Започва Светоглед, предаването за православен поглед към [музика] историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Темата на днешната беседа е Самуил, патриарх Герман, България, Гърция. Естествено тя е продължение на предишната, която се занимаваше с темата за завръщането на тленните останки на цар Самуил
в България, но темата заслужава продължение. Ааа първо ми се ще за самия Самуил да добавим нещо важно. Самуил и времето на неговото управление, защото да не забравяме, че той все пак ааа управлява де факто известно време и де юре след това, в смисъл де юре вече е и цар. Така че ааа той управлява
от 976 до смъртта си в 1014 година, като ааа от 997 нататък вече е единствен, а преди това а за цар се приема цар Роман. Той е законният владетел, а след това го пленява Василий II, ааа праща го в Константинопол пленен. Значи той е пленен 91-ва година, така че от 91-ва до 97-ма пак
Самуил е единствен, но номинално, формално имаме цар, макар и в плен. И 97-ма година, когато умира няма друг, а Самуил остава като цар. Та това, което ми се ще да добавя към делото на Самуил, то е изключително важно и вдига неговия ранг като владетел, защото, нали, ние имаме и други владетели, които имат значение за България, но в делото на Самуил има и
много по-широко значение. Значи, ако приемаме, че от 976 до 2014 година той е българският владетел и че без него и без неговата съпротива срещу Василий II България нямаше да я има. Столиците Плиска, Преслав до Дръстър са превзети от Йоан Цимисхий Василий също има амбиции да дозавладее България, така че
единствено организираната съпротива на Самуил, нали, ние казваме комитопулите, но фактически Давид, големият брат на Самуил, загива в 976 година. Така че може би след неговата смърт ако не беше Самуил, България можеше да падне под византийска власт. Сега, защо това е изключително важно част от като част от голямата история на света,
не на България, на Балканите или на Европа, а на света. Защото точно в този период на личното управление на Самуил става едно ключово събитие, а именно свети цар Владимир Киевският княз свети Владимир приема християнството. Приема, датата която се приема е 988 година. Сега има спорове ааа
коя каква е точно жена му, българката, която е имала явно влияние върху него и е била очевидно християнка. Не се знае нейното име и не се знае нейният произход, каква точно е, на кого е дъщеря, не се знае. Но хипотезата, която се среща на много места, че е била от волжките българи за мен е напълно невъзможна. Започвайки от това, че нейните синове носят името Борис единия и че общият празник на двамата е на 2
май, Успението на свети княз Борис, очевидно това е българската следа, а не Волжка България. Волжка България по това време вече от две поколения и повече е мюсюлманска. Тя приема исляма някъде към 920 години. И до 1988 година си е вече ислямизирана Волжка България. Имало е възможност княз Владимир да приеме исляма. Напълно е възможно, защото в Азия
ислямът има много голяма сила, голяма територия, а разбира се и в Африка. Говорим за по-близките до Русия. От към изток волжките българи са мюсюлмани. От към юг хазарите, които са юдеи, те са приели юдаизма. Вярно, че те са разбити от Светослав и като силна държава изчезват, но като религия има равини, които са били консултирани. А и хазарското ханство е било доста
силно, изповядвайки юдаизма, така че за Свети княз Владимир е имало по-широка палитра не само езичество или християнство. Езичество или християнство или ислям, защо не и юдаизъм. Но ислямът като че ли е бил най реалната алтернатива. Византия е далече надолу. Русия не граничи със Византия по това време. Така че
по това може би е било добре, за да не приема религията от съседна държава, тоест тя да така го колонизира в един момент. Но мисълта ми е, че ако приемем, че, което е сигурно, че тази негова съпруга е била българка, то бракът между Владимир и нея е бил династичен, държавнически.
Тя не е била някаква пленница, както в султанския харем, пленят някаква там и му я дават, нали, не. Това е бил бая политически акт. Така да се каже династически и това става по времето, когато България съществува като силна държава. Ние сега знаем, че Самуиловото царство е паднало, но тогава никак не е било сигурно. Те имат голяма победа срещу Византия при Траянови врата и не само тя,
не само тази победа. Завземат, владеят по-точно обширни територии, вярно в западната част на Балканите на изток. До голяма степен сме загубили териториите, но в същото време Самуил владее и Източна България. Тоест съществува алтернатива ако Владимир иска да приеме християнството, може да го приеме от Константинопол, а може и от България. Нещо повече,
самото съществуване на българската държава играе изключително важна роля, защото ако си приемем, че това беше Византия, че ромеите завладяват България много по-рано. Те щяха да бъдат единствената християнска алтернатива, нали там пратениците на Владимир отишли в Света София, били очаровани от богослужението. Сега дали това решава избора на един княз, едва ли. Едва ли. А
красиво е и сигурно има истина в него, сигурно те са били очаровани, но той все пак си гледа интереса, гледа си политическия интерес. Та ако приемем, че действително той решил да приеме християнството от Византия, но Византия ще го прати, както праща навсякъде, освен в Моравия, мисионери на гръцки език. Те в България пращат мисионери на гръцки език първоначално.
И то по по времето, когато вече светите Кирил и Методий са пратени на славянска мисия, но те не казват на българите, абе има тука едни славяни, които са близки до вашите хора, ето ви азбука, ето ви преводи, работете. Не. Праща гръцки. Та спокойно можеше Византия да прати в Киев гръкоезични мисионери и да каже така и така, всички си говорят гръцки в християнството, то другото са еретици,
някакви там арменци и и нататък. Щом си православен християнин, трябва да говориш гръцки, най-малкото в църквата. И друга алтернатива няма. То ест напълно е било логично ромеите да се възползват, защото те знаят силата на гръцкия език, знаят силата на езиковия империализъм и спокойно можеха да направят това нещо. То ест славянското просвещение изобщо да не стигне до Русия,
тогава не се е казвало Русия, а Рус, да не стигне до Рус и Рус да си има едни гръцки свещеници векове наред, а после вече не се знае дали няма да тръгне по пътя на арменците и някои други да се отцепят, за да могат да служат на своя език. Може би самото дело на светите братя Кирил и Методий щеше да бъде унищожено в България докрай, окончателно, за да не им се бърка в голямата политика в Рус. Докато при наличието на българска държава
ако ромеите пратят гръкоезични онези казват - чакайте, ние от от вас ще го приемаме, нас ни трябват ни разбираеми, ние искаме разбираеми свещеници. Ще си вземе от България, от Охрид, от Преспа. Знаем там, че си има един цар Самуил, който си е християнин православен като всички вас, но с тази голяма разлика, че езикът, който там използват за богослужението, ние тука го разбираме. И такива хора ни трябват. Впрочем ромеите точно такива хора им пращат. Там не пращат, когато става
покръстването 988 година, там са пратени славяноезични и славянописмени духовници и по този начин България не е привлекателна, защото искате на ваш език, ето даваме на разбираем за вас език. Но ние сме працарството, от извора и така нататък. И в този смисъл ние сме оригинала. Те от нас го получиха. Освен това ние сме по-голямата,
по-старата държава. То ест няколко аргумента, но най-важният за езика отпада проблема. То ест самото съществуване на Самоиловото царство принуждава ромеите в политиката си спрямо Киевска Рус да използват славянски език, а той веднъж като се а внедри там, първо че там става една значима славянска култура и второ ти вече не може да го унищожаваш в България
поголовно, защото там ще чуят и ще кажат чакай сега вие нещо правите. Вие а ни мамите, уж към това беше нали ваша мисия славянската, пък тя се оказва, че не е ваша мисия. Вие искате да я унищожите в нейното огнище. Знаели са пред историята и излиза, че Самоилова България е била може би решаващото условие за славянското покръстване на Русия. Без Самоилова България Русия вероятно нямаше да бъде покръстена славянски.
И тогава нямаше славянството да има такъв огромен териториален обхват. Отделно, че Русия чрез самото си съществуване, чрез книгите, които праща тук и прочие, помага пък на балканските славяни през османския период да се съхранят. Иначе щяха да литнат към Рим и към Уния, което е една политически здрава алтернатива, защото нали Западът е римокатолически още от XVI век,
а и след това голяма част Италия, тези страни, които са по-близо до нас, а свещената империя, Хабсбургската империя е католическа, Унгария е католическа, Полша е католическа, а Германия и Скандинавия са далече, така че една такава уния щеше да унищожи православието в България и прочие по време на османския период. Ако нямаше силна политическа алтернатива и книжовна, защото ние знаем през османския период основно от Русия идват тука книгите,
особено след като почват да ги печатат. Ние имаме много слаба а собствена продукция. В Венеция малко, но основният така приток е от Киев и след това Москва и след това Петербург. Затова е много важно да включим към големите заслуги на Самуил, че съхранява България като голяма държава, като силна държава, силна славяноезична култура и църква,
вследствие на което в Русия славянството а славяноезичната християнска култура става без алтернатива, дори и минавайки през Византия. Сега има хипотези, че Византия не е кръстила рус, а България. Аз всъщност смятам, че хм формално е била Византия, докато а на терена е възможно да са използвани българи, включително българи от България, готови кадри,
за да ги пренасочат. Това е решение на императора. Той спокойно може да командирова 15-20 човека без да пита никого и те да отидат. Освен това имаме и някои исторически поправки, че точно така е станало, че пратената мисия от а Василий II в в аа Киевска Рус е била със славяноезични аа най-вероятно български свещеници и дори епископ.
Ние знаем, че аа след покръстването на Рус синовете на българката и на и на Владимир Борис и Глеб, първите бълг аа руски светци след това като мъченици след смъртта на Владимир разбира се, но първите мъченици в Русия са именно Борис и Глеб, но те след аа покръстването си сменят имената. Борис приема името Роман, като интересното е, че по това време точно български цар е именно Роман,
а Борис, брат му е бил убит на връщане от Византия, те когато избягват там вече нещата са малко мътни и неясни защо бива убит, но все едно Борис II вече е убит, а Роман става цар и аа синът на Владимир и българката Борис приема името Роман. Това е жест. Самият Василий приема името аа самият Владимир приема името Василий в кръщението, на името на император Василий. Обаче
синовете Борис и Глеб на българката приемат имената. Значи Борис приема Борис II приема името Роман на българския цар, а пък Глеб приема името Давид. Сега Давид, да. Псаломопевец, цар Давид, велика личност, но защо точно Давид, а не някой друг? Ами Давид това е големият брат на Самуил, когото той е много уважавал. Така че аа понеже в България
де юре управлява цар Роман, де факто управлява Самуил и можеби да го нарекат Самуил, щеше да бъде малко така прекалено дръзко, затова Давид на брат му то ест отново една много много вероятна политическа българска следа в именната система на обкръжението на а свети княз Владимир, покръстителя на Русия. Може би трябва да се направят по така сериозни изследвания относно тази
българката каква е била тя на Борис I, на Роман. По какъв начин тя Разбира се, това само може да се моделира. Ако има техни мощи на Борис и Глеб, би трябвало да има в Русия един много голям култ към тях, много храмове. Би могло да се направи един анализ. Сега не знам църквата дали ще разреши. Ако е цяло тяло, не znam, може и да разреши,
но по принцип православната церковь по-рядко прави такива изследвания на на свети говорим. Иначе на покойници, както нали в случая Самуил и прочие, това е нормално да се направи. Но за свети канонизирани по-рядко се правят такива изследвания, но ето пък направи се на свети Йоан Кръстител мощите, които намериха в Созопол и направиха изследване в там Оксфорд ли къде и се доказа
а и времето и типа генетичния тип, че най-вероятно това е именно свети Йоан Кръстител, тия частици, които предполагаха, че са негови. То ест за мен тази тема е важна и не недоизградена в българската историография, а именно покръстването на рус. Категорично трябва да се ликвидира темата за Волжка България. Това е 100% че няма
българите в Волжка България, вече мюсюлмани и така нататък, да наричат децата си Борис, Глеб и така нататък. Това е нещо в никакъв българката, тя тя ще го нарече Месут или нещо друго, нали, но няма да го нарече Борис или Глеб. Тя явно е славянка, славянизирана най-малкото и това обяснява, а пък да не говорим за името Борис, което няма нужда от други обяснения, всичко е ясно особено при преименуването в Роман. Мисля, че това треба да ликвидира тази тема за Волжка България и трябва да се върнем на темата за коя е тя, да се
моделира. Тя може да не е по пряка линия свързана, защото има нали там дъщери на свети цар Петър и прочие но може да се моделира да не е точно по тази линия по някаква нали така е втори, трети братовчед или племенничка или нещо подобно. Трябва да се моделират тези варианти, да се спре да се спрем на най-вероятния към настоящото време и да изградим образа на събитията въз основа именно на
най-вероятния възможен вариант. Вече ако се направят нови открития този вариант може да се промени, а може да се потвърди, но да го държим в мъгла не ни ползва. Нека да чуем едно песнопение и след това продължаваме. >> [музика] [пеене] [пеене] [пеене] [музика]
[пеене] [пеене] >> Господи, помилуй. [пеене][напяване] [музика] [пеене] [пеене] [пеене] [пеене] Господи, [музика] помилуй. [пеене] [музика]
[пеене] [пеене] [музика] [пеене] [музика] [музика] Помилуй. >> [пеене] [музика][пеене] [музика] [музика] [пеене] [пеене] >> И така завърнаха се крайните останки на цар
Самуил в България и се заговори, че това е само първата стъпка, а след това може да се продължи. Да, точно така е. Може да се продължи и трябва да се продължи. Нещо повече, откраднатите от Гърция артефакти ние в никакъв случай не трябва да ги държим в България. Можем да ги разменим срещу някакви неща, но така или иначе процесът трябва да бъде на тяхното връщане на законните им
собственици. Манастирите и Козифиниса, свети Йоан Предтеча и прочие. Та, пита се какво бихме могли да разменим срещу тези откраднати артефакти? Аз смятам, че едно от нещата, които спокойно може да са предмет на бъдещи преговори между България и Гърция и то точно сега, това е темата за патриарх Герман. Дори мога да кажа свети патриарх Герман.
В село Свети Герман, на брега на Преспанското езеро, близо до брега на Преспанското езеро, има една прекрасна малка църква от условно 1006 година, която се казва Свети Герман. Има два, сега в момента е стенописана от XVIII век и има два надписа, но за нас един от тях е най-важният. Цитирам. Той се намира върху вратата на Нартекса. Тук написахме старата дата.
Въздигна се във времето на Свети Герман, патриарх Константинополски. Второто изписване е от годината след Христа 1006. Това е третото изписване през 1743 година. Значи тази църква се е въздигнала по времето на Свети Герман, патриарх Константинополски. Това е VIII век. Второто изписване един вид в VIII век по времето на Свети патриарх Герман тя била изписана за първи път. Добре.
Второто изписване е от годината след Христа 1006. Ами това е времето на патриарх Герман Български. Сега Свети Герман, патриарх Константинополски е велик с това, че е борец срещу иконоборството и говорихме за него не веднъж и в VIII век, около 730 година той е отстранен от престола патриаршеския и на негово място е сложен иконоборец. И се развихря иконоборството в цялата
империя. Много, много, много трудно можем да си представим, че точно по това време някой ще остави стенописи от първия етап, ако изобщо е имало такъв де. Първо, защо Свети патриарх Герман, който е в Константинопол, ще стои точно на брега на Преспанското езеро, където е столицата на Самуил след това? Това става в VIII век. Герман в Константинопол довършва някакво село като няма нищо общо с нищо по онова време.
Второ, да е бил изписан храма и иконоборците да не са изчукали вси100% всички стенописи и да няма първи етап. В 18-ти едва ли ще има някакъв спомен за изчезнали отдавна стенописи. То есть цялата история с храма, че е бил въздигнат от по времето на Свети Герман Патриарх Константинополски това е невярно. Това е написано в 18-ти век, ясно защо, за да се залечи българската следа
и остава като важно сведение именно, че църквата е била изписана в 1006 година, точно по времето на Самуил и на Свети Патриарх Герман Български. Аз бях точно в 1000 в 2000 26-та 2006 година там и си спомням имаше един плакат за местно честване на 1000 години от църквата а Свети Герман. Имаше един надпис от
нали вече почти научен от Министерството на културата гръцкото 11-та ефория на византийските паметници и в този надпис между другото се казва следното, че църквата Свети Герман е от началото на 11-ти век, Самуилово време и е посветена на патриарха на Константинопол, на патрона на Константинопол патриарх Герман. Това не е много вярно. Сега на теория възможно е да е било, но
може и да не е било. Изследванията показват, че от първите че храма е от първите две десетилетия на 11-ти век, това е по-нататък. Потвърждава се то есть, но и в двата случая не казват по времето на Самуил. Избягва се. Едното е началото на 11-ти век, другото е първите две десетилетия, а то е ясно то 1018 година свършва българското време. Нали иначе някъде в предишните 18 години на 11-ти век. По-нататък. Над южния вход има
изображение на Свети Герман от края на 12-ти или началото на 13-ти век. това е интересно. Да, това запазе това изображение е запазено и до днес. То е на Свети патриарх Герман Константинополски, но края на 12-ти или началото на 13-ти век, по времето на византийското владичество, вече а споменът на Герман български не е жив. Минали са кажи-го 200 години. И
е време той да се залечи като му се сложи един екран пред него и на него се прожектира Свети патриарх Герман Константинополски, един достоен и заслужил патриарх. Та този надпис от а ефорията, това е 2006 година съм го снимал. А не знам, сега може да има друг надпис по точен, но така или иначе а целта му е да не се споменават
българите, да не се споменава Самуил, да не се споменава Герман патриарх български, а да се екранира всичко това чрез образа на Свети патриарх Константинополски Герман, което е направено още в 18-ти век. 1743 година беше предишния а беше надписът строителния. И а 18-ти век вече е времето, когато а гърците настъпват. Значи това е няма и 20 години по-преди Паисиевата история, а Паисий пише именно, защото вижда елинизацията, че настъпват
а нали българите почват да се така погърчват, срамуват се от своя роден нали? Точно по това време се правят тези нови стенописи, вероятно да се до за личи българската следа. Тя и преди това вероятно е била значително а заличена, но тогава съвсем. И сега там битува легендата, че вътре в храма е погребан свети патриарх Герман Цариградски. Този гроб, който там показваха, уж към е на
свети цар а свети патриарх Герман Цариградски. Това няма как да бъде вярно по никакъв начин. Това е една измислица. И тази измислица не е случайна. Това е екранизацията на историческата истина. Тоест ако там е погребан действително патриарх, което е много, много вероятно, това е патриарх Герман Български вътре в храма. Освен това имаме под сегашните стенописи по-стар пласт стенописи,
които много вероятно са именно от 1006 година. Друга дата не се споменава. Там е затънтен край, не се правят много преизписвания. Ако приемем, че старите го вехтеят, нали, едва ли след 200 години ще кажат дайте тука да направим нови, защото храмът е важен. Не, затънтено място. Тоест най-вероятно старият пласт е от 1006 година, тоест би могло да се направят сондажи и да се разкрие какъв е този пласт и на какъв език са надписите.
Сега, ако са на гръцки, не означава, че храмът е гръцки, но ако случайно са славянски, означава 100% че това е от времето на патриарх Герман и на цар Самуил, а не нещо друго. Има и още един въпрос защо църквата е точно там? Тя е така немотивирана. Църква, в която е погребан патриарх, защо да е там? Единственото обяснение е, че
патриархът там е бил, там е бил престолът. Преслав е била столица на Самуил по времето на на патриарх Герман и е нормално Сега една хипотеза има, че е възможно тази църква да е построена от Герман Български в памет на неговия покровител Герман Константинополски. Това е възможно. Има и друга хипотеза - църквата да има да е имала друго посвещение, но когато е бил погребан там,
вече да се нарече Свети Свети Герман. Както тука знаете църквата Света Неделя, нали се казва Свети Крал от народа. Но тя официално никога не е носила името Свети Крал. Това е било народно название, но ако случайно беше останал в сръбските ръце беше беше в сръбските ръце всички щяха да я наричат Свети Крал и до ден днешен. И понеже воюваме със сърбите и затова това име е отстранено. Тоест
а дори да е била посветена на друг, [хърка] което е също възможно, при наличието на погребение на патриарх в това затънтено място, което няма нищо общо нито с големите пътища, нито с големите столици а там а е нормално те да си тачат своя а патриарх и да
неговото име да стане име на на самата църква. Сега, защо точно там, аз не znam, но не е изключено не е изключено там да е имало гробище. Това да е било гробищен храм, там да е погребан, нали така да се каже гробището на столицата Преслав. Спокойно може да е там, да е била там, защото там в района са намерени други гробове. Не знам дали е правена системна археология на целия район и друго, ако е правена, какво е
публикувано, защото чухме какво пишат тези от 11-та ефория на византийските паметници дават цялата информация, освен най-важната, че това е паметник от българско време, по времето на българската държава там. Асен Чилингиров има една книга, една монография, Църквата Свети Герман до Преславското езеро. Тя е издадена в 2001 година, а той почина 2022. Бог да го прости. Един много плодовит изследовател. Не
всички негови теории са верни, но е извършил огромен труд и заслужава голямо уважение, макар че той е живял в Берлин, в тогавашния Берлин ГДР и след това с Берлин се след обединението в сегашния Берлин. Та много заслужил човек и той има хубава книга за църквата Свети Герман, в която застъпва тази теза, че е възможно да е бил там да е бил погребан българският патриарх Герман.
Още повече той цитира, че Васил Кънчов в 1891 година е записал предание, че българският патриарх Герман е погребан в старата църква. Нещо повече, според същото предание над костите му имало каменна плоча с български надпис, която след това може би е махната. И той съобщава, че имало препис на този надпис, в който била прочетена думата Самуил. Сега, дали това е точно така или надписът е
всъщност известния Самуилов надпис, намерен точно в тая църква а Свети Герман или по-точно не вътре в нея, а при строителството на голямата църква Свети Герман. Значи те сега са две. Едната е малката от Самуилово време. Към нея е залепена една доста по-голяма от края на Осмаския период. И а най-странното е, че те са залепени така, че сегашната църква е залепена за олтаната апсида на новата. В смисъл сегашната имам
предвид на Самуиловата църква на Свети Герман. От XI век е залепена за другата огромната от XIX век. Та при строителството на тази огромната църква е намерен а надпис, където се споменава името Самуил. А този надпис после ще стане дума и за него. Та [въздиша] възможно е да е имало и отделен надпис, да,
върху самия гроб. Това не е изключено. Във всеки случай това подбужда наш нашия интерес към патриарх Герман Български, който оказва се, че е много пренебрегнат от нашите историци. Значи първо, нещо да сте чували за патриарх Герман Български? Аз не съм чувал нищо. Нито улица на негово име, нито м книжка за него, нито статия не съм виждал. Не му обръщаме внимание. А да, знае се, че е имало такъв. Това го знаем главно от Дюканжовия списък.
Аз ще прочета този пасаж, където се споменава. Значи първо споменава за Дамян, а който е а светителствал в Доростол, Силистра, сега наричан Дристра. При него България бе почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, бил провъзгласен за патриарх от императорския съвет, а после бил свален от Йоан Цимисхий. Сега, Роман Лакапин умира в 944 година, така че събитията са от по-рано. Дори
някои смятат, че става 27-ма година това нещо. Има логика. Но ако приемем, че 27-ма година той е бил въздигнат за патриарх от Роман Лакапин във връзка със сватбата на свети цар Петър с принцеса Ирина, която е внучка на Роман Лакапин, тогава може би е станало събитието, може и малко по-късно, може и малко преди смъртта на Роман Лакапин, да кажем 943-та година, айде не четвърта, на
смъртния си одър, той да е казал правя го патриарх, не. По-рано е било. Но да кажем 1940 година. Та, от 400 година до 971-ва, когато Йоан Цимисхий сваля от патриаршеския престол, са 31 години. Това е доста дълго време. А може би повече. Може би 41, ако в 300 година е бил.
Или ако е 27-ма, 40 и колко станаха? 44. Много дълго. Плюс това, за да го направят патриарх, той преди това е бил някакъв епископ. Той няма не са го взели така от нали от някаква манастир като йеромонах, значи той има някакъв стаж, епископ, може би митрополит вече е бил Доростолски, когато е направен патриарх. Тоест към 900 71-ва година той е бил в доста възраст. Това е смисъл на тези изчисления от кога е почнал, кога е станал епископ и прочие. Вероятно колкото и млад да е
станал епископ или митрополит, след това патриарх и така нататък вече към 940 971 година той е бил доста възраст. Защото не знаем кога е починал, но той прави преместването на запад с Самуил фактически, с Комитопулите в началото. Те в началото са били по-скоро заедно. А Арон като най-стар, а Арон и Давид като най-стар, но и Самуил разбира се и Арон и Мойсей вероятно. Та това е времето на Комитопулите, още
Самуил не е лидер, когато Дамян се премества, но не знаем докъде е стигнал. Една от тези хипотези е, че е стигнал до Средец и е починал тука. Не случайно в църквата Света София е имало надпис Дамянус, който за съжаление реставраторите са унищожили при реставрация, той е изчезнал, но е запазен от изследователите и смятат, че именно в чест на патриарх Дамян. Това е логично, защото Света София, да
не забравяме, църквата е била гробищна, така че нищо чудно той да е бил погребан там. И аз си мисля дали Богдан Филов, когато е копал в Света София и около нея, тя е била руина и е можело лесно да се копае навсякъде. Сега няма как нали да почнеш да копаеш в тоя район, но а Филов не е търсил
някакво такова погребение или следа. Сега може би ако беше намерил и да не го търси, ще го ще го види, но понякога човек ако не знае какво търси, нали погребение от края на 10-ти век с някакви така габарити. Не е изключено да е попаднала на саркофаг, ако е имало саркофаг, което е много възможно, но не е 100% сигурно. Или в пода, някой в пода са ги
погребали. Има такива, той описва такива погребения. Та нищо чудно при а една целенасочена такава политика на търсене да бяха намерени някакви следи. Така или иначе а това е за Дамян. И идваме към Герман по Дюканжовия списък. Герман, наричан Гавриил, е светителствал в Воден и Преспа. Това е за него, което се казва. Следващият Филип
е бил в Клихнида, в древността наречена Сасарица, Сасарипа, а сега Охрид. Това е Охрид. Така че Герман е между Дамян и Филип. Ако приемем, че Дамян поради напредналата си възраст е починал скоро след падането на цар Преслав и Силистра, някъде през 70-те години, 970-те години. Сега дали е 72-ра, трета, четвърта, пета, там някъде и че Герман е след него,
значи той започва своето светителство някъде 70 някоя година. 970 някоя. Следващият Филип е светителствал в Охрид. Охрид е последната столица, но знаем, че Самуил още е бил в Преспа, така да се каже, базиран. И в Охрид е имал седалище, но по-скоро в Преспа. Така че може би след смъртта му вече Охрид се обособява като столица
и И да сложим като една условна граница именно смъртта на Самуил 1014 година на ааа светителството на патриарх Герман и преди това нали във воден колко години друг въпрос. То ест той има едно доста продължително патриаршество в годините и в много важни времена. Нека да чуем едно песнопение, след което ще разгледаме какви са тези важни времена. >> [пеене] [напяване]
[пеене] [напяване] [музика][пеене] [напяване] [пеене] [напяване] [пеене] [напяване] [напяване] [пеене] [напяване] [напяване] >> Христорождество [пеене] [пеене] я
>> [пеене] [напяване] [пеене] [пеене] [напяване] [напяване] [пеене] [напяване] [напяване] >> Приемаме, че патриарх Герман Български е станал патриарх някъде през 70-те години на X век, най-най-късно 1980 година. И 1006 година - това е датата на тази
църква, Свети Герман. Явно че дотогава той е бил патриарх със сигурност. Така че като един минимум от 1980 до 1006 година, което прави 26 години. Е, през тези години се случват фундаментални исторически събития, свързани със църквата, разбира се, и със патриарха. Значи походът на Самуил до Лариса. Това става в 886 година. И
от там Самуил донася мощите на Свети Ахил или Свети Ахилий. Това със сигурност е имало връзка с патриарх Герман. Може би той е организирал пренасянето на мощите, може би той е посъветвал Самуил тъй-тъй си в Лариса, вземи най-ценното, мощите на Свети Ахилий. След това се построява базиликата Свети Ахил на едноименния остров. Огромната Самуилова базилика, която до
ден днешен доста впечатляваща. Това, естествено, е работа на патриарх. Да, и на царя, но и на патриарха. Може би дори на патриарха повече отколкото. Царят може да каже искам нали голяма базилика, имам пари, готов съм да финансирам мощите, но патриархът ще каже как да се направи, защо да се направи, къде да се направи. Всички тези а църковни страни на въпроса опират до патриарха. Цялата церемония, освещаването на храма, самото проектиране и всичко това няма как водеща роля да не
е имал именно патриарх Герман. През това време става покръстването на русите. Казахме вече за това колко е важна ролята на българската държава, че съществува една голяма славяноезична държава. За да тръгне християнизацията в Русия чрез славянизация, чрез славяноезични текстове, свещени писания, жития и всичко останало, богослужебни най-вече. Та това покръстване става по времето на
патриарх Герман български. Той ли няма отношение към този въпрос? Много вероятно е имал. Особено ако приемем, че съпругата на а княз Владимир Българката е била от висшата аристокрация и може би от рода на свети цар Борис или в Самоиловия род, не е изключено и там
да е била, защото и двата рода присъстват по това време като а решаващи в българската държавност. И ако княз Владимир иска да има стратегическа връзка, би се сродил и с едните и или с другите. Та аа при този династичен брак патриархът няма начин да не е използвал да я инструктира какво да прави там, аа да ѝ каже за
Свети Борис какво да направи, нали, колко е важен, децата да носят това име. Всички тия работи много вероятно патриарх Герман е имал някаква някакво отношение към тази тема. Друго ключово събитие историческо - пренасяне мощите на Свети Ариуски от Рилския манастир в Средец. Точната дата не е известна. Има спорове. Някои казват при Самуил, други казват при Роман, нали и така нататък. Но така или иначе
някои смятат чак при Свети цар Петър. Аз ще цитирам от сайта на Софийската света митрополия текст, писан от покойния Христо Темелски, в който се казва следното. Цитирам. Около 800 аа 989 до 992 година мощите на Свети Ариуски били пренесени от Рилската пустиня в Средец. Това богоугодно дело било извършено от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман Гавриил. Край на цитата. От официалния сайт на Софийската
митрополия. Знаем, че Темелски беше аа директор на църковния аа институт и музея. Та аа според него това става именно във времето на Самуил и на аа патриарх Герман 800 аа 989 - 992. Грубо казано около 990-та година. Виждаме много
интензивна дейност на патриарха. Пренасяне на мощите, базиликата, построяването им, покръстването на русите, пренасяне мощите на Свети Иван Рилски. В 1993 година пък е Самуиловият надпис, намерен в Герман. При строителството на новата църква е намерен малко повреден, но Самуил знаменитият Самуилов надпис, който е в Националния исторически музей и
който гласи В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз, Самуил, раб Божи, полагам помен на баща си и майка си и брата си на този кръст. Това са имената на покойниците - раб Божи Никола, Рипсимия и Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6508 900, която е равна на 993. Естествено, че по време на това събитие, този помен, полагане а на помена Самуил е съдействал с патриарх Герман Български,
почит на баща си, на майка си, на големия си брат Давид, когото явно много е уважавал. Та всичко това ни кара да смятаме, че е много важно за България да се направят разкопки, особено в тъй наречения гроб на патриарх Герман. Той че не е Герман Константинополски, това е сигурно. Възможно е гробът да е бил разкопаван и преди това с някаква цел, но е напълно возможно и да не е разкопаван. Все пак те са имали страх Божи хората
там. А и кой ще копае, все пак селото е там, българско, гледат какво става. Друг въпрос е дали са копали, но трябва да се провери. И ако се направят разкопки, ако се извади а тялото на погребания, може да се намерят някакви следи за датировка, за идентификация,
примерно някакви останки от богослужебни одежди, както беше при Свети Патриарх Евтимий, някакви надписи. Не знаем. Може нищо да не се намери, може гробът да е осквернен и празен през времената на елинизацията да са искали да се махне, не знаем. Но ако приемем, което е по-вероятно, да не е разкопаван, само ако е имало натресени за го махнали, то ние имаме шанс след като намерихме
Самуил чрез Моцополос 69-та година, сега да намерим гроб и тленни останки, а може би и мощи на българския патриарх от същото време. Ние сега имаме на Свети Патриарх Евтимий само от цялото ни средновековие и сега намерим втори и то какъв? В ключово време, ключови събития. Борбата срещу Византия, пренасяне на столиците, покръстването на русите,
пренасяне мощите на Свети Иван Рилски, строежа в преспа на Свети Ахил, всичко това нещо предстоятелства въпросният Герман, който на няколко места в изворите ту ту е наричан ту не Свети Герман. Сега дали по погрешка, дали е имало канонизация съмнително, защото а той умира някъде в началото на а 11-ти век и малко след това идва Василий II едва ли той би направил канонизация. Вероятно това е било народна канонизация. Те са го помнили, това е
бил местното светило, той десетилетия наред е бил светител там и е имал така авторитет огромен сред народа, паметта му се е пазела и нищо чудно да се молят на гроба му, да имало чудеса и да е народна канонизация. И оттам споменаването свети Герман, вместо просто патриарх Герман. И вече като свети и като патриарх, тогава връзката е с Константинополския и гърците, когато искат да екранират българската тема, слагат патриарх Герман Константинополски, както в XII век по време на
византийското владичество, така и в XVIII век по време на турското иго. И в двата случая са имали и основанието, а и практиката. Имали са такава практика, за съжаление, да ликвидират българската памет. Така че ние имаме шанс пак да кажа, при добри отношения между България, да кажем така, ние ще ви върнем ето тези артефакти, но ви молим като жест в замяна, вие пък това, [хърка] че не сте проверили тая работа, това, че сте екранирали
българската тема, нали, не е добре и затова нека от ваша страна един жест на добра воля, една съвместна археологическа експедиция да разкопае гроба, да изследва тленните останки, пък кой знае, може пък да са не тленни. Не знаем. Да установи кой е човекът и ако се окаже, че това е патриарх Герман Български, да се пренесат неговите тленни останки или мощи, ако се окаже, че е светец,
и да имаме още едно завръщане. Този път първото беше кесаревото, сега пък църковното завръщане от същото време. Отделно, че могат да се изследват и старите снописи там, може да се направи една археология наоколо, да се види гробище ли е било това, град ли е било, село ли е било, крепост ли е било, какво е било. И ние можем да допълним нашите познания за българската
история в през този период. Нека да направим и още един догадка. Село Герман, Софийското. Ако отворите всички банални извори, Уикипедия и така нататък, ще видите, че манастирът Свети Архангел Михаил е от X век. В село Герман. И манастирът се казва Свети Архангел Михаил. Ако приемам, че патриарх Герман е предстоял по време на пренасяне
мощите, много, много вероятно той самият е участвал в това велико и емблематично събитие. Ние знаем, че цар Асен, когато пренася мощите на Свети Архангел Михаил в Търново, търси легитимност, защото те са бунтовници. Асен и Петър са бунтовници. Те се легитимират чрез светеца. Тука имаме много подобен жест. И вероятно те са го знаели, понеже те цитират след това Калоян, нали, цитира
Самуил. Ами този жест вероятно е бил известен и те го повтарят. Тоест първоначалният жест е бил жест на легитимация, защото кой ще отиде там в пущинаците на рилските а когато мощите се пренесат в Средец, който известно време е бил българска столица и място, където, нали, комит Никола е управлявал и така нататък, ето ти легитимността на този а режим на тази власт.
И нищо чудно село Герман по някакъв начин дори не е изключено и мощите от там да са минали на идване. Сега дали са минали от там, не се знае, но не е изключено. Не е изключено. И при това положение а се заслужава да се по изследва още малко тая тема за какво търси името Герман в този участък, свързан със Свети Архангел Михаил и с манастир. Нищо чудно там да е била последната спирка, както Метох Охрица знаем че е
последната спирка преди манастира. При съответното връщане на мощите разбира се, но не е учудващо ако там са нощували преди последния преход вече до самия град Средец, може там да са замръкнали, да са останали да нощуват. Кой е нощувал ами как кой би патриарха. И мощите на Свети Арийски, ами туй място ще се помни, ще се чества и там спокойно може да се направи и манастир в тази чест и съответно а патриарха също да бъде почетен с името нали това е германовото село на Герман селото, там вече Герман
да си е останало. Какво следва оттук нататък? Да се продължат преговорите с Гърция и добрите отношения между двете държави сега в момента да се използват. Примерно аз си мисля, че освен всички тези работи, а то има и други сега ни говорим за този казус патриарх Герман, който е много емблематичен, но има и други са в съвсем друга сфера. Примерно
в редица гръцки градове имаме улици наречени цар Василев Васили българоубиец. В някои от случаите улицата се казва българоубийца. Дори не се споменава кой е той. Българоубиец. Аз съм виждал така улица именувана Кавала. И ми направи силно впечатление. Може ли гръцкият народ, великият гръцки народ да падне до там да именува улиците си българоубиеца? Това аз го разбирам нали
в момент на война, някаква злоба, но после тази злоба да я направиш на табели, хората които живеят в тази улица или които живеят на тая улица да живеят на улица Българоубиеца. Има нещо друго. Това трябва да им се каже на братята в Гърция. Добре, той е българоубиец, но това на практика означава, че е българоубиец или казано с една дума убиец. Значи това е
улица Убиеца. Васил II Убиеца. Сега дали е убил българи или чехи, убил ли е? Убиец. Та мисля, че може да направи един много така простичък протокол, че всички улици, които носят името Васил II Българоубиеца да бъдат преименувани. Да кажем Васил I, който е бил хайде да не кажем българолюбец, но все пак приятел на Свети Борис.
Къде ли ги няма тези а улици? В Атина, в Неа Смирни, в а значи казахме в Фарсала, в Козани, в Верия, Кавала, в Пилея и така нататък, като в много от тези случаи си е направо българоктон, българоубиеца, улицата на българоубиеца. Има и в Кипър такава улица и спокойно може да си каже тези улици, че трябва да се Сега ако почне
човек да изследва, те са много интересни човек ако проследи, примерно да кажем в Солун улицата Българоубиеца тя вече не съществува, но тя е била след нали 13-та година, след междусъюзническата война, когато гърците завладяват Солун и нали старите улици от турско време се променят. Та тогава те една от улиците веднага й лепват името, нали а Васил и Българоубиеца. А после при вече градоустройствените промени след пожара тя отпада.
А и тука е интересно как са нали другите улици, които са били тогава строени, едната от улиците, те са от успоредни на морето. Сега я има улицата Цимисхи. Какво общо има Солун с Цимисхи? И Цимисхи какво общо има с Гърция? Той е на Римската империя, етнически арменец и така нататък, нали? Общото е, че е Българоубиец. Той съсипва Първото българско царство. Завладява Преслав, Плиска и
Доростол. Така че тази злоба антибългарска и до ден днешен има своите паметници, но да кажем Цимисхи, нали човек може да каже, ама те много го обичат заради еди какво си. Докато Българоубиеца там вече нещата са много значими, много очевидни и мисля, че би могло наистина да се ликвидира тази практика, която за нас е едно такова чувство, обаче тя не ни деградира, тя деградира гърците. Те са
хранителите на злобата. Ние сме така да се каже потърпевши от злобата. Но те са хора, които айде да кажем Васил е направил някакво престъпление, ами поне се срамувай. А ти се хвалиш с него. Та хубаво е да има една такава спогодба за улици, които носят и други названия, които носят целенасочено етническата омраза. Ние в България не знам да имаме такава улица, но ако имаме такава ще отворим на този жест
Аа някой гръкоубиец, не знам да има. Аа но така или иначе в Гърция там, където ги има, нали, ние хубаво ще върнем тези неща, но направете и ви и този жест, тези улички да се преименуват. Е, улички е силно казано, някои са големи улици. Аа да се преименуват и да аа утвърдят положителен образ на Гърция и разбира се и на България. Имат тема за размисъл нашите дипломати,
нашите историци и този аа дух на отрицанието, който ги беше аа част от тях беше ги вдъхновил аа да протестират срещу завръщането на Самуил. Аа мисля, че трябва да има една разяснителна работа от Министерството на културата, каквато то не прави, за съжаление. Трябва да се издават
исторически изследвания, трябва да се направи едно историческо изследване на всички теми, свързани със Самуил, включително на самия цар Самуил, една монография представителна, отделно на патриарсите Герман, Дамян и другите, колкото и малко да знаем за тях, но ако съпоставим нещата на терена, които знаем със сигурност, както тази църква например или надписа и прочие, тогава лека-полека могат да се направят
такива книги и ние да включим в аа така, хайде да не го наречем с езишката дума пантеон, но в аа образа на българската държавност и българската църковност в Средновековието да включим още няколко важни фигури, един от които е именно патриарх Герман. >> Светоглед, предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.