Златната Плиска, сребърният Преслав (Беседа 90)

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е формулирана така Златната Плиска – Сребърният Преслав Но всъщност ние ще говорим за това как се създава историческата наука Как се създават историческите образи и историческите митове Чрез един ключов токсичен мит в българската историография Един ключов уклон, който е свързан с мита за Симеон Велики И мита за Преслав За Велики Преслав Какво гласи Мита за Симеон Велики

Че той е най-великият български цар Това е формулирано безброй пъти Един от най-ярките носители на този мит е енциклопедичния речник на Лука Касаров Първата българска енциклопедия в три тома И там в третия том, където е буквата С за Симеон Буквално започва така статията Най-велики български цар В скоби 885-927 Това е много интересно Тези години 885-927 Това е уж годините на неговото царуване Той един вид е управлявал от 885-927 42 години Което разбира се не е вярно Но казахме най-велики български цар

1907 година Енциклопедията на Лука Касаров Но Касаров не е изобретил този мит Нито е единственият му носител Нито е най-важният му носител Всъщност носители на този мит Аз бих казал, че този мит е като скачен съд малко С образа на св. княз Борис Тоест подмененето на образа на св. Борис И изграждането на мита Симеон Са двете страни на един и същия медал Две проявления на този токсичен мит И в изграждането на този мит На този уклон На тази грешка фундаментална

Можем да кажем Първороден грех на българската историография Е именно това да се принизява св. Борис И да се надценява Симеон В тази работа са въвлечени много много ярки имена Свързани естествено с науката, история, с историографията Мавро Орбини Паисий Хилендарски Едуард Гибън Христаки Павлович Спиридон Палаузов Споменатия Касаров Касаров Васил Златарски И кой ли не още

Измежду най-известните наши историографи И можем да кажем Че нито един от тях не се е поставил за цел Да принизи св. Борис И да възхвали Симеон От най-различни гледни точки Единият бенедиктински монах е Мавро Орбини Едуард Гибън е протестант Който става католик После пак се връща към англиканското протестантство Паисий Хилендарски Атонски монах Така, че какви ли не По образование По идеология

По вероизповедание Резултата е един и същ Принизяване на св. Борис И превъздигане на Симеон Съответно принизяване на Плиска Превъздигане на Преслав Как да си обясним Това единодушие О Такъв Огромен сонм Иначе Умни Интелигентни Добронамерени

Образовани Личности Как така всички те работят в една посока Как се получи това Защо се получи това Тоест Как се прави историографията Как се пише историята Как се създават образите Ние Естествено знаем, че Историографията Науката История Е

Творческо Дело Тя е Изкуство Тя е Конструкция И Нейното ваяне Е До голяма степен Творческа дейност И Не е нещо случайно Това не е някаква фактология Някакво

Компилиране на факти Не Това е Смислено Подреждане На Взаимосвързани събития В Смисъл В В В Умствен Порядък Който

В крайна сметка Създава Литературно Историческия Образ Тоест Създава Наратива Създава Разказа Как Става Това нещо В нашия случай Защо

Българската Историография Бива Сразена Още Преди да бъде Създадена Тя бива Отровена Токсично Закодирана Да бълва Дефектна Продукция И до ден

Днешен Поначало Главната Причина Да имаме Дефектна Историческа Наука Дефектна Историография Това е Че Когато се Създава Модерната

Историческа Наука Ние Българите Нямаме Държава Ако имаше Българска Държава По времето на Османското Иго В България Ако не беше това Иго

А имаме българска държава Българската държава Щеше да Търси Своята История Да Конструира Своята История Да търси Опорите В своето Минало И

Тя Щеше да Извади Най-важния Българин Свети Борис На Видно място Щеше да Извади Неговата столица Плиска Като най-важно Място Във България

Най-важно Място На паметта Най-важно Място На смисъла Най-важно И единствено Място На Вселенската роля На България На Смисъла На България

В историята Но Ние нямаме Българска държава Нямаме И Самостоятелна Автономна Или Атокефална Българска църква Самостоятелните Български формации Дори във вид на Търновска патриаршия

Дори във вид на Охридска архиепископия Са унищожени Като Охридската Много по-рано Елинизирана Така че Тя след XVI век Можем да кажем Че Не Милее За Собствено

Българската история Българското минало И нейното Формално Ликвидиране В XVIII век Не променя Че тя е била Елинизирана Много по-рано И в този смисъл Тя И преди това Не се е грижала За българската

