ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Демокрацията и разделението на властите. Намираме се в едно общество, което очевидно се намира във все по-дълбока духовна криза, която от десетилетия насам все по-очевидно е и умствена криза. Имаме едно всеобщо оглупяване на обществото, в което живеем. Това е типично за България. Типично е за така наречения свободен свят, Западна Европа, Англосаксонския свят, Съединените щати. Никога, никога Европа не се е намирала на толкова ниско умствено равнище въвъв всичките си измерения. Политици, интелигенция, художествено творчество. В момента сме на небивало дъно. И се питаме каква е причината.
Защо се стигна до този главоломен, в буквалния смисъл на думата, упадък? Който ако продължава така, неминуемо ще доведе до тотална криза на човечеството. Екзистенциална криза. За да разберем какво се случва всъщност около нас, е редно да осмислим основите, на които е изградено нашето общество. Крайъгълните камъни. И един от тези крегълни камъни, безспорно, е теорията за разделението на властите. Тази теория за първ път е била формулирана в този смисъл от френския мислител Шарл Луи Монтескьо в неговото знаменито съчинение «Духът на законите» в 1748 година. Така че гоним вече 300 години от постулирането на тази теория за разделението на властите. Тази теория е оказала голямо влияние върху англо-саксонския свят и по-специално върху Съединените щати, защото бащите основатели на Съединените щати, когато пишат своята конституция, разбира се са повлияни силно и от концепцията на Монтескьо за разделението на властите. А тази американска конституция от тогава насам е основата върху която е изградена държавата Съединените щати, която през последните 70-80-100 години е хегемон в света. След Първата световна война тя вече започва да играе ролята на световен хегемон,
а след Втората световна война съвсем се утвърждава в тази си роля. Можем да кажем и доскоро беше самоочевидно хегемонното положение на Съединените щати. И крайъгълен камък в конституцията на световния хегемон е теорията за разделението на властите. А именно, че за да няма злоупотреба с властта, тези власти трябва да са самостоятелни и доколкото е възможно независими една от друга, а именно законодателната, изпълнителната и съдебната. Монтескьо е живял по времето на Луи XV, т.е. след времето на Луи XIV, най-яркият образец на абсолютизма. И по времето на Луи XIV във френската интелигенция се е натрупало недоволство от този абсолютизъм. Започват да гледат към Англия, където имаме парламент, имаме крал, но имаме и парламент. Имаме баланс между тези власти и имаме една силна съдебна власт. Така че Монтескьо, ползвайки британския опит, осмисля именно това разделение на властите и тяхната относителна независимост. Та идеята е, че когато тези власти са достатъчно самостоятелни, достатъчно независими една от друга, те се контролират взаимно и по този начин нямаме крайности и нямаме големи грешки. Защото едната власт контролира другата и ако тя тръгне в неправилна посока, ще и дръпне юздите. Тази теория, разбира се, не е съвършенна. Самия Монтескьо има един такъв израз.
Няма по-жестока тирания от тази, която се извършва под щита на закона и в името на справедливостта. Тоест и с тези три власти, разбира се, може по някакъв начин да се злоупотреби. Ние си спомняме, примерно, във филма Кръсника, как Дон Корлеоне държеше в джоба си. Съдиите в Нью Йорк, не е невъзможно да контролираш едната или другата или третата власт. чрез различни средства и лостове. Но, ние не говорим за това, доколко всяка една от тези власти може да бъде корумпирана или обсебена или контролирана от някой. Колкото, че горе-долу по времето на Малтийскио се утвърждава един друг феномен, който към края на XVIII век и началото на XIX век, т.е. едно до две поколения след Малтийскио, вече става видим за всички и бива наречен четвъртата власт. Тогава, под това название, са имали предвид главно вестниците, пресата. Имаме книгопечатане, създават се вестниците и лека по лека, именно през XVIII век тези вестници започват да се развиват и да стават важни фактори в управление на обществото.
