Демонокрацията

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 220 е ДЕМОНОКРАЦИЯТА С днешната лекция Временно ще приключим цикла от общо пет беседи посветени на критиката на демократическия разум и нека първо да обобщим основните тезиси от предишните четири беседи Първо, народовластие, демокрация е понятийно противоречие дървено желязо Власт на народа никога не е съществувала не съществува и няма как да съществува Народът изначално не е в състояние да упражнява власт

Второ Илюзията за власт на народа в модерните времена е създадена най-вече при катастрофите на властниците При провал Когато дадена власт се провали и вследствие от този провал изгуби доверието на обществото тогава част от властовите механизми най-видимите вече не действат Настъпва именно управленска катастрофа Това е болезно състояние на обществото Един вид обезглавяване което се преодолява с утвърждаването на нова управленска върхушка

Този властови колапс може да бъде глорифициран в последствие от новата управленска върхушка предишния колапс предишната катастрофа на властта се възхвалява глорифицира като революционна ситуация като мнима власт на народа с цел да се проектира

съответната илюзия и да се легитимира новата управленска върхушка Трето Ако би съществувала демокрацията тя би била най-лошата форма на управление защото свежда общественото управление до най-низката точка на компетентност компетентността на множеството А множеството е

некомпетентно по всички въпроси Компетентните са единици Много тясно малцинство разбират за какво става дума във всички сфери на човешката дейност Навърха са малцина А там, където е мнозинството там е неразбирането Всички тези науки Видите, физика, математика биология

Там, където е мнозинството там е неразбирането Ние си говорим илюзията, че един вид мнозинството ще направи добър избор за общественото управление Заедно с това, че общественото управление не е най-сложната човешка дейност Четвърто Демокрацията не е действителност Тя е илюзия Когато тази илюзия е осъзната

тя е измама Когато не е осъзната тя е самоизмама Утопия Пето Измамни несъстоятелни са всички основни съставки на демокрацията Измама и самоизмама е делегирането на власт Ушким от народа Което не притежава властта Той делегира Когато е народно представителство

Народни представители които мнимо защитават интересите на своите избиратели Когато е представител на демокрация Измама и самоизмама е самия акт на изборите Измама и самоизмама е управленския мандат Измама и самоизмама са партиите които мнимо защитават нечи интереси на някакви групи хора Класи и нещо подобно Измама и самоизмама

е двупартийната система Която е най-стабилната демократична формация Тя всъщност си е еднопартийна Имаме двуглава ламя с комедията на двете глави които се борят уж тъй за власт Шесто Демокрацията е маска зад която стои скрита незаявена

олигархическа власт Така е начината дълбока държава Тя не се избира няма мандат но държи властта зад колизно Седмо Демокрацията е прожекция върху стената която отделя обществото

от действителността Тя е един наратив иллюзорен фиктивен Целта на прожекцията е да бъде прията за действителност и така да скрие самата стена която е екран Това беше основното в досегашните беседи Много важно е

да кажем, че то беше изложено в повече ли по-малко тезисен вид Материята е огромна и ако искаме да направим всички оговорки за да не се получат недоразумения трябва да се

разгънат отделните тезиси отделните казуси в много по-подробни беседи Това някой ден може и да стане Та нека да разчитаме на това

че половината или повече от половината от тази умствена работа се прави в хода на слушането на самата беседа и не е необходимо да се дообясняват някои доста очевидни неща Виждам, че понякога

се получават такива недоразумения които вероятно съдължат на известна прибързаност И така днеска ще се опитаме да отидем малко по-дълбоко пак в тезисен вид

но малко по-дълбоко и да видим какво стои в основата на тази скрита олигархическа власт която стои зад фасадата на демокрацията първо това е

много важно че това не е заявена изрична експлицитна олигархия когато Аристотел изборява различните видово управление и говори за олигархия той има предвид

заявена олигархия имало е такива полиси в Елада където олигархията е заявена но най учебникарския пример за заявена олигархия

е Венеция 1000 години управлява безупречно олигархията в Венеция и тази олигархия там е заявена експлицитна има златна книга и в нея

са записани фамилиите които управляват Венеция 200-300 там колкото се бери те се променят през вековете понякога са повече понякога са по-малко

но тази олигархия е заявена то е важно при представителната демокрация при либералната демокрация олигархията не е заявена тя е зад колисна тя държи

