ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорница Здравейте! Темата на днешната беседа е Достоевски и Цветан Стоянов, геният и неговият наставник. В годината, в, която отбелязваме 200-годишнината на Достоевски, днес ще разгледаме книгата на Цветан Стоянов, геният и неговият наставник, считана за не сбъднал се шедевър на българското литературознание. Тази книга остава незавършена поради нелепата смърт на своя автор. Тя е писана до смъртта му в 1971 година. И излиза през 1978 година. Това е най-амбициозната книга за Достоевски, писан в България. И се радва на, цитирам, небивал успех. Тя е култова книга за интелигенцията на своето време. Самия Цветан Стоянов е една симпатична фигура във българската култура.
Умен, образован, ерудиран, трудоспособен, мислещ. Роден е в 1930 година, умира в 1971 година, поради лекарска грешка следствие от операция на апендицит. България, българската култура е бедна на мислещи и люди. Затова преждевремената смърт на всеки един умен и даровит човек е голяма загуба за нас. Цветан Стоянов сега можеше да е 91 години, можеше да е още жив. И можеше за изминалите 50 години от неговата кончина да ни бъде много полезен, ако се беше развил. Така е иначе тази 50 годишина е хубав повод да се върнем към неговото наследство и към неговата най-култова книга «Геният и неговият наставник». Връзката между Стоянов и Достоевски е съдбовна. Ето какво пише той през 1952 година. Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва, той ме изпепелява. Аз виждам своите мисли, не свои, а плахи копия на неговите. Да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, за да се родят пак, безкрайно по-могащи, безкрайно по-велики, там в редовете написани като чест моята кръв. Аз вече нямам глас, аз съм отзвук. Аз вече нямам вид, аз съм отблясък.
И понеже не мога да кажа и една стотна от това, което той казва, аз му се давам целия, нека говори той. Крайна цитата. Писано е през пролетта на 1952 година. Точно тогава Цветан Стоянов е студент, 22 годишен и завършва право в Софийски университет. Писано е в дневник, т.е. искрено, без цензура, без цел да впечатли някого или да публикува казаното. Т.е. можем напълно да вярваме на тези думи. За нито един друг автор Цветан Стоянов няма да каже нещо подобно. Затова е малко да се каже, че Достоевски е любимият му автор. Той е неговото повише аз. И ето, че, когато е на 40 години, навърха на своите творчески възможности, вече доказвал себе си като литературен мислител, изследовател, преводач от английски. Точно тогава Цветан Стоянов излиза от своето амплуа на специалист по английска англо-американска литература и се захваща за Великия Достоевски. бори се с тази тема до смъртта си и макар, че тя не е съвсем завършена,
това е неговата свърхкнига. Това е книгата на неговия живот. Тази книга обаче, трябва да кажем честно, че съдържа много интересни неща, много творчески образи, мисли, но тя остава недостатъчно умна, недостатъчно ерудирана, недостатъчно добросъвестна. Това е всъщност една неистинска книга. Една лъжовна книга. Цветан Стоянов, като един трудолюбив преводач, е превеждал Шекспир, Свифт, Байрон, Шели, Колридж, Робърт Бърнс,
Шарлот Бронте, Чарлз Диккенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Витман, Емили Диккенсън, Киплин, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Лий, и така нататък, и така нататък. Но, кое е общото между всички тези автори?
Да, английски език, да, но не. Не е това важното. Кое е общото между всички тези автори? Общото е, че те не са христоцентрични. Цветан Стоянов също не е христоцентричен. И не само, че не е христоцентричен, но и не осъзнава това. Всички тези автори са егоцентрични, както и Цветан Стоянов. А Достоевски е христоцентричен. Победоносцев е христоцентричен. Амбицията между Достоевски и Победоносцев се случват в друга вселена, там, където ги няма
Уолт Уитман и Емили Дикенсън и Цветан Стоянов. Едното е духовното, другото е душевното. Цветан Стоянов така и не разбира разликата между едното и другото, както и 95% от българската интелигенция смесват духовното с душевното и поради тази причина той е неадекватен за да се занимава с духовната проблематика. Той трябва да остави и да не се занимава с нея. Той се занимава с Уолт Уитман, с Емили Дикенсън,
с Стайнбек, който иска. Но да не пипа човеци, които родени в една, можем да кажем, Петровска Русия, една душевна, интелигентска Русия, това, което ги браве различни от тяхната среда е, че те се изтръгват от тази ниска Русия и проглеждат във високата, в духовната Русия,
христоцентричната Русия, светата Рус. Достоевски и Победоносцев са излезли от блатото на Петровска Русия и са прогледнали в Христовата Русия. А Цветан Стоянов иска в блатото, заедно със своите съмишленици по егоцентризъм да разсъждава върху
Достоевски и Победоносцев. Главното за Достоевски и Победоносцев те се измъкват от егоцентризма с огромни усилия, с падане и ставане, непълноценно, но това е, което ги отличава. А Цветан Стоянов прави фундаментална методологична грешка. Той се опитва да ги осмисля там,
от където те искат да се измъкнат. Блатото, от където те се измъкват. Блатото на човекоцентризма, на егоцентризма. Вътре в книгата можем да кажем, че има много интересни теореми, които Цветан Стоянов развива и доказва. Но те са
основания на най-погрешна аксиома. Аксиомата, от, която проистича цялата книга, е лъжа. Тя е фундаментално погрешна. Тя е двойно погрешна. Едно, че Достоевски и Победоносцев се борят за христоцентризъм и до някъде го постигат. До някъде, не до край.
Това е първата огромна и непростима метеодологична грешка. И втората, още по-голяма от нея е, че за Достоевски и Победоносцев, за разлика от Цветан Стоянов, има Бог. Достоевски и Победоносцев основават своят светоглед върху това, че Бог съществува.
А Цветан Стоянов в съзвучие с така, мейнстрима на европейската интелигенция от онова време, не само България комунистическа, но и почти цялата, господстващата, във всеки случай, мейнстрима, тази интелигенция
е егоцентрична. Тя е безбожна. По определение. По аксиома. Така, че няма как в засобна на тези две свръхпогрешни светогледни аксиоми в тази книга, колкото и труд да се вкарва,
колкото и интелигентски конструкции да се изработват в нея, няма как да получим истина. Книгата е основана на двойна лъжа. Методологическа. Цветан Стоянов е изпепелен
от Достоевски. защото мемата душа също е християнка. И душата на Стайнбек е християнка. И душата на Джек Лондон. И на Киплинг. И на всички вярващи и невярващи. Душата им е християнка. Тя помни
смътно твореца си. И за това Цветан Стоянов е изпепелен. За това твърбите на Достоевски са якаш са писани с неговата кръв. Сърцето му дълбоко в себе си е християнско. Но
личността, интелекта, съзнанието на Цветан Стоянов е вече егоцентрично. И за това той не може да се справи с това изпепеляване. За това той се бори с тази тема. И за това
той влиза в пряг двобой с тази изпепеляваща го тема. на върха на своя живот, когато е в разцвета на своите сили. Защо? Защото той си мисли, че Достоевски, бидейки гения
какъв то е, е станал жертва на някаква аберация, на някаква грешка, на някакъв уклон. станал е ретроград. Станал е консерватор. Най-лощото нещо
за един интелигент е да бъде консерватор. Ние с това сме инжектирани, че интелигенцията трябва да бъде лява, трябва да бъде демократична, трябва да бъде прогресивна,
а тези, които не споделят този прогресивски лъжовен светоглед, някак си съмъркобесни, ретроградни, черносотници и така нататък. И, понеже Достоевски
отхвърля човекоцентричния, прогресивския, западническия светоглед, който е светоглед и на Цветан Стоянов и на огромната част от руската интелигенция по това време, поради тази причина всички се чудят как да го спасят
от тази му ретроградност, как да го уневинят. И Цветан Стоянов иска да спаси своя герой, своя Достоевски, от лошото, от ретроградността и да прехвърли вината върху Победоносцев,
върху неговия наставник и се опитва да конструира една умозрителна конструкция, че Победоносцев, сивия кардинал на руската империя, се опитва да ръководи, да манипулира твореца,
гения Достоевски, особено по времето, когато Достоевски пише своя последен и най-велик роман Братък Карамазови. Впрочем, тогава връзката между двамата е най-близка и влиянието на Победоносцев
е най-силно върху творчеството на Достоевски и по отношение на Дневника на писателя и по отношение на Братък Карамазови. И Цветан Стоянов решава да Вароса както той си въобразява
добрия Достоевски като припише лошите неща на лошия Победоносцев и накрая тезата му е, че големия манипулатор Победоносцев след като гениално е
изманипулирал твореца Достоевски накрая обаче е бил победен от гения Достоевски който който макар макар да се е подал на неговия
ум на неговото очарование интелектуално но бидейки творец и това гениален творец бидейки верен на гения си на творчеството си в крайна сметка се оказва
че там не голови манипулацията на ретроградния политик и в крайна сметка твореца гения побеждава своя наставник в романа Братя Карамазови това е най-общо казано тезата
всъщност тезата че в царска Русия при Александър II и особено при Александър III има един сив кардинал който дърпа конците Константин Победоносцев който е отявлен реакционер и обладава огромна власт това е теза на
цялата руска интелигенция те изграждат конструират този образ на Победоносцев сивия кардинал едва ли не великия инквизитор и преди Цветан Стоянов се така виждало т.е. съвсем очевидно че по времето
когато се осъществяват тези събития втората пудна на XIX век в Русия имаме една съвсем ясна картина интелигенцията като цяло с изключение на много малко изключение е
радикална анти църковна анти монархическа либерална проконституционна про реформаторска самия цар Александър II се подава на реформаторския
дух на своето време въвежда своите реформи най-голямата от, които е отменението на крепостното право разбира се но след това и други и други и че в този момент на
тръгване на цялата руска интелигенция и върхушка начало с царя наляво изведнъж десните консерваторите получават дар от небето Федор Достоевски най-гениалния руски писател на всички времена
по-гениален от Толстой от Пушкин в крайна сметка той взема, че става реакционер взема, че става ретроград взема, че става православен христоцентричен и тогава тесницата в лицето на
Кът Колов славянофилиятел второто поколение и разбира се Победоносцев виждат в този дар Божий своя шанс и разбира се се възползват от Достоевски в максимална степен сега
тази визия визия за слушващото се в Русия е неверна от начало до край понеже е без Христа ние каквото и да изследваме без Христа грешим а особено пък ако изследваме Русия православна християнска Русия
и особено духовни и така творчески събития всъщност всъщност нито Победоносцев нито Достоевски нито Александър Трети нито самата Русия
нито брате Кармазови нищо не можем да разберем без православието в центъра и е много важно да осъзнаваме че не можем да ги разберем защото ако не ги осъзнаваме не ви вземе проблем и започваме някакви други анализи така че ключа
към осмисление на събитията е разбира се православието христоцентризма Интересно е, че Достоевски е роден в Москва Победоносцев също е роден в Москва Москва е руската Русия Петербург както показва и самото му име е
германската Русия той е германски град Петър първи е първият германец руски цар макар, че той е етнически руснак но той е повече германец отколкото да кажем Екатерина II която е етническа германка но тя разбирала Русия по-добре от Петър първи макар, че тя също е запагническа носителна в своето време секуларна и прочее
води една до някъде антицърковна политика но Екатерина германката е повече рускини отколкото Петър първи руснака Той бидейки свръхволиви но изцяло бездуховен изцяло острастен свръхамбициозен свръхволиви но му липса горния етаж липса му духовното
Петър вкарва Русия в едно вековно вече 300 годишно иго Петровското иго от което Русия още не се е измъкнала и без да разбираме това вековно иго по времето на Достоевски и на Победоносце той е било вече 150 годишно
повече от 150 годишно иго на бездуховността в Русия без да разбираме генезиса на руската интелигенция която е Петровска в своя генезис тя не е христоцентрична тя не се ражда от монастирите а се ражда в столиците в Петербург в Москва
и за това руската интелигенция е егоцентрична секуларна да формално всичките почти са православни но православието вече е отисло в периферията на техния светоглед може би в сърцето си дълбоко са православни но в светогледа вече не са всички най-големите патриоти и Карамзин е секуларен т.е. антируски в своят светоглед и, когато той пише своята история на Русия
когато възпитава цяла Русия тази история карамзинската тя е в същността си секуларна т.е. антируска така че ние трябва да разбираме драмата на руското общество точно в Петровския плен и без Петровски плен не можем да разберем нито едно от събитията
което се случват в Русия от XVIII век до днеш тезата на Цветан Стоянов че съмогъщия оберпрокурор Константин Победоносцев манипулира гения Федор Достоевски не е вярна и фактологически Образът на
сивия кардинал Победоносцев е създаден по-късно след смъртта на Достоевски след смъртта на цар Александър Втори Александър Втори е реформатор Победоносцев е консерватор те са на различна позиция сега Александър Втори
не е последователен реформатор той се колебае но все пак предимно реформатор а Победоносцев е убеден консерватор т.е. те са светогледни противници Победоносцев е лоялен спрямо царя той е монархист
и напълно лоялен но той никъде не одобрява демократичните демократичните реформаторски течения в Русия смятя ги загибелни за Русия особено пък в последните години
точно когато пише Достоевски брате Карамазови точно тогава Александър Втори е в реформаторска фаза на своето управление и тя продължава до смъртта му той е убит в навечерието на подписването на нещото конституция т.е. наречената конституция
на Лорис Меликов тогавашният министр на вътрешните работи либерал не край но конституционен деятел който иска да създаде нещо като конституция в Русия да въведе
третото съсловие във властта по някакъв начин макар и не пряко косвено но все пак той прави така да се каже грешката на Луи 16 преди френската революция нали вкарва третото съсловие в
в Париж в генералните щати така че Лорис Меликов се опитва да повтори същата грешка и народоволците терористите го убиват в навечерието на приемането
на тази полуконституция именно защото тази полуконституция ще им отнеме каузата за, която те живеят и умират те са се обрекли на конституционни реформи и ако тези конституционни реформи започнат да
навлизат в царството отгоре те остават безмислени и затова те убиват царя преди да подпише въпросната полуконституция това е един от парадоксите на руската история че ако не бяха убили
Александър II Русия ще да продължи по пътя на реформите като го убиват Русия се връща към самодържавието до голяма степен благодарен е победоносцев но това става по-късно така, че тук Светан Стоянов
лъже и нас лъже и себе си победоносцев не е всемогъщ обер прокурор когато Достоевски пише братя Карамазови той е превърженик на малцинството на слабото малцинство на консерваторите
спрямо силното властващото тогава мнозинство на реформаторите начало с царя и с Лорис Меликов неговият тогавашен фаворит така че тук виждаме
че Цветан Стоянов не се спира пред една груба историческа манипулация която не би трябвало да е възможно за един интелектуалец добросъвестен и той
грабва конструкцията тя е недарна но все пак е създадена по-късно след събитията и се опитва да ни я наложи преди събитията все едно
че Победоносцев е бил сив кардинал не е бил не е бил Победоносцев по времето когато се пише брате Карамазови дори не е бил обер прокурор брате Карамазови се състои от 12 глави 10 от главите
излизат преди са отпечатани преди Победоносцев да стане обер прокурор така че как може той и то най-важните глави идеологическите глави са написани преди това той още не е станал обер прокурор
но и дори, когато става той още не е властен защото е представител на крилото което е напротивно светогледно мнение спрямо царя така че той е далеч от семогъщество той никога не е бил семогъщ но
неговото могъщество настава след убийството на Александър втори което пък е след смъртта на Достоевски която пък е след публикуването на цялата книга брате Карамазови
така че Цветан Стоянов освен че работи на една егоцентрична нехристоцентрична светогледна основа относно събития които са христоцентрични но той си позволява
да манипулира и обективната историческа истина Ето как започва неговата книга Цитирам Тази тема е тъмна и болезнена и дори по особен начин криминална
Тя не може да не ни занимава да не занимава въображението на всеки който обичат Достоевски да не го дразни със своята загадка Известно е че към край
