Христос критерият Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 223 е Христос критерият Ако запитаме един вярващ християнин Дали Христос е мярата за всичко Ще ни отговори Да, разбира се Как иначе? Кой друг, ако не Христос, е мярата за всичко? Но Това привидно
Така самоочевидно Твърдение Има нужда от Осмислене и тълкуване Какво означава това? Впрочем Всяко твърдение Изисква Осмислене и тълкуване Примерно Най-очевидното 2 и 2 е равно на 4 Ако ще кажем и да 2 килограма захар плюс 2 килограма захар Са равни на 4 килограма захар
Точка Но Ако кажем Примерно 2 бога плюс 2 бога Са равни на 4 бога Примерно в Гръцката Митология Условно може да е така Зевс и Посейдон 2 бога И от другата страна Аполон и Дионис Да кажем
Още 2 Общо правят 4 Но В истинския смисъл Бог е един Няма 2 бога Още по-малко Може да има 4 бога В този смисъл Това 2 и 2 е равно на 4 Всъщност е нонсенс Няма смисъл Тоест Уж най-очевидните Азбучните
Очевидни твърдения Като 2 и 2-4 Не са чак толкова самоочевидни Христос е критерият за всичко Но Първо Какво означава Христос? Кой Христос е критерият за всичко? Ние познаваме ли Христос? Знаем ли кой е той? Живяли ли сме с него? Виждали ли сме го? Срещали ли сме се с него? Или Не сме
А някой ни е разказал за него? Но тогава Този, който ни е разказал Достоверен ли е Като носител за познание Или недостоверен? Примерно Христос се явявал На Свети апостол Павел След своето Разпятие Погребение Възкресение Възнесение След това се явявал
И Това явяване е било достоверно Това е било истинският Христос Но Дали Ако се яви на мен Или на някой друг Ще е истинския Сигурен ли съм? Имаше Един Байангелчо От Балша Много мил човек Много
Такъв смирен Хрисим Църковен човек И той разказваше Че на него му се явявал Много пъти Да кажем Петнадесе пъти Свети Теодор Стратилат Тъй като там Балша Има Църква
Посветена на Свети Теодор Стратилат И му се явявал Да кажем Петнадесе пъти Той го наричаше Свети Теодор Стрелатий Свети казва Теодор Стрелатий Ми се яви Еди колко си пъти Нещо по-вече
Казва той Ме ми се яви Бог-отец Няколко пъти Да кажем Седем-осем пъти Му се явил Самия Бог-отец Сега Въпросът е Дали действително Му се явил Бог-отец? И дали Действително
Се явил Свети Теодор Стрелатий И какъв е Критерият За това видение Достоверно ли е Или не е Достоверно? Та когато Говорим за Христос Трябва да Знаем, че имаме Различни Разновидности
На Познанието на Христос На Привидно Или истинско Познаване на Христос Първата Разновидност е Когато Истинския Христос Достоверно Ни се разкрива Както да кажем В случай Със
Святия апостол Павел Но имаме и друг Вариант При което Неистинският Христос Лъжи Христос Се разкрива Някому Имаме Трети случай Истинския Христос Достоверно Се разкрива На Накажем
Свети Павел Свети Петър Свети Иоанн Богослов И Ние които не сме Виждали Христа Не сме живели с Него Имаме Достоверни свидетелства От достоверен източник Свети Павел Е наш източник За Христа Свети Иоанн Богослов Е наш източник
Свети Петър Свети Матей И така нататък Това са Достоверни Източни си Но Може да има и Недостоверни Примерно Апокрифните Евангелия Това са Някакви Литератори
През втори век Които Нещо пишат Но Това е Недостоверно Има и Още един Вариант Ние самите Да въобразяваме Христа Тоест Да ставаме Творци
На Нашия творец Ние Прожектираме Някакъв Образ Идеален на Христа Според Нашето въображение И казваме Да Това е Христос Или да кажем Аз така го тълкувам Христос
Аз така го виждам Това е моя Христос Но Това не е Христос Това е Прожекция На Моя идеал За Христос Ама идеал Това е някаква Родена от мен Идея Сътворена от самия мен А не
Самия Христос Чрез достоверен источник Или лично да ме се явил Казват Че Един вид Всеки има Своя Христос Но Това пак Е въпрос на тълкувание Какво означава Всеки има своя Христос Единия начин Да разбираме този израз
Това в така Добрия случай Е Когато казваме така Христос Да Е истински Безкраен Безначален И ние И ние като малки човеки Слаби И ограничени Виждаме Различни негови страни
Различни негови аспекти Познаваме го до някъде Частично Малко И понеже всеки човек е различен Той Познава Различни Малки страни Къде видял Къде разбрал Нещо малко Разбрал от истинският Христос В този смисъл Това е неговия Христос
Неговата проекция Отгоре на долу На Христос Обаче Може да имаме Ние Сами да създаваме Своя образ на Христос Това е вече Обратното Това са две Противоположни По духовната си Същност Посоки
Това не е както да кажем Примерно Влизаме в град Света София Единоцист И други от запад От две посоки Противоположни Но влизаме в едно и също Не Това е друг случай Това е Две Духовно противоположни посоки Едната е отгоре надолу Христос не се разкрива
И не го познаваме до някъде Като Ограничения човеки А другото е От долу на горе Ние Прожектираме Его Идеала За Христос Моя личен Идеал за Христос И ставаме Въображатели Автори
Автори Творци На твореца Това е Обратното В духовен смисъл И е Отрицателно То не е добро нещо Някои си мислят Че да Много хуже Въобразяваме Бога Ама ние Създаваме
Лъжовен образ Недостоверен образ Тогава Тогава Този идеал Който Много ни приляга Много ни е удобен Много ни е Комфортен Това е Една особена Една духовна Комфортност Която
Няма нищо Общо С Светската Значи ти можеш да си Някакъв Супер Аскет На фалшивия Бог Който сам си създал И да му служиш Аскетично Да се самоизтезаваш Да постич безмерно Да
Живота си да отдадеш За този фалшив образ Който ти си създал От гордост Включително Не това е критерия Критерия е Посоката Духовната посока Дали отгоре надолу От истината към нас Или От Нашата греховна природа Сътворен някакъв
Въображаем образ На когато ние сме авторите И оттам вече Ние почнеме да служим Това е един идол Това не е истински Бог Образец Един от безбройните образци На това отношение Което е Преобладащо Да кажем в протестантството Такъв образец Е знаменитото стихотворение На Христо Ботев
Моята молитва О, мой Боже, прави Боже Не ти, що си в небесата А ти, що си в мене, Боже Мен сърцето и душата Не ти, комуто се кланят Калугери и попове И комуто свещи палят Православните скотове Не ти, който си направил Откал мъжът и жената А човека си оставил Роб да бъде на земята Не ти, който учиш робът Да търпи и да се моли
И храниш го Дор до гробът Само с надежди голи А ти, Боже, на разумът Защитни, че на робите На когото щът празнуват Денят скоро народите Това са Част от Стиховете На тази молитва И ако ги разгледаме Внимателно Ще видим, че Христо Ботев
Създава Този Боже Мой И Е готов да му служи Разбира се очаква и Сътворение от него Идеал за Бог Да му служи Как започва? Много интересно О, мой Боже Прави Боже Тук е много интересно, че Обикновено
Човек, когато говори За Бога Казва Боже мой Боже мой Мой Боже Не е обичайно Случайно или не Заради ритма Или заради нещо друго Но Мой Тоест Егото Аза
Е сложно преди Бога А не Боже мой Бог, който съществува И мой В смисъл Аз към Тебе има отношение А мой Боже Мой е по-важно Или по-предно От Бога И в момента, в когато се обърнал Към него Първото нещо, което казва Не ти
И го повтаря няколко пъти Не ти Не ти Не ти Не ти Значи Няколко отрицания Едно Едно Две Три Четири Пет Шест И
Чак на седното Казва А ти Боже На разумът Този Бог на разумът Това е Бога на Френската революция На енциклопедистите Изобщо този Абстрактен Бог Не личния Бог На църквата А абстрактния Бог На философите
Който разбира се Много се е харесвал На Така Революционната част От Младеща Ако не са били етеисти То са били такива Деисти Смятали се, че Бог е някъде Някаква абстракция И В това си обращение
Към създадение от него Идеал Наречен от него Бог Той изрично застава На антицърковна позиция Не ти казва Комуто се кланят Калугери и попове Значи има един Бог Комуто се кланят Монаси, калугери и попове Свещеници И комуто свещи палят Православните скотове Тук
Думичката Православни Е съчетана с Скотове Не се разбира Дали всички православни Са скотове Но По-скоро То е смисъл Защото Не каза Ако приеме, че има Православни скотове Но и православни
Които са добри Те не са споменати В текста Не ти Който учиш Робът Да търпи И да се моли Бог Учи Робът Да търпи И да се моли Но Ботиов
Няма нужда От този Бог Не на него Секлания И храниш Годор До гробът Само с надежди Голи Това е много интересно Че Бог Този Отхвърляния От
Поета Бог Храни роба С надежди Голи Много важно До гробът Това е фундаментално Защото Разбира се Че Християнството Храни С надежда Човека
До гроба За Затгробието За това Което става След гроба До гроба Може да си Последния Бедния лазар И да се храниш Само с надежда След което Обаче След гроба
Ти можеш да влезеш В царството Този Бог е Отхвърлен От Ботев Защото Тези надежди Са голи Един вид Няма Възмездие Мъченика Който е отдал Живота си
Тука Няма да бъде Възмезден Той С голи надежди Се е хранил Той е нереалистични надежди Не действителни Не истински А ти А ти казва Боже Че на разумът Защитниче на робите На когато
Щат празнуват Денят Скоро Народите Значи Народите Скоро Ще празнуват Победата Денят На този Истински Бог Комато Се кланя
Ботев Който е защитник Народите Той ще имаме Социално Освобождение Така да се каже Оковите Ще бъдат Струшени И Народите Ще празнуват Победата Деня
На този Бог На разума Това е точно Клишето На френската Революция Бога на разума И Освобождаването На робите В света Има робство Църквата Храни
Тези роби С празни надежди За Търпение И молитва Което е празна работа Надежди Голи Обаче идва Истинския Бог Богът на разума Чия този разум Ами в главата ми Мой Боже Прави Боже
Аз Аз преценявам Кой е добрия Бог И кой е лошия Добрия е този Който е Бога на разума Лошия е този Който Храни с надежда Който Учи на търпение И на молитва И да му се кланят там Някакви Калугери
Попове Търпение Това е бъде Тук Тук виждаме Като наученик Като В Така Образец Светогледа На Гордия Модерен Егоцентричен човек
Който иска Самия той Да е критерият за всичко Не иска Той смята Той Постановява В акта на този тип Поезия В акта, че ти Пристъпваш към перото За да Излезиш тези мисли Ти По този начин
Постановяваш себе си Като Меродавен за Бога Като Меродавен за истината Ето Егото Като Кумир И На Олтара на този Кумир Ти можеш И да се жертваш Презпокойно
И не един И не два И не хиляда Са се жертвали На Олтара На Кумира Егото Егото е велик Кумир Сатаната е сигурно По-велик Но Егото
Може би на второ място Едва ли има друг Кумир На когато да се Жертвали Толкова много хора Егото Е Най-сладкия Кумир Най-близкият Най-симпатичният И Съответно На неговия
Олтар Да се жертваш С Мерак Особено Ако вярваш В това, че няма Задгобен живот Че тук Певци Песни За тебе Ще пеят Докато има Човеци Ти
Няма да умреш Името ти ще се носи Ти те ще умреш Физически Дали днеска Или след 50 години Няма значение Обаче Че Ако Ако Ако Ако Ако Ако
Ако Ако се жертваш На олтара На егото Ставаш герой И певци Песни за тебе ще пеят И така, имаме един истински Христос и безброй варианти на неистински съченени подменени образи на Христа. Истинския Христос е съхранен и преподаден в църквата. Тя затова е създадена. Господ приживе на земята преди смъртта си и след това вече, след като се възнася, когато идва Светия Дух, тресториция на Святата Тройца, се основава църквата именно като съхранител и преподавател. на Богооткровението. Бог ни се е открил в Богочовека, Иисус Христос и трябва да имаме достоверен носител, съсъд и разпространител, проповедник, преподавател на истината, на Богооткровената истина за Бога. Това е църквата. Христос се преподава в причастието. в литургията, в иконописанието, в светоотеческите текстове. Всички святи отци говорят за едно и също нещо. За Бога, който ние познаваме чрез въплатилия се Богслово.
Т.е. те преподават Богооткровената истина за Бога. Истинския Христос се познава и чрез разума, и чрез вярата, и чрез аскезата, и чрез духовната практика, и чрез молитвата. По много и много начини, които се допълват и те се изискват. Не можеш да кажеш, не, аз само чрез вярата, но без разума. Ще изключа разума. Това е невъзможно. Разумът тъй съществува. Той ни е даден като инструмент за благопознание. Той не е нещо противоречиво на вярата. Те си съдействат всички тези начини на познание. Така че не самочинния разум, който сам интронизира себе си, а въцърковения разум, разбира се, че съхранява истината за истинският Христос. Нека сега да чуем едно песнопение, чрез което, разбира се, ние познаваме истинският Христос, църковното песнопение и след това ще продължим. Съдействат всичкия Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос. Сърковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос. Сърковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос, църковното песния Христос.
Господи Иисус Христос Е нашия критерий за Бога, за триединния Бог. В 14 глава на Евангелието на Иоанна, се казва така. Филип му рече Господи, покажи ни Отца и стига ни. Каза му Иисус Толко време съм с вас И не си ли ме познал Филипе? Който е видял мене, видял е Отца. И как ти казваш? Покажи ни Отца. Точния израз. Който е видял мене, видял е Отца. Тоест, Христос е Нашия човешки критерий за Бога изобщо.
Не само за Сина, Но и за Отца, но и за цялата Троица. Чрез въплощението той става Видим, достъпен, става Любим, ни можем да обичаме Бога, защото иначе ако е някаква абстракция, както беше при философите, ти не можеш да обичаш на абстракция. Абстракцията не е личност. Личният Бог може да бъде обичан.
Така че Христос е критерия за Бога, тоест, критерият за всичко, но и за Бога, като най-важно. А пък църквата, която е достоверния носител на благопознанието, тя пък е нашия критерий за Христос. има още един изключително важен аспект на благопознанието. Да, важно е
истинският Христос да се преподал на човеците чрез благоплащението. важно е да е достигнал до нас чрез достоверни носители. Апостолите, църквата. Но не по-малко важно и да не забравяме тази много важна страна. Ами,
ти кой си? Защото той е критерий за всичко, ама трябва да има някой за когото е критерий. ние като възприемаща страна сме много важен участник в това уравнение. И имаме
много ясно свидетелство в Евангелието колко важно е това. в 7 глава от Матея Христос казва така Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в Царството Небесно, а
ония, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще ми кажат в ония ден Господи, Господи, не в Твое име ли пророкувахме? И не в Твое ли име бесове
изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правихме? И тогава ще им кажа открито Никога не съм Ви познавал. Махнете се от мене вие, които вършите
беззакони. Как така? Провокувахме. Бесове изгонвахме. Чудеса правихме. И Той казва Не Ви познавам. Никога не съм Ви познавал. Махнете се от мене. и някакси
недоумяваме как е възможно това нещо. Но обяснението е много ясно. Свети Оазлато узгодава. Всичката тази благодат не била нищо друго освен дар на този,
който я дал. А те от себе се нищо не са привнесли. някакси. Когато те гонят бесове, когато те пророкуват, когато те правят чудеса, те не ги правят. Господ
чрез тя ги прави. Той им дарява тази способност. Те не са собственици на дарбата да правят чудеса. ние ги наричаме всичките светси чудотворци, ги наричаме чудотворци,
но знаем, че Бог е чудотворецът единственият, а тези чудеса се правят чрез човеки. Но тези човеки могат да бъдат благочестиви, могат да бъдат и неблагочестиви. Защото
той казва така. Не ви познавам. Какво казва знатолост? За чудесата ние сами ставаме длъжници пред Бога. А за живота и делата имаме Бога за длъжник. Значи,
човекистата, които чрез нас стават, ние сме облагодетълствани, дарувани са ни тези способности. И в тоя смисъл, на когато много е дадено, много се иска от него. Ние сме
длъжници на Бога за това, че ни е направило чудотворци. Слава Богу, св. Йоан, Ривски чудотворец, св. Серафим, Софийски чудотворец, те са умножили дара, който Господ им е дал. Но други може да не са го умножили.
Пак са имали този дар, дадене им от тях, с някакви цели, но те не са го преумножили. Не са имали самочувствието, че това им е дадено, а не от тях. И затова имат претенции. Те търсят сметка на Бога. Вместо да кажат, Господи, ние сме грешници, помилуй ни. Те казват,
чакай, бе, ние чудеса правихме, духовът изгонвахме, пророкувахме. Ти не дължиш спасение. Това е много любопитен момент, в който човека застава пред Бога и му иска, така да се каже, дължимото. А Господ не ти дължи нищо. Той ти кое е дал,
дарил. Ти си длъжника. за това е много важно, а казвам за тулст, за чудесата, ние сами ставаме дължници пред Бога, а за живота и делата имаме Бога за дължник. Тук се подразбира за праведният живот и праведните дела. Не, че Бог ни е дължник. Не, но ние все пак сме направили нещо от себе си.
Ние сме направили добродетелен избор в дадена ситуация, праведен и тогава Бог, така да се каже, ни възнаграждава. Не, че е длъжен, но естествено, че ще ни възнагради. Той е смисъл. Златовс го нарича
дължник, чак. За по-ярко. И така, нека да обобщим. Истинския Христос достигнал до нас чрез достоверното богооткровение и чрез достоверния носител църквата и възприет от нас чрез вяра,
чрез живот и чрез дела, ето този Христос е критерият за всичко. тук, разбира се, трябва да се въведе едно важно уточнение, защото казваме достоверния носител църквата. Тъй като ние не сме се срещали
лично с Господ Иисус Христос, а посредством църквата. Опознаваме в причастието, в литургията, във всички тези аспекти. Но чрез църквата. И се пита ами коя църква? Това също е важно.
Не да кажем общо църквата и да приключим. Коя е църквата? Ами, естествено, че истинската. Защото може да има и неистинска. Не всяка човешка общност, която нарича себе си църква, е истинска. Освен това, истинската църква
е една, това е догматично определение, но и логично погледнато, тя не може да не бъде една. Ако тя преподава истинската, преподава Божието откровение по един и същи начин и тази
до нея по същия начин, еми, значи една. Каква е разликата? Няма разлика. Ако обаче дадена общност, която може да нарича себе си църква, преподава истината за Христос по друг начин, то това вече
не е истината за Христос. Това е нейното предположение, истината в кавички за Христос. Нимата истина за Христос. истината според Калвин, Лутер, Цвингли или Еди Койси, Хенри Осми. Тоест, няма как
много църкви да преподават истината Христос, а няма как повече от една църква да я преподава и въпрос е дали тази църква изобщо съществува. Ако съществува, тя е една. Повече не могат да бъдат. А ако съществуват много, то всички те,
освен една, са лъже църкви. Те не са достоверни носители на Божието откровение. Дори ако на времето е имало Божие откровение в тяхната история, но те са се отклонили на даден момент, оттам нататък вече са изгубили това
достоверно предание, същинското предание, което е най-важното. Тук една скоба за Лутер и неговата идея, че само писанието, това не издържа най-елементарното вникване. Как е възможно
само писанието да е достоверно? Когато писанието се появява след преданието, това е рожба на преданието. господът не ни е дал, ако господът ни беше спуснал текст, той знае как. Спуска ни един текст и на даден човек,
избранник, му се явяват тези текстове. под формата на листове хартия или на каменни скрижали няма значение. Но тези носители материални са лично от Бога
спуснати и толкова. Това нещо, тогава ще кажа, ето, писанието и нищо друго. в християнството няма такова нещо. Господ нищо не е написал. Не случайно. Нищо. Тоест, имаме предание.
От момента, в който думите са запомнени от неговите ученици и записани по някакъв начин. Още повече, че той е говорил на арамейски, евангелията са написани на гръцки. От там нататък
вече имаме предание. Чрез преданието словото е било записано и разбира се, не цялото слово. Ние знаем, че това оказва и св. Йоанн Богослов, че ако речем да напишем
всички неща, дечица, казва, цял свят няма да ни стигне за книгите. Това означава, че имаме редактиране на казаното. Не всичко е записано, но всичко е било чуто
и от там нататък носено в паметта на апостолите. Те след това са го изказали по друг начин. Така, че този смисъл преданието разбира се, че е предхождащо писанието и
продължаващо успоредно с него и в много по-голяма ширина. Самото писание е част от преданието. Та, Истинската църква е едната
света съборно-япостолска църква, ние я познаваме в православието. Така, че стигаме до формулата, че Христос е критерият за Бога. Църквата
е критерия за Христос, а православието е критерия за църквата. И в крайна сметка, последното звено от веригата е човека, християнина, доколко той е критерий. защото
ако ние не изпълняваме Христовото учение, ние ставаме предателите. Не Лутер и Цвингли и Калвин, а ние православните християни, ако ние
не оделотворяваме преподаденото ни от Бога, значи в крайна сметка напразно е било всичко. За нас се оказва напразно, защото ние самите се оказваме
слабото звено във веригата. Достоверен първоисточник, достоверен носител, достоверен критерий за носител, всичко е както трябва. И ние накрая се предаваме,
подлъгваме и се оказваме недостойни възприемници на преподадената ни истина. и така, нека да се върнем на основното, за което говорихме,
че Христос е критерият за всичко. Какво е това всичко? и как ние прилагаме Христос като универсален критерий за всичко? Нека да чуем едно
песно пение и след това ще потърсим отговора на този въпрос. Христос, Хвалите, Господа, с небес хвалите. Хвалите, Вишни, Вишни, Вишни, Вишни. Абонирайте бишни, абонирайте бишни, абонирайте бишни. Абонирайте бишни, абонирайте бишни. Абонирайте бишни, абонирайте бишни, абонирайте бишни. Обществото, в което живеем е секуларно. Това всички го знаем и отдавна е секуларно, от поне 150 години, всъщност много повече. И сме свикнали да живеем в секуларно общество. Това означава, че критерият за всичко в това общество не е Христос. Това е белега на секуларното общество. Ако критерият за всичко в обществото е Христос, това е християнско общество. Ако не е Христос, значи е нещо друго. Някаква секуларна цивилизация.
И тогава ние християните се оказваме в роята на слуги на двама господари. В някои неща служим на Христа, в други неща служим на нехристиянската, да е наречем цивилизация. Секуларната цивилизация. Ние приемаме, общо взето е ние православните християни, че Христос е критерий за духовните и нарастените неща. По този въпрос не спорим. Но допускаме, де-факто, във всички други форми на познание, да властва секуларния, човешкия, човекоцентричния критерий, който крайна сметка е антихристиянски. Това въжи за физиката, за историята, за политологията, за антропологията, за економиката, за арестектурата, за градостройството, за музиката, за литературата, за поезията, за правото, за спорта, за финансите, за бизнеса, за банковото дело. Там Христос не е критерий, има други критерии. Изобразителното изкуство, киното, телевизията, вестниците, списанията, информационните агенции, социологията, психологията, музейното дело, образователната система, университетите, гимназиите. Там Христос не е центъра. Ние сме свикнали с това. Забавачките, предочиснат възраст, детски градини. Всичко това сме го предали. на нехристиянството, на секуларизма и смятаме, че това е нормата. Това е нормалното общество.
Ма не само в България. Ей го. И в Румъния е така, и в Сърбия така, и в Македония така, и в Гърция, и в Турция, и в Чехия, и в Германия. Но всякъде е така. Това е нормата. В Штатите, в Астралия. Всекъде е така. Секуларно общество. Ако ще казваме, чакай сега, какво означава градостройство? Извинявай, християнско градостройство. Ти говориш, нали, архитектура християнска. Ай да кажем там, нали, хубаво, християнския храм. Ама къщата може ли да има християнска архитектура? Ама разбира се, че може. Не само, че може.
Ами това е най-важното. За всяко нещо, което ние правим, най-важното е Христос е в центъра. Когато отец Георги от Джегларци си строи къща в 1950-та година, от кирпич, на гола поляна, те са бижданци, нямат, и понеже той, нали, се жени, има жена вече бреме, начака дете и не може да останете живее в малката колипка с баща си, майка си, брат си там и така нататък, и се изнася, няма къща. Започва да изтруи. И когато я построява, той после ще има шест деца, но въпрос е, че в тази къща, която съвсем не е голяма, значи тя е била с размери 4 метра на 11 метра. 44 квадрата, вероятно са стените. Вътре той отделя една стая, той е бил светско лице, разбира се, тогава не е бил свещеник, една стая отделя за молитвена стая. Ето това е архитектура. Една от стаите, последния бедняк, без образование, по време на комунизма, когато църквата се гони, една от стаите в къщата си той определя за молитвена стая и тя за друго не се използва. Там той си прави всеки ден сутрешното и вечерното правило. Молитвено правило. Има си иконостасче, обърнато на изток. Тоест това е, каже го, параклист, домашен.
И разбира се, че този домашен парак е част от архитектурата на колибата, в която живее. Да не говорим за градостройството. Примерно, когато кмета на София, злощастния Димитър Петков, модернизира град Света София, не знае какво прави нещастника, той унищожава няколко църкви. По градостройствени причини. Защото оттам трябвало да минат улици. Сякаш улиците не могат да заобиколят храма. И той да остане на един площад. Или просто улицата да го заобико и да проложи нататък. Както е сега Света Неделя, виждаме, че голямата артерия Север-Юг, Мария-Луиза и Витушка, заобикалят храма Света Неделя. И слава Бог, градостройството не страда от това. Просто това е градостройството. Където Божия храм е изключително важно нещо. Димитър Петков разрушава Света Богородеца пречиста.
Свети Никола Мали. Свети Архангели. По градостройствени причини. Ето как виждаме фундаментално градостройството. Може да бъде христоцентрично и антихристиянско. Е, на Димитър Петков градостройството е антихристиянско. В неговият списък са влизали за разрушаване. Света Петка Самъ, още от тези. Света Петка Самърджийска. Ротондата Свети Георгий. И Света София. Базиликата античната. Всичко това е трябвало да бъде разрушено по градостройствени съображения. Тоест градостройството.
Ако погледнем Средновековния градец. Където ще да е. Ще видим как в центъра се извисява църквата. Катедралата, както се казва. Понякога катедралата е била по-голяма, отколкото цялото население на града се събере в нея. Има такива случаи. Ето това е християнско градостройство. Но това въжи за всичко. Не само за градостройството и хритурата. Това въжи за абсолютно всичко. Физиката. Може ли физиката без Бога да съществува. Автора на цялата физика, на всичко физическо, на всичко материално.
Автора на материята го няма в учебника, който изяснява ушкием физиката. И началото на света, и големия зрив, и прочее. Та, ние сме привикнали да смятаме тази дехристиянизация на всичко, за норма. И сме вкарали христоцентричното само в малкото време, което деляме в неделя сутрин за литургия. да кажем, половин ден, неделя до обяд. Там слугуваме на един господар, а през останалото време слугуваме на другия господар. Ето това е всъщност главният проблем на нашето общество. Това двоедушие, това слугуване на двама господари. Говорим за вярващите. За невярващите, за невярващите, те слугуват само един господар. Ние, християните, служим на двама господари.
В неделя и по големи празници, за половин ден служим на Бога, доколкото служим. През останалото време сме делегирали всичко на нещо друго, на някой друг. Някой ще каже, добре де, ами, самия Христос, която е дошъл, той, нима, е бил заобиколен с християнска цивилизация? Съвсем не. Била е езическа. Елинската империя. И, в тази добре е случай, фарисейска. тези отстъпници, книжници и фарисеи, които са подменили Божието откровение. Тоест, той е бил в 99% враждебна среда. Но не му е пречело да бъде в истината.
Ами, естествено, всичко около него е било, така да се каже, не Христос, но той е цялата цивилизация християнска. всичко, което е христоцентрично е той. Той е самият критерий. Той няма нужда от външни подкрепи, разбиране и така нататък. Напротив, той ги обръща. Не казва, вие мен избрахте, аз вас избрах. Той християнизира нехристиянското. дали би Павел да е бил християнин?
Не. Той е бил гонител на християните. Господ го християнизира отгоре надолу. Не чака отдолу нагоре да прогресира Савел и някой ден да стане християнин. Няма да стане това нещо. Примера, че Христос, или да кажем Павел. Ще кажа, ака добре, аде Христос, добре. Ами Павел, той действа в физически контекст или там фарисейски, някакъв там враждебен.
Но това не му пречи да е 100% християнин. Именно. Той християнизира нехристиянското. Той не е одобрявал нехристиянските театрални представления, нехристиянските статуи, нехристиянските храмове. Не ги е одобрявал. А ги е християнизирал. Живеел сред тях и ги е християнизирал. И той казва, какво казва по този въпрос
във, да кажем, във втора глава на Галатени. И вече не аз живея, а Христос живее в мене. Той е носител, той е христоносец. Враждебната околна среда той не е приема за мерода. Той не служи на този господар. Той служи на неговия терен и обръща неговите поклонници в поклонници на истинския Бог. по същия начин във първото послание до Коринтия ни.
А ние, казва сети Павел, имаме ум Христов. Той носи във себе си Христа, във своя ум, носи Христовия ум и чрез това нещо, това е критерият за всичко, чрез това нещо той преобразува всичко, до което може да достигне по Христов образ и подобие. т.е. христианизира. Той христианизира обществото, човеците. Това не е
като в сегашната среда, която ние не христианизираме, а околната среда ни дехристианизира. Ние сме били християни преди 300 години във България или преди 200 и лека по лека околната среда разяжда нашото общество нашето обществено обитие и една след друга крепостите се предават
и стават секуларни, стават не християнски. Апостолите са продължения на Христа. Те въцърковяват света, христианизират света. Нека да си представям една не християнска цивилизация, да кажем Древния Египет или Елада или Индия, Китай, Япония. цивилизации на непознатия Бог. Смисъла
на тяхната духовност, на тяхната литература, поезия, архитектура, изкуство, всичко, музика, е именно търсенето на Бога, на истинския Бог и неговото ненамиране.
Това е смисъл на тези цивилизации. те го търсят всички, но не го намират нито една. При нас е друго. Ние сме имали християнска цивилизация, христиоцентрична цивилизация, христиоцентрична
книжнина, христиоцентрична музика, христиоцентрична градоустройство и архитектура и прочее, и прочее, изкуство, изображение, иконата и така нататък. И ние отстъпваме от този
христиоцентризъм и предлагаме друг критерий за науки, изкуства, право и така нататък. Не христоското критерий. Това е по-лошо. Защото Христос какво казва, когато фарисияти му казват, е, ние слепи ли сме?
Той им казва така в Евангелие от Иоанна, 9 глава. Иисус им рече, да бяхте били слепи, не щяхте да имате грех, но сега казвате, че виждате, за това грехът ви остава. Тези цивилизации, Елада, Египет, Индия, те са слепи. Там Христос
не е дошъл. И те не са го познали. Църквата не е достигнала до тях. Или още не е достигнала, да кажем, в Древна Елада, или да кажем, в днешна Япония или Китай. Много малко единици са достигнали до православното християнство. не е така при нас и изобщо в традиционния ареал на християнството, европейския.
Ние сме били християни, векове наред, имали сме всичко християнско или почти. Да, периферно имало е остатът езичеството, но основното е било християнско. И сега ние отстъпваме от това нещо. и започваме да служим на лъжливи кумири. На егото, на народа, на класата.
И българският национален пантеон по-настоящем е пълен именно с тези лъжливи кумири, на които се кланя и образователната ни система, и празъчния календар на държавата, и именната система, и изкуство знанието, и литература знанието, и всичко-всичко, която се преподава литература в училище,
то е антихристиянско. Секуларно. Историята секуларна. Всички идеологически науки. Биологията секуларна. Физиката секуларна. Когато националният пантеон на една нехристиянска нация е пълен с нехристиянски герои, това е естествено. Те нямат християнски герои.
Нямат християнска традиция. и какво да правят, вземат каквото имат. Когато обаче ние, които имаме християнска история, имаме християнски герои, следците, ние да търсим нехристиянски добродетели, нехристиянски критерии,
нехристиянски герои, нехристиянски идоли, да ги създаваме и да ги култивираме, е това вече е по-лошото. нямаме вече грехът ви остава, казва Господ, в такива случаи. И ние в момента, като общество, не говорим по-отделно, но като общество, ни лицемерно подвиваме опашка
пред общественото мнение. То е заварено с едно идолопоклонство, секуларно, едни фалшиви герои, пълнат класните стаи, пълнат музеите, читалища и така нататък. Именната система е усеяна цялата, превзета е от лъжливите герои, от идолите. И ние се кланяме
на тези идоли, и не смеем да приложим Христос като критерии за истината. Относно Раковски, относно Каравелов, Лески, Ботев, Бенковски, Стамболов, Иван Базов, Захаристоянов. Ние не прилагаме Христос.
Едно, че той не въжи за тях. А от какво се страхуваме? Защо не смеем да го направим? Защо не кажем? Ето, вижте, примерно идеологията на Раковски. Тук е антихристиянски момент, тук е антихристиянски, тук е антихристиянски. На Каравелов, на Ботев, на Вазов, на Левски, на Бенковски. Ето,
тук е против християнско, като има предвид, че мнозина духовници са били, така да се каже, изрядни във всичко, сега в едно. различните там, Ересиарси, Ари и прочие, по повечето въпроси е съгласен с църквата, по един въпрос не е съгласен. И църката го обявява за еретик.
Може да има големи заслуги, но по този въпрос имаме на ориген. Той е пример в това отношение. Има големи заслуги човека, като интелект и прочие, но по дадени въпроси говори неистини и затова оригенизмът е отхвърлен. Ние не смеем да кажем истината за нашите идоли.
За нашите фалшиви идоли. Защо? От хвост се страхуваме. Значи, първият вариант е, че българският народ ще остане без герои. Няма да има идоли и няма да има герои. Ей, какво по-хубаво от това, ако остане без идоли? Дайде караме без идоли. По-добре сме, отколкото са с идоли.
Това е безспорно. Друго. от това, че идолопоклонниците ще ни намразят. Еми, в крайна карищата, да, не е приятно, но ако това е цената, която трябва да платим, добре. Ще ни намразят, ще ни намразят.
но, има е друга опасност, че, ако народът е идолопоклонически настроен към тези ними герои, той, заради това си отношение, ще отхвърли християнската проповед. Това е една реална опасност. Значи, както казват, заради наш Илия, намрази свети Илия. т.е. заради нас
може да се отблъсне от християнството и да каже, не, не, аз по-добре да си бъда с идолите, отколкото да ходя с те, които ми решават от това, с което съм свикнал. И тук, имаме примера на святия апостол Павел, разбира се, когато отива в Атина, той не почва да им обяснява. Те всичките са вярали в идоли. Т.е. в Сатаната. Всички. Атинаи.
Не е имало християни между тях. и той, когато им каже истината, нали, пряко, те няма да чуят неговата проповед. Никой няма да стане християнин. Ще каже, какъв е този враг на същността на Атина. Той отхвърля нашите божества, в които винаги са ни хранили тук, Атина, Палада и така нататък. И затова той казва, не, не, не. Нищо не коментира идолите, а казва, вие тук, дали за
олтара на незнайния бог, казва, и разказва за него и ги заинтригува и проповядва. В този смисъл ние трябва да се поучим от този пример и да не тръгваме с една разрушителна стихия, а с една съзидателна стихия. Това вече е друго. И, макар че формално погледнато България от стотина и няколко години, близо 150, е секуларизираща се държава
и секуларизирана. През средата на 20-те вече е съвсем секуларна, а и преди това. Та, ние трябва да... Това е факт. Тя се кланя на кумири, нали, антихристиянски. Да, секуларна. Но, трябва да подходим, как да кажа, като Свети Павел, като не да страшаваме физически кумирите, а да въздигаме истинските герои на България,
светците. И слава Богу, че ние имаме много и много заслужили за България. Ние сме напълно... в пълно бойно снарежение. Ние сме една държава, в която няма християнско наследство и сега се чуди. Дори да осъзнае грешката си, няма от какво да създава литература, изкуство, музика. Ние имаме всичко, във всички области.
И в музиката, и в иконописанието, и в архитектурата, и в проповедта, и във всичко. Имаме да което да стъпим. И просто трябва системно, настъпателно, без да късаме връзката с идолопоклонския народ, да развенчаваме всички фалшиви идоли и най-вече да утвърждаваме градивно
непознатата българска святост, непознатите носители на Христос, който е критерият за всичко.