ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа са уроците на Отец Георги от Жегларци. Идния петък се навършват 6 години от кончината на Отец Георги, който се помина на 12 февруари 2015 година. Това ни дава повод отново да си спомним за него, защото той е една от ключовите личности на българския 20 век. Една от тези личности, без които ние не можем да разберем българската история. Особено по отношение на църковната история на България, през времената на атеистичния режим. неговото житие основно променя нашата представа за историята, опровергава някои от нашите главни митове,
митологеми за така наречения комунистически период. Появяването на явлението Отец Георги е трудно обяснимо. То малко прилича на чудо само по себе си. той със семейството си идват от Северна Добруджа, от Румънска Добруджа. В 1940 година след Крайовската спогодба и размяната на населението, българите от Румънска Северна Добруджа идват в българската, вече Южна Добруджа. И семейството на 17-годишния Георги Печев биват заселени в едно турско село, Жегларци. Старото му име е Омурфакъ. И там намират някакъв поминък. Естествено, че те са бедни, малоимотни. Самия Георги няма завършено. Образование в Румъния. Кво учил, кво не учил. Така ли, че няма завършено начално образование.
И се насочва към земеделски труд. Селски земеделски труд. Оженва се. Раждат му се дечица. Едно, две, три, четири, пет. После ще му се роди и шесто след това. Труд от сутрин до вечер. Той е много работлив. Много му спори работата. И можем да кажем, че някаква, кой знае каква перспектива, житейска не се вижда. пред него. В началото на 60-те години, края на 50-те и началото на 60-те години, в СССР започва една вълна на гонения срещу църквата. Така наречените хрушчовски гонения срещу църквата, които съответно и във България се пренасят. Времената са много неблагоприятни за църковността. След 1956-та година, Априлския пленум, Българската комунистическа партия взема един по-мек курс, по-толерантен.
Развенчава се култа към Сталин в СССР, съответно към Вълко Червенков в България. 1956-та година става прелома. И още 1957-та година, така да се каже, като поръчка, Хрущов получава един голям подарък. Това е изстрелването на първия в света изкуствен спътник на земята. Спутник 1. Това е триумф за съветската наука и техника, изобщо за съветската държава и за съветската идеология. Комунистическата идеология. Който триумф се затвърждава със следващите премиери в космоса. Кучето Лайка, следващите кучета Белка и Стрелка и така нататъка. Съв възможни спътници около земята, които правят изследвания и открития. Пращат се и до Луната, за да снема се обратната страна на Луната за пръв път. Една след друга световни премиери. Разбира се, в 1961 година се изстрелва първият човек в космоса, пак съветска ракета, съветски гражданин. И всичко това, преведено през идеологията на езика на митовете, митологията, която е начинът по който съществува общественото съзнание. Общественото съзнание не борави с трактати и умозаключения, а с митове и образи.
И какъв е водещия мит? Водещия мит е, че очевидно комунизма работи, очевидно, че писаното от Маркс, Енгелс и Ленин започна да се сбъдва. Съветския съюз с много пострадала от войната икономика и техника, по-изостанала, изпревари всички, изпревари Съединените щати в космоса, във всяко отношение. Освен това, тези големи успехи внушават на Съветското ръководство, начало с Хрушчов, една оптимистична, утопична програма, обявяват, че комунизма, така нареченият комунизъм, ще бъде построен към 1980 година. Значи това не е някакво необозримо бъдеще, хоризонта, което никога не може да докоснеш. Това е след 20 години. Няма и толкова. 2000-та година се привижда на идеолозите на комунизма като време, в което на луната ще има градчета, звездолети ще правят редовни линии между Земята и Луната, ще сме кацнали на Марс, на Венера и прочее, ще мислим вече за звездите. Т.е. съчетават се в едно три утопии. Класическата западноевропейска утопия на прогреса,
комунистическата утопия за справедливото общество и космическата утопия. Всичко това се събира в една точка и някъде към 2000-та година, далечната, почти непостижима за мисълта 2000-та година, там ще бъде рай на Земята. Комунизъм, технологична революция, овладян космос. Къде е мястото на религията тук? Тя няма място. До такава степен религията няма място в този фантастичен нов свят, че всички фантасти, така някъде чината научна фантастика, и съветски, и американски,
