Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Днешната беседа е посветена на паметта на майка Валентина Друмева на 15 януари 2021 година, миналия петък почина господа Игуменката на Калоферския манастир майка Валентина и ние някак си осиротяхме усетихме как си отиват тези българи от старо време както отец Назарий от Кокаляне отец Севастиян от Света Троица Търновска отец Георги от Жегларци сега и майка Валентина от Калофер като че ли това поколение от духовни старци и старици
си отива от нас и живота става по-плосък става по-бездуховен става по-безинтересен без тях от друга страна ние знаем, че тези духовници след кончината си непременно отиват в царството ако те не отиват там то за нас няма да има никаква надежда а ние таим надежда, че и ние макар и недостойни ще успеем по някакъв начин по милост да избегнем
лошото място и да отидем в доброто така че тези духовни люди без друго отиват там, където няма скръб, там, където е радост там, където е пълно богообщение ние трябва да се радваме за тях когато си отидат от нас ние скръбим за нас си че оставаме без тях но за тях трябва да се радваме те са отишли на по-доброто място от друга страна тук на земята
тяхното място в известен смисъл остава празно на небето те ще се молят за нас но тук кой ще ги замести и тук е много важно да осъзнаем че няма кой да ги замести освен ние самите техният пример е пример за подражание той не е просто така да съществува някъде и да споменаваме, че имало такива люди
а трябва да им подражаваме трябва да им подражаваме като продължаваме тяхното дело а за да продължим тяхното дело ние първо трябва да го осмислим трябва да се опитаме да осмислим и делото на майка Валентина Както повечето както повечето както повечето духовници нейният живот на пръв поглед
не е много богат на събития Тя е родена в 1934 година в благочестиво семейство в село Войводино Завършва гимназия в Вълчидол После завършва Учителски институт в Варна След което завършва задочно математика в Софийския университет
и става учителка по математика в Вълчидол 1960 година когато е на 26 години постъпва като послушница в Калоферския манастир и две години по-късно 1962 година приема монашество постригана е от патриарх Кирил
приема името Валентина и от тогава до кончината си живее в Калоферския манастир в Калоферския манастир След 1982 година след промените тя основава и ръководи неделно училище в Калоферския манастир от 1991 година през неделното училище
са минали над 2000 деца не само от Калофер разбира се и от цяла България по това време по това време след падането на атеистичния режим започва и нейната писателска дейност без да има някакви амбиции литературни тя първото нещо което публикува е едно изследване на историята
на своя манастир на девическия Калоферски манастир и във връзка с това изследване естествено, че и се налага да чете библиотеката да се рови в архивите да разпитва спомени и разкази и прочие и прочие и тези занимания които в крайна сметка довеждат до създаването на една книга очевидно
намират смисъл тя намира смисъл в тези занимания услажда и се тази работа и започва лека по лека да пише и други изследвания стихове във връзка с надявното училище започва да пише неща за деца и така до
самата си кончена тя се занимава с литературна дейност може да кажем, че на много, много късни години се насочва към литературата към книжовността към изследователската дейност и че тъй както късно започва да пише и да публикува и тъй както
няма такова литературно-поетично призвание както обикновено от ранно детство амбиции и така нататък никакви амбиции няма като дете като девойка като млада жена не е писала стихове не е публикувала
не е мисляла за кариера за изява поетична или литературна изобщо въпреки това тя издава общо над 60 книги авторски и по този начин се превръща
в най-плодовития църковен автор в българската история никога в историята на българската църква от нейното създаване от 2000 години от апостолските времена до ден днешен не е имало църковен писател
който да е издал толкова много колкото майка Валентина Друмева 60 книги някои от които много сериозни изследвания с няколко стотин страници сега когато вече нейния жизнен кръг
е затворен и можем да осмислим нейния път си даваме сметка че ако искаме да преодолеем осиротяването ако искаме да продължим нейния живот тук между нас
начинът е от една страна да и подражаваме в живота от друга страна да продължаваме нейното дело и може да и можем да и можем да кажем, че в нейното дело изпъкват две главни направления
има няколко направления те заслужават сериозно изследване и осмислене но две от тях са видими на първ поглед едното е работата с деца а другото голямо дело е изследването на нашата християнска история
