Идеалната държава (Беседа 231) — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 231 е Идеалната държава. Въпросът за устройството на идеалната държава, как ние човеците да устроим идеалната държава, е занимавал хората от хилядолетия. Класическият античен пример е Платон с неговия знаменит диалог Държавата. Аристотел също има едно голямо съчинение на тази тема, политика, където развива, първо че разглежда различните видове,

политически организации на тогавашните гръцки държави и прокарва своята така любима теория за златната среда. Как да се съчетаят плюсовете от различни видове. управление демократично, олигархично, монархично и прочие. Интересно е, че ако говорим за времената след Рождество Христово, поне хиляда години, а всъщност и много повече, хилядолетия и половина, тази тема минава на заден план и хората не се занимават

толкова много или въобще с това да конструират различни видове обществени организации, обществени строеве. Не се занимават с това нещо. И вече в ранните модерни времена темата отново възниква. Няма да влизаме в детайли, няма да се занимаваме с... Те са много важни всички тези детайли, изключително интересни сами по себе си, но тук говорим за друго. Затова само ще ги споменем. Томазо Кампанела, Градът на Слънцето,

това е в 1602 година. Томас Мор, неговата знаменита Утопия, в 1516 година. После Томас Хобс, Левиатан, развива своята теория за държавата. в 1651 година. Джон Лок развива своята теория за държавата в знаменитите два трактата за управлението. В 18 век, във Франция, имаме, разбира се, Жан-Жак Руссо

с Обществения договор в 1762 година. В Штатите, междувременно, възниква едно движение, което завършва с отцепването, разбира се, на Штатите, като колония, вече стават самостоятелна държава. Около това се създават техните документи, декларацията, после Конституцията. и тези така основни, да ги наречем, есета,

свързани с как да се организира обществото, са събрани в един сборник, наречен Федералистът, от трима автори, Хамилтън, Мадисън и Джей. Въвъв Франция, Шарл Фурие, своята теория за фалангстерите, как ще се организира обществото, на някаква полумонашеска, такава, полумонастирска по-точно, форма на организация.

Сен Симон, също има свое виждане, въз основа на новото индустриално общество, как ще изглежда обществото. И, след Френската революция, 1789 година, и особено вече през XIX век, тази тема, за как да организираме обществото, обществения строй, как да се направи, става водеща тема. През XIX, XX век,

до днешен ден, това е водеща тема за обществото. Това е политиката, казано най-общо. Политиката става най-важната тема в обществото. Всички млади хора се опитват да оправят света, да измислят нов строй, появява се, разбира се, комунистическият манифест на Маркс и Енгелс, появяват се анархистите и прочие, безброй социалисти. всичко това е едно движение на политизация на обществото. Говорим пак много за европейската цивилизация,

която е господстваща. Тя е хегемон в света и диктува мисленето на всички останали. другите се смятат за недоразвити, които не са догонили Европа и европейското мислене. Говорим за XIX век. През XX, разбира се, Щатите постепенно излизат на преден план, но те също са част от тази европейска цивилизация. Русия също. Та, какво е характерното? Тази политизация. Тя означава, че за модерния човек през XIX и XX век

политиката, общественият строй, начинът, по който се организира обществото като цяло, е приоритет. Това е водеща тема за неговото мислене, за неговото самосъзнание, за неговото самоопределение. Той се определя като член на дадена партия, симпатизант на даден строй. Едните са левичари. Както Рейгън опиташе, ти казва, консерватор ли си или либерал? Това е въпросът.

Дали си откъм консерваторите, които така и така да определят обществото или си към либералите, които така и така искат да го правят. Дали си революционер за свята и чиста република, дали си или какъв си, но това те определя. Това определя живота ти. Това определя. И ние в момента ретроспективно робуваме на същата хиперполитизация на обществото, когато изграждаме нашия пантеон

от герои, чрез политически реализиралите се хора. Били те? Левски, Ботев, Стамболов или който е да е друг, Ленин, Димитров, няма значение, но това са политически фигури, които отстояват някакъв тип обществена организация, по-добра от сегашната, борят се за нейното осъществяване. И изобщо за тях това е топ приоритет.

Примерно, Левски зарязва манастира в името на политическа дейност. Това е идеал за мнозина българи. И изобщо човека става, както се казва, политическо животно. Използва се този термин от Аристотел. Той там има друго значение, разбира се, но зоон политикон, в съвременния жаргон,

политическо животно. Но в тази хумористична фраза има голяма доза истина. Наистина, модерният човек от 200 и колко години насам 230 години насам си е политическо животно. Политиката е обсебила водещото място в светогледа на човеците и до голяма степен определя тяхната самоличност. да погледнем програмите на радиото,

на телевизията, вестниците. Вестникът е една класическа форма, особено в 19 век и 20. с какво се занимават вестниците? Повечето вестници. Уважаваните вестници. Ами с политика. Кои са уважаваните вестници? Таймс, Гардиан, Льо Монд и така нататъка. Или да кажем при комунизма. Правда,

работническо дело или там, който ще да е. Нойес Дойчланд, примерно. Политика. Това са политически вестници. би могло да има вестник, в който да няма политика. Не се занимава с, да кажем, философия. Или с екология. Има и такива вестници.

