Псевдо-Тривелий

ПСЕВДО-ТРИВЕЛИЙ Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е псевдо-тривели. Става дума за култа към един несъществуващ светец, така наречения свети Тривели, който култ през последните двайсетина години

се появява и битува, ако не казвам, че се развива чак, но може би и се развива в България. Такъв светец не съществува. Това е едно недоразумение, една грешка, която ще проследим в днешната беседа последния

ред. Първо, ще уточним кой, кога, къде, как и защо е направил тази грешка. Това недоразумение с псевдо-тривели. Второ, как е била възприемана тази грешка през годините,

през вековете. трето, как през XVIII век псевдо-тривели навлиза в българската историография, как през следващите два века, 19 и 20, култ няма към тривели и как в наше време

се появява такъв култ и се развива. Накрая, ще се опитаме да поразсъждаваме на тема какво да се прави в такива случаи. И така, първо, кой, кога, къде,

как и защо е направил тази грешка. Ние можем точно да определим всички тези параметри на грешката. човекът се казва Марк Антонио Сабелико. Мястото е Венеция. Там той издава

една своя книга, една своя история на света. Нас ни интересува втория том. Той излиза в 1504-та година. Т.е. преди 518 години е направена

тази грешка. Марк Антонио Сабелико, автора на грешката, е един трето разреден, можем да кажем, пишман историк, слаб историк, но така

или иначе той се заема с една амбициозна задача, да събере в два тома историята на целия свят. От сътворението на света

до негово време, до 1503-та година, една година преди издаването на последния том, на втория том. И в този разказ за

българското покръстване е откъделено 6-7 реда. Основава се на летописите на Аббат Регино от началото

на 10-ти век. Аббат Регино е съвременник на българското покръстване до голяма степен. Съвременник на святи княз Борис Михаил. И той

разказва тези събития, най-важните, най-драматичните аспекти на тези събития, именно замонашването на святи Борис, как поставя на престола неговия син,

как той тегли към езичеството, как български покръстител отново се връща към земевластта, ослепява првородния си син, поставя на престола

по-малкия си син и след това отново се връща към манастирски, монашески живот. Всичко това е разказано от Регино, но той не знае

и не споменава името на българския покръстител, нарече го царя на българите, краля на българите. Сабелико в рамките на тази история на човечество, естествено, не може да обърне внимание на всеки детайл

и взема на доверие разказа на Регино, който до голяма степен е достоверен и единственият проблем е, че няма име на този български владетел и Сабелико му лепва името Тривели,

Тривелиус на латински, което име се сеща в латинските извори. Има такова име. Има един там виж аристократ по времето на Нерон. С това име има един родписател, фиктивен, но все пак известен с това име. Така, че

тази латинска версия на името Тривелиус му се харесва на този Сабелико и той използвайки разкази за Хан Тервел и отъждествавайки Тервел с Требелиус разказва

историята всъщност за св. Борис, която е век и половина по-късно. Питаме се как е възможно да се направи грешка с век и половина от един ушкин историк. Това се дължи на погрешния

метод на работа на Сабелико. Обикновенно летописците какво правят? Той не случайно се казва летопис. Година по година в тази година стана еди какво си в тази еди какво си

и така нататък. Година по година. А Сабелико не прави така. Той не случайно нарича книгата си Рапсодия. Той разказва такива разкази. хубаво. Сам по себе си е верен. Българският владетел така е, така е,

това е направил велики деяния, покръстил своя народ. Но когато той му летва едно име от друга епоха, няма как да се ориентира спрямо годините, че е сбъркал и го оставя така.

това е грешката на Марк Антонио Сабелико. Ето как разказва той тази случка. Цитирам. Що се отнася до проповедите и чудесата на Кирил, става дума за свети Кирил,

консултин философ, той привлякал българския народ към поклонението на християнската вяра. казват, че първия цар в България на име Требелий следвал монашески живот и оставил царството на

по-големи от двамата си сина. Неслед дълго новия цар се върнал към поклонението на злите демони, презрял благочестието на баща си и неговия начин на живота. Но пък Требелий не се преклонил пред този отклонил се син,

а като оставил самоличността, която бил възприял от известно време, т.е. монашеството, той облякал царския сан и след като си върнал кормилото на властта, лишил от зрение нечестивия си син. Царството дал

на по-младие, който бил благочестив, да управлява според своята длъжност. Самия той, като го вързал с предупреждение, тутък си се завърнал към своето монашеско състояние. Крайна цитата. Каква е причината?

Защо приписва на някои си требели деянията на свети Борис Михаил? Много просто. От немарливост. Не си е свършил работа, не си е проверил изворите, бързал е да вкара в два тома

историята на човечеството, хилядолетната история на цялото човечество и недогледал, сбъркал с 150 години, с една епоха. Съвременните критици, когато пишат за Сабелико, казва така. Той е бил, казва, обект на остра критика поради прибързаното и лошо документирано повествование.

