ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 187 е Върховенството на закона на лъжата. Става дума за една ескатологична закономерност, за един закон, който можем да установим и с просто око, от личен опит от това, което се случва около нас ежедневно и от друга страна можем да го установим чрез обективни научни изследвания от безброй частни хуманитарни науки, а и не само хуманитарни. Този закон, тази закономерност на есхатологията, ни убеждава в достоверността на църковното учение за предстоящия край на света, убеждаване в неотвратимостта на края на света, в обстоятелството, че живеем в предпоследните времена, т.е. в десетилетията преди края. Не столетията, а десетилетията преди края.
Защото, мнозина могат да кажат, че, да, света рано или късно ще има своя край, но той ще бъде след милиарди години, когато изгасне Слънцето или след хиляди години, това, което виждаме и това, което можем да измерим с редица обективни показатели, ни убеждава, че края е по-близо и един от сигурните белези е тази закономерност, този закон на лъжата. Този закон в кратка форма може да бъде изказан така. Края на времената, лъжата ще прониква въвъв всичко,
докато овладее цялото общество. Това е съвсем кратко изказване на тази закономерност, което, разбира се, се нуждае от някои така допълнения. Първо казваме в края на времената. Но в края на времената ще имаме две отделни епохи. Краткотрайни. Първата са предпоследните времена, в които живеем в момента. в това време лъжата ще метастазира и ще обхваща различни обществени органи.
Постепенно ще ги обхваща един по един, докато ги овладее всичките. когато ги овладее всичките, настава следващата епоха, последните времена. Лъжата вече се е възцарила чрез антихриста, овластила се е, владее цялата власт, цялата власт ще бъде съсредоточена в ръцете на лъжата. И както Христос е истината, така антихристът е лъжата. В този смисъл той е въплъщение на лъжата,
ще бъде въплъщение на лъжата. И в последните времена, когато той ще овладее институциите, учрежденията, обществените органи, той вече ще се бори срещу личностите, които оспорват неговата власт. вече няма да има институции, няма да има държави, които ще му се противопоставят, няма да има, да кажем, фундации, общества, министерства,
медии, а ще има само личности и общности, човешки, но те ще бъдат основани на местни енории, дружества, човеци отделни, един архипелаг, от разпръснати такива центрови на съпротива. Властта вече ще бъде в ръцете на антихриста,
т.е. на лъжата. Много важно е, че това проникване, това метастазиране на лъжата ще стане постепенно. То няма да стане от днеска за днеска, а във един малко ни много продължителен период от няколко десетилетия. Разбира се, че когато лъжата
напредва и метастазира, истината ще е оскъдява. Тя ще става все по-малобройна. Носителите на истината, архипелага на истината ще се топи. Той разбира се, никога няма да изчезне. църквата в лицето на тези огнища
на съпротива и тези огнища на съпротива в лицето на църквата, тя ще бъде единствената институция, която ще се съпротивлява на лъжата, т.е. на антихриста, и то разбира се в един съвсем малък размер.
Това няма да бъде сегашната църква с нейните лъже, църкви 2 милиарда ушким членове на някакви си измислени църкви, това ще бъде в един много, много тесен състав. И друго нещо,
което е, че тази тотална областена лъжа, това е много важно, че тя няма да дава възможност на истината да се самовъзпроизвежда. Тя ще съществува. Ще има
личности и общности, които ще се съпротивляват на лъжата, но няма да могат да се възпроизвеждат. На времето, когато истината Христос е бил на земята, Той
дори в смъртта си се възпроизвежда в другите, в апостолите. Чрез смъртта и чрез възкресението, разбира се. Но Той се възпроизвежда, защото още лъжата не е овладяла умовете и сърцата
на обществото, не ги контролира и някои от свидетелите на земния живот на Господ Иисус Христос, въпреки неговата смърт и, разбира се, в голяма степен поради неговото
възкресение, те възприемат истината, стават носители на истината и започват да я възпроизвеждат. Това са апостолите, в последствие се разраства църквата и възпроизвежда истината. Тя се възпроизвежда
до такава степен, че завладява властта в Римската империя. Това няма да бъде възможно в последните времена, когато истината ще съществува, но вече няма да може да се възпроизвежда,
поради което Господ ще сложи край на света. И така, нека да проследим до каква степен е на лице тази закономерност, до каква степен лъжата завладява света, до каква степен тя завладява органите
на управлението на света. Прониква ли повсеместно или прониква, но както винаги е била лъжата, винаги е била силна от памти века, от грехопадението още и някой може да
каже, чакай сега, то винаги има лъжа, тя винаги е била по-многобройна от истината, дори когато са били най-великите светци, те са били светли изключения, а
повечето са били човеки на греха, подвластни на греха. да не говорим за огромните територии, където християнството изобщо не е достигнало, така че този смисъл
може да се твърди, че нищо ново особено не се е случило, еми да, от как сега светува, да, греха командва, добродетелта е рядкост, не е много привлекателна
за помрачение разум на греховното човечество и в този смисъл нищо ново под слънцето. Но не е така. Имаме много нови феномени, нови
явления исторически и поради тази причина е на лице обстановка, която никога не е съществувала в историята и тя ни кара да смятаме, че се намираме именно в тези
ескатологични предпоследни времена. първото явление е продължаващата дехристиянизация. Не, че ни е имало от хиляда години на сам. Разбира се, че е имало. Винаги е имало такава тенденция.
