ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Паисиевият стълп. Тази година се навършват 300 години от раждането на преподобния Паиси Хилендарски и 260 години от написването на неговата знаменита история Славянобългарска. Това е повод от една страна да осмислим тази изключителна личност, но от друга страна и да осмислим нашето отношение към него и нашето отношение към историята. Как ние боравим с историята? Как месим тестото на историята? От какво е направена историята? Историографията? Историческата наука?
Историческия образ? Как се създава? Казуса, който ще изследваме, се отнася до жилището на Свети Паиси Хилендарски в Хилендарския манастир, така наречената Килийка на отец Паиси. Тази така наречена Килийка е една от най-безспорните български светини. Самият Паиси е безспорна личност, ключова личност, действително, и фактически, и митологически,
той е стожер на българското разраждане, крегълна фигура. Но за него от него е останало много малко веществено. Имаме 4-5 неща. Черновата на История Славянобългарска в Зограф, която се пази, печата, една-две разписки и Килията. Единствено, Килията е място. Място на паметта.
И понеже той е канонизиран за святец, това си е свято място за нас, българите. Родната къща не се знае къде е. Дори родното място не се знае къде е. Има спор. Банско в общи линии се е наложил като най-вероятното родно място на Паиси. Но дори да е така, от родна къща няма и помен. Има някаква градска легенда, че родната къща на Паиси
била изгоряла в 1922 година. И на негово място сложили един камък с надпис, че тук е била родната му къща. това нещо не е вярно. Защо сме сигурни, че не е вярно? Защото в 2002 година на същото място не кой да е, а историка президента Георгий Първанов по образование историк
удари първа копка на бъдещ културно-исторически център Паиси Хилендарски. Свети Паиси Хилендарски. Георгий Първанов според мен се изложи много тогава, защото какво означава да удариш първа копка? Ти историк ли си? Като почнеш да копаеш,
там има проект да се изгради културно-исторически център съвременен по свете на Паиси Хилендарски. Е добре дема, нали? Ако това е мястото на къщата, като почнем да копаем, ще намерим основите. Е, как? Какво ще ги правим
тези основи? Ще ги погребем в подземието на бъдещия център? Или ще ги изгребем с булдозерите? Ако това е автентичното място, то се явява единствената светиня свързана с преподобния Паиси Хилендарски в България. Единствената, друга няма.
Всичко друго е в Хилендар. Как ние няма да превърнем в място на паметта сама по себе си? Основите на тази къща ще се превърнат в място на паметта. А културни център може да правим навсякъде. На 50 метра от там, на 250 метра от там, където искаме.
Но мястото е едно. Защо да го унищожаваме? Защо да го погребаме? То така и стана. Когато почнаха да копаят, се изкопаха терена, така, че първо не намериха никакви основи на къща, т.е. мястото не е автентично, т.е. камъка с написа беше една самоизмама. и, разбира се, измама.
Т.е. доказва се, че там 100% не е била родната къща на преподобния паиския енархи. Т.е. всичко е съчинено. И в Банскалии, когато не бяха копали, можеха да кажат, ами, има предание, така предполагаме. Сега не могат да го кажат. Сега сме сигурни, че и да имал някакво предание,
то е невярно и, че там 100% точно там не е била къщата на паиския. По никакъв начин. И така в България нямаме нищо от Паисий и никакво място на паметта. Остава хилендарския манастир. Но,, разбира се, не целия, защото отделните там други црквички,
манастири, трапезарията, нали, не са пряко свързани с Паисий. Със сигурност той е служил в голямата църква, главната църква, прекрасната и така, но те са общо достъпни места и не са свързани лично с него. Единственото място, което е свързано лично с него, е неговото жилище.
Така е начината килийка. Но, как се отнася България към тази килийка? България се отнася към тази килийка доста погрешно от самото начало и до ден днешен. Началото какво е му предвид? В 1871 година излизат две статии, независимо една от друга. Едната е от Марин Дринов,
големия наш историк, а другата е от Васил Друмев, писателя, впоследствие духовник. Те, впрочем, са учредители на Българското книжовно дружество, Бъдещата Академия на науките. Те двамата пускат статии, в, които разкриват колко важен е Паиси Хилендарски за българската история.
Наистина, програмни статии, особено тази на Марин Дринов. И казано с две думи, там се провъзгласява, че Паиси Хилендарски е ключовият камък на Българското възраждане. Той е главният стожер на Българското възраждане. Извода,
какво би трябвало да бъде? След като той е Хилендарски и след като Марин Дринов е историк, а и Васил Друмев също, книжовник, интересува се, патриот, би трябвало най-малкото, айде да не се грабна
да отида в Хилендарно това би трябвало да бъде първата им работа. Те, когато провъзгласяват на българския народ колко важен е Паиси и те не го ли знаят това нещо. Те не са ли българския народ? Ами като е важен Паиси, защо не си мръднете пръста? Да направите нещо. Да проучите. Какво се знае
за този важен човек? Ето там може да кажем, че започва историята на нашето нерадение. всъщност леността и нерадението може би са ключа. Те не са били глупави хора. Не са били топло-хладни. Това са били патриоти. Това са били
чисти хора. Интелигентни. организирани. Но не си свършват работата. Като си казал А, ще кажеш Б. Като си казал Паиси е важен, за теб не е ли важен? А, ти какво направи? След като написа статията. Приключи с тая тема.
