АНГЛОЕЗИЧНАТА ИМПЕРИЯ Започва Светоглед! Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зора. Здравейте! Темата на днешната беседа е Англоезичната империя. В миналата беседа се опитахме да си обясним защо световните медии толкова преекспонираха смъртта на английската кралица Елизабет II и като една от важните причини изпъкна значението на английския език в съвременния свят. Затова сега ще продължим разсъждението по посока на английския език. Ще поразсъждаваме на темата
защо английския език сам по себе си е станал толкова важен и какви са следствията от неговото глобално господство. Въпрос е много важен защото е известна връзката между език и мислене. няма ясна теория как влияе мисленето върху езика и езика върху мисленето. Очевидно, че
влиянията са много силни, много фундаментални, но поначало мисленето е пряко свързано с езика. не че няма мислене, което да не е езиково. Израза нямам думи подсказва, че има такива неща, които ние ги мислим, осъзнаваме, но не можем да ги вербализираме. Все едно
езика влияе върху мисленето и обратно. Това е една постоянна взаимовръзка. И затова, когато казваме, че в съвременият свят господства английския език, това, несъмнено, означава, че господства и англосаксонското мислене и англосаксонската цивилизация. Цялата тази общност,
свързана между култура, мисъл, език, политика, религия, цивилизация, всичко това взето заедно, естествено, че в него важна роля играе и езика. И така, казахме
още миналият път, че статистически, разбира се, пък и от ежедневен опит, знаем, че английския език е най-разпространение в света. Според статистиката, англоязични са между милиарди и половина, според едни изследвания,
до два милиарда, според други, което е около два пъти повече отколкото тези, които говорят, да кажем, мандарински, китайски. И пъти повече отколкото, да кажем, испански, френски, следващите в класацията
на най-разпространени езици в света. Споменахме, че английския е единствения език, в който хората, които го говорят, са повече отколкото тези, за които
той е роден език. съотношението между англоговорящи и англоговорящи, чието език, майчен е английския, е около три към едно, т.е. много повече са тези, които го говорят,
без да има роден език. и редица други специфики на английския в съвременното му състояние спрямо света са уникални. Това е езика, който доминира
и то много отдавна, не от сега, морското дело. от 150 години насам той господства в тази сфера, може би повече. Това е език, който господства в въздушните
комуникации. На английски си говорят всички авиодиспечери по света, която става дума за международни полети. Напоследък, през последните 50-60 години той се отвърди като основния
международен език в науката и техниката. Ако преди това в 19-ти век е делил Мегдан с френския и немския, то в 20-ти век вече господството
на английския в науката и техниката е неоспоримо. в дипломацията е бил на второ място след френския, а може би и на 3-то и 4-то
в 19-ти век. Но още след Първата световна война, когато се подписва Версайския договор, вече се изравняват английския и френския, а след това в
световната дипломация господство английския. Всичко това, разбира се, може да се объясни с много простите исторически факти, че
англоязичните държави, на първо место Съединените щати и Великобритания, са победители в трите световни войни до сега. В първата
Англия и Великобритания и Съединените щати са горе-долу равностойни. Във втората вече Съединените щати са господстващи като световна
икономическа, военна, политическа и всякаква друга сила. При рухването на Съветския Съюз победата в Третата Световна война,
студенната война, разбира се, е пак в ръцете на Съединените щати и Великобритания като техен сателит. Така, че три световни войни, естествено, се печелят от
силни, могъщи, богати държави, технологично развити и за това е естествено, че те покоряват. Естествено, че преди това, когато, да кажем, примерно, Александър
Македонски е победил Персия, естествено, че гръцкият език, на който той е говорил, е стигнал чак до Индия. Това е, естествено, че победителите в войните, да налагат своят език,
своята култура, своята цивилизация, своето мислене върху завладените територии и това се случва по политическа причина и с английския език след тези трисветовни войни. Компютърния език в цял свят
с минимални изключения е английски. Всички термини компютърни са английски. Англоязични. Те са наложени, но са от Съединените щати. Там е технологичният
център, силиконата долина и прочие и големите гиганти, нито един от тях не е от Великобритания, не е британски. те са американски, но езикът е английски. Освен това
английски език продължава да е в експанзия. Съединените щати намаляват своят дял в световната икономика, в световното политическо влияние.
Разрастват се Китай, Индия, Русия оспорва американското господство, но нито китайския език, нито руския, нито индийските
езици, начало с хинни, да кажем, като най-разпространен, са в такава експанзия, са сравними изобщо с постоянната експанзия, в която се намира
понастоящем английски език. Запада политическото влияние на двата центъра, Стария, Великобритания и съвременния щатите, но езика, независимо от това, продължава да печели терен
в цял свят. Включително и в Китай, и в Русия, и в Индия. И в Бразилия, навсякъде. Примерно, в Индия поне 10% от населението, според някои изследвания, много по-голям процент, но поне 10%
са англоязични. в Пакистан са 58%. Като втори език, разбира се, той не им е роден майче, но 58%. В Нигерия са 86%, англоговорящите. В Германия 56%, Франция 39%, Холандия 90%,
Швеция 89%, Дания 86%, Норвегия 90%. това са страни, това са страни, които на практика Израел, на практика всеки човек говори английски. Говорим за тези, Холандия,
Швеция, Дания, Норвегия, в Германия, младото поколение, изцяло също говори английски. Сега, във всички тези страни, за които говорим, ако говорим за Швеция, че 90%, 89% говорят английски, това
важи естествено за цялото население на Швеция, но сред младото поколение процента е по-голям, много по-голям. Само иммигрантите, които не са се още така приспособили някой от тях, те още не знаят английски.