не виждат изобщо в своите писания нито свещенство да има, нито някаква религия. Никой не се занимава с подобни визии за бъдещето. Няма да и има. Ние знаем, че и съвременните антиотопии, футурологии и така, също не боравят със свещенство и с храмове православни. Не се вижда такива работи. Нито в сагата Между звездни войни, нито в Матрицата, нито една от антиотопиите, които в момента са нагребена на вълната, не става дума за свещенство, не става дума за истинска църква,
за някакви ерзации. Такова е било и настроението във 60-те години и им се е струвало на комунистическите идеолози, че практиката доказва теорията. При това положение, гоненията срещу църквата са гонения на убедени, побеждаващи утописти срещу някакво жалко такова явление от мрачното средновекове останало, някаква недоубита църква,
недоумряла. Така че тези гонения до голяма степен са добросъвестни. Те смятат, че църквата наистина е умряла и просто трябва да ѝ се помогне да се измете от лицето на земята. Да се възпита новия човек. Това вече не е физическото изтребление, както е било след Болшевистската революция, а по-скоро възпитателно прочистване на обществото от допотопни някакви
митове църковни. Георги Печев е млад човек по това време, селянин и вижда всички тези успехи на науката. Те, разбира се, са прогласени от медиите, от пропагандата. И вижда друго, че трима свещеници от неговия регион хвърлят расото.
Сега този въпрос изиска по-задълбочено изследване и ние нямаме такива изследвания. Защо хвърлят расото тези свещеници? дали поради натиск от държавата, от репресивния режим или самите те са се разочаровали в църквата, вярата им е била слаба
и са разбрали, че няма Бог. Може би и такива случаи е имало. повярвали са в утопията на прогреса. Така или иначе хвърлят расото включително и енорийския свещеник, при когото се черкува Георгий Печев и той хвърля расото. И няма кой да служи в храма. То в Жегларци
поначало храм не е имал, те са ходили в съседното село, там свещеник хвърля расото и в града също. И при това положение Георгий Печев взема едно историческо решение, извършва един подвиг, първия му велик подвиг. Той решава
да поеме отговорността. Като няма други, той ще стане свещеник. Ама, че нямал образование, ама, че времената били такива или унакива, че партията и идеологията гони ли, това него не го интересува. Той тръгва да става свещеник. Да
попълни празнината, оставена от другите. И тук може да кажем, че е първият урок, в който ни преподава Отец Георги. Защото ние сме свикнали да се оплакваме от гоненията и претесненията. Дори ги хипертрофираме. Казваме, че при комунизма
и, ела, 60-те години, не говорим за вече перестроечните времена, но през 60-те години не ни разрешаваха да се ходи на църква, гонеха вярата, не ни разрешаваха да се вярва. обаче идва Отец Георги и от тези наши
обяснения не остава камък върху камък. Защото как така на мен не ми разрешаваха, а на него му разрешиха? Как така на мен не ми беше възможно, а на него му беше възможно? Т.е. времената, преобладаващия дух на времето,
преобладаващите сили съвсем не са непреодолими и те не са вън от хората, вън от човеците. ние не трябва да се оплакваме от трудностите и гоненията, а трябва да благодарим на Бога за тях. Защото ако си представим живота
на Отец Георги без тези трудности и гонения, ами той нямаше да има тази стойност. Той нямаше да има и половината от тази стойност. дори е възможно, не дай си Боже, той да беше хлъпнал
в... Ако беше си останал като обикновен земеделец, може би като много работен, много производителен, щяха да го наградят, да го направят герой на социалистическия труд, да го докарат тука
в някой конгрес да го покажат какъв ударник и така нататък. Може да се изкуши от нещо такова и я да охладни вярата, я да тръгне в някаква друга посока на възгордяване или на
нещо друго. Тези гонения всъщност само помагат на Отец Георги да се възвиси. Това е като често даване пример с свеща и големия огън. когато духне на срещния вятър
също изгасва, а големия огън се разпалва. Защо? Вятъра ли е виновен? Слабостта на огънчето. Ако твоят вътрешен огън е слаб духнал ветреца
и го угасил, вината е в слабия ти огън, слабата ти вяра? Ако моят вътрешен огън не издържа на вятъра, значи грешката е в мен,
в моя огън. Огънен Отец Георги вътрешния е бил силен и когато идва вятъра, когато идва бурята, той се разгаря и личността се осъществява.
