Светоглед Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Националната катастрофа и уроките на историята, част 6-та Провалът на интелигенцията Става дума за Първата световна война До сега в първите части разгледахме Първата световна война като провал на Европа Като самоубийство на Европа Нашето участие в нея като ключова катастрофа за новата българска история Момента в който България направи своя съдбоносно погрешен избор Катастрофален
Който разби до тогавашната линия на развитие на българската държава И от тази катастрофа ни до ден днешен не сме се оправили Нямаме един бял ден от тогава насам Нашата цел е да разберем как става Какъв е механизма на тази катастрофа При положение, че с изключение на обкръжението на Фердинанд Цялото друго общество е било против Участието на страната на централните сили Става дума за всички съставки на това общество в преобладаващата си част Разбира се, отделни привърженици на катастрофата имало във всички прослойки, но във всички прослойки те са били малцинство И как така и народът е против, и интелигенцията е против, и църквата е против, и учителството е против И военните, повечето са на страната на Антантата, по-малко са на страната на Германия Но в крайна сметка България взема погрешния избор и не се възпротивява Нито народ, нито интелигенция, нито политици, нито църква Не се възпротивява категорично
Както да кажем, се възпротивява по-късно също депортацията на българските евреи Това виждаме обратно, как многобройни могъщи съставки на обществото Начало с църквата, разбира се, но и видни парламентаристи, но и съсловия и така нататък Застават против това погрешно решение, въпреки рисковете Тук обаче не се получава това възпиране на катастрофата от нито една съставка на българското общество И започваме с учителството Провалът на учителите Какво означава учителството и учителите Става дума за светогледа на следосвобожденските поколения Двете следосвобожденски поколения, допреди войните Оказва се, че техния светоглед не съдържа главното, покаянието За нито едно деяние българите не се покайват А те извършват, ние точно, т.е. извършваме многобройни погрешни деяния Но покаяние не чуваме от нито един Това не влиза в етоса на българите
Ние нямаме пример добър на когато да подражаваме Нито църквата дава такъв пример Нито интелигенцията, нито политиците Всички си умират като прави До смъртта си отстояват своята правота Това се приема като естествен начин Непокаяността на човека Като естествено човешкото състояние Така че в този смисъл Ние сме обречени да повтаряме всичките си грешки Докато не доведа до тоталната катастрофа Както и става Но учителите преподават на обществото Светогледа на дотогавашните Интелектуалци, църковници, мислители, публицисти, поети, писатели и прочие
Но ние имаме в момента живи интелектуалци, църковници, публицисти, философи, мислители Колкото и предишното да има значение Преподадено в училище Като светоглед Толкова има значение и Живото Участие на тези владетели на мисълта И на първо място И на първо място Интелигенцията Защото Видяхме, че църквата През 19 век Предава Учителната власт
На интелигенцията И интелигенцията поема Отговорността за Общественото мислене За осъществяването на Обществения мисловен процес И Ние се опитваме Макар и Доста на бързо Да проследим Как това прави интелигенцията Миналият път Говорихме за Стихоплетеца
Любомир Бобевски Най-низкото равнище на Интелигенцията Той е, може би, дори не е и представител на интелигенцията Но все пак Като поет И то успешен Формално принадлежи към Тази прослойка И неговото стихотворение Съюзници-разбойници Което става песен Най-разпространената Формулировка За отношението на български народ
Към първата национална катастрофа Какво означава Съюзници-разбойници Означава Непокаяние Непокаяние Това е отговора на българския народ Не се покаивам За грешката, която извърших За грешката, която извършихме Не се покаиват военните Не се покаиват поетите Не се покаиват интелектуалците Никой не се покаива И
Този химн на Непокаянието Съюзници-разбойници Всъщност се отпечатва В съзнанието на Стотици хиляди българи Ще вземем още два примера От къслични Един от средното ниво Кирил Христов И един от Високото ниво Иван Вазов Разбира се би било Много интересно
