ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Фолклорът и църквата. Преди да разгледаме отношенията между фолклорът и църквата, нека да кажем, че всички традиционни общества имат своя религия. Няма в историята на човечеството традиционно общество без религия. Тези религии, разбира се, първоначално всичките са били езически. Те какво представляват един стремеж на човека към Бога, към общуване с Бога, но на пътя на това общуване застава другия, лукавия, който мами човека, възползва се от неговия стремеж към Бога и го привлича към себе си. Така че езическите религии са една подмяна на истинското богообщение с общение с лукави духове. Човек, колкото да се стреми към Бога, не може сам да го открие, сам да го достигне, а само когато Бог се разкрие на човека. Няма как езичеството да достигне чрез някакво развитие, постепенно, нали, разсъждават философии, духовници и така нататък. И най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най стига до истинското богообщение, това не се случва. Няма такъв случай в историята, няма и да има. Просто лукави е много по-умен от нас и много по-духовен от нас. Той е дух могъщ и за него не е никакъв проблем да подлъжи и най-духовния философ, най-умния търсач на Бога и така нататък. Няма как ние да надлъжим този, който върти на пръста си целия свят, целия паднал свят.
Християнството е Божие откровение. Затова то е различно от всички други религии. Те са насочени най-вощо отдолу нагоре, от човека към Бога. И срещата с някой друг. А християнството е насочено отгоре на долу. Ние не търсим и да намерим, а ние биваме намерени. Господ ни е избрал и ни е намерил. Всеки човек е по Божия образ. Търси единение с Бога, но греха е измама и самоизмама. За това Бога, който търсим, е един и същ, но Бога, който намираме, не е един и същ. В един случай ние намираме една измама, в другия случай намираме истинския Бог, защото Той ни е намерил. Защото Той е намерил нашите предци, които са ни преподали Божието откровение. И така всички традиционни религии, човекобожни, уж, а всъщност подменещи, всички народни религии, всички коренни религии, са подменения човешки и стремеж към истинския Бог. Те са оградени със своя цивилизация, имат си свой светоглед, език, законодателство, държавно устройство, религиозни обреди, наука, техника, всичко. Но всичко това стъпва върху камъка на религията.
Това е център, верското ядро на всяка цивилизация, на всеки светоглед. И тази цивилизация има тенденцията да запазва своята самоличност. Тя тезва с натрупване, създават се нови и нови художни произведения, храмове, градове и така нататък. Но при все това развитие и промяна на цивилизацията, тя в общи линии запазва своята самоличност, докато запазва своята фундаментална религия. Религиите много рядко се сменят. Това цивилизация е много дълго, векове наред, изгражда своята цивилизация. Понякога хилядолетия. Но, когато дойде промяната, когато дойде новата религия, когато християнството, което идва, какво се случва в този конфликт на цивилизациите? Когато новата християнска цивилизация се срещне с до тогавашната езическа цивилизация? Естествено, че християнството не може отведнъж да смени всичко. И езика, и литературата, и музиката, и изобразителното изкуство, и начин на строителство, и вярата, и фолклора, и всичко да смени. Това нещо не е възможно.
И самите носители на новата вяра, проповедниците на новата вяра, използват някакви връзки, някакви аналоги с предишната, за да могат да станат по-разбираеми, да станат по-привлекателни. Така че при този контакт между двете цивилизации, разбира се, имаме верско ядро на едната и верско ядро на другата. Едната е цивилизация на истинския троичен бог, другата е цивилизация на сатаната, който ни е лъже. Нашите пра-прадеди и езичници са били лъгани, естествено, от лукави демони. Там имаме реалност на религията. Тя не е фиктивна, не е опиум за народа. Тя е реалност. Но реалност на лъже бългообщение, а не истинско бългообщение. А вече този религиозен център, този верски център е заобграден от една обивка цивилизационна, една периферия. Която може да бъде съвсем светска, да кажем прибивно начин на строителство. Строят с камък и хоросан. Това няма верски аспект. Това е секуларно познание.
