През миналата година отбелязахме кръгла годишнина от Калояновата уния от 1204 година тази година ще отбележим друга печална кръгла годишнина от Брестката уния от 1596 година Тази година пък се готви някаква микро уния или нано уния да я наречем предстои да видим
в какво точно ще се изрази тя още не знаем но без да имаме някакви особени Божии дарби на прозорливост отдавна прогнозирахме че тя се готви и тя действително сбъдна тази прогноза и продължава да се сбъдва така че очакваме да видим какво ще се случи
тази година най-вече около Великден който съвпада тази година между Римо-католическата и Православната църква на 20 април тогава се готви някакъв жест в униатско така направление и след това честването
което се готвят да правят папа Франциск и патриарх Вартоломей в Никея т.е. турския град Изник това ще бъде през май април-май ще бъде кулминацията и тогава ще видим какво точно се измислили
Любопитно е че за сега това, което ни готвят се пази в тайна това е много интересно защото по принцип в църковните дела е редно когато се готви каквото и да е нещо примерно някакво решение някаква промяна
в дадено направление било то календар било то каквото и да било то се предхожда естествено от едно обсъждане в църквата чрез обсъждания по места в енориите в епархиите в поместните църкви имаме намерение да правим едни
какво си какво мислите ли по този въпрос редно е това да се направи или пък както е било по времето на вселенските събори тече някаква остра полемика по даден въпрос и събора
се свиква за да се разреши тази полемика по даден богословски въпрос тук се пази гузно мълчание и от двете страни и единствено то няма как да мълчат до 12 без 5 защото ще бъде кощунствено
да от време на време пускат дозирана информация но не като тема за обсъждане а като свършен факт като решение решено е ние така и така да правим през май месец еди какво си смисъл
не точно какво а нещо ще правим това е гузно мълчание което отдавна е преминало всякакви граници защото айде да кажем половин година е кратък срок в църковен план църквата дългосрочно трябва да обмисля нещата
преди да ги направи половин година не е никакъв срок но той отдавна мина до април месец остават 3 месеца до май месец 4 т.е. вече сме отдавна в червения сектор и
патриарх Вартоломей пази мълчание относно какви ги е подготвил за април май т.е. за тази микро уния не дай Боже да е по-голямо от микро но и микро да е
все пак е някакъв вид поклон който се прави по отношение на неправославието и такъв поклон задължително непременно трябва да бъде предварително обявен а той не е да
в контекста на това вече много злободневно много актуално предстоящо нещо което има да се случи нека да се върнем
назад към предисторията на въпроса т.е. към историята на униите изобщо и по-специално на Брестката уния от 1595- 96-та
година за да разберем същността на това което в момента ни се готви а и други събития времено войната в Украина тя е пряко следствие от Брестката
уния и също ние трябва да знаем кои воюват и защо воюват защото първопричината за тази война е именно в Брест в 1596-та
и Рим малко по-рано няколко месеца по-рано в края на 1595-та година там е заложена бомбата която сега гръмна в 21-и век Каква е
същността на Брестката уния? Това е капитулацията на някой от западно-руските епископи и свързаните с тях аристократи и
част от подчинения им народ спрямо натиска на римо-католическата държава в която живеят това е полско-литовската държава Жечпосполита тази държава оказва
натиск разбира се с помощта на Ватикана на йезуитския орден и така нататъка и тези които се огъват на този натиск сключват въпросната уния
епископи аристократи и свързаните с подчинения им народ но преди да коментираме самата Брестка уния нека да коментираме другите унии Калояновата уния тя е първата
от 1224 година тя приключва де-факто към 1211 година тя трябва всичко на всичко 7 години казвам де-факто де Юре приключва 1235 година
с Сабора в Ламсак когато Йоан Асен II най-тържествено приключва с тази уния и разбира се българската търновска архиепископия е призната за патриарша на
Сабор от най-висок порядък така че това е триумфа на православието по времето на Йоан Асен II но още при Борил в 1211 година де-факто унията не работи макар че той не я
денонсира Борил но не е прилаган Следващата уния е на крал Стефан Неманич сръбския крал той взема пример от Дашия Калоян и в 1217 година
приема уния с папата коронясват го него това му е целта и до смъртта му в 1228 година Сръбската църква е в уния с папата Всичко на всичко
е 11 години след което свети Сава Сръбски си преминава към православието Следващата уния е Лионската уния от 1274 година до
сключва Михаил Осми Палеолог Много пъти сме говорили за този човек престъпник и в светско отношение и в църковно отношение Той за да така
се удържи на трона който е завладял по престъпен начин сключва уния с папата в 1274 година и тя продължава до смъртта му в
1282 година Общо 8 години трае Лионската уния след което изчезва сина му Андроник отхвърля Лионската уния Кое е
любопитното за тези три унии че и трите са в 13 век сървнително пряко свързани с едно фундаментално събитие пряко
свързани с едно фундаментално събитие което е падането на Константинопол Ако не беше паднал Константинопол Калоян едва ли ще направи уния с папата Стефан Неманич
едва ли ще направи уния с папата А да не говорим за Михаил Осми който изобщо нямаше да припари до престола защото ще си има една непрекъсната династия Та Падането на Константинопол означава слабост на държавата
оттам слабост на православието и оттам склонността му да се кланя на чужда сила по-голямата сила и този силата на завоевателя този който е антиправославния агресор кръстоносците от четвъртия кръстоносен
поклад и техния ментор папата и в трите случаи на тези унии имаме връзка с падалето на Константинопол Следващата уния Флорентинската уния 1439 година тя продължава до 1453 година де-факто
може да кажем и де-юре до голяма степен макар че после има някакви отломки ушки униатски които вече никой не ги приема на сериозно но ние говорим за реалност приключване на тази уния 1453 тя пък е още по-свързана
с падането на Константинопол второто първото е спрямо кръстоносците второто е спрямо османските турци тази уния е в преддверието на рухването на Константинопол и
императора отива да се клане на запада на папата само и само да му помогнат отрича се от православието приема ремокатолицизма всичко приема но разбира се Константинопол пак пада важното е
че и в първите три случая и в този случай слабост на Константинопол рухване на Константинопол в един случай предстоящто в другия случай минало но във всеки случай слабост и рухване
на Константинопол това това трябва да ни ориентира към сегашната предстояща микроуния защото тя отново се дължи на същото на падането
на Константинопол на слабостта на Константинопол Константинопол кога падна след като падна под Османска власт следващото му голямо падане е когато пада Османската империя в края на Първата Световна война рухва Османската империя
и следствие от това са униятските попълзновения на патрях Мелети Метаксакис но той пък има друг план за уния с Англиканската църква за това сменя календара
за това прави всичко и куменизма и така нататък поощрява защото отново имаме падане на Константинопол турския султан крепеше царегатския патриарх не му се месеше във вътрешната работа той искаше да го използва за свои цели да поддържа мир
след христианското население да поддържа редовни приходи в хазната и други ползи има от царегатския патриарх но когато рухва Османската империя и се сменят приоритетите вече тогава именно Мелети
Метаксакис започва да работи за следващата уния Англиканската уния но тя не се осъществява защото Ататюрк изгонва и Мелети и англичаните от Константинопол от Истанбул и тази уния
фактически е мъртвородена тя не успява да се роди и нека да се насочим към единствената успешна уния това е Брестката уния тя е 596 година тя продължава
и до сега нещо повече нените политически и геополитически следствия продължават до сега именно по отношение на войната в Украина войната в Украина е par excellence религиозна война тя е цивилизационна война всички цивилизационни войни
са религиозни и обратно но първопричината за тази религиозна цивилизационна война е разбира се Брестката уния предателството на западно-руските епископи спрямо православието
и преминаването им в пряко подчинение на папата и в отказ от учението на православната църква възприемане на всички отклонения на
римската църква ясно е, че в тази история и особено в няената съвременна актуалност е замесена и политиката но кое е важното за нас разбира се не политиката много глупо
е ако някой каже ма чакай ще говорим за богословие пък вие сега говорите за политика не, ние не говорим за политика ние говорим за същността на политиката има разлика
примерно аз мога да говоря за футбола но от гледната точка на богословието като вид идолопоклонство съвременния не е играта футбол ударите щопка
в квартала не това съвременния професионален футбол е вид идолопоклонство т.е. ние не говорим за футбол а нас не не интересува кой ще победи Левски или ЦСКА нас не интересува че те са едно и също
те са вид съвременно идолопоклонство това е същността на този така наречен спорт да по същия начин с политиката ние не говорим за двоизмерното весникарското
тълкование на политиката а говорим за същността за смисъла на политиката защото политиката е слугиня на геополитиката никой не разбира политиката ако не разбира
геополитиката и ние имаме някакви политици нали примерно Стамболов бил голям политик да много голям политик в сферата там където никой нищо не разбира там той е
страхотен дигнем ли летвата на следващия етаж на сферата на геополитиката виждаме че Стамболов е най нещастния български политик защото рожба на
неговата политика са двете национални катастрофи двете видими национални катастрофи са прияка рожба на неговия цивилизационен избор и във двата случая ние избираме погрешния цивилизационен път
и рухваме така че много важно е как измерваш с какъв рашин мериш политика с рашина на политиката ниския рашин на неразбирането или
с по-високия рашин на геополитиката където нещата си отиват по местата но геополитиката не е истината за събитията а истината е на по-високото равнище
теополитиката както ключа към разбиране на политиката е геополитиката тоест политиката на хегемоните в света а не на слугите
както е Стамболов той е слуга на геополитически господари е какво като извършват тези движения той не ги извършва извършват ги неговите господари чрез него
и този който не е разбрал може да пее дитирамбина великия държавник Стамболов да резултата от неговата политика бяха националите катастрофи
обвързването на България с идеите интересите на Австро-Унгария и съответно Германия това е същността на политиката на Стамболов тя довежда
до двете национални катастрофи и първата и втората 13-та година и 18-та година и двете катастрофи съдължат на обвързването на България с погрешния геополитически цивилизационен избор Та
Както ключа към разбиране на политиката е геополитиката така ключа към разбиране на геополитиката е теополитиката Това е пък на още по-високото равнище и ние нищо не разбираме от политика и от геополитика ако
не разбираме от богословие богословието е ключа и богословието не е просто царицата на науките както се казвали в средновековието теологията царицата на науките не богословието не е пръв
междуравни в областта на науките не е на същото равнище като другите науки например науката за историята философията и прочее не богословието е аксиомата на тези науки те са му теореми
без тази аксиомата нищо не струват и какво дава аксиомата на тези науки дава им смисъла без тази аксиома без богословието без богоцентричния светоглед
науките губят смисъл смисъла го дава Бог чрез богословието т.е. ние познаваме Бога чрез неговата проекция в богословското така мислене в богословското
разбиране на нещата което е дело на светия дух на светителци които са негови носители и всичко това ни е дало ключът към разбирането на тези събития и за това ние
ако сме на нивото на политиката как ще разберем кое е добро и кое е зло какъв ни е критерия нямаме критерии и ставаме жертва на пропаганда на това което едните политици които са пуснати в момента
в пропаганда са ни вкарали в главите инжектирали са в главите своята идеология и ние казваме те са добри те са лоши а всъщност през нас говорят нашите кукловоди
интелектуални които са ни вкарали чрез медиите и чрез пропагандата даден пълнеж за главата и не го възпроизвеждаме но ние нищо не сме разбрали защото източника са пропагандните централи а не първоизточника
на смисъла който е Бог чрез светите отци и чрез богословието т.е. ние трябва да разбираме явленията през богословската
аксиома и през нейните теореми разбира се защото тя също има свои теореми и така от каква геополитика е обусловена Брестката уния
това е тристранна геополитика между три цивилизации между три религии православието римокатолицизма и протестантството това са трите
религии които са замесени първоначално те са основно две като проблематика в случая това са римокатолическата и протестантската църкви те започват да воюват
една също друга през XVI век след създаването на протестантството и което е много важното че това е религиозна война т.е. тя е война за
съзнанието за умовете и сърцата както се казва много рядко е имало преди това такива войни повечето случаи това са били войни на различни народи да единия народ има друга религия но той си е отделен народ а тук
вътре в народа става разцепването на протестанти и римокатолици във всички европейски страни го е имало в Италия го е имало то не е било държава тогава но в италийските държави градове държави е имало много сериозни протестантски
настроения да не говорим за Франция да не говорим за Германия Швейцария северните страни и това деление е идеологическо и войните които се водят са най-вече идеологически кое е важното за тези войни
между римокатолици и протестанти че в хода на тази война те изработват много силни много мощни идеологически оръжия протестантите разработват историческата наука като
идеологическо оръжие това са така ничините магдебурски центурии в 1559 г. започват да ги издават това са едни големи томове в които е събрана цялата история главно историята на църквата но и не само на църквата
т.е. имаме един нов прочит на всичко на света отглед на точка на протестантската идеология римокатолиците разбира се вижда, че ще изгубят умове и сърца впрягат своя шампион Цезар Бароний който пък
отговаря със своите много огромни томове на своята църковна история т.е. започва да я пише малко след това 1588 година не случайно ги споменам тези години това са подготовителните
периоди на Брестката уния виждаме 1559-74 протестантите нанасат своя удар 1588 година Цезар Бароний започва да издава своите мега томове и в хода на тази проба
това са разбирали са само малка част от така самолетоносачите и танковете които работят по въпроса има десетки други пропагандатори мислители и какви ли не от двете страни и
двете страни много се развиват в идеологията те изобретяват пропаганда те изобретяват идеологическата война и когато се стига до някакво така що годе патово
състояние на нещата до там могат едните до там другите и Римската църква когато разбира, че е загубила Северна Европа чала Скандинавия Англия
Холандия Швейцария повечето Германия и така нататък и големи територии в Полша в Франция и прочее тя решава да потърси компенсация на други места
включително и по отношение на православието и тя, че праща мисионери в Япония в Индия в къде ли не да не говорим за Латинска Америка която е вече нейна пак през 16 век по същото време т.е
те стават глобална сила Ватикана е глобална сила по това време и придобила глобален опит и тогава си викат чакай тогава ние да атакуваме тези православни които още не са проходили в идеологическата война и цялата тази
велика армада на римокатолицизма се насочва на изток имаме един Дранг Нах Остен натиск на изток и следствие от този натиск разбира се най-голямото следствие е Брестката уния нека да си починим с едно песнопение след което ще разясним
как става самата уния отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази
отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази
отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази
отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази
отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази
отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток
и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и тази отбрана на изток и така през XVI век папите започват да обмислят настъпление на изток не че преди това не са имали такива опити неведнъж и не два пъти
да не говорим за тези там Лионската Флорентинската и прочие имат опит натрупан но сега този опит вече трябва да се прилага активно защото протестантите завладяха половина Европа и има опасност да продължат още и затова трябва да се търси компенсация и част от компенсацията не цялата
но част от компенсацията е на изток спрямо православните още повече че вече го няма Константинопол отдавна е под турска власт и на практика няма кой знае колко много врагове като държави само Русия остава влашките княжества но те са слаби и влашки и молдовски княжества така че общо заето е слабо и разбира се Русия по това време също не е кой знае колко голяма и силна защото по това време е голяма и силна една друга държава
така наречената жечпосполита която е създадена в 1569 година точно тогава в подстъпите към унията и тя е доста голяма владее и съвременно тя е полско-литовска държава самата така политическата уния е от 14 век когато литовския велик княз се жени за полската нали така наследничка и създават една персонална уния персонално единение между двете държави
но в 1569 година имаме вече следващия етап на развитие на тази държава създава се това обединение Жечпосполита Тя започва да оказва натиск върху своите православни и започва да осъществява една много любопитна политика Значи по времето на Брестката уния крал на Жечпосполита е Сигизмунд Трети Ваза Той е крал на Польша и същевременно велик княз на Литва от 1587 година нататък
т.е. Той главния куратор на Брестката уния и как действа той т.е. Тук ако ни има някакви следователи които да влизат в детайли по тайностите на неговата политика защото тя може да е съзнателна може да е несъзнателна
Ако е съзнателна тогава целенасочено прави отрицателен отбор на епископите в своята държава православните епископи избира светски лица със светско мислене със светска биография корумпиране и ги прави епископи Ако целта му е била да торпилират църквата много правилно е постъпвал
А е възможно това да е било просто стечение от грехове Те искат да се възползват от тези постове Той се корумпира и така без да има предварителен замисъл без да има конспирация т.е. конспирацията на ниво под небесните сили на слобата лукавия винаги ги да торпилира православната църква той е главният конспиратор но дали е имало земна конспирация в главата на Сигизмунд III
е под въпрос за нас това няма никакво значение дали той го е замислял предварително или когато е станало се е възползвал все едно но получава се една доста голяма група епископи в западните руски земи т.е. те са руски по етнос и по език обаче са в територията на римокатолитската държава Жечпосполита под властта на Сигизмунд III и той започва той е бил ревностен
римокатолик и деятел на контрреформацията това е движението след Тридентския събор се вземат такава поредица от решения той завършва в 1563 г. година и решенията които взема римокатолитската църква са стягане на редиците стига този разврат което беше на времето при Борджиите и при Медичите и т.н.
стягаме редиците ще ни изтрият от лицето на земята тези протестанти ще спечелят народа и за това ние започваме война също тях идеологическа започваме да пишем, започваме да пропагандираме да печатаме книги и следствие от това именно такива като Сигизмунд III се мотивират да прокарат римокатолическата
кауза каузата на Тридентския събор на контрреформацията и той впрочем на неговата територия имало и протестанти разбира се но ни говорим в случая за православните започва да ги натиска и понеже тези епископи които той налага не го казват с лоша репутация и с лошо поведение и с лош живот
народа започва да не го одобрява и се получава една поредица как да кажа една верига от събития които водят на зле това първо имаме пропаганда има един йезуит Пьотър скарга
който в 1577 г. публикува едно съчинение за единството на Божията църква от един пастир т.е. той така оказва психологически натиск идеологически натиск към преминаване към един пастир папата трябва да бъде пастира на всички той го обосновава в своята книга а между времено той
лансира идеята че той като йезуит нали целата оправдава средствата той казва че не е необходимо и тук е така локавството не е необходимо дадено население да приема всичко от римокатолицизма не могат да се запазят обреда т.е. одеждите – одежди брадите – бради жените свещеници
жените свещеници и така нататък само да приемат върховенството на папата и вероучението на папата т.е. там догматите с които православието не е съгласно нищо друго вие си оставате по местата си и всичко ви е прекрасно но вместо да ви мачкаме ще ви помагаме държавата няма да ви мачка ще ви помага само да се
почините на папата и да приемете разбира се неговото вероучение това е идеята на Пьотр Скарга за Пьотр Скарга между временно тези православните в Жечпосполита виждат, че епископата им деградира и започват борба също него правят се братства, които изразяват това недоволство от епископите обръщат се към цариградския патриарх да помага и
лека по лека тази деградация на епископата започва да става главен проблем на православието на територията на Жечпосполита това поставят тези епископи в трудна ситуация значи те имат така лоша слава съмнителен морал много лоша практика много тях имат любовници и прочее и прочее лоша работа
и народът иска да бъдат махнати да се сложат добри на тяхно място какво да направят те за да се спасят и им хрумва идеята да приемат властта на папата ето и на Петр скарга книгата и така нататък изобщо пропагандата която идва от запад присъединяте към единия пастир държавата краля Сигизмунд Трети е на тази страна и те казват да да се присъединим и там ще ни подкрепят срещу народа
срещу братствата църковните срещу другите епископи които са против нашето поведение и те започват да обмислят как да приемат унията и следствие от това обмислене се стига до един събор който те правят в 1595 година и правят един пакет от документи които те працят на папата и той да обсъди как да ги приеме 33 члена като там искат да си запацят своята автономия искат да имат някакви права да се изравнят с римокатолиците т.е. имат си една доста така компенсаторна програма да ще приемем върховенството на папата но догматиката няма да приемаме филиокве няма да приемаме символ на вярата ще го четем както е бил правен в Никея и Никея от цареградския символ на вярата Той добре обаче между времено те не получават гаранции нито от папата нито от Сигизмон трети
че техните желания за автономия за запазване на догматика и т.н. ще се съхранят а някакви обещания за подкрепа че ще ги подкрепят краля и всичко това тече в тайна от народа това е много важно тази тайна не се коментира нямаме обществено обсъждане в епархиите и т.н. тайно се готви и оказа се че този пакет на компромиси двустранни ние ще отстъпим тук, но и вие да отстъпите тук тук той не работи защото православните вече преминават към по-сериозни мерки има там един екзарх на Константинополския патриарх в Яш който форсира събитията казва как може тези недостойни епископи така да продължават и призовава ги към покаяние
към заплашва ги че ако не се оправят ще бъдат неизвергнати и тогава те са принудени през много много да държат на своята автономия да форсират събитията т.е. унията с папата папата само това и чака Сигизмунд само това и чака вижда ги че те са в менгеме и тогава започва една процедура при която не им се приемат условията а безусловна капитулация си изисква от тях имат пратеници във време те казват добре ние сме съгласни с унията но вие ще си запазите само
обреда костюмите брадите това както искате това си го правете но признавате върховенството на папата признавате вероучението на римската църква и де факто признавате всичко без никаква особена автономия там някаква фиктивна автономия само сами ще се избират но папата ги отлъчва т.е. и там де факто идеята с автономията отпада и се стига до безгръбначно, позорно капитулиране
по отношение на папата в тайно сключената Брестска уния Преди Брестката уния в Рим де факто се прави унията на 23 декември срещу Рождество Христово капитулират западно-руските епископи представителите в Рим след което това се връщат в Жешпосполита прилагат, така да се каже, вече приятите решения след една подготовка самия Сигизмунд Трети е на тяхна страна и се свиква един събор в Брест на 6 октомври 1596 г. където краля праща
своите представители и праща военно поделение, което да се грижи за така сигурността в събора и виждаме как този събор на практика е манипулиран там православните, които държат на православието не участват а тези които са склонни на капитулация го правят и се взема въпросното решение за приемане на условията на Римската църква т.е. Брестката уния става факт Какво правят православните? Те разбира се противодействат
и начало на това противодействие е знаменития острошки гняз Константин Острошки Той е една велика личност, която заслужава голямо внимание защото той показва макар и че не успява до край но все пак показва как човек трябва да запази достоинството си как трябва да противодейства в една невъзможна ситуация също него е всичко властта, Рим, държавата предателството на собствените епископи и повечето от тях не всички, но на голяма част са предатели с тях тръгва част от аристокрацията той разбира се е топ аристократ много богат
много силен много авторитетен много интелигентен той е велика личност той голям меценат на културата издава знаменитата Острошка библия той има книгопечатане печатница в Острог издава библията която е първото пълно печатно издание на църковно-славянски язик монумент на православното книгоиздаване в славянския свят Острошката библия
той създава Острошката академия изобщо голяма личност подкрепя монастири приказно богат много така уважаван магнат Осен това Жечпосполита краля не е бил пълновластен под конституцията на Жечпосполита или то не е конституция
но унията Люблинската уния знаем, че в Полша много силна е била шляхтата аристокрацията аристокрацията а този е топ аристократ т.е. краля по закон не е можел да го мачка съвсем можел е до някъде но в някакви рамки така че Константин Острошки извършва един подвиг исторически противопоставяки се на Брестката уния той свиква един събор в Брест
на православните нали, контра събор така след като е приключил уния той изключва един друг но в крайна сметка той умира в началото на 17 век малко по-късно от Брестката уния но така или иначе след смъртта му вече той е бил доста напреднала възраст над 70 години и не е мало как да се справи сам с историята направил е каквото е можал може би ако имаше такива като него
трима, четирима може би ще се провари Брестката уния но така или иначе тя е успешна защо е успешна защото човек е склонен човек е слаб значи ако приемем че във всяка така всеки избор имаме
нали ини които са твърдо за други които са твърдо против приблизително това не е научно правило но е практически така нагледно правило че обикновено 20% са твърдо за едното а 20% са твърдо за другото и против първото и има едно 60% средна част които не са твърдо нито за едното нито за другото те си влияят от това накъде духа вятъра в началото
когато в православна среда се приема Брестката уния много вероятно 20% са я приели а 80% не са я приели но говорим за народа не говорим за епископите епископите голяма част са я приели и аристокрацията но народа е по-консервативен и по-бавно обаче 60% не са твърдо за и твърдо против
те се водят от накъде духа вятъра а вятъра духа от към Рим от към краля Сигизмунд натиска е от там и лека по лека лека по лека лека по лека на 20 на 80% в полза на православието се стига до 80 на 20% в полза на униатството
православните не изчезват но остава твърдият електорат остава а колебаещите се карат там където е светската сила тя е в държавата Жечпосполита е в ръцете на римокатолиците и по този начин Брестката уния се утвърждава разбира се на територията на тази поначало римокатолическа страна нека да направим още една пауза след което ще завършим Достойно е с Яково и Сино Слави ти тя Бога Слова Ек гоже трепештут и трясутся Керуми ми
И славословя Сили небесния Воскреша го Три дневно из гроба Христа Жизнодавца Страхом Прослави Воспоим всих Боголепно Песен ми Божественними Отца и Сина и Духа Божественна Три Божественна
Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три
Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна
Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Три Божественна Три Божественна Три Божественна
Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три
Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три Божественна Три
Божественна Три Три разлучно едно съединяемо, е существо, тричислену единство, песен ми почтим. Лучезарния Твоя молния, посијај ми, Боже мой, трипостасне седе телю, и домја покажи Твоја неприслу, мнија слави, светел и свет доносе, и не измене. Е гоже трепештут и трясутся,
херу вими, и славословја, ангелскаја воинства, Оте ви не излечено во плоша гося, христа жизна давца, страхом прослави. кое е важното по отношение на тази Брестка уния? Важното е цивилизационния избор. Сега били предатели, били предатели, били малодушни, били малодушни, били слаби, но избора, която те правят, не е. Примерно би могъл да бъде етнически. Да кажем, както е между България и Сърбия, между България и Гърция. Българите, които остават на територията на Гърция,
под огромния натиск на гръцката държава, жесток натиск на гръцката държава, те се елинизират и стават в кавички гърци. В нашите западни покранини, в по-голямата част, българите се сърбизират под натиска на сърбската държава. В Румъния се руманизират. Но това не е цивилизационен избор. Това е етнически избор. Запазваш същата православна цивилизация, но си сменяш, така да се каже, народа. Предаваш българския народ, но не предаваш господа. Това е важно.
Не е добре да се предава народа, но поне не предават господа. Докато, примерно, пломаците предават господа. и приемат друга вяра. Тук нека направим една скоба, че най-емблематичното клане в българската история, баташкото клане е извършено от българи. Етнически българи. Това са пломаци, които изколват християните българи. Това са българи мусулмани, пломаци от околните села около батак, които използват, разбира се, въстанието, войната и т.н. То не е война, а въстанието. И изколват своите единородни българи от батак,
но вече те са с друго вероисповедание. там имаме цивилизационен избор. Та, в случай с Брестката уния, избор е цивилизационен, т.е. религиозен. носителите на тази вече отстъпническа, спрямо православието, цивилизация, стават антагонистично настроени спрямо православните си събратя. те са от един и същи народ, от един и същи етнос, говорят един и същи език, но вече стават врагове цивилизационни. Едните са към западната, не православната цивилизация, другите са към православната цивилизация. това е важното. Сега, как тази общност се самоопределя и самоосъзнава, е най-важното. Защото тук стигаме до най-важния въпрос. Значи казваме, че битката е идеологическа. Тя е битка за умове и сърца. Когато някои ти вземе ума и сърцето,
в случая при Брестката уния римския папа взема умовете и сърцата на западните руси и ги прави свои поданици. Той разполага, разбира се, и с огромната пропагандна машина. Езуитския орден, книгопечатане, пропаганда, мислители, училища и прочее и прочее. Цялата пропагандна машина. Той веднага започва да обзавежда умовете и сърцата на своите поданици с съответната идеология. Която, разбира се, е против техните братя, които са останали православни. Но тя не е само идеология религиозна, защото вече в XVI век, да не говорим за XVII, XVIII, имаме едно изтиване на религиозния градус в Западна Европа. Това важи и за римския папа, и за западните държави, Франция, Германия, Италия. Които са били тогавашни на Германия, тогавашни на Италия, такива големи държави не е имало. Но всички те вкупом се секуларизират. И в този смисъл да ги надъхваш само на религиозна основа не е достатъчно. Започват да ги надъхват и на етническа, и на езикова основа, и започват да създават ново самосъзнание.
Тук основния въпрос е: кой си ти? И по същия начин, както и в Гърция, по подобен начин, само че там няма религиозен компонент. Ако ги питаме, ако са ги питали нашите единородци в тази 50 км граница, южно от сегашната българска граница, която продължава нататък и в Македония, разбира се. Ако ги питаш: "Вие какви сте? Кои сте вие?" Да не кажа 100%, но 99% със сигурност ще отговорят: "Ние сме елини". Дори са измислили този виртуозен термин: "славяно-язични елини". Те ще кажат: "Ние сме не сме българи. Не. И аз съм ги виждал такива в Атон. Мунаси." Говори на развален български и като го питам отче ти, какъв си по народност, той мисли, мисли, мисли и най-край ми отговори: "Македонец". Не казва българин. Защото е панически уплашен, да го кажа. Цялата работа е да се преформатира самоличността на тези хора. Те да имат друг отговор на въпроса: "Кой си ти?" Сега, ние лесно можем да се правим на герои под тук и да кажем: "Мен, каквото е да ме правят, аз винаги ще кажа: "Аз съм българин". Ако ме питат: "Кой си ти? Какъв си?"
Ще кажа: "Аз съм българин, аз съм православен християнин". Ама, нека да си представим в XVI, XVII, XVIII век. Тези хорица, западните руси, които са вече богоустъпници и са подминали в училищно, цивилизационно, възпитателно, политическо, икономическо и какво ли не е друго? Те са потигото на римокаталицизма, който им внушава, че те не са западни руси, а са еди какви си. Измислят им специални имена, арутейни и така нататъка. И той започва да се преформатира, т.е. той започва да дава друг отговор на въпроса "Кой си ти?" Развива друго отношение, еничърско отношение, помашко отношение. Отношение на омраза към своите единородци и до вчерашни единоверци. И тази общност, това е фатистски Галиция, там той район, западната част, тя на практика никога не влиза в състава на православна държава. Тя е голямата православна държава, там е Русия, но и Румъния, така или иначе не ги владее. Това е, първоначално казахме, Жечпосполита, после Хабсбурската монархия. Постепенно, когато запада Жечпосполита, съответно пък се развива Хабсбурската монархия. Така че, при много град Лавов, никога не е бил под властта на Руската империя. Първо е под властта на Жечпосполита, после на Хабсбурската, да наречем Австрия. В последствие 19 век, втората плана, тя се преименува на Австро-Унгария.
Но така или иначе, това е римо-католическа държава с огромен натиск. Продължава до втората световна война. На практика, те няколко века, целият 17, 18, 19 век, половината на 20 век, 450 години, на римо-католически светоглед, цивилизационален избор, и на най-могъщата в света пропагандна машина. Първата пропагандна машина в света, Конгрегацията за пропаганда на вярата, е създадена в Рим. Тя разработва своите оръжия за масово поразяване, за поразяване на олове и сърца. Тя ги разработва преди другите хабер да имат. поради което този народ е преформатиран. Както ние имаме подръчен пример с нашите братя в Гръция и в Югославия. В Югославия ги преформатираха, че са македонци, измислиха им език, направиха им азбука,
в Гръция директно си ги направиха елини, няма език, няма азбука, брат, че те е работи ги за връви, гръцки език и гръцка азбука и толкова. Но и двата варианта напомнят това, което става в западно-руските някогашни земи. Те вече не са западно-руските, има вече друго самосъзнание. Те са други хора, те отговарят по друг начин на въпроса "Кой си ти?" а битката е само за това "Кой си ти?" Ние говорим за някакви други политически, не знам си какви, не. Тук е битката за същността ти, за самоличността ти. Това е изсмукано от главите и на негово място е инжектирано другото и ти вече си друг. Ти имаш друго самосъзнание. Ти си подменен човек. Това е резултата от Брестката уния. 450 години.
След това пак идва атеизма по време на СССР. Така че там в религиозно отношение не може да очакваме промянати да кажат: "А, православието си беше нашата първоначална религия при 450 години, да да се върнем?" Тоест имаме един нагледен пример, как един народ, и то не малък, това са много милиони, може да бъде преформатиран исторически по линия на общественото малодушие, защото унията не е принципен избор. Никога не е била. Ти ако искаш да приемеш римокатолицизма, ще си станеш римокатолик. Защо съхраняваш обреда, брадите, одеждите, всичко останало? Олионицията само се подчиняваш по власт, защото си отстъпник, неубеден, а капитулирал. Предател. Защото много хора могат да приемат. че човек може да приеме исляма по вътрешни убеждения, римокатолицизма по вътрешни убеждения, индуизма, има такива.
Това е друго. Много българи, православни, стават буддисти, това е богоотстъпник от всякъде. едуист, да, но го прави по вътрешно убеждение. Сатаната го е излагал и той се е насочил към богоотстъпничество. Тук не е такъв случай. Никой не те е излагал. Просто си си подвело пашката. Много човешко, много разбираемо. Да не дава Господ, ние да сме в подобна ситуация. Може да се окажем герои и мъченици, може да се окажем предатели. Но това е парекселан с предателство. Унияството е с аноним на религиозно предателство. И далечното следствие от тази, от богоотстъпничество е и войната в Украина в момента. Защото ния главен лост двигател са точно тези население, което е преформатирано в течение на тези 450 години. В днешна Украина това са западните украински земи.
И нека да се върнем пак към нашата част от събитията. Какво ни засягате? Разбира се, ние също правим своят цивилизационен избор в момента, от известно време на сам, в мека форма и конишка да се отказва на православието, слава Богу. Но, тук е най-важното. Голямата уния, голямото богоотстъпничество е едно. Брестката уния е такъв пример. Тя преформатира един многомилионен народ за целите времена от тогава на сетния и до сега. Но имаме малки унии, микро унии, нано унии, които ние правим всеки ден. Ние ги правим и те ни преформатират в по-малкия мащаб. Той не те преформатира целия, да загубиш от днеска за утре своята самоличност. Но, един милиметър, два милиметра, пет милиметра, два сантиметра, лека по лека ти отстъпваш от православието и правиш своята микро уния. Всяко съвместно честване в храма, а в български храма, неведнъж се правят тези неща. Ама казва, нямаме съслужение, формално нямаме. Това е микро уния, това е микропредателство. Нямаме голямото предателство, слава Богу, но малките предателства ги правим ежедневно, ежемесечно, ежегодно.
И сега, нека да се подготвим, най-малко като наблюдатели, предварително предупредени, внимателно да гледаме каква микро уния. Уния да не дава Господ по-голяма, но аз не очаквам голяма уния. Това нещо, това нещо няма да бъде нова брестка уния, в нихка случай. Това ще бъде микро уния, може би дори нано уния. Но всеки път, когато ние безпринципно, значи ние с римокатолиците, по отношение на всички житейски въпроси, свързани с... Той ще ми поиска хляб, ще ми поиска сол, ме естествено, че ще му дам. Мой съсед римокатолик. Ще ми поиска помощ, разбира се, че ще му дам. Това е ясно. И ние там трябва да имаме съдейство и сътрудничество, както и с всички останали човеки. Това няма съмнение. Но е важно доколко тази човешка солидарност, взаимопомощ съдържа верови компонент. Доколко правим микро-униите, както беше случая с календара. Когато Мелетий Метаксакис прие западния календар на англиканската църква, това го интересува. Понеже целият Запад е приял, като църкви имам предвид.
Той приема календара като една мини-уния. Ай да не е микро, но и мини. Бая сериозна уния с англиканите това го е интересувало. Понеже бил техен агент за влияние. Нещо подобно ни се готви в момента. И ние трябва да сме много внимателни, защото виждаме от Брестката уния, че тук е един епископ-предател. Един със лош морал, този бил развратен, този бил секуларен и от тези грехове лични става големия грех на отстъпничеството на голяма част от епископата, конфликта с народа, на местата на земните власти и лека по лека се стига до голямото престъпление на унията, което има исторически последици. Ние трябва да знаем историята, да виждаме пагубните последствия от тези цивилизационни избори, трябва да разбираме богословския смисъл на тези микропредателства и да не ги извършваме. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.