ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С Богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Равноапостолът Свети Пимен Зогравски, част 3. Ще разгледаме геополитическите и теополитическите аспекти на неговата мисия, които са много важни, имат много пряко отношение към нея, а до сега не са разглеждани в нашата историческа мисъл. До голяма степен съзнателно. През XVI век папството преминава през една смъртна опасност, едно смъртно изпитание, което наричаме реформацията. Самото начало на века, след като Колумб открива Америка, пристига първото злато,
започват първите покръствания на местното население, т.е. разкрива се една нечувана и невиждана до тогава възможност за експанзия на Запада и на римокатолическата църква. Папството изпада в хюбрис, особено при Александър VI Борджия и при Юлий II Мегаломана. Юлий II до такава степен се самозабравя, че разрушава старата Велика базилика, Константиновата базилика, Сети Петър, за да построи своя нова, още по-голяма и още по-величествена базилика. изглежда всякаш бъдещето принадлежи на папството, то лека по лека ще завладее целият свят, завладаяки първо, разбира се, новооткритите земи
и като придобие такава голяма сила, ще завладее и останалият свят. и точно в този момент, емблематично, в една и съща година, 1519, се случват точно тези събития от една страна Кортес предприема за воеванието на Мексико, т.е. създаването на тази нова империя, както за Испания, така и за папата. Магелан в същата година започва своето околосветско пътешествие, което е прелюдия към завладяването на света от запада. Кайл Пети е обявен за император на така навечената священа Римска империя,
над която слънцето никога не залязва. И в същата година, 1519, Мартин Лутер закувава своите тезиси върху портата на храма в Витенберг и полага началото на реформацията. Реформацията ще разкъса западната църква. Първо започва войната в Германия. отцепват се част от германските княжества от Рим. Швейцария става протестантска. Скандинавия става протестантска.
А Англия при Хенри Осми по други причини също се отцепва. Холандия също се отцепва. Започва протестантството да прониква могъщо в Полша, в Франция, в Бохемия и най-некрая и в Италия. има опасност тази римска курия, която щеше да владее целият свят, да загуби Рим,
да загуби всичко, да изчезне от лицето на земята, завладяна от протестантската революция. И разбира се, папите решават да противодействат. Свиква се така на неченият триденски събор, който заседава 18 години с големи прекъсвания от 1544 до 1543 година.
Решенията на този събор са спасителни за римската църква, намалява се разврата, намалява се бездравствеността в папството, стяга се дисциплината, ордена на езуитите заема една агресивна позиция и се превръща в боен кон на противонастъплението. С действия на всичко това можем да кажем,
че настъплението на протестантството е спряно. Във Франция се извършва въртоломената нож, изколват протестантите или по не техния елит. В Полша също са отблъснати протестантите и римската църква се завръща. Е, Северна Европа е загубена,
Англия, Скандинавия, Голяма част от Германия, Холандия, всичко това е загубено. Бъдещите велики империи, впрочем, особено английската, но папството, създало вече този инструмент за противодействие, се насочва
към компенсация. Загубените територии трябва да се компенсират на изток. Започва големия поход на римската църква на изток. Срещу православието. Целта на този поход е православните църкви, а също и монофизическите църкви
на изток да се подчинят на папата. Това геополитическо усилие постига значителен успех. Главният му успех е така наречената Брестка уния, т.е. част от западно-руските
феодали и свързаните с тях епископи приемат върховенството на папата, подчиняват се на папата. Това става 1595-та година към края, а в 1596-та година се свиква един събор, така наречене
Брестки събор, на който това решение е потвърдено, ратифицирано и затова носи името Брестка уния. Но решението е взето в края на 1595-та година. Защо е толкова
важна за нас 1595-та година? Защото точно тогава, когато се извършва западно-руската уния на територията на днешна Украина, с последици, които виждаме и до ден днешен, в Украина, точно тогава, в
българските земи стъпва мисията на проповедника Петър Солинат. Започва поредната мисия на изток на територията на днешна България. тази мисия, разбера се, не е първата. Знаем,