Но има и други цивилизационни съставки, които съдържат верски елемент. Къде е съзнато, къде е неосъзнато, ние понякога дори не ги осъзнаваме. А те са много важни. Примерно да кажем прическата. В днешно време прическата кой както иска. Един гола глава, друг обръсна половината, трет си пусна опашка, четвърти е бледи са зелена, кой както иска. Това също е берег на нашия религиозен промискуитет, на тази деградация. Но на времето, да кажем за една жена в традиционното общество, християнско, да ходи тя с не сплетена коса и с непокрита глава, това е сериозно предизвикателство към религията и към обществото. Не са си позволявали такова нещо. Всяка жена трябва да си сплете косата и да сложи покривало на главата. Някакъв наглавник сега дали ще е за братка, дали ще е нещо друго, но непременно трябва да има. Така че това не е просто въпрос на мода, култура, цивилизация, но и на религия. Има религиозен компонент тази част от облеклото. Всъщност всички съставки на облеклото малко или много са били в зависимост от религията.
Къде по-малко, къде по-вече. Но във всеки случай, колкото повече се доближаваме към центъра, към веровия център, толкова повече религиозната съставка се увеличава. И когато идва новата религия, тази преходна зона е бойно поле между двете. И проповедника на новата религия, християнския проповедник, се опитва да придърпа тази междинна зона към своето ядро. Най-ярък пример в това отношение е св. апостол Павел, който, когато отива в Атина и иска да проповядва на Атиняните, това е еврейн, отива при мъдрите уж им Атиняни и те едва ли биха го послушали, ако той им каже вашата религия са глупости,
аз ще ви кажа нещо друго, което е много по-истинско. Той им казва нещо друго. Цитирам от книгата Деяния Апостолски. Глава 17. Тогава Павел застана сред Ареопага и рече Мъжеят и няни, по всичко виждам, че сте особено набожни, защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник,
на който бе написано Незнайно му Богу. За тогова прочее, когато вие без да знаете, почитате, за него аз ви проповядвам. Ето тук, като той се опитва да направи един мост, да привлече към себе си езичниците, не като ги отхвърли като езичници, а като направи един мост с този олтар на Незнайния Бог.
Тоест, вие всъщност почитате този, за когато аз ви говоря, но още не го знаете, пък я ще ви кажа кой е. Това е един типичен проповеднически похват. но той показва, че имаме една зона на въздействие на религията, в случая дори доста прякост, а в това дума за олтар. Не е просто някаква сграда,
а олтар на Незнайния Бог. но така или иначе християнството, когато завладява нови територии, чрез своето верско ядро, обяснява се на нови и нови хора, че истинския Бог е Господ Иисус Христос. Но, какво да правим с близката периферия до центъра? Там, където изкуството, поезията,
законодателството, нравствеността и така от това, които са много пряко повлияни от религията и ние не искаме да отблъснем много повярвалите или неповярвалите, а искаме да повярват. Така, че започва едно християнизиране на тази междинна зона, между твърдото евро, ядро на вярата, догматиката, където не може да прежи компромиси и цивилизационната обвивка,
културната обвивка, където трябва да приобщиш. и църквата се опитва да християнизира празниците, музиката, изобразителното изкуство, запазвайки части от тях и от друга страна, разбира се, и лукавия небездейства и той се опитва да дехристиянизира църквата посредством къде е изкуство, къде е музика,
къде някакви други съставки от периферията, защото той се опитва и центъра да сразим, ако не успее там, поне периферията се опитва да завладее. И имаме тази периферия, този пояс на обичаи, обреди, от така начата народна религия. Това са някакви синкретични религиозни форми
или цялостни обичаи с езически происход, които могат и да съществуват, да имат мирно съвместно съществуване с новата вяра, с християнската вяра, а могат и да не са съвместими с нея. Някои от тези обреди, обичаи, са пряко спрегнати с предишната религия. Но могат да се христианизират. Примерно да кажем скулптурата,
античната скулптура. В ранните саркофази, християнски, виждаме Господ Иисус Христос и апостолите, изобразени като римски граждани с тоги, с жестовете на риториката, римската риторика, с дигната ръка, да покажа, че
говориш, че искаш думата и ще говориш. И църквата е толерирала този вид изобразително изкуство, известно време, докато лека по лека не се създаде собствената иконография на християнството, след което вече никой не прави
скулптури на Христос като античен философ или на Петър и Павел като антични философи с тоги като римски граждани, а се създава собствена християнска иконография. Така че имаме един такъв процес, който понякога протича векове наред.
