Новият и старият стил в Църквата

СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа от номер 173 е Новият и старият стил в църквата Тя е продължение на беседа 170 която се отнасяше до Мелетий Метаксакис и конгреса от 1923 г. Защото, както казахме, главната цел на този конгрес е била именно приемането на Григорианския календар И главният резултат, той е за няколко решение и конгреса, но те не се изпълняват Главният резултат, който се изпълнява е възприемането на Григорианския календар от някои поместни православни църкви Семето "Ново Юлиански", "Реформиран Юлиански" и разни други названия, но де-факто това е Григорианския календар Преди да преминем към същността на темата, нека да кажем две думи за календарната реформа на Папа Григорий XIII

чието име носи този календар, разбира се Тя става в 1582 година Няма да влизаме подробно в причините предисторията, те са дълги и широки но, нека да кажем, че има една привидна причина астрономическа, научна, вярата в прогреса, в науката, която вече си пробива път в Западна Европа включително разбира се и в Рим и в Папството Създава се една ранна научна утопия едно надценяване на науката което, впрочем, ще има голямо бъдеще но тази причина е по-скоро повърхностната а същностната причина е светогледна, политическа, властова, символна Папа Григорий, това време, 1572 година, е времето на остро идеологическо противопоставяне между римокатолици и протестанти това е времето на контрреформацията Тридентския събор преминава в контрнастъпление срещу протестантите

и това контрнастъпление е пропагандно, идеологическо става битка за всичко за символите, за смислите, за названията, за историята и в този смисъл Папа Григорий е много мотивиран да осъществи един такъв идеологически удар, като покаже на света, че Папството е в крак с науката, че то е по-добро от протестантството и ето на взема инициативата, като въвежда един точен астрономически точен достоверен календар, като по това време в Европа пак и в световен план Папството има надмощие, защото имаме Испанската колониална империя, имаме Португалската колониална империя, т.е. Папството се разпространява на няколко континента и протестантите са разъединени те са лутерани, калвинисти и така нататък освен това самите държави също са разъединени протестантските не са с обща идеология и общ център

това не е важното, няма център и по този начин Папството, което има център може да налага различни неща които протестантите волю-неволю ще трябва да приемат т.е. това е една идеологическа инициатива, която приема Папата и то много успешно приемането на тази реформа от римокатолическите страни държави става веднага Речено-сторено При протестантските страни обаче

нещата са съвсем различни от протестантските страни най-ранно Прусия приема Григорианския календар в 1611 г. Защо Прусия? Защото тя е потегината на Речпосполита полско-литовската държава която е прокатолическа и която вече е приела този календар Така че тук виждаме как политиката

ясно влияе върху нещата Дания и Норвегия приема този календар в 1700 г. 120 г. почти по-късно след Папата Великобритания приема Григорианския календар чак в 1752 г. 170 г. години след реформата на Папа Григорий

Това е много-много показателно Защото още по времето на Папа Григорий английската кралица Елизабет I е имала намерение на подобна реформа Имала е специална комисия която е подготвила тази реформа точно както Папа Григорий с 10 дена да премести календара за да го изравни

с привидното движение на слънцето и на небесните тела и когато Папата така да се каже я изпреварва англиканите казват аа не ние няма да приемем Папския монопол и спират календарната реформа която е била на път

да се осъществи същата де факто Елизабетия от мене тихомълком за да не се диктуват нещата от Рим и цели 170 години предположение, че в науката знаем, че те имат постоянно общение

астрономи математици и така нататък всички пишат на латински всички са една научна общност там няма никакво различие но политиката е различна и Англия която воюва заедно с Испания

и така нататък не иска да приеме григорианския календар чак 1752 година което доказва че въпросът е символен идеологически въпрос е кой е шефа кой е центъра на миродавност Православните държави

поради същата причина още по-късно приемат григорианския календар и България го прави в 1916 година Русия 1918 Гърция чак 1923 кое е характерно

за тези случаи България приема този календар насред Първата световна война след като е влязла 15-та година в войната 1916 година реформира календара насред така да се каже първата

национална катастрофа не че са знаели че е катастрофа но така или иначе във военно време Русия прави тази промяна след октомврийската революция Болшевиките въвеждат григорианския календар 1918

година така да се каже насред гражданската война Гърция в 1923 година прави тази реформа след антимонархически военен преврат военните правят преврат краля бяга и в този момент

те правят тази реформа т.е. пак имаме това е по времето на или по точно веднага след катастрофата в Мала Азия по времето на една такава тотална национална криза и тогава някакси настава благоприятното време за промяна на календара

но ние говорим тук за държави там е ясно всичко защото какъв е проблема с календара в ежедневния живот ами никакъв спокойно можем да си работим по всички календари защото календара

е един етикет върху дните дните не се променят това дали шко на чеш 15 или 25 октомври да кажем или ноември по никакъв начин не променя нито един атом в този ден те си се действат

по своите орбити яблъките зреят птичките пеят рибите плуват в водата всичко си стои така че това не е някакво събитие което е свързано с действителността това е свързано с етикетите върху тази действителност