преди това имаме Калвяновата уния в началото на 13-ти век. Но, така или иначе, имаме и други поредни такива опити, но така или иначе, това е, може да кажем, голям прилив. Имаме преди това
отлив, а сега настъпва голям прилив в папското нашествие на изток по нашите земи. Още Папа Григорий в 13-ти, след Триденския събор вече,
създава една комисия, наречена комисия за разпространение на вярата, на латински De Propaganda Fide. Същото тази комисия, ръководна от кардинали, след това ще бъде
наречена конгрегация, но като институция, като учреждение, тя е създадена още от Григорий 13-ти, при Климат 8-ми, края на 16-ти,
началото на 17-ти век, тя се доразгръща, а при Григорий 15-ти, в 1922-а година, формално придобива названието Конгрегация за разпространение
на вярата. Впрочем, този израз пропаганда от точно това название става емблематичен за целия свят. Във всички езици се използва
думата пропаганда точно в този смисъл. Този смисъл изхожда от това учреждение папско, защото във връзка с Триденския събор
и неговите решения, Римската Кория изобретява науката за това, което ние сега наричаме пиар. Как научно, чрез създаване на кадри,
чрез създаване на учреждения, чрез книгопечатане, чрез историография да се обсебват мозъците и сърцата на човеците по света. Това изкуство, тази наука е създадена
именно тогава в 16 век, в края на 16 век в Рим и тя е нещо като термоядърна бомба в умствено и пропагандно отношение. Никоя друга държава, никоя друга институция
не разполага с подобно оръжие за масово поразяване и това оръжие се насочва и към нас. Петър Солинат пристига тук в 1575 година. обявен
за Софийски епископ, т.е. номинално неговата столица е град Цвета София. А интересно е, че точно по това време в град Цвета София идва
друг един проповедник, този път православен, Свети Пимен Зогравски с противоположната мисия да утвърждава православието. Разликата между двете мисии е очевидна. Свети Пимен
отива при своите да ги утвърждава в Христовата вяра, да въздига техните храмове, техните манастири. А Петър Солинат идва на територията на чужд диоцез, на диоцеза, на територията
на диоцеза на Константинополския патриарх и неговата цел е да прозелитизира, да създава свои хора на територията на другата църква. Така че той работи
на чужд терен. до някъде може да кажем, че поради това и се проваля. Но не непременно. В Западна Украина неговите колеги успяват. Свети Пимен е една от главните причини за провала
на римската мисия в България. Но нека да разгледаме положението на българския народ по това време в духовно отношение. имаме от една страна Исляма, официалната религия на победоносната Османска империя. Там е силата,
там са парите, там е кариерата и мнозина българи се изкушават да приемат Исляма за да се присъединят към силата. Нека не забравяме, че присъединяването към силата е естественото поведение на васалното мислене.
както ни сега в момента се присъединяваме към Съединените Штати, както при това сме се присъединявали към Съветския Съюз, попреди това към фашистка Германия, попреди това към Кайзерова Германия, винаги целта е била присъединяване към това, което сме смятали,
че е силата. в повече случаи то завършва с катастрофа и се оказва, че ние сме си мислили, че това е силата, а не е било така, но между времено ние сме застанели на страната на злото. Така че в 16-те
е било същото изкушение пред васално мислещите българи, които не са били малко, да се присъединят към силата. Около 7% от населението на тогавашния град Света София са били такива
обръщенци, които са приели изляма. И можем да приемем, че повечето от тях са били българи. Процента никак не е малък и другото, което е много важно, този процес не е само у нас. Подобен процес протича, да кажем, в Албания.
Протича в Босна. И днес тези държави, Албания и Босна и Херцеговина са с предимно мусюлманско население. Има християни в Албания. Има, разбира се, много християни и в Босна. Но мусюлманските
общности са най-многобройните. На второ място са в Босна православите и на трето място са римокатолиците. Същото е в Албания. Това означава, че в европейска страна с християнско население, каквато е била и Албания и Босна, обращенците
към Исляма лека по лека са станали нозинство. Подобен можеше да бъде процеса и в България. сега ни се струва малко вероятно, но тези два примера показват, че е било
напълно вероятно. Кой е възприял този процес? Господ знае, но от това, което четем в достигнените до нас извори, една от главните фигури е Свети Пимен Зографски.
От друга страна, папското нашествие, зад него стоят парите, зад него стоят новите технологии, книгопечатането в непостижим за нас мащаб. Свети Пимен не е отпечатал една буква, той не е разполагал
с печатница, докато неговите опоненти от към римокатолическата църква са разполагали с много големи възможности в това отношение и светогледа на Запада по това време е светоглед
на световен хегемон. Запада вече е световен хегемон. Той се усеща като такъв. Следствие от завладението на Америка, следствие от новия път до Индия, следствие от колониите по пътя към Индия и към Китай,
следствие от нашествието на Запад в Украина, т.е. на Исток в Западна Украина, Западна Русия, това самочувствие на победител и на световен хегемон е заразително. всеки иска да бъде с хегемона, всеки иска да бъде
със силния. Ние в България по това време нямаме водач, нямаме лидер. Епископата е гръцки и макар, че епископите си вършат работа, но тази работа не е ефективна, защото те не знаят български язик. Още нямаме гръцки шовинизъм. Още нямаме
гръцки национализъм. Гръцката нация я няма. Тя се създава много по-късно. Този антагонизъм между българи и гърци е създаден в XVIII век. Ние сме още в XVI и XVII. Но общението между тях е слабо,
поради езиковата бариера и гръцки епископат не е в състояние да бъде водач на българското паство. Той самия Софийски митрополит казва, че не е в състояние да изпълне своите пастирски задължения. Една от причините е, че не е българин. Че не говори езика.
Той не може да въздейства върху сърцата на българите, говори ки им на непознат език. Българите нямат никакво учреждение. Нямат държава. Нямат феодари. Нямат аристокрация. нямат собствена българоговореща църква. Поне на висшите етажи, където са водачите на църквата, т.е. епископите. а като няма водач, казано е в писанието,
ще поразя пастира и ще се разпръсне стадото. има нужда българския народа на българския народ от водач, ама няма институция, която да го произведе. и тогава Бог се намесва и изважда святи Пимен от святогорското отшелничество и му заповядва и го упълномощава с жезала, която му връчва святи Георгий, пълномощието да стане пимин, да стане пастир, да стане водач, да стане началник на българството. И като такъв харизматично от Божията харизма, Божият дар произведен, от Божието учреждение, от Бог като учреждение, святи Пимен става този водач, който липсва тогава в България и той води българския народ също тези две опасности. Исламизацията и покатоличването. Т.е. и в 20 случая отстъпление от истинската зара на правопците. Така че, можем да кажем, че това е едно историческо чудо. Нека да се върнем към пропагандата, към тази институция.
Конгрегацията за пропаганда. Каква е тяхната цел? Ние много добре познаваме техните цели, защото е запазена документация, писание. Ето какво казва, примерно, Петър Богдан. Може би най-яркият продукт на пропагандата в България. Той казва така, в своето описание на царство България. Че в тази страна, цитирам, има милиони души и всички са във властта на дявола, бидейки, обвързани в схизмата, а също и във разни ереси. Крайна цитата. Най-важното кое е тук е, всички са във властта на дявола, бидейки, обвързани в схизмата, а също и в разни ереси. Значи, първото нещо, което е, всички са във властта на дявола. Едните са обвързани в схизмата, те са на първо място поставени. Схизмата става дума за православието. А също и в разни ереси. Тези разни ереси на първо място е павликянството.
Тоест, Петър Богдан и заедно с него всички, без изключение, участници в тази мисия, от Петър Солинат до нейния край, всички без изключение, изповядват едно и също. Те дори не са и автори на тази идеологема. Тя им е спусната от Рим, от конгрегацията, от семинарите, в които са се учили, от кардинарите, които са отговаряли за тяхната идеология. А именно, имате люди, които са души, които са в властта на дявола и вие трябва да ги спасите. Едните от тях са схизматици, другите са еретици, но едните и другите са в властта на дявола и трябва да бъдат спасени. Т.е. те идват тук да ни спасяват от православието. Поради тази причина, те са убедени в своята правота и тяхната цела е унищожението на православието. Православието трябва да бъде унищожено, за да са добре тези души, милиони души. Същото нещо го казва и предшественика на Петър Богдан, Илия Маринов, в 1625 г. Той казва така Към обращението на турците в християнството не може да се пристъпи поради страх от смърт. Схизматиците, т.е. православните, са най-упорити и по-големи врагове на католиците, отколкото турците. От павликяните се покръства всеки ден по някой.
В България имаме три вида. Едните са турците, но към тяхното обращане в християнството не може да се пристъпи поради страх от смърт. С тях тази мисия не се занимава. Схизматиците, православните, са най-упорити и по-големи врагове на католиците, отколкото турците. Ето това е ключовото. Мисията смята православните за по-големи врагове на католиците, отколкото турците. Така че целта е ясна. Унищозяване на православието и завладяване на целия български диоцез в полза на Рим. За целта се използват различни средства, включително, разбира се, модерната наука за пропагандата, която те разработват. И срещу която българите са почти безпомощни. Тази наука достига до такива могъщи резултати, каквото е примерно произведението на кардинал Цезар Барони. Той пише една огромна история, църковната история, в 12 грамарни тома. Това е идеология. Историята като идеология, която обяснява защо Римската църква е права и защо всички останали са криви. Такива инструменти нямат свой еквивалент.