И съответно някои езически религиозни или полурелигиозни квазирелигиозни практики те продължават да битуват в християнското общество, макар и в
периферията. И до ден днеша под формата на врачки, баячки, разни такива магии и прочие, които църквата се опитва да изкорени, но не успява. Те са жилави, плевели,
които просъществуват вече 2000 години успоредно с църквата. Секуларното общество, модерното общество, се опитва да обхване тази част от човешката дейност под формата на
фолклор. Буквално науката за народното творчество. Фолклор. И там те са подредени все едно, че няма религия или да има,
тя е само за информация, облина точка на секуларното общество. И фолклористиката така се изучава като една секуларна дисциплина. Религиите
като секуларни факти. Този вярвал в това, он е вярвал в това, този обрет е означавал това
или това и се създава фолклористиката. Ние обаче ще се опитаме да разгледаме някои примери на
ярки фолклорни обреди, които са запазили съдържанието на религиозна практика и в този смисъл са несъвместими с църквата
и с нашата духовност. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. в нашата беседа аз ще се спра
на два такива ярки фолклорни обреда, с които аз съм се занимавал на времето доста време и ми бяха много интересни.
Първия е кукерството, кукерските игри. Занимавах се с тях някъде около 93-та четвърта година. Ходихме с един приятел
в Странджанските села да проучваме и да заснемаме кукерските обреди. И отглед на точка на фолклористиката тези обреди са много интересни.
Имаше тогава една книга на Стоян Райчевски и Валерия Фол Кукерът без маска с интересни хипотези. Поначало смята се, кукерските игри са наследство
на Дионисовия култ. Култа към божеството на виното Дионисии, че това е един тракийско-гръцки култ и че на времето когато се създава
гръцката гръцкия театър трагедията и комедията те пряко следват от тези Дионисиеви игри, които са запазени именно в кукерските игри.
Сега, дали е точно така, най-вероятно има нещо вярно в тази хипотеза, в тази теория. Аз тогава написах един сценарий, смятах да правя един документален
филм, който се казваше Аз кукер. И сценария съдържаше в това аз един като изследовател на кукерството
насред филма да влезе в кожата на кукера, да сложа маската и камерата да тръгне с мен да гледа
на света отглед на точка кукера. Тоест зрителя да стане кукер чрез мен, чрез водещият на документалния
филм. Слава Богу, че това нещо не стана. Филма не се осъществи и аз не станах кукер, не влязах в кожата, защото
тогава аз бях един номинален християнин. Аз не разбирах духовното значение на тези практики. И ми се струваше, че това е фолклор. Точка.
Народен обичай, нещо интересно, нещо от памти века запазено, което трябва да се съхрани, да се изследва, изучава, пропагандира и така нататък. И не си давах сметка, че когато ти влезеш в кожата на кукера,
когато сложиш маската на звяра, ти сменеш самоличността си. Защото кой си ти? Ние си мислим, че това е безобидно, но то не е безобидно. Когато човек влезе в кожата на звяра и сложи маската на звяра, той започва да се държи
по определен начин, изпълнявайки съответните танци там с хлопките, подскача, дига шум, размахва разни тояги и така нататък. И той подменя своята самоличност. Някой ще каже
да, за няколко часа, но това няма как да е безобидно. И за една минута да е. Ти вече не си ти. Ти си нещо друго. И това нещо друго не е чисто.
кукерството. Още като погледнем кукера, неговата символика, рогата, козината, тази демонична образност в тези космати, дрехи, тези огромни
очи, червени усти и така нататък. Всичко това носи един несъмлен демоничен характер. няма как да е гратис. Не може да ти се размине безследно.
Това влиза в тебе и ти влизаш в него. Второ. Травеститството в действащите лица. Всички са, разбира се, мъмчета, но едно от тях играе родата на бабата и се обича
в женски дрехи. Разбира се, повод за смехори, задължително. Други смехори са, че едно от действащите лица е попа. Това има орача, браснария, бабата и попа.
