КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА КУЛТУРАТА ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Днешната беседа, под номер 188, е озаглавена Кирил Шкутов и неговите братя. В беседа 179 разгледахме житейския подвиг на иконом Николай Шкутов.
Той е бащата на Кирил Шкутов, бъдещия дядо Киприан. Кирил е четвъртия най-малкия син на отец Николай Шкутов и е роден на 30 април 1904 година. Така че, скоро ще навършим 120 години от неговото раждане. Тъй като рождената дата е по стар стил, 30 април, приравнена към новия стил е 13 май. Ако искаме да бъдем прецизни, на 13 май ще честваме въпросната юбилейна годишна. 120 години от неговото раждане. Този легендарен духовник, дядо Киприан, когато мнозина, които го познават, и почти всички, които говорят за него, считат за светец, никога не е бил честван. Никаква годишнина от кончината му, никаква годишнина от раждането му,
той почти е забравен и не виждам да се готви някакво честване през тази година, на тази светла годишнина. Сега можем да се оплакваме, защо пак го забравихме, но и можем да се вземем в ръце и да вземем пък да го честваме. От кого зависи? Али искаме разрешение, я. Разбира се, в идеалния вариант, той след да бъде честван на национално равнище. Той е фигура от национално равнище. Следния български отшелник. Би трябвало светия синод да организира такова честване. Или поне врачанска епархия,
защото на нейна територия, на територията на Черепишкия манастир, е гроба му. Там се е подвизавал като отшелник в комунистическите времена. Там е бил преподавател в Софийската духовна семинария. Самата Софийска духовна семинария също би трябвало да чества своя достоен преподавател, духовник, легендарния дядо Киприан. Дай Боже това да стане. Но, с настоящата беседа, бихме искали да
подгрее тези, които милеят за паметта на подобни личности, да вземем, да направим всичко възможно, да си припомним този велик човек, велик Божи угодник чрез въпросното честване, чрез юбилейното честване. колко души ще се включат в тази инициатива, не знам. Допускам, че не един,
не двама, но Господ не казва, че когато двама и трима се съберем в Негово име, Той е помежду ни. така, че ако двама и трима се съберем в името на дядо Киприан, той ще е помежду ни. ние ще си върнем паметта за този наш наставник във вярата, забравен.
Той наистина е забравен, за него почти никъде няма документи. Това е естествено, един отшелник, какви документи оставя той, живеял в палатката, горе в Балкана, не е искал да се шуми за него, да се говори за него. В момента са запазени устни предания. Но с времето ние знаем,
че тази жива памет започва да излинява, вече започва да се забравят нещата, забравят се подробностите, паметта подлъгва. Аз сега, като събирам данни за него, виждам, че се разказват противоречиви неща. Един казва нещо, което противоречива на това, което другият казва. Примерно, как е починал? Имам поне 3-4 версии.
Първо, къде е починал? И второ, как? От какво? Е, няма как да са верни всичките. Това означава, че е час, по-скоро време да съхраним съхранената до сега памет, защото неговите връзници, естествено, дална са покойници. Той е роден преди 120 години. Но дори неговите ученици от семинарията вече са в достолепна възраст и след 10-15 години
дали ще бъдат живи. То ние, разбира се, не знаем утре кой ще е жив, но говорим за нормалното русло на човешкия живот и на човешката памет. тя започва да отказва. ни края и живота приключва. И за това, ако ние допуснем още 10-15 години да продължи тази забрава за дядо Киприян, тогава вече
при липсата на документи и при липсата на жива памет съвсем ще изгубим отпечатъка, който той е оставил. Всеки от нас оставя някакъв отпечатък в околните, в света около себе си. Къде с дела, къде с присъствие, къде с чувство, къде с отношение, къде с дума, къде с твърба,
къде с подвиг. Но тези неща се отпечатват наоколо. Много малка част, разбира се, в документи, във видео, в аудиозапис, особено в иного време. и за това, за да можем да сглобим мозаиката от тези камъчета, които в момента са разпръснати на десетки места, десетки човеки го помнят. На времето,
той е ставал така почти сензация в някои среди, изглежда, и са ходили специално от град Цвета София до Черепиш, млади хора, студенти, вземат влака, отиват там и слизат на гара Черепиш и питат, а бе, тук има някакъв старец, който така и така, нали? Е, тези човеки го помнят.