властта реално но не заявява себе си и в този смисъл не носи отговорност нали до боката държава върхушката както и да речем

изтаблишмента се наричат също сега да видим какви са движещите сили на тази неизбрана неофициална олигархическа власт в така венеченото демократическо общество

тази имплицитна тази имплицитна имплицитна олигархия е сложна плетеница от движеща от движещите сили нещата там сложни и сега няма да се впускаме

в негато разплитане има разбира се чисто икономически движещите сили технологични как да се каже обективни по Маркс Маркс надценяваше обективните

технологичните економическите движещите сили смяташе че те са главните в обществото именно да кажем сега глобализацията е свързана с новите технологии те са по самата си същност

глобални глобалистични и тласкат обществото към глобализация това е по Маркс и е вярно но това е само част от истината разбира се тя се надценяваше от марксистите

да има и други фактори но първо да видим самата реална власт на тези така скрити олигархични центрове на властта с няколко

пример с един пример примерно бюджета на България е да кажем 42 милиарда долара тук числата не са толкова важни плюс-минус Бляк Рок управлява активи в размер на

9 трилиона долара т.е. над 200 пъти повече от българския бюджет многократно повече от бюджета на държава като Германия Бляк Рок те не са

избрани не се отчитат пред обществото за властта си но имат реална власт повече отколкото Германия повече отколкото може би Съединените щати

там държавния бюджете казват 6,9 трилиона а унези управляват 9 трилиона Бляк Рок В този смисъл това е една компания огромна транснационална

която има реална власт без мандат без избори без импичменти и т.н. един вид непоклатима и тази власт е много по-реална

отколкото мнимата власт на българския парламент или 20, 30, 50 други подобни парламента които ушки са суверени и т.н. Сега да видим как

какви други сили движещи сили управляват тези тези олигарси защото ни казваме, че технологиите са важни обаче Маклуън какво казваше технологиите не са нищо друго

освен продължения на човека всички измерения всички технологии са по някакъв начин продължения на човека и в този смисъл ни трябва да видим вътре в човека какъв е стремежа към богатство защото

за да си богат, силен, властен трябва да имаш стремеж към това нещо и то дълготран стремеж подплатен с дългогодишни усилия работа и таланти и прочее защо изобщо хората се стремят към богатство

към власт към сила тъй като всички които са в тази олигархия имат този стремеж към власт тези нямаше да попаднат там светио-арилски нямаше стремеж към власт и не попаднат в управляващата олигархия

и няма как да попадне тези обаче имат такъв стремеж защо го имат този стремеж отгоре много просто поради своите грехове греховете са двигателя на стремежа към богатство власт сила

и тук можем да си припомним знаменитата и вечно зелена реч на уолстрийския олигарх Гордан Геко във възхвала на алчността алчността

казваше той движи света тя е нещо добро тя е доброто тя е двигателя на прогреса кое е най-важното в тази реч по-важно

от самата реч това е начинът по който тя е посрещната от аудиторията присъстващите в залата стават на крака и ръкопляскат защото можеше тя да

бъде посрещната с молчание можеше някой да стане да каже господин Геко вие не сте прав алчността е грях но това не става и то

филма се развива в щатите традиционно протестантска държава изградена върху така начината протестантска етика там греха е

фундаментално понятие този пример ни подсказва че основните човешки движещи сили на имплицитната олигархическа власт са

греховете те движат тези които командват света дори ако си припомним западната номенклатура седемте смъртни греха ще видим

че повечето от тях са двигатели именно в това отношение първо гордостта разбира се че тя е двигател към властолюбието

към алчността към богатството и така нататък към силата стремежа към сила към богатство сребролюбието естествено

походта зависта лакомията пет от седемте смъртни греха са двигатели огромни двигатели за именно този стремеж

към власт към сила Самото властолюбие не е в седемте смъртни гряха, но и то си е грях Това е греховна страст Някой казват, че било като наркотик Други, че е като поход Има една такава приказка за ненаситността на човешкото око То е същото Имаш алчност, имаш гордост Имаш поход, лакомия и ти трябва власт За да ги осъществиш Така че цялата тази система от грехове е двигателя на тази скрита, имплицитна олигархическа власт Тук може да има едно прибързано възражение