на живота си той е бил в тясна връзка с Константин Победоносцев един от най-крайните реакционери на тогавашна Русия Победоносцев е влиял и при самото създаване на брата Карамазове където цели глави
са писани под негови преки или косвени указания Как е могъл гениалният писател да се свърже с такава фигура до степен на подчинение бихме казали едва ли не на угодничество Какво се крие за тази връзка единомислие
съвпадение на убежденията или някаква хипнотична сила на влияние или търсене на сигурност и облаги правене на кариера и съвсем хармонични ли са били отношенията между двамата нямало ли е там глухи
подмолни търкания които да се долавят само с изострен слух и така нататък сега той търси глухи подмолни търкания които да се долавят само с изострен слух т.е. ние саедно с
Цветан Стоянов имаме това изострен слух А темата била тъмна и болезнена Малко по-късно след една-две страници няма и толкова Цветан Стоянов пак казва Пак ще повторим че темата е тъмна и болезнена
и по особен начин криминална Всеки ще разбере защо е тъмна и болезнена но защо пък криминална Темата е по особен начин криминална и защото вътре в нея освен от съубийството има и още едно
престъпление Налец с Федор Павлович Карамазов се опитват да унищожат и още някого но опитът излиза несполучлив Ето е тезата Значи освен
Федор Павлович Карамазов искат се опитват да унищожат и още някого подразбираме Федор Михайлович Достоевски обаче опитът излиза несполучлив тоест
наставника не успява да убие гения Продължавам цитата още малко Въвеждаме лицето Константин Петрович Победоносцев И така Въвеждаме лицето
Макар е да изглежда невероятно името Победоносцев не е псевдоним а куриозна случая но той го е вземал сериозно Той го е вземал сериозно Той го е вземал сериозно Това не е
български език това е английски език вероятно така е било написано в книгата която е чел на английски относно Победоносцев български не казваме вземал сериозно
а вземал на сериозно така че това е един изплъзнал се лош превод неправилен превод от английски който показва мисловния строй на Цветан Стоянов Той продължавам да цитирам
относно Победоносцев Той е внук на свещеник и син на преподавател литератор възпитан е в традиционен стил но и носи нещо от разночинската матрица и прочее сега
тук пак имаме лека манипулация от страна Цветан Стоянов Победоносцев каза той е внук на свещени и син на преподавател литератор какво означава преподавател
литератор учител по литература какво друго а бащата на Победоносцев е професор в Московския университет това не е просто преподавател литератор той е
професор в Московския университет езиковед издател публицист преводач владел на няколко езика професор в Московския университет при него се случили
Белински Лермонтов и така нататък как така преподавател литератор после пак продължаваме с обяснението на Цветан Стоянов за Победоносцев той е чел много знае философия
история литература превеждал е от английски Карлайл и Емерсон от латински блажение Августин по-късно става преподавател в Московския университет по гражданско право не той не става преподавател
става професор в Московския университет издава няколко книги като правист и от най-големите прависти на тогавашна Русия по-нататък Витлемската звезда на Константин Петрович Победоносцев изгрява през 1865 година
и с голямата си светла опашка се забива право в императорския дворец Московския професор се прехвърля в Петербург за да бъде отново преподавател но вече пред по-специална аудитория тримата синове на Александър II великите князе Николай Александрович Александър Александрович
и Владимир Александрович Отначало Константин Петрович се сближава преди всичко с престолонаследника великият княз Николай Александрович но князът неочаква на умира върствета на мълдостта си и колкото и да е потресен от тази загуба Константин Петрович сега
при новата ситуация вече прехвърля възпитателското си усърдие върху новия престолнаследник великият княз Александър Александрович Крайна цитата Тук виждаме една изключително изключително груба манипулация
Виклемската звезда на Константин Петрович изгрява през 1965 година и с голямата си светла опашка се забива право в императорския дворец Московския професор се прехвърля в Петербург за да бъде отново преподавател но вече на по-специална аудитория тримата сина
Александър Втори Това не е вярно Значи първо как си представяме ние че Московския професор се прехвърля в Петербург и става преподавател на тримата синове на царя Как така? Той самия решава да стане техен преподавател
Той самият решава да се прехвърля в Петербург Няма такова нещо Най-малко пък това може да стане в Руската империя Не На него му заповядват Него го извикват от Москва да дойде в Петербург и да преподава на престолонаследника Николай Александрович И това не става в 65-та година
а много по-рано Така че ние тук виждаме една историческа неистина Всъщност истината е съвсем съвсем различна Значи 61-та година Освът на 61-та година граф Строганов извиква от Москва Победоносцев и
го задължава да преподава юридически науки на престолонаследника Николай Александрович Освът на 61-та година не 65-та Продължава една година това нещо след което Победоносцев се връща в Москва и си се връща в университета
като професор 1863-та година решават престолонаследника да направи една голяма обиколка из Русия и отново извикват Победоносцев от Москва и го зачисляват към престолонаследника
като негов съветник придружител по време на неговата голяма обиколка в Русия след което той отново се връща в университета в Москва престолонаследника 1864-та година заминала за Европа живее дълго време там
сгодява се със своята годиница отива в Франция и там се разболява там умира Победоносце във всичко това не участва няма нищо общо той си е в Москва и толкова много по-късно вече 1866-та година той се прехвърля
той не се прехвърля а него отново му заповядват да отиде в Петербург и да започне да преподава на престолонаследника вече Александър бъдеще Александър Трети а тук Цветан Стоянов е казан така от начало Константин Петрович се сближава преди всичко
с престолонаследника великия княз Николай Александрович но князът неочаквано умира върцвета на младостта си и колкото и да е потресан от тази загуба Константин Петрович сега при новата ситуация вече прехвърля възпитателското си усърдие върху новия престолонаследник т.е. какво разбираме от този цитат
че той е активния значи първо се концентрира върху престолонаследника нещеш ли той умира е кво да прави Победоносцев ле е крокодилски сълзи известно време след което се насочва към новия престолонаследник нищо подобно няма в действителността в действителността
той преподава т.е. не преподава а го извикват да преподава ще не ще да преподава на престолонаследника вършта си се в Москва престолонаследника заминава за Франция след една година умира след още една година се сещат отново
за Победоносцев заповядват му и той отива в Москва да преподава новия престолонаследник никой не го опита иска ли не иска ли да се прехвърля да не се прехвърля няма такова нещо така че виждаме една много груба манипулация която недопустима
за един изследовател за един интелектуалец той трябва да е верен към към материала материала не е такъв дърпащ казва Цветан Стоянов дърпащ конците на целия колосален куклен театър шепнеш до ухото на златни тронове
и махагонови писалища той е събарял и такива противници които привидно са изглеждали не по-слаби от него разстройвал е проекти които са се смятали сигурни както ще кажа по-късно за него Блок бухалските му криле са покривали цяла Русия
това не е вярно този образ създаден от Блок е една лъжа изключителен образ ярак бухалски криле и така нататък но нищо общо няма действителността Блок създава поетична конструкция ярка силна
оригинална и невярна победоносцев не е такъв тип той не е манипулатор той не е сив кардинал той е добросъвестен държавен служител честен безукорен всички го мразят лявата либерална интелигенция го мрази
но не могат да намерят една стотинка с, която да е злоупотребил или нещо нечесно да е направил не той си казва истината и на император Александър Втори който не го слушаше
и на Александър Трети който го слуша и на Николай Втори след това който частично го слуша частично не го слуша той е много уважителен към царя обеден монархист никога няма да тръгне против царя
поради самата институция но по отношение на светогледните въпроси е последователен от край до край той е лишен от такива свърхъестественни способности които му приписват да омагиосва не е такъв той не е
обаятелен не е чаровен напротив има много скучно лице много такъв не харизматичен външен вид никакви конци не е дърпал не е властолюбив
не е славолюбив не е любител на разкоша или на гордостта на жестовете точно обратното той е идеалният чиновник но в Петровска Русия и това е
драмата това е трагедията в Петровска Русия падналата под Петровско иго Русия той е поставен в невъзможна ситуация той е
обер прокурор на светия си но това е дъвено желязо за за вярващия православен християнин Църквата не може да бъде подчинена
на един държавен служител обер прокурор а в Петровска Русия точно такава и Победоносцев който е убеден православен християнин но е роден в кълъпа
на Петровска Русия и е натикан точно в тази антироля на обер прокурор и той си изпълнява съвестно задълженията които са противни на същността
на Църквата на същността на християнството на същността на православието Мита за Победоносцев е ярък силен и тотално фалшив Става въпрос за друго
Двамата с Достоевски не могат да бъдат разбрани извън образа на Петровския плен всъщност Петровския плен поставя и двамата в блатото на егоцентричната
европейска цивилизация която е заляла и руската интелигенция впрочем Победоносцев също и както и Достоевски като млад е бил либерал но за разлика от Достоевски който е пратен в каторга в Сибир и прочее Победоносцев
по-рано преминава към консервативните убеждения като млад е бил либерал публикува репри Херцен такива либерални статии но по-рано извършва своя прелом
и по-безболезнено за това няма тази дълбочина за това няма тази дарба духовна която Достоевски има който е преживял смъртна присъда и така нататъка каторга и това страдание през което минава
Достоевски и самата му разбира се дарба на художник го отличават от Победоносце в което няма такава дарба той е бездарен в това отношение но е чистосърдечен и там те се събират с Достоевски
като двама сакати двама куци Петровски руси които тръгват към Христа куцат към Христа падат в блатото стават и така нататък и се стремят
да достигнат към Христа но те са обременени с този егоцентричен европейскоцентричен бездуховен Петровски плен това е тяхната драма и за да разберем взаимоотношението между двамата ни трябва да се ги представим в тези
нощни разговори духовни в които и двамата са се борели с Петровското в себе си с Петербургското в себе си и те живеят в най-антируския град на Русия Санкт-Петербург който е създаден от руския немец Петър Първи то понятието немец в случай не е етническо а става дума за
религиозно Петър не вярва в христоцентризма той вярва в егоцентризма както тогашните германци Лутеровите германци са егоцентрици Лутер е егоцентричен той смята, че той и Бога него не му трябва Църквата в православния смисъл на понятието и този Петербург
в, който живеят Победоносцев и Достоевски са своите италиански дворци са своите германски дрехи и ливреи с френски език на, който се говори и така нататъка е толкова анти
православен толкова анти духовен плитък и острастен макар и талантлив безкрайно страшно талантливи са тези плоски руски интелигенти от типа на Блок и другите нали? Той е духовно
несъществуващ но душевно е гениален разбира се да в страстите в интелектуалните тързания да но те остават под леда в блатото Достоевски разбива
леда и си подава лицето над блатото Победоносцев също и в тези нощни разговори както казва Победоносцев след аз казва имах запазено време за него казва
събута вечер след нощното обдение може си представим след като са били на църква на всенощно обдение в събута те се срещат късно вечерта и говорят докъсно вероятно са говорили най-вече
за творчеството на Достоевски но разбира се и за текущата проблематика на Русия на руската интелигенция на руския народ на образованието това е и двамата много ги е вълновало и Победоносцев е виждал
в Достоевски единствения православен вярващ духовен човек който има и художествената дарба благодаря на която изпепелява младежите интелигенцията
читателите и в Франция и в Германия и в Англия и навсякъде и в България Цветан Стоянов ще бъде изпепеляван от този свръхталантлив писател единствен в
руската литература да има едновременно такъв велик талант равен на Пушкина Толстой и разбира се една глава над тях в духовен план защото е осъзнал
защото се покаваме през покаянето през което те не са минали и за това истината за взаимоотношенията между Достоевски и Победностев няма нищо общо с манипулация
това е последното нещо което те са двама болни които си обменят рецепти как да оцелят духовно двама духовно болни не душевно болни разбира се духовно болни
които осъзнават диагнозата които проглеждат над блатото и това е глътка въздух Достоевски да намери свой събеседник който да е на неговата вълна Победоносцев
да намери свой събеседник на своята вълна това нещо е било глътка въздух изъбламата те са били като братя в тези разговори духовни това е най-скъпоценното в живота на Победоносцев и едно от скъпоценните неща
в живота на Достоевки това духовно приятелство надвама усъкатени петровски руснаци борещи се да се измъкнат към Христа за Цветан Стоянов това е една политическа история че че един вид Победоносцев
иска да вкара Достоевски във своята пропагандна машина и Достоевски се съгласява къде поради слабохарактерност къде поради койзник и други причини но пусти гений блика от всеки ред и от всяка буква на романа и в крайна сметка побеждава
как побеждава този пусти гений не става ясно защото в братя Карамазови в никакъв случай не може да кажем че интелектуалската интелигентската партия побеждава един вид партията на Иван Карамазов
побеждава по никакъв начин великият безбожник Иван Карамазов гениалният безбожник Иван Карамазов се оказва в крайна сметка победен в романа победителят е Алеша Карамазов и което е много интересно самият Достоевски
в писмата си до Победоносцев и в разговорите казва нещо изключително важно той казва така защото Победоносцев го обвинява той с него обвинява и коментира че един вид атеистичната страна легендата
за велики инквизитори и така нататък са много ярко показани злото е показан много ярко Иван Карамазов с неговия гений скептичен и анти анти християнски
и се бои Победоносцев дали Христовата част ще бъде също толкова силна как ще може да се обори как ще се напише оправданието на Бога теодицеята и
Достоевски му отговаря така че той няма да напише оправдание на Бога а ще вкара образ Алеша Карамазов като отрицание не тези си които да отхвърлят Иван Карамазов а човек образ и това е
разбира се истинското решение това разбира се художественото решение тук нямаме трактати където имаме теза и антитеза не тук имаме художествен роман художествено произведение и срещу образа на Иван Карамазов
който е подплатен с трактат и с тези си имаме образа на Алеша Карамазов който не работи с трактати и с тези си имаме образа на Старица Зосима който не работи с тези си страктати
а с проповеди и с личен пример така че може да кажем че в рамките на романа разбира се че ретроградния Алеша и ретроградния реакционера стареца Зосима Христос побеждава великия инквизитор
и скептика и Петровския човек какъвто е Иван Карамазов така че как можем да кажем ние че в крайна сметка гения победил своя наставник нищо подобно Победоносцев и Достоевски са
заедно в този роман те са заедно и с Сарец с Зосима и с Реша разбира се да Победоносцев е неталантлив той не е обаятелен той не изпепелява
Достоевски е обаятелен който всички обичаме който ни изпепелява но Победоносцев само му е помагал с своя авторитет с своето
мислене Победоносцев е бил изключителен интелектуалец като работоспособност и така нататък без блясък да без гений без дарба такава
харизма не но съвестен така да се каже отличник перфектният отличник перфектният държавен служител честен безкористен трудолюбив умен ефективен
но бездарен някакси непривлекателен и ми да такъв е бил но вамата се допълват помагат си и можем да кажем че разбира се и у Достоевски и в брата Карамазови имаме
известни уклони известни мечтателности което е слабост на Достоевски тази му мечтателност за, която е бил критикувам справедливо от Константин Леонтиев едва ли не мечта за земен рай и така нататък но
в крайна сметка шедевра на световната литература брата Карамазови е следствие от тази духовна дружба между двамата сакати между двамата ранени които които се влачат
към Лазарета към болницата Христос към великия лечител Христос и си помагат влачайки се по пътя това е смисъл на дружбата между
Победоносцев и Достоевски а не тази политическа конструкция която свежда духовното до душевно христоцентричното до егоцентрично и се опитва да
оправдае Достоевски от към най-важното което е смисъла му от към неговата православност от към неговата въцърковеност от към неговата христоцентричност
Може би Може би ако Цветан Стоянов не беше станал жертва на тази нелепа лекарска грешка ако беше доживял до падането на комунизма ако беше доживял
до това заливане с литература с мислене което мина през последните десетилетия може би той щеше да стигне до своето житейско
покаяние и може би щеше да направи нов прочит талантлив какъвтото е безспорно е бил талантлив ерудиран а той безспорно е бил ерудиран и трудолюбив и интересен
като мислител и може би тогава едно изследване на Достоевски от негова страна би се превърнал в един огромен принос за
литература знанието но това само при едно условие че самия Стоянов минеше през своето тотално житейско покаяние т.е. промяна към
христоцентризъм и съответно трябваше и да преосмисли аксиомите върху които да основе своето изследване в главната книга на своя живот
Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по радио Зорана