Една пародия. Той се облича в някакво черно расо, слага си камилавка, слага си кръст на шията и ходи като посмешилище заедно с другите разбира се
действащите лица. за това е някакъв театър. Но това е куштунство. Не можеш да пародираш Божия служител. Поначало много е интересна тази смехова
култура, карнавалната култура. на времето Михаил Бахтин написал една изключителна книга за Франсуара Бле и средноеколната карнавална култура. новаторска,
ярка книга и там той макар и светски прочит да прави на карнавала култура састрологичен анализ. Той показа някакъв много важни неща. Това деление
между горницата и долницата. Между духовната горница на човека и телесната долница. Дори българския превод на тези думи горница и долница
е много ярак. И карнавала е тържество на долницата. Долницата царува. Сега, това е интересно от една точка на културологията и прочие,
но за нас от една точка на християнската духовност това не е просто интересно, а това е кущунствено. Поначало усмиването на човека да не забравяме, че човека
е Божия образ. Нито един светец не усмива човека. Господ не усмива човека. Господ Иисус Христос. Свети Павел не усмива човека. Защо
ще усмиваш Божието творение? Създадение по Божи образ. Той може да вече не е подобен. Може да се е разподобил, но
все пак е запазил Божия образ. И това кущунствено пародийно отношение към човека, който и да е той, бил той и недостоен, бил той грозен
или кут сакат и така нататък. Няма значение. Ти трябва да проявиш милосърдие към него, да го опичаш такъв
какъв то е, а любовта не усмива, тя не пародира. Доста нехристиянско е това пародийно и карнавално отношение към човека. пък било той
за един ден само. Много интересно е, че кукирските костюми и игри до 19 век са били по-скромни. До първата световна война,
до времето на войните. А след първата световна война в България започва бурно развити на кукирските маски. Ние сме ги виждали по разни фестивали сега.
Напоследък много се снимат, като дойде времето за карнавала, на сирни заговезни или по други поводи. маски и костюми на 2 метра
над главата на човека, на 2,50 метра, широки, високи, с десетки птичи, крила, върху дървени конструкции. всичко това се развил след Първата световна война.
Защо ли? Защо пак точно след Първата световна война? Примерно не след освобождението турско иго да кажеш. Турци да кажем са го преследвали като езичество. Не. След Първата световна война.
Това не е изследвано, но според мен има голям смисъл да търсим това избояване на езичеството в секуларизацията на българското общество. След Първата световна война
ние губим вярата в бъдещето си. В известен смисъл губим вярата изобщо. Нашито посъл вече не вярва и това неверие дори в бъдещето
не говорим за вярата в Бога, но вече като не вярват те някакси отпадат от християнството и се връщат към едно такова разюздано езичество. Там избиват
липсата на вяра. В днешно време пак имаме избояване на кукерството. По време на комунизма, понеже целта беше модерния проект на комунистите, технологично, космоса ще завладеем, макдавината, андромеда
и така нататъка, там кукери няма. Там има технология, производствен процес, блага, които се произвеждат и всички сме щастливи. в днешно време обаче имаме отново избояване на интереса към кукерството и хипертрофия на костюми с тези дълги козени
и високи шапки и така нататък, защото нашето общество първо търси трескаво корени, но не се насочва към сърцевината на нашата вяра, към Христос и като няма какво друго
се насочва към езическите корени, защото те са древни, разбира се, и защото действата от среща има кой да реагира, имаме духовен ответник в езическите верски практики. това избухване
на интереса към кукерството, което сега забелязваме, имаме фестивали в Перник, в Ямбул и така нататък и по места в Благове град, къде ли не, това състезание, кой ще направи по-голяма маска,
по-висока, по-дълги косми на козините, специални кози такива отглеждат. Всичко това е по-скоро образ на нашето изтиване към Христа, отколкото на нещо положително. и това развихране
на човешката долница по Бахтин, този карнавален разгул, той е в съзвучие с чалгата, с деградацията на обществото, което преди не беше духовно, разбира се, по време на комунизма, ни най-малко, но това беше душевно
с претенции за някаква класичност в изкуството, в културата, докато като падна комунистическата конструкция, вече няма конструкция и започва едно връщане към телесната долница, къде в чалгата,
къде в ето тези фолклорни разгули и ми се струва, че това е белек на нашото време, на упадъка на нашото време. Този езически разгул, който се проявява с най-добри намерения.
Когато аз се интересувах от кукерството, аз си мислях, че това е част от нашата скъпоценно българско наследство. че ние сме останали един ъгъл в Европа, докато другите народи вече са изстинали
в Франция, вече от дама няма автентичен фолклор. Германия също холадни, да не говорим, всичко е шоу. Ние в България сме по-патриархални, по-съхранени и имаме жив фолклор. Той наистина е жив. Той наистина е жив.