Историография Напротив И там И в Търново Територията На Цялата Османска империя Гръкоязичните Епископи Са Унищожавали Славянските Паметници

Като непонятни За тях Не, че са мразили Славяните Колкото Че Някаква Вихтория Която На непознат език И Да не се Осквернява Това е нещо Свещено

Сигурно Нещо важно Но Не го ползваме А пък Ако го хвърлим На боклук Или го използваме За утилитарна Цел С грехота И затова По-добре Да го изгорим Дори

Без някакви Антибългарски Чувства Са ги Унищожавали Изгаряли Ние също Поради небрежност Сме унищожавали Безброй И безброй Свидетелства С нашата история И така Нямаме държава

Нямаме Българска църква Които да Изискат Изследването На историята Нейното подреждане При това положение Кой Се взема С тази дейност Можем да кажем Че Най-важния Или един от най-важните

Е Мавро Орбини Който в 1601 година Написва една книга За Славяните За Царството на славяните Той е бил Бенедиктински Монах От Добровник И понеже е Славянин

Не му е било приятно Италианците да Гледат от високо На славяните Като на втора класа И решава да покаже Че и ние славяните Сме имали слава В нашата история Имали сме Видни царе Видни духовници И прочие И се захваща С една такава

Задача Да Събере Това което се знае За славянското племе Това е една Патриотична Панславянска Идея И тема Която той По свой почин И по почин На своите Съграждани

Решава да направи Естествено че Българите не са в центъра А и той не е познавал Кой знае какви подробности От българската история Но понеже и те са към Славяноезичното население Ги включва С най-добри намерения Той няма никакви намерения Не да унижава Свети Борис Или да въздига Или да въздига Симеон

Или да пренебрегва Плиска Не Просто Работи с Материала Който му е достъпен И с Умственият багаж С, който разполага И за съжаление Съсипва Този материал Мавро Орбини Залага

В своята книга Написана С най-добри намерения Залага Този Първороден грях На българската историография Това, че тя Пренебрегва Свети Борис Какво прави Мавро Орбини Той е чел В някакви Извори

Някакви Данни За покръстването На българите Но Понеже Не е намерил Точните имена И точните Факти Разбива Личността На Свети Борис Михаил Покръстителя

На няколко парчета На няколко части И ги Вменява На различни Носители Първият носител Е Тервел Наречен от него Тривели Или Тервел И Казва така Някои автори Са на мнение

Че Казаният Тервел Е първият Български цар Който приел Християнската вяра Точка Тервел Първият цар Който приел Християнската вяра Тъй като Не го задоволило Самопокръстването Оставил царството

На първородния си син При условие Да удържи Българите Във вярата Която са възприели И по своя воля Облякал Монашеско расо Но научавайки Че синът му Връща българите Към старото езичество Хвърлил Монашеските одежди

И веднага Поел царството А сина си Поставяки го Под своя власт Сурово наказал Като наредил Да му извадят очите По най-жесток начин Крайна цитата Тоест виждаме Че се вменява На Тервел По кръстването На българите

Че той сложил Първородния си син На престола Но първородния си Взел да отстъпва От вярата Тервел бил Станал монах Напуснал монашеството Взел властта Избодил му очите И го хвърлил В затвора И така нататък Всичко

Което ние знаем Че се отнася За Свети Борис Тука е Залепено Върху Ушкин Върху Тервел И веднага Поел царството А сина си Поставяйки го Под своя власт Сурово наказал Като наредил да му

Извадят очите По най-жесток начин След това Предал царството На втория си син При същите условия Предупреждавайки го Да си взема Поука От примера с брат му След това Облякал отново Монашеското расо И завършил живота си Като светец

Край на Този втори цитат След това Михаил Балба Казва, че според други Изобщо се смята, че Българите приели Християнството при цар Мартин В скоби Омуртак Когато Гръцките писатели Наричат Муртак

А Йохан Авентински В книга четвърта Нарича Ормуртак Значи Втори път Българите приели Християнството при Омуртак Знаем, че Омуртак е бил Гонител на християнството И По негово време

Имаме Мъченици християнски Изведнъж Втори покръстител Получаваме ние Според Мавро Орбини Не Тервел А Омуртак След което Не щели Българите Постепенно Преминали към християнството И Говори се за Крум

