ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е 150 години клевета. Става дума за 150 годишната клевета за предателството на Васил Левски от поп Кръстю, отец Кръстю Никифоров. Вече няколко десетилетия се публикуват изследвания, книги, които опровергават тази клевета. Имаше и сигурно още го има обществен комитет, който работи за реабилитацията на отец Кръстю Никифоров. Но все едно в масовото обществено съзнание, все още митът за предателството на Левски е непоклатим. И голяма част от хората, непосветени, неинформирани, смятат, че Левски е предаден от отец Кръстю Никифоров. Този мит, този лъжлив, неверен мит е утвърден в произведенията на такива авторитети, като Любен Каравелов, Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, Иван Унджиев, Константин Илиев и много-много други. Всъщност, мита е създаден най-вече от първите трима. От Каравелов, Захари Стоянов и Иван Вазов. Те са и с статут на митотворци. Сега, един човек като Иван Унджиев или Константин Илиев не може да създаде мит. Мита се създава от митотворците.
Те живеят в такова време. В преходното време, между предосвобожденска и следосвобожденска България. Те са носители на прелома между Османска, Изостанала и Несвободна България и Новата България. Като строители на Новата България, те залагат основните митове. И един от тези митове е за предателството на Поп Кръстю. Първосъздателя на обвинението в предателство срещу отец Кръстю Никифоров е Любен Каравелов. Най-близкият саратник на Васил Левски. До освобождението той е единственият човек, който публикува версии за предаването на Левски. Прави го чрез няколко публикации в различни броеве на Вестник Независимост. В периода 1873-74 година, т.е. точно преди 150 години. Първата публикация е от юни 1873-та година. Тя гласи. Научаваме се из достоверен източник, че покойния Васил Левски е предаден от двама ловчелие. Един из тях по име Добре е Механджия, а другият по име Пано Петков е обявлен Чапкънин. Това известие се подтвърждава с множество факти.
Тук е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени доколко е голямо неговото предателство. Тази публикация е фундаментална, но изследователите я подминават съзнателно. В нея редакторът Каравелов, цитирайки уж достоверен източник и потвърден с уж множество факти, пряко обвинява и то поименно, публично, двама души в предателство. Единия е Добре Механджия, а другият по име Пано Петков. Те са предали Левски. Има помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени доколко е голямо неговото предателство. Трети човек също е предател, някой си поп, но не знае доколко, казва Каравелов. Ясно е, че Каравелов след арестуването на Левски и след неговото обестване, изпада в депресия, в криза. И той много се е интересувал, как е станал тази работа. Питал я всички, които могат да му дадат някакви сведения по този въпрос. Минава време, минават няколко месеца и той прави публикация на тази тема. Това е не кой да е, а емблематичния Любен Каравелов, вожда на Българската революция. В емблематичния си вестник Независимост, който се чете доскъсване от младите и в чужбина, и в България. Тайно, но се разпространява.
Най-яркият революционен вестник по това време е България. И там двама души, набедени за предатели на Васил Левски. Така се сътворява митът за предателството на Левски. Чес тази лъжа. Това не е чул, не е до чул, клюка някаква. Това е клевета. Тя е престъпление, извършено с умисъл. Някой, може би не Каравелов, но този, който му е дал тази информация, предумишлено е съчинил лъжата, че Васил Левски е бил предаден, след което е наклеветил някой си Добра Механджия и някой си Пано Петков. Съвършено невинни люди, които нямат нищо общо. Ние не знаем кой е измислил тази клевета, но той е знаел, че това не е вярно. Той е знаел, че това не е истина. Че Механджията и Пано нямат нищо общо. Много казва, създава лъжата съзнателно, предумишлено.
Каравелов първо се доверява на този източник, не го проверява. Второ, след като се разбира, че тези двамата са невинни, той никога не публикува опровержение. Не казва, бро, еди кой си. Писахме еди кво си за Механджията и за Пано, но те се оказаха невинни люди. Релакцията се извинява на тези двама и на техните близки, за това, че подведени от недостоверен източник, сме ги оклеветили, молим за прошка и възстановяваме тяхното честно име. Няма такова нещо при Каравелов. Вместо това се появява втора версия, малко по-късно, през август 73-та година. Пак в независимост, естествено, в дописка от Плевен. Цитирам. Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати. Няколко честни българе съветвали Василя да не ходи при поп Кръстя, но той ги не послушал, защото поп Кръстю е бил председател на един от частните комитети. Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиетата. От поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари, за сега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя, всеки българин го нарича Юда и презира го. Край на цитата.