Чакай сега Тъй като човеки са греховни То при всички форми На обществено управление Те ще имат същите грехове И властолюбие, и сребролюбие, и всичко ще имат Не само при либералната демокрация Но този въпрос Аз го задавам риторически Не казвам, че някой го е задал и ще го зададе Но ако го зададе Това означава тотално неразбиране на логиката на това, за което говорим Ние не казваме, че има човеки добродетелни, съвършени и безгрешни Съвсем не Ако е въпросът в църквата

Човеците няма, не са алчни, горделиви, похотливи и така нататък Всякакви Е, Господ създаде ли църквата? Благослови ли църквата? Обеща ли, че портите адове няма да я наделеят Прав ли беше Господ, когато създаде тая църква При всички тези грешни човеки в нея Всички там епископи, священите, всичките са грешни, като всички нас, разбира се С всичките седемте смъртни греха и всички останали Тук не говорим, че щом човеците са грешни и греховни Значи институцията е неправилна Църквата е не само правилна институция, ами тя е най-правилната институция Богосъздадена Бог лично създава църквата Триединния Бог

Този аргумент е тотално несъстоятелен Ако институцията, ми рая, не беше ли съвършен Бог го създаде за човека Е, човека извърши грехопадение, е вината в кого е в Бога ли, който е създал Или в рая, че имаше кусур, че имаше дърво, което беше забранено Съвсем не Това не е недостатък на рая Това е недостатък на човека На Адам, че се поддаде на лукавия А ние ще кажем, е, ме начи и рая не беше съвършен Не, рая беше съвършен Човека За това, че имаше свободна воля, можеше да избере Бога Той избрал лукавия Да

В този смисъл, когато ни търсим едно правилно обществено управление Или едно правилно духовно управление чрез църквата Ние трябва да видим, има ли такава институция, която да е правилната Богосъздадената, богоблагословената И да я различаваме от другите варианти Та, в случая с духовността Имаме такава институция, наличена църквата В областта на общественото управление Имаме такава институция Това е православното царство Вече казахме, не веднъж Защо е така? Защото чрез църквата Чрез църквата Бог благославя православното царство

И го легитимира Чрез църквата А именно, чрез Разбира се Кръщението на монарха Той е кръстен Защото е православно царство Той непременно е кръстен в православната църква Той е непременно православен християнин Той непременно е Венчан и миропомазан В акта на венчание тире миропомазание Царско миропомазание Не това, което ние всички имаме

А допълнително царско миропомазание Като тайнство на църквата Та, имаме цяло тайнство на църквата Царското миропомазание Което Озаконява тази институция И я прави Божия институция Но по никакъв начин Не я изпълва с праведници Както и църквата Не е изпълнена с праведници Макар и създадена от Бога Тук е важно да Различаваме

Това, което е от Бога Това, което е от човец От човеците е Слабостта Греховността Грехопадението От Адаман сам Това внасяме ние И в държавата И в църквата А от Бога Ние е даден Реда Порядъка Пътя

Спасителността Това е от Бога И ние не трябва да овиняваме Реда порядъка в църквата Че имало Греховни владици Патриарси Митрополити И така нататък Има ги Всички ние сме такива И се борим да не бъдем такива Но институцията Църквата Е Божия съвършена

И институцията на православната монархия Е благословена от Бога И от църквата Чрез църквата При Разцърковената държава Има два вида Разцърковена държава Експлицитно безбожна Както беше комунизма И имплицитно безбожна Както е при либералната демокрация Това са два вида безбожия В един случай е заявено В другия случай

То се случва От само себе си Естествено Та И във тата варианта Вече не Божия закон Е мярката в държавата А човекосъздадения Обществен договор Човекосъздадения закон Този обществен договор Конституцията Дълководателството Се диктува Разбира се

Не от народа Както е Прожекцията А в крайна сметка От Олигархията От Имплицитната Задколисната Властващата Олигархия Но Най-важното е Че не е От Бога

Нека да направим Една почивка Да изслушаме едно песнопение След което Ще продължим Една почивка Една почивка Една почивка Една почивка Една почивка Една почивка Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!

Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!

Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Алина. Алина. Субтитры создавал DimaTorzok Стигнахме до най-важното, че има два вида закона – богосъздадения и човекосъздадения. Тук е ключа – закона. Богосъздадения закон, в най-общо мисло, е съвършен, добродетелен, спасителен. Да, той може да се пристъпва от човеците и непрестанно се пристъпва, но закона остава съвършен.

