ЗАЛЕЗЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е ЗАЛЕЗЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ През последните три десетилетия наблюдаваме у нас ЗАЛЕЗ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА КАТО ГРАДИВНА И ПОЛЕЗНА ОБЩЕСТВЕНА ГРУПА Да, има отделни интелектуалци на високо равнище но те са малко, обособени, изолирани огнища на съпротива Те са острови, част от архипелага на истината Но ние ще говорим не за тези острови, а за материка БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ КАТО ЗА ЕДНА ГОЛЯМА ОБЩЕСТВЕНА ГРУПА С ОБЩ ДУХ
Да, нейното равнище на тази интелигенция е небивало от десетилетия ниско равнище Не веднъж сме констатирали и дори обсъждали този факт На Запад става същото, но нека сега да се съсредоточим върху българската интелигенция Защо? Защото установяваме нещо потрясаващо Днешната демократична българска интелигенция е почти във всяко отношение много под равнището на живковската интелигенция Изглежда, че общественият върх на българската интелигенция беше в 1989-та година Или може би от 1988-та до 1990-та Един период от 2-3 години Въпреки този относителен върх Тогава, в решаващия момент Тя остана под летвата Не се справи с макроисторическата задача Не се справи интелектуално, духовно, творчески Не може да осмисли ставащото И да изработи визия за бъдещето на България
След този полет, който мина под летвата Т.е. беше един умствен и духовен провал Настъпи непрестанен опадък, който продължава и до сега От 89-та година ни делят вече 33 години Точно 33 години делят 89-та година от 56-та Априлския пленум, когато на власт идва Тодор Живков Така че можем да сравним двата периода, двете епохи И сравнението е плачевно, трагично Презряната Живковска интелигенция е почти във всяко отношение с една класа или две класи над интелигенцията от демократичните времена Когато се оказа по-малодушна, по-неталантлива, по-продажна, по-безполезна за обществото По-подчинена, по-васална, по-безгръбначна И в крайна сметка по плодовете им ще ги познаете Тя се оказа безплодна Примерно През последните 30 години нито един български писател не е направил нещо с равнимо с направенето от Хайтов
От Радичков С поезията на Христо Фотев или Борис Христов, например Нещо повече, самите Хайтов, Радичков, Христо Фотев, Борис Христов Така и не надминаха, не достигнаха творбите си от живковските времена Нито един от кинематографистите не направи нещо по-добро от Мера според мера Авантаж или Лачените обувки на незнайния войн Макар, че самите автори на тези филми, и Георги Дюлгеров, и Рангел Вълчанов Живяха доста време А Дюлгеров е още жив И след 10 ноември, но не можаха да се издигнат на предишното си равнище Те, примерно, като са били млади, са били по-енергични, по-талантливи Ами другите Уж режима ни пречеше да се изявяваме А като падна режима, падна и интелигенцията Пак да уточним
Става дума за материка Главното русло, мейнстрима Не за отделни острови Живковската България Условно да я наречем такава Беше управлявана от посредствени в интелектуално и творческо отношение люди От една бездарна и безидейна номенклатурна върхушка Имаше цензура Имаше автоцензура Имаше забранени теми Но паднаха забраните И се оказа, че никой няма нищо ценно, което да не е било публиковано Оказа се, че всъщност Голямата тема на българската интелигенция преди 89-та година е била именно темата за забраната Едната кауза беше да преодолее цензурата
Да достигнеш до границата на забраната И да избуташ тази граница нататък Да отвоюваш с таланта си територии, които преди това са били забранени Това правеше успешно нашата интелигенция по време на Живковския период Основния недъг Тя воюваше срещу основния недъг на тогавашното българско общество Кой беше този основния недъг? Властта на безбожната, глупава, бездарна номенклатура Васална спрямо Съветския съюз Тази номенклатура беше и лицемена, тя не беше комунистическа Тя не вярваше в комунизма И се стремеше към капиталистическите материални блага И се възползваше от тях доколкото може Това в тогавашна България Интелигенцията като група