Ние нямаме такава българска история в 12 супер тома, отпечатана и разпространена. Как противодействаме на тази идеологическа бомба? Виждаме, че в Делото на Свети Пимен се прояявява българския църковен патриотизъм. Много е важно да се каже българския църковен патриотизъм. Това е много правилно иерархично поставен патриотизъм. Не патриотизма като водеща идеология, това е, разбира се, идеологията на безбожника. Всеки, който смята, че патриотизма е над всичко, естествено е безбожник. Независимо какво си мисли. Патриотизма винаги трябва да бъде на второ място. На първо място е любовта към Бога. На първо място е православието. А вече като средство за по-добро осъщестявяване на православието идва патриотизма. Защо? Защото първо езика е начин да може словото да достигне до тебе. Ако ти се говори на чуш език, няма да го разбереш, няма да се докоснеш така пълноценно, както ако ти говорят народния език.
Второ, ако ти имаш за пример, свои съграждани, свои познати, свои родни светци, те много повече ще те укуражат. Отколкото ако събитието се е случило през 9 плани в 10-та. Не, че ти не вярваш в подвизите, които се случват далече. Но винаги можеш да кажеш къде за своя лукаво оправдание, къде поради други причини, че там условията са едни какви си и други и други. А когато светеца е твой съгражданин, твой сънародник, тогава неговия подвиг наистина става меродавен за тебе. Както е могъл да устои вярата, както е могъл да проповядва, както е могъл да вдигне 300 църкви, 15 манастира. Този подвиг вече е валиден и насъщен за българите. И им въздейсна много повече, отколкото са времените подвизи в далечна чужбина. Така че този патриотизъм, иерархически подчинен на православието, е това, което св. Пимен Зогравски очевидно въвежда в своята проповед. Това го виждаме в стенописаните програми на манастирите, които той е изписал. За пръв път виждаме системно изобразяване на родни български светци. Това го виждаме в Сеславския манастир, това го виждаме и в Добърско, това го виждаме и в Сливнишкия манастир и на други места. За съжаление, разбира се, много и много десетки стотици от тези храмове са унищожени. Но безспорно е, че преди св. Пимен никъде нямаме запазено системно изобразяване на родни български светци. Специално св. Пимен, като софианец, изобразява и софийски светци.
Свети Георги Софийски и св. Николай Софийски. Така, че това родолюбие, което прояявява св. Пимен, е в духа на времето, когато историята се използва от всички, за да проникнат в умовете и сърцата на своята аудитория и той по същия начин взема на въоръжение българските светци, българската святост и прави изображения в храмовете. Несъмнено тези изображения не са били единствени. Несъмнено е имало и жития на литература, и проповеди свързани с тези светци, и много други неща, които са изчезнали между време. Житието на св. Пимен Зогравски почти нищо не се казва за римо-католическата пропаганда, за ислямизацията, за тези големи опасности. Но казваме почти нищо. Не е съвсем нищо. Казано е в един завуалиран вид. Ето как. Когато се разчува този велик светец от разните български краища, цитирам. И молеха да посети градовете и селата им и да утвърди християните в христовата вяра, защото мнозина, забравейки да почитат истинния Бог, се отдаваха на суеверие, а други се отричаха от христа и приемаха учение противно на християнството. Крайна цитата. Други се отричаха от христа и приемаха учение противно на християнството, става дума за тези, които се ислямизират. А тези, които забравейки да почитат истинния Бог, се отдаваха на суеверие.
Тук не знаем какво имал предвид житиеписецът, но суеверие би могло да означава или народното суеверие, деградацията на православието в народно суеверие, или празната вяра на еретиците, римокатолиците. Това ние не можем да кажем, но има някакъв намек в това отношение. Знаем ли със сигурност, че Свети Пимен, изобщо, че църквата е осъзнавала опасността, която идва от запада? Напълно. Напълно 100%. Тази мисия никак не е неизвестна. Напротив, източните патриарси са много силно притеснени от подобни мисии, които са по целия фронт от Полша до Иерусалим. И разбира се, през Балканите. Поради тази причина, те предприемат многобройни пътешествия. Включително цариградския патриарх Иеремия II пътува в Жечпосполита, т.е. в полско-литовската държава, в Русия. Той учредява московската патриаршия, за да противодейства на запада. Опитва се да противодейства и в Жечпосполита, но там успехът му е съмнителен. По-скоро може да кажем, че не успява. Той умира в края на 1595 година, малко след като Свети Пимен вече е дошъл в България. Така че това е патриарха.
Иеремия II е патриарха, при който Свети Пимен получава своето призвание от Бога, от Свети Георги и идва в своята родина. И в диоцеза, разбира се, на същия този цариградски патриарх. Иеремия II е бил прекрасно осведомен от първа ръка за това, което се случва на границата между римо-католицизма и православието и за огромния пропаганден натиск, който идва от запад на изток. И разбира се, Иеремия II е противодействал на този натиск. Неговия съвременник, Александрийския патриарх Мелетий I, Свети Мелетий I, Пигас, също е бил яростен противник на папската пропаганда. В Цари град имаме две партии, про-римската и антиримската. По време на Свети Пимен, антиримската партия е във възход и можем да кажем, че мисията на Свети Пимен точно съвпада с този антиримски дух, който е в Константинопол по това време. Духа на Свети Мелетий I и на Иеремия II. Сега, дали има пряка връзка между Константинопол и мисията на Свети Пимен, ние не знаем. Ние знаем за Свети Георги, който праща Свети Пимен на мисия. Знаем, че Свети Пимен, преди да дойде в България, се е посъветвал със светогорските старци. Но, какво означава, че се е посъветвал с старците? Житието не казва. Дали това съветване е стигнало до управлението на Света Гора, а оттам и до Цари град? Което е много възможно, защото ако погледнем от Константинополска гледна точка, Запада настъпва и иска да завладее нашите диоцези.
И на първо място България. България е една опасна за Константинопол, защото тя владее целият подстъп към Константинопол. Западна Украина, да, много е опасно. Това нашествие, Брестката уния, страшна работа, но са далече от Константинопол, далече от Византия, далече от Римската империя. Това са територии на времето варварски, а не императорски. България е върху имперската територия, на римската империя, на християнската римска империя, която условно речеме Византия. Тя владее подстъпите към Константинопол. Ако България падне, както падна Западна Украина, какво ще остане на Царь и Гарския патриарх в Европа? За това, това е било зеницата на окото за Царь и Гарския патриарх. И то специално град Света София, който е столица на централните Балкани, на тази огромна територия, наречена Бейлербейство Румелия. Е, Еремия II, Свети Мелетий, Пигас, ще си позволят ли престъплението да стоят с кръстени ръца и нищо да не правят също от това настъпление? Ако рекат да противодействат, как ще противодействат на територията на България? Ще пратят гръцки проповедници? Ме няма кой да ги разбере. Ще ги разберат малцина?
Не, там трябва да се пратят български проповедници, за да ги разбира народа. Но откъде ще ги вземат? Къде има български проповедници? Къде има български духовници? На място тези, които си действат доколкото могат. А големия резервуар е Атон. Там има български манастир Зограф. Значи от Зограф трябва да се вземе проповедник, къде се прати във България. И този проповедник какъв трябва да бъде? Трябва да бъде яромонах. Той не може да бъде обикновен монах. Трябва да бъде яромонах, да може да служи литургия, да познава богослужението на Иисус. Желателно е, ако има такъв, да е родом от град Света София, защото тя е столицата. Тя е ключа към трите Българии. Към Мизия, Тракия и Македония.
Превземе ли се град Света София, България пада. По аналогия с столицата и другите ще се подадат. Затова, дори да не беше Свети Георгий, дори да не беше се намесил Господ, по чисто човешки, геополитически причини, непременно царегазката патриаршия ще се да изпрати в Атом послание, в което да се казва намерете български проповедници и ги пратете в град Света София, за да противодействат на запътявата на там мисия, изпратена за да ни отнеме тези територии. Така че, ние разбира се, нямаме запазени документи в това отношение, но би било престъпно да няма такова действие от страна на архиереите. Имаме косвени данни обаче, на нямането се радваме на косвени данни. И тези косвени данни са много интересни. Примерно знаем за Свети Йоан Вишенски. Свети Йоан Вишенски е точно от Галиция,
от западните руски земи, от западна Украина. Той, подобно на Свети Пимен, е върховното духовно място и, разбира се, идва на Света Гора. Но той, понеже идва от Галиция, мястото, където се осъщестявява отстъплението от православието на галицийски епископи и феодали, той много добре знае за тази опасност и започва да пише анти-униятски трактати. Те са запазени. Той е човек осъзнаващ и документирано противодействащ срещу униятството. Той идва в Атон и ние не знаем точно къде е бил в първият период в Атон, но най-вероятно е бил в район на Зограф. При втория си период в Атон, когато той идва, там вече е документирано, че е бил в Зограф. Но най-вероятно и при първия, защото той пише едно съчинение,
в което много подробно цитира подвига на 26-те Зографски мъченици, а къде е друга да ще го научи, ако не в библиотеката на Зограф, в този смисъл ни сме сигурни, че Свети Иоанн Вишенски се е подвизавал и през първия си период, който съвпада, впрочем, с края на прибиването на Свети Пимен в Зографския манастир, така че е много вероятно те още тогава да са се познавали. Свети Иоанн Вишенски идва в Атон някъде около началото на 90-те години, 1590-някоя година, 91-ва, 2-ра, най-късно 3-та, не знаем точно, защото той се подвизавал по пещери и по колиби в началото, а и накрая, той се нанасе в пещерата на Свети Козма Зографски, когато я е документиран вече, да най-вероятно е бил там и в началото,
да много вероятно Свети Иоанн Вишенски отявлен и отлично документиран борец срещу униятството, да се е познавал с Свети Пимен лично още към 1591-а, 2-а, 3-та година, което съвпада с с времето, когато Свети Пимен тръгва към България на практика да противодейства срещу мисията на Петър Солинат. Мисията на Петър Солинат достига до България в 1595-а година, но тя е задействана точно по времето,
когато Свети Пимен тръгва за България, т.е. имаме една несъмнена връзка между действие и противодействие. Тъй като римската мисия е подготвена с документи, с разговори, с преговори. Там се пращат пратеници от Чипровци, отиват в Рим, отиват в Босна, срещат се с Петър Солинат, оговарят се. Всичко това не е било тайна.
Най-малко фермана, който е издаден в 1590-а година, е бил известен, с който ферман Петър Солинат въздига църкви и манастири в България. Този ферман е бил известен в Константинопол, естествено, бил известен на патриарха и най-вероятно той е издействал такъв ферман именно за Свети Пимен.
Така че съвпадението на годините, включително и на отиването в Атон на Свети Иоанн Вишенски много съвпада с началото на мисията на Свети Пимен. По-късно, когато Свети Иоанн Вишенски той за известно време отива в родината си, както Свети Пимен, но за много по-кратко време, за около две години, там работи,
действа и пак се връща на Атон. Да, при второто му връщане, която вече е в пещерата на Свети Кузма, Свети Пимен със сигурност, знаем, че най-късно в 1618 година, 100% сигурно, е бил в зограф и по това време Свети Иоанн Вишенски яркия анти-уният
е бил в пещерата на Свети Кузма. Не е възможно Свети Пимен да не е отишъл до тази пещера. Мястото, където му се явява Свети Георги. Мястото, където той се е молил години наред. Денонощно. Тоест, ние сме сигурни,
че те са се срещнали най-късно тогава. Но вероятно и при предишните си вероятни периоди на среща. Тоест, около 1592-а, 3-та, около 1610-а е втората възможност и в 1618-а е 3-та. Писанията на
Свети Иоанн Вишенски са много интересни и те косвено хвърлят Свети най-върху Свети Пимен, но може би най-интересното е един уникален документ. Това е писмо от Александрийския патриарх Свети Мелети
Първи Пигас, който по това време изпълняващ глъжността Константинополския патриарх в 596-а година и пише на Свети Иоанн Вишенски. Цитирам. Разбери Разбери тази тайна, че до Мое
и не оставай в пустинета с цел да живееш само за себе си. Не порицавам аз пустинета, защото и сам аз съм неин привърженик, но грижайки се за спасението на ближните, призовавам и теб в бойните рядове на синовете Божии. Братята ти, чието мъчителни грижи са общи с твоите, са заплашени в Полша да загубят светините. Православните жители на Полша оставят безпомощни пред люди,
които мислят неправо. Нашето старание е малко. Нужно е и вам да се подтрудите за Бога Вседържителя. Крайна цитата. Писмо на Александрийски патриарх до обикновен монах Йоан Вишенски, който е в една пещера някъде в Света гора. Това писмо достига до него. Тоест, в Цариград
и то дори не Цариградския патриарх, а Александрийския е имал сведения за точния човек, който трябва да бъде пратен да противодейства. Това ни кара да смятаме, че те са били много добре осведомени и за Свети Пимен по същия начин. И думите на Свети Мелетий първи
към Свети Йоан Вишенски са почти същите като думите на Свети Георгий към Свети Пимен Зографски. Тази успоредица за нас е много важно косвено свидетелство, че Свети Пимен много добре е знаел за западната мисия във България и е противодействал
на тази мисия. Но тук е много важно да кажем как противодейства Свети Пимен на римокатолическата мисия и как противодейства на опасността за исламизация. с положителна
православна проповед. Не с изобличение на ересите на Рим, не с изобличение на исляма, а с утвърждаване на православната вяра.
И това утвърждаване на православната вяра се оказва най-ефективното противодействие. разбира се, имало е сигурно и полемика, имало е сигурно
и изобличение, но основното е било положителната проповед. Не да доказваш колко другите са лоши, а да доказваш колко православието
е истината. То е Христовата истина, то не е нашата истина, разбира се. ние не сме собственици на православието. Ние сме собственост на православието.
Ние сме раби на Бога. Ние сме раби на Божията истина. Служители на църквата. Служители на православието. малодостойни, разбира се. Но
утвърждавайки православието чрез проповед, чрез личен пример, чрез чудеса, Свети Пимен е измел римокатолическата опасност в България. И тя се локализира
в Чипровския край, там като няколко села, тъй-тъй римокатолически копиловци, там и прочее. Та можем да кажем, че мисията на Свети Пимен, която е за утвърждаване на православието,
тя не е антикатолическа или антиислямска. Това е много интересно. По същия начин, по който виждаме Свети Павел, той не проповядва против езишниците, не проповядва против книжниците
и фарисеите. Не е това същността му. напротив, преизишниците дори казва, вие почитате незнайния Бог, добре правите. Неговата мисия е за разкриване на истината
в Христа, т.е. за православието. Това е мисията на Свети Павел. Тя не е анти, а е про. по същия по същия начин и Свети Пимен действа по
ефективно от всички останали, защото въздига православието само по себе си. А този, който е православен, той няма как да се обърне към исляма, каквито и привилегии
да му се предлагат, каквато и кариера да може да направи, и няма как да се обърне към римокатолицизма, каквито и успехи да има колонизацията на Америка или на пътя към Индия. Затова
можем да кажем, че противодействието на Свети Пимен Зографски е чрез мир. Той печели войната чрез мир. Духовната война. Той не води политическа война никаква. води духовна
война и я печели чрез мир, чрез любов към своите си. Това е, впрочем, истинския християнски път за печеление на войните. Не, че не трябва
да има полемика. Трябва да има. Не, че не трябва да има разобличения. Знаем, че сред светите отци имаме разобличения и на езичеството, и на ересите, и то ярки разобличители,
святията нас и как разобличава арианството. Безспорно. но основното в тяхната проповед е все пак възторжената вяра в Христа. В това, че Христос чрез православието
ни е подарил истината, т.е. себе си. И за това Свети Пимен поддържа поддържа поддържа на този мирен подход, който е най-силния. За съжаление, нашата
историческа наука в България пренебрегва този важен аспект в дейността на Свети Пимен и изобщо тази опасност, която ни отминава, тази горчива чаша, която ни отминава, слава Богу,
в края на 16 и 17 век. Ние в нашата българската книжина изобщо нямаме следа от тези събития в православната българска книжина и победата на Свети Пимен
е за свидетелство не къде да е, а в писанията на Петър Богдан. Ето какво пише той за православните българи. Те са преупорити в техния закон и аз вярвам, че ако бяха католици и разбираха нещо от истинския католически закон, биха били
превъзходни християни, но се намират в слепота и не е възможно да им се проповядва. бивайки вече потънали в тази тяхна схизма, поради което имат такова лошо мнение за римската църква, да някои не могат да слушат, когато им се говори
за латини. Крайна цитата. този отказ е уникален. Той е такава възхвала на Свети Пимен, такава възхвала на българското православие, каквато ние нямаме половин дума подобна възхвала, нямаме в цялата българска православна книжина,
може да кажем до ден днешен. Никой не е възхвалил Свети Пимен така до ден днешен, както го възхвалява Петър Богдан без да иска, признавайки своя провал. Те се казва преупорити в техния закон.
Тоест, те са православни, непреклонни. И аз вярвам, че ако бяха католици и разбираха нещо от истинската католичка, от истинската католичкия закон, биха били превъзходни християни. значи това са хора, които имат възможности да бъдат
превъзходни християни. Но се намират в слепота и не възпремат да им се проповядва, бивайки вече казва потънали в тази тяхна схизма. Потънали в православието. Поради което имат такова лошо мнение за римската църква, да някои не могат да слушат, когато им се говори
за латини. Какво означава това? Имат такова лошо мнение за римската църква. това означава, че те знаят всичко, че им е казано за какво става дума. И вече не може да ги излъжеш. Те, ако не бяха просветени, лесно може да ги излъжеш. но те са били просветени
и толкова добре знаят всичко, че дори не искат да слушат какво им се говори. Тоест, те са неподлежащи на пропаганда, на това велико оръжие за масово поражение, което е изработено в Рим. Науката за пропагандата, съвременната наука, не искат дори да я слушат. Това означава,
че преди да отидат там западните проповедници, там са минали православни проповедници. Разбира се, Свети Пимен далеч не е бил единствения. Знаем, че и митрополитите, и Търновския, и Софийския са противодействали. И, крайна сметка, със съвместни усилия
се постига тази победа, за която, пак да кажем, нямаме в нашата книждина нищо запазено от домашния. изволи. Ние правим следствие от докладите, които правят римокатолическите проповедници и от резултата на терен.
На терен България остава православна. Разбира се, този анклав, който е около Чипровци, той си остава. Когато се прави Чипровското въстание, той е разбит. Не от българите, разбира се, не от православните, а от турската държава, понеже те я правят
политическо въстание и разбива се, биват избити и изгонени по политически причини. Но, ако погледнем на картата този римокатолически анклав около Чипровци, ще видим, че манастирите, които е въздигнал Свети Пимен,
са нещо като санитарен кордон и храмовете, разбира се, енорийските, около този анклав. По целият Искарски пролом всички църкви са въздигнати тогава. Самия Черепишкия манастир държи северната порта
към Искарския пролом. Суходолския манастир от запад подпира старопланинския проход, за да не изтече надолу тази пропаганда. Долно-Бешовишкия манастир Струпецкия манастир и други и други са
те пък подпират от към Исток. Така че Видин също. Така че Врачанско Етрополския манастир. Всички тези въздигнати от свети пимен обители и енорийски храмове са в плътен кордон
около Анклава римокатолически и той не успява да се разпространи. На практика спрямо православието папските проповедници нямат почти никакъв резултат. Може да кажем
нулев. Особено в град Света София. Тук резултата е нула и единствено добровнишките търговци, които са си разбира се римокатолици преди това си остават такива. Но
българи не стават римокатолици в столицата. Тя остава напълно православна, което е провал на римската мисия. Подробностите за тази
битка, невидима, тази духовна битка са много важни, много интересни. но българската историческа наука никак не се е занимавала с това противостояние.
Тя го пренебрегва, тя отказва да го види. Едва ли е случайен този отказ, защото това са високообразовани, интелигентни изследователи. Те много ясно виждат, че Свети Пимен
действа по времето на мисията на Петър Солинат отказват да направят тази връзка. До някъде поради тази причина може би много-много не иска да се занимават с Свети Пимен. Затова ние сме пропуснали
в нашата историография това голямо противопоставяне и тази голяма победа на православието, чието първоборец е Свети Пимен, разбира се, очевидно. Но далеч не е бил единствен.
За най-голямо съжаление пълното унищожение на документи от това време на паметници, на храмове и прочие ни лишава до възможността да видим кои са били неговите съратници, как той си е взаимодействал
с епископите. Несъмнено е взаимодействал с епископите в град Света София в Видин в Търново в Червена вода до Ростол вероятно и на много други места в Македония. Но
може би при следващи изследвания на архиви ако търсим тази връзка която досега не е била търсена може би тя ще се прояви така че за нас остава надежда че в бъдещи
изследвания може би и в гръцки извори ще се появят следите от точно това взаимодействие което в крайна сметка завършва с триумф
с победа. В следващата беседа ще завършим нашото изследване на живота и делото на Свети Пимен Зографски като разбира се за него може много и много
и то по същество да се говори да се говори за важни и първостепени събития и явления но това ще бъде предмети на последващи конкретни изследвания
и беседи а следващата беседа ние ще завършим този цикъл свързан с 400-ти годишнината от блажената кончина на великия
равноапостол Свети Пимен Зографски. Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с Богослова
Георги Тодоров по радио Зорана