Здравейте, драги зрители и слушатели на радио Зорана. Ние сме с предаването Светоглед на Георги Тодоров, а аз съм Валентин Велчев. Здравей и добре дошъл. >> Здравей. >> Наскоро разбрахме, че ще излиза твоята нова книга Патриарх Анаксиус. И в тази връзка бих искал така да ни кажеш какво имаш предвид под патриарха Наксиос, кого по-точно имаш предвид и някои други въпроси, които ще ти задам в течение на разговора. >> Ами тази книга се нарича Патриарх Анаксиус и Светата съборност, защото Анаксиус, нали, на гръцки означава
недостоен. Това е м възгласът, който Божият народ има [хърка] правото да произнесе, когато не е съгласен с ръкоположението, да кажем, на епископ или на свещеник. Има някакви възражения, канонични, догматични и други. Това е начинът да се изрази становището на Божия народ. И естествено това няма как да важи само при ръкоположение, защото след това един епископ може при ръкоположението да не е проявявал някаква ерес или някакво престъпление срещу църквата, докато след ръковоположението може да почне да го проявява и тогава е естествено, че
Божият народ не може да остане безучастен или солидарен или съучастник в това отстъпничество. Първо, че имаме много такива примери в историята на епископи, които са канонично избрани, нали, примерно Царигаският патриарх Несторий, Константинополски патриарх, легитимно избран и след това става ерисирх, родоначалник на цяла Нова ерес. Естествено, че нито неговите събратя, нито Божия народ могат да останат безразлични към това богоустъпничество и те имат различни начини да проявят а своето несъгласие. Един е от начините да
пишат книги, другият начин е да пишат богослофски трактати, да кажем. Другият начин е просто да възгласят анаксиус и да обяснят какво имат предвид. Та в случая аз смятам, че Константинополският патриарх Вартоломей на няколко пъти, в няколко направления системно а извършва престъпления срещу църквата, като започнем от икуменизма, като минем през фенеропазма, като стигнем до разкола, укроразкола, като добавим елинофилетизма и станаха вече няколко такива престъпления срещу църквата, всяко от които е пагубно. То е противно на
учението на църквата, на каноните и затова ние трябва да го разобличаваме. Това ни е заповядал светия апостол Павел. Да не съучастваме в делата на тъмнината, а да ги изобличаваме. А една ерес или един разкол несъмнено е дело на тъмнината, дело на лукавите сили. Като тука е много важно да не смесваме личните грехове на човека, на Божия раб Вартоломей. Той е Божи раб и неговият господар Бог съди. Ние не смеви господари. Не можем да го съдим за личните му грехове. В никакъв случай не би трябвало да си позволяваме това, докато църковните престъпления, там
където извършва доказуеми престъпления срещу църквата, там не само, че можем, но сме призвани да го правим. >> А, добре. Понеже в православието се шири едно такова становище или един такъв възглед сред Божия народ, че докато един еритик или разколник или есирк дори не бъде осъден на събор, ние нямаме право да вземаме отношения по това, което той говори по отношение на действията му. Не можем по никакъв начин да ти изразяваме мнение, че е недостоен и така нататък. А какво смяташ ти и как се отнасят към това каноните и догматите на църквата?
>> Ами няма такъв канон или догмат, че докато не мине вселенския събор, нямаме право да изобличаваме една. И ние имаме многобройни примери в историята. Ние ако сами кажембе така изглежда, така ми се струва, може да сбъркаме. Но ако видим, че системно, да кажем примерно по време на иконоборството, свети Йоан Дамаскин живее във време, когато още не е минал седмия вселенски събор. Точно обратното. Седмият вселенски събор цитира свети Йоан Дамаскин като образец, нали, >> но той изобличава иконоворборците и то с трактати,
с проповеди и така нататък. Много системно. Така че ако той млъкнеше и кажема чакай сега има си патриарх аз кой съм, че ще го изобличавам някакъв си богослов. Да де, ама аз не съм дори епископ, а камоли патриарх. Събор не е минал, затова ще си трая. А нещо повече, по време на иконоборството се свиква един доста голям събор в Иерия, а със стотици епископи, тоест събор отхвърля иконопочитанието. съборно отхвърлено и би трябвало православните да кажат:"Ами да, събор го отхвърли или ние какво да кажем." Е, не беше много [прочиства си гърлото] представителен.
Имаше стотици епископи, обаче римският папа не беше представен. Този не беше, оня не беше. Под въпрос е а легитимността на тоя събор. Но не е имало пък друг събор, който да отхвърли иконоборството. Затова ние чакаме събора да мине и тогава ще го отхвърлим. Не, тогава никой нямаше да го отхвърли иконоборството, защото ти докато чакаш, ако управляват само, те са управлявали над 100 години. Значи от 800 от 700 да кажем 26 година 30-та някъде започва иконоборство завършва 843 година с един кратък интервал поред на седмия вселенския събор. Значи кажи го 100
години управлява. Ами това в рамките на един човешки живот това е целият живот, нали? Е ти целият живот трябва да си иконобоц, да слушаш какво ти говорят теоретиците. Да. да не ги изобличаваш, да не помагаш на своите братя и те да се спасят, както Йоан Дамаскин или Теододит и другите противници на иконоборството, нали. А така че това не е а поведението на светците и не е а разписано в нито един канон, че ние трябва да чакаме Вселенски събор, за да отхвърлим една или друга ерес. Нещо повече, а Вселенският събор не е свикан от ми век, а оттогава колко колко много ери си
минаха през църквата >> и униятство и така нататък. И ние, ако чакаме вселенски събор да мине, може и да не дойде изобщо. Може да не се свика такъв събор. >> В тази връзка си мисля, че трябва някак си незабавно да реагираме и се сещам за един много показателен пример в историята на църквата. И то е описан в едно от посланията на Павел, когато апостол Петър заедно с другите апостоли започват да лицемерстват в църквата в Антиохия, Павел не се изплашва и не казва:"Ето, аз останах сам, аз съм последен, съм влезъл, гонял съм църквата
и така нататък, но с огромно дръзновение изобличава не само Петър, но и всички останали апостоли >> за това лицемерие и а това просто връща духа в църквата. ЦКТ връща това, което е правдиво и което е Христовата истина, защото иначе църквата щеше да се отклони в злото. Така че действително трябва да реагираме по-навреме и ми се струва, че с Вратоломе ние много се забавихме. Той още от самото си възкачване на Цариградската катедра започна с Ериси. По-лошо е, по-лошо е. Значи ние се бавим вече 300-400 години. А точно това в тая книга проследих. Една дълга история.
Значи тя е много интересна. Ние не познаваме историята. Това е истината. Значи историята научи на много неща. Едното от нещата е и то е много важно, но не изследвано, а микростъпничествата не е да кажеш ерес някаква, но нещо съвсем малко отстъпваш. Примерно да кажем титлата Вселенски патриарх. >> Да. >> Разобличена от Свети Григорий папа Римски, Свети Григорий Велики или както ние го наричаме двоелов. Той, когато се появява тази титла самозвана, я нарича гордост сатанинска. >> Тя е точно такава, защото по това време
римският папа е бил пръв. Той бил пъв, а вторият става вселенски. >> Втория става вселенски. И >> и той се обявявал един вид за Христос, защото па Свети Григорий казва, че това е титла само, която може да бъде носена от Христос вселенски на целия населен свят. >> Да, точно така е. И фактически ние от така човекоугодничество, от дребна такава дребно малодушие, нали, абе айде сега всички го наричат вселенски, аз ще го нарека вселенски. Това е едно микроотстъпничество,
микробогоотстъпничество. Когато ти отстъпваш от истината, ти отстъпваш в църквата, а отстъпваш от Божието, от Бога. И тези микроотстъпничества тук малко, там малко, там малко, те се натрупват. Това е много важно, че те не изчезват. Те се натрупват и създават своя екосистема, създават свой организъм. Те са живи. Значи това не е мъртва материя. Това е жива материя отстъпничеството и ражда себеподобни, тоест други отстъпничества. Значи 100 души като кажат Вселенски патриарх, нали, и вече то става обичайно и 101 еми да, нали. Те са правени толкова много
изследвания в психологията. заявлението на Гьобалс, че 100 пъти повторената лъжа става истина. Да. >> А има много изследвания такива на на деца, които им показват едно нещо, което е да кажем бяло, нали, обаче се наговарят другите деца казват, че е черно. >> И това детенце, да кажем десетото по ред, нали, другите казват: "Ами това е нали черно, черно, черно, черно." И идва него ред и му и го питат какво то казва черно, а виждам, че е бяло, нали? Този групов натиск на повторението и на колектива а се отнася за всяко нещо,
включително и за богостъпничеството, макар и в малка доза, в много малка доза. Малка обаче повтарена от значи това е VI век, но сега сме 21-ви, значи 15 века там се рециклира тази неистина. Вселенски, вселенских. Да. И ние имаме една и всеки път, когато ние кажем вселенския патриарх, ние съучастваме в предателството, >> само че микроп предателство. >> Обаче а аз не е микро, защото заставаш на мястото на Христос. Микро >> Той изобщо не е микропредателство. >> Абсолютно. Това си е еретично положение, >> разоблечено от светец. А и а мен това ми
напомня много на ако си представим океана. Най-голямото нещо на Земята е океана. Огромен световния океан. Но целият световен океан 100% откъде идва? От капки. >> От малки капки. Ей такива. >> А капките от какво се състоят? Всичките. От невидими молекули. Е, тези невидими предателства, микропредателства, които ние правим всеки ден по 100 и 200, нали, са молекулите, които се събират в капки и тези капки валят постоянно. И един момент, в един момент виждаме океан или да кажем преди това река Амазон, нали, нали? Каква огромна река, ама тя се
създаде реката, да кажем, на икуменизма или на нали други такива еретични а практики в църквата или учения. Те се създават от капките на микропредателствата, които ние правим всеки ден. Всеки, който каже Вселенски патриарх участва на молекулярно ниво в голямото предателство, което след това става океан и ние вече се заливаме в него. То е стигнало до гушата ни, ние вече се давим в него. И явно, че така ще продължи до края на времената, защото когато една лоша практика има 1500 години традиция, шансът тя да се пребори е малък. Така че
ние не трябва да смятаме, че разобличавайки Свети Йоан Дамаскинката разобличи иконоборството на бите се отказаха. Ми не продължиха си. Кой ги разобличи? Никой не ги разобличи. Дойде царят, Света Ирина, нали, като >> настойник на сина си, разбира се, защото а то интересно, че той тъкмо тогава става Константин става пълнолетен, става 16-годишен и в този момент ужким от негово име, но всъщност майката свиква събора. Така че в крайна сметка ересите обикновено в случая с всички вселенски събори това е дело на императорите. Ако императорът беше иконоборец, след
това, щеше да си продължи до ден дне днешен иконоборството и православните щяха да бъдат една секта по пещерите, по горите и планините. Да. Но официалната църква >> в пълен състав, епископи, митрополити, патриарси тогава, които са били подвластни на императора, са били иконоборци всичките в рамките на неговата власт, разбира се. Така че в днешно време ние за съжаление нямаме православен император, който да оправи работата. В тая връзка все пак си мисля, че нали думите на Христос, че портите адови няма да наделеят на църквата. Те
са истина. И тука е много чудно действието на Святия Дух. В случая действа чрез императрица Ирина, нали, защото това е действието на Святия Дух. Абсолютно >> светски хора. >> Те не са светски, те са вярващи, но имам предвид, че императорската власт >> хм >> може да действа някой пъти дори чрез светски хора. >> Разбира се, че свети Константин дори не е бил и християнин, >> когато свиква първия вселенски съвет. >> Да, точно така. Но мисълта ми беше, че
нямаме ли някакви механизми, оставени от църквата, които да противодействат на едно такова отстъпление, ето както е Вартоломей, нали, толкова години още от самото възкачване на Истанбулския престол на Истанбулската кадра, малко след това той вече започна да участва в едни общорелигиозни икуменически форуми >> и да заявява едни твърдения, които просто никога никой православен богослов от първи до 21 век не е твърдял, че всичките религии едва ли не са спуснати от Бога, създадени от Бога и така нататъка. Да.
>> По какъв начин можем да му противодействаме тая съборност? Няма ли някакво значение все пак да се противопоставяме на такива хора, когато те са дори в пръв между равни, нали, начало на църквата и всъщност той има право да свика събор, какво бихме могли да направим в един такъв момент? >> Ами пак трябва да се върнем към практиката на седците. Какво е направил свети Юстин Попович в 1977 годи? Пише едно послание до Архиерейския събор на сръбската църква. Значи тогава пак е имало натиск от страна на тогавашния патриарх Димитрий, а ментора на
сегашния. И мине не мине някоя друга година и той почва: "Ай да правим събор, айде да правим събор, предсъборни съвещания и така и свети Юстин Попович пише това доста така сериозно послание и бих казал, че неговият авторитет, той е бил тогава доста напреднала възраст, това е мисля, че две години преди кончената му, с огромен авторитет сред монашеството, изобщо духовенството в Сърбия и сръбската църква се вслушва в това писмо. Те се вслушват и бих казал, че тази позиция сега той не е бил единствен, имало и други, разбира се, но ми се
струва, че такава изповедническа позиция не остава без последици. Тоест има механизми на въздействие, на възпиране. Фактически коя е възпиращата сила срещу >> отстъплението на антихриста до край наречения прогрес. Да. Тъй наречения прогрес на антихриста. Ами то е много ясно. Бог, никой друг. >> Точно така. И аз така мисля, че е Бог. Бог няма друг, нали? Чрез светците, чрез Божия народ, чрез всички средства, които се появяват в историята. И ние виждаме, че съборът в Крит, нали, който сега чества 10 години от неговото спихване, нали, с големи фанфари, нали,
той се спихна и се провали, така да се каже, и организационно, и интелектуално. Аз си спомням участници в събора, верни на Петрах Вартоломей, покойния Калистос Уер, >> нали, а британския митрополит, той каза: "Аз аз съм безкрайно разочарован от този събор, защото каза много ниско ниво, >> много ниско богословско ниво. >> Много ниско богословско ниво." >> Да не говорим за отстъпничеството. >> Да. Да. Но той, който е участник там и някак си пряко зависим от патриарх Вратоломей, каза: "Аз съм разочарован. Този събор. Нивото е ниско.
Иротей Влахос също може би най-големият. >> То не само, че е ниско, ами те приеха един документ. Слава богу, че българската църква първа тогава се възпротиви на >> този документ, нали, отношението на православната църква към останалия християнски свят, нали, и провали събора. Бих казал, че той вече той не може да се нарече все православен тоя събор, защото четири църкви, а тия четири църкви, общата им численост е около 70% от православието. Така че Вартоломей се опитва сега нали на тия дни на една конференция, която протича в
Париж или там близо до Париж >> да да някаква реабилитация да получи. Обаче >> той докато е жив само с това ще се занимава и всички останали богостъпници в неговата традиция това ще правят, че ще рециклират тази мантра. Но такива мантри по време на иконоборство са рециклирали 120 години, нали? Това не ги прави истински. Нали? Значи ние след края на първото иконоборство имаме седми вселенски събор, но идваме второ иконоборство. Не са се научили. Мина цял вселенски събор. Има пак второ иконоборство, нали. Така че не можем ние
да запушим устите на еретиците и да им забраним да правят конференции, да издават сборници и така нататък. Ще го правят. Това е тяхната работа. Фактически той има избор между две неща. Или да се покае, което не се е случвало в историята на Царига патриарша. някой патриарх да излезе и да каже: "Братя, аз анализирах моето богословско становище от преди две-три пет години или 10 години и видях, че съм сбъркал. Поради което ѝ поднасям своите извинения. Съжалявам много, покайвам се и се връщам към православното учение по този въпрос. Това никой не го е правил, но е винаги
отворена вратата да се направи. Това е единият път, царският път. Другият път, човешкия път. Това е Божият път, покаянието. А човешкият път е да упорстваш в това, което си казал преди 10 години и да го рециклираш. И сега аз чех внимателно тъй наречената проповед на патриарх Вартомей в Шантии и той вътре говори едни, как да кажа, умилителни неща. А безубречното богословие на на събора в Крид съборато >> е смешно. Да, да, да. Безури за безупречногословие. >> Абе малко той един вид себе си хвали, нали?
>> Да, точно това щях да кажа, че той се опитва да го прокара с някакви а такива, нали, супер лати и да го изкара, че е много велик тоя събор. Големи богословия, безупречно. >> Но едно нещо, което не могат да кажат авторите и участниците в този събор, е какъв е неговият принос. Иначе могат да говорят часове. Аз също мога да говоря часове бла-бла, нали? Но нито един не каза: "Какъв е приносът? Какво допринесе този събор?" Какво допринесе? Приносът му е нулев, а отрицателните му страниче бяха изложени и от Еротей Влахос, и от Теодор Сисис, и от много други, нали, и
богословия и така нататък, нали, бяха изнесени сериозни догматични, канонични и други нарушения. Така че от една страна нямаме нулев принос. Ако бяха казали ето тука имаме принос, нещо, което досега не беше изтъкано, ние го нали направихме. Някакъв принос към богословието, към каноничността, към практиката, към каквото ще да е. Не повтарят се едни такива, как да кажа, а празнословия, клишета, да. >> И като им четеш а изказванията клише до клишето, те всички спт. То няма, няма да няма какво да се захванеш, да да оживее. Аз в тая връзка бих искал да те
попитам нещо, може би малко вън от темата. Не знам дали си следил в социалните мрежи и най-вече във Facebook отношението на българските православни християни към нашето участие в нели да >> нашето участие на в този събор, нали те го смятат по-голямата част, даже бих казал 90%, с изключение на една малка група фанариоти, които са се покрили и никой не знае какво мислят, че това е отстъпничество от нашата изповедническа позиция, която заехме през 2016 година самото участие. >> Да,
>> защото ние така легитимираме тоя събор. Един вид му казваме да ние тогава го отрекохме, ама сега малко по малко стъпка. Ако стъпка, а >> ето нали ще реабилитираме тия решения на събора, защото патриарх Ертоломей точно с тая цел го е направил. Аз в началото не можах да разбера той ли го е инициирал събора или просто православната църква, нали са по местните църкви решават да вземат едно отношение. Какво се е случило? Има ли приносни моменти? Има ли нещо? >> във Франция ли, която въ Франция >> естествено, че той е инициатор.
>> А, оказва се, че той е инициаторът. Да. Сега последно разбрах, че той е инициаторът и се надявах, че поне тия четири църкви, тоест руската църква, доколкото знам, не присъства, но поне от другите три, мисля, че присъстват пък и други, които не са не се съгласиха с тоя документ икономинизма, а поне някаква критика да внесат, но единият от нашите участници, митрополит Йоан, който доколкото знам не е привърженик на икуменизма и той в доклада му, неговия доклад го прочетох. Не поддържай комунизма, но все пак не казвай каква е била българската позиция,
>> че съборът трябва да бъде подновен, всичките решения да бъдат преразгледани, това, което беше становището на българската църква. Беше добре да да го подчертаем това нещо, защото оставя впечатлението, че едва ли не се съгласяваме с решенията на събора. >> Сега за мен а това понятие за събор е малко под въпрос. Защото аз неслучайно направих този анализ тук и в книгата на историята на Царига патриаршия и виждаме как по времето на Констанци II, нали, той е арианил и избират в Константинопол православен архиепископ, той отсъствал
от града, като се връща казва, "Ах какво направите тука, бе? Що не ме питате?" Сваля го и поставя свой човек, защото он не е бил подходящ, нали? А виждаме Как фактически Хегемонът аа има решаващ глас в църквата и решава. Същото нещо става, когато а Атинагор бива поставен, нали, против а законите, против Лозанския договор и така нататък. И ние трябва да знаем, че в църквата много от събитията, много от събитията, примерно Охридската архиепископия, ами тя е учредена от Василий II, не от Царигатския патриарх. Имаме три грамоти на Василий II и нищо друго. Въз основа
на това тя съществува. >> А Юстиняна Прима кой я създава? Царигарският патриарх. Не. Император Юстиниан, родното си село, решава да го направи, нали, супер самостоятелна църква и това става. По същия начин Константинопол, кой решава Константинопол да бъде толкова важен? Ами Константин Велики, нали, след това Теодосий, нали? Така че ние трябва винаги да задаваме въпроса кой е хегемонът. Кой е хегемонът? А дали хегемонът е заявен или невидим това кого може да заблуди или да каже
ама то няма хегемол в църквата. Ами президентът Труман >> да >> как така изведнъж му хрумна с военен самолет да изпрати >> Ати >> Атинагор, който няма гражданство. >> Турско не е имал. Аз мислех, че има турско >> не е имало турско гражданство и докато лети самолета, >> турците под натиск от Труман му издава турско. Той като каца вече получава паспорта си на на границата на Да, това не го знаех. Да, [смях] да, да.
>> Кой го взема това решение? Събор. А коективния разум на църквата? Не. Хигемона. Кой е Хигемона? Президентът Хари Труман. Впрочем официален масон. Това не е слух. Той се снима с пестилката, нали, и така нататък. Така че ние трябва винаги да се запитваме кой е хегемонът. И когато говорим за вселенския събор като панацея за решение на църковни проблеми, това е оптическа измама, защото ако Хигемонът е антиправославен, както е в случая с, да кажем, император Константин I иконоборец или Констанци II, тогава съборът става
антиправославен. Какво като е събор? Какво като са епископи, имат мнозинство. И ние сега в момента трябва да се питаме в момента имаме ли хегемон, който държи на къса каишка и патриарх Вратоломей и другите а васални, нали, примерно александрийски и така нататък, нали? Имаме еми тогава какво може да очакваме от един такъв събор? Било той в Крит, било той някъде другаде, нали? Така че за мен тука мм въпросът стои коренно различно. Значи Вселенският събор е един единства начело с Христос, със Светия Дух, със Свети Павел. Свети
Павел не участва ли във Вселенския събор? Е, как да не участва? Като ние постоянно го цитираме. Той е >> да >> на първия ред. Свети Йоан Богослов, Свети Петър са там. Всички оци на първия вселенски събор. 318 са там. Всички на втория Вселенски събор, 150 са там, на третия, на четвъртия те се трупат, никой не си отива, никой не излиза в отпуска. Няма болнични. >> Това е небесната църква. >> Това е небесната църква, ама тя е основната. Аз точно това щях да кажа, защото протестантите
се опитват да прокарат точно едно такова становище, че ето виждаш ли тези вселенските събори даже говорят на църквата, нямали легитимност, защото това били човешки решения, понеже взети от Хегемона, понеже имало лъжа събори един Да. А и откъде накъде ние ще вземем тези решения като дадени от Святия Дух, нали, на вселенските събори, защото едва ли не са в човешки. И аз точно това исках да изясниш, че всъщност има намеса на небесната църква в >> решенията и това са такива догматични решения, които не могат да затова не могат да се нарушават, ако бяха човешки,
нали, Христос, Бог и човек, троица и така нататък, >> всички еретици, както при протестантите там всичко, само някой да цитира Библията и си създава нова религия или нова деноминация и всички го приемат и те се роят. Но при нас това не може да стане. Защото а смятаме, че тия догмати не могат да се нарушат >> и не може да има друга църква. >> Да. Освен това всички светци са част от събора. Те може да не са били на първия, втория, третия. Йоан Дамаския не е бил на нито един събор. >> Да.
>> Обаче той е ключова фигура. Той с неговото съчинение точно изложение на православната вярата обобщава целия ранен период, нали, на догматиката. Така че де факто съборът действа постоянно. В него участват всички светци. И затова ние говорим за съборност в църквата, а не както си мисли Патрих Вартоломей, като събере подвластните му и като а окаже натиск чрез хегемона или по-точно хегемона чрез него, нали, или хегемона и върху тях, и върху него, нали. И тогава те както на времето на >> иконоборците всички нали гласуват нали съобразно с големия брат, нали,
>> това нещо винаги е действало. Голям брат винаги е имало и когато големият брат е еретик, както е в случая в момента, световния хегемон Съединените щати не са православни и си гонят собствения интерес и никой не се учудва на това. А този интерес православен ли е? По никакъв начин. Пони >> масони няма как да бъдат православни и съвсем друг друг действа >> между тях. Така че ние не трябва да очакваме от тези, които са зависими от хегемона, а православен събор. Той ще бъде антиправославен, ще прокарва или открит икуменизъм, или скрит, както беше
на вкрит такъв. Той не е скрит, ами в разреден разтвор, >> нали? 5%центов разтвор, нали, за да мине, нали. Но слава богу, че българската църква това го заяви в своето а изложение, в становището. Да, тя го из изрази изрично и на принципа казана дума хвърлен камък. Сега а няма как те да се отметнат от от тези си думи, защото това е становище на свети на светия синод в пълен състав. >> Да. И те са >> митрополит Йон го е подписал. >> А така. Да. Всички са го подписали. И на страната на това становище стои целият
събор на светците от >> Свети Йоан Претеча до ден днешен. небесната църква >> от небесната църква начело със светия дух и господ Иисус Христос и ние сега заради някакъв временен Констанци или Константин I или Хари Труман нали да се отказваме от първородството си за паница леща това е жалко това дори не е достойно нали да кажеш нали а дойдоха тука нали лошите с брадвите и аз нямаше как нали не няма лоши няма брадви ей така от >> отиваш да да те кажа малко да >> без нищо
>> да да покажеш академичност голямо условие няма и леща дори няма и леща само паница само паница без леница >> така че а аз смятам, че а българската църква първо никога няма да приеме лъжа събора в Крит несъборния събор в Крит и второ и да го приеме нищо няма да се промени той няма да стане легитимен >> той няма да стане тя лъжата не може да стане истина >> точно това че ние не можем Това е между другото аз четох изложението на патрихваратоломей и терминологията. Между другото, там има един параграф за съборността. Този параграф е много
интересен, защото той е 90% верен. >> Да, те винаги така правят. >> 99 някой път. Даже >> точно това. Да. Много интересно, че не, защото преди той говореше за съборността по един много примитивен начин, че един вид като се съберем заедно, това е съборност. >> Няма такова нещо. И като се съберем заедно, може да сме 40-те разбойникали и да се разберем. [смях] Да. Това нищо не променя, нали? А така че сега вече е еволюирал и вече говори доста смислени неща, но >> просто богословите около него са го
>> Да, поправили са го малко. >> Са го поправили, да, значително, >> но но въпросът е много интересен, терминологичен, защото думата съборност няма превод на гръцки. Той я превежда като нали синоталност и така нататък. Не е това, брат. Не е това, нали. Думичката е друга. Както не може да преведем на български думата кимоно, нали? То си е кимоно, за да го израдиш, не може да кажеш халат или нещо подобно, ами не е същото, нали? Трябва да си го кажеш както си в оригинал. Да. Така че съборността, учението за съборността, което нали там в Русия Хомяков и другите
не е първи Хомияков. Преди това го има още един Самарин и така нататък, но така или иначе той е в славянски контекст и думата съборност тя е много аа голям принос със своята словесност, именно със своята етимология, защото Но това е дълга тема, някой друг ден може да говорим на тема съборността. Въпросът е, че той трябва да разбере, че за да обясни понятието съборност, трябва да използва термина соборност. Така се пише на гръцки. С о б о р >> то да не е дошло от славянския, защото >> разбира се, да, нали поне се >> Да, точно това, че за пръв път е развито
в славянски контекст и би трябвало да не се превежда, защото при превода го губиш. >> Затова в английския никой не го превежда. Консилиарите, синодалите. Това е нонсенс, нали? Това е човек, който не го е разбрал, го превежда по този начин. Примерно чат GPT, нали, го превежда по този начин. Ако му кажеш съборност, ще го преведе консилите или >> там синодалите, нали? Не. >> Истинският термин на английски е соборност. Така че >> тоест патриархът вратомо не иска да го спомене. Явно
>> не ни долюбва славянските църкви. Само заради това не го споменава, защото >> сега той в интерес на истината кокетира много. Цитира. >> Да. Той кокетира обаче >> и коменистите цитира отец Георги Флоровски, Шмеман и така нататък, нали. А нарочно го прави, нали? >> Да. Това щях да кажа, че това е кокетничество, но не е не излиза от сърцето. Не, не, не. А от сърцето му излиза, за съжаление така, хюбрис, едно себепревъзнасяне, едно Но и тука е много важно, значи тука в книгата съм го проследил този въпрос,
а който за мен беше на откритие, че когато ние сега говорим, нали, и митрополит педофорс написа една статия пръв без равни, >> да нямаме >> и казвам чакай сега това нещо нали как така обаче се установява, че крушката има опашка. Значи Венер е имал исторически период, в който е бил пръв без равни. Това е по време на Османската империя. Той тогава в рамките на Османската империя имаме системата на милетите. Значи милетите това са народи, но в религиозен смисъл. Рум, Милет, това са православните. Рум, римляни, римски
народ. Римския народ. Но под римския народ влизат българи, гърци, власи, сърби, всички, нали, които са православни. [хърка] >> И цариградският патриарх е бил Милет Баши. Значи той Милет башия глава на народа и това му дава по закон големи права. Той има държавни, делегирани от султана права върху православния народ. Тоест Иерусалимският патриарх, Александрийския и Антиохийския са му подчинени по държавна линия. >> Да. >> Това е съдебна власт има аа представителна власт, образователна и
така нататък. По всички тези въпроси той решава въпроси. Той е милет башията и йерусалимският няма право да го прескача, а трябва да се подчинява по султаномилет башийска линия. И той е свикнал, значи ако приемем, че та условно започва с Мехмед завоевателя 1653, макар че нали >> малко по-късно >> малко по-късно кристализира тая система, но условно оттогава започва. >> Кой избира а Генадий Схоларий за патриарх? Да не би Вселенски събор, нали? Султана, >> унищожителя на
>> Византия, унищожителят на Константинопол, каза той ще бъде и толкоз, нали. Така че това се повтаря и оттогава до рухването на Османската империя, до края на Първата световна война, султанът във Венер има истинска Той не е пръв между равни, той е пръв без равни. Това е много интересно. >> Да. И той е свикнал през тоя 400-годишен период. Освен това второ така пръв без равни в рамките на Мегали идеята, гръцката Мегали идея. Значи, когато рухва Константинопол, какво става с палеолозите?
Би могло те да направят една династия в изгнание и да се каже е наследникът и 300 години да се знае кой е в момента наследник, ако се освободи случайно. Истанбул и стане Константинопол, той да дойде >> да няма такова нещо. Размиват се палеолозите един тук и друг там. Женят се за тоя женят се и изчезва фактически >> династията. >> Династията тя не съществува >> и ролята на етнарх донякъде на квази император се поема от цариганския патриарх и образ на това е двуглавия орел, който е един
нехристиянски символ. Той е символ на палеолозите, но до ден днешен се разявява до главия орел. Тоест ние сме наследници и на светската власт допопата. >> Да. В символен план и в утопията, гръцката утопия, наречена Мегали идея. Какво представлява Мегали идеята? Ами това е, че фактически Византия е Гърция. Това е първата самоизмама, нали, >> което разбира се, че не е вярно, нали? Византия не е Гърция, но Византия е Гърция. Гърция трябва да стане Византия. Столицата на Гърция коя е? Ами Константинопол. То е ясно.
>> Да, точно виз империя. >> И понеже и понеже Да. И понеже там няма император и никъде няма видим византийски император, Константинополският патриарх играе ролята на глава на Мегали. Идеята това е символ на власт. Ние да не забравяме, символната власт е много важна. >> Значи оттам идва всичко тая >> това самочувствие, >> да. това самочувствие и тази идея, която развива и >> Елпидофор. >> Елпидофор, >> да пръв безравни.
>> Пръв безравни. Той по две линии е пръв безравни. В гръцката утопия за Константинопол и така нататък те дори имат такава м легенда, че там последният император не е убит, а спи в една пещера и в последните времена, нали, накрая ще се събуди, ще излезе и с меча ще изгони турците, нали, и ще се върне в империята. Това май, че го имаха и ще и при мюсюлманството за дето ще ни освободи от антихриста. >> Да, има си такива утопии насякъде. Да. >> Пи някакъв имам Магди. >> А така. >> Да. И ще се събуди в последното време.
Да. >> Та мисълта ми е, че докато още не се е събудил, а в момента а тази символна власт се концентрира в Милетбешията. в милетшията и той а свикнал да командва подчинените си в Александрия, в Атина, в Кипър и така нататък, нали, по гръцка линияг гръци, >> да и изобщо цялата мафия около него, значи така наречените архонти, нали, тази смехория в църквата, нали, какво представлява архонството? >> Това представлява симония, нали? Купуваш си нещо, >> титла. титла,
>> да, и >> която е куха празна и затова повече звънти, нали, защото е много куха, нали. Но това нещо, ако той каже, "Не, аз не съм никакъв пръв безравни, аз съм човек без власт, без паство, аз съм под чуждо иго, подвластен съм на двама-трима биг брадърци, които кой от кой по >> силно ме мачка, нали? Затова съжалявам, но аз не мога да ви бъда водач, ще го заведа там, дето ми трябва, нали? Нали? Ако той го каже това нещо, никой няма да даде 5 лв. за архонска титла, нали? А сега той казва:"Не, не, аз съм номер едно. И затова фактически това е един
пророчен кръг, този нагон към пръв безравни изобщо към първенство, който е противоречи на духа на аа каноните на църквата, защото там ми е излишно казано, че първенството се дава под чест на столицата, на империята, а не под чест на а някакви духовни или други прерогативи. Той няма такива, нали, като духовни прерогативи. Той е наравно с всички епископи, като всички останали. Но понеже е бил на столицата и затова е пръв, но когато тя вече не е столица на империята, той няма право на това нещо. Нещо повече, това е много важно. Сега в момента имаме много
държави, които са православни, нали? България, Румъния, Сърбия, Русия, Грузия, нали, Джарна гора и така нататък, нали, където нямаме мюсюлманска власт, докато точно пентархията, остатъците от пентархията и четиримата са подвастни на иноверци, нали? >> Да. Точно така. Да, това не се бях замислил, че са най-слабите. най-уязвимите в момента и би трябвало всички те да кажат: "Братя, ние искаме да сме по-назад в класацията, в диптисите, защото не отговаряме на състоянието во време на Римската
империя." Тогава бяхме на предкласацията, защото бяхме на четирите столици на империята, нали? Да. Но сега, понеже има други царства и господарства с нали паство и така нататъка, с храмове и всичко останало, ние оставаме тука по без нищо, нали? И затова минаваме по-назад в реда и преотстъпваме на другите. Сега вие се оправяте как да се организирате, нали, кой да бъде първ, кой да бъде втори. Това а лесно може да се регламентира по някакъв начин, но ние не можем да изпълняваме тази роля поради исторически причини. За голямо съжаление, като се върне, като се събуди
царя и като изгони иноверците, връщаме се обратно на първо място. >> Веднага се връщаме, да обещаваме. Обаче докато спи, докато спи, а няма нужда да се лъжем, >> защото и това е много важен принцип. Значи всяка лъжа, без изключение, говорим в църквата, сега не говорим за нали древни такива, понякога в живота се налага, нали, но говори в църквата всяка лъжа е от сатаната. Лично лично няма лъжа плу от Бога, пул от лукавия, не от лукави са всичките. И затова ние трябва да отстояваме истината по всички църковни въпроси, защото тя пък е от
Бога. Добре, може ли да стане някакво пренареждане на диптисите, защото явно, че тези нали гръцки, които са в тая тетрархия засега, няма да се откажат от първите си места. Това е ясно. >> Хм. >> Какво бихме могли да направим? Аз това се чудя. Нито Вратоломей ще се откаже от неговите ериси, разкола, който причини. >> То е ясно, че трябва да се молим на Бога, но все пак нали трябва да има и някаква наша роля. Какво мислиш ти? Какво Какво би трябвало да се направи по въпроса?
>> Сега аз лично така мисля, че Господ ни е казал, че светът ще свърши и ще свърши както е било при потопа заради заради богоустъпничеството, >> за беззаконието, >> за беззаконието, за порока, който ще заладее света. Така че ние не трябва да очакваме, че непременно задачата има решение, нали? Тя ако имаше решение, нямаше да има край света. Всички щяхме да живеем в едно щастие, нали, църковна хармония и така нататък и до безкрайност, нали. Обаче Господ ни е казал, че няма да има църковна хармония до безкрайност, а ще има отстъпление. И
когато мярата на мерзостта прелее Божието търпение, той ще сложи край на този свят. При това положение аз мисля, че е много по реалистично да смятаме, че няма да се откажат от а лъжата, в която живеят, а ще я преповтарят и рециклират. Ей го нас сега пътях Вартомей смята да ги събира от тетрархията, нали 5 ноември месец, да нали означава, че той още със зъби и нокти крепи утопията, че тука сме още в Римската империя и тея четирите имперски столици са решаващите, нали? Това нещо е било вярно, докато е имало Римска империя, но в седми век идват арабите, завладяват трите от
четирите столици на изъчната империя. И оттам нататъка каква тетрархия, каква пентархия, нали? Това вече ето >> утопия. Утопия. Това е една утопия. >> И но те самите са, как да кажа, а единствената, това е много интересно, значи от тези петте супер катедри на пентархията, Риме, Старата столица на империята, Константипол, новата столица на империята, Александрия, столицата на Африка и Антиохия, столицата на Азия, нали. Ясно, нали? Тея четирите са по тая линия, но единственият град, който не е имперска столица, не е регионална
столица, е Йерусалим. Той какво търси там в Пентархията? Той пък е по поради светостта си. И сега всички останали вече не са имперски сторици. Рим пък вече изобщо не е православен, нали? Но Йерусалим си остава свети град. Така че той е единственият, който има прерогативи, които не са променяеми, освен ако не падне ядерна бомба, нали, да го унищожи, нали. Но докато го има този град с Божи гроб, с всички тези светини, с които е пълен, нали, той ще е светият град. Като кажем светият град, подразбираме Йерусалим. Така че от цялата пентархия единствено той стои в
момента като нещо истинско, макар и под власт на нехристиянска държава, нали, но пълен със светини, функциониращ като поклоннически център световен и така нататък. Всички останали са отстъпили, нали, Рим по догматични причини, а другите три по исторически причини от позицията, в която са заемали и в момента нямат право да вземат тая позиция по аа така по честност. И затова аа би трябвало да се пренареди редът в диптисите, но това няма да се случи. Това няма да се случи. Човешкото властолюбие и честолюбие няма да свършат. А на тези обруни катедри нищо
не им останало, освен етикетите. Вътре няма никой. Ако той се откаже от етикета, >> ми тука какво ще остане? Край, край, край. >> Да, така е. Аз обаче разчитам на едно пророчество на Павел, на апостол Павел, което в Римляните говори, нали, че последните времена, че Ерусалим отново ще бъде издигнат. Сега няма да застъпвам тоя въпрос, да не се отклоняваме в друга посока. А, но се радвам, че ти го спомена, защото смятам, че точно Бог ще върне първенството на Йерусалим, но ще гледаме. Божиите пътища са неведоми и
ние сме безсилни в един момент нищо да направим. Тук ми се иска да поговорим защо в църквата трябва да има йерархия, а не демокрация. Това е много съществен въпрос, според мен. Да. Сега, тука е много а важен този въпрос, защото в църквата не може да няма йерархия, но а йерархията, както я разбира Елпидофорус и йерархията, както я разбират светите отци, е нещо коренно различно. >> Да. >> В йерархията на Елпидофорус непременно казва в църквата трябва да има първи и той трябва да бъде овластен и това трябва да бъде, разбира се, Царигарския
патриарх. [хърка] А в йерархията на светите отци е съвсем различно. непримерно трябва да има първи, ама той си го има. Това е Господ Иисус Христос. Ние няма какво да откриваме. >> Църквата е строго йерархична. Църквата е монархична. Триединният Бог е монархът в църквата. И при това положение ние изграждаме пирамидата на властта в църквата с връх в небето. Тя е богочовешка. Неслучайно тя е богочовешка и тя е истинска богочовешка, а не аа поетично богочовешка. В смисъл ние си говорим така, ама то няма значение,
нали? Реално >> реалнореално е така. >> Бог реално Христос е глава на църквата >> и реално присъства в църквата денонощно, непрестанно. Да. >> И при това положение ние не можем да го дублираме, както правят римляните, с вин викарий. Той имал един викарий тука, нали? Не, той е тука. Той няма нужда от викари. Той е тука. А останалите са равнопоставени. Те са териториални администратори, патриарсите, нали, понеже Земята е голяма и не може един да командва всичко, тя е разделена на части по
народи, по езици, по други причини, географски и така нататък. И тези са администратори. Тези администратори те нямат власт върху цялата църква, а върху и то административна такава власт, върху подвластната им територия като такива. Те могат да имат помежду си а един протоколен ред или а такъв а да го наречем първенство по по уговорка, >> нали? >> И се уговаряме, да кажем най-стария >> най-стария, който се случи най-стария, той ще председателства, той ще дава думата, той ще взе нали по тая линия
могат да си говорят и то се знае кой е най-старият. Гледат си кръщените свидетелства и се оказва, че най-старият е грузинския. Ами щом не е грузинския, той ще е председателства точка. Първи трябва да има, за да има ред в хоризонталата, но той не е първи по власт, той е първи по протокол, първи по ред, първи по договореност и дотук, както е между другото, точно такава система имаме в Света Гора, така наречения протос, нали? >> Не, аз не знаех точно как стоят нещата. >> Значи в Света гора много интересно и трябва да се вземе може би този модел.
Там има 20 манастира, но от тях имаме една групичка от четири или пет, първата група. Те всяка година излъчват протос. Фактически >> първи >> главата, първия на Света гора се излъчва от един от тези манастири. Значи Великата лавра, Ватопед Ивирон, Хиляндар и мисля, че имаше още един и и се въртят всяка година един от тях. >> От петте обаче другите нямат право. зография примерно няма право да излъчва протос, нали? >> Тоест би могло в църквата да се каже тези църкви поместни, които имат държави
зад себе си, защото полската няма зад себе си държава или чешта >> представяш само славянските има държави за >> Ами и Гърция да кажем и Гърция има и Гърция и Гърция и Грузия има той Вртолмейн е на Гърция. >> Той играе ролята и той на шеф на тях. Да, да, да. Не говоря за Атиския Атински архиепископ, нали. Но мисълта ми е, че аз не казвам, че това трябва да им >> говоря, че патриарсите, да, >> патриарсите, които >> патриарсите са повече славянските да и >> и те на никога няма да се съгласят
славянски >> патриарси да бъдат начело на църквата. >> Ама туй начело е по протокол. То не е >> Да, по протокол дори по дори по протокол, защото те го >> изживяват не само по протокол. Те това нещо го изживяват като хюбрис, както казваш ти, като >> нещо като гордост. Да, като нещо много значимо. Ти си начало на църквата и всичките се кланят и точно това се случва сега. Всички са на колене пред Вартоломей. Той е никой в Турция и в църквата, защото е еретик. А те не са на коне пред Врато, те са на колене пред
пред големия брат. >> Той и те са на колоне пред големия брат. Единствено, значи да не се заблуждаваме. А както при Константин I, никой не се кланеше на цариганския патриарх иконоборец, нали? Кланяха се на императора иконоборец чрез патриарха, нали? Също при Констанцири, когато ви събира в тия двата събора там в Римени и в >> а Мала Азия този, нали, в крайна сметка всички се огъват пред императора. Пред императора. Сега той, че има един свой патриарх, нали, който профор играе, но така че в момента да нямаме илюзии, че
някой уважава Вартомей, обича го или го почита като голям богослов. Не. Това са а васали на големия брат. И понеже големият брат е реално действащ, това не е някаква утопия като умрелия, спящия цар, който ще освободи Константинопол, това си е реално сила и то сила много интересно, тя действа във всички измерения. Значи политическо, финансово, културно, духовно, екологично, не знам си какво, нали, няма измерение, което да кажем, нали, големият брат не се занимава с тая дейност, примерно не се занимава с музиката
>> или с екология >> или с екология, с всичко се занимава 100%, нали? Как ще изпусне той властта? Ако през едно нещо я изпуснеш, ще я изпуснеш и от други неща. Така че усещането за а зависимост, да не говорим, че Големия владее цялата сезонна академия, всичко 100%. Значи има може би два-три университета свободни, които не са подвластни на тази академия, включително и в България, и в Сърбия, и в Гърция, нали всички са подвластни на големия мъ. >> Първи и в Китай не са подвластни. >> Да, може би, ама те по друга линия са
пък няма православие изобщо, нали? Така че >> А ти говориш за православните катедри. Да, >> да. Така че в крайна сметка а това тяхно, как да кажа, имитативно уважение към патриах Вратомей е истинското, истината е уважение дълбоко, както абе Орвел го е казал блестящо, бе. Как завършва книгата 1984, последното изречение велико. Той обичаше големия брат. >> Край. [смях] >> Той обичаше големия брат. Той е малко >> да в един момент се влюбил в тоя, който
те >> командва да си тоя Стокхолмския синдром, дето изляз Да. И се влюбваш вто накрая каза Уилсън или как се казваше глай каза победи казва себе си. >> Да, >> нали? А той обичаше големия брат. Ето това са хора, които са победили себе си и са влюбени в големия брат. А патриарх Вартомей е негов прокси. Той е негов изъден и пълномощен посланик в православната църква. Аз не си бях давал сметка за това и бях така доста разочарован от нашето участие, от това, че сега не четох доклада на д-р
Морчевски, но предполагам, че и той няма да посмее да каже нищо за а това каква каква е нашата позиция, какво е нашето становище по отношение на Критския >> съборта позиция по отношение на Критския събор е евроатлантическа. Тя не е богословска, тя е евроатлантическа. поне от 2016 не беше евроатланти. >> Слава, ама това е чудото. Това е Божието чудо. Това е Божието чудо, че там говориха като православни християни. >> Да. >> И че това, слава богу, е черно на бяло. То е документирано. Това е много важно. Да.
>> А иначе в ежедневието ние сме много, как да кажа, склонни към малодушие, склонни към раболепие спрямо а преобладаващата сила, форсмажор, нали, преобладаващата сила. А световния хегемон има преобладаваща села. Не трябва да забравяме това нещо. Това е сериозно нещо. И ако тукме има острови на истината, това е изключението от правилото. Правилото, за съжаление е океана на лъжата. Аз тука малко се притеснявам, защото ако сега, когато още не е дошъл антихристът, нали, този, който владее целия свят и то със сила, с власт, с лукавство, по
всички възможни начини и ние се огъваме и сме толкова раболепни към големия брат и дори предаваме религията на Христос, ние не предаваме себе си или нещо някаква идеология човешка. >> Ние се ние предаваме Христос в един момент. И ако сега, когато няма такъв истински натиск да ти сложат, нали, на шията тука гелотината, >> какво ще стане тогава? То то просто е >> ужасяващо човек да си го помисли, защото >> Точно така е. Точно така е. Чудя се, ние нали българите така много се зарадвахме тогава през 2016 и сега като виждаме какво се случва, нали, не само на тая
конференция, ами и след това Вартоломей не е поканата не е отзована и най-вероятно той ще дойде на на 19 октомври. >> Това е някак си да ни мачка един еретик и разковник, който >> Не, не, не, не ни мачка еретик. Нас ни мачка големия брат. Големият брат ни бачка. Ние сме така или иначе а както е било откак съществува църквата. Пак да кажа, ние когато изследваме историята на църквата, виждаме огромното значение на светската власт. Ние не трябва да смятаме така малко като някакви семинаристи, че църквата взима
самостоятелни решения. Не взема самостоятелни решения. Светската власт, когато светската власт, както в случая със свети Константин, това е много интересно. >> Да. >> Свети Константин е пълен езичник, когато му се явява кръста. Да, поне така се твърди. Дали е вярно, не знам. >> Еми симпатизира на християнството, но нищо повече. Той не е кръстен, нали? >> Но мисълта ми е, че дори дали му се явява кръст или не му се явява, ама все пак нещо го >> Есеви го пише. Есеви е бил с него
събеседник. Те са били приятели, нали. Така че той му го е разказал. >> А значи той му го е разказано. Той казва Аз казва съм свидетел на това нещо. Той ми го разказа лично. Това го пише в историята си. И а въпросът е, че това са Божии чудеса изключения, >> намеса, да, >> намеса, пряка Божия намеса, благодарение на което империята става християнска. Ако нямаше такова чудо, можеше да продължат гоненията, както преди Оклеан, нали, ще има някой благосклонен, след това друг гонител, нали. Така че това са
Божии чудеса, изключения и от време на време се случват, слава богу. Случаят с Критския събор беше точно такова Божие изключение. Българската църква тогава изигра точно такава роля от трета линия зъби на мрежата, нали, никой не я видя откъде изскочи и изведнъж се извиси и зъби, нали. Сега това нещо може да е случаен >> инцидент. >> Инцидент. После да се върнем обратно в блатото, нали? Може на това да стъпим и да отстояваме. Имаме тая възможност, защото сме се подписали единодушно под този документ, становището, нали? А и
сега не върви да обръща с палачинката. Така че ние трябва да сме благодарни на а хюбриса на патриарх Вартоломей, който ни събужда, защото ние аз лично за себе си съм много благодарен и аз не си спомням някои от светите отци, за които говорим. Максим изповедник, Атанаси Велики, да се е оплаквал. Абе какво ми се случи? Гонят ме. >> Да, >> никой не се оплаква. Слава на Бога за всичко. >> Точно така. Да. Христос ни го е казал ясно, че ще бъдем гонени това, че го приемаме като така че хич да не се
оплакваме. Аз смятам, че а >> тези, как да кажа, дребни изпитания, които ни сервира а патриарх Вратоломей, са за наше вразумление. Да вземем да си прочетем историята, да си напишем домашното. И аз специално сега тази книга, нали, да я покажа тука на >> Да, бих искал и да кажеш няколко думи за нея. >> Ами тази книга е плод именно на това дразнение, което противоцърковните престъпления на Птяагтомей. Така или иначе не ги преболедуваме тия неща, нали, болезнено ни се отразяват, нали,
като рецептори за болка имаме. И това нещо играе много положителна роля, защото ние когато, понеже действителността, тя има това прекрасно качество, че е Божия, логиката е Божия, истината е Божия. Колкото повече се доближаваш до логиката, до истината, до действителността, толкова повече си с Бога. колкото повече спиш в утопиите на спящия цар, който ще освободи, нали, ей такива разни или пък Мегали идеята или пръв безсравни или вселенски, нали, всички тези утопии те отдаличават от истината, тоест от Бога.
И когато ние живеем в един балон от 400 години по някои въпроси, по други въпроси от 300, по други въпроси от 1000 години, едни повтарящи се микроизмами и самоизмами, а и сме свикнали с тях, много е полезно да бъдем събудени, стреснати, да осмислим нещата, защото когато ги осмислим и ги подредим, тя действителността сама кристализира пред нас и всичко става ясно. И тогава е много трудно да се върнеш назад и да се влюбиш в големия брат, защото чакай ка чакай сега ама аз ако възхвалявам патриарх Вартоломей, аз го бутам в
лошата посока, в пропастта. Аз и аз с него ще падна, нали? Не е ли по-добре да си се върнем към истината, бе Джанам, нали? Да се върнем към действителността, да престанем да робуваме на утопични етикети. Ама пергамски митрополит, ама Халкидонски митрополит, ама то няма Пергам, >> нали? >> Няма и >> няма. Няма и Халкидон, нали? >> Няма и Константинопол. >> Няма и Константинопол. Да. Така че тези утопии нас ни отречават от действителността и от истината и от
Бога. И затова едно пробуждане е много и много и много спасително за нас. Иначе има опасност ние небрежно да се сурнем и да се издавим в Галилейското море, нали, >> нали, нали. А, а всъщност а бихме могли и себе си да събудим, пък и дай боже и патриархме. Не е късно. >> Аз в тая връзка това, което говориш, нали, а си спомням, че думите на Христос и реалността, която ни очаква, е да бъдем победени. Да, >> да бъдем а мачкани, да бъдем завладявани, да бъдем мъчени и така нататък, преследвани. А и то сега благодарение на тая беседа така ми се
изяснява, че всъщност това събужда духовността в нас. >> Да. Да. >> Силата на духовността и на устояването на истината. Да. А наистина, >> защото когато се отдадем, както примерно еврейския народ, богатства там всички неща, които са имали и те почват да застават езичници и долопоклонници, да отстъпват от Бога. Нещо такова се случва и с нас, когато престанем, нали, когато вече всичките тия утопии се изпълняват или ние си мислим, че се изпълняват в живота ни, богати, властни, всичко се нарежда така, както на нас ни се иска. А
Бог ги е дал, за да ни връща непрекъснато и да ни каже, че победата е духовна. Тя не е >> не може да бъде физическа победа. >> Тя не зависи от големия брат изобщо. >> Тя не зависи, че той е никой пред Бога. >> Абсолютно. Абсолютно. А тука на корица съм сложил ето тази този стенопис. Той е много характерен с това, дето говорим сега. Значи това е от Милешева, от манастира Милешева, където е погреба Свети Сава 13 век. Ангелът бута патриарси, архиепископи и други архиереи в ада. Това изобразява. >> Това ли изобразява? Това е много
интересно, защото аз се чудех тия червени това са огньовете. >> Червения фонд, да не е случаен. >> Да. И се, защото като ги гледам нали тия православни нали йерарси ми се струва, че ангелът им помага, а то се оказва, че тежат и той ги бута. >> Не, това е страшният съд. Това е много интересно. Значи в южната стена на външния притвор, >> понеже Страшният съд започва от среща, нали, продължава. Тука са има няколко сцени. В едната сцена той избутва а архиереи, в друга неправедни царе, в
друга монаси, в друга лъжепророци, нали? Тоест показали са. Значи това, че си монах, не ти гарантира. Това, че си цар, не ти гарантира. Това, че си патриарх или архиепископ или митрополит, не ти гарантира. Това е събуждащо. Това е стрес. >> Да кажа, че отразяващо много за православния народ, защото ние като чуем, че някой е монах и вече >> всички падат на колене, целуват ръка, каквото каже, нали, той всичко е това. някой старец, >> всичките му пророчества, той е промислител, той е а сърцеведец и така
нататък или пък митрополит и патриарх. Те има и тоя момент, според мене го има, че а мнозина така се кланят на титлата на Вартоломей, нали тия, които са по-така по-дълбоко разсъждават, разбират кой стои зад него. Но по-голямата част от православния народ не си дава сметка, че зад него е големият брат, а се кланя на неговата титла. казват ето от Вселенски патриарх, нали, ето той е първият в това, даже така го възприемат като пръв безравни в съзнанието си, >> обаче не си дават сметка, че той не стои над Божията истина и че >> тоя ангел един ден може да го бутне, ако
а някой не го събуди, ако той не дойде до покаяние, той е тръгнал към преизподнята и може да завлече много хора след себе си. Така че тоя стенописът е много показателен и аз се радвам, че ти си го сложил в Да. на корито на книгата си. >> Този стенопис го е поръчал и губена на манастира. Той не е не е случайно направен, нали? Нева част идея. Това е случайно >> на художника. Художни художника. Да. Някаква идея. А, но това е манастирът, който е бил може би по това време номер едно в Сърбия, защото там е погребан
Свети Сава. Значи те го докарват от Търново >> в Милешева. тържествено го погребват там и след това се правинописа малко след това. Значи те го докарват 37-ма година в Билешева. Значи 35 година е съборът в Амсак, където той вероятно е помогнал тоя събор Славалката. 36 година в началото януари месец той умира в Тъново. 37ма година го погребат в Милешево и може би три-четири години след това е направен. Той е много красив. Сега като се заглеждам в лицата на ангела, на >> архиереите и тая болка, която сега
откривам, че е болка в >> и срам. Виж оня как си е закрил очитегоре вдясно. >> Да. Ужаса. Да. И срам най-вече вътрешния срам, който >> изпитва. Така че добре да да се сещаме по-често за тоя сенопис, защото ние си мислим, че тия, които са, те ни водят към небето. Може да се окаже, че имаме много исторически >> трябва много да внимаваме с такива. >> Какво би искал да ни кажеш като заключение на края на този разговор? >> Заключението трябва да бъде винаги едно и също. Ние трябва да започнем от себе
си. Значи това пробуждане, което получаваме като така възмущение от престъпленията срещу църквата трябва да доведе първо нас самите до прояснение. ние да си изясним тия въпроси. Отделно говоря за вътрешната работа на всеки спрямо собствените си грехове. Това нещо си е то си върви, да, >> едно на ръка. То важи и за патриарха, нали, >> за нас личните ни грехове. Ние трябва с тях да се борим с помощта на нашите >> изповедници и така нататък, старци. Но по отношение на общоцърковните въпроси, ние първото нещо трябва да изясним
историческата истина, каноническата истина, догматическата истина. Тези работи не сме ли ги изяснили? Ние сме подвластни на най-големия супер а богослов от отсрещния лагер, защото сатаната е чел всички богословски книги отпреди да сме се родили и след като умрем ще продължи да ги чете, нали? Той ли не ги знае, нали? Така че ние там се явяваме абсолютно невъоръжени, ако ние не си свършим домашната работа и ние час по-скоро трябва да я свършим. да подредим нашата история, историята на църквата, каноните, догматите, как се
сглобяват нещата. И когато го направим, истината веднага кристализира и тогава, когато я споделим и с другите ни събратия, и с йерархията, и с патриарх Вартоме, и с други, и те в един момент ще се замислят дали не е по-благоразумно за тях самите, за тяхното спасение, разбира се, да се откажат от пътя послан с добри намерения. и да се върнат към което и към истината. >> Ами аз искам да ти благодаря за тази беседа. Не само за мен, но се надявам, че и за нашите зрители и слушатели е била много благодатна и така насърчаваща
в същото време, защото ние трябва да имаме едно наумче ни очакват изпитания, но тези изпитания са за наше добро. >> Да. И освен това и образователна, бих казал, защото тя ни насърчава да се запознаем добре с каноните, с догматите на църквата, за да не можем да бъдем измамени от някой авторитет, както ние често пъти си поставяме такива духовни авторитети, изследваме без да си даваме сметка накъде ни водят. Още веднъж ти благодаря и се надявам следващия път да продължим със следващата беседа. M.