Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, уважаеми слушатели на радио Зорана. Вие сте с предаването Светоглед. Г-н Георги Тодоров е тук при мен. Георги, здравей. >> Здравей. В едно от предишните предавания ти говореше за европейските ценности, като се оказа, че това понятие съвсем не е изяснено и има много какво да се каже по тази тема и да изясним смисъла на понятието. Така че бих искал да започнем сега този разговор с теб. През а
последните 36 години на прехода на нашата мила България от комунистическия период в демократичната система на Западна Европа, много пъти се говореше за европейските ценности. Ние бяхме изцяло асоциирани с тях. Изцяло погледът ни беше и е насочен на Запад. Но какво точно имаме предвид? Кое е това, към което ние се стремим и кой е моделът, към който гледаме? >> Ние приехме европейските ценности. тъптан като нещо, което се разбира от само себе си и дори бих казал, че най-силният аргумент на въпроса е какво са европейските ценности беше този,
който не знае какво са европейските ценности, няма какво да му обясняваш. >> То толкова очевидно. Той е аксиома и там е белята, защото аксиомите не се доказват. Те се вграждат в светогледите и те раждат светогледи. И вече ако ти вкарат, да кажем, примерно шиитски светоглед, нали, ти си ставаш шиит и всичко, което не е шиитско, ти се струва странно, нередно, чуждо и така нататък, нали. Примерно ти се питаш защо тези хора ходят без тези жени ходят без фереджета, нали? Това туй е много странно. дразни ти погледа, нали? Аа защо? Защото така си закодиран и ние аа,
които бяхме разкодирани спрямо комунистическия светоглед, той се разпадаше в самите нас от 70-те години нататъка, може би по-рано, от 60-те години, така по мои спомени вече никой не вярваше в така комунистическите мантри, които се повтаряха, защото животът ги опровергаваше. Реалността, която виждате около себе си, не кореспондира с идеологията и няма изгледи да се случи тази идеология няко >> и тенденцията не беше в тази посока, >> да, а в обратната. Така че кризата през 60-те години, през 70-те години бих казал, че приключи прехода от така
комунистическия господства светоглед към криптозападен, нали? Всички ние така готините си знаехме, че това е параван. >> Това е една лъжа, която все някога ще свърши. >> Тя се повтаря. Не. Дали ще свърши, не беше сигурно, понеже силата е на страната на >> партията, на Съветския съюз, нали? >> Мхм. >> Атомни бомби, армия и така нататък. Всичко е силно и могъщо. И това може да продължи, както продължи 20 години, може да продължи още 20 и още 20 и още 120.
Да. >> Важното е, че когато а рухна, между другото, ако европейските ценности като светоглед, като аксиома са едно зло, каквото са, то може би една от главните така слабости на комунистическия режим беше тази, че ни направиха аа податливи на това зло. Ние ако не бяхме живели в комунизма, ако бяхме живели в някакъв друг светоглед, щяхме да погледнем много трезволно на това, което Европа предлага на пазара. Но ние, понеже живеехме в комунизма, смятахме, че това, което Европа предлага е безупречно или ако има някакви грешки, те ще се
оправят с повече Европа, с повече Запад, нали. Това беше дори, смяташе се за интелигентно, нали? Грешките на демокрацията се оправят с повече демокрация и такива разни псевдоумности. И ние с двата крака цопнахме в евроцентризма, разбира се, евроатлантически. Аз не правя разлика между Съединените щати и Европа, защото Съединените щати са продукт на Европа. Те са европейци паркселанс и те след Втората световна война са и а лидера на евроатлантическия свят. Бих казал нещо повече. Те са а властелина, не само
лидер между пръв между равни или пръв между сравними. А несравними, за съжаление, нали, Европа започна да деградира още от 45 година. Не че преди това, по време на войната това не беше деградация, нали, с това самоизяждане на европейците за втори пореден път. Та а когато ние приехме европейските ценности, европейската аксиома, евроатлантическата аксиома, ние бяхме абсолютно безкритични. Може би 10, може би 20 години продължи този меден месец. За някои хора до ден днешен, както имаше навремето и сигурно ги има още
непоправими комунисти, нали, си знаят своето. Така и такива има непоправими демократи, утописти, нали, които до ден днешен твърдо вярват в мантрите. А но ми се струва, че повечето хора оглеждайки се, сравнявайки мантрите с действителността, виждат, че живеем в една ваханалия. Може би Йеронимус Бож така е най-така близък дух на съвременното състояние на на евроатлантическите ценности. Това безкритично отношение към евроатлантическата аксиома прави така, че за нас е много трудно да се измъкнем от нея. Много
трудно е да погледнем обективно какво всъщност представляват тези ценности, какво представлява Европа. Ние сме до голяма степен програмирани в тази координатна система. Главният а минус на нашето мислене е, че я приемаме за нормална. Ние живеем в една лутница, в една анормална ситуация, но я приемаме за норма. За нормална и и за норма дори. >> То е много странно, че стана като ефектът на махалото от едната крайност. комунизъм, с всичките му атрибути на несвобода, желязната завеса, идеологията, която е агресивна и
мачкаща. Изведнъж като падна въпросната желязна завеса и като падна на стената, като се обедини Европа, така формално казано, и българския народ и вглавие с цялата ни държавност, институции пък влязоха в другата крайност. Аз понеже съм роден края на 80-те и 90-те години бях дете, си спомням, нали, как всичко безконтролно на хул, нали, цялата идея за демокрация, права на човека, свободи, всичкото това нещо, което е било си е било десетилетие на запад. на худ тука при отнета идеология, която е властвала 20 век в България, изведнъж запълни вакуума на комунизма с тези мм