и тези етикети са въпрос на условност както ги наречем както решим да разделим годината както решим да разделим месеците седмиците и така нататък напълно условен обществен договор

някакво но когато говорим за светските държави добре ли е те да приемат световния стандарт да добре е защото в противен случай досадно се усложнява бюрокрацията

като при цялото време се прехвърля стар стил ностил стар стил ностил може да има има обърквания при кореспонденцията когато ти кореспондираш с света 90% от света е приял григорианския календар и ти

който постоянно търгуваш с тях правиш почтенски записи и така нататък телеграми при цялото време рискуваш да правиш грешки и зато отглед на точка на светската държава която

няма какво да доказва защото да ние приемаме световния стандарт световния монопол който е григорианския светски календар защото действително сме по-слаби отколкото цели е останал свят ние сме 10%

те са 90% и няма какво да си доказвам за църквата обаче не е така тук въпросът не е количествено-качество тук въпросът е наистина кой е центъра на миродавност и за това нозинството от православните

християни по света и до ден днешен са по юлианския календар по стария стил не приемат григорианския календар и казахме, че всички останали религии дещо има религия си карат по своите календари и се гордеят с това празнуват го и еврейската нова година

и китайската са големи празници те утвърждават своята самоличност утвърждават своята меродавност в духовно отношение защото в духовно отношение няма подчинени религии няма религии империи и религии васали няма васални религии

всяка религия остров Пасха насред Тихия океан нарича себе си пъпа на света тяхната религия е вярната ама че са пет човеки няма значение че с едно остров че една канара насред океана няма значение

те със своят собствен център на меродавност и така всяка религия религия която признае себе си за васална на друга религия тя изчезва защото смисъл на религията е да бъде център на меродавност когато ти имаш

външен център на меродавност тогава ти на практика вярнеш в една лъжа защото религията е аксиомата на аксиомите тя е това чрез което всичко останало се обяснява

ако ти се откажеш от религията си значи никакви обяснения не са меродавни вече ти си възприел обясненията на другата религия да в този смисъл нямат избор религиите по света може

пет човека да изповедват тази религия те ще си вярват че тя е център на меродавност и че нейните белези включително и календари така нататък са достоверни и меродавни

казахме че мнозинството от православните по света са по новия стил и забележително е също че най-светите места по света са по стария стил има предвид Яросалим

изобщо светите земи те са по стария светлоотечески и улиански календар света гора Атом също и прочие ако говорим за поместни православни църкви по улианския календар

са Иерусалимската руската грузинската сръбската македонската полската отскоро се върнаха към улианския календар това малко по-нататък ще коментираме това важно събитие и много интересно

и актуално че в момента в Украина точно насред национална катастрофа точно в момент в който всичко друго е много по-важно отколкото календара точно сега новата разколна църква

там политически създадена разколната църква мина към григорианския календар именно за да поради символна причина да покаже че е към запада а не към Русия в случая но и не само Русия разбира се и защото другите

които са към традиционния юлиански календар така че ясно като бял ден въпроса за календара в църквата е идеологически въпрос символен въпрос той няма нищо общо с астрономията да не се заблуждаваме

няма нищо общо с математиката той е символен политически въпрос кой е шефа кой е главата кой е центъра на меродавност кой уточнява стандарта да не забравяме че казахме че

календара не променя действителността а само етикета на дните но този етикет е име кой дава имената който има власт Адам когато именуваше животните беше

овластен от Бога да бъде господар на тези животни и затова им дава имената даването на име е знак на власт и затова имената на тези дни да ли се казват пети или

осемнайсти са знаци на власт ека да направим една пауза след която ще продължим Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Тројце, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея,

Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея,

Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, Остана Вишни, Иоспия, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, държет у Каея, Иоспия, държет у Каея, държет у Каея, държет у Каея, държет у Каея, държет у Каея, държет у Каея.

И така въпросът с календара е въпрос на власт, въпрос на монопол, въпрос на символ да власт. Важно ли е това нещо? Символите? Важни ли са? Разбира се, че са важни, и то е много важни. Това няма нужда да го доказваме, но ако си спомним една от Христовите причи, когато Христос казва една прича за един цар, който имал син и го женил, правил свадба и там извиква гости на свадбата и един от тях не е с свадбарско облекло. Той го изгонва и казва: "Ти не си със свадбарско облекло. Изгонете го и го хвърлете в тъмницата". Какво? Мигър не е облекло? Не може човек да се облече не свадбарски. Разбира се, че може. Но какъв е символа? Какъв е символа тук и защо е важен този символ? "Аз не те уважавам и не съм се облекал в подходящо свадбарско облекло, за да те уважа като цар и като баща на мото женика.

