ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зора Здравейте! Темата на днешната беседа е Чудото на иконата Започваме един цикъл Беседи свързани с православната икона и днешната е своеобразен увод към този цикъл А преди да започнем самия увод нека да кажем, че нямаме системно и меродавно пълноценно цялостно изложение на учението на църквата за иконата Имаме безброй книги на тази тема от многобройни автори
Но нямаме да кажем свети отец, който да е написал труд на тема иконата Най-многото, което са ни оставили светите отци И което разбира се безценно Нещата свързани с иконоборческия период Когато те са защитавали иконата срещу иконоборците Може би най-много свети Йоан Дамаскина с неговите три защитни слова против порицаващите светите икони Но първо тези слова са против иконоборците Това не е едно положително изложение на учението за иконата А е защита срещу отрицателите Има голяма разлика между двата подхода Защото отрицателите отричат някои аспекти на иконата Че тя, да кажем, е предмет на идолопоклонство Че нарушава Божията заповед против идолопоклонството И съответно иконопочитателите, както свети Йоан Дамаскин и други
Те казват не е, това не е идолопоклонство И доказват защо не е Това е много важно Но, като оставим какво говорят критиците на иконата Остават редица други изключително важни въпроси Които не са разгледани от светите отци Най-малкото не са разгледани системно Не са разгледани в цялостен положителен трактат Не срещу отрицателите, а разглеждаш това какво е иконата В Свещеното Писание, в българския синодалния превод Думата икона изобщо не се среща Думата образ Гръцката дума, която съответства на икона, се среща, но има разлика между образ и икона Икона е специален, исторически обословен начин на изобразяване А не образ изобщо
В този смисъл, в терминологичния смисъл на понятието икона Тя не се употребява в Свещеното Писание Не се среща и в Събицията Описани, макар и без понятието икона Да кажем някъде да ставаше дума за някакво такова изображение, което да съответства на нашата икона И ние по аналогия да правим своите изводи Примерно да кажем Скинията Описанието на Мойсеевата скиния Там образите на херувимите и така нататък не са икони Самата скиния не е икона Храма Никъде не се споменава да има нещо подобно там Соломоновия храм или да кажем втория храм
В този смисъл и косвено нямаме никакви сведения За съществуване на икони в Стария или Новия Завет Нещо повече Сигурни символите не са съществували И в Стария и в Новия Завет Икони в съвременния смисъл на понятието няма И така Първо трябва да кажем Що е иконата Какво представлява тя Как да я определим Ние ще говорим подробно в бъдещите В бъдещите беседи за Това що е иконата Но първо нека да кажем, че ние знаем
Що е иконата Съществуват такива предмети Ние ги разпознаваме Като ги видим Типичните икони Безпорните икони Също е иконата Също е иконата От там започваме да Също е иконата Също е иконата Също е иконата Към не също е иконата Типичните икони Които се отклоняват от архетипа
От образцовата икона И се питаме Докъде могат да се отклонят Преди да престанат да бъдат икони От кога нататък казваме Да, да, това е икона А преди тази граница не е икона Каква е граница? Има ли граница? Или няма граница? Привно да кажем По отношение на храмовете знаем Къде е границата Когато е осветен От епископ
Е храм Самото има право да освещава Разбира се, може в редки случаи Да делегира това право Но по принцип Той осещава Когато е минало Освещаването на храма Той вече е храм Иначе не е Или да кажем Човека дали е кръстен Дали е християнин или не е Когато е минало През свето кръщение
Знаете как става това нещо След това вече е При иконата също имаме освещаване Но Това освещаване Не се извършва от епископ Може да се извършва от свещеник И ние не сме сигурни Дали някой свещеник Няма да освещаване нещо Което не е точно икона И Дали това освещаване От обикновен свещеник Някой си
Непременно превръща не иконата в икона После Не е много ясно Как се е Създала иконата Как се е зародила иконата Кой е създал иконата Примерно Ако погледнем Историята свързана с Западноевропейския ренесанс Там Основните Типични съставки На ренесансовата творба
Анатомия Светлосянка Перспектива Реализъм И така нататък Ние можем да проследим Много точно И във времето И по отношение на личностите Кога Са се зародили И как са се развили Тези съставки Разбира се Това е един по-късен процес
Много по-документиран Да Но така или иначе Е доста Очевиден И в самите паметници Ние виждаме И в паметниците Които не са Подписани Да кажем Виждаме Тенденцията Виждаме къде започва Да се проявява
Някаква тенденция И как точно Тя се развива И знаем по-именно Личностите Които са извършвали Стъпките там Чимабуе Джото Мазачо И така нататък Пиеро дела Франческа Всички тези Етапи Които са
И стигаме до Типичната вечер Ренесансова картина В Италия Ренесанс Която съдържа Съставките на това нещо Разбира се В по-късните стилове Още повече се знае Кой е първия Кой е втория Кой е първия Кубист Кой е първия
