ПРАВОСЛАВЕН ПОГЛЕД КАМ ИСТОРИЯТА, КУЛТУРАТА И СЪВРЕМЕННОСТТА С БОГОСЛОВА ГЕОРГИ ТОДОРОВ Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 245 е НЕСТИНАРСТВОТО В беседа 141 разгледахме НЕСТИНАРСТВОТО във връзка с изобщо отношенията между фолклора и вярата и религията но тъй като напоследък темата за НЕСТИНАРСТВОТО стана особено
актуална има смисъл да продължим и да доразвием тази тема тя разбира се е доста широка и разнопосочна и в настоящата беседа далеч няма да я изчерпим така, че във бъдеще и продължения но не в обозримото бъдеще разбира се има някакъв повод
нека да кажем най-важното за НЕСТИНАРСТВОТО а то е, че не се знае какъв е неговият происход това е една в общи линии недобре изучена фолклорна практика смисъл не, че антрополози, етнографии и прочие не са си свършили работата колкото, че познанието за този обред стига до 19 век
и от там нататъка нямаме нищо и българските етнографии и гръцките едва в края на 19 век имат така щогоде някакви изследвания тук забележителното е, че по-голямата част от тези изследвания са правени от учени от изследователи които не са стъпвали на терен в странджа
където са нашите нестинари гръкоязични и българоязични писали са по-скоро така по косвени свидетелства но и тези, които са били на терен нищо не могат да кажат за нестинарството преди 19 век освен, че най-вероятно то е съществувало от незапомнени времена от хилядолетия
едва ли то се е появило някъде в късния османски период говори се за античен произход на този обред но какъв точно не се знае и това е много важно да знаем какво не знаем ние не знаем какъв е произхода на нестинарството няма до сега на нито един език
меродавно изследване на този етнографски антропологически и религиозен феномен меродавна книга която да го е изследвала и това не е случайно огнеходството е изключително впечатляващо явление във всяко отношение и визуално и музикално и психологически
е едва ли не нацията на фолклора да кажем в България така, че кандидати за написване на сериозен научен труд няма как да не е имало през цялото време но защо няма такъв труд това също е
изключително важно именно, защото никой не знае същността на явлението каква е каква е същността на явлението самите носители на практиката самите нестинари не са го знаели в момента в, който са били разпитвани интервюрани
от изследователите най-вече в 20 век но и в края на 19 има някакви опити по това време вече никой не е знаел каква е същността на нестинарството имало е само една практика в основа на тази практика не можеш да напишеш фундаментален труд или поне много трудно и никой не е предприял
такава задача за сега от тук правим един изключително важен извод защо никой не знае по десетки други въпроси теми имаме извори стари прастари антични
имаме традиция имаме фулкор песни епос легенди митове тук а тук нямаме това е първият извод който ние правим че
нестинарството във видът в, който ние го опознаваме през 19-20 век се е държало в тайна и неговите носители са пазили тази тайна дълго време колко дълго време колко дълго време не знаем именно поради тайната а за да се държи в тайна една практика която очевидно е свързана с религията значи
има нещо нередно в тази практика от религиозна гледна точка от християнска гледна точка тъй като нестинарите странжанските нестинари а то други няма тези, които са в Гърция са бежанци от странжа странжанските нестинари са имали проблеми с Църквата епископите са забранявали тези игри поради, което
именно са спазвали тази тайна не са искали да се знае защо защото са знаели, че има нещо нередно нещо не християнско има в тази практика те разбира се не искат да се лишат от нея поддържат я от друга страна не искат да бъдат предмет на някакви репресии от страна на държавата като някаква секта и така нататък т.е. запазват така християнския си статут макар и може би само външно но по отношение на същността на своята практика мълчат
и дори най-вероятно и наистина не знаят защото това мълчание като мине век 2, 3, 5, 10 вече няма кой да помни това за, което е мълчал първоначалния да го наречем еретик или сектант така, че факта, че във момента сведенията за нестинарите стига до 100 и няколко години назад при положение, че практиката очудно е многовековна свидетелства, че има нещо нередно от християнска гледна точка в тази практика и разбира се Църквата откакто имаме някакви сведения е била отрицателно настроена към нестинарството и го е забранявала с повече или по-малък успех по-настоящем нестинарството се практикува по няколко начина ако говорим за
традиционен начин на терен с цялата му условност в България основно това се прави в село Българи неофициалната столица на нестинарството а в Гърция се прави в пет села, които са бежанци от странжа тук трябва да наблегнем, че традиционната представа, че нестинарството се е практикувало в няколко села Кусти, Бродилово, Българи Граматиково, Сливарово това са обикновено селата, които се цитират като нестинарски някои от тях са били българо-язични, другите са били гръко-язични кости да кажа, особено казано гръцко село аз казвам нарочно българо-язични и гръко-язични
защото етническия происход на това население не е много ясен това не са елини и е под въпрос какви българи са защото селото Българи, което носи своето название Българи е уникално в това отношение, носи селото името Българи но дали това означава, че това са били пра-българи ние не знаем или има някаква друга причина за да ги различават от гръко-язичните, които са били в Кусти, да кажем не са били българите, в смисъл българо-язичните ама те може да са били славяни, може да са били да кажем траки, които са били по-българени или някакъв друг етнос в етническо отношение аз нищо не знам
какви са и тези, които са останали в България българо-язичните и тези, които са отишли в Гърция там те са в пет села или селища Ая Елени Лангада или Лагадина на български той град Мелики е третото Мавролевки и Киркини това са петте селища но на времето в 19 век селата, в, които е имало нестинарство са били множество
и по-скоро можем да кажем, че всички странжански села са били нестинарски или повечето говорим за десетки села за, които имаме сведение, че в тях се е практикувало нестинарството по един и друг начин и по-скоро изключения са били селата в, които не се е практикувало В различните автори срещаме сведения за различни села и ако ги подредим на картата ще видим, че цяла странжа практикува нестинарството. но първата и фундаментална оговорка, която трябва да направим е, че нестинарството не е огнеходство. не е само огнеходство и не е най-вече огнеходство. Нестинарството е религия или по-точно казано останка от религия, умряла религия, мъртва религия, която съществува само, така се каже, конвулсивно. Това е най-важното и според мен това е главният извод, който трябва да направи всяко изследване на нестинарството и с това трябва и да започне. ние погрешно, съвсем погрешно свеждаме фолклора до някакви обичаи, особено в случая с нестинарството, имало обичаи да правят едикакво си на празника на светите Константин и Елена. Няма как да бъде само обичай, особено в случая, така, че най-важното е, че това е част от религиозна практика.
Сегмент, реликт от религия и оттам можем да направим и един по-широк извод, като изследвае и кукерите и прочие, че всичко в фолклора има религиозен произход. То проистича от някакви религиозни практики, които обаче са били забравени, някои от тях са христианизирани, други не са. Някои запазват своите не християнски духовни практики, това е много важно да различаваме недуховните от духовните практики, защото нестинарството е пар екселанс духовна практика. Останката от тази неизвестна за нас религия съдържа много очевиден духовен елемент и това ни убеждава напълно, че става дума за именно религия. За мъртва и погреба на религия, но останала в различни фрагменти, както едно дърво, го отсичат, то вече не живее, но неговите клони могат да съществуват като материал дървен. Да, вече не раждат плодове, няма пъпки, не цъфтят, но самият клон стои. Това представлява нестинарството. Един фрагмент от неизвестна религия. Ето тук започва едно голямо разминаване. Защото една много интересна статия от един гръцки автор, четах на тази тема, е той има една такава интересна теза, Димитрис Ксигалатас. Има една такава интересна теза, която е вярна, впрочем, че в XIX век, какво се получава в Гърция? В XIX век те научават, че има такава практика нестинарството. в Странджа, разбира се. В Странджа живеят и турци, и българи, и гърци. Условно го не ричам гърци. Етнически може да са всякакви, но гръкоязични. Това е още Османската империя, преди Балканската война, XIX век. И различни следователи научават, че някъде в Странджа има такава практика. Сега, между времено, в Гърция се появява едно противопоставяне, една борба между две теории. Едната теория е, че съвременните гърци не са античните гърци, а са едно смесено население, предимно славяни, но и всякакви други. Това са различните нашественици, които са идвали, идвали, идвали, и, които лека по лека са подменили етноса. Разбира се, деформирали са и езика, и съвременния гръцки не е старинния гръцки на Платон и Аристотел. Тази теория е, че тези тъй наречени модерни гърци всъщност са елинизирани и ги наречем варвари, спрямо гръцката гледна точка.
Съответно, въпросните гърци не искат да бъдат елинизирани варвари, искат да бъдат коренни гърци от Платоново време. И затова започват да търсят в фолклора различни проявления на антична гръц. Ето да кажат, виждате ли, тук е съхранено нещо, което е било по времето на Платон и Аристотел. Народно творчество и до ден нещо не същото е, значи народът е същия. И затова се хващат за различни такива практики, една от, които е именно нестинарството, и започват да го толкуват като продължение на дионисиевите орги. И казват, ето на, при дионисиевите празнества, имаме пак такова танцуване, изпадане в транс, в екстаз, както и в нестинарството, така, че очевидно нестинарството е следствие от дионисиевите празници. Автора на статията твърди, че това е нонсенс, че не е вярно, че тези, които са лансирали тази теория, първо не са стъпвали на място, не са изследвали събитието на място, и второ, си поставят политически задачи, а не научни. Те не търсят истината, а се опитват да докажат тезата, че сегашните гърци са всъщност древните елини. Не е вярно, казва Димитрис Ксигалатас, доказателствата са фиктивни и нямаме никакви сведения, нито самите дионисиеви мистерии са описани. Не веднъж и не едва пъти в класическата гръцка елинска литература.
И у пътешественици, и у поети, и така нататък, там нямаме огнеходство, примерно. Да, имаме изпадане в транс, но то не е всеки транс е нестинарство. И в този смисъл доказателствата са против дионисиевия происход на нестинарството. Някой от носителите на тази идея дори се престарават и автора смята, той така е на страната на гръцкото нестинарство, и смята, че тези нестинари, които са всъщност добри християни, добри православни християни, кръстът се, честват Св. Константин и Елена, и така нататък, са били набедени за дионисиеви ваханки и менади, и всякакви други сатири и прочие, и, че нямат нищо общо с дионисиевите мистерии. Но Църквата, понеже чела тези пишман етнографи, и им повярвала, че това са всъщност ваханалии, и се обявила против тях, започвала да ги събранява, а това един вид не отговаря на научната истина. Сега автора, разбира се, не знае каква е научната истина,
т.е. какво всъщност е нестинарството, какъв е негове религиозен происход, откъде происхожда, дали това са просто едни дълбоко вярващи православни християни, любители на Св. Константин и Елена, които толкова много ги обичат, че решават да направят огън и да скочат в него. Това няма как да бъде вярно. Очевидно става дума за една нехристиянска практика външна, която също няма как да бъде спортна или шоу. Това е религиозна практика. В античността, в древността, не е имало спорт в съвременния смисъл. Спорта е бил част от религиозната практика. Не е имало шоу в съвременния смисъл. Шоуто е било винаги религиозен обрет или ритуал. Така, че на практика тази критика на Дионисиевия вариант за тълкуване на нестинарите
е вярна в своята отрицателна страна, но не съдържа своя положителна страна. Т.е. какво е нестинарството, автора не казва. Те кайки не бедиха, че са участници във въханали и ги забраниха, което не беше правилно научно. Да, вероятно няма нищо общо между нестинарството и въханалиите, но това не означава, че това са добри християни, които просто изпадат в религиозен възторг православен и го изразяват по този начин. Не. Какъв е происходът на нестинарството, пак да кажа, не знаем. Михаил Арнудов, който най-авторитетният българин, който е писал на тая тема, повечето от своите писания, да не кажа всички, ги е писал, когато не е стъпвал в Странджа, не е изследвал на терен явлението. Той е на мнение, че има връзка между нестинарството и митраизма, който е свързан с поклонение към слънцето и към огъня. Това са персийски такива култове, слънце-поклонници и огнепоклонници. И в това има логика. Мен ми се струва, че там някъде е происхода,
макар, че в Персия няма такива запазени култове, но да не забравяйте, че Персия е станала мисюлманска. Мисюлмансството има свойството да изкоренява подобни практики из основа, без много-много да се церемони. Те по отношение на християните, на евреите са с уважение се от нас, защото това са хора на словото. Обаче по отношение на езичниците са понетърпиви, спрямо да кажем, православните християни и е напълно възможно да е имало такива практики в Персия, които просто да са били физически прекратени. Защото нашата теория тук, че това са добри православни християни, които просто играят в жаравата, не издържа на сериозен богословски анализ и би трябвало да завърши с осъждане на тази практика. Другият въпрос е, че в нашия случай не е завършила с тотално осъждане.
Винаги е имало осъждане на нестинарите, но свещениците, епископите ги осъждат. Обаче свещениците, които са на място, обикновенно си затварят очите и влизат в една такава договореност с нестинарите. Благодарение, на, което се получава един компромис, религиозен, на принципа и вълкъсият и агнето цяло. Но, нека да си починим с едно православно песнопение, след, което ще видим каква е същността на този местен, поместен компромис. Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Този местен, Този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен,
Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Благодарение, на този местен, Слово технически причиняваме пари, Да го завършим като хората, И си остана на едно незадоволително качество, Та сега, може би, 30 години по-късно,
Си заслужава да направим един нов филм, В, който да вкараме и стария материал, Който вече има документална настойност, Събителите са някъде от 1994-1995 година, Повече от 30 години от тогава, Много са се променили, Същия Христо Димитров хиндо, Беше и засне обреда на 3 юни, Тази година, 25 година, И каза, че разликите са огромни, Между тогава и сега, А именно, каква е разликата? Аз и тогава бях привърженик на автентичния фолклор, И смятах, че никак не е добре, Дето съвременното пластмасово общество,
лека по лека подменя автентичния фолклор и го превръща в Балкан Туриско шоу. Това, безспорно, е факт в село Българи, защото последната, тъй наречена автентична нестинарка, Баба Злата, е починала в 1970 година, докато нестинарството си продължаваше. По заведенията, в Сънчебряк, тук в град Цвета София също съм гледал за първ път в живота. Сега съм иначе бургазлия, обаче не съм гледал нестинари тогава за първ път гледаха в едно заведение тук, воденицата. И бях много впечатлен, много ефектно беше направено, с пълно изгасен всички светлини и изведнъж огъня, който при светлината стои сив, пепелява в сив, така стоят въглените, когато изгасият светлината, изнош стават ярко червени. И, действително, там имаше нестинарка, която играеше. Много беше ефектно, така емоционално, психически, много ефектно.
Смятах, че никак не е добре, дето това нещо се откъсва от своя корен, откъсва се от своята автентична среда и автентичен смисъл и се продава, така да се каже, в заведенията. Не плащаш си там за програмата, пряко или косвено няма значение и в крайна сметка това става търговие. Когато снимахме филма в село Българи, аз бях макар уж християнин, обаче реално не въд църковен и бях привършен на автентичния фулкор и много ми се щеше този фулкор да се възроди. О чудо, докато снимахме този фулкор се възроди в село България. Две момчета, които никога не бяха влизали в огъня, така се случи, че влязаха в огъня и играха. Интервюирахме ги, разбрах кое как е станало много интересно, че те са били прихванати, както се казва. Прихванати от духа, условно казвано на Св. Константин, макар, че няма нищо общо с Св. Константин лично. Да го наричем нестинарския дух. И най-неочаквано, без да са го искали, без да са го планирали, най-неочаквано и двамата биват прихванати и скочих в огъня и играха заедно с една, да наричем, професионална нестинарка, която беше дошла от едно заведение. И бяха много радостни, че сме заснели този исторически факт на възраждането. И двамата са от село Българи, не са някакви представители на Нью Ейдж, дошли от кой за няма откъде.
Не, това са местни хора и си казваме ето на, след колко десетилетия, след Баба Злата, отново местните сили се появяват и ще имаме автентични нестинари. Тъй като подобна е практиката в Гърция. Значи в село Ая Елени, те разбира се не играят в фулклорни костини, много интересно. Не знам защо, няма такава практика. По бяла риза и черен панталон, или пък жените по роклите с, които си ходят. Скачат в жаравата и играят. Тук при нас, разбира се, нестинарката се облича в фулклорен такъв костюм. Защото тези две момчета си скочиха с дрехите с, които си бяха, естествено. Та си мислех тогава, че това е положително явление. Но, постепенно, още докато правихме филма и докато анализирах, стигнах до няколко много фундаментални извода. Първият извод беше, че историята на тези нестинарски села е историята на едно затворено общество. Общество, което пази някаква тайна, но какво се е получило през вековете? Моята лична хипотеза е, че нестинарството, аз съм съгласен с Михаил Ранолдов, че то е свързано с митраизма, слънцепоклонството и огнепоклонството, някакви такива, може би, синкретични форми, защото доста белези съвпадат. Примерно, факта, че в Деня на Свети Константин, те го карат по стария стил, значи това е 3 юни, се коли мъжко агне, а на следващия ден се коли женско агне. На 3 юни се ходи на параклиса на Свети Константин,
а на следващия ден на параклиса на Света Елена, което е женското начало. Сега, при митраизма имаме точно такова. Митреизма е религия изцяло мъжка, мистерия, в, която само мъже участват и понеже обществото съдържа и мъже и жени, винаги върви ръка за ръка с женски култ, мистерии, които са пак само за жени. Това е култа към Великата Майка. Това съчетание между строго мъжки култ и строго женски култ, в последователни дни, ни насочва към мисълта за митреистичен производ към огнеполковството и съответно култа към богината Майка, към Великата Майка, който е женска мистерия. И други белези има немалко за връзка с митраизма, включително жертвоприношението на БИК, което е централен момент в митраизма. Тук също го е имало на времето, но, когато салата се обезлюдяват, естествено, че хората не могат да си позволят цял БИК за жертвоприношение това е обикновено колят Агне, както е сега. В село Българи, по-настоящем, по регистрация, казаха, че живеели 37 души.
И няма как 37 души да купят цял един БИК и да го заколят в чест на празника. И това отдавна е така. Те са едно съответно малобройно село. Народа се е изнесла към Царево и към другите по крайбрежието. Градчета и села и за това няма как да се поддържа жертвоприношението на БИК, което би трябвало да бъде белег за митраизъм. Една скоба за таз годишното честване, че е било съвсем така шоу, подчинено на шоу бизнеса с многобройни камери. Това е живо снима с GSM-ите, но освен това и многобройни така професионални камери. Имало е голям екран и едната от камерите, която е снимала така отгоре от един балкон там на кместото, е предавала на големия екран, защото толкова много хора са отишли. Може би тихи, може би четири хиляди души. Едва са могли да паркират, едва са могли да се изнесат, след спектакъла един час се изнизва колоната от кули. Повишен интерес през тази година и видео стена, на, която се предава това, което става, за да могат всички да виждат, иначе те просто не могат да се доберат до гледна точка, особено, които са по-дребни на ръст, по-възрастните, жените и така нататък. Нищо не могат да видят и за тях е сложен този видео екран. Така, че нестинарството, впрочем в Гърция отдавна е така, в някои от случаите, примерно в Лангада е така, там всяко от тези пет селища има различно отношение към начина по, който се практикува нестинарството. В някои е по-подчинено на медиите, на шоуто и на телевизиите. В, да кажем, Керкини е точно обратното. Там не допускат външни хора и не казват какво правят.
Там са най-твърдите и там може би е най-добре съхранено. Не, че помнят какво означава тяхната религия от къде е дошла, нищо не знаят. Но, помнят, че трябва да се държи това нещо в тайна и го спазват, докато другите вече не го спазват в другите грънски села. Прочем, много интересно е, че, когато, както беше практиката в село Българи, когато дойде празника на Св. Константин, трите икони, които целогодишно стоят вътре в храма, така начините опашати икони, които имат ни дръжки отдолу, така са направени. Те са три икони с всяка една има дръжка дървена. Тези икони стоят целогодишно в едните наречени ризи, които са червени, но не са много украсени. да кажем по-семпъл. Вългодина на Св. Константин, преди беше така, тази година не е била така, отиват тримата икононосци, начало с Питрупа, който е един вид церемониал майстора или жреца на цялото събитие. Близат вътре в храма, всичките икононосците носят на лявото рамо една червена кърпа, вземат трите икони със сериозни лица и церемониално отиват в конака на нестиналите, които се намира на също положителния край на площада и е, можем да кажем, отровен двойник на храма. Значи храма е обърнат на изток, конака е обърнат на запад, в западния край на площада в село Българи, а храма е в източния край и гледа на изток. Те вземат трите икони, икононосците и Питрупа, занасят ги в конака, там ритуално ги преобличат.
Това е най-важното, че иконите сменят своята същност. Сварят им се техните до тогавашни целогодишни червени ризи, им се слагат нови нестинарски червени ризи, украсени с пендари, с веришки, звънчета и прочие. И в тези вече нестинарски облачения тези икони ще прибивават на 3 юни и на 4 юни, след, което на 4 юни, като свърши честването на Света Елена, по същия ритуален път ги преобличат в семпълте червени ризи и пак тържествено ги пренасят с тъпана и гайда през цялото време. Но тъпана и гайдата разбира се не влизат в Църквата. Те са шамански инструменти, особено тъпана. Не, че гайдата е по-християнска, но така или иначе тези два инструмента не влизат в храма, а само съпровождат шествието до входа на храма, след, което тези влизат вътре, оставят иконите на техните места в северната част до иконостаса и там си стоят след това през цялата година. Сега, тази година не е имало такъв ритуал сутринта на 3 юни, а иконите вече са били пренесени в клонака на нестинарите и преоблечени съответно. Преди идваше свещеник от Царево, един вид проформа, да маркира участие, след, което се отегляше, нали, по време на собствено нестинарските игри и прочие,
но се поддържаше един такъв вид. Впрочем, в някои гръцки села имат такава симбиоза между местния свещеник. Епископите по принцип забраняват, но местния свещеник, той винаги си изработва една такава теория, че един вид, ако забраним нестинарство, те няма да спрат да го играят, няма да спрат да го практикуват, а просто ще ги загубим за Църквата. И при това положение, казва той, ние се уговаряме условно, че един път в годината ще си затваряме очите за тази практика, а през останалото време, само чещо не е било, те са си добри православни християни. Ще ги къщаваме, ще ги венчаваме, ще ги опяваме, както всички останали, а по изключение, един вид по економия, един ден в годината или два дена ще ги изтърпим да си правят своите така, фолклорно, религиозни, странни практики. И това е нещо като мълчалив договор между двете страни. В някои села в Гърция няма такъв договор, Църквата не благославя това нещо. Сега интересното е, че в Гърция, понеже те, когато тръгват от Странджа, са взели своите нестинарски икони, но няма за всички села. Те, когато те са били поразпръснати. Те, главно от кости са били гърците нестинари. И, когато отиват в Гърция и в тези пет села няма достатъчно икони, няма пет икони. Да не говорим, че в село Българи са три иконите. А там няма достатъчно, поради, което е много интересно, че в много случаи играят в жаравата не с икона в ръка, а само с ризата. Това е изключително важно, защото нестинарите, когато доказват, че са християни, казват как да не сме християни. Ами ние с икони играем в огъня, не с нещо друго. С иконите влизаме. Те ни дават силата.
Но тази практика, че играят само с ризите, без иконите, означава, защото тези ризи все пак не стоят в храма. Те са само в конака. И преобличането губи смисъл, ако бяха равностойни двата вида ризи. Не са равностойни. Едните са, така да се каже, църковно битуващите, а другите са не църковно битуващите. Конака е тяхното светилище. Там се пали огън, има огнище. Това също не е случайно, защото това огнище, което се пали в конака, няма нищо общо с играта на площада. То си е друго. Тоест имаме елемент на огнепоклонство. Освен това, да не забравяме, че малко по-сериозните изследователи на нестинарството установяват, че то не се е играло само на празника на Св. Константин и Елена на 21 май по стария стил, което е равно на 3 юни по новия стил,
но се играе и по други поводи, и на други празници. Особено много на Атанасов ден, на зимния Атанасов ден, 18 януари. Това е втория по важност празник, на, който имаме нестинарски обреди, включително игра в огъня, като се смята, че като чили на Атанасов ден повече се е играло вътре в къщите. Те имат пръстени подове, старите странженски къщи, и в такава къща, или може би в самия конак, се вадят въглени от огнището. Специално се... То е важно да разбере се какво дърво се гори. Трябва да се гори, както казва там, меше, т.е. дъб. Защото дъба прави въглени, хубави въглени, трайни. Докато, примерно, чама не прави трайни въглени. Така, че трябва да се подготвят съответните дъбови дърва за горението. И те, след като изгорят и станат на жар, биват разпръснати,
говорим за Атанасов ден, в закритото пространство. И там също се е играло, но не само на Атанасов ден. По разни поводи, през лятото, и на Илин ден, и на други празници, можем да кажем, че ако приемем, че този обред запада с вековете и хилядолетията, най-вероятно във времето, когато е бил в разцвета си, вероятно на всички празници, не говорим за християнски, всички празници в календара, когато се правили тези празници, те са включвали и някакъв вид огнепоклонство, дали винаги са сигра в жаравата или в други варианти, но така или иначе, това е било обичайна практика и води следите към именно тази религия – огнепоклонство, слънцепоклонство. Нека да чуем едно песно пение и ще завършим.
Кафяви, черни
Не, винаги са плътно червени Покойният заслужил етнограф в Бургас, Горо Горов Аз имах така възможност към края на живота му да говоря с него именно за нестиналите Той ми извади едни снимки Той беше доста обигран, беше писал на тая тема И виждам една снимка на, която много добре заснета една кърпа Но снимката е черно-бяла Не се вижда цвета Цвета може да бъде всякакъв Тя беше много абстрактна кърпа Не както другите с някакви цвета и пр. А само два квадрата Един във друг, вътрешния по-светъл
И още, понеже бех чел вече за митраизма и нестинарството и пр. Вече бях сигурен, че това е Огнено-червена кърпа И по-светлата част вероятно е жълта или уранжева Но на снимката Черно-бяло може да бъде тъмно-зелено и светло-зелено За едно тъмно-селено и светло-селено Как да разбереш какъв е цвета И го питам Това казвам: Това е кръпа Помниш ли какъв цвет беше? Той веднага А от вънка казва е червено, вътре казва е жълто уранжево Т.е. тази символика на огъня
Не може да се обясни с християнски обяснения Тя е предхристиянска за тези хора И е свързана с огнепоклонството и слънцепоклонството Защото ние знаем, че в християнството нямаме такива ексклузивни цветове Да кажем, че само този цвет се използва или само този - не Може да бъдеш и в сини одежди, може да бъдеш и в червени и в зелени Дори понякога според случая Свещеници знаем, че обличат различни одежди В случая зависи от празника какъв е Докато тук червения цвят е единствен По отношение на ритуалните плотове, ритуалните кърпи Така, че това не може да бъде случайно И така какво се е случило? Случило се, че въпросната религия, каквато е да е тя Да кажем митраизъм
Това е била заварена от християнизацията на империята Именно при Св. Константин И при неговите наследници разбира се, особено при Теодоси Велики Защото при Св. Константин всички имат право да практикуват всичко При Теодоси Велики в края на четвърти век вече се прекратява и се забраняват езическите религиозни практики Включително митраизма И носителите на тази практика са имали вариант между две-три поведения Едното е да се изселят, напуснат тази империя, която ги гони Другото е да се противопоставят на императора, което няма как да се увенчая с успех Римската империя не е била победена от митраисти или от някакви други огнепоклонци И третия вариант е да приемат християнството проформа на повърхността А да продължат своите езически митраистически практики И според мен точно това се е случило със странджанските митраисти Или да ги наречем огнепоклонци Пак да кажа, ние не сме сигурни точно какъв е в случая
Тази езическа религия, която е съдържала, както всяка религия, всички съставки на една религия Включително свещенство, някакъв вид свещенство Включително някакви писания Включително цел годишен календар празничен и обреден И всички съставки, които оформят една религия Тоест, на практика Целият живот на носителя на тази религия е бил обусловен от въпросната вяра Те са запазили по-голямата част от тази религиозна практика езическа И са приели външните берези на християнството Включително разбира се и иконите, включително храмовете, няма как Но посветените тайното общество на носителите на тази вяра Контролира Своите пасоми Което за 10, 15, 20, 30 години е било Възможно
И ясно както се стане Всички са знаели за какво става дума Помнели са го Наизуст са знаели И Песнопения И ритуали И всичко Но Християнството не пада след 100 години Или след 200 години, а продължава и до ден днешен При това положение Тази нелегална езическа религия, която се е гмурнула под радара и на повърхността е християнска Тя започва да губи своето познание за самата себе си
Носителите на тази религия вече не помнят всичко Защото Ако са имали книги Те постепенно Се изхабяват, изчезват Паметта също не е безупречна Забравя И обяснения, и легенди, и други неща Освен това, понеже се пазят от християните да не ги разкрият Гледат да не публикуват Своите, да кажем Произведения Книжовни или словесни И така нататък За разлика от
Официалните религии, да кажем евреите Те си имат свое писание И макар, че не са признати за пълноценни граждани християни Пак никой не прече да си имат синагоги, да си имат писания Да си читат молитвите, да си пазят езика, свещения и така нататък С векове Докато при тези не е било така И познанието се е изгубило Доколко са имали писаност и книжовност ние не знаем Те напълно са изгубени Гарантирам, че в наше време и в 19 век Вече не е имало и една буква запазена от техните писания Доколкото ги е имало И дори и живото предание Паметта е била напълно изличена
Освен като практика Да, така се прави На този ден така На този ден така Първо това, второ това Един прави това, друг това Питропа така Иконосците така Но Тайния смисъл на първоначалната религия е загубен И те самите като носители на тази мъртва вече Не могат да я възстановят и не могат да кажат каква е Те не са носители на информация
Колкото те ги изследват изследователите Той не знае Забравено е Изгубено е паметта Останало е само практиката Което не е малко Особено в 19 век Себа в 20 век Постепенно И практиката запада Защото казахме преди Може би на всички празници са имали Огньове и Огнеплоклонство и в много случаи Огнеходство
Постепенно се е свило това Това само да Свети Константин и малко на светиятанаси И сега вече на светиятанаси Вече нищо не правят Остана само Свети Константин и Елена Това е разбира се един упадък Но Тук е интересно, че в наше време В 20 век Виждаме го и в България Но и не само в България имаме Възраждане на нестинарството по косвен начин
В случая с Заведенията по Българското Черноморие и в страната Нестинари ли са тези, които играят в ресторантите? По Външните берези на огнехозството Абсолютно отговарят Влизат ли в огъня? Влизат Изпадат ли в особено състояние? Изпадат Изгарят ли им краката? Не Ще нещо свръхестествено се случва Айде да не е свръхестествено, най-малко е психически Особено Обхванати са, това е очевидно И при това положение сега дали са родом от цело българи? Дали са от такава фамилия? Ами не са
Но Правят ли го? Правят го Интересното е друго, че подобна практика да кажем в Съединените щати се създава Тя не се възражда Там не е имало нестинаство в нашия смисъл на думата се възражда като Ню Ейдж и Ню Ейдж, понеже е много силно съвременно движение и има различни десетки школи по огнеходство в Съединените щати Говорим за още 70-те години
има един Тони Робинс един друг Толи Бъркан и така нататък които създават такова движение и то много добре се съчетава с Ню Ейдж а именно каква е идеята в Ню Ейдж идеята е, че ти имаш скрити вътрешни сили духовни сили които обаче не можеш да овладееш не можеш да използваш ти се страхуваш в живота от много неща
комплексиран си ето сега пред тебе има една жарава и виждаш, че хората го правят другите ти по-лош ли си от другите или можеш да се грабнеш в ръце и да влезеш в жаравата и да избиеш комплексите да избиеш страха и да освободиш духовната енергия в себе си
всичко се върти около духовна енергия тези Ню Ейдж планятия са много добре спрегаями с ходенето по жарава и в момента има много такива движения, школи един вид тимбилдинг отиваме и се записваме някъде да играем върху жаравата плащаме си там някаква цена но каква е целта? целта е да победиш себе си да усвоиш вътрешната духовна енергия
да победиш страховете си е такива разни типични Ню Ейдж понятия и практики че и в нашите заведения по Черноморието това де факто се прави значи някой по някакви причини да кажем професионално комерциални решава да пробва тая работа избирате той трябва да има някакво предрасположение значи тук четах няколко такива описания на такива семинари да и наречем
уъркшопи лъркшоп се прави по ходене по огъня и ти се записваш там и има такива описания на хора, които са участвали вътре как става обикновено се подбират хора, които са така податливи на хипноза и такива неща, но казват това хипнозата не е лошо нещо, не, че хипнотизатора те командва и ти вече не усещаш как гори огъня и прочее, а го надмогваш, ами по-скоро това е това е сила вътрешна хипнотизатора, а само ти помага ти да намериш тази това вътрешна сила и да победиш огъня страховете. това е това е това е сила вътрешна хипнотизатора, а само ти помага ти да намериш тази това вътрешна сила и да победиш огъня страховете си комплексите си и прочее. Т.е. имаме такава словесна да я наричам самоизмама, да я наричам измама, но така или иначе практика, която вкарва човеки, които нямат нищо общо с Странджа планина, нищо общо нямат с митраизма и с други подобни, тъй като нашето огнеходство в Странджа не е уникално в света, на много места в света го има. има в Индия, в Шри-Ланка, в Япония, в Тихоокеанските острови, там Фиджи островите, в Испания има едно село. Интересното е, че само едно село, където си има такава практика. Те го играят срещу Св. Йоанн, което малко съвпаде и нашето. Свети Йоанн става дума за Еньов ден, разбира се. Очевидно, че тези пролетни тайнства и там в Испания също са довели до огнеходство. Сан Педро Манрике се казва селото в Централна Испания и точно там, но не и в другите околни села, а точно в това село си има празник, много интересен, в, който типично като нашите пак си правят такава жарава и ходят по нея. В Виетнам има такова. Да, мисълта ми, че не е уникално, макар, че в 2009 г. ЮНЕСКО го признава за част от световното наследство и това, за голямо съжаление, се възприема като върховна санкция. Щом ЮНЕСКО го е признало, значи това е нещо положително. Ама то, ЮНЕСКО може да признае и сатаната за част от духовното наследство ми, че той ли не е духовен? Той ли не е наследство от хилядолетия?
Разбира се, е да го вкарваме в списъка на ЮНЕСКО. Примерно, там кмета на селото, на те е 30-40 човеки, които са останали, може би още толкова пришълци, които нямат жителство в селото, но са купили, да кажем вили, той човечеца се опитва да постави селото на картата, да го направи интересно, да донесе приходи, да доведе млади хора. И за него ЮНЕСКО е голяма реклама. Слагаш е на входа на селото и казваш, село Българи, дом на нестинарството, признато от ЮНЕСКО за световно явление. Някак си човек може да разбере вътрешната мотивация на всеки един от участниците и нестинарите, които играят в заведенията, и самите жители на село Българи с един такъв местен патриотизъм, и кмета, който иска да оживи това замиращо село, и прочее, и прочее. И ню-ейджерите. Сега, като казваме ню-ейдж, ние го смятаме, че това е явление, което едва ли не само в Западна Европа, там в Америка, в Калифорния и прочее. Не. То винаги е съществувало, този ню-ейдж, още от Симон Лъхва, и той е бил ню-ейджер. Та, когато на времето заснемахме гроба на Баба Злата в гробището на село Българи, ми направи впечатление, че този гроб, за разлика от другите гробове от това време, те бяха дървени и бяха доста така. Както всички дървени гробове, така, прогнили. Нения гроб беше от бетон. Бетонна мозаика, да го наречем. И в тази бетонна мозаика имаше един кръг, този фронт на кръст, но вътре има един голям кръг. В този кръг е снимката на Баба Злата. И в този двоен кръг имаме пет такива, да ги наречем, лъчи, като пентаграм с върха насочен надолу. А пентаграма с върх насочен надолу е всепризнатия символ на сатаната. Та си мисля, че този надгробен паметник не се е появил случайно в село Българи. Той не е направен от местните хора. Местните хора си правят дървени. Кръстовите са такива ни антропоморфни, малко причат на човеци. Но това не беше в традицията на село Българи.
Това беше съвсем различен кръст. И този, който го е правил, е знаел какво прави. За да направи тези пет лъча и централния лъч да се сочи надолу, а не нагоре, както да кажем, петулъчката обикновено, на американското знаме или на комунистическите знамена. Петулъчката сочи нагоре, докато при пентаграма на сатаната тя сочи надолу. Та си мисля, че тези окултисти, най-вероятно български, които се знае за Баба Злата, че е последната нестинарка. Тя участва в един филм, там и се говори за ние, после всички знае, че тя е умряла. И окултистите, те се поддържат едни и други. Почитателите на Ванга, на нестинарите, на Нью Ейдж, нали? Те са горе-долу едно и също. И най-вероятно, този надглобен памятник, аз си го обяснявам с това, че външни човеци, не от селото и не от региона, са взели решение, че трябва да направят памятник на тяхната окултистка Баба Злата и за това са направили този, да го наричам пентаграм,
насочен надолу, с ясно съзнание, кому служат. За това въпроса, каква е религиозната същност на нестинарството, има ясен отговор. Той е езичество, т.е. форма на демонична духовна практика. В това не можем да имаме никво съмнение. Сега, оттам нататъка, при положение, че тази практика през вековете постепенно е загубила своето самосъзнание и те вече само практикуват, без да разбират какво правят, тук е много трудно да се прецени, доколко те са само жертви на тази практика, доколко са носители на вируса, носители на заболяването. А може би едното и другото. Съответно, как ние Църквата да се отнасяме към тази практика? Вероятно, тук думата имат, разбира се, пастирите и архипастирите. Защото факт е на лице. Тази демонична практика е на лице. Но, как се лекува тя, е въпрос на пастирство и архипастирство, защото съвременния свят е разцърковен. Той търси шоуто, той търси ню-ейдж, свръхъстествени явления.
И не бих се очудил, ако въоръжение с ЮНЕСКО, тези обреди да продължат да процъфтяват в село Българи. А защо не и в някои други села? Както и в Гърсия са живи до ден днешния, въпреки противодействието на Църквата. А от друга страна, пък, ние не трябва да смятаме, че земната църква, човешката страна на земната църква, може да направи всичко. Може да обърне невярващите във вярващи, сектантите в правоведни, в православни. Не. Ние, човеците, не можем да направим това нещо. И за това не бива да си поставяме някакви нереалистични, максималистични критерии и задачи, че един вид това нещо трябва да се постигне за 5 години и за 10 години. Може да може да се постигне, може да не може. Ние трябва да правим това, което можем, да разобличаваме проявленията на езичеството, да изследвае тези практики, да не бидат хората неинформирани. Да знаят какво точно се случва. Но оттам нататъка, как това вече да се преподнесе на младото поколение, на самите носители, това вече е наистина една изключително сложна пастирска задача. И дай Боже да имаме добри пастири, добро вдъхновение, добра проповед, целогодишно, не в деня на празника или преди него, когато вече е късно и хората са на друга вълна, а може би предварително, точно затова е необходимо и вероучението. Защото в част по вероучение някои неща могат да се преподадат целогодишно и да си знаят хората.
Да, ти можеш да бъдеш езичник, но да знаеш, че си езичник, а не да мислиш, че си християнин. Така, че в това отношение пак и пак се обеждаваме колко е полезно. Вероучението стига, разбира се, то да разполага с добри учители, с добри учебници, с добри изследователи, които да поднесат на учителите и на авторите на учебници сведения за всяко явление. И по този начин, ако ние бяхме си свършили работата, не договорим за този фундаментарен труд за нестинарството, ако, примерно Богословският факултет или някои от митрополитите на Църквата ни преди 50-100 години, беше се заел с едно сериозно изследване на тази работа, тогава нямаше да се подведат дори такива като Константин Петканов, писателя, който се смятал за добър християнин, бил настоятел тук на Света София. Това е от Странжа, но на Света София, тук в столицата е бил настоятел и въпреки това, в 1938 година, публикува романтичният разказ Нестинарка, по, който после Марин Големинов прави едноимения балет и до днешен българската полуинтелигенция припада, че два титана се бери срещнали, дори три. Константин Петканов веднъж,
Марин Големинов като композитор и Цанко Лаврянтов пък направил сценографията и това било някаква супер проява на интелигенцията. Това нещо при добро пастерство би могло да се избегне и Константин Петканов, като добронамерен християнин, да си избие от главата романтизма в стил Расказа Нестинарка и по-скоро да помисли за едни поучителни и смислени литературни произведения, които да сочат пътя нагоре, а не пътя надолу.