Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 210 е 80 години от 9 септември 1944 Съвсем наскоро се навършиха 80 години от 9 септемврийския преврат или революция Но тази годишнина мина съвсем вяло без да се проведе смислен национален диалог относно така наречената комунистическа България т.е. относно тези 45 години от българската история които преминаха под знака на комунизма Защо не се проведе този обществен размисъл?
Дали всичко е ясно? Дали този размисъл вече е проведен? И нещата са заели местата си? Съвсем не Никога не е бил проведен? Всичко е клишета? Всичко е корист? Всичко е повърхностно? Или почти всичко? Няма нито един щогоде задълбочен исторически труд, който да осмисля въпросните 45 години Ние се оставаме, така да се каже, на вестникарската повърхност глупави и повърхностни относно комунистическия период в България Общественият мисловен процес, качественият обществен мисловен процес не е протекал, не се е състоял И няма никаква тенденция да протече
Тематиката вече е малко или много демоде И аз не виждам някой да се заел с такава свръхзадача Няма нито едно щогоде задълбочено и талантливо художествено произведение Книга, филм, стихотворение, песен, което да осмисля този период Не, че имаме някакво задълбочено осмисление на предишния период Пример Третото Българско царство Не, че имаме задълбочено осмисление на предишния период Османския Нямаме до ден днешен Всичко е клишета Повърхностни, вестникарски, самоизмамни клишета Създадени от Ботев, Левски, Вазов, Захари и така нататък Това е до ден днешен Сакралната псевдоистина И ако някой каже, че това са недостоверни прочити на историята за османския период
Също него ще скочи всеки, почти всеки неразсъждаващ българин Ще кажат: чакай, ти какво искаш, искаш да ни лишиш от най-ценното в нашата история До такава степен сме деградирали, че вече не усещаме своята деградация Тя е станала втора природа за нас Неразбирането на историята е станала втора природа И ние възставаме също разбирането Ако някой рече да разбере по същество А защо казвам по върхностни, Ботев, Вазов и Захари? Поради една много проста причина, много очевидна причина Не можеш да имаш задълбочено изследване на историята без Христос да е в центъра на това изследване За Ботев Христос не е в центъра на изследването За Вазов не е, за Захари не е Дори те са, някои от тях, Ботев и Захари са антицерковно настроени Резултата от подобни изследвания, художествени или исторически или смесени Не може да бъдат достоверни
Когато са без центъра на меродавност Центъра на истината Но они поне бяха талантливи Ботев е талантлив, Захари е талантлив, Вазов е талантливи творби, макар и заблудени, така Пристрастни Повърхностни, но талантливи Ние и това нямаме Един Димитър Димов Създаде един талантлив Супер роман За част от предишния период, романа Тютюн Една сага, един епос За предишния период Нямаме в моментаа нещо на това равнище
Без да смятаме, че Димитър Димов е осъзнал същността на периода в никакъв случай Или че е сложил Христос като център Не разбира се Но Ярко, талантливо, вдъхновено, майсторски Го е вкарал в някакъв разказ Нямаме дори на точка на талант и на вдъхновение нещо сравнимо Някак си безкрили са и песните, които се пяха, и статиите, и романите, и филмите Беднави Слаби Затова Този 45 годишен период продължава да бъде бяло поле за задълбочената българска мисъл Тя не се проявява Разбира се и предишните периоди са бели Може би в средновековето до някъде имаме така, що годе, полноценно осмисляне
Но ако да кажем за османския период или за третата българска държава Можем да кажем, че те са отдавна отминали Този комунистическия период не е така Не е толкова отдавна Живи са свидетелите Отделно че е свръх документиран Милиони страници, хиляди часове, записи, интервюта, филми, документални, игрални Да те всички игрални филми са документални Пар екселанс за своето време Понякога дори по-документални, отколкото самите документални филми Та, при целият този огромен материал и при живи милиони българи За които този период те са прекарали част от съзнателния си живот в комунистическа България И би било национална катастрофа, ако те един по един си отидат И стигнем до мига, в който нито един жив носител на онова време Вече няма да бъде жив
И ние пак няма да сме успели да пресъздадем чрез историографията Или чрез изкуството същността на този период Не е въпросът да осмислим този период в угода на сегашната политическа конъюнктура Както обикновено се прави Нито пак в угода на тогавашната политическа конъюнктура Целта не трябва да бъде нито да се оправдава в това време, нито да се обвинява Целта трябва да бъде истината От една страна макро историческата истина В Христа От друга страна микро историческата истина Наравнищо на отделния човек И тази истина пак е в Христа Но и двете ги няма Само в Христа имаме задълбочено осмисляне на макро и микро историята И без Христа имаме повърхностно осмисляне на историята във всичките измерения
От 1989-та година Сам Вече 35 години Ние живеем в друга епоха Условно наречена посткомунистическа За това за нас е изключително важно да знаем Какво е представлявала предишната епоха Тези 45 години Да го осмислим това нещо Иначе не можем да разберем това което сме Ако не разбираме това което сме били Това е там откъдето идваме Като казваше Уърдсуърт Детето е бащата на човека Всички ние