На практика цялото младото поколение в Скандинавия говори английски, в Нидерландия също. Нещо повече, самите езици, големите световни езици, говорим за френския, за немския, са заляти от английския. Германците не се
съпротивляват, те са бити в световните войни и в общи линии има този комплекс спрямо англосаксонците, спрямо Америка особено и немския език е подчинен
на английския. Във Франция има същия процес, но французите много се съпротивляват от край време и имат известен успех в това отношение, но
въпеки това факта, че те се съпротивляват означава, че срещу тях има една лавина, която ги залива едно цунами англоязично и те измислиха термина франгле,
нали, френско-английски, за този просмукан от английски, съвременен френски език, който не е езика на Юго и Молиер, а някакъв нов хибриден език с
огромен процент все повече и по-нови английски думи и английски изрази, начин на изразяване. Световната образователна система, ако погледнем, да кажем,
класацията на водещите университети, сега съвсем друг въпрос е кой прави тази класация? кой определя критериите и така нататък, но, естествено, че ги определят англосаксонците, но, как няма да ги
определят, когато в съвременния свят, така или иначе, водещите, най-престижните световни университети са в Великобритания и основно в Штатите. Там Масачузетския технологическия институт
на първо място, Кеймбридж, Харвард, Оксфорд, Йейл, така нататък, тази в челната десятка, само един университет не е англоязичен, това е Цюрихския технологичен институт
и то много интересно. И той е на практика развял белия флаг, защото, спрямо англейски език, защото бакалавърските им програми са на немски повечето.
Обаче магистърските и докторатите са на английски. Така, че още тук виждаме, че немски език е в подчинено положение. Докато си още
бакалавър, ширпотреба в немскоязичната част от Швейцария на немски учиш. В момента, в който се дигнеш на ниво, още магистър вече минаваш на английски
по една много проста причина. Първо, че имаш 100 пъти по голяма аудитория и меродавни читатели, рецензенти и така нататък от цял свят. И другото е,
че в самата наука събитията, новините, терминологията вече на английски и някакси ти, ако пишеш на немски, звучиш провинциално. така, че
като говорим за водещите университети в света, в стотицата повече от половината са американски, много повече от половината, а тези, които не са американски,
половината от тях по един и друг начин използват английски език, къде като господстваш, къде като елитен, както е
в Цюрих, къде като често срещан, ако не е господстваш, то поне често се използва или е допустим. Така, че тези университети световни, естествено, че установяват един
елитаризъм в науката, един елитаризъм в дискурса, диалога се води на този език. Световния диалог. И ти, ако искаш да участваш, има един световен диалог, ако искаш да участваш в този световен диалог,
бъде така добър да преминеш на английски, иначе ти губиш. Има една такава, нали, поговорка, пари при пари отиват, обаче малкото при многото, а не многото при малкото. това в пълна сила важи за езиците и специално
за английски език. Има 7000 езика понастоящем. Естествено, има езици, когато ги говорят 100 човека или 200 души, нали? И ако ти много държиш на своя роден език на твоето племе,
където ги говорят 100, 200 или 500 или 200 души, прекрасно извършваш подвиг, обогатяваш този език, пишеш на него, говориш на него, но кой кой ли ми те слуша? Тези 200, 500
и 1000, тези и то тези от тях, които ти обращат внимание. Не всички естество. и обратно, ако зарежеш родния си, майчиния си език
и преминеш на глобалния, на английския, имаш всички ползи от това, като започнем от аудиторията, като преминем към финансите, престижа и така нататък. и тази тенденция
няма как да се обърне в обозримото бъдеще. Първо, да кажем, вторият световен език в света е, не че е световен, китайския, за който стои милиард и половина население
и една велика цивилизация с много силна икономика, технологии и така нататък. но китайския няма шанс в обозримото бъдеще да стане
световен. Включително и поради една много проста причина системата му на писане, иероглифите. Иероглифа има големи преимущества спрямо азбуката,
но има и големи минуси. Един от минусите е, че е много труден за научаване. Много са иероглифите и това
прави тази писмена система малко по аристократична, малко по елитарна, по-тесен кръг могат да овладеят на високо равнище, пък и на средно
равнище. и това в съвременния мързелив свят, където никой не иска да си дава излишен труд, това нещо не дава никакъв шанс на китайски език
да се разпростани по някакъв сравним с английския начин. По-скоро обратното, по-скоро китайците ще научат английски. Те сега около 1% говорят
английски, ползват английски, но несъмнено този процент се увеличава. В Япония са 2%, пак са малко, но и там се увеличава. Но в крайна сметка китайския
поради своята писмена система няма никакъв шанс да се разпространи. Индийските езици те са много, да кажем хинди
най-разпространения. Няма никакъв шанс, колкото и стотици милиони да го говорят, никакъв шанс да стане международен език. Поради простата причина,
че в самата Индия английския има господствъщо положение. Там е той елитарен, научен, технологичен. Той служи за
лингва франка между тези местни езици, които не се разбират помежду си, които са много и за да могат да се разбират минават на английски, а не минават
на хинди. В този смисъл великата индийска древна цивилизация няма шанс да се разпространяват. Ака, че разполагат една великолепна азбука,
много по-хубава отколкото латиницата, много по-съвършенна, обаче перспективата е нулева за разпространение на индийските езици. Е, те ще се