Абстракционист Всичко това се знае До Конкретна година Конкретна дата Това е първата творба На Едуар Кост Искусство Съвсем иначе Стои въпроса С иконата Имаме Няколко века В които
Инкубационния период Протича Между Първи И пети век Близо Четири Стотин Години И повече В който Период Протича Трансформацията На
Не Иконното Изкуство С християнска тематика Към Същинската Икона Това е Много дълъг Период И За отбелязване Че той Никъде Не е отразен
В никакви писания На святи отци Че Еди къде си Еди кога си Ние Видяхме Нещо Ново Нещо По-добро От предишното Еди кой си Направи Първата крачка
Еди кой си Изобрети Това или онова Нямаме такова нещо Това го нямаме И в следващите векове Когато вече се Развихря И иконоборството И Апологетиката На иконата Примерно Освети Йоан Дамаскин
Най-осъзнатия Апологет На иконата А и в отцита На Седмия Вселенски събор Те ни цитират Нито едно име Не казват В Трети век В Четвърти век Или в Петия век Еди кой си Светец Или иконописец
Художник Направи Еди какво си Не Това разбира се Първо много затруднява Изследователите И второ Показва, че Във самия процес Се е случило нещо Много-много особено Пременно Ако погледнем Литературата
Да кажем Гръската литература Или театъра И така нататък Ние знаем поименно Есхил Въведе Вторият актьор Софокъл Така Еврипит Това Знаете си поименно И по години Кога са станали
Ключовите Нувъведения Които превръщат Произведението от Ели какво си Във друго Да кажем Преди Драмата И вече в драмата Преди Епическата поезия И вече след Епическата поезия Най-малко знае
Легендарното име на Омир Може да не е съществувал Човек Омир Може да знае Много-малко за него Но поне Легендарно Митологично Той е именуван Във Иконопочитанието Ние има единствено Предание за Святия апостол Лука
Съвременник на Евангелските събития И след него Никакво предание До Хиляда години Нито едно Име на Иконописец Който Нещо да е допринесал В Правенето на Иконите А и за самия
Лука Ние много-малко знаем Какво точно е направил Тези икони Които му се приписват Нито една от тях Не е От първи век Те вероятно Са Преписи На преписи На първообрази Които той е правил Разбира се
Скептиците Поначало смятат Че това е Измислица Че Свети Лука Не е рисовал икони Но Ако погледнем Логично Върху Евангелските събития Ще видим Че Святия апостол Лука Който е бил
Езичник Той не е бил Еврейн Той е живеел Бил високо образован И е живеел В една Греко-римска Цивилизация В която Образа е Доминиращ Господстващ Греците Апо
Тях и римляните Всичко Изобразяват Няма нещо Което да не се Изобразява За да могат Да го изобразят Те го Персонифицират Примерно Ветровете Как се изобразява Вятъра Ами той човек
Който духа С надути бузи Духа От север, юг Изток и запад Как се изобразяват Реките Ами той човек Той има божество на тази река Има божество на дървото Има божество на всичко И те се изобразяват Абстракциите Всичко се Персонализира
Персонифицира И изобразява Милосърдието Мъдростта Силата Всичко се Изобразява Всички абстракции Се Персонифицират Този уклон Изобразителен уклон На гръцката А оттами На римската цивилизация
Е много важен Защото Не всички цивилизации Са чак толкова Обсебени От образа От изобразителното изтоство Има цивилизации В които Образ играе По-здържана роля Дори можем да кажем Че в повечето При гръците Изобразителността
Стига максимум И разбира се Гръцката култура Е сърцевина на гръко-римската Така че В първи век Още по-вече В източната полуна На империята Която е Гръцкоговоряща Е съвсем естествено Един Езичник Какъвто е бил
Свети Лука Да е Израсвал В една Визуална култура И да е свикнал Всичко да се изобразява Знаем И гръцките фази Какво ли не се изобразява Навсякъде Е пълно с изображение В гръцкия свят В декорациите Е пълно с изображение
Навсякъде Фавни Нимфи Какво ли не се изобразява Така че Той Осъзнавайки Че е съвременник На епохални събития А това се речи От самото повествование На неговото евангелие Той тръгва Да прави едно изследване Много научно
Много системно Това не е просто свидетел Който описва Какво е видял и чул Това е Изследовател На едно явление Който разпитва Сидетели Който тръгва Назад във времето За да види Как е почнало Тогава Когато той
Още не е бил Роден Но са живи Още Людите Които помнят Тези събития Той ги е разпитвал Така че Този подход Означава Че Свети апостол Лука Е съзнавал Въжността на тези събития
И е искал Да ги Съхрани За поколенията При това положение Е много естествено Той да е искал Да съхрани и образа Визуалния образ На някои от тези събития Така че Съвсем Естествено е Той да е илюстрирал Своите писания
Да е правил Рисунки На Събитията Включително на Света Богородица Включително на Богомладеница И на други Евангелски събития Какви точно Как точно Ние не знаем Практиката Да се
Копират Да се Преписват Образи Е Изключително Древна И Продължава и до ден Днешен И ние Много пъти Казваме Тази Е