Ето това е цялата работа. Прибързано и лошо документирано повествование. въпреки това, неговата книга се издава в Венеция, след това се преиздава още във Париж и още във Базел. Така, че има общо три издания, което никак не е малко. Но, все пак, трябва да кажем, че

Марк Антонио Сабелико е слаб историк, не е авторитетен и ако си беше останало само неговото издание, там щеше да се погребе тази грешка и никой нямаше да е чувал повече за нея. Но, тук се получава нещо интересно. Тази грешка попада

у един друг автор. Той я заимства, а другият автор, той се казва Джироламо Пиати, е така, йезуитски богослов, значим, и той пише една книга в 1590-та година за доброто

религиозно състояние. Оказва се, че тази книга за доброто религиозно състояние става бестселър. Превежда се на много езици, има може би 12 издания става истински

бестселър в религиозната литература на своето време в римокатолическите среди, тъй като той е язоит. Сега, Джироламо Пиати не е историк и не пише историческо съчинение. Затова

той не проверява в подробности в кой кой е и в коя година кой е живял. харесала му е тази случка с владетеля, който става монах, който се връща,

наказва сина си и пак става монах. Това е много ярък пример за него. Той има такава глава в книгата за царете, които стават монахи.

Това е голям пример духовен. Ти да имаш всичко и да избереш монашеството. той е повече от всичкото светско. Така че него му върши работа

на Пиати. Той разбира, че Сабелико се е объркал в датите, оправя до някъде нещата, пише, че годината е 8 от 1962,

което до някъде е вярно. плюс минус ставам грешка с 3-4 години. Но запазва името. Не си свършва работата, не си проверява изводите, да засече от друга дебе, как се е казвал

този човек. Разбавя разменването в епохите, но го е домързяло да си довърши работата и не си е отказал името. Защо? Защото

да разказваш тази хубава, ярка история без име, краля на българите някакси не стои ярко. Другите му примери са с имена. Стоят убедително. Кой е този крал на българите? Ти не го ли знаеш? Ако не го знаеш, откъде знаеш

когато се е случило? Не стои много убедително и затова той предпочита на принципа целта оправдава средствата. Целта му е да изгледи една ярка проповед, а това, че исторически има някои разминавания в случая

за него това не е важно. и той не си проверява изворите. Тоест, преписва грешката. И тази грешка, вписана в този бестселър, се разпространява и заразява на много широка публика.

И, за голямо съжаление, част от тази публика е Мавро Орбини, историка от Добровник, който решава да напише една книга за славяните, царството на славяните. Издава е в 1601 година,

десетина години след пяти, след него е бестселър. Тъй като, тази книга е набрала скорост и в цяла Европа си четя тази ярка религиозна книга и Мавро Орбини също явно е бил впечатлен

от това събитие и го включва в своята книга Царството на славяните. Той е хърватин, бенедиктински монах. Книгата му е доста впечатляваща, голяма, с много данни събрани и между другото разбира се, има много грешки,

което за 16-17 век съвсем разбираемо. Всички правят грешки. Но Мавро Орбини не стига, че прави грешката с Тервел, ами добавя и втора грешка с Омуртак. Кой зная защо? Делото на Свети Борис

той го прехвърля върху Тервел една част цялата история с замонашването Владимир, избождането на очите, свалянето от власт, поставянето на втория син. Всичко това го взема от... фактически от Пиати, от йезуита, а добавя към това нещо

по отмяната на друга част от делото на Свети Борис, а именно самото покръстване. историята с монаха Теодор Куфара, с сестрата на княза, с другия монах, методи, който рисувал Страшния съд. Всичко това той го... бунта на болярите и така, всичко това той го приписва на Омуртак.

Знаем, че Омуртак е бил гонител на християните. Не само, че не е покръстител, но и гонител на християните. Но Мавро Орбини приписва тази част от делото на Свети Борис, именно на Омуртак. За когато той казва, че Симеон станал негов наследник на Омуртак е един вид. Тук основно имаме

грешка със 100 години. Симеон казва, наследил Омуртак във българското царство или както българите предпочитат наследил Борис, който е първият цар на българите с това име. Тук виждаме, че Мавро Орбини нещо е чувал някъде, виждал е, че е Борис

и пише както предпочитат българите. Значи, те предпочитат да го наричат Борис, а не Омуртак. Той е ясно, че това съвзава съвсем различни владетели, но той ги смесва. И само казва, че те предпочитали да го наричат Борис. Но той е бил Омуртак, Муртаго

на италиански. Книгата е писана на италиански. Борис го нарича Борисо. Борисо или Боризо. Така или иначе, има предвид Омуртак и Борис, но ги смесва. И то приписва деянията на свети Борис на Омуртак.