Благодарение на тези гонения, благодарение на тези трудности, Отец Георги израства и става явлението, историческото явление, който до голяма степен ни умива очите,
когато се сравняваме с други православни държави, където ще кажат е, ние сме имали този, този, този, е, ние имаме Отец Георги. Не единствени, разбира се, но една ярка фигура
при това, ярка по особен начин, никъде друга да няма подобно явление. Имаме мъченици, които са били убити, имаме страдалци, имаме всякакви видове светци,
но такъв образ като Отец Георги няма ни в Русея, ни в Гърция, ни в Сърбия, ни в Румъния. А именно, той проповядва посред бял ден, по стъгди и мегдани, открито
и не мога да му запушат устата. Цял живот проповядва и то края на атеистичния режим, разбира се, и след това, която вече не е имало гонение, но важното е,
че той проповядва открито и явно. и при все това, първо, че оцелява, второ, че си има своето многодетно семейство, изучава ги, къща си
строи, всички се уреждат, в крайна сметка той е един щастлив човек, тук на земята е щастлив, умира щастлив, живее щастлив. Защото ние имаме това лукавство, да
се оправдаваме, като казваме така, е, не всеки от нас има мъжеството на Свети Георги или Свети Димитър да отиде на смърт за вярата си,
не всеки е готов да стане мъченик, освен това, аз нося отговорност за семейството, за жена, за деца, за родители, това-онова и поради тази причина се снишавам малодушнича
заради децата, заради семейството, заради родителите или други подобни. а виждаме, че отиде Георги не се снишава, а се изправя в цял ръст и,
слава Богу, не пострадват ни родители, ни братия, ни деца, ни жена, ни той самия. живи и здрави си минават през тези изпитания. И ние вече нямаме това
оправдание. Така че това е един изключително важен урок срещу нашето лукавство, срещу нашето себеоправдание, оправдание нашето малодушие, чрез уж
неизбежния избор между мъченичеството и вярата. Ами на, Отец Георги е вярвал истински, проповядвал е и да, имало е гонение, но
това не му е попречало да си има и семейство, и семейно щастие и можем да кажем достоен открит християнски живот насред комунизма, насред атеизма. Тук възниква един друг много важен методологически въпрос. Обичайно
ни се представяме тоталитарния режим, атеистичния режим като един левиатан, като един гигант, който затулва хоризонта. Изпрямо когато отделният човек
е не съизмерим, силите са не съизмерими. този гигант с малкия си пръс може да те смачка. И за това ти като преценеш съотношението на силите,
си казваше бе я по-добре аз тука да си трая, я по-добре да не шавам, я по-добре да мълча, да малодушнича. но Отец Георги се изпъчва срещу
този левиатан, срещу този титан и титана се разсипва като пясък и се оказва, че не е бил никакъв титан и не може нищо да го направи. Защо е така?
Защото този гигант на злото, който затулва хоризонта, откъде черпи своите сили? От нашето малодушие. Всеки един от нас има някакви сили. И когато
ние се оплашим от призрака на гиганта, и му се подчиним, станем негови васали, ние му преотстъпваме нашите сили. Ама преотстъпва ги един,
преотстъпва ги втори, трети, хиляда, милион, два, пет и така левиатан става действително силен. Не, че е силен сам по себе си. Той сам по себе си
не е никакъв. но ние чрез малодушието си нашите собствени сили му ги даваме. Ние се вписваме в тази система, която той ни налага и вписвайки се в нея ние и даваме плът и кръв и сила. Ако обаче ние не се вписваме тази система,
ние обезсилваме. И примерът на Отец Георги в епроведката на село Жегларци доказва опитно как личността може да победи системата.