Света Богородица Влахернска Тази е Пътеводителка Тази е Владимирска Ама не, че това е Оригиналната Това е Препис Съвременен Худрожник Ти казаш Не, аз искам да си купя Казанската
Ама не казанската Първообраза А тази, която Се продава в това магазинче Тя пак е казанската Пак е Владимирската Или Влахернската Но не Оригиналната Първата А Ентата Поред
От този вид В този смисъл Тези икони, които се преписват на Светил Лука Напълно възможно е да произхождат от негови Първообрази Но Това са дъщерни, надъщерни, надъщерни Изображения Поради което ние Не можем да кажем Как точно са изглеждали Неговите първоначални рисунки На какъв материал са били Как са се използвали Дали са се използвали за
Почитание Или просто като илюстрация За това За тях Ние Трябва да се въздържим Да говорим специфично Само да кажем, че е много, много вероятно Преданието на църквата За Изображение от ръката на Светия апостол Лука Да е достоверно И някъде там трябва да спрем Защото от там нататъка Специфично много малко можем да
Потвърдим или да опровергаем И като Приключихме с Свети Лука От там нататъка Вече нямаме Никакво предание За нито един иконописец Чието име да знаем И чието творчество да знаем И да се знае, че това е А че си Лука да кажем Първият иконописец, но кой е вторият Не знаем Това е Забележително
Хиляда години след това Ние Почти нищо не знаем За Автори За Приноси Да се каже Имаше един който Дори да не му се знаемето Но той е първи който направи Еди Куеси Който направи златния фон Свети Лука със сигурност не е правил Икона на златен фон
Кой, кога и къде За първ път е сложил златен фон на икона Не знаем И Никъде не е съобщено Че До тогава икони се правих Еди как си, но Еди къде си Еди кой си Еди кога си За първ път Направи златен фон Или За първ път
Сложи надписа Майка Божия Или Сложи надписа Иисус Христос Седържител Пантократор До тогава Не беше слаган на този надпис Но той За първ път го сложи Еди кой си патриарх Или епископ Каза, че така трябва да стане Нямаме такова нещо
Нямаме такова нещо Което Поради Отсъствието на Такива Имена Дати И Факти Вече Вече Е нещо много важно Самото отсъствие От една страна Можем да съжаляваме, че не ги вземте неща
От друга страна Да видим положителното На това незнание Това е Изключително Показателно За Това какво е иконата И кой е автора на иконата Друг важен въпрос Който ще разглеждаме За бъдеще Съотношението между иконата И другите видове изобразително изкуство Като започнем
Исторически Тоест Как тя произхожда От Античното изкуство От Да кажем Фаюмските портрети От Еврейската иконография Каквито останки имаме Макар и много рядко Но има съхранени В Сирия и така нататък Чисто исторически
От друга страна От момента в който се създава иконата Взаимоотношението между иконата и другите изкуства Съвременни Не като произход, а като влияния Източни влияния Гръко-римски влияния и прочее Всичко това Е важна тема Но По-важното е, че Иконата От момента в който се Конституира В момента в който кристализира като такава
И стигне до своята зрелост Разпознаваема като Образцова икона Тя продължава в този си вид до днешен И Кое е важното? Важното е, че Никое друго Изобразително изкуство В историята на човечеството Не е сравнимо с Православната икона Не само тези, от които тя произхожда Файунски портрети Античната
Стенопис Живопис Мозайка и така нататък Не само са времените и след това Да кажем, повея на средновековето и прочее Но и последващите Ренесансовите Там Барока Романтизма Реализма и всички останали стилове Те Са несравними в своите Върховни постижения С това, което е иконата
Тя е Своего рода Тя е Не само Отделна от Всичко останало Но и над всичко останало И най-важното, което е, че тя не произхожда от нищо друго А Това е много, много важно Може би най-важното И то е съвсем логично Ако погледнем Върховните постижения на не-иконното изобразително изкуство Да кажем
Западно-европейския Ренесанс Всички са Единодушни, че Върховния Италия най-вече В 15-16 век Имаме един разцвет на изкуствата И там се стига до едни Световни шедеври В лицето на Големите флорентинци От 15 век И разбира се Тъй наречения висок Ренесанс В началото на 16-я
Когато е разцвета на Рафаело Леонардо Микеланджело И другите, разбира се Венецианците Малко по-късно Това е върха на Западно-европейската Изобразителна Култура Може да има още Тук там е някои други Ян Ван Ейк Да кажем
Рембранд И прочее Веласкис Като Първокачествен Живописец Ел Греко Е Нито един от тях В своите Най-ярки Произведения Не достига До равнището На същинската икона
Нещо повече Нито един от тях Не достига До сферата На истинската икона Не говорим за Върховните постижения А До Постранството Което се взема от иконата Ако Ако Използваме един Образ
За да нагледим Отношението между иконата Между иконата И всички останали Видове Изобразително изкуство Някога съществували на земята Имаме Непроницаема Граница Имаме стена Имаме Бетонна плоча Тавана На цялото
Световно Изобразително изкуство Е Пода На иконата На истинската икона Това е много важно Защото ние Понякога Се Подлъгваме Под Разказа Наратива За
Световното изкуство Че то Върляло така Имало един взрив По време на Гръция Малко след това В Рим така Подръжават И възпроизвеждат След което има един опадък Идват тъмните Варварски времена В които Се връща назад Изобразителното изкуство
Да Малко по-късно Се създава иконата Като нещо самобитно И интересно Но тя е по-скоро Тупик Тя стига до нещо И престава да се развива Докато междувременно Един клон Страничен Се развива Именно в Италия По-специално
В Флоренция Така изглежда И този клон В 13 Началото на 14 Изведнъж Започва Едно Хиперразвитие При Джото След това В следващия век При Мазачо И другите И разцъфтява
В Високия Ренесанс Този наратив Ни кара Да смятаме Че има развитие В страни от иконата Което Развитие Я изпреварва Ако погледнем Дори Чисто Количествено Ще видим
Че Картините Които се продават На световните Пазари Няма Нито една икона Която е да била продада Нека Кой знае каква цена Дори любопитно Коя е най-високата цена На икона Продадена на търг Защото
От време на време Те биват продавани Като произведено изкуството Наскоро продадоха Така наречения Спасител на света Картина Приписвана На Леонардо да Винчи За 400 и колко милиона долара Най-скъпата картина Продадена на търг На всички времена Първото Което може да кажем
За нея Със сигурност е Че тя не е На Леонардо да Винчи Аз смятам Че всеки Който разбира От изобразително изкуство От пръв поглед Може да кажа Че не е Негова творба Във всеки случай Не е в този вид Дори ако приемем, че той
Има нещо общо с нея Да кажем Нахвърля някаква скица След което Някой от неговите ученици Е довършил Но Това, което виждаме Не е от ръката На Леонардо да Винчи 100% Но Дори да беше От неговата ръка Това е една
Доста слаба Просредствена творба Защо се продава На такива Безумни Цени Разбира се Заради Името Леонардо да Винчи Заради интригата Заради Всички тези Желтажи Около него Които се натрупаха
С Дан Браун И прочее И всичко това Надава Надава Цената И създава Едно Превратно впечатление Че Един вид Това е някаква ценност По същия начин Се продават Катини на Пикасо
И прочее За Десетки И стотици Милиони долари Което създава Погрешно впечатление За Стойност А там се продават Други неща Там се продава Име Рядкост Легенда
И така нататъка Което няма нищо общо С собствената стойност На творбата Твърбата е Посредствена Но Името Легендата Уникалността И така нататъка Са фактори Които умножават Одесеторяват И стократно увеличават
Цената на творбата Фактът е Че същите тези Твърби Да кажем Примерно тази На Леонардо Спасителя на света Когато е била продадена Без да се смятат Че е някого име Това е било за някакви Жълти стотинки Т.е. името И легендата
Същност Се продават А не самата творба Твърбата е същата И преди да я припишат на Леонардо И след това Но преди да я припишат Я подхвърлят като Трета класа В момента в който изложат името Тя изглежда почва да струва 400 и колко милиона Затова казвам, че Ние живеем в една погрешна система От ценности
Която ни подвежда Да смятаме, че Има Твърби на изкуството Които са на равнище По-високо от иконата Или ако не са по-високо То са сравними с нея Няма И не може да има Иконата е особен вид Изобразително изкуство Който е Над всички останали Качествено
Другите видове Не могат с еволюция Да достигнат до иконата Примерно, Леонардо, Рафело, Микеланджело Събират Тримат и започват Да рисуват, да рисуват, да рисуват Белкин Направят нещо още по-хубо И стигнат до иконата Никога няма да стигнат Те върнат във друг коридор Те са във друг етаж Те са във друг свят Иконата
Както светеца Се отнася към Е такива като нас Едните са в дясно Другите са в ляво Едните са овцете Другите са козите Това са два различни вида Човешки дейности Картината и иконата Са два различни вида Човешки дейности Иконата е висшия вид След това минава бетонната плоча И след това картината и всичко останало
Това е много важно Не само да се осъзнава Но и да се казва Защото ние докато не го кажем Ние не го осъзнаваме Не му вярваме Нещо се усеща Нещо се прокрадва Че Не може ли да се въщено до друго Това е Добродетелта и продъжността Греха и изкуплението Това са Противоположности
Едното води към Бога Другото води в обратната посока Сега дали води към егото Или към някакъв лъжлив Псевдо Бог Това е едно и също Затова Ние трябва да знаем Че иконата не е вид Изобразително изкуство Като другите Тя не е на равна нога Тя е Отделно Предприятие човешко
Отделно начинание В друга сфера Не свързана Еволюционно Със другите Да Еволюционно Ако погледнем Че едното е правено От восък И от пигменти И другото е Восък и пигменти В това отношение Да
Но По същия начин И човеците Единия От кръв и плът И други от кръв и плът Ебедама Единия Светиоан Рилския Другият Юда Искариотски Те не са В една категория И не можем
Да ги Приравняваме Защото били Направени Отно и също Вещество Иконата е Светеца Сред изобразителната изкуства Сред грешниците На изобразителната изкуство Темата за Идолопоклонството Тя е много важна Богословска тема