С общ дух Този общ дух беше критично настроен Спрямо властта Спрямо системата Спрямо номенклатурата Най-малкото защото те потиска лично Потиска твой творческа съдба Забранявате това Или ако не го забранява То го потиска Това естествено, че дразни твореца И той е подсъзнателно Вътрешно против тази власт Против тази глупава власт Но кой е мярката за всички неща
Христос Режима тогава Беше се заявил като атеистичен Тоест антихристов Интелигенцията Подсъзнателно Органически Творчески Беше против този режим Защото я потиска Дори когато бяха членове на партията Но те са протиснати Не им се дава Той простор за изява И те органически
Бяха против тази система Но понеже системата е против Христа На принципа враговете на моите врагове са моите приятели Те Щат нещат Използваха християнската тема Като оръжие за отвоюване на Нови свободни територии от цензурата Те го правеха дори невярващи Те използваха християнската естетика Поради естетически и творчески съображения Така, например Члена на номенклатурата Подложника Светин Русев Имаше една картина
Клетват С християнска образност Стана така, че После До края на живота си Той не направи нищо по-добро от тази картина Тази ранна картина Нищо повече Когато отпаднаха за браните Той Направя Своите лъжи икони в Църквата на Ванга Което беше пък най-токсичната му Работа
Скулптурът Валентин Старчев Нищо особено Като талант И като реализация Но най-хубавата му работа Е Пиета На християнска тема Телфан Сокеров Художника Стенописът Патриаршият На Царец Някъде към 85-та година Тогава Тези стенописи
Впечатляваха Те разширяваха Територията Самото боравяне с християнска тематика Образност И то именно Защото Оставаше вътре вътре в храм С тези сводове Това беше Откровение Почти Днес Същите тези стенописи Вече не са същите
Те са Не само Кощунствени Но и посредствени Естетически посредствени Нямат кога да ти кажат Те те отблъскват Именно защото са в храм В поезията Да кажем Борис Христов Имаше Една Поема Честен кръст
Самото заглавие Беше Фар Честен кръст Никога след това Той не направи нищо Натвара нище Бурганският поет Христов Отрев Ще остане в историята С един стих Колко си хубава Господи Колко си хубава Ако в този стих
Заменим думата Господи С която е да е друга Стиха пропада По-вашното е друго Че Ако това стихотворение Беше написано не в 67-а година Това е любовно стихотворение Няма нищо общо с Демокрация, тоталитаризъм, комунизъм Любовно стихотворение Не любовно стихотворение Но ако беше написан не в 67-а, а в 97-а година Никой нямаше да го забележи
Заради думата Господи Тази дума в 67-а година Във едно любовно стихотворение Има съвсем друга енергия Тя е Енергийен взрив В това време В 97-а година Не е нищо особено Комунистическата система Претендираше за Съобхватност и имаше своя идеология Наречена диалектически материализъм Щом е материализъм, значи е атеизъм А всеки творец
Не може да се съгласи с материализм Така че Той е против Тези антихристиянски Умопостроения И по този начин Когато Действа Извън Диалектическия материализъм Той подронва Атеистичния светоглед Затова Българската интелегенция имаше Кауза
Имаше Духовна кауза Участваше в една Духовна кауза Противостоеше на злото Имаше тогава един творчески метод Наречен Социалистически реализъм Но всички стойностни произведения От това време Не се вписваха в Социалистически реализъм От другата пък Те бяха осъществени Именно
В тогавашната Коммуницистска България Бяха издадени в Немислими за днешно време тиражи Имаха Немислима за днешно време Публика Така Тогавашната българска интелегенция Вършише своята работа Доколкото можеше Разширяваше общественото мислене Идейното и естетическото пространство Разкриваше нови хоризонти Противопоставяше се на антихристиянство
Какво става след това? След това Интелегенцията Всякаш дойдя на власт В 89-та година Това беше нейния триумф Тя приведно беше в стихията си Но съвсем скоро Беше избутана От този пиедестал От тази иллюзия за власт И В един момент се оказа Ненужна Сега тя продължи да съществува
По инерция Поради съществуващите структури Поради съществуващите авторитети Личности и така нататък Но Те вече бяха ненужни И като ненужни Не сътвориха Нищо Тези Изявени През 89-та година Лидери На обществото Нещо повече
