Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа, под номер 247, е Рок поезията, като цветя на злото Когато завършвах английска филология в Софийския университет през 1981 година ми предстоеше да правя дипломна работа, аз се колебаях между две теми Едната беше именно рок поезията, а другата беше Шекспировия хамлет И двете бяха одобрени от катедрата, те нямаха нищо против темата за рок поезията Но аз в крайна сметка избрах хамлет не по съдържателни причини Не заради самата трагедия на датския принц А заради теоретичния въпрос, който е много интересен по отношение на авторството на текста И изобщо на това какво е подтекст, какво е автор
Тази теория на авторството ме интересуваше много И понеже хамлет е блестящ пример в това отношение, реших точно това да правя И в известен смисъл това даде някаква насока в живота ми, защото през 1985 година, когато отидох в Англия Станах член на Международната Шекспирова асоциация Ако бях избрал рок-поезията, най-вероятно вместо да ходя в Стратфорд на поклонение на Шекспир и да станам член на асоциацията Щях да ходя по Ливърпул и по Лондон на поклонение на светите места на рока И да се асоциирам именно с тези люди, с тези среди, с тази проблематика поне за 5-6 години И това вероятно ще доста да усложни мой преход към православието, защото аз тогава още не бях въцърковен Имах едно неясно отношение към религиите, по-точно всеядно отношение към религиите Интересувах се от всички религии, смятах, че всички водят към едно и също Обичайното заблуждение на недоучения и недоразбрали в кавички интелигент И не се знае, ако такъв неориентиран човек попадне в изкушенията на рок-културата Която за мен тогава беше главния идол Дали нямаше да пропилее живота си в подобни изследвания, контакти и прочие връзки Та, сега му е дошло времето да си разчисти сметките с тази тема
Защото тя никак не е маловажна, тя е изключително важна Рок-културата не е една от многото масови култури Тя е особена масова култура Масовата култура, която се опитва да стане висока култура И си въобразява за известно време, че е висока култура И ние, неите поклонници, си въобразявахме, че тя е станала висока култура На равнището на Байрон, Моцарт и т.н. И това е изключително опасен уклон, опасно заблуждение, опасна утопия Която държи някои човеки до ден днеша По нашите земи Едва ли в Англия и в Щатите са много убедените адепти на рок-културата Защото те в край на краищата виждаха малко по-отблизо своите идоли А срещата на живо с идола винаги е отрезвяваща Тук у нас идолопоклонството спрямо рока беше свързано с отвъдничеството Ти бяха отвъд
И като имаме предвид, че много от тях вече са покойници Т.е. никога няма да се срещнем с Джон Ленън или с Кен Хенсли Или с Дейвид Байрън И утопизма е малко по-устойчив при това положение И нищо чудно, мнозина от моите съвременици, пак и от по-младото поколение Да продължат да имат едно недостоверно приповдигнато отношение именно към рок-културата Защото тя действително успя да се издигне над посредствеността на масовата култура Но първо нейната височина не беше на световната класика, както ние си въобразявахме А беше все пак на два етажа по-ниско Един или два етажа по-ниско И най-важното, посоката в която работеше, именно това е темата на днешната беседа, беше погрешна Тя беше точно такава утопия, както бяха и моите религиозни разбирания Едно лутане, едно търсене без намиране Това е най-важното, защото да търсиш е добре Но само ако намериш, ако не намериш, това вечно търсене, вечно лутане
Духовно е всъщност пропиляване на заложените в човека възможности за благопознание Каква беше тезата на моята тогавашна диплома работа? Именно тази, че рок-културата, като вид масова култура За пръв път в историята на масовата култура се е издигнала на високата общочовешка проблематика За смисъла на живота, за доброто и злото, за войната и мира Борбата за справедливост, себеосмисленето и прочие Теми, с които не се занимават Тангото, джаза, рок-н-дрола, твиста или рапа Или, да кажем, съвременните дегенерирали стилове в музиката, техното и прочие Рок-културата наистина е изключението И аз трябва да разглежда това изключение именно в неговия върховен период Да го наричам периода на високия рок от 1968 до 1975 Това беше моята теза След което, вече с изването на диско вълната
Диското наистина стана мода Стана най-важното музикално явление за своето време А то е ниска култура И съответно масовата култура се върна там, където е мястото в долницата В тази теза има нещо вярно Но, тъй като не бях в църковен Нямах достоверен критерий Тя си остана повърхностна Тя е повърхностна Сега, за да разберем каква е същността на рок-културата Ние трябва да приложим един достоверен критерий А достоверният критерий е Христос Христоцентризма И разгледана от тази гледна точка От христоцентричната гледна точка
Рок-културата разбира се като цяло И рок-културата като нейно словесно проявление Разкрива същността на явлението А именно Точно цветя на злото Добри намерения, но в погрешна посока Пътя за рая е послан с добри намерения Рок-поезията Ние може да следваме рок-културата През другите измерения Да кажем Самата музика Там също нещата са ясни Но Там е малко по-трудно да се докажат
Докато в словесността В словото Тоест поезията Е по-лесно И за това в случая Ние ще се занимаем именно с рок-поезията Там изрично са казани нещата Които в музиката са казани Разбира се невербално По други начини И е по-сложно И тогава Защото ние когато говорим Аз имам един такава предпоставка Че тези
С които споделям тези беседи Са добронамерени Ако човек е злонамерен Ние ли сме чели евангелието И знаем Дори в Христовата проповът Винаги има да се намери От злонамерения слушател Ще се намери някаква Грешка Някакво светотатство И така нататък Ако човек иска да убеди злонамерения слушател Си губи времето Никога няма да успееш
Или В един процент от случаите ще успееш Това е Да поливаш пустинята Няма да стане Тази предпоставка за добронамереност Ни спестява безкрайни оговорки Безкрайни оговорки Които в един трактат научен Се правят И тази това Научните трактати са няколко стотин страници Но в рамките на една беседа Да си правим всички тези оговорки Няма смисъл
Приемаме на доверие Добронамереността На слушателя И за това съкращаваме Безграйните Прецизни оговорки И бележки под линия И гледаме важното Важното е Че рок-поезията Цялата рок-поезия С минимални Почти не съществуващи изключения Е Нехристиянска
Тоест антихристиянска Тоест сатанинска По своето вдъхновение По своето послание По своята същност И по своята природа Тя е цвете на злото Всички рок-поети С много малки изключения Са добронамерени Това не са злодеи Това не са сатанисти В никакъв случай С много редки изключения Те тръгват с добри намерения
Но понеже са измамени В своята духовност Понеже са плод на едно измамено общество Едно утопизирано общество Затова техните добри намерения Водят в погрешната посока Те са уловени в мрежите На по-умния от тях И по-знаещия от тях Дух Понеже нямат Бронята на Православието Нямат методологията на православието А
Те де факто я нямат Нито една от рок-групите Няма Православно Вероизповедание И Практика Духовна А би могло На теория Би могло По някакъв начин Със съвремените средства На Съвременната музика
Да се изрази Православното Вероизповедание Православният светоглед Но Това не се е случило Не случайно И така Темата за рок-поезията Текстовете Посланието Тя разкрива Кой кой е Това е една Обаче безкрайна тема
Ако Погледнем само да кажем Джон Ленън Той има 250 песни Пол Маккарти има 500 песни Боб Дилан Има над 600 песни За всеки един от тях По-отделно Можем да направим Цикъл от беседи Защото Всяка песен Има някакво послание То може да се разглежда
В дълбочина А да не говорим За още стотици И хиляди Други Рок-групи Рок-певци Рок-поети Да ги наричем В кавички Тоест Това е една Наистина Огромна тема С която
Тук няма По никакъв начин Да се занимаваме В ширина Ще изберем Няколко Представителни Образци Колкото да разберем Всъщността Най Така Знаменитите Образци Най-знаменитите
Идеолози На рок-културата Друг път Можем да влезем В деталя Примерно Боб Дилан Мен бе много интересен Защото той Е едно от редките Изключения Които има Християнски период За съжаление Той приключва
Само три години Някъде Трая Две-три години Три албума Издава Това разбира се Протестантски Период Но така или иначе Там Той Нещо Звънва в него И
Поезията му През този период Е интересна Но това е друга тема Той Се Наиграва На тази игра И минава Нататъка Така че И до ден Днешен Неговото християнство Съвсем не е
Трайно И не е задълбочено Но Ние не говорим За изключението Боб Дилан А говорим за Огромното множество От Поезията На Рок-културата И Сега ще разгледаме Няколко такива
Образци Най-важната Рок-група Несъмнено Е Битлз И Най-важния От Така Светогледно Идеологическо Пък и културологическо Отношение Албум
Е Сарджант Пепър 1967 година Той наистина е важно Преломно явление В рок-културата Изобщо в културата Но Един детайл Много показателя Нарочно Я правих едно сравнение В Википедия Статията за албума Сарджант Пепър
Сарджант Пепър Лонли Хард Склоп Банд Е пълното Название Та За този албум В Википедия Статията в Википедия С бележките подлини Съв всичко останало Е 28508 думи 28508 За Господ Иисус Христос Са
28394 Думи Тоест С 114 думи По-малко В Википедия Преобладаващата Световна Енциклопедия Тя За албумчето Сарджант Пепър На Битлз Отделя По-голямо внимание
Отколкото на Господ Иисус Христос За България Изобщо за България Статията Е 23500 И колко си Значи С 5000 думи По-малко За България За Моцарт Имаме 9500 думи Значи Три пъти
И по-малко Отколкото за албума Това сарджант Пеппер Не говорим за цялото творчество на Битлз Това само по себе си показва в какъв свят живеем В какви координатни системи се вписаме И така Този албум Кое е най-важното идеологическо послание в него Това е корицата Това не е текст Не е рок-поезия Ние ще кажем няколко думи за съдържанието на албума Което е доста блудкававо Той е по-скоро явление, манифест
Преломно явление С това, че изобщо че е албум Че преминаваме от парчето, от песента Към голямото, разгърнато, музикално, поетично произведение Което трая 40 няколко минути Двете страни на един голям албум Една дългосвиреща плоча И Битлз са първите, които направиха такъв манифест На това, че създават една музикално-поетична творба Разбирайте, те е раздадена парчета Които не са някаква сюита Не са някаква смислово последователност Но все пак имат нещо общо Те са, в единствено, са едно цяло И за това
Е новото Албума става вече творбата А не парчето Преди дългосвирещите плочи бяха Кошница, в която слагаш Отделните парчета А сега Албума става творбата А парчетата са тухлите, от които е създадена тя И така на корицата са изобразени самите Битлз и още една поредица от исторически личности Ето в подбора на тези исторически личности ние можем да намерим смисъла, манифеста на цялата тази рок култура И какво намираме в тези там 50-60 изображения А именно Певци Музиканти
И така нататък Но идеологически важните кои са Има буксери и прочие Идеологически важните кои са Важни са Четирима индийски гурута Това е приноса на Джордж Харисън, който е хлътнал в индуизма по това време, 67-ма година Това са Бабаджи, Шири Юг Тешвар, Йогананда, Лахири, който Махашая му казват И това е много ясен показател за от една страна New Age идеологията, която се разтваря към така наречения изток и изобщо залитането в езическите източни религии по-специално индуизма Важна фигура е Алистър Кроули най-знаменития английски окултист от XIX век Той е показан там Алистър Кроули е вдъхновил и други знаменити рок личности, пременно Джимми Пейдж
Главният китарист на знаменитата група Лед Зепелин Джимми Пейдж е почитател на Алистър Кроули Купува неговия дом, неговата къща А в четвъртия албум на Лед Зепелин, който може би е най-знаменития, един от най-знаменитите му Тази окултистка символика е доминираща Върху корицата Вътре в песните Има знаменитата песен Stairway to heaven Стълба към небето Там Препратките към окултизма Са безпорни И не само в нея Има още Nadam
Вечната битка и така нататък Т.е. имаме едно силно влияние на окултизма Не само Алистър Кроули Всичките му разновидности Върху рок-културата Тук той е емблематизиран чрез това изображение Имаме изображение на Карл Маркс Това вероятно е по линия на Джон Ленан Той е левичар, атеист и прочие Мунтар Така че Маркс Най-вероятно той го е предложил Карл Густав Юнг Психолога Фройдист
Който също е Любим на окултистите Изобщо на това Нью Ейдж Движението И По-важно е Кой го няма Кои ги няма Няма я светостта Не говорим за Господ Иисус Христос Или света Богородица Но говорим за И изобщо Който е човек Който е светец
Нито един В цялата тази многобройна група Спокойно можеш да сложат поне Свети Франциск от Асизи Някакъв друг такъв по-подходящ за техните цели Но не Няма го дори Примерно Достоевски Който Не е влиза в храма В своето творчество Но ни довежда до входа на храма Обикновено западните интелектуалци Кокетират с Достоевски Това е тяхното духовно алиби
Ама ние ценим Достоевски Прекрасно Много хубаво Но дори Достоевски тук го няма Да се извинят Че не са вкарали свете Само са вкарали човек Който ни води към свеците Не И това го няма В този смисъл Корицата на Сарджант Пепър Е Изключително важен Лакмус
Един манифест За това, което Рок културата е И това, което тя не е Тя не е християнска Тя няма нищо общо с светоста Тя заиграва с езичеството Тя заиграва с окултизма Тя заиграва с марксизма И с Изобщо Псекуларизма И Атеизма Това е
Диагнозата на Рок културата Вътре вече Съдържателно отношение На самите текстове Бих казал, че те не са Нито висока поезия Нито Някаква Кой зна каква е идеология Доста блудкава в Иологическо отношение Но все пак Имаме Две
Така Важни направления Едното е Забележителното парче Lucy in the sky with diamonds Lucy в небето С диаманти За което Повече от всички твърдят, че Инициалите ЛСД Не са случайни Това е наркотика ЛСД Понеже
По това време Битълз започват Да ползват наркотици Минават през този период И то е именно ЛСД Така че Текста е От така че Психеделични Текстове Т.е. текстове Писани под влиянието на ЛСД Или на други подобни Наркотици
А другото Идеологическо парче Е То трудно може да се преведе Within you Without you Нали Вътре в тебе И без тебе Условно преведено Това е игра на думи Разбери се в английския Тя пък е чисто Индуистваща Песен
С индийски инструменти С Харе Кришна И Харе Рама В текста Т.е. Едно Манифестно Произведение На Индийстващия Индуистващия Джордж Харисън Това си е негова песен Но тя е вкарана в албума
Със съгласието на Батковците И И част от неговото Идеологическо послание Легитимира Както на Корицата Четиримата Гурота Така и Това парче Вътре Легитимира Този
Окултистко Езически уклон На цялата рок-култура На цялата рок-поезия И конкретно на Битлз В тяхната Общност Естествено, че Примерно Пол Маккартни Изглежда, че Не е бил Индуистващ
Докато Джон Ленан Малко се заиграва С тази тема Леко Той е атеист Но Заиграва С тази тема В по-късните си Поетични И музикално-поетични Твърби Нека Да
Чуем едно Православно Песнопение След което Ще продължим Всем предстателствующи Благая Прибегаюш тим С верою В державни Твой покров И ногобон Не имам Грешник Богу В бедах
И скорбех Присно Избавления Обременени Грехи Матери Матери Матери Бога Вишня Тем же Ти Припадаем Избави От всякого
Обстояния Матери Раби Твоя Казахме Битлз най-важната група от всички. Това е несъмнено. Но най-важния в идеологическо отношение измежду Битлз и измежду цялата рок-култура и рок-поезия, по-важен от Боб Дилан в идеологическо отношение, е Джон Ленън. Ще разгледаме две-три негови произведения, т.е. текстове на негови песни. Две от които са направо манифестните и трите са почти манифестни, но две от тях са отявлено манифестни. Първата се нарича чисто и просто Бог. God на английски. И е част от първия албум, който Джон Ленън издава след като се разделят Битлз през 1970-те година. Издава един албум, Джон Ленън и Пластик Оно Банд. Факт е, че това е първият албум и ясно е, че той иска да заяви своята самоличност, отделно от Битлз. Точно това и прави, това е смисъл на албума и това е смисъл на това парче.
Но, това парче, ток като музика, почти музиката е на трети план. Той е почти едно рецитиране на текста, който може да го наричам поезия, разбира се, той е поезия, но де факто в него няма някаква, кой знае каква поетичност, а по-скоро това си е един манифест едно към едно. Кой съм аз? Това иска да каже Джон Ленън. И това го казва под названието, под заглавието Бог и чрез една поредица от твърдения. Първото твърдение. Бог е едно понятие, чрез което ние измерваме нашата болка. Това е първия стих. И след това казва. Аз ще го кажа отново. Бог е едно понятие, чрез което ние измерваме нашата болка.
Очевидно, Джон Ленън си мисли, че е казал нещо изключително дълбоко, изключително важно. С това започва песента Бог. Той ни казва какво е Бог. Той бил понятие. това е субъективно нещо. Това е субъективно нещо. Мен нещо ме боли. Нещо страдам. И за да се освободя от тези болки и страдания, създавам понятието Бог, което е един вид да компенсира. да сублимира моите неудачи тук, моите болки, моите страдания. Дори от психологическа гледна точка, това твърдение е доста недостоверно. Това не е вярно. Има твърдения, които не са духовно верени, но са някакси ярки психологически. Или по някакъв друг начин, казваш, вярно е това.
По-човешки, по-божията гледна точка е недостоверно. Но от ежедневна привидност е вярно. Това не е вярно и от привидността. Бог изобщо не е това понятие, чрез което ни измерваме нашата болка. Това е едно слабо вдъхновение, един слаб парадокс, един слаб афоризъм. След което Джон Ленън минава към изброяването. Аз не вярвам в магията, аз не вярвам в И Дзин, аз не вярвам в Библията, аз не вярвам в Таро, аз не вярвам в Хитлер, в Иисус, в Кенеди, Будда, Мантра, Гита, Йога, Царе, Елвис, Циммерман, това е Боб Дилан. Аз не вярвам в Битлз, това един вид е кулминацията на това изброяване. Последното нещо, той това иска да каже, че се е отдалил от Битлз, това му е проблематиката в този албум и в този период, но тази градация, това изброяване всъщност е много посредствено. Защото то, че е безбожно и така нататък, добре, но безбожието би могло да бъде ярко, би могло да бъде както безбожието на Гео Милев. В поемата Септември той е някакси органично изведено от драматургията на поемата и с цялата своя безбожна ярост, с което е изречено, следва някаква симфонична логика в рамките на поемата. А тук нещата са доста плоски, доста декларативни, няма поетична сила вътре, няма поетична форма. Понякога формата е силна, понякога формата е ярка. Тук е посредствена. Фактически, кое е автентичното?
Автентичното е стремежа на Джон Ленън да се изпъчи като невярващ. Това ма е целта. Аз не вярвам. В това, в това, в това, в това и най-накрая завършва. Аз само вярвам в себе си, в Йоко и в себе си. Йоко е неговата приятелка. И това казва е реалността. Накрая на този пасаж. След което има още един пасаж. Мечтата приключи. Какво да кажа? Мечтата приключи и така нататъка. иска да каже, че мечтата на Битълз, мечтата на 60-те години е приключила. Така че... Той...
Всъщност не говори толкова за Бог. Той говори за себе си, естествено. Това е негово убеждение. В едно интервие той казва така. Ако има Бог, казва той, всички ние сме това. Това. Т.е. той не вярва в Бог като личност, а в Бог като понятие, като начин на говорене. Той не съществува, но ние така наричаме условно човечеството, примерно. Всички ние. Това произведение, това стихотворение, първо, изключително претенциозно със своето заглавие, Бог, всъщност разкрива първо
атеизма на Джон Ленън. Второ, неговото неразбиране. Аз разбирам, че има атеисти, обаче един атеист не може да сложи едно до друго Хитлери и Иисус. Това не е сериозно. Може да почнеш с Хитлер, макар, че кой вярва в Хитлер? Никой. Аз не вярвам в Хитлер. Че кой пък вярва в Хитлер? Може да почнеш с нещо по-банално, по-човешко, по-хоризонтално и да завършиш с Иисус. като си атеист, да завършиш с Иисус. Но да сложиш Иисус между Хитлер и Кенеди.
Че кой вярва в Кенеди? Иисус между две посредственности. Хитлер и Кенеди. След това едва Будда, след това мантра, след това Гита. те са от различни жанрове. Гита става дума явно за Бхагавад Гита. Но тя е все пак книга. Тя е наравно с Библията, с Корана. Докато, примерно, Будда не е книга. Будда е човек. Но той пак не може да бъде до Кенеди. Така че доста, бих казал, посредствено се отнася Джон Ленън към толкова претенциозната тема. Ако беше един наистина ярък атеист и дълбок атеист,
така че дълбок атеист няма. Дълбок атеист не може да има. Но казвам, относително, относително, тогава ще направя едно ярко атеистично произведение, докато тук, чисто в художествен план, нещата са много посредствени. Той просто иска да си разчисти сметките с Битлз, да каже, че той вече е сам, вече е себе си, че не му пука за тях и за да каже,
аз не вярвам в Битлз, изброява всички останали. е включително и Бог. Де факто. Следващата песен, манифест, най-важният манифест на Джон Ленън, най-важният манифест изобщо на рок-културата е песената Imagine. Представи си. Тя е от следващата година, 1971-а, от едноименния албум и вероятно най-репродуцираното, изображение на Джон Ленън
е именно корицата на този албум с едни сини очила, така в тях облаци, един вид мечтателят Джон Ленън, който си представя, мечтая нещо, представя си. Това е наистина най-емблематичният албум, най-емблематичното парче и най-емблематичното изображение на Джон Ленън. С това той остана в историята като един мечтател и това парче
е с международен статут извън класацията. Няма друго такова рок парче. В цялата история на рок-музиката няма произведение, което да има този статут. Ако си представим, че на последните олимпийски игри в Париж го пяха на горящо пиано в Сена, но кое е характерното? това парче. Това парче се изпълнява вече на няколко олимпийски игри. За първ път в Атланта,
1996-та година, Стиви Уандър го пее на закриването. След това в Торино го пее Питър Габриел на откриването. В Лондон, 2012-та година, отново се пуска Джон Ленн. Imagine. В Корея, Пьонгчанг, зимните олимпийски игри, в 2018-та година на откриването, някакви корейци го пеят. В Токио, 2020-та година, всъщност поради ковида беше 2021-та година, на откриването го пеят там,
една група международна. В Пекин, 2022-та година, на откриването, някакъв хор. И в Париж сега, на сцена на горящото пиано. Това означава, а олимпийските игри са световен форум, един от много малкото световни форуми, които цяло свято ги гледа, милиарди хора ги гледат. Тоест, Imagine на Джон Ленън,
има наистина един статут на буквално химн, международен химн. Нещо добро, нещо положително, нещо общочовешко. Торонто, Корея, Япония, Китай, Лондон, Атланта. Мичу, това е целият свят. Това е световен хит. кое е друго парче,
на който е да е друг музикант от рок-културата, има такъв статут? Разбира се, никой. Това е се признато. И така, какво ни казва Джон Ленън в този свой манифест? Казва ни така, ще го прочетем цялото, в един буквален превод. Представи си, че няма рай.
Лесно е, ако опиташ. Няма ад под нас, над нас само небе. Представи си, всички хора, живеещи за днешния ден. Това е първият куплет. Какво означава това, че няма рай, няма ад? Това означава, че аз не вярвам в християнството, аз съм атеист. Над нас има само небе.
И хората живеят за днешния ден. в днешния ден. Малките неща, виж слънцето, виж цветята, виж реката, дъжда, усети го. Е, това е действителността. Йоко и аз, това е реалността, казваше той в предишното парче. И тук го казва същото. Живей в днешния ден. Впрочем, го казваше и
Лоренцо Великолепни. Утре е несигурно. Нека да се радваме днеска. Това казваше и студентския хим. Да се радваме прочие. Докато сме млади. Този атеистичен първи куплет, аз не знам с какво е привличал всички тези организатори на Олимпиади, защото атеистични страни във света са, да кажем,
Северна Корея и до някъде Китай. Макар, че Китай започнаха да завиват към конфуцианството, което не е религия, но все пак има някакво предвижване в тази посока. Там, разбирам, в Китай може. Обаче в страни, където ушким хората са вярващи, ти да пуснеш като манифест
атеистичнето, нали, няма рай, няма ад и така нататък. Втория куплет. Представи си, че няма държави. Не е толкова трудно да го направиш. Нищо, за което да убиваш или да умираш и никакви религии също. Представи си, всички хора, живеещи в мир.
Този втори куплет е глобалистичен. Глобалистичния рай, глобалистичната утопия. Няма държави. Разграждаме държавите. България влиза в Европейския съюз, Европейския съюз влиза в световното глобално село и вече не може да има войни, защото няма граници. Не могат да те мобилизират, защото няма също какво да воиваш и няма за какво да умираш. Преди умирахме заради държавите,
те има техните интереси, техните граници. Сега вече няма държави и ние няма за какво да убиваме и за какво да умираме. Една пацифистична теория, която, аз забирам да си пацифист, обаче чрез глобализма, това е, както се казва, със смърсната вода изхвърляше детето. Защото, какво означава,
няма държави? Какво означава, че няма християнска цивилизация? Християнската цивилизация, като цивилизация, т.е. като законодателство и образователна система, свършва там, където свършва християнската държава. Ако ние нямаме християнска държава, законодателството няма да бъде християнско, т.е. ще се разрешава от закона престъпление на християнството в
всяко отношение и няма да имаме християнско възпитание, а ще имаме антихристиянско възпитание в образователната система. Като казвам образователната, имам предвид и академичната, система, университетите. Всички ще преподават антихристиянство. Този глобализъм, който тук е поднесен, разбира се, в розова опаковка, всички казваши, това е мира на антихриста. Това е глобалистичният отопичен проект,
изказан едно към едно, без никакви нюанси и тънкости. Грубо и ясно. представи си, че няма държави и никакви религии също. Религиите не разделят, държавите не разделят, те са зло, а ние трябва да се обединим. Всички хора казва, ще живеем в мир. да, това е 100%. Ние наистина ще живеем в мира на антихриста. Това ще бъде, така да се каже, предпоследния ход в историята.
преди да разкрия своята същност на антихриста, ще мине като лъже Христос, умиротворител. глобалистичният проектът, точно това е неговата същност. Да подмени христовия мир с мира на антихриста, да подлъже света, който ще бъде във войни, така нататък. и най-накрая ще дойде един добър лидер, който ще сложи край на войните, ще заяви,
че слага край на войните, най-малкото. Както тук се заявява подобна глобалистична програма. Тоест, явно, вторият куплет, значи първият куплет беше атеизъм, вторият куплет е глобализъм. Третият куплет. Представи си, че няма собственост. Чуда се,
дали можеш, няма нужда от алчност и глад. Братство на човеците. Представи си, всички хора, споделящи целият свят. Това е комунистическия проект. Няма собственост. Няма алчност и глад. Тоест, няма да има богати и бедни. Всички ще имат, ще получават по потребностите си. Представи си, всички хора, споделящи целият свят.
Точно, разпределение по потребностите. Комунистическия идеал. Тоест, в това стихотворение, Джон Лена, наистина, така, изчерпателно, ни е изложил трите големи утопии. Утопията на атеизма, утопията на глобализма и утопията на комунизма. и това
се пее на всички тези форуми световни като чиста монета. Припева е, може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единственният. Надявам се един ден да се присъединеш към нас и света ще бъде като едно цяло. Това е, разбира се, човекобожния рай. света се объединява
като едно цяло около тези утопии. Аз не се съмнявам, че Джон Лена е писал тази песен с най-добри намерения, с този така, гласец блак и нежен. Т.е. тази песен е, може би, най-яркият образец
за цвета на злото. писано с добри намерения от един човек, който така, посветил живота си на търсенето на истината, на отстояването на своите убеждения и заедно с това лишен от истинско ръководство, от
ръководството на въплътилия се Бог, той всъщност ни води към пропаста, към лъжата, към злото. Нека да чуем едно песно пение и след това ще продължим.
Слава Бога! Слава Бога! Слава Бога! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог!
Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог!
Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Слава Бог! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение!
Благоволение! Благоволение! Благоволение! отношение и в интелектуално отношение, във всяко отношение. Не ти дават време вместо да си го дадат цялото. Ами да ти дадат време за какво? Да правиш каквото си искаш. Това е мечтата на нормалния егоцентричен човек. Даде обаче ти това, което искаш, първо, че той е мотивирано от една вече повредена човешка природа. Тя има нужда от ръководство. Тя има нужда от покаяние. Тя има нужда от богообщение, което не е саморазбиращо се. И в този смисъл плитка е доста погрешна е идеологията и накрая завършва с, припева е, герой на работничката класа, нещо, което е добре да бъдеш. И накрая казва така, ако искаш да бъдеш герой, просто ме последвай. Т.е. Джон Ленън влиза в ролята на водач. Той ще ни каже, той ще ни ръководи, а ние ще го последваме, ако искам да бъдем герои. Поначало, Джон Ленън не е марксист. Неговите идеи за работничката класа са по-скоро кокетиране. Така, че не трябва да я приемаме като някаква дълбока вяра. По-скоро той е харесвал революционно-марксистката идеология, но не във пълнота. Той е против насилието, има една песен, революцията, нали, и там казва, не, не казва, не съм съгласен с разрушенията и с, нали, той не приема марксизма в неговата революционна, разрушителна стихия. Така, че е по-скоро разфокусиран, по-скоро кокетира с тази тема или гледа на нея само от гледна точка на условно казано етическата страна, нали, че трябва да се помогне на страдащите, на бедните. Тук е прав, нали, но до тук, оттам нататъка, ако искаш да бъдеш герой, последвайме, това е изключително несериозно, защото Джон Ленън няма нито програма, нито способност да ръководи. Той, тъй се казва, себе си не може да ръководи, а камо ли неговите последователи към каквито ни призовават. Две думи за Джордж Харисън в Битълз, който беше индуистващият. Той, де-факто, приема индуизма, ходи в Индия в разни ашрами, присламчва се към разни гурота, пише не едно и не две произведения, стихотворения, т.е. песни, парчета, индуистващи.
Примерно, Май Суит Лорд, мой сладки господи, където си пее, Харе Кришна, Харе Рама и т.н. всички тези мантри индуистки. Емблематичен представител на заблуденото западничество, което тръгва по пътя към Индия. Много отдавна, това е още и преди Херма Хесе и така нататък и много преди това, когато те изгубват Христа, когато Западът изгубва Христа, а те го изгубват много рано, в средновековието, но не знаят още, постепенно се разширява пропаста между истинския Христос и западната християнство. И вече в края на 19 век, която са изстинали и са се удалечили от истината, те започват да го усещат. 20 век още повече. И тогава става тръгването на изток. И Джордж Харисън е късен представител на тази пътека към изтока, която е много типична, впрочем и за цялата рок-култура и цялата рок-поезия. Той е емблематичен представител в това отношение. Битлз в 60-те години бяха добрите момчета, кавички, а Роллинг Стоунс бяха лошите момчета и те играеха съзнателно ролята именно на лошите момчета, на хулиганите. И в това отношение се заиграваха с Сатаната. Когато Битлз нанесаха своя удар с Сарджант Пепър, концептуалния албум, още не е концептуален в физическия смисъл, но на там върви,
Роллинг Стоунс, за да не останат по-назад, и те издават нещо подобно, някакъв тематичен албум, с пак психиделични песни, текстове. Заглавието на този албум е Техни сатанински величества изискват. Това е някаква закачка с там, британските паспорти, но така или иначе, Техни сатанински величества. Заглавието на албума. Сега, албумът не е сатанически, макар, че по това време те са и в наркотици, и в затвори,
и в какво ли не се занимава там с такива съдебни дела, защото тях кратки престои в затвора, много шумни, разбира се. Това е част от техния пиар. Те, да, разбира се, ползват наркотици не да си правят пиар, но когато това се случва, че ги хващат с наркотиците, арестуват ги и така нататък, осъждат ги, това се превръща в страхотен пиар за тях и те виждат, че
сатанизма, злото може да бъде реклама. Скандален успех искат да имат и за това се заиграват за тази тема. най- така емблематично в това отношение е парчето Симпатия за дявола, писано, разбира се, от Мик Джагър, в техния, може би, най-идеологически албум Просяшкият банкет
от 1968 година, края на 1968 година. И това парче, Симпатия към дявола, е написан от това е монолог на самия дявол. Той говори. Описва историята, как той е участвал в всичките събития и иска разбиране от хората. Иска симпатия. Това е игра.
Те не са сатанисти, Ролинг Стоунс, но влизат в тази поза именно за да се правят наинтересни, за да печелят пиар. И това, разбира се, никак не е безопасно. Това заиграване с демонично-сатанинската тема. С същата тема се заиграва, но с много по-голямо основание, Джимми Хендрикс. Знаменитото му парче
Вуду Чайлд, дете на вуду. Вуду, това е черната магия. И това е припева. Аз съм дете на вуду. Но от най-известните парчета на Джимми Хендрикс от това време е манифест на тази демонична вуду култура. По същото време Сантана правят този албумът си Абраксас.
Също заигравка с тази демонично тема. Малко по-късно Лед Зепелин се заиграват с Алистър Кроули и с Британски окултизъм в четвъртия си албум. Тоест имаме едно Блек Сабат, да не говорим. Доста групи
Блек Сабат са най-ярки в това отношение, но с тях няма се занимаваме. Именно защото техният демонизъм наистина е доста отблъскващ в самото заглавие на групата Черния Шаббат и в много и много песни техни се заиграват с тази тема. Дори Юрая Хийп
и може би с тях да завършим Юрая Хийп, които по наше време минаха за романтична група и до ден днешен романтични, мелодични песни за изгрева, за любовта и прочее. Но един от техните най-успешни албоми и най-знаменити точно по наше време
беше Демони и магьосници. Demons and Wizards 1972 година. Заглавието Демони и магьосници. То магьосници или вещери защото имат отделна дума за магьосник, тук е Wizard,
което е Вещер, но Вещер не се използва. Мъжкото съответствено Вещица. Та, в този албум има две така именно демонично Вещерски парчета.
Едното е демона на дъгата, а другото е Вещерът или магьосникът. Сега, в примерно това второто парче магьосникът, се казва такива неща.
Той казва, имаше злато на метало и огнени очи. Огнени очи. Това е демоничен образ. И, докато говореше, изпитвах дълбоко желание
да освободя света от неговия страх и болка и да помогна на хората да се почувстват отново свободни. Отново
това, което и Джон Ленън щеше да ни води, последвайте ме, към мира, свободата, любовта. Тук отново тази окултистско New Age тематика,
как автора на парчето ще ни помогне да се освободим и да помогна казва на хората да се почувстват отново свободни.
Защо не се слушаме в гласовете на сърцата си? Защото тогава знам, че ще открием, че не сме толкова далеч един от друг. Всички
трябва да са щастливи, всеки трябва да пее, защото ние познаваме радостта от живота, мирът, който любовта може да
донесе. така говореше магьосникът в планинския си дом и така нататък. Ето отново тази утопична, глобалистична проповед за любов, мир под знака
на демона, под знака на вещера с огнените очи. така че съвсем не е безобидна поезията на Юрая Хип, съвсем не е просто мелодично романтична, ами тя си
носи съзнателно или несъзнателно, в случая съзнателно, в много други случаи и несъзнателно, един околотиско демоничен така образ, послание, които ние ги
приемахме на доверие. Ние ги пехме тея песни, заяхме ги наизуст, разбира се. Радвахме се на нови албум. Смятахме този албум Демони и вещери за един от
любимите ни. Другият любим албум беше Рожден ден на магьосника, където пак имаше едно такова парче, където се казваше така ние се
научихме да живеем докато смъртните хора стоят очаквайки да умрат. Тоест, автора на този текст е постигнал някаква мъдрост, той се научил как да живее.
А другите, ние стоим на опашка за смъртта, чакаме смъртта. А те са научили да живеят. Ето тези претенции на рок-поезията да бъде учител на своите почитатели, на своето
младо поколение. Претенцията, че те знаят мъдростта, истината пътя и така нататък. това е една огромна илюзия, едно самонадценяване, фактически една самоизмама, защото кой им пуска тези идеи?
Те си мислят, че от себе се говорят, но това не е така. Те наличнато вдъхновение е от дух някакъв. Лукав дух, който им внушава, че те разбират живота, че те могат да бъдат водачи, че знаят
истината и могат да водят човечеството към доброто, към любовта, към единството, към мира. Т.е. типични цветя на злото. Добри намерения, красиви, шарени, благоуханни,
обаче отровни. Това е всъщността на този порив и трябва да го разбираме като един порив на младите хора към Бога. Всички човеци искат и търсят Бога. Всички човеки имат души,
които са християнки, които са създадени християнки. Тези души и те търсят своя създател, търсят Христа, но ако не са ако не са възпитани в истината, ако не са ръководени
чрез църквата, т.е. чрез светоста, чрез светите, чрез Святия Дух, църквата това е Святия Дух в човеците. ако не са ръководени от Святия Дух, те са ръководени от лукав дух
и техните благи намерения, съчетане с дарбите, които са получили пак от Бога, те не са ги изработили тези дарби. Тези дарби са от Бога, всичките. и за музика, и за стихове, и за всичко. Всичко това разцъфва
следствие на техните усилия, на техните амбиции, на тяхното тщеславие, на тяхното его, разцъфва, но като цвете на злото. И ние трябва да разпознаваме тези цветя, защото в нашата младост, когато ние не ги разпознавахме, ние служихме на тези идоли, те бяха наш път е водител и ако не се освободим от тази утопия,
от тази самоизмама, ние всички заедно, вкупом, като слепци, които водят слепците, ще паднем в ямата.