Тогава, в 90-те години, в Астранча беше абсолютно жив. хората го преживяваха, готвяха се, костюми си правяха, всичко. И аз смятах, че това е много положително. Че един вид, имаме доенде, имаме кръв,
имаме сокове първични. сега виждам, че не е така. Че това не е добро. Че това е острастяване на човешката долница, острастяване на човека, вкарването му в пара църковни, парарелигиозни,
по-скоро, езически практики, които неминуемо се отразяват като болести върху душата на човека. Къде с травеститство, къде с усмиване, къде с кощунство, къде с
липса на самоличност и възприемане на някаква демонична самоличност, животинска самоличност и така нататък. Всичко това не е безплатно. това нещо ни подменя.
И ние после ставаме трудно възприемчиви за християнството, защото мястото вече е заето в сърцето ти, в емоционалността ти, в спомените ти. Ти се отъждествяваш с това демонично фолклорно начало, мислийки си,
че то е безобидно, че то е нематериално духовно наследство. За ЮНЕСКО се смята, че всичко е материално-духовно наследство и нематериално съответно, ама дали християнско, дали антихристиянско, няма значение. За ЮНЕСКО
е все едно, понеже тя е секуларна организация. Тя не може да бъде верска, понеже е световна. световна, тя свежда всичко до най-малкото общо кратно, а най-малкото общо кратно е секуларизма. Всички религии
са ревниви спрямо другите, докато секуларизма дава възможност на всички религии да съществуват като беззъби такива експонати културологични и като такива
ги обявява на съкровища. И ние, барабар с другите, си мислим, че когато ЮНЕСКО ни обяви нещо за духовно наследство, че това е голяма полза за българската култура. Нищо подобно. Точно обратното. Това най-добре го осмислих и усетих, когато се занимавах
с друг един такъв ярък обрет, нестинарството. но нека проро да направим една пауза и след това ще продължим с него. И така нестинарството. Когато започвах да се занимавам с нестинарството в средата на 90-те години, аз ще се смятах за православен християнин, но непрактикуващ
културно-цивилизационно-православен християнин, по традиция, разбира се, семейна, но всякаш това не е толкова важно, без да ходя на църква, без да се причастявам, без да се изповявам. ходя на църква, да се по велик дън и по коритото е ясно. И тогава смятах, че нестинарството е висшата проява
на българския фолклор и на българския дух, защото няма такова нещо в Германия, няма такова нещо в Франция, няма такова нещо в Швейцария или в Италия, а видите ли, в България
и го има и че ние трябва да направим всичко възможно да съхраним тази скъпоценност. Това скъпоценно явление в българския фолклор. Което обаче е умряло без да получи международна оценка,
без да бъде изучено както трябва и без да бъде прихванато. ходихме и снимахме с моят приятел Христо Димитров и направихме дори пълнометражен документарен филм за нестинарите
в Странджа. Много пъти ходихме в село Българи, в Бродилово, в Кости, обикаляхме там Странджанския нестинарски край. Всъщност оказа се, че на времето в цяла Странджа в всички села
е имало нестинарство, не само в Бродилово и Кости и Българи. Но така или иначе постепенно е западнало, една часа се изнесли, изселили се гръкоязичните в Гърция и като столица
на нестинарството в България беше останало само село Българи. То пък нещеше с такова име село Българи. И там ходихме няколко пъти, десетки пъти може би дори. спрятелихме се с така вечния Питруп Байкиро
тогава беше. Събирахме данни за последната нестинарка Баба Злата Дъскалова знаменитата, която за последен път е играла в огня в 1964 година и починала в 1970 година 25 година след смертта и
разбира се тя е последната автентична нестинарка после такива туристически атракции се правят, но вече не е същото. И аз тогава много го преживявах това, че сме допустени ние българите да нямаме
автентично нестинарство. изпуснали сме Баба Злата да няма наследница и сега да се чудим какво да правим с това съкровище както тогава си мислех нестинарството. Почната чета литература Михайлов Роноудов и така нататък ходих в Гърция в нестинарското село
Агия Елени. Сега, гръцките нестинарите не са гърци етнически гръкоязични местно население от памти века от 2000 години може би и повече но така или иначе елинизираните те разбира се са отишли в Гърция
след Първата световна война и се заселват в няколко села и се запазват нестинарския обрет. Но гръцката църква Еладската църква не приема нестинарството. го забранява и на тях са им забранявали да практикуват. След като отиват там те разбира се
тайно са си го правили. Лека по лека научава интелигенцията в Солун главно около Солун са тези села и започват да така проявяват интерес и лека по лека легализират нестинарството. Въпреки забраната на църквата силната роля на църквата в Гръция
но тя не успява да се справи. Медиите се насочват журналисти интелектуалци и лека по лека нестинарството си става една редовна атракция една редовна практика. Единството в едно село то се казва Керкини той е под планета
Беласица там нестинарството е останало тайно не допускат външни хора не допускат телевизии интелектуалци нигакви която ги питат отговарят оклончево нямаме такава практика