След което Отново Стигаме пак Да Омуртак Това е Тая последователност В която Мавро Орбини Разказва И Случая за Омуртак Какъв е Цитирам Сестрата на Омуртак

Преди време Била взета в плен И изпратена в Константинопол Оставена в императорския дворец Тя била покръстена И получила образование И при сключването на мира С Омуртак Тя била върната В земята си В замяна на Теодора Куфара Който бил негов пленник И Омуртак Изпълнил

Под влиянието На сестра си И така нататък И Също разбира се И под влиянието На въпроса на Теодора Куфара Разбира се Това го знаем Че и Теодора Куфара И Сестрата на Свети Борис Са Описани в Литописите

В историческите съчинения Точно в същата роля В същата последователност Тя е била В Цариград Там се е научила На писмо След това е била Замена за Теодора Куфара Всичко това Е разказвано За сестрата На Свети Борис Михаил Тук Мавро Орбини го разказва

За Омуртак И Омуртак Станал християнин Обаче Болярите Се разбунтували Но най-първите Велможи От царството му Се разбунтували Срещу това И искали да го прогонят Обаче

Той ги подчинил На волята си С малко войска Начало на която Наредил да бъде Носен кръстът И така Принудил всички Да станат християни Тоест На Омуртак На Тервел е казано Е пришито Че е станал монах Че е свалил

Сина си от власт Избодил очите След това Интронизирал Втория си син И след това Доживял Старините си В монашество И благочестие На Омуртак Е пришито Че имал сестра Която станала християнка Теодора Куфара

И така нататъка Че Срещу него Се разбунтували Че той ги победил С кръста И Принудил всички Да станат християни Тоест Виждаме, че Житието на Свети Борис В най-важните му Аспекти Покръстването

Замонашването Сването на Владимир Интронизирането на Симеон Потушаването на бунта на болярите Сестрата Теодора Куфара Всички тези ключови моменти Са разхвърляни върху Тервел и Омуртак По това време Се появява И Борис Обаче Вече за него не е ясно Каква е неговата роля

Защото Когато идва на власт Симеон Който наследил Омуртак Омуртак покръствил българите Негов син бил Симеон Лабас Който наследил Омуртак Във българското царство Или Както българите предпочитат Наследил Борис

Който е първия цар На българите С това име Тук се прокрадва Името Борис Но не е ясно Как така И защо той Еднакъв с Омуртак И така Можем да кажем Че Едно Голямо зло Е сторено

Чрез Мавро Орбини А именно Във българската история Е Напълно Подменен Образа на свети Борис Както и събитията При покръстването Най-важното събитие В българската история Е разбито на парчета Залепено

На какви ли не Владетели Езичници И прочие И Българската Историография По този начин Губи своя Централен стожер 1601 година 160 години По-късно Паисий Хилендарски Решава да поеме

Извършва този подвиг Да поеме Ролята На държавнотворен Субект Написвайки История Славяно-българска Но Той нито има Образование Историческо Нито филологическо Нито Знае

Езици Нито Нищо Има една воля История Има едно Прекрасно Намерение Но дръзновение Но не е подготвен Освен това Няма извори Търси, търси, търси Не може да намери И когато

По време на посещението си В Сремски Карловци Намира Историята на Мавро Орбини В руски превод Той е щастлив Защото намира Много сериозно изследване Върху българската история Но за съжаление Дефектно Той Паисий Няма как да провери Дефектите

И ги преписва Всички тези Вредни клишета От Мавро Орбини И те влизат В Централната Държавотворна Книга На българското Възраждане В История славяно-българска История славяно-българска Най-големият дефект Е

Това, че Централния стожер На българска история Липсва Покръстването на българите Е Разхвърляно Върху Тервел Тривели Върху Омуртак Наречен Муртагон И така нататъка И

Нещичко Останало Някаква сянка От Свети Борис Но Тя е толкова Сбъркана Във всяко отношение Че Който и да иска Да извлече Истината Не може Ето да кажем В списъка

На българските Светци След като На първо място Е поставен Тервел Тривели Погрешката на Мавро Орбини На второ място Е поставен Един вид Свети Борис Обаче как? Вторият

Е търновския цар Блаженият И достопаметен Михаил Или Йоан Така се наричал Михаил Йоан От него се повели Племето И родът На българските царе До последния Шишман

Йоан И обяснява Че Всъщност Той във Търново Какво още има Свети Борис С Търново Нищо Това е Пълно объркване Първото и второто Българско царство После в Търново