Една година след труда на Мавро Орбини излиза големия труд на Цезар Барони 10-ти том на неговата книга Църковни летописи, в който 10-ти том, между другото,

се говори за покръстването на българите. И тук виждаме, че Цезар Барони е от друга класа. Той, разбира се, поставя нещата в собствената си епоха. Делото не се приписва нито на Омуртак, нито на Тервел, а на Михаил. Той така го нарича Свети Борис,

което е правилно, защото при кръщението Свети Борис знаем, че приема името Михаил. И Цезар Барони, който пише история над църквата, естествено, че ще го ничи с църковното име Михаил. Та много подробно Цезар Барони

описва цялата история, която няма нищо общо, нито с Тервел, нито с Омуртак и е доста близка до научната истина. Но Барони естествено не се занимава да опровергава нито Марк Антонио Сабелико, нито Пиати, нито Мавро Орбини.

Той просто разказва историята така, каквато е. Сега, междувременно пяти, който е йезуита, късноречивия, яркия религиозен писател, е въздействал върху йезуитите

и те много харесват тази тема с владетеля, царя, който става монах, който славя сина си от власт, им избожда очите и така нататък. И това нещо

влиза в редица художествените произведения на йезуитите. Той започва да живее тази подменена история под името Тривели се разказва историята на

Светия Борис и за нея се пише една огромна поема. Покръстената България. Героична поема. 1637 година от Франческо Брачулини. Той е един да разкач

такъв стихоплетец придворен на Папа Рубан 8-ми. Но тази поема е толкова голяма, че по брой на стиховете е по-голяма от Илядата. По-голяма от Одисеят.

Посветена на българския покръстител. Но под името отново Тривели. Така че на правилната веднъж грешка се умножава и на принципа

на Геопелската повтори хиляда пъти те започат да прилича наистина. А тя се повтаря хиляда пъти. Защото не стига тази поема,

ами правят се и пиеси. Йезуитите я вкарват в учебната програма на своите колежи, а ййезуитските колежи по това време са един от

най-добрите в Европа. И накрая на учебната година в откъделните колежи се играе тази на величието на този владетел, който става

монах и сваля сина си от власт и така нататък ослепява го. Тази трахотна драма, религиозна, много възпитателна, се играе и с цяла

Европа в течение на векове от ййезуитските колежи. И по този начин сега някои поправят името в интерес на истината,

Богорис го наричат, но в началото е Тривели, докато се осъзнаят някои. Между времено един бенедиктински писател Габриел

Буцелин решава да присвои въпрос на Тривели и да го направи бенедиктинец. Вкарва го в месецослова на Бенедиктинския орден, кога 655-та година и

там вкарва цялата история за царя, който става монах и който поставя сина си, след това го сваля, ослепява

цялата тази история вкарва и казва, че този български владетел всъщност бил станал монах както каза той като го възприел правилото

на святия наш отец, т.е. на святи Бенедикт. Т.е. святи Борис Михаил бил станал бенедиктински монах. това няма как да е вярно, защото

святи Борис е изгонил папските представители, включително които е имало бенедиктиници, то вероятно е имало. Бенедиктиници са били тогава един от най- централните ордени, най-главните

ордени, може би главния орден в ремокатолитската църква. Още не е имало ни язуити, ни францисканци, ни доминиканци, всичко това по-късно. бенедиктиниците са били ранен орден и много вероятно са били в България. Но,

след като се изгонили от България, няма как святи Борис да стане бенедиктински монах. Това е, съшито с бели кланци, това е една лъжа. Една измислица, по-скоро. И това нещо, разбира се, не може да бъде оставено

толкова така и в 1658 година то бива разобличено от двама изуити. Това са Жан Болан и Готфрид Хенскен, които започват един титаничен труд, жития на светиите, новотомен труд,

жития на всички свети. Изследват всички извори, всички дотеровки, проверяват всичко, да много така прецизна работа за своето време извършват. и когато стигат, разбира се, до разказа

за българското покръстване, виждат тези грешки и ги разобличават изрично. Така че в тяхното издание на житята на светиите, първо в тома, който излида 1658 година споменават това нещо,

че въпросния български покръстител казва те е бил Богорис, а Марк Антонио Сабелико приписва това деяние на Треберии около 200 години преди Богорис. Всъщност казва

той сам показва грешката си на същото място, доколкото сам казва, че тогава Кирил със своята проповед и чудеса привлякал този български народ към християнската вяра. Така че е разобличен Сабелико като човек, който прави грешка

от близо 200 години, както те пишат, всъщност 150 години. А след това в един от следващите томове те разобличават и Буцелин Бенедиктинеца казва така, Буцелин, следвайки Сабелико, самонадеяно приписва

Требели на Бенедиктинския орден и добавя от себе си честването и дене на честването, за да не би предишната грешка да не е достатъчно голяма. тук са направо саркастични двамата Хенскен

и Болан но Хенскен е водищия Болан е нещо като учител обаче Хенскен бил много тронотлив, много работлив, много скромен впрочем и затова самото движение

се налича Боландисти тази инициатива тя до ден днешно съществува изследването на житията на светиите от научна гледна точка така че Хенскен пише точно тези редове в които разобличава

и Сабелико и Буцелин в техните измислици и грешки. Така че в науката въпросът е приключен към времето когато излизат тези томове 1658 и

оттам нататък в науката вече не може да се говори за Светия крал Тривели и как той бил Бенедиктински монах. Това нещо е приключено в науката. Но науката си е наука пиесите

в йезуитските колежи продължават поемата съществува сега кой е че друго въпрос тя не е много разпространено но така или иначе тези черно на бяло опровергани опровергани грешки

и измислици продължават да съществуват още дълго време и да деформират представата на широката публика не на сериозните учени. Нека да чуем едно песнопение след което ще е продължават. дължават.

дължават. дължават. Дължават. Дължават. тължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават. Дължават.

Дължават. Дължават. Дължават. казахме, че Мавро Орбини е един от разпространителите на тази грешка. Грешката на Марк Антонио Сабелико. И влезла веднъж в неговата книга тя придобива особено значение за нас, българите.

Защото книгата на Мавро Орбини е преведена на руски език, съкратено и преработено и е издадена в Санкт-Петербург в 1722 г. Сега верно е, че и книгата на Барони е преведена на руски език. Това е по времето на Петър I. се превеждат тези големи, така важни книги. И

на Барони е достоверната история, на Мавро Орбини е недостоверната, но и двете са преведени на руски и в този смисъл става достъпни и за българите. така че когато преподобния Паисий Хилендарски започва да пише своята история на Съвно-българска, той е ползвал и двата източника. И погрешния на Мавро Орбини

и правилния на Цезар Барони. Но Паисий се доверява на Мавро Орбини, на погрешния извор. и описвайки българската история пропуска св. княз Борис, пропуска най-важният човек в цялата българска история. Покръстителят. И прехвърля неговото дело

върху Тревелий и върху Муртагон, Омуртак. Защо е избрал това нещо? Ние не знаем. Вероятно, може би преди него някой друг е направил този извод и той се е повел по това толкование. Не е изключено.

Защото ние имаме една друга българска история, особено Паисиевата, която е съвременна на Паисии. Така не чета Зографска българска история. тя е достигнала до нас в един малко по-късен препис. Но, вероятно, е писана по-рано. По времето на Паисии, кажи го. И там по същия начин

имаме разказа за Тревелий и прочие и прочие. Муртагон. Тоест, ако беше самостоятелен другия писател, автора на Зографската българска история и беше повзал само барони, да кажем, ще разкаже верната история. но и той се води по Мавро Орбини. Тоест, вероятно, може би двамата имат

друг общ извор, който ги е наклонил към Мавро Орбини. Така или иначе, и в Зографската българска история, по-късно и в йеросхимонах Спиридон, си върви линията на псевдо Тревелий, на лъжесветеца. Какво казва Паисий Хилендарски в своята история? Ето какво казва за Тревелий. Той е крал Тревелия, пръв възприял християнската вяра в лето господне 703. След възприемането на светата вяра, отнасял се с голямо благоговение

и усърдие към Христа. За това се съградил манастир, оставил доброволно кралската си власт на най-стария си син и му заповядал да живее вярно и постоянно в благочестие. След това се облякал в монашеска дреха. Сина му, бил християнин за малко време, отново се обърнал към езичеството. Тревелия оставил монашеското времено, пак взял царската власт, хванал своя си и го ослепил жестоко без милост, задето обърнал български народ към идолопоклонството. И така нататък и възприял пак монашеския чин, завършил свето своя живот. Монашеското му име било теоктист монах. А след него на кралския престол поставил за свой крал Асен Велики.

Виждаме тоталното сбъркване на понятията. Асен Велики не може да бъде по времето на Първото Българско царство. Той е по времето на Второто Българско царство. Така че е отново голяма грешка. Но така или иначе нас не интересува повече разказа за Тривелий, Който в края на книгата, която обобщава отново разказа за българските светии. Той говори за него, че оставил кралската власт и мирската слава, съградил си голям манастир близо до Охрид и в той манастир приял монашески чин. Охрид по времето на Тервел изобщо не е в територията на България. Той и по времето на Крум ли е, изобщо дълго време не е и по времето на Омуртак. Така че грешката е очевидна, упаи си. Той не говори за Тервел Триверий, а говори за св. Борис. Той изстрои манастири на Охридското езеро. Манастирът на св. Наум, на св. Климент и на св. Борис естествено. Така че грешката е очевидна. Но Паисий преписва от Мавро Орбини тази грешка и после я разказва там историята за Омуртак, Муртагон.