Какво научаваме от тази втора клевета? Първо, позитивно казва, вече се знае. Анонимно. Знае се. Че Васил Левски е предаден от поп Кръстя, дал му малко парици Васил и някои други неща и они за да ги присвои предал една християнска душа на турските джелати. Няколко честни българе съветвали Василя да не ходи при поп Кръстя. Значи, той отишъл при поп Кръстя, който бил председател на един от частните комитети и на излизане, когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиите. Всичко това не е вярно, това е лъжа. Левски не е хванат на излизане от поп Кръстевата къща. Поп Кръстю не е бил председател на един от частните комитети. И не е имал намерение изобщо да се среща с него. Той отива с друга цел в Ловеч да запази архива на комитета и да го отнесе в Влашко. Среща с поп Кръстю не е имал. И разбира се, не е арестован на излизане от тази къща. Сто те лири, които били от поп Кръстю...
Сега за сега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и презира го. Това нещо не е вярно. Не всеки българин го нарича Юда. Няма такова нещо. Напротив, тази публикация поощрява българите да го наричат Юда и да го смятат за предател. Защото да не забравяме, че в това време, в 1873 година, българите са много доверчиви. Когато те видят, че е писано черно на бяло, отпечатано във вестник нещо, те го приемат на доверие. Щом пише, че поп Кръстя е предал край, значи е предал. Те по-късно по време на априлското въстание, преди априлското въстание, приемат за чиста монета всичко казано от организаторите на въстанието. Че са във връзка с Русия, с Сърбия, че имат много пушки и всичко това. Че ще има клане на пролет, организиране от турците. Всички тези лъжи ги приемат за чиста монета, казано-речено. А камо ли писано черно на бяло във вестника? Такъв е бил тогава чисто сърдечен българския народ.
И той научава от този вестник, тайн и привлекателен, че, видите ли, Поп Кръстю уж бил предал Васил Левски и прибрал 100 лири Василеви пари и така нататък. Възниква въпроса, защо Каравелов публикува тези клевети? Защо изобщо има нужда от предателство? Няколко причини, няколко мотива има Каравелов. Преди мотив. два варианта, как е бил заловен Левски. Единия вариант е, че той е заловен при рутинна полицейска акция на турската държава. Правят една акция, хващат го и го арестуват. Ако това беше така, а то е точно така, тогава легендата Левски, че той е много умен, много ловък, много силен, много хитър, много предвидлив, рухва. Защо не е предвидил, защо не се е погрижал да не го арестуват. И тук идва, разбира се, митът за предателството. Колкото е силен, колкото е силен и предвидлив, и хитър, и всякакъв, също предателството не можеш. И ние имаме нужда от предателството. Ако нямаше предателство, мита за Левски като свръхгерой ще пострада много тежко.
И затова Каравелов от художествена гледна точка, като писател, като автор на образи, на митове, той има нужда от предателството. Без предателството героя увисва, като един човек, който е изглупил, който се е изданил, който не е предвидил. Аджемийски е заловен жив при рутинно изпълнение на полицейски. От някакви си провинциални заптията, турски полицаи, не някакви елитни, столични, не ловеншки, някакъв местен полицаи, заптия. И изведнъж хваща великия вожд на революцията. Това рязко деградира образа на героя. А Каравелов има нужда от този образ. Нещо повече. Каравелов, всеки може да го пица. Абе, ти бай Каравелов, смяташ ли, че вашата организация можеше да вдигне някакъв бунт, който да свърши някаква работа? Ако той каже не, аз спрятам, че нямахме шанс. Нито имахме пари, нито имахме хора, нито имахме оръжие, нито бяхме умни. В общите лини бяхме посредствени и некадърни. И при това положение нямахме шанс. Тукът искаха по-добри от нас, за да се справи с тази задача, ни не можем да се справи.
Това всеки ще му кажа, ма май Каравелов, как така вие вкарахте толкова народ в тази измама, че можем със собствени средства да се вдигнем да се освободим. Ако бяхте им казали, не братлета, не можем да се освободим, ще направим нова въстание да ви изколят и в Европа да се възмутят. Това да, това е честно. Но да им кажеш, ние можем, имаме средства, оръжия, възможности и да ги излъжеш, това не е по Бога. Лъжата не е по Бога. Лъжата е по... Бащата на всяка лъжа е лукавия. Това е от лукавия. Винаги лукавия има някакви добри намерения. Това е ясно. Винаги. С които хваща своите жерчи на въдицата. На въдицата винаги има някакво вкусно парченце, добри намерения. Но от там, от утопията до действителността, нещата се променят радикално. Така че тази лъжа се е крепяла до някъде на измаретните качества на Васил Левски.
Ако някой е питал Каравелов, вярваше ли в тая цялата организация, той ще каже, «Ма как да не вярва? Виж какъв силен, умен, съобразителен човек имаме там». Ами Ангела Кънчев от страх се гръмна, Димитър Общи един глупак горделивец, нали? С такива хора ли ще правим работата? Е, да, ама Васил Левски, силен, самообладание има, интелигентен, честен, предан на делото, нали? То е друго. Има страхотни възможности. Да, ние трябва да използваме този човек. Ако се окаже, че Левски не е това, за което... го е представил Каравелов. Значи, той е заложил на слаба карта. Заложил е на човек, който не е оправдал доверието. Каравелов има нужда от предатели, за да оправдая, че е заложил на Левски, който не се е справил. Иначе несправянето на Левски ще бъде несправяне и на Каравелов. Така, че за него провалът на Левски е бил лично негов провал и имал нужда от това да делегира отговорността на предателя, а не да я поеме той или Левски.
Да каже, ние се изданихме. Не се справихме. Ако Каравелов беше казал, не можем да се справимхме, братя, това е положението, неговия образ щеше да помръкне. Но, ако каже, в случи се гнусно предателство, минусите отиват към предателя. Така, че той има мотив да лъже, има мотив да клевети. Несправянето на Левски е тотален личен провал на Каравелов. Освен това, Каравелов, както и Левски, както и априлските възстанници, имат обичая да дискредитират Османската империя. Те, глупавите турци, глупавите заптията, не ги въртим на пръста си. Тази легенда е част от агитацията, от пропагандата. Иначе ако всеки им каже, чакайте сега, вие колко пушки имате, те колко пушки имат. Вие имате ли офицери, те имат офицери, някои тях учили в Европейски академии, имат артилерия, вие нямате артилерия. Тогава ще казваме да тръгваме с вас на една загубена кауза. Докато, когато се твърди, че Османската империя, да, може да има турци, но те са глупави, ние ги въртим на пръста си, те са некадърни, страхливи, презренни. Тогава вече имат някакъв шанс. Така че да признаеш ти, че един провинциален, немотивиран полицай е арестувал вожда на революцията, това означава да признаеш, че Османската империя има кадри, които не са по-лоши от нашите.
И се справя с задачи без проблеми. Това не е било част от пропаганда. Пропаганда е била, че Османската империя е прогнила. Чака само да е бутниш и ще рухне. Това е било идеята. Така че всички тези мотиви карат Каравелов да тиражира клеветата срещу Поп Кръстю. И в следваща публикация, вече 74-та година, Каравелов пише. Поп Кръстю, който при година и половина предаде на турците своето стадо, е афоресан от народната совест и от чистотата на човечеството. Ако иде в някоя къща, то или бягат от него, или го посрещат без език и с очевидна ненавист, чегато е еврейн или чегато е брат на Юда. Разбира се, че му е брат Скоби. Мнозина му говорят в очите, че той е предател и че е прокрет от Бога, но той мълчи като черен гроб и върви из пътя си като подивял. Край на цитата. Ясно е, че като кажеш А, трябва да кажеш Б. Каравелов след като веднъж е обявил Поп Кръстю за предател, не може след това да мълчи по темата, защото ще кажа, Ти, май, не си убеден, както преди това беше с Механджията, нали, сега пък Поп Кръстю, пък сега млъкна и затова той е длъжен да преповтори клеветата.
На принципа, една лъжна повторена се приема за истина. И ето ни го мита в пълно бойно снаряжение. Отец Кръстю Никифоров, сравнен с Юда, брат на Юда и така нататък. Е, провъзгласен за предател. Иван Вазов хваща тази тема и, когато се вдъхновява да създаде Одата Левски, тя става първа в Епопея на Забравените. Епопея на Забравените е главния идеологически манифест на Следосвобожденска България. Ние до днешен се движим в коловоза, създаден от Епопея на Забравените. И тази епопея започва с стихотворението Левски, не случайно. И в него имаме една невъобразима тирада, една клевета, но можем да кажем разгърната поетично, в която се казва, за Левски. Той биде предаден и от един поп. Той е мръсен червяк, той е низък роб. Той с позор за Бога, той петно на храма,
дяко на погуби че с черна измама. Той е човек безстиден, с ниско чело, пратен на земята не се знае защо. Той си ииздайник грозен и Божи служител, който тая титла без срам бе похитил. И на кого устата пълни със яд и злост, изреваха подло Фанете тогоз, на когото ръката не благословия, а издайство свърши и гръм не строши я, и чието име аз не ще спомена, от страх моята песен да не оскверня. И когато родила една майка Луда, който равен в адът има само Юда, фърли в плач и жалост цял народ тогаз. И този човек и още живее между нас.
Никога в българската книжнина за хиляда години не е изказван такъв език на омразата, не е оклеветен така, който и да е човек. Това е най-черния пиар в историята на български язик. Не надминат. И при това лъжа. това, което твърди Вазов в тези вдъхновени стихове, не е вярно. Защо го прави Вазов? Първо, защото не е проучил случай. Доверил се на това, което казва
Каравелов на това, което казва Захари Стоянов. Макар, че Захари още не е бил написал в своята книга, но така или иначе със сигурност той вече е носител на тази идея, която малко по-късно ще издаде в книга. Започваме вече своята подготвителна работа. Но, Вазов, за какво му трябва тази тирада?
Може би най-вече поради художествени причини. Защото, за да имаш бяло, трябва да сложиш черно. За да имаш възвишен герой, трябва да имаш низък предател. Това са художествени параметри. И Вазов, за да получи по-яркият ефект на теза-антитеза,
жертва истината. Освен това, той в това стихотворение е развил разказа за лески като една хипербола. като нещо фантастично. Турската държава сказава с това. Обсаждаше 20 града изведнъж да улови
тоя демон вездесъщ. Това, разбира се, е лъжа. Турската държава не е обсаждала 20 града изведнъж. Не против, той е уловен при доста посредствени рутинни обстоятелства. Но,
това в стихотворението не върви да го кажеш. и като си казал, че 20 града обсаждат за да го хванат това неуловим демон, ти трябва да кажеш, че той е предаден с подлост, иначе нямаше да го хванат. Така, че
Вазов пада в капана на своята хипербола и парадоксът е, че предисловието на книгата, която публикува той, стихосбирката Гусла, предисловието е датирано 2 октомоври
1871 година, и 11 дена преди това Поп Кръстю вече е бил покойник. преди да напише тези убийствени редове, Вазов не е отишъл до ловеч, да се срещне с Отец Кръстю и да го пита.
Абе, Отец Кръстю четаха, казаха ми, говори се, че ти си предал, Левски, какво ще ми кажеш, вярно ли това нещо или не е вярно? Не е отишъл. Вазов не е подходил почтено към темата, защото, както той казва,
и този казва, човек е жив, между нас. Еми, като е жив. Провери, ако станеш проводник на една лъжа, как ще се отнасяш към съвестта си. Това нещо е много тежко и много страшно за един човек,
да оклеветиш друг човек с такива тежки обвинения и да се окажи, че не са верни. Още повече в год си вдъхновен. Стихове бълбаш, рими, ярки и силни, запаметяващи се и повтарени от невръстни деца.
Това е близо в съзнанието. Повече от един век, от 81-а година до ден днешен. Разбира се, Вазов не е знаел, че ще стане класик, може би е предполагал нещо, но тази му отда се тиражира в стотици хиляди екземпляри. Къде събрани са чинения? Къде отделни стихотбирки?
Никой не е изчислил. Колко стотици хиляди екземпляра на тази лъжа е тиражирана? Това, което Гьобелс говореше, нали, една лъжа повторена сто пъти или хиляда пъти. Тук са стотици хиляди пъти и хората четат и вярват. Вазов не е проверил,
те ли ще проверят? Още повече като мине време, като умрат хората и вече това остава като меродавно. Нека да чуем едно песнопение малко и да продължим нататък. Господи, помирай! Аминь! Абонирайте се! Абонирайте се! И така видяхме как Каравелов и Вазов създават и доизграждат митът за предателството. Третия голям, който участва в създанието на този черен мит е Захари Стоянов, който написва първата биография на Левски. Васил Левски Дяконът черти от живота му. Тя е издадена в 1883 година. Виждаме, че доста бързо стават тя неща след освобождението.
81 е одата, а 83 е книгата. И на практика новоосвободена България, която се обзавежда с светоглед, с крайъгълни митове, тя залага митът за предателството на Левски като крегълен мит. Захари Стоянов надгражда върховече създадения от Каравелов и от Вазов мит. Той казва така: "Ние спомняме, че Каравелов говореше за малко парици и някои други неща. Не се казва какви са тия неща." Сега Захари Стоянов какво пише? У него, у Поп Кръстю, имало дебели комитетски суми, които не може да останат след предателството на Левски. Сега това, разбира се, не е вярно. Първо, откъде знае той, че има дебели комитетски суми. Второ, защо пък те ще останат у Поп Кръстю след предателството на Левски? Комитетът си има председател, Марин Поп Луканов, има членове. Тези пари не могат така да изчезнат. Има архив, документация, спомени. И изведнъж предава Левски парите. Това нещо няма как да се случи. Какви са целите на Захари? Защо той продължава да наддава? Той е бил горещ привърженик на Каравелов, но понякога казва. Той, което казваше Каравелов, не е вярно.
Има такива примери. А тук се ослания изцяло. Явно е, че Захари също има свои причини, които са до голяма степен художествени. Той не че себе си за горещ обожател на Левски. А в самото начало на книгата обявява целите си така, че те са продиктовани от национален егоизъм. Като коментира почестите, които се го казват след освобождението на "чуждите гробове и величия" Става дума, разбира се, за руските паметници и руските гробища. Захари Стоянов казва така: "Анима нашите собствени братя, нашите герои, (в скоби), каквито и да са те, най-после нашата гордост не заслужават горните почести". Край на цитата. "Ние хубаво се кланем на чужди гробове и величия", а казва: "Нашите герои в (в скоби), каквито и да са те". Той допуска, че те не са на висота, каквито и да са те, но най-после казва той: "Нашата гордост заслужава горните почести". Т.е. той трябва да обслужи гордостта на българите. Българската гордост изисква ние да произведем герои, каквито и да са те. Следователно, Захари Стоянов не търси истината. Неговата цел не е истината, а манипулативно изгражда лъжливи образи на герои, както той казва,
които да съответстват на нашата гордост, независимо от истината. Това е неговият художествен метод. И той не го крие. Не веднъж той казва така: "Не искайте от нас да сме безпристрастни, ние сме пристрастни". И друг път ще направим специална беседа за творческия метод на Захари Стоянов. Той е много интересен и много лесно се подава на изследване. Можем да разкрием начинът по който той гради историята. Но в случая много характерно има изследователи, които са проверили и са доказали, че при писането на книгата за Левски, Захари Стоянов не е използвал ловчанския архив. който е много интересен и много лесно се подава на изследване. Можем да разкрием начинът по който той гради историята. Но в случая много характерно има изследователи, които са проверили и са доказали, че при писането на книгата за Левски, Захари Стоянов не е използвал ловчанския архив, който му е бил предаден от Никола Цветков специално за тази книга. Взема го и не го използва и дори се оплаква в книгата, че няма архиви. Този факт е изключителен.
Означава, че той съзнателно укрива истината и създава манипулативни образи, манипулативни митове. Включително и мита за поп-кръстю. Не се ослания на фактите и наистината, а ги да го разразкрасява със свои измислици и домислици. Друго. Захари Стоянов е враждебно настроен към църквата. И то страстно така мрази чернокапците, както той казва. И точно в този момент той става член на първата българска масонска ложа в Русия. Балканска звезда. И до края на 82-ра, а може би и до пролета на 83-та година е член на тази масонска ложа. Която винаги знаем, че масонството има една антиклерикална, антицърковна позиция. И Захари естествено прихваща и оттам това отношение отрицателно към църквата. Ако предател на Левски беше някой чобанин, някакси какво от това. Обаче ако е духовник, свещеник, с един кушно два заека. Хем художествено предателя е един вид оневинява героя, че той не се е провалил, ами нечесно е бил предаден. Второто предателите от църквата можем да я дискредитираме чрез този човек, както прави и Вазов в одата.
Така че това антицърковно отношение на Захари, той е все известно, се обслужва от клеветата към поп-кръстю. Следващите изследователи, и Унджиев, и Страшимиров и други, до голяма степен те са вече формирали. Така че той от малък е слушал одата на Вазов, учил го в училище, в учебниците е влязло и той сега да се опълча срещу тази всепризната митологема е доста трудно. Въобще ни по течението се впускат, а да не говорим по време на комунизма, там вече съвсем нямаше кой да се изправи и да каже свещенника е невинен. Защото това много обслужваше атеистичната пропаганда. В по-ново време, разбира се, когато вече тази антицърковна пропаганда не е държавна политика, официална, се появиха редица изследователи и публицисти и общественици, които оспорват този мит. И съвременните изследователи, които уважават себе си, вече не твърдят, че отец Кръстю Никифоров е предал Левски. Всички улики, които се изтъкват, са само косвени, но ние по косвени улики можем да правим всякакви конструкции. Важното е има ли доказателства. Няма случая, няма и затова фактите все по-убедително говорят, че залавянето на Левски не се дължи изобщо на предателство. Тук не става дума дали Поп Кръстю го е предал или там Луканови или някой друг. Не, той просто не е бил предаден. Не говорим за Димитър Общи, който го издава пред турците, но това е друго. Това е издава организацията, а не къде се намира Левски, къде да го хванат, къкън, скотуханчи и така.
Те не са били известни, че той оттам ще мине и така нататък. Димитър Общи е предател на организацията, да. Лично за арестуването на Левски в последните дни той няма отношение. Той вече е арестуван и не може да въздейства върху събитията. И не е информира. Така че съвременната наука е на становище, че събитията се развиват така. 26 декември 1872 г. Левски тръгва от Ловеч за Велико Търново. Носи архивата, която иска да спаси. Защита в седлото на коня. Търгва с един подвижник, Николчо Цветков. Търгват към Велико Търново. Но понеже е късно, вероятно ще нощуват в Къкринския хан на Христо Латинеца. Комитетски човек. Но по пътя те минават през лозята и се срещат с едни турци, водени от Али Чауш.
полицай, който ги пита къде отивате. И тук виждаме две ключови грешки на Левски. Първата грешка е, че те, която виждат турците, се разделят двамата. Това е много подозрително. Защо? Когато виждаш полицайите, не си продължаваш по пътя да им кажеш: "Добър ден, добър ден", а се разделяте двамата. Насред Лузята, не на кръстовище в града, върват заедно двамата и изведнъж се разделят. Това е много, много подозрително. Първата подозрителна нередност за един полицай. Да не забравяме, че това е време, в което вече са предателството на Димитър Общи тече, арестуват се десетки хора в района. Турската полиция е на крак, търси подозрителни. И втората груба грешка, за мен дори необяснима, е, че когато Али Чауш. Али Чауш пита Левски. Кре отива. Той казва:
"А, отивам кога да отложи, тога да видя дали са ми там изсипали оборски тор. Трябва чесна каруца там да изсипат оборски тор и да проверя". Това нещо е доста съмнително. По две причини. Първата причина е, че деня е 26 декември. Както знаем, коледа, Рождество Христово се празнува три дни. Това е посред зима. Студ. Българина в тези дни си стои вкъщи. Пива си винци и ракия. Среща се с роднини. Отговяват. Има ли са пости? Почват да лъжат отново. Празнуват. Какъв оборски тор?
Първо, ти ще намереш човек в този време. Да впряга каруцата да ходите и носи. Второ, за какво? Какво ще правиш, като видиш този оборски тор? Ще почнеш да твориш навръх нова година? Навръх коледа? Така че това е било доста странно обяснение. И другото. Али Чауш, ако може да сметне 2 и 2 колко прави, ще разбере, че тук работа е съмнителна. Те двамата се развиха, като не видяха. А единия не ще шли говори празни приказки. И най-елементарното нещо, което би могъл да направи той, и би отлъжен да направи, е да провери. да се стане на пътя. От Търново за Ловеч, т.е. на входа на Ловеч откъм Търново.
и да чака да се върне. Той е да ходи да проверява оборския ТОР. чакаш го 15 минути, половин час, един час, не се връща. Работа е супер съмнителна. Той не е ходил да проверява оборския ТОР. А тъй е излъгал. че не може че с косъма. Всеки нормален полицай при тази обстановка и при тази обстоятелства, мирното време, когато си пият ракийката и си коншолуват турци и българи. Не. Това е напрегнатото време след издаването на Димитър Общи, когато полицайите са на штрек и всяко съмнително нещо се проверява. Така че съвсем естествено е Али Чауш, след като види тези две съмнителни неща, и особено след като не се върне той съмнителния, да каже: "Тук има нещо...". Те хора са вероятно от уния едят ги арестуваме.
От комитите. И той, като полицай, да си свърши работата, трябва да събере една група полицай и да тръгне и да кажа: "Те по пътя някъде ще нощуват, къде? Къде ми в Къкрина има хан". Там е нормално да нощуват, защото вече е студено и тъмно. Както и става. Така че съвременната наука, историческа, не вярва в предателството на поп Кръстю, което с нищо не е засвидетелствано и вижда, че Май изощо не е имало предателство. Още по-веже е, че когато арестуват Левски, те не го знаят кога са арестували. Те ако знаеха, че това е Левски, нямаше да го карат до Велико Търново, да има очни ставки, да го разпознават, веднага щяха да го закарат или в Ловеч или в София. Но, така или иначе, нямаше да има дълги опити за опознаване. Те чакат да знаят кога арестуват. но те не са знаели. Знаели си, че не е така законен човек, но не са знаели кой е, което доказва, че не е имало предателство. Така че, легендата за предателството се оказва, че изобщо не е вярна.
Не говорим за поп Кръстю, говорим, че изобщо не е имало предателство следствие от което Левски е заловен. Без да говорим за Димитър Общи, което е съвсем друго. Той предава организацията като такава. Сега поп Кръстю, на момента в който е набеден с тази лъжа, какво може да прави? Освен да кажем, не съм. Но нищо повече. Срещу публикации в вестник от знаменития Любен Каравелов, срещу в подбудените, вероятно не си ги измисля в тези работи. Те са тръгнали от друг. Сега кой точно е в племен ли е в Ловеч ли? Това вече може да се изследва. Кой е автора на Клеветата? Но този, който е автора и е пратил на Каравелов, продължи да се разпространява. Когато в 1974 година се намира в Ловеч, там близо до музея и близо до мястото, където е била къщата на Марин Поп Луканов. Когато се намира едно голямо златно съкровище, над 1300 жълтици.
Златни монети. Османски, древни, австрийски, римски. Но 1300 и няколко златни монети. Това е огромно съкровище. Най-вероятно това е най-голямото съкровище монетно, златни монети в цялата българска история. Това съкровище обаче е в хранището на банката в София. Не разбира се в музея в Ловеч. И около него витаят се възможни въпросителни. Първо се твърди, че там някъде е била къщата на Марин Поп Луканов. Тоест, ако приемем, че е имало някакво комитетско злато, то следите не водят към Поп Кръстю, а към Марин Поп Луканов. Ние не можем да твърдим в никакъв случай, че може да се проследи кой го е закупал преди да бъде намерено. Извинете, това е закупано по-късно, а преди това не знаем къде е стояло. Но за мен има две неща, които са много съмнителни. Първото нещо е, че това златно съкровище, уникално и бих казал скандално, е подсурдинка. Не, че не знаят, то не могат да го скриеш, знаят се.
Но нямаме сериозно научно изследване. Би трябвало, би трябвало един учен да се захване и да го изследва. Да провери кога е намерено, при какви условия, да се издаде едно сериозно изследване на происхода на това съкровище. А не да се погребе някъде в трезорите на банката. Защото аз съм сигурен, че при съпоставката на фактите относно това съкровище започна да изплуват хипотези. За него е происход. И може и да се докажат някои от тях. Но това не е направено. Сега, 74 година е времето на комунизма. Тогава да се унивини Поп Кръстю и да се обвини, не дай си Боже, фамилия Луканови, не забравяме, че Андей Луканов по тогава време вече не е кой да е. Преди това Карло Луканов да не говорим. Така че за мен покриването на сензацията с най-голямото златно монетно съкровище намерено в България е много, много подозрително. Там директорът на музея бил казал нещо, този бил казал, но научно изследване няма.
Научно изследване, което да проследи произхода на това съкровище. А то бива намерено доста при ясни обстоятелства. Там някакъв човек, някакъв кожар или какъв го намира, честен човек докладва веднага. Т.е. може да се проследи мястото, начинът на скриване. Сигурно е имало доста податки за едно сериозно научно изследване. Каквото не се прави. Така че въпроса относно златото стои, без да сме сигурни да кажем да това е комитетското злато. Някой твърдят, че комитета не е имал толкова пъли, но това да не забравяме е, че е централният комитет за цяла България. Ама казва имало римски монети. Еми имало разбира се. Знаем, че в Османската империя златото пък и във всяка империя и днес златна монета отиваш при антикварите и те те осребряват веднага. Независимо, че римска, австрийска няма значение. Златото си е злато. Те не са ги разменяли като нумизматични ценности, а като метал. Металът си е злато, всеки може да провери.
То и се вижда, и се знае. Златото не мога да сбъркаш с друг метал. Така че тези пендари, които са носили българите и българките особено. Много от тези монети са били пробити, те са били пендари. И можем да допуснем, че българки са давали от своите пендари по наследство. Ето това е, го давам от мен, тая монета от брат дядо ми стои. Може да е римска, разбира се, че може да е римска. Това да е някаква нумизматична колекция е абсурд. Това е съкровище, имане, събрано. И изведнъж се появява точно в Ловеч, където не може да имаме някакви богатащи. Това не е Пловдив, макар че имало прозвище "Алтърн Ловеч", но така или иначе е под въпрос всичко това. Да се върнем обаче на темата за Поп Кръстю. По време на комунизма, версията за предателството на Поп Кръстю всячески се утвърждаваше. По очевидни пропагандни причини.
Атеистична идеология на режима и имаше един священник, който е предател на национални герои. Така че е съвсем нормално, по време на целият този период, и в учебниците, и насякъде, да е залегнала тезата, че предателя на Левски е Поп Кръстю. По това време се е написа и пиесата на Константин Илиев "Великденско вино". и в общи линии никой не оспори. Говорим за това, която е писана, че това е историческа истина. Има едно много интересно знаменито четиристишие на поета-комунист Димитър Полянов. Когато, нали, и едните и другите, нали, и официалните власти в България, и лявата опозиция, казват Левски е наш. Димитър Полянов имала такова четиристишие: "Замълчете, о търгаши! Левски наше, само наш, но бесилото е ваше и предателят е ваш". Това е уникална поезия. С няколко думички той ни изяснява, за какво става дума. Левски, като национален герой, е присвояван от едните и от другите. От властта и от комунистите. И Димитър Полянов казва: "Не е ваш Левски. Наш е само наш. Но бесилото е ваше и предателят е ваш". "Ние сме добрите, вие сте лошите. Левски е наш, а бесилото и предателят са ваши". В какъв смисъл ваши не е ясно. Защото ние много добре знаем, че бесилото е на Османската империя. Тя тогава вече не е съществувала. предателят, той приема, че е Поп Кръстю естествено и го приписва на властта, макар че църквата би трябвало да е отделена от кесаревото. Точно това просто и ясно, че Това четиристишие явно показва за какво става дума през цялото време.
Наш. Само наш. Създава се мит, с цел този мит да се обсеби. Когато Захари Стоянов го прави този мит, когато Вазов го прави, те и обсебват този мит. "Ние сме на страната на добрите". Левски е добър, той е наш и само наш, а има и не лоши. Ето, да кажем, Поп Кръстю, който го е предал, той е ваш. Примерно на църквата. Не, че по време на комунизма нямаше сериозни изследвания, които уния виняваха Поп Кръстю, имаше. Но те минаваха за почти покривни. Почти забранени. Нещо повече. Когато... Аз не си го спомням това нещо лично, но нещо ми се мярка в паметта, аз съм го чувал от свещеници да го казват. че, когато минава свещеник в, да кажем, 70-те години в България, а може би и преди това, и 60-те, и 70-те, не знам за 80-те. Често се е случвало това, някой да му подвикне: "Е, попе, кой предаде Левски?"
Само това. Но често. И можем да си представим един български свещеник, как се е чувствал. Първо, че те дори са вярвали, че Поп Кръстю е предал Левски, защото така пише в учебниците. И в изследването на Унджиев, на Захари Стоянов, на тоя оня, Вазов го е казал. Те дори са вярвали в тази лъжа, но и да не са вярвали. Той е оклеветен като свещеник, като поп, защото е част от онези, които предадоха Левски. Така че това посрамване на българското свещенство чрез темата за предателството Поп Кръстю е един много сериозен въпрос, което заслужава внимание и изследване. Трудно вече можем да го установим, но може и по стари хора и по памет можем да го установим. Първо, кога се е зародила тази практика, е поп е кой предаде Левски, кой е нейният изобретател, къде се разгръща, как се разпространява, кога замира, при какви случаи се е използвала, как църквата е реагирала на това нещо. Някой писал ли е под този повод, имало ли е художествени произведения или нещо друго, което оставят следи. Това без друго е много важна тема. Как една лъжа се използва за оклеветяването на свещенството. Нека да чуем едно песнопение и ще завършим. Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Казаното тук Нека да кажем, че Поп Кръстю Никифоров Не е предал Левски Левски е арестуван При акция на турската полиция Без конкретен предател Мита за предателството на Поп Кръстю е създаден от заинтересовани лица Любен Каравелов В последствие Иван Вазов и Захари Стоянов
Техните интереси са били къде художествени, къде политически, къде лични Но те изграждат този образ Който вече влиза в съзнанието и в подсъзнанието на целия български народ С много-много редки изключения И този мит Макар и опроверган напоследък С научни доводи Продължава да стеле мрак Около името на един свещеник От времето на освободителните На освобождението на България Малко преди и малко след това И е част от Многобройните Неверни митове
Които са обгърнали Делото и личността на Васил Левски 150 годишнината От обесването на Левски е повод Ние да осмислим Тези митове Тези многобройни митове И свързаните с тях Художествени произведения Защото Това ни показва Как нашия мозък Бива манипулиран Може би с добри намерения
Може би с художествени намерения Може би с политически И някакви други намерения Но нашия мозък Бива манипулиран Нашия светоглед Нашия набор От Факти От градиво С което да изградим Мисъл Да изградим история Да изградим смисъл Тези факти са
Подменени В много случаи И ние трябва Един по един Да ги проверим С критерия на истината Едно Фактологическата Достоверната Историческа истина И второ Духовната истина Без Тази проверка Ние ставаме жертва
На Манипулация А в някои случаи Ставаме жертва и на клевета Какъвто Впрочем оклеветен може да бъде И всеки един от нас По същия начин Както е бил оклеветен Същеника Мотлович Светоглед Предаването за Православен поглед
Към историята Културата И съвременността С богослова Георги Тодоров Всички беседи От това предаване Можете да слушате По всяко време В YouTube Като потърсите Светоглед С Георги Тодоров