Отец Георги победи системата. атеистичният режим рухна. 89-та година беше отречен исторически. А Отец Георги си продължи да живее и да проповядва както и преди това. Открито,
убедено, вдъхновено. Е, кой е силния? Кой е трайния? И кой е илюзорният? Оказва се, че левиатанът на тоталитарния режим е по-слаб от един човечец. От един
селски свещеник. Когато той отказва да му делегира своя страх и с него своите сили. Така, че и ние трябва да направим този извод. Че нашия страх и нашето малодушие хранят потисника. независимо дали е
тоталитарния режим или днешните световни медии, които ние храним. Те иначе са нули без нас. Но когато ние ги храним, те стават октоподи, които улавят цялото
земно кълбо. чрез нас, чрез нашето малодушие, чрез нашето съучастие в злото. Тук победата на Отец Георги срещу тоталитарния мнимо всемогъщ режим ни показва
на какво се крепи това мнимо всемогъщество. То се крепи на нашето малодушие. Колективното малодушие придава единствената сила на злото.
без това малодушие злото е безсилно. То се разпада. И тук пак нека да си кажем, че нашето малодушие
остава без аргументи. Защото когато кажеш също мен беше режима, могъщият тоталитарния режим и аз страдалец
избягах на запад едва мнеме застреляха на границата или аз тук страдах много ти някакси вярваш в действителността
на злото като могъща извън човека система. А неговото могъщество идва само от нас самите. Още един урок
на отец Георгий неговото отношение към режима към комунистическия тоталитарния атеистичния режим на първ поглед че кажем
то няма как да е друго освен враждебно а то не е такова той ги съжалява той вижда тяхната
глупост тяхната наивност как са паднали в капана на утопиите на прогресистската утопия на комунистическата утопия и така
нататък на страха си на малодушието си и ги съжалява но той ги обича той
винаги любезен винаги усмихнат братски настроен към тях и когато пада режима той не е отмъстителен
той не казва аз какво ви казвах и се оказах прав не той най-великодушно им отваря вратата
елате да не ставаме казване пречка за тяхното спасение ако те са решили да намерят Бога да се покаят ние ли ще ги навреме в Миша Дубка и ще им казваме колко са били
лоши така че той чрез тази своя любов към своите противници той дори не ги смята за врагове врагът е дух а не човеци човеците са
жертви на врага и Отец Георги със своята любов към ближните и любов към враговете ни дава един голям пример защото той никога не е бил дисидент
той никога не е участвал в заговор против властта никога не е работил незаконно точно обратното той работи изрядно законно всичко му е законно приемно когато му трябва
документ за да влезе в семинарията той минава през съда за да си извади документ че в Румъния е учил каквото е учил и след това
при изването в България са изчезнали документите но това нещо минава през съдебпо процедура по процедура разбира се там една очевидна Божия помощ че съдията на този процедура
се явява негов земляк от румънска добруджа и го потупва по рамото и го пуска съедно че е имал такива документи в Румъния но процедурата
е законна минал е през съдебно доказване чрез свидетели чрез съдебно решение в основата на което му се издава съответния документ всичките му други дейности са законни когато
къщата на баща си обръща в храм това е също в пълно съблюдаване на законността и колкото и да се опитват да го оплашат колкото и да се опитват да му въздействат психически
той се стои на законна той се стои на конституцията ние казва по конституция нямаме ли права на вероисповеданията имаме ето този дом мой ли е на мен и на брат ми да ние разполагаме ли с него разполагаме
еми защо да не го направим храм аз съм свещеник в това село Жегларци завършвам съм официално българската духовна семинария разрешена от закона по одобрение от правителството програми с диплома
и това е мястото където аз ще служа няма никакво нарушение на закона и благодаря на тази своя законност и легалност той става много силен той става непоклатим ако беше тръгнал по пътя на някакви заговори на някакви
тайни с заклятия той вътрешно ще да се разяде защото ще да знае че не действа по пътя на Христа Христос не е правил със заклятия срещу властта а е казвал Божието Богу
Кесаревото Кесарю макар че Кесарят е езичник Кесарят не вярва в единия Бог а идолопоклонник но Христос спазва закона за да се изпълни всяка правда по същия начин и Отец Георги ни дава един блестящ пример защото ние си мислим че като че ли