светогледни, мирогледни концепции и се получи много голяма пропаст между поколенията, първо, което е и второ, а ние, новите поколения бяхме формирани под въздейтството на много специфични фактори, нали, телевизията, интернет, всичко, което навлезе изведнъж безконтролно при си. Между другото сега берем и плодовете на цялото това нещо, защото ти на младите хора просто не може да им обясниш базови понятия за добро и зло, които някога ние сме имали дори и по времето на комунизма и преди това ти не може да им ги обясниш вече, защото те са младите българи присъ като едни
автентични американци или едни автентични французи, англичани и така нататък. Няма почти не може да ги различиш. Много е специфично. Но каква е духовната осло основа на тези европейски ценности? Нали споменаваме точно и ценностите на европейски, с които са движението на хората, общуването, смесването на културите. Какви са духовните основи на ценностите на Европа? >> Най-важното е, че а де факто духовната основа на европейските, съвременните европейски ценности, казвам съвременните, от няколкостотин години
насам, разбира се, и особено от 100 години насам. И сега духовната основа е казано с една дума бездуховността или секуларизма. Това е в крайна сметка, така да се каже стихията на съвременния евроатлантически свят. Този секуларизъм, разбира се, има прочит на всички духовни явления и прочитът му е толерантност, нали, след като в крайна сметка аа основното е материализъм, капитализъм, лично моя м така егоцентризъм и стремеж аз да съм задоволен, като казвам аз, не целия аз, аз минус
духовната част минус горницата, долницата да бъде задоволена. Това е в общи линии едно общество на долницата. И това като се съпостави с духовностите, то вече не различава духовете. Той не различава светския дух от светия дух. И отговорът е толерантност, че ние не ти пречим да бъдеш православен християнин, не ти пречим да бъдеш будист или атеист или мюсюлманин или юдеин, какъвто искаш бъди. Свобода, братче, нали. Това е много хубаво, нали. И тази позиция има, тя е много по-лукава, отколкото комунистическата, която беше враждебна на религията, нали? Религията
е опиум за народа. Тя трябва да се изкорени. >> Тогава беше ясно. Сега е никой не ти пречи. Сега е по-лукаво, защото всъщност основата отрича духовността, а нейното отношение към духовността е толерантно. >> Начинът на живот, бита, цялостната атмосфера са бездухо >> разрушава всичко това, но формално, >> формално действа. Никой не е против. >> Никой не е против. Да. >> Сега това, ако го погледнем чисто богословски, естествено, че е пагубно, защото ако ти не различаваш духовете,
твоята паднала природа към кой дух ще се прилепи? Към Светия Дух или към лукавия, духа на страстите, духа на греховете, нали? Естествено, че те са много по-прилепчиви, а и много по-лесни. Ама ти не може да се прилепиш към нещо, в което ти не вярваш, че дори съществува. Да. Дух, когато такива неща няма, то няма такова нещо. >> Точно така. И още една типична реакция за секуларното, иначе казано бездуховното общество, то е хранителна среда за окултизъм, дребен, среден и едър окултизъм. А, а именно като се почне от
този комсомолски театър на масонството, като се мине през врачки и баячки, като се стигне до източните религии, нали, тази >> това е новият хит в >> новият хит от от 100 години и повече >> замества замества. Колкото по нехристиянска става западната цивилизация, колкото повече тя се отдалечава от Христос, от църквата, в какъвто и вид да съществува там тази църква, толкова повече духовният вакуум се запълва от нещо друго. Няма празно пространство. Да. >> И понеже християнство се счета за нещо,
което е изиграло своята роля цивилизационно, то не е пригодно към света, не приема нашите нови увлечения и практики и начина на живот. Ние взимаме една друга религия, набавяме си друга духовност, която е по-адаптивна към >> Да. >> към нашия начин на живот, новия. Впрочем, нали, Христос точно това казва в Евангелието. Той казва, "Ще си насъберат учители, които да гадаличкат слуха им. ще се отдръпнат от словото на истината, от благочестието и за тях това ще изгуби силата си. Това, което става.
>> Аз говоря отличен опит, защото аз също съм пострадал от евроцентризма. Десетилетия наред аз бях с така твърд евроцентричен светоглед. Вие сте бягали от комунизма, търсили сте спасение от него и в съществуващия свят младият човек търси добрия пример, търси това, което следва. Да. И понеже това, което сте го живели, не ви е харесвало, това другото трябва да е хубаво. >> Така беше. И моето поколение бих казал, че падна в този капан до голяма степен. А измъкването от този капан изисква огромни усилия. Значи това това трябва
да има цяла терапевтика, >> да рехабилитация. >> Рехабилитация да проведе, >> защото аз го знам отличен опит, че значи както Гарвана, нали, любимото нещо е гарта и за гарта гарна, нали и гарвана няма да обикне, нали, примерно галабицата, защото тя е грозна, нали, гаргата е много по-красива за него. По същия начин ние сме закодирани с милиарди образи на Запада. Ама то не бяха Моцарт и Бетовен, то не бяха Леонардо и Микеланджело, то не бяха Данте и
Шекспир, нали? Гениите гении, нали? И това е А ние трябва да ги възприеме директно. Когато гледаш една картина, когато слушаш една музика, тя а се отпечатва в тебе, тя те програмира. Това са сетивата, които директно влизат в теб. Да. Да. >> Без опосредст >> и то всеки го знае. Отличен опит, че аз дори си спомням навремето бяхме големи фенове нашата там групичка аа на лед зепелино и кое беше интересното, че когато чуеш за пръв път парчето, така впечатлява те, но когато го чуеш за 10-ти, за 20-ти път ти влиза в кръвта.
