Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Невселенската патриаршия. Повод за този размисъл е наскоро проведеното посещение на Цариградския патриарх Вартоломей в Съединените щати. Това посещение ни кара да разсъждаваме върху влиянието на геополитиката върху църквата. И да проверим доколко геополитиката може да предвижда и да осмисля събитията, доколко тя е точна наука. Тя разбира се е точна наука, ако ние познаваме всички движещи сили в геополитиката. Но аз лично не познавам никакви подробности, задкулисия, тайни дипломации, въздействия и прочие.
И съдя единствено по съвсем външни белези. Така че по тези външни белези ще конструирам една геополитическа хипотеза. А тази хипотеза първо гласи, че това посещение на патриарх Вартоломей не беше случайно. То имаше като всяко подобно посещение, емблематичен характер. Имаше някакви послания, които трябва да отправи. Да, разбира се, от една страна има нов президент в щатите и е естествено неговият, може да кажем, васален патриарх да преподнесе своите поданически чувства и разбира се да получи санкция на хегемона. Това е, за съжаление, казано с много голямо съжаление, състоянието на нещата, в които ние живеем. Знаем, че още от 1948 година цареградската патриархия е поданик на световния хегемон в Съединените щати. Това посещение на патриарх Вартоломей ярко илюстрира тези взаимоотношения на хегемон спрямо васал. Но, тук имаше още важни, важни образи и символи. Единият образ беше, че патриарха не се почувства добре, той е възрастен, беше приет в болница, веднъж, после още веднъж. Сега, това, разбира се, е естеството на нещата. Той наистина е на 81 години, възрастен човек. Нормално е да се почувства зле. От друга страна, той започна да говори за своето наследяване.
Това е вече безпрецедентно. Сега, поставването в болницата, дали е било задължително или е било част от жеста, е друг въпрос. Но, патриарсите не говорят за своето наследяване, като правило. Те не се избират за даден мандат, а пожизнено. И не си подават оставката. Това не е присъщо на патриарха. Разбира се, когато го принудят, както е било по време на Османската империя, много често са принуждавали патриарсите да се оттеглят от престола. Целта е била главно финансова, защото всеки следващ патриарх е плащал на Великия везир, на Султана и прочие много сериозни суми, които понякога са били повод за да се отстрани даден патриарх, защото друг плаща. Но това е Османската практика. По-ново време, последния патриарх, който си е подал оставката е Максим Пети, за него неведнъж ме споменавали, но той си подава оставката под непоносим политически натиск, непреодолим политически натиск от страна именно на хегемона на Съединените щати. Срещу него се провежда една дългосрочна кампания от световния хегемон. Съединените щати тогава са много по-силен хегемон, колкото сега. И са имали непреодолима сила в Турция. Така че патриарх Максим Пети е бил смачкан, докато си подаде оставката и на негово място американския президент да назначи своя приятел Атинагор. От тогава започва американската хегемония в Цареградската патриаршия и васалността на Цареградската патриаршия спрямо хегемона, спрямо Сюзерена.
След като въпроса за оставката поначало не би трябвало да бъде предмет на изказване на един патриарх, защо той трябва да говори за своето наследяване? Да, той е възрастен, да, не изглежда в добро здраве, но всички ние сме смъртни. И млади, и стари, нито един от нас няма сигурност, че ще доживее до утрешния ден. И разбира се, и патриарха е един от нас, и той не знае утре, ще го има ли, няма ли да го има. В този смисъл, темата за наследяването е била актуална от деня, в който са го направили патриарх, защо сега се поставя въпросът. Възрастене, да, но до сегашните патриархи, които са умрели на поста си, и Атинагора, и Димитри, не са били млади хора, които са умрели. Темата за наследяването и то официално поставена от самия патриарх е нещо безпрецедентно, нещо неслучайно, нещо преднамерено. Има някаква цел. Каква може да бъде целта? Ние, разбира се, не знаем. Предполагаме. Отглед на точка на геополитиката. Отглед на точка на този, който командва. Какви може да са причините? Защо трябва да се говори за наследяването? Или патриарха е болен от неизлечима болест и лекарите му дават много краткосрочна перспектива и в този смисъл въпросът е станал изведнъж актуален? Или патриарх Вартоломей и възнамерява да си подаде оставката?
И иска да подготви почвата за този безпрецедентен и, може да кажем, скандален акт. Ако е второто, още повече. И първото, разбира се, дава повод за предположения. Но ако той има намерение да си подаде оставката, то това означава, че иска да влияе върху избора на своя наследник. Разбира се, и ако е смъртно болен, пак това изказване може да бъде опит за влияние върху избора на неговия наследник. Сега, какво се случва при кончината на патриарха или при, не дай си Боже, оставка? Избор на следващ. Събират се митрополитите на Цариградската Патриархия и избират следващия патриарх. Но, казахме, че въпроса се поставя предварително. Преди смъртта или оставката. Значи, целта е да се влияе върху този избор. Т.е. избирателите на патриарха да не бъдат съвсем свободни, а да има върху тях някакъв натиск от страна на сегашния патриарх. Със все пак неговия авторитет, който никак не е малък в рамките на неговите собствени подчинени. Той би трябвало да им е началник и в този смисъл да се вслушват.
Пак дори ако си подя оставката. Защо е толкова важно за патриарх Вартоломей да влияе върху своя наследник? Разсъждавайки политически и геополитически, без да знаем нищо за реалните разположения на силите в цариградската патриаршия, за да иска да влияе той, той би могъл като така нормален православен християнин да каже Господ ще промисли. Аз, ако умра или ако си подам оставката, би трябвало да не влияе върху този избор, защото не участвам вече в решението. Няма да участвам. Ай защото няма такава практика в православната църква. Никога не е имало такава практика да се влияе върху избора, чрез оставка и подобно. Значи има някаква извънредна цел. Извънредна причина. И каква може да бъде тази извънредна причина? Може би никой от нас не би искал да бъде на мястото на бедния Константинополски патриарх Вартоломей Архондонис.
Защото той е едновременно слуга на трима светски господари. Световния хегемон в Съединените щати. Местния хегемон в Турция. И личния му светски хегемон в гръцкия шовинизм. Това са тримата господари, които властват върху патриарх Вартоломей. От тях той обича единия гръцкия шовинизм. Той го е при сърце. Той мрази другия. Турция. Въпреки всички свои изказвания, той е мрази, можем да кажем, на клетъчно ниво. Това е вродената омраза, която не може да бъде скрита с нищо. Но това е неговия местен началник, неговия местен хегемон. Нещо повече. Турската държава по-настоящем се управлява от силната ръка на президента Ердоган. Без разрешението на турската държава, никой не може да стане цареградски патриарх.
Така че е много възможно, при обсъждането на потенциалния наследник, Турската държава да има дадени виждания, които да не пасват на другия хегемон. Съединените щати. И поради тази причина Съединените щати да искат да форсират избора на своя човек. През главата на турския президент и на турската държава. Както, впрочем, са направили това и в 1948 година, когато са назначили Атинагор. Турската държава тогава не е била, кой знае колко против, но все пак се нарушават турските закони. Той не е бил турски гражданин, турски поданик бил е американски поданик. И в този смисъл това е било един политически и дипломатически шамар. Турците са били склонни да го изтърпят, но така или иначе не е било много изящно от гледна точка на самочувствието на турската държава. Сега положението е по-различно. Първо, Съединените щати нямат чак такъв престиж и такава сила, както в 1948 година, като единствена ядрена сила тогава. И то не е само ядрена сила, ами използвала два пъти ядреното оръжие.
