ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 222 е Ехнатон и монотеизмът. През настоящата година се навършва една необичайна кръгла годишнина, която едва ли някой
отбелязва като такава. Навършват се 3360 години от кончината на фараона Ехнатон. Той е най-загадъчният от древноегипетските фараони. Може би най-интересният от тях. най-необичайният от тях. Първоначално се е казвал Аменхотеп.
Син на Аменхотеп трети, тоест Аменхотеп четвърти. След това приема друго име, а именно Ахинатен или Ахенатон или Ехнатон. Най-обичайното е Ехнатон, може би не най-точното. Друг е въпросът, кой може да бъде сигурен в най-точното тогавашно произношение на името му. Така или иначе Ехнатон е приблизително достоверно негово име след голямата промяна. Той е член на 18-та династия на египетските фараони. Една от най-интересните, вероятно най-интересната династия. Там са и баща му, Аменхотеп Трети, и Тутмос Трети, и Хатшепсут, и Тутанхамон, и други. Известни по редица причини, но сред тях, разбира се,
Несъмнено най-знаменитият е именно Ехнатон, заедно с неговата съпруга Нефертити. Нека да направим няколко предварителни оговорки, преди да продължим към същността на самия Ехнатон. Първата оговорка е самият мащаб на времето. Той живее през 14 век преди Рождество Христово. Но въпреки това, за него се знае учудващо много. И то, като имаме предвид, че той е на практика единственият египетски фараон, чиято памет е била системно изличавана. Той е бил подложен на така нареченото
Дамнацио меморие, проклятие на паметта. Тоест, изличаване на паметта. И след смъртта му, малко след смъртта му, не веднага, но скоро след смъртта му, започва едно унищожаване на неговите паметници, изличаване на неговото име, изличаване на неговото лице от релефи, от скулптури и така нататък, от собствения му саркофаг. Та, въпреки това изличаване, на практика ние знаем за него учудващо много.
Да не кажа така, че знаем за него повече, отколкото за всички български средновековни владетели, ханове, князе, царе, взети заедно. Примерно, колко от българските владетели ние имаме техни портрети? За колко от тях имаме скулптура? За нито един. За, да кажем, Тервел е релефа на
Мадарския конник, обявен чак за обект на ЮНЕСКО, но той е в началото на 8 век и е само релеф. Да не говорим, че от лицето му нищо не се вижда вече. Доколко е бил достоверен този портрет, не можем да съдим. за Ехнатон, от това време негови съвременни портрети, скулптурни,
имаме няколко десетки. Къде изчупени, къде цели, но многобройни, и то монументални, и малки, и големи. Къде скулптура? Къде е релефи? Къде някакви рисунки? Многобройни. Ами, ние имаме от него запазена цялата му,
или не цялата му, но една част от неговата международна кореспонденция. Отделно на Нефертити, няколко великолепни портрета, отделно многобройни надписи, свързани с него, с неговата дейност, и то, разбира се, с близо 2000 години преди българските надписи. Ако приемем, че
Тервел с Мадарския конник, началото на 8 век, и върнем 8 плюс 14, стават 22 века преди това. Тоест, един изключителен мащаб на древност, и за онова време, където нямаме на практика достоверни сведения за други владетели
в такъв мащаб, в такова изобилие, за него имаме. Самият му саркофаг е намерен, мумията му е намерена. Саркофагът, разбира се, е бил подложен на именно обезличаване, лицето му е унищожено, картуша с името му върху саркофага
е изчегъртан, за да не се вижда името. Това е било точно дамнацио мемория, паметта да се заличи, но сей пак саркофага стои в египетския музей в Кайро и самия факт,
че са му махнали картуша съзнателно и така с умисъл, не за да се смени с картуша на някой друг, както понякога. Един взема на готово статуята на своя предшественик, само сменя името в картуша и присвоява статуята.
Не, тук целта е била унищожение, не присвояване. Точно това показва, че този саркофаг е именно на ехнатон, а не на някой друг. Съответно и мумията. Тази мумия е доказала по генетичен път, по ДНК и прочие изследвания, че той е действително този човек, който е мумията, е син на Аменхотеп III и баща на Тутанхамон. Тоест,
въпреки различни хипотези, дали това ехнатони или не, толкова много съвпадат нещата, че можем да приемем, че действително имаме, разполагаме с неговата мумия. Намерена, впрочен, не къде да е, а в Луксор, в долината на царете. После ще кажем, защото това е странно. Та, до такава степен разполагаме с данни за него,
че буквално можем да направим цяла наука ехнатология, която да изследва тази цивилизация. Защо казвам цивилизация? Объктивно се казва период. Амарненският период в историята на Египет. това е едно погрешно название, защото Амарна е съвременното име там на града, който е
наблизо, а в това време не се е казвал Амарна. Така, че названието трябва да се промени, да се оправи. Фактически Ахетатен се е казвал града или Ахетатон съвременната Амарна или близката до съвременната Амарна
археология. Та, тази столица не е случайно създадена там. Това е една нова цивилизация. Защо казвам цивилизация, а не период? Защото всяка цивилизация е форма на съществуване на една религия. Сега, тази цивилизация не се осъществива. Поред причини.
много цивилизации не са се осъществили. Останали са във зародиш. И затова той би използва едно такова понятие абортивна цивилизация. Цивилизация, която останала във зародиш. Та, цивилизацията на Ехнатон е останала във зародиш. Но все пак това е зародишна цивилизация.
Поради тази причина има смисъл да се създаде наука за тази цивилизация. И имаме изобилен материал за изследването на тази наука. Да се създаде музей специално на тази цивилизация. Къде с оригинални артефакти, къде с техникопия,
за да се разбере цялата цивилизация. защото те сега са разхвърляни. В Лондон има един музей, в, разбира се Амарна, там, където е археологията, в Кайро, и в Стария египетски музей, и в Новия, и на всякъде. Друга диха в Александрия има негови прекрасни артефакти от негово време, негов прекрасен портрет,
идеално запазен. обилен материал, въпреки шеметната древност на това явление. И така, огромен материал, но заради Дамнацио Мемории, до XIX век паметта за него почти е била изтрита, действително. Чак в XIX век,
когато започват разкопките в Ел-Амарна и разкриват този неизвестен до тогава град, лека по лека започва името Ехнатон да навлиза в науката и се разбира, че този фараон е едно изключително
явление в историята на човешката цивилизация, не само на египетската, но и взобщо в човешката цивилизация. Той създава една нова религия и я оглавява. Освен това създава именно нова столица на петата година
от своето управление. Той решава да направи нова столица. Тя е завършена след 4 години на 9-ата година и това не е случайно. Той чрез тази столица, нова столица, дава един вид
образец за редица други реформатори, включително религиозни реформатори, преди на св. Константин Великий, който не е чула за Ехнатон и той променя столицата. Защото си дава сметка, че той основава една нова цивилизация.
Уждържавата е същата римска империя, но цивилизацията е друга. Тя е вече християнската цивилизация. Тя, разбира се, ражда от греко-римската езическа цивилизация, стъпва върху не в материално отношение и в технологично и други отношения, но е нова.
Константин е имал тази интуиция много вярна, че трябва да създаде нова столица, за да покаже новата цивилизация. Но не само той. Много други. Примерно, в по-ново време, ако погледнем Петър Първи, когато премества столицата от Москва
в Санкт-Петербург, той фактически основава нова цивилизация в Русия. Западническата. Тя е религиозно различна. Уж тя е православна, но интуицията му е вярна и на него. Той създава нещо ново, нещо не толкова православно, колкото
холандско, германско, английско. По своята духовна нагласа и по своята цивилизационна нагласа. Запазвайки уж православието като обред, но не и като светоглед, не и като
душевна нагласа, не и като духовна нагласа, не като умствена нагласа, а като фолклор, религиозен фолклор. Нашият вид протестантство, да кажем, понеже има различни види протестантско, да кажем, шведската, протестантска цъква,
англиканската и така нататък, е, тази ще бъде православната. Но духът е протестантски на самия Петър. Егоцентричен, сикуларен. Той не го знае, това не го усеща, мисля си за православен, иска да, е, спомогне за обновлението на православието,
но в крайна сметка и той е един заблуден западник. Неговият далечен наследник Ленин, когато преосновава нова цивилизация, съветската, която вече не е руско-православна, е корено различна, тя е атеистична, т.е. цивилизационен разлом има, отново отива в старата столица Москва,
т.е. в друга столица. Но той отива там не по религиозни съображения, а по геополитически, все едно, така или иначе, сменя се столица. По същия начин и Ататюрк. От Истанбул отива в Анкара. за да покаже прелома. Вече имаме една секуларна Турция, а не предишната. Той се отказва от титлата
халиф, която е била собственост на Османската империя, в лицето на султаните. Те са били халифи, т.е. религиозни първенци на Ислама, но той казва, не ликвидираме тази институция, не ще бе, че няма да има халифат, няма да има халифи, макар, че той сами е можел да каже, че е халиф
и да се възползва от това, но не. Бидейки последователен секуларист, той казва, отказваме се и точно поред тази причина отива на ново място, където е малкото грече Анкара, там да създаде новата столица с новата цивилизация.
Та, тази смяна на столицата е именно такъв жест, първия в историята, най-ранния жест в историята, отстрана един владетел. Самия Ехнатон е първия владетел в историята, който изповядва монотеизъм. Далеч преди следващия. Векове
преди следващия. Тоест, имаме наистина едно фундаментално историческо събитие, което той единолично извършва до такава степен, че, когато той обявява новата религия, монотеистичната религия, той обявява себе си за неен главен
разпоредител на земята. Значи, в Божествения свят има едно божество, но на земята именно Фарона Ехнатон е неговия главен носител, а не жреческото съсловие, което вече е малко
малко или много изправено предизбор. Дали да си смени то религията и да стане поклонник на новото божество, Атон или Атен, новото главно и единствено божество, или да мине в опозиция срещу Фарона
и да защитава старото, стария политеизъм, старото многобожие. тази нова цивилизация да наречем монотеистична, после ще говорим за термина монотеистична, тя естествено като всяка цивилизация има и своя естетика
и това е много видимо в рамките на великата традиция на египетското изкуство, която е от първите фараони, първите династии се явява в един блестящ вид,
още от времето на Имхотеп, първия така известен на историята скулптор, в човешки масштаб, прай скулптор и то великолепна, да от това време,
нататъка, от самото начало, тази египетска цивилизация се явява в една безопречна стилистика, изящна, съвършенна, перфекционистична. Не надминате ни до днес. Няма цивилизация,
която да е постигнула повече изящество. Говорим за чистата естетика, не говорим за духовната страна, говорим за душевната страна. В душевно отношение египетската цивилизация достига един връх, който тук, тъм е някои са го достигне,
нито една не го е надминала. и във рамките на тази велика традиция, при Ехнатон имаме най-голямата промяна, която се случва някога в тази цивилизация, докато тя съществува. Сега, когато идват македонците на
Александър, вече там започва да се създава една нова хибридна цивилизация. Това е друга тема, това е четвърти век преди Христа, но до тогава египетската цивилизация в общи линии е единна и в рамките на нейното
хилядолетно съществуване, именно при Ехнатон става най-голямата промяна, най-видимата промяна и от една съвременна гледна точка тази промяна е изключително богата, интересна и дава великолепни резултати. Сега,
самите египтени тогава, как са гледали на нея, говорим за враговете на Ехнатон, ясно, че поддържаници се е харесвали, щом са е правили. Враговете, как са гледали, може би се смятали за някакъв опадък, но тя е една
безопрична естетика, ненадмината в много отношения до днешен. като тук е един любопитен детайло, че при разкопките в Ела Марна са попаднали археолозите на ателието на един скулптор. Това пък е също чудо на чудесата. Ателие на скулптор
от 14-ти век преди Христа и то, разбира се, придворен скулптор. Знаете му, името Тутмос се е казвал този скулптор и много негови твърби са намерени в ателието. включително знаменития
бюст на Нефертити, който е в Берлин, по-настоящен, и един още по-прекрасен, но малко по- неизлъскан, бюст на Нефертити, който е пък в Египетския музей, в Кайру, Стария музей. наред с тези два световно
знаменити бюст на Нефертити, има и много други намерени в това ателие, уникални, но една възрастна жена с показани вече бръчките и остряващото и лице и прочее и прочее
на другата съпруга на Ехнатон, също невероятен портрет. Ние някак си навлизаме в ежедневието на художествен живот във времето на Ехнатон, каквото
навлизане нямаме във времето на хилядолетия по-късно живели владетели. Къде е намерено ателието на скулптор? Пък бил той Микеланджело или
Донатело. Ателието му не е запазено просто. Творби да, има, разпръснати, но те не са ин ситу в неговата работилница, а работилница отдавна и съществува.
Тази съществува от 14 век преди Христа и там виждаме именно това реалистично изкуство по време на Ехнатон. Също така пейзажите се сменят. Имаме
невероятни пейзажи, запазени от двореца в Амарна или Ахиат Атен, столицата на Ехнатон. Имаме разбира се и много
други изящни твърби на изкуството. Примерно семейни сцени. Ехнатон с Нефертити двамата и с техните дъщери. Той държи
дъщеричката на скута си, играе си с тя явно е бебе или малко такова момиченце. Той има няколко дъщери. И един такъв портрет. Една снимка имаме от техния апартамент, от техния най-интимен
семейен живот. Нещо, което преди това не се е срещало като мислене, като естетика. Преди това всички са били официални. А тук ги виждаме неофициални. включително в инвентара, в гробницата
на Тутан Хамон, ние виждаме така отблясъци от това интимно изкуство, което е характерно за времето на Ехнатон, т.е. бащата на Тутан Хамон, предполагаемия и най-вероятно той е бил. Така, че
тази естетика се оказва много изтънчена, много едновременно традиционна иноваторска в рамките на голямата египетска традиция с нови сюжети, с нова стилистика,
с ново майсторство. С другито ми казано имаме една напълно така представена зародична цивилизация, която наистина не е могла да се доразвие,
но в много отношение е достигнала до нас. След като направим една кратка пауза, ще продължим. Стоси, Боже, твържим. твържим. Твържим.
твържим. твържим. твържим. Твържим. Твържим. твържим. твържим. Твържим. Твържим. твържим. твържим. твържим. твържим. твържим. Твържим.
Силою чеснало и живот воря, што го пресно, преснато сви чесвих небесних, сило безпотних. Силою чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. Силою чеснало и сви чеснало и живот воря, што горе, што горе. Силою чеснало и сви чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. Силою чеснало и славного провока претечи и крестителя и спи чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. Силою чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. Силою чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. Силою чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. Силою чеснало и славного провока претечи и крестителя и опона. И така, в какво се състои тази религиозна реформа на Ехнатон? Първо, тя става малко постепенно, не от първия ден, не от първата година и не с един акт, а с поредица от промени, вероятно и усамия негово нещата са се развивали и се озрявали. Въвежда се култа към едно божество. Атен или Атом, което се изобразява като слънчев диск. Това е соларно, слънчево божество. Първоначално в първите години на неговото управление започва да доминира култа към слънцето, към слънчевия диск, към слънчевото божество.
На втория етап това божество вече започва да се явява като цар на божествата. Започва да му правят картуш, както се правят на царите, на фараоните. Имената се изписват в един картуш. Започва и името на Атон, Атен да се изобразява в картуш. И с други названия не само Атон, Атен, има и други по-описателни и по-дълги, но така или иначе новото е, че се изобразява в картуш, т.е. той е цар на божествата. Лека по лека става единствено божество и към края на управлението на Атон той вече е единственото божество. И култът към другите божества започва да се потиска. От такава степен не е въпросът само да бъде главен, защото почти всяка политеистична религия има някакво главно божество, а сега Юпитер, Зевс и т.н. Тук, той главно божество започва да изтиква другите божества и постепенно то става единствено. И изглежда, че Ехнатон започва да забранява култа към другите божества, започва да изтрива техните имена, да прекратява богослужението в техните храмове с цел да мине към култа на единственото божество Атон или Атен. От къде идва цялата тази идея? И защо? Защо първо му хрумва тази идея и друго, защо с такива усилия той решава да е осъществи на практика? Ние, разбира се, не можем да влезем в главата на фараона и да кажем със сигурност как е протекла цялата работа, но има едно нещо, което е сигурно. Това е, че всеки опит на религиозно търсене, религиозно изследване... Значи, ако приемам, че човеците, така да се каже, изграждате религията реактивно, спрямо събитие в живота. Прямерно събитието започва да вали дъжд или пада грамотевица от небето, или стане земетресени, или бликва извор и така нататък и ти реагираш.
Абейшко, нещо стана, тук беше суша, пък извънъж извор. Наготово, тече вода, много хубаво. Или да кажем, грамотевица, къде ли идва, ми това е нещо страшно, сигурно някой я праща. Сигурно е много силен, защо ме трябва да стреса всичко. Или да кажем, някаква стихия, морето. Ни плаваме в морето, обаче в един ден има буря, в друг ден има безветрия, или пък има благоприятен вятър. Хубаво беше да се помолим на този вятър да бъдем благоприятен, защото явно, че тази има някаква сила. Тоест, това са едни такива политеистични реакции. Всяко нещо е бог. И дървото е бог, и реката е бог, и изворът е бог, но ниски божества такива. Друиди някакви. Обаче, не друиди, ами дриади. Извинявайте. И нимфи, нимфата на този извор, божеството на тази река, както е Ломер да кажем. Или божеството на морето, божеството на небето, божеството на вулкана, хефест или вулкан.
Ковев ковашността и затова изрихва вулкана. Тези политеистични реакции са ясни. Обожествяваш всяко нещо, от, което се страхуваш или, което смяташ за силно и за полезно. Обаче, ако почнеш да се замислиш малко по-задълбочено, добре ли, хубаво, има много божества, сатири, реки, нимфи. Имаме и вижди божества на Олимп, които живеят там, Аполон и другите. Обаче, кой ги е създал? Те откъде са се появили? Тоест, ако започнеш да разсъждаваш задълбочено за космогонията, за началото на всичко, лека по лека стигаш до извода, че началото не може да бъде повече от едно. Защото ако са много начала, ами те откъде идват? Нали, да кажем, имаме 15 божества. Те откъде от нещо по-рано, което по-просто. И от него още по-просто и най-край, най-простото е единицата. Тъй, че всяко логично търсене на извора, на пра-извора на всичко, клони към монотеизъм. към единоначалия, към монархизъм в духовната сфера.
Има някаква монархия в духовното начало, единоначалия. Освен това, имаме интуиция в душата. Защото душата все пак е създадена от един бог. И ако тя дълбоко-дълбоко се взре в себе си, тя ще види образа и подобието. се види представителите отпечатъци на създателя си. Ще разбере, че един бог я е създал. Защото я е създал един бог. Защото това е историческата истина, космологическата истина, религиозната истина. И душата, търси истината, напипва единоначалието. Единобожието. Монотеизмът. Т.е. и разсъждението, и интуицията, ако човек се вглъби... Сега човек дали се вглъбява, е друг въпрос. Може да не се вглъбява, да кара ден за ден. Има враг, трябва да се отблъсне, имаш нива, трябва да се орее. И не се задълбочаваш. Откъде произижда всичко това?
Но ако се задълбочиш, много, много вероятно ще стигнеш до идеята за единобожието. За единоначалието. И вероятно това е било първо причината у Ехнатон, у Амея Ходеп трети, да започне да разсъждава. Дали той го измислил? Много вероятно е той. Или някакъв негов близък съветник, чието име ние не знаем и, който не се споменава така. Не е видим в историческите документи, които са стигнали до нас. Така, че най-вероятно той сами е. Разбира се, във връзка са своите учители, наставници, събеседници и прочие. Но в крайна сметка той е двигателя на цялата работа. И тази интуиция и това интелектуално задълбочаване, вероятно са причините за това откритие, което той прави. И, което откритие изглежда следейки. Това трябва да има наука ехнатистика или ехнатонистика, за да се задълбочим ние в този процес. Дали той изначално е стигнал до идеята за единия бог,
който е творец на всичко, защото накрая стига до тази идея, но дали тя в началото е била и той само поетапно я е прокарвал в пропагандата и в изкуството и в текстовете. Или по-скоро обратното той самия е извървявал пътя. Първоначално е виждал, че не може да няма един главен, от, който всички останали произхождат. След това си е казал, ама те след като произхождат, значи те не са на неговото равнище. Той е създателя им. Той е имало време, когато само Той е съществувал. Т.е. Той е истинския бог. Другото е твари. Тази идея вероятно е еволюирала у него поетапно от върховен бог към бог цар, към единен бог и към няма други богове, освен този.
Един такъв етап, няколко етапа на развитие, на озряване на тази идея. И второто нещо. Много силна вяра. Защото, ако прием, че това беше само едно разсъждение. Благословено, че в свободното си време, когато си почива от управлението на държавата, защото някой трябва да управлява държавата, и в свободното време той разсъждал и стига до тези заключения. И какво е от това? Защо трябва да се кара с жреците? Защо трябва да поставя под въпрос своето бъдеще? след смъртта му бил обвинен в какво ли не е еретик и така нататък. И строго изличен от всички списъци на фараони, от текстове, така нататък. унищожени са негови статуи, релефи и прочее. Защо трябва да си създава всички тези врагове?
Защото е бил изключително вярващ. Няма съмнение, че той дълбоко е вярвал в монотеизма, в култа към едното божество. И тази вяра е била негов двигател. Изглежда, че той е автор на един химн към атон, атен. Много вдъхновен, много ярък. в, който буквално го обявява за творец на всичко. На света. На всичко видимо и невидимо. тази силна вяра и това задълбочаване, което той прави, като философ, като изследовател, като мислител, довеждат до решителните действия, които той предприема. и тази хилядолетна империя, Египет, с огромните си постижения. Той е виждал пирамидите, той е виждал гробниците на своите предходници в Тива, сега, който е Луксор. Карнак, храмът. Знаел за техните победи и така нататък. Т.е. да тръгнеш ти срещу цялата тази история е било наистина един подвиг. Голяма смелост. Кои са му съюзниците?
При положение, че жреческото съсловие на практика е интелектуалното динамо на държавата. Те държат... Те са изпълнителният кадър в сферата на строителството, сферата на... Е, разбира се, имало и архитекти, инженери, но всичко е глобално. Те са четели, те са знаели писменността, историята, културата, тайнствата на тяхната религия, там балсамирането, защо това се прави така, как се вземат вътрешните органи, какво стане в бъдещето, страшният съд, на, който ще бъдат положени душите. Всичко това, книгата на мъртвите и така нататък. Всичко това се е държало от жреците. Огромна сила. И той, който да, действително е един овластник, но все пак не може да тръгне всичко всички. Той е тръгнал. Та, имаме наистина един личен подвиг в лицето на Ехнатон да има тази смелост, сравнително млад, да тръгне срещу хилядолетната традиция, срещу невероятната цивилизация, която е била на предишните божества с големите и постижения. Защото предишните божества какво са? Значи всичко е божество. Нил е божество.
Има се божество на луната, на небето, на, да кажем, задгробния живот и така нататък. И те работят. Божеството на Нил всяка година донася плодородната тиня, благодаря на, която ние си вадим хляба. Божеството на загробния свят, благодаря на него ние осигуряваме своето, нали, възраждане след смъртта. Всичко функционира, благодаря на този страхотен ред, който досега е съществувал. Ние се кланяме на те же божества, но те работят за нас. И Египет е най-богат се трябва в света. Житницата на тогавашния свят. И изведнъж ще натъргне също това успяло и преуспяло общество. Наистина се изисква голяма вътрешна обладеност. Виждаме, че мащаба в, който той осъществява тази идея е с новата столица. Тя е 13 км дълъг града по пречето на Нил. После той го построява, разбира се, на източния бряг на Нил, но, което е важното. Своята собствена гробница той слага на източния бряг на Нил. Нещо, което нито един фараон не е правил.
Те са се погребали на запад, там, където залязва слънцето. Там е мястото на мъртвите. И изведнъж Ехнатон сменя традицията на всички тези пирамиди и всичко това. Долината на целите всички останали са погребали на запад от река Нил. Ехнатон казва: "Не, моята гробница ще бъде на изток от Нил. Там, откъдето изгрява слънцето". Късните изображения на слънцето вече, не ранните изображения, които са по-скоро слънчевия диск започва да доминира върху дадена сцена или дадено изображение. В зрялото и късното творчество на тази цивилизация, слънчевия диск пуска лъчи, дълги лъчи във всички посоки. И тези лъчи завършват накрая с ръце. Т.е. това са дарове. Слънцето дава, чрез тези ръце то дава всичко. Ясно е, че без слънце живота не може да съществува. То наистина ни дава. нали, за да могат да растат растенията и така нататък, те пък животните да хранят.
И, защото да виждаме, трябва да деме светлина. В това отношение даровете, които ни получаваме от слънцето са унагледени с тези изображения, това даване на висшето общество, което ни е дало всичко. посредством тези лъчи, ръце, дарове се получава образа на, от една страна, благодата, която ние получаваме от това божество. от друга страна, нашата благодарност. Думата "дар" виждаме, че тук се появява, нали, "благодар". Ние оценяваме дара. Покланяме се на този, което ни го дава. Монотеизма на ехнатон води до едно осъзнато провъзгласяване пред цялата държава. Той има една реч емблематична в това отношение, в, която обявява върховенството на атон, атен и тази идея религиозна достига до една доста зряла форма, при, която това божество е автор на света, създател, творец на света, всеподател дава всички блага на човеците, които трябва да са му благодарни. Цялата тази идеология той оформя под формата на текстове, под формата на практики, под формата на изображения, под формата на храмове, на жреческо съсловие. Разбира се, някои от тях са били старите жреци, просто те се преквалифицират от политеистина, молотистина и в резултат получаваме един кратък, но доста интензивен период на религиозна реформа в египетската история. Нека те чуем едно песнопение и след това ще завършим. ПЕСНЯ
ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ Огнена господа, Сметилника, Сметилника, Богранска, Кои, Богощика, Слагопедаль, И я, в основном, Весенни, Воскаринси, Воскаринси. Спаси, Спаси, Ответа, Битая, Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Третата част на днешната беседа е посвятена на понятието монотеизъм, защото за мен това понятие е много подвеждащо, особено пък ако го преведем като единобожие. Аз не случайно използвам монотеизъм, а не единобожие. Защото монотеизма е технически термин, който може да бъде подвеждащ. Защо? Защото ни казваме така. Какво означава монотеизъм?
Религия, в, която имаме един бог. Един единствен бог. Тя е противоположна на политеизма, която е религия, при, която имаме много божества. този поглед към религиите е външен, технически. Един вид ненавярващ човек, а на някакъв страничен наблюдател. някакъв страничен наблюдател. Някакъв страни наблюдава и казва: "А, един съклонят на един, други съклонят на десет, други съклонят на хиляда. Та ги класифицираме и правим класификация. монотеисти, политеисти. И тогава се пита кои са монотеистите. Еми как кои?
Юдаизма е монотеизъм, християнството, исляма, да кажем, някои от китайските религиозни учения. Впрочем, някои от гръците стигат до идеята за единия бог. Включително неоплатоници и така нататък. Через там еоните. После в Китай, дао, при даоизма, и в други религиозни учения имат няколко такива школи. В индуизма също имаме някои, които виждат единството, като водещо начало в религията. Имаме, да кажем, тангризма също е вид единобожие. Зороастрийството също. И, нали, религията ехнатон.
Атенизма също е единобожие. Монотеизъм. И имаме, разбира се, класички ендуизъм, който е политеистичен, нали, гръцката митология и религия, римската, славянската и много други са, нали, политеистични. Това е от гледна точка на външния наблюдател на невярващия човек. за нас класификацията, достоверната класификация трябва да бъде по отношение на истината, по отношение на истинския бог, а не по отношение на бройката.
дали ще бъде един лъжебог или сто лъжебога, важното е, че са лъжебогове, а не, че е един или сто. И обратно, когато говорим за истинския бог, важното е, че е истински, а не, че е един, защото можеше да е един и да не е истински. Т.е. много важно е нашата класификация на религиите да бъде между истински и не истински, отколкото колко вида неистини съществуват. Може да има милиони видове неистини. Всичките са едно и също. Те са неистината. А истината, разбира се, е една.
Истината за бога е една. Поради тази причина там е главния вододел. там е началото и края на класификацията. Нас други класификации могат да ни подлъжат да ни подведат. Истинския бог. И как е познаваем той? Той е много важно. Той е познаваем чрез откровение, чрез своето откровение, което стигано от нас по достоверен начин. Значи едно, че имаме истински бог. И второ, имаме достоверен начин, по, който той е достигнал до нас. Защото той може да е истински да се е разкрил, да ни е спуснал истината,
след, което да са дошли други хора и да са я подменили. И тогава вече не е истинския бог, защото те са променили откровението Божие. Това има два вида религии. Или по-точно казано има едно откровение Божие, което е християнството. и имаме религии, които са индуизъм, таоизъм, шинто, елада и така нататък. И имаме деформации на Божието откровение, да кажем протестантските секти и така нататък, които възосновано едно достоверно откровение, което е чрез боговъплощението, чрез апостолите, чрез святия дух, богоносните отци, светите отци и така нататък.
Това е едно единно Божие откровение, което продължава въвъв времето до ден днешен. И имаме, разбира се, негови отклонения или отпадания от Божието откровение. Това са трите вида религиозна практика и религиозно познание. Истинското откровение на истинския бог с достоверни носители, които са апостолите и православната Църква. Имаме религиозни практики и учения, които не са достигнали до Божието откровение. и имаме религиозни учения, които са се отклонили възоснова на истинското откровение, са се отклонили от него. Това е меродалната класификация. и, когато дадена цивилизация или даден човек, мислител, религиозен водач достигне до идеята за монотеизма, за единия бог,
якото божество, създател на всичко, това не е някакъв прогрес. Защото никога, и няма как да стане това, човек, чрез интуиция, чрез съръсъждение, да достигне до истината за Бога. да той може да има добра интуиция, може да има злъбочени насъждения, но не може да достигне до истината за Бога без Божието откровение. Най-малко поради проста причина, че лукавия съществува. Той няма да допусне. Той хипотетично не е възможно, но ако би било възможно човек, чрез страхотна концентрация, сам, като Милхаузен да се издърпа от незнанието и да влезе в знанието сам, със собственици духовни и интелектуални мускули, дори ако беше възможно, винаги ще дойде лукавия и ще му клъцне кадриците за, които се държи и той пак ще се изпусне в блатото, защото и Милхаузен не може сам да се издигне до истината за Бога. Това е невъзможно дори в хипотетичния вариант на самоизмъкването. Без никой да ти пречи, а, когато лукавия ти пречи съвсем невъзможно. Затова ние нямаме, не бива да имаме иллюзия за някакъв прогрес. Един вид, както сега в момента има подобни опити компенсаторни, да се твърди, че права българите,
понеже ушкин били тангристи, това не се знае какви са били, но да кажем, че са тангристи 100% и, че тангризма, който, разбира се, е много съмнително, че е монотеистичен, но приемаме, че е монотеистичен. Те сега в момента го пакетират като монотеизъм, защото мислят, че това е добре, че това е прогрес. Не, не е прогрес. Това е лъжа в формат монотеизъм, онова е лъжа в формат политеизъм. Разликата в същността е нулева. И едното е лъжа, и другото е лъжа. И да вярваш в една лъжа, и да вярваш в много лъжи, няма никакъв прогрес между едното и другото. Това, че от много лъжи се премина към една лъжа, не означава, че ще скочеш в истината. По никакъв начин. Дори, може би дори по-опасно, защото аз много повярвам, че един политеист и анимист от джунглата може да стане православен християнин, отколкото да кажем един мусиломанин, който вече има утвърдено представа за нещата и исторически много по-малко се случва това нещо в историята, отколкото другото. От шаман от това може да стане християнин и да остане в християнството. тук в тези силни монотеистични учения, каквото да кажем е исляма, процента на обърнали се към християнството е много по-малък. За това ние не бива да си създаваме класификация, при, която ехнатон достигнал до монотеизма. Добре, достигнал, достигнал. Какво това?
И да не бяха жреците ликвидирали неговото учение и неговата памет и да бяха го признали да казали: Ставаме монотеисти, ще се клавяме само на атон, атен. Слънцето, което с ръцете ни обдарява с всички дарове и да бяха още хиляда години вярвали в това нещо, докато дойде Александър Македонски. Пак и след това, това не е прогрес. Това е вариант на лъже вярата в Бога, на лъже Бога, до такава степен, че дори ариянството, което е много-много близо до православното християнство, до истинското християнство и то е било непоносимо за носителите на истината, като св. Танаси Велики, да кажем, или св. Василий, св. Григорий, Богослов и прочия, не са искали да чуят за полуариянство дори. Една буквичка не са искали да променят, една йота. Такамо ли за една корено различна религия, била тя монотеистична, да бъде смятана за нещо добро? В никакъв случай. Тя е вариант на човешката измама, самоизмама. Дали сам себе си улъже, дали по-скоро не е излаган от лукавия, това е друг въпрос, но в случая не е това важното. Ехнатон е много интересен с това как показва стремежена душата към Бога. Това впрочвам го показва и старата египетска цивилизация, не само той, и предишните, всички. Стремят се към Бога. Той, последствие от умствено и духовно изследване, търсене, мислене, достига до идеята за единия Бог. Изключително интересно, но извода, който трябва да се направим е, че без това Бог да ни подаде истината свише, да се разкрие чрез откровение, без това ние не можем да я постигнем.
Разбира се, в Египет, следващото поколение след Ехнатон, по времето на Тутанхамон, жреците правят една контрреволюция, религиозна. Неговата столица, Ахенатен е напусната, върщат се обратно в Тива, изтриват картушите с неговото име, обезличават статуите, разрушават статуи, които могат. Впрочем, това, че са напуснали столицата е добре, защото тя се е съхранила. Ако върху нея имаше град, непрестанно живял в течение на тия 2-3 хиляди години, много малко ще е да остане от него. Но, тъй като са го напуснали и той се е посъхранил, имал да е там известно време животно, така или иначе не в голям масштаб. Благодаря на това имаме толкова много съхранени неща в Амарна. Но, сумарно може да кажем, че жреците на старата религия са победили реформатора Ехнатон, еретика Ехнатон и са се върнали към стария политеизъм, който ги докарва чак до Гръкоримската епоха. Чак християнството вече променя нещата. И Ехнатон си е останал като една чудатост в историята. Един ранен, устремен към единия бог, езичник, който си остава идолопоклонник, макар и на един идол се клани, но това си е идол, това си е идолопоклонство. Ние можем само да съжаляваме, че човекът е слаб. Дори да е фараон, дори да е на най-високия трон на света, дори да е воден от най-добри намерения и от интуиция вярна и от издълбочено мислене, но такава е човешката природа. За това Бог се въплащава, защото ние човеците, каквото и да правим, без Божията подкрепа свише не можем да постигнем нищо. И това въжи не само за религиозното познание, това въжи за абсолютно всяко човешко дело. И трябва да си даваме сметка, че в крайна сметка ние, когато разчитаме на своите сили, това е малко една зрителна измама.
В крайна сметка, без Божие съдействие свише, ние нищо не можем да постигнем. Не само такава тотална реформа, каквато Ехнатон се опитва да прави, но и каквото и да е друго. Ако ние разчитаме само на собственици сили, нищо истинско, а, ние можем да постигнем много неща. Можем да станем Чингиз Хан, може да стане Матила или Хитлер или Наполеон или някой друг свръх завоевател. Или някакъв друг там знаменит, къде е художник, къде е физик, математик или нещо подобно. Да, таки работи може да постигнем в човешките измерения, но аз говоря за истинското измерение. Защото, когато говорим за тази класификация между Божието откровение и всичко останало, всички други религии, били те недостигнали до хризиянството или отпаднали от православието? Из двата варианта ти си извън истината. Това въжи май за всички човешки дейности. Всички човешки дейности без Бога и то православно познатия Бог, чрез православното познание, всички тези дейности са безблагодатни. И те в крайна сметка са страни от истината, страни от целта. Казано безплодни, безполезни. Всички те, във всички сфери. От това отношение е полезно да изследваме включително и такива примери като реформатора Ехнатон, за да се направим поуки не само за верските, религиозните дела, но и за всички човешки дела. Всички те без Бога са безбожни, тоест, суетни, тоест, в крайна сметка безполезни и дори вредни. Единствено, чрез Бога и в Бога ние можем да осъществим и житейското си призвание тук на земята и талантите, които сме получили пак от Бога, разбира се, от тези дълги ръце Божии, които стегат до нас, както интуитивно го е виждал Ехнатон.
Ехнатон, но тези дарове, за да ги умножим, както Бог иска от нас, ние пак трябва да сме съработници на Бога. Тук, ако ги правим без него, даровите от него, но реализацията, коя е без него, пак градим едни суетни пирамиди, привидни, но в крайна сметка безполезни и по-скоро вредни за нашето спасение, тоест, са действащи за нашето погубване. Трябва да се направим тези изводи за нас, включително и върху печалната история на взрияние в Бога Ехнатон, който си е останал един монотеист, а не един истински, един обожник в истината, един монотеист в лъжата. Светоглед – предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.