разпространяват, хората ще ги учат, защото им е интересно, но това са единици, това не е масово движение. единственото нещо, което малко от малко може да ограничи тоталното
разпространение на английски език като глобален, той ще си остане глобален, но до някъде може да бъде така възпрян от своето така взривно развитие, което
ако върви с подобни темпове, може би до 20-30 години, ако не целият свят, то половината свят със сигурност ще говори английски. Много бързо се развива. Това, което може да
възпре това развитие, може би е пак технологията, тези преводачи, които напоследък стават все по-съвършени, в GSM-ите ги има от всички езици на всички езици
или повечето така реални езици въз света, немаргиналните. И тогава, ако приемем, че продължават да се усъвршенстват тези преводачи в GSM-ите, лека по-лека
ще стане много по-лесно просто да си го оставиш да си говори на своя език, като ще е английски, китайски или който де, тоя ти го превежда на твой език и да не се налага да учиш чуждите езици. Това
малко може да възпре тази експанзия на английския език, макар, че при тези преводи пак има една тънкост, че те минават през английски. Тъй като е сложно да се направи преводач, много сложно, за да разработи, да кажем, преводач
от английски на български, от български на английски. Също иска голям труд от, да кажем, английски на китайски, от китайски на английски също огромен труд и е по-лесно, след като е хвърлен този труд и са направени тези преводачи, е много по-лесно, ако аз искам да превеждам от китайски,
да превеждам от китайски на английски, от английски на български. чрез този автоматичен преводач, т.е. да мина през английски, защото работа вече е свършена. А сега, да се хващаме ние, да превеждаме китайски, български, директно, един вид няма кога да се хване, защото работата е свършена,
вече нюанси само се губят, минавайки през английски и заради тези нюанси не не си струва да инвестираш толкова много. В той смисъл, там английския също ще продължава да влияе върху мисленето на света. Ако погледнем исторически други езици, които са имали такава експанзия и са завладявали международно пространство, да кажем, примерно, гръцкия,
латинския, френския, немския, ще видим много интересни следствия от това, примерно, гръцкия и латинския. До ден днешен те се явяват извори за нови думи. Те са станали класически и ние ги използваме. Но гръцкия не е бил класически през цялото време.
Той става класически след като Александър Македонски стига до Индия и завладява една огромна територия и, разбира се, благодарение на преди това много силно разработен от главно от латинските философи, поети, преводачи и така нататък в Александрия, нали,
той става много добър инструмент. Така че не е само от военното завладяване, защото Чингисхан също е завладявал огромна империя, обаче не е имал за себе си монголски език разработен и за това в Китай
бива фактически китайзирана монголската цивилизация, монголската династия и си минават на китайски. В културно отношение китайците побеждават монголите,
но в гръцкия имаме съчетание между много разработен език и военна експанзия. Кое е характерното за тези езици? Характерното е, че технологията, с която те се развиват азбуката,
да кажем, за гръцки език, тя е велика технология и за латинския, много важни, но още, когато те се развиват с експанзия, военна и прочее, още нямаме съвременната печатна технология, Гутенберговата
технология. Когато вече и гръцкия, и латинския са станали архаични, мъртви езици, чак тогава Гутенберг създава своята печатница. Дори до такава степен, че почти в една и съща година
пада Константинопол, последната държава, която говори на английски, Византия, нали? А на гръцки. И точно по това време Гутенберг печата своята библия. Един вид гръцки език не може
да яхне тази технология като държавна култура и цивилизация и за това естествено, че минава като един мъртъв архаичен език, който се използва от учени и разни други, но няма такава мощ,
както ако беше зад него стояла една могъща империя, когато е била, да кажем, Византия. Модерните европейски езици са били вече достатъчно създадени и разработени към
средата на 15-я, когато Гутенберг издава своята библия в 1455-а година. Вече имаме Данте е възродил италиански език, Чосър и така нататък в английския, в Рабле в Франция
също малко по-късно така. И не само той, разбира се, имаме много други, които вече започват да налагат френски език, да измества латинския като
водещ писмен език. и в този смисъл тези езици се възползват от новата технология, стават могъщи чрез литературата, която се печата, тя се разпространява
много лесно вече, чрез кораби, наляво, надясно, но следващата технологична революция вече, когато идва в наше време, вече
доминантата е английския. така, че когато имаме киното, което се създава, радиото, телевизията, интернет, всички тези съвремени медии, Google и
прочее, вече е по времето на световната доминация на американската цивилизация и английския език яхва тези нови медии, кои са
много по-могъщи от предишните. Ако Гутенберг печаташе там еди колко си стотин библии, то сега за секунди се умножават и разпространяват
милиарди страници в всички посоки, по всички теми и за това английския език е първия, който яхва тази дигитална цивилизация
и става глобален език. Нито един от другите езици не е бил глобален, нито френския, нито немския, нито испанския, нито арабския,
нито гръцки, латински първия и единствен за сега глобален език е английския и ще остане такъв до обозримото бъдеще, а това