Който се покръстил. Това е един второ покръстване. Макар че не е ясно как така са се върнали към езичеството българите, след като са били покръстени от Тривелий. Веднъж отново са покръстени този път при Муртагон, който Уж бил брат на Крум според Паисиевата история. И тук е вкарана историята с сестрата на покръстителя, с монаха Теодор Куфара, с монаха Методий, който рисувал иконата на Страшния съд. Така че всичко това, дори пише, че Муртагон изпратил пратеници при римския Папа Николай в Рим. Да, но пратеници при Папа Николай пращат Св. Борис. Во времето на Омуртак няма Папа Николай. Нищо общо няма. Това са 50 години по-рано със събитията. При Омуртак Папа Николай е 50 години по-късно. че грешката е очевидна. Съвсем очевидна. Той просто е преписал от Мавро Орбини с бърканата хронология. И се получава един псевдо-светец. относно Тервел, дали той е бил християнин, дали е бил кръстен. Това е съвсем друга тема и друга история.

Може да е бил, може да не е бил. Може да е бил християнин, може да не е бил християнин. Може да е бил кръстен и да не е бил кръстен. Това е един спорен въпрос. Но че той не е покръстил българския ноте, сигурно. И всички тези истории, че не са свързани с него, с сестра му, с монаха, Теодор Куфара, с монаха Методий, с бунта на болярите, с замонашването, с сваленето на наследника, с избождането на очите. Всичко това няма нищо общо с Тервел и Тервел. Той е друг човек, с друга биография. Дали е християнин Тервел? Лично моето мнение е, че не е християнин, поради една много проста причина. Той, ако беше християнин, говорим за истински християнин, не за набеден християнин, ако беше християнин, няма как да няма християнско семейство. Жена му, сина му, брат му, сестра му, всички близки хора трябва да станат християнин. Е, все някъде ще има следа от тези хора. Все някъде ще има следа от храма, в който са се черкували. Дори ако приемем, че това е бил личен избор, а народът си останал езически, но някакво име ще се пови християнско. Ние нямаме нито едно християнско име по това време в ханския род, както нямаме нито едно християнско име и в рода на Аспарух, и в рода на Кобрат, по-вероятно е друго.

Тервел да е бил удостоен с християнската титла, кесър, да са му направили печат християнски и прочие, т.е. да е бил обект на византийската религиозна дипломация. Не е изключено дори да е бил минал през обреда на кръщението, но само деюре, формално. Имаме такива податки, това е друга тема, съвсем откъделна. Не е изключено да е бил кръстен, но без да осъзнава смисъла на събитието, без да има последици това събитие, т.е. той е останало един формален акт. Акт на уважение, акт на приобщаване цивилизационно, не на последно място - акт на външна политика византийска. Защото знаем, че император Юстиниан II. носоотрязаният е дължал на Тервел своето връщане в Константинопол в властта и го е обдарил с големи дарове и, разбира се, искал да го привлече към орбитата на Константинопол. Така че, спокойно може да има казвало, ние тук искали да те почетем с най-висшето нещо тук при нас - кръщението. Освен това да ти дадем и злато, и сребро, и т.н. Т.е. напълно вероятно е, той е минал през купела на кръщението, макар че нямаме никакви сведения в това отношение. След някой историк ще лише да го напише това нещо. Не е написано. Възможно е да са му направили дарове християнски, да са му направили печат християнски, уловния печат. Пише там Богородице, помага и на Кесаре, Тервел, Тервел и т.н. Всичко това вероятно е направено, но да твърдим, че е станал християнин, истински християнин с вяра, убеждение вътрешно и с някакви... Видите и най-малки последици от това нямаме основания. Последици няма. Българската държава продължава да бъде езическа във всяко едно отношение.

И тези външни белези, които са били подаръци с кръстове, съдове, които са му дарени, печат, който му е направен... Той печат не е правен в България. Той е правен в Константинопол и те са го направили по-християнски. Как го направят? Няма го направят в името на Тангра. Така че естествено е, че когато те са искали да го почитат, те са го почитали по-християнски. Това не означава, че той е християнин. Тервел откъделно от това има много големи заслуги с разбиването на арабската обсада на Константинопол. Но ние не трябва да смесваме желаното с действителното. Нас много ни се ще той да е и спасител на Европа, и християнин, път едва ли не и светец. И да, ден, но когато напуснем територията на истината, ние не навлизаме в територията на някакво сиво пространство между истината и лъжата. Не. Там, където свършва истината, там започва лъжата. Това не е художествен образ. Това не е мит. Това не е истина.