Понякога тя се увеличава, понякога намалява. но през последните 100 години дехристиянизацията на запада, на световния хегемон, в лицето на запад-европейската и, разбира се,
американската, която е част от същата цивилизацията, тази, да е наречем пост-християнска цивилизация, се дехристиянизира и то все повече и повече и през последните десетилетия
тази дехристиянизация вече става съвсем очевидна и в съвсем напреднала форма. Там вече на власт идват антихристиянски закони, антихристиянски
идеологии и те изощо не се срамуват, че са антихристиянски, не се опитват много-много да се крият, а се основават на права на човека и други подобни
такия понятия, които не произхождат от християнското учение, а са по-скоро секуларни, да през последните десетилетия това нещо завладява световния хегемон и понеже
световния хегемон хегемон и на медиите, и на информацията, това, разбира се, се метастазира в съзнанието и подсъзнанието на цялото човечество. Макар и тези, които не са съгласни с него и не са християни и прочие, но
то работи така или иначе в тяхното съзнание, особено тези, които се секуларизират. защото секуларизирания мюсюлманин, секуларизирания будист, секуларизирания езичник
и секуларизирания християнин всъщност са едно и също. Те са безбожници. Те са секуларни човеци. в този смисъл една секуларна религия, една секуларна идеология,
защото тя разбира се, че е религия безбожна, тя има много по-широко въздействие, макар и в постхристиянски свят създадена, но тя действа и в другите
цивилизации, които се секуларизират. Тук е много важно да знаем, че в тенденцията, ние си го знаем, в тенденцията на всяко нещо имаме някаква постепенност. Нещо се променя,
променя, променя, променя и в един момент се стига до точка на обръщане, при което явлението много често се обръща във своята противоположност. И тук ние вече сме в тази точка на обръщане по отношение
на дехристиянизацията на хегемона, на постхристиянското общество. То беше доскоро постхристиянско, допреди 20-тина години и 20-30-40, там някъде
и от тогава насам се повече става антихристиянско, особено през последните 20-тина години. точката на обръщане, да, винаги го имало дехристиянизирането, изтиването,
топлохладността на бившите християни, но вече този процес, тази тенденция стигна до точката на обръщане и вече започна директното
законодателство на антихристиянството, нещо, което върви срещу същността на самото християнство. Другата тенденция, която винаги съществува, разбира се,
но започва да стига до точката на обръщане. Това е развитието или деградацията на демокрацията. Демокрацията, като всяка
човешка форма на организиране на обществото, има свои плюсове, минуси и през последните десетилетия виждаме, че тя придобива
особено уродливи форми. Защото обществото чрез метастази на лъжата през медиите започва много лесно да манипулира и избирателското
поведение на обществото чрез промиване на мозъците, чрез монопол на медиите, пропаганда в тези медии, разбира се, недостоверна, манипулативна и тези
медии, които са вече много мощни и повсеместни квази-тоталитарни, те започват да манипулират избирателското поведение на човека, т.е. да
манипулират изборите, т.е. да изпразват демокрацията от тези нейни положителни страни, които тя съдържаше наред с отрицателни, тя винаги
съдържала и плюсове и минуси, но сега положителните страни се намаляват и се увеличават отрицателните. т.е. Това го видяхме особено в изборите в Съединените Штати
и в момента го виждаме в тази предизборна кампания, където за демокрация трудно може да се говори, говорим за масово манипулиране на общественото мнение чрез
тежката артилерия на манипулативните медии. У нас е също уродлива демокрация, безпринципни съюзи и невъзможност на обществото да реагира
срещу тези подмени. И като казваме подмяна на вода, значи единия е избран с еди каква си платформа. Примерно аз съм противник на
този. Миналите изборите, аз се прегръщам с този. И този, който е ме избрал за 4 години да бъда противник на Хикс, аз съм се прегърнал
с Хикс и казвам в името на доброто и на демокрацията и на бъдещето аз с него ще управлявам и заедно ще правим закони. Разбира се, че това е
лъжа и измама. Това е именно начинът по който метастазира лъжата. Но това е един от многото начини. и тези лостове на манипулиране на
общественото мнение, на медиите, на псевдоекспертите, на псевдоинтелигенцията, на псевдоакадемията, на псевдообразователната система, тези лостове вече напреднаха и манипулацията стигна
до точката на обръщане. Вече няма глас народен, ако изощо някога го е имало, но сега вече съвсем го няма. Ако преди, да кажем,
30-40 години е имало някакво значение общественото мнение и то е сваляло правителства, сваляло системи, то напоследък тази тенденция силно намалява.
Общественото мнение вече е просмукано от лъжи от второ-трето поколение и до голяма степен това не може да функционира. Неговия компютър е бъгнат и не може да функционира. Това е
един болен обществен мисловен механизъм, поради което вече имаме една подмяна, една измама на демократичните процеси и на
демократичното мислене, демократичното говорене. То вече се състои от лъжи. Тези, които се излагали своите избиратели оправдавайки и се продължава да ги лъжат. А избирателите
вече лъжат себе си, защото иначе те са в много грозната картинка на излагани и той за да не излежи, че излаган лъже себе си, че не е излаган и че в името на Еди
какво си, приема всякаква друга лъжа, която да оправдае предишната. Това е много важно и бих казал сравнително нова тенденция. Не, че не е имало преди винаги е имало, но
съвремените средства за медийно индуктриниране са по-напред, отколкото бяха, да кажем, преди 20-50 години. Много по-мощни. Друга тенденция е в икономиката,
в подмяната на самите стоки. Стоките са да кажем примерно хляб, мляко, сирене и ако ти произвеждаш хляб от качествена пшеница, ако произвеждаш
сирене от качествено мляко, това сирена ще струва да кажем 25-30 лева килограма и ти няма да можеш да го продадеш. Затова всяка фирма, която иска
да продаде своето сирена на пазара, трябва по някакъв начин да измами купувача като продаде нещо по-некачествено. Или кравите ще бъдат
генно-модифицирани или млякото млякото ще бъде или там с хормони и така натъпкани или млякото ще бъде разредено и напълно с някакви заместители, които да
увеличат количеството, да намалят качеството и съответно да свалят цената, за да можем да бием конкуренцията. самата конкуренция изисква ти да се изхитряваш
как да излъжиш купувача чрез рекламата, разбира се, тя е царицата на лъжата в търговията и в крайна сметка това е една трайна тенденция. Тенденцията да продаваш качествени
продукти скъпо винаги ще съществува, но тя ще бъде остров. Това ще бъдат малки магазинчета, много скъпи, надвойно и тройно, там ще купуват само богатащите, ще могат да ядат
истински хляб и истинско сирене и истински домати с ония вкус, докато ние ще сме длъжни да ядем фалшиви домати без вкус, фалшиво сирене,
измамно, фалшиво мляко, фалшив хляб, всичко фалшиво, все повече. Ако погледнем качеството на хляба сега, преди 10 години, преди 20, 40, 50, 100, ще видим,
че преди 100 години е бил най-качествен, преди 50 години на второ място, преди 40, преди 30 и все поне качествен става хляба, който ние имаме, масовия хляб, разбира се, на българското общество. До такава степен, че аз не знам дали
ония истинския хляб вече е възможен, той е скъпия истинския, защото ако самите сортове пшеница са ГМО, а те са ГМО, поради една много проста причина, че семената, автентичните, качествените,
вече ги няма. Аз съм чувал да коментират земеделци и казват, аз ако произвеждам качествено, аз е фалирам, ако произвеждам качествено жито, защото благодаря на ГМО-то, произвежда по-голямо
количество и така нататък. Е, вече не е същото, разбира се. Вече е ерзац, менте, но два пъти повече. Поради тази причина аз ставам конкурентно способен и продавам, иначе ставам не способен. Та,
вероятно и тези еко продукти, които ни продават на двойна цена, и те не са еко и в скъпите магазини това, което купувам, то разбира се е двойно по-добро отколкото другото, но и то е двойно по-лош отколкото преди 50 години, да кажем.
Хляба или сиренето. Този смисъл в икономиката лъжата настъпва. Това не е само в медиите, не е само в политиката. В ежедневието нещата стават все по-изкуствени. ние вече не можем да гарантираме, че бананите са истински, че кафето е истинско, че нищо не можем да гарантираме.
Напротив, сигурни сме, че то деградира. Примерно едно пиле. Още като му видим цената, ние разбираме, че това пиле не е истинско. Макар, че има си крака, крила и така, но бройлера вече е друг вид материя.
Това не е, не съдържа онова, което е съдържало пилето преди 40-50 години. А то пък не е онова, което било преди 100 години. Защото бройлера имаш и преди 50 години, макар, че по-истински от сегашните. Сегашните стават все по-фалшиви и ние сме на път
да произвеждаме всичко по един изкуствен начин. с изкуствена светлина, с изкуствена почва, с изкуствени хранителни вещества. Всичко става изкуствено и разбира се по-трайно, по-здраво, по-красиво е. Това, че няма вкус, не е толкова важно. Важното е,
че е подменено. Че то е една лъжа. Ние ядем лъжа. Пием лъжа. Физически. Нека да си починим с едно песнопение. След това продължаваме. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа.
Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Пием лъжа. Като говорим за економика, разбира се, че в икономиката, тази егоцентрична економика, основана на пазара, тя има своите, разбира се, отрицателни страни и своята тенденция към измама, към злоупотреба и т.н. естествено съществуваща. Но, сега имаме много по-големи усилватели на тази тенденция. имаше един филм на Чарли Чаплин "Хлапето". Чарли Чаплин беше стъклар и работеше комбина с едно хлапе, което минава и с една прашка троши стъклата. след което, след 10 минути, Нилокялни Лукмирисъл, минава Чарли Чаплин стъкларя и всички се надпреварват да поръчват остъкляване на щупените неща. И той, разбира се, човека печели. Това в хем хумористичен, хем малък такъв мащаб показва една много зловеща в макро мащаб тенденция. Защото, ако си помислим за какво мечтае така наречената Big Pharma - световните фармацевтични монополи.
Ами те мечтаят за пандемия. Те мечтаят за COVID-19, от който могат да натрупат милиарди. Това е обективно тяхната полза. Пазара ги кара да желаят да има болести. Ако няма болести, ако спрат болестите, тези фирми ще фалират. Те имат огромни лаборатории, персонал, система за продажа и т.н. И изведнъж хората здрави като бикове и едат си здравословни продукти, движдат се и нямат нужда да отниква лекарства и фалират. Там Pfizer и т.н. И обратно. Идва пандемия и не могат да насмогват на поръчките. Т.е. логично е самата фирма да, като хлапето на Чарли Чаплин, да хвърли пет вируса и след това да трупа милиарди. Да, не е етично. Пък и дали е станало, никой не може да потвърди.
Те не са толкова луди, за да си признаят. Но така е, че това е техния обективен, закономерен, пазарен интерес. По същия начин военно-промичният комплекс. От какво се страхува най-много? военно-промичният комплекс от мира. Мира е смърт за производителите на оръжие по света. Там Локхит, Мартин и там другите. Така, още Айзенхауър предупреждаваше. Какво велико зло е военно-промичният комплекс, който иска едно нещо. Война, нищо друго не иска. Война и страх от война. Айде, ако няма война, поне да има страх от война. Да напомпваме пред цялото време страха. Т.е. да създадаваме образ на врага. Колко страшен и опасен е врага.
За да може и какво? Да произвеждаме оръжия от моите. Така че, този военно-промичният комплекс, за който предупреждаваше Айзенхауър, те обиха Кенеди. Това вече е обществена тайна. Защото Кенеди беше човек на мира. човек на мира. Той искаше да постигне мир. Той беше държавник. стратегическия истинския държавен интерес на Съединените щати е мир с Съветския съюз. Имаше програма как да постигне този мир. отсреща Хрущов също искаше мир. Но военно-промичният комплекс искаше война. Искаше поне студена война, друго ако не.
и Кенеди им пречеше. В този смисъл, този принцип на хлапето никак не е безобиден. просто една Чарли Чаплинъвска шегичка. Това е нещо изключително страховито. и като говорим за Биг Фарма, като говорим за военно-промичният комплекс, в много области се проявява тази необходимост от злото, за да можем ние да продаваме нашето. Вспомняме си Колин Пауэл с бялото флаконче. Това беше лъжата лъжа в ООН-то пред света, пред камерите. голямата лъжа, наглата лъжа. Той естествено е знаел, че това е измама. Външният министр, държавният секретар на хегемона, на световният хегемон. Тогава пък беше свръх хегемон, единствен монопол.
Имаше един много добър фирм, преведен на български малко погрешно, "„Да развееш кучето“", който показваше как, именно по този начин, чрез една лъжа и то осъзната лъжа. Това не е лъжа чрез усилване на нещо действително. Това е нещо действително, ти малко го усилиш. Не, това е нещо, което не съществува. Ти го създаваш като лъжа от нищото, за да получиш определена цел. Този смешен филм, много добре направен, показваше нещо, което никак не е смешно. Как световният хегемон, най-мощната военна машина в историята на човечеството, ето и вече е новото, че ние в момента разполагаме със средства, с които никой никога не е разполагал на Земята. в икономиката, във военното дело, в генетиката, в химията, във физиката, въвъв всички области. И когато говорим за точка на обръщане, в много от тези области ние наближаваме тази точка на обръщане. В която е едно нещо, което само по себе си е добро, примерно да имаш фармацевтична промишленост е много добро. Нещо трябва да има такава, да се произвеждат лекарства, но от един момент нататъка, вече тя става толкова мощна, че може сама да почне да разболява света. Същото, разбере се, и за много други области, примерно военнопромишления комплекс. че новото е есхатологичното, качествено новото, защото количеството се развива, развива, развива и в един момент става качество.
Когато, по времето на Александър Македонски или Юлий Цезар, някой е произвеждал мечове, той едва ли би запалил война с Персия или с Галите, за да си продава мечовете. Същото не се интересува, но обаче той колко меча може да произведе с един чук и едни клещи. Няма го този натиск икономически, за да го накара чак да се задейства, а и какви средства ще разполага един ковач на мечове, за да въздейства върху Юлий Цезар. Който има съвсем други идеи. Него не го интересува продавата на мечове. В този смисъл тези количествени натрупвания са довели до ново качество по Hegel. И ние вече в много от тези сфери имаме такива количествени натрупвания. Такова извъртане на качеството и обръщането му от една посока в друга, от положително в отрицателно, от лекуващо в разболяващо, от мироопазващо в създаващо войни. Както беше при Оруел. Министерството на войната е министерство на мира. Така че министерството на дезинформацията е министерство на истината. Тези количествени промени, които стават ускорително, самоускорително, експоненциално, много важно е, че за тях няма пригодено законодателство. Законодателството винаги закъснява.
То действа на принципа проби и грешки. И когато станат грешките вече е късно, защото грешката вече е консумирана. Тя е трябвала да се види предварително, да се изчисли. Обаче ти откъде да знаеш. Да, предупреждавате, примерно, президента Айзенхауер в една реч, в края на своя мандат, която това е силно и важно. Обаче, ако военно-промишления комплекс контролира ключовите медии, ще направи така, че тази реч да не получи някакъв, кой знае какъв отглас. И лека по лека да си ми лекам архив. Без да доведе до законодателна промяна. Която да каже: "Охо, ние имаме един военно-промишления комплекс извън контрол. Той ще почне утре да ни командва. Ще почне да създава плашила. Ще почне да форсира войни. И да ни определя вършната политика.
Както се казва в ония филм, опашката ще почне да размахва кучето. Вместо кучето да размахва опашката. И тогава да кажа така: "Ние въвеждаме едникакъв си механизъм, който да балансира военно-промишления комплекс. да има интерес от мир. Самия военно-промишлен комплекс да има интерес от мира, а не от войната. Тогава да, тази тенденция ще бъде малко или много контролирана от обществото. От съответно законодателство. всички тези развития, все по-експоненциални, не са съпроводени с изпревардащо
или поне догондащо законодателство. А едва след като излизат извън контрол, тогава отделни журналисти се сещат и казват: че виж какво изпуснахме. Вече е късно, особено когато тези вече монополи, де-факто, от типа на Big Pharma, на големите военно-промишлени гиганти и така на така, те вече имат такова лоби, такива позиции във властта. Те са властта. Те държат лостовете на управлението. И това, че някой ги разобличил,
вече дори няма значение. Той работи в периферна медия, има локално значение, някакви там последователи го слушат и в този смисъл не представява интерес и най-вече не може да въздейства върху вземлетно решение, върху законодателството. Този не бивал потенциал за количествено възпредвеждане на лъжата, включително чрез медиите, е също нещо ново.
Ние не веднъж сме го коментирали. Впрочем, това, че сме го коментирали, не е повод да не го коментираме пак. Защото, да, някой ще кажа, ние за медиите сме говорили вече, какво има толкова да го повтаряме? Ами, не само има какво да го повтаряме, ами само затова трябва да говорим. защото, ако имаме такава небивала историческа заплаха за измукване
на мозъка на света, изпиване на мозъка на света и да остане само чарупката вътре да е празно, ако медиите биват овладени от лъжата, ако те станат разпространители на лъжата, какъвто е в момента случая, говорим за маз-медиите, световните тежкоатлети в медийното пространство, които са в момента
главни производители на лъжата. тези, които отстояват независимото мислене, са периферия. И почти не влияят върху вземането на решение. Но, тук се пита, добре де, защо тези носители на истината са периферни? тяха толкова добросъвестни,
качествени журналисти, ми всички, само тях тяха да слушат. Кой ще слуша те, които ги лъжат сутри до вечер? Ще ги разобличат и хората ще разберат къде е истината. И големите медии ще рухнат, че останат без пари. Няма кой да ги финансира, няма кой да ги слуша, няма кой да ги гледа. Защо се получава така, че истината е периферна в предпоследните времена, а лъжата е централна? Отговор е много прост. Първо, защо
истината изобщо съществува в медианото пространство? Кое пуска? Един изключително важен процес. А именно, потенциала за контролиране на медиите и за монопол на медиите. Но, не реализиран по-настоящем. Тоест, медиите са в състояние, в момента, световните масс-медии, мрежата, интернет, може в момента да канцелира всички,
които се отклоняват от доминиращия наратив на лъжата. Отутре ти спират, както на Трамп му спряха всички, излъзи в медиите. На самия чрезидент. Това може вече да се направи. Защо не го правят? Защо не спират гласовете на разумните, политолози, философии, богослови и така нататък?
Защо е възможно, все още е възможно да се каже истината? Много просто. Защото, първо, тази истина е периферна. Тя се изказва в периферни носители и второ, защото това е зарибяването на света. Значи, ако приемем, че масовите медии, световната мрежа и прочие кажеха така: какво ни е, за да може да ползвате интернет
ще трябва да плащате много скъпо, за да имате електронна поща, ще плащате много скъпо, за да изкажете мнение, ще плащате много скъпо, ще ви цензурираме от ден първи. Тогава хората ще кажат: чакай, чакай. Това е средство за поробване на човечеството. Аз няма да участвам в това нещо. Няма да влизам в Facebook, няма да влизам в Google, няма да влизам в Gmail,
няма да дигам телефон, защото всички ме подслушват и се записваме, контролират. Не, ще я карам както преди. Ще ги бойкотирам. И ако всички човеки ги бойкотират, няма да могат да съществуват тези мега медии. Не, те не правят така. Те казват: имате безплатен достъп. Това е безплатно, това е безплатно, това е безплатно. Добре, ама те имат разходи.
Как така безплатно дават? Безплатните обеди винаги стоката си ти. Т.е. те ме купуват. Но не сега, а когато им потребам. Сега ми дават възможност да говоря истината, но когато им потребам, ще ме канцелират. Когато им потребам да мълча. Ще ме прекъснат от всякъде. Има начини. Те в момента са на лице. И вече ние ще сме толкова вързани.
толкова обвързани чрез Google, чрез електронната почта, чрез това, чрез това, чрез това. Толкова ще сме обвързани и зависими, че мълцина ще могат да се откачат, а и да се откачат. Вече системата ще владее света. възможности. В най-последните времена. А съсидването на антихриста ще се сложи край на периферията. Периферията няма да може да говори истината. Ни няма да има такива предавания. Сега ни толерират,
докато мрежата още се изгражда. Докато пълното овладяване на света не е технически осъществено. в момента, в който стане осъществено, за 24 часа могат да спрат всякаква опозиция, всякаква истина, всякакво свободно мнение. Нека да си починем малко с едно песнопение, след което ще завършим. Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират,
Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Сега ни толерират, Ито го е писал. Това изказване му се приписва. Не, че не го е практикувал. И той го е практикувал,
и много други са го практикували, но не го е казал никога. Приписва му се. Това, което той е писал, е всъщност изобличение на Черчиловата фабрика за лъжи, както той нарича. това е една статия, която е написана на 12 януари 1941 г. И се нарича от фабриката на
лъжи на Черчил. Фабриката за лъжи на Черчил. И изредът е следния. Цитирам: "Англичаните действат на принципа, че ако лъжиш, лъжи фундаментално и всячески се придържа към това, за което си излагал. Така че те се придържат към изманата си, дори с риск да станат смешни." Крайна цитата. Той обвинява англичаните, че
лъжат фундаментално. това е принципа техния, да лъжат фундаментално и да държат неотклонно на лъжата веднъж, след като е изказан, да не се извиняват или да признават и така нататък. Та, този принцип, който не е Гъбълс, той е много по-стар от Гъбълс, е верен.
Достоверен. изправенето на една лъжа въздейства върху тези, които я слушат. И те започват да я приемат за истина. Това нещо го знаем от ежедневието. Всеки ден се сблъскаме с тези лъжи, които се повтарят от всички медии от сутрин до вечер. Са редки изключени, разбира се. Та, този потенциал по-настоящем за повтаряне
на някакви пропагандни наративи, които са лъжовни, разбира се. Смисъл на тяхното повтаряне е точно това. Защото, ако те ще говорят истината, тя истината не носи приходи. не носи икономически изгоди. Напротив. Тя може да ти отнеме приходите и икономическите изгоди. Представям си, ако Колин Павло беше излезал пред Олниято и беше казал:
Това е измама, братя и сестри. Иска да ме вкарат във война с Ирак, но това не е истина. Аз искам да кажа истината пред света. Естествено, че от това всички шаха да загубят. Имам предвид там производително оръжие. И не само те. Такова се признаване няма. Държи се твърдо за лъжата. Сега, понякога, като мине едно
20-30 години, може да излезе истината, ние не живеем в едно съвсем напреднало общество. Все още сме с така свободни агли останали журналисти, които са така съвестни. Има такива все още. От време на време изобличават такива истини. Такива неистини. Но до кога все по-рядко става това нещо. И все по-рядко се чуват гласовете на съвестните и
достоверните журналисти, или пък мислители, философи, политолози и т.н. Те са единици. И се повече хора на лъжата се утвърждава. Това нещо е един потенциал, който е не чуван невидим в историята на човечеството. тирабайти, тирабайти и кой знае какви
още по-големи единици за информация, лъжа, не са произвеждани никога в историята на човечеството на една милионна от това, което в момента става. в момента имаме експоненциално увеличение на производството на лъжи, на тяхното разпространение и това е новото, това е еесхатологичното. Медиите винаги са лъгали.
Естествено. Кой не знае това? Затова им плащат. Но, първо, че бяха малко от малко по-съвестни. Второ, бяха малко по-малко зависими. И третото, най-вече, разплаваха с много по-малки възможности за възпроизводство. ние знаем тази този класически марксически цитат, че теорията става материална сила, когато завладее масите. Еми, добър ден! Това е принцип на рекламата.
Да завладееш масите с някаква идея, с някакъв продукт, с някакъв наратив, с каквото идея. Да, разбира се, че става материална сила. Но не само теорията. Всяко изказано нещо завладява умовете и сърцата чрез повторението. А ние в момента разполагаме с небивал в историята потенциал за повторение на неистината. Гъобел с неговата пропаганда е бил с милиони пъти по-ограничен
в сравнение със сегашните възможности. Знаем този принцип, че дозата прави отровата. Приписване на парацелс. но сигурно и преди това са го забелязали, че всяко нещо в дадена доза е лекарство, след това става отрова. В този смисъл научно-техническия процес увеличава дозата на всяко нещо с което се занимава. И в повечето случаи стига до дозата на отровата.
Да, работи си в другата посока. Не веднъж. Но това е догонващо. е догонващо. Тези неща, които компенсира. В момента се вижда, че геномодифицираните продукти не са добри. Така че имаме тенденция към ушки екопродуктите, към чистата земя, към чистата почва. Но това е догонващо и на практика несмогващо. Колкото и да се старая в тази област,
обратната тенденция е по-силна. дозата прави отровата. Всички научно-технически развития стигат до една доза, която вече става отровна за обществото. Тук можем да ги наричам като лъжа. Защото какъв научно-технически прогрес е този, който създава нещо обратно вредно за човека, убийствено за човек? Това не е никакъв прогрес. това е лъжа, че е прогрес. И разбира се, короната на всички лъжи е
лъжечовекът. Най-голямата лъжа от всички. Лъжечовекът. Започва с трансджендаризма и продължава с трансхуманизма. Вече самият човек става лъжа. И той става лъжа по всички линии. И физически, психически, социално. Всичко в него става лъжа. Постепенно, разбира се.
Тук е много важен принципът на постепенността. Лека, полека, полека, полека и стига точката на обръщане и този, което беше, да кажем, изкуствените органи, изкуствена ръка, изкуствена ръка правят. Това е много хубаво. Отряза ли му ръката на човека, не може. И му правят една изкуствена, ама като истинска. Със, може да си свия пръстите, да ги отваря, да прави операции. Прекрасно. Изкуствен крак. Изкуствени зъби.
Всичко е добре. Докато не стигнеш до точката на обръщане. В момента, в който стигнеш точката на обръщане, вече не е човек. а е лъжечовек. И се обръща срещу човешкото. Това е есхатологичното. Когато самият човек се обърне срещу човешкото. Това никога не го е имало. Това не е просто баналността, нищо ново под слънцето. Напротив, много ново е. Още го нямаме, но той е на прага. лъжечовекът. И то в няколко направления. От една страна робота като лъжечовек.
От друга страна самият човек като лъжечовек. включително чиповете в мозъка, включително с изкуствено сърце, с изкуствено всичко. постепенно разбира се. Казахме, първо забих си крака. После ще направят изкуственни очи. Много хубаво. Защото премного подмениш, ако вече не работят. Второ, нали, там, късогледство, далекогледство, всичко се оправят точно без проблеми. Но, ние нали знаем, че окото е прозореца на душата. Това вече не е онова око човешкото.
а е ерзац. Фейк. До някъде да. Ако ти си сляп и ти сложат две изкуствени очи, ще можеш да виждаш. Много хубаво. Или ако, примерно, ти е повредено око, продължи полека, и пак стигаме до точката на обръщане. Къде е точката на обръщане, след която вече развитието тръгва срещу тебе? Става трансхуманизма, трансхуманизма става антихуманизъм. Той самият трансхуманизъм
като идеология е антихуманистичен, но в ранните етапи, да, тази постепенност, до точката на обръщане, всичко е добре. ця е изкуствен крака, това е добре. И в един момент се оказва, че целият човек стана изкуствен и той вече не е човек. Той вече е лъжа. Той вече е поданик на лъжата. и затова
ние малко изпреварващо, но ясно виждаме пред себе си тоталното просмукване на лъжата въвъв всички области на човешката дейност и на обществото. в природата, в материята, в технологията, в самия човек, в ноосферата, медиите, политическата система,
въвъв всичко. Лъжата прониква, стига до точката на обръщане и човешкото творение тръгва срещу Божието творение. Въвъв всички области. Постепенно. Генноинженерство, генно-модифицирани човеки, не достигаме генно-модифицирани организми, ГМО. Ама когато ти си генно-модифициран също, до каква степен? Вероятно има степени,
в които това е полезно. Сигурно има такива. И една граница, която вече става античовешко. Става лъжа. И тази лъжа се възцарява в края на времената. Ние сме предупредени, че това ще стане. се чудим. Знаем го.
Във второто послание на св. апостол Павел до солуняни е казано много точно. И за това Бог ще им прати действия на заблуда, за да повярват на лъжата, да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата. съвсем ясно. Но именно защото Бог ни е надарил с ум и разум да предвиждаме нещата, защото ни е дарил със себе си
като истина. Аз съм пътят истината и животът. за това ние, православните християни, сме най-добре въоръжени да разпознаваме белезите на последните времена, да им противостоим и да сме част от този архипелагът на истината, който допоследно ще разпознава лъжата, ще я изобличава
и ще изповядва истината. Така че и портите адови няма да могат да надделеят над тази общност наречена истинската православна църква.