много вероятно означава и до края на света, тъй като края на света е вече обозрим, това не е нещо, за което ние си говорим така абстрактно, а виждаме как кризисните процеси
започват да навлизат в своите предсмъртни фази и просто няма технологично време, някой друг език между времено да успее
да измести английския и да стане глобален. някой да чуем едно песно пение, след което ще продължим. екран да се, и до го запомен, ми обрждаја ся, јавил ся еси, си стопне, по което, ми морграќи,
на подеми, еси, јавил ся, Благовай се, отчелияте, сметнияте, сметнияте, сметнияте, сметнияте. Какво представлява английски език сам по себе и с какво той е особен? Едната от важните му особености е, че той съчетава две езикови семейства, германското и латинското. Той поначалът е германски език на англите и саксите, англосаксонските племена, които живеят в Британия. Но в 1066 година, когато Вилхелм Завоевателя от Франция, от Нормандия, идва и завладява Англия, той донася нормандския френски език. И френския език става език на аристокрацията, език на кралския двор, изобщо първата класа език, а англосаксонския става втора класа. Това добре. Обаче, народът е много повече, отколкото аристокрацията. И започва един натиск отдолу, спрямо в френско-говорящата аристокрация. И в течение на няколко века, англосаксонския език, лека по лека, избутва френския, нормандския френски език, на върхушката. Но те се сливат, съответно пък и френския език прониква надолу към народа, сливат се с водещо положение на англосаксонския, на германския компонент, но и с значимо присъствие и то в много сфери, не само в лексиката, но и в граматиката и така нататъка, на френския език. И някъде към 14 век вече имаме един двойствен език с двете силни жилки и латинската през френски. Сега френския също не е чисто латинизиран, там също франките и те са един германски народ, но така или иначе той е предимно латински, романски език, както казваме.
Отделно от това, самия латински, оригиналния латински език, като език на науката, на църквата, на интелектуалния елит, отделно от френския, който е на управленския елит, влияе. Така че латинската линия продължава да влияе и след френското, норманското за владяване на Англия. Така че в днешния английски език, двете основни влияния, германското и латинското, са много богато застъпени и това дава едно голямо вътрешно богатство и една голяма гъвкавост на английски език. Някъде към 15-16-я вече имаме разцвет на английски език и в началото на 17-и кулминацията при Шекспир, в поезията и при Библията на крал Джеймс, преведена на тогаваше на английски език, която става естествено най-испространената книга и моделира мисленето и говоренето на следващото поколение, следващите поколения англоязични. Политическата експанзия на английски език през Британската империя и през Съединените щати води до това, че към, да кажем, 1946-та година, след Втората столна война, Само Съединените щати произвеждат 50% от брутния вътрешен продукт в света, днес е 50% от световната икономика. Днес Съединените щати са около 22% от световната икономика. С тенденция надолу. Постепенно ще стана 20% и така. Но, по времето, когато са вели 50% са взели такава силна позиция в света, чрез военни бази, чрез купени елити, чрез пропаганда, чрез Холивуд най-вече. Холивуд е най-голямата властова система в света до сега. Сега Холивуд вече се изпразни от съдържание.
Но, той диктуваше модата във всичко. Като казвам, Холивуд, разбира се, около него има и други свързани институции на американската цивилизация, на американската култура. И те завладяха особено музиката, джаза, Елвис, след това рок-музиката, която беше предимно британска, но след това американците все пак си взеха своето и сега е предимно американска, естествено, във всичките измерения. Така че тези културни институции препотвърждават езика, а пък езика ги препотвърждава тях. Така е една взаимно влияние положително един спрямо другия. Отделно книгопечатането, което продължава вестниците, списанията, най-цитираните вестници, най-цитираните списания и уж меродавните. Разбира се, какво означава меродавни? Тя ги тиражират. Ние винаги приписваме на Гьобелс с тая теория, че размножаването на лъжата я превръща в заместител на истината. Това е едно старо наблюдение.
Не го е измислил Гьобелс и не е спрял да действа след падането на Третия Райх. Напротив, Гьобелс не е можел да сънува съвременната технология на измамата, на тиражирането на неистините, на изместването на действителността в желаната от автора. Така че тази тиражирана цивилизация, култура е и езикова и езика е много мощен носител на това мислене. Това не усещаме. Значи гледаш някакъв филм. Да, верно, че той филмът е по всички линии, не само с езика си, но езика носи голяма част от съдържанието, от посланията. Ако погледнем съвременния български език, ще видим, че по-голямата част от цитатите, идиомите, които ние използваме, са от английски. На времето до 82-та година много се цитираха български филмови фрази. Защо ще ме цакат топла бира и такива? От български филми. От 89-та година до ден днеше нас не си спомням един български филм да е лансирал някаква крилата фраза. Докато американските филми, англоязичните, но основно американски, цитират много. Внасят много такива цитати. Някои от които ги цитираме на български, някои на английски в оригинала, повечето в оригинала. "I'll be back" от "Терминатора" и много-много други. Има и смешни случаи. В "Кръстника" имаше един такъв израз "I'm sorry, Michael", който в някои български интерпретации стана "Sorry, Michael". Не "Sorry, Michael", някакси си по-българи, но така или иначе те минават, те идват от английския. А, щом ги цитираме, значи те са ни в главата.
Някой ще каже: "Да, ти може да го цитираш, обаче да имаш друго мисление, да си свободен." Да, възможно е. Напълно е възможно да изгледаш всички английски филми, всички американски филми и да мислиш друго яче, да си критик на тази действителност. Примерно, Ноам Чомски. Той ги знае всичките и е голям критик. или примерът, който и миналия път дадахме, отец Серафим Роуз. Не канонизиран, но признат за свят човек. Американец, роден в Калифорния, учил там университет, завършил блестящ, става православен. Значи, не му пречи езика един вид. Но... Не е точно така. Значи, точно не му пречи езика, не му пречи. Обаче, ако проследим биографията на отец Серафим Роуз, ще видим, че той проявява много широк крък интереси, като млад човек. Почва да се занимава с изтока и той научава китайски, за да се запознае с китайската философия и религия. След това, когато става православен, научава руски.
Така че, той понеже минава към руската задганична църква. Така че, не е без значение през кой език мислиш. Той не случайно е можел на английски да си остане православен да не учи руски и църковнославянски. Той е знаел и църковнославянски. Но не случайно ги е научил, защото много добре знае пряката връзка между езика и мисленето, а от там и светогледа. Но, защо говорим толкова много за английски език? Ние няма да се впускаме в негов анализ, това е голяма и сложна работа. За нас по-важното е как глобалния английски език влияе върху нас в България. Това е практически важното за нас. Защото, ако погледнем един критерий, примерно, графитите, писани по стените на България. Ще видим, че основният език, на който те са писани е английски. Ако някой направи една статистика, колко от графитите са на английски, колко са на български, колко са на всички останали езици взети заедно, допускам, че на английски ще бъдат 60%, да не и повече процента, 70%. Не знам, така предполагам. На български ще бъдат, да кажем, 30% или 40%, а всички останали езици заедно ще бъдат по-малко от 1%. Френски, немски, руски, не знам кой друг.
Но, така или иначе, английски доминира. Ако погледнем тениските в България, надписите по тях, колко са на български, колко са на руски, колко са на испански или да кажем на турски или на гръцки и колко са на английски. Там най-вероятно са 80% и повече процента на английски. Верно, че това са и брендове на фирми и прочие. Сигурно, света пише на английски и ние копираме. Но, така или иначе, това виждаме. Англоязични написи. А тенис-фанелката все пак е малко или много втората ти кожа. Ти, носейки този надпис, ти си го избрал измежду вариантите, защото можеше да бъде тениски без надпис. Може да бъде на български. Има такива, нали? По-малък избор, но има. И ако държиш, ще намериш. Но не. Огромното мазинство изразява себе си чрез тениската, разбира се, през английски.
Това е cool. Това е яко. Това е модерно. Показва, че си в духа на времето. В тренда. Така че, тези белизи ясно показват, че български език се намира под властта на английски език. Ние сме подчинени на английския. Той е господстващи език в България. Той е престижния. Той е масовия на себе изразяването. Графитите също са себе изразяване. Но така беше и преди 50 години. Аз изпомням, когато бях в английската гимназия в Бургас, че и тогава за нас изразяването чрез английски беше предпочитано, беше модерно, беше шик. А не съм чувал някой някъде, по това време говорим за 70-те години и 80-те, някой някъде във България да се изразявал през немски или през руски, да кажем. Или през френски дори.
Престижното, водещото беше през английски, говорим в късния социализъм. И самият факт, че се основават тези езикови гимназии, като престижните бяха английските гимназии, на първо място, с най-висок бал се влизаше и така нататък. Означава, че още тогава, при социализма, при Тодор Живков, българската идеология, култура е признала превъзходството на англоязичната. Защото в Англия и в щатите никой не е учил българска езикова гимназия или руска езикова гимназия. Или румънска, да кажа. А ние тук учихме. Да, имаше и френски, и немски, и руски, но най-престижните бяха английските гимназии. И те най-много реализираха. Самите випускници на английските гимназии се реализирахаа най-добре поради проста причина, че света говори на английски. Ти ако си лекар и да кажем, си учил в немска езикова гимназия, ми че цяла Германия на английски пише медицинските си трудове. Те самите германци пишат на английски. Говорим за докторите на науките и професорите. Когато правят голяма наука, минават на английски в Германия. Така че проблем съществува. Най-много се съпротивляват, казахме, французите също английски език.
А би трябвало те да имат най-малък проблем, защото имат съд себе си могъща световна култура. И в Африка, и в Америка, и в Азия има френскоговорящи страни с голяма традиция, с собствена литература, и в Канада, и в Черна Африка, и на много места. Те едвам-едвам удържат да бъдат смазани от английски език, а какво остава за малка България. с нейната никому неизвестна литература, с никому неизвестното българоязично кино. То вече не е и българоязично. Да не говорим, че жанровите вече не са българоцентрични, а холивудски. И ако се правят истински филми, те остават за любители, за елит някакъв, но масовата публика иска друго. Така че български език, т.е. българската култура, българската цивилизация, българското мислене, българската душа е изложена на огромен цивилизационен, умствен, духовен натиск от страна на глобалния английски език. Ние сме поробени от английски език. Има предвид български език и от там българското мислене. Това не е нужно да се доказва. То е очевидно. Като почнем от надписите, по фирмите и т.н., като преминем през говора на младежа, особено в технологиите, там английски е заляло всичко. Не само в България, а в цяло свят. Но кое е характерното? Че във България няма съпротива срещу това нещо. Няма осъзнаване, че да, английски език ние може да си го използваме, но какво става с български език?
Ако български език западне и се плебеизира, стане един език без горен етаж, тогава жал и нейна майка на тази нация. И няма бъдеще. Ако български език няма бъдеще, България няма бъдеще. А кой го създава езика? Това го създават пишещите, говорещите, пеещите, творците. На времето Вазов, Йовков, Ботев, Каравелов, Петко Славейков те го разработват, както гръцкият език на Платон, Аристотел и другите. Той не се ражда от само себе си. Той се ражда от творци на езика, от майстори, ковачи на езика. Ние през годините сме имали такива. Ярки майстори на словото. Яворов. Но, напоследък, английския господстващ е малко или много плебейски език. Той не е аристократичен, както да кажем руския. Руския с неговата падежна система, с неговите традиции от Пушкин и така нататък, поддържа едно приповдигнато равнище. При английския, който е по-говорен специално американския вариант, защото британския все пак има своята аристократична традиция.
В Щатите няма аристокрация, а те доминират света в момента, не Британия. И в щатите, където се замеси тестото на съвременния английски език, там господства плебейската култура. Неслучайно главният образ на Холивуд е Каубоят. Каубоят. Той създаде имиджа на американското кино. Но, той не е аристократ. Той е работяга. от тяга. И американската култура е такава ниска култура. Тя е основно плебейска култура. Много развита, много мускулиста, най-мускулестият език в света е английския. С невероятни гъвкави възможности. Но не е този изтънчен инструмент на мисълта, какъвто е да кажем старогръцкия. Или, примерно, санскрит. С неговите километрични думи.
Някои ще кажем, а то е много тромав. Да. Но, санскритът не е създаден от хора, които гледат часовника и бързат. По същия начин, падежните форми на руския език, или пък да кажем в старогръцкия или в латинския, те дават една особена поетичност на езика. Една особена тръпка. Докато в английския правокут е метафоричен. Бързо, просто с една сричка да се каже всичко. И затова българския език, ако беше под влияние на санскрита, да кажем, че ще го дърпа нагоре, както е бил под влияние на старогръцкия. Когато светите Кирил и Методий създават славянския език, не българския, разбира се това, ние само да го повторя за енти път, че само себе си лъжим, а когато лъжиш себе си никой не печели, че езика на светите Кирил и Методий е бил български. Точно обратното, българите вземат езика на светите Кирил и Методий, който е славянски, създаден за моравците във Велика Моравия. Все едно, този език е под силното влияние на старогръцкия, който го дърпа нагоре, който го аристократизира, който го дърпа към св. Павел, към св. Йоан Богослов, към Платон, Аристотел, елитните произведения на мисълта. Докато влиянието на съвременни английски върху света, конкретно върху България, е влияние на рап културата, на нецензурните изрази по американските филми, които са като добър ден отдавна. Които са чуят как ги превеждат нашите, защото не върви в прав текст да превеждаш. Това е малко по-целомъдрен в това отношение. Докато английския деградира в нравствено и в богословско отношение, дърпа и нас надолу в това отношение.
Така че, това трябва да внимаваме, технологията е технология, тя е ясна. Там нещата са такива каквито са, но в хуманитарната сфера, в сферата на морала, в сферата на духовността, там английски език, съвременния английски език, не говорим за Библията на крал Джеймс, а говорим за съвременния американски език, който господства. Той има някои свойства, които влияят отрицателно, опростенчески върху мисленето и български език, който е в голяма криза в момента, изпитва едно отрицателно влияние и въздействие от към английски език. Още едно песно пение и ще продължим. ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ Абонирайте се! Абонирайте се! Той стана еднополюсен в края на 18-те години и остана еднополюсен до преди 5-10 години. От 5-10 години Китай и Русия оспорват еднополюсния свят, а преди това той беше неоспорен.
И в този период, когато беше неоспорен монополът на Щатите, техния морал, светоглед и език започнаха да деградират. Започна да се въвежда т.нар. политкоректност. Малко и мина модата, вероятно следствие на това, че имаме вече втори, трети полюс световен. Индия също се заформя като някакъв бъдещ полюс най-малко економически. И оттам политкоректността малко почна да изтива, защото тя беше по-силна, когато те се чувстваха безспорни. Но ти сега не можеш да налагаш на света едно мислене политкоректно, когато не си големия брат на всички. В България, Америка е големия брат, тя диктува всичко. И затова българските говорещи са още с подвити опашки по отношение на политкоректността. Нещо да не сбъркаме, нещо да не кажем думата негър. Ама, защото в английския думата нигър е политнекоректна. Трябва да кажеш черен. Но на български не е така. На български негър е супер политкоректно и е много хубава дума. Не е обидна. Има други обидни думи за чернокожите, но негър не е обидна в български.
Обаче, знае ли българския полуинтелигент дали няма да попадне под англоязичното обвинение, ако каже негър. И затова чернокожите, черните, нали? То на български дори черен звучи по-обидно, отколкото негър. Обаче, по аналогия с английската политкоректност, и тук и не знаем вече дали няма да ни осъдят за език на омразата и нещо подобно. Също така, джендъризма. Джендъризма, естествено, че процветява в англоязичната среда и до някъде има и езикови, вътрешно езикови причини за това. Понеже в английски език прилагателните нямат род. Той е червен, тя е червен, то е червен, ние сме червен, вие сте червен. Думичката не се спряга. не се променя по род. Което улеснява джендърската проблематика. Докато в български език думите имат род, граматически.
Всички думи имат граматически род. И той е или мъжки, или женски. Или среден, да кажем. Но, мисълта ми е, че нямаш дума, да кажем, примерно, в английски език повечето предмети, нали, нямат мъжки или женски род, а са в неутрален род, нали. То, it. И това улеснява джендърското говорение. Липсата на граматически род за прилагателните, за глаголите.
Значи, ни на български не можем да кажем нито отишъл, нито отишла. Защото отишъл е мъжки, а отишла е женски. И няма как да го кажеш нито-нито. Докато в английски това не съществува. Това деление между мъжка форма и женска форма. на случая миналото причастие, нали. Така че в английски език много по-способства структурата на езика за джендъризма.
И се стига до това, представете си, тук вече кулминацията в богословски смисъл, да се говори за това, че името на Бога не трябва да бъде в мъжки род. А може да бъде и в женски род. Много статии се пишат в момента, от жени, да кажем, се пишат, това е феминистски такъв похват в езика. И казват Бог така и така и така,
тя. Понеже думичката Бог не е тя няма не е задължително от мъжки род в английски език, като дума сама по себе си. вече като употреба, естествено, че в библията на всякъде е в мъжки род. Той. Но това не проистича от формата на думата,
а от съдържанието. В български език и формата Бог не може да бъде тя. Това е дума в мъжки род. Сами образ е такъв. И за това отделно, че съдържанието. И за това за нас е немислимо и неизказуемо
да ме проси Господ, че го казвам изобщо. Но през английския ние срещаме такива изрази. Има такива песни. Ако човек влезе в интернет и потърси, ще види. Примерно аз правих така любопитство и
виждам, че има някаква група, чето парче се казва Бог е тя. Буквално. Да не говорим вътре какви богохулства и какви сатанизми. Не така свободен превод. За това
гледай как аз запалвам всичко. Виж как изгарям всичко. Виж как унищожавам тебе. Виж как тя става Бог. Виж как
тя се обръща и става аз. Виждаме едно изключително сатанинско стихотворение, да кажем песен. Текст на песен.
И припева е Бог е тя. Текста, ако го погледна човек, е от край до край такъв безбожен сатанински и така нататък. И това
не е единствено. Има много такива. А друга група подобно парче с подобен сатанински текст. Ако има Бог, тя ни изостави.
Виждаме какъв сатанизъм. Ако има Бог, първо се пита той и после казва, един вид е
изоставен от Бога, но Бог е в женски род с местоимение в женски род. И това в момента е масово. Издали са Библия, в която нов превод на Библията така се инклюзивен,
както те наричат. И приобщаващ един вид и двата пола. Да не се сърдят жените, че Бог е в мъжки род. И са превели цялата Библия
така, че да няма местоимение. Така го извъртат, да не се казва той или тя, а по някакъв начин да се избегне това нещо и никой да не бъде
обиден. И за това се превели цялата Библия и в обяснението към този превод се казва така, че преводачите са преосмислили
какъв език е изградил бариери между текста и читателите му. Значи преводачите преосмислили е добре, ма ние нали говорим,
че Библията е Слово Божие? Как така ти преосмисляш? Ами нали това е от Бог дадено? Нали
тези, които са писали Библията, са писали под диктовката на Светия Дух, и когат те са казали Той, когат са казали Бог Отец, няма какво да преосмислиш,
няма какво да тълкуваш. Така че стигаме до такива ереси, до такива кощунства, които имат ясно изразени езикови проявления и то
граматични и водещ във всичко това е глобалния английски език. В него се случват тези работи и под изключително голямо давление, голям натиск на либералната
идеология чрез така е нещената политкоректност, чрез така е нещената всрещу език на омраза, всичко може да бъде наречено език на омразата. Значи, щом Бог е той,
значи ние мразим жената или жените. Откъде происти, че това не е ясно, но това било политически некоректно да се налича Бог с мъжки род. И той е смисъл английски език
под разбира се главно американско господство, но не само, започва да изпитва едни много мощни антихристиянски влияния през последните десетилетия. Това усещане е, че политкоректността малко истина може би е добре.
Вероятно с това, че монопола на Америка се оспорва вече от Китай и от Русия и се охладиха малко. Може би и феминизма и джендъризма също ще дадат крачка назад. Точно
поради тази причина. Защото нито в Китай, нито в Русия джендъризма има в момента някаква перспектива за развитие. Само в англоязичния американския свят, но дори да има
леко така отдръпване от към отявлената джендърска, феминистка, политкоректна и прочия стилистика на езика, все пак и до сега извършеното никак не е малко.
И това влияние на езика не било да се подценява. Не било да смятаме, че има си хора, които така си мислят, но ти си свободен да мислиш друго яче. Когато започват да те изключат от интернет,
когато започват да те културата на отмяната, когато ти кажат, че използването на това местоимение е език на омразата и те изключат от фейсбук
или нещо друго, тогава вече не е просто въпрос на свободен избор. Не. Самите университети, тези уж елитните, те вече налагат една диктатура на този език,
каквато ние не сме виждали никъде. При комунизма нямаше такова нещо. Да, имаше езиков етикет, това се казва, това не е желателно, обаче такова навлизане в граматиката, в местоименията,
това нещо не е чувано. Кога го е имало някъде? Такава волонтаристична, идеологическа намеса в същността на езика. и понеже английски език в момента е носител на тази идеология,
която е ярко антихристиянска, то свободното нашествие на този език в България без друго води до много сериозни и отрицателни последици
в мисленето, в деградацията на мисленето в българското общество, ако то не се съпротивлява, ако то не обогатява своя език, ако то не създава альтернативни стилове, светогледи,
поетики, тогава тази тоталитарна либерална поетика или псевдопоетика или антипоетика на езика ще властва върху мисленето на следващото поколение. Айде,
нашето поколение да кажем вече е закърмено от Шекспир нагоре и там няма да проникнат. Обаче новото поколение ще влезе в интернет и отсякъде ще го бомбардират с тези политкоректности, които ще стават
все по-лоши. И тези агресии върху традиционната форма на езика, защото традиционната форма на езика тя е формирана от християнството много мощно,
защото мисленето определя езика. Така че ние трябва да обърнем внимание на тази двойна връзка и най-вече да се грижим за българския език. Не на последно място
за църковнославянския език. Този език, който се пее в църквата, ние го смятаме за мъртъв, смятаме, че едва ли не отнемаме на людите в храма възможността да разбират
какво говори. Точно обратното е. Точно тези, които са най-вярващите, точно те най-много разбират. и за тях църковнославянския е по-висок отколкото съвременния българския език. А вече
така духовната ширпотреба може да си говорим на вестникарския език и да направим някаква инклузивна библия. Защото там пък може някой да каже, ма чакайте се, тази библия е малко сложна, малко възвишена. Тя е за елит.
Значи вие мразите простолюдието, мразите простака, мразите плебея, ми дайте да деградираме библията, да стане разбираема за всички. Да направим просташка, да направим плебейска. някой да се случи, макар да изглежда абсурдно. Така че трябва да
отстояваме йерархията в словото. Словото не е нещо, което е второстепенно. той е първостепенно. Това е първостепенно. И ние трябва да имаме усет за свещеността на езика. Както казваше Вазов,
език свещен на моите деди. Ама свещения език на моите деди не е съвременния български език, деградирал, опростачен и плебеизиран. А е църковнославянския, който се е чел тогава в храма. Той е бил свещения език на моите деди.
Той е стоял над тях и те трябвало да се издигнат до него, а не да го смъкнат до най-низкия обзнаменател. В крайна сметка езика се прави от хората от живите хора, от нас и отговорността е наша. Така че вместо да се оплакваме как
английския език се опростачва и дебилизира и което е най-важното не говорим за англоязичния елит какъвто винаги ще има. Говорим за масовия, този който властва. Пролетарията,
езикове пролетарията. Той диктува в момента. по дискотеките и на всякъде. Мисълта ми е, че ние трябва да оказваме съпротива също това деградиране на езика, а оттам и на мисленето и на морала и
всеки на своето място да се опита да облагороди чрез Христа, чрез Святия Дух, чрез Библията, чрез Евангелието, чрез Светите Отци. Те са нашите
образци. Те са нашите поети. Те са нашите платоновци, аристотелевци. И ако ние с тях общуваме и във връзка с тях, с тяхната проблематика общуваме, тогава и български език
ще сама ще съумее да се въздигне на ново, дай Боже, а английски език като език на технологии и на други неща пак може да бъде използван защото в крайна сметка
тези думи, които ние ще вземаме технологични и други термини, те си стават български, те са чуждици по произход. Но от момента, в който ги вземем и ги включим в нашата употреба, да не се страхуваме от това, те си стават български по употреба. Както сме взели много думи
от чужди езици, като започнем от думата Евангелие, думата Христос, те са уж чуждици, ама те са най-българските думи. Най-българската книга номер едно на всички времена е Библията, Стария и Новия Завет, най-вече Новия Завет и оттам ние трябва да черпим силата на българския език
и да не допускаме неговата деградация.