ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 217 е ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА УТОПИЯ. Това е втората част от Тетралогията за критика на ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ РАЗУМ. Тази критика,
разбира се, излагаме в есейстична форма, не във форма на прецизен научен трактат. Един такъв трактат, някакво изследване, вероятно, ще изисква стотици страници, т.е. многобройни съответни часове лекции. Тук не е такъв формата. поради което трябва да приемем, че някои неща няма да бъдат прецизно изведени по точни и прецизни формули,
а ще бъдат изложени в тази есейстична форма. И така в предишната беседа започнахме да разкриваме, че политическото вероизповедание, наречено демокрация, е една измама и самоизмама, основана на изначально понятийно противоречие. Латинския вариант е Contradiccio in adiecto,
англосаксонския е Contradiction in terms. Българския превод понятийно противоречие. Противоречие в самите понятия. Те са антагонистично противоречиви, невъзможни, както дървено желязо, кръгъл квадрат или квадратен кръг. По същия начин, както не може да има дървено желязо или кръгъл квадрат, не може да има власт на народа,
т.е. демокрация. Понятието народ като понятие само по себе си може да има най-различни употреби. В случай обаче ни го употребяваме по отношение на науката за общественото управление. Познанието за общественото управление. Е, общественото управление съдържа два елемента. Управляващи и управляеми. и ние можем да сложим различни терминологични названия. Да кажем, управляващи да ги наричем
върхушка, а управляваните да ги наричем народ. Така ли, че народа в това специално значение на думата на понятието е именно общността на управляемите. Сега, дали те сами се смятат за супер интелектуалци, няма значение, а ако са част от управляемите, ние ги включваме в понятието народ. Тоест, върхушката са
субект на властта, а народа е обект на властта. Те биват управлявани. И така, тези, които биват управлявани, народа, не могат да бъдат едновременно и управляващи. обекта на властта не може да бъде и субект. Това е дървеното желязо. кои са реалните управляващи при
така наречената либерална демокрация. Това е една олигархична структура. Една много сложна, и това изисква отделно изследване, как се конструира тази сложна структура. но до голяма степен
тя е естествена. Естествена олигархия. Това не е една формална олигархия, която се създава, а по естествен път те, които имат по-големи сили, те, които имат
по-големи възможности, излизат напред и започват да властват. Тези, които нямат те възможности, могат да фалират и да изчезнат от управлението и да се създадат на себе си. Това е
една естествена олигархия. Не беше така при комунизма, така нареченият комунизъм. Тогава имахме една до голяма степен изкуствена олигархия, така наречената номенклатура, както
в последствие я нарекахме, докато управляваше, тя имаше други названия, да кажем комунистическа партия или нещо подобно, но тази номенклатура се състояше
от човеци, които преди да дойдат на власт, са били борци за демокрация, борци за комунизъм, борци за пролетариатът и всичко останало. Те
обслужват различни утопии. Но тези утопии са само докато не си в властта. В момента, в който дойдеш на власт,
бившите тъй наречени комунисти, изведнъж се събудиха властници, властолюбци и започнаха да разпределят властта. В името на независимо какво, светлото бъдеще, комунизма, народа,
пролетариатъта, няма значение в името на каква утопия. важното е, че те станаха една изкуствена олигархия и като такава изкуствена олигархия управляваха обществото
известно време. При либерално-капиталистическата демокрация тази олигархия се само създава и по линия на естествения отбор и дори да си
второ-трето поколение олигарх може да изпаднеш от тази власт и други варианти може да не си бил никакъв от днеска за утре да се издигнеш както Елон Маск или Безос и други изведнъж за 10 години станаха
част от властниците. Там Цукърбърг и много, които ние не познаваме. Имената им не са на първа страница на вестниците, но те по някакъв начин са станали част от властимащите от
олигархията от естествената олигархия в капиталистическото либерално-демократично общество. Такава е целта на тази олигархия. Тя държи властта. Първата и основната я цел е да задържи властта. Защото докато задържа властта
тя ще може да я използва да се облагодетелства именно от властта като такава. до тогава, докато стигне до властта, тя се облагодетелства от своите способности. Интелектуални, психологически и някакви други. и в един момент ти вече си на власт,
ама интелектът може да западне, характера е силен, обаче старостта наближава и така нататък. И ти не искаш да загубиш своята позиция, искаш да я предвадеш на своите наследници и така нататък, поради което
използваш властта, за да останеш на власт. И за да останеш на власт ти създаваш различни системи. Медиите, образователната система, които да внушават някакви идеи, някакви мисли, така че обществото
да не извърши някаква революция, при която ти да паднеш от власт. И най-доброто, което е измисляла тази олигархия, тази естествена олигархия, е именно демократичната измама. Чрез демократичната измама тя управлява обществото по най-безопасен начин.
Тази измама и самоизмама е преподадена на обществото чрез образователната система и чрез медиите. Затова тези, които държат властта, командват медиите съответно образователната система във всичките измерения, да и медиите са част от образователната система,
и рекламата, и така нататък. Да всичко това има за цел да обсеби умовете и сърцата на човеците, да ги вкара в една система, която да не допуска срив на властта и по този начин олигархията да си остане на власт безопасно. Това е смисъла
на демократичната утопия, на демократичната измама, която от векове се разработва като процедури, като технологии, като доказателства, текстове и какво ли не още, една пълна така кошница от средства,
за да може да се индоктринира обществото и ние, като така потърпевши рецепиенти от това промиване на мозъците ни във България, общо взето приемаме демокрацията за светло-настояще и още по-светло бъдеще и много-много ние поставяме
под въпрос самата демокрация. Под въпрос се поставя нещото приложение, какви лоши хора се случиха, че един вид светлият идеал на демокрацията го пропастиха, друго си беше идеал на Левски, за свята и чиста република.
Тези самоизмами се тиражират най-редовно, като се констатира, че да, в момента обществото е много корумпирано, много грозно и така нататък, но това е защото ние не предлагаме демокрацията както трябва.
А не, че демокрацията сама по себе си е една измама, а че тя не се предлага както трябва. Впрочем, по същия начин провалът на комунизма се обясняваше, че комунизм е един прекрасен идеал, но
за голямо съжаление нашите хора тук се оказаха така примитивни, простаци, е да бяха истински комунисти, да бяха истински идеалисти, тогава да,
ще се оправи обществото, но поне се оказаха мошеници и за това не стана работата. Та горе-долу и с демокрацията по същия начин една свещена крава, която най-важното е, че тя самата
не допуска своето собствено осмисляне или поне то не съществува в действителността, в природата на демокрацията. В природата на демокрацията вътре не присъства осмислянето на демокрацията.
Вместо това ни се предлагат две неща. Първо нейната възхвала, Джон Стюарт Мил или Попър или Фукояма или който е да е друг. нейната възхвала или отхвърлянето на нейните
псевдо-алтернативи. Псевдо-алтернативите лошите са фашисти, комунисти, тоталитаристи, автократи и така нататък. Ето това е лошото и като те се разобличат като лоши, кво става? Демокрацията.
Но не се провежда сериозно осмисление на самата демокрация, на самата измама, което би трябвало да бъде приоритет на самата интелигенция. Ако имаме смисъл на интелигенцията, то е именно
в това да осмисля голямата измама, в която ние вегетираме. И отстъпничеството на интелигенцията, нейното предателство на своята мисия, е именно в това, че тя влиза или в хора на възхвалителите
на демокрацията, или в хора на отрицателите на антидемокрацията, тоталитарното общество. Това са двата вида предателство на интелигенцията. Вместо да мисли по същество в какво живеем ние, какъв е
истинския смисъл на нашето общество, тя мисли или как да го похвали колко е хубаво, или как да отрече неговите привидни отрицани. По този начин ние виждаме как умовете
и сърцата на обществото са обсебени. По един много елегантен начин. Когато при комунизма се обсебаха умове и сърца, това ставаше до голяма степен тоталитарно, т.е. отвън.
Спуска ти се някаква формулировка и ти трябва да я приемеш за истина. Някакси тя става задължителна. При демокрацията, при либералното общество, превземането е отвътре.
Както наркодилъра превзема наркомана. Нищо не го задължава. Абсолютно нищо. Всичко е доброволно. Резултатът обаче и в двата случая е обсебването. Та ние,
живейки в този либерален, демократичен вариант на обсебването от страна олигархията, нашето мислене се обсебва от демократичната утопия. Олигархията не е
избрана от никого и поради тази причина тя не носи обществена отговорност формално, тъй като не е обвързана формално с властта. Това е
едно много важно свойство. Предишната номенклатура на комунизм беше обвързана с властта и при рухването на едната рухва и другата. Тук не е така. И това е голямото преимущество
на демократичната измама. че олигархията си стои на мястото. Тя в крайна сметка управлява обществото по един особено сложен начин. Тук трябва да се
предпазим от тази лесна формула, че кавички масоните управляват света. че света се управлява от някаква ясно конструирана група, добри или
лоши, няма значение, но дали ще бъде там Давос, дали ще бъде масони, дали ще бъде илюминати, няма значение, но че има някакви люди, които имат план
и знаят какво правят. Това не е вярно. Човеците, които управляват света, не знаят какво правят. И това, което правят, не е част от някаква предварително зададена
програма, някаква идеология, дай сега да се съберем ние лошите и силните и да мачкаме добрите и слабите. Не, няма го това нещо. Властта проистича от един
безкрайно сложен процес на интереси, сили, намерения и така нататък. Това са милиарди вектори, събрани по естествен път знайни, не знайни
и в крайна сметка се стига до някакво управление на олигархията, но то не е стройно, предварително, предначертано и контролируемо. Не. Този, който го контролира или се опитва да го контролира,
сатаната има свой план. Но, понеже и Бог съществува, а и човек има свободна воля, колкото и да му обсебват мозъка, все пак нещичко остава.
Поради тази причина нещата са много сложни и процесът не е управляем от човеки. Дори сатаната не може да го управлява, който е главният център на управление на света,
понеже света в зло лежи. Поради тази причина той има най-голяма власт върху нас, изключвайки Божията, която е и над него и над нас всички. Но Бог ни е дал свобода.
Ние през греха сме подвластни повече на сатаната отколкото на Бога. Поради тази причина той има по-голямо, по-големи лостове за въздействие върху нас. Но важното е, че тези лостове
не са конструирани в една идеология на злото, а точно обратното. Понеже са измами и самоизмами, сатаната няма как да конструира едно земно правителство на лошите. На масоните или на илюминатите и на който ще е да е.
Не. Това са лични страсти, лични грехове, които винаги са в дисхармония. Хармонията е само в царството Божие. В царството на сатаната няма хармония и не може да има. Между греховете няма хармония. Те са различни
и взаимно се борят. А отделно и разбира се, добродетелите реално съществуват и добрите намерения, макар и те често бъдат измамени
и с тях да се постила пътя към Ада, но сатаната трябва да се съобразява с доброто в човека, за да го командва. И резултатът е безкрайно сложен. Той не може да се управлява
от човешки заговори. Човешките конспирации се разпадат. Да, когато казваме, че либерално-демократичната измама действа, това не означава, че тя е замислена предварително от олигархията, капиталистическата
и осъществена по програма. Не, програма няма. Програма имаха комунистите. Техната утопия беше с програми. Капиталистическата утопия е основана на естественото деградиране на човека. В кавички развитие на човека.
Това развитие разбира се води към деградация. Но то е естествено. Без програма и без един е команден център. Но, в началото, но в края се получава един естествен
команден център, когато се изглобят в социалната пирамида, на върхушката на социалната пирамида, те се изглобяват своите интереси. Получава се нещо като картел. картел на власт
имащите, а такава не много ясно структурирана, но действаща формула. И те в хода на десетилетията и вековете са разработили и ушлайфали именно демократичната измама,
демократичната утопия, като най-добър начин да задържат своята власт. Как? Като стоят зад властта, а самата власт се прожектира върху екрана, който има за цел да скрие
действителността от обществото. Върху екрана се прожектира демокрация, власт, избори, правителство, парламент, президент, министър, председател, всичко това се прожектира, че това е
реалната власт, а истинската власт е зад екрана, екранът има за цел да ограмотява, да образова и така нататък, всичко това и скрива истината. Истинската му цел е да скрие истината, а псевдообразованието, псевдо-медиите
имат за цел да ни кажат какво се случва върху екрана. И да приемем това за действителност и да влезем в измамата, да станем съучастници в утопията, приета като действителност, като реалност. нека да чуем едно песнопение
и след това продължаваме. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести.
Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести.
Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести.
Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести.
Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. Блажену, и жена еде на саветне чести. И така олигархичната властова върхушка е неизбрана, неформална и поради това не носи пред обществото отговорността за властта. А отговорността и властта са пряко свързани. Т.е. трябва да се създаде една фиктивна власт, която да носи отговорност. И когато всичко върви добре, и тези, които са зад кулисите, и тези, които са пред кулисите, играят играта. И върви всичко прекрасно. А ако се случи провал на властта, тази, която е пред кулисите, тя се сменя.
Назад кулисните остават същите. и пред кулисите се прави някаква супер драматургия, как падна от вас лейбъристите, дойдоха на власт торите и т.н. Т.е. ще имаме ново управление. Прекрасно. Но реалните властолюбци остават всички по местата си и обществото тръгва към ново начало с новото политическо управление. Това е смисъла на целият политически театър, който се играе от името на демокрацията. От една страна това е бушон, който може да изгори. Лош управник, лош, лош, лош. Сменяме го, слагаме друг, който е добър. Лош е отива на бунището на историята, както се казва. А зад кулисните играчи остават същите. И другото което е, че самата демократична утопия, понеже има много привлекателни свойства за грехопадналият човек, тя му дава илюзии, че той е важен, че от него зависат много неща и т.н. И всичко това спомага за това обществото да продължава да функционира в дадения властови конструкт с тези сегашни властници да продължаваме още до обозримото бъдеще. Когато властта, когато обществото има някакъв проблем, обикновено, не винаги, но обикновено в обществото, народа обвинява властта. Понякога без никакво основание. Но това е задължителен обществен инстинкт. Не вървят нещата, примерно, не дай си Боже, настъпи ледников период. Кой ще е виновен? Властта?
Естествено. Народа не иска да кажа, ама това са сили, които не зависат от човека. Много по-убедително да кажа, т.н. е този обърка нещата. Дори, когато имаме избрания народ на Израиля, когато Моисей от Божия диктовка ги извежда от Египет и стават какви ли не чудеса, народа пред цялото време роптае. Също Моисей: "А, хубаво си бяхме в Египет, там приказаните, нали? Добре си живеехме, поне тук сега ще измрем". Т.е. това е естественият инстинкт на народа да обвинява властниците, да обвинява тези, които упражняват властта. И, поради тази причина е хубаво да имаш ти някакви сменяеми бушони, някаква фикция, някаква прожекция и принужда да не има такъв проблем. Много така характерен пример в това отношение е Борис Годунов. Борис Годунов е един от най-даровитите държавници в европейската история, но по негово време се случват три не плодородни години в Русия. Реколтата се проваля. Три години по ред. И вместо народа да каже: "Еми да, случи се много дъждове, малко дъждове, рано замръзна, късно замръзна и така нататък, случват се такива неща и ми затова умираме. Затова няма никога да едем. Случи се". Те казват: "Не, не, виновен е царя Борис Годунов". И се създава специална легенда: "Ех, хубаво, защо е виновен? Ами как защо? Защото уби Дмитрий". И се създава една грандиозна измама, но много типична историческа измама, че всъщност Дмитрий не е убит, а е жив. В тъканта на лъжи Дмитрий народа вярва на тази очевидна лъжа, защото лъжи Дмитрий хората го познават повечето, които го познават лично. Казва да почака: "Той е измамник". Но народът като цяло се измамва. Защо? Защото някакво да едат. Ако си беше урожайна година, никакъв лъжи Дмитрий, никакво убийство, никакви такива не ваше да има. Тъй че не вървят нещата в обществото. Виновникът е управленецът и ние искаме смяна на управленците с една измама.
Лъжи Дмитрий - тотална измама. Несъмнена. Класическа. До такава степен, че лъжи Дмитрий влиза в Москва с полски войски на негова страна. Вражески войски. Но народът го приветства. Защото он е беше лош, но този е добър. Този едва се измъкна от убийство. Он е лош, че ще го убие. Той обаче се измъкна от убийството и ето се едва тук да въздаде справедливост. Това е типичното за народът, да прехвърля несгодите върху управленците. За това олигархията непременно трябва да има алтернатива на един управляец с друг управляец. И това нещо е спектакъл на демокрацията. внушава се на обществото, че то избира и е избрал от даден човек, дадена партия, даден парламент. Той сега ще управлява. Ако се срутят и не се справят, идва другата партия, другия лидер, другия парламент и народът гласува против. И по този начин системата като цяло остава непокътната. Този спектакъл, наречен демокрация, привидната отговорност, привидната власт и по този начин привидната отговорност се носи от привиден властник. Сега, тук пак един пример художествен от великия филм на Акира Куросава - Кагемуша. Кагемуша означава двойник на шогун или кой беше главнокомандващия на армията и когато умрят главнокомандващия, за да не се разпадне системата, сложиха един фиктивен двойник, който много прилича на него: "Ушким, че он е жив".
Ето това е принципа на подмяната на водача на водещия. За да не се разпадне системата, ти трябва да имаш пред цялото време една сменяема фигура, която може да бъде ефективна, може да бъде и Кагемуша. Всъщност двойник на истината, двойник на реалния властник. Той се прожектира върху екрана, там стават събитията, там народа избира, там народа сменя властниците, ако едните се издънят, храбро гласуваш за противниците и те биват избрани. И олигархията зад кулисите остава на власт непокътната. смисъл на демокрацията и заради това, това дървено желязо се оказва най-жилавата съвременна форма на обществена измама. Ако премем, че човеците, греховните човеци, се управляват чрез измама, не чрез истина. Значи ни трябва да сме наясно, че истината е Христос. Човеците не се управляват чрез Христос. За голямо наше съжаление. Причините са многобройни, исторически, политически, геополитически, всякакви. Цивилизационни много причини има. Но резултатът е, че човечеството не се управлява от истината, т.е. Христос. Следователно, то се управлява от лъжата. Поради тази причина, различните управленски формули са формули на лъжата.
И най-добрата, най-действащата лъжа е демократичната лъжа. Демократичната измама е най-жилавата, най-мускулистата, най-ефективната лъжа за управление на грехопадналото човечество. То се управлява чрез лъжа и най-добрата лъжа управлява най-добре, е това е формулата на демокрацията. Най-добре управляващата лъжа, но тук е много важно. Защото някой ще каже: "Добре, след като тъй човек се случва и трябва да се управлява с лъжа, поне да изберем най-добрата. Да не е най-лоша, като Хитлер и Сталин". Ние на тази тема ще се връщаме, но нека да кажем най-важното - на къде води лъжата? Ако лъжата води към сатаната, ако води към провала на човечеството, никаква разлика няма дали този, който ръководи човечеството към провал е сталинист, хитлерист или демократ. Това е направлението. Т.е. това, че най-гъвкаво, най-хитро ни лъжат чрез демокрацията, не означава, че това е добрата система. Едно по-малко зло привидно, по-малко зло не става добро. То си става по-малко зло или по-малко видимо зло. И затова тази знаменита формула на Чърчилл, той сами не си я приписва, но не казва от кого е чул, само е цитира, че лъжата е най-лошата обществена система с изключение на всички останали.
Тя никак не е утешителна. Преведена, какво означава тя? Ами, и тя води към сатаната, както и всички останали, тя е най-добре захаросната, най-добре напудрената, най-добре гримираната. Ама и тя води към сатаната. Ако поставим така въпроса, тогава каква е разликата между парфюмираната или гримираната лъжа, която е към сатаната, и тази която е без маска и без грим? Никаква разлика няма. Важното е накрая на къде те води. Затова нас слабо ни утешава това, че, видите ли, демократичната измама е най-добрата измама от всички. За управление на падналият човек. Нас не трябва измама, аз не трябва истина. И така най-великата утопия на нашето време, най-великата илюзия, най-великата измама е именно измамата на демокрацията. Тя е разработена най-добре, говорим за съвременната демокрация, в Англия. Преди това във Венеция имаме една изключително ефективна, хиляда години действала форма на олигархия,
която, разбира се, може да бъде наречена и демокрация, няма значение. Тя е републиканска и има добре смазани механизми за регулация. Коя управлява Венеция, Венецианската република, няколко стотин семейства. 150, 200, 300, 500, има един момент, което са около 6 сотин, следва пак запада до към 150-200. Така или иначе, това са стотици фамилии. Разбира се, главата на фамилията представлява фамилията. А населението на Венеция достига до 150-180 хиляди души. Тоест съвсем очевиден образец за олигархия, само че малко по-видима от тъй наречената демокрация, защото там тези фамилии участват в златната книга на венецианците. Те са записани там. И те заседават техните представители, разбира се, директно от фамилиите. акото при либералната демокрация тя е доста по-различно и, бих казал, по-лукаво конструирано всичко, но казвам, че английската демокрация е образец на сегашната, така преобладаваща либерално-демократична форма. и там тя бива разработена в течение на няколко века.
в никакъв случай това не е нещо измислено от някого, конструирано в някакъв трактат научен или политически и след това съществено в рамките на революция за 10-20 години. съвсем не. Дълги десетилетия и векове наред английската върхушка къде аристокрация, къде търговци, къде пирати, военни и какви ли не се сглобяват и накрая създават крегълните камъни на демокрацията в съвремения вид, а именно парламента, партийната система, представителството, представителната демокрация, депутатите, изборите. тая система в общи линии е разработена в англо-саксонския свят. В Британия няколко века продължава това нещо,
особено след така начината славна революция, в края на 17 век, в щатите края на 18 век или последната четвърта на 18 век, когато Американската революция, създава се конституцията и прочее. И какво измислят англо-саксонците в Англия и в щатите? Измислят парламента в щатите, това е конгреса, няма значение, народни представители и партийната система, партии. Защо народът не гласува просто така за личности, за кандидати? защото
по-добре да има партии, които да определят програми партийни и така нататък, и кандидати да бъдат части от партии. И, в крайна сметка, англо-саксонската система е измислила нещо гениално, това е двупартийната система. в Англия това са консерватори и лейбъристи, а в щатите това са републиканци и демократи. Разбира се, всички демократи в щатите са републиканци. Нито един от тях не е монархист. И всички републиканци са 100% демократи. Нито един от тях не е, примерно, тоталитарист или, привъждах на автокрацията. Не.
Тоест, ние виждаме дори в самите названия в щатите, че става дума за едно и също. И че, на практика, върхушката, олигархията е една и съща, която играе с... Това е като един кукловод, който си е нахлузил на двете ръце по една кукла и те се бият помежду си. Но всъщност това са лявата и дясната му ръка. Борбата между републиканци и демократи, от памти века, е борба между двете глави на една и съща хидра. Имаме едно тяло, управленско.
Това е върхушката, олигархията, която управлява Съединените щати. Естествена олигархия. може да изпаднеш от нея, може и да влезеш в някоя, извън забогатееш, станеш силен. Влизаш в олигархия, влизаш в клуба на управляващите. Тя си е една и съща система. Задължително. Тя не се променя. И излъчва две привидни глави - хидрата. И те воюват помежду си. И когато една се провали, гласуваш за другата. Когато другата се провали, гласуваш за първата. двупартийна система е еднопартийна. Гласуваш винаги за партията на олигархията.
Сега, всяко нещо човешко е несъвършено. Нямаме абстрактни, монолитни общности. И съответно олигархията като цяло също има вътрешни движения. Финансова олигархия, индустриална олигархия, дигитална и т.н. Т.е. тя вътрешно си има свое противоречие. Некато да ги няма. Но, като цяло, тя запазва своята солидарност олигархична власт имаща. И тя не иска да има революция в истинския смисъл на думата. Т.е. провала на системата и смяна на елита. В нихакъв случай. Както и да се променят нещата. И ние това го видяхме по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Как той щеше да присуши блатото във важния т.н. но се оказа, че точно обратното стана, че де-факто му бяха вързани ръцете през медиите, през съдебните процеси и прочее и прочее. И в крайна сметка той, което излезе с антисистемни лозунги, всъщност не може да нищо антисистемно направи.
Всичко, което направи беше в рамките на системата. Разбира се, той обслужва някои интереси на олигархията, не всички. Разбира се, някои не са доволни. Те си съучастват във властта и вътрешно преразпределят като Дон Корлеоне и там другите босове на мафията. Вътрешно може да се карат, може да се трепят, но в крайна сметка целта е цялата система да остане на власт. Тази двупартийна система е най-здравата. Многопартийната система е добра за отслабване на по-слабите играчи. Защото еднопартийната система е ясно монолитна. Тя е ясно еднопартийна. Когато има много партии, всяка от които може да той е на власт... Сега, в Съединените щати има много партии. В Великобритания има много. Но те са не властови. Не овластяеми. Никога, никога, никога няма да се овластят.
тези Н партии. В Европа не е така. И многопартийната система е до голяма степен спусната от хегемона, от Съединените щати и евентуално Великобритания като младши партньор. Спусната многопартийната система във васалните страни с цел да бъдат по-слаби. Така че всички васални на Съединените щати страни, пряко васални, каквито са Германия след войната, Япония след войната, България и така нататък, имат многопартийна система. Немного консолидирана върхушка, която да излъчи стабилни образи на властта. Поради тази причина в България се стигна до тази патова ситуация от 2-3 години насам да нямаме постоянно правителство, да нямаме действащ парламент. Това не може да се случи в Съединените щати. Няма как. Който има мнозинство, прави парламентът. Те са две партии и не може да няма никое мнозинство. Няма как, тук като в България става. Тези малки партии по 5-10-15% може да не могат да направят мнозинство. И пред този положение властта става слаба. Това не е добре за властта и поради тази причина нито в щатите, нито във Великобритания някога е имало такава криза. И тя не може да съществува. Единствената криза е, ако президента в щатите е демократ, а конгрес е републиканец или обратно.
Та ставя в Франция, когато президента е от една групировка, а парламентът е от друга и тога се получавате на реченото съжителство. Ляв президент, десен парламент или обратно. Има такива случаи и те в общи линии пречат на властта да функционира гладко. При двупартийна система, т.е. еднопартийна с две глави на хидрата, транзицията на властта, прехода на властта от едните в другите става гладко и винаги имаме мнозинства, което гарантира стабилност на спектакъла. Спектакълът функционира безпогрешно. Политическите партии, парламентът, народните представители, изборите, дай да видим сега тези съставки, тези крайъгълни камъни на свещената демокрация. Защото за това мечтаят всички демократи, всички най-прогресивни лица и във българската история, Ботев, Левски и т.н. и в европейската. Лайош Кошут, всички за това живеят и умират, за това да имаме народовластие, да имаме парламент, да имаме партии, да имаме избори, да имаме народни представители, т.е. народа да си каже гласа. Защо? Защото народът става суверен. Народът всъщност е суверен. Всички власти, казват идеологите на демокрацията, всички власти проистичали от народа и народът чрез гласуване осъществява своята власт, своята същност на суверен. Това разбира се е една доста повърхностна измама и самоизмама. Аз не знам тези, които казват, че народът е суверен, дали вярват в това. Ако вярват, значи са самоизмамени. Ако не вярват, значи са измамници. И двата варианта са кой от кой по-лоши.
Защото ти да си управленец и да не разбираш как работи със системата, това е престъпно невежество. Ако пък разбираш как работи системата и системно лъжиш народът, че народът е суверен, това пък е нечестно. Дълбоко нечестно, принципно нечестно. И така имаме тъй наречената представителна демокрация. Чрез нея народът всъщност се вкара в една велика самоизмама, в един велик спектакъл, в една велика прожекция върху екрана между нас и истината. И по този начин се получава големия фокус, че той привидно носи отговорност за властта, за общественото управление, т.е. каже го за всичко. Ако нещо не върви в обществото, кой е виновен е как кой? Народа? Защото той избра тези управленци. Каквито избереш, такива ще те управляват. Ти си виновен. Ти носиш отговорността за властта, му казват. Никой друг. Ти си суверена. Този целият симулакрум, цялата тази измама, наречена представителство, представителна демокрация, делегиране на власт. Всичко това е, разбира се, една, пак едно дървено желязо. Първо, народът няма компетентността да избира хора, които да го управляват. Защото
Ти за да избираш управленци, трябва да разбираш какво е същността на управлението. Какъв е занаята. Занаята на управленица, науката за управлението на обществото е най-сложния занаят. По-сложен от висшата математика, по-сложен от ядрената физика, по-сложен от свиренето на цигулка, по-сложен от гроз майсторите в шаха. Много по-сложен. Защото, ясно е защо, работи си с живи човеци, всеки от които е на практика непознаваем във пълнота, всеки човек има безкрайно много измерения. Ние сами себе се не познаваме, камо ли ближния си, камо ли третия, четвъртия. И ти да можеш да управляваш тези трудно познаваями полуделно човеки, а да не говорим за тяхната съвкупност, на техните интереси, на техните чувства, мисли и така нататък. Това нещо е една формула с милиарди неизвестни, не с 2-3-5, които в математиката еди, дори по някакъв начин се борави с тях, но с милиарди неизвестни. Поради тази причина дори най-добрият измежу човеците, познавач на историята, економиката, народопсихологите и така нататък, и той трудно ще се справи, много трудно ще се справи, невинаги се справят. А обикновения човек от народа, т.н. гласоподавател, той да избере кои са най-добрите управленци, това нещо е съвършено над възможностите на обществото и на човека. Затова ние най-малко може да се доверим на обикновения гласоподавател, за да подбере най-добрият управленец, най-добрият държавник. Всъщност, нека да си починем с едно песнопение, след което продължаваме. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу.
Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу.
Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу.
Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. Слава, танцуй, цито, и свят на Богу. И така, народът, като цяло, а и по-отделно, не е компетентен да избира най-добрите, най-подходящите за тази най-сложна и почти непостижима наука и дейност човешка, наречена управление на обществото. Но, да кажем, че рече да избира. Системата за избиране, системата за делегиране на власт, възможно ли е тя? Във всички човешки дейности избора на управляващ не се основава на подчинейните. Значи, примерно, войници да избират главнокомандващия.
Или работниците да избират генералния директора на предприятието. Морятци да избират капитана на кораба. Никъде това не се практикува. Никъде. Защо ли? Най-вероятно, защото не водят добри резултати. Друго. Защо в живота почти никой никому не делегира почти нищо? Освен ако не го контролира много пряко и много непосредствено. Значи делегираш, да кажем, хиляда лева на някого. Защото го познаваш и така нататък. Добре. Но все пак е хубаво да вземеш разписка. Черно на бяло. Защото ако ти измами, ще имаш някакъв документ, може да го усъдиш. Т.е. ти заедно със съдебната система, можеш веднага след измамата да вземеш мерки.
Още по-добре е това да стане в официален документ, в банката, чрез нотариален акт и така нататък. И всичко това да бъде сигурно, защото ако ти излъжи, еди какво си. В политиката, какво става ако един политик ти излъжи? Ти му делегираш права. Той ти казва: "Аз ще направя това, това, това и това и това." И ти казваш: "Добре, ето ти, моя вод." И другия, и другия, и другия му гласува доверие. Той бива избран. И след като бива избран, не прави това, кое те обещал. Ти как можеш да му поискаш сметка? Ами казват ти: "На следващите избори, след 4 години." Той ме излъга още на първата година. Аз веднага искам да го махна. Ей, не, нямаш право. Изборите са през 4 години.
Той ме излъга първата година и още 3 години ще ме лъже. И накрая какво? Ще избира другия измамник, който също ще ме излъже. И пак след 4 години ще избирам третия. "Къде ми е гаранцията, че моето делегиране ще се осъществи?" Ей, казват: "Как едете гаранцията партии?" То за това не са отделни хора, които могат да буват мошеници и за 4 години да награбят от обществото и да избягат. И след 4 години това е следващия паразит, който и той да смолчи 4 години и така всички да се изредят. Има казва партии. И ти вече като се разочароваш, че една партия ще гласуваш за другата партия. Това разбира се, никак не ни ползва, че като се разочароваш в едната партия ще гласуваш за другата, защото първо и двете са фиктивни на власт, на власт са олигархията за тях. И второ, 4 години, значи да вземем един пример съвсем конкретен. Зеленски, Владимир Зеленски, украинския президент, дойде на власт човека с ясна платформа за мир. До тогава имаше в Украина там проблеми сериозни и той дойде с програма за мир, като човек миротворец.
И той, понеже не знаеше украински език, а родния мое език е руски, щеше да отстоява правата на рускоязичните. И те гласуваха за него и го избраха. Идва човека на власт, след което прави обратната политика, забранява на рускоговорящите много неща да правят и води изключително агресивна военна политика, която доведе до смъртта на може би десетки, може би стотици, хиляди украинци и изобщо национална трагедия. Но за цялата прогресивна световна общественост, демократи и либерали от щатите и Европейския съюз, той е свещена крава на демокрацията. Той е емблематичният борец за демокрацията. Той самия се заявява от сутрин до вечер като борец за демокрация. Той не казва: "Аз излъгах собственият си народ, те ми делегираха да правя мир, аз направя война, делегираха ми да оставям правата на рускоязичните, аз ги съсипах". Той не го казва това нещо и продължава да е на власт и включително и България продължава да подкрепя този емблематичен демократ. Това е вроден дефект на демокрацията, че така наречения народ, управляемите, не разполагат с ефективен способ за контрол върху тези на когото са делегирали власт, права и т.н. няма ефективен начин. Ефективният начин след четири години на изборите, за четири години Хитлер преформатира Германия. За четири години, особено във времето на масовите средства за комуникация, пропаганда и т.н. За четири години може да направя такива неща, които преди това трябва от десетилетия за тях. Така че този четири годишен мандат дава възможност за безогледна измама в небивали размери и без никаква възможност за контрол. Измамен си и не само си измамен.
И си убит, и си пратен на фронта, и си тормозен, и си съсипан, а ти всъщност си избирател. Ти си част от демократичната система. Т.е. делегирането, разбира се, този случай е крайен. Но и другите случаи, и във България сме препатели през последните години на т.н. Либерална демокрация, че волята на избирателя не струва нищо за управленците. Те, след изборите, пред изборите са, разбира се, най-добрите хора на света. След изборите не се слушат в ничий глас, не се съобразяват с никакви предварителни обещания. Влизат в безпринципни коалиции. Това, което вчера са отхвърляли, днеска прегръщат. И народът смаяно гледа по телевизията тези чудеса и нищо не може да направи. Освен разбира се най-крайната формула, така начината революция. Обаче ние видяхме, че тази форма във България специално, смената на властта, е само една илюзия. Най-колко пъти през Орлов мост минаха няколко уж смени на властта и какво? Получихме абсолютно същото в конска доза. Нищо не се промени, нищо не се промени към добро, а само до някъде се срина, слава Богу, самоизмамата в демокрацията.
Добре, че българския народ е по-склонен да разбере същността на демокрацията, отколкото да кажем при 10 години или 20, когато все още свято вярваше в тази утопия. Нека да спрем до тук с днешната беседа, а в следващата ще продължим нататък. "Светоглед" - предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров. Слова Георги Тодоров.