>> Привикваш към него. Да. >> Да. То ти влиза в кръвта. То ти става вече втора природа. >> Мхм. И ние сме тежко а програмирани в погрешната координатна система и иска огромни усилия да се освободим от а тази лепкава и силна а така структура, наречена евроатлантическа цивилизация, обзаведена с всичко, >> с философи, със социолози, с психолози, с всичко, нали? Тя е покрила целия спектър. >> Да. >> С огромен труд, с таланти и прочие. И ние, бидейки всичките импрегнирани,
просмукани от тази култура, за да се ослободиним от нея, се изисква първо целенасоченост. Ти трябва да си го поставиш за цел, иначе не става. Отпуснеш ли се, ти се носиш по надолнището, по течението, към пропастта и изобщо не не усещаш какво се случва с тебе. >> Това е една гравитация. А едно така една естествена деградация на на човек, една ентропия, можем да кажем, духовна, която е неусетна. За да човек се препрограмира, се изискват огромни усилия. >> Огромни усилия и резултатите не са от
днеска за утре. >> Ама това да си изчистиш мозъка и съзнанието от всички тези неща, с които особено в детството и младите години си просмукан, това е много голям проблем. И аз го осъзнавам вече толкова години, бидейки православен християнин, опитвайки да формирам това, за което през цялото време говорим, православен светоглед въз основа на свещеното писание, учението на църквата, еститутци. Същевременно, когато ти си слушал тази музика десетки години като малък, като млад, когато ти си гледал тия филми, въобще културата, културата
като нещо, произлищо от култа, това нали много пъти сме говорили. Думата култура идва от култ, тоест тя е свързана с вярата. И когато ти А как навлязоха помниш 90-те години? Вие дотогава сте гледали съветска и българска телевизия ефир 1, ефир 2. Изведнъж навлязоха американските филми. Навлезе не американски филми ги гледахме преди това и о и ги и ги смятахме за за първото качество, >> нали? Пър филмът хубав е или съветски, нали? Това беше цали. Да. >> Така че това с американското кино, с американската музика моето поколение не
слушаше една секунда съветска музика, нали, и не слушаше нашата група не слушаше една секунда и българска музика, нали. Щурци, мурци, това беше долна работа, нали. Какво ще им слушаш, нали? Некадърни някакви епигони, нали? Ние бяхме 100% англосаксонски ориентирани, нали? Това беше меката и медината за нас, нали. Значи това е, а примерно, ако приемем, че комунизмът беше чума, онова беше холера, нали. Но ние смятахме за най-хубавото здраве в света, нали? Ти скачаш от една отрова в друга отрова, от бързата отрова в бавната отрова, от видимата в невидимата, нали? Ами че тя
невидимата е малко по-опасна, отколкото видимата, нали? Но така или иначе аа ние не ние разбирахме тази отроба, ние я разбирахме тази холера и смятахме, че отиваме от зло към добро. А това бяха два варианта на злото, два варианта на, да го наречем простичко сатанизма, твърд и мек, видим и невидим, които воюват за господство на света. Просто >> те воюват, но реално погледното те са две ръчички на едно и също. >> Да. Просто се борят. Но която и от двете да победи, а то ясно кога победи, тя ще погълне целия свят и ще наложи своя диктор. То същия същия, който и двете
ръце ги движеше. >> Да. Това нещо ние не го разбрахме и изгубихме доста време така житейско, когато можеше да радим в правилната посока. Та аз понеже се опитвам по някакъв начин да се размагнетизирам, разкодирам от онази култура и цивилизация, затова за мен тази тема е особено важна и интересна, защото ние не го осъзнаваме. Примерно в богословието, когато се учат тези неща, примерно ние какво учим? Учим саленските събори, разликата между арианство и православие, между монофизити и диафизити. Ама ако приемем, че арианството е ужасяваща
ерес, ами евролатинските ценности са 1000 пъти по еретични. Разликата между арианството и православието е един догмат. А иначе и едните и другите са аскети. Едните другите вярват в Христа 100% и така нататък. Те са много малко е разликата между тях. За тази разлика се водят два вселенски събора. Хора отиват на смърт и така нататък. В момента ние сме приели не арианство, не монофизичество, ами на квадрат и на куп ереси. всички тъптан взети заедно и пакетиран като евроатлантически ценности и никой не свиква сънски събор да кажеабе братя какво правим ние тука нали
кому служим нали това си е абсолютно отстъпничество а апостасия в чист вид но безболезнена ей проблемът рецепторите за болка ние имаме рецептори за болкато да кажем примерно идва болшевишката революция >> и те убиват И те убиват и и право и православните знаят >> къде е проблемът, защото боли, нали? >> Но когато нямаш рецептор за болка, когато нямаш съзнание за нередност, защото нали по време на арианството Атанаси казва, някои не са имали съзнание, казва се какво толкоз? Един от
същия, не един от същия. Трябва да не се спорим, >> да запазим любовта. Трябва да е това, което ни обединява, не това, което ни разделя, нали, нали? Докато той имал рецептор за Бог, казва не може да го приемем, защото не е истина. Тука не говорим за нали приятелства и не знам си какво. Говорим за истина и неистина, нали. Та тогава тези рецептори за болка са действали от свети Антоний и от свети Атанасий и от други подобни, нали, а другите са били така привикнали, >> защото едните разсъждават на хоризонталната линия отношенията между