Та, дори ако не бяха организирали посещение на Хирандар в опит да съберат данни за този тъй важен човек. Майде да кажем, не са имали средства, имали са други ангажименти. Това е напълно нормално. Но, нищо не им пречеше да напишат едно письмо
до и Гумена, и братството на Хирандар и да кажат така и така, братя. Ние установихме от нашите изследвания, че вашия дякогашен събрат Паиси е важна фигура за нашата история. Писател, историк.
И бихме искали да ни кажете какво се знае за него. Може би библиотекар или някой друг там да проучи какво се знае за този човек и да ни ги опрати
за да публикувам. Не. Няма такава кореспонденция. Никой не отива али да кажем те за ети. но тези стадии се четат. Те се коментират от всички ентусизирани
български патриоти. И биха могли от първенците, от Кръстевич от Цайлиград и така нататък. Биха могли да се направят някаква поука и да кажат а бе,
тук виж какво пише. Важен хилендарски монах. Ми дай да проучим в хилендар какво се знае за него. Какво има запазено? Някой ръкопис може да има. Писмо, спомени и така нататък. Нямаме известно следствие
от тази статия, което да се изрази в изследване на запазеното за пейси в хилендар. Защо това е пагубно? Защото по това време в 60-те, 70-те, 80-те,
90-те години хилендарския манастир е заселен предимно с българи и те едва ли биха отказали да изпълнят подобна заръка. Край на 19-ти век започват
опитите на сърбите да завладеят манастира и някъде около 1900-та година малко след това тези опити водят до успех. Макар, че етнически сърбите са младсинство, но с поредица
от ходове посещение на сърбския крал раздава ордени и така нататък го казва натиск. да не забравяме, че по това време вече края на 19-ти я говорим българската църква е схизматична, т.е. тя не може да помага
на българите в Хилиндар по никакъв начин. Ние сме схизматици. и на практика ние губим Хилиндарски манастир, който е бил български по това време. Това е една от съпъсващите пагуби на схизмата, за, която ние почти
не си даваме сметка, но Хилиндар, един от най-прекрасните световоцки манастири, впрочем основан или преоснован от свети Саба сръбски и от баща му свети Симеон
Мироточиви. Т.е. той е бил стар византийски, те са го взели, обновяват го, така, че, може да кажем, сръбски, бил е в руини някакъв, те го обновяват, дават му втори живот и в сегашния си вид манастира е
сръбски, като градеш, говорим за по-старите части. Но през XVIII век Паисиевото време българите започват да преобладават, към края на XVIII век вече те доминират и целият XIX век може да кажем, че е
българско време в Хилендар. И ктиторите са българи, и мунасти са българи, всички строежи са правят от българи, от Купривтица, от тук, от там. Това продължава до края на XIX век. Тогава е големия сръбски натиск, разбира се,
подкрепена от целигарската патриаршия. Българската държава е безсилна, поради това, че сме в схизма. Църковно българската църква е безсилна, поради това, че сме в схизма. и българските и македонските монаси, които са македонските монаси, са със едно такова смесено самосъзнание, и, когато сърбите натискат, пък и плащат,
и така нататъка, те се пренасочват, почват да се пишат сърби, и в крайна сметка, в началото на XX век, Хилиндар официално вече е сърбизиран, и съответно вратата се затваря за някакви, кой знаи какви изследвания. Не, че физически няма да те пуснат, но вече там има ключов човек, сърбин, който знае
колко е важна историята за идеологията, и като му кажеш, пъи си, тук българска история ще каже, няма такова нещо, нямаме ръкописи, нямаме разписки, нямаме нищо, не знаем. И точно така е било. Затварят се до голяма степен вратите за българските изследователи.
Изпуснали сме 20 златни години. От 79-та освобождението, нали, Тънската конституция, конституирането на българската държава, с всичките учреждения, включително и научни, включително и образователни, имаме вече Министерство на образованието, Марин Дринов става министър на образованието
по едно време. Този, който откри паи си за науката и написа тази великолепна статия, колко важен е Паисий, той, като министър, не написа една докладна записка, която да остане, да цитираме сега, приоритетно да се организира експедиция в Хирен Дар от един човек, който да оплатим пътя до там, да стои там един месец и да се върне, да докладва какво е събрал за Паисий. един интелигентен млад човек.