и толку но се знае много добре че там се практикува нестинарството но автентично без шоу без телевизии и без прожектори имаше едно много интересно
изследване на французи които са ходили в това село с много хубави снимки но не са ги допуснали до тайната на нестинарството и аз тъй както бях ентузиаст на нестинарството че трябва
да се възроди нещо повече получи се възраждане на нестинарството пред очите ни във филма за снето това еше уникален случай защото имаше една нестинарка която трябваше да дойде там
от едно заведение някакъв атракцион но нещото си беше случило и не можа да дойде а вече беше запален огън да се разбират да гори до училището на поляна
както сяка година и хората бяха наредени мръква се огън започва да се сляга става на жар няма никой и се чури какво ще стане изликаха една друга нестинарка от друго заведение ама те докато отидат с колата докато е на мерите а след това играе същата вечер има си спектакъл докато съвши спектакъл
докато е на вие докато дойде мина маса време и стане някакъде към полунощ и към полунощ се чу гайдата вече там че ага ще идва тази втората нестинарка и се получи нещо много интересно поради това напрежение натрупано ще има ли няма ли нестинари след като тя започна
да играе в огъня скочиха и две момчета от село Българи запръпват в живота си и без никакви намерения да го правят но обзети от демона скочиха и те и играха запръпват в живота си в тази вечер и ние като снимахме това нещо казваме страхотно се получи
възраждане на автентичното нестинарство това не са шоумени това са местни хора които са обзети от духа и играят и действително беше така но колкото повече навлизах в темата толкова повече разбирах че тук нещата не са читави и не са така както изглеждат на повърхността
че това не е просто фолклор и че фолклора не е просто фолклор фолклора това са бивши религии всички съставки на фолклора са естествено просмукани от предишните религии които са минавали през тези човеки през тези места и в някои от случаите в някоито обредите тези съставки
живеят в други те са мъртви и се използват само проформа без да знаеш защо и как така се прави така се прави в някои обаче са запазени доста големи парчета от мъртвата религия примерно кукерството или нестинарството
и нестинарството не е просто игра в огъня това е бивша религия мъртва религия полумъртва религия от която са останали някакви останки някакви реликти и играта в огъня е такава останка на времето е било цялостна религия включваща много съставки
включително и игра в огъня но лека по лека те са се позагубили и сега са останали отделни съставки и ако ние бяхме имали сериозна наука преди 100 години когато са били
запазени автентичните обреди може би спомени и така нататъка тогава може би ще направим изключително интересно религиоведско изследване на този обред но то не е направено
Михаил Арнудов не е ходил там на място той е изследвал по разкази но не е бил на самите игри и направил едно прилично изследване но далеч не е това което би трябвало да бъде по-къснице
да не говорим той се пак е един голям учен и доста така грамотно е направил своето изследване настинарството но нямаме пълноценно изследване на този обред
сега по времето когато аз се занимавах с нестинарството имаше някои запазени неща от автентичната някогашна религия от някогашното
езичество първото което е че имало такава религия игрите не са ставали само на Свети Константин Елена имало ги по Атанасов ден понякога по Илин ден
и по други поводи второто нещо църквата винаги е отричвала нестинарството и го е забранявала особено гръцката църква вече българската малко по пред пръстия гара особено в ново време
едни ви да не се карат с хората но традиционните епископи от Созопол и така са забранявали нестинарските игри в нестинарството има някаква тайна факта, че в това село
Керкини и до днешен се пази тази тайна и в много други отношения е запазена тази тайнственост примерно аз ходих много пъти там запознах се
с Питропа и така на тази ставах ме почти приятели но той не ме кани вкъщи радва ми се усмихнат но на двора винаги на двора
следни тук ще пиеш ли кафе това вътре не ме пуска нестинарските села не са се женили с не нестинарски села всичко е ставало вътрешно защото ще се изаде тайната ако те
същност са били една езическа религия каква точно е друг въпрос която с извърнето на християнството и с неговото налагане като господстваща религия при Теодосии Велики в края на 4 век християнството става господстваща религия и езичниците
вече не могат да практикуват в езическите храмове и за това те са имали избор между два варианта или да станат християни лека по лека да се откажат всичко езическо или тайно да си поддържат своята езическа религия а под външност християнска
с надежата че може би след 50-100 години пак може да се оберват нещата но те не се обръщат знаят 100 години 200, 300, 400 не се обръщат и понеже тази религия нестинарската смята си, че вероятно е била митраизъм и прочие
ние не знаем със сигурност но със сигурност е езическа религия и тя постепенно започва да губи своят център своята идеология своят светоглед своята доктрина своето учение защо?
