Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, [музика] културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, уважаеми слушатели на радио Зорана. Вие сте с предаването Светоглед и днес с г-н Георги Тодоров ще поговорим за едни предстоящи събития, които пряко засягат Българската православна църква и всички нас. Първо, Георги, здравей. >> Здравей. През изминалите месеци станахме свидетели на множество абсолютно неприемливи действия на Цариградския патриарх Вартоломей. Това бяха съслужения с най-различни
християнски и нехристиянски вероизповедания и деноминации. Като кулминацията на всичко беше преди по-малко от три седмици, когато в Истанбул за празника на свети апостол Андрей и празника на Цариградската църква се извърши съслужение между патриарх Вартоломей и папа Франциск, за което вече направихме предаване и го обсъдихме. На видеозаписите от това предаване ние виждаме как се възглася Ектения за римския папа, който бива приравнен на всички останали източни православни патриарси и дори бива поставен преди възгласа за домакин на
патриарх Вартоломей. На фона на всичко това през следващата седмица на 26-ти започва официално посещение на българска делегация от светия синод архиерей начело с българския патриарх Даниил в Цариград. Това е в рамките на така наречената и утвърдена традиция за мирни посещения след избора на нов предстоятел на православна църква, като г-н Тодоров ще направи уточнения какво е мир са мирните писма след избора на нов патриарх и предстоятел и какво всъщност представляват тези мирни посещения. Но предвид множеството възникнали въпроси бих искал да да му дам думата, за да
поговорим какво предстои, какво се случва, какво ще се случи. по отношение на така наречените мирни посещения, а трябва да знаем, че това е една практика. Това не е традиция, това е един обичай, да го наречем, но не е с канонична стойност. Мирните писма, които праща всеки новоизбран патриарх до другите предстоятели на поместните православни църкви и разбира се той получава отговори от тях, а са формалния акт на неговото признаване от останалите
православни поместни църкви. >> Каничното утвърждаване в света на православието, >> формално соборното православие. >> Да. Той, разбира се, понеже е автокефал на църквата, той не се избира от другите патриарси. а от собствения си народ. Така че той си е канонично избран, но за да има, така да се каже, пълнота на признанието, се изпраща тези мирни писма и съответно се получават отговорите, които означават, че той е признат като такъв. оттам нататъка кога са въведени тези мирни посещения, какъв е техният смисъл и доколко се
практикуват, този въпрос не е много изяснен, нито исторически, нито богословски, защото той няма канонично основание. Каноните не изискват нищо подобно. >> Правила, канони няма никакъде няма никъде не се споменава. Първо, второ, няма такава практика от страна на светците. Нито един светец не е правил формално, така нареченото мирно посещение. Като тука в скоби трябва да отбележим, че всички посещения на който и да е епископ на територията на друг епископ са естествено мирни посещения. Няма немирни посещения. То това сигурно
идва от някакъв превод от гръцки или кос, нещо хубаво, но въпросът е, че тази практика >> а тя няма м собствена логика вътрешна, освен една. Първо, тя се появява изобщо в некатегоричен вид в османския период. Тя е следствие от османската структура на империята и съответно на подопечните а в тази империя църкви. А и нейната задача на тази практика е да утвърди първенството на Истанбулския патриарх, който е подопечния на султана. Султанът има интерес неговия подвластен митрополит или епископ, тоест патриархът
на Истанбул, да бъде най-важен от другите, да му бъде оказана някаква чест, защото по този начин се утвърждава първенството на самия султан. И тази практика съществува, но тя съществува епизодично. Тя не е някаква задължителна практика. И когато пък рухва Османската империя, отново имаме един хаос в това отношение. А тоест това е една туктаме спазвана практика и тя се утвърждава от самите фанариоти. Това е тяхна, да я наречем, измислица, за да препотвърждават а своето първенство, да изискват формално при потвърждаване тяхното
първенство в феодален смисъл на това първенство. Тоест, както васалите отиват при Сюзерена, за да засвидетелстват, че са му васали, нали, това играе някаква такава роля феодално, неканонично и бих казал неполезно. за а църквата. Защо? Защото ако тука самите посещения на патриарх да се срещат с патриарха, туй по-хубаво няма. Но редът на посещенията, защо трябва да започва с Константинопол? Примерно нашият патриарх иска да посети сръбския патриарх или румънския или грузинския или някой друг, защото в момента имат желание и двете страни.
Защо той трябва да чака първо да отиде в Константинопол, после в Александрия, после в Антиохия, после в Йерусалим, после в Москва, после в там Грузия и така нататък и чак тогава да отиде в Сърбия, нали? Това нещо няма никаква логика. Той е свободен човек, който би трябвало да се среща с когото желае в своите естествено мирни посещения по всякакви поводи. И в този смисъл тази политкоректна процедура е фанариотска по своята същност и тя се пропагандира от зараз заразените с фанариотство носители. тези, които или сами по себе си м клиенти на фенер по един или друг
начин, дали по биографични причини, дали по политически причини, дали имат общ началник, нали, да кажем Съединените щати, нали, и така нататък, нали, общ център на поклонение, да го наречем, нали, но така или иначе това е един инструмент на политкоректност и на политиче ческо себеутвърждаване на една структура, която е проблематична от няколко стотин години в православието, защото тя не отговаря на естеството на своето създаване. Когато Константинополската патриаршия е създадена и е оказано някакво място в йерархията, тоест веднага след Рим, на
второ място в Константинопол имаме император и имаме правителство. И това е записано в каноните на църквата. Когато вече спираме да имаме император православен, а имаме турски султан, променят се нещата и не се ревизира статут на Цариградския патриарх, а той по инерция се запазва, защото самият той е властолюбив. >> Той си го пази тоя статут и някой друг трябва да му го оспори, за да се промени този. >> Точно така. Та това е друга тема, която някой ден трябва да разгледаме. Кога и как се променя реалността и как се
злоупотребява с двоединния статут на църквата. Църквата е богочовешка. В нея божествената страна е неизменяема. Човешката страна се изменя от време на време. Не винаги, но от време на време се променя. Е, при всяка промяна фундаментална на човешката страна трябва да имаме пренареждане на човешките неща. Божествените не се пренареждат, те са вечни, >> но човешките, ако не се пренареждат, тогава имаме ново вино в стари мехове >> и това е несъвместимо. Те се пръскат, защото формата не отговаря на
съдържанието. В момента Цариградската патриаршия е една куха шушулка, нали, на която пише Вселенска патриарх, >> наследник на Светин Зотополуст >> Да. И на Константинопол, да, ама Константинопол го няма. Православен >> император няма. >> Държавата е, >> държавата я няма, а правителството го няма и ти влизаш в нарушения на самите духа на каноните, а и на буквата на каноните. Но се прави една едно лукавство, че тези част от каноните, които в момента не ползват този, който иска да злоупотреби с тях, не се