Тоест, липсва целеполагането. Да, може би нямаха средства, да, може би нямаха подходящи хора, да, може би нямаха нищо, но нямаха проект, нямаха план, нямаха програма. Когато нямаш програма, и да имаш кадри, и да имаш пари, и да имаш всичко,
както и сега. Сега милиони се хвърлят за глупости. Включително на темата Паисий. На мястото на фалшивото място на родната къща се построи един изключително глупав културно-исторически център, който сега се налича духовно-исторически център. Който с най-добри намерения и с големи средства, и с тълнатливи участници.
И Георги Лабов беше симпатичен човек и добър архитект. Михаил Генев великолепен фотограф. Григор Григоров много добър реставратор. И какво направиха поради погрешно целеполагане, а и милионите на този много богатажа Георги Христов, всичко това изгради една лъжа. И тази лъжа може ли да бъде възпитателна?
Може ли да бъде духовно-историческа? Тя е анти-историческа и в този смисъл анти-духовна. По това време вече се знаеше, че жилището на Паиси Хилендарски не е това, което те си мислят. Но те не искаха да видят истината. Дори този човекът,
който даваше парите, аз отинах при него и му казваме така и така господине, вас са ви подвели там авторите на проекта, че това е жилището на Паиси и в Хилендара и така нататък. Истината каваме с историческата истина е съвсем друга. Те са ви подвели
и са направили един проект, който ви финансирате, обаче не е достоверен. На което той ми отговори нещо ужасяващо. Проектът, каза, той е мой. Те само го изпълниха. т.е. който дава парите
поръчва музиката. И архитекти, историци, реставратори и прочие обслужват идеята на некомпетентния. И я обличат в професионална форма. т.е. самоизмамата. Не, че те, който не колко са знаели,
не са знаели, но така или иначе водещата фигура е бил некомпетентния човек с парите, а те гледат как да му услужат, а не гледат истината. И
аз, когато му обяснявах каква е истината, той не се интересуваше от нея, а от своя проект. Облечен в професионална форма от другите. Тук казвам истината. Каква е истината?
Историята е много интересна. Значи, 20 години пропускаме времето, когато сме могли да правим плод сискаме в хилендар. Свободен достъп. С една лира рушвет на турците
влизаш, живееш, правиш, каквото си искаш. А и без рушвет. Тогава е било съвсем свободно. Отиваш като поклонники, толкова. Манастира българи. Кой от Купривца, кой от Пазарджи, кой от тук, от там.
Наши хора. И им казваш, бе, братя, знаете, тук имате страхотна история, дайте да поровим, да потърсим. Никакви проблеми нямаше да има. Пропуснахме тези 20 години. когато се сещаме да изследваме
Атом, в началото на 20 век, Поп Стоилов, Йордан Иванов и така нататък, отива там, обаче че Хилендар вече е сръбски и гледат с подозрителност към българските изследователи.
Те не са ли шпиони, не искат ли си върнат манастира и, разбира се, играят кръгово отбрана, съвсем естествено. Повечето тях етнически българи. Обаче, му казвам, виж, когато ти българия не си, схизматик
или си сърбин, хилендарец. И ония хъката, мъката се превива. Така, че, когато в началото на 20 век нашите големи изследователи, начало с Йордан Иванов, разбира се, най-големи от тях,
отива там вече и късно. какво са им разрешили да видят, какво не са им разрешили, друг въпрос, но дори Йордан Иванов не е съвсем наясно относно жилището на Паиси. Той,, разбира се, прави големи открития във Зограф, черновата на Паиси
и така нататък, връща се с пълна кощница, но, когато малко по-късно Димитър Маринов също се връща от Атом и публикува едни сведения за Паиси Хилендарски и той по своя инициатива човека, нали? Патриот решава да проучи и се връща и публикува.