защото не са имали свещени книги не са имали писание всичко все е предавало устно и са се криели под маската на християнството тези две причини устно предание и прикриване под маската на нещо друго водят до деградация на това, което е вътре на основното ядро
и то лека по-лек се забравя и няколко века по-късно вече те не са знаели защо се прави това а не се прави онова просто се казва това се прави така примерно защо кърпите на участниците в Несинарския обрет
са червени и само червени но ти ошкопваш червен плат режеш и си правиш кърпа ама защо червени защо не носат зелени или сини кърпи никой не знае а на времето се е знаело преди 1800 години но като умират един след друг поколенията
и някъде се къса връзката не се предава знанието после друго знание после трето и най-накрая нищо не се помни от първоначалната религия а са оставани само отделни практики това се прави така на този ден това ще правите
това ще правите и е станало да го наречем фолклор а всъщност е бивша религия запазила свои духовни практики обаче нестинарството е точно такава духовна практика и какво става казвам я да отиде аз
на гробищата да видя гроба на баба Злата по страната нестинарка да го снимаме за филма тези странженските надгробни паметници са дървени обикновено този обаче не е дървен а от бетон от цимент направя
на баба Злата последната нестинарка всички останали дървени този от цимент нещо повече този от цимент той е малко така като кръст като кръг с едни отстрени украси но
в средата е кръг първо на няколко места е украсен с петолъчки с пентаграми сега баба Злата не е била члена комунистическата партия тези петолъчки не са комунистическите петолъчки това са пентаграми и надгробния
паметник на баба Злата е от лят от бетон т.е. някой си е дал труда да сложи в бетона да направи кълъп с пентаграми отлично отляти между другото не са шупли а перфектно направени
и върха на всичко че в средата ето има един от два кръга и където е снимата на баба Злата се оформя един своягорода пентаграм обърнат с върха надолу а
обърнатия надолу пентаграм е знака на сатаната върха значи в затънтеното странженско село Българи в 1970 година когато умира
последната нестинарка някой си е дал труда да и направи специален надгробен паметник виртуозно отлят от бетон с множество пентаграми
включително един централен пентаграм обърнат с върха надолу това вече не е фулкор това не е случайност това е сатанизъм съзнат
сега дали този който е направил паметника е някакъв софианец окултист който е искал да го направи и отишва да прибавя
и тя ме казва да я ще го направя това е друг въпрос но е факт друг факт в центъра на село Българи има едно площадче от една страна е църквата св. Константин и Елена тя гледа на изток а на противоположната страна площадчето е конака на нестинарите който гледа в обратната посока
на запад веднъж в годината на празника на св. Константин и Елена питрупа на нестинарите заедно с трима икононосци отиват с гайда и с тъпан до църквата и вземат трите нестинарски икони
така начините опашати икони имат ни дръжки отдолу за това ги наричат опашати ама ги наричат опашати а не икони с дръжки тези трите икони с дръжките целогодишно стоят вътре в църквата обечени в едни такива
червени кълъвки наречени ризи и питрупа с тримата икононосци влизат в храм с разрешение священика един път годишно изнасят тези три икони най-тържествено и ги занасят в конака
на нестинарите където какво става тези икони биват преоблечени махат им се ризите в които са били в църквата им се обличат нестинарски ризи различни т.е. те се преобразяват
те вече не са това което са били не ги използват като такива каквито са били целогодишно а ги преобразяват чрез своите си нестинарски ризи и един ден иконите битуват с тези ризи
след което обратно събличат им ризите преобличат ги слагат им обичайните ризи и ги връщат обратно в църквата т.е. имаме съвсем съзнателно присвояване и преобразяване на иконите вече не са това което са били музиката
