Предпоследните Времена

СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Предпоследните времена Знаем, че Историята е учителката на народите И че тя наказва тези, които един вид не са си научили уроките Ние българите в това отношение имаме значителен опит

на многобройни уроки на историята които и до днес не сме научили Първата национална катастрофа Втората национална катастрофа Края на Третото Българско царство което и то е катастрофа Края на така наречения комунизъм също катастрофа Сега в поредната катастрофа живеем и не разбираме какво се случва с нас Та Тези уроки на историята, които

ние не научаваме един вид си получаваме наказанието като повтаряме същата грешка Все се връзваме за Титаник дали ще бъде Германия през Първата световна война дали ще Германия във втората дали ще бъде СССР в студената но все сме с поредния супер кораб Не потопяем Но Това е по отношение на

историята като учителка Има обаче друга важна учителка на народите която е много по-строга от историята Тя не преподава много уроци При нея няма поправителен изпит Тя преподава един единствен урок Това е есхатологията Учението за края Това е нещо като история от зад напред От бъдещето към

настоящето Не от миналото Както обичайната история А от бъдещето Защото смисъла на това бъдеще Не конкретното разписание по дати и часове Но по Смисъл на събитията Това бъдеще ни е предсказано От Бога И ние знаем Какво ни чака

В крайна сметка За това Бихме могли Започвайки от това Което знаем За края на времената Насочвайки този вектор Към Настоящето Да научим нещо важно За настоящето За живота Което живеем За времената Които живеем

Разбира се Времената Това са човеците Така че Ние научаваме нещо Не за времената Толкова абстрактно Колкото за човеците За нас самите Какво ние представляваме През последните години И с Пандемията COVID И със сега събитията

В Украина Някак си започнаха Сега се сгъстяват Облаците на хоризонта И човеците Започнаха Повече Да се замислят За това На къде върви света А оттам и за Евентуално Края на света Края на времената Много често

Сме се питали Кога ли Ще дойде Края на света Колко ли време Има човечеството Още хиляда години Още петстотин Двеста Сто ли Разсъждаваме Така малко абстрактно Впрочем Неведнъж И недваш

Е обявяван Предстоящия край на света В хилядната година Имало такова очакване Донякъде имаше В 2000 година Че това ще е Края на света Разбира се Повече Тези очаквания Са били Предварително Преди самата дата Вече

Когато дойде Самата дата Някъде си започват Да се разпадат В 2000 година В 2000 година Може би Това есхатологично Съзнание Беше слабо Но преди това Е имало Таково очакване Какви ли не Други

Лъже- пророци Лъже- месии Са обявявали Че еди- кога си ще настане Края на света И всичките Като лъжливото Овчарче Са опровергавани Един след друг Един след друг

Стотици Но въпроса остава И Дори да не го задаваме Този въпрос Реалността Е такава Че Ще има край На Света Който ние познаваме На човечеството Което ние познаваме И

Съответно От нас До този край Е някакъв Времеви отрязък Който се скъсява Постоянно И който не е необозрим Всички усещаме Без да знаем деня и часа Сам Господ ни е казвал Че никой не знае деня и часа Но ние усещаме

Че Края на света Не е За 9-10 хилядолетия Не е След 1000 години Или след 500 години А Много-много по-скоро Дори и по Самия факт Че Времената се ускоряват Те се ускоряват

Във всички сфери И технологично И Съзнателно В човешкото съзнание Съзнание Проявяват Ускорение на процесите Каквито Са непознати За историята Явно е, че Наистина Края на света Е вече на хоризонта

Че Започва да се чува Тътена На последните времена И Че тази тема Есхатологичната тема Вече не е абстрактна Тя не е въпрос на кабинетни разсъждения А е въпрос На На същен Живот За

Самите нас Да Казано е в Евангелието За ония ден и час Никой не знае Нито небесните ангели А само Моя Отец Това е Изключително важен ориентир Да не се прави на пророци И да не казваме, че Света ще свърши След Сто години Или след 80

Или след 50 Не знаем Никой не знае Освен това Знаем, че В последните времена Ще настъпи Нещо, което в Свещеното Писание се описва като Голяма скръб Ето какво се казва в Евангелието от Марк Господ, какво ни казва През ония дни Ще има такава скръб Каквато досега не е имало

От началото на съзиданието Но е създал Бог А, що е създал Бог? И няма да бъде И ако Господ не съкратеше Ония дни Не би се спасил никой човек Но заради избраните Които той избра Е съкратил дните Това е в 13 глава От св. апостол Марк Това ще има Такава скръб Каквато досега не е имало

От началото на създанието Това ще бъдат Най-последните времена Тогава ще властва Антихриста Той ще се развихри И Ще настанат изпитания Скърби Каквито досега не е имало Това време Не е настъпило Ние не живеем В дните на властта на Антихриста Антихриста

Мнозина са се лъгали Са казали Ние живеем вече В тези времена Често се случва това нещо Не е Очевидно така До сега Слава Богу Още не сме В тези времена Но Все повече Става ясно Че тези времена

Наближават И че Ние живеем В преддверието На Последните времена Което можем да наречем Предпоследните времена Предпоследните поколения И това е всъщност темата на Нашата беседа Нашето разсъждение Че Ние Вече

Сме навлезли В предпоследните времена Преди Да настанат последните времена При прякото управление на Антихриста Ние сме в В предишната епоха Но Между нея и Антихриста Няма да има друга И няма да има трета Край на света Преди това Последните времена А

Преди това Нашите времена Това няма да се случи на Някакви далечни потомци Някога във времето Това се случва с нас Ние сме тези Които Участваме В Раждането на Антихриста Ние сме цивилизацията Която ще роди Антихриста Ние сме Анти-Витлеем

Ние сме Люлката С нашите действия и бездействия Разбира се Нашата свобода Е Свещена Ние имаме ежедневни избори Ние можем да Както ниневийците По времето на Свети пророк Иона Е трябвало да бъдат унищожени

Но те Се молят Покаиват се И Господ Отменя унищожението В този смисъл От нас Зависи много Но Не бива да надценяваме Себе си Ние няма да отменим Края на света Можем само да Се борим

Срещу злото И да Съдействаме Борейки се срещу злото За отлагането на Най-последните времена Когато говорим за Последни времена Нека да направим разлика Между три вида Последни времена Първи вид Това са Последните времена Отделния човек

Личната е Есхатология Още в Новия завет Се говори За последни времена И това е истина Същото Всеки един от нас Постоянно От раждането си Живее в Своите последни времена Не трябва да забравяме Че времена

И човек си едно И също Ти живееш В последния човек Който си В този смисъл Ти си в своята есхатология Човешкият живот Е есхатологичен Ние сме смъртни Смъртта е За нас края на света Такъв какъвто го познаваме Тя е началото на нещо друго Но края на този свят

В който в момента живеем И въобразяваме Той е предстоящ След час ли ще бъде След ден ли След година ли След 20 ли Но Не може да бъде отменен Така че в този смисъл Всеки човек Живее в Последно време В своето последно време В своето първо

И последно време Но това, че е първо Нас не ни ползва Важното е, че е последно Защото Има такива Измамни учения За кръговрат За прераждане Това е една и което ти дава една илюзия Че не живееш в последните си времена Не Ние знаем, че живеем в последните си времена В последното си време И в своята лична есхатология

След която, разбира се, ще има Отвъдно След първата смърт Ще има Отвъдно И там вече Не се знае Де ще има вечния живота И във вечната смърт Това е първото Тълкование на понятието В последни времена Което е Изключително важно И валидно

Ние може да не се Така Грижим За края на света За есхатологията Но трябва да знаем, че нас Ни касае пряко Всеки ден Втория вид Последни времена Са Последните времена За човечеството Състоящо се от такива човеци От последни човеци

Всеки човек е последен За себе си И в този смисъл Човечеството постоянно живее В свои последни времена В своя перманентна ескатология Ние не го осъзнаваме Често Но би трябвало да си дадем сметка Че моята лична есхатология Твоята лична есхатология Неговата Нейната Всъщност това са Милиарди лични есхатологии

Всички ние Понеже сме смъртни Живеем в своите последни времена И в този смисъл Този Комплект От Човеки Е в една перманентна ескатология И винаги е бил Трети въпросът Доколко се е давал сметка И в какъв вид Го е разбирал това нещо Знаем, че

Когато римският император Е минавал на триумф До него имало човек Който ме е шепнал пред цялото време Помни смъртта Мементо мори Помни смъртта Така че И те са си давали сметка Всеки си дава сметка Всеки разумен човек Си дава сметка Че смъртта е утре Да не кажем днеска В този смисъл

Човечеството живее в перманентни последни времена Понеже смъртно се състои от смъртни човеци Но третия смисъл За който ние ще говорим днеска Това са последните времена На човечеството В тесния смисъл на понятието Т.е. на човечеството като цялостен организъм Ние говорим за Църквата Като тяло Единно В което ние сме членове Но същото може да кажем и за човечеството Макар че Църквата е тяло в Христа В Светия Дух

Христос е глава на това тяло Докато за човечеството Не можем да кажем, че е така Защото не всички са в Светия Дух Не всички са в Христа И за това пак е тяло Но не е Богоцентрично Не е христоцентрично Както е Църквата В този смисъл Човечеството Като една общност Съществува Тази общност

Също има Свои последни времена И това е в тесния смисъл На думата Последните времена на човечеството И тези последни времена Естествено, че наближават Със всеки изминал ден И вече Са на хоризонта Вече не са както бяха До преди време Отвъд хоризонта Някога, някъде ще се случи Но

Не знаем И не виждаме Белезите Белезите Или ако ги привиждаме Се лъжем Има такива лъже- пророци Които виждат белезите Но после минават 100 години Или 200 години И 300 Или 1000 И се оказва, че човечеството Продължава да живее

Е сега вече ги имаме Тези белези Които никога не ги е имало Това е много важно Че разни белези Отделни взети Винаги е имало Но Тези белези Които сега ги има Никога не ги е имало И за това Би трябвало да се замислим Че става дума за Наистина едно

Съсредоточаване на времената На историята В все по-згъстен вид Който ни се привижда Като ускоряване на времената Наистина времената се ускоряват Сгъстяват се И това ни дава усещане За предстояща есхатология За предстоящ край на времената Край на света Катастрофален, разбира се Край на света А ние християните знаем, естествено, че Тогава

Ще дойде Христос При второто пришествие И ще унищожи Сатаната Ще унищожи злото И ще Подложи на съд всички човеци Това е Страшния и Окончателен съд След който ще започне Вече ще има ново небе, нова земя За тези, които Ще

Дадат добър отговор На страшния Христов съд Преди да продължим Нека да чуем едно песнопение [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение]

[песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение]

[песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] И така установяваме, че края на времената е вече на хоризонта

и че ние живеем в особена епоха каквато никога до сега не е имало и можем да наречем предпоследните времена Знаем от Арнолд Тойнби че цивилизациите умират не от външна смърт а от вътрешна смърт чрез самоубийство както той казва цивилизациите загиват

чрез самоубийство Когато гледаме към края на времената когато моделираме края на времената ние създаваме едни представи за това какво ще се случи това са така начините утопии

или антиутопии имаше време имало е време когато аз забира се го помня това време мнозина от нас го помним когато в общи линии човечеството гледаше към светлото бъдеще имаше две светли бъдещето едното беше капиталистическото

другото беше комунистическото не специално бяхме в комунистическата утопия която гласеше че с възцаряването на комунизма в целия свят производствените отношения т.е. технологиите ще доведе до

прогреса на технологиите ще доведе до това че човечеството ще произвежда достатъчно за всичко като пълноводна река ще текат благата и всеки човек ще се ползва от тях безплатно разбира се ще има някакъв контрол за да

не се пренаселява човечеството науката се знаещата наука ще намери златното сечение така че хем да ги има хора хем да бъде щастливи и да работя това което им душа сака един художник друг поет трети музикант и в общи линии с това ще се различават хората иначе хомологията ще се

извършва от машини роботи и технологии под ръководството на мъдрата комунистическа партия което ще планира цялата работа на запад имаше друга утопия друго светло бъдеще в общи линии почти същото само че на базата на капиталистическия тип организация

т.е. без видима комунистическа партия и видима комунистическа идеология а с невидимата ръка на пазара ще се регулира и с невидимата ръка на властта преоблечена като народно волеизявление така или иначе там също имаше един оптимизъм във въздуха

днешно време от тези утопии не е останало нищо и всички прогнози за бъдещето са отрицателни във всички филми във всички книги във всички мислители бъдещето е мрачно и върви към антиутопия към

катастрофа катастрофално там където се появи някакъв оптимист той първо не стои убедително много е притъпен винаги много е сляп не вижда огромните предизвикателства или въобразява че те ще бъдат преодолени по лесен начин така че те са маргинални вече

върващите във светлото бъдеще и общозето антиутопиите господстват навсякъде не само в богословието но и в изкуствата в философиите и навсякъде има два вида антиутопии

два вида катастрофи едните са външни другите са вътрешни вътрешни външните антиутопии външните катастрофи са са варианти на нашествието на марсианците

вътрешни Хърбърт Уелс някаква външна сила някаква цивилизация извънземна ни атакува и ни съсипва това са някакви насекоми такива много умни някакви човечета зелени

но във всеки случай имаше такива филми една дълга пореца и сигурно ще ги има още за това как човечеството е изправено пред една външна опасност изваща от космоса цивилизация чужда и враждебна и дали в конкретния филм или книга

някакъв човешки герой ще спаси човечеството това не е важно защото самия факт че човечеството е нападнато от друга цивилизация означава че тя е по-съвършенна тя е дошла при нас значи има по-висока технология и съответно много трудно може да си представим че при една такава разлика в технологиите по-ниската цивилизация

ще победи по-висшата в този смисъл героя който спасява човечеството всъщност е утопия сам по себе си ако имат за нея и човечета те са по-напреднали от нас и някакви космически насекуми

ако има такива щом са стигнали до земята от някоя неизвестна такава звездна или планетна система щом са го направили значи знаят как става това нещо нещо като ние не знаем как става следователно те са по-развити в технологично отношение и оръжете им би трябвало да са

по-силни от нашите т.е. да ни унищожат и завладеят но тези външни антиутопии катастрофи са слаби направят два-три филма плоски и в общи линии приключат с това и никой не ги помни може би на Хърбърт Уелс това ще остане класиката защото там Орсън Уелс е направил това знаменито радиопредаване в което е побъркал там

хората да бягат да се спасяват и поради това тази външна антиутопия катастрофална ще остане като емблематична но и тя е повърхностна както и всички останали по-сериозните антиутопии са всичките до една катастрофални възоснова на вътрешни причини те показват как човечеството

отвътре ще се самоубие и те са исторически много по-достоверни и драматургически и психологически и всячески и технологично така че в момента ако говорим за светски художествени проекции към бъдещето доминира господства идеята, че човечеството

ще се съсипе отвътре и това сега как точно въпрос на авторски избор но не е толкова важно защото авторите не са пророци те само моделират и затова е важно общата интуиция тя е доминиращата в света и като такава не може да бъде погрешна

много трудно може да си представим, че всички ще сбъркат и никой няма да улучи светлото бъдеще което ще се случи а пък всички предвиждат катастрофа няма такива изгледи никъде на хоризонта човечеството само да се измъкне от катастрофата но нас не ни засягат освен като сведения художествените произведения

защото ние имаме много повече от художествените произведения имаме Божието откровение там е казано безспорно как ще завърши всичко по отношение на нас самите на нашия начин на живота на нашата цивилизация какво е отношението на нашата цивилизация към предпоследните времена и разбира се към последните към най-последните

но ако най-последните са един много кратък исторически период ние не знаем колко години смята се, че 3 години и половина ще бъдат най-жестоките горения когато св. Илия отново ще дойде и Енох двамата праведници които ще бъдат убити от антихриста това окончателно най-жестоко време

ще бъде 3 години и половина преди това колко време ние не знаем и как се изчислява това време дали в нашите мерки или някакви други е друг въпрос но нас ни интересува по-скоро предходния период нашия период предпоследните времена как от нашето време т.е. от нашите човеци от нас самите ще проистече времето на антихриста страсти

страсти страсти страсти скръбни времена на Лъжехристос който ще властва върху цялото човечество едно е сигурно че той няма да дойде отвън като някакъв атила някакъв водач на някаква орда земна започнала от някъде от две села

след това увеличила се на бърза ръка завладяла две държави и след това лека-полека не той ще дойде отвътре той ще бъде естествен продукт на развитието на нашата цивилизация т.е. той ще дойде с измама с псевдокрация с власт на измамата не с меч в ръка или с бластър някакъв да дойде да ни оплаше всичките с някакъв уред страшен

и ние да сведем шии под игото му не той ще дойде от нас доброволно т.е. той ще дойде чрез измама както Адам и Ева никой не ги биеше никой не ги ритеше с измама ги пратиха в смъртта

от пратиха в смъртта от рая така че прекота между предпоследните и последните времена ще бъде основан на измама човечеството ще бъде измамено когато антихриста вземе властта и се развихри вече ще бъде късно защото ние няма да разполагаме със сили

да се противопоставяме ще можем само да отстояваме но не можем да свалим от власт Господ ще го убие ние ще страдаме ние човеците ще сме неспособни да му се противопоставим с по-голяма сила ние ще можем само да отстояваме себе си максимума и разбира се нашите ближни

ако успеем въпросът е от каква цивилизация чрез тотална и глобална измама ще се роди антихриста ще се роди властта на антихриста спомняме си в 1992 година заметната книга на Френсис Фукуяма "Краят на историята и последния човек" очевидно есхатологично заглавие но това е една секуларна ескатология

при това Фукуяма беше кажи го оптимист утопист който смята, че светлото бъдеще ни чака в какво се състои светлото бъдеще за Фукуяма цитирам "Победата на Запада в студената война която беше факт в 1992 година той е определя така "Края на историята като такава т.е. крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството

и универсализирането на западната либерална демокрация като окончателната форма на човешкото правителство" Край на цитата. "Значи западната либерална демокрация ще бъде окончателната форма на човешкото правителство" "Най-крайната точка, казва Фукуяма, на идеологическата еволюция на човечеството" "Значи човечеството еволюира през различните епохи, пробва едно друго и най-накрай стига до западната либерална демокрация, каквато ни добре знаем със нейните институции, законодателна власт, изпълнителна и прочие избори, всичко това, което ние знаем и това според Фукуяма е окончателната форма на човешкото правителство С други думи Ако съчетаем есхатологията на Фукуяма с християнската ескатология стигаме до еднозначен извод, че антихриста ще се роди от нашата западна либерална демокрация е бременна с антихриста Тя е Анти-Витлеем, тя е яслата, в която ще се роди

Ние сме цивилизацията, която ще роди антихриста, който ще унищожи всичко Това е доста страховита перспектива и ако се замислим, няма как да бъде другояче и със сигурност цивилизацията, която ще роди антихриста, няма да знае какво прави защото никой не обича антихриста и никой не иска да бъде негов родител, негов инкубатор, негова ясла т.е. умопомрачението на предпоследната цивилизация, преди царството на антихриста ще бъде тотално и ние всички ще работим почти всички несъзнателно за идването на тези най-последни времена Това е всъщността на предпоследните времена Огромна измама и

работа за злото под формата на добро Това ще се състоят предпоследните времена Защо тези предпоследни времена няма да бъдат най-последните? Защо те няма да бъдат самите времена на антихриста? Поради две причини Първата причина е, че ще има някаква задържаща сила някаква алтернатива на нашата антихристиянска цивилизация Сега казвам антихристиянска не случайно Защото цивилизацията на Европа в четвърти век започва да става християнска

Тя не е станала, но започва да става При Св. Константин, при Теодосий Велики цялата Римска империя се християнизира никога не е окончателно не на 100% но приобладаващо Разбира се, след това идват варварски племена имаме прили и отливи но така или иначе тази християнска цивилизация лека-полека покрива цяла Европа и

тък му покрива цяла Европа и започва разбира се делението схизмата 1054 г. се отделя западната половина на Европа западната църква се отделя от православието и знаем нататък историята но важното е, че тази християнска цивилизация

първите хиляда години в началото съвсем тайно и по лека след това официално тя завладява европейския свят след средиземноморския а лека-полека и на север цяла Европа след това тя започва да се дели казахме западът да почва да отстъпва

но той отстъпва много бавно и постепенно и той лека-полека в течение на векове се отклонява от истинското християнство и създава едно да го наричам болно християнство което обаче с вековете става все по-различно от истинското тук оставяме на страна въпроса с технологиите, с държавите и прочее говорим за същността

за същността на християнството западното християнство вече не е истинско но съдържа значими останки от истинското християнство колкото повече време минава толкова повече тези значими останки намалява толкова повече нараства псевдо християнството това псевдо християнство все още

прилича на християнство докато вече в последните векове 19-20 съвсем изтънява откъм християнство и в 20 век вече започваме да говорим за едно пост християнско време в запада а какво означава пост християнско пост християнската цивилизация това означава че тя вече не е християнска тая бивша християнска цивилизация западната цивилизация

към 20 век вече не е християнска а е бивша християнска пост християнска което много важно е това всъщност означава че не е християнска тя носи някакви съвсем вече повърхностни и периферни белези на християнство докато сърцето ѝ вече не е християнско а е секуларно

това е голямата секуларизация и ние в момента понеже България се присъедини към западната либерална демокрация преди 30 години ние вече сме част от тази пост християнска т.е. не християнска т.е. антихристиянска цивилизация в която разбира се архипелага на праведниците архипелага на истината ще продължава да съществува вероятно до края на времената

но това са острови а говорим за океана океана вече е пост християнски не християнски антихристиянски и естествено този антихристиянски океан да роди анти христа за това е много важно да разберем че в предпоследните времена в нашите времена ние ставаме съучастници в една цивилизация на антихристиянството

под лъжи християнски исторически маски които все повече падат и все повече идва на преден план секуларизма и можем да кажем антихристиянството Ще продължим след още едно песнопение [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение]

[песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение]

[песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] [песнопение] Сега заступи, О Госпоже, царите и вождовете. Сега заступи, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Овремене и теки мнои, Сега заступи, Сега заступи, Заступи, Овремене и теки мнои, Сега заступи, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете,

Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, Сега заступи, Иже на гостях и скорбете, И така, какви са белезите на предпоследните времена? Защо сме сигурни, че живеем в особена епоха, че тя е предпоследната? По какви белези тя се отличава от всички досегашни

християнски и постхристиянски времена? Първият и най-важният белег е Законът на греха. На влизането на греха в закона. Защо това е толкова важно? Винаги е имало грех. И ще има до края на времената. От грехопадението на Адам и Ева до страшния съд. Греха е част от човека, от всеки един от нас. И за това ние не можем да съдим човеците за това, че са греховни. Има кой да ги съди. И ние сме греховни.

Но до сега в традиционните общества греха беше нещо срамно, нещо лошо и той не се поощряваше от закона, не се защитаваше от закона и не беше закона. Беше извън закона. И извън морала. Нашето време е първото време в историята на християнската цивилизация, включително на нейните изстиващи постхристиянски времена,

но още носещи морала и закона на християнството, те принадлежаха към предишната епоха. От момента, в който закона на греха навлезе в законодателството на нашата западна либерална демокрация, започнаха пред последните времена. Никога в историята това не е било. Имало е папи-развратници, имало е императори убийци, развратници

и какви ли не, но това е било извън закона, извън морала. С лицемерие, с всякакви други средства, с плашване, те са се барикадирали срещу обществото, срещу изобличението, но са знаели, че правят зло и

са се срамували, криели се от това. Ние вече започнахме да вкарваме нашата западна либерална демокрация за първи път въведе греха в закона и

за първи път тези, които се борят срещу греха, биват преследвани от закона и това преследване ще се увеличава. В България, слава Богу, нашето законодателство още до някъде се съпротивява

на узаконяването на греха, вкарването му в закона като норма, като нова нормалност. но ние сме васали на запада, ние сме приели много важната васалната точка

в Конституцията, че външните договори имат приоритет, външното законодателство има приоритет над вътрешното и можем да кажем, че в обозрима перспектива да не дава Господ, ние всячески трябва да се

съпротивляваме срещу това и можем като ниневийците да надмогнем тази тенденция. Тя може да залее целият свят, но защо трябва да залива и нас. Не е късно, но говорим за тенденцията. Тенденцията е,

че господарите на България, Западна Европа и особено Съединените щати, вече са вкарали греха в закона. Вече преследват за съпротива срещу греха. При това положение лакеите, т.е.

българското правителство, много трудно ще отстояват християнското законодателство, христоцентричното законодателство. Затова вероятно сега по-старото поколение патриархално е имунизирано също законения грех

и не го приема. Обаче малото поколение зомбирано от тоталитарните масмедии как ще се самоопределя? когато образователната система, това е много важно, учителната власт бъде обсебена

от грехоцентричната цивилизация на западната либерална демокрация, тогава грехът ще влезе в образователните системи. Той ще се преподава по формата на свобода, на свобода на избора и т.н.

Той ще се поощрява и за това на следващото поколение нещо му е много по-трудно. Нещо повече, то дори няма да му е трудно. Той ще иска греха като закон. Тъй като човешката природа е слаба, ние сме до голяма степен податливи,

защо Адам и Ева се подадоха на лъжата, като имаха всичко. Именно защото човеците са такива. Податливи. на измама. И за това следващото поколение съвсем безболезнено ще приеме греха

като закон. т.е. ако имаме някаква отсрочка във България, тя е, докато е на лице старото поколение, да кажем, още 10-20-30 години. Максимум. много по-рано може да дойдат у нас

законите на греха и оттам нататък вече се завърта една причинно-следствена връзка, при която вече не можеш да удържиш позицията, защото позицията е принципна. Или греха не може

да бъде закон, или може. От момента, в който може, оттам нататък къде ще го спреш? На коя следваща отброителна линия? Говорим за греха, според християнското разбиране. Ние нямаме

никакъв друг критерий. Другото е обществен договор. Договаряме се. Ама ние може да договорим за кръвосмешение. Какво прече да се договорим? Правим някакви клаузи и запетайки, които осигуряват контрол върху

хромозоми и така нататък и казват ето отпаднаха проблемите. На времето имало проблеми за кръвосмешението, понеже не са знаели как да комбинират хромозомите. Обаче сега, понеже знаят, вече проблема отпада. И ние предварително ще знаем дали ще има

някакви малформации в поколенията кръвосмешението. И оттам отпада проблема с кръвосмешението. И кръвосмешението става законно. Та, тези озаконявания на греха, единствената крепостна стена, която никога не трябва да се предава, е

християнския морал, християнския закон, христовото учение за греха. Църковното учение за греха. Оттам нататък нямаме следващата линия на отбрана. Следващата линия на отбрана е прагматичното в кавички разбиране, че греха може да бъде тотално озаконен, стига да не прече на греха на другия. Това не е отбранителна линия. това вече е

между седмия и осмия кръг на Ада някаква условна граница. Но кой смислен човек ще се сражава на граница между третия и петия кръг на Ада или между третия и четвъртия? Нашата истинска битка и нашата крепостна стена е христоцентричния светоглед, христоцентричния морал, христоцентричния закон.

всяко нарушение на този закон е извън закона. Трябва да се преследва от закона. И обратно, всеки закон, който приеме греха за норма, вече е закон на Антихриста, т.е. предпоследни времена, т.е. предпоследни човеци, предпоследни поколения. това е много важен ориентир, къде трябва ли е да положим нашата отбранителна линия.

Нашата отбранителна линия няма никакви алтернативи, освен църковното, христовото учение. За морала, за закона. това отношение, нашата конституция, с срамежливата точка за православието, като традиционното вероизповедание, все пак нещичко е заложило. Ние си спомням, че

така наречената европейска конституция, там на Жискар д'Естен и другите, там нямаше християнство, там Христос отсъстваше изцяло. В нашата конституция с половин дума, е споменато християнството, под формата на православно, традиционно вероисповедание, но все пак го има. И там трябва да бъде отбранителната линия. Конституционно санкционирана.

Щом християнството, православието, е традиционно вероисповедание, значи това е критерия за закон и незакон. Това е критерия за добро и зло, това е критерия за морално и неморално. И тази отбранителна линия трябва да се създаде, не да е късно, както беше и Стамбулската конвенция, някакви други подобни, ние да не разбираме за какво става дума, а това трябва да влезе включително и като тълкуване на конституционния съд. Ако ли не, закони трябва да се прокарат такива, че всяко въвеждане на греха като норма

нарушава тази точка от конституцията. нарушава традиционното вероизповедание за българския народ. И в това смисъл е антиконституционно и недопустимо. Закона на греха не е единственият белег за предпоследните времена. Друг белег е единото управление. За да може антихриста да управлява света, света трябва да има едино управление, което той да завладее. Със измама. А единото управление това е другото название на глобализма. Глобализмът е едно учение, в което се премахват границите между държавите и се стига до световно правителство, световно управление. С единни закони, с единни комуникации, единни технологии и т.н. Ето това глобално политическо и икономическо пространство, глобалният свят, глобализма е сигурен белег за предпоследните времена. Той по времето на Фукуяма почти беше станал действителност.

След това Китай, Русия и може би сега Индия започват да се съпротивляват срещу този монопол на западната постхристиянска цивилизация. Но в 1992 г. по времето на Фукуяма изглеждаше, че натам вървим всички, ние тогава смятахме, че това е добро. Ние масово смятахме, че на света има въобще не две алтернативи, едната е лошия комунизъм, другата е добрата демокрация. И след като лошия комунизъм вече рухна, сега в Китай, да, съществуваше в 1992 г. на комунизъм и в Корея, и в Куба, да кажем, и с това се изчерпва всичко. Но ако приемем, че целият свят се обединим, ние демократичните сили, западната либерална демокрация по Фукуяма, се обединим и ясно е, че те не могат да издържат. Куба естествено, че самичка не може да направи нищо. Северна Корея също е една плюнка. Остана един Китай, който лесно ще бъде убеден, като види как всички останали са други и как му предлагат и той да се присъедини към това тържествуващо демократично общество. През това с пропаганда и прочее ще бъдат свалени комунистическите лидери и Китай също ще стане нормален като всички държави и ще влезем към утопията на Фукуяма. Така мислехме тогава. След това разбира се всичко се промени, а Фукуяма вече е като лош виц, но все пак да не забравяме, че белизите на глобализма не са изчезнали най-малко. Ако в момента имаме едно нарастване на патриотизъм, национализъм по места, ако имаме многополярен свят, слава Богу, това не означава, че глобализма си е отишъл. Той просто е отстъпил една крачка назад, но третият белег за предпоследни времена е технологията, глобалната технология. Тя се глобализира от само себе си. Тук не е въпрос на човешки искания или неискания, тя самата върви към глобализация. Имам предвид интернет, имам предвид всички тези мрежата и прочее. Всички тези технологични нововведения вървят към глобализъм. Временно света ще се разглобализира, ще имаме един възход на национализмите и няколко полюса на власт, на сила, на икономика и прочее.

То технологиите и можем да кажем и естественото изхабяване на поколенията ще доведат до това, че самата технология ще глобализира света. Той ще върви към някакъв вариант на това, което Фукуяма, като лъжливото овчарче, той предварително извика, но по-късно, вероятно, тези технологии ще окажат огромен натиск върху целия свят, за да се уеднакви, глобализира, размие и оттам да стане предтеча и инкубатор на антихриста в последните времена. В това отношение, във връзка с технологиите, вървим и по посока на глобалната информация, глобалната образователна система, глобалната учителска власт. Тя разбира се прониква не само през училищата, напротив, в бъдеще намалят своето значение. Не знам колко много по-голямо въздействие върху младите има интернет, всички тези мрежи. И това можем да си представим с тези метавселени и прочие, как ще увеличава своето въздействие. Така че тази образователна система, тя ще въздейства чрез произведение на изкуството, чрез метавселени, чрез всички изкушения, на които човек е податлив. Искаш да живеш като цар. Да, включи се, тук и бъдеш цар. Ще имаш империя, ще го овладяваш, нали? Като истинско всичко. Със всичките му 3D екстри. Искаш да бъдеш ели къс и дава ти си тая възможност. Кой ще се съпротивлява?

За да се съпротивляваш на всички тези грехоцентрични изкушения, трябва да имаш една много силна, мощна, учителска власт на христоцентричната церква, която в глобален план е възможна. Защото тези полюси, да кажем, Индия, Китай, нали, не са христоцентрични, да не говорим за щатите, които са вече антихристиянски в законодателството си. За това ние трудно можем да очакваме, че този многополярен свят ще удържи дълго време, поколения наред, след това облъчване на тази невидима учителска власт на греха. И в крайна сметка, най-вероятно, след едно или две поколения, не знае колко го го знае, тази учителска власт, обединен с технологията, най-вероятно ще глобализира света, той ще го направи едно, а когато той стане едно, това едно няма да бъде Христос, а ще бъде неговата противоположност. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.