Йордан Иванов като професор компетентен прочита публикацията на Димитър Маринов и с едно високомерие академично я отрязва и казва, че това са празни приказки. Легенди, създадени от патриотични монаси,
в, които, нали, някакви такива приключенски сюжети как Паиси Бягал по това и онова Крил своите ръкописи в малкия пирк това е малко Александър Дюма и тази публикация
на Димитър Маринов бива на практика погребана. Ако Йордан Иванов не беше толкова велик и високомерен и беше вникнал какво пише Димитър Маринов и ако беше самия той малко по-
обстойно проучил нещата по времена предстоя си в Атон щеше да види че да легендарни сведения да приключенски но има и
елементи от чисто злато вътре и историята че Паиси бил скрил своите ръкописи в малкия пирк какво означава малкия пирк и това не си задал въпроса Йордан Иванов
какво означава малкия пирк пирк означава кула сега думата кула е турска пиргос гръцкото пирк е гръцка славянската българската дума е стълп
и затова и нашата беседа така се нарича Паисиевият стълп макар, че в съвременния език използваме кула турцизма малкия пирк малката кула в коя е тя? в момента в Хилиандар
имаме три кули три стълпа най-голямата е Сети Сава втората е Сети Георги третата е Камбанарията къде Паиси е крил своя ръкопис и кой е малкия пирк? малкия пирк малката кула вече не съществува
т.е. тя съществува 100% но ние виждаме защото е била застроена от двете страни издигат се жилищните крила и там, където е стърчала кулата вече е ъгъл на жилищни крила и
ако Йовдан Иванов беше се задълбочил в писанията на Димитър Маринов и беше потърсил в рационалното зърно измежду легендите ще да кажем чакай сега я да видим този малък пирк каква е случката
и ще да открие това за което говорим Паисиевия стълп каква е историята Хилендарският манастир е тежко пострадал в 1722 година от един пожар половината от манастира изгаря от
кулата св. Сава тръгва пожара в смисъл обхваща там, където е към банарията малкия пирк и до кулата св. Георги те са големи кулата св. Сава и св. Георги
и спират пожара докато към банарията и малкия пирк не успяват да спират пожара той се пренася върху другите крила и те изгарят Известно време тази половината от манастира стои в руини и в 1740 година
започва възстановяването и първото нещо което се възстановява е малкия пирк всъщност това е кулата посвятена на Покров Богородич тъй като парактиса на най-горния етаж е посвятена във всички тези
кули има по един парактис на последния етаж както и в Хрелевата кула в Рилския манастир и на най-горния етаж на тази кула има парактис Покров Богородичен който бива възстановен от един
архимандрит Герасим Нека да чуем едно песнопение и после ще продължим с архимандрит Герасим Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Може! Той е изписал параклиса, значи възстановила цялата кула. Тя, разбира се, не е изгоряла, понеже е от камък. Камъкът е спрял пожара.
Може би е била повредена частично, но цяло като конструкция не. е било по-лесно да бъде възстановен,, разбира се. Така, че той възстановява самата кула, самия стълп. Стои си от три етажа. Два жилищни и на най-горния е параклиса. Той възстановява параклиса, възстановява,, разбира се, жилищните етажи и най-вероятно е живял в тях. Получало, това е едно великолепно жилище. Три етажно. С параклис и то точно отговаря на светогорското понятие келия. Ние в Света гора не казваме килия, а правим разликата. Келия, макар, че гръзката дума е една и съща, но трябва се прави разлика. Нашто килия в българския книжовен език означава малко помещение, в което или човек е затворен в затвор, или монах. Пак, така да се каже, затворен. Но размерите на една килия са колко? За един човек, когато е, два на два метра, три на два, не повече.
Понятието келия в Света гора означава нещо съвсем друго. Означава монашеско жилище, независимо от размера. Примерно келията достойно ест, най-известната българска келия, която вече е изгубихме, не е българска. Но така или иначе, тя е имала десетина обитатели, монаси и място за 40 поклонници. Тоест, това си е един малък манастир. Но защо се казва келия? Защото това е жилището на един монах. Там е живял един важен старец в келията, достойно ест. И той е имал доста чада. И пролета причина се досторява. И фактически стареца с неговите духовни чада, това е една келия. Ако старица, както в случая е много харизматичен, лъв и има много чада, келията може да бъде много голяма. Типичната самостоятелна келия е с параклис и един или два етажа жилищни, към, които е залепен параклиса. Обикновено от към изток. Тук не е типична, защото те са една върху друга.
Параклиса е отгоре на жилищните към, а не от камисто. Защото е кула. Така, че келията в случая е цялата кула. Трите етажа. Двата жилищни и горния. Като горния, където е параклиса, има и още едно помещение до параклиса. Малко, но най-вероятно то е било жилищно. Така, че ние казваме два жилищни етажа, но всъщност и при параклиса може би е имало едно жилище, защото там спокойно може да живее един от посушниците. Така, че, когато Архимандрит Герасим строи, т.е. обновява стълпа, вероятно е имал послушник, който е живял там. Не е изключено, съвсем не е изключено Паиси да му е бил послушник. Защото по всичко речи, че той го наследява. Ако да му е бил послушник, те най-малко са били много добри познати, приятели, защото, когато Герасим умира в 761 година,
хилендарци, той умира в Сремски Карловци, в този важен град, в тогашната Австрийска империя. И, понеже явно е бил човек с възможности, когато умиран, това, което е имал, се наследява от хилендари, някой трябва да отида да прибере и пари, които е имал, и други ценности там. Вероятно мощи, някакви икони и така нататък, и, защото ценности, които той е имал със себе си. Всичко това става, естествено, наследство на хилендари и някой трябва да отида да го прибере. Е, от цялото хилендарско братство избират именно йеромонах Паиси да отида до Сремски Карловци. Това никак не е случайно. Това означава, че Паиси и Герасим са имали нещо общо. Много вероятно са били приятели, да не кажем Герасим да е бил духовен наставник на Паиси, което не е изключено. Във всеки случай, нашето основание да смятаме, че това жилище е било жилището на Паиси, е едно предание. Усно предание. Никъде нямаме писан документ с това смисъл.