Те се оказаха Те, ние Се оказахме Творчески безсилни Дори в мига на триумфа Българската нежна революция Те, че 89-та година Е историческо Събитие Епическо Събитие А то остана Без епос Не се създаде Нито една
Стойностна Творба За самата Нежна революция Нито песен Нито Стойностен филм Нито Стойностна книга Нито Разказ Нито Едно стихотворение Поне на равнищото На Добри Чинталов
Стани Стани Инак Балкански Нямаме нищо На това равнище За 89-та година Максимум беше Какво 45 години Стигат Времето е наше Господи Каква посредственост Сега се срамуваме
От тези бездарния твърби Никой не ги слуша Дори когато се навършат Там годишени кръгли Като я пуснеш Чи става едно чоглаво Защото е посредствено Така че тогава Се усети Това творческо Без силие Безплодие На интелигенцията Но Така е
Иначе това беше Нейния звезден миг След това Какво стана? Част от интелигенцията Тази която не беше Замесена с Компартията Се вписа В новата система Постъпиха На работа В отворено общество Станаха депутати Посланици
И така нататък И умряха Като творци Друга част Тези които бяха Замесени с Компартията Се маргинализираха Като бивши комунисти Те бяха дискредитирани Гузни И каквото и да кажат Каквото и да предложат Тя кише им кажем Чакай сега Ти хво предлагаш
Да се върнем към Тодор Живков ли? И така След 89-та година Нашата интелигенция Изведнъж стана Безсилна Не изпълни Основното си предназначение Да Противостои На основния Недък на обществото Нека да Чуем едно Песно пение
Седко ето Щте продовжим Ангелскому житию Поретно Преподобне Ста земната Ста земна я остави по Кристу при Тега си И тога запомен ми ограждая ся Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Основният проблем беше, че тя не изпълняваше основното предназначение на самата интелигенция по определение. да противостои на основния недъг на обществото. като дух, като една общност би трябвало тя да противостои на основния недъг на обществото.
Какъв е основния недъг на днешното демократично българско общество? Злото е в същността на самата система. В това, че то е демократично-либерално общество. тази лъжа, че демокрацията съществува, тя преди това до някъде беше и полезна, като противовес на антихристиянската безбожна комунистическа идеология. Но, когато вече нямаме действаща антихристиянски комунистическа идеология, излизат наяве конструктивните дефекти на така наречената демокрация, псевдо-демокрацията. Така нарече либерализъм, който е всъщност либертенство. Знам, че френската дума "либерал", от която произвичат политическите понятия за либерализъм и така нататък, тя е много близка до също френската дума "либертен", "развратник".
Значи, когато ти се бориш за освобождаването, е много важно да знаеш от кого се освобождаваш. Ако се освобождаваш от морала, ако се освобождаваш от традиционните ценности, ти си съюзник на сатаната, а не си борец за добро. в този смисъл, либерализма, ако няма ясни граници от кого освобождаваш, ако ти се освобождаваш от една диктатура на посредствеността и на безбожието, да, освобождавай се. но ако продължиш да се освобождаваш и от христовите заповеди, и от семейството, и от традицията, ти вече ставаш либертен, ставаш развратник. освобождаваш ги от христа,
освобождаваш ги от рая, освобождаваш ги от истината, освобождаваш ги от смисъла на живота, от вечния живот, от това ги освобождаваш. това либертенско, псевдо-демократично управление, това е същността на злото, в което ние живеем. И мисията на интеллигенцията да го разбере това нещо и да го преподаде на обществото, да кажа братя и сестри. Имаме конструктивен дефект в нашата система. Нашия цивилизационен избор е сатанински. Той ни води към пропастта.
духовна, нравствена, естетически и всякаква друга пропаст. Така че Талвега, мейнстрима, ходището русло на свърната българската интеллигенция трябваше за това да се занимава. Точно обратното. Мейнстрима на българската интеллигенция подържа лъжедемокрацията. Подържа лъжата. на която е основано това общество. самата политическа система е освен това и напълно отказала се от нашия национален суверенитет, т.е. от същността на България. ние се василизирахме тотално, да не кажа безвъзратно, спрямо САЩ и Европейския съюз. това означава отказ от мислене и подчинение на сили, които са напълни за наш контрол.