Но те са маргинално и специализирани. А водещите вестници са политическите. Това не е случайно. Програмите, националното радио, националната телевизия, тези, които дават стандарта, това са политически радио и телевизии. Защото скелетът им е основан на емисията новини.

Това е малко като рекламата за бизнеса. Прави се какво ли не. Футбол, опера, хокей. Няма значение, за да върви рекламата. Тук цялата програма е направена, за да върви политиката. Тези новини, които се излъчват, те са политика, пар екселанс,

емисията новини, централната емисия новини или другите емисии новини. Те са политика и пак политика. Да, има малко за времето, има за спорта, има нещо друго там, от време на време, основното е така наречената политика. като в политика, като в политика, се разбира и

събитията в политическия живот, но те подразбират тяхното толкование от гледна точка на правилната политическа система. Правилният политически строй. т.е. имаме отново, Платон го направи под формата на диалог, сега се прави под формата на новини

и пак и пак новини или вестник, статии, пак и пак статии, но това е едно и също. Конструиране на идеалната държава и съпоставка на отделната. Да кажем, пределно идеалната държава за този вестник

е демократическата. Либералната демокрация. и той коментира всички останали като лоши, защото не са други форми на организация на обществото. Не са добри, защото не са примерно либерално-демократически. Или,

примерно, комунистически вестник, той пак коментира другите като лоши, защото са буржуазни. И по същия начин, разбира се, нацистския вестник ще коментира другите, защото са еврейски. Те са лоши за нациста.

Но, все едно, в тези национални издания, като радио, телевизия, вестници и прочее, имаме отново политизация на обществото. Политическа рамка, в която

обществото се осъществява. Политически строй. това е господстващото в съзнанието, самосъзнанието, светогледа на обществото като цяло. Какво занимава българското общество? Да кажем, през последните 20-30-40 години.

Преди 89-та година ние в социалистическия лагер, как изоставаме спрямо капиталистическия? При нас не вървят нещата, при тях вървят. При нас трабанти, при тях

Мерседеси. Пада желязната завеса, декомунизация започва и въпросите са преди това ние можем ли да пътуваме в чужбина, не можем ли да пътуваме? Не ни е лесно най-малкото, ако не е забранено.

След 89-та година е, хубаво стана, че ще можем да пътуваме в чужбина. Хубаво стана, че ще можем да обменяме на ченж бюра всякаква валута. Ами сега, дай да влезем в НАТО, това е важен въпрос. След това, дай да влезем в европейския си, това е още по-важен въпрос.

Сега пък в Шенген, нали, хубаво е да влезем в Шенген, стига сме били втора класа. Сега пък в Еврото. Всички тези въпроси са политически. Обществото по никакъв начин не се интересува от духовните въпроси, не се интересува от културните, въпроси в такава степен,

ако изобщо в някаква степен, а се интересува от политически въпроси, като приоритети. Разбира се, от време на време избори, от време на време кризи политически, които занимават обществото, и хората за това си говорят. какво ще стане, кой ще дойде на власт, кой ще бъде министърът, кой ще прави това, дали ще имаме нови данъци,

дали няма да имаме, ще запазят ли плоския данък, няма да го запазят, т.е. тотална политизация на обществото. Дали ще купим F-16, дали няма да купим Южен поток и така нататък. и е уместно да си зададем този въпрос. Първо, каква е визията на съвременното общество и у нас, и изобщо в света

за държавата? Каква трябва да бъде държавата? След като политиката, която се занимава основно с държавното устройство, е обсебило обществото и всички сме станали политически животни, какъв е идеалът, какво е добре да се прави по отношение как да си организираме държавата? След като това е нашият приоритет. Защото ако

се решат недъзите на обществото, корупцията, беднотията, екологичните кризи и така нататък, ще бъде добре за всички и това е, което ние искаме. Ние, като православни християни, веднага използваме нашия универсален критерий

за истината. Господ Иисус Христос и Църквата какво са казали по този въпрос? Какво е за Господ Иисус Христос идеалната държава? Как трябва да бъде организирана? Как да се упражнява властта?

Ако прочетем внимателно Евангелието, ще видим, че той не се е произнесал по този въпрос. Кесаревото Кесарю, Божието Богу и въобще единствено Той говори за Божието.