Произхождаме от детето От нашето детство И Детството на съвременна България е онази комунистическа България Миналото от като произхожда сегашна България Е онази И ако това остане умствено бяло поле Някаква тера инкогнита Обзаведена с клишета Ние няма да можем да разберем сегашната България Т.е. себе си Т.е. своята сегашна глупост Своите сегашни национални катастрофи Ние няма да ги разберем А ако не разберем
От къде идваме В историята Ще проявим Малодушие на историческото съзнание Какво означава малодушие на историческото съзнание? За един човек, за един народ Това е да възприемеш историческия наратив на господстващата по настоящиям сила Историческия наратив на големия брат Нарочно използвам думата наратив Хубавата българска дума Наратив от чужестранен происход Не казвам разказ Защото Разказът може да бъде искрен
Може да бъде топъл Може да бъде гневен Може да бъде страстен Може да бъде истински съкровен Наративът е изкуствен Той е недостоверен Той е манипулиращ Съзнателно създаден с определени корисни цели Не казвам че Да възприемеш наратива на този който командва Е да проявиш малодушие на историческото съзнание И нека пак да повторим знаменития цитат на класика Джордж Оруел Който контролира миналото, контролира бъдещето Който контролира настоящето, контролира миналото
Кой контролира настоящето? Големия брат разбира се Той контролира миналото А защо го контролира? За да контролира бъдещето Точно това става И в историята Всяка господстваща сила Без изключение Утвърждава своето господство Като произвежда Манипулиран в нейн интерес историческия наратив Контролира историята Този наратив Няма за цел
Да установи историческата истина Точно обратното Да е подмени Историческата истина Не носи Принадена стойност Всеки я ползва, защото е истина Наратива обаче излъгва Едните в полза на другите Подчинените в полза на властващите И затова той се създава Да Този наратив Има две Противоположни на истината цели
Първата цел Да утвърди правотата на настоящия режим Да създаде светлата легенда за големия брат Първа цел на историческия наратив Втората цел Да дискредитира предишния режим Това е черната легенда за врага на Big Brother Това са целите на историческата наука Финансирана от големия брат и налагана с всички средства на властта Т.е. медиите, образователната система, изкуството, всичко доколкото може да се контролира от големия брат от властта Тази подмяна на историята съвсем естествено се прави от всички режими откак светът съществува светува
Примерно Ние си спомняме по времето на комунизма Как предишния режим Постоянно се очерняше А носителите на Комунистическата идея Тъй наречени Примерно Ивайло, селския вожд Или Спартак, вожда на робите Или революционерите там Петьофи или пък Знам ли кой, нали И френските революционери и преди това Всички, които, нали, са Къде атеисти, къде революционери
Бяха чисти личности И за тях не се допускаше една сянка Те нямаха недостатъци Революционерите В наратива на комунистическия режим Но те не са измислили Този подход Примерно Император Василий Първи Византийския император Който издава се с Тежки престъпления Убива предишния император Михаил Трети Убива кесаря Варда И какво почва да прави?
Първо Наратив, който дискредитира Михаил Трети и кесаря Варда И те днешния в историята са с много Отрицателна характеристика Създадена от Василий Първи и неговите наследници Предишните са били лоши хора Това е черната легенда А светлата легенда за самия Василий е създадена от неговите Подръчни историци Патриарх Фотий пише както е бил наследник на царска династия и така нататък
Това пък е създаването на светлата легенда Та, това се прави от абсолютно всички режими И за това ние сега Ако искаме да постигнем истината за въпросните 45 години Че в моментаа този период е двойно манипулиран от сегашния Биг Брадър А именно Кой е сегашния Биг Брадър? Сегашния властин Съединените щати България е васал на Съединените щати Преди беше на СССР Но сега е на Съединените щати И съответно Съединените щати Искат да контролират миналото
Чрез своята власт Какво е тази власт ако не контролират миналото? Т.е. ако не наложат своя исторически наратив Затова сегашния господстващ исторически наратив в България е Американоцентричен А какво е отношението на САЩ към 45-те години от българската история под знака на комунизма? Силно отрицателно Защото Съединените щати Водеха студена война 45 години Срещу България, СССР и другите страни от социалистическия блок Ние бяхме заклети врагове Естествено, че Сегашния господстващ наратив ще очерне враговете на Големия брат И разбира се, ще възхвалява добродетелите на Големия брат
Това ние трябва да го имаме предвид Битуващата историография в моментаа не е паднала от Марс Тя е създадена по вечната рецепта Възхвалявай себе си очерняй врага Това се прави И ние ако искаме да стигнем до истината Трябва да сложим един филтър В своето съзнание да знаем, че Преобладаващия, господстващия историческия наратив По отношение на въпрос на 45 години има за цел да очерне този период Т.е. да утвърждава правотата на щатите и да дискредитира противници на щатите Това всички зависими от българската държава, която е васал на щатите Историци в съвременно България Утвърждават черната легенда за социалистическа България Каква да бъде обаче филтъра?
В каква степен Се осъществява това очерне? Много трудно може да се измери Но ако използваме Така Един художествен образ Не ми се струва, че В време на комунизма Съотношението между Истина и пропаганда Т.е. лъжа Беше да кажем 70 към 30 70% истина, факти И 30% пропаганда, т.е. лъжа
Сега ми се струва, че съотношението е 80 към 20 80% факти И 20% пропагандна Интерпретация на тези факти В угода на големия брат При всички положения Когато процента лъжа е по-малък Цялостния ефект е по-силен Сега не можеш Да подмениш фактите И да очакваш ефект Хората не са вчерашни Колкото и да ги е страх Това Може би
Към 80% истина и 20% пропагандна измама Е Една Ефективна пропорция И ми се струва, че сега сме някъде там Но Като оставим на страна тази пропорция Имаме и фактора Размножаване Повтаряне Възпроизвеждане на наратива Чрез медиите, образователната система, киното, изкуството и т.н. И Стигаме до първия важен методологически извод
Преди да преминем собствено към изследването на българската история през комунистическия период Трябва да знаем, че господстващия по настоящия наратив за периода от 1944-та до 1989-та година Българската история е недостоверен Той е редактиран по посока от чернене в приемливи за пропагандната цел граници Т.е. около 20% Нека да чуем едно песнопение и след това продължаваме Стигаме Стигаме Стигаме Стигаме Стигаме Стигаме Стигаме Стигаме Стигаме
Абонирайте се! Абонирайте се! Осмислим логиката, историческата логика на ония период. А ние не я знаем. По-настоящем съжителстват два противоположни наратива за въпросните 45 години. Единия е на привържените на комунизма. Те по настоящем са малцинство, тъй като отдавна изгубиха властта. Другият наратив е на антикомунистите. Те са мнозинство. Техният разказ преобладава. Но важното е тук е, че и двата са недостоверни. Единия оправдава, другият обвинява. Целенасочено. Примерно, прокомунистическия разказ набляга на това, че България по онова време имаше развита индустрия, тежка индустрия, ядрена енергетика, химическа промишленост, компютърно производство, голям риболовен флот, растящо население близо 9 милиона. Имаше развита култура, даваха се много пари за култура, много художници, ярки писатели, поети, кинорежисери, качествено кино, певци, оперни, Гяуров, Гюзелев и така нататък.
И прочие. Селско стопанство, и колко глави добитък, и колко, какви си други напоителни системи и така нататък. Комунистическия наратив набляга на това, че България по онова време беше страна, хроничен дефицит на стоки за потребление. Насякъде имаше опашки за нещо, което го пуснаха. Де факто еднопартийна система, политическа цензура, бариери за пътуване в чужбина, спъната предприемаческа инициатива, политическа сервилност спрямо СССР, политически преследвания в ранния период особено, концлагери, хиляди избити без съди при съда или усъдени от така нечен народен съд и прочие. И двата наратива съдържат верни факти, верни съждения, верни наблюдения, но като цяло са недостоверни и което е най-важното, че истината не е посредата. Не можеш да кажеш, че от една страна това, от друга страна това и да стигнеш до истината. Не. Истината е друга. Не е комунистическата и не е антикомунистическата. Истината е, пак да кажем, христоцентрична. И от нея получаваме съвсем други резултати. А не от едната страна и от другата страна. От две лъжи не се получава една истина. От нези гледни точки, прокомнистическата и антикомунистическата, са пристрастни. Те са плод на умисъл, на корист, користни.
А на нас ни трябва безкористно разкриване на истината. Поради тази причина имаме проблем с понятийния апарат. С самите понятия, названията. Този понятийния апарат е непълноценен. И ни пречи, вместо да ни помага да разберем всъщността на явление, той ни пречи. Понятията ни подвеждат по посока на или единия, или другия наратив. Погрешните, користните, политически целенасочените. ние не разполагаме с достоверен, научен, словесен апарат, който да опише явленията. Като започнем от самото понятие, комунизъм, то съвсем не е изяснено. Комунистически, социалистически, советски, руски и така нататък. Примерно, да кажем, комунистически Китай, или комунистическа Албания, или комунистическа Югославия. Там имахме еднопартийна система, начало с съюза на югославските комунисти, по време на Тито. Но между Югославия, тогаващата, и, да кажем, България, имаше огромна разлика. Почти във всичко.
Също важи същото за Албания и България. Или Китай и България. Китай по време на Мао Цзедун и България. Бяха много, много различни. Уж комунизъм и тук, и там. Не. Този термин има нужда от модификация. Много важно е, освен теоретичната история, умозрителната, схематичната, да имаме и преживяна история. Личното свидетелство. И в настоящата беседа, аз не говоря като теоретик на комунистическия период, или като изследовател, защото не съм такъв, а говоря като свидетел. На една значима част от въпросния комунистическия период. И си давам сметка, че това, което съвременното младо поколение,
тези, които не са живели в онова време, и чуят от книгите, от учебниците, от вестниците, наратива за онова време, те не придобиват достоверна представа за живота, за действителността в онзи период. И знам, че човек, който не е живял тогава, не може да го осмисли и да го разбере. Сегащото младо поколение не е в състояние да извърши изследовател, когато пораснат и станат сериозни изследователи на 50-60 години, но не са живели съзнателно в онзи период, те вече не могат да го смислят задълбочено. Ще бъде късно. Има и друг проблем. мнозина от тези, които са прекарали голяма част от съзнателния си живот през въпросните 45 години,
не желаят истината за този период, а обслужват господстващия наратив и променят собственото си историческо съзнание. Изкривяват спомените си, изкривяват себе си в онова време. Примерно, советски възпитаници. те станаха антикомунисти и започнаха да редактират собственото си минало и станаха антикомунисти още тогава. Станаха диссиденти. дори си вярват, че винаги са били антикомунисти, защото слушали Битлз. Примерно. Впрочем, то е логично. Те са последователи.
Те тогава са били служители на съветския режим, защото той е бил властния, той е бил големия брат. Като пада съветския режим, те стават служители на американския режим, защото той е големия брат. И в двата случая служат на но и също. на властта. И тогава са били убедени и сега са убедени, че са такива от дън душа и сърце любители на американската демокрация. Както тогава са били от дън душа любители на светлото бъдеще на комунизма. И не виждат никакво противоречие в това.
Като редактират себе си по ново време. Не казват, аз тогава бях такъв и такъв такъв, а със задна дата се преобразяват. Или, нека да цитираме още един класически цитат на Ъптън Синклер. Трудно е да накараш човек да разбере нещо, когато заплатата му зависи от това да не го разбере. Съвременният български интелектуалец е на заплата на заплата от властите, т.е. в крайна сметка
от евроатлантическата общност. Заплатата му зависи от това да възпроизвежда евроатлантическия наратив. много трудно ще разбере нещо, което ще му спре за платата. Няма да го разбере. Той сам себе ще излъже, сам себе ще се убеди във всичко, защото е зависим. Независимия човек е неспособен да създава каквато и да било
истина, каквато и да било историография. Той създава пропагандни, т.е. възпроизвежда пропагандни клишета, пропагандни наративи. защото е зависим в крайна сметка от големия брат. Затова преобладаващата част от нашия брата, моето поколение,
не търси историческата истина и не иска да я търси. Никак не иска да я търси. Иска да така пластелина на историята, да го видоизмени пластично, за да застане самия той в най-добра светлина. от гледна точка на сегашния режим. И
да злепостави други, които са му или лични врагове, или са врагове на големия брат, но така или иначе, които по един илдруг начин корисно ненавижда. Сега множеството, което са подвластни, а че там получават заплата от българската държава, която е евроатлантическа, сигурно е едно на сто.
може да си позволи да говори истината, но 99 на 100 не може да си го позволи. И преповтарят наратива. Сега, има едно малцинство носталгици от времената на соца. това са лъжи. Те преповтарят опорните точки
на предишния режим. Така, получаваме два потока лъжи. Сцила и харибда. И от едната страна лъжа, и от другата лъжа. Сега, разбира се, комунистическия наратив е умряло куче. Там няма какво
толкова много да разгромяваме, защото то е на доизживяване. Поколението, които са били биографично неотделими от комунистическата система, те разбира се, голяма част от тях, не всички, но голяма част от тях ще си умрат с този наратив. Но
те намаляват. По-естествен биологичен път. Така, че да ги коригираме сега няма никакъв смисъл. Да им обясняваме как комунистическите клишета не са верни. Нито ще го разберат, нито ще искат да го разберат.
Нито след 20 години ще ги има, за да влияят върху събитията. По-важно е другото. Другата злина. Властващия в моментаа наратив, неистинен, пропаганден, който има за цел
да утвърди властта на сегашните властници, нали, по Оруел, нали, да контролират миналото. Там се заслужава да се насочат нашите усилия, защото това е живото куче, онова е умрялото куче.
И в този смисъл какво да го убиваш, това е умряло. Историографията не е как да кажа механична наука. Тя е изкуство. Това го знаят всички. Разбира се, не е някакво. Кой знае какво? Откритие, има муза на историята.
Историографията, тази, която най-много въздейства върху обществото, е дело на високоталантлива личност. Тези историци, които са създали образи на епохите, които го описват,
са високоталантливи. Те трябва да бъдат, разбира се, трудоспособни. Трябва да съберат материала, да го подредят. Но оттам оттатка започва творчеството. Осмисленето. Осмисленето е творчеството. То не се съдържа в фактите.
Фактите нямат смисъл. Те са факти. Те са като тухлите. А това е хоросана, в който осмисля. Който свърза тухлите в някаква форма. И за да имаме въздействаща историография, трябва да имаме
талантлив историк, който да е трудоспособен, който да извърши този исторически подвиг, този огромен труд и да завърши тази
творческа задача. Осмисленето на историята. Това е художествена, творческа, авторска дейност. както примерно Симеон Радев, талантливия Симеон Радев, оформи така, първите години, десетилетия след освобождението и
макари, без Христа, макари, повърхностно, той остави свой отпечатък. Той вече не заобиколим, когато говорим за този период. по същия начин, да кажем, на времето Едуард Гибън
е създава един много ярък труд, изцяло недостоверен, но огромен труд, свръхерудиран, блестящ език и като художествено произведение той въздейства много повече, отколкото
всички точни статии по дадени въпроси, които никой не чете, никой не мога запомни. историческият образ творчески създаден, той въздейства. Та затова ние, ако искаме да имаме осмисляне на този период,
трябва някой да се захване с тази задача. И нека да така кажа про домо суа, че аз нямам нито време, нито желание да се занимавам като историк
с така нечения комунистическия период в българската история. Това не е моята стихия. Не е приоритет на моите интереси. И това, което говоря във момента
е по-скоро като свидетел на времето. По-нататък ще свидетелствам за някои неща от личния ми опит. И като есеистично не съгласен с тази повърхностна храна,
с която ни захранват псевдоисторическа. Тя е токсична. Тя утвърждава неистини, а когато ние изграждаме своето представа за историята с неистини, ние обричаме
бъдещето си на токсичност. То няма да бъде истинско. То ще бъде продължение на едни недостоверни смисли, а оттам и недостоверни човеки. при
осмислянето на комунистическия период ние в никакъв случай не трябва да падаме в капана на противопосланието на двете системи. Да кажем, че едната е добра, другата е лоша. Ами не.
Това не е същността на историята. Историята не е въпрос на полицейските системи. Това не е първостепенния въпрос, нито второстепенния. Да, може би трятостепенен. Но
първостепенния въпрос на историята е въпроса за спасението на човека. Спасява ли се човека? Как се спасява? При какви условия? Защо? И така нататък. Това е
смисъл на историята. Затова казваме, че Христос е в центъра. Защото чрез Христа се спасяваме. Чрез Възкресението се спасяваме. ако се спасим. А политическите системи
имаме политически системи, които някои смятат за хубави, а не се спасяват. И други. Някои смятат за много лоши системи, обаче хората там
се спасяват. Системата ще изчезне, тя е мъртва. Както панелните блокове. Те няма да преминат в Царството Божие. Нито в Ада. човешката душа ще премине. Мен
защо не ми е интересна тази епоха? Защото тя е обзета от идеята за противопослание на двете системи под знака на студената война. Ама
едните и другите не слагат Христос в центъра. Това са безбожници. Само, че едните са насилствени безбожници, идеологически безбожници, а другите са консуматори,
либерали. За тях безбожието е по-безболезнено, а при унези е болезнено. едните и другите слагат в центъра нещо друго. При западния
капиталистически либерален модел, така наречен, в центъра е егото, а при комунистическия модел, в центъра е утопията за пролетарията
и за светлото комунистическо бъдеще. И в двата случая нямаме истина. и нямаме Христос. Сега, по време на студената война понякогашния капитализъм
минаваше за по-добър по отношение на християнството, защото при комунизма го забраняват, а при в Запада не го забраняват. Обаче ние малко се опитваме така да разсъждаваме
без Бога, защото аз не знам един да кажем самодоволен протестантски свят дали ще се спаси. Консуматива, който има заплати, няма опашки никъде,
имат се банани и портокали целогодишно, получават си там много цифрени заплати и накрая, като те ги с чертата, къде ще отиде този консуматор след смъртта си? Не знам.
Не е никак сигурно. и ако от комунистическа България се спасат пет човека, а от Капиталистическа Калифорния нито един, не знам какъв е смисъл тогава да ги
противопоставяме. Щяхме имало Холивуд, щяхме имало, не знам си какво. да, добре, имало е. Е, кой ще се спаси от този Холивуд? И ако от България се спасат отец Георги от Джагларци и отец Драгомир от Бистрица
и Архимандрит Серафим Алексиев и още 5, 10, 15 души, а от Холивуд никой и от Калифорния никой, ако не броим отец Серафим Роуз, този смисъл това противопоставя на двете системи само по себе си ни вкарва
в един антихристиянски наратив. Темата за комунистическия период както в Българската и в основната история е важна, но така или иначе аз не виждам в моментаа нито на Запад нито в Русия нито в България нито в Китай
нито никъде някой да е създал класическо историческо изследване на този период. Не говорим за така кажем революцията руската революция а за това което и да след това. Тъй наречения комунизъм изключвам Китай
но советския модел от 17-та година до 80-та година целият този опит на човечеството за сега никъде не съм видял задълбочено художествено или
историографско съчинение, който да го е обхванал. пък било то и в есеистична форма. Хайде да не в пълни подробности и документи, но въз основа на изследване на фактологията да имаме
едно задълбочено осмисляне, то липсва. Имаме критики, безброй, но те са повърхностни за сега. Нека да чуем още едно песнопение и след това
продължаваме. ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪,
♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, ♪, И така казах, казах, че това не е периода, с който съм се захванал. ♪, ♪,
Житейски, Много по ми така приляга да се занимавам с ренесанса, това е моята тема, или да кажем с свети княз Борис и други подобни теми. Не ми е при сърце тази тема, но като свидетел, да. А същата неща, всичко което прави и пише си е на човек, който е живял в този период, свидетелства. И сега също мога да свидетелствам някои неща, които се разминават с господстващия наратив. Тоест корекция към господстващия сега наратив. Така, например, известно е, че по време на комунизма човек не можеше ей така да пътува в чужбина. И с по-специално на запад. Не пускаха. Освен специално командировани, партийни членове, след съответен инструктаж, много често за да ти разрешат да пътуваш в чужбина, те принуждаваха да станеш агент на държава на сигурност. да напишеш доклади, след когато се връщаш, както беше към Петър Берон, биологът и други. Сигурно има много такива случаи, но аз свидетелствам, че със мен изобщо не беше така.
Когато заминях на работа в Йордания, през 1983 г., нямаше никакъв инструктаж, нито съм бил партийни член, нито някой ме е карал нещо да подписвам, нито някой ме е върбувал. Някой ме е върбувал, нищо нула-нула. Никой не е говорил с мен по политически въпроси, какво да правя, какво да не правя. Заминах си и се работих там две години по живо-поздраво, с нула натиск или принуждение или ангажиране или каквото и да е. Работих си като преводач, получавах си заплатата и се върнах. На връщане, две години беше там, на връщане в 1985 година. Завръщам се за България, но не минах по прекия път, а през Гърция, Югославия, Австрия, Германия, Франция, Англия и обратно пак през цяла Европа. Може би два месеца. Никой не ми е задал въпроса: "Кво си правил там през тези два месеца?" На границата, във влака носих четири огромни чанти, може би по 10 кг, може би по повече, всяка една от тях. Може би по 15 кг, сигурно, защото те тежат книгите.
Може би по 20 кг. така или иначе бяха догоре препълнени с книги. И тези книги, които в България ги няма, потенциално подривни. Никой не ме питаше: "Какво носиш в тези чанти? Какви са тези книги?" Нищо. Паспорта си давам на митничаря, давам и нему. И си влизам. Очаквах, че ще почна да ги разглежда тази по една. Той защото е философия, там езотерика, политика, религия. Не. Някой от тях бяха взети от едни такива специални магазини. В Лондон имаше един, аха, безплатни такива, един вид подривни книжки. И оттам си взех немалко конкорданс на Библията и други подобни. Никой, нищо не провери, нищо не ме запита. На следващата година, 1986-та, бях на Световен Шекспиров конгрес в Западен Берлин.
А Западен Берлин беше, може би, най-шпионския град в света. Естествено, там имаше американски сектор, френски, английски. Съветите бяха от другата страна. И никой не ме пита защо, какво ще прави в този Западен Берлин. Разбира се, имаха си там от университета, нали, припоръка. Но никой не ме караше нито да шпионирам, нито да не шпионирам. Нищо, нищо, нищо. После, знаем много добре, че през комунизма властите гониха младежите за дълги коси и бради. Действително, в гимназията не ни разрешавах. Обаче, в университета, от 1977 година, когато постъпих до края, носех брада и коса. И толкова до раменете, и под раменете. Никой, никога не го е правил на въпрос. И не бях единствения. Много момчета си носиха бради, коси. нула забрани, нула проблеми.
Известно е, че във България по време на комунизма се заглушаваха западните радиостанции. Добре. Но аз от как се върнах първия път от Мароко, 69-та година, като юноша. От 69-та до 89-та година, 20 години, всеки Божий ден, слушах западна радиостанция. Или Франс Интер, или Би-Би-Си. Никога не са били заглушавани. Перфектно се чуваха. На къси вълни. Тук е ли опитно, че след 79-та година, не съм слушал, може би, нито за един час, нито френско-язично, нито англоязично радио. Преставаха да ме интересуват. Но, въпросът е, че не ги заглушаваха. Може би българскоезичните емисии да са ги заглушавали. Не знам. Аз не съм ги слушал. Слушах, нали, световната служба на Би-Би-Си, която е на английски, и Франс Интер на френски. Много заглушаване.
Така че, много такива клишета, които сега се приемат за чиста монета, от тези, които не са живели тогава, аз свидетелствам, че не отговарят на истината. Или да кажем, забраната за западна музика. Ушкин забранявали западна музика. Ами, не знам какво са забранявали, но моето поколение слушаше 100% само англо-саксонска. Ние не слушахме френска, не слушахме италианска, не слушахме испанска, не слушахме руска. Българска не слушахме, само англо-саксонска в моята гимназия и в университета. Аз не бях чувал висоцки и окоджава, докато не тях в университета, не бях чувал като имена, там ги чух като имена, но нито една техна песен не съм чувал никога. Само англо-саксонска музика. И тя на все ослушание, от сутрин до вечера навсякъде, силно, слабо, сигурно имало някакви гонения, може би в по-ранните години, в 60-те години, може да имало. За Бийтълс и за Ролинг Стоунс, не знам. Но, това за което аз свидетелствам е, че не съм видял нито един човек гонен за слушане на западна музика. И това тече от поколението на сестра ми в английската гимназия, 4 години преди мен, те също слушаха само английска музика. Значи това почва от, да кажем, 60- и коя година, 68-а, да кажем, 9-а година. Категорично не е имало никакво гонение. Може би, някой ще кажа, че това е било в по-късните години, вече след априлския пленум, след незабървимата Людмила Живкова.
Моменклатурата вече се ориентира към Запада и в тоя смисъл се спират гоненията. Обаче, аз не мога да прецения за времето преди мен какво е било. Знам само, че църквата не съмняно е била гонена. Обаче, мой първи изповедник, отец Драгомир от Бистрица, царството небесно, беше въздигнал цели два манастира в Бистрица. Първия, в 1947 година, би трябвало да е най-антихристиянското време. Втория, в периода 1953-56, преди априлския пленум, преди априлския пленум. Пак смята се за супер гонение на църквата. Тогава той вдига два манастира при положение, че няма нужда от тях, няма монаси. Така, за идеята. Кое е интересното? Че преди това, преди 1947 година, през цялото Трето Българско царство, там не е въздигнат нито един манастир. И след 1956 година, от априлския пленум до ден днешен, също така в Бистрица не е вдигнат нито един манастир. Е, хубаво, добре е. Имало е гонение, знам, че е имало. Но до каква степен, в какво отношение, ми е трудно да преценя.
и не вярвам на клишетата, защото те не се путвърждават на терена в Бистрица, да кажа. А Бистрица е София. някаква дебела глуха. Тримата сина на отец Драгомир бяха завършили семинария, по времето в най-върлия комунизъм, завършили духовна академия и си станаха свещеници. И си бяха свещеници. Бог да ги прости и тримата. И те са вече покойници отдавна. Да, искам да кажа, че живите свидетелства оповергават някои клишета, някои конструкции, които са направени по лесно разбираеми причини, но си остават конструкции. А действителността е по-сложна, по-задълбочена и тя вопие за своето конструиране.
Действителността трябва да бъде историографски конструирана, събрана, подредена, осмислена, за да знаем. Аз също не ги знам тези времена какви са. Дали пък, както говорят антикомунистите или пък както говорят комунистите. Не, нито едното, нито другото. да кажем, самите комунисти. Те какво представляват? Нали? Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков и така така. Общо взето, изключа може би Тодор Живков до някъде, но те носят образа на злодея. те са лоши хора.
Но, българските комунисти не са някакво явление така самородно. Те са част от едно голямо общо европейско явление. това е лявата революционна интелигенция след френската революция. След френската революция целия 19 век и повечето десетилетия на 20 век имаме олевяване на младежта. тя става революционна, тя мечтае да направи това, което направиха в Париж френските революционери. Сен Жюст и така нататък. И нашите комунисти - Благоев, Кирков, Димитров, Коларов - са същите такива левичари, революционери, каквито са хиляди и хиляди техни съвременици и връстници по това време. Те са идеалисти, утописти. Те не отиват там с цел да станат властници. В никакъв случай те отиват там по идеалистичната утопия на революцията.