Да твърдим, че Тервел е станал християнин. Не. Нямаме такива основания. И за това, че лъжем себе си, защото никой друг не е излъган в цялата история на европейската наук. Никой не твърди, че Тервел е християнин. Имам предвид сериозната наука сега. Мавро Орбини е сбъркал човека. Това е ясно. Или Сабелико. Това, че лъжем само себе си и никой друг, не означава, че лъжата е добра или че е нулева. Тя си остава творение на лукавия, бащата на всяка лъжа е лукавия и затова ние не бива да си служим с тази бащиния. Но да минем към българските историци. Казахме Паисий Хилиндарски, казахме Зографската българска история, Йеросхимонах Спиридон. В 1844 г. се издава "Царственик" на Христаки Павлович и там той приписва тази история от Паисий. Това е печатно издание. Разпространява се повече, отколкото ръкописите. Захарий Зограф, който е бил патриотично настроен, решава да изобрази галерията на българските светци в Троянския манастир в Притвора, след това в Преображенския манастир. На двете места той изобразява и между другите български светци и Свети Тривелий.

Но от това няма някакви последици. Нито култ има към лъже светеца, нито икона му се прави, нито житие му е написано, нито тропар, нито служба, нищо няма което да говори за култ към Свети Тривелий. По времето на Захарий Зограф, това е просто един патриотичен жест от негова страна, да изпише по списъка на Христаки Павлович, да изпише някой друг български светец. По-късно Никола Образописов, който също е Самоковски иконописец, художник и също е много патриотично настроен и той в някои свои стенописни програми включва и Тривелий. Тривелий с монашеско име е Теоктист и така нататък, но от това пак да кажем не следва никакъв култ. Култ няма и след освобождението, която вече заражда сериозната историография във България, вече тази тема съвсем става демоде, да се говори за Свети Крал Тривелий. Това не си го позволява никой, нито Златарски, нито Мутафчиев, нито нито един от българските, що годе, сериозни историци. Можем да кажем, че грешката на Сабелико минала през Пиати, минала през Мавро Орбини, минала през Паиси, през Спиридон, Христаки Павлович и така нататък и вече е погребана и отхвърлена. Да, това е така. През целия 20 век продължава да е така. Но не щеш ли в 21 век започва да се появява някакво култче към елементи на култ, към, видите ли, Свети Крал Тривели. Нека да чуем едно песнопение и след това ще разгледаме този новосъздаден култ.

Да не кажа Докторат Защото можем да проследим Как става това нещо Кой е главният двигател Аз няма представа Не съм писал нито дипломната работа Нито докторат на тази тема Но ми се струва, че като че ли Главният двигател беше Божидар Димитров Покойният, Бог да го прости

Той имаше Много силно медийно присъствие И много Ярка патриотична поза Играеше за публиката Не го интересуваше истината И Доколкото можеше да послъгва В псевдопатриотична посока Псевдопатриотична Псевдопатриотична Псевдопатриотична Защото лъжата не може да бъде патриотизм Лъжата не може да бъде патриотизм Лъжата не може да бъде патриотизм

Патриотизма Патриотизма Това е добрата истина За твой народ Да я намериш добрата истина Т.е. да намериш истинските Великите Божиите И да ги извадиш от неведението Забрават Това е патриотизма А не да Лъжиш С добри намерения Целта оправдава средствата

Не, не ги оправдава Ако средството е лъжа Целта не го оправдава Божидар Димитров имаше Този навик Да послъгва В посока на Велика България На народно величие Както Бай Ганьо, когато прави своя вестник Решава да му сложи за Име народно величие Това си един нагон На който обикновено Рибата кълве

И човек, който иска да се хареса Върви в тази посока И Божидар Димитров разбира се Си създал доста голяма аудитория Национална Защото играеше за публиката Той беше един от главните Стожери на А то не беше църковен човек Така че Неговото Радетелство за един Мним светец Беше политическо

Не беше църковно Ако той беше искрено вярващ Човек на църквата Някакси по-моща Да оправдаваме Една грешка Случва си Всеки може да бърка Но тука не е грешка А е политика Политика Лична Да се хареса Да има позиции Да

Бъде радетел И Неговите Слушатели Вероятно са имали доверие Чакайте а той е музеен професор Директор на националния исторически музей През ден Говори по телевизията Близък приятел на Властта И Божен историк Ние които не сме историци

Разни кметове и т.н. Защо да не му вярваме? Той го каза по телевизията Във вестниците И хората Приемат на доверие казаното Сега дали имало и други радетели Това не знам Вероятно имало Къде заблудени Къде Така Заблуждаващи Но Така или иначе

Тази тема започна да се саморазвива Тук Се кажат две думи Това се направи иконка Там Се направи Стенопис И накрая В 2011 г. Кулминацията на Това Псевдо Движение Беше, че се построи храм Това е посветен на

Свети Тривелий В село Мадъра По време на покойния Митрополит Кирил Варнески Се освещава тази църква Хубавото е, че тя е посветена не само на Свети лъже Тривелий, но и на Свети Георги Така че поне Второто посвещение може да си остане Първото, което е лъжата Не бива да се смесва с истината и не бива да се смесва с Христос Не можем ние чрез такива спукани балони да изграждаме националното самочувствие, да въздигаме възпитанието и т.н. т.н. това не става Така или иначе възниква въпроса: защо този култ не се е създал в 20-ти, в 30-ти години на миналия век, ами сега? Защо не се е създал, примерно по време на комунизма? В 50-ти, 60-ти години който пречеше на патриарх Максим или на патриарх Кирил, който беше човек с замах, бил е, човек с замах, да лансира един патриотичен култ към Свети крал Тривелий. Пише го в История Славянобългарска, както е казано там.

Защо? Вероятното обяснение е, че през 20-ти век, тук към 90-те години, във България имаше координатна система. Имаше система на ценности в науката. Не можеше всеки да говори каквото си иска. И сериозните учени, като Дуйчев, като Гюзелев и така нататък, контролираха научната мисъл. Във добрия смисъл на думата. Да не се говорят глупости, да не се говорят лъжи. Грешки се допускат. Разбира се, всеки е правил грешки. И най-големите историци. Многобройни грешки. Тя се приключва. И се минава нататък. Сега, с рухването на комунизма, рухнаха и координатните системи. За първите няколко години, 5, 6, 10, не знам, още не бяхме се така поосъзнали. Но след това настана една анархия в медиите. Падна нивото на медиите. Те не контролират вече истината изобщо. Не контролират дали това, което се говори в тях е истина. Дори не се я интересуват. Дори съзнателно говорят на истини, за да увеличат тиража. И тази деградация, тази чалгизация на медиите, разбира се, тя беше яхната и от някои историци, псевдоисторици.

За да имат по-голяма аудитория. Защото един сериозен учен, ако почне да обяснява оговорките, съмненията си, недостоверността на данните и т.н. Зрителят остава неудовлетворен. Защото ще кажа: "Чакай, всичко, което ми каза, че нищо не е сигурно, че се съмняваше в това и в това, е и мило да правим?" Не. Идва един историк и казва: "Това е така, това е така, това е така. България е велика, той е велик, ние сме велики, и народът ръкопляска, ето това е нашия историк." Така че не случайно се появява култа към Тривели, това е част от деградацията на българската наука през последните 20-30 години. Тя преди това страдаше от идеологически рамки, една Прокрустово ложе на марксизма и ленинизма като идеология, но поне в фактологията и в методологията на боравене с фактите не се правиха компромиси. Сега когато рухнаха координатните системи, когато науката изгуби своя авторитет в обществото, истинската наука, се създаде благоприятна почва за псевдо наука и за фалшиви стоимости. чрез медиите безконтролно се разпространяват и резултата е този: ние в момента нямаме национален форум, нямаме място на меродавност. и да се каже така и така, след като там е казано, значи достоверно. Примерно да кажем национална телевизия или бан или нещо подобно, народът да си сверява часовника по научните въпроси с тази институция. Нямаме такова нещо. И при това положение се допуска. Естествено, че лъжите в каква посока вървят, винаги във посока народно величие.

Това е естествената посока. Там кълве рибата, там е славата и ръкоплясканията. И всеки се изкушава да играе за публиката. Защото публиката е инфантилна. Нашето общество се инфантилизира, иска да бъде гаделичкано, иска да бъде потупвано по рамото и не иска да бъде разобличавано. Не иска. Дори когато черногледстваме, ние не се разобличаваме. А това е едно мрънкане, точно черногледство. А не истински анализ на същността, на грешката. защо ние сбъркахме тогава, тогава, тогава не. Или конспиративни теории, или някакви маразмични българска работа. българска работа и дигаш ръце. Ама защо е българска работа? Кое е прави лоша, а не добра? И коя работа е добра?

Германската работа ли е добра? Защото какво означава германска работа? Ние не говорим само за Мерцедеси и за хладилници или нещо подобно. Ако погледнем растения живот в Германия, в момента, ако погледнем интелектуалния живот в Германия, ако погледнем политическия живот в Германия, ще видим, че те са на нашия хал. Чалга и халтура. Така че, нашата инфантилизирана публика иска да слуша такива възхваляващия истории, независимо от това. Те дали са истини, дали са достоверни. И тук идваме до въпроса. Какво да се прави? Добре ли е? Значи някой ще каже така: Какво лошо има в това, че се говори за благоверния цар Тривели, който спаси Европа от арабите, който покръсти българския народ в началото на 8 век, и който стана монах и за когато пишат както е казано Паисий Хилендарски и Йеросхимонах Спиридон. Какво лошо има в това? Лошото е, че когато ние лъжим себе си, говорим за лично. Не за ние българите, което е едната тема, другата е всеки сам себе си, ако почне да лъжи.