тъпана и гайдата съпровождат шествието на тримата икононосци и питропа до входа на църквата но не влизат в храма гайдата и тъпана не влизат в храма и те си знаят и нямат намерение
това означава че осъзнават и самите участници и свещеника който е разрешил цялата работа че те са несъвместими те са нечисти тези инструменти
заради тази музика която те след това предстои да изпълняват тоест ясно е съзнанието и от двете страни че става дума за духовни неща а ние знаем че в духовното няма сиво има бяло
и черно светло и мрачно така че нестинарството в случая е нещо различно от християнството тоест това е езическа демонична духовна практика
това не е милародна картинка с която да се гордем пред ЮНЕСКО и да се радваме че сме включени в световния списък на нематериалното наследство а е демонична практика на мъртва религия която е
съхранила свои семенца тук-таме и едното тези семенца е именно нестинарската практика религиозна духовна шаманска екстатична и прочия практика духовна практика безпорно
общуване с духове безпорно тези духове обземат нестинарите затова те играят в огъня и не ги изгаря това е духовен феномен но това не е чист дух това не е
свети Константин както те казват че той ги е обземал не не случайно църквата винаги е отричал нестинарството или си е затваряла очите но тя не го признава
това преобличане ясно показва че едните и другите знаят за кво стадо така че ние знаем че част от мъртвите религии част от мъртвите религии просто са умрели и
това което останало в фолклора няма никакво значение някакви там четички кръсчета цветове означавали нещо но вече нищо не означават част от мъртвите религии обаче е оцеляла дали това ще буват
врачки баячки магиосници нестинари кукери и така но това са действия това са неща които го извършват живи хора не са два цвята които на времето
някаква са значение но все ще остават два цвята не това са живи хора и там където имаме живи хора имаме духовна практика останала от някаква езическа религия и тази част от фолклора това е токсичния фолклор там където както да кажем Стравински
балета пролетно тайнство се опитва да възроди руския езически фолклор това не е случайна работа същия процес го имаме в България Марин Големинов прави балета нестинарка той го пише в 1940 година постановката е от 1942 година по разказ на Константин Петканов от 1938 година
разбери се в този разказ е включена цялата тази магическа и окултистка народна религия остатъчна такава езическа религия макар че Константин Петканов уж минава за християнин този е добър християнин но знаем че е бил масон и така нататък така че се смеси нещата при него
но така или иначе той се въодушевява от темата за нестинарството бидейки той е странджанец и съответно Марин Големинов търси корени и той а може би под влияние на Стравински все пак той търси нещата в физичеството и там се
зарежда с някакви идеи още повече че в нестинарството имаме и музикална партитура интересна и доста въздействаща доста демонична доста силна и когато нашата християнска вяра поистине
по загуби своите корени е възможно нашата култура нашата цивилизация да потърсне тези отровни корени на езичеството съхранени под формата на фолклор да ни говорим па в днешно време
с шоу-бизнеса с фолклорния туризъм комерциализацията къмпинг нестинарка туристически комплекс нестинарка в Царево и така нататък всичко това дава възможност в съвременния български
свят да рецидивират езически практики езически духовни практики под благовидния образ на народно творчество фолклор и така нататък ние имаме секуларен фолклор който е толериран
от църквата 100% където хора ръченици и така нататък където нямаме претенции за духовна практика и имаме токсичен фолклор езически с духовна практика с
участие на живи хора в езически ритуали и обреди които църквата не може да приеме тя трябва да ги разяснява на хората на широката публика и да не се смесват
двата вида фолклор Светоглед предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Всички беседи от това предаване можете да слушате по всяко време в YouTube, като потърсите Светоглед с Георги Тодоров