Както рекохме Той цар Бил Втори просветител На българите След цар Тривелия Тук Някаква сянка От истината Просветител На българите Но го поставя На второ място И

И го нарича Михаил Йоан После в Търново Както рекохме Той е цар Бил втори просветител На българите След цар Тривелия В 845 година Се кръстил И чрез него Бог показал Чудеса на българите

С кръст В ръката си С молитвата си Към Бога Той избавил България От големия Божий гняв Както се пише За него У Барони Във втората част На лист 950 Така че Тук също

Се прокрадва Нещо За победата На кръста Но Толкова не ясно Че От това Нищо не следва И най-важното Личността На Свети Борис Михаил Е Изпаднала

От Паисиевата история От там От всички Кои са повлияни от нея Първото поколение Възрожденци Духовните чада на пейси И умствените чада на пейси Всъщност не знаят За Свети Борис От това ще има Много Последици Но те са Малко по-късно

Когато вече започва Да дава плод Паисиевата история Между времено Се появява Съчинението на Едуард Гибън Знаменитият Едуард Гибън Публикува Своята голяма книга За залез и опадък на Римската империя В няколко тома Между 1776 и 1788 година

Гибън Е англиканин По ново време Приема римокатолицизма После се връща към англиканството Той е Модернист Скептичен Спрямо Православието И спрямо Институционната религия По-скоро е привърженик на Ерудитското начало На кабинетните изследвания

Той е много начетен Голям стилист И той От западните Историографии Модерните западни Историографии Е човека Който обръща Така някакво внимание На българската история И Неговото въображение Е грабнато От образа на Симеон

Поначало за българската история Той говори на кратко Но все пак говори В една Изключително Четена книга Залез и упадък на Римската империя Класика В англоязичния свят И до ден днешен Но тя е преведена На други езици Така че Гибън става

Голямо име Светило В историографията И Това, че той Говори за България Вече Става пътеводна звезда Всички, които След това Ще се интересуват От България Тъй като Без друго

Те са чели Гибън И Това, което е е останало В съзнанието за България Идва от него А от него какво идва? Че Главната фигура В българската история Е Симеон Който управлявал 40 години И по негово време Ето как

Какво казва Гибън Той За Симеон Той Изоставил Монашеското призвание За това На крал И войн И при неговото Повече от 40 годишно царуване България се наредила Сред цивилизованите сили на земята България

Се наредила Сред цивилизованите сили на земята Та го казва Знаменития Едуард Гибън Монументалния историк И тези думички Се отпечатат В съзнанието На следващите поколения Историци Това Повече от 40 години царуване Ние го сещаме После

Лука Касаров Защо обаче Първият български Енциклопедист Лука Касаров Защо той Пише, че Повече от 40 години Управлявал Симеон И по негово време Било върховното време На България Защото Е учил в Робърт Колеж В Истанбул

Научава английски И можем да сме сигурни Че на видно място там Състояли Томовете на Гибън Като Върховна Историческа книга И едно българче Какво друго ще търси О Гибън Ако не Какво има за България Сигурно всички българчета Там са си казвали

А знаеш ли тук Пише за България Защото Тогава не е имало Българска история Налична От Някакво голямо Име написана И затова Великия Гибън Да го напиша Значи важно И всички са отваряли Сочели

Като Свещено Писание Тази страничка за България Или страничка и половина И там пише Повече от 40 години Симеон Който нареди България Сред цивилизованите сили на земята Край Това се повтаря в 1907 година Чак 130 години след Гибън Така, че виждаме на Мавро Орбиния на Мавро Орбиния на Паиси Хилендарския на Едуард Гибън, не от там, а отделно от това на Едуард Гибън, дават плодове в следващи и последващи поколения. Няколко поколения в това голямо слънчево затъмление на българската историография, повтарят и потретват. Многократно тази фактически невярна митологема, че Симеон е управлявал над 40 години между 885 и 927 на 42 години и то 885, да не забравяме, още жив свети методии, още учениците не са дошли в България. Така, че както и да го смятаме, когато му се припишат на Симеон всички тези години, които той не е бил цар, означава, че се преиначава същността на българската история.

След гибан, можем да кажем, че най-важна роля в слънчевото затъмление на българската история играе Христаки Павлович. Той пък има голямата заслуга да отпечата Паисиевата история. В една преработена форма той преработва и отпечатва под името Царственик. И тази книга, тя е от 1844-та година. Царственика на Христаки Павлович е книга Мит. Може да кажем, че и заглавието е много усилно. Велико произведение е самото заглавие. Царственик. Още няма българска държава. Той не пише там за някои събития в българската история или посилно описание на българската история. Не. Царственик. Как няма да гълташ с кориците тази книга? 144-та година. Захари Зограф.

Я гълта с кориците. Живее чрез тази книга. И всички тези образи, които са изписани там, българските светци, той след това ги изобразява като патриот. Но там св. Борис го няма. В царственика на Христаки Павлович. Както и Паисиевата история, откъдето той черпи списъците на царете, на светците, събитията и прочее. Така, че Христаки Павлович от Дупница. Можем да кажем, че заковава тази голяма измама в българската история, че Свети Борис го няма никакъв вътре. И, че най-важният е Симеон. Зоограф прави два цикла на българските светци изобразителни. Единият е в Троянския монастир, другият е в Преображенския монастир. Това е в зрелия и късния период на неговото творчество. В два централни, много важни български монастира се появяват цикли с образи на българските светци. Само можем да си представим, ако си беше написано и в Паисевата история от Тамио Христаки Павлович, а от Тамио Захари, Свети Борис покръстител.

Само това да беше останало тези няколко думички. И ние да имаме и в Троянския, и в Преображенския монастир образи на свети цар Борис, покръстител на българите. Само тези образи да бяха останали. Колко коренно това щеше да промени българското историческо самосъзнание. патриотично настроените българи по това време, те са били жадни за българска история. Те са били жадни за българска слава. Те са искали да въздават слава на българите. Но на кого? Започват да въздават слава на светите Кирил и Методии, които не са българи, но все пак са ни дали езика и свързаната с него азбука. Това е едно на ръка и 11 май става национален празник на българите. Но оттам нататъка Симеон не може да го чества, защото не е светец. Не може да му правиш икона, защото не е светец. Свети Борис го няма никъде. Свети цар Петър почти го няма също и той изпада.

и изпадат в едно забвение тези личности през целия период, когато българите горят от патриотизъм. 50-те, 60-те, 70-те години, 80-те години, 19-те век са времената на най-голям подем на патриотизма, на най-голям интерес към историята. Но тази историография, българска, раждаща се, добри войников и така нататъка, са без Свети Борис и без Плиска. Плиска не съществува в съзнанието. Нито един от тях никой не е чувал. На терена никой не е разкопал. Местното население знае, че има там едни развалени на двореца, на църквата. Съвсем ясни са били тези легенди, но никой не си мърда пръста от това.

Няма държава, няма самостоятелна църква, т.е. няма кой да мисли стратегически за българите. Когато се появява някакво стратегическо мислене, то се насочва в една неправилна посока, като така наречена църковна борба, която поглъща огромна енергия. Ако една стотна от тази енергия беше отишла за изследване на истината за историята, св. Борис ще да се появи много рано, ще да бъде все признат, оттам ще ха да се заинтересуват от близка и тя ще бъде открита

много, много по-рано. Но ние решаваме да изхитрим Бога, да изхитрим всички и под формата уж на църковна борба да прокарваме политическата борба. Всички много добре са знаели, и гърци, и турци, че ние имаме политически искания, преоблечени в църковни и това вече не е нито църковно, нито политическо. Това е един хибрид, който убива и църковността, и политиката във България. Огромната енергия,

насочена в църковната борба, в крайна сметка ни завежда в схизмата и в поредица от самоизмами катастрофални. И междувременно никой ни си мърда пръста да напише два реда за Свети Борис и два реда за Плиска. Плиска е открита от един чех, разкопана от един руснак в края на 19 век. Карел Шкорпил открива разкопките са

осъществени от Федор Успенски. Той ги финансира от бюджета на Руския археологически институт в Цариград. А най-големият български историк тогава Златарски първата му реакция била, че това не е вярно. Че идеята на Шкорпил не е вярна. И като казвам златарски, това е много важно, защото личността на всеки историк,

личността на Едуард Гибън, личността на Мавро Орбини, личността на Захари Изограф, личността на Спиридон Палаузов, всички участници, за Палаузов не казахме, но ще кажем за него няколко думи, да важна е личността. Какво става в главата на всеки един от тях? примерно златарски. Високо образован, млад, амбициозен, енергичен,

талантлив. Но отраснал с представата за българската история от Константин Иречек. Главно неговата история, му е била в главата. там Свети Борис е представен в лоша светлина, Симеон разбира се е по-положителна фигура, като начетен и заедно с това победител на бойното поле. Златарски е деформиран по посока на Преслав.

В Историята на България на Добри Войников, тия 1861 година, се описва, че българите били кръстени в Преслав. В много икони изобразено кръщението на Преславския двор. За Плиска не са чували. А нещо трябва да се каже и казват Преслав. И вече този Преслав грабва въображението на

младия Златарски. И той е патриотично настроен. И той е дете на възраждането, на освобождението на България. Но за него Преслав е всичко. И когато идва Шкорпил и казва открих първата българска столица, Златарски не е ентузиазиран. Още повече, че откритието е направено от Чех, а не от Златарски. И той се настроява отрицателно.

След това, когато правят разкопките Успенски и Шкорпил, и откриват Плиска, и то правят такива открития, които нито един български археолог никога не е правил преди това и няма да направи след това. Такова епохално откритие, каквото правят Шкорпил и Успенски в Плиска, то не може да се повтори. Защото е единственото макроисторическо образцово място

в българската археология. И при това положение палмата на първенството е на тях, публикацията е тяхна и в тази публикация Феодор Успенски, който е било доста по-възрастен от Златарски и можем да кажем, че Хемо симпатизира, Хемо се дразни от този напорист и амбициозен младеж, който проявява неперфектна научна принципност, и Успенски дава да се разбере,

че Златарски първоначално е отхвърлил идеята на Шкорпил, а след това се е обърнал и се е опитал да си я припиша на себе си. И това го пише в монументалния десети том на известия на Руски археологически институт в Цариград. Това, което до ден днешен е крайъгълен документ за Плиска. И там пише,

че е амбициозен и Златарски така и така. Написано е много елегантно, нищо лично, но все пак ние разбираме. Дори успенски така малко бащински се обръща към младите български историци, като един вид им пожелава успех, но дава да се разбере,

че трябва да съчетаят амбицията с малко повече достоверност и сериозност в работата. тези древни неща очевидно са влезли по някакъв начин в подсъзнанието на Златарски и му пречат да

разруши мита Симеон и да конструира образа на Свети Борис като централна фигура. Не, че Златарски не осъзнава важността на Свети Борис. Осъзнава я.

Той е достатъчно умен, достатъчно добронамерен, но не смее да законодателства в това отношение, а приема можем да кажем завареното законодателство, което е симеоноцентрично и преславоцентрично. не смее да заяви,

че макроисторическото място е Плиска, а не Преслав. Че макроисторическата личност е Свети Борис, а не Симеон. Още повече, че когато Златарски пише своята история и точно тази част, която се отнася

до Свети Борис и Симеон, точно тогава, тези във 1927, година и точно тогава цяла България чества най-тържествено хиляда годишната от кончината на Симеон. Толкова беше кончината на Симеон,

добре, но започва това честване да се чества като хиляда години от Златния век на България, като хиляда години България. сякаш България се е създала когато умира Симеон. Защо

се получава тази умопомрачителна деформация, че се издава един грандиозен том, наречен хиляда години България по повод смъртта на Симеон в 1927 година.

Тази деформация се обяснява много просто с това, че българската историческа наука и българската мисъл е почти проспала хиляда годишната от кончината на Свети Борис, когато трябваше да направят един такъв том хиляда страници

и да се събере златния век на България в този том. Но тогава те са били много далеч от тази мисъл. Честването на Свети Борис е доста посредствено. Имало е честване, разбира се. Да не забравяме, че престолнаследника

се казва Борис и в този смисъл е част от държавната митологема. Но постничко минава честването на Свети Борис. много, много несравнимо с честването на Симеон 20 години по-късно. Макар, че разликата в

обществения дух е много важна. В 1907 година България е възходящата крива на своето развитие. Тя има в най-новата си история няколко победи. Главната победа, разбира се, е руско-турската Освободителна война, в, която и ние

нещо се участваме на Шипка и на други места. след това имаме победата в Сръбско-българската война, ключова за самочувствието на българите. Така, че в 1907 година България е в асцендент, в движение

нагоре. 1927 година е точно обратното. България е преминала през най-големите си катастрофи и Втората Балканска война и Първата Световна война. Да не говорим за войнишко въстание, да не говорим за Септемврийско въстание,

