бог, долу Бог три пъти. Идеята, че ние Ние каза така: "Превзяваме с щурм небето. И от твое престол те запращаме мъртъв надолу." Тоест прави се вселенски преврат. Ние, човеците, разбунтувани срещу тази несправедливост. Защото един вид Бог не управлява добре света, след като има толкова много зло.
И за това ние сваляме, ние зарязваме Бога. Разбирай. Православните скотове. И вземаме властта. И тогава ще снемем блажения рай. Т.е. това е човекобожието. Старата борест на постренесансовата интелигенция в Европа. Чито е ярък представителът Гео Милев. И тук вече се вкарва тази утопия, че на земята може да се построи рая. Т.е. човека може да създаде Бога, да създаде рая, да заеме мястото на Бога като творец на рая. И писано черно на бяло: "Човешкият живот ще бъде един безконечен възход. Нагоре, нагоре. Земята ще бъде рай. Ще бъде". Така завършва поемата. Не можем да си представим по-изрично, манифестно, безскруполно заявление на човекобожието. Защото това е същността на човекобожието. Оплъчването също Бога и вярата в безкранията и възможности на човека да създаде рая.
Разбира се, по негово време тази вяра се е споделила от мнозина. Сега ние виждаме накъде върви човечеството и какъв рай ни чака, ако продължаваме в тази посока. Този безконечен възход, който си въобразява, че предстои Гео Милев. Т.е. нека да се върнем към най-важното. Имаме един гениален поет, обзет от остръстен дух, от дух на бунт, дух на разрушение, дух на своеволие. Ние така искаме. Това е много интересно, своеволието като отровен двойник на свободата. 99% от поетите привиждат свободата като своеволие. Или наричат своето своеволие свобода. Ама това не е свобода. това лъжа своеволие, защото ти си мислиш, че правиш своеволие, а всъщност служиш на своите похотива. Били те егоцентрични, били те альтруистични, преоблечени егоцентрични, в крайна сметка Остръстените похотива на човека не са негови, а са на лукавия, който му ги внушава. И затова тук, в племата септември и в нейния финал, ние виждаме едно разкритие, едно самопризнание, едно саморазкритие на демоничната природа, на острастената гениалност, която е единствената гениалност
Доводите ги трябва да казвам, че тя е острастена. Острастената гениалност на поети, музиканти, художници и всякакви други Водени от тази демонична гениалност Стават богоборци, стават Привърженици на човекобожието Тоест богоборци Сега, човекобожието може да се яви в един мирен образ Хипарски, нали? Ние сме вся и все Човека, природата и нищо повече Това пак е човекобожие, но не е агресивно, както е в революционните поети и идеолози изобщо Тук виждаме в неговия агресивен, богоборчески и бих казал изричен вид Отявлен Това е ценното в тази поема Десетки и десетки други ни лъжат с устрастената си гениалност И ние им се кланяме, защото ние не сме се устрастели до такава степен
И нямаме и тази дарба Сега дарбата разбира се е от бога Страстта е от лукавия Това е начинът по, който ти злоупотребяваш със своята дарба Яхвайки както Фауст и Мефистофел, разбира се Най-яркият пример, най-типичният пример Ти яхваш своя Мефистофел и той ти диктува тази гениална поезия И после тези, които не са яхнали своя Мефистофел, а само така частично са поддадени Не са толкова обзети от този дух Усещат силата и могъществото и казват: "Ема, той е гениален!" И не усещат кой стои зад него Тук, в племата Септември, ние виждаме кой стои зад гения на поета Истинския гений на поета Гео Милев Човека, който пожертва живота си Заради своята поезия, заради своята идеология, заради своята гражданска позиция
Смел, храбър, впрочем, героя от войната Впрочем, двигател на модернизма Най-яркият модернист в българската култура Ярък западник, ярък интелектуалец Човек, който е на ти със световната култура и с европейската култура Това е Гео Милев И затова той е много показателна личност Но, точно благодаря поемата "Септември" и на финала на тази поема Той, ако не беше написал тази последна част Ако беше се ограничил само с Трагизма на потушаването на въстанието Али всички ние няма как да не съчувстваме на тези избити нещастници, въстанниците Истрепани с кратешници и така нататъка или по някакъв друг начин или обесени Да, те са за съжаление, те са за оплакване, те са за съчувствие, това е да безпорно И ако беше се ограничил до там, както другите от сетемврийските поети, те главно на това са реагирали
На страданието, на унижените, оскърбените и смазаните и избитите Ако Гил Мирев беше спял до там, ние нямаше да можем да разпознаем, който е зад него И някакси щяхме да сме солидарни с него Благодарен обаче на неговата честност, която стига до край Той сваля картите, той разкрива същността Може би и за свое очудване, не знам дали е почнала с тази идея, която пише поемата Но лека по лека тя го взема на крилете си, на крилете на това вдъхновение И в един момент той разкрива същността Че става дума за богоборчество, че става дума за човекобожие Че става дума за бунт също Бога, сатанински бунт също Бога С низвергване на Бога, това е мечтата на сатаната Да седне на трона И точно това пише и Гео Милев Мислийки си, разбира се, заблуден и от идеолози, и от култура, и от поети, и така нататък Заблуден, че това е доброто
Че това ще бъде рай И тук Римата е много важна Предпоследният стих завършва: "Земята ще бъде рай, а това се римува със септември ще бъде май" Т.е. сетерийското въстание, изощо революцията, народната революция, ще доведе до рая на земята Това е анархокомунистическата утопия В чието име, разбира се, са написани хиляди гениални стихове И са избити милиони човеци И, което е най-важното Тази утопия Тя исторически умря Т.е. ние видяхме нияния резултат Тя доведе до своето опровержение И ние сега, сблъсвайки се с гениалната поезия на Гео Милев Който жертва живота си за това, което той смяташе за истината
Сега е непростимо за нас Да не продължим след Гео Милев Да изследваме другите наши комири, революционери, утописти, мечтатели Които ги смятаме за добри, защото са мечтали За земния рай Всички мечтаят за едно и също За земния рай Всички тези гении на бунта и на революцията Поемата в септември е ключ За да разберем демоничната същност на човекобожната утопия На гениите, които вкарват Божия талант Който са получили от Бога в мелницата на сатаната И се получава резултат гениалността на бунта Гениалността на страстта Човекобожна и земнорайска
Как ние ще изградим Оно идеално общество на братство, Свята и Чиста Република и други подобни утопи Които са отровните двойници на Христовото Царство и на Христовата истина Съвременността с богослова Георги Тодоров.