И, когато установяваме тази връзка между Герасим, възстановителя на Кулата и Паиси, който отида да приеме от Сремски Карловци наследството на Герасим, ето първата връзка между тях двамата. Която потвърждава, че това предание не е случайно. Герасим заминава за Сремски Карловци и е очевидно, че неговото жилище се освобождава. Триетажния стълп, триетажната кула. И съвсем естествено е Паиси да се е нанесал там, а може би дори и преди това е живеял там, да кажем горния етаж при Параклиса, а вече слязъл долу да вземе главната, вторият етаж, главната част от жилището. Първият етаж е бил по-скоро склад. По-скоро склад, но може би и не само склад, защото той е много тъмен и в този смисъл не е приятен за живеяне. Защо е тъмен? Това е най-низко над земята, но той е над земята, той е доста над земята, а всички посетители го наричат подземие, защото е тъмен. Но той защо е тъмен? Много просто. Защото кулата е отбранителна, тя не е построена толкова така. Тези четири кули имат за цел да отбраняват манастира в случай на нападение. И затова неговото прозорче, двете прозорчета, които са на първия етаж, са бойници. Това са много тесни прозорчета в камъка и те са така предназначени, че да не могат лесно да ги разбият евентуални врагове, ако тръгнат да атакуват манастира оттам.
Така, че, това е причината долу да е тъмно, а не, че е под земята. Там сме високо над земята, особено от външната страна, подът на първия етаж е, може би, на пет метра над земята. А всички посетители го наричат подземие, подземие, подземие, бе как подземие, бе виждал къде е. Не са си дали труда да излезат от манастира, да отминат по другата страна и да погледнат. Къде е горе чак прозорчето, което ти наричаш подземие? Ти не мога да стигнеш със стълпа. Така, че, това тъмно помещение на първия етаж, именно поради това, че е тъмно, може би се е използвало за някакви такива складови цели, но ни не сме сигурни. Там спокойно можеше да се живее, защото ако монаха иска да се моли, него не му трябва светлина. Но кандилът се му стига. Ако иска да чете, се запалва една вощеница и чете. Ако иска някакво ръкоделие да прави, по същия начин. Така, че е можело да се използва това помещение за най-различни цели, а не само за склад. Защото казваме "складът" - "складът" - "складът". Има манастирски складове, там при кухнята и прочее. Там зехтин, жито и други неща. Но склад за един човек - какво ще складира толкова? Така, че ние не знаем точното предназначение на това помещение и не знаем неговата първоначална функция. Защото има един свод, който вероятно е било врата. Вероятно там се е влизало. Но след това е зазидана.
Та, връщайки се към образа на жилището на Паиси, кое е важното? Че първо, това е отбранителна кула, цяла. Това може да се качиш на Паиси без да минеш през втория етаж. И не можеш да слезеш на първия етаж без да се спуснеш под дървената стълпа от втория етаж. Това е било цялостно жилище. Ние сме сигурни 100% че това е цялостно жилище. Сигурни сме, че обитателят е бил свързан с Герасим по някакъв начин, след като наследява неговото жилище. Понеже те очевидно имат връзка при приемане на наследството от покойника, така, че това е един много сериозен аргумент, че това действително е било жилището на Паиси Хилендарски. В параклиса горе, на третия етаж, на кулата, имаме запазени прекрасни стенописи от 1740 г. Всичко е запазено. Купола, ултарната апсида, страничните апсидички, диаконикона и протезиса и,, разбира се, стените. При тази обстановка се е молил и е служил в този параклис преподобния Паиси Хилендарски. Ние знаем кой е неговия личен параклис. Много важно. В иконостаса имаме, той е резбован, позлатен, но според мен е по-късен. Правен е в края на 18 век, след смъртта на Паиси. Но, три икони в този иконостас са значително по-стари от другите.
Тази датираната икона е от 1798 г., по, която може да датираме и другите и самия иконостас. Тогава явно някой е обновил параклиса, направили са новата резба, позлатили са, но три от иконите са по-стари. Това са иконите пред, които се е молил Паиси. Господ Иосус Христос, Света Богородица и храмовата икона Покров Богородича. Ние не знаем, когато Архимандит Герасим възстановява параклиса, какъв е бъл иконостаса. Този сегашния е по-късен, по всичко речи. Не знаем какви други икони е включвал, защото другите са по-късни. Но факта, че съдължителните икони, Господ, Света Богородица и храмовата икона са оцелели от ранния иконостас, може би означава, че в ранния иконостас не е имало много други икони и може би не е бил резбован, не е имало време или средства или други възможности. Т.е. направили са икони или това са били икони от стария иконостас запазени. Стилът е по-скоро към 17-я, отколкото от 1740-я. Така, че, вероятно при пожара, стария иконостас по някакъв начин не е пострадал, не е изгорял, в никакъв случай. Тези икони го доказват. Особено храмовата икона. Тя си е покрово-городична, макар и в много особена иконография. Така, че, това са иконите пред, които се е модел 50. Тези трите са останани от стария иконостас, който вероятно е бил по-простоват.