А за Кесаревото не говори. Не казва добре е да има монархия, добре е да има република, добре е да има демокрация, добре е да има олигархия. Не. Не дава никакво указание

в това отношение. Приема това, което е съществуващото, Отдай Кесаревото Кесарю, значи приемам съществуващото положение на политическите неща. Това до тук е ясно. Но от тук нататък е как да направим

света по-добър, как да подобрим общественото управление, държавата, не се коментира. Какво казва по въпроса Св. апостол Петър? Не го коментира. Св. апостол Павел не го коментира. Другите апостоли, Яков,

Юда, не го коментират. Св. апостол Юда има предвид неговото послание. Йоанн Богуслов. Нито един от апостолите не изгражда една стройна теория как трябва да се изгражда идеалното общество. Нито един от светите отци не се занимава

с тая тема. и тук ние се питаме това случайно ли е? Е, няма как да е случайно. Те са знаели за теориите на Платон, на Аристотел и на другите, които са занимавали с тая тема. Знаели са за недъзите на обществото,

виждат в обществото, че има експлуатация, има корупция, има несправедливост. Много неща не са наред в обществото, но не се предлага формулата на организация на обществото. Как да се организира обществото, така, че да се

излекуват тези социални недъзи. Това би трябвало да ни накара да се замислим. Защо е така? Какъв е политическият проект на Църквата? Ако няма политическият проект, какво означава това? Че Църквата бяга от действителността,

че винаги са силните, иска, си няма проблеми с той, който държи властта, там бил той комунист, бил той демократ, либерал, няма значение дуче, няма значение ние не се занимаваме с политика,

за да не се скараме с тях. Нали? Електрика, мутика и политика да не пипаш. Та, е така хумористична псевдо-мъдрост. това ли е? За това ли Църквата не се занимава с политика или поради

някакви други причини? Но, че Църквата няма политически проект и никога не е имала, е факт и то факт фундаментален, принцип е. Нека да направим една кратка почивка, след което ще продължим. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих совет нечестивих. Блажен муж,

иже не иде на совет нечестивих иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих.

Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих.

Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Алилуия, Алилуия, Алилуия. Слава Отцу и Сину и Святому Духу. Алилуия, Алилуия, Алилуия. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих.

Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих.

Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Когато говорим за обществена организация, за добра организация на обществото, политическа, икономическа, всякаква, трябва да погледнем какво искат хората.

Какво иска обикновеният човек от държавата? иска да има пари. Държавата да му осигури възможност да получава пари. От труд да бъде добре заплатен. т.е. ако в момента, да кажем, има политически партии, които дават различни проекти за обществото, обществото би подкрепило тази партия и този политик, който би вдигнал заплатите. Реално не говорим за демагози, които само говорят. Говорим, че ако един политик може да вдигне заплатите, сега се говори за влизане в еврозоната и хората се опасяват, че ако дойде еврото, всичко ще поскъпне. Животът ще поскъпне. Но, ако дойде един супер икономист и супер политик и каже, вижте какво. Предлагам страхотна формула, при която приемаме еврото и всичко поевтинява. Двойно. Колкото лева си получаваш, точно толкова евро получаваш. Всички цени, колкото са в левове, минават в евро, нищо не пипаме, само сменяме имената. Тоест, де факто, почти двойно се увеличават нашите средства по отношение на външния пазар и никой нищо не губи.

Е, такъв политик, реален, ще спечели изборите. Защото всеки ще кажем, че аз добре ще съм, ако два пъти ми се увеличат доходите. В сравнение с световните пазари. Ако пък и тук още по-евтинеят стоките, още по-хубаво. Защото те ги купуваха до сега в евро тук-таме и сега ще имаме повече възможност. Тоест, цените ще паднат надолу. Това нещо е една важна политическа програма, която всеки човек ще каже, да, разбира се. Искам да получавам повече и нещата да струват по-евтино. Друго какво искам? Ами искам добро здравеопазване. Здравето е много важно за всеки човек. И затова бих искал реформа на здравеопазването. Каква? Така че то да стане ефтино, общодостъпно и качествено. Супер качествено.

И идва един политик, прави една схема, доказва какво хубаво здравеопазване ще направи. Както ще стане безплатно или много ефтино. Общодостъпно за всички ще има възможност. И супер качествено. Няма да има сегашните Ментета. Няма да има там Биг Фарма. Ще се реши този въпрос. Лекарствата ще бъдат качествени. Добре изпитани. Не като не измамни вакцини, които едно правят друго въвреждат. И натрупаха големи печалби. Не. Контрол, внимателен. Качествени лекарства, изпитани. Действащи. И здравето да върви напред.

