Светоглед
Архив на предаването с Георги Тодоров по Радио Зорана

Въпроси и отговори за патр. вартоломей (Беседа 303)

Светоглед с Георги Тодоров по Радио Зорана · 1457 сегмента · Гледай в YouTube →
Теми: Фенер и Вселенската патриаршия · Западът и папството · Съборите на Църквата

Пълна транскрипция

Започва Светоглед. Предаването за православен поглед [музика] към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Днешната беседа е озаглавена Въпроси и отговори относно патриарх Анаксиус. Става дума за въпроси, които бяха зададени в писна форма по време на представянето на книгата Патриарх Анаксиус и Светата съборност. Имаше много въпроси, не стигна времето и аз обещах

да отговоря под формата на беседа. Така че днес точно това ще се опитам да направя. Разбира се, въпросите бяха многобройни. Някои от тях съм ги обединил два-три в един и много от тях изискват пространни отговори, ако трябва да бъдем изчерпателни. Така че цели беседи могат да бъдат отговор на един въпрос. Затова днеска няма да се впускам в много подробности, а ще се опитам най-общо да отговоря на повечето от тези въпроси. В производ

първият въпрос. Патрих Вратоломей от 35 години изповядва ерестта на икуменизма, която е осъдена от редица светци през 20 век. Защо патриарсите и епископите по света масово не го изобличават за тази ерес и за самолипстване с еретици? Относно причината за изповядване ерестта на икуменизма, може би три основни причини има. Маловерие, малоумие и малодушие. Но по-голямата причина е малодушието. В самата книга е изяснено, че икуменизмът не е нищо друго освен

любимата ерес на или найадекватната ерес на текущия хегемон. Текущият хегемон е Запад, тоест една постхристиянска цивилизация. която бидейки постхристиянска със самото понятие постхристиянски тя показва, че е нехристиянска, а всяка нехристиянска цивилизация е антихристиянска. Не се иска да си много четен и много а голям богослов, за да си изясним, че днешната господстваща така цивилизация е антихристиянска Запада. Тя е днешна от

няколкостотин години, разбира се, господстваща. Тя е световен хагемон. От 16 век започва тази експанзия на Западна Европа. В последствие се включва и Северна Америка като продукт на Западна Европа в сегашния си вид и сумарно аа този хегемон, Западът постепенно се консолидира. В началото са били воюващи помежду си държави, които заедно завладяват света. В последствие тука, разбира се, две световни войни коства това вътрешно противоречие между

тези а господстващи върху света западни страни. И след Втората световна война вече се изяснява, че първенствуващият хегемон са Съединените щати, а Западна Европа с Япония и Австралия играят ролята на първи кръг Васали около Хегемона. И разбира се, че тази постхристиянска, тоест антихристиянска цивилизация, но все пак носеща белези на християнство, тя иска по някакъв начин да преодолее вътрешните разделения между протестантите от една страна. Това е

била първата цел, протестантите да се обединят в една църква, а да не бъдат хиляди църкви. И след това вече към тях започват да привличат и православните, и римокатолиците. Римокатолиците най-дълго се така разграничават, но в последствие те се включват в тази тенденция. Сега ние какво търсим там? Много ясно какво след рухването на Руската империя, след Първата световна война, православните вече нямат могъща политическа сила, която да има собствен дневен ред, а по неизбежност се подчиняват, васализират спрямо Запада.

Западът не е православен, те са православни. Ерго трябва по някакъв начин да измислят как да се подчинят на Запада. И начинът, който те са измислили е икуменизма, взаимно признаване и отстъпване от православността на православието. Тоест, православната църква не е носителя на цялата църковна истина, а на части от истината. други части ги има във всички други деноминации и затова е съвсем легитимно общението между тях. Това е невидимата църква и така нататък. клоните, които се разклоняват на едно и също дърво, един и същи дънер.

Световният съвет на църквите е формалният форум, на който се осъществява и коменическото движение. И по настоящим само две църкви не участват формално в Световния съвет на църквите. Това е българската и грузинската. Обаче българската и грузинската църква включват не повече от два 2 и половина проце от православните в света. По същия начин и техния относителен дял в православната култура, икономика, военна сила, във всички аспекти ние сме

някъде към 2% ние с грузинците заедно 2-3% от православната цивилизация и политико-икономическа културна общност. Всички други участват в Световния съвет на църквите. Поради което кой да разобличи върлонемите с двата крака вътре? Той е найзявеният икуменист, но и Александри са и коменисти, и Йерусалим, и Антиохия, и Гърция, и Кипър. Всички са и коменисти. Русия в това число, което е странно, защото

ясно е, че от този хрусчовски и коменизъм, той Хрустчов вкарва а руската църква в Световния съвет на църквите, като си мисли, че това е много хитра политика и дипломация, чрез която ще въздейства. Оказва се, че в крайна сметка резултатът е по-скоро отрицателен. А същото важи, разбира се, и за останалите. Сега кое е много важно? Че икуменизма, Световния съвет на църквите и общуването между православни и

неправославни минават през няколко етапа и ние нямаме фундаментално меродавно изследване на тази тема. Никой не се е заел да изследва фундаментално или поне не че не се е заел, но не го е извършил докрай за взаимоотношението между православието и коменизма. А има сериозни опити. Знаем книгата на архимадрид Серафим Алексиев и на а Сергий Язаджиев, но тя първо, че вече отдавна нали мина време откакто е издадена и второ, тя тя не разглежда всички аспекти на това взаимоотношение.

Имаме един ранен период между двете войни, между Първата и Втората световна война. който е характерен с голямата руска емиграция в Западна Европа. Това, че те всичките знаменити богослови, професори и така нататък изведнъж трябва да станат шофьори на таксита и портиери, за да не умрат от глад. И при това положение една покана от Оксфорд, от Сорбоната или от Щатите за тях е братска подкрепа в труден момент и изобщо не име до

някакви икуменически спорове, а по-скоро са проикуменически настроени. още повече, че тогава и протестантството, и англиканството, пък и римокатолицизма, не са това, което са сега. Оттогава насам имаме една содомизация на Световния съвет на църквите, на западните християнски псевдоцъркви, които днеска са в много отношения по близки до Содом и Гомора, отколкото а да кажем една традиционна, дори езическа общност в Китай, да кажем, които са езичници или

атеисти или в Япония. са по-малко содомизирани, отколкото тъй наречените а християни в Швеция, в Холандия и така нататък, за които вече, как да кажа, половете са безброй, а браковете са свещени, те ги освещават с присъствие на кралското семейство, с какво ли не. Тоест, имаме една деградация на икуменизма като идея и като практика най-вече и затова вече е трудно, удържимо и затова икомунизмът стана мръсна дума. Всъщност в момента май свети май а никой не а използватието

и комунизъм в положително отношение, освен патриарх Вратоомей. Аз не съм чул някой друг да е толкова безсрамен православен патриарх да използва думата и комунизъм оптимистично така а радостно и щастливо освен Патрих Вартоломей. Той е последният мухикан на Е има разбира се и Педофорус и Имануил нали неговите лейтенанти. Обаче, а при сегашния карикатурен вид на западните псевдоцъркви е много неблагоприлично да говориш за икуменизъм. Това вече е

мръсна дума. Така че въпросът е логичен защо другите не го изобличават от малодушие. 99% от малодушие. по-малко от маловерие и от малоумие. Да, ако си достатъчно умен, а някак си ще разбереш цялата несъстоятелност на конструкцията, нейната обреченост в нрастен и в духовен смисъл. Също така, ако силно вярващ, ще бъдеш отвратен от тази практика. Но, но много от тях са отвратени, други са интелектуално отблъснати, но малодушието им казва:"Виж какво сега

ти ли ще бъдеш тука най-праведния? Ти ли ще бъдеш най-умния и най-смелия? Я си затрай, сниши се. Ако се вземе синодално решение, да, разбира се, ще гласуваш за, защото това е срам. Теб те е срам от тази институция. Световен съвет на църквите. То вече е някаква менажерия, но всеки си казва: "Абе, аз ли ще съм най-великия, аз ли ще съм най-храбрия?" И всички колективно малодушничат. И това е в крайна сметка причината. Според мен това е мое лично мнение, а така да се каже богословски телеугомен.

А мнение някакво за причината, без да съм правил никакви изследвания, не знам кой може да ги направи, но това е а м така субективно мнение. А втори въпрос. Как може да се свика църковно-народен събор и би ли решил донякъде проблемите в църквата? Както знаем, вече от 18 години не се свиква църковнонароден събор. 2008 година беше за последен път. Това е изключително тежко нарушение нарушение на устава на българската православна църква и църква, която не спазва своя

собствен устав по такъв драстичен начин. 18 значи трябва да се свикат на всеки четири години. Тоест следващият събор трябваше да бъде 2012 година. Трябваше да има след това в 16та, в 20, в 24-та. Колко събора са пропуснати и то някак си без обяснение, никакво обяснение на Божия народ. Защо не се спазва уста? Защо се потъпква устава? Едно е да не спазваш, нали, там две седмици, три седмици не спазиха, минаха четири години и три месеца, нали? Не, това са 18 години. Това е

грубо потъпкване на устава, буквата, духа и всичко останало на устава. От устава нищо не остава. Всеки, който цитира устава и наказва няколко поустава, може да му кажат: "Ама чакай сега, ти защо не го спазваш този устав? Защо нямаме събор?" Така че това е престъпно поведение, престъпно престъпление спрямо устава, естествено. И а аз смятам, че в най-скоро време, мисля, че догодина няма как да не се свика. Просто аа така дискредитацията на органа, който свиква събора. А органът,

който свиква събора е Светият Синод. Той се самодискредитира. Всеки владика в момента, в който сега, разбира се, с владиката може да общуват всякакви хора. Могат да общуват малодушни хора, които са безхарактерни. Това е съвсем ежедневна реалност. Но всеки, който малко малко уважава себе си, би трябвало в момента, в който размени двете изречения, създаде владика, да му каже: "Дя, владика, туй, което си говорим, да." Ами вие как търпите такова погазване на устава на българската църква? Когато ние погазваме устава

ежедневно, ние отславяваме църквата във всяко отношение. устава и става една празна хартия, а оттам се хвърля сянка и върху каноните, върху а догматите, върху всичко, което е църквата, върху практиката, върху правилата на църквата. Как вие допускате това незаконничество и рано или късно, но аз смятам, че скоро ще се проведе аа църковнонароден събор под името Църковен събор. Не знам защо и чия беше тази Това

е много интересно да се провери чия беше тази идея църковно-народният събор да се нарече църковен. Един вид народът е на второ място, нали? А всъщност клира е този, който решава или или че църквата е всичко, божият народ, включително нали самия народ сам по себе си и йерархията. Може и така да се тълкува, но така или иначе ако имаше някаква клерикална такава тенденция, тя е дълбоко неправилна и ние по този въпрос също трябва да работим. Защо клирикализмът, както имаше една злощастна идея, а митрополите да се избират само от епископи или дори само

от Светия Синод, типичен клериканизъм. Къде е коренът на злото? Коренът на злото е, че църковната йерархия е замислена, осъществена, конструирана във времето, когато християнството е било в монархически държави. И там монархът, православният монарх е бил противотежест и а коректив на аа безграничната власт в църквата. Нямаме през цялото време на Ромейската империя, на българското царство, първото и второто, на Руското царство, на всички

православни монархи. Нямаме злоупотреби. на с власт на клира или поне малко са и още по-малко са ненаказаните, защото императорът, царя, князът е коректив за едно такова безнаказано а самовластничество. Когато обаче нямаме цар император, тогава княз и прочие. Тогава имаме два варианта. Или църквата се подчинява на светския хегемон или се самоуправлява.

Аа в римокатолическата църква имаме самоуправление. Папата успява да надвие императора. Знаем там прочутата сцена в Каноса, когато императорът отива и моли прошка голи бос в студа и папата го държи да мръзне вънка. Та папата успява да стане самовластник и следствие това е тоталният разврат на папството, който ражда. Кой е корективът? Корективът е Лутер. Корективът е революцията, бунта в църковния бунт, което е лекарството по-лошо от болестта едва ли не.

Но защо се появява Лутер? Защо се появява протестантството? Заради тоталния разврат на безконтролната, без коректив църковна йерархия начело с папата, непогрешимия папа Александър Борджия, Юлий II и така нататък. В нашия случай тука е малко по-различно, защото ние нямаме, нали, такива всемогъщи аа абсолютистки папи, но имаме аа провъзгласено в устава на Българската православна църква, че цялата духовна и административна власт е в ръцете на митрополита.

Това го пише в устава и съответно тази власт става безконтролна. Имаме контрол по отношение на каноните и на догматите. Там вече нали не е лесно да се нарушават, макар че се нарушават от време на време. Но извън това кой контролира митрополита? Никой не може да го контролира. Той си е аа носител на цялата аа църковна и административна власт по отношение на църковните дела, разбира се, в рамките на на епархията. Та тази безконтролност а е проблем в църквата и тенденцията, нали, ако се свика събор, не че съборът

ще контролира някого, но все пак все пак а ако той се свиква на всеки четири години, ще имаме някаква форма на контрол върху аа абсолютната, да я наречем, феодална власт. а на епархийските архиереи върху епархията, когато нямаме такъв контрол или коректив, по-точно казано, а властта става де факто абсолютна и този, който свиква събора е Светият Синод, а той пък има най-голям интерес неговата власт да е абсолютна. И на всеки, който му противоречи и му каже: "А, чакай сега, вашата власт е

безконтролна и вие правите много тежки нарушения." Му казва: "Чакай сега, сламката и гредата, ревност не по разум. Те са четири-пет опорни точки, стадото ли ще съди пастира и така нататък. И злоупотребите продължават, както е било при папите, само че в малък мащаб. Там мащабът е все пак грандиозен по времето на върховните развратни папи. Тука мащабът е по-провинциален, но така или иначе болестта е същата. Болестта е липсата на коректив, липсата на контрол. Та евентуално а свикване на събор сега догодина няма да реши абсолютно нито един въпрос в църквата,

защото системата не работи. Ако а имахме през четири години събор, системата щеше да работи. Ние щяхме да знаем кои са нашите представители на събора. Аз щях да гласувам, за да бъде избран еди кой си, който на събора да постави този въпрос, този въпрос, нерешен в църквата. Но аз сега не знам кой ще бъде моят представител. Изборите стават по котериен принцип. Владиката налага свои хора. Има едни, които са вечни послушковци и съборът няма да реши абсолютно нищо. Но дай боже да се събере, за да се задейства системата.

Ако се свика събора, какво реши предишният събор 2008 година? Нищо не реши. Но ако се свикваха през четири години, ще имаме приемственост на проблематиката, защото в църквата въпросите не се решават за четири години. Много често те се решават дългосрочно и ако имаме преемственост на проблематиката, даден проблем, който не е бил решен на предишния събор, след четири години ние ще го поставим в цялата му острота и ще бъде решен. В

този смисъл е крайно наложително да се проведе следващият църковно-народен събор. Крайно наложителен всички ние да внимаваме какво става там. да искаме да изискваме нещо да се случи положително, защото положението на църквата в България е много лошо във всяко едно отношение. малобройни вярващи, слаба проповед, да кажем нямаме прозеритизъм, нямаме а привличане на нови хора, на млади хора, ниско ниво на преподаване в учебните заведения. А те

не са елитни там да имаме 20 души за едно място да се борят, а ги приемаме с тройки и с двойки, нали, което естествено, че а е в ущърб на църквата и прочие и прочие и църковните медии и какво ли не. Та мисълта ми е, че всички тези въпроси, а те са стотици, ние нямаме нито един или едва ли имаме повече от един-два, с които да кажем да поне там в това отношение сме добре. Някой да каже тук сме добре в тази сфера. Ами не сме добре. Е, след като не сме добре, защо дремем и нищо не правим,

нали? И не ни трябват събори, които да ни разбуждат от нашия сън, защото заплатата си тече, стажът си тече, нали? Това е едно. Между другото, аз не знам аа на частния съд кой как ще отговаря. На първо място, аз себе си не знам как ще отговарям, но се чудя и се мая а епископата как ще отговаря, ако наистина носи отговорност за състоянието на църквата. Аз не нося отговорност за състоянието на църквата или много малка, колкото са моите сили, те са слаби. Не съм никакъв в църквата, докато а тези, които

един мирен, то не е никакъв миренин си е нали пълноправен член на църквата, но така или иначе колкото нагоре по йерархията, толкова по-голяма отговорността и би трябвало един епископ от сутрин до вечер сън да не го хваща, като гледа какво е състоянието на църквата, за което той отговаря. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. [музика] Господими [пеене] >> [пеене] [пеене] [пеене]

>> Господи [пеене] помилу [пеене] [музика] [пеене] [музика] [пеене] Господ [пеене] [пеене] [музика] [пеене] [музика] амин. [музика] >> [пеене]

>> Аминь. [пеене][музика] [пеене] [пеене] Аминь. [пеене] >> [музика] [музика] [пеене] >> Помилу >> [пеене] [пеене] [пеене] >> по отношение на следващия църковен събор, който вероятно 27ма година ще се свика най-сетне,

Там освен всичко друго трябва да се обмисли и самия устав. Непременно трябва да се изчистят някои неща. Примерно аз не мога да си представя как може в член 132 точка трета от устата на българската църква да се казва, че за да бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има навършени 23 години. При положение, че имаме свещен канон, който изисква 30 години, нашият устав нарушава каноните на църквата. Това е недопустимо. Не може да съществува. Може да има нарушение, може

да има разврат, може да има всичко, но това не може да бъде черно на бяло в устава, че ние ще нарушаваме правилата на вселенските събори. Става дума за а 11-то правило на неокесарийския събор и след това за правило 14 и 15 на Трулския събор. Като ето какво казва правило 14-то на Трулския събор. Това е в седми век. Правило на светите наши богоносни отци. Това цитира явно Неокейсарийския. да се спазва и в това, щото през Витер да не се ръкополага по-рано от 30-годишна възраст, ако и да е много

достоен човек, а да се отлага, докато навърши речената речените години. казано от ясно по-ясно, нямаме никаква възможност да ръкополагаме някого, защото бил много достоен, бил добър човек, нали? Писано е тука, няма значение и допълнително се добавя, защото Господ наш Иисус Христос в 30-та си година се е кръстил и е почнал да учи. Тоест позовават се на евангелски прецедент на Господ Иисус Христос, който излиза на проповед на 30-годишна възраст чак. Защо не започна? Той ли не беше достоен на 23-годишна възраст или на 25? Така че много

обстойна е мотивацията на това правило, същото и на а неокинсарийския събор. Но защо цитирам труски? Защото имаме следващ а следващо правило, правило 15-ти, в което се казва, ако някой бъде ръкоположен в коя и да е свещена степен, преди определената възраст да бъде низвергнат. Тука нямаме някакви алтернативи. Изрично, императивно е казано в предишното, че се забранява да бъдат ръкоположени под 30 години за свещеници. А в правило 15, ако случайно са ръкоположени незаконно,

антицърковно, антиканонично, да бъдат низвергнати. Ние в България имаме десетки случаи на нарушение на тези две съборни свещени правила. Да не говорим, че и устава не се спазва. Ние го цитирахме неведнъж този пример със сегашния сливенски митрополит Арсений, който е бил ръкоположен за свещеник на 21 години, две години преди изискването на устава. и девет години преди изискването на свещените канони на църквата и не е низвернат въпреки това в

грубо нарушение на каноничността и дори на устава, който също е нарушение на каноничността. Това го давам само като пример един от многото за това, че Устава на Българска православна църква има нужда от сериозно прередактиране. Равнището е незадоволително. Не е допустимо устаът на българската църква да нарушава свещените канони на църквата по никаква причина и под никакъв претекст. Поначало в българската църква тая система на църковните събори работи зле. Тя не е добър коректив, поради което се

влачат нерешени проблеми с десетилетия и а от това всички ние само губим и виждаме в ежедневието печалните последици. Следващ въпрос. >> [хърка] >> Имат ли грях архиереите и мирените, които са си замълчали при поменаването на Епифани и Думенко в Рилския монастир? Разбира се, че имат, защото Епифани е разколник. Разколът е зло. Едно от големите една от големите злини в църквата е църковният разкол. Упоменаването на разколник е грях. То е нарушение на свещените канони, и грях

и съответно замълчаването при това нарушение на каноните. Първо, допускането му е грях и второ, съучастието, замълчаването, разбира се, е грях. В това няма как да се съмняваме, защото съучастието в злото не може да не е грях. Но доколко е голям този грях е съвсем друг въпрос. И аз на този въпрос нямам отговор. Не знам. Господ знае. Нямаме изричен канон, в който да се казва, нали, когато някой друг [прочиства си гърлото] а

упоменава, тоест признава, упоминаването не е нищо друго освен признаване, когато някой друг в свеща свещената литургия признава разколник за законен, а как да се наказва това наруше шение тези, които саучастват мълчаливо, как да се наказва, такъв канон няма. Поради което ние не можем да се произнесем, защото ние да не забравяме, че човеците правят безброй грехове, ние човеците правим безброй грехове и не всички са еднакви по важност. Едно е

ти да си ересирх, ти да си а водач на една ерес. Друго е от дете, да, нали си се родил в някакво, да кажем, копско семейство или нещо подобно. Друга е вината. Едно е ти да си разколоначалник, ти да си създал един разкол, както е в случая с патриарх Вратоломей и с Епифаний, който е втората цигулка в украинския разкол. Първия по фалшивия документ, който издавал Артоломей. Първи там по важност в този разкой е самият той. Втори е Епифани Доменко. А вече тези, които мълчат по време на

признаването на този разколник, са в по-лека форма виновни. И в този смисъл може би от гледна точка на икономията, от гледна точка да не се получи по-голямо зло, това, че е зло, зло е, но иначе може да се получи по-голямо зло и поради тази причина да имат по-малка вина. Друг е въпросът, че нищо не им пречи, никой не им държи ръцете да не напишат едно обяснение, официално обяснение във връзка със събитието, когато беше упомянат разколник. Аз не бях съгласен, не приемам този разколник. Той не е той е нищожен за мен, но

останах там поради тази и тази причина, за да се получи еди да не се получи по-голямо зло, примерно. Това да е някаква логика, но че зло няма съмнение. Следващ въпрос. Каква е причината академичното богословие да мълчи по темата за икуменизма? Аа аз мисля, че този въпрос донякъде е риторичен. Академичното богословие в съвременния смисъл на понятието академично по неизбежност е секуларно, защото съвременната световна академия е секуларна. Университетите са секуларни в огромното

си мнозинство, включително, разбира се, и Софийския и великотърновския и всички останали пловдивския и прочие. Така че е съвсем нормално а човек, който иска да прави кариера в тези университети, да остави своята съвест на входа и вътре да влезе и да каже:"Аз съм служа на светския дух, а не на светия дух." Светият дух е на друго място. Тука е светският дух. Тука ми плащат, тука ми правят кария. Тука ми дават титли. Тука защитавам дисертации. Следователно моята съвест на православен християнин няма място тука.

Като казвам нормално, нямам предвид, че е добре. Имам предвид, че е обяснимо и няма как да очакваме друго. Аз не очаквам в богословските факултети изповедници за вярата. Може би навремето архимадрит Серафим Алексиев, който е бил най-добрият богослов в България, вероятно и до ден денешен остава най-добрият богослов в България. Имам предвид от 500 600 години насам, от Свети Евтимий насам. А та той нали тогава напуска богословския факултет като протестира

срещу икуменизма и срещу аа новия календар, срещу григорианския календар. Той така е постъпил. Но ако беше останал във факултета или трябва да се изпокара с всички ректор, декан, колеги или трябва да напусне. Това е. Това са вариантите и аз смятам, че е естествено, пак да кажа, не е нормално. Нашата норма е Христос, не е Христово, не е православно, не е християнско. Всеки християнин е длъжен да бъде изповедник на вярата.

Ние нямаме задължение да се храним, да се обличаме и да имаме къщи. Имаме задължение да изповядаме вярата. Ако трябва за сметка на кариера, ако трябва за сметка на усмивки и потупвания по рамото с приятели, еми да, ще трябва да се жертват тия неща. Но при естеството на света, в който живеем, аз смятам, че никой няма кой знае какви тайни да разбере защо богословските факултети, академичното богословие мълчи по темата за икуменизма. Това е аа така да се каже

естественото състояние на съвременните книжници. Знаем, че книжниците по времето на първото Христово пришествие в крайна сметка заемат антихристиянска позиция. Той не веднъж ги изобличава горето вам книжници, нали? Книжниците изобличава фарисеите, а първосвещениците и така нататък. Те заемат антихристиянска позиция, антимесианска позиция, защото идва Месията, а те го отхвърлят и в крайна сметка го осъждат на смърт. Подобно е състоянието и сега по други причини исторически, но с подобен резултат

и не бива да има някакви кой знам какви илюзии. Не че не може да се изповедничества от време на време в академичните среди. Вероятно има такива опити от време на време, но ми се струва, че като цяло а не може да очакваме нещо подобно в траен исторически план в историческа перспектива. Нека да чуем едно песнопение, след което ще завършим. Хвалите, хвалите, хвалите Господа [пеене] с небес. Хвалите, [музика] ните хвалите

хвалите хвалите хвалите [пеене] хвалите Господа не себе хвалите [пеене] хвалите хвалите [пеене] Господа С небес хвалите хвалитешни хвалище [пеене] хвалишни хвалище [пеене] лителиш

лише [пеене] лише хвалитешни [музика] [пеене] хвалите бог хвалите бог хвалите хвалите хвалите [пеене] господа с небес хвалите [пеене] хвалите Те, хвалите, хвалите, хвалите хвалите. Аллилуйя. Аллилуйя. [пеене]

Аллилуйя. Аллилуйя. Аллилуя. Аллилуйя. [пеене] Аллилуйя. Аллилуйя. Аллилуйя. [пеене] Аллилуя. Аллилуйя. Аллилуйя. [пеене] Следващ въпрос. Има ли различие в отношението към проповядваните от патрих Вартомей Ериси от страна на нашите архиереи? Всички ли го приветстват? Аз не знам какво е в съзнанието на всеки един от нашите архиереи.

Един Господ знае. Той е сърцеведецът. Всеки човек малко или много крие своите потака опасни мисли или разбирания, които не са много за казване. Така че ние гледаме по външни белези, което е доста повърхностно. Според мен малцина измежду нашите архиереи одобряват отстъпничество на паригватомей. Едва ли някой, може би никой не го одобрява. Обаче това все едно да кажеш, а има ли лекари, които одобряват тютенопушенето или да кажем наркоманията?

Едно е като лекар да кажеш да, тютюнопушенето е вредно за здравето. 100% е вредно. Друго е да пушиш самия ти. Има много лекари, които пушат. Да, много добре знае, че това е вредно за здравето и продължава да пуши. Дори съм сигурен, че някои лекари, може би едно на 1 милион и на 1000, но имат тютюнев бизнес, произвеждат, участват или имат акции във фирма, която произвежда цигари, да кажем в Малборо. Богат лекар може спокойно да си купи акции във фирма Марборо или да кажем а

наркотрафикант. Наркотрафикант може да е вложил цялото си имущество в наркотрафик, но на своите деца им е забранил строго да докосват наркотик. Той ли не знае, че наркотикът унищожава човека? Но това му е бизнесът. Така че ние тука трябва да разграничим между вътрешно убеждение, малодушие в изповядването на вътрешното убеждение, интерес в употреба на злото. Ти може да имаш просто личен интерес, кариерен интерес или финансов интерес или някакъв друг. Така че въпросът не е дали дълбоко в

себе си те одобряват икуменизма, фенеропазма, укроразкола и всички други престъпления срещу църквата на патриарха Наксиос. Не, не е това въпросът. Въпросът е как те лично се справят със собствената си съвест, със зависимостите, в които са поставени, с кариеризма, с егоизма, с приятелски и други взаимоотношения. Мрежа от зависимости, в които си поставен. Там е формулата, чрез която се определя твоето поведение. А, че те лично вярват дълбоко в

ангелската същност на икуменизма и на патриархто умей няма такива наивници. Няма как да се появят. Но пак да кажа, това са лекари, които пушат от сутрин до вечер. Знаят, че е вредно, обаче имат някаква зависимост, дали ще е наркотична, дали ще е политическа, финансова, кариерна, личностна и каквато и да е друга. Но тези зависимости ни огъват и ни карат да правим това, което не искаме. Но това, че не го искаме, не означава, че цял живот няма да го правим. Някои хора цял живот пушат, лекари цял живот пушат и

просто това е по-силно от тях. Зависимостта е по-силна от тях. В случая с Патриарх Братоме зависимостите не са такива, нали, физиологически, съвсем други са, но това са зависимости. И там вече биографичната ти зависимост, ти как си се изградил, с кого си се събрал, с какъвто се събереш, такъв ще станеш. А дълбоко в себе си може да си нещастен, обаче няма как. Така. Волята ти и характера ти са така огънати, така преплетени със злото,

че не може да се измъкнеш. Следващият въпрос. В пълно мнозинство ли светият синод е взел решение да покани патриарх Вратома в Риския манастир? Аз не знам, но това, което е важното в случая, е, че би трябвало Значи какво представляват нашите архипастири, нашите митрополити? Това е лицето на църквата, това е елита на църквата. техните действия са следствие от това, че тел ден живеят с Христа,

служат, причастяват се, изповядват се. Това са образцови практикуващи християни. Ние, мирените се занимаваме с други неща. В неделя отидеш на църква и това е. Той е църквата. Той е стожертъра на църквата. Затова задължително ние трябва да разполагаме с всички решения, които те вземат и с всички гласувания. След като мине заседание снот, веднага трябва да се публикуват резултатите от всички решения и всички зако гласувания.

Ако те крият гласуването, те не са никакви водачи, те не са никакви пример. Техният опит е отрицателен. Техният църковен опит няма полза от причастяване, от молитви, от литургии. Ако теб те е срам твоите действия и не искаш да ги споделиш с паството. тези действия ние ако можехме, дай боже да можехме, не можем, разбира се, да имаме пълните заседания на всички вселенски събори, какво богатство щеше да бъде, кой какво е казал дума по дума или да кажем от а действията на свети Василий Велики или Йоан Златулст или другите. да имаме

пълно пълна биография по по часове и по документи. Това щеше да бъде неоценимо съкровище. И ако решенията на Светия Синод, нашите в момента върховни духовни водачи, ако тези решения и протоколите за тяхното вземане, кой какво е казал? Ми това е квинтесенция на българския църковен живот. Българският църковен живот е излъчил този митрополит вс следствие на образование, на духовно старчество, на практика и сега

ти да имаш достъп до словото на този митрополит в отговорна ситуация. Не говорим за словото ей така, нали, чаша, кафе, макар че пак е важно и е полезно да общуваш с един духовник. Но говорим за заседание на Светия Синод с пълно участие, а с отговорност, с отговорност за всяка дума. Защо тази дума да бъде крита? Или светият синод решава неща, които не са за предхора, че то Народното събрание има протоколи, които се протоколират и ги има в Народната библиотека. заседанията става депутатът, казва това

и това всичко това се протоколира. Едни народни събраници, които са политически лица, но носят отговорност за всяка дума. Тя се протоколира и след това се публикува. Така че е редно и за светия синод това да важи. всички решения да се публикуват, всички гласувания да се публикуват и ние тогава да не умуваме, както сега ама кой бил за, кой е бил против и да има противоположни изказвания. И тогава вече ми се струва, че самите митрополити при гласуванията и при

изказванията ще внимават много какво говорят, а няма да слизат дълбоко под равнището на митрополитското достойнство и да се срамуват, разбира се, от тези изказвания, но да ги покриват от нас и ние да живеем в някаква мъгла, че Светият синод взема някакви решения, обаче какви са, никой да не знае. Така че отговорът на този въпрос е няма представа кой как е гласувал, но това ми състояние на човек, който няма представа и който няма откъде да научи миродавен отговор, аз нямам представа, това е моят проблем, но ако го има някъде публикувано, ще ми кажат: "Ми влез, виж,

нали знаеш, всички протоколи от всички заседания на Светия Синод са публикувани в сайта на Светия Синод". То в идеалния вариант, което технологично всеки може да го осъществи и може да имаме излъчване в реално време на заседанията на Светия Синод. да има специален канал в YouTube, където започнали заседания Светия Синод се включва и всеки, който иска, може да черпи от мъдростта на тези духовници. И тогава да не се питаме кой е бил за, кой е бил против.

Това технически е напълно възможно, финансово е напълно възможно. означава, че ако не се прави, значи нещо някой иска да крие, което не му прави чест. Но ние кога сме го поискали това нещо, на кой църковно-народен събор сме поставили този въпрос? Няма спомен. Тоест, ние не си вършим нашата работа да взискваме. И съответно човешката природа е такава, че гледа да изхитрува, гледа да м така заобиколи отговорността,

да заобиколи доблестното поведение с едно а хитруване. Което не мен ми е чудно все пак хубаво ли е добре ще ще изхитруваш ще излъжеш там 1 милион българи. Ами господ как ще излъжеш? Как ще скриеш протоколите от него? Как ще скриеш неблагоприличните неща от него? Няма как. В този смисъл по-добре е, много по-добре е твоите братя мирени да те контролират и ти от срам да не казваш

нещата, които казваш, да не извършваш деянията, които извършваш и тогава ще си по-добре на частния съд, когато Бог те изпитва. Ти ще кажеш: "Ми ето на аз постъпвах доблестно. Думите ми не бяха криви. и страхливи и скрити покрити, а бяха пред лицето на всички. Аз действах като истински архиерей, като истински духовен водач и това ще бъде, както се казва, уин уин. Всички ще спечелят и самият архиерей

утре ще има чиста съвест пред Бога и божият народ ще знае какви решения се вземат и няма да аа така презира скритото покритото, а ще каже всичко е чисто, всичко е над тезгяха, нямаме аъ измама. Нямаме злоупотреба с достоверността. Това ще вдигне престижа на църквата, разбира се, и ще увеличи въздействието ѝ върху обществото, а оттам и

ще увеличи духовния градус на обществото. Защо не са били поканени всички православни патриарси, а само Вартоломей? Въпрос. Не съм бил, не мога да кажа, но мога да кажа, че съвременната ситуация е много сложна в православната църква във връзка с укроразкола, който е престъпление срещу църквата, с малодушието на поместните синоди и патриарси, които а нямат така гръбнак, за да кажат истината, се получава сложна ситуация. В тая сложна ситуация няма никаква нужда да се кани

когото и да било, защото или трябва да поканиш главатаря на разкола Вартоломей, или трябва да поканиш всички, ама тогава половината ще дойдат от половината няма да дойде, ще се получи конфуз. Или най-добре е да си го направиш като едно българско честване, каквото е било винаги честването на свети Йоан Арилски. Няма някой да ти каже, ама миналата година защо поканих еди колко си пък сега няма? Не сме я поканили и миналата година и на миналия юбилей, и на по-миналия юбилей не сме поканили. Затова правилното решение беше всеки умен

човек, който има умни съветници, ще каже така: "Сега ще канем ли външни гости в тази изключително сложна ситуация, която е над моите възможности да ги управлявам?" Ми по-добре да не каним, защото както и да когото и да поканиш, винаги ще си в грешка. Разбира се, най-глупавата грешка е да поканиш разколоначалника, нали, това беше, така да се каже последното, което трябваше да се случи. Но ако бяхме поканили, да кажем сръбския,

ще кажатма защо сръбския, защо не македонския, нали? Ей такива разни, пак имаше минуси. Затова в тая ситуация неизбистрена и неизчистена за нас човеците, тя за Господа е ясна изцяло. Всички сме кристално ясни, но за пред човеците е сложно, нали така над нашите нравствени и духовни изповеднически възможности. И затова беше много, много по-просто и поумно да не се кани никой. И всеки трябва да си направи извод. Кой ме посъветва да поканя Вартомей? Кой ме посъветва да поканя това, това, това, това, това и да се направи извода откъде произтича

изворът на тази велика, така айде да наречем глупост, но не недоизмисленост. Кой коя беше идеята? Кой гласува? Кой каза особено мнение? Имаше ли особено мнение при гласуването? Това трябва да се анализира и всеки сам да си направи анализа как ме излъгаха, защото аз съм сигурен, че всички са в момента в небранолози, защото едно престъпление срещу църквата, каквото е укроразкола, кърваво историческо

престъпление срещу църквата Не може да бъде замазано с никакво варосване, никакво захаросване. Това нещо не може да се излъже. Никой никой няма да го излъже. Ако ще утре всички украинци да се предадат, да разберат бялото знаме, да станат предатели, да станат юди, Искариотски. Това е техен проблем, техен грях. Истината няма да да стане грях. Истината ще си остане. Само че ако навремето е имал един Марк Ефейски, който е устоявал истината, другите са били малодушни. И сега и той ще стане малодушен. От това ще означава, че унията е правилния

избор. Само да си представим тази нелепост. Ако Свети Марк Ефейски беше малодушен човек и беше казалда бе, аз ли ще тука нали се деля от вълците, ще вия с вълците, ще вия с вълците. Какво толкоз? Аз съм важен да се съхраня за по-добри времена. Това означава ли, че Уненията щеше да бъде праведното поведение? По никакъв начин. Просто Господ не е допуснал да имаме нали 12 юди, а е допуснал това, което е допуснал. И имаме Марк Ефейски като стожер и като пример. Така че а

не нашето гласуване определя истината. Никакво човешко гласуване никога не определя истината. Истината съществува. Тя е Божия. Тя е праведна, тя е свята, а ние човеците всеки решава. И ако се случи, че всички сбъркаме, всички ще сбъркаме. Единодушието и гласуването нищо няма да промени. Да продължим с още един въпрос, защото те са доста, но аа защо му е необходимо на светския хегемон, в случая САЩ, да ни обединява с Рим? Те ни командват посредством истанбулския патриарх. Това е любопитен въпрос. Значи каква е

логиката? А ако в момента чрез патриархротомей православието е вече в под контрола на Съединените щати, има ли смисъл да се прави и коменизъм, да се обединяваме с Рим в момента? Много интересен въпрос, но аа ние не трябва да смятаме, че тези действия, за които ние говорим, хегемонията на Съединените щати, отстъпничеството на Вартоломей, че всичките са 100%центови. Не. Хегемонията никога не е 100%центова, отстъпничеството никога не е

100%центово. Те са сложени конструкти с много съставки и отстъпностто може да е 40%. Аз го опростявам. Няма проценти в тая сфера. Той е конгломерат от връзки, предистория, характер, личност, лични грехове, интелект. Всичко това е смесено в безкрайна сложност. И в тази сложност не всичко се контролира от земния хегемон. В никакъв случай. Дори бих казал, че много малка част се контролира от земния имул.

Тя е важна, но грубо казано, да кажем 30%, защото имаш и под небесните сили на злото, които май контролират повече, отколкото земния хегемон и имаш Божието допущение, който пък е по-силен от всички сили на злобата, взети заедно, но допуска, но не допуска всичко. Така че в крайна сметка свръх властта е Бог. Той е решаващия. Под него временно княз на този свят е лукавия, който е по-могъщ от хегемона. Под него е земният хегемон, който е подвластен на княза на този свят.

в тоя смисъл не взема решенията самоволно, но пък той пък е по-властен от другите такива като нас, които сме а нали в държави, които са васални спрямо хегемона, спрямо Съединените щати. И затова в тази сложна ситуация кой ще вземе решението? Абе стига не Вратоумей. Той тъй те ги ще ги вкара в ада всичките, понеже е и коменист и отстъпник. А и всички, които го слушат покрай него и те ще влязат. И затова да не мешаме папата, който също е наш човек, само че по друга линия. Няма кой да го вземе това решение. Това

решение се разпада на хиляди хора, съучастници в това, което ние наричаме хегемона. Единият от тях е грък. и по гръцка линия иска каквото прави Вартоломе и това да бъде най-важното. Друг от тях е, да кажем, протестант, който иска да изчисти съвестта си като революционер протестант и затова иска да го да се прегърне с протестантите. Трети има съвсем друго искане, нали. Така че, когато ние говорим за ролята на хегемона, когато говорим за решението, да кажа на патриарх Вартове или някой друг, не трябва да смятаме, че тези решения са

прости. Не, те са безкрайно сложни и е съвсем естествено да се действа и посредством Истанбулския патриарх, и посредством римския папа, и посредством архиепископката на Кентърбъри, която женица също и се ще и се вярва да бъде Христова, да бъде християнка, да отдаде целия си живот на Христос. Тя е излъгана по съвсем друга линия. нас ни лъжат по друга линия, но сложна комбинация от утопии, от добро, от зло и затова аа ние не можем с проста аритметика да кажем стига ни на наш православните отстъпничеството на ворота умение. То е достатъчно аа решаващо,

поради което вече лукавия ще легне да спи. Свършил си е работата и няма да пипа римския папа или протестантските архиепископки там, защото няма нужда. Тъйт тъй сме опечени. Не е така. Не е така. В православието има благодат, има святост, има изповедничество, има истина. И затова не само ще ни търсят връзка с римския папа, но и с Далайлама ще ни търсят връзка с всички, за да може лека-полека това отстъпничество, което е отвънка навътре откъм езичество през протестантство до римокатолицизъм, копти разни други и се стигне края до ядрото православното,

което също имаме отстъпничество. Но това нещо е в различна степен и докато има, грубо казано, докато ги има ония 10 праведника, за които Авраам спореше с Бога, заради тези 10 праведника Господ няма да унищожи Содом и Гомора, съвременния Содом и Гомора. И явно, че в православната църква все още ги има тези 10 праведника. Не ги знаем кои са и колко са. Може би са 1000, може би са 7000, не знаем. Но така или иначе атаката срещу православието ще продължи по всички възможни линии и през римокатолицизъм, и

през протестантство, и през синкретизъм, и през а политически хегемон и през аа финансово въздействие и по всякакви възможни начини. Те са безброй. Името им е легион. начините, по който врагът на човешкия род ще атакува православието и православните. И съвсем естествено, че и по пътя на обединението с Рим ще бъдем атакувани. А земният хегемон, ние казваме Съединените щати, то не е Съединените щати, той е част от една малка част от Съединените щати и то в сложни взаимоотношения. Къде е държавен департамент? Къде тайна, нали, дълбоката държава, къде

президентът, къде правителството? Всичко това е безкрайно сложно. Ние го обобщаваме, за да може да боравим с понятията и го наричаме хегемона, защото той съществува, но да не смятаме, че той е нещо просто. Не, той е много сложен и в него има вътрешни процеси, които ние не може да проследим и съвсем естествено Абвера и Гестапо да враждуват помежду си и да се гонят, нали, но те служдат в крайна сметка на един и същи режим. Имаше още въпроси. Ще видим дали друго предаване ще направим. Да, възможно е,

така като гледам, доста са въпросите. Може би ще имаме втора част на тези въпроси, отговори. Но темата поначало си продължава. Нищо не се е променило. Икуманизмът си е икуманизъм, укроразкол си е укроразкол, фенеропапизмът си е фенеропазъм, елинофиритизмът е жив и здрав. Така че всички тези теми ще продължават да ни вълнуват и да бъдат предмети на бъдещи беседи, диалози и конференции, книги и така нататък. >> Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и

съвременността с богослова Георги Тодоров. y

Въпроси и отговори за патр. вартоломей (Беседа 303)
16px