хората. >> Да. Точно. >> А свети Атанас и свети Антони разсъждават на вертикалата отношенията с Бог, че не може ние да не е едно и също. Единосъщен ли е, син ли е Божий, човек ли е, само човек ли е, само Син Божий ли е? Всичките тези вселенски събори с всичките христологически спорове, това не е едно и също и има проблем във взаимоотношенията с Бог. А ние помежду нас, това са човешките хоризонтални линии. Въпросът е, че сегашното богословие на евроатланническата цивилизация е а тежка
тежка форма на апостасия, тежка форма на мултиерес. А и ние като православни християни сме до голяма степен аа така анестезирани, не усещаме болка. Някой ти реже ръката с трион, друг ти реже крака, нали? Но ти като нямаш рецептор за болка и го усещаш това нещо. >> Ние сме в позицията на на Балканджий Ово без болката, нали? Отрязаха му ръцете, отрядоха му краката, нали, отрязаха му главата и той не разбра, нали? Ние не разбираме в момента, че ни режат главата вече. Ние нямаме ръце и крака в цивилизационно отношение. Ние нямаме
наша цивилизация. Ние не произвеждаме наши светогледи. Да, >> ние робуваме на светогледа на сатаната, преоблечен като еди какъв си там демократ, либерал, няма значение, нали? Постмодернист или няма никакво значение. Това са костюми, които той носи, нали. Ние това нещо не го забелязваме. Нямаме рецептори за болка и този м драматизъм, това чувство за ножа опрел ние го нямаме. А за да си го възстановим, ние трябва да се разкодираме от евроатлантическите псевдоценности, които са в крайна сметка лукави. Те са на лукавия. Те не са на Европа, не са на
Америка. А Европа и Америка са жертви на лукавия, както и ние, всеки по-своему, нали? Но ние не ги припознаваме като лукави. Ето това е проблемът и за мен целта на съвременния православен човек е да осъзнае, че живее в една токсична околна среда информационна. Значи, ако погледнем една реклама, ако погледнем едно телевизионно предаване, едно реалити шоу или де да знам какво или един футболен мач и си зададем въпроса това от Светия Дух ли е или е от лукавия дух? Ми край. Зададеш ли си въпроса, отговорът е ясен. Ами като е от лукавия
дух, защо го приемаш за нормалност? >> Това са нашите навици. >> Да. >> Значи няколко неща са ми интересни. Първо да кажем, че когато отделният човек или цяла общност или народ напусне вярата, напусне църквата и се отдалечи от Христос, отдалечи се от Бог, се случва така, че всъщност а политиката много в много случаи политическите идеологии се превръщат в религии. Те се превръщат в новата вяра, защото комунизмът не е направили точно това. Той подмени християнската вяра, агресивно изгонвайки я, я подмени и
наложи комунистическата религия. То буквално е като религия, политическа религия го наричат изследователите. Вярата в онова бъдеще, там безкласовото общество, всеки му според потребностите и така нататък. И включително нашият мил народ беше опустошен в продължение на половин столетия от тази идеология. Изведнъж тя от днеска за утре беше разрушена, отнета, обругана и изхвърлена в кофата за боклук. И изведнъж на нейно място дойде и тука ми се иска да влезем в подробности, конкретизацията на европейските ценности. Дойде нали демокрация, която ти е на тебе любим
термин и любима система. А всичките възможни политически идеологии, плюс сексуална революция, свободна разпространение на порнография, разврат и всички тези неща, които извадени от християнската координатна ценностна система не са лоши. То понеже няма и за грях никакво понятие, тези неща просто не са лоши. Всичко, което и всъщност основната ценност на съвременната западна цивилизация е всичко, което не уврежда другия, аз мога да го правя. Няма такива религиозно верови, греховно добродетелни, нали, координатни системи.
Не съществува. >> Забрани. >> Няма такива неща. Щом аз не увреждам другия, мога да ги правя тези неща. Ето това е много странният преход, който бързичко ние го направихме. Ами той е много удобен, много а безболезнен. Ти не усещаш. Значи това е все едно, че пиеш отровата със захарен сироп, нали? Ако пиеш чиста отрова, тя горчи и ти казваш: "Чакай сега, аз какво пия тука? Може да не е хубаво, нали?" Обаче, когато е захарен сироп и в него има цианлий, ами аз усещам сладостта на захарта, аромата там на
портокал или мандарина, в който е сложен в тоя сироп и изобщо не усещам, че пия отрова. Това е проблемът. Това е проблемът и ние като православни, а когато четем житията на светците, какво срещаме? Извикал го императора и му казал: "Откажи се от Христа." И той казал: "Няма да се откажа." Почна да го бие, да го бичува и така нататък. Нямаме аа в житията на светиите този разреден сладък разтвор на на смъртта, който ние пием всеки ден. Ние пием смърт чрез западната, западноевропейската цивилизация. Тя е смърт. Тя не е нищо
друго. Това е нашата смърт във вечността. Не говорим за тази смърт телесната, която тъй тъй няма да избегнем. Говорим за смърт във вечността. И това нещо аа много трудно може да се облече в, как да кажа, житиеписна драматургия, защото а няма го конфликта. Ти никой не ти реже главата, никой не те пече на огън, нали? Ти се забавляваш. >> Е това е най най-ужасното, че съвременната трагедия е трагедия на на сетивния такъв жизнерадостен човек. Той се забавлява, радва се на пътувания в чужбина, на вкусни ястия, на красиви
гледки и така нататък. И всъщност няма драматургия, няма конфликт. Това е безконфликтно мъченичество. Това е то не е мъченичество. Ти не се мъчиш, нали? То е безконфликтно а убийство. Убийство. А как да кажа? М неусетно. Неусетно убийство. И в този смисъл за нас житията на светците, които са, разбира се, велики и величайши образци на всеотдайност, аа на подвиг в Христа, а не могат да ни предпазят от другия тип зло. Не е туй, което те питат, отказваш ли се? От казваш: "Отказвам се". Нали да не бъде. Няма такова нещо. Но никой не те пита.
Въпросът не се задава. Ти сам се отказваш от тази точно тази система от ценности, тази система от ненормалности, приети за норма и за нормалност, която ние всъщност тая система сме възприели аксиоматично, без да я поставяме под въпрос и която я приема чрез всичките ѝ носители, художествени, информационни, наративни, а поведенчески, Всички възможни. Значи 360° около нас едно и също ни се казва. Или да кажем 1 или 2° има за църквата в неделя отидеш и чудиш свещеникът ти ще ти каже обратното. То може би да не бъде обратното, защото то ще ти каже примерно нали обичай ближния
си, нали ще кажеш ми да разбира се. Той тон го казваше обичай, нали? Да. Да. Тоест и там няма да усетиш гръпавината, няма да усетиш противоречието между Христовата проповед и и проповедта на света, защото светът стана а лукав. Това е най-точното. Той не е толкова страшен. Ние все се опасяваме, че ще дойдат да ни атакуват с танкове и самолети и с ядерни бомби, нали? Ами то е по-лошо от ядерна бомба. Ядерената бомба ще убие тялото ти. То е ясно, нали? Ядената бомба не може да убие душата ти. Душата ти я убива евроатлантическата ценност, а сладкия
сироп, а подменената проблематика, нали, борбата ти за екология, нали, такива едни хоризонтални заместители на вертикалното. Самият начин на живот и начин на мислене ни прави абсолютно непригодни към Христос, към църква и към християнство. ритъмът, в който живеем, ни прави абсолютно отдалечени от Бога. И всъщност това ми се искаше да кажем за генезиса на тези ценности, за които ти говориш, че всъщност те не са ли прогресивното точно отдалечаване от Христос, от църквата, от корените, дори ако чисто исторически го
а изследваме различната съдба на Западна Европа в сравнение с Източна Европа. Дори бих си позволил да дам пример с великата схизма, с пътя, по който тръгва Западна Европа, чрез Рим и чрез католицизма, ние пък съответно в православието. Оттам нататъка като а два клона, които единият тръгва по своя път, всъщност той формира различна политика, различно съзнание на хората, поведение на цели народи и държави. Те имат кръстоносни походи. Те имат папоцезаризъм в западната част. Всичко това оттам се отприщва велики географски
открития, заболевания, колониализма, всичко това, за което ти говореше в твоята беседа, колониализма, развита материална култура, заграбването на богатствата на другите народи. Всичко това се води в една Европа, която ние сме свикнали, че това е люлката на християнството. бившата Римска империя, гигантската световна империя, която възприе християнската вяра и вярата в в Христос и изведнъж се разцепи на две, едната част тръгна по друг път и и виждаш как в този момент, а за който ние вече говорим в в днешно време, разликите са огромни. Какво преживяхме ние като
православни? Как се развиват тези хора? Различно е. И и всъщност българският православен християнин как трябва да реагира? А комунизмът му насилствено му взе вярата православната, изкорени понятието за Бог и каза, че това е глупост и че трябва да има атеизъм, за да върви обществото добре материално, да не се забаламосваме. След това сега ни пекат на друг огън и с други ценности. Опустошената българска душа трябва да разбере, че нито единият модел е негов, нито другия, а че трябва да опитваме да функционираме с някакво православно самосъзнание, светоглед и цивилизационно
мислене по някакъв начин. >> Проблемът е, че Западна Европа след схизмата, разбира се, малко време след това, но започвайки още от кръстоносните походи, се разви експанзивно, но експанзията започна вече в 15- век, нали, най-вече. и от 16 век се отприщи. И проблемът е, че тя имаше успех. >> Да, >> ние нямахме успех, те имаха успех. Това е разликата. И всеки нормален човек, ежедневният човек се насоча към успеха. Абе, щом една система работи, побеждава, има успех, ми дай да се присъединим тази аа гениално подла
англо-американска поговорка. Ако не може да ги биеш, присъедини се към тях. >> Да, >> нали това прави средният човек. Преценяваш аз тоя мога ли да го надвия? Не мога. Ами тогава да се шмугна в печелившата цивилизация, печелившата система, култура и така нататък. И това е разликата. А западната псевдохристиянска цивилизация от ренесанса насам е най-печеливщата в цялата история на човечеството. Никога не е имало и до ден днешен. Не включително вече в дне днешен започна да се
премества центъра на тежестта, но досега а беше най-печелившата, най-успешната. Нашата беше много неуспешна, защото вълни от завоеватели от изток, а и от запад, разбира се, аа ни така къде мачкаха, къде унищожаваха, къде колеха, къде завладяваха. А като започнем от нали още от времената на хуните и така нататък и стигнем до монголите в Русия, нали, османските турци, персите преди това, да не забравяме, арабите в 7ми век, нали, персите периодически, нали, аа и това са все западни мощни култури, а държави завоеватели, нали, ама
най-мощните, които някога са съществували. Арабският халифат, нали, какво чудо създава за за 100 години, нали? А Ченгисхан, Тимур, османците, нали? Това са страшни империи, от които цял свят трепери. И затова българинът прави една голяма грешка, а средностатистическия, разбира се, с че два центъра. Единият център е Христос, а другият е всичко останало. И той си мисли, че центърът е някъде в Париж или Лондон или Ню Йорк >> заради външното благолепие, благоустроеност,
>> сила силата и силата. >> Те владеят цяла Африка, те владеят половин Азия, нали, колонии, Индия и така нататък, нали. Значи нали там е центърът там нали и >> и помниш прослово тия израз на българския преход. Аз не знам българския преход дали свърши, но изразът кога ще се оправим. Като под оправим означава да станем като Париж или като Лондон. >> А нужно ли е да ставаме >> Германия? >> Да. А нужно ли е? >> Не е нужно поради една много проста причина, че центърът е Христос. Значи,
ако центърът, нали, между двама и трима е Христос, тука е център на вселената, на цялата вселена с всичките милиарди галактики, нали? Христос е центърът на вселена. >> И рая е тука. >> Даже рая. >> Да, ние това не може да разберем. Поради тази причина ние си отказваме първородството на християни, на православни християни. Ако имаме това първородство, ние първо ще мерим света с аршина на Христос всичко. И второ, няма да гледаме на другите
отдолу нагоре, като на по-велики, по меродавни, както гледаме обикновено. И когато ти гледаш на другите като по-велики и които те знаят как, те го правят, те владеят, те могат, те са напред и трябва да ги догонваме, тогава ти признаваш, че да кажем технологията компютър е по-важна от Христос. Нали това е фундаментална заблуда. Не е по-важен. Точно обратното. И ти ако сложиш Христос като вътрешен център на миродавност и външен център на миродавност вътре за тебе, за сърцето ти и външен, за да премериш всички явления, всички явления,
империите, банките, ъ и всичко това го мериш с Христос. Това спрямо Христос какво значение има? Добро ли е, зло ли? Ако е зло, може да е най-великото зло, но защо да му се кланяш? Точно обратното. >> Да, >> не бива, нали? Та този провинциализъм, а м такъв а богословски провинциализъм, ааматичен провинциализъм, да сбъркаш центъра, да сбъркаш столицата. Столицата е Христос, а не някъде на запад, нали? Това е смесване на а вечното с
смъртното, нали? И ти сега значи един смъртен в Белия дом или в Даунинг стрийт 10 или във Елисейския дворец казал еди какво си. Друг смъртен му каза:"Абе слушай какво ти казва безсмъртния, нали? Всичко останало ние ние а западната цивилизация не е нищо друго освен рециклиране на смъртта във всичките ѝ форми. Смъртта под формата на удоволствие, смъртта под формата на романи, под формата на опери, под формата на симфонии. Това са продукти на смъртта. Това е смъртоносна цивилизация. Ако тя не е христоносна, тя е смъртоносна. Ние това не може да
разберем, че всичко, което ни е христоносно, ама истинският Христос, не този, който ти прожектираш, както да каже в протестантството, в протестантството всеки става автор на Христос и го произвежда, нали? Не обратно Христос да е автор на тебе, а ти да станеш автор на Христос. То туй, както казваше свети Серафим Соболев, нали, а недей да пригаждаш религията към себе си, вярата към себе си, себе си пригоди към вярата. Протестантите правят точно обратното, ама в мащаб европейски и световен, нали? Нагаждат вярата към себе си и нагаждат
перфектно, нали. Ти ставаш >> демиурга на вселената и казваш: "Ето това е Христос, това е истината и така нататък. И оттам нататъка ти си щастлив, защото си в хармония със създадения от тебе Христос, прожектиран вътре в мозъка ти, възпривации, защото ти сам себе си аплодираш, нали, и това е перфектно. Това ти върви бизнеса много добре и така нататък, защото ти нямаш проблем, нали. И всъщност материалното благополучие се чита за някакво благословение и това пригаждане на свещеното писание дори и на цялото християнство като логика и дух,
пригаждане към нашите страсти, към нашия начин на живот, към нашите възприятия, води и до тея извръщения, че имаме >> гегове и лесбийки, архиепископи, епископи, свещенички, жени имат и всичко, което е >> и това >> и това вече като черешката на тортата. Реката, но но и преди това, когато беше по-невидимо, пак е било същото. Пак е било същото. Всъщност пригаждане на религията към греха. Ей това е. Това е злото, нали? Когато религията обслужва греха. Сега ако грехът е ълчността, да кажем, или гордостта, нали, каква е
разликата, нали? Или ще бъде някаква плътска а нали пошлост, нали? Нали? Но във всеки случай религията обслужва греха. А това трябва обратното. Тя трябва да обслужва а победата върху греха, >> светостта, >> светостта >> и борбата с греха, идентифицирането на греха и борбата с него и със страстите. >> Да. И тука е много важно, че а каква е проблемът на съвременния човек? Че се идентифицира с греха. Той казва, "Аз съм това." А ние би трябвало да кажем: "Аз не съм
това. Божият образ в мене не е това. Това е от лукавия. Това не е от мен. Лукавият ме е заразил с тази болест. Аз трябва да се излекувам, нали? Аз гледам това нещо и в баналната литература. Там впрочем може да има някакво оправдание. да живееш с рака, да живееш с това, да живееш, нали, как ти да, така да се каже да приемеш болестта. Туй във физическо отношение може и да е добра психологическа, нали, позиция, но в духовно отношение, нали, да живееш с походта, да живееш с алчността, да живееш с гордостта, нали? Тоест ти фактически да
пригодиш религията към сатаната, нали? Това нещо е пагубно и още по-пагубно е, когато то се осъществява. посредством а изящни форми, красиви образи, художествени, било то изобразителни, било те музикални, било кино, няма значение, нали, но има такива форми, при които аа грехът се оправдава и се представя като норма. Ето това е нали неусетно, нали. То дори понякога не е както е при Бош. При Бож е драстично,
нали, обаче в съвременната евроатлантическа цивилизация то аа така дифузно, незабележимо се представя като норма и а е много лукаво и изисква изисква трезвост. Ние първо трябва да се събудим от нормалността, в която живеем. Тя е сатанинска. Тя не е просто банална. Не е просто ей така, нали? Това е много пагубно. Ние да смятаме, че нормалността, в която живеем, не е чума и не е смъртоносна. >> Ти ми напомняш малко за един светски пример ще дам. Помниш филма Матрицата, където Нео изведнъж осъзна, че
реалността, в която живее, нито е истинска, нито е добра, а всъщност истината е много по-страшна и там изпивайки хапчето, изведнъж му дадоха да прогледне за реалността, която е нали много страшна. Позволявам си да дам тоя светски пример, но а исках нещо да добавя към това, което казваш, че може би трябва да дадем и примера за нашите самите наши православни ценности, за да направим доброто разграничение с другите ценности, за които говорим. Ето какво примерно може да кажем след скоро време ще започнем да кажем Великия пост. Коя е ценността на Великия пост? Да ограничиш
храната, ограничаваш храненето, ограничаваш всички неща, които те разсейват, за да се концентрираш в молитвата, в богослужението, в Христос, в покаянието, нали? То после е даден за покаяние. А същевременно светът, в който живеем, какво ти дава и западните ценности? Забавлявай се, яж, пий супермаркетите, благоденствието, пътувай, развличий се по всякакви начини, нали, телевизори, всичко. Това противоречи изцяло на нашата ценност, че ние искаме да се отърсим от това, за да намерим Христа. Намирането на Христа не е само
повярването в него, а животът в Христа, целия ни живот. ние да го прекараме в това благообщение. А богообщението не става, когато си зает с хиляди други неща и които те разсейват от Бога, нали? Ти трябва да имаш богомислие, за да стигнеш и до богообщение. А това е елементарен пример за за ценностите, православните ценности. Тоест материалното благополучие на нашата страна не може не е християнска ценност и не е ценност за православния българин. Какви ценности ни предложиха след политическата промяна в България? Номер на едно място влизането в Европейския
съюз, влизането в НАТО, Шенген, еврозоната. Това може ли да бъдат ценности на православна държава и православен народ? Има ли нещо духовно в тези ценности? Може ли това да бъдат нашите ценности? >> Ами ние, ако трябва да бъдем честни, не сме православна държава от около 150 години насам със сигурност. още от средата на 19 век, когато се с възстановява така стремежа към държавността в България, а тя е а конструирана от Левски, Ботев и другите като западен тип държава. >> Хм. И с това се хвалят и досега
слепците, нали? Колко били напреднали Ботев и Левски, че припознали западната демокрация като свещена крава на човечеството. >> Първосвещени европеец, този просовувате израз и да станем като другите европейски народи. Тази голяма фраза е и ние като другите, Така че още преди да се създаде българската държава, тя е конструирана като псевдозападноевропейска. Швейцария на Балканите, този мит, нали, >> и се казва, че била найли една от най-либералните конституции е търномската конституция, заимствена от
белгийска. Да, да, точно така е. Точно така е. И това е а >> белег за а духовна невменяемост. Значи ти не можеш да бъдеш човек с малко от малко духовно разбиране и да търсиш в една конституция нещо белгийско. Ама чакай сега, ти във вечния живот ли вярваш? В Страшния съд ли вярваш? В добро и зло ли вярваш или вярваш в някакви а привидни секуларни светски ценности? Нали ти да кажеш ние сме Швейцария на Балканите. Швейцария какво има, каква духовност има
в Швейцария? Има банки, има нали там пак за материалното става въпрос забогатяването >> мате и и в най-добрия случай а политическото, нали, понеже там кантоните са самостоятелни и сами си гласуват пряка демокрация и така >> пряка демокрация, либерално, демократично народът решава тази неща. >> А така да нали. Какво отношение има това към истината? Какво отношение има това към духовността? Какво отношение има това към спасението, към вечния живот? Никакво отношение. Абсолютно никакво отношение. И ние не чуваме един глас
сериозен в този период, инкубационния период на модерна България, който да казва: "Братя, спрете. Аа ние имаме друг дневен ред. Ние имаме духовен дневен ред. Имаме Христос като наш център и наша цел. Ние друга цел нямаме. И този център не се постига с белгийска конституция, не се постига със социална революция или с някакви евро ценности, нали, а се постига по добрия стар начин, описан от светите отци. Между другото, споменаването на конституцията е много добре, защото точно там се конституират ценностите на един народ. Един народ
като си пише конституцията, това му е основополагащият документ, който заявява за нас това е важно, това е важно, това е важно. Ако имаш в конституцията си, както в Трънската конституция все пак има раздел за вярата, означава, че ти има ти си народ, който има някаква вяра, защото има конституции, където няма такива раздели. съвременни вече съвременните конституции нямат. В нашата сега имаме един член там 13, мисля, че беше за източното православие като традиционна религия, но тогава е имало цяла глава, нали, раздел за вярата. А същевременно искам да дам един пример за
конституция, нали, за Гърция. За гърците сме говорили неща, има противоречие, но гръцката конституция и до ден днешен започва с в името на Отца и Сина и Светия Дух светата, неразделна и животворяща троица. >> Това е конституция, >> така е. Да. >> Нали все пак, >> разбира се, >> това говори доста. >> Така е. Друг е въпросът, че и те отстъпват вече през глава. Времето някак си изхабява >> и изпразва от съдържание някои от думите
и термините. Да. >> Но в нашата търговска конституция веднага се личи, че нещата са гнили, защото се казва, че първият български княз може и да не е православен християнин. Оттам нататъка ние съсипваме, буквално съсипваме цялата българска история от подписването на търската конституция до ден днешен. Съсипването на българската конституция се дължи на това, че се допуска българският княз да не бъде православен. Имам предвид Александър Батенберг, имам предвид и Фердинанд. >> Мхм. А това струшаване на гръбнака на
българската история, което е много важно, защото ако България в светско отношение беше една що годе а така силна и преуспяваща държава, държава, която можехме да постигнем след, да кажем, Първата Балканска война, нали, >> без катастрофи. >> Без катастрофите, да. Да, без катастрофите. А тази България първо щеше да бъде много по-просперираща в материално отношение, второ много по-уважавана в политическо отношение, много по-силна в политическо отношение и на тази база ти вече може да се насочиш и към духовната
съставка на тази държава, да кажеш: "Ние не сме последните и не трябва да догонваме, докато когато се провалиш в светското вече аа някак си те не ти се вярват. че и духовното ти е редно и го смяташ като така милародна картинка, но не повече. И тогава вече изцяло а делегираш извън себе си суверенитета си, както става в момента. Ние изпълнихме програмата на Левски, Ботев и Караджата, нали? Станахме васали на просветения Запад, нали? И дефакто обричаме Съвременна България на нехристиянство, на отстъпничество, на апостасия. Това е,
така да се каже, когато се подписва една политическа капитулация, е ясно, нали? Капитулираш и ти отнема територия там, контрибуции. Когато подпишеш духовна капитулация, ето това е в момента. Ние подписваме духовната капитулация на България, влизайки в евроатлантическите аксиоми. >> Да. А между другото нещо, което характеризира въпросните европейски ценности е много важно, е, че поне през последните 80 години те са изключително повлияни от задкаянския господар, от Новата Европа, както аз я наричам, от Америка и всъщност а тя
диктува ценностите в Западна Европа като един от победителите във Втората световна война, като а автора на нали като инициатора на десанта в Нормандия на победата на Западния фронт. Фактически САЩ, трябва да си го кажем ясно, военно окупира Западна Европа. Абсолютно окупира и диктуваше може би до ден днешен, но вече има някаква промяна, диктуваше правилата на играта в Западна Европа. САЩ, Америка създаваше ценностите на Западна Европа и затова е важно да кажем и за този аспект. Тя беше васална на Америка и това, за което говорим, до голяма степен е повлияно и
отвъд океана. Но сега пък с идването на Тръмп и тази ера, която сега се заформя, какво виждаш ти в Западна Европа? Кое остана като почерк на това 80-годишно американско а владение тук и какво евентуално може да се промени към настоящия момент занапред? >> Ами явлението Тръмп, този черен лебед, който се появи напоследък, разбърка картите, но аа ние трябва да знаем, че между трампистката линия и другата, да кажем, западноевропейската линия, няма принцип на разлика. Това са две глави на едно и също чудовище. Това са нехристиянски,
тоест антихристиянски стихии. >> Той не се ли върна точно към колониалната логика на Европа да грабим безпардонно с груба сила. >> Малко смени парадигмата, ама тя е просто стара парадигма, заредена наново. Точно така. Нали, първо бяхме колоналисти, после станахме толерантни, премахнахме апартейда, ама сега вече връщаме агресията и почваме да си взимаме цели континенти, държави, >> територии. >> Така е. Така е. Така че принципна разлика няма, но въпреки това а тактическата разлика е много важна,
защото а ако трампизмът продължи, защото никой не знае, нали, утре може да не мине покрай ухото куршума, а да мине малко по-близо до >> по-централно, нали, може много неща могат да се променят. А та ако продължава в тая посока, това може да има едно на принципа всяко зло за добро може да има едно положително отношение към Европа, защото Европа, която е карикатура в момента, тя е мъпед шоу, нали, едно много смешно и зловещо със своята карикатурност зрелище. >> И ти казваш, че Европа реално не
генерира ценности автентични, нито собствена култура. Не, тя е пасал. Тя е пасал. Тя е сал, нали? И в този смисъл, когато а сюзарена, господаря, а дето се каже, ти ти бие шута, нали, както става в момента, нали, най-нагло и ти остава да се оправяш както искаш. >> Да. Не, той няма да зарежда Европа. Кой кой бяга от васали? Аз не съм чул в историята някой да бяга от васали. Ама ако почна да ти носят само загуби, издръжката им почне да ти става проблем. >> Не, не, не, не. Те не му носят загуби. Той просто а по друг начин ги васализира, по друг начин им извива
ръцете >> със стоягата, а не с гадене. >> Да, да, точно така. Да, мисля, че това пак е вид утвърждаване на >> Той всъщност пак им показва кой е шеф. Да, просто по друг начин. >> Така е. Но това може да има обратен ефект, би могло да има обратен ефект, неподозиран за него може би. а Европа да се оттърси от тази деменция, в която тя изпадна, тази критенизация политическа, в която тя в момента тъне изцяло и да извади лидери, които да са автентични,
а не карикатурни и да ревизира своите структури, своите които вече са а как да кажа, това е като а една машина, която а нали изляза от строя, нали? Тя в момента се въртят някакви механизми вътре, тракат, чукат, нали, обаче произвежда нещо съвсем различно, >> само шум. >> Да, нещо съвсем различно, нали. Та ако дойдат едни >> управници от типа на Де гол, да кажем, нали, >> а това в тактически план >> ще е добре за Европа. Тя отново ще започне да има свои гласово мислене, но
стратегически план е все едно. >> Да. И двата варианта са пагубни за нас и в това, че имаме уважавани европейски лидери, каквито бяха Де Гол, да кажем, или Кол или други подобни, нали. А, но те пак са стъпили върху гнилава основа. Те могат да имат характер, могат да имат принципи, да, нали, може да са сериозни, добронамерени, но това принципно не променя нещата. Сегаш Аз смятам, че сегашните тази ера на карикатурите ще мине. А точно поради това, че Трамп е върховната карикатура, нали, той някак си ще разчисти терена и ще се появят
по-автентични хора в Европа, но ние не трябва да гледаме автентичните хора в Европа. За нас това не е добре, ако Европа стане Европа на на самостоятелните държави, нали, които да имат някаква интеграция икономическа, но в политически план да не бъдат едно стадо, както са в момента, а да бъдат самостоятелни, да има собствени интереси, собствени лидери, които да отстояват тези интереси и да върви цялото положение на силните лидери. Тази добра Европа, а нас не трябва да ни заблуждава. Там не е смисъл на България. Смисълът на България е вътре в нас
самите чрез Христа, чрез православието. И ние трябва да създадем собствената си българска Европа. Не да копираме успешните модели на тези, които водят към смъртта, които рециклират смъртта в красиви и сладки варианти. А ние трябва да потърсим, както е покаянието в човека, ние трябва да потърсим националното покаяние на българството във всички сфери. Покаяние по отношение на а изкуството, покаяние по отношение на училището, покаяние по отношение на академията, по отношение на историята, по отношение на всичко. Ние трябва да покаем България, защото а европейските
ценности, докато не станат христоцентрични и покаяни, Европа трябва да се покае за 500 години греховно присъствие в света и повече, нали, докато не го направи, тя е лош пример и ние трябва да извършим нашето вътрешно покаяние, защото само то ще ни извади от широкия път, добре асфалтирания, послан с добри намерения. който отива към ада и ще ни насочи към истинския път, който е Христос. >> Да, благодаря ти за това обобщение. Всъщност нашата задача е да се върнем към православна България, към православни корени, по възможност и
младите хора в днешно време да да се завърнат към духовността на православието. Това би било добро развитие за нас и за за България. И реално аз моя теза е също, че ние никога нито сме принадлежали, нито ни е мястото в онази Европа, за която говорим. Просто нашето нашето място в този свят и в този континент определено е в друг начин и не е това примерът, който ние трябва да гледаме. А, доста неща казахме, обаче ми се струва, че останаха и неща неизказани, така че ти предлагам да се опитаме да направим и втора част на това предаване. Бог да помага и да обсъдим и
още неща, които сега не успяхме. Благодаря ти за всичко, което каза. >> Добре, съгласен съм. >> Да. И до нови срещи. >> До скоро. >> До скоро. M.