Добродетелен, спасителен, праведен, правилен. Това е правилния закон. Закона, който Господ ни спусна. Къде старозаветни пророци, къде Моисей и така нататък, къде Господ Иисус Христос, къде чрез апостолите, това, което достигна до нас от неговата проповед и от след това неговите благодатни проявления. Знаем случаи със святи апостол Павел и така нататък, святите от си, всичко това нещо е богосъздадения закон. А имаме човекосъздаден закон. Той може да бъде послан с най-добри намерения, но е създаден по образ и подобие на падналия човек, на грехоцентричния човек, поради което и самия закон е в основата си грехоцентричен. И тук не е важно дали тази грехоцентричност ще бъде излично заявена, експлицитна, както е при Гордан Геко, и дали ще бъде посещната с аплодисменти от народа. Или пък греха ще бъде закодиран, невидимо, имплицитен и първоначално дори може и да го няма никакъв. Можем да имаме едно законодателство, човекотворно, човекосъздадено, което да не се различава от богосъздадения закон. Но, самия факт, че човекът суверенно законодателство, означава, че измества Бога като суверен и законодател. Това е вис-хюбриз, гордост, богоотстъпничество, богоборчество. Да кажеш, аз съм източника на правото, аз съм източника на разствеността, аз човекът, неотделен човек, не. Ние, народът, ние, човечеството, сме първоизвора на законодателството, на разствеността, на морала, на закона. Това е най-тежко историческо престъпление. Да приемеш законодателното право, че го имаш, че ти си законодател, ти си суверенът.

Това всъщност е исторически вселенски преврат. Човек сваля бога, детронира бога като законодател и изземва от него законодателната власт. Това, разбира се, е свръх престъпление. Сега, Монтескио, нали, с неговата теория за трите власти, имахме специална беседа за него. Нали, той ги разделя на три власти. Законодателна, изпълнителна и съдебна. Двете от тях са действително в ръцете на човеците. Изпълнителната и съдебната. Но, законодателната власт не е дадена на човеците. Никога Бог не е казал, вие ще определите закона, вие ще определите морала. И, изпълнителната власт, независимо дали е царя, дали е парламента, дали е мистер-председателя, диктатора, няма значение. Изпълнителната власт, какво изпълнява? Ами, закона, Божия закон. Съдебната власт, по какъв закон съди? По Божия закон.

Т.е. ако ние имаме богоцентрично законодателство, богосътворено законодателство, тогава, да, човеците по този закон съдят, по този закон изпълняват и ръководят изпълнението. Но, едната от тези трите власти е суверенна собственност на Бога. Тя не е преподадена на човеците. Като власт. Нямаш право да променяш закона, който Господ ти е дал. И така човекът е получил закон от Бога. Този закон е съвършен, но човекът отхвърля Божия закон и сам става законодател. Това е разбира се една антимонархическа революция. Сваря се монархията, начало с Бога и се създава някакъв вид антимонархия, някакъв вид демокрация. Каква е същността на човекотворното законодателство? Добре, човекът е вече законотворец, започва да създава закони. Независимо от Бога. Каква е същността на човекотворното законодателство?

Същността на човекотворното законодателство е грехът. Но има два етапа в развитието на човекотворното законодателство. Етапа на невидимия грех и етапа на видимия грех. Т.е. невидимата грехоцентричност и видимата грехоцентричност. Сега живеем във втори етап. Сега грехоцентричността на човекотворното законодателство стана видима. Ге виждаме законодателство, което тотално отхвърля Божиите закони. Имам предвид. За половите извращения, имам предвид за евтаназия, имам предвид за аборти и прочее. Очевидни престъпления на Божиите закони, но легитимирани нещечли от човечите. Те били меродавни да законотворят против Божиите закони. Но това е в етапа, когато тази грехоцентричност и тази грехотворност става видима. Но тя съществува изначално от момента, в който се събират човеците да законотворят без Бога. Т.е. без да кажат, ама Божия закон е нашия закон, защото да, разбира се, човеците, която трябва да пишат някакъв кодекс, както и Юстиниан, естествено, че той прилага Божия закон в детайлите на ежедневната практика. Дали за кражба, ели каква си, ще се лежи две години в затвора или пет години, това Бог не ни го е казал.