Но много специфична Защото добре Сто години и повече Са спорили на тази тема Но от момента в който Тя е приключена С Седмия Вселенски събор Вече Би трябвало Това да е отминат етап Сега Ако някои Както правят протестантите Отново не доразбрали Повдигнат тази тема
Ма не ли имаме Божия заповед Нали Против Това да не се кланяме на идоли А виби иконата е идол Необщо Отговора на това нещо Може да бъде Занимайте се С Седмия Вселенски събор И като приключите Тогава пак ще говорим Няма смисъл Наистина
Цял Вселенски събор В 787 година Се е събрал Защо Казваме, че Вселенския събор е Меродар Защото Пак както иконата И картините А ние Острастените И помрачени човеки Разсъждаваме Със своите
Острастени И помрачени Умове Оците На Седмия Вселенски събор Вдъхновени От Светия Дух Ни дават Познание Отгоре на долу Те получават От Бога Познание За това Кое е
Кое не е И ни го Спускат Първоизуществен На това познание Е Господ А не Човешко умуване И в този смисъл Ние как да си отнесем Това е все едно Слепите да питат Зрящите За червеното Зеленото
И синьото И зрящите казват Да Ето това е червено А това е синьо Това е жълто Защо е? Така ми Защото го виждам Каквито и разсъждения Да направи слепия Каквито и сложни теории Да направи Каквито и спектрални анализи Да
Представи И да каже Не, не Този лимон е син Аз тук Направих и неизследване Лимона е син А зрящият, който гледа Каза Аз не съм правил Никакви изследване Матикам, че е жълт Защото го виждам По същия, че Светите отци
Вдъхновени Свише Получават познания За които ние Нямаме База Понеже Ние сме Изчистени В нашето съзнание То е помрачено Нямаме Духовно зрение Така че Нещо, което е
Решено на един Вселенски събор Ние сега Отново да Пренебрегваме Това, което Господ ни е дал Чрез светците И да почнем На собствени Грешни Погрешни Мускули Да се набираме От под нулата
Това нещо е несериозно Не, че Не може отново Да се повтори Целият път На разсъждение Да се докаже Като 2 и 2 четири Че иконопочитанието Не е Извъл поклонство Поради Простата причина Че Човека
Който се поклания На иконата Както се казва Се поклания На Образа Но това поклонение Се Пренасе към Първо образа Той се поклания На първо образа На Господ На Света Богородица На небесните сили
На светците На тях се поклониме А не На Предмета Като такъв Или пък На някаква друга личност Не дай си Боже Която да е между нас И първо образа Някакъв идол Не Ние се поклониме На самия Господ
Иисус Христос Кланяйки се на неговата икона По същия начин Както Майката Когато вади снимката На сина си И като пита Тебе Кой е сина ти Вади снимката И казва Ето това е сина ми Ама не че снимчицата Не е ният син
И че тя много обича снимчицата Не Тя обича сина си Но понеже го няма тук И ние не можем да го видим И да се срещнем с него Тя ни показва Неговия образ И ние казва А да Това е Сина ти Показваме снимчицата А не сина Който го няма
Толкова елементарно И ежедневно Това нещо Случва се Всеки ден Така че Идола Какво представлява идола Представлява фалшив Бог Някой който Е представен за Бог Но не е Бог Тук нямаме такова нещо Нямаме фалшив Бог Никой не вярва в предмета икона
А вярваме в Христа Вярваме в Святата Богородица Вярваме в Небесните сили Вярваме в Евангелието В евангелските събития Които са представени на Тези икони В този смисъл Идолопоклонството Няма нищо общо Е Да не дава Господ Някой да
Може да има такива хора Които да прекаляват В поклонението към предмета Може да има такъв уклон То е възможен Но Е много Странен Рядък И можем да кажем, че Той сам себе си изобличава Ако някой Не се интересува от самия Господ А се интересува от Някакъв
Посредник Между него и Господа В лицето на някакъв Идол Някаква статуя Или нещо подобно Едва ли То дори много трудно Може да си го конструираме Как ще стане това нещо Че ти ще се вторачиш В статуята И ще смяташ, че тя е Бога А не Този, когато тя изобразява
Това е малко Изкуствено Не, че не е възможно Някой да фетишизира Да, това е фетишизиране на иконата Да Може да има такова нещо Но Това са болезни Някакви Отклонения Които в никакъв случай Не са някакъв Често срещен случай По-интересно е друго
Пак като Предговор Към Изследването на иконата Това е Че Идолопоклонството Е Нещо Повсеместно Всички Древни Общества Са Идолопоклонски
Освен едно Освен Юдеите От момента В който получават Божието откровение Разбира се И тогава Те спират Да изобразяват Но всички останали Предхристиянски Предхристиянски Езически Общества
Са Идолопоклонски Тоест Човека Има нужда От образ На Бога И И се поклания На този образ Това е много Много важно Неофходимостта От Общуване
С Бога Чрез Неговия Образ Чрез Неговия Идол И Тук Можем Да Човеците Не толкова Се покланят На
Статуята А Се покланят На Първо Образа Ама Кой е той? Той не е Истинския Бог А е Лъжовен Така че Те не спират
Повечето От тях Може би има такива Като фетишизират Статуите Сигурно има такива Но повечето Минават Отвъд Както иконата За нас Е прозорец Към Небесния Свят