Те не са умрели всичките. Някой може да е починал, но мнозина тях са живи. Те със сигурност може да разкажат тяхната история на един студент, любопитен, привлечен така от необичайната легенда. Бил е тогава 20 годишен, да кажем, в 75-та година. Еми, сега ще е предполагам в силата си
и в паметта си да разкаже за дядо Киприан и сигурно не един и не два ма го помнят. Но не е ставало дума. Те, неговите колеги в семинарията са пропуснали да напишат книга за него, да напишат статия за него,
пъка моли един студент, който е отишъл, там пил една чиста вода от извора горе в планината и се е върнал обратно. Той ли ще се не да пише за чудака горе? Мине.
Минало за минало. Помни го. Може да разкаже уникални неща от него. От словото му да е запазил пет думи, но тези пет думи с смъртта на този носител ще изчезнат. Така че
ние трябва да направим всичко възможно да съберем тези парченца самородно злато, които са разпръснати в момента в обществото, да ги филтрираме, да ги съберем и да конструираме житието
на дядо Киприян. Тябат особени усилия, но си заслужавам, защото имало е страшни времена в българската история. Но имало е подли времена, но по-лукави времена от днешните
не е имало никога. И в тези лукави времена примера на този духовен стожар, който в едни други лукави времена преди 50 години е успял да се съхрани, този пример означава,
че е много ценен. Това не е някакъв пример, който не се отнася до нас. Не отнася се. Показва ни как човек може да се съхрани насред лукавството. Този физик, математик, духовник
изключително актуален. Трябва да изучаваме неговия опит, неговия пример, неговата личност. Сега, някой да не си помисли, че с тази беседа искам да
об себе темата за дядо Киприяно. И като апелирам да кажа давайте на мене тази информация. Ако някой иска да ме изпревари, ръка му целувам. Нека да ме изпреварят 100 души,
да напишат 100 статии и 20 книги за дядо Киприяно, той по-хубаво няма. Дай Боже! Но опасността е точно в обратното. Никой да не напише нищо. Това е опасността. А не,
че нали някой се е сети, да пъдруг не се е сети. От това в случая няма никакво значение. Нека всички да се сетят, нека всички да се запретнат и да свършим тая работа. Начало с Святия Синот,
разбира се, с митрополитите, с ректора на семинарията, с ръчанския митрополит и да видим какво може да направим за паметта, да съхраним паметта за този велик човек. Още повече, че
има една така относително крълга годишнина. Той умира в 79-та година. Така, че имаме 45 години от кончината през октомври. и ако изпуснем сега април-май, 120 годишната
после можем да компенсираме, а може и без повод, разбира се, но по-хубаво е, когато има някакъв повод. И така, в търсене на следения за дяло Киприан, т.е. за Кирил Шкутов, първоначално, преди да стане монах,
попаднах на интересни данни за... Разбира се, събирах сведения и за баща му, който беше обект на предишната беседа, но попаднах на сведения и за двама от братята на Кирил Шкутов, двама от синовета
на отец Николай Шкутов, и се оказа, че отец Николай Шкутов е създал забележително семейство. което по най-различни начини проявява отношение към вярата, към служение на църквата,
на народа и в днешната беседа ще споделя това, което до сега съм успял да събера за братята на Кирил Шкутов, за двама от синовете на дядо Киприя,
на отец Николай Шкутов, бащам. Той е имал четири ма сина и две дъщери. Синовете са Георги, Димитър, Владимир и Кирил. Дъщерите са Калина и Мария. Сега
за най-големия, за Георги, не знам почти нищо. Живеял е в Свети Врач, който град сега се казва Сандански и само това знам за него. Почти нищо не знам и за дъщерите Калина
и Мария. Калина е живеяла в град Света София, Мария в Пазарджик. Даните са от 1945 година. вероятно имат наследници, разбира се, и Георги,
и Мария, и Калина, и Владимир. Наследници на Кирил ги издирих. Слава Богу! Та, от всичките тези шест деца съм събрал данни
за тримата синове. Втория, третия и четвъртия. Най-големия от тях е Димитър Шкутов. пълното му име е Димитър Икономов
Шкутов. Те всичките братя така се подписват. Димитър или Владимир или Кирил Икономов. Това е много интересно. Не Николов на името на баща си,
а Икономов на неговата духовническа титла. Иконом Николай Шкутов. Не се именува, да кажем, Димитър Поп Николов Шкутов, а Икономов.
