ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа, плюс номер 218, е ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА САМОИЗМАМА. Всъщност, темата е най-съща от три беседи на сам, тя е третата поредна, а именно критика на демократическия разум. Критика на
демократическата обществено-политическа измама. Това обществено-политическо вероизповедание, което е най-великата измама на модерните времена. И което, разбира се, ще ни доведе до последните времена. Сега в предпоследните е господстващо и ще ни доведе до последните времена, когато ще бъде управлението на антихриста. преди да продължим с изложението на тази критика,
на тезисите, на тази критика, нека да кажем няколко думи за целта на това изследване. Защо го правим? И то пък като православни християни. Целта, разбира се, е истината. Да установим истината
за това, как в действителност се управлява обществото. И установяваме, че понастоящем човешкото общество се управлява най-успешно чрез измама, в предишните десетилетия, да кажем в Съветския съюз,
в България от 44-та до 89-та година, се управляваше чрез друга относително успешна измама, по-успешна от национално социализма. Национално социализма също беше една
успешна измама, но тя се отнасяше предимно за германския народ и трая всичко на всичко 12 години в Германия. От 33-та до 45-та 12 години. Комунистическата измама трябва много повече
от 17-та година дойде на власт и, да кажем, 89-та година, 90-та година падна. Така че е един много по-дълъг период на полуразпад и през цялото време, през цялото време, от 33-та
до 45-та година, в Германия това лъжовно, измамно вероисповедание, политическо, обществено-политическо, се приемаше от мнозинството от народа. Гьобелс бил виновен. Пропагандата, да, радиото,
кинопрегледите, много обяснения, но в крайна сметка народа избра Хитлер в 33-та година, март, когато гласуваха, Хитлер събра 40-няколко процента от гласовете, най-голямата партия, несравнимо,
най-голямата по гласове, върване с всички останали, и по-нататък, много бързо, с 2-3 фалшиви флага, там, Райхстага и така нататък, палежа на Райхстага, който той го направи, го приписа на комуниците
и ги унищожи, те бяха третата сила в Райхстага, социал-демократите също бяха на бърза ръка така съсипани, и той много бързо обсеби цялата власт, и което е много важно, че мнозинството от германския народ
възприе тази идеология, т.е. измамата на националсоциализъм стана самоизмама, стана вътрешна убеденост на германския народ за 12-тина години. До последно, до май 45-та година, целият германски народ, с изключение на там 10% или 5%, останалите воюваха, не се предаваха,
работеха в тила и така нататък. Бяха верни до смърт на тази измама, защото тя бе станала самоизмама. Същото е при комунизма, разбира се, нали, както се казва, мутатис, мутандис, нали, но, общо взето,
в голяма част от тези десетилетия, не, до края, в край вече имаше едно, така, съмнение доста широко в някои страни, съмнение в достоверността на комунистическата идея, винаги е имало съмнение в неговото приложение.
Прекрасна идея, зле осъществена, заради дефектите на управниците, нали, това беше преобладаващото. Към края вече започна да се прокрадва мисълта, че може би идеята не е толкова прекрасна. Но,
в момента, в който мнозинството разбра, че идеята не е прекрасна, рухна, така нареченият комунизм. Но, във всеки случай, няколко десетилетия той беше не само властваща
измама, но и действителна самоизмама за мнозинството от верноподаниците на това обществено-политическо вероисповедание комунизма. сега е съвършено същото. Мутатис, мутандис, като променим
тези неща, които трябва да се променят. Но, в основата е същото. Отново властва една самоизмама, една измама, обществено-политическо вероисповедание, измамно, лъжовно и
мнозинството от верноподаниците го приемат за чиста монета, т.е. упражняват самоизмамата. Как сме сигурни, че така основната теорема за управлението на човешкото общество, че то се управлява
най-успешно в модерните времена, се управлява най-успешно чрез измама, как сме убедени, че тази теорема е вярна? по няколко начина доказваме тази теорема. Първо, в началото
на времената, веднага след сътворението на първите човеци, как Лукавия обсеби и почини и управляваше първите човеци? чрез концлагери, танкове, самолети, изтезания?
Не! Само и единствено чрез измама. Чрез измама той ги обсеби, той ги подчини на себе си. Той изгради една утопия, една красива система, как те,
като едат от забранения плод, ще станат богове и ще им се отворят очите и така нататък и по този начин ги обсеби и ги управляваше чрез измамата. Не чрез
насилие. В никакъв случай. Да не си въобразяваме, че насилието е злото. Не! Злото има много проявления. Второ. В края на времената, в книга Откровение ни е казано в едно изречение. Сатаната мами цялата
вселена. Тоест, човечеството. Цялата вселена. Значи, цялото човечество. Сатаната мами цялото. Тоест, управлява чрез измама. Там не е казано
сатаната. Сатаната ще сложи във вериги цялото човечество. Или ще ги изтезава за да станат на негова страна. Ще упражнява насилие. Не! Мами ги! Той ще
изтезава и ще избива тези, които не са самоизмамените. Праведниците, светците, Илия и Енох и другите, които не са негови верноподаници, не са
обхванати от самоизмамата. А другите ще ги мами цялата вселена, цялото човечество. Това е в края на времената. Значи, в началото и в края на времената властта на сатаната е чрез измама. Трето. Доказателство,
че човечкото общество се управлява чрез измама. Какво е обратното на измамата? Истината. Кой е истината? Христос. За да се управлява обществото
чрез истината, то трябва да е христоцентрично. Имаме ли такива примери? Имаме. Юстиниановото общество. Когато Юстинианово управлява империята, тя се
управлява христоцентрично. Когато Свети Борис, управлява България, тя се управлява христоцентрично. Имаме такива примери. Не много-много, но не и малко. Те са
исторически факт. но, за да имаме христоцентрично управление на обществото, обществото трябва да бъде първо християнско, второ православно
християнско, трето въцърковено, християнско, християнско, от държавата, както е в съвременето общество. Отделено от държавата, означава отделено от Христа, да не се
заблуждаваме, че обществото се отделя от църквата. Не, то се отделя от Христа. така че това разцърковено общество, в което живеем, няма как да бъде
управлявано от истината. По никакъв начин. Значи, ако то, чрез обществен договор, чрез система от баланси и контратежести стига до истината, значи истината не е Христос, а истината е обществен договор. Не,
истината не е обществен договор. Истината е Христос. Поради това, не въцърковеното общество е подчинено на нещо не Христово. Тоест, на някакъв вид измама. Какъв вид измама
е съвсем друг въпрос. Има 666 вида измами. Всевъзможни. Но важното е за нас какво не е. Не е Христос. Така че, естествено, че нашето съвременно общество се управлява
от измамата. Щом не се управлява от истината. Христос. Разбира се, ако влезем в така наречената конкретика на съвременното управление, на съвременното политическо общество, политическо
управление на обществото, анализирайки го, което и правим частично, в тези беседи се обеждаваме за пореден път, че точно така и става. Не само в началото на времената, не само в средата, ами в средата на времената,
между Адама и Антихриста, кой управлява човечеството? езичество в повечето държави, ереси в повечето държави. Много повече държави се управляват
от еретици, отколкото от православни и в съвременния свят. Иноверци и така нататък, т.е. отново измами. Какво е иноверството? Измама. Какво е ереста? Измама
и самоизмама, естествено, за верноподаниците на ереста, това си става самоизмама. Т.е. съвсем очевидна е тази теорема на обществено-политическото управление, че
от началото на времената, от Адамово време, при грехопадението, разбира се, не преди това, но от грехопадението започва властта на измамата и до края на времената,
до времената на Антихриста, когато тази власт ще стане непреодолима и ще достигне до такива степени, че света ще се само обезсмисли, да при цялото това време
в мнозинството от човечеството властва и измамата. Властта на Христа е рядко изключение, но слава Богу съществува от време на време, тук-таме в
историята, за да ни докаже, че е възможна, но много отдавна ние вече нямаме такава власт. Мисля, че много трудно може някой да смята и да криви душата си
до такава степен, че да каже, ама не, ние имаме в момента в демократическото управление имаме власт на истината, а не на измамата. Колкото и да си самоизмамник, чак до там няма да стигнеш, поради тази причина
какъв е резултата? Ами, отказваш се да мислиш, отказваш се да следваш логиката, отказваш се да следваш критиката на демократическия разум и не го правиш. И точно в това живеем ние. Колкото и да е странно.
Би трябвало в едно отворено общество, отворено за дискусия, отворено за чужди мнения, по Волтер, да имаме многобройни критики на демокрацията. Отляво, отясно, анархисти, комунисти, фашисти
и християни. И всички тези критики да бъдат предмет на постоянна дискусия и да бъдат разгромени. Хващаш там анархиста Чомски и му доказва, че не е прав, че демокрацията
е хубаво нещо, а той не е прав. примерно. Или хващаш комуниста, там, Маркс, или Ленин, и му доказваш. Хващаш християнина, и му доказваш, небе, не си прав, братко.
Тука, така, тука, така, ти не си никакъв християнин, виж, тука не си прочел какво казва Христос, какво казва свети Павел и ти доказва, че не си прав. Ето, това би трябвало да бъде така горницата
на съвременния интелектуален дебат. Не. То отсъства. То отсъства. Такъв дебат не се провежда. И те наречените Институт за излезване на демокрацията, Институт за това на демокрацията, за онлайн на демокрацията, се занимават с всичко друго, освен с осмислена самата демокрация. Не, братче. Не. С това ние не се занимаваме.
Абе, какви демократисти, какви изследователи сте, какво изследвате? След като ни изследвате лъжата, върху която сте стъпили, измамата върху която сте стъпили. Ами че това е аксиоматичната лъжа. Тя е аксиомата. Вие всичко градите върху твърдия камък на тази измама. превръщайки я в самоизмама.
Но, априори не са прави, че не се занимават, че не режат клона на който стоят, защото ще останат без работа, ще останат без храна. Няма откъде да получават заплата. Ако поставят под въпрос измамата върху която сте стъпили, какво ще правят от нататък? Жена му ще го изгони от къща и ще му каже «Абе, който караш и ти ли ще го оправиш света?» Лошо ли ни беше?
Като си получавахме заплата, като си получавахме цитли, като си получавахме всичко. Живехме в зоната на комфорта и ти сега са опълчен, направи си неинтересен и стана аутсайдер, стана маргинал. Обществото те изхвърли. Приятелите те изхвърлиха, не искат да имат нищо общо с теб. Ти си токсичен вече за тях. Така че тези, които искат да продължат да имат същите приятели, да живеят в същата зона на комфорта,
да получават същата заплата от крайна сметка, от структурата на голямата измама, еми те, естествено, ще мълчат по основната тема за токсичността на самата демократична измама и как ще реагират. Ще кажат, аха, този понеже е против демокрацията, той е сталинист. Въпросът е ясен. Той е фашист. Той е, нали, обскурантист или талибан, нали, т.е. имаме едно много просто и ясно, много просто, как да кажа, една задължителна реакция
на тези, които нямат аргументи, това е етикетиране. Взимаш един етикет, първо взимаш нещо и го натварваш с отрицателност. примерно Сталин. Казваш, Сталин е зло. Но защо е зло? Защото това, това, това, това, това, това, това. Изграждаш образа на злото. След което, този вече изграден образ, го залепваш върху този, който ти пречи да живееш комфортно.
И резултат е на лице. Той е сталинист. Той е нацист или талибан, нали? И с това умственият процес е приключил и ти отново се успокояваш и ставаш верноподъник на самоизмамата. Както си беше и при комунизма, беше същата история.
Хубав е, че има този опит. тази вакцина до някъде действа все още. Можем да разберем механизма на това нещо. Та, да, имам предвид, че сатаната, в който разбира се е главният измамник, баща на лъжата и баща на злото,
той използва всички средства, за да владее. И, съответно, демократичната самоизмама и тя използва всички средства, за да остане на власт. Убийство, отрова, канцелиране, всичко. Но
тези средства не са основните. И не трябва да сметаме, че за демократичната утопия основното средство е убийството. Да, използва се масово, но като крайен случай. Там, където няма как, нали,
е, сега, нали, наложи се и го извършихме. В името на доброто, в името на човечеството, забира се. основното средство, което използва демократичната измама, за да контролира света, е зоната на комфорта. Комфорта,
който можеш да загубиш. така, някъде го наричем временно, с работното название губимият комфорт. Този комфорт е да имаш работа, т.е. да си интегриран в обществото, да имаш обществено уважение, да имаш заплата, поминък, да се ползваш от благата на технологиите, да имаш социална среда, да имаш одобрение,
да имаш оценка, да имаш похвала. Всичко това изгражда твоята зона на комфорта, но този комфорт е губим. Ти имаш какво да губиш. това е юздата, чрез която те обяздва демократичната измама.
И кой иска да загуби своята зона на комфорта? Да загуби приятели, да загуби пари, да загуби работа, да загуби място в обществото, в демократичното общество, разбира се. Там,
където властва тази утопия. Ами, не е добре да ги загубиш те неща. Така си мисли, всички ние така си мислим, че е добре да живееш в така одобрение във възхвала и медиите да ти дигат топката и да те хвалят
и да те награждават и заплата да получаваш и близките ти да са доволни да те одобряват. Но всичко това е много добре за човека. И ако на времето сатаната обсебваше християните чрез т.е. не ги обсебваше, а ги сразяваше чрез
мъченичество, изтезаваше, ги ги убиваше, да не забравяме, че не всички изтезавани християни са станали мъченици. Някои са се огънали. Но други са се оплашили от изтезанията, без дори да ги изтезават.
Като им покажат инструментите на мъчението и край веднага се интегрират. Та, ако приемем, че в тези времена лукавия е действал по-грубо е режал глави, чрез своите човешки носители. Разбира се, непряко. Но
тези обезглавени християни са отивали в рая, то в днешно време той не ни обезглавява. Той ни обсебва отвътре именно чрез комфорта. Комфорта ще ни вкара в ада, а не оплахата
от обезглавяване. В момента не ни обезглавяват. В момента ни вземат отвътре. Превземат ни отвътре чрез комфорта, чрез интегрирането в системата на
измамата, на самоизмамата, която е на практика секуларна и как православния християнин може да стане верноподаник на тази на това вероисповедание обществено-политическо
чрез интегриране. Без много-много да заявява аз одобрявам атеистичната власт. Не. Тя е разделяне на властите. Диви, никой ти пречи
да си вярваш. Не е толкова лошо, колкото преди която ти пречиха. И от тук нататък няма проблем. аз съм солидарен с демокрацията, гласувам за нея. Нещо повече, аз се смятам за доброто управление на обществото.
Това е всъщност как измамата се превръща в самоизмама. Чрез комфорта. Чрез губимия комфорт. Чрез това, което можеш да загубиш. Нека да се върнем към първо да направим една пауза,
да изслушам едно православно песнопение и след това ще се върнем към тезисите. Ся земная остави по Христу при Тебе върнем си и тога запомен ми ограждаја ся.
Я мил ся еси стоп непокорен и бъргаржи, нотовени, емцовен, ти раплюјся, отче и овен, спетилу, прескету, овен. Като
излагахме тезисите, свързани с критиката на демократическата измама, казахме, че обществото се управлява чрез измама, че демократическата измама е най-жилавата, най-актуалната, най-успешната в модерните времена, че демокрацията
не може да съществува, народът не може да управлява, няма как да управлява, не бива да управлява и никога не е управлявал, тези тезиси. И започнахме темата за делегирането, за представителството, как се осъществява демокрацията, чрез делегиране. Аз делегирам власт на родния представител. Това делегиране, вече говорихме,
но нека да продължим, е също в основата си несъстоятелно, неефективно и най-важното невъзможно. Аз не мога да делегирам себе си на никого. Той да взема решение вместо мен. Това е делегирането. Той взема решение вместо мен
по важни въпроси. примерно американският президент. Избран с някаква економическа програма, политическа и така нататък. Добре. И настъпва момента, в който той установява, докладват му хората от тайните служби и така нататък,
че лошият диктатор Саддам Хюсейн има оръжие за масово поразяване. и президента казва не, не, това не мога да пуснем. Тези оръжия са много опасни. Той като продължава така, защото му излезе края. Ние трябва да ликвидираме
този проблем и напада Ирак. Избиват се няколко стотици хиляди иракчани, около 5-600 хиляди, някой казва 900 хиляди. Разбира се, лошия диктатор бива осъден, екзекутиран и ние
завладяваме тази страна и я управляваме до ден днеш. Но избирателите на президента били ли са питани по този въпрос? Съгласни ли са те да се унищожи държавата Ирак въз основа
на сигурните сведения от тайните служби, че диктатора притежава оръжие за масово поразяване. Не, народът не е бил питан. А това е фундаментално
решение. Това не е някакво решение за половин процент лифен и така нататък, това е решение, което най-малкото касае няколко стотици хиляди души в Ирак. и върволица, разбира се, дългосрочни последици,
които много трудно могат да се изчислят. И после изведнъж се случват нещата. А то предисторията е тази. Та, американския народ не е бил питан по този въпрос. А се оказва,
че лошият диктатор не е имал оръжие за масово поразяване. Това е всичко това е било една измама. е как народът, който е делегирал правото на вземане на такива
важни решения, може да контролира своя избранник, своя президент. Не може. Ей, на следващите избори. Ема, тя войната е минала, там стотиците хиляди са избити. неправилно, защото
нямаше оръжие за масово поразяване. Тоест, няма възможност за контрол от момента, в който го избереш. Ти до момента, в който го избираш, привидно, разбира се,
той е друга измама, но в рамките на тази измама ти я вярваш, че в момента си супер овластен, ти си суверенът. И той е суверен, казва, той човек ще бъде
моя суверен следващите четири години. В следващия момент, този, когато ти си опълномощил, взема решение без да те пита по фундаментален въпрос, как можеш ти да отреагираш по никакъв начин. Тоест,
това делегиране е червиво в основата си. Друго, как изобщо съществува властта в избирателя, така че той да е делегира. Значи, когато аз примерно съм
в така каква фирма, акционер, имам 5% от акциите и делегирам там на управителния съвет да управлява фирмата за една година, примерно. Аз не участвам
в управителния съвета, аз съм акционер, но не участвам в малкото тяло, което управлява фирмата текущо. Така, екзекутивното. Но, ако аз не съм доволен
от управлението, аз мога да изтегля своите пари от фирмата и да кажа аз не искам да участвам в тази фирма, защото не се управлява добре. Защото аз
реално това, което съм инвестирал в тази фирма е моя собственост. Аз продължава да съм собственник на това, което съм инвестирал. при изборите, ако се приеме
част, уж че съм собствених на някаква власт, тази власт е нулева, защото тя не може да се осъществи в действителност. Аз не мога да изтегля нищо
от никъде. Какво означава власт в случая? Това е възможността да упражня насилие, законно насилие за този, който не изпълнява нареждането
на тази власт. Примерно крадец не изпълнява. Осъждаме го, вкарваме го в затвор. Обществено насилие законно се упражнява и той човек
е обект на властта. Тя веднага тежката ръка на властта го хваща за рамото и го вкарва в затвора. Или, да кажем, обявява се мобилизация и ми казват
утре се явяваш еди къде си и те пращаме на фронта. Ако аз не го изпълня, отивам в затвора, ставам национален предател, дезертьор и така нататък. Тоест, подвластен съм на законно
обществено насилие и то преобладаващо насилие, то може да ме вкара в затвора за 20-30 години, защото не съм изпълнил тази заповед. Как народа може да упражни
власт, т.е. узаконено насилие върху своя избран и който не е изпълнил своята програма. Обещава едно пък, прави съвсем друго. И аз казваш, кога виж, кога ти каза на тази дата,
ти каза така и така, а направи обратното. Възоснованно това те пращаме в затвора. Имаме някакъв съд политически, съд на политическата почтеност и всеки политик,
който обещава едно, а прави друго, аз го давам в съда. Ти каза, е, ти, кво каза на тази дата? Имаше едно събрание. Ти каза, аз ще подържам мир, а ти на първата година на своето управление
започна война, значи аз те съдя и ти еш в затвора. Няма такъв закон, няма такова практика, никога не е имало. Неизпълнението на предизборни обещания не се санкционира от ушки им суверена.
И ти казват, ама ти след 4 години на изборите няма да го гласуваш за него. След 4 години мина една епоха. Светът е съвсем различен. И какво от това, че няма да го избереш? Той е някакъв бизнесмен, лекар,
преподавател, и като не е в парламента, ще си продължи другата работа. Той няма да косъм няма да падне от главата му. Но, докато е бил в парламента, е изпълнено неща, за които никога не е обещавал,
никога не са били няма да продължи. И са накърнили твоите жизнени интереси. Ти си безсилен. Твоята власт е нулева между двата дена на гласуването в началото на мандата и в края на мандата.
И остава хипотетичната власт правото на революция. това не знам кога устройва. Аз да имам правото. Тук е въпроса как то се осъществява. То не се осъществява на практика. Това право на революция, че ако властниците много,
аз съм ги избрал, но те много-много ми измамят и аз вече от нема къде ще се вдигна и ще ги сваля от власт с узаконено насилие. Това нещо е абсурд. Освен това, доколко ще е законно това насилие, по кой закон, къде това право
на революция е така казано-речено. Кой закон ти дава право? В коя конституция е записано това право и как е формулирано? При какви условия правят на революцията? При кои условия тя е метеж, бунт
и незаконен преврат? Никъде няма такова нещо. Узаконява на революцията. Това е само политически блъв. Когато нямаш какво да кажеш, когато ти кажат тази система на делегиране е измамна, защото аз нямам контрол.
Ако приемеме, че имам контрол в мига на гласоподаванието, имам тоталния контрол на тотален суверен, то в секундата след като съм пуснал бюлетина, ти може да ми измамиш. ти мое избранник, може да ми измамиш и аз нямам
съвършено никакъв начин да контролирам изпълнението на твоите обещания до следващия вод, след 4 години, ще се видим, след 4 години, между време ти прави какво ти искаш. Аз
суверена нямам възможност да въздейства. Това е действителността. Тоест, делегирането е една същита с бели конци фикция, една прожекция върху стената на измамата,
която ни отделя от действителността и която е една от няколкото измами, конструиращи демокрацията. Една от тези измами е достатъчно за да не функционират цялата система. Както
знаем, има много теории за perpetuum mobile, всичко действа прекрасно, едно да не действа край, цялата система не функционира. Тук имаме няколко такива конструктивни дефекти,
които правят системата недействителна, невъзможна, нереална, но тя действа чрез пропагандата чрез обсебването на умовете и сърцата, чрез системата от плашила
и така нататъка и в крайна сметка пак да кажем най-добрата система на измама, която до сега е била измислена и прилагана в това отношение Чърчил, ако го перифразираме, е прав, когато казват,
че тя е най-лоша система, но най-жилавата измежду всички други, които до сега са били изпробвани. в камерата на представителите, в конгреса в Съединените щати, един депутат, един конгресмен представлява
760 000 души. как е възможно те да му делегират себе си и той да отстоява техните интереси. Първо, той не ги познава. Второ, те не го познават. Ако ние си мислим, че тези 760 000 души познават
своя конгресмен, ако си мислим, в България са 27 000. 27 000 избират един депутат. Т.е. той представлява един бит 27 000. Първо, той не ги познава. Второ,
нека да си признаем, той няма никакъв интерес да ги познава. Никаква нужда да ги познава. По никакъв начин. Може да разчитаме така на неговите добри чувства. Но действителността е съвсем друга. В партийната система той има интерес
да бъде добре с ръководството на партията и нищо друго. Партията го поставя на избираемо място, а не избирателите. Та, колко души може да познава един човек? Що годе да ги познава? Не е идеално. Идеално никого не може да познаваш.
Никого. Себе се не познаваш. Но що годе така? Три има, петима, десет, петнадесе, не повече. Не можеш да познаваш 27 хиляди. и обратно. Ние не може да познаваме тези депутати,
кои сме виждали три пъти по телевизията. А да делегираш нещо на човек, когато не познаваш, еми, защо му го делегираш тогава? Изобщо. Защо? При положение, че това е скрита картинка. Дете се казва, в един момент ще е по-добре,
и този момент не е далечен, да има фиктивни народни представители, роботи, с някакви фиктивни названия, Иван, Драган, Петкан, които поне ще бъдат роботи, няма да се подават на корупция. Сега не знам, инженерите може да ги манипулират по друг начин,
но поне няма да се подават на корупция. Защото при делегирането, аз се помня в един случай на времето, когато работих в Йордания с една българска фирма, това беше в 1980 години, и се получи един така
елегантен парадокс, че понеже фирмата се управляваше много зле, и в един момент нямахме пари да плащаме заплати на нашите работници. Разбира се, българите си траяхме, защото заплата
рано-късно ще дойде. Обаче, бедуините искат днеска да си получат заплата, утре да може да си храни семейството. Ние бяхме гурбетчии. Ние, така да се каже, работехме за горницата, не за насъщния. докато те работят
и утре трябва да донесат парите в къщи. И ние не им плащаме. И те стачкуват. За нула време израснаха класово, осъзнаха се и организираха стачка. От така степен, че парализираха цялата фирма. И българите не могат да работят. И понеже бяхме
приятели с началника на обекта и умоваме когато да правим. Ние, които сме представители на комунистическа България, се изправяме с пролетарски бунт. Пролетариите имат свои права и ги искат от Божен комунистическата България.
Не, че ние сме така милеехме за комунистическия имич, но го осъзнахме много добре. и те седят, клечат там на двора и чакат какво ще решим ние. Аз му казвам на началника и казвам да излъчат представители
един-двама и да почнем да преговаряме с тях, че парите ще дойдат малко по-късно, че сега ще найдем аванс и нещо подобно, да замажем положението, да почнем работа, защото ако не почнат работа, хлътваме, фалираме. и отивам аз при бедуинчетата и им казвам,
вижте какво. Вопроса ще се реши с вашите заплати, но не може да се реши в момента, затова ви предавя, да излъчите своя представител или двама, или трима и да отидем в кабинета на началника на обекта и да
оговорим процедурата да преговаряме. на което бедуините отговориха гениално, пролетарски. Казва, не, не, ние няма да излъчим представители. Вие елате тук, с началника на обекта, тук да преговаряме, всички заедно. Бедуина
50 човека не могат да делегират права на двама от тях, които се познават много добре лично и са двама представители на 50, не са съгласни, защото знаят, че в момента, в който излъчиш представител, той може да бъде корумпиран. Може да бъде
по някакъв начин въввлечен в някакъв колаборационизъм с отсрещната страна. Те го разбраха за 5 минути. А ние делегираме 27 хиляди на непознат човек, ами ако утре той биде корумпиран,
както става по закон и по практика. Кого ще представлява той и как ще ни представлява? Има безброй примери исторически от ярки по-ярки, че в момента, в който един човек представлява
някакво абстрактно множество, възможността този човек да бъде предмет на чужди на това общество сили много се увеличава. Примерно, какви са тези сили? да кажем
американския военно-промислен комплекс. Той, така да се каже, неговата нетна нет уърт, както се казва, неговата нетна цена е между един трилион и два трилиона долара. Е,
когато ти контролираш един или два трилиона долара, искаш да спечелиш, разбира се, да продължаваш, да контролираш, колко от тези пари ще отделиш за корумпиране на съответните хора. Да кажем, ако прием,
че един процент само, един процент и приеме долната граница. Не два трилиона, един трилион е техния нет уърт и от един трилион само един процент се дава за корупция. Един процент от един трилион
е 10 милиарда. 10 милиарда само за корупция. Това са 10 хиляди милиона. доста големи възможности за корумпиране на ключови представители, излъчени, избрани, представители на народа. И
този натиск корупционен, разбира се, корупцията не е куфърче в ръка под масата пробутано. Отдавна и отдавна корупцията е влязла в закона. Тя е влязла в
нравите, тя е влязла в естетиката, тя е влязла в медиите. Ние не усещаме как става тя. Че тя, грубата корупция е лоша корупция. Добрата корупция е тази, която не може да я хваниш, не може да я
проследиш, не може да я усетиш. Тя работи, другата ще я хванем. Дори също не се борим. Нормално е да се борим също грубата корупция. Ами, невидимата, скритата корупция. Та, това делегиране е заредено
с толкова много противни на истината дадености, стихии, корупционната стихия, че ние да вярваме в достоверността на представителството, представителната демокрация означава да си затваряме
очите за измамата. Нека да чуеме на песнопение и завършваме. Маспортия, Маспортия, Маспортия, Маспортия, Маспортия, Маспортия, Маспортия, Маспортия, Маспортия,
Маспортия, Маспортия, Маспортия, Абонирайте се! Абонирайте се! В историята носителите на истината са били мнозинство да при едно гласуване да спечелят вода. Много малко. Примерно по времето на Констанций II, арианите са мнозинство. Ако се гласува в църквата кого да изберем, разбира се, че ариани в мнозинство. И те ще бъдат законни и така нататък. Ама не само в арианството. Във всяко нещо. Във всяко нещо. Истината е винаги един архипелаг. Океана е измамата, лъжата.
в хиляди разновидности. Истината е една. Истината е Христос. Разновидностите, името им е легион. И за това метода на гласуване на мнозинството е винаги да обречеш истината на маргиналност. А измамите те вече по лякакъв начин ще се споразумеят. Ако не успеят, както е сега в съвременна България, не успяват. Имаме нови избори и нови избори и нови избори. Но какво нямаме? Какво нямаме? Нямаме Христос. В избирателната система, в обществено-политическата структура, го няма Христос. Той един вид, няма нищо общо. Ти си вярвай в къщи, в църквата няма лошо. Но ние сега говорим за друго.
Та на работата, че не е друго. Ако обществено-политическото управление не е христоцентрично, то е демонноцентрично. Трето не е дадено. Ние се заблуждаваме, че е човекоцентрично, което е по същото. Но греховният човек е подвластен по-скоро на Сатаната, отколкото на Христа. Злото, света в зло лежи, а не в добро. Това Господ не го е казал. И ние оттам да имаме илюзии, че видите ли, чрез мнозинство истината ще прогресира. Това нещо е противно на всяка евангелска проповед. Там е казано. Тясна е вратата към Христа. Широка е вратата към греха. Мнозина са призвани на младсина, са избрани и така нататък. Винаги имаме яснота, че мнозинството няма как да е проводник на иерархията. Иерархията, свещеноначалието.
Божествената иерархия. В чието връх е Господ. След това светците и най-долу ние грешните сме най-много винаги. Много повече от светците, за съжаление. Друг аспект на гласуването. Гласуват гласоподаватели. Единият е светец, другият е богомил. И двамата са равни. Имат право на един глас. Ами не са равни. Нямат право на един глас. Единият е светец, другият е богоизмамник. Какво им е равното? Единият дърпа нагоре, другият дърпат надолу. И аз им давам равно право пред закона и пред урната.
Каква е тая система, която изравнява вечният живот с вечната смърт, истината с измамата, равноправие между Господа и дявола. Каква е тая система демократична? Нека да погледнем библейските примери. Ной и неговите съвременици. Те за кого гласуваха и той за кого гласува. Библейските праведници не гласува за Господа. Покрай него и там неговите домашни се спасяват. Всички други повътрешно убеждени гласуват за злото, за разврата, за лукавия. Огромното мнозинство. И вероятно са живели в зоната на комфорта, защото Сатраната е управлявал, измамата е властвала, в зло е лежал в света и те са в добри отношения с света, в добри отношения с злото. Добър бизнес правят с злото. Един единствен, малцинството малцинство е бил праведник. в Содом и Гомора. Един единствен лот е праведника. Всички останали по демократичните закони би трябвало да са в хармония с грехоцентрична система.
Той е бил единствен, който не е бил съгласен. И ако приложим демократични критерии, той ще бъде маргинал. Ще го изключат от Фейсбук и отсякъде. Защото отстоява някакви абсолютно тоталитарни, прокремлски, сталиниски, фашистски, маоиски и така нататък позиции. Винаги мога да му лептат някакъв етикет. Защо? Защото разваля зоната на комфорта на всички останали. Как така ние интегрирали в това общество? Добри, лоши, всякакви, нали? Той за какво се мисли? Та винаги мнозинството тегне към греха, т.е. към сатаната, а този, който тегне към Бога понякога един. Дори в избрания народ на Израиля. Всички гласуват за сатаната, за златния телец. И му се кланят. Моисей гласува за Бога.
Ако има избори, те гласуват в бюлетината за златния телец. И такива примери има безброй. Така че, ако имаме партия на греха и партия на светостта, винаги в съвременния паднал свят, винаги партията на греха ще е на власт, партията на светостта ще бъде охулена от партията на греха. Тя никога няма да я признае. Няма да кажа, виж какво. Да, ние сме на власт, но ние сме слуги на лукавия. Вие партията на светостта ще бъдете бити, с триони рязани, ще се скитате по чукари и по планини, ще ви хулят и така нататък, и ще казват също вас някаква лоша дума. Но такъв е света. Ние сме такива, нали не можем. Не, те ще кажат, вие сте лошите.
Това ще бъде основното пропагандно клише, защото по този начин самоизмамника си осигурява зоната на комфорта. т.е. наклонената надолу плоскост. Когато се движиш надолу, ти е лесно. По инерция. когато се движиш нагоре, пътят нагоре е стръмен, труден, с големи усилия. а по надолнището, ето се казва и без двигател можеш. И за това ние трябва да сме сигурни, че системата на демократичната самоизмама, измама и самоизмама, тя преди да стане самоизмама, първо е измама. Нас ни лъже, първо лукавия, чрез греха. И след това този грех се просмуква.
И ако на времето това е било, да кажем, по времето на болшевизма, е било с огън и желязо налаган сатанизма, то сега да не си въобразяваме, че нещо подобно ще бъде основната практика. Точно обратното ще бъде основната практика. С удобство. С удобство, така да се каже, с най-удобния асансьор
ще ни заведат на долните етажи. Той асансьор се движи надолу, удобния, с пълен комфорт. И този комфорт е най-голямото изкушение. Всъщност, това е една много голяма тема, която друг път ще разгледаме. За комфорта и технологиите. Технологиите и комфорта. Но за сега е достатъчно, и още един
така парадокс. Парадокса на мандата. Ние избираме свой представител, делегираме му власт, президент ли ще бъде, депутат ли ще бъде, но така или иначе, избиран за мандат. За 4 години. ето този мандат е също нещо доста съмнително. всички дъски,
от които е скована конструкцията на демокрацията са гнили. тази също е гнила мандата. Защо? Защото, от една страна, мандата е много къс, от друга страна е много дълъг. Много е дълъг за измамата. Той може да измами на петия ден. и ако те измами на петия ден и на петия месец, поне ще кажи, да, но след 3 години и 7 месеца,
поне ще гласувам за обратната партия, която е същата, но ти ще останеш предчинение, че нещо се направил. От друга страна, трябва много дълго време. 4 години се случват какви ли не работи, особено в днешно време. Епохи се сменят за 4 години. А ти си го избрал вече, той е. Ма той е бил избран с огляд на предишната епоха. Иди до ди. В момента, в който настанава следващата
и последващата, той вече е на обратната позиция. Обаче мандата е 4 години. Това е едната страна, че е много дълъг мандат, за да има контрол. От друга страна, той е много къс, защото всички така основополагащи, а те са най-важните проекти, основополагащите проекти в едно общество, те са винаги дългосрочни. Аз, ако искам да се харесам
на хората, ще си концентирам всички усилия до 4 години и особено четвъртата да правим много хубави неща. Да режа ленти, да откривам нови заводи, метро и така нататък. аутобани добре. Но има дългосрочни проекти, а те основните са дългосрочни, с перспектива 10, 15, 20 години, при които се изисква 4 години да харчим, за да може след 8 години
да спечелим. 4 години да имаме усилия и самоограничение, за да може след 12 години да имаме сигурност. и така нататък. Но Мандата задължава политика да бъде късоглед. Той трябва да гледа 4 годишния период. Противен случай, него няма да го има. Той ще е заложил много полезни неща
за след 8 години, но жътвата ще я прави противника. Ти на 4-та година ще си се изял. Там нищо няма да е направено. Такъв е процесът дългосрочен. сега в момента е така да се каже хвърлянето на събирането на камъни, а тогава ще бъде хвърлянето на камъни. Та поради тази причина мандатността обрича демократичната система на хронично късогледство,
което е особено пагубно днес. Защото ако преди хилиада години би имало така, тя не е съществувала тогава, да кажем, че би имало така система демократична и при тогавашното темпо на обществено реализиране не е фатално, ако 4 години се изгубят. сега при тази скорост, ако ние 4 години
ни върнем в погрешна посока и никоги не може да се върнем в играта. Тоест, мандата, който привидно дава възможност за... Защо съществува мандат? Защо ние избираме някого за мандат? Ами, за злоупотреби с властта. това е един вид контратежест. Да не вземе... Защото, ако е както царете до живот, няма мандат. Тогава ти може да мислиш дългосрочно.
Още повече, че сина ти ще те наследи. и това, което ти заложиш сега, 10 години трудни, и да кажем, че умреш на 10-та година или на 12-та, но добрите плодове от трудните години ще ги бере сина ти. Има смисъл да мислиш стратеги... Да мислиш за след 100 години. Доколкото може, добира се. То вече не може да се мисли с такава перспектива,
но да кажем до обозримото бъдеще. Колкото е обозримото бъдеще. Тоест, мандата е абсолютно противопоказан в днешното ускорено време. За 4 години нещата се преобразяват, епохите се преобразяват и ти не можеш да избереш човек от следващата епоха, защото те още не е дошла. Когато дойде, ще завари
предишния избран, а то е избран за друго, за друга епоха. Спираме до тук и в следващата беседа продължаваме по темата за критиката на демократичния разум, на демократичната система, на обществено управление.