По същия начин И за тях Е прозорец Само че Към Обратната посока Към посока На Лъжливия Божествен свят На лъжливите Божества И Факта Че
Няма общество В което Да няма Традиционно общество Говорим за езическо В което Да няма идоли Означава Че Потребността У човека Да Вижда Бога И да се поклане
На образа на Бога Е нещо Фундаментално За човека Защото Спокойно можеше Да има Да кажем 50% идолопоклонски Общества И 50% Не Казват Няма
Няма да изобразяваме Не ни трябва Ще изобразяваме Животни птици Цветя За красота Обаче Бога Някако изобразяваме Само ще му пеем песни И ще Окадим Не Изобразяват Всички
Всички Единствените И то пак Кои са те Които познават Истинския Бог Единствено на тях Той се открива Те не го познават Във пълнота Юдеите Старозаветните Но Го познават Това е той
И поради това Че не го познават В Необходимата Пълнота И за това Господин Забранява Да го Изобразяват И да си правят Идоли На Бога Когато всъщност
Не познават Това също Подсказва Нещо много важно Че В единственото Древно общество В което нямаме Идоли Това Става По заповед На истинския Бог Който знае Че ако те
Започнат Да го изобразяват Без да го познават В Необходимата степен Те ще залитнат В Неправилна посока И за това Той Им забранява Това нещо Ние виждаме, че Когато Мойсей Се качва
На планината Да говори Лично с Бога И минава време И не се връща И долу евреите, които стоят Говорим за евреи Вече Потомци Аврамови И така нататък Единобожници Доста Наясно с
Истинския Бог На бърза ръка Се обръщат Правят се Един Идол Един Златен Телес И започват Да му се покланят Начало с Аарон Главният Свещеник
Тоест Виждаме Че Този човешки Стремеш Към Изобразяване На Бога И съответно А ти как можеш да се съотнасяш към Бога Освен като Му се покланяш Тоест Поклонение на Бога
Но Понеже не го познаеш В Истинския му вид Познаваем за човеки А ни в пълнота Бога Никого не може да познаем Но в Дадената ни Възможност Познаваемост Като за човеки Ние го познаваме Едва След
Боговъплъщението След Раждането на Богочовека До тогава Стремежът налице При първа възможност Изпадат в това Идолопоклонство Но Все пак Бог С Откровението Което той дава
За себе си Им забранява Да го изобразяват Поради една проста причина Много проста Не са го виждали Образа е Видим Ама Не си го виждал Ей как ще го изобразиш тогава Естествено Че тогава Не го изобразявае И в този смисъл
Тази заповед От десетте Божии заповеди Тя е насочена против Идолопоклонството Против изобразяването на невидимия Бог Нека да сгледаме сега Един друг аспект На Идолопоклонството И на изображението Изобщо А именно Изобразяването на
Човеки И то На Обожествени човеки Защото Ясно е, че Си изобразяват Божества Всички Примитивни общества Изобразяват Божествата По някакъв начин Както те са ги Разбирали
И виждали Но някой от Обществата Не всички Изобразяват И човеки Което е Съвсем естествено изобразяват ги Въпросът е, че Някой от тези Изображения Са на Обожествени човеки И към тях
Има култ Има поклонение Ако погледнем Да кажем Египет Египетските фараони Са имали такъв статут На Божества И са били Изобразявани Като божества И Са били предмет На култ
Имало е култ Към тях Дори Имало и Не фараони Които са били Обожествени Знаменития Имхотеп Автора на Първата пирамида Можем да го наречем Първият министър И великият везир Фараона Джосер
Който прави Първата пирамида И този Наистина Гениален Архитект И не само архитект И лекар И прочее Енциклопедист На Египетската Прадревност Той е бил Обожествен
Правят му статуи Храмове Така че Имаме Идолопоклонство Свързано И с Обожествени човеки А не само С божества Собственно В Пълноценния смисъл На това понятие И това
Изобразяване На обожествени Човеки Се среща Почти във всички Древни култури В Близкия изток Са обожествени царете Обожествени царедобно В дори Гракоримския свят Филип Тори Македонски Се обожествява При живе
Александър Македонски Да не говорим След смъртта му Да не говорим Неговите наследници И в Антиохия И в Александрия Също Се обожествяват Тези династии След това пък Римските императори От Юлий Цезар На сетница Юлий Цезар
При живе Може да кажем Че тук там е така Просветват някакви Обожествявания Но след смъртта му Негов е наследник Август Обожествява Юлий Цезар И от таматък Се въвежда традицията Всички Римски императори Посмъртно
Да бъдат обожествени Така че книгата Светони Въвнаститет Цезаря И там пише Божественият Август Божественият Тиберия Божественият Нерон Божественият Всички са божествени Знаем че Много от тях са били Ужасни човеки Но
Се водят за Божествени поради Императорския си статус И това продължава чак до Диоклециян И той е искал Да наложи култа към императора Като задължителен Защото при Август Не е бил задължителен Да Разбира се Юлий Цезар е Обожествен Но
Не след дължителен Всичка му се кланяте Клани му се императора От неговото Обкръжение Там Официалните лица А другите Колкото искат Докато при Диоклециян Този култ е бил Насилствено налаган в империте И затова има толкова много мъченици Християнски