и ако те утре дни, ако слепците водят слепеца, всички ще паднат в ямата. най-важното е безбожието на тази либертенска псевдо-демокрация. Нието безбожие. Отстъпничеството от Христа като мяра за всички неща. Всичко останало са следствие. При комунизма също имаше безбожие. Той беше експлицитно, заявено, изрично. В съвремената западна цивилизация той е имплицитно. Той е вътрешно присъщо. Кое от двете е по-лошо? Ми, няма по-лошо. Чума холера. Западната цивилизация безбожна беше по-добра, докато го имаше тоталитаризма, антихристиянския тоталитаризм, атеистичния.
защото той твърдеше, че религията е опим за народа, че християнството е лъжа. Това западната цивилизация не го твърди. В това отношение тя е с една класа по-добра от атеистичния комунизъм. Но от момента в който го няма атеистичния комунизъм на хоризонта, нейното вътрешно присъщо зло става главен недъг на обществото ни. Интелигенцията трябва всячески от сутрин до вечер да противостои на този недъг. Тя прави обратното. Говорим за тук във България. през целият този 33 годишен период българската либертенско псевдодемократична интелигенция беше подръжник на тази власт, която ни води към пропастта. Водени към ада. Защото тя води своята образователна система, тя води своето законодателство, а когато образователната система и законодателството станат противохристиянски, тогава новите люди, айде да кажем ние от по-старото поколение сме изградени. Аз мога да разчета къде ме лъжат, но този който ще бъде в новото образователна система няма да има това съзнание. Той ще вярва в това, което са му впръскали в мозъка. И няма да може да разбере как е бъде да лъжат.
И понеже българската интелигенция, мейнстрима, подържа тази антихристиянска, катастрофална система, тя по един парадоксален начин вече не е вдъхновена. Тя не създава стойностни твърби. Едни художници, поети, кинематографисти и прочие продължават да правят същото как са го правили преди 30 години. Тогава са достигнали до нещо в изкуството и един вид плагиастата от себе си. Което е стратегия на оцеляване. Но имаме съвършено нова система, в която това се вписва. И до голяма степен консуматорите на това изкуство са също от онова поколение. То си върви в пакет. В изобразителното изкуство художници, галеристи, критици върят заедно от това поколение. Критиците хвалят художниците, галеристи ги експонират, меценатите ги купуват и се създава иллюзиите, че тази система е жива. Всъщност тя е вече мъртва. Тя вече е изпяла песента си. Това не възжи разбира се само за картините, но възжи за всички останали серии. Така че имаме една иллюзия за това, че продължава един вид да има някаква интелигенция. Защото първо, че ако сравним ярките фигури, ярките личности от преди 35 години и сега ще видим колко са намалели и по брой и по ръст.
Тези, които са още живи от тогава до сега, са на изживяване, т.е. следващите 10-20 години ще изчезнат, а новото поколение е вече несравнимо. Макар че израснало без футалитарна диктатура, без табута, без забрани, но не фелно. Не го бива. Не толкова, че нямат дарби, вероятно имат, но те са някакси излагани от либертенско псевдодемократичната система, която се оказва по-коварна от грубия тоталитаризъм. Грубия тоталитаризъм всеки го разбираше и му противодействаше. Сега в новата система е всичко много по-лукаво, много по-коварно и не се справяме ние с нейното разшифроване. Днешната казионна интелигенция е по-зависима, по-безгръбначна, по-наплашена, по-малодушна, по-продажна, отколкото по времето на комунизма. И за това си спомняме думите от второто послание на св. апостол Петър, който казва така: Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плъцки похоти и разпътство уния, които напълно са се отръпнали от дивеещите заблуда. Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когато някой бъде победен, от него бива и поробен. Крайна цитата. Ето го целия български преход в половин изречение. Десет думички. Кои са те? Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата. Това е целия български преход.