Не на шега и победителка, разбира се, в световната война. Така че с такъв престиж тя е можела да извие ръцете на турската държава много лесно. Сега положението е по-различно. Дяла на Съединените щати в световната економика, в световното разположение на силите, в световните въоръжения не е онният дял от 1948 година. Много по-малък и което е най-важно намаляващ от тогава насам. Турската държава в момента е по-силна отколкото в 1948 година, несъмнено, във всяко отношение. Така че, много вероятно, гледайки само от гледна точка на геополитиката, дори без да познаваме личните съотношения на силите, Можем да допуснем, че вероятно има някакво противоречие между потенциалния желан от щатите кандидат и потенциално нежелание от Турция. Човека, за който лобира патриарх Вартоломей е Елпидофорус Ламбриниадис, който по-настоящем е митрополит на САЩ към цареградската патриаршия. Т.е. той е в същата позиция, както Атинагор в 1948 година. Така че, ние, ако геополитиката е, що год е достоверна наука, можем да заложим на Елпидофорус Ламбриниадис, като най-най-вероятен следващ цареградски патриарх след Вартоломей. И това посещение в Сюзерена, в Хегемона щатите,
е жест в тази посока. Нещо повече, може да кажем, че самото избиране на Елпидофорус за американски митрополит към цареградската патриаршия е един геополитически знак. Защото предишния американски митрополит към цареградската патриаршия е бил принуден да си подаде оставката. Нещо безпрецедентно, но е бил принуден, той си подава оставката и веднага след това избират Елпидофорус. Тоест, там също имаме един геополитически жест. Разбира се, той преди това беше митрополит на Бурса и като такъв също могаше да бъде избран. за цареградския патриарха. Но Сюзерена иска друго. Така че в този смисъл тази емблематика,
тази символика никак не е второстепенна. Най-вероятно тя има голямо значение. Неслучайно въпросния митрополит Елпидофорус наскоро преди години публикува една много, много интересна статия под заглавието ВВселенския патриарх пръв без равни. Обичайно в православните среди винаги се е смятало, че цареградския патриарх е пръв между равни. Прочутата формула примус интер парес И сега можем да кажем
се хвърля ръкавицата спрямо цялото православие и цялата традиция, че той не е пръв между равни, а е пръв без равни. Каква е разликата? Разликата е, че пръв между равни е церемониална позиция, както когато, примерно, се съберат на съслужение пет свещеника или десет, един от тях ще бъде пръв. Ама не, че той е по-свещеник от другите, всичките са свещеници.
Но се знае в иерархията кой е първия, кой е втория. Това се знае категорично. И той оглавява богослужението. Но той няма никаква власт върху другите. Разбира се, в литургия, да той взема първото място, води службата и така нататък, но власт няма. По същия начин се смята,
че цариградският патриарх оглавява събранията, оглавява богослуженията, когато служат заедно патриархите и прочие, но няма власт върху другите патриархи и съответно върху другите автокефални православни църкви. Доктрината, огласена чрез Елпидофорус Ламбриниадис, е, че той има такава власт. И в тази статия
той аргументира своето твърдение. Титлата ВВселенски патриарх, ние много пъти сме я споменавали и сме я критикували, тя е не канонична, не догматична, а церемониална. Можем да кажем угодническа, можем да кажем ласкателска. И
е много важно да разберем какво означава ВВселенски патриарх. Много пъти сме казвали, че когато тя е била за пръв път използвана официално от цареградския патриарх не кой да е, а св. Григорий Великий, св. Григорий Двоеслов, папа Римски, категорично е отхвърлил като
сатанинска гордост и е обяснил, че тя не отговаря на действителността. и тази титла никога не е била признавана от римските папи и поради което никога не е влезла в нито един документ на ВВселенските
събори до 1054 година, когато и римските папи са участвали в тях, защото естествено, че най-малко римския папа не приема тази титла нещо повече. Той бил тогава пръв между равни и
чисто можем да кажем логически, разсъжденчески е не може втория да бъде вВселенски. А тогава първият какъв е? ХиперВселенски. Някъде в хиперпространството е неговата
първенствуваща роля. А втория, щом е вВселенски. Така че тази титла изначално е била дървено желязо, но защо тя се използва и това сме го коментирали, но нека да го кажем точно като формула. Това е
имперската титла на Константинополския патриарх. Тя показва, че той е патриарх на императора. Той е императорския патриарх. В този смисъл имперската титла. Той е на императора патриарха, а не примерно
патриарха на Рим извън властта на императора. Подвластния на императора патриарха. Тоест, защо тази титла не е била оспорвана в рамките на империята? Защото това означава да оспорваш императора. Хегемона. Царе.
Така че тази титла е била знак по-скоро на зависимост от императора. От вВВселенския император. На подчиненост на императора. Не случайно вВселенски патриархи са били всичките патриархи, иконоборци и така нататък.
защото те са подчинени на императора. Това е тъй наречения цезаро-папизъм. Един термин, който е малко груб и неточен, но е влязвал в употреба. Той показва подчинеността
на патриарха спрямо императора. Което не е редно. Не би трябвало да има такава подчиненост. Двамата би трябвало да са в симфония, в съзвучие. Единия
да има власт спрямо другия в светските дела, а другия да има власт спрямо първия в църковните дела и по този начин да има един баланс. Равновесие и едно съзвучие.
Най-добрия случай симфонията, за която говори Юстиниан. Цезаро-папизма е едно нарушение на тази симфония, при което светското начало господства върху църковното начало. Това е
едно зло. Сега, това зло, когато царя е православен, не пречи. Когато е благочестив православен цар, не пречи. Обаче, когато царя е неправославен и неблагочестив,
това е огромна пречка за нормалното битие на църквата. И колчен сме имали императори еретици, толкова пъти те са поставили
на престола патриарси, еретици, свои съмишленици. Така, че в този смисъл, този цезаро-папизм, това подчинение на църквата спрямо империята
е едно неестествено състояние. По подобен начин изстоял въпросът и по време на Османската империя. Макар, че султана, разбира се, не е православен християнин,
но неговия подръчен патриарх, неговия имперски патриарх, Цареградския, се е кичал с титлата ВВселенски и никой не му е оспорвал, защото
Антиохия, Александрия, Иерусалим, Кипър и прочее, защото са подчинени на същия той султан. И ти да оспорваш титлата на султанския патриарх означава да оспорваш
властта на султана. Никой не може да си го позволи. А когато всички древни апостолски катедри наричат Цареградския патриарх Вселенски, то е естествено, че
и другите катедри, примерно московската или влашката, молдовската и така нататък. Също ще го наричат Вселенски. Не говорим, че Влахия и Молдова
са били направо по-подчинение към Константинопол. Много по-късно се създава автокефалната румънска църква, но като такава тя заварва това положение и го наричат вВселенски по инерция, а и
защото не желаят да се карат със статуквото. Статуткото е вече създадено, че тази титла е вВселенски. Сега, какъв е проблема в това, че имперския патриарх
носи титлата вВселенски и до някъде изпълва със съдържание тази титла. Проблема е, че когато си смени хегемона, както е случай с Османската империя, турските султани са били
толерантни по отношение на вярата, на православната вяра и не са се месили в нейната работа. Това много пъти сме го коментирали. Много рядко са се месили. Докато вече са падането на Османската империя
и особено с идването на власт на Британската империя в 18-ти година, след това 48-ма година американската, вече имаме един еретичен еретичен хегемон, един еретичен
император, негласен на лицето на разбира се, естаблишмента, едва ли можем да персонифицираме, да кажем, че президента Байден или Трамп или Буш или някой друг има някакви
лични планове в това отношение и да ги има, това не е решаващо, решаваща е върхушката, естаблишмента, понякога наречен дълбоката държава, но все едно това е решаващото. Тя не се променя, тази
дълбока държава и тя, бидейки в основата си неправославна и тоя може да кажем принципно неправославна, т.е. антиправославна, вече нейната власт хегемонска върху царегарския патриях става токсична
за самото православие. И тук идва опасността от така наречения пръв безравни, т.е. от овластяването на този подчинен други му слуга на друг господар,
царегарския патриях. А защо това уж частно богословско мнение на митрополит Елпидофорус е неправилно? Той е неправилно. Той е ерес. Ако, разбира се,
частното богословско мнение не винаги е правилно. Има. И правилни, има и неправилни зависи. когато църквата се заеме да обсъжда дадено частно богословско мнение и го отхвърли съборно, тогава
то бива обвено за ерес. Но то си е било ерес и преди това. Още преди да го отхвърлят съборно. Именно софиологията. Тя си е била и ерес преди да има съборно решение по този въпрос.
Та мнението на Елпидофорус е погрешно. И то може да се докаже по няколко начина. Главно с историята на църквата, разбира се. Ако започнем с историята на ранната църква, на
апостолите и видим как се решават въпросите в ранната църква на апостолския събор, книгата Диане апостолски. Ще видим, че
въпросите се решават съборно и че нямаме единоначалие. Нямаме монархия в нямаме пръв безравни. в най-ранната, може да кажем,
най-святата църква, апостолската църква. Да, Петър е лидер, но той не командва. Той не е пръв безравни. Ако е пръв,
той е пръв между равни в много отношения. в 15-та глава от книгата Диане Апостолски се казва така След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече.
И там казва своето мнение. Обсъждат въпроса дали езичниците, когато ще стават християни, трябва първо да станат юдеи, да се обрежат, да приемат Моисеевия закон и след това
вече да станат християни. И следи Петър казва, че не бива. след това Варнава и Павел разказват за чудесата, които са случили, когато те са благовестили
между езичниците. А след като умлъкнаха те, заговори и Яков и рече. Това е св. Яков, брат Господен, който взема думата последен. Мъже, братя, чуйте ме. Симон обясни.
Симон, това е Петър. Той се нарича Симон, Кифа и Петър. Имат такива названия. И Яков обобщава до тогавашните разсъждения. Казва Симон, казва така и така, и така, и така, и така. За това
аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на уния от езичниците, които се обръщат към Бога, но да им се пише да се въздържат от осквернени и доложертвени храни, блудство, удавнина и кръв и да не правят
на другите онова, което не им тям угодно. Това казва св. Яков, брат Господен. Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре и така нататък. Не Петър взе решение. Не дори
Яков взе решение. А апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре. Тоест ясно е показано съборността на това решение. Показано е как се взема решението. Взема се съборно.
И това решение там пишат писмо до църквите по места, в която се казва Ние като се събрахме единодушно намерихме за добре Еди какво си. Ние
като се събрахме единодушно. Ето тук виждаме тази съборност и това единодушие. Няма първ безравни. Дори самия Петър, дори самия Яков, брат Господе, които са
лидерите. Защото, казва по-нататък събора, защото угодно бе на светия дух и нам, нам, не Петро или Яково. Да ви не
възлагаме вече никакво бреме освен тия нужни неща. Да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавлина и от блудство и да не правите
на другите това, което не е вам угодно. Т.е. формулата, която святи Яков, брат Господен, изказа, казвайки аз съм на мнение, тук влиза вече като съборно решение. Но водещия
не е Петър, а и Петър и Яков. После, когато святия апостол Павел в своето послание до Галатяни описва подобни случаи, казва така, напротив, като видяхте, че мене е поверено да благовестя
на необрязаните, както Петро на обрязаните и по-нататък, и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнавара казва, за да отидем
ние при езичниците, а те при обрязаните. Какво казва святи Павел? Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове. Трима Кифа е Петър, разбира се. Но поставя Яков на първо място, Петър на второ. А тримата
ги цитира смятани за стълбове. Не казва водача мео пълномощи. аз имам пълномощие лично от главния, първовърховния Петър или от Яков. Да не забравяме, че първият епископ на Иерусалим е святи Яков,
брат Господин, а не Петър. На когото Господ е казал ти си Петър и той камък ще въздигна църквата. Тоест, виждаме, че в Апостолската църква имаме съборност, нямаме монархичност. Имаме единоначалия, но
в Христа. Христос е началника. А Апостолите помежду си са равни. По чест, разбира се, Петър и Яков са водещи.
Яков, Кифа и Йоан са смятани за стълбове. Разбира се, че хората не са равни и в този смисъл и катедрите не са равни. Но нямаме монархия в
всецърковен план нямаме единоначалие. Единоначалието е валидно в Енорията, в Епархията, а оттам нататъка вече можем да кажем, че водача
патриарха дори в собственият си синод не е единоначалник, а се опира на събора. По същия начин и в всецърковен план по местните църкви
нямат земен началник, вземат решенията като суверенни автокефални църкви. Сега, в опитите да се обоснове родата на Цариград
се цитират различни канони, от различни събори, примерно 9-я и 17-я събор на Халкидонския събор, да не говорим за прочутия 28-ми канони. Но
тези цитати са непълноценни. По точно тълкованието на тези цитати са непълноценни. Примерно да кажем правило 9-то на
Халкидонския събор. Тук се използва, че правото на апелация. Значи, ако някой не е съгласен с
решението, апелира към по-вишата инстанция и казва последното изречение от правило 9-то, ако епископ или клирик е недоволен от областния
митрополит, нека се отнася или до екзарха на диоцеза, или до престола на царстващия цариград и пред него да се
съди. и тук се казва ето бе, ако някой не е съгласен с митрополита, може да апелира до цариград
и пред него да се съди. Това един вид дава власт на цариградския патриарх над другите. Но тук
имаме две много важни съображения, които унищожават изцяло претенциите за пръв без равни. По времето на Халкидонския събор
цариградския патриарх е втори след римския. Ей, как римския, да кажем, някой, който е пострадал там от римския папа,
ще се оплача в цариград на втория от първия. Няма такова нещо. това е абсурд. Ако имаше право на апелация, трябваше да е рим. Пръв между равни, но и
с някакви права на власт. И второто, много важно, което се изпуска, той казва има право нека се отнася или до екзарха на диоцеза или до
престола на царстващия цариград и пред него да се съди. Ама тук думата е царстващия Константинопол. Ама Константинопол не е царстващ. Защо тогава
се казвало царстващи Константинопол? 17 канон на същия събор, който винаги се цитира охотно от превържениците на властта на Константинопол
ския патриарх върху другите, също така се цитира, че ето и тук пише че ако някоя неправдавна от митрополита
си нека да се съди пред екзархан диоцеза или пред цариградския престол, както е казано вече. т.е. цитират следното правило. Обаче
ние не трябва да спираме до тук и мощно е изречение. Ако пък по силата на царска власт се е основал или ще се основе някакъв град, редът на църковните енори да следва
държавното и гражданското разпределение. Ето тук е ключа. Редът на църковните енори да следва държавното и гражданското разпределение. Когато държавното
и гражданското разпределение в Източната Римска империя, когато е правен този канон, имаш православен християнски император и ти
следваш държавното и гражданското разпределение, е много естествено да имаш апелация в рамките на империята особено към императорския патриарх, т.е. цареградския.
Защото, както е казано тук, редът на църковните нори да следва държавното и гражданско разпределение. Самия Константинопол, нека да не забравяме, че той е дете
на подобен тип разсъждение. Защото, какво се казва тук? Ако пък по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, Константинопол е основан по силата
именно на царска власт. Него не го е имало преди това. Преди това е било глухата провинция Византион. Константинопол е нововъведение от царя. Така че виждаме прякото въздействие на светската власт, на светската администрация,
на светското административно и гражданско деление, което се отразява в случая на правото на апелация. Ти се оплакваш там, където е центъра на властта в цялата държава и това е съвсем естествено. Но когато изчезва Римската империя
и идват турците, се променят нещата. Когато изчезва Османската империя и идва Турската република, съвсем се променят нещата. Вече гражданската власт, както се казва тук е държавното и гражданското разпределение, става въпрос съвсем друго. Ти си вече
в Турската държава, в Константинопол, дори няма и турски президент. Президентът е в Анкара. така че тези практики съобразени, разбира се, с светската власт и с административното отделение на държавата, които са били разумни, тогава измислени,
в момента са съвсем различни. Нещо повече. Те дават потенциална възможност на сегашния хегемон Съединените щати да прокарава своята политика, своите интереси, разбира се, и своята политика чрез лост,
както султана е провеждал чрез царегаските патриарси, както императора в Константинопол е провеждал своята политика, когато иконоборец си слага патриарх иконоборец. за да провежда неговата политика. И това е било голямата опасност. И тогава, ако приемем, че
цариградският патриарх имаше власт реална, слава Богу, че не е имал. Слава Богу, че Рим не му е бил подвластен и колкото и да са тормозили иконоборците под властните си, и епископи, и презвители, и
мирени, и така нататъка, в рамките на римския диоцез не е имало никакви гонения. В рамките на арабския халифат не е имало гонения. Светиоан Дамаскин, защо е един от най-ярките анти- иконоборски писатели
и мислители. Защото, ако беше в царь, га ще чакат да го убият и да може да напишат тези неща. Но бидейки в Дамаск извън властта на иконоборския хегемон, е имал възможност да бъде
иконопочитател и да пише своите ярки изобличения на иконоборството. Ако обаче имаше реална власт царь и градския патриарх, тогава всички трябваше да се подчинят на иконоборството
и православието ще да изчезне или да просъществува като някаква маргинална нелегална катакомбна църгичка някъде в планини и пещери. така че
злоупотребата с тази власт когато нямаме православен хегемон и когато имаме неправославен т.е. анти-православен хегемон естествено че злоупотребата с тази власт става една
абсолютна реалност. И това в нихакъв случай няма да бъде в полза на църквата напротив ще бъде в огромен ущърп на православието. сега как ще се развият нещата е много интересно дали ние
ще можем да прогнозираме кой ще е следващия патриарх. Господо знае дали ще сме живи но ако сме живи да видим ще бъде много интересно ако бъде избран
Елпидофорус ламбрининидис това означава че хегемонията на Съединените щати от 48 година продължава с техен поставеник и че той понеже силите в света не вървят в желаната
от штатите посока те губят хегемонията си това означава че ще има по-голяма нужда от реална власт иначе ако той беше с върховната сила
която върви и увлича целият свят със себе си може би може ще си позволи Лукса да не говори за пръв без равни а да се задоволява с пръв между равни
защото другите така и така ще искат да се присламчат към силата и към славата когато обаче нещата не вървят в желаната от досегашния
хегемон посока когато той изпуска своята власт върху света тогава естествено че опита за овластяване на инструмента царегарска патриаршия ще
бъде много по видим така че в този смисъл тази статия пръв безравни е може да кажем задължителна сега тя дали трябваше да бъде написана е друг въпрос
но като поведение политическо геополитическо тя е задължителна за отмиращия си световен хегемон който все още държи хегемония върху царегарска патриаршия все още дали турската държава баланса на
нените интереси в съответствие с баланса на интереси на съединените защото там винаги има някакъв вид взаимо отстъпване ние ще се съгласим с вашия човек тука а ние ще направим
еди какво си там вие там ще отстъпите т.е. това е един много сериозен кос в взаимоотношенята между тези важни световни играчи и ние не знаем ние гледаме на геополитиката отвън отвътре тя е много по-грозна
но там малци не са допуснати и не ни е работата но гледайки отвън сме сигурни че ще има такова надаване такова преговаряне между тези две сили и сегашното посещение
на патриарх Вартоломей в Съединените щати е изключително важна заявка в това отношение т.е. какво казва патриарха моят господар е Съединените щати бих желал
наследника на моят престол да бъде американския избранник който който е и моят избранник и го заявявам на силослушание формализирам това свое желание сега ако
патриарха и си подаде оставката това ще бъде максималното възможно въздействие върху избора на бъдещия патриарх и тогава трябва да видим дали турската държава е склонна
да отстъпи тук на Съединените щати замяна на някакви отстъпки на съвсем друго место на шахматната дъска или напротив ще се противопостави ще каже не
аз не желая този лост да бъде в ръцете на Съединените щати и няма да допусне този избор а ще прокара избора на друг човек който е по склонен когато е по-склонна
да фаворизира цялата тази история може да кажем е доста тъжна и жалко че посланията които не се отправят пръв без равни искам този да е наследника и така нататък нямат нищо
общо с духовността с истинските предизвикателства на православния християнин днес големите предизвикателства пред православния християнин съвсем не са екологичната криза тя е важна
но тя е на пето-десето място ние губим душите си а телата да и тях но телата ни са смъртни докато душите ни са предназначени за безсмъртие там е проблематиката там трябва да бъде акцента на
мисълта и словото на нашите патриарси и духовни водачи не разбира се тези общи приказки политкоректните за демокрация за права на човека за екология това е ясно политкоректните фрази
които всички в момента повтарят точно обратното на практика живеца на православната проблематика в момента е тоталната атака срещу православността на православието то е на прицела самото то
същността му като православие атаката чрез икуменизъм то само да се откаже от православността си атаката чрез секуларизъм във всичките му измерени и вече на следващите места са тактическите да ги наречем настъпления разколи
и какви ли не още други шовинистически елинофилистически и какви ли не други околни които са ежедневия съжаление от години и от векове насам какво е важното за нас че българската православна църква
слава богу тук не е пряко засегната слава богу тя не съучаства в козните на хегемона на Патриах Вартолумей и на самия Патриах Вартолумей поне за сега много важно е че альтернативата на
значи имаме две лоши альтернативи псевдо альтернативи хубавата альтернатива е съборността съборността е главната тема на църквата в наше време на еклесиологият
на учението за църкват какви са альтернативите едната альтернатива е пръв безравни монархическо управление на земната църква заместане на нашия
небесен цар с земен църковен властелин това разбира се е от лукавия и никога няма да се сбъдне но има и друга лукава альтернатива тя е нещо като екуменически перманентен събор имаше такава опасност
да се тръгне в тази посока за сега тя е избегната и в обозримото бъдеще до следващия голям катаклизъм в православието какъвто и да е той няма опасност тази можем да кажем лукава альтернатива да се сбъдне така че за сега
имаме в българската църква известно ръвновесие на тези отрицателни направления и да се надяваме че с Божията помощ няма да се допусне подобна токсична идеология да заразява
и нашата поместна църква Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по радио Зорана за православен георгията за православен георгията за православен георгията за православен георгията
за православен георгията за православен георгията за православен георгията за православен георгията за православен георгията за православен георгията за православен георгията за православен георгията