и по-специално в нейния случай главното и по обем дело е изследването на пострадалите от гонения български духовници след 1944 година подвижници монаси
свещеници мунахини изобщо страдалци пострадали за вярата изповедници за вярата този труд втория се състои в 15 тома изследвания и сам по себе си
той е един подвиг един нечуван подвиг защото ние можем да си представим да кажем приятно Александър Солженицин решава да пише своя най-амбициозен
труд червеното колело изследването изследването на първата световна и руската революция 17-та година как става това нещо как се разпада
руското царство как идват на власт първо февраляската революция после октомврийската с болшевиките и Солженицин извършва един подобен подвиг той
преравя планини от архиви от книги срещи разговори интервюта но когато той прави това нещо той разполага
в щатите с огромни архиви подредени с сътрудници които му помагат с съвременна технология с пари
да не забравяме че той освен това е Нобелов лауреат т.е. разполага с лични средства неговите книги продават в
милионни многомилионни тиражи в цял свят той има средства и не е проблем чисто физически да се обзаведе с целият този материал да удали
време той работи изцяло 24 часа по тази тема години години години наред десетилетия в случая с майка Валентина нещата
изоще не стоят така първо тя е монахиня жена монахиня тя не разполага с никакви средства нито лични нито
институционни няма бюджет няма пари няма никаква техника с която да работи не разполага с архиви подредени и на разположение
с ксерохси с всичко останало освен това тя не разполага и с цялото си време тя има задължение към манастира молитвен живот монашиски
и така нататък и на този фон да извърши цялата тази работа която нека да кажем че не успя тази работа да извърши нито една друга институция нито института за църковна история
църковно историческия институт нито да кажем някакви университети Софийския богословския факултет на Софийския или на Търновския университет или на който ще е да е или да кажем някакъв учен професор доцент
разполагащ с така възможности живеещ в столицата на една крачка от всички библиотеки от всички архиви с опит тази работа и да кажем най-де се някой или писател и свърши тази работа
не половината не свършихме десетината от това което тя свърши ние не сме свършили сравнимо с нейното изследване тези 15 тома и това е нашата голяма грешка защото нека да кажем
майка Валентина не е историк тя не е учила история тя е учила математика тя не е хуманитарист не е учила да кажем някаква сродна дисциплина примерно археология или филология
или нещо подобно някаква не можем да очакваме от нея една безупречна професионална методология едно професионално боравяне с архивите с изворите тя е любител в най-християнския смисъл на тази дума тя от любов го прави това нещо от любов
към тези мъченици към тези страдалци и то като вижда че ние не вършим тази работа защото няма съмнение че ако някой друг се беше взял с това тя нямаше да се занимава тя няма самочувствието че е историк
че е изследовател но от друга страна аз не съм историк ти не си историк той не е историк е никой ли нищо да не направи да останат тези страдалци изтрити от паметта на цял един народ това е нещо което тя не е могло да допусне нейната съвест
нейното сърце не е могло да допусне тази работа и се хваща тя слабата жена монахинята с всички монашески ограничения с неподготвеността си професионална и служебна да се занимава с този материал но като няма кой друг
когато работата е оставена на угър тогава тя тръгва апостолски да обикаля цялата страна прави си една карта за да проследи къде е била къде не е била и обикаля цялата страна навсякъде
се среща с носителите на живата памет чете литература където има където няма търси в архиви търси в пресата това което е публикувано и троха по троха събира
дистилира този безценен компендиум който са тези 15 тома за пострадалите свещеници и изповедниците за вярата от най-ново време тази идейност
продължава много време самите книги излизат в течение на 7 години между 2007 и 2014 година и можем да кажем, че този
15 томен труд е може би така най- яркото нейно отделно от къснато деяние отделно дело и
тук ние би трябвало да продължим тази работа която която почитаме покойната майка Валентина най-добрият начин да е почетен е
да продължим нейната работа по същия по същия начин другата нея важна тема главна тема е децата възпитанието на децата литературата и изобщо образователните
дейности учебници стихотворения пиески разкази книги за деца защото тя си дава сметка макар че живее в манастира относително затворена