Ще го кажа, човеците прилагат Божия закон, но не създават друг закон. А възосново на Божия закон и на дадения му от Бога разум и така нататък прилагат. Така че ние имаме човешка страна на законодателството, тя е вече втория ешелон. Първият ешелон, началата на законодателството са от Бога. Те са преподадени 100%. А вече приложението на практика в ежедневието, да, там имаме човешка ръка участва в това нещо. Та, ако си представим в ранните векове, когато се измества Бог като извор на законодателството и се поставя човешката общност, е много важно доколко тя приема Божия закон. Ако тя каже, ние го приемаме на 100% Божия закон и от там нататък закон отворим надолу до ежедневието, но принципите 100% ги приемаме от това, което Господ е казал, това е едно. Ако това общество, дали ще е парламент, дали ще е някакво друго събрание, започне от свое име, както е в Американската конституция. Ние, народът, с това започваш, слагаш себе си в началото, тогава няма значение с какви добри намерения ще продължиш, с какви прекрасни слова, свобода, равенство, братство, мир, благоденствие. Това е много важно, че всичко може да се изговори, няма никакво значение добрите намерения. Това е много важно, че всъщността е, това се изпарява, изпарява, изпарява, дистелира и накрая остава грехът. Същността на човекотворното законодателство е грехът. Той е алфата и омегата. Всичко останало е прожекция, прах в очите, самоизмама, измама, илюзия и какво ли не още.

Защото ако не беше греха в основата, тогава ние нямаше да изземваме от Бога законотворчеството. А щеяхме да се починим на Божия закон и да го приемем за наш закон. Тук, като казвам Божий закон, разбира се, имам предвид православния християнски Божий закон. Не на някакви други божества, иноверски, иновславни и така нататък. Не. Няма време сега да обясняваме защо е така. Ако някой не го е разбрал, няма да иска да го разбере. А той като не иска, как да го разбере? За това говорим за православие през цялото време. Когато говорим за Божия закон, той е в православния носител. Защото един, да кажем, английския парламент, когато заседава, дори ако признае, говорим за ранните векове, те по-късно вече забравят за богоцентричността, да не говорим за сега. Но, говорим за ранните векове, преди Хенри 8 и още и така нататък, дори когато си мислят, че приемат Божия закон и те наистина го приемат и са много близко до Божия закон. Но, ако обслужват една отстъпническа църква, да кажем римо-католическата, там вече се появява тази лъжица жлъч, която се слага в делвата с мед. Малко е, да, време иска, докато е сипеш, тя докато проникне в целият мет и го развали, иска време, може би 200-300 хиляди години.

Но процесът е започнал и продължава, докато не се изликува през покаянието и рано или късно зазема цялото пространство. Та, връщайки се на това, че човекотворния закон е в основата си грекоцентричен, но той винаги в началото се явява в скрита форма, грекоцентричността му. И много прилича на Божия закон с някои разлики. Появяват се красиви утопии. Правата на човека. Свобода, равенство, братство. И лека по лека стигаме до това, че човек има правото безболезнено да отнеме своя живот. Има правото върху своето тяло, включително и да абортира жената. Има право, законно право, на безбрачен полов живот. Има законно право на полови извращения. Има законно право да сменя пола си. Има законно право на трансхуманизъм и така, и така, и така, и така, и така. Тези вече съвременни форми на проявление са следствие от изначалното богостъпничество, когато законодателството се узурпира от човека. Единствено, Бог е законотворецът. Човека е раб Божий.

Това ни не трябва да го забравяме. Това не е форма на речта, а е действителност. Пропорциите са такива, че ние сме раби Божии. И трябва да изпълняваме Божия закон, а не да се мислим за някакви суверени. Ма казвам народа суверена. Не. Народа се състои от раби Божии и по отношение на законотворчеството не може да бъде никакъв суверен. Освен ако не иска да стане грехотворец в законодателството. Да създава грехотворно, грехоцентрично законодателство. Но има още нещо много важно за човекотворното законодателство. А то е, че човекотворния закон не е човекотворен. Дълбоката държава, имплицитната олигархия, не е първоизворът на своята власт. На своята мнима власт. Зад нея стои друга сила. Но за това ще продължим след като чуем едно песнопение.

Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Зад нея, човекотворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия, не е първоизворенеца олигархия. Ние в България си мислим, че живеем в република. Не само ние, и румънци, гърци, французи, германци, всички си въобразяват, че живеят в републики. Американците също. Сега, има различни видове републики: либерално-демократични, комунистически, да кажем Китай или Северна Корея, нацистски, както беше нацистска Германия или фашистска Италия. Имаме различни разновидности: парламентарна република, президентска република, авторитарна и прочее. Но истината е съвсем друга. Ние щем не щем, знайно или незнайно, живеем в монархия. Монархия.

Или по-точно има два вида монархия. Защо? Какво означава монархия? Монархия означава единоначалие. Има два вида единоначалие. Истинското единоначалие и мнимото единоначалие. Истинското е Божията монархия, а мнимото единоначалие е управлението на Лукавия. То е измамно управление. Лукавия е измамник и чрез измама управлява, но управлява. И още как? Но той не е начало. Истинско. Истинското начало е едно. Изворът на всичко е Бог. Лукавия е злоупотреба със свободата. Както всеки грех.

Но той влиза в ролята на начало и изгражда своя империя, своя монархия. Нейната същност е грехът. Чрез грехът той властва върху нас. Не чрез друго, чрез измамата разбира се. Ни вкарва в грехът и чрез грехът създава свое управление, в което той е главния. Т.е. това е една монархия. И в двата случая. Дали ще служиш на Бога или ще служиш на Лукавие, ти служиш на един господар. И си негов раб. Т.е. ти си в една монархическа пирамида. В една монархическа структура. Монархическата структура начело на която стои Бог е теокрация. Бог управлява. Ако Той е законодателя, значи обществото е теократично. Ние си мислим, че теократично общество е само там при Моисей и при съдите израилеви.

А последний вид при монархията вече не е теокрация. Съвсем не. Ако законодателството в държавата е Божия закон, значи ние имаме теокрация. Посредствено православната монархия, разбира се. Православната държава. Но, щом закон е от Бога, значи там е извора на властта. Т.е. имаме теокрация. Другото, ако първо извора е лукавия, имаме демонокрация. И това не е теория. Това не е поезия. Това е историческа реалност. Примерно, имаме ли теократична държава, исторически. Примери за теократична държава. И разбира се, че имаме. Православните монархи.

Св. Княз Борис. Теократично управление. Св. Цар Петър. Ефтори. Йоан Александър. Всичко това е теократично управление. Закона в държавата е Божия закон. Същото важи за Румейската империя, за Юстиниан, за Маркиан и другите. Включително и такива убийци, като Василий I, Василий II, те може да са грешници лично. Държавата, в която те участват, е теократична, защото Божия закон е закона за тази държава. Кромчаята книга и така нататък всичко това е следствие от Божия закон и не се отклонява. Юстинианното законодателство по същия начин. Не се отклонява ни на йота от Божия закон или поне си поставя за цел това нещо. Ако тук там е някъде са пропуснали нещо поради човешко недоглеждане или други причини. Но целта същността е Божия закон да бъде закона за човеците в тази държава.

Тоест това е една абсолютно реална историческа действителност. Това теократично общество осъществено чрез православната монархия. По същия начин и църквата е теократична. чрез земното същи началие. Патриарци, митрополити, епископи, архиепископи, свещеници и т.н. Имаме земна иерархия, но тя е легитимирана, създадена, вдъхновена и осъществена от Святия Дух и се контролира от Бога. Ако някой отпадне от нея, той сам се изключва от тази спасителна земна църква. Разбира се, там където имаме царей, коноборци и други подобни, там е по-сложно, няма да влизаме в този детал. Когато се осъществи преврата и се деконструира закона Божий като закон за държавата, за обществото, тогава разбира се, неусетно минава към демонокрация, независимо дали е комунистическа или либерална и т.н. Либералната демокрация е всъщност в крайна сметка демонократична. Тя е демонокрация. Защото нието законодателство е разцърковено. Той е независимо от Бога. А проистича от господствата в либерално-демократичното общество имплицитна олигархия. Т.е. имаме първият наратив, това е, че народа властва, че той е суверена, че той законодателства посредством разни механизми, фокуси, представители, представителна демокрация, избори и т.н.

Това е първото равнище. Те са като матрешки едно в друго. Това не е истината. Народа това не го прави. Това го прави олигархията. Тя е много по-компетентна от народа. Тя ако остави народа да управлява обществото, ще се разпадне. Олигархията е много печена. Тя умее да управлява. Но тя е грекоцентрична. Зад фасадата на демокрацията имаме имплицитната скритата олигархия. Но олигархията не е на власт. Защото тя е грекоцентрична, а господаря на греха е сатаната. Т.е. олигархията е подвластна на лукавия. Тя може да не го осъзнава. В повече случаи не го осъзнава. може би дори се дезинтересира от тая проблематика. Мисли, че тя не я засяга. Че Бог я съществува, я не съществува.

Или ако съществува не се занимава в човешките дела. Той е някъде там във безкрайността. Но важното е, че олигархията всъщност не управлява, а бива управлявана. Т.е. зад прожекцията, която ние гледаме първо, че народът управлява, имаме втора действителност, много по-истинска, че олигархията дърпа конците на демократичната трагикомедия, но всъщност конците на олигархията дърпат зад нея от лукавия. И за това истинската същност на сегашната госпостваща обществено-политическа система на управление, така наречената демокрация, истинската същност е демонокрацията. И тези уродливи проявления вече на зрелия демонократизъм, защото до сега бяхме в ранната предистория, не се беше разгърнал демонократизма. Ранния демократизъм съдържаше 90% остатъчна, така, нравственост, Божий закон и така нататък, протестантската етика, за която пише Макс Вебер и така нататък. Това са останки от Божия закон, които някои от тях са положителни и помагат и така нататък. И инкубационния период, скрития период приключи, сега вече сме в етапа на експлицитната греховност и грехоцентричност и демоноцентричност на тази форма на обществено управление. И за нас е много важно да се отървем от иллюзиите, защото предимахме илюзията, че има лош комунизъм и добър капитализъм. Едното от няма правата на човек, а другото му ги дава, като че ли това е същността на живота, твоите права. Вече е време да Озреем, да Си скачим на следващото от стъпало, от където се вижда като надлам, че Либерално-демократичната самоизмама

Е всъщност Маска на демонократизма Който вече сваля маската През последните 30-ти на години маската се сваля И вече само този, който Си затваря очите, не я вижда Разбира се, такива има много А по отношение на православната монархия Ние в никакъв случай Не трябва да живем в утопията Че православната монархия Ще Спаси човечеството от страшния съд Или, че Тя гарантира

Някакво светло бъдеще Ами тя Църквата За която Господ казва Портите адове Адови няма да наделеят Но той казва Че ще дойде време, когато той ще сложи край на света Поради разврат Развръщаване на този свят И как така Църквата до края ще има пък света Се развръщава Ами да, точно така ще стане Църквата е съвършена

Божествена Богосъздадена Боговдъхновена Но Тя Едно малцинство Винаги е била малцинство И ще се остане малцинство И то намаляващо малцинство И когато тя стигне до Един предел Който само Бог знае Но един предел След който тя вече не може да Създава нови спасяеми човеци

Тогава разбира се, че ще дойде края на света По същия начин и Монархията Да Православната монархия Истинската православна монархия Не българската Българската монархия Не е истинска православна монархия По сто причини За това сме говорили И пак ще говорим Но Говорим за истинската православна монархия Тази, която при св. Борис, св. Петър

Иоанна Сен Иоанна Александър и прочие Класическата Православна монархия Тя По никакъв начин Няма да отмени Нашата греховност И няма да отмени Деградацият на обществото И края на света Рая не го отмени Та монархията ще го отмени Не Но

Ние във всяко нещо Във всяко нещо Трябва да избираме това, което е Бого благословено Когато Избираме Вид обществено управление Трябва да видим, кое е Бого благословеното Когато избираме храна Трябва да видим, коя е Бого благословената Когато избираме Професия Трябва да видим, коя е

Бого благословената И коя не е Това е А не, че Ще отменим злото Бог ще го Съкруши В края на времената И при всички Обществени Строеве Ще има Грешници И ще има Разврат

И ще има Богоустъпничество Няма Една Православна Монархия Да отмени греха И да отмени Нас Ние сме такива Каквито сме Ние чрез покаянието Можем да Измием греховете си И да станем по-добри

Но Обществения Ред Формата на Обществено управление Която Е най-благоприятна За нашето Спасение Е именно Бого благословената Через църквата Истинска Православна

Монархия Съвременната Измамническа Либерално-демократическа Форма на управление Неята същност е Демонокрацията