Обещание за свобода от люди, роби на развалата. Т.е. тази свобода, или както казва си апостол Петър, защото от когато някой бъде победен, от него бива и поробен. Ние бяхме победени. България, социалистическа, комуницистическа България беше победена от Запада и беше поробена от Запада, който обещава свобода, а самия е роб на развалата. Пак да кажем. Говорим за духа на контролния пакет на българската интенгенция. Не говорим за редките отделни интелектуалци, които отстояват своята мисловна и духовна независимост. Нека да чуе още едно песно пение, след което ще продължим. Амгельскому житию, поребно баме подовне. Са земла ја остави покриску при тега еси, и тога запомен би ограждаја са. Амгельскому житию, поребно баме подовне. Амгельскому житию, поребно баме подовне. Амгельскому житию, поребно баме подовне. Как нашата либертенска седлодемократична интелигенция, от главното русло, се опитва да излъжи себе си и да излъжи обществото? Че има някаква кауза.
Защото казахме, че тя не изпълнява основната си кауза. Да разчита главния недъг на обществото и да противостои. И да дава алтернатива. Тя нито едното, нито другото, нито третото прави. Нито осмисля, нито противостои, нито предлага алтернатива. С какво замества тази своя истинска кауза? Първо, тя уж пролазява да се бори с призърка на комунизма. Вади нож на умряло куче. Комунизма беше умрял много преди 1989 година. Самите комунисти. При Тодор Живков говориха за социализъм, социализъм развит и така нататък. Бягаха от понятието комунизъм. Самите те след 10 ноември се преименуваха на Социалистическа партия. Самите те в идеологията, дори когато бяха на власт и така нататък, нищо комунистическо ни минаваше и през ум. Да не говорим, че станаха най-големи капиталисти половината от тях.
Но псевдоинтелигенцията води псевдо борба също псевдо комунизма. Това е един театър на сенките. До ден днешен, 33 години минаха от тогава, още се борим с сенката, с призрака на комунизма. Един е, че още не си е отишъл. Второ, което е част от същото. Тя продължава до ден днешен да се бори с агентите на тайните служби. По един и друг начин. Дългата сага с досиетата. Тези досиета бяха ясни на българско общество от самото начало. Когато говорим за творци на културата, на науката и пр. 99% от тях бяха подписали съответните документи, само и само да им разрешат да платуват чужбина. Това е положението. Но, така наречената интелигенция, десетилетия наред продължаваше да им тика в очите това тяхно агентурно минало. Макар че първо, още започвайки от Петър Берон и така нататък, първо те не са били никакви агенти, а са били малодушни кариеристи. Ама това да бъдеш малодуша не е грех и да бъдеш кариерист също не е грех.
Ако си вече предател на близките си, да, или на конкурентите си дори, си му направил зло. Но ако си писал някакви измисляни доклади, които и те, които си ги чели, са знаели, че отбиваш номера, не е почтено да бъдеш притискан. Както и де. Това беше едно занимание, ушки му, на някакви борци за истината да се извадя досията и така нататък. Това е хубаво. Но аз мисля, че за никого не беше тайна, никакви досията не бяха нужни. За никого не беше тайна и повредена комунизма, кой кой е и системата каква е и прочее. Какъв комунист е покойния Иван Славков или Ян Чотаков и така нататък. Това бяха люди, които се кръстиха и вярваха в Запада. или Огнян Дойнов. Това да не става комунист. Всякаш още не сме разбавят, че става въпрос за друго. Че става въпрос за номенклатура. Не за идеология. Идеологията беше на повърхността, плакатна и ритуална мантра.
Действителността беше съвсем друга и ние добре знаем каква беше. Западните материални ценности бяха водещи за цялата живковска номенклатура, без изключени. Светлин Русев мечтаеше за Париж, не за Москва. Людмила Живкова мечтаеше за Париж и Лондон, не за Москва. Никой не мечтаеше за Москва. Да те пратят в Москва беше гаден номер. А да те пратят посланник в Рим или в Париж или културно аташе. Така че всичко е ясно. И никакви тайни нямате първо да се разкрият от тези досията. Всички взете заедно. Всичко беше ясно. Едно малодушие, една двойна игра, едно лицемерие, една без принципност в номенклатурата, един егоизъм, хищен кариеризъм. Това бяха движещите сили. И евентуални подписи по някакви документи не се оправдаваха с абсолютно никаква идеология, с никакви принципи, а само с егоцентризма, което разбира се е в основата и на западната цивилизация. Третата самоизмама е борбата с корупцията.
ние се борим с корупцията. Говорим за част от тази интелигенция, основното русло. тази борба с интелигенция е много избирателна. първо. Никаква борба с макрокорупцията. макрокорупцията на държавно равнище, там къде се продава България, гък не се казва. по отношение на електроцентралите. Главно, когато се продава България на Штатите, разбира се. На новия голям брат. За големия брат, нашата псевдоинтелигенция ни обява дума, в която има някаква държавна корупция, в която се продава държавата. Табу. Може да се критикува най-много средната корупция, но и тя избирателна. Защото в средната корупция участват два отбора. Нашият отбор и другите. Нашият отбор, говорим за средната корупция, тя никога не се критикува.
Мочи се. А вече, ако е от другият отбор, примерно Делян Пеевски, там вече сме урли. Там вече сме борци за граждански права. Ето този жалък театър разигравяме ние като българска интелигенция в течение на 33 години. За да прикрием това, че сме абдикирали от своята главна мисия. Поначало интелигенцията е отпаднала от църквата със своето създаване. Тя е по определение не християнска и в този смисъл антихристиянска. Но все пак тя противостои, винаги е противостояла на някакви обществени надази. Сега българската интелигенция не върши тази работа. Тя е изцяло обслужващ персонал. Купен и продаден обслужващ персонал на съвременната българска върхушка. на управляващата върхушка и на системата, която тя обслужва. Така че не само, че не противодействаме на тази убийствена система, а малодушно я обслужваме. Отказваме да припознаем злото, което тя носи.
Отказваме да го осмислим и да го разберем. Отказваме да търсим лечение на болеста. Да противодействим на катастрофата. Най-малко да я заявим. Да я посочим, да кажем: "Ето е катастрофата". Може би тя е непредотвратима. Може би каквото и да говори интелектуалица, като Касандра. Няма да послушат Касандра. Но поне да го кажем, това е мисията на интелигенцията. Вместо това тя възпроизвежда спуснатите идеологеми и опорни точки. Поради тази причина днешната 33 годишна псевдодемократична българска интелигенция, нейния мейнстрим, нейното основно русло, няма кауза. това за първ път от как съществува интелигенцията. Тя много се е лутала.
Имаме Гео Милев, имаме залитане в какви ли не ултралеви посоки. Изобщо тази лявата интелигенция, тя поначална интелигенцията винаги е лява по определение. Левичарска с такъв уклон. И, за съжаление, никога не е била в истината. Но имала кауза, вярвала е в кауза. Участвала е в една, макар и погрешна, но съкровена за самата нея кауза. Умирала е за тази кауза, което доказва именно вярата. Днес няма кауза. Днес да се бориш в България за демокрация означава да си дебил. Не интелигент, а хванат на въдицата шаран. Точно обратното. Това е премия изпит в интелигенцията. Ако ти не си разбрал, че лъжа демокрацията е органическо зло, че тя е антихристиянска и в този смисъл античовешка, че тя унищожава човека и пътюм унищожава България,
ако това не си разбрал, ти нямаш място в така наречената интелигенция. Но нашата печална действителност е друга. И за това виждаме залеза на българската интелигенция. тя е невдъхновена, маргинална, небоеспособна, творчеството ѝ е посредствено, не е значима и полезна обществена сила. Солта на тази интелигенция губи силата си. А в Евангелието е казано: Ако солта губи сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Ако го приложим към интелигенцията, ако интелигенцията не е умна, ако тя не е отдадена на кауза, тя за нищо не става. Освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Във второто послание на св. апостол Павел до Солуняни, а глава втора има едни страшни думи: И за това Бог ще им прати действия на заблуда, за да повярват на лъжата, да да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата. Тези думи се сбъдват в наше време. И за това Бог им прати действия на заблуда, за да повярват на лъжата.
Да да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, т.е. Христос, а обикнали неправдата, т.е. всичко останало. Тук израза "Бог ще им прати действия на заблуда", не означава, че Бог на сила ще ни заблуди съвсем не. Той допуска да сме свободни, а като сме свободни и правим свободен избор в посока на лъжата и на заблудата, да повярваме на лъжата, това е съвременното състояние на българската интелигенция. Сами използвайки, т.е. злоупотребявайки създаденето ни от Бога свобода, ние избираме да повярваме на лъжата. Но следствие на това ще бъдем осъдени всички. Всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата. През 1988 г. Желю Желев публикува своята знаменита статия "Великото време на интелигенцията". Това беше в разцвета на съветската гласност и перестройка при Горбачов, съответно и в България. Желю Желев наивно вярваше, че интелигенцията ще оглави този процес на коренно преустройство и преосмислене на обществото и ще изпълни своята ръководна историческа мисия за българския народ. Повече от 33 години по-късно ние виждаме, че тези надежди негови не са се оправдали. Много отдавна стана ясно, че когато историята дойде на срещата и интелигенцията дойде на срещата с историята в 1989 г. тя, интелигенцията, не се справи с предизвикателството на историята. Провалихме се като група и за всеки доблестен към себе си, към своето умствено начало представител на интелигенцията, вече е ясно, че е настъпил мрак по плавне.
фалита на твоята идеология, на твоя светоглед. Когато фалира твоя светоглед, ти се дезориентираш. настъпва мрак по плавне. Ние сме в това състояние. И възниква въпроса: Какво да се прави? Има ли надежда? Отговорът е: Да. Винаги има надежда. Тази надежда е Христос, т.е. църквата. Времето на църквата е вечността. Но в земен смисъл, за България, сега настана великото време на църквата. На българската църква.
Защото преди 33 години нямаше кой да я слуша. Ако беше казала какво да се прави и ние не бяхме я послушали, сега те ще има много по-голям авторитет. Но все едно. Тогава имаше голяма група от люди, нагребена на вълната, именно българската интелигенция. Целият народ беше вгледан в тях. Ферен поглед в тях. и тази интелигенция даваше насоките
на обществото доколкото може. Оказва се, че не може. Сега, когато е консумиран провала и когато обществото бавно, но сигурно върви към катастрофалната точка на невъзврат, ние се намираме много близо до тази точка. ако продължаваме в също направление. Сега настава именно Великото време на Българската православна църка, която трябва да произведе
едно възвание към българския народ. осмислене на състоянието, в което ние се намираме, диагноза на болестта и указване на лечението, т.е. спасението. дали това възвание ще бъде чуто и изпълнено е друг въпрос, това е отговорност на народа. А отговорността на църквата е да такова спасително възвание.
И недообитата българска интелигенция изпадналата в мрак по пладне българска интелигенция всъщност е благодатна почва за църквата. Защото тази интелигенция е една единствена перспектива. Това е възвание към самата интелигенция. Тя няма друга перспектива.
Освен да се въцъркови, т.е. да стане Христова. 30 години Суша ни убеждават, че от това няма да излезе никакво творчество. Нито литературно, нито музикално, нито кинематографично, никакво. Посредственост само. В личен план тази интелигенция, която е същата, която беше преди 33 години
на голяма степен, тя вече върви към своя житейски залез, към смъртта. единственият начин, като разбойника на кръста, в последния час, тя да осмисли целият си живот, това е именно покаянието. Покаянието означава, разбира се, преобразование, духовно преобразование в Христа. това е най-доброто, което може да направи всеки представител на интелигенцията,
за да осмисли живота си. За да не излезе накрая един тотален житейски неудачник. в този смисъл, българската интелигенция е, почва за сеитба на семето Христово, на църквата. и ние имаме надежда, че ако най-добрата част от българската интелигенция се въцъркови, и то не по линия на външното християнство,
а по линия на православното православие, тъй като имаме и неправославно православие, отровен двойник на православното. Не ни трябва такова обръщане. Нас ни трябва истинско обръщане. Истинското обръщане на българската интелигенция към православното православие ще й даде смисъл, ще й даде кауза, ще я направи част от решаването на проблема на българския народ и в този последен час,
подобно на разбойника на кръста, ние и като интелигенция, и като народ, и като нация, имаме шанса да спрем на ръба на пропаста и да се върнем към пътя на спасението. Започва Светоглед! Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио