Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната ни беседа е Благодатният огън, вярата и Възкресението Ние се намираме в постъпите към празника на празниците Христовото Възкресение и както всяка година на Велика Събота очакваме едно събитие, едно чудо към което и ние в България
от около 20-летия сме се приобщили главно чрез телевизията а именно слизането на благодатния огън на гроба Господен в Иерусалим Очакваме го всяка година следим го по телевизията ТО СЕ СЛУЧВА ТАЗИ ГОДИНА СЪЩО ГО ОЧАКВАМЕ но какво от това какъв е смисълът
на това чудо как се случва то случва ли се изобщо ако се случва защо се случва и какво отношение има това чудо към нашата вяра към нашия живот към нас самите или може би няма отношение след като се случи на Велика Събота ние доста бързо го подминаваме Народът казва
всяко чудо за три дни но аз не знам дали и три дни изтраява спомена ни за това чудо или още на следващия ден вече сме го забравили а може би още след два часа залисията с козунаците и с великденските яйца и така
до следващата година където всичко това се повтаря и пак да се запитаме какво отношение има това чудо към нас засяга ли ни или другояче да поставим въпроса има ли чудеса изобщо какво собствено е чудото за какво служи в речниковото обяснение ни се казва, че чудото е явление нямащо обяснение
в рамките на природните или научните закони значи има някакви природни и научни закони има едно явление то не се обяснява с тези природни и научни закони и го определяме като чудо и както някои казва в такива случаи имаме един вид противоречие между вярата и разума разума следва природните
природните и научните закони и отхвърля това, което им противоречи докато вярата вярва в събития, които надхвърлят природните и научните закони вярва в чудеса и това е вечното противоречие между вярата и разума дали е така не всъщност не е така няма противоречие между вярата и разума
а има противоречие и то е много важно между два вида разум между незрелият разум и зрелия разум каква е разликата между незрелия и зрелия разум незрелият разум се самонадценява много интересно е, че на всеки етап от развитието на науката тя смята, че един вид обяснява света
ама минат още 50 години и се оказа, че това не било вярно има ново, което е по-вярно докато е то в сила всички сме убедени, че това е обяснението минават още 50 години има друго обяснение предишното отпада идва новото и на всеки етап от своето развитие науката някак си
има илюзията, че е обяснила нещата че е хванала природния закон зрелия разум се различава от незрелия по това, че знае своите граници много е важно да знаем че разумът има граници че той не е пълновластен той не може да
обясни всичко ние това го знаем от ежедневието най-елементарният пример, че разума не може да обясни да кажем каква е разликата между жълтото и синьото или по-точно казано той може да ги обясни но ако един човек е сляп и никога не е виждал синьо и жълто колкото и да му обясняваш за светлината за трептенията за килохерците и за всички други измерения на цвета за съставката на боите ако той не е виждал синьо и жълто няма да разбере разликата между тези два цвята
а зрението не е разумно то е непосредствено то действа без посредника на разума вижда синьо и вижда жълто и веднага вижда разликата също важи да кажем за другите сетива сетивното познание не е разумно а директно неопосредствено по същия начин и вярата тя е друг тип познание
директно неопосредствено така че зрелият разум знае своите граници и знае докъде стига той откъде нататък той не е валиден той няма достъп той не е обхванал тези територии впрочем трябва да се има предвид, че и вярата има свои граници
тя пак не трябва да се прави на разум да замества разума знаем този евангелски израз ревност не по разум когато вярата започва да се прави на интелект започва да се прави на разум не това са два велики дара вярата и разума Господ ни ги е дал едното и другото и ние трябва да използваме всеки от тези дарове
в рамките на неговите граници в него е пълномощен. Когато разумът, обикновено той се надценява в нашата цивилизация той си въобразява че обхваща всичко и че това, което той не е обхванал не съществува няма такова нещо чудо ли? Еми няма чудеса не се случва чудеса всъщност истински разумният човек
зрелият по разум човек знае, че чудесата съществуват че съществуват огромни територии до които разума няма достъп или поне за сега няма достъп примерно Франсис Бейкън има едно такова много знаменито и много вярно изречение казва малко философия склонява човешкото съзнание към атеизъм
но дълбочината в философията довежда човека до религията малко философия и дълбочината в философията т.е. незрелият разум и зрелият разум незрелият води човека към атеизма но ако той продължи към дълбочината на философията стига до религията Бейкън така че
зрелият човек зрелият по ум по разум човек непременно стига до границите на разума той осъзнава границите на разума и знае какво е отатък и знае какво е отатък отатък са и чудесата например сътворението на света ни правим си възможни модели
Големият взрив и т.н. но те нищо не обясняват а а откъде идва Големият взрив всичко започва от нулата както учеше Библията Библията ни учи че света е създаден от нищото той не е пластелин който се оформя в ръцете на Бога
а е сътворен от нищото съвременната физика която дълго време смяташе че материята е вечна времето е вечно пространството е вечно те са едни вместилища и допускаше Бог като един демиург който моделира материята и времето и пространството
но все повече съвременната физика се отказва от тези свои вече задминати самоуверенности и стига до библейското учение че светът е сътворен от нищото и че преди сътворението му не е имало време
както ние го разбираме не е имало пространство както ние го разбираме не е имало вещество всичко това е сътворено от нищото както учеше Църквата и учи до ден днеша така че тези постоянни развития на науката лека-полека ни доближават до това
което Църквата ни е учила от край време но ние не сме го разбирали в неговия преведен на така формули и на наукообразност смисъл ами сме го разбирали като образи
като притчи лека-полека тези образи се така да се каже докосват и до съзнанието на зрелия разум колкото повече той съзрява също важи разбира се и за нашето съзнание как се създава това съзнание
откъде идва то науката за сега не може да отговори на този въпрос ние разбира се го знаем че това е Божие сътворение че човека е Божия твар че съзнанието на човека е
тварно и ни е дар от Бога имаме един изключителен пасаж в първото послание на св. апостол Павел до Коринтияни 13 глава тази глава е прочутия химн за любовта като
висша добродетел и след като възхвалява и описва любовта св. Павел се насочва към малко по-различна тема Той казва така любовта никога не отпада а другите дарби ако са пророчества ще престанат
ако са езици ще замлъкнат ако са знание ще изчезнат защото до нейде знаем и до нейде пророчестваме но когато дойде съвършеното знание тогава това до нейде ще изчезне сега виждаме смътно
като през огледало а тогава лице с лице сега зная до нейде а тогава ще позная както и бидох познат тук виждаме още веднъж противоречието между незрялото и зрялото познание
между незрелия и зрелия разум той нарича незрелия до нейде до нейде познаваме но когато дойде съвършеното знание това до нейде ще изчезне тази
наука която претендира че разбира всичко тя ще изчезне когато ние в царството Божие пряко опознаем истината за света тогава тогава казва ще го познаем
лице с лице така че зрелият разум познава чудото знае къде е неговото място и неговото място е важно то е фундаментално след като сътворението на света е чудо след като
човешкото съзнание е чудо това са най-важните неща ни засягат така че чудесата никога не са за три дни те са за вечността няма чудо за три дни човешките сензации са за три дни и това е смисълът на народната поговорка
човешките лъже чудеса нещо се случило голямо чудо за три дни не истинските чудеса са кладенци към фундамента от който сме направени ние сме направени от чудо света е сътворен чрез чудо отвъд
нашата наука нашата наука разбира се така опипва пътя си към това чудо но както казва апостола до нейде до нейде през огледало а истинското познание ще бъде разбира се след това така че
не може да има християнин който да не вярва в чудесата ако ние не вярваме в чудесата ние само лъжим себе си че сме християни лъжим другите че сме християни така сме нещо като полухристияни четвърт християни реално погледнато лъжем Бога,
опитваме се да го излъжим всеки християнин естествено че чете Библията Стария Завет Новия Завет и вижда че тези писания са пълни с чудеса как се отнася
към тези чудеса вярваме ли в тях всеки християнин ще каже: ами да, как да не вярвам как да не вярвам във възкресението на Лазар как да не вярвам в Боговъплащението това най-велико чудо как да не вярвам в Старозаветните чудеса когато манната пада от небето когато
морето се разтваря и така нататък и така нататък да случили са се реално тези събития Няма да ни лъжат пророците и евангелистите обаче чисто психологически ние сме склонни да приемем че тези чудеса
са се случвали някога в миналото преди хиляда години преди 2000 години по времето на Христа по времето на Свети Иоан Рилски обаче колкото повече минава времето толкова по-малко са чудесата и един вид пресъхва реката на чудесата
и в днешно време общо взето чудеса няма хората не вярват просто и когато няма вяра Господ не дава чудеса не ги праща защото няма силни молитви няма чудотворци които да измолват тези чудеса от Бога и затова
тези чудеса един вид вече не се случват разбира се че чудесата не са дежурни еднопосочни извън човеците независимо от човеците много от тях повечето от тези чудеса са по молитвите на човека
по молитвите на силните молитвеници и всъщност чудотвореца винаги е един винаги това е Господ нито един светец не прави чудо той измолва чудото от господ тези измолени чудеса са
разбира се преобладаващия брой 99% от чудесата са по молитвите на човека и когато ние сами не се молим когато сами не ги просим от Бога когато сами не тропаме на вратата ми тя няма
да се отвори има логика в това но ето има едно чудо което идва от древността от дълбоката древност от поне 1700 години това е чудото на благодатния огън
и това чудо се случва всяка година пред хиляди свидетели свидетели в течение на целия този период и това чудо идва в нашото безбожно и невярващо и скептично
време и се предава по телевизията и го гледат десетки и стотици милиони и ние и ние трябва да определим нашето отношение към това събитие
лесно е да вярваш чудеса преди 2000 години но това чудо се случва сега днес в реално време го виждаме и ние трябва да си зададем
въпроса какво от това какво отношение има това чудо към нас нека да си представим че сме вътре заедно с патриарха в Гроба Господен в мрака и видим как
върху каменната плоча се появява божествената светлина как тя лека-полека се оформя като пламък и как свещите които патриарха държи в ръцете си пламват
от този пламък как този пламък в началото не пари след това постепенно започва да става един естествен огън познатия ни огън който ни гори и след това
той го предава разбира се на другите ако това го видим с очите си ако сме вътре какъв извод си направим как това ще се отнася към нас самите не можем
да го подминем не можем да кажем не ни засяга не можем да кажем всяко чудо за три дни това чудо непременно трябва по някакъв начин да се вмести в нашия
светоглед то трябва да намери своето място в нашето обяснение за всичко нашето обяснение за света нашето обяснение за смисъла на живота нашето обяснение за нас самите ние какво правим
какво трябва да правим това чудо е толкова предизвикателно че ние не бива да се правим на разсеяни да го забравяме да го маргинализираме да го пращаме в периферията че един вид
имаме по-важни неща днеска нямаме по-важни неща днеска вероятно за един дълбоко вярваш човек за един Свети Иоан Рилски това чудо само по себе си няма значение той вярва
толкова силно че и с това чудо и без това чудо е подредил света положил е Христос в центъра положил е себе си спрямо Христа кристализирала е тази
решетка кристална на смислите и на обяснението за всичко и това чудо се вписва перфектно в тая кристална решетка и нищо не промени за истинския вярващ чудесата
почти нищо не променят можем да кажем и противоположното за супер невярващия за тоталния атеист той ще види как се палят свещите той ще види възкръсва Лазар той ще види
възкръсва Христос как се възнася и пак ще каже няма такова животно няма не е вярно опиум за народа поповите не лъжат да им вземат парите не вярвам и толкова сега точно такива
точно такъв няма никога не ги е имало и не са съществували те могат да заявяват че са атеисти заявяващи ги е имало милиони във време на болшевизма и така нататък но едно е да заявяваш някаква теория някакви
лозунги съвсем друго е да си вътрешно убеден 100% атеист никога не е имало няма и няма да има поради една проста причина поради проста причина че душата е християнка
както е казал Тертулиан тя е създадена от Бога тя помни своя създател по някакъв свой начин не е винаги достъпен за разума разумът може да бъде 100% атеист незрелия
самозабравилия глупавия разум може да бъде 100% атеистичен и да каже не на черното да каже бяло и толкова но той го казва а черното не става бяло така че
когато когато казваме че чудото не променя 100% атеист тук може би трябва да направи едно уточнение 100% атеист няма не че не го променя
а не го променя видимо не го променя поведенчески ние не виждаме разликата той си остава същия пак заявява същото ама той преди това е смачкал душата си със своя незрял разум накарал я е да млъкне тя която е християнка родом
да не прояви своето богопознание така че чудото се добавя към това мачкане на душата от страна на глупавия разум и в този смисъл поведението на този човек
няма да се промени чудеса се случат около него но под съзнанието му се влияе лека-полека и ако други неща се случат той може разбира се да се откаже от своя атеизъм неговият разум може да озрее и да стигне
до вярата да стигне до границите на разума първо да види че този разум е ограничен лека-полека да дозрее до това какво има отвъд границите на разума и как то е познаваемо но нека да се върнем на това