Здравеопазването да върви напред. Ние да сме по-здрави. По-дълголетни. Ето сега. И то, реално погледнато, има една такава тенденция. Въпреки всички Ментета и така нататък. Но, ето сега. Наскоро. Починаха Английската кралица. Съпруга ѝ там. Принц Филип. Тя умря на деветдесет и колко години. Деветдесет и седем. Той на деветдесет и шест беше. Картър на сто години.

Жена му на деветдесет и седем. Хенри Кисинджер на сто и една. Има очевидно така удължаване на живота. Ето се казва на сегашните 50 са предишните 40 и така нататък. Има го това нещо. Това е видимо. Че здравната система, здравеопазването по някакъв начин, въпреки своите очевидни недъзи, които могат да се оправят. Но тя работи и продължителността на живота е едно мерило. Тя се увеличава. Постепенно. В много страни. вероятно в бъдеще се увеличи. Какво друго искаме ние? Ами искаме да няма безработица. Да няма инфлация.

Искаме да има справедлива съдебна система. Сегашната е лоша. Има корупция, има това, има това. Но може ли да се направи една реформа към добро? Може. Ето как. Така, така, така, така. И хоп. Се избягва корупцията. И се създава една добра съдебна система. Където съдиите са безпристрастни, неподкупни. и в общия линия, като ти ищи в съда, няма да се страхуваш, че они ще плати и ще усъдят. А може да разчиташ на едно добро правосъдие. Ето това искам аз от държавата. Да ми осигури.

Образователна система. Много искам да има добра образователна система. Да бъде ефтина, да не струва скъпо. Да дава качествени знания. Не като сегашните. да няма двойки, всички да минават, нищо не знаят. Не. Да ги контролират, да дават GSM-ите. Да учат. Да надминат нашето поколение. Да станат по-умни. По-образовани. да са чели класиката. Да са глядали филмите. Да са слушали оперите.

И да станат едни пълноценни, високо образовани човеки. Ето това е една добра образователна система. Възможно ли е да се постигне? Що не е възможно. С усилия, с разум, с талант, с интелект. Постепенно намират се качествени хора и получаваме една добра образователна система. Екологията. Там да не говорим. Нещата много могат да се поправят. И много не са наред. Има голям проблем в екологията. Замърсяването. Това може да се оправи? Може. Как? Ето как. Това е работа на държавата.

Обществото като цяло, разбира се. Но държавата трябва да осигури рамките. Трябва да осигури законните. контрола. Трябва да осигури специалистите. Това не може на самотек да стане. Това искам аз от държавата. И ако има партия, която осигурява тези неща. Аз ще гласувам за тази партия. Тя ще държи властта. А властта е много важна. Изпълнителната власт. Разбира се и законодателната. Те ще бъдат в парламента. Ще правят законите. Т.е. много и много са нещата,

които държавата има отговорност да изпълнява. И аз бих искал в една идеална държава те да бъдат осигурени. И има механизми за тяхното регулиране. Има такива обществени механизми. дали ще бъде с тачки. Дали ще бъде с петиции. Дали ще бъде с Грета Тунберг. Дали ще бъде по някакъв друг начин. Обаче ще се постигне. Тази цел в тази сфера се постига. В другата се постига. В културата.

В старопиталищата. Аз искам хубаво. Добре живях. Имаше здравословна система. Получих образование. Обаче идва смъртта. Аз съм на 100 години. И имам още малко да живея. достойна старост. Достойна смърт. Да ми осигури обществото. Такива условия. Възможно ли е? Възможно ли? Как се постига?

Ето така. Чрез такива закони. Чрез такава икономика. Раждаемостта. Може да се балансира. Движението на мигрантите. Може да се балансира. Има си критерии. Има си начини. Дали ще бъде с... ограда непреодолима. Дали ще бъде с някакъв контрол. Или там, където са те. Ще се осигури мир. Ще се осигури там благоденствие.

Да не бягат. Още по-хубаво. Мирът е политическото мерило. Това е най-важното за една държава. И за всички държави. Да не воюят помежду си. Всичко на масата на преговорите. Перфектно. Ето това искам от държавата. Искам моят премиер. Моето правителство. Моят президент. Моят монарх. Да осигурява мир. Международен мир.

Да работи за тази цел. Ето това е работа на държавата. всичко това би могло да бъде осъществено. Дали ще бъде осъществено, не говорим. Но защо да не бъде? Полека, полека, често съвършенстване може и да стане. И така, какво искаме ние човеците като цяло? Обществото като цяло. Човечеството като цяло. Това са едни постижими цели. Искаме благоденствие. Искаме охолен живот. Живот без война, мъчение, ужасни болести, безработици, безпаричие, бедност, глад. Трябва да се изкорени гладът в Африка. Има ли начин? Има начин, разбира се.

Ето това искаме ние от държавата. С други думи. Искаме човеците да живеят в комфорт. Да им е удобно. Мир, спокойствие, пари, удобства, свобода, липса на ограничения. Неограничени възможности. Да се реализират. Нека да имат такива възможности. Така че, политиците, които реално не говорим за измамници. Говорим за реално политици, които имат политически проекти. реални, които ще помогнат това да се осъществи. те работят за мен като човек, което иска всички тези добри неща и ми ги предлагат. така да се каже, угаждат ми. и тези, които ще угаждат по този начин, в добрия смисъл на думата, ще осигуряват.

Пари, пенсии, медицина, на образование и всичко това ще го осигурят. Тези хора, лека-полека, ще преобладават и с помощта на техническия прогрес, на науката, на технологиите, работи и така нататък, могат да бъдат вкарани в услуга на човечеството и то да постигне щастието за човеците. щастието.

При което, какво ще рече щастието? Тоталният комфорт. А че как живее един такъв човек? Ражда се в едно нормално семейство. Имат жилище, имат пари, вкарват го в едно добро училище, завършва, взема си професия, обществото му осигурява реализация, осигурява му голяма заплата, оженва се, ражда си деца, има си къща, има си кола,

има си възможност да пътува в чужбина, обиколил целия свят, здравеопазването му действа добре, профилактично, не го чака да се разболее, профилактично го оправят. И човека така си преживява до 100 години. Накрая му осигуряват достойна смърт. Съвременната технология много лесно ще напредне и ще осигури, защото какъв е проблемът на болестта ми? Болката. Болката. Защо му е лошо да си болен?

Защото те боли. има начини болката да се така анестезира. Тоест да кажем, че аз съм вече стар на 100 години. И вече са изтъркани и кръвоносни съдове и такова. но ако обществото със сигурност, лека-полека ще овладее обезболяването. И аз, лека-полека, дори ставите да са изтъркани, но ако не ме болят, ще знам, че са немощни вече, не мога да бягам както съм бягал на времето. Вижда му се краят, но какво толкоз? Поживях си 100 години, всичко беше както трябва. И смъртта, ако тя е и тя безболезнена, дори ние не говорим за евтаназия. Евтаназията е най-простото нещо. Виждаш, че си живял 100 години, че няма накъде. И казваш така и така: "Искам да ме евтаназирате. Със свободна воля, никого лошо не правя. Дето ще ме гледат моите синове, внуци и правнуци,

един вече напълно амортизиран жив труп и да ме глядат още 10 години на изкуствени вентилации и на будни коми. Няма смисъл. И аз като отговорен човек им казвам: "Евтаназирайте ме и толкова". Подписвам документите. Но айде не говорим за евтаназия, да говорим за безболезнена смърт. И това може да се осигури в бъдеще. Разбира се, сега не може, но на теория би могло обществото да се вземе с тази задача да осигури обезболяването на смъртта. не като сега хората се мъчат, мъчат, мъчат на смъртния одър, а да не се мъчат. Виждат. гледаш отстрани. Знаеш, да, че го има това нещо, но не те боли. И когато вече организма не може да функционира, си умираш и си приключил един щастлив живот. в който всичко е било комфортно, всичко е било безболезнено, ти не си страдал, бил си богат, имал си приятели, имал си работа, осъществил си талантите и в края на този живот, на 100 или на 200 години,

е изчерпан, умираш и следващите продължават да живеят. Да, това нещо, земното щастие да го наречем, може ли да го осигури Антихристът? Ами може, що да не може? Значи, ние си представяме, че Антихристът ще е един лош човек с нож в ръка, който ще ни гони, за да ни убива в последните времена. Ние християните, понеже сме християни, ще ни гонят, както по времето на Нерон и на Диоклетиан. Това е едно превъплъщение на Антихриста. Новият Нерон. Но може да има и друго превъплъщение. Доброто ченге, нали лошото ченге да кажем Нерон, Диоклетиан, но доброто Чинге. Идва и ни осигурява всички тези работи. Преча ли му нещо? Не. Спокойно може да осигури тези работи при определена организация на обществения живот. лека-полека, малко по малко се оправят нещата. Всички хора си живеят по този начин щастлив, гледа да не пречат на другите, но оттам нататъка са удовлетворени, забавляват се, имат си възможности за

да се включат в някакви 3, 4, 5D прожекции и да преживеят цялата история на човечеството, да се видят всички шедеври на изкуството, откакто свят светува в оригинал. Не знам си колко измерения с миризмата на паркета, с въздуха на Шекспирове театър "Глобус" или на "Кабуки" в Япония. всичко това, цял живот ще се занимаваш, ще гледаш, ще се радваш, това нещо. Може ли Антихристът да го осигури и какво му пречи, и какво той би загубил от това? Нищо не би загубил. Напротив, би спечелил нашето уважение и нашата благодарност. Ако той е, да кажем, президент или цар или нещо подобно и осигурява тези работи, ми ще кажем много хубаво. Т.е. политическата система на обществото, ако бъде осъществена идеално, според нашите сегашни реални ежедневни искания, тя спокойно може да бъде изцяло от край до край собственост и дело на антихриста. И не е зачудене, защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината. Та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата. Ето един модел. Служителите на сатаната, т.е. Антихриста, неговите сподвижници, се преобразяват на служители на правдата и ни доставят това, което ние искаме. Искаме цялата земя да е зона на комфорта, да няма страдащи, да няма бедствия, но това нещо може да се постигне. Така се изхитряват всички физици, че вече знаят коя ще има земетресение, предупреждават ги да няма наводнения, да няма урагани.

Контролира се климатът, в началото по-трудно след това, по-лесно. Всички ще имаме такива соларни панели, ама по-хубаво и от сегашните. И няма да има нужда от атоми или централи, сами със собствените си панели си се захранваш, тук независим ставаш, нали. И така и така всичко се оправя. Така че този проект, този идеал държавнически напълно може да бъде осъществен без Бога. Ние казваме антихриста, ако кажем човеци, няма да сбъркаме. Човеци, могат ли да го направят? Те, че няма да го направят? Няма. Но че могат, могат. Напълно е възможно това нещо със съвременните технологии, особено с технологиите на бъдещето, да се изчисли всичко, да се регулира семейното планиране. Толкова хора ще се раждат, колкото да могат да живеят охолно. Толкова много ще се лекуват при лекари, или какви си там полуроботи и прочее. И в един момент се постига един баланс на зоната на комфорта и се оказва, че ние човеците това искаме. И това ще получим. А Господ говори за съвсем друго.

Ето какво казва да кажем, примерно, Св. апостол Павел на Тимотея, във второто послание. И тъй. Заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, който ще съди живи и мъртви, кога се яви той и настъпи царството му. Проповядвай словото. Настоявай на време и не на време. Изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълго търпение и поука. Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти ще си насъберат учители да им гаделичкат слуха. Те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. Край на цитата. Пак да се върнем. Настоявай на време и не на време. Някой за да настоява, значи другия много много не му е удобно това, което му се казва. Особено не на време. А той му казва прави го, настоявай. Изобличавай, казва апостол на Тимотея.

Запретявай. Да запретява, да запрещава, т.е. Увещавай с голямо дълго търпение. Увещавай с голямо дълго търпение. Значи вместо да остави човека да прави това, което иска, стига да не пречи на другите. Но той ще им пречи след като получава това, което иска, а не го няма пречи. Той ще получава зоната на комфорта и толкова. Какъв е проблемът? Защо трябва да му се увещава? Значи нещо друго трябва да прави. Дори, ако погледнем най-яркият пример в това отношение, блаженствата. Когато Господ изрича блаженствата, половината от тези блаженства са изгонените. Блажени плачащите, блажени бедните духом. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят. И кажат против вас лъжовно каква е да е лоша дума заради мене.

Значи, когато ме похулят и изгонят, аз съм блажен. Когато съм изгонен заради правда, това е добре. Блажен съм. Плачащите блажени. Бедните блажени. И накрая завършва. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй бяха гонени и пророци, които бяха против вас. Пак гонени. Тоест гоненията, лишенията, страданията, скърбите ни се вменяват за блаженство. Те са най-доброто в нашия живот. Господ не го казва. Не ни казва: Отпуснете се. Оставете всички притеснения. Мислете положително. Действете положително.

Няма такова нещо. Или друг цитат от Евангелието от Матея. Когато Господ им разкрива, че предстои много да пострада, да бъде убит и така нататък. И Петър, като го взе на страна, захвана да му възразява: Милостив Бог към тебе, Господи! Това няма да стане с тебе! А той се обърна и рече: Петро, Махни се от мене, Сатана! Ти ми си съблазан, защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. Тогава Иисус рече на учениците си: Ако някой иска да върли след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва. Защото който иска да спаси душата си, т.е. живота си, ще я погуби. И който изгуби душата си заради мене, ще я намери.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Край на цитата. Нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата.

Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Край на цитата. Ако погледнем живота на светците, ще видим, че нито един от тях, без изключение, нито един от тях не е живял в зоната на комфорта.

Всички те са минали през скърби и страдания. И дори, примерно, Св. Симеон Стълпник. Той, ето се казва, сам иска да страда. Него не го убият. Не го връзват във верги. Той сам се връзва. Сам стои на пек и на зной и на студ. Отшелниците бягат от цивилизацията. Родени в богатство, в охолство, с власт. с образование, със здравеопазване. Не. Зарязва това и отива в пустината. Пости. Не спи. защо е това?

Причината е, че обществото, човечеството, по своите естествени закони е подчинено или на Бога, т.е. йерархично, същоначално. Бог е върхът, т.е. йерархично, същоначално. Властта и монархията и ние се подчиняваме на неговата света воля или ние се подчиняваме на собствената си несвета воля и в центъра на обществото са нашите права. правата на човека. Защото, каквото и да говорим, каквито да са обществата и монархическото общество, ако народът като цяло възнегодува, защото са му отнети някакви права и т.н. то ще унищожи и най-добрия монарх, както неведнъж се е случвало. И най-добрия монарх ще бъде свален от власт. Дори ако приемем, че монархията е най-добрия начин на обществено управление, каква полза, ако тя в един момент не може да угоди на поданиците и те се разбунтуват, защото и я унищожават. Така че и тя се съсипва. Тези двата модела са антагонистични. Богуцентричния модел, при който ние сме раби Божии и Бог е навърха. При другия, човечеството е равноправно, човеците са равноправни, свободни и имащи права. Имащите, разбира се, свободи. Те вече организират по най-добрия начин своето общество. С проби и грешки, с мъдрост или не, с интелект или не, но така или иначе го организират.

Т.е. в един случай е отгоре на долу, а в другия случай е от долу нагоре. Ето това е фундаменталната разлика. И политическия човек, който смята, че чрез организация на обществото, чрез постоянно подобряване на обществото, ще вървим напред, както се каза, прогресисткият светоглед е антагонистичен с право богоцентричния. Идеалната държава, каквато и да е тя, какъвто и проект да бъде, тя е точно това, идеална, тя е идея, а не действителност. Това е много важно. Ние много често си мислим, че духовните неща, включително и Царството Божие, са идея. Те са идеални. Нищо подобно. Бог не е идея. Царството Божие не е идея. Това е тоталната действителност, тоталната реалност. А това, което става в съзнанието на човека, може да бъдат идеи. Но той е техния автор. Автора на Платоновата идеална държава е Платон. На Кампанела си е той.

На Шарл Фурие, авторът е самият Шарл Фурие. Неговите идеи създават този проект, неговата идеална държава. Ние, макар и несъзнателно, чрез нашите колективни похоти, чрез нашите желания, чрез стремеджите ни към удобство, комфорт, пари и така нататък, екология и прочее. Ние подсъзнателно конструираме една идеална държава, която смятаме за важното нещо. Понеже сме политически животни, поради тази причина политическите програми за нас са водещи и те са човекоцентрични, отдолу нагоре и в този смисъл идеални. Те не са реални. В истинския смисъл на думата, поради проста причина най-малкото, че са смъртни и унищожими. А царството Божие е реално и безсмъртно и неунищожимо. И когато Св. Августин говори за Божия град, той го сравнява когато пада Рим, всички са в шок, той сравнява Божия град и земния град и вижда, че земния град е смъртен. Той ще умре всички земни държави с техните конструкции, с техните обществени договори и така нататък. Всичко това е преходно и смъртно. А царството Божие, държавата, Божията държава, начало с монарха Триединния Бог, която съществува в момента, тя не е в бъдещето. Някои си мислят, че тя едва ли не, сега я няма. Има я в момента и съществува прекрасно. И тя е много по-голяма, много по-важна, много по-истинска от всички наши човешки конструкции от хиляди години, политически. Тя съществува, разбира се. А човешките държави, идеални и да ги наречем на куцкрак осъществени по някакъв начин, те са сенки.

Ние ги мислим за изключително здрави, ето на какви са моделите, че имат какви ядрени бойни глави имат. Добре, но това е преходно. Това е сянка, това е илюзия за нещо истинско. Да, те са действителни, не може да ги отречем, те не са прожекция някаква. Действителни са, но нетрайни, преходни. Така че, Господ какво каза в Евангелието от Лука? Цитирам. А попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, отговори им, Царството Божие няма да дойде забелязано. И няма да кажат, ето тук е или на там е. Понеже, ето, Царството Божие вътре във вас е. Няма да кажат, ето тук е или на там е. понеже, ето, Царството Божие вътре във вас е. В какъв смисъл вътре в нас? Ами, ние сме предопределени за Царството Божие. сме създадени.

Живота, който ние водим, е начинът да влезем в Царството Божие. Ако го изживеем по Божиите заповеди. в този смисъл, то е в нас. Замисъла е ние да влезем в Божието Царството. Това е Божия замисъл. Бог го е замислил. И от нас се иска само да съдействаме за това осъществяване. И да се осъществим като граждане на това реално Царство. След като премине Царството на Сенките, което ние наричаме действителност. Да, тя е действителност, безспорно. Но временна, нетрайна, мимолетна, смъртна най-важното. Смъртна действителност. Ако казваме човеци и така нататък, е по-добре да казваме смъртни. Гласуваха 4 милиона и 500 хиляди смъртни. Избраха един смъртен за президент, петима за министри и така нататък.

Няколко смъртни философии изказаха някакви идеи как да се оправи обществото. Но това са смъртни. Това трябва да го знаем така предварително. че това не е истинската действителност, а проекто действителност. ние всички сме във ход на осъществяване. Но не осъществени. Осъществяването е в истинската държава. Не идеалната, която е идея на някого. И понеже ако тази идея, тези стремежи на всички човеци към комфорт, към пари, апартамент, кола, екология, пътувания, общувания, удоволствия, забавления и така нататък. Естествените желания на хората, ако те, не дай си Боже, се осъществят тук на земята, в тази царство на сенките, ми те тук ще се останат. Защото Бог няма да го има. В тази зона на комфорта го няма Бог. Бог е там, къде Той е казал: "Земете кръста си!" Той ни обещава да сме плачащи, да сме гонени и изгонени за правда. Охулени, скърбящи.

И това го казват всички светци. Да. Ние трябва да се откажем от тази хиперполитизация на нашето мислене, на нашия светоглед, на обществото, в което живеем. Да разберем, че властта, политическата, политическите програми, обществените, екологичните, естетичните и всякакви други такива човешки предприятия, не са водещото и не са основното. Те са преходни, те са сенки, идеи, много от тях. Много от тях дори не се и осъществяват. Примерно, кога за последен път българският народ е бил в еуфория. Ами, за съжаление, 94-та година, след Световното първенство. Някой ще каже, ама това беше истинска еуфория. Действителна. Да, действителна беше. И там е белята. Хората бяха екзалтирани, щастливи от това, че една топка е влязла в една мрежа. Един човек си е вдигнал крака, нанесъл удар на топката, тя е влязла в мрежата и се чу вик: "Бог е българин". За пръв път в историята. Някой да каже това нещо. Защо? Защото една топка влязла в една мрежа. Така че това илюзорно, мнимо пребиваване в нещо е реално. Действително.

Ние пребиваваме в такива илюзии, в такива самоизмами. И нашите политически проекти, всичките, не говорим за левица и десница, всички взети заедно, те са нещо второстепенно и третостепенно. Те са отклоняващи нашето внимание, ако ние ги превъзнесем и станем техни. Ако кажеш, аз съм демократ или аз съм социалист или аз съм левичар или десничар и т.н. Ако ти се самоотъждествиш с тази двоизмерна безбожна действителност, която е проекта за конструиране на обществото във всичките му измерения, Всичко това трябва да бъде на второ и трето място. Защото единствената действителност е Царството Божие и пътя, който Бог е проправил на всеки от нас към себе си, към Царството Божие, към тази държава действителна, монархическа, Там е истината, там е действителността, там е всичко. А тези залагалки, които затъмняват тази действителност, застават пред нея и започват своето шоу и ние се вторачваме в него и не виждаме, че то ни пречи да видим истинското, истинската действителност. Ето това е тази тежка заблуда на политическото животно, съвременният човек, който хипертрофира човекотворните и човекоугоднически проекти на всички политици. Няма политик, който да не е човекоугодник. Дали ще предлага свята и чиста република, дали ще предлага демокрация, дали ще предлага благоденствие, няма значение. това не е истината. Той отклонява от истината. Отпада от истината. Т.е. трябва да имаме една деполитизация на нашето съзнание.

Каквито, впрочем, деполитизирани са били всички светци. Няма един светец, който да е политизиран. Нито един. Това означава ли, че не са общували с силните на деня? Не са ги изобличавали, не са им казвали истината. Да, казвали са и не веднъж и са пострадали за това. Помагали са им и това го има. Но това не е било основното. Нито един светец не е бил политизиран. И как ще бъде? Това е стихията на светския дух. Стихията на човекобожието. Стихията на човекоугодничеството. която ни отклонява от онова истинско царство, онази истинска държава, която е вътре в нас, тя ни е дадена, заложена е в нас.

и иска се от нас само да не се заблуждаваме вляво и във дясно с някакви идеали, които заместват Божията истинска реалност и действителност. Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богуслова Георги Тодоров

Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих.

Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Блажен муж, иже не иде на совет нечестивих. Когато говорим за обществена организация, за добра организация на обществото, политическа, икономическа, всякаква, трябва да погледнем какво искат хората.