алтернативата е или да бъдеш конформист да си траеш по време на тоталитарния режим или да предприемеш борба срещу него разбира се нелегално защото легално
нямаше как но започваш да работиш тайно дали с радиостанции дали с позови дали с някакви са заклятия не не Отец Георги тръгва по Христовия път на
законопослушание и точно като такъв той е много посилен защото доброто си е добро никой не може да го отрече никаква идеология неговите действия нищо лошо
не са направили на никого по никакъв параграф той не може да бъде уловен че нещо лошо е направил и за това когато се опитват да го оплашат всъщност цялата работа е че той не се оплаша че той
не им дава силата си а казва аз отстоявам конституцията закона правата и се оказва че той е посилен оказва се че всъщност тоталитарния режим е злоупотребявал
със страха на човеците а иначе законите са били и закони и е можело да не се оплашиш но оплашиш ли се ти правиш това което те карат независимо че законът
ти дава права и конституцията така че тук е много важен този пример на Отец Георги Христовия път пътя на закона да се изпълни всяка
правда Отец Георги можем да кажем че през целият период на своя живот е живял изключително пълноценно той не е изгнанник вътрешен изгнанник
както някои казват нали за да се съхраниш по времето на тоталитарния режим трябва да си във вътрешно изгнание точно обратното той имал многобройни приятели многобройни духовни чада които са виждали в него
оплувание защото виждат един цялостен човек един човек който отстоява своята правда който е щастлив в хоризонталното и във вертикалното
измерение това ни дава кораж и те търсят общуване с него те търсят неговия съвет те търсят неговата духовна подкрепа неговата молитва на подкрепа така че той в никакъв случай не е бил
във вътрешно изгнание а напротив е имал многобройни близки многобройни чада в самото село Жегларци общо двайсет момчета стават свещеници като имаме предвид че това е турско село
поначало и че православните са малко че няма никаква традиция на също е много важно защото ние сега си представяме че еди кой си произхожда от славен край
от Велико Търново и там крепост легендите които се разказват са го хранили планината гордите планинци или пък имало някакъв голям манастир там местна традиция виждат се до ден днешен руините
е в Жегларци няма нищо няма горди планинци няма крепост няма легенди няма име това не е близка не е Преслав не е Търново няма нищо никаква християнска традиция
те поначало са пришълци те самите са едва ли не чужди чужди на това място в последствие стават свои но години наред са си чувствали
малко или много пришълци неуютно т.е. на нищо не е могало да се опре отеца нито на корените си нито на духа на мястото всичко което е постигнал го е постигнал с Божията помощ
благодарение на своята лична преданост на своята силна вяра на своята любов към Бога и към ближния така да се каже напук на всяка логика на всякаква на всякакви обяснения които ние бихме могли да дадем нито можем да кажем
че произхожда някакъв много буден род от някакви високо образовани люди или пък да кажем люди с църковна традиция голяма да те са били всички вярващи той е имал естествено както всички
домашно възпитание във вярата но каквото и са имали всички останали деца по онова време не можем да кажем че някакво някакво благочестие е имало във фамилията което се помни от пет поколения или така нататък
не в този смисъл може да кажем колко е важна ролята на личността на характера на качествата на личността личните качества те преминават през времето преминават през околната среда
неблагоприятна неблагоприятна неблагодарна почва камениста но той пуска корен пробива камъка стига до извора до живата вода благодарение на това че не прави компромис с истината
той е готов да умре за вярата и го е заявява на владиката съвсем открито и ние сме убедени че той е бил готов нещо повече когато говорим ние за нали че трябва да мислиш за жена деца ами той именно мислейки за жена и деца
е бил толкова безстрашен безстрашен и толкова безкомпромисен със злото именно заради тях защото ако те бяха преживели с един баща-подлец каква полза какво добро щеше да им направи
той нищо щеше само да им навреди те щеха да се срамуват до ден днешен и обратно сега те се въздигат от примера на техния баща до голяма степен този пример ги задължава и не само физическите му че да
но и духовните че да те са от джегларската школа те трябва да дават пример защото летвата е високо вдигната от Отец Георги и малко или много всеки от тях се съотнася с него разбира се летвата е много висока и едва ли някой ще достигне
до това равнище измежду неговите преки че да дай Боже но важен е стремежа важен е примера който той им дава много интересно е че той дава пример и на русенския митрополит това е много
ярък момент в негове живот когато от София след като на местно равнище не са могли да се справят с този уникален свещеник те решават да натиснат владиката и владиката като човек
от една страна с по-компромисен характер а от друга страна и с по-сложна отговорност там вече не е въпрос за личните качества но и за отговорността която носиш към по-широк периметр от човеки така че ние владиката трудно можем да го
обвиним че се съобразява с властта тъй владиката отива при Отец Георги и му казва че така и така решихме да те преместим в Русе това е едно огромно изкушение защото
привидно както и да го погледне човек това е победа за Отец Георги от забутаното село Жегларци в европейския град Русе там той ще получи възможност
да изучи децата си по-добре ще има повече приходи ще му дадат богата енория и един вид ще победи системата защото чрез силния си характер чрез
проповедта ярка която не спира от устата му той едва ли не е победил системата и лесно може и пред себе си и пред другите да го представи така ето видяхте ли понеже съм
мъжко момче и не мълча и се принудиха от немайкъде да ме повишат в големия и хубав град и тоест аз ги победих Отец Георги обаче отказва
да изпълни тази заповед на владиката и когато обяснява на владиката защо го прави за да ни изостави тези момчета които са семинаристи от жегларци
ай да кажем тримата си сина ще ги вземе в Русе ами другите 17 момчета ще останат без защитник ще ги натиснат един по един ще почна да се отказват ще кажат
напуснани дядо поп избяга на по-хубавото това е едно второ той усеща много добре че важното не е дори къде ще бъде той може би и в Русе ще да проповядва и ще тяха да се едва в чудо
но важното е да не стане на тяхната а да стане на нашата ето това е изключително фин момент който той го усетил и го отстоял не е въпроса че той в Русе ще се продаде може би няма ще се продаде
може би там ще да прати 40 деца в семинарият може би там ще да загине маченически на високото място и да просияе из цяла България още тогава не знаем може би не
може би не но какъв е критерия за негото поведение да не стане на тяхната и тук владиката получава кораж от Отец Георги митрополита получава кораж
от Отец Георги и се оплъчва на властта и когато те му казват абе ти защо не може този свещеник да го изместиш какво ти казахме какво става сега
с престижа на властта владиката Софроний отговаря ами пак ако го преместия какво ще стане с престижа на църквата на което партийния функционер млъква
и няма кога да каже защото владиката в крайна сметка отстоява църквата той за това е сложен на това място да отстоява престижа на църквата и никой не може да го обвини защо го отстоява и както казва
дядо Георги аз казва да му дадах кураж на владиката ето това е един изключителен урок защото владиката нито е герой мъченик нито е малодушник
той е на кантар може да надделее едното може да надделее другото ако всички ние сме малодушни и владиката ще стане малодушен ако ние отстояваме истината и той ще
отстоява въпросът е на кого ще идем нашата сила на кого ще делегираме нашата сила на доброто или на злото владиката като човек и той има своите слабости и той има своите силни страни
и въпросът е ние нашата сила личната къде ще я препратим дали да усилим доброто у него или злото и в този смисъл ако Отец Георги се беше огънал ако се беше
полакомил да отиде на богатата енория в Русе да зареже момчетата в жегларци и до голяма степен да излезе пред обществото че е изпълнил партийната повеля
той щеше да се дискредитира в същността си но и владиката щеше да се отслаби защото никой не го подкрепя отсякъде малодушни когато
обаче владиката вижда че отец Георги е е непоклатим и владиката застава твърдо и я е непоклатим така че ние създаваме и нашите
началнице и нашите ръководители ние отдолу ги създаваме и не можем да се оправдаваме с тях и да кажем а той владиката беше такъв или унакъв
ти го създаваш ти участваш в него ти си част от структурата която той олицетворява или ръководи така че това е един изключително полезен урок за нас
да градим доброто във всеки човек в началника иначе какво могаше да стане дядо Георги да каже владиката е страхливец да злослови
спрямо него естествено че владиката при това положение ще му се разсърди или ще го накаже по някакъв начин или ще го принуди да ще му забрани
да служи във жегларци ще дойде там каже на всички баби и така нататък нещо да ни идва в църквата и заобщо има начин разбира се един владик подкрепян от властта
да наложи своята воля върху един селски свещеник и тогава и владиката ще да пострада и църквата и каузата на църквата ще бъде дискредитирана но Отец Георги не обвинява
владиката а му помага дава му кураж и се оказва че владиката не е малодушен а е като всички нас готов и на подвиг готов и на твърдост податлив и на
слабости и на малодушие и зависи кое ще подкрепи ближния кое ще подкрепи приятеля кое ще подкрепи подчинения или началника всички ние участваме в един други го
и градим доброто и злото в себе си и от другите и когато го градим в себе си го градим и от другите както каза св. Серафим Саровски придоби мирен дух и ще спасиш но не само за мирния дух
то въжи за всичко това важи и за истинния дух и за неустрашимия дух и за всеки добър дух който ти придобиеш той помага на всички около тебе и, разбира се, добрите примери
от другите ти помагат на тебе и когато владиката казваше на Отец Георги те си говорят че ако трябва на смърт трябва да се отиде и владиката му казва обичайните думи които се казва в такива случаи
да но ти трябва да помислиш за своето семейство за децата си това е обичайния така довод който се казва в такива случаи ако ти беше монах каза му дядо Софроний отивай на смърт прекрасно но ти имаш
деца имаш 6 деца имаш жена трябва да се грижи за тях ако отидеш на смърт или в затвора какво ще стане с тези деца и тук Отец Георги отговаря вдъхновено ма казва владико тези деца не са мои
Господ ми ги е подарил те са негови и тук владиката вижда че свещеника е евангелски прав той е непоклатим Господ ще се погрижи в името на бащата който се е отдал на господа
Господ ли няма да му върне много кратно това което е дал и владиката се издига по този начин той, разбира се, има своите слабости когато се съгласява да предаде храма на всесвети и русинския храм
където после беше построен пантеона в Русе може да кажем че в момент на слабост може би владиката можеше там да се пребори сигурно е можел ако беше приложил
на Отец Георги метода на борба защото колкото и да се оплакваме от комунистическия режим трябва да кажем че на пръсти се броят съборените храмове по това време и имало начин да се спаси този храм а пантеона да се построи някъде другаде
така че владиката има своите неуспехи има своите малодушия има своите грешки но може би ще кажем така ами русенци ами русенските свещеници
русенските интелектуалци русенските историци музейни работници те къде бяха за да обвиняваме владиката единствено ако те бяха се застъпили както тук са се застъпили за света Петка сам Арджийска и не е разрушена
така че специално русенския владик за Софроний е една личност която заслужава уважение и дори да има провали в неговия живот а има такива както е случая с този храм едно по
сериозно изследване вероятно ще разкрие че вината е обща на цялото наше общество т.е. ние сме виновните а не толкова владиката който в момента е бил лицето на тази епархия за Отец Георги може да се говори
много и много и периодически ще се връщаме към неговата личност приснопаметната майка Валентина Друмева написа една хубава книга за него тя беше
преведена на руски може би ще се преведе и на други езици така че препоръчваме тази книга също така нека да припомним че беше направен и един пълнометражен
документален филм за Отец Георги филма се казва Пътят на воина и може да бъде гледан от всеки в YouTube Пътят на воина надяваме се скоро време този филм пак да се излъчи по БНТ
във връзка с 6 годишнината от кончината на Отец Георги а тази 6 годишнина е своего рода преполовение на 12 годишния период който предстои да изтече от смъртта
защото Отец Георги посмъртно се явил на един от синовете си и му е казал на 12-та година ще ми отворите гроба така че очакваме да дойде тази 12-та година и
тази година на 12-ти февруари се преполовява този срок Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана