Здравейте, уважаеми слушатели на Радио Зорница. Вие сте отново с предаването Светоглед, като с мене, разбира се, автора на предаването, господин Георги Тодоров. Георги, здравей. Здравей. Беседата е под номер 254 и е озаглавена да служиш на хегемона. Поводът за нея са вече няколко теми, които засягахме във връзка с цареградската патриаршия, конкретно и с личността на сегашния патриарх Вартоломей, но предишната беседа беше на тема цареградските ереси и други проблеми, като се даваха много сведения за различни цареградски патриарси, които са изпадали в сериозни догматични, канонични и други проблеми. Това е изключително интересна историческа тема, но засяга и нашата сегашна реалност. Темата, без съмнение, е много обширна. Има много въпроси, които тези беседи породиха. До някаква степен трябва да отговорим, доколкото е възможно сега на тях. Ние много малко познаваме цареградската патриаршия, имаме някакви стереотипи изградени за нея.
Може би си мислим, че нещо разбираме от нейната история, но пък липсват и доста материали на български език със сигурност. За това, първото, което да си зададем като въпрос е, защо ние не познаваме историята на цареградската патриаршия? Какво се е случвало там, да кажем, през последните 5-6 век? Една от причините да не познаваме цареградската патриаршия е нежеланието на истината за този период да бъде всеизвестна. Нежелание от страна на самата цареградска патриаршия. Това е един период, в който по-голямата част, това е Османския период. А след Османския период започва един, който не е по-добър и който продължава до ден днешен. Поради различни форми цареградската патриаршия е в плен и поради тази причина това не е някакъв светъл и достоин период от нейната история. И той продължава и до сега. За това има два варианта. Единият е вариантът да кажеш истината. Тя е много нелицеприятна. А ти държиш основните документи, Цареградската патриаршия, държи основните документи, архиви и така нататък са в нея. Без нея ти не можеш да направиш сериозно изследване. Много трудно можеш да направиш сериозно изследване без нените собствени архиви.
Тя няма да допусне в архива човек, който ще каже истината, защото истината е срамна. Поради което тя разказва своята история. Ама това е една варосана история, една варосана гробница. Защото ако каже истината, от това има много сериозни последици. Ти не можеш да кажеш А и да не кажеш Б. И така нататък има една логична връзка. Ако дадени прегрешения на Цареградската патриаршия, било то догматични, било то някакви други, а те са многобройни, Ако те бъдат се признати и всеизвестни, т.е. ако истината стане крайъгълен камък на нашето познание за историята на Константинопол през последните 580 години, Тогава тази патриаршия трябва най-общо казано да се направи историческо покаяние. Не казвам харакири, казвам покаяние, но те не желая да го направи. И влизаме в порочния кръг, че външните французи, англичани, американци, руснаци и прочее трудно ще напишат така достоверна история, защото няма достъп до първоизводите. Константинопол и елинството, било то в Атина, било то в другите центрове линизма, няма да желая да кажа истината и се намираме в сегашното положение. Една мъгла около Цареградската патриаршия с някакви общи познания, фактология известна, но без задълбочаване. Задълбочаването не се е случило. Всъщност, аз съм чул определен термин, който доста често се повтаря, мъченическата църква, те така много често се наричат, мартирики еклисия, т.е. църква, жертва на вековното насилие и потисничество, но това е някаква добродетел фактически. Това е точно версията за износ. С това се продава. Обаче версията пред Бога не може да бъде захаросана. Тя трябва да бъде истината.
И тази истина на нас ни липсва. Ние за да я постигнем. Значи на български език ние бяхме съвършено лишени от литература по върпроса. Може би най-сериозното изследване на Иван Снегаров, което излиза в 1944 година, но то не е собствено изследване на Цареградската патриаршия, а той прави един двутомник за всички православни църкви. Огромен труд е свършил професор Снегаров, но този труд е вторичен. Той няма възможност за всички православни църкви да работи с първичните материали, да направи монографични изследвания. И всъщност е преписал от тук от там нещо, което му се струва достоверно. Той се пак има и голям опит. И е създал един обзор. Но този обзор е по-определение повърхностен и той не е негов авторски принос, а компилативен от вече издадени, така да се каже, класически текстове по въпроса, къде на руски, къде на гръцки. Тоест, ние нямаме сериозно задълбочено изследване. По-лошото е, че в света няма такова. Значи ако погледим да кажем най-знаменитото изследване на този период, на Османския период в историята на Константинополската патриаршия е на Стивън Рънсиман. Обаче, Стивън Рънсиман, при цялото му кембриджско образование и талант, литературен и интелект, нали? Той, първото нещо, което е, е, така да се каже, болен от традиционния британски филелинизъм. Те си го имат още от Байроново време, па и от много преди това. Тоест, той чете историята от гръцка гледна точка. Не от гледна точка на Христа, т.е. за истината, а от гръцка. Второ, той се обявява в предговора за приятел на патриарх Атинагор. Това става 68-ма година това издание.
Патриарх Атинагор, знаем, че е изключително така исторически ключова фигура, в лошия смисъл на думата. И ако той вземе да каже истината за патриарх Атинагор, какво приятелство може да има между тях? Това е немислимо. Т.е. той е принуден да бъде политкоректен. Т.е. да лъже. И когато един историк е впрегнат в няколко посоки, къде е вроден от британската цивилизация, къде е лично негов спрямо този или ония, къде е чисто академичен. Значи, в академията има един такъв неизбежен параграф 22, че ти, за да кажеш истината, трябва да стигнеш до изворите. За да стигнеш до изворите, този, който ги държи, трябва да те пусне там. А за да те пусне там, той ще задължи да не кажеш истината. И ти попадаш в този параграф 22, ако кажеш истината, архиваря на Константинопол или Рим, или където ще да е, където ти искаш да разкриеш истината, ще кажеш аз това ли те пуснах тук. Да разкриваш кирливите ризи на римските папи, или на цареградските патриаршии, или на когото е, и ти си принуден да премълчиш истината, иначе казвам да излъжеш по важни въпроси, защото иначе няма да пусна втори път. Един път влязал и изревал, открих истината. Абе, пиле, шарено, ти си затвори пътя за втори, трети, пети, десети път. А добре, ако има някакви документи в турските архиви, а не в архивите на патриарства, там да се рови. Има, обаче цялата тази работа е несвършена. Ние в България бихме могли да бъдем много добре пласирани, за да имаме една много силна османистика и една много силлинистика. И едното и другото сме загубили.
По време кзархията, нашите митрополити всички са говорили перфектно гръцки и перфектно турски. И тази традиция, ако бяха видяли колко е важна и ценна, те щяха да кажат да, ние сме свободни от османската държава, свободни сме от Цариградската патриаршия, сме автокефални. Обаче, защо да си губим тази компетентност? Ние сме уникални в света. В Англия не ги знаят тези езици, в Франция не ги знаят, в Русия не ги знаят. Само ние ги знаем. И да кажем гръците. Айде да използваме това нещо и да създадем един център за османски изследвания. Да съберем всички архиви, да имаме кадри постоянно, да имаме силна османистика. И от Кембридж и Оксфорд тук да идват да черпят сведения, след като отидат в Истанбул, да дойдат и тука на второ място. Или пък за гръцките, след като отидат в Атина или там сам си къде е в Солун, да дойдат после в град Цвета София, защото тук имаме страхотна школа. Не, ние веднага казваме гръцоля, турчоля и се лишаваме от компетентност по въпроса. Еманципираме се от гръцкия гнет от духовен и от турския политически гнет. И заедно с това, от възможността да познаваме тези две цивилизации, които са фундаментални за нашата история. Да, и са ни важни и дори към днешен момент. И към днешен момент. Отваряме скоба всички македонски дейци за освобождението и Пресъединението на Македония казват, че турските архиви унищожат всякакъв македонизъм, решават ни проблема с македонски въпроси. Че македонските историци никога не ходят в турските архиви, защото там никога никъде нищо не пише за македонци, а само за българи в Македония.
Но това беше една скоба. Това, което казваш е много интересно. Исках само още нещо малко по-философски като паралел да направим. Не ти ли прилича случващото се с цареградската патриаршия при загубата на държавата и всичко? Не повтаря ли римския сюжет по някакъв начин? Не е ли това подобно на съдбата на Рим, когато той губи своята държавност и после, нали, вечно е в някакво уж бездържавно състояние и после се случват аномалиите? Това е големият проблем, че всъщност една цивилизация винаги, за да бъде пълноценна, тя трябва да бъде на власт. В този смисъл, когато Константинопол пада под още властта на кръстоносците, вече православната ромейска цивилизация рухва. И се създава едно уродливо явление на православна църква в инославно, иноверно обкръжение. Принудеда се съобразява с новите условия, което разбира се, човешки е напълно разбираемо, но не всички са светци, не всички са мъдреци. Когато императора е православен или царя е православен и църквата е православна, тогава личните качества на патриархи или на някой друг не са толкова фатални, защото те взаимно си помагат. Когато обаче едното крило вече не е православно, в случая царя, или пък императора на запад, на Рим, когато пада под властта на варварите, там ние изпадаме тук в един уклон, те изпадат в друг уклон. Те изпадат в уклона на папо-цезаризма, условно казано. Папата решава да си създаде цивилизация, т.е. държава, т.е. светска власт. Над национално ниво. Да, първо на местно ниво, Рим и още малко. И тогава създават голямата лъжа, което е, как да кажа, непростимо за една църква, за дарението на Константин. Константин бил подарил град Рим на папата. Много интересен. Което, да, сега какви сте подаръци, защо ще му го подарява? Това е другият въпрос. Али подарил, има много бол, подарил. Ама защо? С каква цел ти развращаваш един духовник, нали, с несвойствени.
Казал ли господ, кесаревото кесарю, Божието Богу, защо ти ги смесваш? Това е неправилно да се смесват тези две стихии, нали, а Константин го бил направил. Това не е вярно, разбира се, тя е разобличена много по-късно. Бившата столица с един милион души населено е подарена пископа, защото той си е направил нова столица и е кръстил на Семес. И тая не му трябва, и тая не му трябва. Това нещо е лъжа, фабрикация някаква и това е уклона по който тръгва Рим. Сега Константинопол, когато пада под властта на Турците, когато пада под властта на Латините, той има много интересен уклон и много логичен. Ами, уния бе брат, уния. Да, да се направим на умрели лисици, да го признаем уния, Цезаря, нали, и ще бъде пак мир и щастие. И два пъти го правят това нещо. И в Лион, и във Флоренция, нали. Така че виждаме тази усекатяване на православната цивилизация, колко е пагубно за нея, то принуждава водачите на поместните цивилизации, Турските църкви, в случая Константинопол, нали, да прави тежки църковни нарушения. Тези унии са много тежки църковни нарушения. Когато падат под властта на Турците, прекратяват тези тежки църковни нарушения. Униите, слава богу, приключват със идването на Мехмед II, но започват други. Защото те вече връзката им се западе прекъсната. Да. Османската империя си функционира малко като един затворен организъм, различен от останалата част от Европа и там вече се развиват тези процеси. Освен това, Османската империя, особено от Мехмед II нататък, тя много се разраства и, де факто, покрива всички традиционни православни земи, катедри. Айде да кажем Мехмед още рано, но Селим I в началото на XVI век, когато слиза надолу, завладява Иерусалим, завладява Антиохия, завладява Александрия. И там е православието.
И четирите катедри, от старо време мощните катедри, са под властта на султана. Освен това, бившата България е под властта на султана, бившата Сърбия е под властта на султана и така нататък. че са васални, така че на практика цялото Старо Православие, доброто Старо Православие е под властта на султана и ти как няма да се съобразяваш с него, се съобразяваш и той пък, между другото Мехмед II бил изключително далновиден и мощен човек и той проявява супертолерантност към цари градския патриарх и го прави, тук е едно леко изкушение, ще давам всички земни царства. Само да ми се поклониш, прави го етнарх, т.е. светски началник на всички православни в империята. Сега, по време на Мехмед, това не е включило Антиохия, Александрия и Иерусалим, но от Селим I, това е, ако прием, че това е 1500-ти някои година, да кажем, в началото на XVI век, т.е. няма и половин век след Мехмед. Действително султана става нов император и тогава започваме нова поредица от злодеяния на високо църковно равнище. Не говорим за личните, говорим за институционните прегрешения и злодеяния, от които много малко вече са догматични. Догматични чак в ново време, икуменизмът и т.н., преди това имаме елинофилетизма, което е едно много тежко злодеяние. Сега, то е, кръдеца виква, дръжте кръдеца, нали, създавайки така наречената ерес тнофилетизма, няма такова нещо. Всъщност, злото се нарича елинофилетизъм, то е започнал много преди българската схизма и българската екзархия. И това зло не е точно ерес в догматичния смисъл на думата, то е друг тип прегрешение. Дали ще го наречем пастирско прегрешение или църковно-политическо, но трябва да знаем много важно. Църковните престъпления не са само догматика и канони. Имаме и много други видове прегрешение. И ние трябва да ги изследваме тях, първо да направим един списък, да знаем какъв тип са тези.
Примерно, един пример ще дам. Търновската патриаршия, след най-великият български патриарх Ефтимий, е погълната от Константинопол. Това е историческо престъпление срещу българския народ, а вероятно и срещу православието. Защо? Защото българския народ, през османския период, лишен от аристокрация от турците, бива лишен и от духовна аристокрация вече от Константинопол. Това е голямо престъпление, защото един народ, който няма епископи, с които може да се разбира, и няма епископи, които милеят за неговото бъдеще, за неговото историческо бъдеще. Това е много важно. Епископите във България милеят за историческото бъдеще на Гърция, а не на България, и милеят за историческото бъдеще на Гърция за сметка на България. Това е престъпление спрямо българския народ. Това е, така се каже, идеологически геноцид. Ти искаш идеологически да изличиш един народ от лицето на земята. И все пак не успяват за 400 им, 500 им деби. И във възраждането се случва църковно-народната борба заради точно този гнет. Точно. Цялата тема със създаването на българската екзархия и нашите борби е причинена от това деяние. Точно, от елинофилетизма. И всъщност Тъй направо казваше, защо не унищожиха другите патриаршии и старите, които са източните, защото и те са в гръцки ръце. Те унищожиха славянската, българска, по-нататък вече Охрид, Печ през XVIII век са унищожени. Нали това е някакъв колониализъм?
Абсолютно. Точно това, че унищожаването на Печ в 1766-та и Охрид в 1767-та, буквално с един удар, двете, аз разбирам да бяха 100 години между одното и другото, а то е буквално за две години, унищожават двете славянски архиепископии тире патриаршии. Охридската с толкова славна и дълга история и Печката, разбира се, също, със своята история. Това означава, че това не е случайно. Някой ще каже, ама това, че се унищожили Търнската, то понеже, нали, тут се завъдяли Търново, па нямало кой, па Ефтимий бил, нали, и от нема и къде да не останат българите обезглавени, са им сложили някакъв грък. Разбира се, че това е несериозно, ако решим така да го тълкуваме, защото хубаво, прекрасно, един грък, много хубаво. Ама като минаха 20-30 години, следващия, защо не си стане българин, както е сега в Албания, нали, нямаше албански епископ, сложиха един грък, след като почина човека избраха си албанец. Този грък в Албания служеше така като възобновяване на църквата след татистичния режим, дава опит, авторитет и така, но сега вече стабилизирайки се нещата си има албанец, все пак и държавата си държи на това нещо, там има отношение по въпроса. Сигурен съм, че много пъти сме чували този аргумент, че султана в столицата в Истанбул си отредил съответстващия там цариградският патриарх да бъде патриарх на всички православни християни в неговата империя на Румелия. Но ето сега се сещам, все пак тази охридска архиепископия съществува в рамките на Османската империя, но е отделна църква на Балканите. Също и сърбите, кога с независимост, кога без независимост, те имат своя собствена структура, т.е. не е напълно вярно, че цариградският патриарх е бил отговорен за всички православни християни, или е координирал всички, или е управлявал.
Има автономни, автокефални църкви в рамките на империята. Не, не, той си е, той си е, така се каже, милет баши, етнарх, защото и Иерусалимския, и Александрийския, и Антиохийския, като светски лица, като църковни лица, те са автокефални, но като светски лица, той им е началник по линия на светската администрация. И Охридският архиепископ, и Печкият патриарх, т.е. на територията на империята, са под властта на милет баши, който е фактически народоначалника. И т.е. субординацията, така се изгражда франките. Да, и тя е реална, тя е реална, юридическа. Да. Т.е. освен това, аз не съм специалист по османско канонично църковно право, но мисля, че, прежде съм срещал на места, че протестират, защо един свещеник, е съден от светските власти, а не първо от църковните. Той ако е извършил някакво светско престъпление, първо трябва да бъде съден от църковните власти и след това от светските. Т.е. имаме и една юридическа съдебна власт в неговите ръце, върху неговите поданици. Клира най-вече. Сега не мога да кажа, че за всеки отделен православен, но за клира със сигурност. Има ли юридическо така право да се намесва и то, може би, приоритетно. Първо той да го съди и после държавата, ако има и държавни престъпления. Всъщност, това е още едно нещо, което може би на съвременния човек и на съвременния българин не му е толкова ясно и не го е живял. Но действително архиереите са имали доста сериозна съдебна власт по отношение на личния живот на православните християни и имуществото им, наследствено право.
Нещо, което не го живеем в днешно време, но тогава било много сериозно. И там са се решавали въпросите от архиереите и на ниво дори патриарх. Точно така е. Другият въпрос е, че това съответно е било свързано и съсистемата за симония, която много рано се появява след падането под турска власт. Много рано се появява тази, още при Мехмед Завоевателя, се появява това отрицателно явление. И това явление, аз да си призная, не го познавам и не съм срещал фундаментално изследване на тая тема. Нещо повече смятам, че такова изследване би било изключително приносно да се изследва, защото ние не познаваме тая симония. Тя в какви форми се явява? Дали е груба търгашеска симония? Просто патриарски стават един кръг от амбициозни кариеристи. Истинските духовници седят в манастирите, в Света гора, молят се на Бога, стават светци и никой ни пречи. Обаче нямат претенции да стават началници. Кои стават началници? Щеславните, амбициозните, кариеристите. Те си търсят спонсори, намират такива и започват да наддават. Кой да стане? Защо? Защото ще се облагодетва от съответната власт. Дали е такъв случай? И в кои периоди е било така? В кои периоди не е било така? Ей, това вече аз нямам представа.
И ми се струва, че има голяма нужда да се види как действа тая система. Примерно защо патриарх Еремия II се смята, че не е бил подвластен на тая система на рушветите. Друг пък този, който е бил фаворита на Мара Бранкович, когато тя плаща 2000 жълтици за възкачването на престола, казва, че той е бил много достойен човек. Божий човек, нали? Той като става патриарх, носи ли вина, че зад гърба му Мара Бранкович плаща на султана? Или може пък да не носи? Или носи? В този смисъл има и нужда от едно много сериозно изследване на всички тези аспекти. И то най-вече отрицателните, защото за положителните всички говорят. Обаче за тъмните страни, а те са преобладаващи през този период и до ден днешен, за тях политкоректно не се е говорен включително и сега. Не е добре, това трябва да се спазва дипломация, нали и така нататък, което е разбираемо. Но, тук трябва да направим една разлика между който за който отговаря. Значи, този, който отговаря за дипломацията, нека да прави дипломация. Обаче историка трябва да договаря за истината.
Той не е дипломат. Той не е патриарх. Така не ще трябва да прави дипломатия. Историка трябва да говори истината. Ако историка започне да прави дипломация, за да го тупа по-раното в Гърция, или в Турция, или в Русия, или в Америка, Ами, какъв историк е той? Ние, които ушким, така, се занимаваме с история на църквата по един и друг начин, трябва да направим всичко възможно да сме независими, да отстояваме своята независимост и възоснованно тази независимост да произвеждаме истина. Ако ние като историци не произвеждаме истина, празнашата история. Това не е история, защото не се е случило по този начин. Това е една кариеристична, такава наукообразна, политкоректна измама и самоизмама. Преди това ти сам себе ще успокояваш, мая сега тук, не се кара, мая сега, християни сме, някакви такива самоизмами. Не, по отношение на историята, трябва да се казва истината, по отношение на личните грехове, да. Там вече Стиван Ръс има бил къвто бил, няма да говорим за личните му грехове.
Обаче, ако в историята нещо е подменил, там ще говорим. Да ти кажа, не съм виждал така добродетелни и правдиви хора, които са с множество лични грехове, а пък безупречни в кариерата си. Малко се свързани на нещата и духовници и така. Не можеш да си целия в грехове, а пък да си перфектен в своето духовно служение и служението на правдата, наистината. Абсолютно, в духовното не е възможно, в политиката обаче е възможно, възможно е лично грешен човек, къвто е Василий Първи, император Василий Първи. Много покварен, но като става император, страшен император, законодател, той е втори Юстиниан едва ли не. Защо? Аз мисля, че то е логично. Защото той има едно могъщо его. Егото го кара да минава през трупове да стане император, но като става император, това е неговата империя. Империя на неговото его. Тя трябва да бъде перфектна. Да, да. И той се посвещава на тази империя и е перфектен в управлението си. Но да се върнеме пак в историческата интерпретация на фактите и как това нещо се отразява на действителността. Сега всеки един цареградски патриарх се гордее с това, че той е наследник на Светиоан Златост, Григорий Богослов и редица други святи хора в историята. Обаче пък и на тоя престол са седяли и сериозни еретици, хора, които страшно много са напогостили на църквата. И сега на кой сме наследници, да кажем, на светиите или ретиците? А сущност и на двете.
Фактически едните и другите, тиси тех е наследник. Както папите си бурят сега 250 и кой папа избраха, по същия начин буриме и патриарсите в цареград и има и добри, има и овци, има и от лявата страна Христа и от лявата страна Христа. И фактически каква е логиката? Как може да черпиме авторитет фактически, цареградската патриарсия, от какво да черпи авторитет и какъв е коректива за действията на тази институция? Точно това е, че цареградските патриарсии, в ново време, сега старите е друг въпрос, в ново време имат обичая да се хвалят с светците, които са били патриарсии и да си приписват техните заслуги. Ние основахме вашата църква, ние така, ние от така, ние цареградския престол, нали? Ама не казва, ами ние бяхме арияни, ние бяхме монофизити, монотелити и иконоборци, нали? Е, добре да има тя предемствеността, значи, когато, да кажем, поре на иконоборството, имаме поредица от патриарски иконоборци, всичките, без изключение, са наследници на Светиоазната уст и на Свет Кригорий Богослов. Мога да кажа, ние, е добре да, ама ти си иконоборец, какво има ползва, че си наследник на Светиоазната уст? Нестори, става патриарх 24 години след Светиоазната уст, след когато той вече е изгонен, разбира се, в изгнание. Той е негов почти пряк приемник, има там трима-четирима между време, но, нали? Той спокойно може да каже, аз съм наследник на Светиоазната уст, ние с Светиоазната уст сме цареградския патриарския, нали? Обаче създава чисто нова Ерес. Той е, така да се каже, изобретател, Ересиарх. Нали? Не само послевател, а изобретил. Т.е. по никакъв начин това, че си на престол, на който е седял някой Светест, не означава, че ти не си предател, Ересиарх и така, нататък. Нищо не ти гарантира, че... Иначе, ако беше така, ако това, че някой е стоял на този трон, мен ме варосва, тогава рирските папи ще бъдат 100% легитимни.
Ще не кажем, там, Свети Петър, Свети Павел, такива сложили на църквата са били, нали, там в Рим, значи папите са легитимни. Не, от 1054-та година те напускат православието, формално. Когато реалните човеци, вземащи дадения пост, се отклонят от правилното учение, ако ще този преди него да е бил Светец, ти в момента излизаш от кораба на църквато. И не те ползва това, че той е бил Светец, защото ако ти имеш някакъв коректив, ще кажеш, е, след като тук е бил Златуст и Григорий, тук е тези, няма къде да мърдат. Не, има къде да мърдат и много мърдат. Но те претендират, че пазват учението и благочестието на Григорий и Лан Златуст и затова в същата линия живеят. Има каква е гаранцията, че не пазят същите така злотворни механизми, които са създали и арияните, и монофизиците, и монотирите на същия престол. Т.е. това е една конструкция, която е недостоверна, а ние в църквата не можем да работим с такива, как да кажа, вътрешно неистинни конструкции. Значи, ако имаше зависимост между светец и неговите последователи на престола, да. Но ако неговите последователи могат във всеки момент да се отклонят от истината, тогава ние не можем да си приписваме тази мнима зависимост и да водим стадото в ямата. Както се случва неведнъж и при патриарсите иконоборци, и при патриарсите унияти и така нататък. И в наше време, разбира се. Така че това е недостоверно и не би трябвало да се допуска. Защо? Защото, ако приемем, че беше валидна тази приемственост на светоста от престола, че то деце казва и коптите ще тяха да кажат, ние сме наследници на Атанасия и велики.
Тринайстия апостол, страхотен, велик, велик ли я, изключително е велик. Не, някакси сега, катедрата е като някакво освещаващо място в момента, който седнеш на него, ти се освещаваш. Ставаш мов елекъвто и да си бил преди това и да автоматично се освещаваш. Не е така, не е така, не е така работи и поради тази причина и още нещо. Хубаво, съците всички ги признаваме и те и ние, но еретиците, какво правим с тях? Еретиците, еретиците е хубаво, но говорим за самите ерети, които са минали през тази църква. Как ние се освобождаваме от тях? И не само ерети, а другите злодеяни. Това е много важно, защото ние знаем в личния ни живот как става това нещо. Павел е бил, Савел е бил най-големият гонител на християните. В един момент той получава откровение свише, обръща се на 180 градуса и става най-големият проповедник на християните. Едни ще кажат, ама той беше фарисей, той беше гонител, не може да бъде християни, точка. Не е така, може да бъде. Как обаче? Покаива се, отрича се от предишните си деяния и започва да прави обратното.
Ние имаме царегарска патринаша, която е тормозила българския народ в течение няколко века с елинофилетизма, с това, че лишава българския народ от епископата, с това, че го лишава от стратегическо мислене. И като нямаш епископи, и като нямаш аристокрация, някой е да мисли. Това са тежки исторически покушения срещу българския народ. Какво означава да правиш обратното? Значи първо, много важно, ти трябва да заявиш: "Аз не бях прав. Това беше голямо. Да признаеш вината." Това нещо не сме го чули. Никога. Това нещо трябва непременно да се каже. Вято се казва и споведта пред свещеника, но тук имаме политическо покаяние. Това трябва да бъде направено политически. Чрез декларация, така и така, изследвайки нашата история, виждаме, че еди какво си. Те ще кажат: "Ние не го искахме, просто султана така. Каза, че ние управляваме, стоят сме най-способни..." Не. Като се влезе в историческите документи и факти, се вижда, че това е съзнателен избор нещо повече. Този избор продължае до ден днешен по отношение на териториите, които все още контролират по този начин, чрез епископалния колониализъм. Това е ерусалимска патриаршия и александрийска патриаршия. Антиохия е губят в край на XIX век гърците, но в Ерусалим и в Александрия никой не им пречи да слагат араби за епископи, нали? Обаче ще видим, че епископата е роден в Гърция. Ама точно защото ето прино и в Египет, при александрийска патриаршия, там няма държава, която да седи зад александрийския патриарх и да каже: "Искам прино арабин да стане патриарх".
В Антиохия няма, в истински смисъл, от православна държава, която да каже: "Искаме антихийския патриарх да бъде от нашия народ". Да. И по същия начин и в Ерусалим, те са в страшно малцинство там. Естествено, няма. Но въпросът е, че самата александрийска патриаршия, гърците, които живееха там и слагаха епископи, трябва да кажа: "Вижте какво се е. Ние сме тука нашественици. Тук е дошъл един злодей, Александър Македонски, дошъл е с меч в ръка, завладава този народ, който нищо не мога направил. Въвел е своята влас и така нататък. И ние сме от тогава насам чужденци тука, нашественици. Освен това много високомерни. Имахме специален квартал гръцки, египтините бяха трета класа. И това нещо го осъзнаваме и за това сега правим едно училище, средно, за араби православни християни, в които те да израснат в науката и да станат бъдещите епископи. Това трябваш да кажат преди 500 години. И също и в Йерусалим. А не да кажат, ние ще докараме от Гърция млади момчета, с перспективата да станат митрополити и да живеят на гърба линизма, както е в момента действителността. И да имат един охолен живот, като са хиби в Кайро или в Александрия. Место да пасе овцете в село Еди Куеси до Трикала, да отида да стане митрополит в Назарет или в Йерусалим, или в Битлея. Това нещо показва едлинофилитистична такава тенденция, уклон, което е престъпление срещу съответния народ. В случая също българския народ, по време на борбата за българска църква, която е била, също арабския народ в Йерусалим, също египетския народ в Египет. Тези престъпления, за да се изчисти цари-гарска патриаршия, да кажем, от тези престъпления спрямо българския народ, Тя трябва да кажем примерно 400 години е мачкала българския народ от времето на Свети Евтими до Екзархията, до Фермана, да кажем тук.
Е мачкала българския народ, лишавала го историческа перспектива и така нататък. И следователно, за да направи обратното, да кажем 400 години от тук нататък, тя няма да споменава думичката Ние сме църква Майка. Ще се забърните, защото вие тази дъщеря я изядахте в началото на 15 век. Извършли това престъпление, дъщероятство. И думичката, аз съм църква Майка, 400 години вече няма се произнася от цареганския патриарх. Това е нашето покаяние. Ние, понеже унищодяхме вашите книги, исторически, всякакви, нали. Затова сега ще допуснем всички български изследователи в нашите архиви, свободно. Което унищожем, но съжалявам. Други се унищожи, не може. Но в момента свободно да разполагате с нашите архиви, а не да ги крием от вас. Да слагаме някакви непределени бариери за вашите учени. пълен достъп на всички български изследователи в всички архиви, до които има достъп Елада, Цареганската патриарх и така нататък. И подобни други мерки.
Разбира се, повечето от злинните, които са преизвършени, не могат да се компенсират. Българския народ е усъкатен исторически от този подход, който е бил в 15, 16, 17, 18 и голямата част от 19 век. Това вече е приключено. Но това, което може да се направи, ако ние видим една Цареганската патриархия, която е добросъвестна в това отношение и прави обратното на това, което е правила 400 години, тогава историческата справедливост ще се възстанови, а в църквата още повече е важно да има справедливост. В сельския живот могат да кажат, няма справедливост. Никога не е имало и няма и да има. Обаче в църквата, ние да кажем, никога не е имало справедливост, няма да има това толкова цинично, толкова антихристиянско, че е непоносимо за нашия морал. И ние трябва да кажем, да, в сельския живот няма справедливост. Извинявай, че това бих, нищо не означава. Обаче в църквата може да има справедливост. Ето пример. Цареганската патриархия направи историческо покаяние, призна си го, заяви, че повече няма да злообтребява със своето положение на църква майка в 9 век. Ама, ти от 9 век до сега толкова много зли направи на тази твое дъщеря, че тя създържава вече, ще откаже от тебе. Има още нещо. Значи, ти си църква майка, но тази дъщеря, тя не остава цял живот за веки веков бебе.
Или малко дете. Целта е, че на всеки родител е неговото дете да порасне голямо, самото то да стане родител, да стане зрел и независимо от родителите си, вече е самостоятелен човек. Точно това е целта. Българската църква се и някога е трябвало да озрее и вече да не е като малко дете спрямо Цари град, а да има самостоятелно битие. Бедата е, че домичката църква майка означава нещо съвсем друго. Тя означава власт. Е, разбира се. Да, това е бедата. И в този смисъл Цариградската патриаршия трябва да каже, аз се отказвам от всякакви претенции за власт и дори допускам вие да имате права, да кажа върху архиви, върху това, върху това, да не знам каквото. Трябва сериозна комисия да осмисли, защото въпроса, това не е наш проблем, това е техен проблем. Ако Господ един ден съди патриарщите, нали, той ще ги съди по тая диня, ще кажа, вие какво направихте за тая неправда, срещу и цял един народ. Това е престъпление срещу цял един народ, а това е престъпление срещу цялото православие, което не е малко. Трябва да напишеш една книжка, да я преведем на гръцки и английски, да изпращаме да видим, ще имали отговор, може би предповям, че не. Но си мисля, в крайна сметка, понеже говорихме за служението на хегемона. Много от тези аномалии, за които ти говориш и които в днешно време ги има, произлезат точно взаимоотношенията с не християнския хегемон през тези векове, за които говорихме 5-6 века.
Малко повече да кажеш за това, защото проблемите са страшно ясни. Ти споменаваш за патриархи, които патриархи по 6 пъти са били патриархи, по 5-4. Какво значи това за един църковен организъм, където би трябвало светската власт по никакъв начин, значи епископ, има един канон епископ избран с помощта на светската власт. Венага се ни извергне. Кажи малко повече точно по тази тема за самоотношенията с този не християнски хегемон в Османската империя, съсултана, какво там се е случило според данните с които ти разполагаш. И действително там се крият, там е корона на множеството проблеми, за които говорим. Сега, в интерес на истината султана като хегемон се е проявил по-добре отколкото византийските императори. Той нито веднъж не е карал нито един пътрях да влиза в Ерес, докато императорите редонно го правят това нещо. Султана ги оставя да си бъдат православни през целият Османски период. Не са били притискани, а е имал тая възможност. Теоретически може да го направи, но не го е правил. Той може да промени цялото богословие, православието. Или да ги накара, приното да се объединят с коптията, да приемат много физиството, и таки разни неща. Те разбирали се, че повечето нямаше да го приемат, но някои щяха да го приемат. Дали доближи по някакъв начин сляма. Иска мир в империята, дай да объединим тук това и това.
Той не е имал полза от това, той няма полза от това да ги объединяне, затова не го е направил. Но факт е, че не е карал никога православните да стават еретици, той се е възползвал. Това е имало една симбиоза между цари и гайския патриарх, то още от Мехмед, завоевателя, идва тая работа. Той е имал интерес от това патриарха да бъде... Сега той малко прилича, ама не е на Дон Королио не дръж приятели си наблизо, а върговете си още по-близо. Нещо такова е на Мехмед втори политиката да държи патриарха дна ръка разстояние в Истанбул и този патриарх да команда всички останални, защото той му е под ръка. Той всеки ме мога да смени да сложи друг, който да прокарва по-добра за него политика и другите ще трябва да го слушат, защото им е началник по светска линия. Така че за него тази симбиоза е била добра за султана. Зленици са били по друга линия. Първо по линия на симонията, второ по линия на злоупотребата с зла вече линофилетизма, на гръцкия национализъм, който става църковен. Гръцкият църковен национализъм той е злината. че светския национализъм всички държави са национални.
Той си е, как се каже, нормален стига да не стига да е шовинизъм. Докато в църквата там нещата са по-различни и тук трябва да се знае, че османския период е инкубатор линофилетизма. е възможността на най-благоприятна среда и цари-гранските патриарши се възползват. ето на първо ликвидират Търнската патриарши в 15 век. След това в 18-ти още две патриарши, т.е. апетитът идва с яденето. те не спират да кажат да бе това е, което сме зели, зели сме. Продължават да обсебват територии, които не са техни. Т.е. това за мен е едно много тежко престъпление, което е благоприястано от османската империя. Сега, това е друга тема за Митхадовия събор Хеос от 1972 година, когато те правят своя шедевър, но това е голяма тема. Има отделна беседа на този въпрос и пак ще се връщаме към нея. Това е единственен случай, в когато се изобретява Ерес. Етнофилетизма, крадеца вика "дръжте крадеца", елинофилетици вика "има етнофилетици". Те не са най-големите етнофилетици.
А какъв е парадокс? Аз сега се замислям, че българския народ единственото, което иска е да има своя национална църква и горе-долу териториите, където той населява, да се обособат и да се извлекат от това влияние на грацизма. А същото и от друга страна имаше хора, които натрапват своят език, своята култура и вярата по техни начини на множество други народи. И кой в крайна сметка е етнофилетист? Именно това казвам, че това е един парадокс и още повече, че това не е точно Ерес. То се фабрикува, пакетира се като Ерес, за да стане конфликта между българи и гърци непреодолим. Това е целта на Османската империя и на Запада разбира се. Особено са активни тук автоунгарците. Андраш е много активен, римокатолисти са много активни. Те изобретяват, че е най-добре да се побутнат българи и гърци към фундаментален разрив, за да нямаме единство между тези на народа. Целта е Османската следа останат в Европа. Тази мнима Ерес, етнофилетизма, бива изобретена така, че това е може би единственият случай, но той не е маловажен. Казвам единственият. Единственият колкото е единственият. Той не е маловажен, защото той трови тази псевдо Ерес, етнофилетизма, която съществува в главица на всички богослови в момента. пископи, на митрополити, на патриарси. Патриарх върто уме е убеден, че това е вярно.
Той играе още по партитурата на Митхат Паша. По неговата свирка играе Хоро. И това означава, че Османският период, верно, че не създава Ереси като иконоборството и монофизистото и т.н., обаче създава повод за други деформации. И то е най-важното. И за съвременността. Когато хегемона не е православен, тогава, рано или късно, по един или друг начин, деформациите в църквата се осъществяват. Те стават тежки, те стават пагубни за цели народи, в случая българския народ и други народи, потърпевши от този уклон, да кажем, елинофилетизма. След това, чрез псевдо-ерестта линофилетизма се стига до схизмата. Това е 73 години също тежък удар също българския народ, също българската църква, разбира се. В крайна сметка, когато служиш на хегемона, и хегемона не е православен, ти задължително служиш на лукавие. Това е формула, това е принцип. И лукавие може в някое отношение да, понеже човешката цивилизация е много сложна, тя е обословена от дълга предистория и така нататък. И нестичко е, сътраната не е всемогъща. Той се съобразява с човеките, с тяхното мисление, с техните обичаи, нрави и така нататък. И дълго време може да работи по даден въпрос, докато най-некрая постигне някакъв резултат. Но, ако хегемонът не е православен, това означава, че в крайна сметка този, който служи на този хегемон, ще бъде вкаран в някакъв антицърковен замисъл или проект. И това ще доведе до много тежки общоцърковни последици. Дали ще се проявят като престъпления срещу народ, дали като престъпления срещу пастирските задължения, дали като нарушения на канон, дали като нарушения на, да кажем, догматиката.
Все едно. Важното е, че това са все тежки престъпления срещу православието и ние в момента не можем да си затваряме очите към тяхната дълга и предълга история и най-вече към тяхната генетика. Как се създават? Създават се от неправославен хегемон. Защо е важно това? Защото в момента хегемона на Цария Гарска патриарше не е православен, това са Съединените щати. Те имат свои интереси. Каквито ще да са - политически, економически, идеологически, няма значение - това не са православни интереси. И в крайна сметка, когато служиш на такъв неправославен хегемон, ти ставаш проводник на антиправославни злодеяния, независимо как са опаковани, политкоректни ли ще бъдат, екологични ли ще бъдат, планетарни ли, космически ли, няма значение опаковката. Всъщността винаги е антиправославна, антихристиянска. Защо? Защото Христос не го е казал. Княза на този свят е сатаната. Хегемона на този свят не може да бъде Божий човек. Никога не е бил за една секунда в цялата световна история. Хегемона винаги е служил на лукавия от падението на човека, от Адама насам. Защото греха е, така да се каже, лоста, чрез който лукавия ни манипулира с оглед на това да бъде княз на този свят. След като е княз на този свят, значи държи властта и хегемона, който е така да се каже, ай да не кажа наместник на княза, но е нещо подобно, може да не знае това. Крайна сметка е проводник, може би несъзнателен, но е проводник на тази антихристиянска и антиправославна политика. И всъщност се напояваш с неговия дух, ти просто приемаш от духа му, от начина му на мислене доли в един момент, културата му. Духа е най-важното и ставаш като него. Крайна сметка става дума за духовно служение, ти си мислиш, че не е съвсем духовно, че това е нещо в светско, обаче то в един момент прониква и става духовно служение и то е духовно служение на лукавия.
Сега, ние всички грешници, която грешим, служим на лукавия. Това е факт. Но едно е отделния грешник, който когато се изповяда, се освобождава от тези грехове, ако се изповяда истински. Съвсем друго е, когато става дума за грехове на цяла една институция, както е ареста, да кажем, или други подобни нарушения, институционни, тогава вече, особено когато не са изповядани, няма политическо покаяние, не се прави обратното, а се продължава тихо мълком, ама то не е нарушение на догматиката. И не е нарушение на догматиката. И убийството не е нарушение на догматиката. Така че ние не трябва да се успокояваме. Ама той казва, не е нарушил догматите. Примерно папа Александър VI Борджер. Бил супер развратник, отрувител, но не бил нарушил догматите. А бе, хубаво. Важното е, че хората не се знаели за законята. Да, да. Уж не се знаели, затваряли си очите. Затова си мисля, че този въпрос не е строго академично, исторически. Ние да изследваме, както да кажем, изследваме инките и ацтеките. Не. Този въпрос има най-пряко отношение към наша действителност. Но, много важна оговорка. Това не означава, че, примерно да кажем Патрях Вартоломей. Ние сме в канонично общение с него. Факт. Ама, било такова и макова, за сега сме в канонично общение с него. За сега. Докато сме в канонично общение, ние сме в канонично общение. Точка. Друго. Той имал такива лични недостатъци. Било, му капало бърната. А бе, това са глупости. Няма такова нещо. Той човек Божия образ. Той заслужава уважение като Божия образ. Ние не можем да му се подиграваме. Не можем да го мразим. Сатаната трябва да мразим, а не хората, които са негови жертви. Ни трябва да се молим за него. Задължително. От сутрин до вечер. Защото, ако успеем, чрез нашите слаби молитвички, нещо да помогнем, той да се обърне към истината, от епоха няма да има никога. Тези негативни действия и тенденции, въобще цялостното подобно сложение, което е с толкова проблеми от духовно естество. Как влияе на цялото православие? По какъв начин вреди на нас, при вънно неговите действия? Да, ами много тежко. Спяваш ли да проследиш тези мишки? Мисля, че това е много тежко влияние, но, но, да си призная тук, малко така ще прозвучи, може би, не е много красиво. Обаче,
Патриар Вартолмей, с неговия хюбриз и с неговата невисока интелектуалност е, как да кажа, по-малкото зло. Той може да бъде лъжесмирен и може да бъде много умен. И тогава ние щяхме да лапнем въдецата и няш да усетим, как Лукавия се подиграва с нас. Патриар Вартолмей с това, че, как да кажа, малко неумно действа, много често, ни помага да видим истината. Може ще да бъде много лукав, може ще да бъде Гроссмайстор, а не един така сенилен и доста повърхностен, нали, играч, голямата игра. Той не е голям играк, слабо богу, нали, така че, може би, след него ще дойде някакъв много по-лукав и не уловим, и тогава ще видим, колко добре си ни беше Пе Вартолмей, поне беше хюбристичен, поне говореше глупости, нали, и ние виждахме за какво става дума. А един 10 пъти помен от него, защото Сатаната е, да кажем, един милион пъти помен от него, нали, но един 10 пъти помен от Вартолмей, няма го усетиш, как ще те завърти на пръста си, как ще вкара в лествицата надолу и какво правим тогава, как ще се продоляваме. Така че Господ помага чрез хюбриса на Патриарх Вартолмей да осмислим всички тези тежки исторически минуси, които имаме, а ние, ако не ги осмислим, ние няма да можем да решим предизвикателствата на времената, които идват. Да. Исках само да ти кажа, че попъл това, което каза за взаимоотношенията между духовната и светската власт,
и за това, че когато властта не е съответствваща на твоята вяра, когато не е православна, се получават тези ексцеси на вярата. Сещам се и за много ясен пример от същевното писание за това нещо. Еврейския народ първо се е формирал в рамките гипет, чужда култура, цивилизация и вяра. Като отделен народ в подчинено положение, после Бог го извежда, завежда го до обещаната земя. И там при всички положения, всички добри периоди в историята на избрания Божий народ са периоди, в които той се самоуправлява. И на върха на държавата имаш цар, който я изповядва, той дори общува директно с твоя Бог, с истинния Бог. И така ръководи праведно народа и народът е щастлив, благоденства и радостта. А лошите периоди са тогава, когато поради греховете на този народ е починена чужда власт, на нашественици, плен взети или нашественици. Тоест логиката на Бога и на същевното писание е пределно ясна, всички е разбирана. И по същия начин пренасяме го в новия Израел, който сме ние православните. Същото нещо, същата, това са духовни закони, духовни закономерности. И когато ти толкова дълго време си под властта на не православен, на чужда владетел, на чуж хегемон, трябва да се замислиш защо всъщност ти си под властта на чужда владетел. Това е много специфично. Но често да ти кажа, толкова много неща казахме, а нямам усещането въобще, че сме изчерпвали темата. Много има какво да се каже. Ето за симонията трябваше да кажем още.
Виж сега, поначало тази тема не е тема за една или за две беседи. Това са няколко стоти години от живота на църквата в голям периметр. Това не е само българската църква, но и много други територии. И изисква много изследвания и много коментари. Така че ние тук само нахвърлихме обзорно, както и в предишната беседа, някои теми за размисъл. Осъзнахме, че тези въпроси не са разработени за сега подобаващо, т.е. истиноцентрично. Ако има изследвания, които са елинофилитични, те трябва да се използват от към фактология, но не е от към толкования. Толкованията трябва да те първо да се правят. Много от изследванията... Аз тук нося на Лебедев "Историят на гръко-источната църква под властта на турците". Още като му видиш заглавието разбираш, че той не може да е една правилна позиция, защото той нарича гръко-источна църква. Тя нито е гръцка, нито е източна. Това е православната църква. "Или на Константинополската патриаршия", примерно. Макар, щто е бегло, разглежда и Иерусалим, и Александрия.
Или да кажем Рън Симон: "Великата църква в плен". Това е името на неговата книга. А под заглавието "История на гръцката църква от паденето на Константинопол в 1653-та година до 1821-та година". И най-интересно е, че и ние сме там в тая гръцка църква. Е забира се, да. Естествено, да. Но той е нарича "гръцката църква". И е нарича преди това "Великата църква". Великата църква, това е един псевдоним на Цари-Гарската патриаршия, който е неприемлив. А че ако Цари-Гарската патриаршия се покая за своя хубрис, исторически, тя трябва да забрави това понятия "Великата църква". Защото какво означава "Великата църква"? А велики иконоборци ли бяхте? А велики ариани ли бяхте? А велики унияти ли бяхте? Аз мисля, че те взимат от името на света София името "Мегали" и "Христо" и "Еклисия".
Но това е синоним на Цари-Гарската патриаршия. Да, взимат названието на храма и го правят названието на патриаршията. Така че това са едни тежки исторически наслоения, наслоявания, които те първа трябва да се отмахнат. Всяко едно от тези названия е предмет на отделна беседа. Определено и най-вече ще трябва да говорим отново как това нещо вреди на цялото православие. Да. И по темата за симонията, която реално просто аз не знам как тези, да кажем, ръкоположения и заемане на постове, по какъв начин има да ги възприемаме въобще за канонични действия, когато става въпрос за такъв тип заплащане. Това е много страшен проблем, но за сега много ти благодаря за всичко, което казахме. Сигурно ще продължим, ще говорим отново на тази тема. Надявам се, че е било интересно за всички наши слушатели, зрители. Така че още веднъж благодаря ти и да си пожеламе отново да се видим и да говорим по тези теми. Ще продължим. Благодаря.