Това много вероятно е било желанието на бащата, на Иконом Николай Шкутов. Предполагам, че е било негово желание, защото и тримата така се
подписва. Така че, Димитър Икономов Шкутов е роден на 30 марта 1893 година изглежда в Горно Броди, в родното
село на отец Николай Шкутов. Или там е роден, или може би така го е писал, защото е роден от бащата му, роден от там,
роден от там, бащата е пътувал много и не знаем дали докато той е бил на път жена му е останала в Горно Броди и е родила там сина, или сина е роден другът ден,
но се водят от Горно Броди, така че условно родното място е Горно Броди. Идва в България в 1913 година. Естествено, след така наречената първа национална катастрофа Между съюзническата война, след провала
на цялата българска кауза в родните места са принудени самия отец Николай Шкутов, разбира се, той е вкаран в гръцки затвор и естествено, че след войната няма който да търси
там пак ще го затварят и за това идва в България със семейството си. Така че данните, които имаме за Димитър, вероятно важат за цялата фамилия. прибират се във България в 1913 година. Но,
знаем, че в 1915 година по време на Първата световна война България, скачайки в погрешната колесница, временно окупира отново тези територии. един вид се връщат на Балкана,
отец Николай Шкутов, разбира се, със семейството си. Знаем, че по някое време е бил в Деде Агач. Вероятно, с цялото си семейство. Не знаем за най-големият син, Георги, който тогава
вече е пълнолетен, но другите най-вероятно са били с бащата. така или иначе това продължава няколко години и след краха в 18-та година всички са принудени да се върнат обратно.
Но нека да проследим какво прави Димитър. За него знаем, че е бил офицер и адвокат. Има ли висше образование, така пише по документите.
най-вероятно висше юридическо образование, защото за да стане офицер не е необходимо да има военно образование непременно, макар, че може би е имал, но може
и по някаква друга така по заслуги и прочее, докато адвокат без юридическо образование няма как да стане. По това време, преди това е можело, но по това време
най-вероятно е било с юридическо висше образование. Не знаем нито къде, нито кога. Много по-късно, в едно писмо до Патриах Кирил, ние намираме някакви данни за
отношенията на Димитър Шкутов към религията, към църквата. Писмото само по съмиси е много интересно. Той е писано на 16 май 1967 година. Димитър Шкутов е адвокат по това време
и пише на Патриах Кирил във връзка с предстоящия избор на Стъра-Загорски митрополит. Избора е бил насрочен за 14 май, два дена преди това, след което
неясно защо е бил отложен за 21 май с една седмица. Това е било много съмнително, защо се отлага избора без видима причина. И два дена след като става това нещо,
явно, че има оброжение в църквата и Димитър Шкутов пише на Патриарха, в което писмо настоява за Старозагорски митрополит да бъде избран левкийския
епископ Партени. Известния епископ Партени, който написа житията на светеяте и прочие други трудове има много цени.
Цитирам отказ от това писмо. За мене лично е необяснимо и искрено искам да споделя с вас, защо най-достойния епископ левкийския
Партени, както до сега, а и сега се заобикаля. В какво се състои неговото недостойство и неудобство? За това ли, че той е най-изтъкнатият
от всички епископи във всяко отношение, най-непорочен и неопетнен и в нищо? Или за това, че всички верующи го почитат поради
неговата премота, откровеност, смиреност и святост в служението му като епископ при ваше святейшество. Крайна цитата. В този отказ правят впечатление
няколко неща. Първо, Димитър Шкутов очевидно е съвестен и отговорен православен християн. Защо го пише това писмо? Той не е
от Стара Загора да си избира там когото си искат. Той живее в Толицата и спокойно може да не се занимава с Старозагорски проблеми, макар че вижда, че има проблем.
Но за да има проблем значи властта е против левкийския епископ Партени. Къде си тръгнала? Какво разчиташ с това писмо, направиш? Значи той е много
отговорен, много съвестен член на църквата. Второ, той действа официално, не по телефона, не в личен разговор, не дотири в синоди или да пресечне
патриархът там някоя служба и да му каже пише на официално писмо бланка на своето адвокатско писмо бланка с титлата му отгоре
отпечатана и писмото е написано саморъчно от него и пише да бъде лично и поверително ръкописно е написано лично и поверително вътре
върху писмото което е на пишеща машина т.е. пак официалност също пише лично поверително подчертано т.е. той пише документ за историята за архива
това нищо не може той е пратено препоръчено не препоръчено но с бърза поща това не е случайно очевидно си е запазил екземпляра от пишещата машина т.е. патриарха няма как да пренебрегне
това писмо и той може да го размаха пред другите митрополити и да каже вижте какво им пишат хората официално подписано с адрес на плика не подхвърляно може ще отида
да го занесе писмата да го стави на портияра не пуща го по пощата с печати с лепенка бърза поща експрес И най-важното. Димитър Шкутов има дразновението да пише на патриарха по този въпрос и с такъв настойчив тон. Обикновен Мирянин. Той не е нито професор в Богословския факултет, нито някакъв достолепен свещенник с биография. Не. Обикновен Мирянин. Влияе върху патриарха. Мо казва така и така. Изберете ли в кийския партейния, защото е чистен и опетнен. Откъде има Димитър Шкутов това дразновение? Част от отговора на този въпрос намираме в писмото. В самото писмо. По-нататък. Цитирам. Ако сте крайно благосклонен към мен лично и цялото семейство Шкутови. И както винаги не сте оставили ни една моя прозба без особено внимание, още повече, че вие знаете колко много ви почитам, уважавам като най-изтъкнат и достоен светител на нашата родна света цъква, но и лично ви обичам и съм искрено привързан към вас, като ви уверявам, че винаги съм бил още от ранни години.
Съм и ще бъда до края на живота си привързан към вас и на ваше разположение, ако стане нужда. Крайна цитата. Много важни са тези думи. Значи, вие знаят, че вие сте крайно благосклонен към мене лично и цялото семейство Шкутови. Ето тук една много важна фраза. Цялото семейство Шкутови. Това означава, разбира се, баща му и братята му. И както винаги не стави ни една моя проза без особено внимание. Патриарх Кирил, преди това митрополит Кирил. Всички прозби на Димитър Шкутов са с особено внимание. И казва накрая, винаги съм бил още от ранни години. Съм и ще бъда до края на живота си привързан към вас. И на вас ще разползвам от ранни години. Това означава... Значи, той идва в България в 1913 година. Като 20 годиша младеж.
Може да прием, че това са ранните години. Т.е. от самото начало... Айде да кажем, да не е 13, така има 18 година. Когато се връщат вече след втората катастрофа. Но, от ранните си години, от ранната си младост, той се познава с патриарха. Патриарха го познава. Т.е. фамилия Шкутови е била във връзка с патриарх Кирил. Още в предишната му битност, там на архимандрит, епископ и така нататък. Т.е. Димитър Шкутов, който е един адвокат на свободна практика през целия си живот и при царския режим, и при комунизма, привидно, ще каже човек, далеч от църквата, е бил всъщност много вътре в църковните дела. По отношение на избора на Сързагорски митрополит. Оказва се, че Димитър Шкутов е абсолютно прав.
Защото на 21 май 1967 година е избран не епископ левкийския партений, а епископ Панкрати, който си беше и по наше време, и по време на разкола, старозагорски митрополит, т.е. Панкрати е втория български митрополит, който става агент на държавна сигурност. първия е дядо Пимен, еврокопския, т.е. става още в началото на 50-те години. 20 години нито един митрополит не е агент на държавна сигурност и първия, който става в по-ново време агент на държавна сигурност е Панкрати. Това става след като вече е избран като митрополит, но факта, че... Друго нещо, за да го привлекат към държавна сигурност, след като стане митрополит, обиктенно го привличат преди да стане. Му казат, вижко, ти не станеш митрополит, ако не подпишеш тука. Когато вече е станал митрополит, няма какво да му предлагат, т.е. патриарх не ще става. Така, че обзначава, че той е бил техен човек и преди това. Из-за това, разбира се, го налагат за старозагорски митрополит.
Т.е. Димитър Шкутов е бил напълно прав в тези свого пасения. Нека да направим една пауза, после продължаваме. Т.е. Димитър Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитър Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитър Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитър Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза,
Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитра Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза, Т.е. Димитр Шкутов е бил напълно прав в тези свого пауза,
Много близка връзка. Жената на съпругата на Димитр Шкутов, Елена, Се явява близка роднина на Методий Кусевич. Вероятно тя е негова праплеменница. Като се съпоставят датите, тя и Димитр имат дълга кореспонденция с Митрополит Методий и двамата го наричат дядо. И той наистина е през едно поколение по-стар от тях. Така че вероятно майката на Елена Шкутова е била племенница на Митрополит Методий Старозагорския. Той вероятно затова и Димитр Шкутов после има отношение към Старозагорската епархия емоционално. Там не е живял и не е имал някакви интереси, но емоционално е имал връзка с Старозагорския Митрополит Методий. Впрочем, Методий Кусевич в свои писма, те го наричат дядо-дядо. Много сърдечно, многобройни писма съм описали по разни поводи, честитки за Великден и така нататък. Димитър пише писмата, другите ги пише Елена и двамата. Методий се застъпва за Димитър в случая, но всъщност и за Елена, разбира се, връзка с връщеното някакъв имот, който Елена е имала в Цари град и то голям имот, къща с Дюкян. И Методий Кусевич пише на Велешкия Митрополит, който по това време е бил в Цари град управляващ езархийските имоти, да съдейства, за да може казва моят зет, както той го нарича, моят зет Митко. моят зет да оцене там, да има някакви приходи и да може, защото времето ще отнеме доста време връщенето на имота. Тоест, имаме една много близка връзка между Методий Кусевич и Димитър и Елена Шкутови, тяхното семейство, която също не може да е случайна.
Тя, разбира се, е роднинска от полина на Елена, но е и църковна. Това се личи от тона, от тематиката на кореспонденцията, че тази връзка е и връзка с църквата. Така че за Димитър Шкутов може да кажем, че е един... Впрочем, нищо господин, още някаква в колко пъти нататък, когато говорим за брат му Владимир, защото брат му, когато е изправен преднародния съд, 45-та година, негов адвокат става Димитър, собственият му брат. Той не се страхува да стане адвокат на един враг на народа. Димитър очевидно е бил човек със самочувствие, като адвокат. Има дълга негова преписка, там те се опитват след 9 септември да му отнемат адвокатските правомощи и така нататък. Той се защитава доста успешно и остава, разбира се, адвокат. До края на живота си. Кантората му е била на булевард Христо Ботев на 5-те Кюшета, на Христо Ботев 4. Там е имало голяма табела с неговото име. Той е бил така очевидно влиятелен човек в своите среди. И несъмнено човек свързан с църквата по няколко начина. Чрез баща си, чрез братята си, чрез патриарха, чрез Методий Кусевич и така нататък. Нека сега да минем на Владимир Икономов-Шкутов, следващия брат.
Той е третия син на отец Николай. Той е роден на 5 октомври 1898 година в Лерин. Това е Флорина. Във Гърция сега Лерин е българското име. Владимир завършва Софийската духовна семинария. Примерно Кирил, брат му, въдищия дядо Киприан, не завършва семинария. Става монах, преподава семинарията, но завършва физико-математическия факултет. Докато Владимир, който става виш полицай, е завършил Софийската духовна семинария. Има, разбира се, вишче юридическо образование. А в една анкета по-късно, там където пише главно занимание, е записано циголар и адвокат. Не знам от къде е това циголар, като основно, главно занятие и то преди адвокат. Вероятно, това е след като е бил съден вече, може би се е припитавал с уроци по циголка и нещо подобно. Говорил е френски и немски, всъщност писвано и говоримо ги е владеял. В 1925 година, постава на работа в полицията. Като вече завършил юрист, издига се постепенно в иерархията.
От 1936 година е вече инспектор на отделение В към държавна сигурност на дирекция на полицията. Продължава да се издига и от 1939 до 1941 година е началник на отделение В към държавна сигурност. Достига чин полковник. Той е царски офицер, полковник от държавна сигурност. Колега на Никола Гешев, на легендарния Никола Гешев. Но Гешев е завежда от друго отделение, мисля, че А, а Шкутов В. Той поради това е съден от Народния съд. Интересното е, че в 1942 година, на 31 юли, Владимир напуска полицията и става адвокат на частна практика. Това е много, много интересно. Как така 1942 година? Това е наслед Втората световна война. Виж офицер, шеф на отделение към държавна сигурност, напуска. Това не може да е случайно. Той е млад, в разцвета на силите си, в разцвета на кариерата си и изнъж напуска. Това трябва да се изследва.
В данните, които досега съм намерил, няма точни обяснения. Преднародния съд, той разбира се, казва, че поради несъгласие с нещата, които се случват, е напуснал. Но какво точно е важно? Защото според някои данни, той е началник на отдел в до 22 декември 1941 година, след което половин година, по-късно, напуска полицията и е уволнен по взаимосъгласие. Това е другото интересно нещо, че не е низвергнат по някакъв начин, дисциплинарно нещо подобно уволнен, а подава си оставка, те му е приемат и толкос. Вероятно, Владимир не е бил съгласен с развоя на българската вътрешна политика. Това е важното, че до 1942 година, ние във България нямаме... Неговото отделение В се занимава с... Понеже това е вече времето на личния режим на цар Борис Трети,
вече няма партии, но тези партии, които и ги няма... Говорим за легалните партии, не говорим за комунистите, с тях се занимава Гешев. А Шкутов се занимава с легалните партии, патриотични и така нататък, студентски дружества, но така или иначе, не вражеските, нали, комунистите, а легитимните. И по някое време, тук вече трябва да се види дали това е причината или не, а хипотеза, по някое време той започва да води следствие срещу Петър Дънов и Любомир Лулчев. А Любомир Лулчев е най-близък съветник на цар Борис Трети. Значи, собствената държавна сигурност на цар Борис Трети, по време на личния му режим, започва преследване на първият съветник на царя, тайният съветник на царя, Лулчев, и на неговия гуру Петър Дънов. Дали това е причината
да се изтегли той, да стане персонал нон-грата във вътрешно министерство, да се спре об това един вид преследване на Дънов и Лулчев? Или Владимир Шкутов не е бил съгласен с загробяващата вътрешна политика на България, защото се появяват партизани, започват преследване, започват убийства, започват преследване на евреите. Той в своите защитни слова пред Народния съд казва,
аз не съм участвал, нито в преследване на партизани, нито в преследване на евреи. Аз си подавах оставката. Но дали това е била причината, или друга, или трета, това е много интересно. Така или иначе, той напуска полицията 1942 година и става адвокат на частна практика. Известно време
в столицата, Света София, след това отива в град Драма. Сега, тук трябва да правим една скоба, че в 1942 година и тримата братя, за които имам данни, и Владимир, и Димитър,
и Кирил са в Беломорието. по три различни направления. Димитър на 26 мая 1942 година прекъсва своята свободна адвокатска практика и става държавен адвокат в Ксанти на Беломорието. По същото време Кирил
на пуска, той е бил учител в Черпан, Черпанската смесена гимназия, напуска учителството и става кмет на остров Самотрак. Подава си документите,
изкарва един курс през лятото, подава си документите и да стане кмет в някои от селищата в така някои ново просъединени земи. Беломорието.
И го пращат като кмет на остров Самотраки. Той там изкарва известно време, след което обаче пише едно писмо, че иска да го преместят като
заместник кмет в Дедеагач. Дедеагач, това е днешния Александрополис. това е един вид повишение, защото остров Самотраки, колкото и да звучи романтично, да си кмет на остров,
мечтата на Санчо Панса да стане губернатор на остров. Представяме си, Егейския остров Самотраки в това лазурно море през лятото на 1942 година. Чиста романтика. Ти си там кмет и то във военно време са сини
доста по-големи пълномощи, отколкото в мирно време. Но той пожелава, пише, молба да бъде върнат в Дедеагач, защото казва имам две деца и малки деца
и климата е лош тукъм маларичен и за това не е добре за тях. И това е повишение, нали? Да станеш заместник кмет на града Дедеагач, Самотраки
се води село и удовлетворяват тази му молба, повишават го, правят и той остава до 9 сетември, очевидно и след това малко, заместник кмет на
Дедеагач. Та, тримата братия и тримата се оказва 1942 година в Беломорието. Единия е в Дедеагач, другия е в Ксанти, което е на две крачки, а Димитър той е в
Ксанти, а Владимир е в Драма, което пък е близко до до Горноброди, до тяхното родно място на фамилията. Така че тук виждаме една връзка между тримата братия
и тримата се оказват в Беломорието, напускат своите до тогашни длъжности и отиват в родината си в Беломорието, от къде са родно. Връщаме се на Владимир. Той е арестуван
скоро след 9 септември в първите дни на октомври 1944 година. естествено начальник от дел на държавна сигурност и го съдят чрез така наречения народен съд в началото на 1945 година.
в документите от Съдебния процес Народния съд можем да извадим някои данни за Владимир Шкутов. Ето какво казва той в своя писмен отговор на обвинителния акт. този отговор
е писан на 18 февраля 1945 година. Ето какво казва между другото. Цитирам. Мое дело е и следствието против Петър
Дънов, което е известно на цялото общество и изнесено в ежедневната преса, за което съм имал големи неприятности по това време
от силни на деня дъновисти. Много, много важни сведения. Значи, това следствие, което е направил против Петър Дънов, първо е известно
на цялото общество и изнесено в ежедневната преса. Това не е тайна разработка, за която ние да научим пресархивите, а всеки е знал кой е Дънов, кой е
Лучев. пресъветък на царя. И заради това той е имал големи неприятности от силни на деня. Е, кои са те силни на деня дъновисти? В кавички дъновисти.
По силни на деня от полковник от държавна сигурност, това вече е много високо. Това вече е двореца. Това вече е цар Борис Трети. Нищо чудно лично царя да е спрял
това следствие. Той да го започне Владимир не го е започнал слега ръка. Той е знаел какво прави. Няма начин да не се е консултирал с началниците си, с други високопоставени фигури.
и предприемайки това следствие е бил взял все пак някакви мерки да няма проблеми срещу него. За да може това следствие да се прекрати и той да има големи неприятности, значи
от много високо място му се е въздействало. По-нататък. накрая на този отговор той иска да бъде призван за свидетел Екзархх Стефан. Цитирам.
Моля да бъде призван пропуснатият свидетел негово блаженство българския Екзархх Стефан I от София който ще установи как ме познава от ученическата
скамейка още като семинарист какви постъпки е правил за мое възвръщане на служба когато бях на два пъти уволняван от миналия режим какъв доклад е получил
от мен поводеното от мен дознание против Петър Дънов и Любомира Лулчев и кои са били причините за прекратяването на тая шумна преписка и по чие давление
какво иска Владимир Шкутов иска Народния съд да привлече за свидетел самия Екзарх Стефан съвсем наскоро е станал Екзарх Софийския
митрополит Стефан и той е един свидетел с право, че го познава от семинарията значи виждаме тук още една връзка семейна с висшия български клир значи не стига Патриарх Кирил
не стига Методий Кусевич но и Екзарх Стефан Софийския митрополит по нова време и Екзарх след това да той го познава още от семинарията и какъв доклад е получил от мен това означава, че
ние трябва да потърсим в архива на Светия Синод доклад от Владимир Шкутов до Митрополит Стефан до Екзарх Стефан той тогава още не е бил Екзарх до Митрополит Стефан относно до знанието против Петър Дънов
и Львомир Лучев и Екзархха е в течение и знае за шумната преписка и по чие давление е била прекратена чие давление тук говорим за личност чие давление не е институция някаква
анонимна борбата на Владимир Шкутов и то официално срещу Дънов и Дъновизма който е с такова височайшо покровителство и всеизвестно на целият български народ се основава очевидно на неговата
православна вяра и братята му не може да не съзнае ли за този случай след като е била шумна преписката и в пресата се е развявала т.е. ние имаме още един исторически акт
съдебно следствие срещу Дънов и Лучев водено от един от братята Шкутови няма как Димитър който също е адвокат да не е бил консултиран
а пак Кирил който очевидно има духовно призвание няма как и той да е бил несъпричастен по този въпрос Във своята писмена последна дума пред Народния съд така наречен
от 19 марта 1945 година Владимир казва за себе си думи които вероятно важат и за братята цитирам Възпитан в нраствен религиозен дух още от детинство обграден от нежните грижи
на своите родители а по-кръсно продължена в Софийската духовна семинария получи се и резултата Стремеш към съвършенство и добродетел Крайна цитата Значи говорим за нравствен религиозен дух още от детинство
нежни грижа на своите родители Това няма как да не е въжало разбира се и за Кирил негови по-малък брат който също е бил възпитан в този нравствен религиозен дух и също
с нежните грижи на своите родители Владимир е осъден на 22 марта 45-та година от така Народен съд на 5 години затвор по процеса на
5-я върховен състав 5 години строк тъмничен затвор 300 000 лева глоба с конфискация на недвижимото му имущество Изглежда че е освободен предсрочно
но не мога да кажа за сега кога точно има противоречиви данни трябва да се провери след това го въдворяват в дупница който град тогава се нарича Марек но нека да направим
една пауза след което ще завършим трябва да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим трябва да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим
тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим Тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим
тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим
тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим Тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим
тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим тогава да се вършим И така Владимир Шкутов Осъден от Народния съд Освободен е въдворен в Дупница Интерниран както се каза в Дупница тогава да се вършим тогава да се вършим
тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим
Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим
Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Тогава да се вършим Митрополит Кирил му отговаря Така Отдавна получи писмото ти Но не може да отговоря Защото казвам Не съм ходил в Рилския манастир А и не съм имал възможност Да говоря с Игумена
Така че сега скоро ще идвам в София И може би в Рилския манастир Но казва Тази длъжност може би не е за теб Но все пак ще опитам Прашам ти казвай една малка сума За да можеш да платиш поне част от лекарствата си Това кратко писан цен Все пак е важно Първо това е Митрополит Кирил Бъдещия патриарх Кирил И де факто Тогаваше глава на Българската църква Той говори на ти
Той говори на ти С Владимир Това е немаловажно Другото нещо е, че Му праща средства Може ще да му каже така и така Не ще говоря си гумена, но той не ще Точка Не, праща му пари Иска да му помогне След затвора Не е бил в добро състояние Бил е доста изтормозен Недобре със здравето Така че
Митрополит Кирил Донякъде Поема и риск Помагайки на един враг на народа Току-що излязъл от Затвора Съединен от народния съд Можеше да Се държи като Опарен Дядо Кирил Но той действа Помага му със средства Сега, когато казва, че Тази работа казва
Не е за теб Вероятно, той е сундирал И е получил отрицателен отговор От Рилския манастир Те не са искали да клатят лодката Да взимат при себе си пандищия Враг на народа Те не им стигат другите Атаки от всякъде Но и това Като са отказали на дядо Кирил Той не може да им заповядва Той е пловдиски Монастир е с Авропигиален Така че вероятно е сундирал почвата
За да първо два месеца да задържа И второ да каже, че работата вероятно няма да стане 1951 година На 9 ноември Владимир е въдворен в Белене В така наченото ТВО Трудово-възпитател на общежитие Където прекарва близо 4 години Как белене В 1955 г. в началото на август е освободен Скоро след това умира Но датата на смъртта му също не съм е потвърдил Сега тук виждаме, че По линия на Патриарх Кирил отново И тримата братя се познават и са на ти с Патриарх Кирил
Димитър Кога му пише Кога да избера да старозагорски митрополит Макар и в официално писмо на Вие Ви познавам Отдавна Патриарха говори На ти с Владимир А след това Знаем, че Патриарха е привикал дядо Киприян На разговор Когато той бил вече отшелник в палатката над Черепишкия манастир Тоест и Патриарх Кирил се оказва свързан с тримата братя И то отдавна От ранните години на Димитър, които са съвсем ранните години на Владимир и на Кирил Шкутов
И така виждаме как цялата българска история се е преплела с живота на тия братя Шкутови Екзарх Стефан Патриарх Кирил Петър Дънов Любомир Лулчев Митрополит Методи Кусевич Софийската семинария Физико-математическия факултет Юридическия факултет Отделение В на държавна сигурност Никола Гешев Народния съд Белене Черепиш Беломорието
Македония Първа национална катастрофа Всичко това е пряко обвързано с живота на Кирил Шкутов в бъдещия дядо Киприян И за да разберем дядо Киприян ние трябва да съберем всички тези съставки на неговия живот, семейството му, околната среда, събитията свързани с тях. Ние знаем, че македонците, пък и изобщо патриархалните българи са имали силно семейно чувство. За тях връзката с брат, със сестра, с майка, с баща, с племенник, с зед. Това са били живи и редовни връзки, взаимодействия постоянно. В този смисъл ние, за да съберем образа на легендарния дядо Киприян, ние трябва да съберем скъпоценни сведения и за неговото обкръжение. За неговите братя и сестри, за майка му и баща му и за цялата тази достойна българска фамилия, от която е произлезло явлението дядо Киприян, което е само по себе си едно чудо в българската история. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.