Вкарваме бъцила на лъжата в своето ДНК. Вкарваме го в своя морал. Вкарваме го в компютъра, който мисли. Това е вирус, който унищожава и софтуера и хардуера. Ние се съсипваме по този начин. Ставаме неспособни да извършваме достоверен мисловен процес. Никак не е безобидно да се вкара лъжата в каквото и да е. В политиката, в богословието, в историята, в каквото и да е. Няма добра лъжа в тези работи. Може да има някаква милосърдна лъжа, да не му кажеш, че майка му и баща му са умрели. В момента няма да го издържи. Но говорим за историята. Говорим за богословието. Говорим за науката. Няма добра лъжа в науката и в историята. Не е възможно. Това ние трябва да разобличаваме лъжата, защото нейния баща е същия. Ние го знаем кой е. Той трябва да бъде разобличен. Освен това, този лъже тривели, псевдо тривели, неговите деяния са откраднати. Това не е един самостоятелен мит, който съществува сам по себе си, а това са деянията на Свети Борис, които са откраднати от Свети Борис и залепени върху тервел. Когато се краде святост, терминът е светотатство. Тат на старобългарски език, на славянски език означава крадец. Кражба на святост, това е светотатство. Ние да вземаме от истинския покръстител на българите Свети Борис Михаил, благоверния, равноапостолния Свети Борис Михаил, да вземаме от него деяния подвизи и да ги лепим върху човек, който няма хабер от тази работа, нищо общо няма с нея.

Това е светотатство, това е деформация на смисъла на българската история. Тя вместо да, защото смисъла какво е? Смисъл е Христос. Истината за историята е нения смисъл, а смисъла е единствено в Христа. Там се осмисля всичко. И ние, ако подменим този смисъл, тя логиката протича по друг канал. Ако този Тривели съществуваше и така нататък, водата нямаше да мине от тук, това ще бъде друга река. Не е Дунав, а Рейн. Тоест, историята е структура, в която всичко се държи с всичко. Както и действителността. И когато ти излъжиш в едно, лъжиш в цялото, лъжиш в структурата, това повлича всичко и започва да лъже наляво и надясно. Няма безобидни исторически лъжи. Не. Лъжата е от Лукавия. И ние можем да излъжим и то времено, както е казал Линкълн, до време може да излъжиш някой за нещо, обаче не можеш всички да излъжиш за всичко.

В това случая ние лъжим само незнаещите, тези които на доверие приемат нашите лъжи, ама те винаги ще бъдат незнаещи. Ако ние искаме те да останат незнаещи и да вярват на някакви лъжи, е едно. Ама те утре ще станат знаещи, дай Боже. И тогава ли какво е ползата от лъжата? Те ще бъдат уязвени. Ще казват: "Ма аз колко години ни лъгаха. Аз се черкувах в храма на един лъжесветец. Нещо повече. Зная ли се, че го няма? Той е светец. Чели са литература. Зная, че това е грешка. И въпреки това са направили храм на тази грешка. Паметник на грешката. Паметник на самоизмамата. Това нещо ще има обратен ефект. Както винаги лъжата е бумеранг и има обратен ефект. Затова струва ми се, че ние, прилагайки Христос като критерий за поведението си, трябва да прилагаме истината като критерий за поведението си. Няма друг Христос, освен истината. И за това трябва да изкореним този псевдо-култ. Храма в село Мадъра да си остане посветен на Свети Георги, победоносец, без лъже-тривели, псевдо-тривели. Иконите, които са му направени да се махнат от храмовете и случая да бъде приключен и ние да се обърнем към истинските български светци, които са велики и три велики. Само свети княз Борис е колкото сто тривелиевци, защото той е истински. А тривелиевците знаем какво представляват. Така че българската свещена история, историята на българската святост ни е предостатъчна. Тя е повече, отколкото можем да поемем. Ние само св. Иван Рилски, св. Климент, св. Борис, св. Наум, св. Евтимий не можем да поемем. Тя са толкова велики, че за цял живот не стигат и ще остане.

А ние за тях какво сме направили? Ако погледнем какви длъжници сме на паметта и на св. Евтимий, и на св. Борис, и на кой ли не още, знани и незнани, и св. Пимен, и Зографски и т.н. От велики по-велики, а ние не ги знаем. Не сме ги осмислили, не сме написали книгите за тях, не сме направили филмите за тях, не сме направили нищо за тях. Или ако не е нищо, то е много малко. А има още много други. Наши съвременици в това число, към които сме също длъжници, нямаме нужда да измисляме и да съчиняваме. Истината е Христос. Тя е щедра към България, щедра към българската святост. Ние обаче сме малко недостойни за дара, който сме получили и трябва да направим всичко възможно, за да върнем дълга, който имаме. Поне частично. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров. Анатолия Тодоровна.