атентата, 1925 година, една поредица от катастрофи и в 1926 година, когато Златарски пише въпросният том от своята история, това е втора част на том първи, най-важното

във българската история става там, има нужда България да бъде инжектирана с някакъв оптимизъм. Понеже всичко загубихме така и така и отникъде не се вижда лъч светлина, дай поне в историята

да намерим нещо, което да ни окоражи някаква слава и тогава решават това да бъде разбира се Симеон по повод на хилядогодишнината от неговата смърт да направят всичко възможно, защото

тази някогашна преди хиляда години слава да възроди малко да много оптимизма българския народ. И това желание да се подбуди българския народ

чрез образа на Симеон е деформирало съзнанието на Златарски, когато пише историята и той симеонизира българската историография и преславизира

доколкото може. Дали това е съзнателно или подсъзнателно. Най-вероятно и двете. Къде е съзнателно, къде е подсъзнателно. Но в монументалната история на Средновековната българска държава от Васил Златарски и до днен

днешен крайъгълен камък на българската историческа наука незаобиколим фактор да там са заложени няколко неистини, които всичките за които ще стане дума са в посока

хероизация на Симеон и надценяване на Преслав. Симеон като най-велик български цар Преслав като главен център

на българската духовност, култура, цивилизация. Примерно, когато Златарски постановява, че големия събор, свикан от св. Борис, е станал в Преслав, за това

той няма съвършено никакви основания. Защо го нарича преславски събор? Ние не знаем. Хваща една изключително далечна логика от

един български апокрифен летопис от края на 11 век. Това е един съвършено, можем да кажем, неадекватен текст. Ето един

отказ от него. и роди цар Изот две от рочета. Едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот

царува 100 години и 3 месеца. И в града наречен Плиска почина. И след смъртта на цар Изот пак прие българското

царство син му Борис и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде и на река Брегалница

и там прие царството. След това прие българското царство Симеон, неговият брат и създаде градове велики по морето и великият град

Преслав той създаде и там в него прие царството. И Преслав гради и създаде в 28 години. И много знаменения сътвори цар

Симеон царува 130 години и роди св. Петър царя български. Виждаме колко неадекватен е този текст. Някой си цар

Изот царувал 100 години и 3 месеца в Плиска. Има една два сина, един е Борис, другият Симеон. Симеон

пък царувал 130 години. И така, така. И в този неадекватен текст се споменава така, че и великият град Преслав той създаде и там в него прият царството.

Само въз основа на това изречение Златарски създава своята теория, че в Преслав е станал Великия събор. това е не наука. Това е срам за Златарски. Не може

един историк от ранга на Великия Златарски каква това е конюнктура. Колкото и народът да е безпросветен и така,

малодушен и спаднал безверие и трябва да го въздигнеш и да му направиш един образ на Симеон и на Преслав, ти нямаш право въз основа на

на такъв текст направиш такъв извод. Още повече, че нататъка се казва, че някакъв после казва се въздигна цар Селевкия, който царува над българската земя и умря в Брезник. Това е същия текст.

И по негово време цар Константин намери честния Христов кръст. Константин Велики, 4 век, е по времето на цар Селевкия, който умря в Брезник. А по българския цар Петър остави царството и избяга на запад в Рим, където умря.

може ли това да бъде текст, който да е извор за каквото е да било? Да, понякога в Апокрифите наред с плявата има и 2-3 зърнца. Пшеница. Има. Безспорно има. Но ако това ти е

единственият довод, то отпада. ако той съвпада с други доводи, да. Но ни други доводи нямаме. Така че в този смисъл Златарски прави една голяма грешка. И тази грешка защо

и до ден днешен можем да кажем, че вирее. защото цялата книга на Златарски този четиритомник е изпълнена с огромен труд. С много важни открития. С много важни

образи. С богати извори. 70-80% е добре направено. И втори като него нямаме. Ако не имахме 2-3-4 такива

истории, Златарски щеше да отпадне. Този, който е по-добър от него, който и да види от той, ще да каже, ето така се, щеахме да кажем, че така се прави история. А не като

Златарски, 80% качество и 20% за нищо не става. Но понеже нямаме друг, тези 20%, които в Златарски са грешки, слабости, те вървят с останалото.

Защото останалото е подвиг. Той наистина е велик историк. Отделно, че той няма лоши намерения, той не иска да дискредитира никого. Просто така

се получава от стремежа му да играе за публиката, да въздигне Симеон, да направи нещо и решава, че Преслав, който му е при сърце, трябва да бъде място на събора. и така той придава

на Преслав още няколко години столичност в ключови времена. Ако Преслав беше станал столица в 893-4-та година, той щеше да хване последните няколко години

от Златния век на България. От макро-историческото време на България. Времето, в което в България се конституира славяно-язичната православна цивилизация. Това е

единственият макро-исторически принос на България конституирането на славяно-язичната православна цивилизация. То обаче не става в Преслав. Една секунда не хваща Преслав от този процес. Този процес

трае може би от началото на 80-те години със сигурност получава огромен импулс в 886-та година с идването на учениците на святите

брате Кира методи и към началото на 90-те години към 91-а 2-а 3-а година основната работа е свършена. Като най-важната работа е свършена

още 86-а 78-а. Първите 2-3 години са най-важните. Следващите 2-3 са следващите най-важни и колкото повече удалечаваме от средата на

80-те години, толкова повече вече първите първо проходството е приключено. Първо проходството приключва някъде около 93-та, 4-та година, 5-та,

тогава все още Преслав не е столица, всички работят в Плиска и околността, но най-вече в Плиска, в Великата базилика, А Златарски казва не.

Още тогава столицата се премести. Още на Великия събор, в Преслав, се премести столицата и там се взе, казва, той великото решение за отхвърляне на гръцки език

и въвеждане на славянски език в държавата и в Църквата. Ако това беше вярно, наистина Преслав щеше да има половината от славата. Защото, да,

верно, че работата е свършена в Плиска, но в Преслав на събора това се е утвърдило законодателно. От един църковно-народен събор. От една максимално легитимна

институция, начало с св. Борис покръстителя, подкрепен от цар Симеон от бъдещия. Ако беше това вярно, щяхме да кажем да, да, Плиска е първа, безспорно,

там се върши цялата работа, но законодателно това е утвърдено в Преслав. Но не е било така. Изобщо не е било така. събора е в Плиска, не е в Преслав. Столицата не се прехвърля в 893-та година, а си остава в Плиска. Столицата се прехвърля много по-късно,

може би към 899-та година, когато са приключени всички основополагащи дейности, свързани с макроисторическата роля на България и в този смисъл Преслав е само далечна втора цигулка.

Далечен, сребрен, спрямо златната Плиска. Преслав продължава естествено всичко, всичко, което е постигнато в Плиска. Впрочем, Плиска не е спрял да съществува в 899-та година,

когато условно казано Преслав става столица. И дори сме сигурни, че те са продължавали успоредно още доста-доста години наред да функционират заедно, защото

първо, че имаме следи в Плиска, в Великата базилика за непрекъснат живот и дейност. Второ, защото веднъж инсталирани там носителите на тази дейност,

те няма защо да се пренасят в Преслав. В Преслав, вероятно, е имало нови сгради, нови институции, нови монастири и прочие, в, които отиват нови хора. Да,

но да опразнеш готов направи монастир в Района на Плиска или в Великата базилика, едва ли е имало смисъл. и едва ли е станало. Да, вероятно, не е станало. Така че

в Преслав имаме едни довършителни дейности и продължителни, които, впрочем, продължават и много след смъртта на Симеон, през св. цар Петър, през цялото негово дълго мирно

царуване тази дейност се продължава. Така че Преслав в никакъв случай не е второстепенно явление, той е първостепенно явление, но за българската история. За епохалните неща

са направени изцяло в Плиска, изцяло при управлението на св. Борис. Всички участници в тази голяма подмяна в българската история са

добросъвестни люди. Никъде нямаме заговор, никъде нямаме конспирация антибългарска, антихристиянска, антиправославна. Не. Но конспирация има.

Само, че тя не е от кръв и плът. Тя не е човешка. Лукавия използва уклоните на Мавро Орбини, уклоните на Едуард Гибън, уклоните на

Шафарик, уклоните на Спиридон Палаузов, на Златарски, на всеки от нас и то има някаква слабост, нещо несвършено, нещо ненаправено, нещото е подлъгало, временна конюнктура, политическа, личностна,

обиден. Всички ние сме хванати с някакви наши слабости, най-вече с несвършената работа. Факта, че Плиска изобщо не е била копана до Шкорпил и до Успенски, аз разбирам, през Османската империя не са ни разрешали,

добре, не са, не са. Ами, Марин Дринов, Коско, Джамити, професор, той ли не знае историята?