Да се направи Едно цялостно изследване Да проследим Как трепти Българската мисъл Как се проявява Как Взаимодействат Отделните съставки Отделните Нейни носители Как тя се променя От ден на ден Съобразно събитията Това е
Изключително Интересна и вълнуваща Посока на Търсене С огромен Материал Публикации Писма Спомени Архиви Много има В резултат на такова изследване Ние наистина можем да Получим един Много интересен отговор
На нашия въпрос Как стана катастрофата Така стана Така протече Мисловния процес Ние тук разбира се Нямаме възможност За такова мащабно Изследване За това Вземаме само Няколко примера Примера на средното равнище Е Кирил Христов Казваме средно равнище
На интелектуалец Условно Защото Във Тези години От Балканската война До Края на първата световна От 12-та до 18-та Той не работи на средно равнище Работи под средното равнище Той не че е талантлив Човек на словото
Но По време на войните Сваля нивото Съзнателно Слиза на нивото На тълпата Става глашатай На Най-примитивните Чувства Това разбира Само се отплаща С Популярност Кирил Христов
По време на войните Издава Цели три Стихосбирки Издава Един сборник Със статии И Един сборник С военни разкази Наред с Другите неща Тези стихосбирки Можем да кажем Че са нещо като
рентгенова снимка На катастрофата Можеш Спокойно Да тръгнеш Дума по дума И да кажеш Ето тука Тука Тука И тука Са разсейките на тумора Тука блокира Мисленето на
Поета Оттамина Неговите читатели Оттамина Публиката Всичко Е като на длан Така че Кирил Христов е Изключително Ясно Огледало На Българската Мисловна катастрофа
На мозъчната смърт На България По време на Първата Световна война Защото Какво е мислят Фердинанд Ние не знаем Да Дневника на Радославов Е на лице Имаме повече документи За Политиците Разбира се
И пресата Мислят Но Във поезията Жанра е такъв Че там словото Трябва да се концентрира Трябва да стане Образно Там отпадат Оговорките Отпадат Политкоректността И замъгляването И така да се каже
Се оголва Катастрофичността На това мислене Така че Кирил Христов В това отношение Е Може би Най-добрия Обект На изследване На Катастрофата На българската интелигенция Тези три стихосбирки Имат
Показателни заглавия Първата От 12-та година Се казва Към Цари град Очевидно Балканската война В ней не е победоносен период Втората Се казва На нож в 1913-та година И третата в 1916-та година Победни песни
Тук е Интересно да споменем Че Победни песни Се преиздава Второ издание В 1933-та година И още един път В 1940-та година Това е много Много показателно Защото Победните песни От 16-та година Доведаха
До катастрофа в 1918-та година Това е Напълно Дискредитирана Лъжепророческа Поезия Той възхвалява Неща, които не се случват Случва се обратното Въпреки това Въпреки катастрофата Имаме второ И трето издание Тоест
Ние Искаме Да продължаваме Да лъжим себе си И до днешен Впрочем Ние празнуваме всички тези Победни песни Славните победи На българското оръжие По време на Първата световна война Е вечна тема Катастрофична За Непокаяние
Българин Тоест Състоянието на непокаяност Това е също се Катастрофата Тя е Духовна Преди да стане Военна И всякаква Но Същността на тази катастрофа Е именно Непокаянието И в този смисъл
Кирил Христов е много Показателен Той От самото начало на войната Застава в ролята на Поет-пророк На умствен водач На човек Който изразява Осъществява Общественото мислене По важните въпроси И като такъв пророк Всичко, което той пророкува Се сбъдва
На обратното Всичко, което казва той В пророческа поза Се осъществява Със обратен знак Когато говори за победи Ни получаваме поражение Когато прави един списък На градове, които са наши Наши, нашите И той обяснява Наши, този, този, този, този Това е списъка на градовете Които не са наши И до ден днеша
Тоест това е Тоталния лъже-пророк Тоталния анти-пророк Заставайки в пророческа поза Защо се получава така? Първото нещо, което е Че Пророка Говори от последна инстанция Той не е човек, който се съмнява Той провъзгласява Дадени неща Но защо Не се съмнява? Защо ги провъзгласява?
Защо е последна инстанция? Защото истинският пророк Не говори от себе си Истинският пророк е Проводник на светия дух Той говори От Бога Бог Го прави свой Глашатай Затова пророците нямат съмнение Затова говорят от последна инстанция Не че те са тази инстанция Светия дух Който говори чрез тях
Е последна инстанция И там няма съмнение В този смисъл Този който е истински пророк Той е длъжен да говори по този начин Той не може иначе Бог како задължава Бог му внушава Го вдъхновява Да говори точно по този начин лъжепророка Влизайки в тази поза Говорейки от себе си Всъщност мами Всички свои читатели и слушатели
Той е един богоизмамник Един себеизмамник Разбира се И народоизмамник В точно тази роля Влиза Кирил Христов На лъже пророк Неговите стихотворения Се явяват носители На дадени тези си На дадени Да ги наречем Опорни точки По-важни Можем да кажем
Ключови въпроси на войната Ключови въпроси на Съвременността По време на войните Примерно стихотворението Мир Мир с въпросителен знак Мир ли? Ето един куплет от него За нас Днес всеки мир Ще е позорен Когато чак пред Цариград Ехтят Топовете Псалома си
Отворен Когато е към Стамбул Наши път За какво става дума? Естествено, че става дума за Настъплението на българските войски Към Цариград Техните многобройни победи И Предложението на турците за примирие Затова стихотворението се казва Мир Под въпрос И Българското правителство
Трябва да отговори на това предложение за примирие Тоест това е на практика Признанието на турската империя Че е победена във войната Вместо да приемем Това предложение за примирие Българската армия Без да се съобразява с правителството на Иван Евстатиев Гешов Решава да атакува Чаталджа Така че Стихотворението на Кирил Христов Е опорна точка в полза на атаката Как така казва мир?
За нас днес Всеки мир ще е позорен Когато чак пред цари град ехтят топовете Псалома си Отворен Когато е към Стамбул нашия път Но всъщност става точно обратното Пътят към Стамбул е затворен Мира Ако бяхме го приели тогава Ще ще бъде при по-добре условие Отколкото след това Защото след това Защото след това Ние сме победени при Чаталджа Губим
Непобедимостта си Българската армия Не е била побеждавана до тогава От освобождението Само победи И Чаталджа е първото поражение на българската армия Така че Виждаме как Кирил Христов Като поет Като участник Разбира се и в пропагандната система пропагандната машина Съучаства в
Това престъпление Можем да кажем Атаката също Чаталджа И Виждаме един друг купет От същото стихотворение Мир днес Пощада Не Половина дело Е все едно Непочвано Напред Днес Който върне
Воинството смело Да бъде той От син и внук проклет Да се върнем пак към този куплет Мир днес Пощада Значи Ние Сме безпощадни Ние От където минем Трева не никне Защо Да не Пощадяваме
Пощадяваме Пощада Човек Това е отношение към Някой, който е в твоя власт Ти можеш да го убиеш Да го пощадяваш По-слаб Пабнал Не Каза той Пощада Не Значи Ни се отказваме
От благородството Отказваме се От християнството Отказваме се От Милосърдието От великодушието И ставаме Злобни И отмъстителни Унищожители И в край на този куплет Днес Който върне Воинството
Смело Да бъде той От син И внук Проклет Какво означава Да бъде проклет Това е Най-силната форма На използване на словото Да прокълнеш Някого Това е Максималният заряд На словото
Словото е Използвано като Оръжие Като убийствено оръжие Значи Който Върне Воинството Смело Значи Те са В постъпите На Чаталджа Могат
Да Минат към Преговори С Турция Могат И да Тръгнат На щурм Този Който обаче Ги върне От штурма Да бъде Проклет Да бъде
Той От син И внук Проклет Тоест Бъдещите Поколения Да прокълнат Този Който Възпре Воинството Смело Кое можело Да го възпре
Разбира се Правителството Гешов И правителството Влизайки в преговори С Турция Можеха да сложат Край на войната Преди Чаталджанската Катастрофа Но не Кирил Христов Застава На позицията
На Главното Командване Че трябва Да се атакува Чаталджа И съответно Цар и град И ако Някой е против Това нещо Той трябва да бъде Проклет Друго стихотворение На същата тема
Се казва Няма връщане Пак същия въпрос Ние да Спремли Нашите Нападения Нашите атаки Или Да продължим И казва Кирил Христов Няма връщане Ето един куплет От това стихотворение
Те знаят Само там ще спрат Пред Босфора Де Горди Смели И иглен връх Не ще дадат От той Що с кръв Са завладели Такой имаме Две опорни точки Докъде трябва да Напред в нашата армия
До Босфора Значи ни трябва да минем През Чаталджа И да стигнем до Цари град И втората опорна точка Ни иглен връх Не ще дадат От той Що с кръв Са завладели Става точно обратното Първо Ние Не спираме пред Босфора
А си се връщаме обратно До линията Мидия-Енос А след това Връщаме и Одрин Тоест Пророчеството се сбъдва С точно обратен знак И второ Не само че Иглен връх Даваме Ами даваме Жизнено важни Български територии
Вече завладени от нас От той Що с кръв Са завладели Да Завладели сме ги И ги даваме И не иглен връх А много-много повече Много повече Нататъкът в същото стихотворение Назад Кой извърг ще посмей Със връщане нас
Днес да плаши От там Де гроб До гроб черней На толкова герои наши И накрая Проклет Проклет Кой гроба на герой Не смогне мъжки Да забрани Проклет Довека да е кой Остави го На поругание
Ето тук Още две опорни точки Нашето Кое е наше Нашето е до там Докъдето е Пролята Кръвта на нашите войници И са погребани Нашите герои И още веднъж Проклятието Проклет Кой гроба на герой Не смогне мъжки
Да забрани Значи Българския войник Е умрял По време на войната Обит от противника Той е герой Погребваме го И трябва да браним Вече неговия гроб Това е логиката И този Който не смогне Мъжки да го забрани Проклет
Довека да е Кой Остави го на поругание Значи Ако ние Оставим Гробовете На нашите Войни В ръцете на Врага Не бъдем проклети И то Два пъти е казана тази дума Но става точно обратното
Не само, че Не се Бранят Гробовете На падналите Български войни Но към тях Към тях се добавят Нови и нови Хиляди Покойници Хиляди Гробове Защото Атаката на Чаталджа
Дава няколко хиляди Жертви Не по-малко Три хиляди Може би Четири хиляди И Общо Дванайсет хиляди извън строя Значи Три хиляди да кажем Убити Девят хиляди ранени Някои от които
Последствия също умират Така, че Имаме една Доста влошена картина Спрямо преди Атаката Тоест много повече Кръв се лее Много повече гробове имаме Но какво? Ние Отбраняваме ли ги? Не
Ние В крайна сметка Не ги отбраняваме Тоест Ние да сме проклети Нашата армия Да е проклета Нашите генерали Нашите офицери Нашите войници Които не се справиха Да бъдат проклети А самия Кирил Христов Да не би да ги
Отбрани Тези Гробове Да не би Да ги Отвоюва Не Тоест И той да бъде проклет На практика Се получава Едно изключително Пагубно Злоупотребяване С Словото
С силата на Словото Проклятието е Словото В неговата най-голяма сила Обаче ние го използваме В неудържима позиция Позиция, която ние не удържаме И не можем да удържим Тук е много интересен детайл Проклет Кой гроба на герой Не смогне мъжки да забрани Ама той не може Не смогва Защо трябва да бъде проклет Ако не може да го направи
Оказва се, че България Не може да пробие Чаталджанската позиция Побеждават ни Защо да ги обвиняваме Тези български войни Не ли ги проклинаме Че не са могли Не са могли Това е положението Случват се такива неща В живота и в войните Не всичко можеш Едно е да искаш Друго е да можеш
Трето и четвърте да го направиш В този смисъл Виждаме как поета Безотговорно Използва Словото Арсенал на словото Включително до проклятие Което може би Всъщност И се връща като бумеранг Върху него И върху всички останали И всичко Което той казва
Се сбъдва с обратен знак Всичко Става На обратното Ето тук Когато говорим за уроци на историята Тук Трябва да направим Едно Изследване на уроците на историята Значи Върже пророчеството на поета Не е безобидна работа То се повтаря Всеки ден между другото
В политици В литератори В творци Всякакви Но Е много Опасно И много страшно нещо Когато Един Неопълномощен От Бога Или от Църквата Защото
Този който говори Това който говори Църквата На практика Има право Има право да говори От последния инстанция Той самия Може да не е пророк Но ако Е проводник на Божието Слово Ако Бог го е казал И той го Оповестява Има право
Има право На такава позиция Но лъжепророчеството Е пагубно нещо Това е изключително Това е да говориш От себе си Както прави Кирил Христов Обаче това е илюзия Ние си мислим Че говорим От себе си Обаче
Има два вида духове Светия дух И лукавия дух И Лукавия дух Няма Почивен ден В духовното Няма Вакуум Не оставя територия Кирил Христов Светия дух не владее
Но и лукавия дух Не се занимава с нея Не Там, където се отегли Или по-точно Ние Не желаем Светия дух ще навлезе лукавият дух И Кирил Христов Не говори от себе си А говори Чрез лукав дух
Така, че Това лъжепророчество Всъщност е И духовно И исторически Пагубно Това не е Безобидна работа Макар, че Юридически Той не носи Отговорност Той не може да бъде Съден
След това От държавния съд Както са били Съдени Виновниците За катастрофата Но Поетите Не ги съдят По никакъв закон Те не може да бъдат осъдени Но В нравствено отношение Те понякога
Може да са По-пагубни отколкото Политиците Със своите Погрешни решения Този Катастрофален лъже патриотизъм Защото Това е Катастрофален Патриотизъм Това не е
Истинския Патриотизъм Този Катастрофален лъже патриотизъм Е Вреден Смъртоносен И ние Трябва да го разпознаваме И в неговите По-прикрити Форми Които срещаме
И в политическата Риторика И в художествено Творчество И в Виковите на улицата И така нататък Когато ти викаш на улицата От името на народ Или от името на Истината И така нататък Трябва да видиш Дали наистина Бог
Тази страна Дали той наистина Та го е казал Или ти говориш От себе си Той е от Лукавия Имаме Стихотворение На Здравица за Солун От Кирил Христов Ето един куплет от него Чи ще бъде Солун Дивни край На Кирил и Методия Чи ли
Та всеки българин Това го знай На тези Които са се били Това е пак Опорна точка Това е било Разбира се Когато Ние вече печелим Войната Става въпрос за разделянето На завладените територии На Османската империя
И разбира се На лъмтежа На българите За Солун И Кирил Христов Дава отговор На този въпрос Солун Ще бъде На тези Които са се били Т.е. Ако се бием за Солун Той ще е наш
Разбира се Става точно обратното Ние се бием Но Солун не става наш Солун не е на тези Които са се били А които са се били Правилно Ние Когато тръгваме На една Провалена В същността си война Между съюзническата война Губим не само Солун
Губим и много други неща Които са ни давали Които са били Наши завладени Така че Тук отново виздаме Антипророчеството На Кирил Христов В следващата стихозбирка С Емблематичното заглавие На нож Той публикува Едно стихотворение С още по-интересно заглавие
Българският велик ден На 1913 година Тука за първ път Се появява Образа Българският велик ден Та в това стихотворение Той завява така О Който вярва Че ни можем Можеме преглътна Таква с обида Той рода ни горд не знаи До десто кратно ни
Натая сган безпътна Не върнем Няма мир Да види наши краи Какви са тук опорните точки Първата е, че ние сме горди Поради това Не можем да преглътнем Обидите Става дума за провокациите Гръцките и сръбските провокации Също България Гонение на българското население По места и така нататък
Ние казват И не можем да ги преглътнем Понеже сме горди И втората опорна точка е Че трябва да върнем Обидата стократно Стократно Кво означава? Несправедливо Христос ни учеше Да прощаваме Т.е. да не отвръщаме на обидата Стария завет Ни учеше Око за око
Зъб за зъб А Кирил Христов Иска стократно Да Върнем Сега Това разбира се е рецептата на последващата катастрофа Защото Действителността Тотално опровергава поета Ние с цялата си гордост Преглъщаме И първата и втората катастрофа До ден днешен Кирил Христов
Преглъща Първата и втората катастрофа До края на живота си Преглъща Въпреки гордостта Ние не само, че не връщаме стократно Ами Поне десетократно Увеличаваме обидите срещу себе си И В този смисъл Можем да кажем, че Това е пътеводител Към катастрофата Безупречен пътеводител
Ако искаме да Катастрофираме Трябва да следваме Това, което ни казва Кирил Христов И ще гарантираме и първата и втората катастрофа И може да кажем, че България Сякаш Дума по дума изпълнява Рецептите на Кирил Христов И неминуемо катастрофира във всички отношения Измежду тези стихотворения Много интересно Че няма Нито една достойна мисъл
Нито една благородна мисъл Няма великодушие Няма духовност Няма морал Има Злоба Отмъстителност Горделивост хвалби и простотия Всички възможни проявления на глупостта Облечени в риторика Римувани Ритмувани И поднесени, така да се каже, на стадиона На
Тълпата На Народа В състоянието, в което той не може да мисли Защото Всяки по-отделно Има ум И ако му се каже, ще разбере Но когато се съберем В тълпа Там Психологията се променя Мисленето е невъзможно В тълпата не се осъществява и не може да осъществи Мисловен процес
Никакъде в света няма такова нещо Поради което Там Тълпата се реагира на Символи На жестове На формули Които може да бъдат погрешни И Кирил Христов точно това прави Деградира своят талант На нивото на тези примитивни популистки фрази Разбира се, те се харесват Но Резултата е обратен
След това Стихотворение За българския велик ден На 1913 година Разбира се След първата катастрофа Всеки вижда, че Е водило към катастрофа Тоест Поета е лъжепророк Той е лъжеводач Той е рецептата за провала И когато започва Първата световна война
Кирил Христов За да Отговоря на своите потенциални критици Пак публикува това стихотворение в Следващата си стихосбирка Която се казва Победни песни И тя започва С точно това стихотворение Един вид Аз Това, което ви казах В 13-та година Не се е сбъдна тогава Катастрофирахме
Но ето сега Ние се връщаме на бял кон И започваме да побеждаваме Значи аз бях прав Това е пак Това е пак Тоталното непокаяние Избъркал си 13-та година Изхвърлил си се Повел си народа в Погрешна посока В ямата Рухнали сме В ямата
На първата национална катастрофа Едно Достойно Покаяние Един размисъл Къде избъркахме Да не повторим Едно поемане на отговорност Със стихотворение С статия С реч Биха дали Много Голям Смисъл
На поета Биха помогнали много на обществото Защото всеки ще запомне Ще каже Помните едно глашатая на Уж победите Които завършиха с тотално поражение Той обаче Си осъзна човека И ето Написа сега едно стихотворение Една поема В която Моли за Прошка Осъзнава
Че е говорил От себе си Той е от лукав дух Осъзнава, че Този лукав дух Иска смъртта на България Той не иска България да просперира И да се въздига И При такова Поетично покаяние Той ще да остане В съзнанието на Народа
Които са се Възторгвали Преди това От неговите Бомбастични стихотворения Получава се Обратното обаче Той непокаяние Казва Ето видяхте ли Аз бях прав Тоест Отново Води към Катастрофа
Сега Разбира се Личните Мотиви На Кирил Христов Защо Той става Германофил Всъщност лъже германофил Знаем, че Това е катастрофа За Германия И всеки
Истински Германолюбец Би трябвало Да бъде против Тази война Катастрофална Но той Почва да хвали Всичко Германско Включително Именно стихотворение Кайзер Вилхелм Втори
Където Той стига До Дъното Местоименията Които се Отнасят до Кайзер Ги пише С главна буква Както се Пише за Бог И говори Така
Война не бивала Война Света Войната При него Вече е Свята Тук имаме Отново Словоблудство Отново Злоупотреба С Смислите Как ще е
Свята Тя е най-голямото Злодеяние Което се е Случвало на Човечеството Най-убийствената Война С Опотреба На бойни Отровни вещества Вече С Милиони
Жертви Тотално Самоунищожение На Европа Тя била Свята И Накрая На този Куплет Благословена Тя е в думите Благословена Тя е в олтаря Отново
Злоупотреба С Недосегаеми За Това равнище На мислене И на Поведение И на личност Какви личности Би трябвало Да се знаят Мярката Не можеш ти Знае
Какво представляваш Да използваш думата Благословена Тя е в олтаря тази касапница И може да кажем Че Вече под Дъното Стига С едно Считовение Което се казва Да живей смърта
Това започва така Да живей смърта Деца Път сторете Да живее Трябват пламенни сърца Нова вяра Да огрее Да живей смърта Деца Път сторете Да живее Можем да кажем Че Кирил Христов
е изпреварил своето време По времето На Хитлерюгенд Вероятно Такова стихотворение Би се вписало В духа на времето си Сигурно той се е изкушил От парадокса Да живей смърта Но пък Да кажеш Да живей смърта Деца
Това вече е Повече от катастрофално Това е Можем да кажем Човекомразие Това е Недопустимо За поета И Факта Че Поет Който е Заявил Това нещо
И не се отрекал От тези си думи Ние продължаваме Да го смятаме за Класик Във българската поезия Означава Колко безотговорност Отнасяме към словото По нашата Съвършенно Несъстоятелна Поговорка Че дума дупка не прави Дума дупка не само че прави
Ами може да кажем Думата е най Правещото нещо В историята на човека Най-много неща са направени От думата И Когато кажеш Да живей смъртта Деца Път сторете Да живее Тук се отваря такава голяма дупка Че цял един народ
Може да Падне в нея Да живей Смъртта на този народ Има и стихотворение Манифест на поета Там Той изразява Своята омраза към сърбите И казва така За дом зачернен днес Да се зачерни село И град Тога седвам Ти да разведриш чело
За гроб на свой Върни с гробище Дерзай От Бога е чрез теб Наказан сърбския край Значи той се обръща Към българския войн За дом зачернен днес Да се зачерни село И град Значи ако прием, че един град Има 5-10 хиляди души Значи ние за един зачернен дом Значи за един убит Трябва да зачерним
Жителите на цял град Тога седвам Тога седвам ти да разведриш чело И как ще разведриш чело Когато се унищува един град За да отмъстиш за един Свой За гроб на свой Върни с гробище Дерзай Дерзай От Бога е чрез теб Наказан Сръбския край Точно обратното се оказва
Че Българския край Е наказан От Бога След Завършването на тези войни Тази наша катастрофа Какво е Ако не е наказани Така че Ние виждаме Тука От какво са направени катастрофите Ето от това са направени От омраза
От Несъобразяване с действителността Типичен хюбрис Надценяване на своите възможности Надценяване на своята правота Несъобразяване с Бога Несъобразяване с морала И резултата по Аристотел е катастрофален В Вечерни известия В военни известия Кирил Христов публикува една статия Със заглавие Делото на България На 17 ноября 1915 година
Малко един месец след като сме влезли във войната И в нея четем Днес наистия Днес наистина Всеки вижда, че за наш войната не е една импровизация А едно солидно обмислено дело При извършването на което мисъл и чувство са били подчинени на неумолимата ясност на цифрите Оното, което за непосветение външен наблюдател би изглеждало риск Е всъщност една по-сложна сметка Недостъпна за непознаващите всички обстоятелства При които войната стана възможна и необходима за България За никого не е тайна, казва той Че ако България се беше намесила в полза на съглашението И то не когато русите бяха на Карпатите А дори не отдавна
Преди няколко месеца само На Дарданелите и Цариград Песента бибила Тутък си изпята На Англия и Франция ще бъдат економисани милиарди И цели армии Сърбия ще бъде спасена Пътят на Германия към Египет бе бил невъзможен Маничка България Изигра и играе Ролята на една същинска Велика сила Нейното значение ще да бъде Наистина същото и голямо, ако тя бе тръгнала Съглашението Разликата обаче би била тая
Че тогава плодовете на работата Нямаше да бъдат нейни Тя ще да закрепи На западната си граница една Велика Сърбия А изтока си Щеше да отвори на Русия И по такъв начин ще да се озове В същински клещи Кой народ, защо годи свяст В главата ни Не би постъпил тъй, както постъпи България Очевидно Никога не е водена в историята ни Една по-разумна и по-справедлива Война от тая, която водим днес
И никога мъничък народ като нашия не е добивал такава голяма цена В един тъй необятен миров катаклизъм Виждаме отново сбъдването с обратния знак на всяка дума казана от Кирил Христов Всичко, което казва се сбъдва с обратния знак Ние казвали трябва да участваме на страната на Съглашението Защото ще се създаде една велика Сърбия А от друга страна ще дойде Русия Едаде, ама След войната Сърбия става превелика Югославия фактически Присъединява Босна, Хърватия, Словения Обединява се в една голяма държава Да, на изток нямаме Русия, но пък имаме Турция Не най-любимия на българския народ от 500 години
Съсед Т.е. най-лошите кошмари се сбъдват Някой тях в още по-лош вариант Тук интересното е, че Кирил Христов признава Че ако България би влязла на страната на съглашението Той казва така На Дарданелите и Цариград песента би била тутък си изпята На Англия и Франция ще бъдат економисани милиарди и цели армии Сърбия щеше да бъде спасена Как го казва германофилът Кирил Христов То разбира се е самоочевидно, не е необходимо да си някакъв много проницателен историк или следовател на войните Това е очевидно, но факт е, че той го признава В един текст публикувана в военни известия Т.е. това е носителя на военната пропаганда на държавата Сега тук възниква един интересен въпрос
Кой е автора на тези опорни точки? Дали... Дали... Главнокомандващият армията, щаба, да кажем пиар от дела Разработват опорните точки и ги спускат на Кирил Христов да ги облече в куплети и в Рими Или Кирил Христов, като поет-популист, създава опорните точки и армията, щаба и пропагандата ги вземат И започват да ги използват в своята работа Или това са две независими неща Отделно е пропагандата на машина на държавата, отделно е свободния поет и тя случайно съвпадат Говорят едно и също през цялото време Или е някаква смесена форма, което е най-вероятното Отговор на този въпрос, разбира се, може да намерим в архивите, в кореспонденцията И официалната пропаганда, и генералитета, и самия Кирил Христов Но факт е, че напълно съвпада официалното политическо мислене в България с това, което пише Кирил Христов 100% опорните точки на Фердинанд и Радославов са 100% същите, както и Кирил Христов
Това за нас е много важно, защото Радославов не е писал мемуари на тая тема и не знаем какво е неговото мислене, как се е формирало Радославов, да, повече е документиран Има Образа между другото, България в клещи между Велика Сърбия от една страна и Русия от друга страна това усещаме Радославов Там, вероятно, имаме скачени съдове с Кирил Христов Но така или иначе Ние виждаме как Българската интелигенция Чрез един свой емблематичен представител Съучаства в катастрофата Съучаства в мисловния, катастрофалния мисловен продукт всъщност Този мисловен продукт проваля България, това мислене Тази легенда, че ако ние изпаднем между могъщата Сърбия и могъщата Русия Ще бъде зле за България
Това откъде следва? Не е ясно Защото ако приемем, че Англия, Франция и Русия са ни обещавали И Драма и Кавала И разбира се част от Македония И линията Мидия Енос И прочие и прочие То Съвсем очевидно е, че България би била Една доста Голяма и силна и важна страна И в този смисъл с нея биха се съобразявали и Русия и Сърбия За Осакатената България след Първата световна война С нея вече никой не се съобразява
Тя става треторазредна Тя не е решаващия фактор Не държи беломорието най-вече За това Ние трябва да Проучваме Много внимателно Това проявление, което е поезията А и публицистиката Където Ясно са изказани Мисловните конструкции, които провалят България Именно тук ние виждаме къде е провална България интелигенция Тук можем да направим уроците на историята От поети, от публицисти
Особено когато са безогледни какъвто е Кирил Христов Но той не е единственият И виждаме отговорността на интелектуалец Той допринася Ние не знаем колко е допринесъл Кирил Христов Може би и без него ще бъде същото Но можеше и да не е Зависи Понякога везните са изравнени И Едно грамче вляво или вдясно може да наклони везната Кирил Христов с неговите три стихосбирки и два сборника Разкази и статии Не е малък принос в това отношение
Той е доста важен фактор И ако го Съчетаем с други ключови фактори Примерно Ролята на Иван Вазов Тогава И други разбира се Интелектуалци Ще видим как Ролята на интелигенцията Се оказва много важна Може би дори и решаваща Ако българската интелигенция Както Интелигенцията в други страни
В Румъния например Където Краля също е германец В Гърция Краля е германец Но Интелигенцията заема друга позиция Преборва се И Краля Без да прави никакви излишни движения В Румъния специално Застава на истински Здрави Патриотични позиции
И Румъния излиза от войната като голям победител Макар че губи всички битки Във България във обратното Поради погрешното Интелектуално ръководство Погрешния умствен процес Печелим всички битки И губим войната И всичко свързано с нея Има предвид и икономическа разруха Контрибуции, територии и т.н. Така че ролята на интелигенцията е ключова И в следващата беседа ще проследим ролята на Водещия българския интелектуалец по това време
Поета Иван Вазов