Може да е бил дъжчен, както се прави понякога. Нямаш време и възможност. След като изпишат всичко, правиш един дъжчен иконостас. В него вграждаш оцелелите от пожара икони. Може да се види повече. Трябва да си представим по-проста иконостас с непълен комплект икони, както са сега, да кажем. Допълнителни, а основните четири, да кажем, задължителните. Така, че, по-скоро така ще да е било. Освен ако в хранищата на Хилендар не се намерят от същата ръка икони, които да попълнят комплекта и да видим да е имало и апостолски ред, и венчилка горе, и така нататък, което ние в момента можем само да гадаем. Кое е важното? Важното е, че знаем иконите, пред, които се е молил Пейси, стенописите, сред, които се е молил и параклисът, в, който е служил. Този параклис не е маловажен в Хилендар, понеже хилендарския манастир е богородичен. Той е постелеността богородица. И богородичните празници са на почет. На всякъде са на почет, но в Хилендар повече от обичайното. На този ден, 1 октомври, имало един много хубав обичай. Там от гроба на Свети Симеон Мироточиви е израснала една знаменита лузница. Асма в Хилендар.
Тя наистина от камъка излиза, това е чудо, как е станало. На нея и се носи славата като чудотворна. И всяка година, на 1 октомври, берат гроздето и на обяд на празника на всеки монах дадат по едно зранце. Това е било традицията. Можем да си представим Паисий като титуляр на параклиса "Покров Богородичен", че е имал много важна роля. Той не случайно е бил такава важна фигура. имал е важна роля в церемониала. Там и гумен е идвал,, разбира се. И гости, евентуално са ходили в неговия параклис, служили са, раздавали са после трапезата, са раздавали гроздето от чудотворната лузница. Така, че можем да добавим този малък штрих, но не без значение към малкото, което знаем за нашия първоисторик. Да чуем едно песнопение, след което отново ще продължим нашия разказ за Паисиевия стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп.
Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп.
Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп.
Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп.
Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Той неговие стълп. Знаем, че Паиси с много голяма вероятност е живял именно в това триетажно жилище. Той е стълпът на Хилендар в юго-западната част на манастирския комплекс. Какво се случва през следващите десетилетия? Много важно нещо, което се случва е, че в 1757 година следващите десетилетия след възстановяването на кулата от Герасим. Брата на Паиси, Хаджи Вълчо от Банско, става ктитор на възстановяване на цяло едно крило. И има надпис в параклиса, който той обновява в камбанерията горе. Пише, че е обновил манастирските келии от Покрова до пирга камбанарски. И нашите изследователи умуват какво начало от Покрова, някои го тълкуват като от Покрива. Всъщност съм готовил в сериозни изследователи. Как така от Покрива?
Обикновено се възстановява нещо от основата, а не от Покрива. До Покрива да, но от Покрива не е от Покрова, а от Покрова, от Покровския стълп до пирга камбанарски. Същност, Хаджи Вълчо възстановява крилото между двете кули. Между Покровския стълп и пирга камбанарски, т.е. камбанарията. И горе има Параклис посетен на Свети Йоан Рилски в 1757 година, където имаме Китвърския портрет на Хаджи Вълчо, който преподнася на Свети Йоан Рилски, патрона на Параклиса, макет на крилото, което е изградил. Точно се познава това крило. Той е било двуетажно и свързва двете кули. И имаме още една връзка между Паиси и тази кула. Самия му брат възстановява това крило. Т.е. можем да си представим, че, когато Герасио възстановява първо Покровския стълп, след това идва Хаджи Вълчо и започва стоителството от там насам към камбанарията. е явно, че Ктиторът Хаджи Вълчо и Герасим общували през цялото време. Виждали се всеки ден. А пък брата на Ктиторът Хаджи Вълчо, хирендарския монах Паиси, той ли не е бил през цялото време третия в разговорите? Как ще се изстрои? Защо ще се изстрои? Т.е. ние можем да сме сигурни, че между тримата е имало срещи, разговори и може би от там, ако Паиси не е бил послушник на Герасим в по-ранните години, може би в 57-ма година тогава да се станали приятели и след това да го е наследил. Това е втория повод във връзка със строителството, което собственият му брат извършва.