спрямо с света но тя много добре си дава сметка как света унищожава децата как унищожава тяхното мислене тяхното възприятие
техния светоглед и че ние не можем да оставим на самотек това деградиране на многото поколение а напротив трябва всячески да се борим за умовете
и сърцата на тези невръстни най-малки деца и това е нейния втори голям завет работата с децата ние поначало за да
изпълним отчасти дълга си към майка Валентина трябва да започнем почнем от изследването на самата нея на нейния живот на нейния подвиг как всъщност
са станали нещата в какво се състои нейната методика как тя е успяла да осъществи монахиня Валентина Друмева нейното главно произведение да не забравяме
че всеки човек е творец и той твори едно основно произведение единственото което накрая ще се яви на изпита самия себе си всички други наши творби
архитектурни художествени писмени музикални и ще остана тук на земята която в крайна сметка няма да пребъде във вечността във вечността ще пребъде една единствена
творба която всяки всеки човек всяко човешко същество цял живот вая самия себе си така че как майка Валентина е изваяла майка Валентина това е
първото на което трябва да си отговорим и в ней ни е привидно безсъбития живот с много малко видими събития все пак трябва да
видим много важни неща които се е създали примерно в един разговор с нея тя казва така че понеже е растнала
във времето тя е от благочестиво семейство и можем да си представим 34-та година родена 44-та година когато идват на власт атеистите тя е на 10 години айде да кажем още една-две години докато се утвърдят атеистите на власт
значи някъде към 12-13-та година когато човек се оформя какъв иска да стане какво иска да прави в България вече нямаме вероучение имаме гонение срещу Църквата и имаме държавна идеология
господстваща еднопартийна атеистична и тя която сама не знае дали би имала някакви призвания литературни тя е бягала от тях защото казва
иска да запази съвестта си може би това означава вярата си защото ако тя тръгне да следва да кажем пременно българска филология ако тръгне да се занимава с хуманитарни науки с история тя ще трябва да прави компромиси
ще трябва да учи стихотворения да чете изследвания които са атеистични които са революционно левичарско атеистични и или трябва от сутрин до вечер да им противорчи
т.е. да бъде изхвърлена от системата и да не може да се осъществи нито като писател нито като историк нито като хуманитарист или по-добре е вариант който тя прави избира математиката в математиката
математиката няма атеизъм няма комунизъм няма фашизъм там нещата са непартийни не идеологизирани до голяма степен макар че и в математиката ако се вгледаме внимателно
може да се прокрадва много но все пак това са тънкости но като цяло 2 и 2 и 4 при всички идеологии и за това нейният избор на математиката е много интересен това е съхранение
на съвестта съхранение на вярата това е важен урок от нейния живот тя отива в манастира когато е на 26 години става монахиня првопослушница разбира се 60-та година а
след това когато е на 28 е постригана за монахиня сега си казваме 60-та 62-та година обаче тук е много важно да разберем това време 60-та 62-та година
какво е това време това е времето на така наречените хрущовски гонения в СССР които имат съответна вълна и в България във България гоненията са на две главни вълни първата е след 9 септември голямата
по-жестоката по-продължителната но тя поприключва през 50-те години и особено след априлския плен в 56-та година можем да кажем че имаме така светлина в края на тунела че гонения вече на смърт на кръв
няма да има ще има маргинализиране на Църквата отричане на религията и на Бога но такива грозни и тежки гонения няма да има но края на 50-те години започва
вълната от хрущовските гонения и в началото на 60-те годин те са в разгара си точно тогава тя отива в манастира едно че иска да се спаси от тези гонения и второ тя по този начин излиза на битка срещу атеизма
защото да приемеш монашество в 1962-а година това е подвиг това е предизвикателство още повече за една учителка по математика деца казва могат да я смачкат по всяка линия да се облечеш
в расо означава да излезеш на всеоръжие ти ставаш воин монахът е воин дали си изпълнява воинския дълг и друг въпрос мнозина облечени в расото
в бронята на расото са се оказали слаби но тя не се оказала слаба тя е използвала бронята на расото и е повела своята лична война с лукавия своята лична война с слугите на лукавия всички ние малко или много
когато играем по свирката на лукавия му служим ставаме негови слуги знайни и незнайни съзнати и несъзнати монахинята Валентина обличайки расото повежда война срещу безбожието срещу безбожниците така че това замонашване точно в 60-62 година