ние сме с патриарха виждаме реалността на чудото как това нещо се отразява на нас самите какъв е смисълът защо се случва това чудо първото което ни идва на ум е че Господ чрез това чудо иска да
утвърди нашата вяра т.е. тези твърдо вярващите нямат нужда от чудеса твърдо невярващите няма да се променят като поведения но изглежда, че в света огромното мнозинство не са нито твърдо вярващи нито твърдо невярващи а са нещо средно
вярващи но със своите съмнения невярващи ама виждат, че има събития които са отвъд обясненията много пъти им се случват на самите тях тези събития и те не могат да си ги обяснят така, че има открехната врата към чудото и към Бога и обратно
вярващи които твърдо заявяват своята вяра църковни люди обаче както св. Петър той ли не беше вярващ но тръгна по водите и се усъмни и като се усъмни потъна така, че ние сме по-скоро в положението на
такива на вярващи и понякога съмняващи се и в този смисъл чудото винаги помага на нашето съмнение утвърждава нашата вяра ние в Стария Завет имаме един много ярък пример на такова чудо
почти същото само, че то се случва преди 3000 години по времето на св. пророк Илия и там каква е ситуацията както казва Илия само аз останах пророк Господен а Ваалови пророци има 450 души 450 пророка на
пророка на на лъже- божеството Ваал и един единствен пророк на истинския на истинския Бог и тогава Илия какво казва защото вижда че народа също отстъпва им казва така
ако Господ е Бог, вървете след него ако ли Ваал, вървете след него а народът му не отговори ни дума пише в Библията Значи Илия им казва така дайте да проверим
кой е истинският и тръгнете с истинския ако Господ, с него ако Ваал, с него обаче народът не отговори ни дума и тогава Илия казва така дайте да направим така тези 450 пророци на ваала
да се помолят и да направят едно всесъжение едно жертоприношение да положат жертвата на дървата и да видим Ваал дали ще прати огън като знак че съществува че е силен аз ще направя друга
клада с дърва ще направя друго жертоприношение да видим Господ дали ще прати огъня и започват тези 450 жреци на Ваал да се молят да викат Ваал но нищо не се случва дори
Свети пророк Илия започва да ни се подиграва казва по-силно викайте, защото може да е заспал може нещо да се е замислил и да не ви обръща внимание викайте по-силно но каквото и да правят нищо не се случва и тогава Илия казва така казва на пророците на Ваал сега се дръпнете вие
тъй аз да извърша своето жертоприношение те се дръпнаха и замълчаха тогава Илия реча на целия народ приближете се до мен и всичкият народ се приближи до него после той въздига един срутен жертвеник Господен слага там дървата върху тях слага
телето което е жертвопринесено полага го върху дървата и казва така напълнете четири ведра вода и изливайте върху жертвата и дървата те изливат после казва повторете още четири ведра вода изливат
и рече направете същото трети път и те потретиха и водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода тоест Илия до такава степен е изпълнен
с вяра че не му стига чудото че господ ще запали по невидим начин дървата ами наквасва всичко с вода всички тези дърва
жертвата окопа около жертвеника се напълнил с тази вода и тогава той се обръща към Господа и казва нека познае днес този народ, че ти че Ти един си Бог
у Израиля и че аз съм твой раб и извърших всичко по твое слово чуй ме господи чуй ме нека познае този народ, че ти си че Ти си Господ, Ти си Бог и ти ще обърнеш
сърцето им към себе си и огън Господен падна и пояде всесъжение дърва камъни и пръст и така нататък т.е. виждаме точното обяснение на чудото народа
не вярва пророка му казва изберете бога Бога но те нищо не правят не реагират на това и тогава Илия се моли на Бога да изпрати небесния огън
като знак че той е че Той е Господ, че той съществува че Той е силният, че той е Господарят на всичко рязко подчертава чудото чрез тези ведра които се изливат 12 ведра вода 3 пъти по 4 ведра
се изливат отгоре така че така че да няма никакво съмнение в чудото че не е било много горещ ден и нещо се е случило нали както често се обясняват чудесата с такива така доста изкуствени измислици
не всичко е наквасено с вода и въпреки това то изгаря за да се види силата на Бога и това е специално за народа нека да познае днес този народ, че ти че Ти един си Бог
ето това е смисълът на чудото да се покаже истината за тези които по една и друга причина не знаят, не виждат така че и тук в нашия случай ни трябва да толкуваме
това чудо по-скоро като утвърждаване във вярата като демонстрация на Божието присъствие и то не на кое да е място, а точно на Гроба Господен точно срещу
велик ден точно с участието на Иерусалимския патриарх понякога разбира се той делегира на някои от митрополитите когато е болен или по други причини има много такива случаи когато не е лично патриархът,
а някои от митрополитите прави това нещо но във всеки случай този човек не е случай този човек е член на епископата на църковната иерархия и то точно на епископата никога не е имало случай не епископ
да измоли благодатния огън винаги това е ставало с участието на епископ от Иерусалимската Църква патриарх или митрополит така че образа който ние получаваме
е по-сложен и по-конкретен не само има Бог не само Той е всемогъщ чудотворец но има и църква но има и църковно учреждение църковна
иерархия и има православие има истинска църква тези неща са много важни защото някой ще каже да Бог съществува разбира се
Той е чудотворил в Стария Завет всички чудеса са действителни и Маната Небесна и маната небесна, и при Илия, и Възкресението на Лазар всичко е 100% вярно но за какво ни е тази земна иерархия за какво са ни священиците за какво са ни епископите няма нужда от тях
аз и Бог сме в диалог аз се моля на Бога и това е достатъчно нямам нужда от посредници още повече че посредника е човек грешен като мен и каква полза от него аз общувам с безгрешния със Съвършения,
със Всевишния, а ми пречи някакъв посредник който е по-лош от мен който е може би користен може би професионално деформиран и така нататък ами нямаме нужда от такива посредници аз и Бог е добре
но това чудо казва друго хайде, като ти и Бог, и Бог направи като Илия ако смяташ, че сам може да се оправиш запали небесния огън където ще да е да видим дали ще стане в който ден кажеш и на което място кажеш
дори няма нужда да го наквасаш с вода с три пъти по четири ведра не със сухи дърва с обикновена свещ запали я, помоли се на Бога да видим дали ще стане без църковна иерархия
без църква без православие оказва се, че от 2000 години никъде не е ставало така че благодатния огън е малко нещо урок по вероучение това е малко нещо богословие малко нещо богопознание познание за църквата
еклезиология така че не е просто едно чудо което някъде се случва и там си остава не това има голямо значение за нашия личен светоглед ние не можем да се отървем от това чудо
или трябва да кажем опиум за народа а ако пък не е опиум за народа значи ни засяга лично и ни трябва да го поставим някъде в нашия светоглед някъде където да не взриви целият светоглед а това чудо взривява
безбожният светоглед не може да го вкараш в безбожния светоглед освен като опиум за народа като патриархът носи запалка в джоба си пали вътре два-три пъти докато запали свещите после излиза лъжи бабите да им вземе парите тук да ако това тия конструкцията
в главата перфектно всичко си отива на мястото патриархът е алчен лъжи народа от 2000 години нали класово висшите класи са в съюз с църквата да експлуатират пролетарията и пролетарията вярва
и си плаща тази схема действа перфектно само че вътре в рамките на незрелия разум докато е господар глупавия разум всичко си е на мястото и чудесата влизат като измамничество но говорим за зрелия разум разума
който смятат че хората не са от 2000 години нали идиоти и че там наистина нещо се случва както се случва впрочем не само там чудеса се случват много често но всякъде
около нас но там редовно ежегодно видимо документирано и с много дълга документация така че нашия разум за да може да прецени къде да постави това чудо дали в центъра там където е всичко
Господ, смисъла там да постави чудото че е част от Господ, част от смисъла или да го постави някъде другаде ако в центъра не е Бог или не е неговото проявление на земята така че може би
не е лоша идея да се проследи чисто исторически това чудо кога се е появило има ли го няма ли го документирано някъде какво изобщо се знае за това събитие първото което може да кажем
за него е че това е най-добре документираното чудо през вековете чудо което от поне девети век имаме имаме точни исторически
свидетелства от четвърти век също имаме някакви свидетелства които разбира се по-късно са записани но се отнасят към четвърти век т.е. т.е. е 11, 12 до
17 века имаме документирано това събитие и няма друго такова чудо което да е било през цялото това време засвидетелствано от хиляди хора и документирано доста
подробно Наскоро излезе една книга на един грък, той се казва Харис Скърлакидис в която той е събрал подбрани 45 исторически свидетелства между 9
и 16 век сега за периода след 16 век понеже вече имаме повече документация стават много свидетелствата и книгата
много ще набъбне и няма смисъл така че той е спрял до 16 век започва в 9 век макар че за 4 век
имаме поне две свидетелства но в по-късни произведения се запазиха но се отнася до 4 век и най-вероятно са
достоверни двете още повече че в единия случай авторът е мусулманин арабин и той в общи линии няма някакъв
интерес да възхвалява едно чудо което се случва у християните просто го е споменал като историческо сведение другото е свързано с живота на Свети
Григорий просветител на Армения и това е много интересно чудо защото се отнася точно за годините когато се строи храма в
Иерусалим и точно по това време той отива там на поклонение знаем че това започва в 326-та година когато там отива Света Елена
по поръчение разбира се на своя син св. Константин Велики това е много добре документирано пътешествие имаме свидетелството Евсевий Кесарийски големият църковен
историк който е бил тогава началник на Иерусалимския епископ Макарий и естествено като човек свързан с империята
няма как да не е бил в антуража на Света Елена да е участвал във всички тези събития той е участник в Първи Вселенски събор
325-та година така че съвсем естествено той да отиде да присъства на тези събития и той го описва като той говори за строителството
на храма и в други извори знаем за това, че Свети Григорий просветителя на Армения отива там и по негово време по негова молитва се
запалва по чудотворен начин едно кандило на гроба господен така че може да кажем че поне от тогава някъде към 320-7-8-а година там някъде след посещението Света Елена
започва това чудо да се случва вече по време на строителството на храма после имаме свидетелства от 10-ти век от 11-ти век от Араби от Перси от какви ли не много интересно е свидетелството
от римокатолици по време на Първият кръстоносен поход защото тогава специално в 1101 година когато римокатолическия патриарх на Иерусалим решава той да извърши
това чудо но не се получава имаме 8 свидетели нито един от тях не е православен 4 ма са французи 1 немец англичанин италянец и арменец всичките 8 описват какво се случва а именно
моли се папския патриарх не слиза благодатния огън целия ден в съботата до вечерта накрая той вижда че няма да стане работата всички са в потиснато
настроение сутринта решават да отидат до мястото на Соломоновия храм направят едно шествие излизат от гроба господен заключват го той е бил тогава не сграда, а е бил
с решетка отграден и се е виждало какво става вътре и когато латините тръгват към Соломоновия храм там да се опитат да се помолят и гроба господен храма се опразва
откъм тях остават православните и сирийците както се казва те започват да правят обреда започват да правят това последование което се прави Велика Събота вече е неделята пасха и
докато се молят се запалва кандилото вътре в гроба господен но то понеже е заключен те не могат да бръкнат вътре и той стои вътре чува се глъчката научават латините че се е случило чудото, връща се патриархът, отключва и той взема
огъня но тогавашният Иерусалимски крал като вижда тази работа решава от следващата година от 1102 година отново православният патриарх да извършва това последование и забранява на своя собствен патриарх
да се меси в тази работа така че това е много интересно свидетелство от неправославни 8 човека които потвърждават една и съща история след това имаме други свидетелства от по-късни времена много интересно от 1926 година един гръцки монах който не е вярвал в чудото
а е работил в храма на Гроба Господен се скрива в една ниша той като чистел видял ниша горе точно на куполчето на Гроба Господен, кувуклията, и решава там да прикара нощта
и да види какво ще е на следващия ден така и прави и на следващия ден вижда с очите си отгоре през дупката как благодатния огън се появява и запалва свещите на патриарха и много десетилетия
по-късно вече като 80-годишен старец той така да се каже си признава това голямо нарушение и проявление на невярване как можеш ти православен монах да си да се съмняваш в чудото и да ходиш да гледаш
от скрито място така че той е бил много гузен, че е извършил това нещо но накрая на 80-годишна възраст си признава така че ние може да кажем че историческите свидетелства са категорични 1200-300 години имаме исторически свидетелства
а и за 4 век имаме две поне косвени които може да се вземат предвид така че ние като изследователи на историята можем да сме сигурни че това чудо е достоверно следователно Бог
наистина ни говори чрез него Той наистина ни призовава наистина утвърждава нашата вяра и ние като се опитваме да си обясним това чудо трябва така да си преструктурираме
светогледа, че това чудо да си отиде на мястото в центъра там където е Господ там където е вярата там където е църквата и там където е православието това е правилното място там това чудо си е
от дома си и то така да се каже след три дни можем да го забравим но ние не сме забравили Бога вярата църквата православието които са всеки ден с нас така че и това чудо по този начин всеки ден може да кажем,
че битува в нас като част от това единство на вяра Бог църква православие Светоглед новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова
Георги Тодоров по радио Зорана Абонирайте се!