Както десетки хиляди и други. След френската революция, разбира се, в 17-та година имаме нов подем и именно Димитров, Коларов са част от това поколение, вдъхновено от това, че и в тяхно време може да стане революция. умовете и сърцата на мнозинството от младежта и на лявата интелигенция са възторжени почитатели на революцията. и тук имаме два вида революционери. Едните са тези, които умират преди революцията или биват убити преди революцията, а други са тези, които излязат на власт след революция или преврат. и виждаме как всички революционери, които са убити преди да дойдат на власт, Ботев, Карл Либкнехт, Роза Люксембург, Марат и т.н. са герои, свръхгерои, чисти и свети образи. Левски, Караджата. Щом е убит преди да дойде на власт, ние го въздигаме като някакъв идеал. Тези, които обаче дойдат на власт, бил той Робеспьер, бил той Стамболов, бил той Ленин, Троцки, Сталин,
Георги Димитров, Васил Коларов и прочее, всички те са почват да проявяват доста антиреволюционни, доста съмнителни качества. В повече случаи ги наричаме злодеи. Убиват маса народ. Или, на всеки случай с Стамболов, от безсребреници стават алчни сребролюбци, сребролюбци, властолюбци и така нататък. Да. А при българския комунизъм имаме същия синдром. и не била да вменяваме на Коларов, Димитров, Червенков и другите, че са нещо различно от другите революционери по света. Навсякъде едно и също. Навсякъде всички революционери, понеже революционната утопия е неистина.
не е достоверен проект за подобряване на обществото. поради тази причина, когато се сбъдне революцията, то нали казват революцията изяжда своите деца, когато се сбъдне революцията, те неизбежно са принудени да извършват зло. Самата революция съдържа злото в своята логика, в своя резон д'етр. И нашите комунисти, когато излязат на власт, и те, но те са идеалисти. Те след това стават номенклатура, паразити и това. Първоначално всички те до 44-та година са били, разбира се, идеалисти. Жертвали са живота си, жертвали с здравето си, имота си, приятелства и т.н. Затова не може да ги наричам злодеи. Те съучастват в злодеянието на революцията.
Но не можем да възхваляваме едни революционери, примерно Ботев, Левски и Караджата, само за това, защото техния опит е завършил с неуспех. Т.е. защото са се провалили като революционери. Хванали са ги, убили са ги или нещо подобно. Ние трябва да мерим с един и същ аршин, и едните и другите. И да кажем да, този за зла беда взе властта. А ония имаше късмета да го убият преди това. Но те са едни и същи. Да не смятаме, че има някаква принципна разлика. И така нека да обобщим, че историческото осмисляне на 45 годишния комунистическия период в българската история е ключът към осмисляне на настоящето и бъдещето на България. Ние нямаме такова историческо осмисляне. Двата налични историческия наратива, про и антикомунистическия, са недостоверни, манипулативни пропаганди. Господстващия до 89-та година комунистически пропаганден наратив няма как да се възроди. Той е мъртъв и никога няма да се възроди.
Ще продължи да бъде маргинален, ще се поддържа или от измиращото най-старо поколение, или от маргинални политически левичари в бъдеще. От много поколение, но маргинали. Господстващия сега антикомунистически пропаганден наратив не може да бъде преодолян в обозримото бъдеще по отношение на преобладаващото обществено мнение. Той ще продължи да господства. Първо, защото не е извършен труда по достоверното осмисляне на периода, христоцентричното. Това е огромен труд, изискващ почти посвещение за цял живот, ако някой се посвети на такава задача, отдели. Но, за да се съзаде, такъв пълноценен историографски труд трябва да имаме високо талантлив, трудоспособен и независим историк. Той трябва да има достатъчно време, може би 10 години, може би и повече, на напрегнат изследователски труд, а не е ясно междувременно как ще се препитава, докато върши този труд. Той не може да се препитава чрез държавната академична система, защото тя ще изисква от него верноподанство, а не истина. В отсъствието на такъв исторически труд, достоверен, истинотърсещ, христоцентричен, можем да разщяхме най-добрия случай на силно художествено произведение. То поне за него не се иска нито много време, нито много усилия, иска се талант, вдъхновение. За сега не се е появило, много се е появи, може да запълни до някъде празината. И другия вариант е някъде в чужбина някой да се заеме с подобен труд, с подобна свърхзадача. Както на времето, да кажем, Солженицин с Архипелага ГУЛАГ извърши такава свърхзадача по отношение в СССР. И другите соцстрани се възползвахме от така свършената работа, ярко талантливо.
Ако някой някъде създаде такъв труд, който да обобщава целият комунистически период в неговата утопичност, в неговата престъпност, в неговото безбожие, в всичките му аспекти. Ако някой някъде създаде такъв труд, ние в България можем много готово да се възползваме и да се ситуираме достоверно в историята и оттам да препрограмираме нашите текущи исторически задачи стъпили върху здрава историографска основа. Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Редактор субтитри А. Семкин, Коректор А. Егорова