е много показателно защо идват хрущовските гонения много интересен въпроси не изследвам монас някои ще кажем нали то е ясно защото нали в Русия почват идват в България по аналогия да но защо започват в Русия какво му пречеха
на хрущов священиците духовниците монасите които бяха изцяло изтикани в периферията те бяха маргинализирани те участваха само като някакви фигуранти в някакъв
световен форум за мир такива работи но бяха изтикани от всичко защо беше това гонение това гонение беше поради една много проста причина хрущов и можем да кажем ръководството на комунистическата партия на СССР в края на 50-те години
са убедени на 100% в победата на комунизма и в истинността на атеизма по-ранните болшевики от предреволюционно време от типа на горки и Луначарски такива деятели са родени и израснали в царска Русия кръстени са в храмовете
почти всички и са попили малко или много от вярата от традицията от духовността от силата на православието и дори когато воюват срещу него а те воюват страшно
срещу него не са вътрешно убедени че няма Бог със сигурност в у мнозина от тях може би и у самия Сталин да не забравяме че все пак е учил семинария идеята че няма Бог
не е много сигурна не случайно той обръща политиката спрямо Църквата в края на войната по политически съображение безспорно но все пак е обръща сега обаче става нещо друго 1957 година Съветския съюз изстрелва в космоса
първият спътник след това втория третия и така нататък 1961 година а преди това разбира се изстрелват кучетата кучето лайка и така нататък 1961 година обаче изстрелват и първия човек
Гагарин и тези успехи в космоса всъщност създават погрешното впечатление о гордия човек в случая комуниста Хрущов и неговото обкръжение че науката
вече победила че тя е доказала че няма Бог ние вече сме в космоса Гагарин летя в космоса Бог нямаше там над облаците и извън атмосферата и това
вътрешно убеждение на научна правота е главната идеологическа причина за вълната гонения също Църквата в края на 50-те и началото на 60-те години всъщност зачиства се
историята от от отживелиците от миналото Църквата е била толерирана като културен институт институция там по време на Сталин има такива връщания назад с цял някаква политика
да се използва но ето дойде науката доказа всичко дойде техниката направи космическите кораби утре ще летим до звездите други ден ще завладеем млечния път галактиката ще имаме между галактични полети ще имаме
необуздан прогрес на човечеството разбира се комунистическо и при това положение Църквата вече е абсолютно безпредметна това гонение е с вътрешно убеждение
това не е вече класовия враг това вече е умствения отпадък от миналото и точно в този момент майка Валентина тръгва срещу логиката на времето срещу космоса срещу технологията срещу прогреса
и отива в отживелицата в манастира там където е феодалното общество някакъв си манастир отживелица от други времена от други епохи някой ще каже тя бяга от действителността тя бяга от прогреса да, точно така е
тя бяга от прогреса безбожния тя бяга от безбожната действителност и какво се оказа тя от 60-та година прави този житейски избор до 89-90-та година когато рухна системата системата у нас
еми това са почти 30 години 30 години тя живее в общество на господстващ атеизм и чак тогава доживява да рухне това общество когато когато когато
отдавна можем да кажем че е било ясно че това ще бъде до края на живота но не е до края на живота ето рухва този воинстващ атеизм това и тогава тя навлиза в един нов етап на своя живот
когато поема отговорността за малото поколение за подрастващите с неделното училище и тук ние наистина трябва да получим едновременно и нейната биография и заедно с това да продължим нейната методология
защото ние в момента пак се намираме в подобна ситуация сега настъпват компютрите настъпва изкуственият интелект прогреса настъпва комунизма няма какво да се заблуждаваме от всички странни и дебни това което ни предлагаха Маркс, Енгелс и Ленин
общество в което никой няма да работи всичко ще тече по мет и масло това не се обещава и сега само трябва малко да изчакаме още работите и техническия прогрес да се доразвият и обществото да започне
да се управлява разумно научно и не човешки и в този момент ние трябва да помислим за метода метода на истинския духовник който прилага и майка Валентина
и да видим, че колкото и да се сеструват могъщи и овластени силите на злото силите на безбожието на атеизма на материализма колкото и да се сеструва че прогреса върви
в тяхната послата както на времето хрущовските комунисти са вярвали че 80-та година комунизма ще победи че до 2000-та година ще имаме редовни полети
до луната така като трамвай ще по разписание ще излитат и ще катат и сега има подобни утопи във въздуха подобни сигурности в кавички
и имаме сигурността на майка Валентина че Бог управлява всичко че неговия закон е единствения истински закон и в този смисъл ние трябва да
се получим от нейния пример и в това отношение по отношение на нейните изследвания за пострадалите от атеистическия режим духовници нейният труд в никакъв случай не е завършен
тези 15 тома те разбира се каквото е могла да направила но българската православна църква далеч не е приключила тази тема и в никакъв случай не можем да кажем че вече живите свидетели
ги няма късно е да се правят изследвания не съвсем не е късно напротив можем да кажем че е напълно естествено сега да се продължат тези нейни
изследвания можем да кажем че трябва да се създаде някакъв институт или сдружение по тегидата на майка Валентина в нейно име в нейна чест което сдружение което институция да продължи тази работа
с двойно тройно и децеторно повече енергия отколкото една единствена женица макар и водена от святия дух макар и водена от
Господ защото ние които нямаме някакви духовни дар и прочие трябва да се получим от нейната скромност от нейното смирение
ето какво казва тя по този повод какви трябва да бъдат качествата на църковния писател на църковния изследовател какво казва тя ето сега след малко ще се включи
нейния глас знам аз съм посредствена монахиня но имам купнежа имам стремежа до де съм сигнала не мога да кажа защото като
сравня с монасите руското русските монаси читем книги сега гръцкото някогашните аз съм едно нищо но последните монаси
са такива пък Бог даже се отишавам с нещо такова на едно място четах че Бог може да прави чудеса с миряни с слаба вера слаби
дела а пък с духовни хора например монаси духовници на висота не стават чудот защо за да укрепи у нея слабите значи я спикам съм от този род
миряните от низкото ниво и Бог ми дава зато и ми дава защото съм от низкото а пък ако съм издигната високо ще изиска от мене
много неща за да ме даде и тази сало отишавам се аз казва съм нищо аз съм посредство на монахиня ето виждаме метода на майка
Валентина виждаме как тя предприема своята свръхзадача не като човек с самочувствие с така възможности който казва да аз
съм подготвен компетентен максимално по-добър съм от другите и съответно се вземам с тази свръхзадача защото съм най-добрия не не казва така
майка Валентина а казва точно обратното аз казва съм нищо аз съм посредствен монахиня обаче поради това че Господ помага на тези слабите
и ништожните за това се захващам с тази работа и Бог помага едва ли не прави чудеса може да кажем че това което тя е направила граничи с чудо тези 60 книги
които е издала тези 15 тома изследвания исторически и прочие тя има разбира се и други изследвания важни интересни и приносни тези изследвания също така е интересно как се получават тя започва от историята на
Калоферския манастир 20 години работи по своята първа книга значи после има 60 обаче първата пише 20 години без някаква койс някаква перспектива за
издаване и можем да кажем без някакви претенции че изпълнява някаква историческа мисия и подобно не тя си живее в Калоферското манастирче което впрочем не е нищо особено
това не ти е рилския не ти е башковския не ти е черепишкия манастири с велика история с сетини с фрески със стенописи с утвари с
мощи не калоферския манастир три пъти е горял последния път по време на руско-турката освободителна война в този смисъл там нищо старо няма архиви някакви особени
няма след всички тези пожари унищожения и тя на нямането се захваща нещичко да събере събира това разбира се което е налично и във хода на тази
работа докато работи върху малкия и не особено прославен калоферски девически манастир докато върши тази работа тя
придобива привкус към изследването вижда какви бисери се крият на всяка крачка вижда че ако книги разровиш те ще си останат невидени
и неоткрити и казва ми дай да свършим тази работа и на други места т.е. тя тръгва от близкото от посилното от ближното познатото и лека по лека разширява и разширява
обхвата на своята дейност с много голям резултат с много голям плод и смисъл това също е част от нейната методология и ние трябва да и подражаваме първо да се заемем с това което е близо до нас защото няма
кой друг да ни окопае нашата градинка ако ние не си окопаем а докато окупаваме нашата градинка ние се квалифицираме ние вече се ограмотяваме как се работи на по-широк периметр
така че това е един много ценен нейн урок също също възжава разбира се и за работата с децата тези близо 30 книжки които тя е написала за децата
във всички жанрове самото неделно училище което работи от 1991 година това също е един огромен опит и една от първите ни работи в памет на майка Валентина Друбев е да напишем
историята на това неделно училище с всичките му успехи и неуспехи разбира се че имало трудности разбира се че имало провали но всичко това трябва да се изследва така че ние
дължим на майка Валентина децата казва да почнем първо от най-близкото да започнем от нея самата ние сме длъжни в скоро време да направим едно изследване една книга една биография
на майка Валентина Друмева докато още са живи всичките нейни духовни чада разбира се тя е човек от старо време ние не можем да намерим жива памет твързана с нейното детство
или юношество но доколкото можем особено от по-новите времена ако ние съберем всичко това и го осмислим и го подредим от това
със сигурност ще излезе много смисъл много поука и тогава когато говорим че ние трябва да подражаваме на духовните старци истерици ще знаем на какво да подражаваме
след това след като направим поне една книга може би и повече от една осмислеща нейният живот непременно трябва да се направим следване именно на
това училище и на работата с деца и защото на работата с деца в днешно време това е ключовия въпрос естествено всички го знаят но работата по осмисленето на този въпрос по създаването на адекватни
ако примерно в 91-а или 95-а година е било най-добре да се напише еди каква си книга то да кажем в 2021-а или 2025-а година трябва да се направи примерно еди какъв си филм или нещо съвсем друго всяко време за да
хванеш интереса на децата трябва да си адекватен на своето време иначе просто няма да дойдат при тебе така че ние трябва да вземем от опита на това училище поуките изводите и да продължим същата работа и още повече
и още повече за работа с младите и най-младите и с най-малките защото не ги ли хванем от ранна детска възраст те ще бъдат вече трудно те ще бъдат
изпуснати и трудно ще могат да се връщат освен единици разби да се които Бог е ги е призвал винаги ще има такива но ако говорим за мнозинството те ще бъдат изпуснати за
вярата изпуснати за морала изпуснати за Бога и ще станат жертва на тези устройства които така лесно са в ръцете на всеки и така лесно го опойват и вкарват
в една наркотична зависимост и вече оттам не може да го извадиш така че работата с децата този приоритет на майка Валентина според мен също бихме могли под егидата на майка Валентина ние да
направим нещо дружество сдружение фондация училище не знам но нещо което да продължи нейната работа двойно и тройно и десеторно за да има смисъл за да има полза
от това продължение по същия начин си заслужава да изследваме и другите аспекти на нейната личност на нейните трудове и тогава ако се справим с тази задача тогава майка Валентина не само ще бъде жива
в царството но и ще действа помежду ни ако ние усвоим нейното дело ако в нейно име и в нейна чест го продължим и го разширим и го задълбочим и тогава ние ще поддържаваме на най-важното
което тя е направила най-важните неща в нейния живот първо главният избор избора на Бога като главен стожер на живота второ избора на път тя е избрала пътя на монаха друг ще избере друг път но този път трябва да бъде насочен
към Бога може и като мирянин да служиш на Бога цял живот не можеш да ми си длъжен можеш и като същеник можеш като всякакъв така че това сложение на Бога е много важен пример който тя ни е дала
в много трудни времена поемането на отговорност ние къде се оправдаваме къде с така някакво фалшиво смирение неистинско бягаме от отговорност не майка Валентина ни дава пример
за успех при поемане на отговорност тя е поела отговорността нещо което привидно ние по плещите грабнала е този тежък товар 200 килограмов и с крехките си силици е успяла да го пренесе
и да го стовари по предназначение и ние се чудим и се маем как е успяла така че поемането на отговорност дръзновението дръзновението аз казва, съм нищо като монахин посредствена монахиня но точно заради тази посредственост господ
най-много помага казва тя и ние по същия начин трябва да имаме дръзновение да поемаме свръхзадачи не защото много ни бива и защото сваляме
звезди от небето а защото а защото господ в нашата немощ се проявява нека да поменаваме майка Валентина в нашите молитви нека да се радваме че имахме
честа и щастието да общуваме с нея нека да помним нейната усмивка блага нейните думи в които имаше трезвост имаше мъдрост имаше любов към всички и
нека в нейно име и в нейна чест да продължаваме всичките тези благословени дела които тя е вършила през своя дълъг и плодотворен живот Светоглед новото предаване за православен поглед към историята културата
и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Абонирайте се!