А идвам тук 6 за 5. Все едно, че случайно съм се отбил. Тоест символа е нещо изключително важно. Би могъл да бъде нещо изключително важно. А практически, пак да го кажем, никой никога не е пострадал във връзка с имената на дните. Каквито и да са тези имена. ничо са пречели на науката, ничо са пречели на цивилизацията. Египетските пирамиди са ненадлинати по прецизност и по масштаб на изпълнението. При съвсем друг календар. Арабите, когато са били най-разлитата цивилизация в нашия регион, с математика, химия и т.н. са си имали свой календар. Китайците, когато са били най-разлитата цивилизация в света са си имали свой календар. Коперник, когато прави своето откритие е по юлианския календар. Колумб открива Америка по юлианския календар. Магеланови калят земята по юлианския календар и се ориентира прекрасно.

Светите кида методи вършат своето дело. Свети Борис при юлианския календар. Изобщо всички светци. Господ Иисус Христос при юлианския календар. Но разбира се и при еврейския. Спазвал е и едното и другото. Всички празници разбира се при еврейския календар. И той, и Павел, и Петър. Така че календара на никого не пречи в умствената, в научната и прочия дейност. Но той е символ. Показва на коя цивилизация принадлежиш. Къде ти е центъра на Мероданус? Сега, за случая с православната църква. В ХХ век и в наше време. Защото преди това проблема не е съществувал.

Когато папата прави своята реформа, православните патриарси е отхвърлят категорично. Но в ХХ виждаме, че първо държавите, след това и църквите, започват да приемат този календар. И въпросът е, какво е значението на символа, когато ти приемаш този григориански календар? За църквите. За държавите е ясно. Приемаш сатомния монопол, по-силния стандарт. Това в техниката винаги действа. По-силния стандарт е този, който е по-преобладаващ. Количествено. Това въжи и за технологиите. там имаше едни бета кам и какви бяха още ВИЭЧЕС технологии. и се оказа, че по-разпространената изтласква другата и тя изчезва постепенно. също въжи и за заредните и така нататък. Там е количествено. Но в религиите, какъв е смисъла на символа?

В православната религия, преславната вяра, през 20 век, какво означава темата за преминаването към грегориански календар? Естествено, че това означава приемане на Запада за центъра на миродавност. И това, преведено на езика на църквата в 20 век, можем да го наричем икуменизъм. Защото икуменизма, който тогава се създава, макар, че не е очреден още като Световен съвет на църквите, но безпорно функционира на протестантска основа. Но идеята е лека полека да се разрастне и да стане нещо световно. Все е християнско. Приемането на новия стил, на грегорианския календар е белек на икуменизъм. На приобщаване към западните християнски църкви. Донякъде и приобщаване към светското начало. Понеже държавите, светските държави са приели григорианския календар. И един вид църквата се нагажда спрямо светската държава. от друга страна православната църква да се сближи и евентуално съедини с западноевропейските римокатолически и протестантски общности. В това отношение ролята на Патриарх Мелетий Метаксакис е важна, защото той много е искал да осъществи обединението на православната църква. Православната църква, поне на подчинената му царегерска православна църква с англиканската църква.

Важен е въпросът, защо пък точно англиканската църква? Един от отговорите е защото е най-близка до православната, до някъде на антикатолическа основа. Но едва ли това е обяснението? Съвсем не е. Много по-проста е обяснението. Защото англиканската църква е църквата на световния монопол. Световния монопол е Пританската империя все още. Тя е големи победител от Първата световна война. Тя разбира се е властелина в Константинопол, където е съдалището на Мелете Метаксакис. Но тя е и световната империя. Която доскоро е била един вид противотежест на Британската в така вече голяма игра, тя вече не съществува. Османската империя, която е владеяла половина Европа заедно с Австро-Унгария, речи двете не съществуват. Австро-Унгария се е разпаднала на няколко държави. Германия е победена и няма жизнеспособни съюзници.

Османската империя също е ликвидирана. Така че към 1923 година голямото изкушение е било да се присъединиш към победителя, към властелина, към господаря на света. Това е всъщността на неговия пиетет към англиканската църква, там е силата. Там са парите, там са корабите, уредията, технологията, властта е там и той се нагажда към силните надения. Това е смисъла на неговото про-англиканство. Ако погледнем армейската църква, тя не е кой знае колко далече от православната. Или, примерно, коптите. Те в 19-ти век са били много склонни да преминат към православието. Но, армейската църква е бита след армейския геноцид, те здравоместо не им остава. Какво да се съединяваш с тях? Слаби. Коптите. Те са в един египет, те са младсинство и то в една из останала държава на феллахи, бедняци, които от сутрин вече в кълта на Нил урат там с биволи. Какво да се присъединяваш към тях, ама били близки идеологически или пък догматически или по дух? Може да са близки, в случая там няма сила, там няма пари.

