ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа, под номер 178, е Три вида колониализъм Старият, новият и вечният Мотото на предишната беседа беше Една мисъл на Балзак От 1835 година Която в малко по-съкратена форма гласи, че Зад всяко голямо богатство стои едно голямо престъпление Мотото на днешната беседа е От едно поколение по-късно Марк Твен в 1871 година
Пише в един нюйоркски вестник на пародия на катехизис Наречена ревизираният катехизис Която пародия започва така Въпрос Каква е главната цел на човешкия живот? Отговор Да станеш богат Въпрос По какъв начин? Отговор Не честно ако можем, честно ако се налага Въпрос Кой е Бог, Единият И единствено истинският
Отговор Парите са бог Златото Доларът И акциите Отец Син И дух на същото Три лица в едно Това е истинският И единствен бог Върховен И Всемогъщ Крайна цитата
Тук е любопитно, че Когато Марк Твен пише Тези думи Той е на 36 години Точно на 36 години е и Балзак Когато пише Своя Афоризъм Така, леко след Младостта Когато вече човек Озрява За реалностите на живота И двамата Стигат до различни
Доста Така Горчиви Изводи За човека За света В който живеем В предишната беседа Разгледахме Макар и съвсем Съвсем бегло Някои аспекти на Евроатлантическия Колониализъм От
Класическия вид Кой ще започва Още от така наречените Велики географски открития Тоест Велики Колониални Завоевания От Колумб На Сетне И Който процес Достига Своята Кулминация
И своя Класически вид През 19 век Днес Ще продължим Тази тема Между другото Споменахме Че има Три аспекта На колониализма Първият аспект Това е силовия Колониализъм
Класическият Болезнен Твърд С военна сила С употреба на оръжие Или с заплаха от употреба на оръжие В 19 век Това е Господстващият Вид Колониализъм Това е Власт Върху всичко Власт на една държава
Или по-скоро На една Върхушка От една държава Върху всичко На друга Територия Земя Може и държава Да Зависи От случаите Върху всичко Власт върху земята Власт върху подземните богатства
Върху водите Върху човеците Върху животни Птици Всички ресурси На дадена територия Примерно тогава беше Конго Са Във властта На Белгия На краля на Белгия Този Класически Период На колониализма
Започва от Колумб Или дори малко по-рано Там, нали, португалците Бартоломеу Диаш И така нататък Но Символично от Колумб И Завършва до към Втората световна война Вторият Вид Колониализъм Така наречения Неоколониализъм
Той е в по-мека форма Икономически Основно Чрез Икономическа зависимост Той е характерен за 20 век И то След Втората световна война От към Втората световна война До към Падането на комунизма Съвпада с Студената война Това е власт
На дадени държави Техните върхушки Върху Всичко Което има Друга страна Но чрез Икономиката Не пряко влияние Пряка власт А посредством Икономиката Чрез паричен еквивалент Примерно Ти, когато владееш
Икономиката на страна Чрез банкова система Чрез заеми и прочие Ти Де факто дърпаш Лостовете на Всички участници В обществото Казано Цинично Всяко нещо Си има своя цена Включително и Всеки човек Си има своя цена
Купуваш Съответните Фактори Дали ще бъде президент Министр-председател Или депутат Или няма значение кой И чрез него Упражняваш тази власт Която е основно Икономическа Третият вид Колониализъм Умствения колониализъм То е
Завладяване Колонизиране На умовете По-нататъка Ще говорим На тази тема Това става чрез Образователната система Чрез художни Произведения Чрез медиите Чрез пропагандата Чрез Наративи И така нататъка
Това е Отново власт Върху всичко Но този път Чрез Сърцата И умовете Преди беше Чрез Икономически еквивалент Чрез парите Всяко нещо Си има цена И това Което не може
С пари Се купува С много пари А тук Вече имаме Още по Висш И Изтънчен Начин На власт Чрез Мисленето И чувствата Значи
Не е Не е необходимо Да Му да държиш Пистолета Насочен по очите Не е необходимо Да му вземеш парите И да му ги отпускаш Срещу някакви Действия А Той самия Да иска Той самия
Да мисли Както ти Искаш В твоя Полза И в Твоя корист По-скоро През цялото време Става дума За власт За контрол Това е много важно Това не са трите власти По
Монтескьо Които действат в Едно общество А са три вида власт Чрез Насилието Тоягата Т.е. власт Чрез кожата Ако не слушаш Ще ти набием кожата На гърба На главата И така нататък Втория вариант е
Моркова Чрез стомаха Ако Не слушаш Квото ти казал Няма може да ядеш Икономическо принуждение И третия вариант е Чрез светогледно обсебване Власт Чрез телевизора Който Е Владетеля на умовете и сърцата Така че
Едната власт е политическа Другата е икономическа Третата е умствена Но Става дума Представляват едно За власт и контрол Тук обаче Много трябва да внимаваме Въпроса за властта Защото Властта Сама по себе си Не е зло Напротив
Бог Е Всевластник Той е Пантократор Вседържител Той е Всевластник Той ни Дарява Свобода Но тази Наша свобода Не отнема Неговата власт
Върху Вселената Бог си остава Всевластник Имаме Йерархия Преведено на български Свещено началие И добре, че е Свещено началие Че В началото Началника Е Свещен Свят
Бог Така че Властта не е зло Зло е Злоупотребата С власт Думичката Злоупотреба Ясно показва За какво става дума Не употребата На властта А Злоупотребата Е лошото нещо
С тези Три вида Власт Които говорих Може да имаме и Благоупотреба Благоупотреба На властта Примерно По времето на Св. Константин Велики Той Благоупотребява Своята императорска
Власт За Разпространение На Божието откровение На благовестието На християнството На Божието учение На Божията истина Не, че Св. Константин Е бил Безгрешен човек Напротив Бил е грешен
Като всички нас Извършиле Много Грехове Престъпления И така натаде Но Той Благоупотребява Своята императорска Власт За да Разпространи Истината В този смисъл
Имаме Благоупотреба На властта Същото въжи Разбира се За Св. Княз Борис Който Благоупотребява Властта Дадена му от Бога За Покръстването На българите
И за Много други Неизмерими Блага Строителство На храмове Въввеждане На христианско изкуство На език На азбука На книжина И така нататък Преди това Юстиниан Велики Благоупотребява
Със своята власт И така нататък Сега някой ще каже Даде Това са светци И е точно така Обикновено Властта Е нещо С което се злоупотребяват Рядко се Благоупотребява Рядко се благоупотребява Заради Греховността на човек
Греховният човек Когато е на власт Има тенденция Към злоупотреба Това въжи не само Въжи за държави И за партии И за фирми И прочее Не случайно Марк Тани ще се върнем Пак Когато Пиши Как да станеш богат
Не честно Ако можем Честно Ако се налага Това не е просто Изящно Формулиран Парадокс Има Дълбока Така Същност Това нещо Не честно Ако можем
Честно Ако се налага Ако сме принудени Ако няма как Защо? Защото Не честният начин Е Технически По-печеливш Ако ти печелиш честно Какво означава? Работиш Десет Получаваш
Десет Или Да кажем Айда кажем Имаш Някакъв Някакъв Някаква Принадена стойност Някаква печалба Работиш Десет Получаваш Единайсе За честен труд
А при нечестният труд Работиш едно Получаваш Стои едно Тоест Ставаш по-богат Стига да можеш Стига да можеш Тоест И бълзак Когато говорим За Точния Така Израз
Не тази Кратка формула Която След това Се е наложила А пълната формула В Дядо Горио Гласи така Тайната На големите богатства Които нямат Видим происход Е едно Забравено
Престъпление Защото Е било Извършено Както трябва Забравено Престъпление Защото Извършено Както трябва Виждаме Това Както трябва Е Той за като говори
Марк Твен Нали Не честно Ако можеш Както трябва Го направи А ако няма как Нали Със честен труд Пак Пак не е лошо Да забогатеж При колониализма Имаме Злоупотреба
С властта От една държава Или група държави Върху Друга държава Или държави Но След колониализма След второтоство На горя Настъпва времето На неоколониализма И Е много интересно Какво определение
Намираме В Уикипедия В най-баналния източник Какво Пише В Уикипедия Българския вариант Под рубриката Неоколониализм Цитирам Неоколониализм Е система От
Неравноправни Икономически И политически Отношения Със страните Освободили се От колониалното Господство И встъпили На пътя на Самостоятелното Развитие В резултат На ликвидацията На колониалната
Система В основни линии Е завършено Териториалното Преразпределение На света Неоколониализмът Неоколониализмът Е борба За Икономическо Преразпределение На света За създаване На нови
Политически Икономически И военно-стратегически Зони На влияние Неоколониализмът Факторите обуславящи Неоколониализма Си считат За последствие От Научно-техническата Революция Неоколониализмът
Е Предоставянето На кредити И субсидии Чрез Международни Финансови Организации С цел Подчиняване Икономиката На страните Вмешателство Във вътрешните Им работи
Организация На преврати И Кавички Революции Подклаждане На национални Разногласия Спекулации С понятието Демокрация Права на човека Свобода на словото И Военен натиск
И интервенция Крайна цитата Това Не го казва Ноам Чомски Не го казва Джон Пилгър Или някой друг А е Определението В Википедия Най-баналния Източник Подчинен На
Мейнстрима На матрицата Тоест Това вече е Очевидно И Всеизвестно Защо Матрицата Си позволява Така Ясно Да каже Какво е Неоколониализма
Една от причините Че Вече сме В следващия стадий И Това До някъде Ни дава Възможност Да Кажем Истината Заняло Колониализма Макар
Че в това Определение Има някои Неточности Нали Той няма как В този кратък формат Всичко да изпипа Но там се говори Нали За Старите Освободили се От колониалното Господство
И встъпили по пътя На самостоятелното Развитие Е Очевидно Че те не са Се освободили А само Формално Частично Са се освободили И не са Стъпили на пътя На самостоятелното Развитие
А са Несамостоятелни Очевидно В резултат Казва на Ликвидацията На колониалната Система Е явно Че тя не е Ликвидирана Нямаме Ликвидация На колониалната Система
А само На една от Нейните Форми А Продължава В друга Неоколониализма Нека да Направим Одна почивка На чумно Песнопение След което Ще продължим
Песнопение Тебе Система Система Песнопение Система Песнопение Система Система Система Песнопение Система Система Система Система