Мисълта ми беше, че Това Обожествяване На човешкия образ Има стара традиция Олимпийските шампиони Много Не много Някои от тях са били Обожествявани Със сигурност им са правили статуи Които са били Предмет на култ Примерно тук е в Тасос Носто в Тасос
Едино от най-големите атлети на древността Теаген Той печелил И четирите Големи игри От Големия шлем На Елада Олимпийските Питийските Немейските И истмийските Бил е шампион И то в различни дисциплини Бил е нещо като десетобоец
Всички дисциплини е бил Първенец И в други игри По-локални Общо 1300 пъти е бил шампион Това е уникален рекорд И им го правят статуя Не една Разбира се И На Тасос е имало култ към него Такива култови Разбира се е имало и на други места Към други олимпийски шампиони
Така че този Нагон към Обожествяване На човека И съответно правене на образ Който е предмет на култ Е нещо много-много древно Отнася се както към Лъже Боговете Езическите божества Както към Владетелския култ В почти всички традиционни общества Така и към
Обожествяването На различни Ярки фигури Билите Велики архитекти Както Имхотеп Олимпийски шампиони Или някакви Други Да кажем Важни праотци На някакви племена И така нататък Се Обожествяват
И към тях И има култ Така че това Идолопоклонство Това почитане на образи Е Повсеместна практика В всички цивилизации В една или друга степен И в много случаи Се стига до Обожествяване на Човеки Които хората са познавали Юли и Цержа
Са го познавали Всички в Рим И когато е бил Обожествен От август Е имало хиляди хора Които са го ползвали И помнили И са го знаели Докато да кажем Някакви праотци Преди едно поколение Или пет поколения И го Обожествят
Вече малко по Приемливо Ословно казано Защото Той е легенда Той е мит Докато Не, Юли и Цезар е бил Напълно Познат човек Ял пил с Многобройни там Сенатори И проче и проче И обявяват
Той вече е Бог Край Доста Странно Изживяване Но естествено Че това е било Политически култ Преди всичко Коя не е бил Спонтанен Някакъв Както култа Към правците И така
Имаме Към Първи век Времето на Господа Иисус Христос На Него е земен живот Имаме Една повсеместна практика На Изобразяване на божества Имаме Обожествяване на велики човеки Имаме Гръцкия и гръко-римския Инстинкт за изобразяване на всичко
Включително на абстракции И имаме В еврейството Забрана да се изобразява Бог И нещо Което би могло Да вземе Родята на идол Каквото и да е то Човек да не говори Сега За еврейството Направим една Важна скоба
Че Тази забрана Не трябва да смятаме Че тя Означава пълна забрана На изображения А по-скоро Изображения Които са предмет на култ Защото Знаем, че в Дура В Сирия Дура Европос Така нещина крепост
Е намерена една Добре запазена синагога От трети век Пълна с изображения на Старозаветни сцени Изключително добре запазени Всъщност ключа към Феномена е Запазени Защото ние казваме Не е имало Не е имало Защото просто не са запазени Имало е Стотици
Такива Но колко От тях Са запазени Къде имаме синагога Запазена До покрив И да кажеш Е няма изображения И да кажем Намерене са 200 синагоги И в тях Само една има изображение Не е така Не са намерени
Обиктуема са унищожени И възоснованно това Ние казваме Не са изобразяли Когато намират в Дура Европос Синагогата Цялата е изписана И то доста грамотно Това не е Нещо, което е За първ път направено Те имат вече иконография Имат Отвърдени схеми Някои от тези схеми
Се повтарят после В християнското изкуство Векове по-късно Това означава, че тези схеми Са съществували на други места Това просто е съхранено Както е Помпей Не, че в Никополиса Диструм Или Никополиса Днестум Или в Сердика Не е имало изображение по стените Имало е Но не са запазени В Помпей
Заради лавата И заради там пепелта Са запазени По същия начин В Дура Европос Там е имал някакво Рухване на стена Която е запазила Тази Синагога В последствие И тя е оцеляла Ако не беше рухнула стената Върху тази синагога Нямаше да запази
По същия начин В Рим Имаме едно Свлачище Което затрупва Църквата Санта Мария Антиква И тя е Запазена С фрески От най Да ги наречем Тъмните векове Пети, шести, седми век
Където никъде друга не няма запазено Там е запазено Защо? Защото се е свлачило Свлякла се Пръстта затрупала Така че Тука имаме В Дура Европос Имаме Шанса Да имаме запазена синагога Но Тези
Каква е разликата? Защо Забраната За Изобразяване на идоли Не важи За тези стенописи Защото Те са илюстративни Те не са предмет на култ То е ясно Поради това, че на сцената имаш Няколко Сюжетни изображения Очевидно, че те имат
Илюстративен характер Култа Винаги е В центъра И Обикновенно Един образ Или поне Един господстващ образ Това е този На когото се кланяш Божеството А Разказа За събитията
Това вече е илюстрация Така че Ни имаме Голяма разлика Между Иконата Като такава Илюстрациите на Евангелски Старозаветни сюжети И ако погледнем в Рано християнските В кое да кажем Рано християнските Саркофази
Ще видим, че там Имаме множество Сцени Любимите Сцени са Поклонението на Влъхвите Историята на Йона А и такива И Ние сме сигурни Че никой не се е кланял на тези саркофази Те не са били предмет на култ Те илюстрират
Старозаветни и новозаветни събития Така че Има голяма разлика между Иконата И Илюстрацията Към Свещената история Мастария Новия завет Получават се Понякога такива Оптически измами Преено в катакомбите В Рим
Нас не се струва, че едва ли не хората са живели в катакомбите И че това е едно катакомбно изкуство Ни най-малко Хората не са живели в катакомбите Не са се криели, както се казва в катакомбите Там са се погребали И то съвсем официално То е имало статистика Водило се кой къде се погреба и защо Така че Но другото, което е било на повърхността Е изчезнало, съборено Там също е имало изображение, разбира се Много повече, отколкото в катакомбите Но те са изчезнали
Унищожени А в катакомбите са се запазили И затова имаме Погрешната Представа Че едва ли не Рано християнското изкуство Се е зародило в катакомбите Да, и там Но не там Преимуществено И там И на други места На другите места Ови не се е съхранило
То не се е съхранило И в Различни Папируси В различни Пергаменти Старинни Поради проста причина Че те изгниват Унищожават се Къде имаме съхранение От Втори, трети век Писания Че да сме сигурни
Че там нищо изобразително не е имало Имаме тут таме фрагменти От Две-три букви От две-три изречения И Говорим за Папируси Говорим за такива неща Акамули За Кодекси За По-късни такива От четвърти, пети, шести век
Книги Това е много голяма рядкост И Ние знаем, че Някои от тях са били добре илюстрирани Но Друга Много важна зрителна измама Изключително важна Това е Иконоборството Иконоборството унищожава Образите Преди 8 век В цялата източна част
На Някогашната Римска империя Тъй наречената Византия по това време Минава вълната на иконоборството А в Земите, които са Подчинени на арабите Там пък Самите араби Отричат Образите Смятат ги за идоли И ги унищожават
А местните християни Вече когато Си под властта На нехристиянин По-малко Изображения се правят По-малко И Книги се преписват И така нататък И имаме един Обадък На изображението Така че там Нямаме някакво
Кой знае какво развитие Примерно имаме преди Копското изкуство То е съхранено Имаме там 6, 7, 8 век имаме Там иконоборци не са стигнали Понеже е било Под арабска власт Под мусулманска власт Но там ние нямаме развитие Към иконата А имаме едно Замръзване На
Рано християнското изкуство В един Да, иконоподобен Във всяко на отношение Иконоподобен вид Но още без Да сме стигнали до Зрялата Същинската икона В нейния блясък Такава каквато ни я знаем Във Византия От предиконоборския период По времето на Юстиниан И разбира се
От следиконоборския период От 9 век на 7 За това Ние нямаме пълноценна представа За развитието на иконата През 4, 5, 6, 7, 8 век Защото в 8 век Минава голямата вълна И изличава почти всичко Много малко на пръсе се броят Съхранените неща Отпреди иконоборския период Може би във света Екатерина Монастир, понеже е бил Под вълста на арабите
Разбира се Извън контрола на Патриарстите иконоборци Там са се съхранили Най-добре тези знаменитите синаиски икони От 6 век Но това е едно от големите изключения В Константинопол Ничто Там е било съхранено Най-доброто От най-доброто От иконата В цялата империя В целия Константинопол
Нищичко не е запазено Говорим за над стената Иначе подови мозаики имаме там В императорския дворец Но на пода не се слагат свещени изображения Така че свещено изображение От преди 9 век Няма нищо в Константинопол Можем да си представим Това е било вероятно 2 трети от най-хубавото А може би 9-10 от най-хубавото е било там И то бива унищожено Именно от иконоборците
Зрението Е Както знаем Много важно сетиво През него минава Може би 90% от Информацията Когато човек получава И той не може да остане незадоволен Ние не можем да Разсъждаваме за Бога Да говорим за Бога Но Главното сетиво Да
Не борави с Бога И поне това е много трудно Не е желателно Защо? Защото Зрението Ще свидетелствува Че Бог го няма След като не го виждаш След като я не видим Да, ти знаеш на теория Че го има Не видим Обаче
Зрението ти казва Няма го И ти Трябва да вървиш Срещу Свидетелството На най-важното Защо свети Тома казва Око да види Нали Ръка да пипне Зрението и осезанието И за това Изображението
Е Нещо много-много важно За човека Човек е Многоизмерно Същество С пет сетива С интелект С чувство С много неща И ако Главното сетиво Не свидетелства За Бога
Тогава Ние оставяме Малко или много Жадни За образ Така че Свещения образ На Въплатилия се Бог Трябваше да се появи Ние Непременно Трябваше да направим Иконата
За да може И Царя на сетивата Зрението Да свидетелствува За Бога Така че И от тази гледна точка Иконописанието Иконата Трябваше да се появи За появяването На Иконата Ще говорим в
Следващата Беседа Светоглед Предаването за православен поглед Към историята Културата И съвременността С богослова Георги Тодоров По радио Зора