И Взора на Мелетий Метаксакис е обърнат към там където е силата и там където е света, там където е силните на деня. Неговия икуменизъм, както изобщо икуменизма, е инспириран от монопола на Запада, от хегемонията на Запада върху света. Световната хегемония на Запада. И ако ти като православен искаш да се подключиш към хегемона, как става това нещо? чрез икуменизъм, чрез премахване на разликите доколкото може. И една от тези разлики е календара и за това тя придобива такова голямо значение. Разбира се, има много други разлики, които също са се опитали да ги прокарат. Идаме до България. Въпросът е: ние, българите, защо и как приемаме Григорианския календар? Това става в 1968 година. Периода не е случайна. Решението е за 1967. Св. Синод взема решение на 22 декември 1967 година, след една година да се премине към Григорианския календар, към новия стил. Няма значение да ли го наричат новоюлианския, това са подробности. Дефакто си е Григорианския по отношение на неподвижните празници, по отношение на пасхалията, на подвижните празници не се приема. Не само от Българската църква, но и от нито една църква.

Изключвам финландската, но тя е отделна тема. Как да си обясним, защо Българската църква преминава към Григорианския календар? Аз лично не съм правил задълбочено изследване на времето, мястото и действващите лица. Главното действващо лице е разбера се патриарх Кирил и човек трябва да вникне в неговата психология, в неговата кореспонденция, в писаните от него книги, многобройните му книги и лека по лека да разбере логиката на този човек. Но, едно нещо е сигурно, че той е политизиран църковник, така секуларизиран на голяма степен. А и такива са били времената. Трябвало да прави политика с атеистичния режим. Дали е бил убеден в правотата на тази реформа? Дали конюнктурно е действал? Това е въпрос, на който едно по-сериозно изследване може да отговори. Но времената са били в тази посока. Са действали в тази посока, тук в България. Изобщо в Солслагера. Каква е епохата? В 1960-те години, знаем, че при Сталин в 1948 година се взема решение православните църкви в източна Европа да не преминават към ССЦ.

И се взема една анти и комунистическа позиция. Но след смъртта на Сталин, когато идва Хрущов на власт, той е бил отопично вярващ в победата на комунизма. Така доста глуповато е заявявал, че в 1980-та година комунизма ще настъпи, че ССЦ ще надмине ССЦ и че религията като една отживелица сама ще си отмре и ще покажат по телевизията последния поп. И в тази връзка, понеже той вижда Хрущов предстоящата победа на комунизма. То е ясно, че комунизма ще победи ради проста причина, че марксизма и реализма е едно вярно учение. Щеш не щеш, обаче капитализма ражда противоречия, ражда пролетарият. Пролетарията иска да се освободи и ще се освободи, ще направи диктатура на пролетарията в напредналите западни държави, рано или късно, а и в третия свят. И по този начин всички страни ще станат комунистически, след което ще се объединят и така. И разбер се, религията ще отпадне. При това положение, че силата е на негова страна, както той си мисли, той решава да използва всички лостове, включително и лоста на църквата. Знаем, че Сталин реабилитира църквата в 43-та година, върна и част от имотите и прочие и прочие. И Хручов хори се вика: "Да, аз пък да използвам този инструмент, църквата, преди да е отмряла, защото след 40 години вече и да искаш да я използваш нея и няма да я има". Той си мисли, че е много умен и много хитър, че ще използва църквата, изобщо темата за мира, световния съвет на мира и т.н. Такива организации международни, в които ще влезе в съветския лагер и там ще пропагандира комунизма и благата на този прогресивен строй, победата в космоса, в атомната енергетика и т.н. всички тези големи успехи на СССР през 60-те години.

И затова той решава да вкара в СССР източните православни църкви и ги вкарва. В 61-та година те под строй влизат в СССР, за да го превземат отвътре като троянски кон на комунизма. Хрущов не е бил вярващ. Сталин може да е бил като семинарист. Хрущов е примитивен продукт на съветската система, истински атеист, който не вярва в духовното, не вярва в съществуването на отвъдното и е убеден в верността на научния комунизъм. Той ще победи. И той решава да използва този инструмент, наречен църква, като ги вкара в СССР и те започнат да пропагандират колко добре е в СССР. Лека по лека ще убедят включително и западните църкви, пък и там правителство и народите в правотата на комунизма. Преположение е, че колелото на историята се върти неумолимо, закономерно, по наука, в посока на комунизма, няма нужда от война. И затова той работи за мира. Той искрено вярва в мира. И вярва, че мира ще доведе до комунизъм. Няма нужда от война. Законите работят. Така че патриарх Кирил, когато взема решението да се премине към новия стил, към новия календар, се вписва в тази хрущовско-луживско-луживско-луживско идея, че комунизм без друго ще победи и че църквата може да бъде използвана от режима в международната политика и така нататък. Втори мотив на патриарх Кирил, който е реален, практически, е, че хрущов междувременно гони църквата. И във България също имаме гонение на църквата. В 60-те години. Много по-силни, отколкото по време на втората стълна при Сталин и след това, докато е жив Сталин. Когато прекъсват гоненията. Или поне намаляват много. При хрущов те са доста сурови, в България също. И при това положение за църковниците, включително за патриарх Кирил, е много изгодно да имат контакти с Запада. Да имат приятелства с епископи от Запада. Къде англикани, къде протестански, къде пък там, където няма епископи, някакви пастори и така нататъка.

И когато ти вече имаш международна дейност, когато те канят на Конгресен Сталин и Свет на църпите, ти вече не можеш да хлътнеш в Беляня или в Девета глуха. Защото твоите хора там, Коско дямите архиепископа на Кентър Бъреш, напиши едно писмо на Тодор Жикваш, му какво стана с моя ви за ви. Патриях Кирил, аз не съм го виждал, не получавал писма от него. Тоест, това е един много сериозен захват на БПЦ срещу режима. Ушки ми изпълняват техните директиви да проникнат в църковното движение и да пропагандират благата на комунизма. Но от друга страна има един голям плюс, че станеш ли ти международник църковен? Вече не могат е пипят, което е било физически важно за българските митрополитите, са се стръковали включително за най-малко за свободата си, ако не за живота си. В този момент, този ход на патриях Кирил вероятно изпълнява такива практически задачи. да позапази епископата на църквата, защото тези епископи напред-назад, пък и някои богослови, са пътували. И те стават вече недосегаеми кадри. Вече върху тях може да градиш, защото той не може да бъде елиминиран толкова така. И ето, че 68-та година се сменя календара. Какви са резултатите в България? Първият резултат, те са отрицателни. Всичките, без изключение. Нищо положително не проистича от въвеждането на новия календар.

Да, синхронизира се църковния и сетския календар, от което нищо добро и положително не излиза. Нищо не се променя от това, че на даден ден в държавата етикета е 5-ти и в църквата е 5-ти, а не е да кажем 18-ти. Нищо не се променя. Обаче, това, което реално се променя е първо, се заражда календарния разкол. Той още не е разкол, когато архимандрит Серафим Алексиев и архимандрит Сергий Язаджиев, които са най-ярките духовници и богослови на това време, особено Серафим Алексиев, той е най-яркия учител на свети Серафим Соболев и единствения българския богослов по това време. А може би и изобщо в новите времена. С принос, с дълбочина, с творчество. Обикновено, професорите от старото поколение и негови съвременици, пъй преди това, приписват от чуждите богослови, къде е западни, къде е руски. И то, за най-голямо съжаление,

аз изпомням, ме ех един приятел в 70-те години в богословския факултет, който учеше немски, и ми каза, че немски язик бил главния. В богословския факултет, да кажем, съм 77-ма година, или 78-ма година. Аз като чух немския, ахнах, нали очаквах да ми кажа руския, гръцкия. Не, немския бил главния тогава. Това приписваческо богословие от немски или руски източници не е творческо, няма приноси. Докато архимадед Серафим Алексиев има приносни трудове, много сериозни,

и защото е бил много уважаван духовник и преподавател в Богословната академия тогава. Също архимадед Сергий Язичев, неговия събрат, те двамата се отеглят в княжеския манастир и създават една общност от старокалендарци. Но това не трябва да се бърка с старостилна църква. Те не напускат Българската православна църква. просто изразяват своето несъгласие с този календар. Същото нещо, в съвсем друга форма, разбира се, питува в Гърция до ден днешен. Самата Гърция е по Григорианския календар. Но Атон, Света Гора Атон, е по Юлианския. И си съжителстват от 100 години. нямат никого намерение да приемат Григорианския календар.

но не се отцепват. Не правят разкол. Не припознават друг епископат. Признават епископата на цари-газската патриаршия случай. Отец Серафим и Отец Сергий не се отцепват от Българската православна църква в юридическо отношение, в формално отношение, а остават в общение. Когато обаче умира архимандит Серафим, нещата се променят и се отцепва вече разкол. Се получава в Българската църква като Румен Серафимов, университетски преподавател,

приема монашество с титата Фоти и става епископ, като е ръкоположен за епископ от един гръцки разколнически синот, от един старостилен разколнически синот. В Греция има няколко такива. Така че това е един от резултатите, който е определено отрицателен. после ще коментираме още по този повод. Втория, много важен отрицателен резултат от въвеждането на новия календар в църквата е, че ключови празници вече се честват от църквата на една дата, от народа на друга дата, или пък от народа и държавата на една дата, а църквата на друга дата. Изключително пагубно последствие. Аз не знам дали да е било предвидено това нещо. Защото

имаме няколко любими празника. Единият, 24 май. Най-яркият пример. Любимия празник на българите. Първият празник, който ние започваме да честваме в 19 дек още далече преди освобождението. Като национален празник. Етикета е 24 май, но той съответства на 11 май според Юлианския календар. И ако нямахме новия стил в църквата, а си бяхме постарият стил, и църквата, и държавата, и народа, ще честваме заедно празника на Светите брати Кила Методий. 24 май. Т.е. ще винаги да се вижда пряката връзка между църковното честване и държавното, а и всенародното. Друг такъв празник - 8 декември. 8 декември не е нищо друго, освен празника на Свети Климент Охрицки на 25 ноември. Обаче, когато църквата мина на Григорианския календар, тя си чества Свети Климент Охрицки със своите си пасоми, а студентите на 8 декември честват и голяят без изобщо да им хрумне за Светеца, без да им хрумне за църквата, т.е. имаме едно разделяне между църковното честване и университетското честване, което лишава църквата от едно от малкото връзки с студентството. Ако празника на Свети Климент Охрицки си беше синхронен с църковния празник, сега държавата може да е секуларна, обаче всеки ще знае, аха, днеска в църквата честват Свети Климент, а ние честваме тук празника, който не е студентския празник, а е празника на Свети Климент, защото университет се казва така.

Сега, когато се въстанови празника на Народните Будители, 1 ноември, всички казват празника на Народните Будители, обаче това е всъщност 19 октомври. Празника на Свети Климент Охрицки когато ние ги разделим, тогава ние забравяме, че Будителя е Свети Климент Охрицки и мислим, че той е някакъв беглец от действителността. А Будителите са Левски Ботевка Раджата. По този начин, българския народ е лишен от тази проповед, че Будителите са духовниците, а не бомбаджиите. Кой ще му изнесе тази проповед, когато църквата вече е празнована на Свети Климент Охрицки и на 1 ноември кажат се две думи, че на времето Омарчевски, не знам си какво, ввел празника и с това се приключва връзката. А нямаме пряка литургична връзка на 1 ноември с празника на Свети Климент Охрицки. По подобен начин, народът се честваше Голяма Богородица на 28 август и Линден на 2 август и така нататък. Свети Трифон, Зарязан и по този начин се загуби възможността църквата да проповядва, когато народът празнува. Това е много паговно, особено за български народ, който и без друго е секуларизиран и малкото случай, където умш кръстени, обаче де-факто външни хора на църквата решават да празноват нещо, къде имени и така нататък и там църквата я няма. Той ще празнове и той е минал преди две седмици. И това продължава от 68 година до ден днешен, като бяха изпуснати ключови десетилетия. Защото когато ти си честваш именния ден и си свикнал, да кажа Мария на 28 август и впрочем дълго време, народът казваше, да не кажаше и до ден днешен от по-старото поколение, истинския празник е стария. Това е много важно, че създаде се едно такова впечатление, че новия е МНТ.

Това е някаква иновация, а традиционния стария празник си беше Еди Когаси. Дали един ден, дали голяма Богородица, така така така. И тук идва другото голямо изключение - Георгиов ден. Георгиов ден пък си остана по стария стил на 6 май, а не на 23 април, когато би трябвало добре по календара. Какво показва? Показва, че тези, които правяха реформата, много-много не вярваха в нейната полезност. Защо не си казаха? Георгиов не се празнува 23 април точка, а го оставиха на 6 май. Защото знаят, че народа обича този празник и го празнува. И съвсем ще се откъсне от църквата. За Георгиов ден направиха изключение. Но, така или иначе, това разминаване между народното празнуване, държавното празнуване, ключови дни, като 24 май, 8 декември, 1 ноеври, имаше изключително пагубно въздействие върху и без това разцърковение българския народ. Тези разминавания доразцърковиха българския народ.

Нека сега да направим една пауза и след това ще продължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим.

Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Събължим. Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Въвеждането на Григорианския календар с запазването на Юлианската пасхалия доведе до някои разминавания и разстройства на годишния богослужебен цикъл. Най-яркият пример са Петровите пости, примерно до година, от 2024 г. няма да има Петрови пости, чисто и просто. През 25-та година беше 14 дни, през 26-та година 22 дни, а през 27-та година само 2 дни.

Това внася така една, как да кажа, не може един пост Петров да бъде два дни. Или пък съвсем да отпадне. Или пък съвсем да отпадне. Що бе? Ебе, а, нямаме обяснение. Защото е хем-хем. Седим на два стола. Юлианска пасхалия, Григориански календар. Така че тези разминавания в един стройно спрегнат годишен празничен цикъл също са отрицателен резултат. При това положение възниква въпроса, добре, какво да се прави и какво да прави. Да, несъмнено е по-добре за църквата да бъде по Юлианския календар и по Юлианската пасхалия, за да най-малкото да символизира, че не се е продала и не се е предала. Той е символ, не е малък. От друга страна, сам Господ е казал, че съботът е направен за човека, а не човек за съботата. И не трябва да смятаме, че календара е чак толкова важен. Разбира се, въпросът не е догматичен, но когато казваме въпросът не е догматичен,

един вид искаме да кажем не е важен. Напротив, важен е. Не е най-важен. Да, не е най-важен. Има по-важни от него, и то много. Но е важен. Преданието, свещеното предание е важно. И много неща не са догматични. Никой не е казал догматично как тази да се кръстим. Че първо трябва да докоснем челото, после тук някъде слънчевия сплит, после дясното рамо, после лялото рамо. Може първо да докоснем лявата пета. Обаче, кущунствено е да променяме

тази свещенна традиция. И някой да каже, ама дайте, понеже изчислих, че, като изчислих налягането, кръвното налягане на човека, се оказа, че, когато докоснеш първо лявата пета и после дясното ухо, добре се отразява за циркулацият на кръвта. Примерно. Някакъв такъв псевдонучен аргумент. тук няма място за такива неща. Символът е изключително важен аргумент. Той е първостепенен аргумент. но

как трябва да реагираме? Напускането на Българстта православна църква, излизане в разкол, е изключително голяма грешка. Това е трагедия за Българстта православна църква. Защо? Вижте как лукавия ни работи. Значи, ние имаме едни люди, които са много стриктни, много ревностни, искат да спазват и духа, и буквата на закона в църквата. И те казват, ето на, очевидно, че това е грешка с новия стил и ние ще си запазим стария стил. До тук добре.

Но казват, ние не ще напуснем църквата. Тук вече е голямата грешка. Значи, вместо да паднеш в лявата пропаст и да станеш секуларист, ти падаш в дясната пропаст и ставаш такъв самоправедник. Защото, когато човек напусне църквата, къде отива? Напускаме Българстта православна църква и къде отиваме? В разколнически секти. Защо казвам секти? Ако имаше някаква велика и славна църква, която да е по-юлианския календар чиста и свята, ще се замислиш. Ще кажеш, да бе, тук е от една страна, виждеш непрекъсната традиция,

а от друга сте, виждеш колко са единни, така, благоприлични. не в разколническите общности имаме тотален разнобой. Те се руят, както протестантите. Едно синотче, второ синотче, третво синотче, което показва, че те не са църквата. Църквата не се руи. Църквата е една. И там, където е едната, доди когато се правят грешки, Мигър не са правени грешки в църквата, Мигър нямаше периоди на преобладаващо ариянство. Със същите тези люди

бяха арияни в Константинопол при Свети Григорий Богослов. И след това, след тя колко години, станаха православни всичките. Заради неговата проповед, заради неговата святост, заради усилята на императора. Но станаха ли станаха? А ако имахме две отделни църкви, как ще жи им въздейства Свети Григорий Богослов? Не, те са били в общение, в спорове,

в дискусии и в един момент Свети Григорий наделява. Това напускане и излизане в разкол веднага се разболяваш от сектанство. Дори когато си прав по всеки отделен въпрос. Може да си прав. Примерно в Румълската църква си бръснат брадите и хора такива голобради свещениците. за мен това не е добре и не е естествено.

Но трябва ли да се прави разкол, нали? Не бръснатите, също бръснатите. Не. Трябва да му кажеш, брат, помисли си, ти ли си по-добър от светците, ти ли си по-добър от 2000 години традиция и какво печелиш с това бръснене? И може би на третата година ще се замисли човека

и ще престане да се прави на кюре. Да, в този смисъл старостилният разкол е едно зло за тези, които участват в него, но и за нас, които не участваме в него. защото там отиват ревностни, вярващи. Сега, не всеки ревностен, всеки вярващ е безгрешен.

Те светците не са безгрешни. Така че не трябва да очакваме, но те пък имат тази, това качество, което ние може би нямаме в такава степен. По-топло-хладни, по-секуларизирани, там хора по-предани, по-вярващи, по-молещи се, но той пък се е залъгал и паднал в дясната пропуст.

Станал прекален светец. Придобил гордостта на праведника. Да, праведене. Обаче придобива една такава гордост на праведника. Самия святи апостол Павел, какво казва в второто послание до Коринтияните. И за да не се превъзнасям с премного откровение, даде ми се жило в плътта ангел сатанин да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям. ето това превъзнасяне.

Павел, Божия човек, Божия избранник, имал опасност да се превъзнася. И Господ му праща ангел сатанин да го бие по лицето, за да не се превъзнася. Така че това превъзнасяне е голяма опасност за ревностните, защото Павел бил ревностен. Изключително ревностен. Но може да стане прекален святец. Може да стане прекалено ревностен.

и да падне в дясната пропаст. За това при всички случаи старостилният разкол обезкърви църквата и което е много важно и парадоксално и лукаво от лукавия колко е хитър, че отслаби каузата на

юлианския календар, на светлоотечкия календар вътре във Българстта православна църква. Ако си бяха както е в Атон, ако си бяха стояли в лунното на Българстта православна църква, тези, които са в старостилният разкол, ще има много привърженици на стария стил вътре в църквата. Много проповедници, много

пишещи, доказващи с научни доказателства, с исторически и така нататък. И напълно е възможно Българстта православна църква да се върне към юлианския светлоотечки календар. Както, впрочем, това направи

полската църква. Съвсем наскоро. Съвсем наскоро полската православна църква в 2014 година реши да се върне към юлианския календар след 90 години в Григорианския. 90 години и много по-малко

сме били. Те 90 години, колко поколени са се сменили, сега са размислили и се върнаха. Така че и българската църква може да се върне преспокойно. Има и прецедент вече. Обаче, когато най-ревностните привърженици

на стария стил излезат в разкол, те отслабват каузата вътре в църквата. И още нещо. Стилният разкол, аз тратам, че няма в него умен човек, който да не си дава сметка, че се е превърнал в секта.

Това не е църква, а е секта. И би трябвало да търси начини да се върне обратно в луното на истинската църква. И, слава Богу, българската православна църква предлага поводи и то какви исторически

чудеса за завръщане. Защото Григорянския календар върви ръка за ръка с икуменизма. Те са двете страни на едно и също нещо. Секуларизация, озападняване, отказ от самоличност православна и така. И, ето, че в 1998 година Българската православна църква

по чудо напусна Световния съвет на църквите. Половината от проблема отпадна. Календара и икуменизма. Ама икуменизма вече отпадна. Това беше идеален повод за преговори между старостилните разковници за връщането

им в Българската православна църква, запазвайки, си разбира се, юлианския календар и именно по този начин съдействайки за връщането на този календар. Но, на съжаление, това не беше използвано и от двете страни. Не беше използвано и друго чудо. Историческия подвиг

на Българската православна църква при осуетяването на лъжи събора в Крит през 1916 година. истинско чудо, ама във всецърковен план. Също повод за завръщане на старостилните разковници в Лоното на Българската православна църква не използва от

себеправедност, от възгурдяване и от други, но така или иначе не използва. също така сътрува, че голяма грешка беше когато превърженците на стария стил вътре в Лоното на Българската православна църква на Църковния събор в Африлския мастир 2008 година

направиха една много глупава стъпка. Предложиха на събора да се върне в Стария стил Юлианския календар. И събора отхвърли това предложение. Както можеше да се очаква. Защо? Защото

не е подготвено. Не само не е подготвено, ами не е премислено. Решението за преминаване към новия стил е на Светия Синод. Тоест във всеки момент, всеки Божи ден Светия Синод може да се събере

и да каже връщаме обратно Юлианския календар. Без никакви проблеми. Тоест необходимо е да имаме осем митрополита на това мнение като мнозинство, които да убедят и другите, разбира се, но да се върнем към Юлианския календар.

сега обаче след 2008 година имаме съборно решение. Цял събор трябва да отхвърли онова съборно решение. А съборите във България за съжаление се свикват доста рядко.

От 2008 не сме имали. И много по-трудно е да се подготви цял събор за вземане едно такова решение, отколкото само синода. Те са, често се събират, често обсъждат,

докато участници в събора кога се събират, кога обсъждат, много нарядко. И за това преборването на решението на Рилома на Стирския събор от 2008 година ще бъде

едно чудо, един подвиг, който за сега не е подготвен най-малкото. Ако се случи, то ще бъде поредното Божие чудо с Българската църква. Това не означава, че шанса

за приминаване на цялата Българска църква към Юлиански календар е отминал, но така или иначе мисля, че е много по-реално да си останем в сегащото положение, където в Българска

православна църква тук таме има отделни енории, които са по стария стил, толерирани и дай Боже постепенно чрез проповед, чрез научни изследвания, чрез обеждение

да се достигне до един такъв консенсус за връщане към Юлианския календар. Но тук има нещо много важно. Не е въпрос само за Българската църква. дочува се, че през 2025-та година

във връзка с годишнията от първия вселенския събор 700 годишнията е възможно папата да направи своя ход. Да се отрече от Григорианската пасхалия и да каже

така, братья, вижте како, да презумим всички, да бъдаме едно, както Христос иска. Аз ще се отрека от Григорианската пасхалия, ще чествам с вас Велик Дън, а вие

с мен чествайте Кореда, Рождество Христово. Тоест, вие приемате Григорианския календар за неподвижните празници, а аз ще приема Юрианския за подвижните и по този начин

ще се обединим. Това нещо е напълно възможно и напълно реално да стане и всеки ще каже вие го човека, вижте какъв жест прави. Каква крачка към нас?

Дай ни да направим крачка към него. Още повече поради на преговори той ще каже ваше начинава да го направя. Ако ви не сте съгласни, каква ми е мотивацията? Дайте

и вие да правите какъв жест. Така че тук има едно локатство доста така от едър масштаб, което се готви и там по-скоро

трябва да насочи вниманието си то да не се случва. Отколкото към по-дребните и по-локалните проблеми като не преставаме да се молим за

това разума и мътре мъдростта на църквата да възтържествуват, тя отново да се обедини като православна с една

пасхалия, с един светлоотечески календар и да ликвидираме това разкъсване на хитона, което беше направено престъпно от Мелетий Метаксаки спреди 100 години,

но което дай Боже, ако както полската църква се върна, ако и българската се върне към юлианския календар, това вече

може да бъде образец и пример и за другите, защото навсякъде, колкото и светският друг да е силен, някъде дълбоко в християните битува все пак една гузност, едно

усещане за нередност в този григорианския календар, в този символ на наш отказ от меродавност, на наш отказ от идентичност, от самоличност. това нещо не е белек на

едната света съборно-япостолска църква, а е белек на лукави времена, на секуларен дух, на служение, на светския дух и ми се струва, че преди да дойдат

най-последните времена на големите и окончателни изкушения, има време за едно възраждане на православието, включително и в това отношение.