споменават. Споменава се първата половина от канона, злоупотребява се с нея, втората половина, която отрича твоите претенции и я замиташ под килима и казваш: "Ето на, аз съм каноничен." Та в този смисъл всички форми на феодална зависимост на другите патриарси от Цариградския патриарх са останки от времето, когато е имало император и е имало синклит или сенат в Константинопол. И оттогава насетне имаме една злоупотреба с човешкия аспект на църквата, приписвайки му някакви божествени непроменяеми
характеристики, какъвто човешки аспект няма. Тоест, първо да кажем за духа, буквата и духа на каноните, на законите, на дори на свещеното писание. Това е единият акцент, който хванах. Другото е, че тая система с тези мирни посещения е била Истанбулцентрична, ако мога така да се кажа. В смисъл точно >> той не ходи при Антиохия, Александрия, Йерусалим. Те ходят при него. Включително славянски разни патриарси, архиепископи >> трябва да ходят при него. От време на време, нали, не се е спазило. Второ, какво да кажем по тая тема при
едновременшните транспортни средства, ако ти трябва да тръгнеш да пътуваш, да обикаляш целия свят, да се срещаш с всички патриарси и предстоятели, тебе ще ти отне месеци и години, а през това време ти трябва да си патриарх, да си предстоятел и да се грижиш за своя собствен откъде ще ходиш ти да пътуваш насам-натам да обикаляш. >> Ама поначало пътуването на патриарха, където и да е било, трябва да след да е следствие от а потребностите на неговата църква. >> Да. Ако ние имаме в момента проблем с нашите братя в Скопие или в Албания,
>> ми естествено, че ще отиде там. >> Да, >> нали? Никаква формална необходимост няма да се прави някакво задължително посещение по ред на номерата, >> по ред на диптиха. То това е логиката, която се изква номер? >> Да. Няма няма никаква такава потребност. Потребността на архипастира е пастирска и тя трябва да го води. Оттам нататъка той е свободен да прецени къде да отиде и къде да не ходи, къде е важно и къде не бива в момента да ходи поради някакви други причини, >> нали? Спорни въпроси, а неблагоприятен
момент и така нататък. Тоест ние имаме едно и тук е много важно, ние го повтаряме това всеки път, че ние хората много можем да се лъжем, но Бога не можем да излъжем. Значи всички тези лукавства и злоупотреби с каноните, те някой ще каже: "Ама те се разминават, нали?" Злоупотребява, злоупотребява, ама му се размина. Не, не му се разминава. В небесната канцелария всичко се записва. Всички тези злоупотреби, те са в ущърб на пасто. Те са в ущърб на православието. Когато те не са от Бога, а са от човеци и са изгубили своята житейска меродавност, те са в ущърб на
народа. И когато архипастирят в името на своята лична изгода властова, на своите лични амбиции, на своя хюбрис, на своето его, злоупотребява с нещата ужки им са от Бога, а те са от него и зависят лично от него, ето тогава той попада под ударите на а отговорността, която Господ ще му търси. И затова а ние не бива да смятаме, че му се разминава. Не. Не, ние разбира се като човеци можем да се поддаваме на хитрини, капани, лукавства, схеми и да ни излъжат, да ни хванат в капана, нали. Но това е за сметка на този, който влиза в такива лукави схеми. Те не са от Бога.
>> Добре, влизаме отново в конкретиката. След като само преди броени дни в същия този храм Свети Георги в патриаршата се извърши това съслужение между папата и патриарх Вартоломей и сега нашата българска делегация ще отиде там след една седмица и трябва да се моли с патриарх Вартоломей и в олтара на тоя храм да да служат света литургия. Сега за всички нас това е много смущаващо. Това не знам нали как се чувстват и нашите архиереи, защото според мен те са разкъсани между убеждението, че това е протоколно посещение, че това е >> задължением.
>> То е задължително, нали? Това е убеждението сред всички и това е основният аргумент. Ами просто то така трябва да се направи. >> Протокол >> и не мога да не се разкъсват между тоя протокол и това, което ние виждаме с очите си, което се върши там. Значи ние можем ли да кажем, че патриарх Вартоломей всичко с него е наред и ние укрепваме единството на православието и всичко е наред? Можем ли това да го кажем? Имат ли основание хората да се притесняват от това, което се случва? >> Разбира се, че имат основание да се
притесняват, но мм ние би трябвало все пак да погледнем малко по-отдалечена ситуацията и да видим от какво точно се притеснява. Значи всяко нещо, което ни се случва на нас лично и общо като църква е един изпит. Така да се кажа, това е нашият кръст, това е нашият изпит. Това е задачата, която ние трябва да решим. На нашето поколение се пада тази задача. Господ ни изпитва и един го изпитва с огън, друг с меч. му реждат главата,
друг го пращат в концлагер, друг го клеветят, трети го изгонят от катедрата му, нали? Всеки си има свой изпит. Това е част от нашия изпит. Ние сега имаме тези, изтеглили сме този билет на изпита, тази задача и трябва да я решим. Винаги има някакви задачи, които трябва да се решават и ние не трябва да гледаме на това като на някакво зло. Това е нашият изпит и чрез този изпит ние трябва да се докажем пред Бога. Сега ние разбира се като мирени основно внимание трябва да обръщаме на личните си грехове. Там ни е големият
изпит, нали? Никой няма да ни пита, нали, на чия страна сме били в богословски спорове и така нататък. Или и да ни питат, това ще бъде на второ място. На първо място ще бъде чистотата на сърцето. Ние не бива да поставяме външните проблеми с предимство спрямо вътрешните. Вътрешните проблеми са главните за нас. Ние като мирените се занимаваме основно с вътрешните си проблеми, тоест с греховете си и с покаянието си. Това е основното. Но по отношение на църковните неща, ние също имаме свои така обязаности. Значи примерно ние като богослови не сме
незнаещи, не сме слепи, би трябвало, ако видим някаква нередност по отношение на каноните, по отношение на догматиката, по отношение на всички тези неща, които са принципни за църквата като цяло, не са лични. Ние ако говорим за личните недостатъци на този или онзи, нали, миренин, йерей, архиерей, патриарх, нали, не бива. Те не са наши раби, те са имат си господар, той ще ги съди. Това са личните им недостатъци. По отношение на църковните им прегрешения обаче ние сме призвани да имаме отношение, да не ни е безразлично,
защото те имат за задължение да спазват каноните и догматите и евентуални нарушения са пагубни за цялото тяло на църквата. Така че ние трябва да се притесняваме за евентуални такива нарушения и налице са важни нарушения, които а понеже зачестяват и м така се сглобяват в една по-обща картина, това не са епизодични, случайни, разнопосочни а прегрешения, нали? Това са събиращи се в едно а нарушение чения на църковните канони, на традицията на църквата, свещеното предание и на други важни аспекти на
църковността, еклесиологически ереси, еклисиологически теории, които са много съмнителни и всичко това някак си се събира в една посока на богоотстъпничество И то много съвпада с представата ни за апостасията в предпоследните времена. Секуларизация на църквата, политизация, подмяната на истинската църква с, да я наречем, секуларна църква, нали, истинската, която е от Светия Дух и секуларната, която е водена от политически, от хюбристични, от
егоцентрични и други човешки аспекти. Тоест човешката съставка започва да командва спрямо Светия Дух, вместо да бъде обратното. Той е един феномен, че запазваме формата. Външно църквата изглежда като църква. Всичко изглежда като в традицията, в старите времена, като облекло, като храмове, външен вид, обаче вътре се изпразват съдържание и започва да играе една друга роля. Това е много драматичното в това, което виждаме. Изглежда като ама не е това нещо. Ами бедата е, че по пътя на логиката точно това би трябвало да очакваме и то се случва. И то се случва.
Едно изстиване на църквата, едно м секуларизиране, което е дефакто де факто предаване на църквата в ръцете на лукавия. Значи секуларизацията не е нещо безобидно. Ние понякога си мислим, че не е нещо кой знае какво толкоз. Па е голяма работа. Не, секуларизацията е много страшна, защото къде е проблемът? Проблемът е, че князът на този свят е сатаната. Тоест секуларизацията всъщност е сатанизация. Това е политкоректният термин за един духовен процес. Той повърхностно е политически, повърхностно е така светски, но всъщност е духовен и то
отрицателен. Та има една такава, бих казал, духовна ентропия. Както във физиката имаме ентропия, така и в духовността и в църковността имаме една ентропия. И отделните събития, които биха могли да изле да изглеждат непременно свързани помежду си, ако ги погледнем като една бавна деградация ентропична на църквата, точно това представляват всички тези събития. Това е една ентропия. Това е, ако си представим, че се върти, да кажем, едно тяло, но то не се върти по кръг, а се върти по спирала и при всеки винт с 1 мм надолу. Да.
>> На пръв поглед не го забелязваш, защото спиралата е много голяма, тя е 1 км и ти виждаш, че имала въртеливо движение. Обаче с всяка секунда незабележимо имаме движение надолу, едно ентропично движение. И тази духовна ентропия ние в момента я виждаме, че тя от време на време, понеже както имаме лествица нагоре, имаме и лествица надолу, нали? Това е самоучено. >> Някой път има пропадания от горните стъпала, директно падаш тука, а другите са >> Но има и постепенно >> постепенните слизания.
>> Да. И тази лествица, която отива надолу, а тя би могла да се движи или по наклонената плоскост, както казваме, или по стъпала. Е, когато е по наклонената плоскост, изобщо не я усещаш. Това са винтовете на спиралата по 1 мм на година и така постепенно, постепенно слизаш под нулата и нищо не усещаш сваряването на жабата. >> А има и прагове стъпаловидни и когато се случи прага, го усещаш. Ей тази криза в момента, която имаме в момента, има едно такова прагче, нали, стигнали сме до един, нали, бавно въртейки, нали, в тая спирала, нали, стигаме на ниско, ниско и
в един момент рязко се усеща едно разтърсване, което разбира се би могло да бъде събуждащо. И в момента ние имаме точно такъв един срив духовен, еклисиологичен с хибристичните прояви на патриарх Вартоломей от последните месеци, но и години, разбира се. И този срив би могъл наистина да бъде малко или много пробуждащ, защото иначе ние унесени в аа така ежедневието не усещаме тази ентропия как ние деградираме незабележимо и можем неизбежно да минем нулевия градус и да
влезем в >> стъпалата наноло под нулата, което а да ни дава Господ, нали, оттам там кой ще ни измъкне. Та може би, може би такива сътресения. Аз затова си мисля, че това избързване на лукавия чрез своите подставени лица да прибърза с завладяването на света води до такива сътресения. Ако той >> до обратна реакция >> и до обратна реакция, която може да бъде спасителна. Това е малко като както при жабата, рецепторът за болка. Ако нас не ни боли, ми ние няма да реагираме, ще се
сварим. Ако обаче ни заболи, ако имаме рецептор за болка, той може да ни спаси. Да усетим, че сме забравили своята ръка върху коклона, нали? И тя, ако не я забележим, нали, ще изгори, но понеже имаме рецептор за болка, може да я дръпнем. Та случаят е точно такъв. Ние в момента имаме едно болезнено събитие и тази тревожност, която е навсякъде в истински вярващите, значи трябва да различаваме топлохладните, извършващи движението на въцърковени от истински въцърковените. Те са два различни църковни вида. Да. Единият е
ориентиран към политика, към тези теми много силно. >> Да, >> да. И той, той как може да разбере за себе си, че изпълняваш движенията? >> Нямам идея. >> Като разбере дали е зависим. >> А >> ако си зависим от властелина, от хегемона, значи проверяваш своето CV. Аз зависим ли съм от земния властелин? >> От мира се го. Да. >> Да. От властелина >> и от властливо. >> Да. От властелина. Зависим ли съм, на
стипендия ли съм, на заплата ли съм, нали? Кариера ли съм изградил, нали? Значи съм зависим. Е тогава аз трябва да поставя под въпрос моята църковност, защото не може да служиш на двама господари. Ако аз служа на земния властелин, тоест на евроатлантическата цивилизация, тоест на хегемона, >> богата власт на >> Да, дърпаща конците в нашето общество, нали? >> Някой да не знае кой дърпа конците в нашето общество, всички знаем. То не не може да се скрие, нали? Та мисълта ми е,
че човек сам може да провери своята съвест чрез своята биография и да види от кого зависи в момента чисто а житейски и биографично. Ако ти си зависим от матрицата и си дълбоко вярващ църковник, въцърковен, значи ти служиш на двама господари. Ако не си свързан с матрицата, а си по един друг начин независим, както беше дядо Георги от Жегларци, нали, вади си хляба с чукане на камъни и ваде на пясък, нали, независимо от матрицата, която е била тогава >> и контра на режима общо взето
>> контра, защото матрицата тогава е била оня режим, комунистическия, нали? Сега имаме друга матрица, друг властелин, друг хегемон, но важно е дали си зависим от него. Ако си зависим от него, сега дали си си ще си някакъв негов глашатай в академични среди, в медии, в факултети, нали, дали по друг начин си зависим житейски, екзистенциално, нали, но ти си знаеш. Съвестта на всеки човек е така, как да кажа, обективна. Тя ще му каже веднага, ако той я запита, сега повече я приспиват, за да не си задават излишни въпроси, нали? Но ако ти събудиш съвестта си и запиташ аз от кого съм
зависим екзистенциално, разбираш кой е един от твоите господари. Другият е Господ, нали? Ако си християнин, въцърковен, но ако служиш на двамата господари, това е лошо положение. Господ ни го е казал. >> Единият ще обикнеш, другият ще възнадиш. >> Да. Да. Те влизат в антагонистичен конфликт и ти трябва да напуснеш единия господар, който е врага на Бога. Светът е врага на Бога, а земният властелин е врагът на Бога. Нещо повече, земният властелин е винаги аа прокси марионетка на княза на този свят, на духовния враг, на Бога
и на нас, нали. Така че, а сега не че ние самите сме чисти ангели, за съжаление не сме >> и не сме част от тоя свят и не го обичаме по някакъв начин, >> да. И и не гласуваме чрез греховете си за лукавия, нали? Всеки наш грях е >> вот за лукавия и той става много могъщ. Ние това е много важно, че ние демократично гласуваме за властелина на този свят >> с живота си, >> с греховете си. Да. Да. Всеки грях е бюлетина, бюлетина, бюлетина. Ами той има 99%
за нали той е абсолютно демократично избран, нали и 1% светците, които >> там на стълба стои и отстоява истината, ама той е единият гласоподавател, нали, а всички останали ние гласуваме за другия. Така че няма чисти измежду нас. Малцина са, но а поне ако се опитват, поне ако има борба, поне ако има драма, нали, и ако не си на страната екзистенциално зависим от властелина, това е много важно. екзистенциално имам предвид а същностно значи твоето битие да е зависимо от земния властелин защото нали ако примерно ти си инженер и
работиш в фабрика нали е собственост на държавата пък държавата е секуларна нали това не те прави екзистенциално зависи нали това е като дядо Георги чукаш камъни и така нали а нали всеки много добре знае какво означава екзистенциално ти сам си се поставя в тази зависимост по твоята свободна воля със съзнанието, че се поставя зависимост, защото си имал очарованието по тази власт и средства регион, които >> ама не само очарование, тя ти сбъдва желанията, прави те важен, велик и така ната и
>> задоволява нашите страсти, разбира се, >> разбира се. Да, да, да, да. Всички наши грехове. Тя поначало нашата цивилизация е грехоцентрична и икономиката е грехоцентрична и поради тая причина Лукавия е много могъщ. временно до време, нали? Ама туй време включва и цялото наше време, нали, няма да доживеем второто пришествие, така че никой не знае де, ама най-вероятно няма да го доживеем. Така че докато сме ние, той ще бъде на власт тука. Той ще раздава порциите и затова ние, така да се каже предварително знаем, че битката, която се води срещу земното
представителство на Лукавия е загубена за светците. Значи, ако някой си мисли, че свети Георги ще надмогне над Диоклециан на земята и няма да надмогне, нали? Диоклециан ще му отреже главата. Обаче истинският победител знаем кой е, нали? Така че и ние не бива да аа се притесняваме, нали? Той си имал свой генерален изпит Свети Георги и го е издържал. Ама бил е свързан с отраждан глава. Да. неговият бил такъв и за жал го е блестящо. От какво да се притеснява, нали? От какво да се смущава. Ние имаме друг
изпит. Да бъдем така добри да си го вземем с нашата ситуация, с нашата летва, която е по-ниска, никой не ни реже главите. Така че ние хем трябва да се притесняваме, обаче така малко така здравословно трябва да се притесняваме, нали, а не да се потискаме и да изпадаме в униниение. Не дай си боже. Трябва да имаме винаги една надежда. И пак ще цитирам дядо Георги от Жегларци. Няма как да се страхувате от нищо. Това е много важно, защото страхът Страхът от властелина, от матрицата, от хегемона е обратното
на страха Божи. >> Да. >> Значи ние имаме началото на премъдростта е страхът Божи. Това е много важно, че ние трябва да имаме страх божий, да не се отнасяме с Бог така безгрижно и фамилиарно. Не, страшно е да се явиш пред и Бога, пред изпита на Бога с всички грехове, които носиш на гърба си. Така че ние трябва да имаме страх Божий, но ние трябва да имаме страх от човеци. Това е фактически, значи имаме всяко нещо е и най-големите добродетели имат своите отровни двойници, нали? Любовта,
върховната добродетел има отровен двойник. Човекоугодничеството, >> нали? Ужким любов. Ама това не е любов, това е човекоугодничество. Ако ако ние тази любов към ближните не я а преосмислим през любовта към Бога, тя е човекоугодничество. Тя е отровен двойник. Тя всъщност пречи и на този, на когото се умитваме човекоугоднически, нали? Примерно отиваш при патриарха във Венер и му казваш: "Ваше всевсветейшество, нали?" Ми това е смехория, нали? Какво означава
всесветешество? Означава преведено на български. Означава аз съм хюбрист. Аз съм хюбристичен такъв тип, нали, нали? Болен съм от Хюбрис. Ами както и да го кажеш, нали, не върви, нали. А така че а ето тези м човекоугоднически инстинкти, които аа са живи в българската църква, разбира се, а са те не ползват никого, не ползват нито патриарх Вартоломей. За него е по-добри, по-добре да не бъде всесветешество. >> Аз това исках да кажа, че някак си с съвсем малко след като ти си извършил нещо, което е нередно и то според
множество множеството според мене православни християни и изведнъж ние отиваме при тебе, все едно нищо не се е случило и все едно затвърждаваме твоето твоята нередност и я правим реност. В смисъл правим го нещо нормално. Легитимираме те като личност. делата ти. Никой не смее да да каже на тоя човек, абе има нещо нередно. Това може да стане и с мълчание, включително с неотиване или нещо от тоя содр. Няколко неща ми хрумнаха, докато те слушах. Първо, аа обърнатата парадигма при нас в християнството. Значи как завърши живота
си Христос на кръста по най-унизителния начин? Пълна загуба, провал, всичко, цялото ти дел живот, всичко ти си се провалил, те ти се подиграват. слез от кръста, ако си Си син Божий, но не и той умира на кръста и всичко изглежда загубено и след това идва отблясъка от вечния живот, от другия свят. Друго, а какво казва Свети Йоан Богослов? Той казва, "Светът лежи в злото. Който обича света, няма любовта на Отца." Казва Свети Йоан Богослов. Какво казва свети апостол Павел? Апостол Павел казва:"И ако имате имот, да бъде като да нямате." Това по темата за духовната свобода. Ако
има Ако имате жена, семейство, да бъде като да нямате. Тоест да си духовно свободен, да принадлежиш само на небесния Йерусалим, на небесното царство. Това казва. И още нещо. Какво казва съвременният свети Гавриил Ургебадзе? Той казва: "Тези християни, които вярват само с ума, ще приемат антихриста. А тези, които вярват и с ума, и сърца, сърцето, ще разпознаят антихриста и няма да го приемат. Това е нещо като коментар на всичко това, което каза. Тоест очертаваме проблемите. И сега отново да те попитам във връзка с това, което
трябва да се случи следващия петък, това са служения на 26 декември. М хората си задават въпроси и се притесняват. Първо, а служейки с човек, който някои определят като разколник, като еретик, а това някаква духовна зараза ли е, която плъзва и в българската църква? Такива неща съм чувал. И второ, ние легитимираме ли го наистина цено, че няма нищо, няма никакъв проблем при него, всичките му дела са изрядни. И третият въпрос е във връзка с диптиха на Цариградската патриаршия, където е
вписана една разколническа украинска формация, която той създаде. Значи ти при съществуваща църква в Украйна и при съществуващ абсолютно легитимен признат от цялото православие киевски митрополит, ти ръкополагаваш друг киевски митрополит, създаваш друга църковна структура на мястото на това е все едно в България сега той да дойде да създаде нова друга българска православна църква. Във връзка с всички тия неща той вече преди шест години получи един голям червен картон от най-голямата и многобройна православна църква в света, руската. Фактически имаме разкол
патриарх Вартоломе в разкол с половината православие. Като той го е създал тоя разкол, той е извършил действията. Другото е отговор на неговите действия. И сега а хората се притесняват точно това. отивайки там нашата българска делегация начело с патриарх, служейки в светия олтар, като дойде време да се чете диптиха на Цариградската патриаршия и когато той спомена предстоятеля на тая украинска разколническа структура, това означава ли, че и ние като Българска православна църква легитимираме тая структура и я признаваме въобще всички тези проблеми, ако може да изяснима
>> сега това, че той чете неговия тип тих, не означава, че ние формално признаваме украинската разколническа ническа общност. Не, ние си имаме наш диптих, в който тази разколническа общност не съществува. Сега тука е много важно да кажем, че и да я впишем и да я впишат поляците, и да я впишат сърбите, да я впишат румънците, тя пак си остава разколническа. Значи ние, ако приемем, че в момента Българската православна църква включи арии в календара като светец, свети Арий, нали? Или да каже аре да не Диоскор Диоскор в
копската църква е светец. >> Хм. Интересно. за нас е еретик и ние го споменаваме като еретик, нали, а с една тема, но в един момент в името на така добрите взаимоотношения между нашата църква и копската църква ние казваме: "Айде, ще ви го включим като светец, голяма работа и ще се убедим с коптите, наречено сторено." Това прави ли Диоскор светец? Ни най-малко, защото човешката съставка на църквата и божествената аа човешката е подчинена на божествената. В божествените диптиси Диоскор винаги ще бъде еретик, ако ще
поместни православни църкви до една да го обявят за суперсветец. Ние много се така сами се мамим като че ли човешките решения, пък билите единодушни, нали, нацакват божиите. Или че канонизацията е човешка работа. Ако канонизацията беше човешка работа, празни са нашите светци. Те са обществен договор. Ние сме се разбрали да ги канонизираме, ама те не са, нали? Не. Канонизацията е земно приемане за свидетелстване на божествената канонизация, на божественото просияване на даден човек. Та в този смисъл тази разколничка
структура в Украйна тя е а по генезиса си разколническа, а не по процедура, защото както беше в България нашия разколник, ние в това отношение имаме прекрасен пример, нали, и дядо Пимен, и дядо Панкратий и така нататък. Всички знаем нашият разкол колко беше, как да кажа, несъстоятелен в чисто човешки план и в божествен план. Но това са го разбирали действителните православни християни с духовен живот. Според мене доста широки маси от обществото точно обратното са го възприемали. Точно затова е хубаво ние да се ползваме от този опит, защото ние
по времето, когато Раколът беше така в стихията си тука, кметът беше с тях, президентът беше с тях, министър-председателят беше с тях, медиите бяха с тях, нали, всички бяха с тях. И това прави ли ги легитимни? Не най-малко. Но каква беше а така какъв беше наративът, че имаме една комунистическа червена църква начало с патриарх Максим, където всички са ченгета и са назначени от политбюро и имаме една демократична, свободолюбива църква, която иска да се прекрати с това безобразие комунистическо. Но аз ето
тука като Миряни не мога да не възразя веднага. Добре, а къде са хората? Аз, ти къде сме в цялата картина примерно? Къде сме били хората? >> Въпросът е, че хора са Хората тогава бяха разделени. Едни бяха с едните, бяха с другите, нали. Но въпросът е, че >> кое е полезното на нашия опит? Че когато излязоха досиетата, се оказа, че най така свързаните състаните служби бяха точно тримата митрополити, които направиха разкола, нали, панкрати. Калиник и Пимен, нали? Тоест ние тука имаме, така да се каже а земно разкриване. Небесното разкриване ще го
видят всички в края на времената, но тука го видяхме земно, много бързо. Нямаше нужда от някакви кой знае какви епохи да преминат. А много скоро се разбра, че това е било една огромна измама. Тази демократична, синя, праведна църква, бореща се с неправдите на червената църква, се оказа, че това е било само един хюбрис, един политически проект, който се е надявал да излъже всички, като си унищожат досиетата, разбира се, нали, като се варосат гробниците, нали. Това нещо би трябвало нас да ни получи. да видим, че когато разпознаем същия казус в Украйна, съвсем
същия, нали, пак същите такива личностно несъстоятелни фигури, нали, нали, пак същата политическа а върхушка, която ги подкрепя и ги налага със сила, както беше и тука, нали, >> и авторите са същите. В >> Авторите са същите, да. Така че в това отношение ние знаем, че разколническата структура в Украйна е несъстоятелна в духовен план и тя никога не може да стане състоятелна по никакъв начин. Сега това, че Патриарх Вартоломей ще я прочете в своя диптих е негово право. Той си е такъв.
>> Носи си отговорност. >> Той си носи отговорност. Това е неговият диптих. Нашият патриарх няма да прочете тази разколническа общност като част от това нещо, което ние признаваме. Всъщност диптиха е документа, чрез който ние показваме кого признаваме и кого не признаваме. >> И всъщност това е начало на съслужение с всичките духовници от дадената църковна структура, което ние няма да направим, разбира се, нито имаме решение. Така че това нещо би могло да се спекулира, да се злепостави нашия патриарх и действително, как да кажа, не е красиво,
нали, да бъдеш там, когато те четат този разколнически диптих. >> Еми какво стана в Букурещ миналия месец или по-миналия, когато патриарх Вартоломей, поканен на освещаването на националната им катедрала, си чете неговия диптих, защото е предстоявал литургията и като прочете, нали, Киевски митрополит еди кой си, някой от тълпата извика анама. Естествено. И всъщност >> това беше като в Андерсен крали гол. >> Да. >> Едно дете >> сега всички се правят, че всичко добре
облечен. >> Обаче едно дете става и казва крале. >> Румънският патриарх. Напрали са сцена, всичко са подредили, всичко са направили, всички строени мълчат, гледат и някой сега непредвиден вече каза истината извика на сеуслушание. Да, така е. Но ние ако погледнем тая процедура там в Букурещ, ще видим, че тя фактът, че не покани нито един друг патриарх, >> да >> показва гузната съвест на румънския патриарх, защото той знаеше, че те няма да се съгласят половината >> да заслужат
>> да се служат в тая ситуация. >> Да. И и той затова не ги покани, нали? Това не поканване това е м самопризнание. >> Това е самопризнание. Защо не ги покани? Пък те може да дойдат, може да не дойдат, но той не ги покани. А това означава, че е гнила тази процедура. А по същия начин а патриарх Вартоломей не покани нашия патриарх в Изник и в Истанбул на тъй нареченото честване, нали, поради гузна съвест, нали. Ако той беше с чиста съвест, щеше да покани всички >> пък, които дойдат на тяхна отговорност.
>> Ама нали говорим, че сме радетели на единството, на православието, добруването на православната църква, а извършваме дела, които нямат нищо. общо снството. >> Това Това е самопризнание. Това е самопризнание. Това означава гузнана съвест. А съвестта в крайна сметка е божия глас в нас. >> Така че ти не можеш да служиш на Бога и да имаш така несъвестни деяния. Щом извършваш несъвестни деяния, не по съвест деяния, това са политически игрички. Той си прави планчето и казва, "Ако поканя
този, ще дойде. Ако покане той, няма да дойде." Ами тоз няма да дойде, тоя ще дойде. Тоз няма да дойде, тоз няма да дойде. Я да не ги каня. Това е нецърковно, това е нехристиянско. Това е, как да кажа м всеки, който влезе в тази аа роля, би трябвало да разбере, че има нещо гнило в Дания. Щом така се работи, а нечестно спрямо ушким братя в Христа, ушким Христос помежду нас, ушким патриарси, първосвещеници, издигнати хора и така нататък, а играят а интриги, а правят а църковна аритметика. Това нещо означава, че че
нещо не е в ред. >> Определено не е в ред. Можем ли да обясним на хората тези диптиси, защото според мене има някаква някакво неразбиране. Това са едни богослужебни книги, които >> списъци, където, защото имаше нашият патриарх, нали, по по правилата на църквата е задължен на всяка литургия, която служи да прочете този диптих и да помене всичките други патриарси и предстоятели на автокефални църкви, което той прави. Сега хората като са незапознати, ама те кой трябва да ги запознае, нали? Трябва да ги запозна
точно духовниците, архиереите, за да не са запознати, за за да не са незапознати. И сега хората питат:"Ама той защо сега споменава всичките какво чете? И така." Значи този диптих е точно това изброява. А подреждането на църквите в диптиха >> как става? Въз основа на някакви привилегии, исторически обусловености. >> А, Точно така. но не толкова исторически обоснования, по-скоро не обосновани исторически, а аа като заварено положение >> от друга епоха. Значи те са били съставени в друга епоха.
>> Да. >> И аа тука лукавството е, че в каноните на църквата са описани аа причините за съставянето на този ред. При отсъствието на тези причини и създаване на нова ситуация, никой не е преработил а диптисите, реда, за да съответстват на новата действителност. Така че тука имаме една аа слабост на на това м непочтено, нечестно отношение а на някои патриарси към аа каноните на църквата. Защото ако имаше едно почтено отношение, щяха да прочетат канона и да кажат: "Чакай сега, виж
какво пише тука. Ние не отговаряме на тези изисквания." >> Ама той Истанбул освен всичко друго не е и столица дори и на Турция. Полициален град в >> едно. Второ, нямаш православен император. Това е много важно. А и така нататък. Да не забравяме, че когато са правени тези подредби, де факто това е много важно, те са вътре в една държава. >> Да. Да. >> в Римската империя. На кое място е арменският патриарх? Да го наречем в ти век или грузинския? Него го няма. Той е
в друга държава, нали? Те са подредени в Римската империя и там на първо място е Рим, естествено. На второ място е Константинопол, новата столица. на трето място Александрия, Антиохия, бившите свръхсторици на нали Римската империя, Александрия за Африка, Антиохия за Азия и Рим и Константинопол за Западна и Източна Европа. Така че аа тогава е съществувала Римска империя. От момента, в който вече нямаш Римска империя, нещата се променят, докато а подредбата в диптисите не се променя и то в някои случаи това е допустимо, в други случаи то влиза в противоречие с
действителността, но това е друга тема, която друг път трябва да а така обсъдим. И бедата е, че тези подредби сега аз не казвам, че тези подредби аа са главният проблем. Вероятно това е третостепенен проблем. Много по-важни проблеми имаме, но но също е проблем, защото ако ние а се вържем в утопията, че Цариградският патриарх е а номер едно и че той аа е човекът, който нали има право да свиква събори, както е сегашното положение, и друг няма право да свиква събори. Това защо е пагубно за църквата? Смъртно опасно за църквата, защото този, който командва патриарха,
той ще командва всички останали. Той никой няма да свика. Значи, ако си представим, че патриарх стане племенникът на сатаната, кой ще каже тоя човек трябва да направим събор срещу него, ако той само има право да свиква събори. И тогава означава, че племенникът може да управлява всички нас, нали? А това е едно вътрешно противоречие на а тази, нали, на старите мехове и новото вино, което е редно да бъде отстранено, но едва ли ще бъде отстранено, защото а ние нямаме, така да се каже, цивилизационно време да го направим.
Първо. Второ, ние нямаме по настоящем православна цивилизация. Ако имахме такава, нали, нашата цивилизация в момента е западноцентрична. България, Румъния е западноцентрична, Гърция е западноцентрична, Черна гора, Сърбия, ами нали Грузия, нали? Ами тук какво остана, нали? Кипър, да не говорим за Турция, нали? Там то там няма и никой там. Та, та в този смисъл ние сме окупирани от една друга цивилизация, неправославна и бих казал нехристиянска, постхристиянска, тоест антихристиянска.
И в този смисъл няма го православния император, който да свиква съборите, който да м както казваше свети цар Константин, да бъде външен епископ на църквата. Хм. Аз ка съм външният епископ на църквата, нали? И той точно такава роля играе. >> Да. >> Та в този смисъл това актуализиране на диптисите, което нали е по принцип добре да се направи, няма кой да го направи. Не само си добавяват разни хора със съмнителна легитимност възникват. Това ти е актуализираното на дипсите. Да.
>> Да. Да. Но ей го в случая виждаме, че това е антиканонично и а и в крайна сметка неблагочестиво. >> Да, исках само последно да те питам. Наистина последен въпрос. В крайна сметка ето сега хората, бидейки притеснени, молят се, призиви има, четат молебен канон, притесняват се, какво ще стане и от нашия печелен опит отиваш в Истанбул и все нещо ще те излъже, ще ти вкара там някой с някой да служиш, който не е предвидено, ще сте утвърдили програма и аз ще набута в олтара някакви хора непознати, неясни, нали знаеш за какво говоря. миналата година какво се
случи и в крайна сметка хората ние какво може да направим сега обикновените хора какво е редно да направим значи ние виждаме освен това при патриарх Вартоломей една такава мания да накара всички да признаят делото на живота му нали това което направи в Украйна му е много важно дело на живота му и му е страшен приоритет при всякакви срещи с непризнали неговото творение а духовници патриарси по местни предстоятели на църкви, да ги по някакъв начин, било доброволно, хитрост, потака твърдо да ги накарат да признаят неговото творение, защото това е някакъв
вид и уважение към него, нали, признаваш делото му. И сега това агресивно, бих казал, желание да се признае, което миналата година номера, който погоди на нашите митрополи там в Истанбул, как всичко това можем ние да реагираме на него и обикновените хора какво могат да правят. >> Аз лично ще кажа за мен какво аз смятам да направя. Аз смятам, че ние имаме едни хубави и библейски, и исторически примери. Библейският пример е в Ниневия, когато Господ е решил да унищожи града заради неговите ужасяващи грехове.
Но когато пророк Йона им казва, те се покайват и царят на Ниневия нарежда тридневен пост и молитва. Аз смятам за себе си да направя един тридневен строг пост, понеже тъйте сме в пости, но го направя строг пост >> на 22-ри, 23-ти и 24-ти тридневен, точно тъкмо в навечерието на големия празник Рождество Христово и на усилена молитва, като тука поста не трябва да го разбираме само с въздържание от храна. В никакъв случай. Това е една от страните на поста.
трябва да има въздържание от всякакви светски зрелища, а действия и така нататък. Усилване на богомислието, а контрол върху помислите и така нататък. Тоест всичко това, което съдържа поста, ако тези три дена 22-ри, 23-ти, 24-ти ние се отдадем както гражданите на Ниневия и както българите по ред на Свети Борис, когато е било мадрското нашествие и поражението на Симеон, нали, Свети Борис какво им казва? Не им казва извадете мечовете и тръгвайте, а им казва три дена пост и молитва и след това се
обръща войната и побеждаваме маджарите. Така че за мен това и в България е изпробвано и е действало и ние бихме могли да използваме този опит да се помолим с пост и молитва, за да могат нещата да се случат по най-благоприятния за България начин. Това е едното. А другото е, че лично на мен ми се струва, че за нас е най-лошо да сме приспани в ентропията на духовността. Бавното незабележимо под прага на болката, а спускане надолу. >> Аз съм забалял, че всъщност с
християните и то с ревностните християни дяволът точно така дейст. Той не ги хвърля внезапно изведнъж в някакви страшни прегрешения или нещо, което да ги съкруши и да ги съсипе те да се покаят и да заплачат. Той работи с тях на принципа на капката водичка, която постоянно кап. >> Това е най-лошото. >> Да. И ден след ден ние вървим по тая спирала. >> Ние смение сме в това нещо постоянно >> в тая безоблачност. И когато дядо Георги от Жегларци на смъртния модър попитах кога си бил най-щастлив.
Той не се замисли за секунда и каза, "Когато ни подгониха, когато започнаха гоненията." >> Еха. >> Да. >> Така че ние не трябва да бягаме от гоненията, от проблемите. Трябва да се радваме, защото иначе сме едни заспали сваряващи се жаби и от нас нищо не става >> и се успокояваме, че всичко е наред. Всичко е наред по толкос. Да, нали. Така че много хубаво, че идват тези >> изпитания. Ние да се вземем в ръце, да. А на принципа мокър от дъжд не се бои, нали? Да престанем да угодничим и да
човекоугодничим. Да, така да се каже, да се спуснем в стихията на отстояването на Христа, на изповедничеството и дано през изповедничеството да можем да покрием някои други грехове, които иначе не можем да покрием. Така че за мен ние живеем в едно прекрасно време. Ние трябва да се радваме, защото да не забравяме, че ще дойдат много по-ужасни времена. >> Да, да. Това е нищо в сравнение с това, което ние живеем във в едно щастливо и прещастливо време. >> Пак ще ни избиват.
>> Ние Ние можем да говорим свободно. Ние можем да мислим свободно. Това е лукс, който може би след две поколения никой няма да си позволи >> да да >> мозъкът му ще е издълбан отвътре и и няма да му принадлежи. Ние все още имаме собствени мозъци. Все още имаме чувство за болка. Това нещо ние трябва да го използваме и трябва с радост да се впуснем в тази битка, защото това е непрестанната битка на нашия живот. Ние всички християни сме призвани цял живот това да правим. да изповядваме Христа и да сме изповедници, което е по-важното,
нали? Тоест да носим а последиците от това изповядване, а не да гледаме така да минем, че да няма никакви последици. Ако няма последици, ти не си изповедник вулкавите времена. Ако живеехме в рая, да, само хвалиш Бога. >> Тоест сме в мир с всички стихви, не се караме, всичко, толерантност, така. Това е страшно опасно в лукавите времена. Ако има някакви някакви много великолепни духовни времена и си в мир с всички свръхдуховници, оти по-хубаво няма. >> Ранната църква там всичко е наред. >> Само де са им режели главите. Да.
>> И се изпокараха там Петър и Павел. [смях] Да. >> Да. Те външните ги Но вътре в църквата синхрония, симфония и пак Петър и Павел намериха за какво да се скарат. Единият казва: "Ти си лицемер." Другият казва ти еди какво си правиш. Първовърховните >> Да, първовните се изпокараха. Да, винаги го има това, но това не е а най-лошото. Аз смятам, че досега живеехме в по-лошото в м >> зима. >> Безверие. В безветрие. Да. В безветрие. А знаем, че с безветрия корабът не може да се движи.
>> Когато имаш насрещен вятър, опъваш платната и >> хващаш насрещния вятър, нали? >> Да. >> Ако чакаш по пътен вятър, може да не го дочакаш. >> Да. Когато имаш насрещен вятър, имаш с какво да работиш. Когато идеш без ветрие, корабът не мърда. Така че ние сме в едно състояние с насрещен вятър и е време първо да опънем платната и второ да ги управляваме изкусно, а не глупаво. Естествено има изкуство на на срещния вятър, но в края на краищата това е задачата, това е изпитът,
>> това е билетът, който сме изтеглили и да сме така добри да го решим. >> Да. И накрая наистина с едно-две изречения, защото трябва да свършим, исках да те попитам все пак някой може ли да каже на патриарх Вартоломей, че нещо не е направил както трябва, някак си да го изкритикува по някакъв начин, защото той видимо червения картон от руснаците нещо не го е впечатлил особено, че половината православие повече от половината православни християни в света, нали, нямат общение с него, но към настоящия момент, било ние, нашата нашата българска делегация или
който и да бил може и нещо да му каже на тоя човек, той да се спре >> преспокойно. Значи никой на никого не може да попречи да каже истината. Това, че ние мълчим истината, а не я казваме, >> е неестественото състояние на нещата. Естественото състояние е да се говори истината. Разбира се, не а агресивно. Не говорим за агресивно, говорим за братолюбиво, но това е задължение. от любов към нещастния патриах вратомей. Ами да, >> трябва да му се каже истината, защото той, че съсипва своите поддръжници, да, номи и себе си съсипва, имано, нали.
Така че това това за мен не е братолюбиво да му се мълчи, а напротив, трябва да му се каже и аз се чудя, между другото, много рядко аа такива гръцки богословия и така нататък аа му казват истината. А къде е политкоректност, къде де да знам какво, малодушие или какво е, а премълчава. Това не е добре за него. Мисля, че е крайно време е крайно време да се навакса с тази дълга история на премълчаването, на истината, на снишаването. Тя е вредна. Значи, ако видим светците никога не са го правили, дето казваше свети Петър и Свети Павел,
имали са противоречия и са си ги казвали в очите. >> Да бе, аз смятам, че правиш нещо, ама лицер си ти го казва. >> Да, казвал си си го и се преминава и се обичат като брат. >> И на края на иконата прегърнати. >> Да. >> Това е а истината за нашата вяра, тоест истината като единствен начин на съществуване на православния християнин. друго няма. Всичко друго е от лукавия. Той е баща на лъжата. Той е баща на лицемерието, на политкоректността, на
всички форми на лъжата. Политкоректността е форма на лъжата. Да, >> нали? Така че ние трябва да се откажем от тези неща и да започнем да компенсираме изгубените десетилетия и векове на политкоректно мълчание. Къде заради комунизъм, къде заради студена война, къде заради кой знае какви причини, нали? Все има някакви причини, но а Господ няма да ни пита за причините. Ще пита ти какво направи? Ти защо не го направи това, което трябваше да направиш? Така че е време наистина ние да м престанем да се съобразяваме с човеци. Ние трябва да се страхуваме от
Бога. Там да, там трябва да се съобразяваме от сутрин до вечер, но с човеците и с техните така престъпления спрямо Бога. Техните престъпления спрямо нас там е друго, но техните престъпления спрямо Бога, спрямо църквата не са ни безразлични. Ние трябва да ги разобличаваме. Това са дела на мрака и трябва да ги разобличаваме. И за мен много вероятно, както ранните отци са се борили за христология, за това кой е Христос,
първите събори се занимават само с тая тема. След това имаме пневматологичния проблем за Светия Дух, нали известно време се занимаваме с него. Дори се разделяме с Рим. за духа, за Богородица всевъзможни теми се обсъждат. >> Така и ми се струва, че от сега, пък и досега, в последните десетилетия, може би и повече и особено занапред в центъра ще бъде еклисиологията. Там ще бъдат основните атаки на лукавия срещу църквата по линия на еклесиологията. И понеже ние работим с
една а еклесиология, основана на в човешкия си аспект на исторически стари мехове, неадекватни на новото вино, ние трябва да се преборим с тази инерция, която не е традиция. Това е инерция поради човекоугодничество, зависимост и секуларизъм и така нататък. Не аа говорим за нередностите в еклесиологията, включително и учението пръв след равни и всички тези неща. Това е една порочна еклисиология и това е главната тема на нашето време в богословието и в
църковния живот. Що е църквата? >> Да. Къде са границите на църквата? Какво става отвъд границите на църквата? Що е православие? Това трябва да се отстоява, да се а изяснява и да не се правят компромиси с истината. Какво е да си в църквата и какво е да си извън нея. По принцип винаги критерий за това е било светото причастие, общението, нали, в тялото и кръвта, в чашата, нали, това е било винаги в >> и и учението >> и учението, защото което би трябвало да
те изключва или да те включва в >> защото при при неправилно учение те може да имат евхаристийно общение, после я прекъщат с протестанти и с католици и да от една чаша, но тази чаша вече ще бъде сатанинска. Не би трябвало, би трябвало да бъдат отлъчени от тази чаша. >> Именно Да, да. Така че ние трябва да имаме а няколко аа така условия за евхаристийно общение, които по настояще им не са налице. Ние нямаме единно учение, >> да, >> по много въпроси, нито с римокатолици,
нито с монофизиците, нито с протестантите. Поради тази причина ние трябва като православни да станем това, което е казал Господ. Вие сте, каза, солта на земята, нали? Но ако солтат изгуби силата си, тя за нищо не става. Ние като православни трябва да проповядваме православието на всички тези събрания. Не да си говорим за общи приказки, а да проповядваме православието и да го казваме на римокатолици, на монофизити, на протестанти и на другите къде са се отклонили от Христовата истина, която е истината на Светия Дух в църквата и че
другото название на тази истина е православие. >> Да. >> И това е. >> Исках само да завърша. Благодаря ти за това, което каза. Исках само да завърша с това, че ето сега нашата, видимо, нашата българска делегация ще замине на 25 а декември за Истанбул и просто някои хора си представяхме или си представяме как отиваш там и и питаш в крайна сметка, добре де, ами сега ти защо служиш с папата, кажи каква ти е концепцията, нали, нали? И ние сме
православни, ти си православен, обясни ни, моля ти се, ние не те разбираме примерно и или направо някои хора казват: "Ами примерно праща се едно писмо и казва, предвид променени обстоятелства, предвид нови обстоятелства, извиняваме се, но докато не получим от вас обяснение какво вие правите със съслужение с папа и други еретици, така и нямащи общо с православието, няма да може да дойдем. Съжаляваме, но не можем да дойдем, защото така сме смутени от вашите действия, което е истина и е искрено да се направи.
>> Сега от външна гледна точка аа целият този сценарий за отиване във фенер е един капан, нали, той е така да се каже ние не воюваме срещу кръв и плът, а срещу поднебесните сили. >> Тоест тая среща няма да е просто любовта християнска. Тука си има цели. >> Не, не. Не, >> но въпросът е, че на някой ще каже да де, ама то няма какво да се направи в тая ситуация. Вече са поети ангажименти, не трябва да се направи. И един вид а нямаме решение, нямаме така >> силно нямаме полезен ход. Да,
>> това нещо не е вярно. >> Значи, а нас ни е казано така. Аз дори ще го цитирам в Евангелието, в две от Евангелието. Аз ще го цитирам, да кажем, в Лука. А когато ви водят в синагогите и при началствата и властите, не се грижете как или какво да отговорите или какво да кажете, защото Светият Дух ще ви научи какво трябва да кажете. Ние не трябва да се притесняваме. Ако човек от сърцето си извади истината и я каже на света, това е Светият Дух говори. Няма какво да се страхуваме от нищо. Ние трябва да говорим с честност,
с искреност, с дръзновение истината, само истината и цялата истина и това ще бъде от Светия Дух. >> Да. >> И никой няма да може да ни злепостави. >> Да. Духът на истината. >> Това е спасението. >> Ами ще се молим за нашите български архиереи, за българския патриарх. Всичко да бъде наред, да ни запази Бог от всякакви интриги и нередности. Вярвам всички вярващи хора. Твоето предложение беше прекрасно. Да завършим поста подобаващо. Наистина да се възрадваме в празника на Христовото Рождество.
Благодаря ти много за твоя анализ. Надявам се да сме били полезни за всички хора и наистина остават броени дни. Нека да влезем в розата на празника. >> Дай Боже. Амин. У