Система Система Система Система Система Може маше. И така, когато говорим за неоколониализм, класическия неоколониализм, който се поява след Втората стояна война с мнимото разпадане на колониалните империи или формалното по-точно разпадане на колониалните империи, Още тогава нещата са изяснени, осмислени не само от гана точка на марсиско-ленинската наука в СССР и в соцлагера, което със сигурност е било направено, но и в западните умове. Примерно мароканския ляв политик Мехди Бен Барка в 1962 г. го казва това нещо. Неоколониализма, е политика, която функционира от една страна чрез предоставяне на политическа независимост и когато е необходимо създаване на изкуствени държави, които нямат шанс за суверенитет, а от друга страна чрез предоставяне на кавички "помощ", придържена от обещания за постигане на просперитет, въпеки че базата всъщност е извън Африканския континент. Също го казва и Квамен Крума в пак 60-те години в преембила на Хартата за Организацията за Африканско единство и после имена книга. Той е марксист и взема от Ленин заглавието, леко го преработва: "Неоколониализма - последен стадий на империализма". Парафразирайки Ленин, който говореше за империализма като последен стадий на капитализма. Сега тази формула като последен стадий очевидно, че няма така здрава научна основа, защото виждаме, че империализма сте видоизменя и неговите последни стадии стават предпоследни и появяват се нови.
Същността на колониалния феномен изобщо е експлоатацията. Всичко това се прави за да се експлоатира далена страна. И тук нека да кажем нещо важно за нас, българите, че ние не разбираме тези процеси. Ако влезем в онлайн речника и видим какво пише за експлоатация, ще видим, че определението е такова: Използване на чущ труд за лична облага. В български вариант на Уикипедия определението за експлоатация е: Използване на някого с цел изгличане на материална, икономическа или друга облага. Използване на някого за изгличане на облага. В англазичните варианти обаче това определение много по-точно. Става дума за използване несправедливо на някого за лична облага. Цялата работа е в несправедливостта. Какво означава използване на чущ за лична облага? Примерно, аз отивам в почтата и пускам писмо да го закарат в Австралия. Плащам там, колкото ми кажат, 5-10 лева и те изпращат писмото до Австралия. Използвам ли чущ труд? Разбира се, че го използвам.
За лична облага ли? Да, защото пиша на моя чучо в Австралия да ми брати 10 000 лева. Имам ли облага? Имам. Но това не е експлуатация. Аз не е експлуатирам почтите. Ние имаме честни взаимоотношения, взаимоизгодни. Аз им давам там 5-10 лева за марки или каквото трябва. Те си вършат работата, защото това работят. Няма експлуатация. Експлуатация е когато е несправедливо, не честно използване на чуждия труд. Иначе много е плебейско, много пролетарско е това да смятат, че всяко е използване на чуждия труд е експлуатация. Не! Обществените структури предполагат използването на чуждия труд. Естествено, че го използваме. Това трябва да бъде справедливо, честно. Когато е несправедливо, тогава вече имаме експлуатация. Тази експлуатация в тези си вида се проявява още от самото начало.
Те не са последователни в историята. Първо е било с пищова на слепоочието, после икономически, а накрая идеологически. Не! От първият момент до сега и в бъдеще съдействат и трите варианта. Това е много важно. Да, исторически доминира единия, но и трите съществуват. Примерно, когато Колумб открива Америка, островите, Куба, Хаити и другите, той се занимава и с търговия. Продава дрънкулки, купува злато. Това е експлуатация. Той не им обяснява на тези хора. Ви имате прича, че това е много цен, но пък тези дрънкулки при нас нещо не струват. Не, трябва си. Те ги харесват. И така в тесен смисъл на думата имаме доброволна търговия. Те пък искат дрънкулки хората, защото нямат.
Това е малко и образ такъв - дрънкулки срещо злато. Но е и факт. Идеологията също се използва, разбира се. Примерно, когато Ернан Кортес завладява Мексико, той се възползва от някакъв мит, който питува там за божеството Кецелкоател. Този мит е малко сложен и не много ясно какво точно са използвали испанските конкистадори. Според една версия е имало мит, че някакво божество с вид на човек с бяла кожа и с брада е заминало на изток, т.е. към Европа и пак ще се върне. И в този смисъл един вид Кортес и неговите конкистадори са сбъдвали на това пророчество. Белолико, брадато, божество. Кортес разбира се, че се възползва от подобни легенди. Другия въпрос е, че има спор кога са измислените легенди, дали са действителни, дали са съчинени от испанците. Но и да са изцяло съчинени от испанците, а те не са, има някаква основа, но дори да са изцяло съчинени, това пак е идеологема. Пак е индуктиниране на и местното население, пак и самите конкистадори. Т.е. имаме битка за умове и сърца, имаме използване на лъжа, използване на мит, което е парекселанс третия вид колониализъм - колонизирането на умовете и сърцата. Т.е. тези три вида не са просто исторически един след друг, а са винаги съществуващи архетипи, които се проявяват по един и друг начин и доминират в различни епохи, но винаги са съществували. Примерно, грубия военен колониализъм. Той съществува и до днешен.
И Великобритания, и Франция, и Штатите продължават да имат военни бази против волята на съответните народи в Африка и на много други места. Цял свят. Штатите имат около хиляда такива бази с различен статут, разбира се, включително и в България. В Африка, която е всичката страна на колониализма, макар и далеч на единствената, върченския континент на колониализма, Британците, които да не са вече колониална империя, не са, не са, но имат в Джибути военна база, в Кения, в Малауи, в Мали, в Нигерия, в Сиера-Леоне и в Сомария. Военни бази в 1921 век. Това не е просто колониализъм и неоколониализъм, а ми си е архиколониализъм. Франция и тя се деколонизира в уши, ама и тя има военни бази до днешен: Джибути, Сенегал, Нигер, Мали, Габон, Ко-де-Вуар и Централ-Африканска република. Щатите и те имат толкова бази. Тоест, классическия военен колониализъм продължава да съществува. Да ни говорим, че щатите, ако говорим за военни бази, това е много смешно и парадоксално, но те имат най-много бази в Европа, военни бази, говорим. Най-много военни бази, тоест най-колониалната територия от гляната точка на щатите не е Африка, която има 4-5 бази, не е Азия, която има там 10-20, а Европа. Тук са най-много. Направо место е в Германия, но и в Белгия, в Холандия, в Испания, в Португалия, в България, в Румъния, къде ни нямат. И в северната част, и в юго-исочната част, и в най-западната част, всички входови и изходи на Европа има до ден днешен американски бази. В Гърция, Турция да ни говорим. Ушки им, нали, са в конфликт, нали, неам си какво, обаче си имат тая Инджерлик, голямата база, която постоянно се използват. Та.
Неоколониализма, който е основно икономически, но не само икономически, в никакъв случай не е отменил стария военен колониализъм. Дори в момента стана много актуална тази тема, знаем с тези преврати в Нигер и прочие мари, където тези бази, значи имаме и американски, и френски, и британски бази, които са под въпрос в тези страни. Защото преврата джиите, хунтите искат да се освободят от тези бази и сега къде с преговори, къде с натиск, къде с сила, къде с партизански движения, се опитват по някакъв начин да премахнат тези военни бази. Неоколониализма е едно продължение на колониализма, на това престъпление с други средства. А не, че те са признали онова за престъпление, но сега правят същото чрез други средства. Това човекобожие, за което говорих миналия път, че Кърт в новелата на Джозеф Конрад "Сърцето на мрака", че Кърт се е обожествил пред местното население, за да може те да работят за него и той да добива повече слонова кост и така нататък, повече от всички останали агенти, взети заедно. Виждаме, че това човекобожие е постоянно присъстащо още от времето на Колумб и Ердан Кортес. Първите конкистадори вече са богове за местното население, играе тази роля. А 19 век, Кърт във втората по на 19 век, продължава да играе. Тоест архетипа не си е отишъл. Защото какво означава си "бог"? Това е власт доведена до край, доведена до абсурд. Човешка власт доведена до абсурд.
Чрез разбира се злоупотребата с знанията и технологията, т.е. с цивилизацията. Основната цел на колониализма е експлуатацията. Всичко останало е средствата. Тръгвайки от афоризма на Мартен, каква е главната цела на човека? Да забогатее. По какъв начин? Не честно ако може, честно ако трябва. Единственият истинският. Парите са бог. Ето виждаме тук отново темата за бог. Защо ние като християни и от богословска гледна точка си говорим за неоколониализм, защото през цялото време опираме до вечните богословски категории. Човекобожието. Ето виждаме парите са бог, казва Мартен. И това ни го казвам случайно. Играе тук малко цинично, но отец, син и дух на същото.
Златото е отец, долара е син, а акциите са дух на същото. Има нещо много цинично, но и много вярно в това, което той твърди. Защото, да кажем, в началото на златото е все пак нещо реално. Еден елемент, предмет. Долара е някакъв еквивалент на златото. Един вид за по-лесно да се пренасе, да се прехвърля. Ако искаш да ти го бърнат в злато, ще ти го дадат в злато. Другия вопрос е, че след Марк Фен се отменя златния еквивалент на златното покритие на долара. Отдавна не съществува. Но вече акция и също се дигитализира това нещо и става като дух. Вече го няма материалния носител. Долара все пак беше хартия, материална хартия. Сега вече цифровите пари все повече стават някакъв дух. Марк Фен в това отношение усетил тенденцията. И всичко се върти около властта с оглед на експлуатация и в крайна сметка е това подменяне на истинския човек,
на истинския метал, на истинската реалност с някакъв еквивалент, наречен условно пари. Но в един свят, където всяко нещо си има цена, всяко нещо с трува пари. И в днешно време вече и тези пари започват да се изпаряват и стават дигитални, стават непроследими на ръба на духовността. И точно когато те опръдват парите в този ръб на духовността и започнат да командват мислене, чувства и битие на човек, тогава вече идва в крайна света, защото стигаме до подмяна не само на материалното в някакъв еквивалент паричен или какъвто ще да е, но и изобщо на човешкото с нещо не човешко. Некъде направим една пауза и следва ще завършим. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари.
Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари.
Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Некъде направим една пауза и тези пари. Преди да продължим, некъде направим една скоба, че сегашното състояние на колониалност на света не е следствие от едно бавно и продължително развитие, а е малко ускорено заради безумието на евроатлантическата цивилизация. която прави един ирационален опит за самоубийство в два такта: Първата и Втората световна война.
Ако евроатлантическата цивилизация, в лицето разбира се най-вече на Западна Европа, не беше предизвикала Първата световна война, а се бяха споразумели, както не веднъж се споразумявали, как да разделят света, следи на влияние на експлуатация. Ако я нямаше Първата световна война, разбира се нямаше да ми и Втората. пряко продължение на Първата, са същите участници основни, пак Англия и Франция, срещу Германия и Штатите, разбира се от една страна, срещу Германия от другата страна. В Първата световна война имаме още други големи играчи, във втората - съветския съюз е заместителя на Русия, но в общи линии пак са същите играчи. Много често се разглежда тези две световни войни като едно и също и това едно и също е ирационалния опит за самоубийство на Европа, който, впрочем, е доста успешен. Защото, след Втората световна война, Европа най-светния успява да загуби своето място на световия хегемон и хегемон става Штатите. Ако ги нямаше тези две безумни войни, Африка далеч нямаше да се еманципира толкова бързо от Европа. А Азия далеч нямаше да се еманципира толкова бързо от Европа. И, вероятно, ще имаме един много дълъг и много постепенен процес, при който колониализм ще да превине в неоколониализм. Да, рано или късно ще се получат така наречените независими държави в Африка и Азия, но те ще бъдат много по-зависими, икономически и всякак. И това ще стане много по-късно. Така че ние в момента имаме пред себе си един свят с ирационално самоубийство на хегемона, на евроатлантическия хегемон, си мислеше, че най-умния в света, че най-образовани, че всички университети - Оксфорд, Кембридж, Хайдълберг, Касорбона, всички са там - те измислиха това самоубийство. В смисъл, сегашния хегемон, досегашния хегемон в Съединените щати също минава за най-големите университети и така нататък, но е напълно възможно една подобна ирационална политика.
Не че Съединените щати ще изчезнат или пък Европа ще изчезне, не, но говорим за ирационално поведение, което в никакъв случай не съответства на претенцията за образователни лиценз на дадни общества за интелектуален потенциал и прочие. Много често тези уж учени държави, уж интелектуални, всъщност, рухват интелектуално и вършат най-големите глупости, безумия, политически и геополитически. И така, казахме миналия път, че Джефри Сакс е един от съвременните критици на тази политика. Той е критикува, разбира се, в исторически план и в XIX и XX век казва, че най-демократичните държави бяха най-агресивните. В XIX е Великобритания, във втората по на XX век е Съединените щати, но той го казва като парадокс. Изтъква го как така, нали един вид толкова демократични държави у дома, а толкова недемократични зад граница. Всъщност никак не е парадокс, а това е повсеместна историческа практика. Няма колониална държава, която да е създала по места някакво читаво управление. Няма такава. Навсякъде се посяват или, както се казваше в определението, нали някакви междуособни конфликти, или някакви изкуствени държави, които не могат да съществуват самостоятелно, или някакви режими, които са непочтени към народа си и т.н. Принципът на демокрация, на справедливост и прочие. Други въпроса, че самия принцип също е под въпрос. Но, такъв както е в действие, да кажем в Белгия, не може да се проведе в Конго. Такъв както и в Великобритания не може да се проведе с прямо Индия, или с прямо Нигерия, или с прямо Южна Африка. Тома не става. Това е класика, че ти не прилагаш своите закони, които са за определен кръг от хора, както Американста Конституция. Тя се е прилагала от робовладелци.
Робовладелци казват да, колко хубави са правата на човека, но си има роби. Това си е принцип. И сега стигаме до третия, най-важният за нас вид колониализъм. Можем да го речем архиколониализъм. Тотален колониализъм. Той е в сферата на светогледа, на мисленето, на чувствата, сърцето и мозък. Неговите проявления са най-различни и, което е важното в случая, че те пряко се отнасят и за България. Те не са валидни за Африка или за... там след Колумбова Америка или за Виетнам, Лаус и Камбоджа, а са валидни за България и за Европа. Но специално за България са валидни всички тези форми на архиколониализъм. Светогледен, на първо място. Държавата, хегемон, колониалната държава, налага върху своята светогледна колония, своя светоглед. Чисто и просто. Т.е. светоглед е усеместер, всеобхватер. Всички аспекти на светогледа се налагат от колониалната сила върху колонията. "Цивилизационен колониализъм". И то не случайно, ние си спомняме президента Петър Стоянов, хвалната разбира се на тази въдица светогледна, той го заявяваше съвсем чисто сърдечно.
"Правим своят цивилизационен избор". Той, много правилно, не казваше: "Ние се подчиняваме на цивилизацията, която ни е завладяла и вземаме нената цивилизация, нения светоглед, защото той не го осъзнава. Той вече подвластен, спрямо от него е извършен на тази лоботомия. Отрязан му е мислещия мозък, има останал немислещия мозък, функциониращия, преработващия това, което от друга не мислят. И той искрено вярва, че това е добрия цивилизационен избор. Той дори не може да разбере понятието "цивилизационен избор", на всички случаи е избор на религия, цивилизацията е религия и когато ти накрая да се откажеш от собствената си цивилизация, т.е. религия, и да приемеш нечия друга, ти си готов, сварен и изпържен, шаран, ти си жертва на архиколониализма. Това е същността на архиколониализма. Когато ти вземат волята, когато те насилват, както беше в Африка през XIX век, с пушка и с урана, е едно. Когато обаче ти обсебят мозъка и сърцето те са в пряка връзка, тогава твойта воля вече не е свободна. Ти си мислиш, че е свободна воля и че даваш на някого, всъщност тя ти е вече обсебена от колониалния сюзерен, от колониалния господар. Мяко свързано с това е нараствения колониализъм. Това е почти същото. Кое е добро, кое е зло? Кой в България определя доброто и злото? Ме никой. България е делегирала това нещо на колониалния сюзерен, на колониалния господар. В Съединените щати се решава кое е добро и зло.
Там се казва: "Този човек е зъл, този човек е добър". И Българската върхушка, подчинените медии и т.н. всички единодушно казват: "Да разбира се, този е зъл, този е добър". Това действие е добро, това е зло. Критерия за добро и зло е колониална собственост на хегемона, на господаря и спускан директно върху подвластния. Във връзка с същото, разбира се, е образователния колониализъм. Казахме, че имаме нравствен колониализъм, цивилизационен, светогледен. Разбира се, че естествено, в пряка връзка с тях е и образователния. Нека да си представим, че имаме 100 университета. С бюджет по 1 млн, дори само така да го разглядаме в един много простичък, примитивен вариант. Ще говорим само за пари. 100 университета имат бюджет по 1 млн. Един университет има бюджет по 100 млн. И пита се какво ще се случи. Ще се случи, че университета, който има бюджет по 100 млн. Ще привлече от 100 университета всичко най-качествено, което може да си позволи.
А всеки от тези университет ще каже, че аз ли съм по-глупов от другите, да се откажа от десеторно по-голяма заплата там или стократно по-голяма заплата там и да се стоя тука на мизерията в България или Румъния или някъде другаде. Много добре е да отида там, където ще ме оценят много по-високо. Когато от всички тези 100 университета най-добрите отидат в центъра за по-високи заплати естествено, Тогава някой ако не е отишъл ще каже, чакай сега. Аз добре съм човек тук, верен на своя университет, искам да помогам на своя народ и ще остана тук. Но аз се депрофесионализирам, защото най-добрите в моят жанр, в моят бранш са там. Там са конференциите, там те вземно се публикуват, там вземно се канят на конгреси и симпозиуми, а аз какво? Извън играта. Патриот, нали? Обаче в Дресната периферия. Нещо повече. Когато в малкото университетче, което има бюджет 1 милион, се разпределят командировки, субсидии, нали? На нямането започват да се карат, започват да си завиждат, започват да си правят мизерии, защото няма за всички. Съвсем няма. А там, което са 100 милиона, там има за всички. И други въпроси са, че те 100 милион са дошли от еди къде си от някакво голямо престъпление на по-предишния период. Но, в момента са на лице.
И поради това, че има за всички, вече не е необходимо ние да сме чак толкова мръсни едни спрямо други, както и в дълбоката провинция. А можем да сме дори, кака, ларш, да сме джентълмени. Нека да има и за него, има и за мен, има за всички. Тоест, двойно и тройно ползва този университет, който има 100 милиона, обира кремака на всички останали, дава им възможност да бъдат щедри и неподли, което по места е трудно да се отдържа. И събира елита, а вече те, като се събират, си дигат зимно нивото. Както е казал народа, пари при пари отиват, но винаги малкото отиват при многото, а не многото при малкото. Така, този образователен колониализъм изсмуква най-талантливите по места и те неизбежно почват да свират втора-трета цигулка. Тук обаче има една уловка, много коварна, че когато тези уш най-умни дойдат в най-богати университет, ами че те вече са купени. Те вече са не те, те не са самостоятелни. Те са продадени невести. Нивото ни пада. Дарвата си остава. Но, понеже вече си купен и друг поречва музиката в тебе, твоето ниво на истинност рухва гълволомно.
Ти вече не си истински. Жонглираш с понятия, чел си много, може да цитираш всичко, ходил си по експедиции, натрупал си познания, информация, но ти липса най-важното. Липса ти вертикалния гравначен стъп, липса ти духовния и моралния стожер. Ти си продажен, ти си се продал. И този образователен колониализъм всъщност е дълбоко разрушителен, защото той подкупва умове и сърца в цял свят. Вместо те да си отстояват своята позиция в своите университети, те се предават, отивайки в центъра, те се продават. Преди да се предадат, първо се продават и след това вече и се предават. Така че този образователен колониализъм разбира се много типичен и за България. Във много ясен вариант ние участваме в такъв архиколониализъм или тотален колониализъм, при който умове и дарове, божи и таланти, да ги наричам, биват купени. И запокитени някакре в центъра. По този начин периферията се скопява в потенциал творчески и започва да линее. Имаме разбира се културен и естетически колониализъм. Как няма да имаме езиков колониализъм? Естествено, че в съвременият свят, доколкото го познаваме, казвам съвременият до плюс 5-10 години, след това може да има някакви промени, но минимални. В съвременият свят нямаме друг език, който доминира освен на английски. Нямаме два езика. Нямаме конкуренция между английски, русски, или английски и китайски, или английски и френски, или английски и немски, да не говорим.
Англиски е залял немския. Подчинил го е. Немски е вече военнопленник. Отдавна, от Втората световна война. Тотален военнопленник на английския. Предал се. Френски е по-трудно, но и той се предава. Та мислата ми е, че българския се е предал. Без бой. Та, имаме езиков колониализъм, който е мощен и който е до някъде естествен. Свързан с политическия и икономическия естествен. Та, имаме и други видове културен колониализъм, чрез Холивуд, чрез музиката, чрез всички аспекти на културата. Модата се диктува от едно място. Това са Съединените щати. Това е културната колониална империя.
И това се спуска по места. Художествен. Модата са художествен. Модата се диктува от едно място. Това са Съединените щати. Това е културната колониална империя. И това се спуска по места. Художествен. Всички видови изкуства и прочие центъра е естествено, че първо бил Западна Европа. Други векове. След което се е прехвърля в Съединените щати. Но продължава да диктува. И това, което по места се прави, може да от първокласни таланти, то се оценява пак там. Когато отиде там, тогава е оценено. И казват: "Ха, той беше гениален".
В някакво затълите на гръцко островче. Но гениален. Защо? Защото е оценен в центъра. Разбира се, имаме валутен колониализът. Като чуваме хората, които говорят на тази тема, всички врагове на Съединените щати изчисляват нещата в долари. Така или иначе все още изчисляват всичко в долари. Защото имаме валутен колониализът. И под властните на този валутен колониализът страни, щът нещът, използват колониалната валута. Именно долар. Не, еврото също разбира се е вид валута на колониалната сръх държава Европа, която разбира се играе втора цигулка спрямо щатите, но все пак е в част от златния милиард. Имаме разбира се и моден колониализът. Модата се диктува в два-три такива евроатлантически центъра и никъде другаде. Пропаганден, технологичен, спортен и така нататък. Спортния това е ясно. От цял свят се вземат, да кажем, във футбол, футболисти. Но това вършат всички спортове. Те за пет минути се сменят гражданството, поднънството и почват да се състезават за друга страна. Приемат нечие поднънство. Сега в някои случаи не го приемат, но много често го правят. Олимпийски атлети от Африка, кенийци, етиопци сега. Моето уважение към Кения и Етиопия. Моя родина е, обаче трябва да се еде. Ако остана в тази бедняшка страна, какво ще правя?
Приемат някакво гражданство, къде е германско, къде е американско и печели златни медали. Същият той е кенийец или етиопец или някакъв друг. Много често това се случва в всички спортове. Естествено, че ако искаш да играеш в голяма футбол, отиваш там където плащат. В Британия, в Франция, в Испания и т.н. Независимо, че би трябвало, когато играеш в град Барселона, да си родом от Барселона. А да не си родом от Аржентин или от България или от някъде другаде. Но бизнесът така измисля работите, че този спортният колониализм си действа. Най-важният, може би, или един от най-важните е политически и управленския колониализм. Чрез купуване на елитите и чрез създаване на псевдоелити. Това е голяма тема. Как се купува един елит и още по-башното е как се създава един ушки елит. Аз го наричам псевдоели да се разбере, че това не е елит. Примерно, пак да вземе ония модел, имаме 100 държави с бюджет 1 милион и една държава с бюджет 100 милиона. И тази държава как да управлява тези 100 държави? Ами много просто. Тя, ако иска да купи целите народи, тя ще разладе своите 100 милиона по един милион на всички и ще свърши и те няма да бъде по никакъв начин водеща. Но, ако купи елитите им само, да кажем, хвърли 20 милиона от своите за купуване на елити и на нея останат 80 милиона, тя ще контролира и другите 100 милиона на 100 други държави. Много по-ефтино да купиш един президент, един министър председател, 200 депутати, отколкото да купуваш 10 милиона държава или 20 милиона или 50 милиона. И това разбира се се прави. Това се прави от сутрин до вечер и нищо друго не се прави. Основната цел на колониалните централи, има пред Съедините Штати, разбира се и в много по-малка степка западна Европа, големите степени западна Европа, доколкото имат някакъв суверенитет. Основното, което те правят е купуване на елити, малко като Тон Корлеонер и правящ му предложение, което не може да откаже.
Той не ще да бъде купен, той бива със сипан. Къде с компромати, къде го застрелват, както беше Олов Палм и някой друг. Не някой, хиляди. Разбира се. И си спомна и в Африка, и навсякъде. Пак дори и Кенеди го обиха човека. Поръде същата тая причина. Купуването на елитите е единия подход, но съвсем друг подход е създаването на псевдоелити. Какво означава елит? Това би трябвало да са най-добрите, най-тълнотливите, най-знаещите, най-можещите. Има ги. И трябваш да ги пазариш. Първия - да. Втория - не. Третия - да. Четвъртия - не. Петия - да. Шестия - не. И, да кажем, 20-30 се подадат на купуване. Другите кажат: А, не. Аз имам принципи и ги устоя. Сега, към тези 30, трябва да измислиш, че отякъде е още 50, за да се обзаведе властта с управленци. И те другите, от къде ще ги вземеш, ще ги създадеш. Ама те не са елит. Не са елит, разбира се. Те са по-посредствени, по-глупави, по-необразовани, по-зависими, също тях има компромати, още по-хубаво. Трябва да са умни образовани. Аз искам глупаци, искам омърсени, хора с компромати, за да мога да ги владея.
И така се създават псевдоелити от такива псевдоличности. Не до умни, не до нравствени, не до учени, не до силни. Идеалния бульон за създание на псевдоелити. И това го виждаме с очите си. Не само България, но говорим за България. Създаването на псевдоелити, купуването на част от елита и по-начало нямаме кой за елит. Да не се заблуждаваме. Но, доколкото имаме, една част се купува, да кажем 20-30%. Другите, да кажем, ням се занимава, няма искат да се омърсяват. Добре. И се създават псевдоелити. Това са псевдо-политици, псевдо-журналисти, псевдо-писатели, псевдо-медиени звезди. Тоест инфлуенсари по някакъв начин на обществото. И така се осъществява тоя политико-управленски неоколониализъм, в който ние живеем. Изводите от казаното до тук са доста страховити. Защото ние, така... Глядихме, да... Африка, нали, като нещо, нали, много, така...
Жалко, нали, колониална Африка и как им лежат ръцете и краката в Белгийско-Конго. Как им вземат калчука и слоновата кост. Но това става пред очите ни с всичко. Разбира се, в някакви граници, естествено. Ти не можеш да експлуатираш една система, която рухва. Тя трябва да функционира. Но тя трябва да функционира в режимна експлуатация от страна хегемона, от страна господаря. Иначе тя, ако всички станат богати, богатие няма да е важен. Той е важен, защото е богат, силен, богъщ, а другите не са нито богати, нито силнито богъщи. Този баланс му дава статут. И за това ние сме в момента точно участници в такъв архиколониализъм, глобализиран. И посредством технологията, както ставаше дума при неоколонизма, че технологията и научно-техницикия прогрес играе важна роля, в днешно време чрез постоянната дигитализация е естествено, че продължава да играе още по-силна роля, защото тя прониква навсякъде посредством компютърите, посредством изкуственият интелект и като че ли положението ще се задълбочава. Т.е. властта, контрола ще се засилва. Ще става все по-тотален. И ние като потърпевши България, защото, да кажем, в по-етрите държави от типа на Британия, Франция, все още, но тяхното време стича, но казвам все още, а там все още имат някакви компенсации, защото те са част от кулинаната сверхимперия, евроатлантическия милиард, златния милиард.
Макар и втора цигулка, но част от него. Докато ние, които сме периферията на този милиард и се опитваме чрез Шенген, чрез нега да се присламчим, но това е нещо като бедняшкият квартал на Париж. В Хеве в Париж, ама неговите бедняци са по-бедни, отколкото в Делхи бедняците. Те, които спът под мостовите. Да, в Париж спът под мостовите, ама спът под мостовите. В смисъл, такова присламчване към колониалната сила не те ползва. Това ползва, че си граждан на тази държа като си бедняк в нея, като си клошар в нея. Те, които са отнемай къде, тя не ги ползва. И така, нека да спрем с тази тема, без да я приключваме, ще продължим в близко бъдеще с едно обобщение, че стремежа към злоупотреба с власт е естествен за греховния човек, естествен за греховната държава. Той се осъществява по всички начини, къде като класички колониализъм, къде като икономически неоколониализъм, къде като архиколониализъм, който е психологически, цивилизационен, културен, обравленски и всякакъв. И това не може да бъде преодоляно в този грешен свят и ние, като от една страна потърпевши, от друга страна мислещи, би трябвало по всякакъв начин да се противопоставяме, доколкото можем, на този вид наше обсебване, което в крайна сметка е гибелно. Светоглед – предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров