Светоглед Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Два светогледа – христоцентричният и егоцентричният Самата наша рубрика се нарича Светоглед Т.е. занимаваме се със съвкупността от възгледа за света от начини на възприемане на света И първото, което всеки ще каже е, че има толкова светогледи, колкото и човеци има милиарди светогледи и няма двама души със съвършено еднакъв светоглед Безспорно е така
От друга страна, ясно е, че много човеци имат общи светогледни възгледи и, че ние можем да обобщим светогледите в няколко големи определящи групи и да ги изследваме Това е естествено една безкрайно сложна задача Ние тук ще се опитаме да разгледаме най-общо Два светогледа Измеждо три най-обобщени Първият най-обобщен да го наречем православния Втория най-обобщен ще го наречем неправославния религиозен светоглед И третия най-обобщен
И третия най-обобщен Егоцентричния Безбожния светоглед Днес няма да се занимаваме с много важния въпрос за разликата между православния и неправославния религиозен светоглед а само с разликата между истинския православен светоглед който е христоцентричен богоцентричен и безбожния светоглед който е егоцентричен
Някой ще възразят че нещата са много по-сложни че не всеки безбожник е егоцентрик Ще кажат има много безбожници които живеят за другите до такава степен, че те жертват живота си в името на народа в името на партията в името на родината и прочее Да, безбожници са но в никакъв случай не са егоцентрици Те са алтруисти Те са го доказали
с живота си, със смъртта си живеят и умират за другите Други пък ще кажат че в Църквата в православието има също толкова егоцентрици колкото и извън Църквата Някои дори ще кажат че работата с егоцентризма е по-сложна защото ето на кои са така да се каже
образцовите православни християни най-чистите най-възвишените не са ли това монасите отшелниците А един отшелник един монах самото име монахос показва, че е един сам Какво прави монахът? Какво прави
отшелникът? Какво прави Свети Иван Рилски в пещерата? Спасява си душата т.е. себе си спасява той не отива да жертва живота си за ближните не отива да работи за ближните не отива да открива нови
континенти или нови лекарства за ближните си а напълно егоцентрично се е затворил в пещерата моли се на Бога за своето спасение за спасение на своята душа Той е перфектният егоцентрик
в известен смисъл само, че вярва в някакъв опиум за народа който са му внушили така, че може да кажа че това деление че православният светоглед е христоцентричен а безбожният егоцентричен
всъщност не е вярно и че има православен егоцентризъм и има безбожен алтруизъм и саможертва точно това доказва смисъла от днешното ни изследване да разберем каква е
същността какъв е христоцентричният светоглед той гласи че всичко което съществува видимо и невидимо има един творец това е Бог
Триедин ни е Бог Отец Син и Свети Дух че човека е твар че времето е твар че пространството е твар че
живота е твар че всичко което виждаме е твар че има абсолютна истина че тази абсолютна истина е преподадена
като за човеци не като за ангели и архангели а като за човеци чрез Боговъплащението Бог се е въплатил въчовечил се е станал е човек
за да стане разбираем за да стане видим и Бог е преподал на човеците истината за себе си истината за вселената истината за всичко в достъпе
за човеците вид разбира се в човешки вид е преподал тази истина тя съществува съществува Божията абсолютна достоверна истина тя освен това е и непроменяема
не се актуализира през всеки 100-200 години Бог е създал свое представителство сред човеците Църквата като тяло на когото той е глава и Църквата е координатната система
с нейното учени с нейните тайнства е координатната система в която се вписва човека той оттам черпи своите ориентири оттам черпи
своя светоглед там преценява своите действия поради това че Бог е преподал реда Божествения ред в света за човеците в този ред има добро
и зло това добро и зло е неотносително не е спорно за едни добро за други зло не за Бог е важното дали е добро или зло а щом за Бог е добро значи е добро
щом за Бог е зло значи е зло и съответно човеците се отнасят към Божия закон към Божия ред с страх и с срам понеже има ред има закон който извън човеците
извън обществения договор Божествен тоест непроменяем абсолютен закон за това ние се страхуваме да престъпим този закон и се срамуваме когато го престъпваме страха
ясно какво означава срама до някъде всичко е ясно но някъде да го уточним какво е срама това е едно мъчително чувство това е речниково когато определение мъчително чувство на недоволство от себе си
предизвикано от съзнанието за извършена простъпка виждаме колко хубаво богословско четиво е това определение недоволство от себе си православния християнин е в непрестанно покаяние той не е доволен
от себе си няма православен християнин който дълбоко в себе си да каже ето аз съм достойен за вечния живот аз съм праведен
аз съм чист няма такъв всеки казва господи прости на мен е грешния и другото в срама е, че си извършил от простъпка значи има
някакъв ред някакъв закон който е от Бога който не зависи от теб и, когато ти вършиш тази простъпка ти имаш това мъчително чувство че нещо нередно си направил
какво става с безбожния светоглед какво става с егоцентричния светоглед първото и най-важното което трябва да кажем е, че безбожието е религия егоцентризма е религия защо е
религия непременно защото се приема на вяра безбожника вярва че Бог не съществува той не може да го докаже никой никога не е доказал и не може
да докаже че Бог съществува и никой никога не може да докаже че Бог не съществува ние не можем да докажем че Бог съществува защото Бог е
над доказателствата доказват се следствия от аксиоми аксиомите не се доказват те правят всички доказателства възможни така е в математиката разбира се без аксиоми няма математика
как ще докажеш нещо чрез доказателства в кръг чрез теореми които се въртят всяка доказва предишната ами откъде тръгват винаги се тръгва от нещо което не се доказва
той е аксиомата независимо дали го осъзнаваме или не го осъзнаваме Бог е аксиомата на аксиомите той е изначално недоказуем по същия начин не можеш да кажеш
и че той не съществува това е вяра ние вярваме че Бог съществува но други вярват че той не съществува това също е вяра това също е религия но в христоцентричната вяра ние признаваме че сме твар
че над нас има Бог който всичко знае и всичко е сътворил при егоцентричната вяра това не ни харесва ние вярваме в себе си и тази вяра се проявява първо
в съзнанието че че аз мисля аз преценявам аз решавам аз избирам аз знам кое как от момента в който кажеш аз знам аз преценявам
аз разбирам аз съм меродавния ти си вече в религията на егото ти си признал егото за начало на всичко аз аз знам аз мисля следователно
съществувам и така нататък това са егоцентрични светогледни понятия възгледи аз съм основата на всичко аз преценям при христоцентричния богоцентричния
светоглед ти не казваш аз мисля аз разсъждавам аз преценявам а казваш така аз следвам по-големите по-светите по-висшите
от мен разбира се най-висшия това е Господ след това са неговите пратеници пророци апостоли светци и така нататък и благодарение
на техните авторитети аз се присъединявам към тях разбира се избора свободният избор винаги е личен при всички светогледи човек избира дали да бъде раб Божий
или да бъде господар на Вселената то избира и то суверенно това е Божия образ в нас суверенната свобода на избора на светоглед но, когато ти
избираш да си раб Божий да си твар да си подчинен на висшето правиш десния избор когато избираш ти да си
първоисточника на меродавността ти правиш левия избор Безбожния егоцентричния Този светоглед Безбожния има безброй превъплъщения промяната между единия и другия
става вътре в човека и тя става незабележимо и най-вярващия може лека полека да охладнее спрямо вярата да се самозабрави
и да премине към другата религия религията на егото Векове наред едно общество може постепенно да се придвижва от христоцентричния
светоглед към егоцентричния без никой да усети защото процеса е вековен няколко века трябва това нещо съвсем постепенно под маската на християнството под маската на Църквата с всевъзможни
позовавания на Христос на Всевишния разум и прочие но това е само формално повърхностно по инерция по традиция за да не плашим народа и така нататък а лека по лека
постепенно вътре навлиза религията на егото вярата че човека е центъра на всички неща този процес е еднакво важен в индивидуален план и в
общество в световен план и той протича и тук и там много е страшен в индивидуален план когато човек изгуби христоцентричността още по-страшен е в
обществен план защото отделният човек ако живее в едно въцърковено христоцентрично общество с христоцентрични закони христоцентричен морал и лично той изпадне в егоцентризъм в безбожие
в свободомислие тогава той винаги има по-голям шанс да се осъзнае или като изпадне в лична криза или когато обществото сложи ръка върху него и му каже приятелю на къде си тръгнал
ако той престъпва законите божиите да кажем да бъде отлъчен от Църквата анатемосан и така нататък той може да се осъзнае когато обаче цялото общество дружно стотици милиони и постепенно преминат
от христоцентризъм към егоцентризъм тогава отделният човек губи опора в обществото няма кой да му внушава срам от простъпките няма кой да му внушава
страх от Бога той вече е свободен той вече е свободен от Бога най-голямото изкушение изкушението на свободата от Бога защо защо егоцентричния светоглед толкова много обича
свободата всички видове свобода разбира се те са му пакетирани и преподнесени под различен надслов но нагона нагона към свободата
от Бога е в основата защо? защото Бог е подредил света сложил ред и закон разбира се ние в християнството
в православието знаем, че основния закон е закона на любовта но тази любов не може всеки да я интерпретира както той си иска тя от Бога е преподадена и никой няма право
да казвам аз така тълкувам аз така я разбирам любовта не Бог ни е казал кое е редно кое е истинско кое е порочно то може да се нарича любов
но не е прелюбодеянието не е любов а е прелюбодеяние много точно е казано в самата дума безброй поети са възпявали прелюбодеянието но то си остава грях на какъвто и пиедестал
да е качен колкото и романтично да е описано красивата дама с грозния съпруг и красивия кавалер който сваля звезди от небето това е вечната история на безброй поети но това е грях и Божия ред Божия закон
Божията правда означава граници означава ограничения означава забрани ако не е възприемен света като състезание кой ще спечели състезанието тук
в света в, който знаем че е греховен разбира се още от Адама състезанието ще го спечели този който има по-малко ограничения който носи по-малко бреме
на забрани на ограничения този който е по-ограничен няма да може да спечели състезанието за това е толкова привлекателно да се освободиш от тези Божи
закони и Божия ред да престъпиш Божия закон и Божия ред и да спечели състезанието дали ще ограбиш първия милион дали чрез прелюбодеяние ще постигнеш кариеристична цел
дали чрез убийство дали чрез нещо друго но когато ти си ограничен в твоите действия от закона и реда Божи ти някои работи не ги извършваш конкурента обаче
ги извършва и печели състезанието за това егоцентризма в земния свят който както знаем от Свещеното писание в злолежи в земния свят поне
привидно но категорично състезанието се печели от порочните спрямо непорочните от престъпните спрямо тези които спазват Божия закон те печели състезанието поне привидно
да някой ще каже който нож вади от нож умира но егоцентрика не обича тези работи обича да вади нож но да не умира от него
ние ако ще видим в повечето филми нашия избива другите но не умира поне в стандартния холивудски вариант той печели накрая като носител
уж на доброто така че егоцентризма егоизма е огромен двигател за обществен успех състезателното начало твоето его да бие егото на другия
няма съдия над нас ние човеците сме меродавните ние пишем законите ние пишем обществения договор и ако е така ако закона е от човеци тогава
ние може да го пригодим към нашата греховност към всички наши похоти и страсти и да станем по успеваеми в състезанието понеже е по
успеваема тактиката на егоцентрика на егоиста спрямо тактиката на истинския православен християнин тя печели състезанието тя прави по-големи кораби по-големи
оръдия по-големи самолети повече пари повече власт повече медии и в крайна сметка тя плаща своето собствено възвеличаване
егоцентричния светоглед финансира чрез изкуството чрез литературата чрез медиите собственото си възвеличаване и собственото си оправдаване ако се вгледаме
в художествената литература ще видим как прелюбодеянието да кажем в тримата мускетари нали кралицата и Букингам извършват прелюбодеяние естествено но
добрите трима мускетари помагат на тези прелюбодейци и накрая побеждават лошите хора на кардинала и ние като четем тримата мускетари
заставаме на страната на тримата мускетари с Дартанян против кардинала на страната на кралицата и Букингам срещу досадния крал т.е. художествената
литература оправдава греха и го оправдава с художествени средства така се каже естетически т.е. Той е по-красив отколкото праведността т.е. т.е. т.е. т.е.
т.е. т.е. т.е. т.е. т.е. т.е. егоцентризма си купува медии дали те ще бъдат романисти дали ще бъдат драматурзи дали ще бъдат вестници
издания но той си купува общественото мнение и общественото мнение с векове наред се приплъзва към егоцентричния мироглед и го оправдава и ако едно нещо е срамно спрямо Бога с години
десетилетия векове то започва да се реабилитира и вече не е срамно напротив може да е дори романтично може да е дори героично това престъпност спрямо Божиите закони поведени
до такава степен че дори, когато казваме който вади нож, от нож умира примерно да кажем Илия Павлов милионера емблематичния милионер го затряха като куче но какво направиха
медиите какво направи народа народа създаде легендата че той жив е той жив е той не е убит той е инсценирал всичко това за да се отегли
някъде в някакъв си рай карибски или кой знае къде да си живее с милиардите и да е щастлив да не се занимава с българската действителност която му е излишна вече след като си
натрупаш милиардите вече няма нужда да продължаваш да участваш в обществен живот и прочее инсценираш едно убийство и се измъкваш защо беше създаден този
мит защото народа не искаше да му се отнеме вярата в парите вярата в егото ако му кажат ето видя ли къде отиде егоиста егоцентрика застрелян като куче
тогава народа ще каже май това не е добрия път май парите не са добрия път май властта не е добрия път май престъплението не е добрия път може би има друг морал може би Божиите заповеди трябва да се изпълняват
може би Църквата която ни учи на обратното е права а вестниците които ни учат на това са криви това обаче е неудобно за читателя защото той трябва да спазва Божия закон
а на него това не му е удобно и за това той създава легендата жив е той жив е не е убит милиардера а си купи рай а ние тук вярваме че Пушкин е бил застрелян така се затваря кръга и спокойствието на
егоцентричния модел който е безбожен е възстановено отново всички вярват че престъплението първият милион е окей че алчността е добро нещо
че да печелиш състезанието с всякакви средства е добро нещо така че ние се намираме в един много напреднал етап на възцаряване на егоизма егоцентризма като
световен светоглед можем да кажем ако се върнем в историята че църковния светоглед който в четвърти век в края на четвърти век става светоглед на римската империя не на всички
разбира се но така на самата институция при Теодосий Велики християнството православното християнство е обявено за официална държавна религия
и през следващите векове то е мерната единица критерия за всичко тази христоцентричност на християнската държава разбира се тя и в България така и в Сърбия
в Русия и в Грузия и така нататъка и в Западна Европа първите хиляда години тази христоцентричност започва да се пропуква още в средновековието много примери има такива индивидуални не знаем, че още в Константиново време малко след него се появява
Юлиан Отстъпника привидно християнин но таян езичник който когато идва на власт разбира се разкрива своето антихристиянско лице но такива като Юлиан Отстъпника не в толкова
емблематична форма са мнозина човеки които решават да нарушат Божия ред и Божия морал в името на успех в състезанието такъв пример е нашия Симеон когато напада Цариград
с цел да го завладее нарушавайки Божията заповед казано е не убивай казано е не кради Цариград не е български завладяването му е нарушение на Божия ред и на Божиите заповеди
това е тежко престъпление историческо престъпление сега това че той не е успял и се е провалил ние дори малко го забравяме и все ни се струват че някак си има на картинка такава Симеон влиза в Цариград
това е една измама пак искаме да оправдаем егоцентрика пак искаме да оправдаем престъпника на Божия ред не е влязал в Цариград ако беше влязал щеше да извърши по-голямо престъпление но така или иначе и в двата случая
самото желание да отнемеш от ближния това, което е негово самото желание да убиваш ближния за да постигнеш своите цели другия въпрос е колко българи са били убити от тези войни това е
една огромна цифра но така или иначе всеки, който е убит при тези агресивни завоевателни походи и войни всъщност е едно престъпление извършено от този който е започнал
съответната война така че този егоцентричен дух той е във всеки човек той не е късно явление в историята на цивилизацията и на християнството той винаги е съществувал въпросът е друг че в средновековието този дух егоцентричния
е винаги под страха и срама той се страхува от Божия съд срамува се от деянията които извършва между другото много интересно е че в Западна Европа наричат Страшния съд
последния съд на френски на английски е така последния съд а ние в славянския свят го наричаме Страшния съд голяма е разликата между едното и другото светците го наричат Страшния съд
и те се страхуват от него последния съд да, разбира се че е последен но последния съд може да оправдае всички минаат всички на последния съд и Господ ги оправдава и с това се приключва последния съд не означава Страшен ние го наричаме
Страшния съд защото всички включително и светците имаме страх Божий и трябва да имаме страх Божий защото сме престъпници защото сме греховници и защото ако ни съдят по заслуги никой няма да се спаси само чрез Божията милост покаяние
от наша страна застъпничество ние можем да се спасим и се надяваме разбира се на това спасение но съдът но съдът е страшен за нас този страх и този срам са двамата пазители на
православния християни страха Божий и срама без тях ние ще рухнем и морално и житейски и всякак но тези отделни нарушители са се срамували са се страхували лека по лека
обаче когато егоцентризма егоизма проникне по-дълбоко в по-широк кръг от обществото той започва да създава своите самооправдания с всички средства идеологически художествени
законодателни и така нататъка и започва да се легализира да се оправдава егоцентризма няма вече срам няма вече страх запазва се външната обвивка през първите векове всъщност
ключа в формална така степен е късното средновековие когато в Западна Европа се създава движението на така наречения хуманизъм какво означава хуманизъм човека
застава в центъра на всичко той става най-важният още никой не детронира бога но чрез самата думичка дори хуманизъм чрез самите хуманитарни изследвания
започва да се прокарва егото на човека като алтернатива на Бога в началото разбира се под сурдинка с пазване на всички без изключение външни белези
на християнството но ние го виждаме как този его центрик този еготичен човек все повече става център на меродавност той преценя
кое е истината и кое не е той става критерия той става важният започва етапа на освобождението на човека от Бога първоначално в
100% християнска среда разбира се има еретици и прочие ние не говорим за тях тези които не са формално еретици отвътре започват да
предават бога и да издигат егото и се стига до един момент който може да го наречем революционен вече натрупания егоцентризъм не може да се побира
в христоцентричните рамки тесни са и избухва избухва в революция това са великите революции които ние виждаме в европейската история най-вече
френската руската в много скрита форма това става преди това и в Лутеровата революция последвана от голямата
война тъй наречените религиозни войни те са също една егоцентрична революция разбира се какво заявява Лутер аз и Бог сме важните
отделният човек и бога нямаме нужда от посредника на епископи на патриарси на иерархия църковна не директно аз това разбира се победа на егоцентризма
макар че изцяло под 100% християнска форма съдържанието обаче е друго това са революциите между старата форма и новото съдържание старата форма е християнска новото съдържание
егоцентрично разбира се преди Лутер е имало още по лоши примери на егоцентризм да кажем папа Александър VI Борджия който формално спазва
всички Божи правила така да се каже екс-катедра когато говори в качество си на папа а в реалния живот нарушава всички Божи
заповеди поред на номерата той също е богоборец той също е атеист в известен смисъл но но може да кажем че имало останки
от иерархия останки от христоцентризм вероятно е бил гузен вероятно е изпитвал угризения на съвестта и така нататък не е смятал че е прав отдавал се
на сатаната но е знаел че не върши добро просто съзнателно е извършвал тези многобройни грехове докато следващите вече революционери от типа на
Лутер от типа на Хенри Осми и неговата революция в англиканската църква така наречена и по-нататъка и особено класическите европейски революции френската
и руската те вече са отявлено егоцентрични и отявлено безбожни разбира се под знамена на свобода равенство братство освобождение на пролетарията и всякакви други подобни
етикети същността им е ясна и на френската и на руската и на китайската богоборство атеизъм възцаряване на човека като център на меродавност и разбира се в европейските
варианти френската и руската революция отделяне на държавата от Църквата и на Църквата разбира се от държавата Църквата това е много ключов момент отделенето
на Църквата от държавата това означава че законите на държавата не се съобразяват с Бога те са точно обществен договор и каквото се договорят страните
това е ако страните се оговорят за озаконяване на прелюбодеянието то се озаконява ако се договорят за кръвосмешението
то се озаконява каквото се оговорят това е и тук стигаме до един много интересен момент правата на човека така да се каже
крайъгълния камък на егоцентричното общество защо са толкова удобни за егоцентрика правата на човека защото те постулират че всичко е разрешено всичко е
допустимо и законно докато не вредиш на другия значи представяме си едни автономни монади всеки човек е някаква
монада и той има някакви граници във рамките на тези граници той е бога въпросът е само тези граници да не влизат границите на другия
Бог на другия собственник на права на човека вътре в монадата каквото ще да става ти си свободен и тая свобода е
законна тя е морална тя е добра за обществото там се определят фактически границите т.е. това е един баланс на егоизмите това е
идеала на правовата правовата държава идеала на съвременното общество така да са балансирани интересите на всички правата на всички
че да имаме съвършен баланс на егоизмите той трудно се постига защото всеки егоизм иска да стъпче другия егоизм
но се правят едни системи на противотежести обществени разделение на власт и прочее така че да имаме баланс и хармония на егоизмите
това е идеала на съвременната господстваща цивилизация христоцентричния модел няма нищо общо с това там имаме абсолютна
истина имаме непроменяем морал имаме ред Божи имаме страх и срам когато ти тръгваш срещу Бога
и съзнание за греховност покайно поведение и покайно настроение молитва към Бога за прошка на това което
не можем да отстраним така че двата модела са фундаментално противоположни сега разбира се монадата егоцентрика може поради своя честолюбие
славолюбие и други неща да се жертва за ближния поради своя солидарност с другите егоцентрици да отдаде живота си на обществена кауза може да бъде някакъв еколог
и да мисли за дърветата за птичките разбира се Божи и твари прекрасни и много добре че се грижи за тях но кой е в центъра
егото или Бог ако в центъра е егото убийствени са тези обществени идеали не ни ползват тяхната цел каква е
тяхната цел е земния рай ние така ще си подведим егоизмите така ще ги балансираме че ще постигнем рай на земята и човеците
осъзнавайки постепенно еволюционно че не е добре да унищожаваш птичките и дърветата и рибите защото накрай ти ще пострадаш така се каже просветения егоцентрик ще достигне
до едно съзнание на самоконтрол на дисциплина на интелект при което ще имаме рай на егоизмите в света ще се движат разумни егоцентрици които
ще обработват земята екологично ще спазват балансите и хармонията температурата да не се разтопят ледените шапки и така нататък и това ще бъде идеала земния рай този
този модел към, който се стреми егоцентричния алтруист моралния така да се каже егоцентрик не е християнския модел християнския модел е че нашата цел нашия рай
нашата родина е отвъд този свят този свят е само изпит който ние трябва да вземем за да влезем в истинската си родина в истинския си живот докато егоцентрика смята, че
тук е целият му живот тук е смисъла тук е алфата и омегата християнина смята, че всичко започва след смъртта след страшния съд по-скоро за такива грешници като нас ние след смъртта
няма да отидем в рай както светците веднага можем да се надяваме на застъпничество вече на молитви и прочее които да спомогнат за нашото измъкване от
лошото място като имам предвид този подход ние виждаме много добре че няма съществена разлика между безбожната левица и безбожната десница нека да наречем егоцентричната
левица и егоцентричната десница или между егоцентричните превърженици на революцията и егоцентричните превърженици на еволюцията едните са бавни егоцентрици еволюционистите консерваторите
а другите са бързи егоцентрици революционерите едните са да кажем алтруистично насрочени егоцентрици другите са себично насрочени егоцентрици но и двете са егоцентрици в центъра
поставят егоцентричния човек човека като мярката на всички неща като автор на всичко така че тези бурни потресаващи стълкновения между леви
десни между революционери и консерватори ние трябва да ги гледаме винаги през христоцентричната гледна точка да разбира се консервативния образ
на действие по-близък до христоцентризма но не е христоцентризът християн демократите в Германия и християн социалния съюз не са христоцентрици те са просто бавни
егоцентрици те искат да задържат революционността и прогреса към злото а другите искат по-бързо да се придвижим както бяха болшевиките
най-крайните или маоистите също важи и за различни други движения съвременни и хипитата и зелените и анархистите никаква
разлика няма между тях ние си спомняме Джон Ленън така един от идолите на предишното поколение и на може да речем така хипарско левичарско
екологичната част от населението това имаше една много показателна песен която се казваше Аз не вярвам и там ни изброяваше всичко в което не вярва включително Иисус Христос и така нататък и припева беше Аз вярвам
само в мен в Йоко неговата приятелка съпруга и в мен т.е. манифест на егото на егоцентризма мелодичен романтичен левичарски може да кажем екологичен манифест
на тоталния егоцентризм Аз не вярвам в Будда не вярвам в Мохамед не вярвам в Христос вярвам в мен Тази вяра в мен тя е почти повсеместна Всички на всякъде
ни казват това Вярвай в себе си Слушай себе си Ти си критерия Ти си важния Всички реклами на кого го насочват на егото разбира се Те са най-големия преподавател в съвременния свят Рекламата
Те директно ти дават модели за подражание Дори не те и питат харесвате или харесва А те отпечатват с тези модели И във всички тези модели Ти си важния Демократичния модел на изборите
Ти си важния Твоя глас е важния Ние винаги сме важните Защо? Защото това е угодно на нашето его Ако ни кажат че важен е Господ че важни са Божиите заповеди че важен е морала
и то морала на нашите баби дядовци прабаби прадядовци и назад до 2000 години без никаква промяна на този морал нищо не е променила една иота не е променила морала
от времето на Господ Иисус Христос и апостолите до ден днешен и няма да се промени никога Този израз Ти в кой век живееш няма отношение към нравствеността Той може да има отношение към технология или нещо друго Но
нравствеността не може да се промени истинската нравственост Докато егоцентричната нравственост като обществен договор може да се променя и могат да се вкарват нови и нови нормалности Нещо, което допреди 50 години е било срам днес е гордост
Нещо, което е било нередно днеска е ред Така че изпусним ли Господ от центъра на всичко всичко става възможно Единствено започват да се боричкат къде е границата на егото Но егото е Бога
Егото е критерия центъра на миродавност Ние живеем във време на много напреднал егоцентризъм в цял свят Егоцентризма вече завладя естествено цяла Европа цяла Америка всички развити страни в Азия
Африка Сега има останки от христоцентризъм като архипелаг в православни монастири и така нататъка Но тъканта дори в православните страни В нито една от православните страни
нямаме Евангелието като законодателство Имаме светски закони които отричат Евангелието които узаконяват неща които Бог отрича Във всички православни страни имаме такива закони А то
когато отделиш Църквата от държавата или, когато Църквата не си върши работата а мълчаливо одобрява богоотстъпничеството тогава вече новата нормалност т.е. богоотстъпничеството започва да налага своите закони
Така че в съвременния свят нормата е злото нормата е егото егоцентризма тя е победителя в състезанието тя е темата на епоса съвременен епос знаем, че това са медиите
това са рекламата Холивуд и така нататъка центъра на тази медиа мега медиа е егото разбира се и за това е много важно всеки отделен човек замисляйки се за
истината за смисъла на самия себе си на света да разбере, че егоцентричния модел е несъвместим с христоцентричния егоцентричния всъщност ние си мислим, че егото е в центъра не е в центъра
егото а този, който му шепне на ухото, че той е важен под небесните духове на злобата духовна е същността на егоизма тя дори не е и душевна не е въпрос на страст въпрос на дух само, че лукав дух и лукавия дух ни хваща на своята въдица именно чрез
егоцентризма чрез егото и ставаме негови така, че въпросът е на живот и смърт въпросът не е на естетика на така, личен вкус не тук става дума за живот и смърт живота е
христоцентричния светоглед и разбира се христоцентричния живот защото двете не бива да се разделят а смърт а смърт е егоцентричния светоглед и егоцентричния мнимия
егоцентричен начин на живот Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Светоглед