Но строителството ни спира до там. След време поставят върху двата етажа на Хаджи Вълчо, поставят още два етажа. От другата страна също въздигат четири етажа и тук става важното, че кулата бива включена вече в застройката. Тя не е била кой знае колко висока, не е като кулата Свети Сава, която се извисява над всичко. Там терена пада надолу. Тя е иначе 18 метра висока. Но, понеже терена пада надолу, в сравнение с по-горната част на манастира, тя не е толкова да се извисява. И, когато застройават по четири етаж от двете страни, тя се вписва и изчезва. Визуално вече няма кула. А тя се явява ъгъл на две жилищни крила. И там отгоре си има параклис. Но, построяват много стълпище, така, че вече не се качваш от втори етаж на кулата на третия, а това си е вече втори етаж на манастира и ти се качваш през друго стълпище на горния етаж. И губиш ориентация, че, когато влезеш в параклиса Покров Богородичен, ти се явяваш над главата на жилищната келия на Паиси на долния етаж. Но това, разбира се, много по-късно и много след него. Така, че, това е причината нашите изследователи да ходят там сто години и да не видят малкия пирк. И затова, когато Димитър Маринов е за пирк. Това е безценно следето, защото той вече не съществува, некоего няма този пирк, тази кула. А щом е запомнена, значи преданието е старо. Отпреди възстановяването на тези крила. Още, когато е старчала кулата, да кажем с 7-8 метра над застройката. И тогава се е наричал малкия пирк, защото е по-низка от другите. Когато вече застрояват, няма пирк. И Димитър Маринов не може си го измисли това нещо. Това е 100% достоверно местно предание от времената преди застрояването на този ъгъл на Хилендарския комплекс. След това, поколения български, поклонници, историци, литератори посещават Хилендар и, разбира се, най-важно на което искат да видят там е жилището на Паисия. И какво става? Да, показват им тук. Те им показват вторият етаж. Тъй като параклица горе от другите се минава и никой не прави връзката. Показват им вторият етаж, тук е живял. И кое е интересното? Тук ще цитирам. В 1938 година писателят Йордан Стубел посещава Хилендар и пише така: от едно прозорче се вижда спокойната равнина на морето. Неговият шум достига на вълни. Също така пише, че това е една килийка, ниска, че от нея се излиза едно подземие.
Всички тези ключови думи. Първата ключова дума е килийка. Нещо маничко, ниска. Представяш си нещо с нисък таван. Подземие. А той е пет метра над земята. Но го назнача подземие. Всички тези неверни неща. И най-неверното е, че оттам се виждала спокойната равнина на морето. Неговият шум достига на вълни. Казах допреде, Йордансто бил ли в Хилендар изобщо? Морето е на два километра оттам. И е обърнато в обратната посока. Прозорчетата на Паисиевата келия гледат към едно хълмче отсреща. А зад нас, фактически, като гледащи през тези прозорчета, е целият Хилендарски манастир и още два километра до морето. Ни се вижда, ни се чува. А Йордансто бил пише: "Отно прозорче се вижда спокойната равнина морето. Нековият шум достига на вълни". Как така? Отговор е много прост. Йордансто бил вижда това, което знае. А той знае от Вазов следното. Цитирам: "Де се чува само ревът беломорски, или вечни и шепот на шумите горски, или на звонът тежки и набожният звън, в скромна кили и капотъналов сън, един монах тъмен непознат и бледен, пред лампа жумеща пишеше наведен". Те е прочути стихове от епопея на "Забравените". 1882 година. Тук са беломорските вълни. Тук е ревът, който той чува. Тук е скромната килийка. Той пише ниска, в смисъл скромна. Килийка, омалително, но тя никак не е скромна. Тук са на 3 метри височина. И на първи етаж и на втория. Не говорим за параклиса. В никакъв случай не е скромна. А горе препарати са имало и много хубав чардак, покрит чардак. И то от двете страни. От към юг и от към запад. Никак не е била скромна тази килийка. Това е било престижно, емблематично жилище в Хилендар.
Може би най-емблематичното, защото другите са сепек в корпусите, а този е бил самостоятелен в тази кула. Герасим, а след това Паиси. Тук е много важен извода, че ние виждаме това, което знаем. Това, което предварително очакваме. То някак си се проектира в нашето съзнание, а действителността остава на заден план. И това се повтаря не само Юртан Стубел. Почти всички, които посещават там се говорят за скромна килийка потънала в сън. Сън, какво означава за вазов, не знам. Искал да го римува сигурността за звън, но как така потънала в сън? В какъв смисъл? Че вътре спи? Паиси! Това ли е потънала в сън? Как така потънала в сън? Обратното. Монасите будят нощно време. Те не спат. Това е част от същността на монаха. И до днешен е така. Много рано стават. Какво манастири? Сутършните служби са в 2-3 часа започват. 2 часа някъде започват. В Филотей е така. Всички останали лякари към 5 часа вече събудни и служат. Така, че, какъв сън? Но, казано веднъж от поета, заковано в детството или в юношеството в твоето съзнание, ти вече главата си ще удариш в действителността и няма да я забележиш. Ще забележиш поета какво е казал. Скромна килийка потънала сън и ревът беломорски. Това чува и това вижда Йордан Стобил. И не само той. Многобройни посетители виждат едно и също.
Скромната малката килийка потънала сън. Т.е. поезията е изпреварвила науката. Обсебила е образа. И вече науката, история, историография се явява беден роднина. Той не може да си пробие път през Вазов. Вазов става законодателя. Още повече, че знаем. Хилендар е труднодостъпен. Жени не пускат. Мъже пускат за кратко време. Ти гледаш едно време да видиш изографи и другите, там лаврата и така. И освен това Хилендар не са гостоприемни. От 1900 година нататъка вече не са гостоприемни в това отношение. Иначе да те почерпят с кафе и това, да. Обаче да правиш изследвания, а не.
Тук почват веднага да гледат на страни. И да казват: "Няма, не така, няма такова нещо. Къде е килията на Паиси? Няма такава." Буквално казват: "Няма такава, или пък няма ключ." Някакви такива неща. Така, че при тези сложни обстоятелства, дори ако са ги пуснали да видят Паисиевата килия, то е било така напрегнато в толкова малко време. Защото съответният монах там гледа да отбия номера. Им казва: "Брати, вижте кога ме чакат теди, къде си? Ще я покажа, но много им моля тук за пет мути да приключваме." И отиват там, они нямат време да разберат къде са били, къде ще изследваш, къде ще осмислиш. Така си е останало, че никой не е разбрал, че жилището на Паиси не е скромна килия и потънала сън, а е прекрасно, триетажно, престижно жилище със собствен параклис и то великолепно запазен. До ден беше личния параклис в, който е служил Паиси. Това, впрочем, е важна писта. Защо? Защото за Паиси ние знаем малко, много малко документи са достигнали. Една от причините,, разбира се, е точно това, сръбско-българската омраза, която се натрупала. И всяко ново нещо, което може да ни даде допълнителни сведения за Паиси е много важно, много ценно, поради недостига.
Ето да кажем Архимандрит Герасим, предишният собственник на келията. Той е документирана личност. Ако той сам по себе си не е звезда от първа величина, но за мен от това е документиран. От него могат да се намерят сведения за много неща. Срещата с Йован Раич, двамата заедно заминават за Сремски Карловци и прочие. Т.е. ние през Герасим можем косвенно да хвърлим светлина върху Паиси. Така, че, или да кажем самият параклис, Покров Богородичен. Добре, но този параклис не може да няма собствени някакви благослужебни книги. Вероятно те са стари, вече са библиотеката, но се знае, че това е бил, да кажем, служебни книги. Там, да кажем, служебника от Покровския параклис. И е купен от Русия 1720 година. Т.е. с този служебник е служил Паиси. Там може да има от него приписка. Там може да има от него всичко. Може да е записал неща.
Също важи за утварите. Всичко, което е принадлежало към този параклис, вероятно се е ползвало от Паиси. Т.е. ние можем да знаем с коя чаша е служил литургия. Можем да знаем от кой служебник е служил. Можем да знаем кой там триод. Можем да съставим библиотеката на този параклис. И да потърсим там следи от Паиси във време. Или от самия Паиси. Или някаква друга приписка, която може да се отнася за друго. А да хвърли светлина върху Паиси като дати, като събития. Затова си мисля, че тази следа на Покровския параклис може да хвърли, ако не пряка светлина, то поне косвена със сигурност. Темата за това как се създават местата на памета, как се месим тестото на историята, много голяма и много важна. И тя винаги се илюстрира най-добре чрез конкретни казуси. Така, че казусът с Паисиевият стълп в никакъв случай не е за подценяване. И за това ние в следващата беседа ще продължим да го изследваме от гледна точка на българската историческа памет и начина, по, който ние се съотнасяме с историята, с историческите личности и, разбира се, с нашия първоисторик и нашия най-велик историк Паиси Хилендарски.
Това е един привиден парадокс, защото ако тръгнем по Паисиевата история, можем да кажем, че едва ли в нея има нещо много достоверно. Като някакви факти, които някой не ги е знаел или някакви дати, напротив пълно е с грешки, разминавания и недоразумения, но той е действително най-великият български историк. И вероятно никога няма да бъде надминат. Защото историографията не е просто факти, не е дати, не е имена. Историографията е смисли. Това е най-важното. А по отношение на смисъла, Паиси в своето време е направил най-важното, което трябва да направи историка. Да осмисли съдбата на един народ, състоянието на един народ, историческото състояние на един народ. И това го прави чрез своята книга, своята безсмъртна история Славянобългарска. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.