Така, че към началото на XIX век вече определено се говори за четвърта власт. Извън тези трите има още една, която никой ни я избира. Формално не може да я контролираш, защото на един вид слобода на пресата. Но тази преса може да контролира събитията, ако по някакъв начин успее да се фокусира в дадено направление. В края на XIX век, може да кажем, че пресата се е утвърдила като такава власт и Оскар Уайлд има един такъв израз. в древните времена хората използваха инструменти за изтезание, а сега използват пресата. Това, разбира се, е подобрение на нещата, но все пак е много лошо и неправилно и деморализиращо. някой, дали не беше бърг,
нарече пресата четвъртата власт. Това е било вярно по нова време, без съмнение, но по-настоящем това е единствената власт. Тя изяде другите три. Крайна цитата. Крайна XIX век. Крайна XIX век. Оскар Уайлд, в негове, разбира се, парадоксален стил, констатира, че пресата, четвъртата власт, изяде
другите три. Тя започва да командва изпълнителната власт, започва да командва съдебната власт, започва да командва законодателната власт. Говорим за края на XIX век. от тогава насам знаем какво се е случило. Но какво означава пресата? Защо пресата
е четвъртата власт? И какво прави всъщност пресата, че е силна? Тя прави едно нещо. Формира общественото мнение. Тоест, общественото мислене. Тя определя какво мислят човеците.
Когато ти определиш какво мислят човеците, ами точно тези човеци ще съдят. Точно тези човечи ще се законодателстват. Точно тези човечи ще управляват, ще упражняват изпълнителната власт. Но ти чрез пресата си ги
формира. И естествено, че ако ти владееш пресата, тогава ще владееш и всички останали. т.е. става дума за обсебване на умовете и сърцата. Т.е. за образование,
възпитание на обществото, на човеците. другият въпрос са кой има власт върху пресата. Тъй като властта върху пресата може да бъде отгледна точка на държава, отгледна точка на богатии хора
и т.н. Но, когато говорим за пресата, че формира общественото мнение, общественото мислене, трябва да знаем, че това е част от нещо по-голямо и по-важно и най-важно. Това е учителната власт.
кой има право да учи, да възпитава, да изгражда мисленето. Защо Монтийскио не включва тази власт в своята триада, в своето три власти, разделението на
трите власти? Защото по негово време той живее в ремокатолическа Франция тя вече е силно секуларизирана, но не съвсем. Това е предреволюционна Франция. Все още
краля, ремокатолическата църква са си на местата и четвъртата власт, учителната власт е в ръцете на църквата, на ремокатолическата църква, която я опръжнява по традиция, по инерция.
Не, че църквата държи всички училища, тя държи много-много училища, но не всички. Вече имаме свободни университети и прочие, но и тези свободни университети, макар и секуларни, макар и отклонили се от пълноценната църковност,
те традиционно носят иерархията на ценностите, която е преподадена от Господи Иисус Христос чрез цялата хилядолетна история на църквата, дори и ако приемем, че ремокатолическата църква се е отклонила
от истинското богословие на православието, тая е отклонила се, но тя е съхранила инерция, традиция, морал и този морал, ако попитаме един френски гражданин, духовник по това време,
по времето на Монтискио, каква е основата на морала? Каква е основата на учителната власт? Защо ние имаме право да получаваме това е добре, това е зле, това е добро, това е зло? Отговора ще да бъде, защото
Бог е определил доброто и злото, църквата е съхранила това свещено предание и поради тази причина ние знаем добро и зло и определяме нашите критерии, включително в съдебната власт,
включително в законодателната, с тези Божи заповеди, с тези постолати, които са ни преподадени от църквата с първо източеник Бога. Т.е. това е
едно иерархическо все още общество, обществото на предреволюционна Франция и Монтискио макар и вече отклоняващ се от богоцентризма, но това отклонение
е все още малко. Колкото повече време минава от тогава на сетне, толкова повече, макар и неусетно, учителната власт се поема
от секуларната държава, разбира се чрез пресата, чрез публикациите, чрез книгите, които се публикуват и които вече не са подконтролни на църквата. С редки
изключения там. Маркиз Дюсад и прочие влиза в списъка на забранените книги, да, но много книги, които са били забранени в Франция, ги издават
в Швейцария, в Белгия или някакъде друге, намират някакви такива офшорни зони извън влиянието на ремокатолистската църква, обикновено в протестантски територии
и там се публикуват и неща, които в самата Франция църковната цензура не би допуснала. т.е. секуларизацията е в пълен ход през целия 18-ти, и разбира се
след Франската революция да не говорим. Самата Франска революция е акт на секуларизация. на практика ремокатолистската църква е сразена от Франската революция в много
отношения. Мясото и в обществото никога няма да се върне както до тогава. когато Монтискио говореше за трите власти, четвъртата власт
не беше се развихала и не беше секуларизирала обществото и то по инерция живееше в една съвсем деградирала но все още не унищожена симфония
между църквата и царството както е Юстиниан формулата. все още имаме цар Френския крал неговата титла е била многохристиянски
многохристиянския крал Еди Койски Еди Койси така че с тази си титла се показва че той е в симфония с църковната власт. след революцията
разбира се и особено след следващите революции ха осматени 30-та година революцията след това 48-та година в Франция имаме една тотална деградация по отношение
на мястото на църквата в обществото. Между времено технологиите се развиват ролята на пресата и на изобщо книгопечатането светското се разраства поедават нови технологии
радиото знаем, че Гёбелсовата пропаганда би била немислима без радиото и без кинопрегледите радиото и киното тези две могъщи медии създава се комунистическата
форма на управление в Съветския съюз в която нямаме такова разделение на властите а имаме монопол на властта. Имаме формално нещо
като парламент но и имаме формално правителство но центъра на властта е един това е комунистическата партия тя контролира парламента
тя контролира правителството и тя контролира съдемата система така че имаме едно монополизиране на властта каквото преди това не е имало ако говорим за Юстиняновата
формула симфонията там имаме две власти царската и църковната които са в съгласие симфония при Монтескьо и Американства конституция
имаме три части три форми на светската власт и подразбираща се църковна власт но той подразбиране избледнява все повече
и повече и се свежда до нулата и в Америка и в Америка естествено че се свежда до нулата поради най-елементарна причина че там нямаме господстваща църква
там имаме безброй лъже църкви и в този смисъл няма как да имаме симфония между държавата и църквата защото нямаме църква имаме разцепени псевдо-църковни общности главно протестантски
и избира се една ремократолическая то е наречена църква църква всъщност но тя е етическа така че болна църква и в този смисъл там симфония никога не е имало
но християнския морал е бил много силно застъпен особено в началото и от политаните които основават модерното американско общество и от този библейския поезд който е
централната част на Съедините щати където макар и в протестантска форма християнския морал е определящ за обществото но с времето избледнява и избледнява
и избледнява тази власт на християнския морал и в днешно време естествено че от него нищо или почти нищо не е останало Та комунизма беше една лъже религия
квазирелигия която именно защото е светска тя контролираше по религиозен начин всичко при православието понеже е истинска вяра и е достоверен начин за
подреждане на обществото имаме ясно изразена светска власт в лицето на царя и ясно изразена църковна власт в лицето на църковната иерархия така че няма монопол пакат че царя
е християнин но той има относителна автономия като светски владетел този монопол по време на комунизма той рухна безславно и повечето от комунистическите
страни се върнаха по един или друг начин към некомунистическия начин на управление в който специално източна Европа и Русия се въведи разделението на властите
класическото разделение на властите въвъв всички конституции и у нас е така и по-настоящем всички се кланяме на този крегален камът на демокрацията между времено обаче
медиите някогашната преса която след това са обогати с радио с кино с телевизия с интернет с фейсбук и прочие гугъл започнаха
да изземват все повече и повече територии и един пример президентството на Доналд Тръмп номинално не реално но номинално се смята, че президентът на Съединените
щати е най-силният най-овластения човек в света видяхме как този уж най-овластен човек в света беше смачкан от четвъртата власт от медиите въвъвъв всичките им измерения
до такава степен, че той стана образец на съвременната култура на изключването просто го изключиха от контакта спряха му аккаунта в Твитър ай, може би в останалите аз вече забравих
в другите дали още може да се появява но така или иначе във всеки момент може да бъде изключен от всичко без законодателно решение без стадебно решение без решение на изпълнителната власт някой някъде председява, че този човек
не му харесва и го изключва от световните монополни медии знаем какво означава по-настоящем това изключване за един политик или да кажем за един човек на културата за един примерно кинорежисьор или актьор
или нещо подобно в момента в който бъде обект на тази култура на изключване до той изчезва веднага става табу и никой не го споменава никой не го излъчва и той изчеза от
медийното пространство което става все по-важно във връзка с казуса Доналд Трамп се заговори по цял свят много за така наречената дълбока държава т.е. че дълбоката държава беше против Доналд Трамп и
макар, че това е голяма тема дълбоката държава тук е само да поставим въпроса какво е това що е то дълбоката държава пържава първо тя е извън контрол тя е неотчетна не се избира не се отчита
пред никого не може да се провали няма мандат самото понятие дълбока означава че е важна че е основна че дори можем да кажем че това е нещо като айсберг на повърхността са трите власти
изпълнителна законателна съдебна но голямата невидимата част е именно дълбоката държава която е по-важната от всички оставали както казваше Оскар Уайлт изяде
другите три да извършват се телодвиженията на избори правителство съди и прочие но несменяемите неконтролните безмандатните си остават все едни и същи
и те всъщност са реалната власт това е един образ един мит който много често се потвърждава от действителността както беше случая с Трамп ясно е са реалната
е в тази дълбока държава голямо значение има финансовата власт тя тя не е една от трите власти но може би е по-голяма от трите взети заедно
тъй като може да си ги купи казахме че Дон Корлеоне контролира съдебната власт как най-простия начин разбира се би могъл да ги оплаши с отрязани конски глави
но в крайни случаи в повечето случаи това става чрез купуване така че финансовата власт се оказва по-голяма от трите и тя също е извън контрол защото така начината
пазарна економика какво означава че всеки има правото да прави пари да трупа знаци за стойност каквито и са тези знаци както и да наричаме
тези пари те са право на всеки да ги трупа но тяхното трупане не е безобидна работа не е нещо което можем да го оставим на саморегулация защото знаем че парите имат собствена гравитационна сила на времето
е правя един филм банкнота от 1 милион лири 1954 г. с Грегори Пек в главната роля интересно че е по-разказ на Марк Твен от
1893 г. т.е. доста стара идея каква е идеята че английската банка издава банкнота от 1 милион лири и там 2 милионери
се хващат на бас няма да разказваме подробност това така или иначе тази банкнота се дава на един човек който няма нищо няма 5 сотинки в джоба си но получава в плик тази банкнота която е реална
действителна може да отидеш в банка да изтеглиш 1 милион лири също нея и този човек който няма никакви други пари и никаква друга собственност но има тази истинска банкнота за 1 милион лири до края на филма той не изхарчва
нито пени от нея защото няма кой да му върне резто той иска да плати ето казва банкнотата тя е достоверна истинска а мол не отсрещане мога му върне 999 милиона и така нататък и на практика
всички се надпреварват как да го охажват този и му казват ма няма нужда да плащаш това е от мен или на кредит сега няма да плащаш по-нататък ще имаш да ми даваш и той се издига до много
ключова позиция в обществото високопоставена става знаменит от звезда охажван от всички без да е похарчил една стотинка само с гравитацията на банкнотата от един милион лири това е разбира се
само един образ литературен но той показва гравитационното поле на парите как те започват да пречупват действителността дори без да съществили своята мисия той не е изхарчил нищо а
говорим за един милион лири да кажем че тогава лирата е била по-скъпано какво да кажем за един милиард в момента или за един трилион имаме фирми които в момента са оценени
за един трилион долара да кажем те имат мощно гравитационно поле което оказва влияние върху властите били те законодателни изпълнителни
какви ли не сега дали чрез лобизъм дали чрез медии дали чрез какво няма значение но финансите указват огромно влияние и
извънконтролно влияние не може да му кажеш на този който има да кажем 200 милиарда или 500 милиарда или фирма която е оценена за един трилион да му кажеш какво да прави с тези пари много често
такива милиардери както е случая с Джордж Сорос се насочват към учителната власт към формирането на мисленето на човеците т.е. си иска да им грабнат мозъците и след това
вече с паите с които разполагате купуват купуват мозъците на човеците и след това тези човеци маршируват в оказаната посока и то може да казвам, че са щастливи защото мозъка им
е вече обсебен има и други подобни примери да финансовата власт да се върнем отново е една много важна която може би е по-силна и от
трите традиционни от времето на Монтискио сега имаме нови технологии имаме властта на новите технологии това са технологии от последните
поколения едно-две поколения говорим за компютерите говорим за интернет говорим за изкуствени интелект и прочие нека да погледнем изкуствени интелект някой създава
изкуствени интелект има си правото кое го контролира никой лаборатория учени изучават изкуствени интелект и приемаме че го развиват и този
интелект започва да прави някои неща по-добре от човеците примерно да играе шах една високо интелектуална игра отдавна изкуствени интелект
играе много по-добре шах от всеки човек от световния шампион много отдавна имаше партия тогава между една компютърна система Deep Blue и
тогавашния световния шампион Гарри Каспаров и Deep Blue победи световния шампион същото нещо въжи за всички други интелектуални човешки
дейности включително и конструирането на машини конструирането на компютери и в крайна сметка включително и създаването на изкуствени интелект тоест рано или късно
изкуствени интелект ще започне да създава изкуствени интелект по-добър от себе си ще почне сам себе си да усъвършенства и когато се самоусъвършенства естествено
че ще може още повече да се самоусъвършенства и още повече тоест ще се стигне до една сингуларна точка след която вече този
който е успял да затвори цикъла на изкуствени интелект роботи производство изкуствени интелект и така нататъка той вече ще
изпревари конкуренцията и неговият изкуствени интелект ще бъде по-бърз по-умен по-сполучлив отколкото всички останали защото вече
се самоусъвършенствал преди другите да са се усетили и това несъмляно е власт защото ако аз разполагам с такъв изкуствени интелект който
по-умно от другите прави да кажем автомобили компютри храни минерална вода и каквото ще кажем и го прави по-добре и по-ефтино
и по-бързо от конкуренцията и междувременно изгражда изкуствени интелект който още по-бързо и още по-ефтино и така нататък ги правят тези работи ясно е че този
собственик на този изкуствени интелект ще има огромна власт върху всички останали чисто технологично защото при него ще бъдат най-хубите неща най-годонаправените най-бързо
а до такава степен че вътре може да се кара и самата система за промене на мозъците т.е. вестници телевизии интернет фейсбук гугл и т.н. и чрез тях да ни промием
мозъците така че ние да се съгласим с това което ще ни каже този който контролира тази технология т.е. имаме една технологична власт
и то не само в сферата на производството на машини и роботи които ще правят още по-съвършени машини и роботи но в областта на биотехнологиите в областта на
трансхуманизма в областта на медицината така че тези власти в началото сравними с човешките възможности лека по лека започват да стават много по-силни от човешките възможности и да придобиват по този начин
власт т.е. ние много трудно можем чрез законодателство изпълнител на вас и чрез съдеб на вас да контролираме тези процеси някой ще каже но защо трябва и контролираме нека
да учените да умуват нека изкуственият интелект да произвежда по-добре и по-бързо и по-ефтено и по-економично какво лоши има в това трансхуманизма еми добре е да
ще почнат да правят изкуствени ръце изкуствени крака изкуствени очи изкуствени глави да но какво лоши има в това лошото е че в центъра на цялата тази култура на баланса
на властите уж която някога се превиждаше като баланс на три власти в центъра в центъра на тази огромна цивилизация изградена на такива абстрактни власти
в центъра кой стои някога някога някога някога центъра на традиционното общество кой стои стои господ Иисус Христос той ни преподава морала той ни преподава
кое е добро и зло и този който се отклони от доброто и злото попадат под ударите на закона и съответно властта светската власт го преследва спира неговите експерименти
с човешката природа с човешкия пол с човешкия ум тези експерименти когато стигат до едни граници които са неприемливи отгледна точка на християнската антропология и там ще се каже това е незаконно а то бидейки
незаконно няма да може да се развихри защото няма да разполага с неограничени средства няма да разполага със свобода на действие ако ще каже да незаконно ще правят някакви транс програми
но това все пак ще бъде незаконно най-малкото ще бъде забавено докато ако нямаме християнски морал ако христос не е в центъра а в центъра няма нищо първо че не знаем кога е в центъра
когато ушки няма нищо това е антихристиянския дух защото духът съществува той не е абстракция в този смисъл развитието на всички тези власти и финансовата и медийната и технологичната и прочее
ако ако не се извършва под егидата на Бога под егидата на църквата и не се контролира и нямаме христо центрично законодателство
това е рецептата за провала и всички съставки които водят към този провал вече съвсем очевиден не е необходимо да си някакъв кой за някакъв прозорливец някакъв визионер
някакъв писател фантаст това вече е тук а то е в действие тази подмяна на човека и на човечеството вече са видими да не говорим че
още по времето на Монтискио самия Монтискио има такива изрази ето един от тях съвстинското робство е установяването на право което дава на един човек такава властвах от друг човек
което го прави абсолютен господар на неговия живот и благосъстояние крайна цитата значи робството е право което дава на един човек такава власт върху друг което го прави абсолютен господар
на неговия живот и прочие ако един производител да кажем обсеби производството и аз като отделен гражданин съм принуден да стана негов клиент защото вече пазара е
обсебен или ако аз нямам конкурентни възможности понеже в обществото на пазара се появяват нови средства които аз не съм съгласен да възприема
но технологията дава тази възможност аз не съм съгласен да ги приема по морални причини по християнски причини обаче този който е производител казва няма значение християнството няма значение морала
технологията е по-силна и ние това ще го направим така че това на практика на практика дава право чрез технологията чрез медиите чрез изключването един човек
да стане абсолютен господар на друг човек приемаме да кажем че аз съм примерно художник и рисувам някакви картини или съм поет и пиша стихове и идва
монополната медиа и ми казва виж какво сега да ние държим авторските права на всичко защото трябва да има авторски права иначе художниците и поетите
ще останат без пари няма да получават обаче брат тук трябва подпишеш декларация за лоялност че така така така така така джендер и ако не подпишеш
ние просто няма те включим ти си живей рисувай си пиши си стихове пиши романи в симфонии хвото искаш прави обаче ти не се ли подпишеш тук по тази декларация за лоялност която защитава правата
на еди какво си еди що си ти съжалявам брат при нас нямаш място и чрез тази технология на изключването на практика тази институция
наречена авторски права или каквото ще яде става господар върху всички писатели поети музиканти и прочее защото всички те трябва да преклонят коляното си пред този господар
за да бъда такива иначе ще му кажа ти нямаш мястото след художниците поетите нали ние тук даваме награди нобелови оскари и всякакви други но ти си извън понеже не изпълняваш основните изисквания на нашия кодекс
на морал на етика и така нататъка не си толерантен и за това нямаш място тук т.е. на практика съвсем скоро то вече е във ход съвсем скоро можем да очакваме огромни части и то от така наречената
художнано-творческа интелигенция които няма да съществуват освен свръх маргинално извън международната система за авторско право извън системата за грантове извън системата за награди извън
системата за публикуване където и да е в преса в каквото ще да бъде изключени канцел както се казва калчър културата на изключването и ти ще бъдеш изключен от всичко това
т.е. ние няма да имаме иномислещи инакомислещи всички това ще бъде един монопол много по-тежък от този поред на комунизма защото поред на комунизма имаше и дисидентство и манитофонни записи и така
езопов език дори който даше възможно да съществува една доста значима квази неофициална квази дисидентска интелигенция и тази интелигенция публикуваше
и книги и правеше филми те ги забраняваха пакво се ги пускаха но така или иначе тя съществуваше имам предвид Търковски да кажем имам предвид Солженицин имам предвид Унас Радой Ралин
и други подобни които имаха някакъв начин за реализация не бяха изключени нещо повече а обществото монополната монополната партия която ушки им преследваше
всъщност им даваше свръхвъзможности за реализация Премел Търковски ако погледнем неговият филм Андрей Рублев това е една свръхпродукция в която участват хиляди статисти
армии огромни декори цели градове всичко това уш една култура която Андрей Рублев е светец Той е иконописец няма нищо общо с комунизма няма нищо общо с пролетарията това е откровенно некомунистическа
да не кажем антикомунистическа творба въвъвъв всичките си измерения без нито един компромис така е избирал твореца така е избирал художника сега Четърковски не е дълбок православен мислител това е ясно но това което е искал да направи го е направил с многомилионен бюджет
де факто кой ги е плащал дали са плащани дали са били войници там статистите никой ни е плащал няма значение мисълта ми е че в тази тъй наречена тоталитарна система е имало възбожност и имаше тук във България
възможно да съществуват альтернативи неизключени изцяло от обществото творци на изкуството на киното на литературата на всичко докато при съвременните медии които са
много по прецизни много по вседостъпни те достигат до до всеки и до най-интимните му дейности той със своя телефон със своя
компютър е включен във всичко и всеки може да го контролира и да го следи и да го изключва ако прецени този този смисъл това старо разделение
на властите по никакъв начин не осигурява добро управление на обществото напротив то създава тези условия които както казваше самия Монтескьо под
щита на закона всъщност се прави обратното се прави тирания както той нарича той е бил против тиранията против деспотизма той ги
въвежда тези понятия като ничи ги въвежда но някак си ги налага в дискурса и ние можем да направи един много интересен паралел в 1748
година Монтескьо издава своя знаменит труд за духа на законите буквално на следващата година друг френски мислител Жан-Жак Русо
издава своето също така знаменито разсъждение за науките и изкуствата Дижонската академия обявява един конкурс на тема дали възраждането на науките
и изкуствата е допринесло за подобрението на нравите подразбира се възраждането на науките и изкуствата от античността които през тъмното средновековие така наречено са били позабравени
и сега се възраждат от 14-15 век на сам и вече те в 18 век нагребена на вълната на търнеченото просвещение все пак разсъждават това за добро ли беше дали
възраждането на науките и изкуствата е допринесло за подобрението на нравите блестяща тема и Русо блестящо отговаря не недопринася възраждането и развитието на науките
и изкуствата недопринася за подобрението на нравите буквално една година след духа на законите на Монтескьо т.е. имаме едно съмнение в
т.е. нареченото просвещение в което е вярвал Монтескьо е вярвал и той е имал съмнение той е бил скептик до голяма степен бил лумен човек но е смятал че това което прави
е много полезно и осмисля доброто управление на държавата Ние в началото на 21 век имаме много по-големи основания от Русо
да се съмняваме в това, че така нареченото развитие на науките и технологиите води до подобление на нравите напротив с пълно основание можем да кажем че
водят към деградация на нравите но на нравите се разбира морала морала обществения морал и за това е много важно част по-скоро да си дадем сметка
за спешността на проблематиката проблематиката е както казваше отец Серафим Роуз по-късне отколкото си мислите проблематиката е свърхспешна ние не можем да си позволим безгрижно да наблюдаваме как технологиите вървят напред
нови компютри нови GSM нови социални мрежи нови форми мета не знам всикакво и да ни се струва че ще ни отмине катастрофата която е вече от сам хоризонт няма да ни отмине по никакъв начин
ако не вземем спешни мерки защо? защото обществото до сега и човеците отделно и човешките групи и обществото като цяло както казваше Хегел главната пулка от историята
че никой не се взема пулка от историята обществото не умее да се получава предварително то винаги се получава следварително след провала след провала великият германски народ който създаде толкова много философии
музиканти и какви ли не още мислители поне така са мислили тогава реално те не издържат проверката на духовността това са бездуховни философии всичките и Хегел
и Кант Шопенхавер и Шелинг фихте всичките са втора класа да не забравяме че това е една бездуховна философия която в крайна сметка
не представлява интерес за духовния човек или поне е второстепен интересна така наречената образована Германия стигна до единодушие рядко в историята единодушие по отношение на
личността на Хитлер над 90% от германците от сърце ум и душа одобряваха това което прави фюрера и чак когато рухна разбраха че това не е било
никак добре ние не можем да си позволим да изчакаме дорухването на съвременното демократично общество за да разберем колко порочно е било то в основата си защото неговото рухване
ще бъде несредимо по-тежко от рухването на Третия райх Третия райх рухна Германия беше изравлена със земята бомбардирана омачкана с танкове разстреляна да
но това е с възможностите на 1940-45 между временно възможностите на човечеството са много по-големи пъти пъти по-големи процесите се развиват
отрицателните а възможностите се увеличават и катастрофата към която ние в момента вървим ще доведе до много по-тежки поражения отколкото срутването
на режима на Хитлера да кажем в Германия като един ярък пример за неправилно мислене и за провала му въпреки огромните усилия и огромните
таланти които участвали там и прочее за това ние не можем да си позволим проби и грешки да пробваме докъде ще ни доведе сегашната
траектория която върви към пропаста и ако ни доведе до пропаста вече да не я повтаряме такова поведение е самоубийствено да
проби и грешки е добре до момента в който грешките не са фатални фаталната грешка не може да бъде поправена тя тесрутва
в бездната рано или късно и за това ние крайно време да осмислим дефектите на обществото в което живеем конструктивните изначалните
аксиоматичните дефекти в основата си е гнило обществото в което ние живеем и главния му недък е известен на всички това е че в центъра
на тоя общество не е поставен в Седържителя Христос а е поставен един мъгляв вакуум от някакви човешки права ценности свободи които той самия ги
ревизира той самия ги преподрежда както намери за добре това е конструктивният дефект на съвременното общество можем да го наречем с думата безбожие или псевдобожие
но по-скоро е безбожие практически безбожие макар и формално ти казват на ти ако искаш вярвай никой не те бърк и как вярвай да ние
слава богу по-отделно винаги можем да се спасим слава богу като маченици като изповедници за вярата може би това ще бъдат поети без една публикувана буква художници
без една нарисувана картина кинематографисти без нито един заснет филм но останали верни на Христа и да се спасят но натиска ще бъде
толкова голям че те ще стават се по-малко тези изповедници за вярата и ние не било да разчитаме на само индивидуалния характер и
индивидуалното просвещение на човека а трябва да мислим за обществото като цяло защото обществото като цяло използва и упражнява учителната власт вместо църквата промива мозъците
или по-точно ги замърсява тежко с вирусите на хюбриса човекобожието и секуларизма и в този смисъл ние трябва да осмисляме тази траектория
към катастрофата и доколкото е възможно да и противостоим и личностно но и обществено защото нашите братия не заслужават мозъците им да бъдат изпити и
деформирани от тази четвърта пета или шеста а всъщност главна власт извън контрол извън триядата на Монтискио и все по
античовешка и все по катастрофална Светоглед Предаването за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана