Свободата, Равенството, Братството

СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Свободата, равенството, братството Ще разсъждаваме върху този знаменит девиз Най-изнаменития политически девиз в историята на човечеството И не само в историята, той и до ден днешен е запазил своята валидност Своята универсалност, както се заявява Първо ще кажем няколко думи за неговата история Без да влизаме в безкрайно интересните подробности, които са важни Ще кажем само, че той е рожба на френската революция от 1789 година, Великата френска революция, така наречена

Вероятно се появява спонтанно Тоест не се знае със сигурност кой е неговият автор За пръв път е регистриран в речта Речта на Камий Демулен, знаменития оратор и агитатор на ранната френска революция Във връзка с годишната от щурма на Бастилията, която годишна, първата годишна, се чества на 14 юли в 1790 година Тогава е в една реч Камий Демулен Провъзгласява този девиз По-късно го възприема и Робеспиер Но в тези години на френската революция имало различни девизи политически Които са се опитвали да сведат до една, две, три, четири думи главните цели пред обществото Обикновенно три думи са били Свободата почти винаги Равенството почти винаги

Докато братството понякога е имало други понятия вместо братството В други случаи пък са се добавили да кажем, много се е използвал и девиза във вариант Свобода, равенство, братство или смърт Такива девизи след това варианти Срещаме да кажем в Гръцкото възстание 1821 година на знамето пише "Свобода или смърт" Ние българите също заимстваме този девиз от гърците най-вече "Свобода или смърт" имам предвид Самия френски девиз не е бил от самото начало все признат Напротив По време на Наполеон той минава на заден план естествено Той прави империя След това имаме реставрацията на бурбоните Те са монарси естествено че републиканския девиз не ги устройва Така че имаме приливи и отливи По време на следващите революции в Париж Юлската революция в 1830 година отново актуализиран

Но след това идва краля буржуа естествено като резултат от тази революция И не е много на мода този девиз В 1848 година следващата революция, пак републиканско управление, пак девиза излиза на преден план Когато Луи Бонапарт става и той император, Наполеон Трети Естествено че се отказват този девиз И така на приливи отливи до рухването на Наполеон Трети След френско-пруската война Когато отново идва република Така е начината Трета република се отвърждава И оттама татъка последните три десетилетия на 19 век Този девиз вече се отвърждава като официален девиз на френската държава Тя разбира се от тогава е серепублика Но минава през повеяне на фашизма Естествено че минава това на заден план съвремен на хитлеровата окупация на Франция

И режима в Виши Режима на генерал Петен Други такива съдържателни понятия Вече не е свобода, равенство, братство Но съвременно Франция естествено че това е националния девиз на Франция Но Нас не ни интересува собствено френската история Нас ни интересува историята на мисълта Историята на смислите На светогледите И за това е много важно, че Това понятие Този триптих Тази триада

Тази троица Или както Как и масонски ложи Наричат Светата троица Свободата, равенството и братството Са един вид света троица Тази Секуларна света троица Е залегнала в член първи на всеобщата декларация за правата на човека Това е основополагащия документ Който е основата на Създаването на Обединените нации Прията е тази декларация на 10 декември 1948 година след Втората световна война И разбира се, и до ден днешен е непоклатима тази всеобща декларация за правата на човека

Приведена на 375 езика, казват И член първи Е може би най-емблематичния за тази всеобща декларация Универсална декларация за правата на човека Член първи гласи така Всички хора се раждат свободни и равни по достоинство и права Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство Всички хора се раждат свободни и равни Значи свободата и равенството са в първото изречение А второто изречение завършва с дух на братство Ето ги тези три понятия Свобода, равенство и братство Са ковани в член първи на всеобщата декларация за правата на човека Възприята в цял свят Преди да продължим с съдържателното смислене на тези понятия

Нека да видим всяко от тези понятия Как се е тълкувало в самото начало Още по време на Френската революция В първата декларация за правата на човека и гражданина Въз основа на която е изработена тази от 1948 Първата тази декларация на Френската революция Тя е изработена още в година първа 1789 И там в член четвърти има определение за свободата Свободата се състои в това да можеш да правиш всичко, което не вреди на другите По този начин Опражняваш естествените права на всеки мъж и жена И това няма граници Освен тези, които гарантират на другите члена оществото ползването на същите права Виждаме, че Всеки има право да прави всичко

Да правиш всичко Което обаче не вреди на другите Това е нещо като Знаменитото златно правило Което и Господ Иисус Христос също е Първо изгласил Да не правиш на другите това, което не искаш да ти правят на тебе Това е отрицателната форма Положителната прави на другите Това, което искаш на тебе да правят Положителната форма Не е подобно Като е важно, че се определят границите Набляга се, т.е. на границите Че имаме

Имаме Две свободи На човеци И Всеки има право да разгръща своята До къде? До там, до където други разгръщат своята И те някъде се Докосват тези свободи И на Линията на съприкосновението Възниква границата на свободата Оттам нататък ти навлизаш в свободата на другия И това е

Логично, естествено И затова тук се казва, че се упражняват естествените права На всеки мъж и жена Това са естествени права По отношение на равенството Пак в същата декларация В член 6 се казва така Законът Трябва да е еднакъв за всички Независимо дали Защитава или наказва За него всички граждани Като равни Ще имат еднакво право

На всички висше постове И обществени глъжности Според техните способности И без друго разграничаване Освен това на техните добродетели и таланти Тук виждаме Понятието равенство Като юридическо Ние сме равни В юридически смисъл Пред закона Разбира се В началото не се е правило Някакво Задълбочено толкование

На взаимоотношението между Свободата и равенството Като повече време минава Започват да разсъждават Матчаги сега Свободата Не е ли пречка за равенството И обратно Равенството не е ли пречка за свободата Някоги казват Не е пречка Това са две цистрини Едини същи медал Други казват Пречка е

Там където имаме свобода Как ще имаме равенство? Ние сме свободни Казва се в този член 6 Първата декларация от Френската революция Казват добре Но Според техните способности И без друго разграничение Освен това на техните добродетели И таланти Е значи има разграничение Примерно Ние започваме да

Работим нещо Аз произвеждам столове И другия също произвежда столове Но аз съм талантлив И правя много хубави столове Всички ги купуват Аз забогатявам Правя фабрика за столове А другия Няма такива дарби Мъчи си човека Обаче не се получават хубави столове И фалира Тоест ние сме равни на старта Обаче на финална резултата е много различен

Той става Просек на улицата Аз става милионер И тук започва спора Тук започва спора Ако ние дадем свобода на всички Това е свобода и за лъвовите и за антилопите Ама лъвовите изяждат антилопите А антилопите не изяждат лъвовите И обратно Ако Трябва да осигурим равенство Никой да не бъде изяден Тогава ние трябва да ограничим хищниците Т.е. да ограничим свободата на хищниците

Те не могат да правят каквото си искат Защото Защото Законът ще ги натисне Повече от колкото ще натисне антилопите Така че Има един такъв спор И практически и теоретически Като един вид Тези, които поддържат Солодата като приоритет Са либерали А тези, които поддържат Равенството като приоритет Са социалисти

И Се въвеждено понятие като Равенство в резултата А не само в старта Т.е. трябва да има равенство В начинът на живот Те да живеят Що годе еднакво добре А не Злоупотребявайки със свободата Силни да бие слабия Или ай да не го бие, но да го Постави в неравностоянно положение Без да Употребява насилие

Без да го пречи на неговата свобода Формално и юридически Всъщност да го постави в Положение на беднотия, на глад Оттами на смърт Смърт дори Във всеки случай на неравенство На финала В резултата Ние с точно тези спорове Няма да се занимаваме А Ще се върнем на Резултата Рация за правата на човека

Която заклувава тези принципи Като Непоклатима основа На международния светоглед На общоприятия Универсален светоглед Това е Съвременния светогледен консенсус По този въпрос Сме се съгласили И затова Ние ще Изследваме Каква е същността Тези понятия

Свободата Объектуенно се противопоставя На несвободата На ограничението На робството Спрямо някой, който Да правиш нещо Което ти не искаш да правиш Смята си, че Свободата е Абсолютно благо Нещо добро Но дали е така? Примерно да кажем Свободата да станеш наркоман

Свободата да се самоубиеш Свободата да живееш в грях Да пропилееш живота си Да отидеш в ада Да, има такива свободи Но Дали те са нещо добро? В член първи на всеобщата декларация За правата на човека Се казва, че всички хора се раждат Свободни и равни по достоинство и права И никой не казва От кого се раждат И Слободни ли се раждат действително?

Как се ражда човека? С разлика от много други животни Примерно Едно раче Виждали сме тези рачета Които се раждат от Хиляди яйца В пясъка на морския бряк Пробиват черупката на яйцето Излизат от черупката И хукват към океана Нямат нужда от родители Сами Отилат в океана Започват да се движат

Да Плуват в океана Да се хранят Ръстат и така нататък Съвсем не е така обаче с човека Човека се ражда без помощта Той не може нищо да прави Да, свободен е По принцип Но от тая свобода Той може само да умре Дори без да е станал Истински човек Защото той още не е осъзнал Ко е

Той не е осъзнал, че съществува Не е осъзнал, че е човек И Виждаме, че той Започва да се подава На възпитание За да стане човек той трябва да се възпита Но възпитанието го формира Той те избира А не ти не го Ти не го формираш Ти можеш да кажеш Аз искам така да ме възпитат Искат да ме възпитат Като християни

Или като мусилмани Или като будист Не Твоите родители Те възпитават по определен начин И тук виждаме, че няма свобода Напротив Имаме налагане Волята на родителите Като разбира се, през цялото време трябва да знаем, че Тази воля е свързана с любовта на родителите Те така го разбират Възпитанието и така го правят с най-най добри чувства и намерения Но Нямаме свобода на човек

В момента в който уж се ражда свободен Той се ражда възпитаем И този, който го възпитава Той на практика Му налага Без да го пита иска ли не иска Ко е той Налага му ценностна система Светоглед Самосъзнание Език Мислене Светоглед Т.е. човекът е възпитаник Той не е

Не се ражда като Атина Палада от главата на Зевс В пълно бойно снарежение А е възпитаник На една тотална власт Родителската власт е тотална Тя не е насилствена в никакъв случай Тя е грижа, тя е любов към новороденото Тя е истинска власт И благодаря на тази власт, на тази несвобода Новороденото има шанса да живее Има шанса да стане истински човек Почне да разбира, да мисли и в крайна сметка Да осъществява свободен избор, което е белек на свободата Но свободата след възпитанието Както се казва първите 7 години

А те всъщност са и 77 Ние цял живот по един или друг начин биваме възпитавани От средата в която живеем Така че тук виждаме един конструктивен дефект На понятието, че това било вродено Че сме се раждали свободни Тази легенда Ма ние казва не се борим, казва свободата Ние се раждаме с нея Не, никой не се ражда с свободата Ти си възпитан без да имаш право на избор Да избираш да кажеш, че аз искам да ме възпитат в атеизъм Или искам да ме възпитат в неоплатонизъм И така решава новороденото Не, не решава

Другият въпрос е кой решава В традиционните общества Почти без изключение от как свят светува Това се решава от родителите на новороденото От майката и бащата Сега в някои общества Ги вземат от рано децата В такива колективистични общества И ги възпитават други хора, не техните родители Но обикновено в над 90% от обществата Това го правят родителите И тук нямаме никакво противоречие с същността на човека С доброто на човека А напротив, това е единствения начин за човека да просъществува Да бъде възпитан

Тоест да му се инжектират Да му се вменят Да му се натрапят В добрия смисъл на думата Може и в лошия Някакви понятия Някаква иерархия на ценности Някаква способност да разсъждава Да мисли, да избира И накрая Придобие вече на вторият етап Истинска свобода критично да мисли, да избира Въз основа на един по-широк набор От понятия, от духовно развитие, от интелектуално развитие и пр. Някак да чуем едно песнопение след което ще продължим

Агълскому житию Събълзи Бълзи Събълзи Събълзи Събълзи Бълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи

Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Събълзи Казахме, че детето, новороденото, е под властта на своите родители. Те го възпитава. Той става техен възпитаник. Но, родителят, кой го е възпитал? Неговия родител. Там пък неговия, неговия и прочия е една дълга верига. Почти безкрайна, но не безкрайна. Ние знаем, че в началото на тази верига стоят Адам и Ева, които не са родени.

Те са сътворени. Те имат свой отец, Бог. Ни така го наричаме, прочовешки. И правилно го наричаме така. Той не ги е родил. Той ги е сътворил. Да, разбира се, възпитал ги е. Вдъхнуйме душа. Но, това не е както при другите човеки. Раждане. Т.е. хората не са, както се казва в декларация за правата на човека, родени. Не. В началото са сътворени, след което започват да се раждат и да се възпитават един друг. Това е много важно, защото началото на всяко нещо е определящо. Ние в началото на човешкото битие нямаме раждане в смисъла, в който сега се случва това нещо. А имаме сътворяване. Сътворени.

И затова в съобщата декларация на правата на човека липсва най-важния. Липсва твореца. Защото когато казваме, че човеците са родени, ние предполагаме родители. А когато казваме сътворени, предполагаме творец, т.е. Бог. А Бог отсъства в понятийния апарат на член първи от съобщата декларация за правата на човека и липсва в триядата свобода, равенство, братство. Тя е секуларен заместител, ерзац на по-дълбоките понятия. На повърхността да, ти се приемаш зададеност, аз съм човек, който е така и така. Но откъде си се появил е важният въпрос. Ние казваме, че свободата е преди всичко право на избор. Ти избираш между альтернативи. И тук стигмаме до един изключително важен парадокс. Избора в крайна сметка е окончателния. Избор е между добро и зло. Но всички се питаме, откъде се ражда злото. При положение, че Бог е сътворил всичко.

Всичко. е сътворено от Бога. При положение, че Той е добронамерен. И че всичко е сътворил добро, както пише в глава първа на Библията. Възниква лукавия въпрос. Ама откъде се е взело злото? Значи Бог, може би, все пак е създал и злото. Защото иначе откъде ще се появи, след като всичко е създадено от Бога. И тук стигаме до един изключително важен момент. Бог не е създал злото. Злото от къде се ражда? Днешното зло, по което момента се извършва. От мен, от теб, от тек. Отговор е много прост. От предишно зло.

Което се ражда от предишно зло. И назад във времето до първото зло, което е било извършено. Това е деянието на Сатаната, който се разбунтува срещу Бога. и се пица добре де. Ами, първото зло как се е появило? От само добри неща. Всичко е добро, добро, добро. И природата, и животните, и човека. Всичко е добро. Ангелите. Отговорът е, че. Понеже ангелите, архангелите, включително разбира се, и най-светлият ангел, Деница, те имат творческа способност. И творческата способност, тя е свързана и с идеи, образи, представи.

Тези представи, обаче, могат да бъдат истински, могат да бъдат и неистински. Ти, да кажем, си видял нещо и си го представяш или го пресътворяваш по някакъв начин. Това е нещо истинско. Но ти можеш и да въобразиш нещо, което не си виждал, което не е съществувало. В твоето въображение то не съществува материално. То не е сътворено. Нито една от съставките на това въобразено нещо, което е някаква идея, не е създадено от Бог. Той е създадено вече от тебе като творец. Понеже ти си надарен с тази творческа способност и тази творческа способност може да създаде нещо, което не съществува. Да въобрази нещо, което го няма в действителността. Примерно, Сантаната, за да поиска да се разбунтува срещу Бога, за да поиска да стане равен на Бога, той трябва първо да си представи. Това нещо. Да създаде в своето съзнание идеята, представата, че той е равен на Бога. И това да му хареса. Добре е.

Ето тук е първото зло. Той е една измама. Той не съществува. Това, че Сатаната е равен на Бога, не е вярно. Той го няма в действителността. Той не е съставено от нито един атом от Бога създаден. Но, то въздейства вече върху своя автор. Върху автора, творец на тази измама. И тук стигаме до един изключително важен момент, че първата измама, греха, злото започва с измама. Но първата измама няма откъде другът да дойде, освен като само измама. Няма който друг да излъжеш. Първия, който го създава, той самия въобразява един свят, в който ти си равен на Бога. Или ти си Бог. А Бог го няма. И това е много важен извод.

Че първата, най-великата измама, значи сатаната е бащата на всяка лъжа. Но първата лъжа е да е, че е излъгал себе си. Самоизмамата е първо извора на измамата. Първо извора на всяко зло. Това е много важен извод. Защото ние не си даваме сметка, колко пъти лъжим себе си. Може би сто пъти е повече, колкото лъжим другите. Защото, за да излъжиш другия, първо трябва да си го допуснеш самия себе си. Да си позволиш да лъжиш. А много хора не може да си позволят това нещо. Ще казват, как така, аз не съм лъжец. Защо да лъжа? Но ти, както не си лъжес, можеш да лъжиш себе си. Безкрайно. Никого да не си излъгал в целия си живот.

Да спазваш трого принципите, че ти си честен и така, а да лъжиш себе си. Всеки ден, всеки час. Така, че самоизмамата, по същия начин всички тези революционери, те са вярвали в това, което правят в тази самоизмама. Започвайки от първи революционер Сатаната. убедени в това, което правят. Но, жертва на първото зло от всички излини, най-първото е самоизмамата, самоизлъгването. Тази лъжа, когато вече той я привежда в действие Сатаната, тогава тя започва да променя творението. Вече злото започва да придобива действени измерения. И след това вече заразява и плътта, когато и човеците, вече пък Сатаната, измамва Адам и Ева. И тогава това зло, тази измама, това разваляне на творението, на твърта, това вече е зло. Това вече е болезни, вирус някакъв, който влиза в системата. И накарва добре създадените атоми, молекули и прочие да действат така, че да имаме резултат зло. А те сами по себе си не съдържат злото. Нито един атом не е зъл, нито една молекула не е зла. Но ръководени от този зъл, умисъл, който в крайна сметка происхожда от измамата, от лъжата и преди това от самоизмамата, вече се появява злото.

Така че, тук виждаме, че свободата да избереш между добро и зло е силно зависима от самоизмамата. И ако ти живееш в самоизмама и свободно избираш, ели какво си, ти си роден в тази самоизмама. Ти си възпитан, формиран. Може и така да си попада на такава среда, която да те формира, да те възпитава, примерно както беше у нас с атеистичното възпитание. Майки и бащи, безкрайно обичащи своите деца, готови да умрат за тях, но ги възпитават, правят ги възпитаници на безбожието. И детенцето израства и става човек, зрял, мислещ, като човек, който реже клона, на който стои. В този смисъл понятието свобода, разгледано в контекста на девиза на френската революция или на член първи от съобщата декларация за правата на човека, се оказва много плитко. То е понятие етикет. Неговото разбиране ни води до съвсем други изводи, че ние трябва да наблегнем на възпитанието. Той е преди свободата. Той е по-важно от свободата. Така че трябва да ни първо възпитание, преди да кажем свобода, равенство, братство. Иначе при неправилно, порочно, криво възпитание, каква свобода? Ние ще сме възпитаници на лъжата, възпитаници на самоизмамата. И ще възпроизвеждаме чрез мнимия свободен избор.

Той не е свободен, той е възпитан, формиран, щампован от това, което е преди тебе, а то би могло да бъде заразено с зло. Ако нямаше Бог, ако нямаше Сатана, ако нямаше въздействие на духовните сили, света има една конструкция. На времето имаше много разпространена теория на така вечния диалектически материализъм. Няма Бог, няма Сатана, няма духове. Има материя, която иерархично се развива. Представяме си да кажем, примерно, както са компютрите. Единици и нули. Единици и нули, единици и нули. Когато станат много, много, много байти, гигабайти, терабайти и така нататък, Вече се получават много сложни неща, които вече имат едва ли не мисъл, смисъл и така нататък. И по този начин, гласеше диалектически материализъм, се е развила и материята въобще. Тръгвайки от нежива материя, лека по лека е станала жива, живата лека по лека е станала разумна. И вече разумната материя, човека, който е венец на самосъзданието, вече има свободен избор. Прави свободен избор между едно и друго, което смята за добро и зло. Това е в атеистичния, материалистичния модел, светоглед и образ на света.

Обаче, ако Бог съществува, ако Сатаната съществува и ако въздейства върху човека, защото и Бог и Сатаната съществуват, но не въздействат върху човека, е едно. Ако те въздействат, а те действително въздействат върху човека, тогава понятието за свобода фундаментално се променя. То не е като нова безбожното понятие за свобода. А по-дълбокия смисъл е свързан пак с сътворението, с възпитанието и с понятието добро и зло. И тогава е въпроса дали ти си свободен от греха, дали си свободен от въздействието на Сатаната. И ако е така, ако ти си свободен от действието на Сатаната, тогава знаем, че всички тези светци, които са заслужили Божията прослава, всички светци, защо ги сметаме за светци? Защото са били прославени от Бога, чрез чудеса. И всички до един, как пък един светец не каза нещо различно. Всички те казват, аз съм раб Божий. Никой не каза, аз съм господар на себе си. Никой не каза, аз съм суверенен. А всички казват, аз съм раб Божий.

Това обаче означава, че ти си избрал доброто пред злото. Избрал си Бога пред Сатаната. И в той смисъл ти си свободен от Сатаната. За тази свобода говори през цялото време християнството. Всички християнски проповедници, започвайки от Господ Иисус Христос, през свети Павел и другите светите отци, от съборите и до ден днешен, и всички говорят едно и също, че истинската свобода е свобода от греха. А ако не си свободен от греха и се мислиш за свободен, тогава ти си истински роб на греха, истински роб на Сатаната. и живееш в самоизмамата.

Тази първо причина на всичко, на цялото зло. Ти живееш в сатанинската самоизмама за това, че ти решаваш. И ако се замислим, ще видим, че това е едно и също. Цяко зло е да сложиш себе си в центъра на всичко. Сложиш ли себе си в центъра на всичко, ти си в злото. Ако ти решаваш, ако ти си независим суверен, естествено, че това е една самоизмама. Естествено, че ти си роб на самоизмамата. Ти си роб на Сатаната. Роб на злото. И точно обратно на това, което си мислиш. Ти си в капана попаднал. Ти си свърх несвободен.

И твоята несвободност сега е екранирана от плътта и от живота. Обаче в момента, в който смъртта ти отвори очите, ще видиш колко си бил целия оклован, мислийки си, че си свободен, че избираш свободно греха. Така че в съобщата декларация за правата на човека имаме една толкова голяма липса, че никой не забелязва от тези,

които се подписали. Това е липсата на Бог. И би трябвало поне, айде да кажем, 48 година имаме атеистични режими и прочие, но имаме и Божем традиционно християнски страни. Как пък една от тях не постави този въпрос? Сега,

те имат едно лукаво оправдание. И казват така, ние въпросите за Бога няма да ги решаваме в ОНЕ-то. Те не са предмет на доказателства, на договори и така нататък. Те са вътрешни и от по-вис порядък. И за това ние, да кажем приемно гърците,

си вярваме в православната вяра, в Христос и всичко останало, но подписваме тая декларация с огледа на това, да ни като се караме с Турция, да имаме някаква база за ние дни договори, за споразумения, компромиси и така нататък.

И един, това е най-малкото общо кратно, че всички хора са родени и така. Това е доста лукаво, защото първо нито една страна не направи особено мнение в този смисъл. А то трябваше

в преембюла на всеобщата декларация това да се каже, че всеобщата декларация за правата на човека е документ от втора класа, той не се занимава с висшите истинските неща, а

само с някакви прагматични договорни на чова, тогава можем да приемем някой от неговите положения, практически, с оглед от това, да не се карат народите и държавите и прочее.

Но това никъде не е казано. Самото понятие всеобща декларация, правата е горделиво, човекоцентрично, безбожно и бих казал декларативно безбожно. самото понятие декларация означава, че ти заставаш пред света

и заявяваш заявление. за това ние трябва много внимателно да се усещаме, когато цитираме декларацията правата, когато изобщо говорим за такъв тип документи, такъв тип девизи,

лозунги и прочее, защото дори ико ги приемем само като най-малко общо, кратно, те са измама, самоизмама и в крайна сметка зло. Самоизмамата винаги е зло. За това

най-важното от те три понятия, защото на него се крепи всичко останало, свободата е изключително компрометирана в тази трияра. Нека да направим още една пауза. това ще продължим. пауза. Пауза.

Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим.

Това ще продължим. Това ще продължим. продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим.

Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим.

Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим.

Това ще продължим. Това ще продължим. Това ще продължим. Иллюзията, че хората са равни по ръст, по сила, по глас, по нищо. До такава степен, че дори едновечни близнаци се различават по много неща. Така че хората поначало не са равни. В почти никакво отношение. Състезателно. Да, пред закона трябва да са равни. Но кой закон? Тук пак тези понятия, повърхностни, във всеобщата декларация за праватство на човека, казват закона. Ама кой закон, първо? Второ, кой го дава този закон? Защото имаме закон и власт на дъжавата. Но имаме, да кажем, власт на парите.

Там, къде е равенството? Първо, къде е равенството? Второ, добре ли е да има равенство в парите? или не е добре? Това не е изяснено. Така че това равенство, после да кажем закона, казваме закона. Пред закона сме равни. Обаче, аз имам в джоба си 2 лева. И нищо друго. И искам да осъдя някой, който има 10 милиарда. и се явяваме в съда. Аз мога ли да платя на адвокат? Аз не мога. Или сам ще се защитавам, пък аз не разбирам от право. Не разбирам от законодателство.

Мой опонент, милиардера, може да си позволи най-блестящия адвокат. Екип от адвокати. И какво става с равенството пред закона? И това е ежедневие. Сега разбира се, не се съдят винаги принца и просека, но в крайна сметка имаме една крещаща неравнопоставеност, когато богатия се съди с бедния. Когато влиятелния се съди с нищия. Този смисъл, това провъзгласено равенство като равенство не се осъществява на практика. ако ние искаме да изравним всички аспекти, т.е. играта да бъде честна, примерно въвеждаме държавна адвокатура. Никой няма право да плаща на адвокатите, са държавни чиновници. И по жреби, да кажем, се падат. Това да кажем, че до някъде елиминира. Друга процедура елиминира друго. Трета и накрая ние натъманим всички нещата така са, нали, изчислени и контрабалансирани, че да се постигне практически някакво равенство пред закона. Това равенство какво ни ползва?

Да, някой ще каже: "Еми да, поне като вършиш някаква работа, си сигурен, че утре справедливо ще се реши въпроса, ако имаш някакви конфликти с другия". Дори да приемем, че е така, това е много ниско ниво на решение на проблема. Какво от това, че ще има справедливо решаване на спорове юридически, на имотни спорове и така нататък, да кажем: "Компютъра ще бъде адвоката". Махат адвокатите, всичко се вкарва в компютър и накая излиза: "Той е крив, той е прав". И всички казваме: "Това е положението". С много информация в компютъра, вкарана и никой възвън ще да му се въздейства. Добре, приема се, че... Какво от това? Какво ни ползва това равенство? То ни ползва само хоризонтално в хоризонталния живот. А истинското равенство и истинската свобода са в вертикалния живот. Те са в съвсем друго измерение. Този от това и не са лозунги. И в църквата никой никога не е казал: "Свобода, равенство, братство". И няма и да каже.

Защото нас ни интересува съвсем друго равенство. Ние наистина сме равни. Но не толкова пред закона, а пред Бога. Ние всички сме чеда Божии. Бог всички ни обича, в това сме равни. Всички без изключение. И имаме 100% равнопоставеност, когато се явяваме на Божия съд. Там няма злоупотреба, там няма рушвети, там няма адвокати без адвокати. Това равенство на старта като чеда Божий и на финала като люди, изправящи се пред праведния съдия без диме зад гърба си. Никаква подкрепа от пари, власт, сан и така нататък. Не. Ето това равенство ни е дадено и то е важното. Св. апостол Павел в посланието до Галатия ни казва така: И тъй законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра. А след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. "Всички сте синове Божии чрез вярата в Иисуса Христа. Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.

Няма вече юдеин ни елин. Няма роб ни свободник. Няма мъжки по ни женски. Защото всички вие сте едно в Христа и Иисуса." Ето тук е онова равенство, за което става дума. Няма вече юдеин ни елин. Не че не съществуват юдеи и не съществуват елини. И че те не са различни. Съществуват и са различни. Един е горе на еврейски, друг е горе на елински. Един е живее в Атина, друг е живее в Йерусалим. Естествено, че много разлики има. Не са едно и също. Както някои тълкуват неправилно. Не. Но те са равни пред Бога. Ръвнопоставени пред Бога. По същия начин няма роб ни свободник. Да ни биде не имало тогава роби и господари. Имало е.

Но застанат ли през Бога кое господари? Няма господари. Всичките са раби Божии. Ни сме равни пред Бога. "Няма мъжки полни и женски да не би да е отменил св. Павел мъжете и жените". Не. Разбира се, че има мъже и жени. Но заставяйки пред Бога не можем да кажем "Мъж има по-голям шанс да влезе в рая". Или "Жената има по-голям шанс". Не. Равни са. Господ гледа равно на богат, беден, роб, свободник, иудейн, елинин, мъж, жена. Защото, казва Св. Павел, всички вие едно сте в Иисуса Христа. Спрямо Бога ние сме ръвно поставени. Равни.

И, ако се замислим, светците доказват на практика това равенство. Защото какво означава светец? Това е човек, който е прославен от Бога. Божи човек. Ама имаме светци царе и светци просеци, които нямат една стотинка. Безсребреници. Имаме мъже, светци, имаме жени светици. Имаме млади светци, имаме стари. Имаме дете светец, имаме столетник светец. Имаме мирени и монази светци. Патриарси и дякони. Така че ето го истинското важното равенство, за което става дума. Равенство пред Бога. И това не е указано нито във всеобщата декларация за правата на човека, нито в този лозунг "Свобода, равенство, братство", който е хоризонтален, секуларен. По същия начин и братството.

Какво означава братство? И винаги се е казвало, че свободата и равенството се отнасят към юридическия статус на човека, докато братството вече е нравствена категория. Не винаги се от друг порядък. И там има много спорове за какво означава братството и така нататък. Но ние трябва да тръгнем от най-простото. Какво означава братя? Това са хора, които имат общи родители. Дама и братя имат родители: майка и татко, които са едни същи. И в този смисъл, човеците на земята не сме братя. В човешки смисъл. Аз имам един баща, една майка. Ти имаш друг баща, друга майка. И можем да се наричваме братя и така, обаче не сме. Всъщност не сме. Това е една поетична легенда за братството на човеците. Тя става действителност само ако включим нашия небесен Отец. защото ние наистина в действителност сме негови чеда.

Като наш творец. Там сме братя, наистина. това братство, за което се говори от революционерите, то е етикет. Той е точно лозунг. Девиз. в пространството. Поетична словоблудство. Братството в Бога е действително. Там ние наистина сме братя и сестри. Всички имаме един и същи небесен Отец. на всички нас майка е света Богородица. На всички нас майка е църквата. без изключение. Ние, които сме, разбира се, християните. Православните християни.

Имаме истинска майка, църквата. Тя ни ражда. Чрез Тайнството на святото кръщение ние се раждаме вече в църквата. Тя става наша родителка. Така че братството е действително единствено в църквата, в християнството, в Бога. Другото братство е етикет. Без съдържанието може да има миг, в който се прегръщат, да кажем, на барикадата или някъде друга ден. Имаш такъв импулс братски. Той е съвсем нормален и се случва. Но, това е първо мигновение такова. Второ, такива чувства могат да възникнат и о какви ли не. Да кажем, примерно, аз си представям, че двама нацисти на фронта бият се за каузата на фюрера и понеже много ги обстрелват, глад, трябва да минат през реката. И накрая, като минатур от другата страна, вече са като братя. Защото са приминали през толкова много премеждия и смъртни опасности. Ама в името на какво?

В името на една възгордяла се хюбристична нация, която е антихристова по своето съдържание. Така че това емоционално братство, което мнозина по разни поводи усещат, не е истинското братство в Христа, което се усещава в църквата. И в този смисъл ние не трябва да се поддаваме на тези еразации, на тези заместители на истинското братство. Истинското братство е духовно. Там всички сме брати и сестри, защото имаме общ отец и обща майка. Така че виждаме как този девиз, този трикрилен девиз, този триптих е един заместител на истинските неща. На истинската свобода, на истинското равенство и на истинското братство. Заменят се с техните отровни двойници. А именно, свободата в Бога се заменя с своя светски двойник. Като свобода юридическа. Равенството в Бога, равенството пред смъртта, равенството пред Божия съд, се заменя с равенство пред човекотворния закон. Не дори не пред Божия закон, а пред човешкия закон. И братството от духовно се прехвърля в или емоционално в даден миг, или някаква солидарност, такава политическа, социална солидарност. Това е отново един хоризонтален светски ерзац на едно духовно понятие. Ние, като християни, нямаме какво да правим с този девиз "Свобода, радество, братство".

Нямаме какво да правим с съобщата декларация за правата на човека. Тя не е наша, тя е част от самоизмалата на света. Независимо, че е правена с добри намерения, разбира се. И че, в сравнение с нея, може да има много по-лоши светогледи и принципи. Да кажем, на нацистски е много по-злодеян, отколкото този на съобщата декларация за правата на човека. Но така ли не че това са варианти на самоизмалата. Докато ние в християнството имаме съвсем друга иерархия на понятията. Примерно в посланието на св. апостол Павел до Коринтяни, първото, се казва така: "А сега остават тия три: вяра, надежда, любов. Но по-голямо от тях е любовта". Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С богослова Георги Тодоров По радио